Народе???? или Кой предаде Левски?

[Borova gora]

Преди 3 часа, Borova gora said:

През втората половина на септември Хамди паша пише, че докладът му е за период от два-три месеца, това съвпада с встъпването му в длъжност във вилаета, но и с освобождаването на Обретенов от кауша и възстановяването на канала за кореспонденция оттам. Спецификата е, че са избрани други канали за прехвърляне на иглянките, значи Левски се е усъмнил в нещо. Той всъщност никога не ползва канала на Обретенов за прехвърлянето си, Никопол или Свищов са неговият вход и изход за българско.
Освен това хванахме в сериозни лъжи Обретенов, несъвпадане на дати за убийството на Стоян Пенев, датите на арестуването и освобождаването на четиримата от Русенския комитет, колко точно е престоят им в кауша, неподчиняването на дисциплината на ВРО, извършване на убийство от името на комитета без информиране на Ръководителя на организацията или шефа на тайната полиция.
Не знаем и каква е точно ролята им в предателството спрямо Ангел Кънчев и кой го е издал на властта, че е в града и ще премине Дунава.
Най-тъжното откритие е, че хората на Каравелов са били най-недостойните в организацията, Общия, Обретенов...

"Ударът върху Ловеч е насочен от "приятелска" ръка, която задвижва полицейския апарат на османската империя. След унищожаването на Ловеч като център и екзекуцията на Левски, активността на полицията замира, никой повече не се занимава с емигрантите във Влашко и Сърбия, Каравелов се връща в Букурещ в началото на 1873, всичко е приключило с обесването на Левски и много знаещия Общи." - точно за тази приятелска ръка трябва да анализираме отново някои факти, за да видим какви доказателства ще съберем...

Дотук списъците на Хамди получиха отговори, поне основните, сега да видим обаче доколко и каква вина са имали в Букурещ...

 „Става ясно, че споменатият Васил Левски е изпратен от комитетския център. В едното от двете писма, които по подходящ начин са били взети от ръцете на преносителя и като са им били направени преписи, са му били върнати, се изразява съжаление за залавянето на Димитър, втория главатар на бунта по тези места, хванат в Орхание. Подразбира се също за намерението с внезапно нападение задържаните разбойници да бъдат освободени от ареста, ако властите подходят към тях като към комити, а да не се предприема нищо, ако те гледат на тях като на крадци. В подобното второ писмо се подхвърлят някакви насърчителни слова и се заявява, че там бунтът трябва да избухне колкото е възможно по-скоро и че те ще получат помощ от Влашко, Сръбско и Черна гора“ 

Съгласна съм, че са взимани и други писма, правени са им преписи, но в тях е нямало нещо, което си заслужавало да уведомят Великият везир, затова не са споменати. 

Тук съм пропуснала да отбележа, че вдигането на въстание може да не е единствената причина за задържането и на двете писма. Властта не е искала да се правят опити за освобождаване на арестуваните. В писмо до Извънредната комисия им се давало право да ползват и услугите на втора армия от аскера ако е било необходимо. Сега е ясно защо, очаквали са да бъдат правени опити за нападение върху Софийските казарми, за освобождаване на затворниците...

Важно е да отбележа, че писмата са върнати на приносителя. По ред причини са преценили те да не бъдат "изгубени", може би за да не компрометират канала и куриерите, по които са били пуснати...

Още нещо:

"Целта им е да внесат смут във вътрешните дела на България и да разбунтуват населението ѝ... Основният въпрос, на който трябва да се обърне внимание, е, че тези [комитетски дейци] са извършили според дефинициите на закона убийства в Ловеч и по други места и [затова] е необходимо при всяко положение убийствата им да бъдат разкрити, като се проучат всички техни действия и местата, където са се намирали. Дори и тези убийства да не са пряко свързани с революционната дейност на комитета, последващи престъпления от този характер и липсата на наказание за онези, които са се осмелили да ги извършат, ще навреди на обществения ред“ 

Този цитат е пряко доказателство, че докато не е извършен Арабаконашкия обир, на самата организация се гледало отгоре-отгоре, за участието в нея членовете й в никакъв случай не са били близо до турските бесилки, можели са да си играят на пищовлии, на театър, на четене на тайни вестници... Властта още не си е давала сметка за обхвата и броя на участниците, не е видяна цялостната заплаха. Убийството в Ловеч променило нещата, а след него и Арабаконак, в цитираната част от доклада се вижда, че само Ловешкото е споменато от всички извършени убийства, а Ловеч за продължителен период е бил следен под лупа... Това е бил основният въпрос, а не разпространяването на тайни писма и нелегални вестници... Имало е защо изведнъж всички в Ловеч да затреперят от страх. Новата тактика за събиране на пари променила цялостно гледната точка на властта към комитаджиите, а както проф. Иван Стоянов е написал в онази статия, тази тактика е дошла пряко от Каравелов. Изведнъж всички са били на съревнование да му носят повече и повече пари, Левски, Общия, Тодор Пеев...

Редактирано Май 15, 2025 от Borova gora

[Б. Киров]

Преди 5 часа, Borova gora said:

„Става ясно, че споменатият Васил Левски е изпратен от комитетския център. В едното от двете писма, които по подходящ начин са били взети от ръцете на преносителя и като са им били направени преписи, са му били върнати, се изразява съжаление за залавянето на Димитър, втория главатар на бунта по тези места, хванат в Орхание. Подразбира се също за намерението с внезапно нападение задържаните разбойници да бъдат освободени от ареста, ако властите подходят към тях като към комити, а да не се предприема нищо, ако те гледат на тях като на крадци. В подобното второ писмо се подхвърлят някакви насърчителни слова и се заявява, че там бунтът трябва да избухне колкото е възможно по-скоро и че те ще получат помощ от Влашко, Сръбско и Черна гора“ 

Съгласна съм, че са взимани и други писма, правени са им преписи, но в тях е нямало нещо, което си заслужавало да уведомят Великият везир, затова не са споменати. 

Д. Страшимиров е бил напълно наясно, че оригиналът на писмото на Каравелов е останал в Русе и не е бил изпращан никъде. Преписът, който е изпратил Данаил Попов от Т.Мъгуреле е бил направен от друг препис, направен и изпратен му от Димитър Горов от Гюргево, където първо пристига писмото-оригинал на Каравелов. Каравелов в писмото до Горов нарежда то да се изпрати до Левски, Горов е направил препис за Д.Попов /явно Левски е държал да има архив при Попов, а и втори дублиращ Русе канал/. Горов е изпратил оригинала до Обретенов в Русе с нареждане да го изпрати в Търново. Обретенов, от негова страна, съгласно нареждането, е бил длъжен да го изпрати в Търново. Затова в спомените си разказва покъртителни истории с куриерки и баби-преносителки обратно на писмото.

Обретенов никъде не е изпращал и двете писма - първото за освобождаване на затворниците и второто за вдигане на въстание. И двете са дошли до Левски по другия канал, през Д.Попов, като преписи.

Страшимиров е бил наясно с лъжите на Обретенов, в които се е включил у шурея му, Захари. 

Ето коментар на самия Страшимиров по въпроса, даден като бележка под линия, под писмо на Левски до Големия от 12-ти декември 1872:

Подчертаното от мен с червено отдолу като бележка на Страшимиров, от което се вижда, че за него е било пределно ясно къде е останал оригинала, а и че твърденията на Захари, че тези две писма не са били изпратени, е дърта лъжа. 

Но защо не се е задълбочил в разследването на тази лъжа на двамата "революционери" за мен е загадка. Написал е цяла книга, за да изобличава поп Кръстьо като единствен предател на Левски, а е пропуснал Никола Тихов Обретенов - на това му се вика "И защо виждаш сламката в окото на брат си, а не забелязваш гредата в своето око?"

[К.ГЕРБОВ]

Преди 5 часа, Б. Киров said:

Горов е изпратил оригинала до Обретенов в Русе с нареждане да го изпрати в Търново. Обретенов, от негова страна, съгласно нареждането, е бил длъжен да го изпрати в Търново. Затова в спомените си разказва покъртителни истории с куриерки и баби-преносителки обратно на писмото.

Обретенов никъде не е изпращал и двете писма - първото за освобождаване на затворниците и второто за вдигане на въстание. И двете са дошли до Левски по другия канал, през Д.Попов, като преписи.

Христо Иванов казва, че и двете писма до Левски са получени в Търново. Значи Обретенов ги е изпратил.

В спомените си Н. Обретенов обяснява:

[Б. Киров]

Преди 11 минути, К.ГЕРБОВ said:

Христо Иванов казва, че и двете писма до Левски са получени в Търново. Значи Обретенов ги е изпратил.

Откъде вадиш заключение, че Обретенов ги е изпратил, след като Страшимиров ясно е написал, че писмото, което е намерило Левски в Стара Загора и е било донесено от отец Матей от Търново е препис от ръката на Данаил Попов?

Страшимиров, също така, в горе цитираната от мен бележка под линия е написал "Оригиналът е останал в Русе." А Обретенов твърди, че оригиналът е останал в Търново. Как, според теб, един и същи оригинал може да остане едновременно и в Русе и в Търново?

Първо са донесли препис от Д.Попов на писмото подканящо да се освободят затворниците.

Второто писмо пак е препис от Попов, подканящо за въстание.

И двете писма са преписи на Данаил Попов.

Оригиналът на Каравелов си е останал в Русе и никъде не е бил изпращан. Този оригинал е бил преписан от османската полиция.

 

[Б. Киров]

В този текст, цитиран от Ст. Каракостов от спомените на Обретенов, има поне две неточности /лъжи/:

1-во. Писмото на Каравелов е писано не на 9 ноември 1872, а най-късно на 1-ви ноември, защото преписът, направен от Данаил Попов на същото това писмо е датиран 2-ри ноември, този препис е намерил Левски в Стара Загора и е публикуван от Д.Т.Страшимиров. Как може препис от оригинал да е датиран 2-ри, а оригиналът да е писан на 9-ти същия месец.

