Из съчиненията на ал-Масуди

[Aspandiat]

Започнал съм да превежда постепенно поредица от откъси от съчиненията на големия ислямски енциклопедист от 10 век ал-Масуди и рекох да споделя тук едно съобщение, дори донякъде клюка, което показва как са гледали арабите на ромейския император Никифор Геник, който впрочем е бил техен съплеменник.

Масуди

“Книга за предупреждения и наблюдения”

Царете на Рум след Хиджра до 345 година.

"Тридесет и осмият е Никифор, син на Ставракий, и царувал 7 години и 3 месеца по времето на Решид и умрял в началото на управлението на ел-Емин. Разправят, че бил от семейството на гасанида Джафна и произлизал от прародители, които били прегърнали християнството. Според друго предание той произлизал от християните от Ийад, които се били преселили от Месопотамия на румска земя по времето на халифата на Омар, сина на Хатаб. Той обявил за престолоследник сина си Ставракий. Подобно решение не било взимано допреди това от императорите на Рум. Указите му започвали с двете имена – на Никифор и на Ставракий, румски императори. Императорите, негови предшественици, бръснели брадите си както правели царете на Персия поради причина, която споменахме в други наши трудове. Никифор отхвърлил този обичай под предлог, че и в изображенията Създателя бил с брада. Преди да се възкачи на престола, той заемал длъжността логотет, сиреч министър, комуто било възложено събирането на данъците. [Преди него] императорите започвали своите укази с „Еди кой си, император на християните“. Никифор променил този установен израз и се задоволил да пише „Император на румите“. „Това е неточно, казвал той, аз не съм император на християните, аз съм император на румите и князете не трябва да казват кое е правилното“. Той забранил на поданиците си да наричат арабите „сарацини“, име, което значело „роби на Сара“, и което гърците давали на арабите като обиден намек за Агар, майката на Исмаил, която била слугиня на Сара. Това име е невярно, казвал Никифор. Обаче и днес гърците продължават да наричат арабите „сарацини“. Никифор бил убит във война, която започнал против бурджаните в 193 година [от Хиджра]. Ние разказахме за всичките му отношения с Решид, за войните му срещу бурджаните, за начина по-който загинал от ръцете им и за други свързани с него неща в книгата „Златните ливади и рудници за скъпоценни камъни.“

Специално за моя приятел граф Монте Кристо съм подчертал с болд нещо в този цитат, защото то показва, че въпреки православната си вяра и ромейската си натурализация Никифор е бил съхранил и арабското си етническо самосъзнание. В противен случай е нямало да го обижда презрителното название, което ромеите давали на арабските му съплеменници. Което повдига въпроса дали и други императори негърци от първо поколение като един Леон III Сириец например са били ромеи "до мозъка на костите" (последното е цитат по Графа от един наш спор) или са пазили живо етническото си самосъзнание. Този въпрос може да се отнесе и към Василий I, и Роман Лакапин, и към Никифор Фока, и към Йоан Цимисхий, и към по-старите Юстин I, Юстиниян I, Фока и др.

[Thorn]

Не виждам противоречие. Достатъчно голям процент от американците например отлично помнят ирландските си или италианските си или германските си корени, което не ги прави по-малко американци.

П. П. А къде е разказът му за войната на Никифор с "бурджаните".

[Aspandiat]

Не съм стигнал още до Златните ливади, но мисля, че в тях няма описание. Масуди като истински академик с куп трудове зад гърба си, май е бил забравил в един момент какво е писал и какво не е писал.

Като (ако излезе), ще го пусна тук. Но няма да е скоро, че има много за превеждане. Ливадите са 8 тома.

[Aspandiat]

Така и така като съм почнал, да пусна и някои неща от Масуди за Юстиниян, пак от същата книга и глава. Специално за мен беше интересно описанието как е трябвало да бъде обезобразен Юстиниян, защото обезобразяването не включвало само разцепване (а не отрязване) на носа, а и осакатяване на езика, което да го направи ням.

