Народе???? или Кой предаде Левски?

[Borova gora]

Преди 4 часа, Б. Киров said:

Е, аз по-горе писах как, според мен, е станало чисто процедурно това измъкване на килимчето изпод краката на Левски в Букурещ - основно със сливенския делегат, 10 гласа на брой, а вероятно и с тези в региона на Общи - 11 на брой, представлявани от Тодор Пеев. За Сливен има останала някаква кореспонденция, в която може да се проследи как е вървяла работата на терен, за да се стигне до тези 10 гласа за Котелски /протеже на Панайот/, за Орханийско и Софийско ролята на провокатор играе Димитър Общи /пак изпратен от Каравелов/, отделно плоещките българи се включват. Левски вече е изградил комитетите, трябвало е да се бере урожай, да се вдига въстание, а той е държал ключовете.

Не са били само масоните, тандемът Каравелов-Хитов е славянофилски, а славянофилството по онова време е доктрина на Русия за Балканите.

И пак Левски е бил неудобния човек - той е републиканец и български националист. И както обикновено става в политическите борби - двете противоположни крила се обединяват срещу Центъра, най-напред с дружни усилия го унищожават, след което решават кой кого помежду си. Това се е случило вече в следосвобожденска България в борбата между либерали и консерватори. Смъртта на Стамболов и детронирането на Батенберг са преки резултати на борбата между двете крайни крила, накрая идва Фердинанд и слага под ръка всички борещи се /"Дойде Горския и ни изгони"/, линията продължава и при сина му.

Емоциите са излишни, тези процеси се наблюдават навсякъде при политическо поляризиране - особено ясно при възхода на Хитлер в Германия, фашистите се обединяват с комунистите, за да унищожат социалдемократите и либералите, след което решават спора си кой кого за властта. Историята с Левски и ВРО не е някакво изключение.

Но пък при него ударът е от свои, от Каравелов и компания... това е най-болезненото... а на практика той се жертвал, те гледали с биноклите оттатък Дунава какво се случва... 

За съжаление нищо не откривам за Стоян Пенев и Ангел Кънчев, освен някои твърдения, че и двамата са били масони. Това изобщо не е достатъчно, но явно след смъртта им са се постарали да бъдат забравени. 

Намерих, че Кънчев се познавал с Каравелов от 1867г. и може би също в някакъв момент е изглеждал подходящ за негово момче за всичко. Работата на терен с Левски променят нещо в него. Дори за Букурещ Кънчев тръгнал по заповед на Апостола, а не на Каравелов, да помогне за организацията на събранието. Само че точно неговата помощ е била напълно нежелана, щял е да хване мащинациите зад гърба на Дякона, бил е изключително интелигентен...

Редактирано Май 19 от Borova gora

[Б. Киров]

Преди 14 часа, Borova gora said:

За съжаление нищо не откривам за Стоян Пенев и Ангел Кънчев, освен някои твърдения, че и двамата са били масони.

Това е дописка, публикувана в Свобода на 7 март 1872 г., от анонимен кореспондент:

А това е некролог за Ангел Кънчев, публикуван по-късно, пак в същия вестник:

И в двата текста се сочат като предатели Петър Златев и Иван Чорапчиев от Русе, а в некролога е добавен и Сапунов.

Куриозното е, че Обретенов в писмата му до Христо Иванов се подписва с "Петър Златев", а Иванов в неговите до Обретенов със "Стефан Карагьозов"...

В едно писмо до Обретенов, Христо Иванов го напътства да "очистят" Петър Златев и още една личност от Габрово, Спасов, за която не открих нищо, но Обретенов се оправдава, че понеже имало много тайни шпиони и полиция, не могат, а да им пратят от Търново хора за целта.

 

[Borova gora]

Преди 55 минути, Б. Киров said:

Това е дописка, публикувана в Свобода на 7 март 1872 г., от анонимен кореспондент:

А това е некролог за Ангел Кънчев, публикуван по-късно, пак в същия вестник:

И в двата текста се сочат като предатели Петър Златев и Иван Чорапчиев от Русе, а в неклорога е добавен и Сапунов.

Куриозното е, че Обретенов в писмата му до Христо Иванов се подписва с "Петър Златев", а Иванов в неговите до Обретенов със "Стефан Карагьозов"...

В едно писмо до Обретенов, Христо Иванов го напътства да "очистят" Петър Златев и още една личност от Габрово, Спасов, за която не открих нищо, но Обретенов се оправдава, че понеже имало много тайни шпиони и полиция, не могат, а да им пратят от Търново хора за целта.

Чорапчиев е забъркан, наистина, защото Кънчев спи в последната нощ в дома му и тръгва оттам с празен пистолет, без патрони, което е странно, не би се прицелвал в заптиетата, ако знаеше, че няма патрони... Предната вечер в дома му е горил документи, дали не са били точно откраднатите от Пенев писма, защото е усетил предателството, явно е почукал на доста врати, останали затворени, разбрал, че нещо не е наред, иначе не би унищожил важни книжа, а слугинята ги е чула да се карат... Това обаче не прави Чорапчиев предател. Нито невинен.

"Ангел бил подозрителен човек", това само потвърждава, че е предаден, обявен за подозрителен на властта, тук дори не се споменава проверка на документи, а готовност да бъде даден на мъки само защото е бил подозрителен... Но много удобно е посочен Чорапчиев като издайник, за да го накажат, че той единствен му подал ръка и го приютил в дома си. Обаче дописникът пропуска нещо важно, в цялата сага е забъркан и Обретенов. Той посочва Ангел Кънчев като убиец на Стоян Пенев още тогава, прави от смъртта на двамата обща история, макар че самия Обретенов е участвал в убийството на Пенев, не Кънчев. Въпреки твърденията му, с тримата си другари е задържан повече от четиридесет дни в кауша т.е. номерът да набеди Чорапчиев не минал.

"Ангел е един от дописниците на "Свобода", за дописничество никой не е стоял в кауша, по друг начин е натопен Кънчев пред полицията, най-вероятно е посочен като преносител на комитски документи. Обретенов също е бил дописник и какво?

Каравелов също си написал каквото си искал за смъртта на Кънчев, общо взето не са били рицари на истината нашите вестникари в онова време. Трудно е да им вярваме години по-късно и за едно, и за друго. 

Редактирано Май 20 от Borova gora

[Б. Киров]

Преди 4 часа, Borova gora said:

Чорапчиев е забъркан, наистина, защото Кънчев спи в последната нощ в дома му и тръгва оттам с празен пистолет, без патрони, което е странно, не би се прицелвал в заптиетата, ако знаеше, че няма патрони... Предната вечер в дома му е горил документи, дали не са били точно откраднатите от Пенев писма, защото е усетил предателството, явно е почукал на доста врати, останали затворени, разбрал, че нещо не е наред, иначе не би унищожил важни книжа, а слугинята ги е чула да се карат... Това обаче не прави Чорапчиев предател. Нито невинен.

"Ангел бил подозрителен човек", това само потвърждава, че е предаден, обявен за подозрителен на властта, тук дори не се споменава проверка на документи, а готовност да бъде даден на мъки само защото е бил подозрителен... Но много удобно е посочен Чорапчиев като издайник, за да го накажат, че той единствен му подал ръка и го приютил в дома си. Обаче дописникът пропуска нещо важно, в цялата сага е забъркан и Обретенов. Той посочва Ангел Кънчев като убиец на Стоян Пенев още тогава, прави от смъртта на двамата обща история, макар че самия Обретенов е участвал в убийството на Пенев, не Кънчев. Въпреки твърденията му, с тримата си другари е задържан повече от четиридесет дни в кауша т.е. номерът да набеди Чорапчиев не минал.

"Ангел е един от дописниците на "Свобода", за дописничество никой не е стоял в кауша, по друг начин е натопен Кънчев пред полицията, най-вероятно е посочен като преносител на комитски документи. Обретенов също е бил дописник и какво?

Каравелов също си написал каквото си искал за смъртта на Кънчев, общо взето не са били рицари на истината нашите вестникари в онова време. Трудно е да им вярваме години по-късно и за едно, и за друго. 

Озадачава ме друго - как е възможно Кънчев да е бил само/убит на 5-ти в 14 часа, както се вижда от дописката, авторът й трябва да е бил очевидец, за да фиксира и часа...а да се публикува в брой на вестник, готов като отпечатан продукт на 7-ми?

Дори цялата дописка да е била продиктувана по телеграф, което е малко вероятно, пак трябва техническо време да се набере и отпечати върху хартия, това не е светкавичен процес, не е имало дигитален печат и интернет. Аз лично многократно съм стоял в офсетови печатници и познавам цялата технология на печата и набора, включително и вече примитивния набор с оловни букви, на практика е на границата на невъзможното целия този процес да се вмести в рамките на време от 14 часа на 5-ти до 6 часа сутринта на 7-ми, като се има предвид, че печатницата на Каравелов се е задвижвала ръчно и за да се отпечати целия тираж на вестника времето е било поне денонощие, без времето на набора, което е приблизително пак толкова за целия вестник. Това е необходимото технологично време, при условие, че в печатницата се е работело без почивка и прекъсване денонощно.

Ако дописката не е била изпратена по телеграф, казусът да е била написана в Русе и отпечатана в Букурещ в тези времеви граници става нерешим. За това време физически преносител на текста, куриер, дори не е имал възможност да пренесе дописката до печатницата, камо ли тя да се набере и отпечати във вестника.

 

[Borova gora]

On 20.05.2025 г. at 16:27, Б. Киров said:

Озадачава ме друго - как е възможно Кънчев да е бил само/убит на 5-ти в 14 часа, както се вижда от дописката, авторът й трябва да е бил очевидец, за да фиксира и часа...а да се публикува в брой на вестник, готов като отпечатан продукт на 7-ми?

Дори цялата дописка да е била продиктувана по телеграф, което е малко вероятно, пак трябва техническо време да се набере и отпечати върху хартия, това не е светкавичен процес, не е имало дигитален печат и интернет. Аз лично многократно съм стоял в офсетови печатници и познавам цялата технология на печата и набора, включително и вече примитивния набор с оловни букви, на практика е на границата на невъзможното целия този процес да се вмести в рамките на време от 14 часа на 5-ти до 6 часа сутринта на 7-ми, като се има предвид, че печатницата на Каравелов се е задвижвала ръчно и за да се отпечати целия тираж на вестника времето е било поне денонощие, без времето на набора, което е приблизително пак толкова за целия вестник. Това е необходимото технологично време, при условие, че в печатницата се е работело без почивка и прекъсване денонощно.

Ако дописката не е била изпратена по телеграф, казусът да е била написана в Русе и отпечатана в Букурещ в тези времеви граници става нерешим. За това време физически преносител на текста, куриер, дори не е имал възможност да пренесе дописката до печатницата, камо ли тя да се набере и отпечати във вестника.

