Народе???? или Кой предаде Левски?

[Б. Киров]

Преди 4 часа, Borova gora said:

Дипломатически доклади и кореспондентска информация на френски език

"Кореспондентската информация на френски език" е донесение на агентурата в Букурещ, разчетох първите няколко реда, които не са закрити на снимката:

"В писмото си от/не се чете/ март, което получихме днес с кораб от Варна, нашият кореспондент от Букурещ ни изпраща подробен отчет за последните събития в Русчук.

Млад българин на име Ангел Кънчев, на 25 години, израснал във Виена и с приятна външност, е арестуван и се самоубива. Две години след завръщането си от Виена той отива в Русия, където той остава..."

Агентурата им ги е подвела, защото в нея са работели хора като Теофан Райнов, но донесението е доказателство, че тайната полиция на империята е продължавала да действа и след смъртта на Али паша, нейният създател. Сведението, че Кънчев идва от Виена донякъде е достоверно, той се е представял като прекупвач на ярешки кожи за кантора във Виена, ако си спомняте, цитирах писмото на Райчо Попов до Панайот Хитов, в което му говори за "нашия приятел във Виена", който бил готов да търгува с ярешки кожи. Хитов после пуска по каналния ред през Каравелов Ангел Кънчев към Левски. Обретенов упорито твърди, че Кънчев и Каравелов са писали проектоустава цял месец през юли 1871, преди Кънчев да дойде в Ловеч в края на август. Може и да е вярно, защото Устава и Наредата са съвършено различни документи. 

В Устава е изтръгнато самото идейно сърце на Наредата и това е очевидно още от двата преамбюла:

Наредата:

Подбуда и цел

Подбуда. Тиранството, безчеловещината и самата държавна система на турското правителство на Балканският полуостров.

Цел. С една обща Революция да се направи коренно преобразувание на сегашната държавна деспотско-тиранска система и да се замени с демократска република(народно управление), на същото това място, което са нашите прадеди със силата на Оръжието и със своята свята кръв откупили, в което днес безчеловечно беснеят турски кеседжии и еничери и в което владей правото на силата, да се повдигне храм на Истината и правата Свобода и Турският чорбаджилък да даде място на Съгласието, Братството и съвършенното равенство, между всички народности, Българи, Турци, Евреи и пр. ще бъдат равноправни във всяко отношение, било във вяра било в Народност, било в гражданско отношение, било в каквото било, всички ще спадат под един Общ Закон, който по вишегласието от всички народности ще се избере.

Устава:

Чл. 1 Българският революционен централен комитет има в ръцете си такава една власт, каквато и всяко привременно правителство. Той трябва да приготви и да довърши революцията с всичките нравствени и матерялни средства; да кажеме на кратко, той има следните задачи: а) да
разпространява между нашият народ идеи за бунт чрез пропаганда; а тая пропаганда ще да става чрез частните комитети и чрез печатът, т.е. чрез вестници, манифести, прокламации, брошури и пр.; б) да доставя всичките нужни потреби за извършването на революцията и да приготовлява бунтът матерялно, т.е. да скрои нужният военен“ план, да назначи военни водители (войводи), да улесни с всяко средство въоръжаването, да дава на народа нужните наставления за бой и пр.
Чл.2 Българският революционен централен комитет ще прави споразумения с другите народи, съседни и отдалечени, които имат същите цели.

Разликата е от Небето до Земята - текстът на Левски цели коренна революция и смяна на цялата система, този на Кънчев-Каравелов е мъгляво послание за въстание, завера, с неясни политически цели.

Може да се каже в преносен смисъл, че Левски е бил убит и предаден идейно още с подмяната на неговата Нареда с този текст в Устава.

За кой е "играел" Кънчев в действителност, за мен е под въпрос.

[Borova gora]

Преди 16 часа, Б. Киров said:

"Кореспондентската информация на френски език" е донесение на агентурата в Букурещ, разчетох първите няколко реда, които не са закрити на снимката:

"В писмото си от/не се чете/ март, което получихме днес с кораб от Варна, нашият кореспондент от Букурещ ни изпраща подробен отчет за последните събития в Русчук.

Млад българин на име Ангел Кънчев, на 25 години, израснал във Виена и с приятна външност, е арестуван и се самоубива. Две години след завръщането си от Виена той отива в Русия, където той остава..."