„Църквата според християните е отражение на небесната църква и свещеническите степени съответстват на деветте ангелски хóра. Първият духовен сан е този на патриарха и той е следван в низходящ ред от останалите свещенически санове. Казахме по-нагоре какво мислят сабеяните – те подреждат своите санове съобразно реда на деветте [планетни] сфери; дуалистите правели същото преди Мани. Изброявайки всички секти, ние посочихме как всяка от тях урежда различните свещенически степени по подражание на висшите същности и небесните тела.

Но да се върнем към поредицата от императори... Двадесет и седмият е Юстиниян, носещ прякора Ал-Ахрам (Носоотрязания), който царувал 9 години по времето на Абд ел-Мелик; след това той бил свален от трона, разцепили ноздрите му и прерязали жилите под езика му, за да го направят ням. Но това не се получило. След като бил заточен на един остров, той избягал и намерил убежище при царя на хазарите, искайки помощ от него. Там той се оженил, но след като не намерил търсената у този народ подкрепа, се озовал при Терфела, царя на бурджаните.

Двадесет и осмият [император] е Олинтос, известен още и като Леонтос, който царувал 3 години по време на управлението на Абд ел-Мелик. Уморен от властта, той се престорил, че е неспособен да я упражнява, избягал в един манастир и станал монах. Двадесет и деветият бил Апсимарос, с прякор Тарсос, който царувал 7 години време на управлението на Абд ел-Мелик. Юстиниян ел-Ахрам, подпомогнат от Терфела, дошъл и го нападнал начело на силна войска; сраженията, които се водели, са твърде дълги, за да бъдат описани тук."

[monte christo]

Както каза Тръна - "не виждам противоречие". Никифор Геник си е римлянин (римски гражданин), и като такъв е православен, а щом е бил и такъв, значи е бил и император, демек изворите не ни лъжат. Арабският етнос на неговите прадеди не е от значение. По-важното е дали си християнин (православен).

Ал-Масуди е интересен с това, че в почти всичките му сведения за ар-Рум има един "далечен отглас", както се изразява Христо Димитров (т.е. чул-недочул). Но пък точно заради това е интересен

Например ал-Масуди греши за "първият престолонаследник" (в случая, разбирай симвасилевс, съимператор). Това е сторено навремето още от Ираклий I, когато обявил за август синът си Константин III (т.е. Ираклий Константин). А ако трябва да бъдем съвсем точни, още при Юстиновата династия имаме обявяване на съимператори (Тиберий II, Маврикий).

Ал-Масуди греши и за брадите. Този обичай е налице (се налага) в ар-Рум още от началото на VII век и пак е свързан с името на Ираклий I, с неговите наследници, въобще с династията[1], и, предполагам, в малко по-друг аспект, със самото християнство. Нека си спомним за Ираклий Константин (т.е. този, който умрял на Запад през 668 г.), по-известен в историографията с името Констант II (Констанс), който, обаче в ар-Рум бил по-известен като Константин Погонат. Прозвището, както знаем, неправилно е придадено към синът му Константин, на който армията му катастрофирала нейде по Делтата. Но да не се отклоняваме

[1] За Ираклидите гарантирам, че са брадати; за по-ранните векове трябва да се прегледат разни нещица, но моята сила е след управлението на Флавий Фока, който, доколкото си спомням на прима виста, също е бил с брада

Ал-Масуди греши и за "император на румите". Докато Никифор Геник е жив, той се титлува просто василевс (император). То е било ясно на кои е василевс. Може би ал-Масуди свързва събитията с Карл Велики, признаването на титлата василевс през 812 г. от пратениците в Аахен, и т .нат.

Иначе, драги ми Спандяне, според мен, ще бъде по-удачно да си преименуваш темата на "Ал-Масуди за българите" Така и така правиш преводи на разни местенца. И един съвет, приятелю - внимавай с имената. Имаме Рашид (ар-Рашид), ал-Амин, ал-Малик и т. нат., а не Решид, ел-Емин, ел-Мелик. И най-удачно ще бъде да превеждаш (назоваваш) арабите като саракини.