 

Аз разбирам по друг начин данните, вестникът е излизал два пъти през седмицата, на български в събота, има го под заглавието му:

Датата 7 март за мен е датата сложена на дописката от дописника. Вестникът е излезнал на 11-ти март 1872г.

Иначе и други са били в шок от липсата на конспиративност в Каравелов и бедите, които това е носело заради уводната статия, която написал на 9-ти март:

"1872 март, 9 – в уводна статия на в. „Свобода“ Л. Каравелов полемизира с някои западноевропейски вестници, предаващи неправилно положението в Османската империя и развитието на българското националноосвободително движение. Подчертава непрекъснатите опити на турската тайна полиция да залови ръководителите на революционното движение и отбелязва казаното от нейния сътрудник Хр. Арнаудов. „Правителството [турското] само тогава ще да има към нас пълно доверие, когато ние предадеме едного из българските войводи: или Панайота, или Тотя, или Дяконът.“ В. „Свобода“,II, бр.39 от 11 март 1872. - https://www.vasil-levski.eu/за-левски/биография/1872-година-временно-заглавие-и-нередакт/" 

March 1872 (Julian calendar: old style)
1	2	3	4	5	6	7	8	9	10	11	12	13	14	15	16	17	18	19	20	21	22	23	24	25	26	27	28	29	30	31
W	T	F	S	S	M	T	W	T	F	S	S	M	T	W	T	F	S	S	M	T	W	T	F	S	S	M	T	W	T	F
13	14	15	16	17	18	19	20	21	22	23	24	25	26	27	28	29	30	31	1	2	3	4	5	6	7	8	9	10	11	12
March 1872 (Gregorian calendar: new style)

Без никакви задръжки хвърлил имената на водачите на българската борба за освобождение в лицето на четящата турска власт сякаш и давал указание кого персонално да преследва и залови. Някъде това би било наречено предателство без никакво колебание.

Шок има и от четенето на дописката за Ангел Кънчев, в нея черно на бяло смъртта му е свързана с тази на Стоян Пенев, а както знаем, Каравелов си е позволявал да редактира всичките си автори, включително Левски, с Ботев затова стигат почти до бой. Доли дописникът или той самият е набедил Кънчев за убийството на Пенев в този текст, изключително недостойна за честната и неподкупна журналистика подлост, няма значение за нас. Кънчев не е убиецът на Пенев, това е сигурно, участникът в убийството Обретенов посочил Ради Иванов на Големия, а в мемоарите си - Георги Икономов, който по това време е отдавна загинал и не би могъл да се защити. 

От Симидов сме информирани, че самият Каравелов имал дял в смъртта на Пенев, заповедта до Русенския комитет излезнала лично от него, но изключително удобно набедил Кънчев да нея, оцапал честното му име публично без морални скрупули. Това не помогнало на арестуваните, държали ги още около четиридесет дни.

Редактирано Май 24 от Borova gora

[Б. Киров]

Преди 6 часа, Borova gora said:

Аз разбирам по друг начин данните, вестникът е излизал два пъти през седмицата, на български в събота, има го под заглавието му:

Датата 7 март за мен е датата сложена на дописката от дописника. Вестникът е излезнал на 11-ти март 1872г.

Да, така е.

Пак в същия  и в следващия брой /39-ти и 40-ти/ четем:

А това касае убийството на Стоян Пенев:

От текста става ясно, че:

1. Стоян Пенев е пристигнал в Букурещ около 6 месеца, преди да бъде убит.

2. Работил е в печатницата на Каравелов 3-4 месеца.

3. Бил е насилван от Расим паша да издаде дописниците на Каравелов, но не ги издал.

4. Не ги е издал, защото и да искал не ги знаел, дописките се преписвали без имена, преди да се отпечатат.

5. С хитрост го принудили да каже имена на дописници Петраки Златев и компания и той посочил техните имена /Чорапчиев, Стоил ефенди?/

6. Убили го турски чиновници по заповед на същата компания на Петраки Златев.

7. Набедили 5-6 /!/ малолетни /?/ на по 15-16 години българчета за убийци и много ги измъчвали, арестували ги веднага след убийството.

8. Едно момче, за което правителството "имаше подозрение"/ /Костаки, чийто смъртен акт е написан на 7-ми/ се самоубило

Всички броеве на в. Свобода" могат да се видят в дигитален вид на сайта на Националната библиотека:

https://digilib.nationallibrary.bg/prd/public/image

 

[Borova gora]

Преди 1 час, Б. Киров said:

Да, така е.

Пак в същия  и в следващия брой /39-ти и 40-ти/ четем:

А това касае убийството на Стоян Пенев:

От текста става ясно, че:

1. Стоян Пенев е пристигнал в Букурещ преди около 6 месеца, преди да бъде убит.

2. Работил е в печатницата на Каравелов 3-4 месеца.

3. Бил е насилван от Расим паша да издаде дописниците на Каравелов, но не ги издал.

4. Не ги е издал, защото и да искал не ги знаел, дописките се преписвали без имена, преди да се отпечатата.

5. С хитрост го принудили да каже имена на дописници Петраки Златев и компания и той посочил техните имена /Чорапчиев, Стоил ефенди?/

6. Убили го турски чиновници по заповед на същата компания на Петраки Златев.

7. Набедили 5-6 /!/ малолетни /?/ на по 15-16 години българчета за убийци и много ги измъчвали, арестували ги веднага след убийството.

8. Едно момче, за което правителството "имаше подозрение"/ /Костаки, чийто смъртен акт е написан на 7-ми/ се самоубило

Всички броеве на в. Свобода" могат да се видят в дигитален вид на сайта на Националната библиотека:

https://digilib.nationallibrary.bg/prd/public/image

 

Сега въпросът е кой е бил по-добър съчинител, Обретенов, Симидов, Захари Стоянов или Каравелов?

Много белетристика, за да бъде скрита и покрита истината, за да се хвърли прах в очите на хората...

Плюс, описанието на мъките в затвора прилича на съчиненията на Величка Хашнова за мъченията на Левски дадени пред роднините на Данаил Попов. Другите извори за арестите от март 1872г. са писмата на чуждите дипломати, отбелязали, че някои заподозряни поради липса на доказателства са пуснати скоро, други са държани до септември. За комитет не споменават някой да е бил арестуван.

Обретенов е бил на 23г. когато е арестуван за убийството, не споменава нищо част от арестуваните да са били деца и сам си е написал,че не е задържан за участие в комитет или в ложа, а за убийството на Пенев. Така е съобщил и на Големия през същата 1872г., когато поискал грошовете, твърдейки, че е дело на Ради Иванов, а по-късно ще промени на Икономов, остава вероятност той самият да е нанесъл някои от ударите, но и Протокол от страна на Русенския комитет е оставил. Те са искали, те са решили, те са изпълнили убийството, макар заради тях дузина да са вкараните в кауша. Никакви турски чиновници не са извършителите.

Как са могли да бъдат толкова жестоки е непонятно, но ако са искали да изтръгнат признания от Стоян, получили са ги, защото те са могли да бъдат единственият източник на Каравелов за твърдението, че Пенев не е издал нищо на валията. Това пък противоречи на насажданите слухове пред Христо Иванов-Големия, като оправдание, като извинение за стореното, че го смятали за турски шпионин, че полицията щяла да го праща на тайна мисия в Сливен, че знаел дописниците на "Свобода" и не знам кво си... Обаче тук поне имаме признанието, че Пенев никога не е бил предател и... Каравелов е знаел това.

Кога Стоян е пристигнал в Русе? 5-6 месеца по-рано? Поредната лъжа. Според Захари Стоянов само няколко дни преди да бъде убит, а неговият източник е шуреят му, от това по-надеждно? :

"Той беше дошел в Русчук на разходка за няколко деня, в разстояние на което време тайната полиция в Русчук се извести от вярно място, че Стоян Пенев прави вече условия с арменеца Ернест ефенди да започне предателството си."

Според Симидов в топъл пролетен ден, празничен на 1872г., не през зимата, в студ и сняг, което всъщност би било 5-6 месеца по-рано... Защо Захари, а и защо Симидов би излъгал? Никой не е знаел, че той е бил свидетел на Букурещката част от тази история, никой не го е питал, нямал е скрити мотиви, за да излъже когато описал в книга тези спомени от своя живот. Могъл е да си замълчи вместо за разкаже как заварил в онзи пролетен ден Каравелов в печатницата панически да обвинява Стоян в кражбата на тайни писма и още същия ден бил известен някак русенския комитет. Съобщили им, че Пенев е избягал към Русе, а не че сам си е тръгнал. Защо Каравелов това не си е признал никога? Защо не споменал кражбата на писмата, а веднага и упорито насочвал в други посоки причините и вината за убийството, за което признал, че би учудило и зверовете със своята жестокост? Като капак лансирал и самоубийството на Костаки без да му трепне ръката, окото. Известно е, че е починал/убит, но няма извор, който да подкрепя твърдението за самоубийство. Иначе поне Захари щеше да го спомене в Записките...

Добре, умеел е да води за носа читателите, комитаджиите, дори Апостола, ама години по-късно имайки достатъчно исторически извори пред нас, ние имаме право да не сме толкова наивни колкото читателите в 19-ти век, че да му вярваме. Особено след като публично приписал убийството на Пенев на Ангел Кънчев със категоричността на най-осведомения по въпроса. Но ние и това знаем...

Редактирано Май 24 от Borova gora

[Б. Киров]

Преди 9 часа, Borova gora said:

Сега въпросът е кой е бил по-добър съчинител, Обретенов, Симидов, Захари Стоянов или Каравелов?

Много белетристика, за да бъде скрита и покрита истината, за да се хвърли прах в очите на хората...

Плюс, описанието на мъките в затвора прилича на съчиненията на Величка Хашнова за мъченията на Левски дадени пред роднините на Данаил Попов. Другите извори за арестите от март 1872г. са писмата на чуждите дипломати, отбелязали, че някои заподозряни поради липса на доказателства са пуснати скоро, други са държани до септември. За комитет не споменават някой да е бил арестуван.

Обретенов е бил на 23г. когато е арестуван за убийството, не споменава нищо част от арестуваните да са били деца и сам си е написал,че не е задържан за участие в комитет или в ложа, а за убийството на Пенев. Така е съобщил и на Големия през същата 1872г., когато поискал грошовете, твърдейки, че е дело на Ради Иванов, а по-късно ще промени на Икономов, остава вероятност той самият да е нанесъл някои от ударите, но и Протокол от страна на Русенския комитет е оставил. Те са искали, те са решили, те са изпълнили убийството, макар заради тях дузина да са вкараните в кауша. Никакви турски чиновници не са извършителите.

Как са могли да бъдат толкова жестоки е непонятно, но ако са искали да изтръгнат признания от Стоян, получили са ги, защото те са могли да бъдат единственият източник на Каравелов за твърдението, че Пенев не е издал нищо на валията. Това пък противоречи на насажданите слухове пред Христо Иванов-Големия, като оправдание, като извинение за стореното, че го смятали за турски шпионин, че полицията щяла да го праща на тайна мисия в Сливен, че знаел дописниците на "Свобода" и не знам кво си... Обаче тук поне имаме признанието, че Пенев никога не е бил предател и... Каравелов е знаел това.