Агентурата им ги е подвела, защото в нея са работели хора като Теофан Райнов, но донесението е доказателство, че тайната полиция на империята е продължавала да действа и след смъртта на Али паша, нейният създател. Сведението, че Кънчев идва от Виена донякъде е достоверно, той се е представял като прекупвач на ярешки кожи за кантора във Виена, ако си спомняте, цитирах писмото на Райчо Попов до Панайот Хитов, в което му говори за "нашия приятел във Виена", който бил готов да търгува с ярешки кожи. Хитов после пуска по каналния ред през Каравелов Ангел Кънчев към Левски. Обретенов упорито твърди, че Кънчев и Каравелов са писали проектоустава цял месец през юли 1871, преди Кънчев да дойде в Ловеч в края на август. Може и да е вярно, защото Устава и Наредата са съвършено различни документи. 

В Устава е изтръгнато самото идейно сърце на Наредата и това е очевидно още от двата преамбюла:

Наредата:

Подбуда и цел

Подбуда. Тиранството, безчеловещината и самата държавна система на турското правителство на Балканският полуостров.

Цел. С една обща Революция да се направи коренно преобразувание на сегашната държавна деспотско-тиранска система и да се замени с демократска република(народно управление), на същото това място, което са нашите прадеди със силата на Оръжието и със своята свята кръв откупили, в което днес безчеловечно беснеят турски кеседжии и еничери и в което владей правото на силата, да се повдигне храм на Истината и правата Свобода и Турският чорбаджилък да даде място на Съгласието, Братството и съвършенното равенство, между всички народности, Българи, Турци, Евреи и пр. ще бъдат равноправни във всяко отношение, било във вяра било в Народност, било в гражданско отношение, било в каквото било, всички ще спадат под един Общ Закон, който по вишегласието от всички народности ще се избере.

Устава:

Чл. 1 Българският революционен централен комитет има в ръцете си такава една власт, каквато и всяко привременно правителство. Той трябва да приготви и да довърши революцията с всичките нравствени и матерялни средства; да кажеме на кратко, той има следните задачи: а) да
разпространява между нашият народ идеи за бунт чрез пропаганда; а тая пропаганда ще да става чрез частните комитети и чрез печатът, т.е. чрез вестници, манифести, прокламации, брошури и пр.; б) да доставя всичките нужни потреби за извършването на революцията и да приготовлява бунтът матерялно, т.е. да скрои нужният военен“ план, да назначи военни водители (войводи), да улесни с всяко средство въоръжаването, да дава на народа нужните наставления за бой и пр.
Чл.2 Българският революционен централен комитет ще прави споразумения с другите народи, съседни и отдалечени, които имат същите цели.

Разликата е от Небето до Земята - текстът на Левски цели коренна революция и смяна на цялата система, този на Кънчев-Каравелов е мъгляво послание за въстание, завера, с неясни политически цели.

Може да се каже в преносен смисъл, че Левски е бил убит и предаден идейно още с подмяната на неговата Нареда с този текст в Устава.

За кой е "играел" Кънчев в действителност, за мен е под въпрос.

За мен ще си остане много интересен момент какво е имало в Кънчев, след като вечерта горил документи, но на сутринта все пак нещо е бил взел в себе си и защо Великият Везир искал тези документи... Толкова млад и толкова специален за властта.

В кашата около Стоян Пенев наистина не е ясно Кънчев коя страна е взел. Подозирам тази на ВРО, защото бързо-бързо е бил изолиран от ложата и оставен сам, предаден да бъде заловен. 