И стига с тези Златни ливади. Нали хора, по-умни от нас, ни указаха отдавна, че точният превод е Златни мини

[Aspandiat]

Иначе, драги ми Спандяне, според мен, ще бъде по-удачно да си преименуваш темата на "Ал-Масуди за българите" Така и така правиш преводи на разни местенца. И един съвет, приятелю - внимавай с имената. Имаме Рашид (ар-Рашид), ал-Амин, ал-Малик и т. нат., а не Решид, ел-Емин, ел-Мелик. И най-удачно ще бъде да превеждаш (назоваваш) арабите като саракини.

И стига с тези Златни ливади. Нали хора, по-умни от нас, ни указаха отдавна, че точният превод е Златни мини

Старче, хайде да не учиш г.за как да с.ре.

Пълното заглавие си го е дал самият Масуди - „Златните ливади и рудници за скъпоценни камъни.“. Иначе във френския 9-томен превод заглавието е само "Златните ливади" (Les prairies d'or). Тези "по-умни от нас", дето отдавна са ни указали как бил точният превод, не знам кои са. Очевидно не посещават този форум.

За предаването на имената можеш лично да се обърнеш с оплакване към преводача Кара дьо Во, който така ги дава и явно така са в трите парижки преписа, по които той е правил превода. Ама и арабист се извъди, не е работа...

Мен повече ме дразни приложеното от него осъвременяване/стандартизиране на имената във вариантите, възприети на запад. Могло е да си ги дава в арабизираните им форми и с бележки под линия уточнения на кое отговарят.

П.П. Иначе много интересни работи пише старият Масуди. Даже май ще помогне да се изясни кога България губи земите си северно от Дунава - някъде между 942 и 950 г. Дето се вика, старият Масуди, който е съвременник на тези събития, току виж реабилитирал Симеон, че бил зарязал отбраната на Отвъдунавска България.

П.П. 2. Отделно от стария Масуди се разбира, че до нахлуването на печенегите единственият сухопътен път между Рим и Константинопол минавал през българска територия, но маршрутът му явно не е бил по диагонала Одрин-Сердика-Белград, а през Дунава през Влашко и оттам през Карпатите към Панония. Няма да се изненадам, ако точно прочутият Переславец на Дунава не е бил гарата-разпределителна по тоя маршрут и от него да се е минавало на север. Но тези сведения още не съм си ги изяснил, така че просто хвърлям нищо повече от предположение.

Редактирано Юни 14, 2015 от Aspandiat

[КГ125]

Пореден пример че "националното" или "етническто" са си витални категории твърде, твърде отдавна!

Без това да пречи на останалите роли и идентификации на субекта, но народите са си народи. Ето затова например по-голямата част от европейските държави носят наименование на народности.

[Atom]

П.П. 2. Отделно от стария Масуди се разбира, че до нахлуването на печенегите единственият сухопътен път между Рим и Константинопол минавал през българска територия, но маршрутът му явно не е бил по диагонала Одрин-Сердика-Белград, а през Дунава през Влашко и оттам през Карпатите към Панония. Няма да се изненадам, ако точно прочутият Переславец на Дунава не е бил гарата-разпределителна по тоя маршрут и от него да се е минавало на север. Но тези сведения още не съм си ги изяснил, така че просто хвърлям нищо повече от предположение.

Според доста автори, през античността и ранното средновековие трасето Сердика - Ниш - Белград не се използва.

Що се отнася до днешния път Белград – Ниш – София – Пловдив – Одрин – Истанбул, само една част от него се припокрива в общи линии с трасето на римския Диагонален път: това е отсечката от София до Одрин. Както ще видим, старият военен римски път тръгвал от Белград не направо за София през Ниш, а от Сингидунум (дн. Белград) започвал да следва течението на Дунава и стигал до Рациария (дн. с. Арчар); едва оттам пътят тръгвал в югоизточна посока към Сердика (дн. София).

