Отиди на
Форум "Наука"

Recommended Posts

  • Потребители
Преди 10 минути, ramus said:

Може ли анализ на това изречение. Понятиен и смислов - ако го направиш, поне според мен, не е възможно да не забележиш значителните несъответствия в него. Оттам през липсващите звена на извеждането, ще си проличи как "вече направения извод" е водещ пред обяснението му за него.

В този смисъл - нагласянето на аргументи, постановки и описания - само заради крайната цел - вече предварително стоящия извод. Не е  и "извод", а е проявлението на ПРЕД-УБЕЖДЕНИЕ или най-малкото част от задължителната пред-убедителна схема, стояща в основата на всяко отношение на "вярване".

Не е проблема че такава схема я има - тя е налична при всяко човешко същество и е неизменна част от него и битието му. ДОри самата думичка "проблем" е само за целта на изказа тук, а не е по същество - защото "проблем" няма. Но въпроса е - че точно СУБЕКТИ, които постулират относно ОБЕКТИВНАТА РЕАЛНОСТ, когато собствената им СУБЕКТИВНА е в пълна мъгла.

Киров написа "според мен"

Цитирай

но такава преграда, според мен, за всеки човек, просто не е му е необходима,

а взе че се те се заби да "вадиш (несъществуващи) сламки от очите на другите"?

Чудо голямо си...

"Несъществуващи", защото Киров не е предявил претенции за обективност..

Link to comment
Share on other sites

  • Мнения 322
  • Създадено
  • Последно мнение

ПОТРЕБИТЕЛИ С НАЙ-МНОГО ОТГОВОРИ

ПОТРЕБИТЕЛИ С НАЙ-МНОГО ОТГОВОРИ

  • Потребители
Преди 3 минути, ramus said:

Нима през написаното от мен, не е възможно да ми се направи дисекция?

Възможно е, и съм я направил, но - забележи - само за себе си, щадейки ТВОЕТО лично пространство, защото ти имаш такова и аз уважавам неговата територия.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
1 hour ago, ramus said:

Нима през написаното от мен, не е възможно да ми се направи дисекция?

Възможно е.

В тази връзка, би се опитал малко да систематизираш разсъжденията си, които ни поднасяш. Опитвам се да те разбера, но се губя в дебрите на мисълта ти.

Представям си, че тази дискусия се води не онлайн, а на живо в кръчмата. Та, ако и там разтягаш такива локуми, можеш да си сигурен, че след втората ракия на някой няма да му издържат нервите и ще ти разбие бутилката в главата.

Редактирано от самотния вълк
Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
Преди 5 часа, nik1 said:

Киров написа "според мен"

 

Толкова ли е трудно да се чете - извадих за КОЕ ИЗРЕЧЕНИЕ СТАВА ВЪПРОС - за предложението за самоанализа. Защо се взе друго изречение, прикачи му подходящата според себе си интерпретация (която между другото няма нищо общо с моята) - накрая само и само да се докара че съм "чудо голямо". И двамата знаем че нито съм "чудо", нито "голямо". Нито се захващам с буквалистика само и само да се докарам за някъв си.

За въпросния "разбор" си има технология, има техники, които се опират на принципни положения. Семиотиката е наука в която най-близо са залегналите принципи които ползвам. Не съм СЕМИОТИК, просто след като се научих да ги ползвам и с годините практика, разбрах че това били "принципни положения за "анализ" на слово. Дори не знаех че са залегнали в наука някаква си. Изведох ги сам, от годините писане и ползване на писането първо за самоанализ и... разни други. Та това, което предлагам на КИРОВ дори не е сложната част - има нещо като "слоеве" - разглежда се изказната част - тази която самия автор е сложил акцента и е тезата според него. После се разглежда "невидимата" - другия канал. После двете се събират за да се съберат всички щтрихи към едно цяло. На всички места се появяват условности, решения на съвместимости. Резултатите не са точни, а са условни. Не дават "етикети", нито лепят присъди. Това е само помощен и допълнителен момент към комуникацията, когато касае други хора, но когато касае мен самия, се отнасям към това много сериозно, но едва ли именно моето отношение към собственото слово, би било някакъв фактор за който и да е друг и не смятам че преча на свободата на някого си. Ако е иначе - нека се каже.

Преди 4 часа, самотния вълк said:

Представям си, че тази дискусия се води не онлайн, а на живо в кръчмата. Та, ако и там разтягаш такива локуми

може би заради това не ходя по кръчми и не поемам концентриран алкохол. Замаяните (от алкохола или напушените с тютюн, прекаляване с кафе или сладко) хора не могат да говорят сериозно. Самата идея на Кръчмата е разтоварваща, и не предполага въобще сериозно отношение. Повечето хора смятат сериозните дейности като "натоварващи", а в кръчма... :) Така, че аз лично - въобще не си го представям - за кръчмата. Допълнително - не мога да понасям пияни хора. А комуникативно - за мен те отиват някъде в друга вселена и аз нямам никакво отношение към нея, нито се получава контакт, нито е възможен. Дори между тях си опиянените хора не контактуват всъщност и сигналите помежду им са толкова отнесени и дистанцирани, че само имитират някакъв обмен.