Ангел Кънчев е бил човек на Хитов и Каравелов, иначе не биха го пратили заедно с Общия да е поредния помощник на Апостола. Но е бил в пъти по интелигентен от ОБщия, затова е бил приет и в масонска ложа, изпратен да учи в странство и т.н. Някъде по пътя на работата сред комитетите е спечелил доверието на Левски. Но мисля, че на свой ред е бил силно повлиян от него. Макар че на събранието в Ловеч поставя въпроса за отделяне и всеки от тримата сам да работи. Но после се подчинява на Апостола и изпълнява заповедите му. Но за последното му пътуване през Русе, Левски не е знаел нищо, има го в изворите. Това, което е съчинявал като устав е било под давлението на Каравелов, сигурна съм, като последния е бил известен с това, че винаги преправял тестовете на другите автори за вестника си, никакво уважение нямал към чуждото авторство. Ботев е оставил доволно информация по въпроса и как е искал да го бие за това вмешателство. Ботев си е имал самочувствие на автор. 
Според мен в крайната редакция Уставът е това, което председателят е искал да бъде, не някой от Апостолите, включително Главният. Дори и да не го бе послушал Кънчев, Каравелов пак щеше да пипне крайния текст.
Още по-странна е историята с другия текст, на Пълномощното на Левски, не го изготвя Каравелов, не го е и подписал. Това подчертава, че нещо между тях не е било наред след т.н. избори, не е било наред изобщо, отношенията им са били опънати. Всъщност логично е било председателят да уполномощи Апостола, но не би.  За съжаление няма да разберем, архивът на БРЦК или наистина е изтъргуван за целите на Извънредната Комисия, или изгорен и колкото и да го искали Драсов и Ботев да им го предаде, никога нищо не е оставено за поколенията. 

Имам усещането, че след твърденията на Поплуканов, че е познал Ловешкия архив пренесен в Букурещ от него, изсипан пред очите му от чувал в София, Драсов не случайно вдига толкова шум около този архив и настоява с очите си да види, че е в Каравелов. Ботев е щял да му бъде честен свидетел. Останали с празни ръце и Ботев пратил Гаврил Хлътев да го убива.

Драсов поне успява да изолира Каравелов от работата и да го свали от поста. Малко отмъщение на взелият се прекалено насериозно вестникар.

Редактирано вчера от 07:29 от Borova gora

[Borova gora]

Преди 11 часа, Borova gora said:

За мен ще си остане много интересен момент какво е имало в Кънчев, след като вечерта горил документи, но на сутринта все пак нещо е бил взел в себе си и защо Великият Везир искал тези документи... Толкова млад и толкова специален за властта.

В кашата около Стоян Пенев наистина не е ясно Кънчев коя страна е взел. Подозирам тази на ВРО, защото бързо-бързо е бил изолиран от ложата и оставен сам, предаден да бъде заловен. 

Ангел Кънчев е бил човек на Хитов и Каравелов, иначе не биха го пратили заедно с Общия да е поредния помощник на Апостола. Но е бил в пъти по интелигентен от ОБщия, затова е бил приет и в масонска ложа, изпратен да учи в странство и т.н. Някъде по пътя на работата сред комитетите е спечелил доверието на Левски. Но мисля, че на свой ред е бил силно повлиян от него. Макар че на събранието в Ловеч поставя въпроса за отделяне и всеки от тримата сам да работи. Но после се подчинява на Апостола и изпълнява заповедите му. Но за последното му пътуване през Русе, Левски не е знаел нищо, има го в изворите. Това, което е съчинявал като устав е било под давлението на Каравелов, сигурна съм, като последния е бил известен с това, че винаги преправял тестовете на другите автори за вестника си, никакво уважение нямал към чуждото авторство. Ботев е оставил доволно информация по въпроса и как е искал да го бие за това вмешателство. Ботев си е имал самочувствие на автор. 
Според мен в крайната редакция Уставът е това, което председателят е искал да бъде, не някой от Апостолите, включително Главният. Дори и да не го бе послушал Кънчев, Каравелов пак щеше да пипне крайния текст.
Още по-странна е историята с другия текст, на Пълномощното на Левски, не го изготвя Каравелов, не го е и подписал. Това подчертава, че нещо между тях не е било наред след т.н. избори, не е било наред изобщо, отношенията им са били опънати. Всъщност логично е било председателят да уполномощи Апостола, но не би.  За съжаление няма да разберем, архивът на БРЦК или наистина е изтъргуван за целите на Извънредната Комисия, или изгорен и колкото и да го искали Драсов и Ботев да им го предаде, никога нищо не е оставено за поколенията. 

Имам усещането, че след твърденията на Поплуканов, че е познал Ловешкия архив пренесен в Букурещ от него, изсипан пред очите му от чувал в София, Драсов не случайно вдига толкова шум около този архив и настоява с очите си да види, че е в Каравелов. Ботев е щял да му бъде честен свидетел. Останали с празни ръце и Ботев пратил Гаврил Хлътев да го убива.