2-ро. Обръщението "Брате Каврък" и т.н. е подписано с инициали К.Г., които по никакъв начин не отговарят на "Каравелов", а са инициалите на "Кара Георги", псевдоним на Георги Икономов, който е препратил заедно с Димитър Горов писмото на Обретенов в Русе от Гюргево. Пак от Гюргево, Горов и Икономов са пратили препис на Данаил Попов в Турну Мъгурели, и чак когато е получил този техен препис, Попов го е преписал и датирал 2-ри ноември 1872. След което го е препратил към Левски през Търново. Първото писмо, изпратено от Данаил и получено от Големия, е писано няколко дни по-рано от Каравелов, затова е и получено по-рано от Големия.

Обретенов даже не споменава за първото писмо, а то също е минало през него, и също е прихванато от османската полиция.

Захари пък, от негова страна е писал, че и двете тези прихванати от полицията писма, не били изпратени. И е прав що се касае до Обретенов, те не са били изпратени от него, а от Данаил Попов като преписи от Турну Мъгуреле, откъдето пристигат при Левски.

Това, което не са знаели по тяхно време и Захари Стоянов, и Димитър Страшимиров е, че писмата са били заловени от османската полиция, преписани от нея и върнати на "приносителя". Затова, според мен, Димитър Страшимиров не е ровил повече из лъжите на Обретенов, макар че ги е хванал безпогрешно.

Но днес знаем.

 

[К.ГЕРБОВ]

Преди 11 часа, Б. Киров said:

А Обретенов твърди, че оригиналът е останал в Търново. Как, според теб, един и същи оригинал може да остане едновременно и в Русе и в Търново?

Това е твърдението на Обретенов:

 

 

Преди 1 час, Б. Киров said:

Това, което не са знаели по тяхно време и Захари Стоянов, и Димитър Страшимиров е, че писмата са били заловени от османската полиция, преписани от нея и върнати на "приносителя".

Не се знае къде и у кого са заловени писмата. Може да са били заловени в Търново. През Дунав писмата са пренасяни от лодкари, а турската полиция е следяла какво се пренася през реката.

Необходими са конкретни факти, а не голословни предположения.

[Б. Киров]

Преди 33 минути, К.ГЕРБОВ said:

През Дунав писмата са пренасяни от лодкари, а турската полиция е следяла какво се пренася през реката.

Гербов, знам че сериозно подхождаш към материята, но тук пишеш без да си чел, или си забравил. Никакви лодкари не са пренасяли писмата. Отвори спомените на Обретенов и ще видиш той сам какво е написал, специално това писмо е било пренесено от куриерка, пътувала легално с пътническото корабче между Гюргево и Русе. Отделно по-горе в темата цитирах пак Обретенов, който е написал препоръка за поборническа пенсия на огняря на същото корабче, етнически турчин, който играел ролята на куриер между Гюргево и Русе. Какви лодкари, какви пет лева... 

Преди 33 минути, К.ГЕРБОВ said:

Това е твърдението на Обретенов:

Твърдението на Обретенов в мемоарите му е, че е изпратил оригинала на писмото в Търново, търновци му направили препис и го изпратили до Левски. После самите търновци си горили архива, но този оригинал останал при председателя, и бабата слугиня в къщата му го донесла на баба Тонка в Русе. И това съм го писал, но ще си пишем едни и същи неща по десет пъти, само да опонираме. Апелирам и към теб, да четеш, преди да пишеш, ако искаш да дискутираме сериозно. В противен случай ще ти игнорирам постовете.

 

Преди 33 минути, К.ГЕРБОВ said:

Необходими са конкретни факти, а не голословни предположения.

Фактите са налице и съм ги изложил в горните си постове.

[Borova gora]

Преди 6 часа, Б. Киров said:

В този текст, цитиран от Ст. Каракостов от спомените на Обретенов, има поне две неточности /лъжи/:

1-во. Писмото на Каравелов е писано не на 9 ноември 1872, а най-късно на 1-ви ноември, защото преписът, направен от Данаил Попов на същото това писмо е датиран 2-ри ноември, този препис е намерил Левски в Стара Загора и е публикуван от Д.Т.Страшимиров. Как може препис от оригинал да е датиран 2-ри, а оригиналът да е писан на 9-ти същия месец.

2-ро. Обръщението "Брате Каврък" и т.н. е подписано с инициали К.Г., които по никакъв начин не отговарят на "Каравелов", а са инициалите на "Кара Георги", псевдоним на Георги Икономов, който е препратил заедно с Димитър Горов писмото на Обретенов в Русе от Гюргево. Пак от Гюргево, Горов и Икономов са пратили препис на Данаил Попов в Турну Мъгурели, и чак когато е получил този техен препис, Попов го е преписал и датирал 2-ри ноември 1872. След което го е препратил към Левски през Търново. Първото писмо, изпратено от Данаил и получено от Големия, е писано няколко дни по-рано от Каравелов, затова е и получено по-рано от Големия.

Обретенов даже не споменава за първото писмо, а то също е минало през него, и също е прихванато от османската полиция.

Захари пък, от негова страна е писал, че и двете тези прихванати от полицията писма, не били изпратени. И е прав що се касае до Обретенов, те не са били изпратени от него, а от Данаил Попов като преписи от Турну Мъгуреле, откъдето пристигат при Левски.

Това, което не са знаели по тяхно време и Захари Стоянов, и Димитър Страшимиров е, че писмата са били заловени от османската полиция, преписани от нея и върнати на "приносителя". Затова, според мен, Димитър Страшимиров не е ровил повече из лъжите на Обретенов, макар че ги е хванал безпогрешно.

Но днес знаем.

Аз обаче съм сигурна, че Обретенов е знаел, че писмата са били в османската полиция, защото можеше да бъде: "върнати на тайното място", "върнати незабелязано, за да бъдат изпратени до получателя", " върнати тайно по подходящ начин", но в случая е подчертано, че са "върнати на приносителя". Една от причините да не ги изпрати по-нататък, очаквал е последствия от тези писма и съответно собственото му разкриване от страна на организацията. Затова е задържал всичко, да няма въстание, да няма и опит за освобождаване на затворниците в София, да не бъде той самият разкрит...

Друг е въпросът колко ги е задържала и самата полиция. Но отделно, той може би не е очаквал, че вървят преписи и по друг канал до Левски, научил го е след Освобождението.

Тук излезна важен детайл:

Бележката от "Кара Георги", който дословно изпълнява нарежданията потвърждава, че от четиримата арестувани от комитета през март, най-вероятно Обретенов е този, който е станал издайник. Само при него се получила пробойна през зимата на 1872г. докато Георги Икономов, Димитър Горов не са задържали писмата изобщо. От тях, двамата, няма кога да е взела-задържала писмата полицията, за ден ги препращат към Русе с уточнението "без да губите минути", не ден, "минути".

Прочетох Захари отново, вече е ясно защо Обретенов е тръгнал с Ботевата чета, не се е скрил като Каравелов и Драсов на сигурно и спокойно. Той е бил част от Гюргевския комитет, а това е било сериозна стъпка към властта в българско при успех. След като се е провалил като апостол във Враца и в София, петия революционен окръг, където абсолютно нищо не е свършил, като е чул във Влашко, че въстанието е вдигнато, че е масово за разлика от Старозагорското, че се предполагало да е успешно, хванал е "последния влак" - Ботевата чета, за да получи шанс да се внедри сред бъдещите управители на България. 

Писмата са ключови, неслучайно от цялата кореспонденция, от всички заловени писма, само те са цитирани на Великия везир. Защото будят въстание, защото предполагат голяма организация, която да е в състояние да вдигне голям бунт и съответно нейния лидер, от когото зависело това, е посочен като най-страшната заплаха. При така създадената ситуация, всичко било съсредоточено в неговите ръце, само неговият глас стоял между голям бунт на българите и Империята.

Редактирано Май 16, 2025 от Borova gora

[Б. Киров]

Преди 4 часа, Borova gora said:

Аз обаче съм сигурна, че Обретенов е знаел, че писмата са били в османската полиция, защото можеше да бъде: "върнати на тайното място", "върнати незабелязано, за да бъдат изпратени до получателя", " върнати тайно по подходящ начин", но в случая е подчертано, че са "върнати на приносителя". Една от причините да не ги изпрати по-нататък, очаквал е последствия от тези писма и съответно собственото му разкриване от страна на организацията. Затова е задържал всичко, да няма въстание, да няма и опит за освобождаване на затворниците в София, да не бъде той самият разкрит...

Според мен самостоятелно взето решение на Обретенов да задържи писмата и да не ги изпрати по предназначение е изключено.

"Чл.19 Членовете на тайната поща трябва да са хора тайни и юнаци. Тия са длъжни да пренасят писмата и писменните или устните решения и заповеди на комитетите вярно и буквално, без да притурят нищо от себе си и без да забравят нищо от поръченията, които са им направени.

Чл. 10 Ако някой от членовете на тайната поща или друг някой. Дръзне да отвори или да унищожи някое служебно писмо, то ще да се накаже със смърт."

Нарушил е два члена от Устава, за които се е полагало смъртно наказание. Това е можело да стане само под натиск от полицията.

Тук трябва да се гледа ретроспективно към ареста му, задържането повече от 40 дни като следствен и последвалото му отиване на събранието, въпреки липсата на одобрение за неговата кандидатура като представител, привилегията да бъде в дома на Каравелов, където отблизо да наблюдава Левски и Марин Поплуканов, тези неща са навързани последователно и водят до заключение, че неизпращането на писмата не е било негово лично решение, а неотложна заповед за него.