А и нещо друго - това означава ли, че форума тук, както и темата са с идеята да са "нещо като кръчмарски моабет"?

Редактирано от ramus
Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
Преди 5 часа, Б. Киров said:

Възможно е, и съм я направил, но - забележи - само за себе си, щадейки ТВОЕТО лично пространство, защото ти имаш такова и аз уважавам неговата територия.

В тази връзка, следното:

1, нямам нужда от щадене на личното ми пространство. Не ме интересува особено, посветих му години на опознаване и за мен вече няма особен интерес в него. Можеш да говориш за личното, което виждаш напълно свободно, за мен това е просто несъществено. Освен личното (социално-обособено) лице, всеки има нещо в себе си, което наричам сборно ЧОВЕК. Нещо като онзи аспект от зоната на вътрешния свят, която е била, която е - някъде зад личното. На която "личното присадено" е заело част от нея и тя е за личното нещо като КОНТЕКСТ, среда от която то е "отцепило за да се появи и затвърди и ползва като образа за "аз". Не знам как да го кажа по друг начин.

2. Уважението на личностите е винаги спрямо техните територии. Това се предлага по дифоулт в социума, защото в него всичко и всички държат главно на личното. Освен това - уважението сред личностите е главно по критерий - територия и ненамеса. И има основание - защото то е обратното на масовата битка за територии и налагане, дори до насилие...

Нямам и микродетайли, които не мога да напиша за себе си - без значение кое как ще ме представи пред останалите. Нямам въобще отношение към начина на "ползване", към отношението на другите към него. Нямам тайни за личното пред себе си и не държа личното си поле "затворено" за никого. Държа го само на дистанция, защото както се оказва - социалните хора това приемат за мяра и норма. И държат с все сила да го отстояват. Това си е тяхна работа и си имат правото и нуждата от него. Опита обаче показа, че прекаленото разкриване и отваряне на границите за 'свободно минаване' засилва подозренията в манипулации, в някаква игра или други от личностните критерии за интерпретации.

Ако досега твоя направен разбор не е взел предвид особеностите, които предлагам за себе си и това не отива някъде отвъд личното... то значи на разбора ти му липсват важни детайли. От друга страна - ако твоята личност прави разбора, интерпретационната му част се определя само и единствено "спрямо нея". Твоята личност я интересува моята личност - което си е въпрос на съответствие. За да забележиш нещо друго, трябва да го насочиш и реализираш с "твоето нещо друго".

Успях ли да го докарам в думи, или не стана?

Редактирано от ramus
Link to comment
Share on other sites

  • Потребители
Преди 8 минути, ramus said:

Толкова ли е трудно да се чете - извадих за КОЕ ИЗРЕЧЕНИЕ СТАВА ВЪПРОС - за предложението за самоанализа. Защо се взе друго изречение, прикачи му подходящата според себе си интерпретация (която между другото няма нищо общо с моята) - накрая само и само да се докара че съм "чудо голямо". И двамата знаем че нито съм "чудо", нито "голямо". Нито се захващам с буквалистика само и само да се докарам за някъв си.

Според мен четенето не е трудно, разбирането е трудното, или по-скоро пакспоред мен, трудно е изразяването и синтезирането на ясни, кратки и понятни от всички четящи (които форумци може да не са учили семиотика, психология,или анализ на комуникацията,т.е това което ти си чел и "знаеш") идеи и концепции..

 

 

 

 

Link to comment
Share on other sites

  • Потребители
Преди 4 минути, ramus said:

В тази връзка, следното:

1, нямам нужда от щадене на личното ми пространство. Не ме интересува особено, посветих му години на опознаване и за мен вече няма особен интерес в него. Можеш да говориш за личното, което виждаш напълно свободно, за мен това е просто несъществено. Освен личното (социално-обособено) лице, всеки има нещо в себе си, което наричам сборно ЧОВЕК. Нещо като онзи аспект от зоната на вътрешния свят, която е била, която е - някъде зад личното. На която "личното присадено" е заело част от нея и тя е за личното нещо като КОНТЕКСТ, среда от която то е "отцепено". Не знам как да го кажа по друг начин.

2. Уважението на личностите е винаги спрямо техните територии. Това се предлага по дифоулт в социума, защото в него всичко и всички държат главно на личното. Нямам и микродетайли, които не мога да напиша за себе си - без значение кое как ще ме представи пред останалите. Нямам въобще отношение към начина на "ползване", към отношението на другите към него. Нямам тайни за личното пред себе си и не държа личното си поле "затворено" за никого. Държа го само на дистанция, защото както се оказва - социалните хора това приемат за мяра и норма. И държат с все сила да го отстояват. Това си е тяхна работа и си имат правото и нуждата от него.