Драсов поне успява да изолира Каравелов от работата и да го свали от поста. Малко отмъщение на взелият се прекалено насериозно вестникар.

И да допълня една интересна статия точно по темата:

https://forum.boinaslava.net/forum/българска-история/възраждане/9500-

[Б. Киров]

Преди 21 часа, Borova gora said:

Това, което е съчинявал като устав е било под давлението на Каравелов, сигурна съм, като последния е бил известен с това, че винаги преправял тестовете на другите автори за вестника си, никакво уважение нямал към чуждото авторство. Ботев е оставил доволно информация по въпроса и как е искал да го бие за това вмешателство. Ботев си е имал самочувствие на автор. 

Уставът е програмен документ за действие, не става въпрос за авторство на публицистика или проза. Все едно да напишете техническо ръководство за москвич и да го приложите към сервиз за мерцедес, никой няма да се интересува кой е авторът, но ще бъде съсипан автомобилът. 

Когато една програма, каквато е Уставът, постановява, че целта на организацията е въстание на всяка цена, без да се интересува какво ще последва от него, идва Задунайската губерния. 

Програмата на Левски е за:

С една обща Революция да се направи коренно преобразувание на сегашната държавна деспотско-тиранска система и да се замени с демократска република(народно управление), ... и Турският чорбаджилък да даде място на Съгласието, Братството и съвършенното равенство, между всички народности, Българи, Турци, Евреи и пр. ще бъдат равноправни във всяко отношение, било във вяра било в Народност, било в гражданско отношение, било в каквото било, всички ще спадат под един Общ Закон, който по вишегласието от всички народности ще се избере.

Нещата са принципни и водят до принципно различни резултати.

 

 

[Borova gora]

Преди 2 часа, Б. Киров said:

Уставът е програмен документ за действие, не става въпрос за авторство на публицистика или проза. Все едно да напишете техническо ръководство за москвич и да го приложите към сервиз за мерцедес, никой няма да се интересува кой е авторът, но ще бъде съсипан автомобилът. 

Когато една програма, каквато е Уставът, постановява, че целта на организацията е въстание на всяка цена, без да се интересува какво ще последва от него, идва Задунайската губерния. 

Програмата на Левски е за:

С една обща Революция да се направи коренно преобразувание на сегашната държавна деспотско-тиранска система и да се замени с демократска република(народно управление), ... и Турският чорбаджилък да даде място на Съгласието, Братството и съвършенното равенство, между всички народности, Българи, Турци, Евреи и пр. ще бъдат равноправни във всяко отношение, било във вяра било в Народност, било в гражданско отношение, било в каквото било, всички ще спадат под един Общ Закон, който по вишегласието от всички народности ще се избере.

Нещата са принципни и водят до принципно различни резултати.

За мен обаче има огромно значение кой е писал даден документ. Защото както вече разкрихме, огромна част от възрожденците ни са имали лични интереси и често не народния, а личния интерес е определял какво пишат, правят, за какво лобират за използвам съвременна дума. Така че авторството е от огромно значение.

Това е трудната част, защото влизаме в дълбокото, а там е най-тъмно. Тук въпросът не опира само до Каравелов-Левски, а до всички участници на събранието. На тях 1869, 1870, 1871, първите месеци на 1872г. Левски е обяснявал своята програма, градили са комитети, базирани на нея, работили са за нейната цел, били са съгласни да следват неговия път... Вярвали са, че това е и пътя, и начина към освобождението.

Изведнъж е подменена основната част. За три дни те приемат подмяната! Дошъл-недошъл последен Обретенов в Букурещ и вече всички решения били гласувани, нямало протакане, обсъждане, несъгласни... Ето, това е парадокса, никой не протестира, никой не се изказва против, никой не е скочил да оспори, поне според спомените, оставени от някои участници. Ако бе, Левски щеше да го спомене в някои писма. Безропотно приемат Каравелов за председател, но най-шокиращото е, приемат Устав, в който няма приемственост с дотогава действащата програма. Залагали са живота си, вървяли са към турските бесилки заради избрания път, не може да не са усещали разликите между двата документа. Но остават в мълчание, приемат всички решения, нов Устав, подготовка за незабавно въстание и важното - събиране пари по насилствен начин.