В цитирания от Гербов текст по книгата на Каракостов един път пише, че писмото на Каравелов било датирано 9-ти ноември, Каракостов е взел това от написаното от Обретенов в сп.Пролом още докато е бил жив, в книгата му, излязла посмъртно Арнаудов е преправил датата на 2-ри ноември, за да стикова датите с вече известното, но и това не е достоверната дата, защото преписът на оригинала на Попов е датиран 2-ри, а в един и същи ден писмото не било възможно да прелети от Букурещ до Турну Мъгуреле.

Повече няма да пиша за тези писма по съображение за хигиена, повдига ми се от лъжите му, за мен те са попаднали в ръцете на полицията със знанието на Обретенов.

 

[Б. Киров]

Преди 4 часа, Borova gora said:

Писмата са ключови, неслучайно от цялата кореспонденция, от всички заловени писма, само те са цитирани на Великия везир. Защото будят въстание, защото предполагат голяма организация, която да е в състояние да вдигне голям бунт и съответно нейния лидер, от когото зависело това, е посочен като най-страшната заплаха. При така създадената ситуация, всичко било съсредоточено в неговите ръце, само неговият глас стоял между голям бунт на българите и Империята.

Сливенци са написали писмото си до Любен Каравелов, с което го уведомяват, че са получили препис от неговото писмо за вдигане на въстание от Стара Загора, там е получил писмото Левски, на 24 ноември 1872.

Дунавският валия пише до Великия везир на 25 ноември/7 декември 1872: „Става ясно, че споменатият Васил Левски е изпратен от комитетския център. В едното от двете писма, които по подходящ начин са били взети от ръцете на преносителя и като са им били направени преписи, са му били върнати, се изразява съжаление за залавянето на Димитър…”

Левски е получил писмото на Каравелов след валията на Русе. Властите са имали необходимото време, за да се подготвят военно за потушаване на въстание, мобилизирали са в готовност армията, и да се концентрират единствено върху залавянето на Левски, както пишете и Вие.

Точно след месец и два дни Левски е бил заловен в Къкрина.

[Borova gora]

Преди 1 час, Б. Киров said:

Сливенци са написали писмото си до Любен Каравелов, с което го уведомяват, че са получили препис от неговото писмо за вдигане на въстание от Стара Загора, там е получил писмото Левски, на 24 ноември 1872.

Дунавският валия пише до Великия везир на 25 ноември/7 декември 1872: „Става ясно, че споменатият Васил Левски е изпратен от комитетския център. В едното от двете писма, които по подходящ начин са били взети от ръцете на преносителя и като са им били направени преписи, са му били върнати, се изразява съжаление за залавянето на Димитър…”

Левски е получил писмото на Каравелов след валията на Русе. Властите са имали необходимото време, за да се подготвят военно за потушаване на въстание, мобилизирали са в готовност армията, и да се концентрират единствено върху залавянето на Левски, както пишете и Вие.

Точно след месец и два дни Левски е бил заловен в Къкрина.

Но пък благодарение на разнищването на детайлите около писмата излезна, че Георги Икономов, Ради Иванов, Тома Кърджиев не биха могли да бъдат сътрудници на полицията, в последните двама писмата не са попадали, а Икономов не ги е задържал и ден. Остана Обретенов, наистина. По всички улики друг кандидат за издайник не остана. По въпроса за писмата има още нещо, те са върнати на приносителя, но не е казано, че са дадени указания да не бъдат изпращани. Това си е било решение да Обретенов. Самата власт, както отбелязахте, ги е задържала достатъчно, за да се подготви в случай на евентуален опит за освобождение на затворниците, или за бунт. Както писах, втора армия на аскера е получила заповед да бъде на разположение на Софийското управление.

Разбра се и още нещо, в учебниците все обясняват каква организация е създал Апостола. Но той заслужава не по-малко адмирации затова, че не се е подвел по акъла на Каравелов и не е вдигнал насляпо бунта. Щял е да поведе хората на заколение. Аз и Бенковски не обвинявам, той е очаквал в останалите четири окръга да са работили като него, затова смело е провъзгласил свободата. Проблемът са излъгалите го апостоли.

Сега важното е доколко Обретенов е знаел Драсов. За Марин Поплуканов ясно, но все ми се струва, че преди да тръгне за Букурещ е знаел Драсов, който пишел и изпращал писмата. Трябва да го е издал преди събранието, от Ангел Кънчев също може да е чувал за ловчанлии, но че Драсов е пострадал от него, това е сигурно, иначе не би тръгнал да бяга и да търси пътища за навън още от лятото...

Редактирано Май 16, 2025 от Borova gora

[Б. Киров]

Преди 20 часа, Borova gora said:

Но пък благодарение на разнищването на детайлите около писмата излезна, че Георги Икономов, Ради Иванов, Тома Кърджиев не биха могли да бъдат сътрудници на полицията, в последните двама писмата не са попадали, а Икономов не ги е задържал и ден. Остана Обретенов, наистина. По всички улики друг кандидат за издайник не остана. По въпроса за писмата има още нещо, те са върнати на приносителя, но не е казано, че са дадени указания да не бъдат изпращани. Това си е било решение да Обретенов. Самата власт, както отбелязахте, ги е задържала достатъчно, за да се подготви в случай на евентуален опит за освобождение на затворниците, или за бунт. Както писах, втора армия на аскера е получила заповед да бъде на разположение на Софийското управление.

Разбра се и още нещо, в учебниците все обясняват каква организация е създал Апостола. Но той заслужава не по-малко адмирации затова, че не се е подвел по акъла на Каравелов и не е вдигнал насляпо бунта. Щял е да поведе хората на заколение. Аз и Бенковски не обвинявам, той е очаквал в останалите четири окръга да са работили като него, затова смело е провъзгласил свободата. Проблемът са излъгалите го апостоли.

Сега важното е доколко Обретенов е знаел Драсов. За Марин Поплуканов ясно, но все ми се струва, че преди да тръгне за Букурещ е знаел Драсов, който пишел и изпращал писмата. Трябва да го е издал преди събранието, от Ангел Кънчев също може да е чувал за ловчанлии, но че Драсов е пострадал от него, това е сигурно, иначе не би тръгнал да бяга и да търси пътища за навън още от лятото...

Според мен, Обретенов е започнал да издава след убийството на Пенев и ареста му във връзка с това убийство. Ангел Кънчев е предаден и в това няма съмнение. В едно писмо до Д.Попов малко след самоубийството на Кънчев, Панайот Хитов пише, че болестта му не позволява да отиде в Русе, за да отмъсти за предателството срещу Кънчев, бои се да "не се разплете чорапа" с неговата смърт.

Няма кой друг да е посочил Кънчев на вилаетската полиция, освен арестуваните за убийството на Пенев. От книжарницата на Данов са му издали фалшивия "червен билет" за пропуск към корабчето, но някой предварително е уведомил Али ефенди /същият, който в спомените на Обретенов задържал куриерката "Дългата коса" пренасяща писмото на Каравелов/, че Кънчев е с фалшив пропуск и без паспорт. Четиримата от читалище "Зора" са били арестувани ден след убийството на Пенев, значи на 2-ри март, а Кънчев е влязъл в Русе на 3-ти март, последната нощ е спал у Чорапчиев, общ познат на Обретенов и Кънчев /те го коментират в писмата помежду им/. Баба Тонка не е предложила подслон на Кънчев, нито нелегален канал за прехвърляне на Дунав, за да нощува той у Чорапчиев, а Обретенов пише, че Кънчев я е посетил в деня преди да нощува при Чорапчиев, където горил писма през нощта.

Захари Стоянов и баба Тонка са били свидетели на самоубийството на Кънчев.

Обретенов затова лъже за датата на убийството на Пенев, защото по този начин изтегля назад във времето ареста си - вместо на 2-ри март, на 17-ти февруари. Като пуснем брояча от 2-ри март до освобождаването му - "повече от 40 дни" е написал той, което може да е и 50 и повече дни, излиза, че той е бил освободен точно преди да направят събранието на 28-ми април, в което той е наложил решението /като председател/ да се споразумяват с Търново.

Съгласно това решение, според писмото на Големия, Обретенов отива на 4-ти май в Търново "да се споразумява" да го изпратят в Букурещ като делегат. На 4-ти май гласуването вече е било приключило в Букурещ, Каравелов дефакто е бил избран за председател, в протокола е бил вписан единствения делегат за Русе, Иларион Драгостинов. Абсурдно е Обретенов да върви като втори делегат, след като изборът вече е приключил, на Драгостинов са били дадени бележките по проекта за Устав, започнали са обсъжданията по Устава.

Обретенов обаче продължава да упорства и след отказа на Големия /защото в протокола им е записано, че е имало такъв/ свиква второ събрание, на което се самоназначава за втори делегат от Русе и се появява в Букурещ чак на 8-ми май. И веднага се настанява в дома на Каравелов, който е бил от две малки стаи - значи домакините са живеели в едната, а Левски, Поплуканов и Обретенов са нощували в другата. Обретенов с подробности описва разговорите между Левски и Каравелов, значи е бил допуснат на тях, споровете им за начина, по който трябва да се извърши революцията в България.

Според мен, именно в тези дни Обретенов е събрал информация за комитета в Ловеч и узнал много неща за Иван Драсов, и то не от Левски, който се е пазел от него, а от Каравелов и Марин Поплуканов. Каравелов е познавал добре Драсов и Поплуканов, през 1870, когато се основава комитета в Ловеч, те двамата са пребивавали при него в Букурещ и са водели дълги разговори, пътували са с препоръчително писмо от Левски.

[Borova gora]

Преди 6 часа, Б. Киров said:

Според мен, Обретенов е започнал да издава след убийството на Пенев и ареста му във връзка с това убийство. Ангел Кънчев е предаден и в това няма съмнение. В едно писмо до Д.Попов малко след самоубийството на Кънчев, Панайот Хитов пише, че болестта му не позволява да отиде в Русе, за да отмъсти за предателството срещу Кънчев, бои се да "не се разплете чорапа" с неговата смърт.