Ако досега твоя направен разбор не е взел предвид особеностите, които предлагам за себе си и това не отива някъде отвъд личното... то значи на разбора ти му липсват важни детайли. От друга страна - ако твоята личност прави разбора, интерпретационната му част се определя само и единствено "спрямо нея". Твоята личност я интересува моята личност - което си е въпрос на съответствие. За да забележиш нещо друго, трябва да го насочиш и реализираш с "твоето нещо друго".

Успях ли да го докарам в думи, или не стана?

вижте по-горният ми постинг..

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
Преди 39 минути, ramus said:

Замаяните (от алкохола или напушените с тютюн, прекаляване с кафе или сладко) хора не могат да говорят сериозно

Горките Балзак, Джек Лондон, Хемингуей... Те не са били сериозни.

 

Преди 41 минути, ramus said:

Самата идея на Кръчмата е разтоварваща, и не предполага въобще сериозно отношение.

Идеята за кръчмата беше просто пример за реално общуване.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

Мисля, че да - трудното е именно ИНТЕРПРЕТИРАНЕТО, а не самото прочитане. Евентуално след някои форми на интерпретация, следва "РАЗБИРАНЕ", за някои те са синоними, но... това не е от значение.

Искам да кажа с горното, че след като след прочита тече индивидуален личен акт, каквото е интерпретирането, защо се очаква точно АЗ да го направя лесен, прост, достъпен - според някакви условия. Нима това не е работа на всеки човек - според дадености, мотивация, потенциал - да направи всеки за себе си процеса по интерпретирането, според собствените си особености, настроение или интерес. Защо след като това е личен акт за всеки човек, се предлага вече няколко пъти АЗ ДА СВЪРША РАБОТАТА НА ДРУГИЯ, като направя така, че "да му е лесно"?

Освен това - има и още нещо - много просто. Не зная какво "биха разбрали всички". Кои са всички... Не мога да пиша "за всички". Може би във форумите на ДИР.бг или абв.бг. Не бих писал нищо от това тук, на тия "народни места"... А и защото "НЕ МОГА" !

Просто "НЕ МОГА" - да предположим че е въпрос на възможности. Не мога да направя нещо повече отколкото ми е възможно, нали. Според мен - никой не може. На мен дори не ми е и цел. Не искам да обидя никого, просто не ми е цел, а и не мога.

Както се вижда не съм особено добре със словото. Погледа ми през всичко мое написано ми предлага не особено позитивен извод - пълно е с всякакъв тип грешки, пропуски. Има на някои места несъответствия в зависимост от интерпретационното ниво, несвързаности... Имам и аз проблеми като всички други. А може би - и повече от "другите"  :) .

Редактирано от ramus
Link to comment
Share on other sites

  • Потребители
Преди 57 минути, ramus said:

Замаяните (от алкохола или напушените с тютюн, прекаляване с кафе или сладко) хора не могат да говорят сериозно

Горкият Айнщайн..

 

Цитирай

 

5. Пушел като комин

Почетен (и доживотен) член на Монреалския клуб на пушачите на лула Айнщайн се изкавал: „Пушенето на лула спомага за спокойно и обективно преценяване на делата на човечеството.“ Веднъж паднал през борда по време на разходка с корабче, но не изпуснал лулата си във водата.

 

 

Редактирано от nik1
Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
Преди 29 минути, ramus said:

1, нямам нужда от щадене на личното ми пространство. Не ме интересува особено, посветих му години на опознаване и за мен вече няма особен интерес в него. Можеш да говориш за личното, което виждаш напълно свободно, за мен това е просто несъществено. Освен личното (социално-обособено) лице, всеки има нещо в себе си, което наричам сборно ЧОВЕК. Нещо като онзи аспект от зоната на вътрешния свят, която е била, която е - някъде зад личното. На която "личното присадено" е заело част от нея и тя е за личното нещо като КОНТЕКСТ, среда от която то е "отцепило за да се появи и затвърди и ползва като образа за "аз". Не знам как да го кажа по друг начин.

2. Уважението на личностите е винаги спрямо техните територии. Това се предлага по дифоулт в социума, защото в него всичко и всички държат главно на личното. Освен това - уважението сред личностите е главно по критерий - територия и ненамеса. И има основание - защото то е обратното на масовата битка за територии и налагане, дори до насилие...

Нямам и микродетайли, които не мога да напиша за себе си - без значение кое как ще ме представи пред останалите. Нямам въобще отношение към начина на "ползване", към отношението на другите към него. Нямам тайни за личното пред себе си и не държа личното си поле "затворено" за никого. Държа го само на дистанция, защото както се оказва - социалните хора това приемат за мяра и норма. И държат с все сила да го отстояват. Това си е тяхна работа и си имат правото и нуждата от него. Опита обаче показа, че прекаленото разкриване и отваряне на границите за 'свободно минаване' засилва подозренията в манипулации, в някаква игра или други от личностните критерии за интерпретации.

Ако досега твоя направен разбор не е взел предвид особеностите, които предлагам за себе си и това не отива някъде отвъд личното... то значи на разбора ти му липсват важни детайли. От друга страна - ако твоята личност прави разбора, интерпретационната му част се определя само и единствено "спрямо нея". Твоята личност я интересува моята личност - което си е въпрос на съответствие. За да забележиш нещо друго, трябва да го насочиш и реализираш с "твоето нещо друго".