После ще съжалят за това и първи в Ловеч ще се откажат от тези решения още с убийството на дякон Паисий, защото ще видят грешките и насъскването на властта срещу себе си, невъзможността да се работи при непрекъснати проверки, разпити, наблюдение над къщи с месеци... Но през май 1872г. никой не скача да оспорва, да репликира... Защо? Някакъв страх, че ще бъде сам срещу думата на останалите?

Обаче няма в тях вяра в Устава, нито в думите на Каравелов, дори в позицията му на председател, това ще бъде ясно само след няколко месеца, но и Левски, седнал между другите, защо е мълчал? Или е стискал компромисно устни, за да не внася разкол в организацията публично, вече е имало такъв опит по повод участието на Димитър Ценов и уговорка, че трябвало да изглеждат единни пред другите. После на четири очи с Каравелов следва са имали приказка, толкова тежка, че последният дори не му дава правомощия, не му подписва Пълномощното, изготвя го и подписва Кирияк Цанков...

Но относно Устава, не е било времето за компромиси с такъв документ дори от страна на Апостола, трябвало да е наясно предварително какво ще бъде прието и да подготви оспорване... Освен това, тук е дълбоката част,не са били малко, а доста мъже събрани на едно място и не ставало въпрос за формалност, а за работа, струваща живота им и определяща съдбата на народа им, и тези мъже просто гласували... Защо?

Редактирано Преди 15 часа от Borova gora

[Б. Киров]

Преди 3 часа, Borova gora said:

За мен обаче има огромно значение кой е писал даден документ. Защото както вече разкрихме, огромна част от възрожденците ни са имали лични интереси и често не народния, а личния интерес е определял какво пишат, правят, за какво лобират за използвам съвременна дума. Така че авторството е от огромно значение.

Това е трудната част, защото влизаме в дълбокото, а там е най-тъмно. Тук въпросът не опира само до Каравелов-Левски, а до всички участници на събранието. На тях 1869, 1870, 1871, първите месеци на 1872г. Левски е обяснявал своята програма, градили са комитети, базирани на нея, работили са за нейната цел, били са съгласни да следват неговия път... Вярвали са, че това е и пътя, и начина към освобождението.

Изведнъж е подменена основната част. За три дни те приемат подмяната! Дошъл-недошъл последен Обретенов в Букурещ и вече всички решения били гласувани, нямало протакане, обсъждане, несъгласни... Ето, това е парадокса, никой не протестира, никой не се изказва против, никой не е скочил да оспори, поне според спомените, оставени от някои участници. Ако бе, Левски щеше да го спомене в някои писма. Безропотно приемат Каравелов за председател, но най-шокиращото е, приемат Устав, в който няма приемственост с дотогава действащата програма. Залагали са живота си, вървяли са към турските бесилки заради избрания път, не може да не са усещали разликите между двата документа. Но остават в мълчание, приемат всички решения, нов Устав, подготовка за незабавно въстание и важното - събиране пари по насилствен начин.

После ще съжалят за това и първи в Ловеч ще се откажат от тези решения още с убийството на дякон Паисий, защото ще видят грешките и насъскването на властта срещу себе си, невъзможността да се работи при непрекъснати проверки, разпити, наблюдение над къщи с месеци... Но през май 1872г. никой не скача да оспорва, да репликира... Защо? Някакъв страх, че ще бъде сам срещу думата на останалите?

Обаче няма в тях вяра в Устава, нито в думите на Каравелов, дори в позицията му на председател, това ще бъде ясно само след няколко месеца, но и Левски, седнал между другите, защо е мълчал? Или е стискал компромисно устни, за да не внася разкол в организацията публично, вече е имало такъв опит по повод участието на Димитър Ценов и уговорка, че трябвало да изглеждат единни пред другите. После на четири очи с Каравелов следва са имали приказка, толкова тежка, че последният дори не му дава правомощия, не му подписва Пълномощното, изготвя го и подписва Кирияк Цанков...