Кога Стоян е пристигнал в Русе? 5-6 месеца по-рано? Поредната лъжа. Според Захари Стоянов само няколко дни преди да бъде убит, а неговият източник е шуреят му, от това по-надеждно? :

"Той беше дошел в Русчук на разходка за няколко деня, в разстояние на което време тайната полиция в Русчук се извести от вярно място, че Стоян Пенев прави вече условия с арменеца Ернест ефенди да започне предателството си."

Според Симидов в топъл пролетен ден, празничен на 1872г., не през зимата, в студ и сняг, което всъщност би било 5-6 месеца по-рано... Защо Захари, а и защо Симидов би излъгал? Никой не е знаел, че той е бил свидетел на Букурещката част от тази история, никой не го е питал, нямал е скрити мотиви, за да излъже когато описал в книга тези спомени от своя живот. Могъл е да си замълчи вместо за разкаже как заварил в онзи пролетен ден Каравелов в печатницата панически да обвинява Стоян в кражбата на тайни писма и още същия ден бил известен някак русенския комитет. Съобщили им, че Пенев е избягал към Русе, а не че сам си е тръгнал. Защо Каравелов това не си е признал никога? Защо не споменал кражбата на писмата, а веднага и упорито насочвал в други посоки причините и вината за убийството, за което признал, че би учудило и зверовете със своята жестокост? Като капак лансирал и самоубийството на Костаки без да му трепне ръката, окото. Известно е, че е починал/убит, но няма извор, който да подкрепя твърдението за самоубийство. Иначе поне Захари щеше да го спомене в Записките...

Добре, умеел е да води за носа читателите, комитаджиите, дори Апостола, ама години по-късно имайки достатъчно исторически извори пред нас, ние имаме право да не сме толкова наивни колкото читателите в 19-ти век, че да му вярваме. Особено след като публично приписал убийството на Пенев на Ангел Кънчев със категоричността на най-осведомения по въпроса. Но ние и това знаем...

Моят прочит на лъжите на Каравелов и сравнението им с белетристиката на другите двама, Обретенов и Захари Стоянов:

Малко уточнение към Вашия текст, Каравелов пише, че Пенев е пристигнал в Букурещ преди 6 месеца, а 3-4 месеца от тези шест в Букурещ е работил при него като словослагател.

Каравелов, естествено, лъже, че Пенев е бил убит от турски чиновници, Обретенов го изобличава - Обретенов е написал в спомените си, че Каравелов адресирал писмото за вдигане на въстание до Георги Икономов, който познавал като "решителен" от убийството на Пенев, т.е. Каравелов през цялото време е знаел кой е убил Пенев, даже е адмирирал за "решителността" му на убиец Икономов.

Каравелов, докато лъже за турските чиновници убийци на Пенев, ни е казал друга важна информация, той пише, че Пенев е бил измъчван /зверски/ да каже кои са дописниците същата нощ, в която е бил убит, но след като Каравелов е знаел, че убийците му са Обретенов и групата му, той е знаел и кои и защо са го измъчвали. И това не е заради имената на дописниците, за нещо друго е било, свързано с Каравелов. Освен това, Каравелов е написал, че са го примамили и са го напили, което съвпада с информацията на в. Дунав, че са го отвели с измама на мястото на убийството. Тоест отвели са го не насила, били са му познати и нещо като "приятели", за да тръгне доброволно Пенев с тях.

След като знае с положителност кои са били убийците на Пенев, Каравелов лъже най-безочливо и за Чорапчиев и Петраки Златев, като им приписва на тях ролята на убийци на Пенев.

Каравелов лъже за причината на убийството - дописниците му - защото е абсурдно Ангел Кънчев да влиза в Русе да убива Пенев, защото щял да го издаде като дописник, на 3-ти, след като на 2-ри е бил известен, че Пенев вече е бил убит един ден преди това.

За "самоубийството" на Костаки от страх да не го измъчват, според мен е било убийство, за да не проговори и то извършено от останалите на свобода "тайни полицаи".

Каравелов с това набедяване на Петраки Златев и Чорапчиев следва същия модел, който използва за очернянето на поп Кръстьо като предател на Левски: на базата на инсинуации и недоказани твърдения внушава една лъжа и после започва да я повтаря. И в двата случая потърпевшите на лъжата са били изложени на риск за живота им - животът на поп Кръстьо е бил съсипан от тормоз, а Златев и Чорапчиев, освен съсипана репутация, са били реално заплашени от убийство, както се вижда от писмо на Христо Иванов до Обретенов, набелязващо Златев като цел на тайната полиция. Журналистика...

Захари Стоянов, покрай неговите лъжи за Ангел Кънчев, също е изтървал безценна информация: той пише, че Димитър Горов, който също съвсем случайно се случил на мястото на убийството този ден, успял да вземе револвера на убития Кънчев и в него имало само два патрона. Тоест, и Захари и Горов /който е женен за една от сестрите на Кънчев/ са били преки свидетели на убийството на Кънчев, че Горов му бил взел и револвера. Захари държи палмата на първенството на изпечен лъжец, според мен, защото да вземеш от местопрестъпление оръдието на само/убийство е върховна нагла лъжа. Захари пише, че полицията веднага отцепила района около тялото на Кънчев, съблекли го гол, за да го обискират, намерили у него десет наполеона /Захари сигурно е умрял от яд, че Кънчев две седмици преди само/убийството му им е поискал откраднатите с толкова труд 10 наполеона като членски внос... Но Горов видиш ли ти ловкост успял да му вземе револвера на Кънчев под носа на полицията.

Захари е изтървал и още едно безценно сведение - полицията открила у Кънчев шифровани писма. Ако това е истина, не е било проблем да ги прочетат, при положение, че Обретенов е имал шифъра като куриер.

Обретенов няма да го коментирам, той е най-бездарният лъжец от тримата, при него всяка версия се разминава с другата. Такива са и историите му за смъртта/убийството на Ботев.

За Филип Симидов, твърдението му, че Каравелов крещял за откраднати от писалището му писма, не мисля, че е лъжа. Симидов по това време е следвал в Букурещ и е гравитирал около Каравелов.

[Borova gora]

Преди 14 часа, Б. Киров said:

Моят прочит на лъжите на Каравелов и сравнението им с белетристиката на другите двама, Обретенов и Захари Стоянов:

Малко уточнение към Вашия текст, Каравелов пише, че Пенев е пристигнал в Букурещ преди 6 месеца, а 3-4 месеца от тези шест в Букурещ е работил при него като словослагател.

Каравелов, естествено, лъже, че Пенев е бил убит от турски чиновници, Обретенов го изобличава - Обретенов е написал в спомените си, че Каравелов адресирал писмото за вдигане на въстание до Георги Икономов, който познавал като "решителен" от убийството на Пенев, т.е. Каравелов през цялото време е знаел кой е убил Пенев, даже е адмирирал за "решителността" му на убиец Икономов.

Каравелов, докато лъже за турските чиновници убийци на Пенев, ни е казал друга важна информация, той пише, че Пенев е бил измъчван /зверски/ да каже кои са дописниците същата нощ, в която е бил убит, но след като Каравелов е знаел, че убийците му са Обретенов и групата му, той е знаел и кои и защо са го измъчвали. И това не е заради имената на дописниците, за нещо друго е било, свързано с Каравелов. Освен това, Каравелов е написал, че са го примамили и са го напили, което съвпада с информацията на в. Дунав, че са го отвели с измама на мястото на убийството. Тоест отвели са го не насила, били са му познати и нещо като "приятели", за да тръгне доброволно Пенев с тях.

След като знае с положителност кои са били убийците на Пенев, Каравелов лъже най-безочливо и за Чорапчиев и Петраки Златев, като им приписва на тях ролята на убийци на Пенев.

Каравелов лъже за причината на убийството - дописниците му - защото е абсурдно Ангел Кънчев да влиза в Русе да убива Пенев, защото щял да го издаде като дописник, на 3-ти, след като на 2-ри е бил известен, че Пенев вече е бил убит един ден преди това.

За "самоубийството" на Костаки от страх да не го измъчват, според мен е било убийство, за да не проговори и то извършено от останалите на свобода "тайни полицаи".

Каравелов с това набедяване на Петраки Златев и Чорапчиев следва същия модел, който използва за очернянето на поп Кръстьо като предател на Левски: на базата на инсинуации и недоказани твърдения внушава една лъжа и после започва да я повтаря. И в двата случая потърпевшите на лъжата са били изложени на риск за живота им - животът на поп Кръстьо е бил съсипан от тормоз, а Златев и Чорапчиев, освен съсипана репутация, са били реално заплашени от убийство, както се вижда от писмо на Христо Иванов до Обретенов, набелязващо Златев като цел на тайната полиция. Журналистика...

Захари Стоянов, покрай неговите лъжи за Ангел Кънчев, също е изтървал безценна информация: той пише, че Димитър Горов, който също съвсем случайно се случил на мястото на убийството този ден, успял да вземе револвера на убития Кънчев и в него имало само два патрона. Тоест, и Захари и Горов /който е женен за една от сестрите на Кънчев/ са били преки свидетели на убийството на Кънчев, че Горов му бил взел и револвера. Захари държи палмата на първенството на изпечен лъжец, според мен, защото да вземеш от местопрестъпление оръдието на само/убийство е върховна нагла лъжа. Захари пише, че полицията веднага отцепила района около тялото на Кънчев, съблекли го гол, за да го обискират, намерили у него десет наполеона /Захари сигурно е умрял от яд, че Кънчев две седмици преди само/убийството му им е поискал откраднатите с толкова труд 10 наполеона като членски внос... Но Горов видиш ли ти ловкост успял да му вземе револвера на Кънчев под носа на полицията.

Захари е изтървал и още едно безценно сведение - полицията открила у Кънчев шифровани писма. Ако това е истина, не е било проблем да ги прочетат, при положение, че Обретенов е имал шифъра като куриер.

Обретенов няма да го коментирам, той е най-бездарният лъжец от тримата, при него всяка версия се разминава с другата. Такива са и историите му за смъртта/убийството на Ботев.

За Филип Симидов, твърдението му, че Каравелов крещял за откраднати от писалището му писма, не мисля, че е лъжа. Симидов по това време е следвал в Букурещ и е гравитирал около Каравелов.

