Народе???? или Кой предаде Левски?

[deaf]

Преди 1 час, Б. Киров said:

„Народе????‛

Тази рязка реплика Левски е записал в момент на някакво жестоко огорчение от може би конкретен човек или повод,и НЕ трябва да и се обръща голямо внимание. Не трябва,защото действията на Апостола до последният му ден не показват той да е бил разочарован от българския народ... 

Преди 1 час, Б. Киров said:

Ако някой презре и отхвърли предначертаната държавна система „демократска република‛ и състави партии за деспотско-тиранска или конституционна система*, то и таквизи ще се считат за неприятели на отечеството и ще се наказват със смърт."

Значи Левски е против "конституционна система",което означа че той е искал република в английския вариант – без конституция и закони,а животът да се урежда с договори... Това е съвсем различна република в сравнение с общоприетото схващане в България днес... 

[Borova gora]

Преди 20 часа, Б. Киров said:

За плановете на Апостола ВРО да има собствена печатница и вестник е писал през 2006 г. Филип Панайотов:

"Известно е, че Каравелов е преработвал собственоръчно абсолютно всичко, което е публикувал в "Свобода" и "Независимост". Той не е пожалил дори текстовете на Христо Ботев. Но дали в случая става дума само за "езиково-стилна" редакция?

Левски казва: "Ще имаме едно знаме, на което ще пише "Свята и чиста република". Същото желаем и на братя сърби, черногорци, румънци и пр., да не останват след нас, в едно и също време да дадат гласа си". (с. 67)

Същият текст в "Свобода": "На нашето знаме, което ще да бъде забито на Балканския полуостров, трябва да бъдат написани само три думи: "Свобода и всекиму своето". (с. 69)

Разлика от земята до небето!

Няма я "святата и чиста република", която е сърцевината на неговата идеология. Нека си припомним какво е записал той в "Наказателния закон", параграф 3: "Ако някой презре и отхвърли предначертаната държавна система „демократска република‛ и състави партии за деспотско-тиранска или конституционна система*, то и таквизи ще се считат за неприятели на отечеството и ще се наказват със смърт." (с. 115)

Нещо повече – през 1872 г. Левски заменя предишния си девиз "Свобода или смърт" с нов, който гласи: "Смърт или република"!

"Преработката" на Каравелов засяга и други, не по-малко съществени идеи и становища на Васил Левски.

Ако не беше съхранен първообразът на този документ, ние никога нямаше да знаем за удивителното идейно богатство, което го откроява като революционер и идеолог от планетарен мащаб. Никога нямаше да научим как си е представял той бъдещото българско общество и как е искал на всяка цена да го предпази от гражданска война, подобна на тази, която по онова време бушува във Франция – брат брата, син баща, баща сина си да убива…

В своята биография на Васил Левски (изданието от 1980 г.) Иван Унджиев не отминава "преработката" на Любен Каравелов.

"Несъмнено промяната, извършена от Каравелов във този текст на черновата, не е случайна. Бихме могли да предположим, че той избягва да се свърже с републиканската форма на управление за политическо удобство пред сърбите, най-важния за Каравелов съюзник, чието управление е абсолютно монархическо." (с. 132)

Нека сега назовем нещата с истинските им имена: Каравелов не прави "езиково-стилова" редакция на дописката, а я подлага на най-груба политическа цензура, за да не предизвика недоволството на сръбския кралски двор, на който редовно изпраща своя вестник. (Навремето акад. Христо Христов изнесе, че за издаването на "Свобода" той е получавал субсидия и от там)

Какво излиза в последна сметка? Сръбският крал цензурира Васил Левски!

......

Той ни завеща и едно – по чудо оцеляло – джобно тефтерче, в което е записвал всичко: лек за зъбобол, песни и стихотворения – чути и прочетени, похарчени комитетски пари за пушки и печатарски букви... И на страница 54 – най-зашифрованото, най-загадъчното и навярно най-важното послание към нас:

„Народе????‛

Колко време оттогава, а ние все още не сме го разчели, разгадали и проумели. Защо? Какво ни пречи? Прозорливост ли ни липсва, или нямаме кураж да се огледаме в ясните очи на Апостола, защото ще се ужасим от себе си?

Тогава напълно сме си заслужили съдбата – сегашната и тая, която ни очаква.