Но относно Устава, не е било времето за компромиси с такъв документ дори от страна на Апостола, трябвало да е наясно предварително какво ще бъде прието и да подготви оспорване... Освен това, тук е дълбоката част,не са били малко, а доста мъже събрани на едно място и не ставало въпрос за формалност, а за работа, струваща живота им и определяща съдбата на народа им, и тези мъже просто гласували... Защо?

Защо е приет така набързо този Устав, коренно различен от Наредата на Левски - обяснявам си го най-вече с преобладаващия брой на делегатите емигранти, съотношението е било поне 3 към 1 в тяхна полза. Това не отразява съотношението на реалното представителство - Каравелов, който според мен преувеличава, в неговия вестник твърди, че емигрантите в Сърбия, Влашко и Русия били над 1.5 млн, което съпоставено с българското етническо население от близо 7 млн. е по-малко от 25 процента, но на събранието те са били мнозинство:

по данни на Обретенов

По подписи под протокола, според Страшимиров, тук е сбъркал Драсов, вместо Драгостинов, но представителите от България са шестима срещу 13 от емигрантите.

Писмото на Райчо Попов /Гръблев записан в протокола/, на което Левски отговаря е пълно с упреци как смее Левски да пише проектоустав без тях... Драсов пише на Данаил Попов, че според него, ловчанлии трябва въобще да преустановят кореспонденцията с тези лица, това не е могло да не стигне до ушите им. Така е станал мишена.

Освен това, през 1869-та, след като предприемат европейско турне до Мацини, тези господа се изживявали все едно им е дадена индулгенция за революция от папата на революцията в Европа. Каравелов барабар с тях, той им дава първата препоръка до Херцен, който ги отпратил до Бакунин, а последния до Мацини. Освен това, в края на същата 1869-та се състоял конгрес на Международната лига за мир и свобода, създадена в Женева през 1867 г., където са били представени и български делегати, първият Устав на БРЦК е отпечатан след това. Същата 1869 година Каравелов излиза с радикални революционни идеи, той е имал способността да ги съчетава с казионното славянофилство на Азиатския департамент, изключително пластична политическа мимикрия, и нашенските радикали от бившия ТБЦК си го припознават като свой, говоря за Иван Кършовски, Райчо Попов, Теофан Райнов и дори Касабов, който през следващата 1870 се оттегля внезапно и окончателно от революционните комитети, някой, според мен, му е направил неустоимо предложение да се занимава с адвокатура и да не се меси в политиката.

Защо Левски си е мълчал и стискал устни - заради реалните обстоятелства, според мен - никакви сериозни пари и никакво сериозно оръжие в големи количества не са можели да стигнат до българските частни комитети без посредничеството на емигрантите.

 

[Borova gora]

Преди 3 часа, Б. Киров said:

Защо е приет така набързо този Устав, коренно различен от Наредата на Левски - обяснявам си го най-вече с преобладаващия брой на делегатите емигранти, съотношението е било поне 3 към 1 в тяхна полза. Това не отразява съотношението на реалното представителство - Каравелов, който според мен преувеличава, в неговия вестник твърди, че емигрантите в Сърбия, Влашко и Русия били над 1.5 млн, което съпоставено с българското етническо население от близо 7 млн. е по-малко от 25 процента, но на събранието те са били мнозинство:

по данни на Обретенов

По подписи под протокола, според Страшимиров, тук е сбъркал Драсов, вместо Драгостинов, но представителите от България са шестима срещу 13 от емигрантите.

Писмото на Райчо Попов /Гръблев записан в протокола/, на което Левски отговаря е пълно с упреци как смее Левски да пише проектоустав без тях... Драсов пише на Данаил Попов, че според него, ловчанлии трябва въобще да преустановят кореспонденцията с тези лица, това не е могло да не стигне до ушите им. Така е станал мишена.

Освен това, през 1869-та, след като предприемат европейско турне до Мацини, тези господа се изживявали все едно им е дадена индулгенция за революция от папата на революцията в Европа. Каравелов барабар с тях, той им дава първата препоръка до Херцен, който ги отпратил до Бакунин, а последния до Мацини. Освен това, в края на същата 1869-та се състоял конгрес на Международната лига за мир и свобода, създадена в Женева през 1867 г., където са били представени и български делегати, първият Устав на БРЦК е отпечатан след това. Същата 1869 година Каравелов излиза с радикални революционни идеи, той е имал способността да ги съчетава с казионното славянофилство на Азиатския департамент, изключително пластична политическа мимикрия, и нашенските радикали от бившия ТБЦК си го припознават като свой, говоря за Иван Кършовски, Райчо Попов, Теофан Райнов и дори Касабов, който през следващата 1870 се оттегля внезапно и окончателно от революционните комитети, някой, според мен, му е направил неустоимо предложение да се занимава с адвокатура и да не се меси в политиката.