Няма кой друг да е посочил Кънчев на вилаетската полиция, освен арестуваните за убийството на Пенев. От книжарницата на Данов са му издали фалшивия "червен билет" за пропуск към корабчето, но някой предварително е уведомил Али ефенди /същият, който в спомените на Обретенов задържал куриерката "Дългата коса" пренасяща писмото на Каравелов/, че Кънчев е с фалшив пропуск и без паспорт. Четиримата от читалище "Зора" са били арестувани ден след убийството на Пенев, значи на 2-ри март, а Кънчев е влязъл в Русе на 3-ти март, последната нощ е спал у Чорапчиев, общ познат на Обретенов и Кънчев /те го коментират в писмата помежду им/. Баба Тонка не е предложила подслон на Кънчев, нито нелегален канал за прехвърляне на Дунав, за да нощува той у Чорапчиев, а Обретенов пише, че Кънчев я е посетил в деня преди да нощува при Чорапчиев, където горил писма през нощта.

Захари Стоянов и баба Тонка са били свидетели на самоубийството на Кънчев.

Обретенов затова лъже за датата на убийството на Пенев, защото по този начин изтегля назад във времето ареста си - вместо на 2-ри март, на 17-ти февруари. Като пуснем брояча от 2-ри март до освобождаването му - "повече от 40 дни" е написал той, което може да е и 50 и повече дни, излиза, че той е бил освободен точно преди да направят събранието на 28-ми април, в което той е наложил решението /като председател/ да се споразумяват с Търново.

Съгласно това решение, според писмото на Големия, Обретенов отива на 4-ти май в Търново "да се споразумява" да го изпратят в Букурещ като делегат. На 4-ти май гласуването вече е било приключило в Букурещ, Каравелов дефакто е бил избран за председател, в протокола е бил вписан единствения делегат за Русе, Иларион Драгостинов. Абсурдно е Обретенов да върви като втори делегат, след като изборът вече е приключил, на Драгостинов са били дадени бележките по проекта за Устав, започнали са обсъжданията по Устава.

Обретенов обаче продължава да упорства и след отказа на Големия /защото в протокола им е записано, че е имало такъв/ свиква второ събрание, на което се самоназначава за втори делегат от Русе и се появява в Букурещ чак на 8-ми май. И веднага се настанява в дома на Каравелов, който е бил от две малки стаи - значи домакините са живеели в едната, а Левски, Поплуканов и Обретенов са нощували в другата. Обретенов с подробности описва разговорите между Левски и Каравелов, значи е бил допуснат на тях, споровете им за начина, по който трябва да се извърши революцията в България.

Според мен, именно в тези дни Обретенов е събрал информация за комитета в Ловеч и узнал много неща за Иван Драсов, и то не от Левски, който се е пазел от него, а от Каравелов и Марин Поплуканов. Каравелов е познавал добре Драсов и Поплуканов, през 1870, когато се основава комитета в Ловеч, те двамата са пребивавали при него в Букурещ и са водели дълги разговори, пътували са с препоръчително писмо от Левски.

За водеща роля в смъртта на Пенев и Кънчев съм сигурна, Обретенов си е играл централната роля по принцип, той от всичките момчета в Русе е отишъл на среща с Каравелов, той е основал комитета по негово искане, за да продължи да пренася пощата, той е избран за председател на този комитет, бил е и масон още преди това, не е ясно дали другите от комитета са били масони, Обретенов се е пъхал навсякъде, където би могъл да пробие... Затова и предателската роля пада първо върху него, в Отоманската империя йерархията е била изключително важна, лидерът, без който се очаквало да се разпадне всичко, затова в момента, в който са разбрали, че председателя, тартора е вътре, усилията на полицията са се насочили към него. Той трябва да знае най-много, той има най-какво да им изкаже, накратко той следва да е бил и един от нанеслите ударите по Пенев, убиецът му едва ли е един при толкова прорези в тялото. Затова за властта е било важно лидерът на групата да проговори, както и да стане техен човек, след като участва в какво ли не, включително в пренос на тайна кореспонденция и оръжие.

Но не е вършил дългосрочно тази дейност, за да е добре запознат със структурата на ВРО и важните в нея. Да, научава ги в Букурещ, но пък оттам би издал Поплуканов. Обаче усещането е, че първи е издаден Драсов, а след него в капана е и Пъшков, Марин е изненадан когато стигат до него след убийството на 14-ти август. Драсов и Пъшков са подозирали дякон Паисий. Днес знаем от разпитите пред Комисията, че Иван Стефанов Владикин-Чолака също е проговорил и срещу него е имало в отговор нападение, обаче съгласно Хамди паша това се е случило в последния месец, последните двадесетина дни,  т.е. август-септември, преди да напише доклада до Великия везир. Най-вероятно Чолака ги е посочил и искал арестуването им от страх да не посегнат и на вуйчо му, владиката, след като убили дякон Паисий. 

Драсов обаче си подготвя нещата месец-два-три преди да напусне Ловеч. Някой го е подплашил по-рано и той едвам дочаква завръщането на Апостола на 1-ви юли, за да започне организирането на убийството на дякон Паисий. Най-вероятно е да е бил издаден от Обретенов. Но защо не би издал Поплуканов, а Драсов? Защото го е издал първи, още в кауша или малко след това, преди Букурещ. Какво е научил за Драсов от Каравелов, от Ангел Кънчев преди убийството на Стоян Пенев, докато около шест месеца е участвал в пренасянето на пощата?

Не са си кореспондирали 1871-1872, не намерих оттогава писма между тях, чак по-късно, след 1872г.

Да не би пък Стоян Пенев да му е доносничил, да му е разказвал всичко, което научавал в печатницата на Каравелов, срещу услугата да го препоръча на работа там? Или просто бандата да си е внедрила свое момче в печатницата, за да види има ли келепир и какъв, да види изобщо в какво се напъхал Обретенов давайки съгласието си да пренася пощата... Драсов си е писал с Каравелов, до тези писма Пенев трябва да е имал достъп, след като и Захари съобщава, че всички тайни набързо научил, явно това е било целта, да спечели доверие, да се навре навсякъде и да докладва на събратята си...

---

Още нещо:

При вторият си разпит пред Комисията, Левски твърди, че "възнамерявах, щях да отида в Русчук", това винаги ме е притеснявало, защо не е мислел отново за Свищов, Никопол... защо е избрал да се върне през Русчук за първи път от две години във Влашко, последното му минаване оттам е през 1870г., преди Обретенов да се сближи с Каравелов или Каравелов с Обретенов, а после наредил да го препоръчат на Големия, за да има момче за всичко в организацията. Но защо през Русчук и начертал пътя си преди Къкрина, след като е имал съмнения в Обретенов...

Редактирано Май 17, 2025 от Borova gora

[Б. Киров]

Преди 5 часа, Borova gora said:

Драсов обаче си подготвя нещата месец-два-три преди да напусне Ловеч. Някой го е подплашил по-рано и той едвам дочаква завръщането на Апостола на 1-ви юли, за да започне организирането на убийството на дякон Паисий. Най-вероятно е да е бил издаден от Обретенов. Но защо не би издал Поплуканов, а Драсов? Защото го е издал първи, още в кауша или малко след това, преди Букурещ. Какво е научил за Драсов от Каравелов, от Ангел Кънчев преди убийството на Стоян Пенев, докато около шест месеца е участвал в пренасянето на пощата?

Обретенов се завръща в Русе някъде към 20-ти май, той го пише в спомените си, събранието приключило на 18-ти, той се завърнал в Русе. По-късно, около средата на юни, Левски го извикал в Гюргево, където му предал неща за пренасяне в България. Това била последната му среща с Левски. Левски му предал и "скара", рязана книга, чрез която Обретенов да кореспондира с Каравелов и Левски, така твърди.

От средата на май до 14-ти август имаме три месеца, Драсов може да е усетил "жегата" още преди завръщането на Левски, ако Обретенов е доложил за него след завръщането му в Русе.

Драсов в оцелелите му писма до Данаил Попов е най-ярък защитник на линията на Левски и едновременно опонент на Каравелов. Той се възмущава в едно писмо до Попов, писано преди събранието, че Каравелов писал, че Левски "своеволствал". Пак ще се спра на тази характерна дума "своеволствал" - тя преминава като червена линия в писмата на плоещките българи /Райчо Попов, Иван Кършовски и Теофан Райнов/, Анастас Хинов и Каравелов по отношение на Левски - всички те я повтарят като мантра по отношение на Левски - своеволства. Накрая към този хор се присъединява и Данаил Попов.

Драсов не променя отношението си към емигрантите и след като сам е бил емигрант, виждаме в отговора му до Параскев Стоянов, че той е гледал на тях като на хора, които нищо няма да им помогнат на комитета в Ловеч, а само могат да им навредят, това негово мнение е било формирано още в началото на 1870-та, когато двамата с Марин правят една двуседмична обикалка във Влашко и се срещат с всички значителни емигрантски дейци, включително Каравелов. В писмата на Драсов след това, мнението му остава непроменено. Едва ли тези хора са го смятали за нещо повече от протеже на Левски.

Марин е бил самата безличност, той е сложен за председател от Пъшков и Драсов в Ловеч, за да могат те двамата да си разиграват коня под формата на "вишегласие" в Ловеч.

Допускам, че Каравелов е подшушнал на Обретенов нещо за Драсов, след като Обретенов така дисциплинирано е изпълнил поръчката му за убийството на Пенев. Самият Обретенов пише в спомените си, че Каравелов много го обичал, защото той /Обретенов/ изпълнявал точно и бързо всичко, което Каравелов му нареждал.