Декември, 2006 г."

https://newspaper.kultura.bg/bg/article/view/12650

Това, което не е лесно да напиша е, че Левски е видял отпечатана тази цензурирана версия... Ботев като си е видял окастрени статиите е надал вик до небето и избягал от Каравелов, че искал и да го убива, пращал Бенковски да свърши тази работа... Но Левски и това изтърпял. Каравелов е грешката му, голямата... От вестникаря, издаващ присъди на Пенев и Кънчев, създал свой революционен комитет като тайна полиция, Захари пише, че такава функция русенския комитет, създаден без Апостола, изпълнявал, направил Обретенов свои очи и уши, подтикващ към пладнешки обири на чорбаджии тези, които трябвало да работят за идеали, одобрил Арабаконашката афера без много мисъл, изискващ въстание в българско без сам да участва в него и без мисъл за жертвите, вживял се в ролята на прокурор и обвинил поп Кръстьо в предателство, същият който трябвало да го замести в печатането, получаващ пари от две чужди сили, но искащ още и още от ВРО, заформил фалшиво гласуване на Събранието, нестъпвал в българско да работи на терен с всякакви хора във всякакво време... Как този човек да не е бил грешката на Левски? 

[Б. Киров]

Затова дадох линк към цялата статия на Панайотов, там под линия е обяснено какво е имал предвид Левски под "конституционна система" - конституционна монархия, звездичката затова си стои над думите.

Също и за търпимостта на Левски към Каравелов, нямало е такава. След цензурирания му текст за република, Левски спира да пише във вестника на Каравелов, отказ от авторство там, това не е търпимост. И веднага задвижва нещата за вестник на ВРО с купуване на печатарска машина и изпращане на поп Кръстю като редактор на този вестник. Създаването на окръжия с цел вътрешно гласуване на организация за смяна на председателя също е категорична крачка към скъсване. Отказът му да вдигне въстание по заповед на "председателя" е също знак за скъсване.

[Borova gora]

Преди 15 часа, Б. Киров said:

Затова дадох линк към цялата статия на Панайотов, там под линия е обяснено какво е имал предвид Левски под "конституционна система" - конституционна монархия, звездичката затова си стои над думите.

Също и за търпимостта на Левски към Каравелов, нямало е такава. След цензурирания му текст за република, Левски спира да пише във вестника на Каравелов, отказ от авторство там, това не е търпимост. И веднага задвижва нещата за вестник на ВРО с купуване на печатарска машина и изпращане на поп Кръстю като редактор на този вестник. Създаването на окръжия с цел вътрешно гласуване на организация за смяна на председателя също е категорична крачка към скъсване. Отказът му да вдигне въстание по заповед на "председателя" е също знак за скъсване.

Много закъснели реакции на Левски, но пък супер важни, ако бе вдигнал въстание, щеше да е напразно, не са били готови за бой... За съжаление оценките и за Каравелов, и за Обретенов в родната историография са сериозно оспорими. Никой няма нужда от фалшиви герои, повече от достатъчно са истинските, не е малко да сме наследници на тяхната история и няма защо да си измисляме другите. 

Тези дни исках да си припомня един стар тест, в Народната библиотека попаднах на него, но... бивш първи собственик Захари Стоянов. В едно от полетата като коментар по повод опит за изтъкване на заслуги, е написал, че и на Кирияк, и на мнозина все им се привиждал орденът на Света Анна. Прочетох в гугъл, руският орден на Света Анна е държавна награда на Руската империя, основана през 1735 г., присъждал се за военни и граждански заслуги. Ние не искаме да вярваме, но за част от поборниците ни нещата са били кристално ясни, едните са били с идеалите, другите не съвсем. Захари веднага е посочвал кой от кои е. Познавал си ги е всичките, не е имал илюзии, че чистите и честните са били онези на Оборище, не онези от Влашко, написал го е, завещал ни е, че не са били от един типаж възрожденците ни... Трябва да свикваме с това. В противен случай все по-често достъпът до чуждите архиви ще е болезнен за нас, откривайки кой какви пари е вземал и за кого е работил, а пък ние какво сме учили и в какво сме искали да вярваме се оказва съвсем друга работа... Истината, историческата истина, е винаги по-добрата страна.