Защо Левски си е мълчал и стискал устни - заради реалните обстоятелства, според мен - никакви сериозни пари и никакво сериозно оръжие в големи количества не са можели да стигнат до българските частни комитети без посредничеството на емигрантите.

Това само доказва колко важни са били за тях личните интереси и колко народната работа е на втори план. Изключително малко съмишленици за Апостола, което наистина би било обезсърчаващо за мнозина други. Той просто е имал характер, а може би и вяра, че при следващото събрание, този път на българска територия, знаем, че е планирал такова, нещата щели да се сложат на мястото им.

Влашките дейци добре са си обикаляли Европа, но да бяха поработили на терен като него, да видят на място проблемите, трудностите, да опитат сами да будят и да убеждават хората, да преминават през клопките на заптиетата, а то с една екскурзия и две-три срещи в странство, големи революционери станали. Мисля, че никой от тях не се докопваше до властта след Освобождението. Помня какво им бе отговорил Апостола: "А какво по-гламаво от това ви: там да са сабирате 20-50 нека и 500 души?, пък из Българско дето ше са пролива кръв, викате мене един, та да решавам работи?... "тук в Българско ви бележим досега вашити работи - убийство за народат ни ! Тежко ни и горко от вашата там помощ досега!" 

Най-сетне имаме ключова причина защо Драсов е бил нарочен за отстрел, не Поплуканов, срещу него първо насъскали кучетата, ето че при внимателното вглеждане излиза важна информация, която помага да възстановим събитията. Това ми бе много важно и дълго време причина за размисъл. Данаил Попов не си е давал сметка колко е трябвало да мълчи, ама то се бори срещу чуждите, а не може да се опази от своите. По същият начин съобщава за поп Кръстьо на Драсов, роднините му научили от Величка Хашнова и се оказал проводник на невряна информация.

Прочетох и още нещо, Стойчо Гиргинов добре е познавал Иван Колев, който често е отскачал до Драсов, били са приятели, да му помага в комитетската дейност, оттук не друг, а той тръгва в странство с пари и тескере, по-скоро той е бил по-словоохотливия издайник, не Драсов, защото получил и пари. Вутьо Ветов е смятал Гиргинов за мъртъв когато побягнали, но това не е сигурно. Около тялото му веднага се струпала тълпа. Може като дякон Паисий да е бил жив още час например и да е продумал нещо, примерно за Иванчо Колев, той по спомени тръгва след Драсов и то към Влашко, без да разиграва спектакъла с обучението, нищо че комитета обичал театрото...

За Райчо Попов, чела съм кой е, но по-важното е, че май е бил масон и затова е смятал, че те трябвало да са водещите и да дърпат конците. Имали връзки с чужбина, вероятно и обещания, за разлика от Апостола, както и пари за въоръжаване, затоа ги е търпял. Всъщност Каравелов им е бил подръка, Левски в повечето време далече, в българско, своеволствал т.е. искал независимостта на своя народ, не просто освобождаването от властта на Султана, та подпряли Каравелов за председател. 

 

Редактирано Преди 8 часа от Borova gora

[Б. Киров]

Преди 2 часа, Borova gora said:

Това само доказва колко важни са били за тях личните интереси и колко народната работа е на втори план. Изключително малко съмишленици за Апостола, което наистина би било обезсърчаващо за мнозина други. Той просто е имал характер, а може би и вяра, че при следващото събрание, този път на българска територия, знаем, че е планирал такова, нещата щели да се сложат на мястото им.