Още не съм стигнала до дигиталния архив на Горов в Националната библиотека, само до описанието му:

"В писмата могат да се проследят отделил моментн от българското наЦионално революционно движение в хронологи чески иорядък с големи подробности. За революцноиното движение в 1872 г. има матернали за участието на жени в пренасяне на революциоииата поща, за нареждания от Левски до комитета в Русе за съгласувани действия, за дейността на Н. Т. Обретенов проз тази година, и за напомняне на Д. Горов да се съобразява с устава на БРЦК и за бдителносгга па уредената тайна полиция отпоено правилното изпълиение на задачите." - chrome-extension://efaidnbmnnnibpcajpcglclefindmkaj/https://nationallibrary.bg/wp/wp-content/uploads/2016/06/Obzor_bia_2.pdf

Относно необходимостта от втори канал за кореспонденция, след като Попхинов отворил писмо на Левски, тя е стояла през март-април 1872г., но не и през 1871г. т.е. твърде бързо, без да го изпитат, са се доверили на Обретенов. Защо ли?

"Интересен е фактът, че върху «скарата» за Плевен е написано «Р. Иванов», т. е. Ради Иванов. Това означава, че най-късно след събранието в Румъния Р. Иванов е изпратен от русенския комитет в Плевен, за да заеме мястото на Анастас Попхинов като човек, отговарящ за кореспондентския канал. Това допълва изказаното по-горе предположение за времето на окончателен разрив между В. Левски и Ан. Попхинов." - https://electronic-library.org/articles/Article_0168.html

[Borova gora]

Преди 4 часа, Borova gora said:

Още не съм стигнала до дигиталния архив на Горов в Националната библиотека, само до описанието му:

"В писмата могат да се проследят отделил моментн от българското наЦионално революционно движение в хронологи чески иорядък с големи подробности. За революцноиното движение в 1872 г. има матернали за участието на жени в пренасяне на революциоииата поща, за нареждания от Левски до комитета в Русе за съгласувани действия, за дейността на Н. Т. Обретенов проз тази година, и за напомняне на Д. Горов да се съобразява с устава на БРЦК и за бдителносгга па уредената тайна полиция отпоено правилното изпълиение на задачите." - chrome-extension://efaidnbmnnnibpcajpcglclefindmkaj/https://nationallibrary.bg/wp/wp-content/uploads/2016/06/Obzor_bia_2.pdf

Относно необходимостта от втори канал за кореспонденция, след като Попхинов отворил писмо на Левски, тя е стояла през март-април 1872г., но не и през 1871г. т.е. твърде бързо, без да го изпитат, са се доверили на Обретенов. Защо ли?

"Интересен е фактът, че върху «скарата» за Плевен е написано «Р. Иванов», т. е. Ради Иванов. Това означава, че най-късно след събранието в Румъния Р. Иванов е изпратен от русенския комитет в Плевен, за да заеме мястото на Анастас Попхинов като човек, отговарящ за кореспондентския канал. Това допълва изказаното по-горе предположение за времето на окончателен разрив между В. Левски и Ан. Попхинов." - https://electronic-library.org/articles/Article_0168.html

Да допълня по малко по няколко теми. Между Хитов и Левски разломът е бил дълбок. Причината - до Левски може да е достигнала информация за подмолните действия на войводата и скрито пращаните от него писма да сливенци за да държи контрол над дейността на организацията вместо нейния лидер и при това без да стъпва в българско:

Писмото на Левски до Хитов от 10 май 1871 г.: „Пишете: чи ми са радвате на работити ми, като ма съветовате да еа варда да не би направим някаква погрешка, защото времената ни носат сега погрешки? Как си ми разбрал работити, чи ми са радваш тъй сляпо? И как разбираш времето! Във Влашко и Сърбия или в Българско? ... Защо ще отидиш в Сърбия и защо искаш да додиш сами в Стара планина? От тия ти планове твои, ходини и дохождани, разбира се, че ни не вярваш, затова ни ги и неразясняваш. Следователно крийш се от нас, тогава и ний от тебе?... Проклет да си в българското име, ако ти само извлечеш нещо из писмата ни и кажиш другиму, докато не ти се е позволило от Привременното правителство из Българско“.

Голямо име е бил Хитов, името му е работило за него, докато Левски е разчитал на неуморни обиколки на терен.

----

И още нещо, един довод в полза на предполаганата действителна възраст на Апостола, най-близките му съратници са на 33-35 години, нищо че той се представил пред Комисията за 25-26 годишен и номерът минал:

"седемте души, които той подбира и сам подготвя да изпълняват различни пълномощия: Васил Йонков, Йордан Стоянов, Матей Преображенски, Мито Цветков, Никола Ръжанков, Сава Младенов и Христо Иванов-Големия. Средната възраст на тези негови довереници е 33-35 години."

----

За Ангел Кънчев, има статия от страница 168, където се твърди, че Каравелов го изпратил да създаде здрав Русенски комитет, а Хитов с препоръки да убеди Апостола в ползата от съюзници:

file:///D:/Downloads/mitev_nedoprocheteni_stranici.pdf

[Б. Киров]

On 25.05.2025 г. at 14:24, Borova gora said:

Относно необходимостта от втори канал за кореспонденция, след като Попхинов отворил писмо на Левски, тя е стояла през март-април 1872г., но не и през 1871г. т.е. твърде бързо, без да го изпитат, са се доверили на Обретенов. Защо ли?

Това не е вярно, авторът на статията, който го твърди, се е подвел по показанията на Попхинов, но Левски е фиксирал датата, когато Попхинов е отворил писмото на Кишелски до него:

Писмото е от Левски до Данаил Попов под номер 22 в Извори на ДТС, датирано от 14 май 1871 година. Писмото на Кишелски до Левски е било преди тази дата. В началото на юни с.г. Христо Иванов кани Обретенов да му стане "кореспондент", т.е. канала за писма през Попхинов вече е бил компрометиран.

Тук:

https://www.vasil-levski.eu/за-левски/биография/1971-временно-заглавие/

датата на полученото и разпечатано писмо от Кишелски до Левски е фиксирана на 10 май 1871.

[Borova gora]

Преди 3 часа, Б. Киров said:

Това не е вярно, авторът на статията, който го твърди, се е подвел по показанията на Попхинов, но Левски е фиксирал датата, когато Попхинов е отворил писмото на Кишелски до него:

Писмото е от Левски до Данаил Попов под номер 22 в Извори на ДТС, датирано от 14 май 1871 година. Писмото на Кишелски до Левски е било преди тази дата. В началото на юни с.г. Христо Иванов кани Обретенов да му стане "кореспондент", т.е. канала за писма през Попхинов вече е бил компрометиран.

Тук:

https://www.vasil-levski.eu/за-левски/биография/1971-временно-заглавие/

датата на полученото и разпечатано писмо от Кишелски до Левски е фиксирана на 10 май 1871.

"Цаньо и Михал са върнали в Трявна и на другия ден дошло известие, че Ан. Кънчев в Русчук убит. Това известие било от тайната поща. Всички се изпоплашили да не би да са намерили у него нещо подозрително. След няколко дена дошъл в Трявна и Левский. Той още не знаял за случката с Анг. Кънчев. Тука първ път узнал. Известието го поразило. Той силно се нажалил и се замислил. Като му казали подробно за случката, че Ангел се убил, като искал да замине за Влашко; той захванал силно да укорява Ангела Кънчев, като казвал: „Що му трябваше да отива във Влашко, той там нямаше работа! Ако са го подушили турците, да беше побягнал насам във вътрешността! Но аз знам, той е отивал, види се, пак при любовницата си във Влашко. Пустата му любов! Колко пък и истеглих, докато го убедих да се остави от нея! И той ми се кълна, че ще я забрави, даже тука вече ме уверяваше, че забравил, а пък то, ето на, още бил увлечен!“ Но след няколко дена, като получил писмо от някъде, успокоил се, като видял, че причината на неговата смърт било предателство, но пак казвал, че ако да беше избягал Ангел не във Влашко, а на вътре в България, щял да се избави." - https://www.sitebulgarizaedno.com/index.php?option=com_content&view=article&id=1224:im&catid=29:2010-04-24-09-14-13&Itemid=61

Не е съвсем така, както пишат другаде, излиза, че Левски изобщо не го е изпращал във Влашко да подготвя събранието, да коментира устава и т.н., дори е бил изненадан защо е тръгнал натам. Единствената причина Кънчев да го направи е или Каравелов или Стоян Пенев, който възможно да е успял да му прати съобщение, знаел е каналът на пощата през Русе. Или и двете причини едновременно, Каравелов да го е повикал зад гърба на Левски, за да има отрано информация за комитетите и представителите им преди събранието, а междувременно Пенев откраднал писмата и поискал среща в Русе...

Странното е, че Кънчев е бил февруари месец също в Русе, записано е в Протокол на комитета, че са му дадени пари, после изчезнал оттам нанякъде и има-няма две-три седмици пак се върнал като този път е бил предаден. Защо е направил този курс напред-назад, а пък Левски дори не е знаел къде е той през цялото това време...

Редактирано Май 26 от Borova gora

[Б. Киров]

Преди 4 часа, Borova gora said:

Не е съвсем така, както пишат другаде, излиза, че Левски изобщо не го е изпращал във Влашко да подготвя събранието, да коментира устава и т.н., дори е бил изненадан защо е тръгнал натам. Единствената причина Кънчев да го направи е или Каравелов или Стоян Пенев, който възможно да е успял да му прати съобщение, знаел е каналът на пощата през Русе. Или и двете причини едновременно, Каравелов да го е повикал зад гърба на Левски, за да има отрано информация за комитетите и представителите им преди събранието, а междувременно Пенев откраднал писмата и поискал среща в Русе...

Левски в писмо до сливенския ЧРК по повод смъртта на Кънчев пише, че нищо не са намерили у него. 

Кънчев е бил в Русе на 11 януари и отново на 11 февруари, според Обретенов. И пристига от Търново отново на 3-ти март. Втория път е взел 10 лири като вноска на новооснования комитет, за които пари им е дал разписки. За тези пари потвърждава и Христо Иванов в писмото му до Левски.

Третото му идване наистина изглежда да не е било свързано с никакво поръчение дадено му от Левски. Фактът, че не е имал заверен паспорт е доказателство. Обикновено, когато са тръгвали с мисия, подготвяли са си надеждни документи. При посещението на Кънчев и Левски в Елена, двамата са били извикани за проверка в конака и след като обстойно са им прегледали паспортите и тескеретата на търговци /фалшиви, направени с портативната печатница/ са ги освободили с извинение и покани да останат на гости на кафе.

Случаят с липсата на паспорт у Кънчев опровергава конструкцията, че той отивал с мисия от Левски в Букурещ. Такава е била замислена по-рано през декември и затова има доказателство в писмо на Левски до Данаил Попов, но отиването на Кънчев тогава се е провалило, заради наложената карантина поради епидемия. После няма никакви писмени доказателства, че Левски е изпращал повторно Кънчев до Букурещ през март.

Разказът на Цаньо Захариев е достоверно потвърждение на това, нямам никакви основания да се съмнявам в предадените от него думи на Левски по повод опита на Кънчев да премине във Влашко и мотивите му за това.