Редактирано Септември 20 от Borova gora

[Borova gora]

Преди 11 часа, Borova gora said:

Много закъснели реакции на Левски, но пък супер важни, ако бе вдигнал въстание, щеше да е напразно, не са били готови за бой... За съжаление оценките и за Каравелов, и за Обретенов в родната историография са сериозно оспорими. Никой няма нужда от фалшиви герои, повече от достатъчно са истинските, не е малко да сме наследници на тяхната история и няма защо да си измисляме другите. 

Тези дни исках да си припомня един стар тест, в Народната библиотека попаднах на него, но... бивш първи собственик Захари Стоянов. В едно от полетата като коментар по повод опит за изтъкване на заслуги, е написал, че и на Кирияк, и на мнозина все им се привиждал орденът на Света Анна. Прочетох в гугъл, руският орден на Света Анна е държавна награда на Руската империя, основана през 1735 г., присъждал се за военни и граждански заслуги. Ние не искаме да вярваме, но за част от поборниците ни нещата са били кристално ясни, едните са били с идеалите, другите не съвсем. Захари веднага е посочвал кой от кои е. Познавал си ги е всичките, не е имал илюзии, че чистите и честните са били онези на Оборище, не онези от Влашко, написал го е, завещал ни е, че не са били от един типаж възрожденците ни... Трябва да свикваме с това. В противен случай все по-често достъпът до чуждите архиви ще е болезнен за нас, откривайки кой какви пари е вземал и за кого е работил, а пък ние какво сме учили и в какво сме искали да вярваме се оказва съвсем друга работа... Истината, историческата истина, е винаги по-добрата страна.

"Наш свещеник, на име поп Кръстю, ще дойде при вас да се разбере ще може ли на вашата печатница да издава вестник, който ще бъде свободен за в Българско. Той щеше да отиде в Ибраила да го издава, но аз му казах по-напред да дойде да се разбере с вас. Човек е, който може да ви бъде полезен, па и вие нему в неговата работа. Той ще дойде с осем-десет хиляди гроша. Вижте дано направите по-добра работа. И словослагателят е с него, за когото ви приказваше Грую и аз." 

За поп Кръстьо ясно, но съм забравила кой е бил словослагателят, за когото и Марин Поплуканов, и Левски са говорили на Каравелов, а после и са му писали. Интересно ми е кой от Ловеч е бил съгласен да помага на поп Кръстьо да издават вестник на ВРО, не на Каравелов. Съвсем тема от последните ни постове за вестникаря, изпълнявал функцията и на цензура в своя печатен орган. Апостола е успял да се подготви, да организира свои хора, които да работят за народната работа не в стила и начина на Каравелов, а по неговия. Имал е наистина доверие в поп Кръстьо и това сме коментирали, но някак ми е убягнало кой е бил другият, готов да потегли за Влашко...

Въпреки че днес, от дистанцията на времето бих казала, по-добре по най-бързия начин попът и словослагателят да бяха отишли в Браила и нищо общо Левски да няма с Каравелов повече, но...

И една интересна статия за куриерката, споменавана многократно от Обретенов:

https://chitanka.info/text/21362-todora-bakyrdzhieva

За съжаление тя не е оставила мемоари, за да каже наистина за онези две писма дали ги е пренесла или по друг начин са стигнали до Русе...

Редактирано Септември 20 от Borova gora

[Б. Киров]

Преди 9 часа, Borova gora said:

"Наш свещеник, на име поп Кръстю, ще дойде при вас да се разбере ще може ли на вашата печатница да издава вестник, който ще бъде свободен за в Българско. Той щеше да отиде в Ибраила да го издава, но аз му казах по-напред да дойде да се разбере с вас. Човек е, който може да ви бъде полезен, па и вие нему в неговата работа. Той ще дойде с осем-десет хиляди гроша. Вижте дано направите по-добра работа. И словослагателят е с него, за когото ви приказваше Грую и аз." 