Успях ли да го докарам в думи, или не стана?

Изкушавам се да се включа...

Самоопознаването, при теб май е довело до загуба на усета за пространство.

Не, че не ми се е случвало и на мен. Заради което отчитам тази загуба по-ясно от не-загубвалите усета си...

За това може би е добре да оставиш малко самоопознаването на този етап и да отработиш пространствените измерения. Защото то това със самоопознаването, което уж е довело до самозаблудата "да нямам нужда от едно или друго", всъщност е предизвикало други нужди и така нататък...

Странични ефекти от източното мислене, които не са адаптивни за западния социум.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

А може би - точно защото ти се е "случвало и на мен"... Това не е ли възможен капан за "асимилация" - припознаване чрез аналогизиране с "личен опит"? И после - развиване на цяла форма въз основа на "погрешно предположение". Дали няма друга форма на "интерпретиране" на изваденото в цитата? Това е наистина въпрос, а не реторично упражнение.

Нямам никакъв проблем всеки да си развива теорията за виждането на рамус. И да - написаното от рамус, веднага се насочва "към самия рамус", което е естествено и самия рамус го представя като такова и се възползва от него непрекъснато. Обаче когато думите на някого отидат в личното му поле... и веднага се почват защитите.

От друга страна - всеки къта личното си пространство заради обикновен страх - защото го прави уязвим. Много по-уязвим от това да решава дистанцирани научни въпроси, да размишлява далеч от себе си, според едни или други "правила".

Форумите предлагат анонимност на социалното лице на всеки. А това пък дава възможност за извеждане на неговите значително по-вътрешни "случвания". Които пък - от своя страна, са подтиснати при личния живот в личното парченце заделено и предпоставено от социалната среда. Така, че участието сред форуми за мнозина е като "отдушник"... много аналогично с примера за "лулата за Айнщайн".

================

колкото до вметката за ПУШЕНЕТО - за мен е странен е начина да се говори чрез цитиране. Чрез думи на някого, иформация нечия, за някой, да се представи като мнение на ползващия я. Като че той самия се проявява нещо като "НЯМ", като инвалид и са му нужни патерици.

За Айнщайн може и лулата да е избора му да сваля нивото на стрес, защото сериозното мислене с висок порядък на абстрактност, няма как да се "позволи" ако амигдалата "свети непрекъснато в червено". А когато това е налично - се изключват или силно притискат зоните с "висши" ментални функции. А и те не са решението - въпроса е - всички зони да получат равноправен статус и да се получи адекватно преминаваме на информация през тях.

Не виждам защо непрекъснато се дават примери за АЙНЩАЙН - и то не в творческото му поприще, а в някаква форма на "философия" - АИНЩАЙН  - за живота. Това не е като да се рееш на мисловните опити - ами ако съм възседнал ракета, която се движи със скоростта на светлината, дали ако тя излъчва лъч светлина. Дали тя ще се движи с "двойна светлинна" скорост, наслагвайки се двете скорости...

Не виждам защо е нужно да се постулира с постулатите на други хора. Може би за някого той е някаква форма на идол, на модел за подражание, за идеал който да се сложи на пиедестал. Жалко ако е така, защото въпросния идол е имал твърде дезорганизиран личен живот и вероятно "размислите му за живота" никак не са включвали самия него и познанията му за хората, сред света на които той е бил като "чужд". Чичо АЛБЕРТ е всичко друго но не и ХОЛИСТ, самия той е имал отклонения още от детството, предположенията са всякакви - от форма на аутизъм, до възрастови кризи...

В примера за лулата - наричат се компулсивни действия. Освен че никотинът има действие върху мозъка, което определя и търсения ефект, допълнителния момент е "пушенето като процес". В средите на психиатрията това са КОМПУЛСИИ - действия с които се намалява породено напрежение, с което се сваля нивото на стреса. Пиенето на кафе или на чай - също има този ефект - самата консумация не е целта, а се ползват и самите действия, допълнителните усещания - миризмата на кафето примерно за много хора, които познавам е значително по-магнитно от самото кафе и вкуса му. ДРУГИ - вкуса на кафето. Трети - еднаквото време и ритуалността на цялото действие в точно определен час на денонощието.

Примера за това, че "АЙНЩАЙН паднал от кораба, но не изпуснал лулата си", е съвсем точен признак за не просто привързаност, а за зависимост. Зависимия човек може и да е гениален. Това означава че разполага с дадености много повече в някакво направление. И съдба, подходяща същите да се развият. Но това не прави човека "ЦЯЛОСТЕН", даже напротив.