Тогава как да си обясним цялата легенда, сътворена от българските историци, че Кънчев отивал със специално поръчение на Левски до Каравелов с цел да обсъждат предстоящето събрание и Устава? Кому и защо е нужна тази фалшива теза?

[Б. Киров]

On 25.05.2025 г. at 14:24, Borova gora said:

"Интересен е фактът, че върху «скарата» за Плевен е написано «Р. Иванов», т. е. Ради Иванов. Това означава, че най-късно след събранието в Румъния Р. Иванов е изпратен от русенския комитет в Плевен, за да заеме мястото на Анастас Попхинов като човек, отговарящ за кореспондентския канал. Това допълва изказаното по-горе предположение за времето на окончателен разрив между В. Левски и Ан. Попхинов." -

Според мен това означава не доказателство за "окончателния разрив" между Левски и Попхинов /той си е бил окончателен още след отварянето на писмото за Левски от Попхинов/, а това, че протежетата на Каравелов от Русе /Обретенов, Георги Икономов и Ради Иванов/ са се намествали все по-навътре в организацията на Левски през пукнатините отворени в нея.

Попхинов може и да е играел ролята на поща след случая с отвореното писмо на Кишелски, но тя си е била негова самостоятелна игра, кореспондирал е с комитетите под влияние на Димитър Общи - Тетевенско и Орханийско - двамата с Общия са ги отцепили и сепарирали от ВРО до степен, че пред комисията в София Левски да заяви, че след събранието в Букурещ е загубил напълно контрол върху тези комитети и затова е предприел обиколка в Тракия.

[Borova gora]

Преди 7 часа, Б. Киров said:

Левски в писмо до сливенския ЧРК по повод смъртта на Кънчев пише, че нищо не са намерили у него. 

Кънчев е бил в Русе на 11 януари и отново на 11 февруари, според Обретенов. И пристига от Търново отново на 3-ти март. Втория път е взел 10 лири като вноска на новооснования комитет, за които пари им е дал разписки. За тези пари потвърждава и Христо Иванов в писмото му до Левски.

Третото му идване наистина изглежда да не е било свързано с никакво поръчение дадено му от Левски. Фактът, че не е имал заверен паспорт е доказателство. Обикновено, когато са тръгвали с мисия, подготвяли са си надеждни документи. При посещението на Кънчев и Левски в Елена, двамата са били извикани за проверка в конака и след като обстойно са им прегледали паспортите и тескеретата на търговци /фалшиви, направени с портативната печатница/ са ги освободили с извинение и покани да останат на гости на кафе.

Случаят с липсата на паспорт у Кънчев опровергава конструкцията, че той отивал с мисия от Левски в Букурещ. Такава е била замислена по-рано през декември и затова има доказателство в писмо на Левски до Данаил Попов, но отиването на Кънчев тогава се е провалило, заради наложената карантина поради епидемия. После няма никакви писмени доказателства, че Левски е изпращал повторно Кънчев до Букурещ през март.

Разказът на Цаньо Захариев е достоверно потвърждение на това, нямам никакви основания да се съмнявам в предадените от него думи на Левски по повод опита на Кънчев да премине във Влашко и мотивите му за това.

Тогава как да си обясним цялата легенда, сътворена от българските историци, че Кънчев отивал със специално поръчение на Левски до Каравелов с цел да обсъждат предстоящето събрание и Устава? Кому и защо е нужна тази фалшива теза?

"Получил бел указания от Каравелов в Букурещ на 29 юни 1871 г. за образуването му, но Каравелов е в Белград от май до октомври, поради спирането на вестника му. Загадка е - къде са се срещнали двамата, за да получи Обретенов инструкциите."

http://zora.freeservers.com/Nicola_Obretenov.htm

втората част:

http://zora.freeservers.com/Nicola_Obretenov1.htm

Намерих още информация за Обретенов, но до отношенията му с Ловеч не стигам доникъде...

[Borova gora]

Преди 1 час, Borova gora said:

"Получил бел указания от Каравелов в Букурещ на 29 юни 1871 г. за образуването му, но Каравелов е в Белград от май до октомври, поради спирането на вестника му. Загадка е - къде са се срещнали двамата, за да получи Обретенов инструкциите."

http://zora.freeservers.com/Nicola_Obretenov.htm

втората част:

http://zora.freeservers.com/Nicola_Obretenov1.htm

Намерих още информация за Обретенов, но до отношенията му с Ловеч не стигам доникъде...

Да допълня, в сборника, в една от всички статии се доказваше, че Кънчев е отишъл в Букурещ въпреки карантината, но Драсов не е знаел това и заливал с писма по темата Данаил Попов, които по-късно са взети за достоверни, но не били:

file:///D:/Downloads/mitev_nedoprocheteni_stranici.pdf

[Б. Киров]

Преди 3 часа, Borova gora said:

"Получил бел указания от Каравелов в Букурещ на 29 юни 1871 г. за образуването му, но Каравелов е в Белград от май до октомври, поради спирането на вестника му. Загадка е - къде са се срещнали двамата, за да получи Обретенов инструкциите."

http://zora.freeservers.com/Nicola_Obretenov.htm

втората част:

http://zora.freeservers.com/Nicola_Obretenov1.htm

Обретенов описва в спомените си срещата в Букурещ в дома на Каравелов, но това едва ли е било там, защото наистина в този период Каравелов е пребивавал в Сърбия. От така разказаното от Обретенов излиза, че техния комитет е съставен от Ангел Кънчев по указание на Каравелов, а не на Левски. Което влиза в грубо противоречие с принципите на Левски - в българските земи по онова време всички частни комитети са били изграждани от него, а не от дейците във Влашко или в Сърбия, затова се нарича и ВРО /Вътрешна Революционна Организация/.

Сайта от който цитирате въпросния автор е един от няколкото, в които той се изявява. Мисля, и преди го отбелязах, че този автор е пристрастен "русофил", което му пречи да пише обективно за Обретенов и други личности. От своя страна, Обретенов, според мен, не би могъл да се етикира като "русофоб", въпреки масонската му принадлежност; особено в интересуващия ни период от дейността му, като лансиран за председател на ЧРК Русе от Любен Каравелов. Председателската позиция на ЧРК Русе дефакто е легитимирала Обретенов като куриер на ВРО и това няма как да се е случило и без знанието на Левски.

Преди 3 часа, Borova gora said:

Намерих още информация за Обретенов, но до отношенията му с Ловеч не стигам доникъде...

Според мен, до събранието в Букурещ, Обретенов е нямал никакви отношения с Ловеч. Всичките му контакти са били опосредствани от комитета в Търново и по-специално от Христо Иванов, с който е водел кореспонденция. Чак след събранието в Букурещ, през втората половина на юни 1872, Левски го е снабдил с "рязана книга" /"скара"/, даваща му възможност да чете и пише шифровани писма. Такива "скари" Левски е раздавал само на председателите на ЧРК и на много доверени свои лица. Въпросът е, че въпросните "скари" не са били унифицирани, а индивидуални и това, което е можел да пише и чете един, в повечето случаи е било недостъпно за другите им притежатели.

 

Преди 1 час, Borova gora said:

Да допълня, в сборника, в една от всички статии се доказваше, че Кънчев е отишъл в Букурещ въпреки карантината, но Драсов не е знаел това и заливал с писма по темата Данаил Попов, които по-късно са взети за достоверни, но не били:

file:///D:/Downloads/mitev_nedoprocheteni_stranici.pdf

Да, съгласен съм с аргументите на проф. Митев по този въпрос, напълно резонно е Кънчев да се е отбил на 11 януари 1872 в Русе на връщане от Букурещ. Повече мисии да ходи там едва ли са му били възлагани от Левски.

Също така е резонно мнението на Митев, според мен, че Кънчев е бил специален пратеник на Хитов и Каравелов до Левски с точно определена мисия да осъществи контакт със сръбската Омладина и да убеди Левски в необходимостта от съвместни действия с омладинци.

И отново препрочетох коментарите на Д.Страшимиров към писмата от и до Левски през януари 1872, в които той изказва непоклатимото си мнение, че Левски е бил на кратко посещение в Букурещ при Каравелов в периода 20 - 30-ти януари 1872. Виждам че навсякъде това негово мнение в последващата историография за Левски е игнорирано, но не виждам на какво основание. Според мен, Страшимиров е най-задълбоченият познавач на живота и дейността на Левски и е имал пълен достъп до цялата документация, до която имат достъп и следващите поколения български историци.

[Borova gora]

Преди 9 часа, Б. Киров said:

Обретенов описва в спомените си срещата в Букурещ в дома на Каравелов, но това едва ли е било там, защото наистина в този период Каравелов е пребивавал в Сърбия. От така разказаното от Обретенов излиза, че техния комитет е съставен от Ангел Кънчев по указание на Каравелов, а не на Левски. Което влиза в грубо противоречие с принципите на Левски - в българските земи по онова време всички частни комитети са били изграждани от него, а не от дейците във Влашко или в Сърбия, затова се нарича и ВРО /Вътрешна Революционна Организация/.

Сайта от който цитирате въпросния автор е един от няколкото, в които той се изявява. Мисля, и преди го отбелязах, че този автор е пристрастен "русофил", което му пречи да пише обективно за Обретенов и други личности. От своя страна, Обретенов, според мен, не би могъл да се етикира като "русофоб", въпреки масонската му принадлежност; особено в интересуващия ни период от дейността му, като лансиран за председател на ЧРК Русе от Любен Каравелов. Председателската позиция на ЧРК Русе дефакто е легитимирала Обретенов като куриер на ВРО и това няма как да се е случило и без знанието на Левски.

Според мен, до събранието в Букурещ, Обретенов е нямал никакви отношения с Ловеч. Всичките му контакти са били опосредствани от комитета в Търново и по-специално от Христо Иванов, с който е водел кореспонденция. Чак след събранието в Букурещ, през втората половина на юни 1872, Левски го е снабдил с "рязана книга" /"скара"/, даваща му възможност да чете и пише шифровани писма. Такива "скари" Левски е раздавал само на председателите на ЧРК и на много доверени свои лица. Въпросът е, че въпросните "скари" не са били унифицирани, а индивидуални и това, което е можел да пише и чете един, в повечето случаи е било недостъпно за другите им притежатели.

 

Да, съгласен съм с аргументите на проф. Митев по този въпрос, напълно резонно е Кънчев да се е отбил на 11 януари 1872 в Русе на връщане от Букурещ. Повече мисии да ходи там едва ли са му били възлагани от Левски.

Също така е резонно мнението на Митев, според мен, че Кънчев е бил специален пратеник на Хитов и Каравелов до Левски с точно определена мисия да осъществи контакт със сръбската Омладина и да убеди Левски в необходимостта от съвместни действия с омладинци.

И отново препрочетох коментарите на Д.Страшимиров към писмата от и до Левски през януари 1872, в които той изказва непоклатимото си мнение, че Левски е бил на кратко посещение в Букурещ при Каравелов в периода 20 - 30-ти януари 1872. Виждам че навсякъде това негово мнение в последващата историография за Левски е игнорирано, но не виждам на какво основание. Според мен, Страшимиров е най-задълбоченият познавач на живота и дейността на Левски и е имал пълен достъп до цялата документация, до която имат достъп и следващите поколения български историци.