Лиляна Симеонова, Т. нар. Диагонален път – рядко използваният път на балканското Средновековие

п.п. Интересни сведения. С нетърпение чакаме следващата порция

Редактирано Юни 14, 2015 от Atom

[monte christo]

Ама и арабист се извъди, не е работа...

Абе, ти съмняваш ли се в мене, бе? Янсъпръйнъинтирьесен

Пълното заглавие си го е дал самият Масуди - „Златните ливади и рудници за скъпоценни камъни.“. Иначе във френския 9-томен превод заглавието е само "Златните ливади" (Les prairies d'or). Тези "по-умни от нас", дето отдавна са ни указали как бил точният превод, не знам кои са. Очевидно не посещават този форум.

Той го е дал името, ама на арабски, а моите учители ме учеха, че преводът всъщност е Златни мини и находища (рудници) за скъпоценни къмъни (скъпоценности).

За предаването на имената можеш лично да се обърнеш с оплакване към преводача Кара дьо Во, който така ги дава и явно така са в трите парижки преписа, по които той е правил превода.

Мен повече ме дразни приложеното от него осъвременяване/стандартизиране на имената във вариантите, възприети на запад. Могло е да си ги дава в арабизираните им форми и с бележки под линия уточнения на кое отговарят.

Тука същото... Имената при преводите не отговарят на действителните. Например формата Абдалмалик, всъщност е Абд ал-Малик; Абдурахман всъщност е Абд ар-Рахман и т. нат.. Т.е имена като ел-Мелик, ел-Емин са неправилни, а правилните са ал-Малик, ал-Амин, и т. нат.

П.П. Иначе много интересни работи пише старият Масуди. Даже май ще помогне да се изясни кога България губи земите си северно от Дунава - някъде между 942 и 950 г. Дето се вика, старият Масуди, който е съвременник на тези събития, току виж реабилитирал Симеон, че бил зарязал отбраната на Отвъдунавска България.

Превеждай, синко, превеждай Вършиш къртовска работа, еваларка! След това ще чупим клавиатурите в интерпретации. Както казваше Митята Сумасшедший - "истината се ражда не в спора, а в кавгата" Ще му извадим на Симеона и кътните зъби. Чакай, чакай, като стигнеш до преводът за Валандар (демек Ахелой 917 г.) - там е интересно

[Aspandiat]

Тука същото... Имената при преводите не отговарят на действителните. Например формата Абдалмалик, всъщност е Абд ал-Малик; Абдурахман всъщност е Абд ар-Рахман и т. нат.. Т.е имена като ел-Мелик, ел-Емин са неправилни, а правилните са ал-Малик, ал-Амин, и т. нат.

Не ги разбираш тия работи, старче.

Най-голямата простотия, която може на направи един преводач на стари текстове, е да тръгне да "коригира" формите и вариантите на имена в авторовия текст. Както за съжаление правят руски мърлячи през 19 век, а и сега, и доста от западните. Защото така затриват ценен езиков материал. Щом ги стяга чепикът, за това има бележки под линия или в края на текста. Нямаш си идея точно с такива мърлящини колко варианти и записи на името "българи" са затрили през 19 век преводачите на старите арменски автори. Или пък запазването на такива "сбъркани" форми изобщо може да покаже какъв източник е ползвал авторът. Като ги "поправиш" всичко отива на майната си, още повече, че историците все по-малко работят с оригинали, а ползват именно преводи от такива "майстори-чистачи".

[monte christo]

Проблемът е, че точно при преводите на арабските текстове (предаването на имената) се допускат такива грешки, с цел да галят западноевропейското ухо. Дадох примери: Абд ал-Малик се предава като Абдалмалик; Абд ар-Рахман като Абдурахман и т. нат.