Съзнавам, че все още тук сме в сферата на предположенията и преки и дори косвени доказателства не сме открили, но по отношение на Обретенов и ролята му за двете писма на Каравелов, попаднали в ръцете на полицията преките доказателства са бетонни.

Натискът на Обретенов да се появи на всяка цена на събранието в Букурещ, според мен, не е бил свързан с Каравелов или пък е идвал от Каравелов. Напротив, появата му там е можела да създаде лоша репутация на самия Каравелов, който е протежирал Обретенов. Да се видят на четири очи и да си казват тайни двамата с Обретенов са имали постоянна възможност - самият Обретенов свидетелства, че многократно преди събранието е ходил в дома на Каравелов, нощувал е там, бил е обект на специално внимание от Каравелов. За какво му е било да се навира като трън в очите на хората от ВРО със своеволното си самоназначение за представител от Русе? Не виждам друга причина, освен възложена му мисия от османската полиция, която на всяка цена е искала информация от първа ръка какво се случва в Букурещ и даже с риск да бъде разкрит Обретенов го е пратила там.

Дали Левски е щял да мине през Русе, е въпрос. Той може да е казал това пред комисията, но най-прекият му път е бил през Свищов. Левски, въпреки начертания му маршрут от Големия, е променял плановете си в движение и не се е доверявал на сто процента на никой.

Освен всичко написано по-горе за Драсов, Марин Поплуканов се е завърнал в Ловеч много по-късно от Обретенов в Русе. Обретенов свидетелства, че Марин и Левски са работели нощем в печатницата на Каравелов, за да отпечатват уставите и квитанциите за събиране на пари, както и окръжното печатно писмо на БРЦК. Левски е извикал Обретенов в Гюргево чак през втората половина на юни, когато всички печатни материали са били готови. Следователно Марин се е завърнал в Ловеч малко преди Левски.

При отсъствието на Марин, до втората половина на юни Драсов е бил единственото забележително лице на комитета в Ловеч, както той сам пише: "Аз бях всичко в комитета", той е разпределял и водел кореспонденцията, той е получавал и изпращал, той е водел и сметките на Привременото правителство. Този месец време - от втората половина на май до втората половина на юни - е възможното време полицията в Ловеч да е проявила интерес към него, ако името му е станало известно от донесение на Обретенов. Марин е отсъствал, други в Ловеч Обретенов не е познавал. 

И това е период, според мен, в който Драсов е направил стъпки да подготви оттеглянето си от Ловеч, договорил си е стипендията в Чехия по това време, от 20-ти на май до завръщането на Левски. Но ако е подозирал, че е издаден, виждал е това в лицето на дякон Паисий и затова е форсирал убийството му.

[Borova gora]

Преди 5 часа, Б. Киров said:

Обретенов се завръща в Русе някъде към 20-ти май, той го пише в спомените си, събранието приключило на 18-ти, той се завърнал в Русе. По-късно, около средата на юни, Левски го извикал в Гюргево, където му предал неща за пренасяне в България. Това била последната му среща с Левски. Левски му предал и "скара", рязана книга, чрез която Обретенов да кореспондира с Каравелов и Левски, така твърди.

От средата на май до 14-ти август имаме три месеца, Драсов може да е усетил "жегата" още преди завръщането на Левски, ако Обретенов е доложил за него след завръщането му в Русе.

Драсов в оцелелите му писма до Данаил Попов е най-ярък защитник на линията на Левски и едновременно опонент на Каравелов. Той се възмущава в едно писмо до Попов, писано преди събранието, че Каравелов писал, че Левски "своеволствал". Пак ще се спра на тази характерна дума "своеволствал" - тя преминава като червена линия в писмата на плоещките българи /Райчо Попов, Иван Кършовски и Теофан Райнов/, Анастас Хинов и Каравелов по отношение на Левски - всички те я повтарят като мантра по отношение на Левски - своеволства. Накрая към този хор се присъединява и Данаил Попов.

Драсов не променя отношението си към емигрантите и след като сам е бил емигрант, виждаме в отговора му до Параскев Стоянов, че той е гледал на тях като на хора, които нищо няма да им помогнат на комитета в Ловеч, а само могат да им навредят, това негово мнение е било формирано още в началото на 1870-та, когато двамата с Марин правят една двуседмична обикалка във Влашко и се срещат с всички значителни емигрантски дейци, включително Каравелов. В писмата на Драсов след това, мнението му остава непроменено. Едва ли тези хора са го смятали за нещо повече от протеже на Левски.

Марин е бил самата безличност, той е сложен за председател от Пъшков и Драсов в Ловеч, за да могат те двамата да си разиграват коня под формата на "вишегласие" в Ловеч.

Допускам, че Каравелов е подшушнал на Обретенов нещо за Драсов, след като Обретенов така дисциплинирано е изпълнил поръчката му за убийството на Пенев. Самият Обретенов пише в спомените си, че Каравелов много го обичал, защото той /Обретенов/ изпълнявал точно и бързо всичко, което Каравелов му нареждал.

Съзнавам, че все още тук сме в сферата на предположенията и преки и дори косвени доказателства не сме открили, но по отношение на Обретенов и ролята му за двете писма на Каравелов, попаднали в ръцете на полицията преките доказателства са бетонни.

Натискът на Обретенов да се появи на всяка цена на събранието в Букурещ, според мен, не е бил свързан с Каравелов или пък е идвал от Каравелов. Напротив, появата му там е можела да създаде лоша репутация на самия Каравелов, който е протежирал Обретенов. Да се видят на четири очи и да си казват тайни двамата с Обретенов са имали постоянна възможност - самият Обретенов свидетелства, че многократно преди събранието е ходил в дома на Каравелов, нощувал е там, бил е обект на специално внимание от Каравелов. За какво му е било да се навира като трън в очите на хората от ВРО със своеволното си самоназначение за представител от Русе? Не виждам друга причина, освен възложена му мисия от османската полиция, която на всяка цена е искала информация от първа ръка какво се случва в Букурещ и даже с риск да бъде разкрит Обретенов го е пратила там.

Дали Левски е щял да мине през Русе, е въпрос. Той може да е казал това пред комисията, но най-прекият му път е бил през Свищов. Левски, въпреки начертания му маршрут от Големия, е променял плановете си в движение и не се е доверявал на сто процента на никой.

Колкото и да чета, все едно и също пише, "убийството на Ангел Кънчев в Русе", написано от властта в Протокол 5, представен от специалната комисия на Великия везир... Няма как да е грешка, не биха лъгали Великия везир, а и защо да го правят? Пък и това е твърдение на Извънредната Комисия, която разследвала всеки детайл около организацията на Левски.

Чета Левски пред съда, изданието от 1952г. имам, отново прелистих, защото някои факти сега имат друга стойност за мен, исках да си ги припомня и попаднах на "убийството", за никакво самоубийство не става въпрос... 

В Записките патроните ги взима от оръжието му негов близък преди да тръгне сутринта към пристанището, явно за да не може да се отбранява и съответно да избяга, да бъде съвсем безпомощен... Дали е било така или оръжието е засякло... Но така или иначе не е останал жив, да не може да издаде при разпитите нищо, никого, но кой е стрелял, някой от комитета, подкупено заптие? 

Редактирано Май 17, 2025 от Borova gora

[Borova gora]

Преди 42 минути, Borova gora said:

Колкото и да чета, все едно и също пише, "убийството на Ангел Кънчев в Русе", написано от властта в Протокол 5, представен от специалната комисия на Великия везир... Няма как да е грешка, не биха лъгали Великия везир, а и защо да го правят? Пък и това е твърдение на Извънредната Комисия, която разследвала всеки детайл около организацията на Левски.

Чета Левски пред съда, изданието от 1952г. имам, отново прелистих, защото някои факти сега имат друга стойност за мен, исках да си ги припомня и попаднах на "убийството", за никакво самоубийство не става въпрос... 

В Записките патроните ги взима от оръжието му негов близък преди да тръгне сутринта към пристанището, явно за да не може да се отбранява и съответно да избяга, да бъде съвсем безпомощен... Дали е било така или оръжието е засякло... Но така или иначе не е останал жив, да не може да издаде при разпитите нищо, никого, но кой е стрелял, някой от комитета, подкупено заптие? 

;

Чела съм и другаде, че Общия ги заплашвал да казват, да издават, иначе после ще им навреди, представял се за новия човек на властта, придавал си важност, вярвал, че ще го назначат пазач както му били обещали... Пиша всичко това, защото си мисля за Вутьо Ветов, който като всички комитаджии се е разприказвал за Ловеч, него със сигурност го е заплашвал да издаде Левски...

[Б. Киров]

Преди 10 часа, Borova gora said:

Колкото и да чета, все едно и също пише, "убийството на Ангел Кънчев в Русе", написано от властта в Протокол 5, представен от специалната комисия на Великия везир... Няма как да е грешка, не биха лъгали Великия везир, а и защо да го правят? Пък и това е твърдение на Извънредната Комисия, която разследвала всеки детайл около организацията на Левски.

Чета Левски пред съда, изданието от 1952г. имам, отново прелистих, защото някои факти сега имат друга стойност за мен, исках да си ги припомня и попаднах на "убийството", за никакво самоубийство не става въпрос... 

И в новото издание от 2018 г. е така:

"Срещу парите, които вземали, Васил издавал временни разписки, които щели да бъдат заменени впоследствие с разписки, издадени от Централния комитет, името и мястото на който той не знаел. Като отишли да обиколят за четвърти път орханийските села, поради убийството на Ангел Кънчев в Русе и подозренията на властта, предали парите и книжата, които Димитър носел, на Васил гложенеца."

ВАСИЛ ЛЕВСКИ и неговите сподвижници пред турския съд, Документи из турските архиви,  2018, стр. 393

Под редакцията на проф. Ал. Бурмов

За предателството срещу Кънчев най-важно е да уточним каква е била неговата мисия във Влашко. Обретенов твърди, че е отивал при Каравелов, за да обсъждат Устава. Аз не съм убеден, че е било само това.