Психичните девиации и разстройства може и да не пречат на един гений да развие практически талантите си. Но това невинаги е така. В социума по принцип се предлага възможност всеки да излезе на социалното поле, като развие дистанция от скритите си проблеми. Ако съумява, няма проблем да изпълнява социалните си дейности, да расте в социалната йерархия, да заживее своя "отделен свят" чрез лицето на личността си. Но отвътре - това въобще не е толкова просто. Личността преминава през сложни периметии, за да държи дистанцията си от несъзнателните или подсъзнателните проблеми. Отгоре на всичко е налице и тенденция - колкото повече се държат на дистанция, толкова по-настойчиви стават, защото отвътре се получава форма на "разцепване". Понякога се налага да се "живеят два живота". Или едновременно, или последователно... И т.н.

Признак за вътрешни проблеми и дефицити е явлението ЗАВИСИМОСТ. Прекаляването с цигари и пушенето им е толкова разпространен вариант и всеки пушач може да разкаже за него. Същото е със всички останали "компулсии" вградени сред социума. Едни приети на едни места, сред едни култури - други - на други места. Историята на ХОМО навсякъде по света е придружена от употребата на психични стимулатори, както и образуването на зависимост към тях. За зависимостта - това вече е сложно явление и с многобройни, почти безкрайни проявления. ЗАВИСИМОСТ е основното - обекта на зависимоста няма значение. 

За сериозно мислене, при овладян вътрешен свят, при балансирани процеси, при наличие на ниво на зрялост, практика, управляемост - няма никаква нужда от "странични патерици" с които толкова хора са свикнали и сраснати. Когато се налага да мисля сериозно и задълбочено - спират всякакви признаци на "нужди" - глад, жажда...

=========================

Нищо от горното не е поучения или порицания. Това и така са нещата при мен, това не са оценки или присъди за тия дето пушат или ползват "услугите" на многото разпространени и достъпни мозъчни химии...

много моля не привиждайте всеки своите си проекции, накрая рефлектиращи пак към рамус, с вечния устрем "винаги другия, винаги те, винаги там... само да не съм аз, да не е при мен". Не ми пречи всеки да се проектира или защитава, но веднага реакциите избиват към рамус, защото той се явява нещо като разпознат дразнител. Това сваля опита да дискусия някъде сред напълно незначителни за мен въпроси, които според мен всеки сериозен човек би трябвало да е израснал и отработил с "възрастта". Но пак - само според мен!

Редактирано от ramus
Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
Преди 14 минути, ramus said:

Това сваля опита да дискусия някъде сред напълно незначителни за мен въпроси

То дискусия отдавна няма. Има един нескончаем монолог от човек, който  е обсебен от собственото си АЗ и в напъните си за самоопознаване, че напълно се е откъснал от нормалното общуване и не го интересува дали някой е в състояние да го разбере.

В този форум пишат интелигентни хора, със значителни познания в една или друга област, но никой не използва толкова първо лице единствено число.

Бе, що ли си губя времето...

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
Преди 4 минути, самотния вълк said:

но никой не използва толкова първо лице единствено число.

Е, вече има един.

А "нормалното общуване"... :) Ок. Да, в известен смисъл си прав. Може би не само "в известен".

Толкова мога, толкова правя. Който иска друго - не мога. Но е странно да се настоява, след като дори не се чете, или - така, с прескачане, по първите думички на абзаците. И с оправданието че "е неразбираемо, засукано". Такова да е. Нямам претенции, старая се колкото мога.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребители
Преди 17 минути, ramus said:

колкото до вметката за ПУШЕНЕТО - за мен е странен е начина да се говори чрез цитиране. Чрез думи на някого, иформация нечия, за някой, да се представи като мнение на ползващия я. Като че той самия се проявява нещо като "НЯМ", като инвалид и са му нужни патерици.

 

Ако това се отнася до мен, то ще уточня: По горе отговорих на конкретно на изречение или сентенция написани от теб.. Очевидно нямах желание или възможност да отговаря на останалото, което беше написал в постинга си (според теб съм нещо съм като че ли "ням" и "инвалид" :),добре, но ти ме усещаш така)

 

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
Преди 2 часа, самотния вълк said:

То дискусия отдавна няма. Има един нескончаем монолог от човек, който  е обсебен от собственото си АЗ и в напъните си за самоопознаване, че напълно се е откъснал от нормалното общуване и не го интересува дали някой е в състояние да го разбере.

В този форум пишат интелигентни хора, със значителни познания в една или друга област, но никой не използва толкова първо лице единствено число.

Бе, що ли си губя времето...

Това имах предвид под "страничен ефект от източните философии". Изявява се в необходимост от нескончаем монолог на тема АЗ-а, аз спрямо другите, другите спрямо мен.... Любопитството да се ровим в Личната си зона на комфорт, в последствие се трансформира в нещо като душевен ексхибиционизъм (нищо обидно или лошо няма в казаното - просто, това се случва понякога). Хората не са виновни за това, че информационното поле е задръстено с какви ли не "полезни" съветници и подстрекатели да се постигне "съвършенство" чрез себеопознаването. А много рядко се намира кой да им напомня и да ги съветва, че тази вътрешна зона е много деликатна и ако не внимаваме може да ни изиграе номера каквито не сме и подозирали.