Влашките дейци добре са си обикаляли Европа, но да бяха поработили на терен като него, да видят на място проблемите, трудностите, да опитат сами да будят и да убеждават хората, да преминават през клопките на заптиетата, а то с една екскурзия и две-три срещи в странство, големи революционери станали. Мисля, че никой от тях не се докопваше до властта след Освобождението. Помня какво им бе отговорил Апостола: "А какво по-гламаво от това ви: там да са сабирате 20-50 нека и 500 души?, пък из Българско дето ше са пролива кръв, викате мене един, та да решавам работи?... "тук в Българско ви бележим досега вашити работи - убийство за народат ни ! Тежко ни и горко от вашата там помощ досега!" 

 

Филип Тотю до Д. Хр. Попов
20 февруари, 1871, Одеса

Приятелю!
Писмото Ви получих на 2 февруари наст. год. и писаното ви разумях. Премного се зарадвах, като в писмото си ме питате и разпитвате за някои любопитни работи, за да ви обадя. Действително аз помня да имам с вас народна кореспонденция, ако вие престанете да се придържате с букурещките вагабонти, било млади, било стари, които всеки един от тях искат да бъдат царе, князе и подобни титли. Тяхното властолюбие, користолюбие и пусти мечти накарват ги до безумие да лудеят. Те чакат само някой българин да завещае нещо и да го глътнат като ненаситни орли.

Ка[к]то ви е известно, на букурещките българи делата и скверните им постъпки можем ли ние равнодушно да си изказваме чувствата на тях?

Що се касае за Панайот, той вече е станал български дипломат, с когото като нас хора не са приети от негова светлост. Панайот, брате, е човек висок, следва за европейските политики и за конференциите. Гордост в него до уши...

Аз желаех да открия някои потайности, но ме е страх, брате, че ваша милост, като имате малко сношения с букурещките вагабонти, ще им пооткриете всичко и тогава работата ще излезе наместо добра, зла. Ако можеш да знаеш всичко какво върша, откажи се от букурещките българи, защото те не желаят доброто на Отечеството си, според като видим делата им. Впрочем вие твърде добре ги знаете що са и какви са.

За отсрещните българи обади ми истината тъй ли е, доколкото ги аз зная, със всичките им подробности.

Филип Тотю войвода

.....

Р. S. Гордостта на Панайота е тази, че той в Сърбия искаше да стреля Дякона, а днес Дякона доказа и се старай повече да докаже вредността си (думата „вредност“ тук означава полезност), а сега Панайот не е достоен и цървула му да обърне наопаки, защото горделиво крачи подир политиката и конференциите. Олеле мале, и той има очи да се нарича първостепенен български предводител. Сърдете се, сърдете, светът го знае колко той струва, и - Дякона.
 

Същия

Тук се получи едно писмо от букурещките българи и хората спориха да се смеят с техните властолюбиви мечти. Как те искат да бъдат министри, префекти и такива много глупави мисли.

[Б. Киров]

Преди 2 часа, Borova gora said:

Най-сетне имаме ключова причина защо Драсов е бил нарочен за отстрел, не Поплуканов, срещу него първо насъскали кучетата, ето че при внимателното вглеждане излиза важна информация, която помага да възстановим събитията. Това ми бе много важно и дълго време причина за размисъл. Данаил Попов не си е давал сметка колко е трябвало да мълчи, ама то се бори срещу чуждите, а не може да се опази от своите. По същият начин съобщава за поп Кръстьо на Драсов, роднините му научили от Величка Хашнова и се оказал проводник на невряна информация.

Данаил Попов е бил почтен и свестен човек, но той си е един от ТБЦК, откъдето всички те тръгват като революционери - Левски, Райнов, Райчо, Иван Кършовски и Касабов. Само че по-късно пътищата им се разделят, Левски тръгва по негов път, Данаил го следва, а останалите си остават там където са били, те никога не стигат по-далече от идеята да се пращат чети в България и това ги съюзява с Каравелов и Азиатския департамент.

Райчо дава 3500 жълтици за четата на Хаджи Димитър и Стефан Караджа, с тези пари им купува първокласни пушки и оръжие, 127 души. Брат му, Ванката Попхристов, загива геройски в тази чета. И пак не му светва в главата на Райчо, че с чети България няма да се освободи. Теофан краде пари от тайната полиция на Шнайдер ефенди и с тях пътува из луксозните европейски хотели само и само да подпечати познанството си с Мацини, вижте ни кои сме.

Каравелов действително е бил техният човек и затова го издигат.