Има няколко писма между Левски и Данаил Попов, в които се обсъжда отиването на Кънчев и Попов в Букурещ при Каравелов. В крайна сметка е останал само Кънчев. Левски е искал от него да вземе отговор от Каравелов писмено. Отговор за какво?

Страшимиров, както отбелязах по-напред, е бил убеден, че и Левски е пребивавал в Букурещ преди изпращането на Кънчев, между 17-ти и 23-ти януари 1872 и твърди, че е писал оттам писмата си, адресирани все едно са писани от България.

Кънчев е бил изпратен с мисия при Каравелов още през декември, но по причина на карантината не е успял да премине във Влашко.

Захари Стоянов твърди, че у Кънчев са били списъци с членове на комитетите във ВРО, но ги изгорил преди да се самоубие. Според мен, това твърдение не е лишено от логика, ако Кънчев е носел списък с делегатите от ЧРК на ВРО.

Така или иначе, Кънчев е бил предаден, за да се насочи Али ефенди точно към него.

Фактът, че Обретенов е бил арестуван ден преди пристигането на Кънчев в Русе, но упорито отрича това и измества датата на арестуването си две седмици преди това, го прави силно подозрителен като възможен предател на Кънчев.

Обретенов пише в спомените си, че в Русе имало и други лица от комитета, но Кънчев не ги знаел кои били, за да ги потърси за съдействие, но това също е лишено от логика - нали Кънчев идва през декември и януари, за да им даде указания как да съставят комитет и събира от тях вноска от 12 лири, за която им издал квитанции.

 

[Borova gora]

Преди 5 часа, Б. Киров said:

И в новото издание от 2018 г. е така:

"Срещу парите, които вземали, Васил издавал временни разписки, които щели да бъдат заменени впоследствие с разписки, издадени от Централния комитет, името и мястото на който той не знаел. Като отишли да обиколят за четвърти път орханийските села, поради убийството на Ангел Кънчев в Русе и подозренията на властта, предали парите и книжата, които Димитър носел, на Васил гложенеца."

ВАСИЛ ЛЕВСКИ и неговите сподвижници пред турския съд, Документи из турските архиви,  2018, стр. 393

Под редакцията на проф. Ал. Бурмов

За предателството срещу Кънчев най-важно е да уточним каква е била неговата мисия във Влашко. Обретенов твърди, че е отивал при Каравелов, за да обсъждат Устава. Аз не съм убеден, че е било само това.

Има няколко писма между Левски и Данаил Попов, в които се обсъжда отиването на Кънчев и Попов в Букурещ при Каравелов. В крайна сметка е останал само Кънчев. Левски е искал от него да вземе отговор от Каравелов писмено. Отговор за какво?

Страшимиров, както отбелязах по-напред, е бил убеден, че и Левски е пребивавал в Букурещ преди изпращането на Кънчев, между 17-ти и 23-ти януари 1872 и твърди, че е писал оттам писмата си, адресирани все едно са писани от България.

Кънчев е бил изпратен с мисия при Каравелов още през декември, но по причина на карантината не е успял да премине във Влашко.

Захари Стоянов твърди, че у Кънчев са били списъци с членове на комитетите във ВРО, но ги изгорил преди да се самоубие. Според мен, това твърдение не е лишено от логика, ако Кънчев е носел списък с делегатите от ЧРК на ВРО.

Така или иначе, Кънчев е бил предаден, за да се насочи Али ефенди точно към него.

Фактът, че Обретенов е бил арестуван ден преди пристигането на Кънчев в Русе, но упорито отрича това и измества датата на арестуването си две седмици преди това, го прави силно подозрителен като възможен предател на Кънчев.

Обретенов пише в спомените си, че в Русе имало и други лица от комитета, но Кънчев не ги знаел кои били, за да ги потърси за съдействие, но това също е лишено от логика - нали Кънчев идва през декември и януари, за да им даде указания как да съставят комитет и събира от тях вноска от 12 лири, за която им издал квитанции.

 

На мен също ми направи впечатление, че Левски не е имал доверие на Каравелов за нещо и е искал черно-на бяло да има думата му. Но не съм сигурна какво точно е имал предвид. В отношенията им е имало някаква неискреност и за да предотврати бъдещо отказване от думи, преиначаване, Апостолът ги е искал на хартия.

За списъците Захари няма от кого друг да е чул, от Обретенов трябва да е. Каравелов сигурно е очквал да види кои комитети ще изпратят представители и дали биха гласували за него. Отрано си е подредил пъзела, изобщо не е бил изненадан от избирането си за председател, очаквал го е.

Но аз мисля, до Кънчев може да са стигнали по някакъв начин писмата, които Стоян Пенев е искал да му предаде. Може да са имали тайно място или посредник... 

Факт е, че нито баба Тонка, нито друг член на комитета му оказват подкрепа. Той едва ли е зависил само от един Обретенов, разчитал е и на други канали, но... комитетската банда го обвинила междувременно в убийството на Пенев, в предателство, всички масони скоростно са били осведомени, защото като публика се натълпяли на "трибуната" т.е. на пристанището да гледат залавянето му точно в момента на товарене на корабчето. Той е бил изведнъж като белязан, някой до който никой не е искал да се доближи.

Няма друг освен Обретенов, хем масон, хем и от комитета, хем и тарторът на групата, който да му "постеле" така. Единствената причина - посредникът между Пенев и четиримата, Костаки или друг, да е научил и изказал, че между Пенев и Кънчев имало задруга. Това не останало простено. Както знаем, Обретенов е бил водачът, логично е върху него да падат съмненията. Дори можем да предположим, че е побързал с убийството на Пенев, за да предотврати срещата му с Кънчев. Накрая прибягва до предателство, за да се отърве от последния.

Но имаме извор, исторически извор, в който няма колебание, че смъртта на Кънчев е убийство. Написано е с увереност в доклад като нещо проверено, извън съмнение.

Редактирано Май 18, 2025 от Borova gora

[Б. Киров]

Преди 23 часа, Borova gora said:

В Записките патроните ги взима от оръжието му негов близък преди да тръгне сутринта към пристанището, явно за да не може да се отбранява и съответно да избяга, да бъде съвсем безпомощен... Дали е било така или оръжието е засякло... Но така или иначе не е останал жив, да не може да издаде при разпитите нищо, никого, но кой е стрелял, някой от комитета, подкупено заптие? 

Ако е бил застрелян, стрелецът трябва да е бил някой като Лий Харви Осуалд, безпогрешен снайперист, за да го гръмне в суматоха, бягащ и гонен от неколцина, в движение и точно в челото. На място са дошли руският консул и валията, за да огледат местопрестъплението.

Другата възможност е някой от заловилите го вече заптиета, но защо?, на османската полиция Кънчев им е бил нужен жив, а не мъртъв, можели са да изкопчат все нещо от него.

Преди 7 часа, Borova gora said:

Но имаме извор, исторически извор, в който няма колебание, че смъртта на Кънчев е убийство. Написано е с увереност в доклад като нещо проверено, извън съмнение.

Да, това е извор, но... в протокол номер 5 се преразказва дословно какво е казал арестуваният даскал Васил, а той това може да е чул и узнал. Всички протоколи са написани по този начин, в преразказ сбито преразказват показанията на арестуваните. В този смисъл протоколите не са официално становище на османската власт, а само документ фиксиращ показания.

Всички вестници пишат за самоубийство, като се почне от фанариотските, "Дунав", та се стигне до руския "Московские ведомости", чиито кореспондент в Цариград е бил Тодор Бурмов по онова време.

Левски твърди, че Кънчев се е самоубил от страх /причинен от неопитност/. Какво са можели да му сторят, ако е бил без компрометиращи го документи? Той е бил стипендиант на валията в Табор, готвели са го за управител на Образцов чифлик.

Въпросът е, че е бил издаден, а тези, които са го издали, не са могли да бъдат сигурни, че предната нощ Кънчев е изгорил документите, с които го е снабдил Левски като свой личен емисар до Каравелов.

Ерго, целта им е била точно в това, Кънчев да бъде заловен с тези документи у него. Ударът е бил срещу ВРО и то нанесен от "приятелска ръка", хора желаещи разгром на ВРО и компрометиране на Левски.

Това са моите 5 стотинки по случая Кънчев.

[Borova gora]

Преди 10 часа, Б. Киров said:

Ако е бил застрелян, стрелецът трябва да е бил някой като Лий Харви Осуалд, безпогрешен снайперист, за да го гръмне в суматоха, бягащ и гонен от неколцина, в движение и точно в челото. На място са дошли руският консул и валията, за да огледат местопрестъплението.

Другата възможност е някой от заловилите го вече заптиета, но защо?, на османската полиция Кънчев им е бил нужен жив, а не мъртъв, можели са да изкопчат все нещо от него.

Да, това е извор, но... в протокол номер 5 се преразказва дословно какво е казал арестуваният даскал Васил, а той това може да е чул и узнал. Всички протоколи са написани по този начин, в преразказ сбито преразказват показанията на арестуваните. В този смисъл протоколите не са официално становище на османската власт, а само документ фиксиращ показания.

Всички вестници пишат за самоубийство, като се почне от фанариотските, "Дунав", та се стигне до руския "Московские ведомости", чиито кореспондент в Цариград е бил Тодор Бурмов по онова време.

Левски твърди, че Кънчев се е самоубил от страх /причинен от неопитност/. Какво са можели да му сторят, ако е бил без компрометиращи го документи? Той е бил стипендиант на валията в Табор, готвели са го за управител на Образцов чифлик.

Въпросът е, че е бил издаден, а тези, които са го издали, не са могли да бъдат сигурни, че предната нощ Кънчев е изгорил документите, с които го е снабдил Левски като свой личен емисар до Каравелов.