Да поясня - едно е да работим по необходимост върху промяната на Себе си (обикновено е практически работен процес свързан с промяната на навиците, които евентуално да променят гледната точка) и съвсем друго да се опитваме само да разберем Аз-а. Мое лично мнение, е че можем да го разберем по-добре (не напълно) само в процес на работна промяна - когато се виждаме през различните дейности, които извършваме (всички наши действия, избори, решения). Ако "промяната" на светогледа обаче е настъпила само чрез т.нар. самоанализ, може да има особени странични ефекти, включително неглижиране на самото Аз.

 

 

 

 

 

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
Преди 3 часа, ramus said:

said

said

said

и за пореден път предпочете да "отговориш" докарвайки семантично пресищане* на събеседниците, вместо да обмислиш наистина внимателно какво е искал да ти каже авторът ...

Загубата на усет за пространствените измерения определено ще да е някакъв страничен ефект от самоанализата ти. 

 

* Семантично пресищане – когато някой говори/пише толкова дълго, че слушателят започва да възприема думите му като повтарящи се безсмислени звуци/букви.

 

 

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
Преди 20 часа, Б. Киров said:

1 ,Осъзнаването и примирението с това ще ни освободи от страха

2, и ще направи животът ни по-пълноценен и красив - без богове и демони -

3. такъв какъвто ни е даден,

4, да сме несъвършени, но стремящи се към съвършенство, без да имаме време да го постигнем.

1, Но не може да ни освободи... Няма кой да ни освободи от страха. Няма и защо - страха не пречи, важна е дозата. Ако не е страха не е било възможно да оцелеем досега. Проблема е, когато страхуването става толкова приоритетно че се променят "за дълго" цялата система за възприятие. Намирането на "нужния контрол" - чрез програмирани средства за свалянето на фона, върши работа, но само донякъде. Като не се разбира, когато не се вниква не е възможно и да се стигне да се управлява съзнателно. За да се случи това би било нужно може би изработването на вътрешен психичен механизъм.

2, Как ще направи животът... "някакъв" - нима животът е "грозен"? За да става "по-красив". Самата думичка ЖИВОТЪТ ( в конотацията му за обобщение на човешкото битие) е огледалото на Живеещия. Какъвто е живеещия, такъв изглежда собствения му "живот". От същото - ЖИВОТА е проявлението на ЖИВЕЕЩИЯ - такъв, какъвто е той самия. Но не събитията от житейския път, които са комбинации от дадености и случки, а начина по който се отразяват и преживяват и взаимно наслагват, от самия субект. От това се формира неговата сборна картина на ЖИВОТА (му).

А боговете и демоните - наистина ли ЖИВОТА би бил по-красив без "боговете и демоните"? Ако нямаше нужда от тях, ние, хората нямаше въобще да ги създадем. А после - да ги постановим като "извънчовешки", обективни и съществуващи... Според мен ние, хората даваме формален обективен "живот" на онова, което не сме способни да преживеем от себе си. Заради онова, което е било нужно да "отстраним", да заровим, да го няма... Това е цената да сме дотук в човешкото ни колективно битие.

3. От кого - ни е даден. За да има ДАВАНЕ, значи е налице някакъв "външен на хората" фактор - и от него да дойде "даването".

4. И двете понятия - несъвършенство и съвършенство са си чисто човешки. Според мен, с тях ние обобщаваме по краткия начин онова, което не разбираме, а се случва в нас самите. И двете понятия съдържат в себе си чисто човешката представа за отношението на човека спрямо Вселената. И двете са призвани да постановят къде е "мястото" на човека, да му зададат "посока и карта за пътуване", за смисъл, за цели... Служат на самия човек да си обясни някои свои "необяснимости". 

Тия две постановки се ползват от почти всички идеологии.

А възможно ли е да напишеш за теб специално - кое, какво и откъде е смисълът на двете понятия и какво имаш предвид, когато ги ползваш - СЪВЪРШЕНСТВО и НЕСЪВЪРШЕНСТВО? Както и "дуална двойка" ли са за теб - съдържанието и нивото на обобщение са зависими едно спрямо друго - в "двойката"?

Редактирано от ramus
Link to comment
Share on other sites

  • Потребители
Преди 33 минути, ramus said:

1, Но не може да ни освободи... Няма кой да ни освободи от страха. Няма и защо - страха не пречи, важна е дозата. Ако не е страха не е било възможно да оцелеем досега. Проблема е, когато страхуването става толкова приоритетно че се променят "за дълго" цялата система за възприятие. Намирането на "нужния контрол" - чрез програмирани средства за свалянето на фона, върши работа, но само донякъде. Като не се разбира, когато не се вниква не е възможно и да се стигне да се управлява съзнателно. За да се случи това би било нужно може би изработването на вътрешен психичен механизъм.

2, Как ще направи животът... "някакъв" - нима животът е "грозен"? За да става "по-красив". Самата думичка ЖИВОТЪТ ( в конотацията му за обобщение на човешкото битие) е огледалото на Живеещия. Какъвто е живеещия, такъв изглежда собствения му "живот". От същото - ЖИВОТА е проявлението на ЖИВЕЕЩИЯ - такъв, какъвто е той самия. Но не събитията от житейския път, които са комбинации от дадености и случки, а начина по който се отразяват и преживяват и взаимно наслагват, от самия субект. От това се формира неговата сборна картина на ЖИВОТА (му).