Иначе мен най-много ме дразни заменянето на "римляни" с "ромеи" в новите преводи на руски (пък и на български), докато при старите преводи всичко си е мот-а-мот: И с каква цел при новите? Да ни помогнат при разграничаването на антични и средновековни римляни? Глупости... Сега нямаше да пишеш за Никифор Геник - щеше да си знаеш, че е римлянин Нямаше и учениците да се пулят (кокорят), когато човек отиде при тях и им каже, че Византийска империя не е съществувала...

Както и да е - продължавай с ал-Мас'уди. Да не кажеш сега, че не му предавам правилно името

[Южняк]

Чудесен текст. Авторът намеква не просто за връзка между Никифор и арабите, той намеква за връзка между Никифор и исляма, представа го като криптомюсюлманин - отказът му да се самоназовава "цар на християните" и да предпочита "цар на Рум" е намек в тази посока - рум, един вид, не е само християнски, верската идентифрикация е сменена с имперска; в същата посока е и отказът му да се бръсне и нежеланието да се използва пейоративното сарацини или саракени (по кристо).

Любопитна е референцията, че войната с бурджаните е описана в книгата му (каквото и да е името), след като във версията, достигнала съвременността, това описание отчетливо отсъства - т.е. текстът, достигнал до съвремието, някога е бил тежко редактиран от някого и книгата е видоизменена. Допускането на Аспандиат, че Масуди "не помни какво е написал и къде", е разбира се, абсурд и предполагам, че Аспандиат се шегува.

[resavsky]

Да се търси някаква проарабска политика от Геник е безнадежна работа.Той си е византийски аристократ до мозъка на костите.То и в Англия управляващата династия е с германски корени но това не и пречи да води две кървави войни с Германия.

[Aspandiat]

Допускането на Аспандиат, че Масуди "не помни какво е написал и къде", е разбира се, абсурд и предполагам, че Аспандиат се шегува.

Въобще не се шегувам. Оказва се, че май половината от трудовете му не са запазени или поне издадени на достъпни езици. А "Накратко за чудесата", "Книга за предупреждения и наблюдения" и "Златните ливади" са били сигурно някъде около 3-4 хиляди листа. И съм го хващал например, че в някоя от първите посочени горе книги той обяснява как бил говорил вече по въпроса в "Златните ливади", но се оказва, че няма такова нещо. Човещина е. През 10 век няма файлове, няма команда find, няма търсене по ключови думи.

Чудесен текст. Авторът намеква не просто за връзка между Никифор и арабите, той намеква за връзка между Никифор и исляма, представа го като криптомюсюлманин - отказът му да се самоназовава "цар на християните" и да предпочита "цар на Рум" е намек в тази посока - рум, един вид, не е само християнски, верската идентифрикация е сменена с имперска; в същата посока е и отказът му да се бръсне и нежеланието да се използва пейоративното сарацини или саракени (по кристо).

Ами не. Масуди казва, че според едната версия фамилията му е християнска още от 40-те години на 7 век.

[Южняк]

Уф. Няма да споря за книга, която не съм чел, точно с човека, който я превежда. Щом казваш, че просто ни съобщава, каквото ни съобщава, значи е така. Еми,жалко, че е забравил да напише, каквото не е написал, но си е мислил, че е написал за прабългарите, където и да не го е написал.

Редактирано Юни 15, 2015 от Южняк

[Южняк]

Сега, не разбрах, ти защо мислиш, че тоя Масур, или каквото му беше там името е написал, че Никифор не искал да се зове Цар на Християните, а Цар на Рум и настоявал арабите да не бъдат наричани сарацини, а римските императори да ходят с бради, като попове? Ресавски, тоя масур не е и помирисвал Никифор, това ясно. Ако текстът ни казва нещо изобщо, то е как Масур гледа на Никифор, т.е. нещо за масур, а не за Никифор. Т.е. Масур намира прозвището "сарацин" за обидно, което не ми беше минавало през ум досега, че сарацин е една тънка обида и намек за позицията на хагар и исмаил в дома на Сара; освен това Масур гледа критично на мъже без бради, изглежда по религиозни съображения (променят образа си), т.е. еретици. И в извсестен смисъл омаловажава еретизма на точно този никифор - не произнася думата сарацин и не си стриже брадата - което не ни казва нищо за т6ова как никифор гледа на арабите, а как Масур гледа на никифор - като на по-малко грешен и по-малко лош от повечето владетели на Ру, и сдумите си предизвиква симпатия у потенциалния арабски читател на текста към никифор; а защо Никифор е бил симпатичен на масур - дали поради това, че е от арабски произход и сънародникът е заговорил у масур, или по друга причина, не знам, но е любопитнен тоя текст.