Според мен Левски го е снабдил с рязаната скара по искане на Каравелов когато са спали в дома му. Но ми се губи важният момент защо не Поплуканов, защо първият удар пада върху Драсов, който пишел писмата, но не присъствал на събранието в Букурещ. Левски и Ловеч ясно защо са били на прицел, за да може организацията да има само един шеф, който да командва, да се свири хорото само от едно място. Този шеф официално е бил избран на общо събрание, чиито решения всеки е трябвало да уважи, всичко е било протоколирано, не е като неколцина от Влашко да изберат шефа на българско. 

В материалите на проф. Митев прочетох, че Левски не се е бил напълно отказал от събрание в българско, през декември-януари, 1871-1872, склонил първото да бъде в Букурещ, но планирал така или иначе до края на годината да проведе следващо вътре в страната. Предполагам това е била причината да отиде за няколко дни през януари до Букурещ, за да даде съгласието си. Тогава и Каравелов започва да се стяга за изборите, да търси съюзници, да пише писма, които пък Стоян Пенев открадва. Така или иначе официалните писма до комитетите Каравелов изпратил на 18-ти март от свое име лично. В писмата писал, че всеки комитет имал право на един представител. Е, после се оказало, че комитетът в Русе е привилигирован, по-равен от другите, защото имал двама. Точно Каравелов допуснал това, приел Обретенов и на сбирките, и в дома си. Там обаче е заедно с Поплуканов, а първият набеден е Драсов, може би Обретенов се е опасявал, че ако поддаде името на Поплуканов на властта, бързо ще разкрият, че той е предателят, защото са спали в една стая и се познават. Драсов не би се сетил кой от всички, с които е кореспондирал, го е натопил. Обретенов имал късмет, Драсов заподозрял дякон Паисий, който пък точно в този момент заплашил, че може да ги издаде...

Все пак, продължавам да чета и да търся по-здрава връзка между Обретенов и Ловеч.

Редактирано Вторник в 17:45 от Borova gora

[Б. Киров]

Преди 13 часа, Borova gora said:

Така или иначе официалните писма до комитетите Каравелов изпратил на 18-ти март от свое име лично. В писмата писал, че всеки комитет имал право на един представител. Е, после се оказало, че комитетът в Русе е привилигирован, по-равен от другите, защото имал двама.

И да не забравяме ЧРК Сливен, на който Левски се явява представител с 1 глас, но се появява втори представител на същия ЧРК Сливен с 10 гласа. Около това очевадно нарушаване на правилата, поставени от самия Каравелов, се получава налагането му за председател на БРЦК. Как и защо се е съгласил да приеме такъв избор Левски за мен е въпрос. Вероятно е компенсирал със специалното пълномощно, което получава за вътрешността на страната, даващо му неограничени права да се разпорежда с ВРО. Но и то не спасява организацията му от разпад, завършил с провала на комитета в Ловеч, което е и нашата тема.

Преди 13 часа, Borova gora said:

В материалите на проф. Митев прочетох, че Левски не се е бил напълно отказал от събрание в българско, през декември-януари, 1871-1872, склонил първото да бъде в Букурещ, но планирал така или иначе до края на годината да проведе следващо вътре в страната.

Това е факт, отразен в кореспонденцията. Левски за целта създава окръжията и обединява всички частни комитети в пет окръжни центъра, един от които е Сливенския. Да свика общо събрание на ЧРК в Българско още преди да тръгне към Букурещ, му попречва Тодор Пеев, има писмо от него, обосноваващо липсата на необходимост от такова събрание, същият Пеев, който отива във Влашко, командирован от каймакамина на Тетевен да търси обирджиите на пощата. Така или иначе, Левски е планирал такова събрание на вътрешните комитети, преди да се вземе решение за въстание. С такова намерение и цел тръгва от Ловеч в края на декември, когато Каравелов вече е избягал в Белград... Затова и влиза в Ловеч за архива и касата на комитета.

Преди 13 часа, Borova gora said:

. Но ми се губи важният момент защо не Поплуканов, защо първият удар пада върху Драсов, който пишел писмата, но не присъствал на събранието в Букурещ. Левски и Ловеч ясно защо са били на прицел, за да може организацията да има само един шеф, който да командва, да се свири хорото само от едно място. Този шеф официално е бил избран на общо събрание, чиито решения всеки е трябвало да уважи, всичко е било протоколирано, не е като неколцина от Влашко да изберат шефа на българско. 

Защо Драсов? Аз и преди писах моето мнение, първо, Драсов е бил моторът на комитета в Ловеч, през него е минавала цялата кореспонденция, той е водел сметките на Привременното правителство и е поемал всичко в отсъствието на Левски от Ловеч. И второ, Драсов е бил категоричната опозиция на авантюризма на емигрантите във Влашко и Сърбия в опитите им да обсебят вътрешната организация и да я управляват отвън. Всичко това е отразено в писмата му към тях - такива има адресирани към Панайот Хитов, Филип Тотю /пряко/ и косвено, чрез Данаил Попов - към Каравелов и групата дуалисти в Плоещ /Райчо Попов, Теофан Райнов и Кършовски/, т.е. Драсов е бил алтер его на Левски, да удариш Драсов по онова време е било равносилно да удариш Левски.

 

Преди 13 часа, Borova gora said:

Все пак, продължавам да чета и да търся по-здрава връзка между Обретенов и Ловеч.

Каравелов.

[Borova gora]

Преди 11 часа, Б. Киров said:

И да не забравяме ЧРК Сливен, на който Левски се явява представител с 1 глас, но се появява втори представител на същия ЧРК Сливен с 10 гласа. Около това очевадно нарушаване на правилата, поставени от самия Каравелов, се получава налагането му за председател на БРЦК. Как и защо се е съгласил да приеме такъв избор Левски за мен е въпрос. Вероятно е компенсирал със специалното пълномощно, което получава за вътрешността на страната, даващо му неограничени права да се разпорежда с ВРО. Но и то не спасява организацията му от разпад, завършил с провала на комитета в Ловеч, което е и нашата тема.

Това е факт, отразен в кореспонденцията. Левски за целта създава окръжията и обединява всички частни комитети в пет окръжни центъра, един от които е Сливенския. Да свика общо събрание на ЧРК в Българско още преди да тръгне към Букурещ, му попречва Тодор Пеев, има писмо от него, обосноваващо липсата на необходимост от такова събрание, същият Пеев, който отива във Влашко, командирован от каймакамина на Тетевен да търси обирджиите на пощата. Така или иначе, Левски е планирал такова събрание на вътрешните комитети, преди да се вземе решение за въстание. С такова намерение и цел тръгва от Ловеч в края на декември, когато Каравелов вече е избягал в Белград... Затова и влиза в Ловеч за архива и касата на комитета.

Защо Драсов? Аз и преди писах моето мнение, първо, Драсов е бил моторът на комитета в Ловеч, през него е минавала цялата кореспонденция, той е водел сметките на Привременното правителство и е поемал всичко в отсъствието на Левски от Ловеч. И второ, Драсов е бил категоричната опозиция на авантюризма на емигрантите във Влашко и Сърбия в опитите им да обсебят вътрешната организация и да я управляват отвън. Всичко това е отразено в писмата му към тях - такива има адресирани към Панайот Хитов, Филип Тотю /пряко/ и косвено, чрез Данаил Попов - към Каравелов и групата дуалисти в Плоещ /Райчо Попов, Теофан Райнов и Кършовски/, т.е. Драсов е бил алтер его на Левски, да удариш Драсов по онова време е било равносилно да удариш Левски.

 

Каравелов.

"Ако Пенев е убит от Кънчев на 16 февруари, защо той бяга през Русе на 5 март за Румъния? И дали въобще Кънчев се е самоубил? Захари Стоянов се опитва да твърди, че бил свидетел на смъртта му, но деня, който той описва, не е денят, в който Кънчев е застрелян… Кънчев имал револвер без патрони и не е могъл да се застреля. Ако се прочетат спомените на очевидците, можем да допуснем, че в него е стреляно и той не се е самоубил. Но и Левски е заблуден, че Кънчев се е самоубил от страх.

Каравелов пуска слуха, че полицията в Русе смятала А. Кънчев за възможния убиец на Стоян Пенев. Това е внушено на хората на Левски, които разследвали смъртта му." - https://www.kvantov-prehod.org/article/1080/за-христо-ботев-в-името-на-истината

Открих, че в последните години много историци и журналисти, влезли в стъпките на Каравелов, на Обретенов, виждат това, което ние виждаме. Нищо патетично и велико, по-скоро ниско и долно. 

За съжаление Каравелов и Обретенов не са оставили следи за връзката, която са имали. Хем са се срещали в Букурещ, писали си писма, Обретенов спал в дома му, а Наталия Каравелова в дома на баба Тонка и все пак двамата са били скрити-покрити. 

Иска ми се поне един директен, индиректен документ, извор, материал да намеря, който да покрепи теорията, че Обретенов, не друг, посочва Драсов и в Ловеч започва разплитането... 

[Б. Киров]

Преди 10 часа, Borova gora said:

За съжаление Каравелов и Обретенов не са оставили следи за връзката, която са имали. Хем са се срещали в Букурещ, писали си писма, Обретенов спал в дома му, а Наталия Каравелова в дома на баба Тонка и все пак двамата са били скрити-покрити. 

Иска ми се поне един директен, индиректен документ, извор, материал да намеря, който да покрепи теорията, че Обретенов, не друг, посочва Драсов и в Ловеч започва разплитането... 

Можем да изключим някои неща, между които е и предателство на Обретенов. Но не можем да изключим други, между които е фактът, че в Ловеч е имало предателство от високо поставен в комитета, най-вероятно Драсов. Не можем да изключим фактът, че вътре в комитета в Ловеч е нямало мотив за такова ненадейно предателство, а човекът извършил го, е бил посочен отвън комитета. За да се "разплете чорапът", както е написал Хитов. Не можем да изключим и фактът, че е имало борба за ключовото място в БРЦК, при която Каравелов е нарушил феър плей правилата, наредил е листата в Сливен със свои хора зад гърба на Апостола, десетте гласа там са факт, който е подготвен с машинации.

От позицията на адвокат на Обретенов: не е изпратил писмата на Каравелов от началото на ноември от страх, а не от предателство. Има писмо на Големия ден преди това, което му указва да не праща никакви писма поради причините софийски. Задържал ги от страх Обретенов. Затова Левски получил не неговото писмо, а онова изпратено от Данаил Попов чак на 21 ноември.

Но не можем да изключим фактът, че точно това писмо и другото за освобождаване на Общи са били заловени.

Ерго предателство е имало и то е насочено срещу комитета в Ловеч, следователно срещу Левски.