А боговете и демоните - наистина ли ЖИВОТА би бил по-красив без "боговете и демоните"? Ако нямаше нужда от тях, ние, хората нямаше въобще да ги създадем. А после - да ги постановим като "извънчовешки", обективни и съществуващи... Според мен ние, хората даваме формален обективен "живот" на онова, което не сме способни да преживеем от себе си. Заради онова, което е било нужно да "отстраним", да заровим, да го няма... Това е цената да сме дотук в човешкото ни колективно битие.

3. От кого - ни е даден. За да има ДАВАНЕ, значи е налице някакъв "външен на хората" фактор - и от него да дойде "даването".

4. И двете понятия - несъвършенство и съвършенство са си чисто човешки. Според мен, с тях ние обобщаваме по краткия начин онова, което не разбираме, а се случва в нас самите. И двете понятия съдържат в себе си чисто човешката представа за отношението на човека спрямо Вселената. И двете са призвани да постановят къде е "мястото" на човека, да му зададат "посока и карта за пътуване", за смисъл, за цели... Служат на самия човек да си обясни някои свои "необяснимости". 

Тия две постановки се ползват от почти всички идеологии.

А възможно ли е да напишеш за теб специално - кое, какво и откъде е смисълът на двете понятия и какво имаш предвид, когато ги ползваш - СЪВЪРШЕНСТВО и НЕСЪВЪРШЕНСТВО? Както и "дуална двойка" ли са за теб - съдържанието и нивото на обобщение са зависими едно спрямо друго - в "двойката"?

 

Рамус, с някои неща съм съгласен, с други не. Но всичко това е извън темата. Ако искаш да се психоанализираме, пиши ми всичко това на лични, нямам нищо против.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

 

СМЫСЛ ЖИЗНИ

Если много-много стручков перца нанизать на бечевку, то получится связка перца.

Если их не нанизывать, то никакой связки не получится.

А ведь перец один и тот же, такой же красный, такой же острый. Но все-таки это не связка.

Неужто же бечевка делает перец связкой? Нет, не бечевка. Бечевка тут, как мы знаем, дело второстепенное, а то и третьестепенное.

Так что же тогда?

Кто задумается над этим вопросом и постарается, чтобы мысли его не разбегались, а работали только в одном направлении, тот может напасть на след великих истин.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

Много неща не са ми ясни:

1.Кой измисля тия конспиративни теории и с каква цел?

2.Защо някои хора вярват в тях, а други не?

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
Преди 13 часа, vvarbanov said:

Много неща не са ми ясни:

1.Кой измисля тия конспиративни теории и с каква цел?

2.Защо някои хора вярват в тях, а други не?

Не, че ми е ясно, ама ... отговарям:):

на 1. ...Аз, ти, той, тя, то ... и т. н. - всички местоимения!:animatedwink: Целта е подбутване на егото - Вижте какви неща знам!!! А, кво ще кажете!.. и т. н.

на 2. Гледам клип с октопод - от гл. точка фотографа: Октоподът променя окраската си така, че да става "невидим" за наблюдателя фотограф!?

Питам се - откъде октоподът "знае" какво вижда фотографа, че да се държи камуфлажно, спрямо него!?

И ... когато няма достатъчно научни данни - хоп, първата ми "мисъл" би била: Аха, тук ми намирисва на телепатични способности. Сядам, пиша тия мисли в наукообразен вид + в добавка способности на делфини и ... готово - ИЗВОД - Животните притежават Телепатични свойства!..

(пп Иди, доказвай обратното, демек! Ето я теорията близка до конспирация ... в развитие, когато започне дърленето по нета!.. В отг. на 2. - Когато няма ясни научни данни ... в достатъчност.)

...

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
Преди 1 час, Малоум 2 said:

Целта е подбутване на егото

Има елементи на социалните митологии ( и идеологии ), които са създадени за "лесно ползване", за "лесни обяснения"... Едно от тях е именно думичката "ЕГО". Съвсем подобна на "бог", по отношение на цели и функции... и значение.

Една от настоящите версии социални митологии е именно и самата "ТЕОРИЯ на КОНСПИРАЦИЯ". Основната идея е стара, колкото света. Цялата система от нагласени чрез внимателен подбор положения е израз на нуждите на ПОТРЕБителите и ПОТРЕБността от такива.

Социалните явления са сложна територия и на нея няма как да се погледне линейно - с въпроса защо, как, по кой начин - да се дадат ясни и еднозначни отговори.

В този случай - ТК за различните нива на потребители, има различни функции. Използва се както за пропаганда на други идеологии, за елементи от политическа игра, прикритие за съвсем естествена нужда от покриване и тайна на властови и управленчески процеси... които работят при задължителното условие да са скрити от управляваните... И т.н. - играта е сложна и многопластова.