[Aspandiat]

По принцип старият Масуди е много любопитен автор. Не става дума само за "българските пасажи" у него, а изобщо. Ето например едно интересно сведение за Зороастър и Авеста пак от същата книга.

Втората династия на царете на персите от първата епоха с прозвище Баалан, което значи „небесни“.

„Зерадушт донесъл на царя книгата Авеста, чието име на арабски получило една буква „каф“ накрая и станало „ал-Абестак“. Броят на главите в тази книга е 21, а всяка има 200 листа. В тази книга има общо 60 гласни и съгласни, всяка от която съответства на отделна буква; някои от тези букви се срещат и другаде, останалите са излезли от употреба, тъй като тази писменост не е изрично създадена за езика на Авеста. Зерадушт изобретил тази писменост, която магите са нарекли Din Débireh, сиреч жреческо писмо. Той написал книгата си чрез дълбаене със златна пръчица върху 12 000 волски кожи на стария език на персите, който днес никой не владее. На сегашен персийски били преведени само някои части от главите – това е този превод, който персите имат подръка, когато четат молитвите си и тя се състои от части като Аштад, Джитрашт, Абан-Яшт, Хадухт и други глави. В Джитрашт има разказ за началото и края на света, Хадухт съдържа призоваване на боговете. Зерадушт написал към Авеста и коментар, който нарекъл Зенд и който в очите на неговите последователи му бил разкрит от Господ. По-късно той го превел на пехлъви и персийски. В добавка Зерадушт направил и един коментар към Зенд и го нарекъл Базенд. Мобедите и хирбедите, посветили се на религиозната наука, коментирали на свой ред този коментар и техният труд бил наречен Bȃrideh, а от други Akradeh. Александър го изгорил когато завоювал персийската империя и предал на смъртта Дарий, сина на Дарий.

Зерадушт изобретил още една писменост, която магите наричат Kachan Débireh, което означава всеобщо писмо; тя позволявала да се записват езиците на всички народи, крясъците на зверовете и птиците и така нататък. Броят на съгласните и гласните в него бил 160 и за всяка гласна и съгласна имало отделна буква.“

[Galahad]

"Златните ливади" ("Мурудж аз-захаб ва ма'адин ал-джавахир") е епитома на друго, по-голямо съчинение на същия автор: "Съобщения от времената" ("Ахбар аз-заман"), но както става обикновено с големите произведения те не оцеляват, а само техните съкратени варианти, та и в случая се получило същото. От по-голямото съчинение до нас е достигнал само 1 том. Друго негово за щастие изцяло запазено съчинение е "Книга с наставления и прегледи" ("Китаб ат-танбих ва-л-ишраф"). Названията на книгите не съм ги изписал съвсем точно, тъй като не ми се умува как да запазя съдържанието на текста и същевременно да го изпълня с онази пищна витиеватост на ал-Масуди.

[Perkūnas]

Той го е дал името, ама на арабски, а моите учители ме учеха, че преводът всъщност е Златни мини и находища (рудници) за скъпоценни къмъни (скъпоценности).

ОТ:

мурудж означава "пасища, ливади", а не "мини". Спандян е прав в случая. "рудници" е ма'адин.

[monte christo]

ОТ:

мурудж означава "пасища, ливади", а не "мини". Спандян е прав в случая.