Ударът е дошъл не от добра агентурна работа на османската полиция, както се внушава, а от вътрешни хора, имащи информация кой кой е в комитета в Ловеч.

Дори и това да не е бил Обретенов.

[Borova gora]

Преди 12 часа, Б. Киров said:

Можем да изключим някои неща, между които е и предателство на Обретенов. Но не можем да изключим други, между които е фактът, че в Ловеч е имало предателство от високо поставен в комитета, най-вероятно Драсов. Не можем да изключим фактът, че вътре в комитета в Ловеч е нямало мотив за такова ненадейно предателство, а човекът извършил го, е бил посочен отвън комитета. За да се "разплете чорапът", както е написал Хитов. Не можем да изключим и фактът, че е имало борба за ключовото място в БРЦК, при която Каравелов е нарушил феър плей правилата, наредил е листата в Сливен със свои хора зад гърба на Апостола, десетте гласа там са факт, който е подготвен с машинации.

От позицията на адвокат на Обретенов: не е изпратил писмата на Каравелов от началото на ноември от страх, а не от предателство. Има писмо на Големия ден преди това, което му указва да не праща никакви писма поради причините софийски. Задържал ги от страх Обретенов. Затова Левски получил не неговото писмо, а онова изпратено от Данаил Попов чак на 21 ноември.

Но не можем да изключим фактът, че точно това писмо и другото за освобождаване на Общи са били заловени.

Ерго предателство е имало и то е насочено срещу комитета в Ловеч, следователно срещу Левски.

Ударът е дошъл не от добра агентурна работа на османската полиция, както се внушава, а от вътрешни хора, имащи информация кой кой е в комитета в Ловеч.

Дори и това да не е бил Обретенов.

Винаги съм била сигурна, че предателство има отвътре. Агентурна мрежа-да, любопитни чужди разузнавания-да, но това не изключва променливостта на човешкия фактор вътре в организацията, верността и предателството.

Драсов е имал шанса да получи своя реванш от Каравелов през 1875г. като спомогнал да бъде изхвърлен от БЧРК, без да го познава напълно, но за Обретенов съм сигурна, че е бил предател. Заради написаното:

„Става ясно, че споменатият Васил Левски е изпратен от комитетския център. В едното от двете писма, които по подходящ начин са били взети от ръцете на преносителя и като са им били направени преписи, са му били върнати..."

Той е знаел, че писмата са взети от него, най-вероятно сам е информирал полицията, че са получени. Но по никакъв начин не е дал знак на ВРО, че е властта е научила всичко. "са му били върнати..." - тези думи няма как да ги пропуснем, важните две писма са минали през него и са му били върнати, може би дори директно в ръцете. Нека да ги е задържал от страх, не от друго, все едно, от него са направени преписите, не от Данаил Попов, който никога не е имал вземане-даване с турската полиция.

Не можем да изключим, че е съобщено първо не от Ловеч, а най-вероятно от Русе, за лице на име Левски и за Ловеч, поределен за център:

„Във връзка с изпълнението на това разпореждане Ловеч е бил определен за център, а лице на име Васил Левски, който е българин, родом от Пловдив, но от известно време насам се намира във Влашко, е било изпратено и
с негово съдействие е бил съставен комитет, в който влизат [следните лица] от Ловеч...“

Извънредният участник в заседанията в Букурещ не е бил от Ловеч, а от Русе, самият Обретенов оставя изречение в мемоарите си, че оставил лице на име Левски във Влашко...

Въпросът е, че полицията се е интересувала кой е главатаря в Ловеч, както съм запомнила от университета, в Империята йерархията е била много важна, един лидер е струвал почти колкото цял комитет. Посочен е Драсов като свръзка с Русе, защото той е въртял комитета, приемал парите за револверите, водел кореспонденцията дори от името на Левски. Поплуканов е бил забелязан чак в Русе от Обретенов, но дори и в спомените не личи да му е направил някакво впечатление. По-скоро Обретенов не е свалял очи от Левски и съобщава интересни данни за него. След Левски, вторият на прицел е бил Драсов, не Общия, който е бил човек на боса т.е. на Каравелов, не е Поплуканов или друг.

Но не успявам да открия дали Обретенов сам е посочил Драсов, научавайки за него при препращане на кореспонденция от Ловеч през Русе към Букурещ, или пък Каравелов му е издал почти всички тайни за организацията докато са си гостували един другиму, вкл. съпругата на Каравелов е била поканена в дома на баба Тонка като жест срещу преспиването в Каравелови в Букурещ от страна на Обретенов. Последният обаче не вярвам да е признал някога някому, включително на Каравелов, че е завързал гопли връзки с турската полиция. В доносите, които е правил сам трябва да е преценявал какво да каже. На практика всичко важно, до което се е добрал. 

Оттам насетне продължили ловчанлии... Драсов бил изненадан, отървал се благодарение на добрите отношения със съседа си Али Чауш и с някаква информация, но му е било ясно, че трябва да бяга зад граница и да не се връща, ако не иска наистина да стане доносник и да предаде дейността и хората в детайли. Затова и се върнал чак след Освобождението. Вероятно е смятал, че с някаква обща информация за туко-що създаден комитет ще се отърве и няма да навреди никому с кой знае какво, така или иначе не е бил в Букурещ и нямало как да съобщи нещо значимо за случилото се там. Но заподозрял дякон Паисий за издайничеството, който пък имал голяма уста и никаква идея за конспиративност, така че искал смъртта му като нещо лично, много лично...

[Б. Киров]

Преди 16 часа, Borova gora said:

Винаги съм била сигурна, че предателство има отвътре. Агентурна мрежа-да, любопитни чужди разузнавания-да, но това не изключва променливостта на човешкия фактор вътре в организацията, верността и предателството.

Драсов е имал шанса да получи своя реванш от Каравелов през 1875г. като спомогнал да бъде изхвърлен от БЧРК, без да го познава напълно, но за Обретенов съм сигурна, че е бил предател. Заради написаното:

„Става ясно, че споменатият Васил Левски е изпратен от комитетския център. В едното от двете писма, които по подходящ начин са били взети от ръцете на преносителя и като са им били направени преписи, са му били върнати..."

Той е знаел, че писмата са взети от него, най-вероятно сам е информирал полицията, че са получени. Но по никакъв начин не е дал знак на ВРО, че е властта е научила всичко. "са му били върнати..." - тези думи няма как да ги пропуснем, важните две писма са минали през него и са му били върнати, може би дори директно в ръцете. Нека да ги е задържал от страх, не от друго, все едно, от него са направени преписите, не от Данаил Попов, който никога не е имал вземане-даване с турската полиция.

Не можем да изключим, че е съобщено първо не от Ловеч, а най-вероятно от Русе, за лице на име Левски и за Ловеч, поределен за център:

„Във връзка с изпълнението на това разпореждане Ловеч е бил определен за център, а лице на име Васил Левски, който е българин, родом от Пловдив, но от известно време насам се намира във Влашко, е било изпратено и
с негово съдействие е бил съставен комитет, в който влизат [следните лица] от Ловеч...“

Извънредният участник в заседанията в Букурещ не е бил от Ловеч, а от Русе, самият Обретенов оставя изречение в мемоарите си, че оставил лице на име Левски във Влашко...

Въпросът е, че полицията се е интересувала кой е главатаря в Ловеч, както съм запомнила от университета, в Империята йерархията е била много важна, един лидер е струвал почти колкото цял комитет. Посочен е Драсов като свръзка с Русе, защото той е въртял комитета, приемал парите за револверите, водел кореспонденцията дори от името на Левски. Поплуканов е бил забелязан чак в Русе от Обретенов, но дори и в спомените не личи да му е направил някакво впечатление. По-скоро Обретенов не е свалял очи от Левски и съобщава интересни данни за него. След Левски, вторият на прицел е бил Драсов, не Общия, който е бил човек на боса т.е. на Каравелов, не е Поплуканов или друг.

Но не успявам да открия дали Обретенов сам е посочил Драсов, научавайки за него при препращане на кореспонденция от Ловеч през Русе към Букурещ, или пък Каравелов му е издал почти всички тайни за организацията докато са си гостували един другиму, вкл. съпругата на Каравелов е била поканена в дома на баба Тонка като жест срещу преспиването в Каравелови в Букурещ от страна на Обретенов. Последният обаче не вярвам да е признал някога някому, включително на Каравелов, че е завързал гопли връзки с турската полиция. В доносите, които е правил сам трябва да е преценявал какво да каже. На практика всичко важно, до което се е добрал. 

Оттам насетне продължили ловчанлии... Драсов бил изненадан, отървал се благодарение на добрите отношения със съседа си Али Чауш и с някаква информация, но му е било ясно, че трябва да бяга зад граница и да не се връща, ако не иска наистина да стане доносник и да предаде дейността и хората в детайли. Затова и се върнал чак след Освобождението. Вероятно е смятал, че с някаква обща информация за туко-що създаден комитет ще се отърве и няма да навреди никому с кой знае какво, така или иначе не е бил в Букурещ и нямало как да съобщи нещо значимо за случилото се там. Но заподозрял дякон Паисий за издайничеството, който пък имал голяма уста и никаква идея за конспиративност, така че искал смъртта му като нещо лично, много лично...

Съгласен съм с всичко написано от Вас, не бих могъл да го напиша по-добре.

Искам само да допълня, че всички тези събития са били задвижени от подготовката за предстоящето общо събрание на БРЦК. Борбата за власт над обединения комитет /вътрешен и външен/ не е била самоцелна, основният въпрос е бил подготовката за предстоящето въстание, това може да се проследи в кореспонденцията. Случаят с двамата представители на Сливен, Левски и Котелски, единият с 1 глас, вторият с 10, също не е епизод, а най-съществената част от борбата кой да оглави въстанието и как да се организира то.

Левски е виждал въстанието да започне, след като комитетите са достатъчно добре снабдени с модерно оръжие и организирани като военни центрове. Каравелов, Панайот Хитов и групата в Плоещ са настоявали въстанието да избухне незабавно, изтъквайки като аргумент подкрепата от Сърбия и Черна гора. Още през ноември 1871 Хитов се самопредлага за главатар на въстанието в Сливен, но е париран от Левски. Привидно се отказва, но копаенето в тази посока не спира и емисарите му организират избора на сливенци на събранието с 10 допълнителни гласа за Каравелов. Призивът на Каравелов в началото на ноември 1872 за незабавно въстание не е импулсивен, самият Каравелов казва на Михаил Греков по-късно "Това беше руска работа." Левски е против такова въстание.

Борбата не е била просто кой да води бащина дружина, а кога и как да се вдигне въстанието и изборът на Каравелов е бил избор, целящ да се елиминира Левски като пречка пред незабавно въстание.