Ерго, целта им е била точно в това, Кънчев да бъде заловен с тези документи у него. Ударът е бил срещу ВРО и то нанесен от "приятелска ръка", хора желаещи разгром на ВРО и компрометиране на Левски.

Това са моите 5 стотинки по случая Кънчев.

Идеята ми бе, че въпреки официалните твърдения, писаното по вестниците, още тогава е имало и друга информация или други предположения сред комитетите. От описанието на Захари излиза, че някое от заптиетата зад дуварите може да е гръмнало, не са мислили да го хващат жив като видели пистолет в него:

 ↑Разбира се само по себе си, че турците не побягнаха окончателно; множество заптии заеха позиции с пушките си зад ближните дувари.

Три до четири пъти цъкна с револвера си А. Кънчев подир тримата души заптии, но нито едия път не можа да гръмне. Тогава той пристъпи още няколко крачки напред, тялото му затрепери като есенен лист, големите му огнени очи се задръстиха от сълзи, изгледа жално наоколо си и след като извика с треперящ глас: „Да живей България!“ — хвана с две ръце дръжката на револвера си, студеното желязо на който напъха в пресъхналото си гърло…"

Обаче е странно как пистолетът не гръмнал три.четири пъти, а изведнъж точно когато го насочил към главата си, изгърмял. Ако не гръмне три-четири пъти пистолет в моята ръка, изобщо не бих го насочила към главата си, защото не би гръмнал по тази логика и петия път. Как е решил, че има поне един куршум вътре и пистолетът няма да засече като го е насочил към главата си? С този изстрел не са чисти нещата.

Иначе и аз мисля за "приятелската ръка", но коя би била тя? Каравелов не ми е съмнителен тук, защото още не познава комитаджиите от българско, щое не им е показан официално като шеф, за да се чува думата му над тях, до събранието в Букурещ имало 2 месеца... 

[Б. Киров]

Преди 1 час, Borova gora said:

Обаче е странно как пистолетът не гръмнал три.четири пъти, а изведнъж точно когато го насочил към главата си, изгърмял. Ако не гръмне три-четири пъти пистолет в моята ръка, изобщо не бих го насочила към главата си, защото не би гръмнал по тази логика и петия път. Как е решил, че има поне един куршум вътре и пистолетът няма да засече като го е насочил към главата си? С този изстрел не са чисти нещата.

Съгласен съм, да опиташ да стреляш 3-4 пъти и тогава да гръмне револвер си е чиста игра на "руска рулетка". Освен това, Кънчев, както и Левски със сигурност е имал пришита в дрехите отрова за такъв случай и ако е искал да се самоубива, винаги е можел да направи това с отровата. Разказът на Захари Стоянов издиша отвсякъде.

 

Преди 1 час, Borova gora said:

някое от заптиетата зад дуварите може да е гръмнало, не са мислили да го хващат жив като видели пистолет в него:

Това е много вероятно, да са го застреляли отблизо паникьосани заптиета, а после да са съобщили на пресата и консулите, че се е самоубил, за да не пострада виновното заптие и да не се раздуе скандал, че полицията е убила невинен човек, доколкото знам у Кънчев не са намерили комитетски документи, иначе щяха да проглушат света с тях. Издирили са обаче книжаря от книжарницата на Данов, който го е снабдил с фалшив пропуск и доколкото си спомням са го тикнали в кауша.

Преди 1 час, Borova gora said:

Иначе и аз мисля за "приятелската ръка", но коя би била тя? Каравелов не ми е съмнителен тук, защото още не познава комитаджиите от българско, щое не им е показан официално като шеф, за да се чува думата му над тях, до събранието в Букурещ имало 2 месеца... 

Каравелов е познавал комитетските хора, Драсов и Поплуканов са били при него още през 1870-та година. Познавал е и Кънчев, чрез Панайот Хитов, а Димитър Общи е ходил при Каравелов и нищо чудно след нагнетяването на напрежението между Левски и Общи, последният да е кореспондирал директно с Каравелов, чрез Анастас Попхинов, който е взел страната на Общи. Тези двамата, Общи и Попхинов, са знаели твърде много за комитета в Ловеч и това се вижда от показанията им пред комисията.

Не е само Каравелов, вестник "Дунав" свързва смъртта на Кънчев със смъртта на Христо Георгиев, който сочи като свързан с Кънчев. Не е било така, защото по това време Добродетелната дружина, на която шефове са братя Георгиеви, е имала крайно негативно отношение към Левски и неговата организация в България, вижда се от писмата им до Найден Геров.

Третата хипотеза за "приятелска ръка" са бившите съратници на Левски от ТБЦК на Касабов. Те са се усещали изиграни от Левски, пратили го като техен мисионер, а той се еманципирал напълно, пише Нареда и иска от тях печат, своеволства, пък и им пише остри писма с обиди към тях. В Русе тези хора са имали добре изграден комитет, преплетен с масонските ложи, визирам тук и Хр.Г. Данов, от чиято книжарница е издаден пропуска на Кънчев, както и братята Живкови, Кършовски, Райчо Попов и Теофан Райнов.

В дните преди събранието всяка от тези групи емигранти е принципна опозиция на Левски по отношение на бъдещото въстание.

Обретенов и читалищната му дружинка са гравитирали около Каравелов, но са имали връзка и с дуалистите центрирани в Плоещ по масонска линия.

Хипотезата Ви за среща между Пенев и Кънчев е обещаваща, но за съжаление трудно могат да се открият доказателства за нея. Пенев действително е бил много опасен, за да го убият по този зверски начин, а Кънчев е влязъл в Русе ден след убийството на Пенев, при положение, че е можел да смени маршрута или просто да изчака съдействие от Левски за преминаване от друго място.

При всички случаи, ръката посочила Кънчев на османската полиция е "приятелска" от някоя изброените по горе групи, а защо не в сговор между тях. Ако бяха открили у Кънчев списъци с делегатите на ВРО за събранието, мрежата на Левски е щяла да се разплете осем месеца преди Арабаконак и без показанията на Общи и Попхинов.

В случая е използвана 3-тата от 36-те стратегеми на Сун Дзъ: "Убий с чужд нож" - "Атакувай, като използваш чужда сила в ситуация, в която използването на собствената сила не е благоприятно."

Според мен, разбира се, това трябва да се докаже документално, което е най-трудната част, но не е невъзможно.

[Borova gora]

Преди 6 часа, Б. Киров said:

Съгласен съм, да опиташ да стреляш 3-4 пъти и тогава да гръмне револвер си е чиста игра на "руска рулетка". Освен това, Кънчев, както и Левски със сигурност е имал пришита в дрехите отрова за такъв случай и ако е искал да се самоубива, винаги е можел да направи това с отровата. Разказът на Захари Стоянов издиша отвсякъде.

 

Това е много вероятно, да са го застреляли отблизо паникьосани заптиета, а после да са съобщили на пресата и консулите, че се е самоубил, за да не пострада виновното заптие и да не се раздуе скандал, че полицията е убила невинен човек, доколкото знам у Кънчев не са намерили комитетски документи, иначе щяха да проглушат света с тях. Издирили са обаче книжаря от книжарницата на Данов, който го е снабдил с фалшив пропуск и доколкото си спомням са го тикнали в кауша.

Каравелов е познавал комитетските хора, Драсов и Поплуканов са били при него още през 1870-та година. Познавал е и Кънчев, чрез Панайот Хитов, а Димитър Общи е ходил при Каравелов и нищо чудно след нагнетяването на напрежението между Левски и Общи, последният да е кореспондирал директно с Каравелов, чрез Анастас Попхинов, който е взел страната на Общи. Тези двамата, Общи и Попхинов, са знаели твърде много за комитета в Ловеч и това се вижда от показанията им пред комисията.

Не е само Каравелов, вестник "Дунав" свързва смъртта на Кънчев със смъртта на Христо Георгиев, който сочи като свързан с Кънчев. Не е било така, защото по това време Добродетелната дружина, на която шефове са братя Георгиеви, е имала крайно негативно отношение към Левски и неговата организация в България, вижда се от писмата им до Найден Геров.

Третата хипотеза за "приятелска ръка" са бившите съратници на Левски от ТБЦК на Касабов. Те са се усещали изиграни от Левски, пратили го като техен мисионер, а той се еманципирал напълно, пише Нареда и иска от тях печат, своеволства, пък и им пише остри писма с обиди към тях. В Русе тези хора са имали добре изграден комитет, преплетен с масонските ложи, визирам тук и Хр.Г. Данов, от чиято книжарница е издаден пропуска на Кънчев, както и братята Живкови, Кършовски, Райчо Попов и Теофан Райнов.

В дните преди събранието всяка от тези групи емигранти е принципна опозиция на Левски по отношение на бъдещото въстание.

Обретенов и читалищната му дружинка са гравитирали около Каравелов, но са имали връзка и с дуалистите центрирани в Плоещ по масонска линия.

Хипотезата Ви за среща между Пенев и Кънчев е обещаваща, но за съжаление трудно могат да се открият доказателства за нея. Пенев действително е бил много опасен, за да го убият по този зверски начин, а Кънчев е влязъл в Русе ден след убийството на Пенев, при положение, че е можел да смени маршрута или просто да изчака съдействие от Левски за преминаване от друго място.

При всички случаи, ръката посочила Кънчев на османската полиция е "приятелска" от някоя изброените по горе групи, а защо не в сговор между тях. Ако бяха открили у Кънчев списъци с делегатите на ВРО за събранието, мрежата на Левски е щяла да се разплете осем месеца преди Арабаконак и без показанията на Общи и Попхинов.

В случая е използвана 3-тата от 36-те стратегеми на Сун Дзъ: "Убий с чужд нож" - "Атакувай, като използваш чужда сила в ситуация, в която използването на собствената сила не е благоприятно."