Перуне, ти убиваш всичко детско в мен Въобще не е ОТ, а баш по темата. Но аз ще ти отмъстя по най-долен, подъл и жесток начин, загдето подкрепяш Арменоглу

Добре, приятели. Защо тогава Дмитрий Микулский (арабист и специалист по времето на ал-Масуди) превежда книгата като «Золотые копи и россыпи самоцветов» («Златни мини и рудници за скъпоценни камъни»). Контекстът ли е причината за промяната? Защото, "Златни ливади", някак си, не върви, устаряло е...

Имайте предвид, че Микулский е написал цяла биография на ал-Масуди - Арабският Херодот, 1998; той е превел на руски и е коментирал цялата Мурудж аз-захаб ва ма'адин ал-джавахир, 2002; а малко по-късно е изкарал на пистата цяла студия по нея - Арабо-мюсюлманската култура в съчинението на ал-Масуди «Мурудж аз-захаб ва ма'адин ал-джавахир», 2006.

====

И, Спандяне, моля ти се - промени го вече това заглавие. Сам виждаш, че обсъждаме куриозите от книгите на ал-Масуди, а не толкова Никифор Геник. Не го ли сториш, обещавам ти - ще кажа (ще подшушна) на Фашиста или Ка-Ге-Бе-то - те да го променят Бичи там, Светът на ал-Масуди; Ал-Масуди за българите и другите; или нещо подобно...

[Aspandiat]

Имайте предвид, че Микулский е написал цяла биография на ал-Масуди - Арабският Херодот, 1998; той е превел на руски и е коментирал цялата Мурудж аз-захаб ва ма'адин ал-джавахир, 2002; а малко по-късно е изкарал на пистата цяла студия по нея - Арабо-мюсюлманската култура в съчинението на ал-Масуди «Мурудж аз-захаб ва ма'адин ал-джавахир», 2006.

====

И, Спандяне, моля ти се - промени го вече това заглавие. Сам виждаш, че обсъждаме куриозите от книгите на ал-Масуди, а не толкова Никифор Геник. Не го ли сториш, обещавам ти - ще кажа (ще подшушна) на Фашиста или Ка-Ге-Бе-то - те да го променят Бичи там, Светът на ал-Масуди; Ал-Масуди за българите и другите; или нещо подобно...

Айде, преправена е. Да се успокоиш.

Имаш ли като файл преведената от Микулский Мурудж аз-захаб ва ма'адин ал-джавахир, 2002?

[Drake]

Айде, преправена е. Да се успокоиш.

Имаш ли като файл преведената от Микулский Мурудж аз-захаб ва ма'адин ал-джавахир, 2002?

Във формат DjVu може да я свалиш от тук: http://mirknig.com/knigi/history/1181545220-zolotye-kopi-i-rossypi-samocvetov-istoriya-abbasidskoy-dinastii-749-947-gg.html

[Южняк]

И съм го хващал например, че в някоя от първите посочени горе книги той обяснява как бил говорил вече по въпроса в "Златните ливади", но се оказва, че няма такова нещо. Човещина е. През 10 век няма файлове, няма команда find, няма търсене по ключови думи.

Древните автори според мен са били по-паметливи от съвременните. По-малко на на брой от съвременните, но далеч по-паметливи. - именно защото не са имали команда файнд, гугъл и търсене по ключови думи, което е изключвало непаметливите от кръга на авторите. А най-паметливи са авторите от безписмените епохи. Там е страшно защото е трябвало да знаят не по 3 а по 30 хиляди страници наизуст, иначе не са автори.

[Aspandiat]

Във формат DjVu може да я свалиш от тук: http://mirknig.com/knigi/history/1181545220-zolotye-kopi-i-rossypi-samocvetov-istoriya-abbasidskoy-dinastii-749-947-gg.html

Нещо не мога да се оправя със свалянето. Ако ти имаш възможност да го качиш тук, ще съм ти много благодарен.

[Drake]

Пробвай да я свалиш от тук:

ал-Масуди - Золотые копи и россыпи самоцветов (Восточная коллекция) - 2002.djvu

Редактирано Юни 24, 2015 от Р. Теодосиев