Случаят със Стоян Пенев, според мен, е бил част от тази борба за кой да държи кормилото на комитета, и кой да определя кога и как да избухне въстанието. В писмото на сливенския ЧРК до Хитов от 27 януари 1872 много ясно се вижда отношението на Левски към интригата на Хитов и емигрантите да вдигнат въстание в Сливенско без негово нареждане:

И въпреки това категорично възбранително писмо, въпреки привидното смиряване на Хитов, той и цялата обединена група емигранти от Влашко и Сърбия, които са сложили като тяхно фигурантско лице Каравелов, продължават да копаят в същата посока:

На 12 април, близо 40 дни след убийството на Пенев и Кънчев в Русе, същият Д.Топалов, емисар на Хитов за Сливен, за който сливенци пишат на Хитов да не праща повече писма по него, защото само може да навреди, съобщава на Сава Кършовски, брат на Иван Кършовски, че шпионинът за Сливен е приключен и "злото се превари". Това са му писали от Русе. Според мен това е за Пенев. Вече няма кой да им пречи да си вършат работата по избора в Сливен, шпионинът е убит от русенци. Също така уведомява Сава, че народът чака Панайот със златни венци /въпреки категоричната забрана на Левски Хитов да вдига там самостоятелно въстание/; интересува се и къде ходи и какво прави Левски и съобщава на Сава, че ще разправи още неща за Дякончето и Панайота на Марин Станчев от Ляковец, какво може да му разправя още, освен за конфликта им по повод на незабавното въстание? тоест машината на интригата си работи и то за избора на Каравелов.

Обретенов е бил част от тази машина, неговото отношение към виждането на Левски за бъдещо въстание е меко казано негативно. Пише в спомените, че Левски виждал въстанието след 10-15 години подготовка, което е клевета, Левски никога не писал или говорил за такива срокове.

Пиша всичко това, за да подчертая връзката между убийството на Пенев, Кънчев и натискът на заговорниците емигранти да вдигат въстание в Сливен още преди събранието в Букурещ, а след неуспеха им организирането на сливенските селски комитети като 10 изборни гласа, за да бъде отстранен Левски от ръководната позиция в БРЦК и да се наложи тяхната линия за "незабавно въстание", което е крайната цел Каравелов да бъде инсталиран там.

Според мен Пенев е откраднал именно писма от и до сливенци от Каравелов, а не някакви си дописки, за което ни будалка Каравелов, затова русенци са му видели сметката толкова скоростно.

Дали Пенев е бил турски шпионин е под въпрос, но е застрашавал сливенската завера на Хитов и Каравелов. Христо Иванов Големия е бил убеден по някакъв начин от Обретенов, че Пенев е имал шпионска мисия от полицията, за да признае разписка за разходи "на Радя, че взел живота на шпионина", както се вижда от писмото му до Левски. Излъган е бил, защото в Гюргево е прехвърлен Икономов, а не Ради Иванов. От цялата тази работа изглежда, че комитетът в Русе е бил нещо като момчетата за специални поръчки на Каравелов, с тази цел е основан.

Ради Иванов после е назначен като "кореспондент" в Плевен на мястото на Попхинов, което пък се вижда от спомените на Обретенов, че е бил изпратен там и фактически и двата канала за писмата вече са били под контрола на Каравелов - този през Русе и другият през Плевен - когато е било изпратено писмото за вдигане на въстанието, заловено и преписано от полицията. Писмото намерило Левски в Стара Загора и изпратено от Данаил Попов може би е преминало през канала в Плевен, нямам знание кой е бил куриер между Турну Мъгуреле и Търново. Но дали през Русе или през Плевен, това писмо с другото за освобождаване на затворените, е било взето, преписано и върнато на приносителя.

[Borova gora]

Преди 5 часа, Б. Киров said:

Съгласен съм с всичко написано от Вас, не бих могъл да го напиша по-добре.

Искам само да допълня, че всички тези събития са били задвижени от подготовката за предстоящето общо събрание на БРЦК. Борбата за власт над обединения комитет /вътрешен и външен/ не е била самоцелна, основният въпрос е бил подготовката за предстоящето въстание, това може да се проследи в кореспонденцията. Случаят с двамата представители на Сливен, Левски и Котелски, единият с 1 глас, вторият с 10, също не е епизод, а най-съществената част от борбата кой да оглави въстанието и как да се организира то.

Левски е виждал въстанието да започне, след като комитетите са достатъчно добре снабдени с модерно оръжие и организирани като военни центрове. Каравелов, Панайот Хитов и групата в Плоещ са настоявали въстанието да избухне незабавно, изтъквайки като аргумент подкрепата от Сърбия и Черна гора. Още през ноември 1871 Хитов се самопредлага за главатар на въстанието в Сливен, но е париран от Левски. Привидно се отказва, но копаенето в тази посока не спира и емисарите му организират избора на сливенци на събранието с 10 допълнителни гласа за Каравелов. Призивът на Каравелов в началото на ноември 1872 за незабавно въстание не е импулсивен, самият Каравелов казва на Михаил Греков по-късно "Това беше руска работа." Левски е против такова въстание.

Борбата не е била просто кой да води бащина дружина, а кога и как да се вдигне въстанието и изборът на Каравелов е бил избор, целящ да се елиминира Левски като пречка пред незабавно въстание.

Случаят със Стоян Пенев, според мен, е бил част от тази борба за кой да държи кормилото на комитета, и кой да определя кога и как да избухне въстанието. В писмото на сливенския ЧРК до Хитов от 27 януари 1872 много ясно се вижда отношението на Левски към интригата на Хитов и емигрантите да вдигнат въстание в Сливенско без негово нареждане:

И въпреки това категорично възбранително писмо, въпреки привидното смиряване на Хитов, той и цялата обединена група емигранти от Влашко и Сърбия, които са сложили като тяхно фигурантско лице Каравелов, продължават да копаят в същата посока:

На 12 април, близо 40 дни след убийството на Пенев и Кънчев в Русе, същият Д.Топалов, емисар на Хитов за Сливен, за който сливенци пишат на Хитов да не праща повече писма по него, защото само може да навреди, съобщава на Сава Кършовски, брат на Иван Кършовски, че шпионинът за Сливен е приключен и "злото се превари". Това са му писали от Русе. Според мен това е за Пенев. Вече няма кой да им пречи да си вършат работата по избора в Сливен, шпионинът е убит от русенци. Също така уведомява Сава, че народът чака Панайот със златни венци /въпреки категоричната забрана на Левски Хитов да вдига там самостоятелно въстание/; интересува се и къде ходи и какво прави Левски и съобщава на Сава, че ще разправи още неща за Дякончето и Панайота на Марин Станчев от Ляковец, какво може да му разправя още, освен за конфликта им по повод на незабавното въстание? тоест машината на интригата си работи и то за избора на Каравелов.

Обретенов е бил част от тази машина, неговото отношение към виждането на Левски за бъдещо въстание е меко казано негативно. Пише в спомените, че Левски виждал въстанието след 10-15 години подготовка, което е клевета, Левски никога не писал или говорил за такива срокове.

Пиша всичко това, за да подчертая връзката между убийството на Пенев, Кънчев и натискът на заговорниците емигранти да вдигат въстание в Сливен още преди събранието в Букурещ, а след неуспеха им организирането на сливенските селски комитети като 10 изборни гласа, за да бъде отстранен Левски от ръководната позиция в БРЦК и да се наложи тяхната линия за "незабавно въстание", което е крайната цел Каравелов да бъде инсталиран там.

Според мен Пенев е откраднал именно писма от и до сливенци от Каравелов, а не някакви си дописки, за което ни будалка Каравелов, затова русенци са му видели сметката толкова скоростно.

Те в крайна сметка успяват да си усеществят авантюрата с опита за въстание в Старозагорско. Тогава люсват цялата им некадърност, безмисленост и незачитане на човешкия живот. Толкова бе предупреждавал Апостола, че не могат да си играят "с живота на 7 милиона българи". 
Погледнато от този ъгъл, вече по различен начин звучат нападките на Драсов срещу Хитов, бяхме чели как обикалял Влашко с няколко задачи, една от които да изясни действителната дейност на Сливенския войвода. Огромна е разликата между двамата сливналии, Хаджи Димитър и Панайот Хитов. Драсов някак трябва да е разкрил картите на всички там и слагайки ги на масата успял да накаже Каравелов за провала, но не спестил и критиките срещу Хитов. Не че много искали да го слушат, във Влашко си знаели стоката. Лошото е, че изпатили хората в Старозагорско.
Самият Хитов пък избягал за няколко месеца на обиколка в Одеса където не свършил нищо. Но не посмял да си покаже лицето в българско.

И още нещо да припомня отново, казано е от "ръцете на преносителя", не от торбата му, от собата му, от дисагите му, при проверка или по случайност, не... Съвсем буквално е описано случилото се, Обретенов сам е дал писмата, не следва да имаме илюзии по въпроса:
„Става ясно, че споменатият Васил Левски е изпратен от комитетския център. В едното от двете писма, които по подходящ начин са били взети от ръцете на преносителя и като са им били направени преписи, са му били върнати..."

И да, убийството на Пенев е точно защото е хванал схемите на Каравелов, бил му е много доверено лице дори и според Захари Стоянов, и някак не е бил съгласен може би не само със Сливенските машинации, но и с преждевременно вдигане на въстание, за да избяга, явно е имал причина, никой не бяга от хубавото, при Каравелов съвсем на зле са били нещата... Знаем от Симидов, че избягал и с тайни, писма, това му е струвало живота, не самото бягство, а писмата... Вероятно те са стрували живота и на Ангел Кънчев.

Редактирано Петък в 11:39 от Borova gora

[Б. Киров]

Преди 5 минути, Borova gora said:

И още нещо да припомня отново, казано е от "ръцете на преносителя", не от торбата му, от собата му, от дисагите му, при проверка или по случайност, не... Съвсем буквално е описано случилото се, Обретенов сам е дал писмата, не следва да имаме илюзии по въпроса:
„Става ясно, че споменатият Васил Левски е изпратен от комитетския център. В едното от двете писма, които по подходящ начин са били взети от ръцете на преносителя и като са им били направени преписи, са му били върнати..."

Най-вероятно е да е попаднало от ръцете на Обретенов, защото той въобще не го е изпращал никъде това писмо в оригинал. Ако съвестта му е била чиста, можеше просто да напише, че на на 30 октомври е получил писмо от Христо Иванов Големия да не изпраща никакви писма и следвайки това нареждане е задържал писмото на Каравелов:

Но Обретенов навсякъде пише, че изпратил писмото още на другия ден. Само дето това писмо никога не е стигало до Търново.

Като добавим към този случай и самоизпращането му на събранието като втори представител и точните сведения на полицията от събранието за ролята на Левски като пълномощник на комитета в Букурещ за цяла България, пъзелът за Обретенов се нарежда.

Интересното е, че в една негова записка, датирана непосредствено след събранието, Обретенов не е отбелязал присъствието на Драсов там:

По-късно, обаче, във всичките му спомени, Обретенов упорито твърди, че Иван Драсов е присъствал на събранието.