Според мен, разбира се, това трябва да се докаже документално, което е най-трудната част, но не е невъзможно.

За Кънчев ясно,че е свой, но кой по това време е искал да стигне до Апостола? ВРО все още не е легитимирана по начин, по който се случва на събранието, още не са успели да измъкнат килимчето изпод нозете на Апостола, за да искат да я ударят и то с риск да я унищожат. 

Обаче има някой в тъмното на историята ни, който удря по Ловеч и все ми се струва преди събранието...

Четох, Кънчев е бил близък с Тома Кърджиев, който открадвал буква по буква от време на време от печатницата, той също работел в печатница, не открих в коя, събирал ги и ги предал да ги занесе на Апостола, който от тях си сглобил портативната печатничка. Не личи Кърджиев да е искал да навреди.

Докато Обретенов е бил близък с Каравелов, а според мен и със Стоян Пенев. Освен това много време минало от срещата им през юни до основаването на комитета през декември, как са му позволили междувременно да приема и препредава ценни неща? Да, били са на зор, ама не е бил комитаджия...

И защо Пенев изведнъж е търсел самостоятелен канал до Кънчев и смъртта на двамата веднага била свързана от местните комитаджии, Кънчев бил убил Пенев? Защо би го убил? Версията за пари издиша, в нито един от двамата сериозна сума не е била намерена.

Редактирано Май 19, 2025 от Borova gora

[Б. Киров]

Преди 57 минути, Borova gora said:

За Кънчев ясно,че е свой, но кой по това време е искал да стигне до Апостола? ВРО все още не е легитимирана по начин, по който се случва на събранието, още не са успели да измъкнат килимчето изпод нозете на Апостола, за да искат да я ударят и то с риск да я унищожат. 

ВРО е лигитимирана отвсякъде преди събранието. Проследете генезиса на тази организация, тя е създадена от Левски като изпратен емисар на ТБЦК през 1868. ТБЦК е основана от Касабов и групата от Плоещ след детронирането на княз Куза във Влашко и идването на ново правителство от масони, които сключват с българските масони във Влашко Свещен съюз за въоръжена борба срещу Османската империя между "българи и румъни". После румънците се отмятат /постигнали споразумение с Османската власт/ и дейците от ТБЦК започнали да действат самостоятелно, тогава е написан Мемоара до Султана за дуална монархия между българи и турци и Левски е изпратен на двете си обиколки с прокламации на български и турски. Касабов по-късно ще напише "Той беше най-способния ми агент". Историците знаят тези факти, но ги неглижират, особено по време на соца - все едно Левски е паднал отникъде, решил да прави комитети и тръгнал да обикаля България. Ама не е така. Чак в края на 1869 се основава БРЦК като опит да се съберат в едно всички крила на емиграцията в една организация, пак се пише устав. ВРО се нарича Привременно правителство от самия Левски /аналогия на Привременното правителство на Раковски, но вече без четническата тактика/.

Когато Апостола прави първите две обиколки, той дефакто съживява, събужда, комитетите основани от ТБЦК преди това, успоредно с формирането на нови. Този в Ловеч, централният, е нов и изцяло негово дело.

Компромисът до общото събрание на БРЦК е бил, комитетът в Букурещ е външен, този във Ловеч Привременно българско правителство, макар че за да го сложат в йерархия, външните българи го наричат "Първи отдел на БРЦК", отдел някакъв, отгоре има шефове.

Панайот Хитов навсякъде в писмата си нарича ВРО "Таен Български Комитет", той е бил наясно с произхода. Докато Левски прави обиколките си, емигрантите го следят къде ходи и какво прави, един от тях, Тодор Ковачов, държи постоянна писмена връзка с Панайот и го уведомява за всяка стъпка на Левски, накрая на Левски му писва и пише на Панайот повече да не кореспондира с въпросния Ковачов.

Не може да не бил легитимен, а да иска печат от БРЦК и да пише Наредата, която е нещо като днешната Конституция, основен закон за бъдещата държава.

[Borova gora]

Преди 26 минути, Б. Киров said:

ВРО е лигитимирана отвсякъде преди събранието. Проследете генезиса на тази организация, тя е създадена от Левски като изпратен емисар на ТБЦК през 1868. ТБЦК е основана от Касабов и групата от Плоещ след детронирането на княз Куза във Влашко и идването на ново правителство от масони, които сключват с българските масони във Влашко Свещен съюз за въоръжена борба срещу Османската империя между "българи и румъни". После румънците се отмятат /постигнали споразумение с Османската власт/ и дейците от ТБЦК започнали да действат самостоятелно, тогава е написан Мемоара до Султана за дуална монархия между българи и турци и Левски е изпратен на двете си обиколки с прокламации на български и турски. Касабов по-късно ще напише "Той беше най-способния ми агент". Историците знаят тези факти, но ги неглижират, особено по време на соца - все едно Левски е паднал отникъде, решил да прави комитети и тръгнал да обикаля България. Ама не е така. Чак в края на 1869 се основава БРЦК като опит да се съберат в едно всички крила на емиграцията в една организация, пак се пише устав. ВРО се нарича Привременно правителство от самия Левски /аналогия на Привременното правителство на Раковски, но вече без четническата тактика/.

Когато Апостола прави първите две обиколки, той дефакто съживява, събужда, комитетите основани от ТБЦК преди това, успоредно с формирането на нови. Този в Ловеч, централният, е нов и изцяло негово дело.

Компромисът до общото събрание на БРЦК е бил, комитетът в Букурещ е външен, този във Ловеч Привременно българско правителство, макар че за да го сложат в йерархия, външните българи го наричат "Първи отдел на БРЦК", отдел някакъв, отгоре има шефове.

Панайот Хитов навсякъде в писмата си нарича ВРО "Таен Български Комитет", той е бил наясно с произхода. Докато Левски прави обиколките си, емигрантите го следят къде ходи и какво прави, един от тях, Тодор Ковачов, държи постоянна писмена връзка с Панайот и го уведомява за всяка стъпка на Левски, накрая на Левски му писва и пише на Панайот повече да не кореспондира с въпросния Ковачов.

Не може да не бил легитимен, а да иска печат от БРЦК и да пише Наредата, която е нещо като днешната Конституция, основен закон за бъдещата държава.

Аз това съм го чела, рядко намирам нещо, което да не съм чела за Апостола, но под легитимен имам предвид, че от българско са изпратени дузина представители на тамошните комитети да решават съдбата на народа, а не пет-шест масони отвън да си играят с живота на седем милиона българи, да го перефразирам. Това ме яде отвътре, че с присъствието и гласовете на представителите на градове и села от почти цяло българско е избран Каравелов за шеф, който не е стъпвал да работи на терен, преследван зиме и лете, хулен от чарбаджиите и т.н. 

Тези, които гласуват дали са се борили за постове в случай на освобождаване? Дали това им е обещавал Каравелов, за да го изберат? Имало ли е заплахи, все си мисля, че след заплахи от него, Марин Поплуканов е скрил парите, не е посмял да ги изпрати във Влашко, но не ги е и употребил за свои нужди, бил е като разпънат на кръст, скрил ги е дори от семейството си преди да съобщи в Софийския затвор за тях на баща си... Имало е атака и срещу Драсов, който избягал, срещу Ловеч... Като тъмна заплаха е бил след като станал официално по-голям шеф от лице на име Левски... Знаете, понякога хората се променят като вземат власт, като станат шефове, явно и той е бил от променливите, главозамаял се е, а преди това и смъртна присъда издал на Стоян Пенев...

Аз все още търся материали за Стоян Пенев и Ангел Кънчев...

Редактирано Май 19, 2025 от Borova gora

[Б. Киров]

Преди 18 минути, Borova gora said:

Аз това съм го чела, рядко намирам нещо, което да не съм чела за Апостола, но под легитимен имам предвид, че от българско са изпратени дузина представители на тамошните комитети да решават съдбата на народа, а не пет-шест масони отвън да си играят с живота на седем милиона българи, да го перефразирам. Това ме яде отвътре, че с присъствието и гласовете на представителите на гласове и села от българско е избран Каравелов за шеф, който не е стъпвал да работи на терен, преследва зиме и лете... 

Е, аз по-горе писах как, според мен, е станало чисто процедурно това измъкване на килимчето изпод краката на Левски в Букурещ - основно със сливенския делегат, 10 гласа на брой, а вероятно и с тези в региона на Общи - 11 на брой, представлявани от Тодор Пеев. За Сливен има останала някаква кореспонденция, в която може да се проследи как е вървяла работата на терен, за да се стигне до тези 10 гласа за Котелски /протеже на Панайот/, за Орханийско и Софийско ролята на провокатор играе Димитър Общи /пак изпратен от Каравелов/, отделно плоещките българи се включват. Левски вече е изградил комитетите, трябвало е да се бере урожай, да се вдига въстание, а той е държал ключовете.

Не са били само масоните, тандемът Каравелов-Хитов е славянофилски, а славянофилството по онова време е доктрина на Русия за Балканите.

И пак Левски е бил неудобния човек - той е републиканец и български националист. И както обикновено става в политическите борби - двете противоположни крила се обединяват срещу Центъра, най-напред с дружни усилия го унищожават, след което решават кой кого помежду си. Това се е случило вече в следосвобожденска България в борбата между либерали и консерватори. Смъртта на Стамболов и детронирането на Батенберг са преки резултати на борбата между двете крайни крила, накрая идва Фердинанд и слага под ръка всички борещи се /"Дойде Горския и ни изгони"/, линията продължава и при сина му.

Емоциите са излишни, тези процеси се наблюдават навсякъде при политическо поляризиране - особено ясно при възхода на Хитлер в Германия, фашистите се обединяват с комунистите, за да унищожат социалдемократите и либералите, след което решават спора си кой кого за властта. Историята с Левски и ВРО не е някакво изключение.