Колкото до това - защо само някои хора вярват? - защото хората съдържат различни пълнежи и нюанси от психични особености. Защо едни вярват в Исус, А други не. А пък трети - вярват в Аллах или Адонай. Четвърти вярват в ЦСКА, пети - във "ВЕЛИКА БЪЛГАРИЯ" и "ВЕЛИКИТЕ БЪЛГАРИ"... и т.н. И да не се забравя, че на същия принцип, множество хора вярват и в НАУКАТА - по същия начин по който и за всичко останало.

ПОЗНАНИЕТО е сложна територия и са малко хората с потенциал да вникват, да разбират, да се ориентират в огромните потоци информация. Заради това природата е подала и "лесен вариант", на основата на "системата за непосредствено реагиране" при което се прави "байпас" на дългия начин, свързан с повече мислене, повече съждения, повече памет, повече време... А нуждите си "висят", амигдалата подава сигнала си в очакване на "успокоението си". И... то се "подава"...

Според мен, за разбирането на тази материя не е нужна само информация, защото тя е "на парче". От парчетата е нужно внимателно да се подходи към синтезирането на общата картина.

Социалните версии, подадени от НИК1, от моя гледна точка, подават твърде фрагментиран поглед. , от явления с твърде ограничен периметър. Някак си... описанието касаеше главно САЩ, а явлението ТК (Теория на Конспирацията) е разпространено навсякъде по планетата. Налице е глобална организация, има си идолни имена, които задават насоките, подават нужните модели за обяснения и отговори, спрямо "разкрити информации и тайни"...

В БЪЛГАРИЯ също не изоставаме от "модата", поредния микс на Стамен Стаменов, точно вчера в публикация касаеше че били намерили цитирам "следи от присъствието на хората-гиганти в Родопите". Като методът на изследване бил "енергийно измерване"... :)

Хвърлял съм поглед във форуми за КОНСПИРАЦИИТЕ, като например "Х-нет". Налице са доста хора, които са с идеята че са 'рационално-мислещи". Но вътрешните убеждения и редицата психични особености, определят твърде скрита и сложна механика, която на практика е невидима... И остават накрая само "проявленията Й". А те са само най-малката част от "айсберга".

Редактирано от ramus
Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

Има ли заговор срещу България? Има. ще кажат 99 % от българите в кръчмата. Победили сме или сме завършили на страната на победители в модерната си история и все така е осакатена териториално, финансово....

Същото може да се каже и за унгарците.....

Даже за цяла средна и источна Европа. С хиляда и танто години преживява Византия римската империя, участва в разпространяването на християнската вяра и виж колко игрални филми има за този регион и колко за западната част на Европа. C пълни  фалшификации например, че William Wallace в Килт си е развявал ташаците във въстанието срещу англичаните.....Единственно братушките се стараят да направят няколко гига исторически филма но колко идват до нас, до световното?

Тук всичко е било и е примитивно, изостанало,грубо, тъпо, лошо.....

А да Дракула и Елизабет Батори са световно прочути....

По дяволите.

Имали заговар срещу нас?

ИМА!

И тук вече почват да търсят политиците, хората някое малцинство, етническо, религиозно, сексуално, сектанско на които могат да си го изкарат. 

А в кръчмата да се успокоят, че не са те виновни заради лошият си живот и още кило ракийка с мезенце ама редовно рязано не толкова тънко, че да е прозрачно.....

Така конспиративните теории са за успокоение на хората...нациите които не са в главният поток на вниманието, бизнисът, просперитета...

:bg:

Редактирано от Skubi
Link to comment
Share on other sites

  • Потребители
Преди 50 минути, Skubi said:

C пълни  фалшификации например, че William Wallace в Килт си е развявал ташаците във въстанието срещу англичаните....

Skubi, ти направо ме срази с този пример - това е изкуство, бе човек. Мел Гибсън е режисьор, продуцент и играе главната роля, един от любимите ми филми, велик е. Гледал съм го три пъти и пак бих го гледал. По дяволите историческата истина и конспирациите, филмът е изкуство, много е добър.

Link to comment
Share on other sites

Напиши мнение

Може да публикувате сега и да се регистрирате по-късно. Ако вече имате акаунт, влезте от ТУК , за да публикувате.

Guest
Напиши ново мнение...

×   Pasted as rich text.   Paste as plain text instead

  Only 75 emoji are allowed.

×   Your link has been automatically embedded.   Display as a link instead

×   Your previous content has been restored.   Clear editor

×   You cannot paste images directly. Upload or insert images from URL.

Зареждане...

За нас

"Форум Наука" е онлайн и поддържа научни, исторически и любопитни дискусии с учени, експерти, любители, учители и ученици.

За своята близо двайсет годишна история "Форум Наука" се утвърди като мост между тези, които знаят и тези, които искат да знаят. Всеки ден тук влизат хиляди, които търсят своя отговор.  Форумът е богат да информация и безкрайни дискусии по различни въпроси.

Подкрепи съществуването на форумa - направи дарение:

Дари

 

 

За контакти:

×
×
  • Create New...