За поп Кръстьо ясно, но съм забравила кой е бил словослагателят, за когото и Марин Поплуканов, и Левски са говорили на Каравелов, а после и са му писали. Интересно ми е кой от Ловеч е бил съгласен да помага на поп Кръстьо да издават вестник на ВРО, не на Каравелов. Съвсем тема от последните ни постове за вестникаря, изпълнявал функцията и на цензура в своя печатен орган. Апостола е успял да се подготви, да организира свои хора, които да работят за народната работа не в стила и начина на Каравелов, а по неговия. Имал е наистина доверие в поп Кръстьо и това сме коментирали, но някак ми е убягнало кой е бил другият, готов да потегли за Влашко...

Въпреки че днес, от дистанцията на времето бих казала, по-добре по най-бързия начин попът и словослагателят да бяха отишли в Браила и нищо общо Левски да няма с Каравелов повече, но...

И една интересна статия за куриерката, споменавана многократно от Обретенов:

https://chitanka.info/text/21362-todora-bakyrdzhieva

За съжаление тя не е оставила мемоари, за да каже наистина за онези две писма дали ги е пренесла или по друг начин са стигнали до Русе...

Въпросът с вестника на поп Кръстю почти не е изследван, има една единствена публикация на историка Младен Стоянов в годишник на музея в Ловеч за неосъщественото начинание на попа и Левски през 1872-ра.

"Според историка Младен Стоянов инициативата е на самия поп Кръстю, когото Левски изпраща с препоръчително писмо при Любен Каравелов в Букурещ. Разривът настъпва през лятото на 1872 г., когато след убийството на дякон Паисий именно поп Кръстю е назначен за наместник на владиката Иларион Ловчански. Като човек с по-умерени възгледи той е против възприетата по същото време тактика на т.нар. революционен терор и напуска комитета, което не означава че е издал Левски… " - пише проф. Пламен Павлов през 2023 тук:

https://trud.bg/a/articles/предаден-или-заловен-левски-поп-кръстю-и-семейството-на-поп-лукан

и след това развива добре познататата теза, че предател в Ловеч няма. Да, ама пренебрегва вече публикувания доклад на Хамди до Великия везир, в който поименно са изброени най-важните членове на комитета в Ловеч /без Драсов и Пъшков, плюс Добри механджията/. Не е лесно да се разтури една "историческа седянка", започнала от първите дописки на Каравелов и утвърдена с авторитета на Д.Т.Страшимиров...

Попът, това го вярвам, писа го и Гербов, вероятно е имал намерение да издава легален "църковен" вестник, подобен на легално разрешения "Македония" на Петко Славейков. Браила също не е избран случайно, той е близо до българската диаспора в Измир и натам. 

Кой е бил словослагателя нямам данни, но е бил от Ловеч, според мен и трябва да е бил професионалист, в Ловеч доколкото ми е известно е имало печатница, следователно ковачница на кадри. Словослагател не може да бъде човек хванат от улицата, изисква се професионална подготовка. При Каравелов вече е работел словослагател от Ловеч, Астарджиев, но очевидно в писмото на Левски става въпрос за друг. Пенев и другите също са били кадри подготвени в печатници.

Схемата, според мен, е била, ВРО плаща разходите за печат и хартия на Каравелов на занижени цени, като се приспадне труда на словослагателя и вече внесените суми от Левски, в тефтера му са отбелязани значителни суми за набор от букви, дадени на Каравелов през май 1872-ра.

Попът, не съм чел статията на Стоянов в годишника, според мен, е щял да провежда една по-умерена еволюционистка линия във вестника, както пише и професорът, за да бъде разрешен вестникът легално в Българско. Тук големият въпрос е, това линията на самия Левски и ВРО ли е щяла да бъде?

И, според мен, отговорът е да.

[Borova gora]

Преди 6 часа, Б. Киров said:

Въпросът с вестника на поп Кръстю почти не е изследван, има една единствена публикация на историка Младен Стоянов в годишник на музея в Ловеч за неосъщественото начинание на попа и Левски през 1872-ра.

"Според историка Младен Стоянов инициативата е на самия поп Кръстю, когото Левски изпраща с препоръчително писмо при Любен Каравелов в Букурещ. Разривът настъпва през лятото на 1872 г., когато след убийството на дякон Паисий именно поп Кръстю е назначен за наместник на владиката Иларион Ловчански. Като човек с по-умерени възгледи той е против възприетата по същото време тактика на т.нар. революционен терор и напуска комитета, което не означава че е издал Левски… " - пише проф. Пламен Павлов през 2023 тук:

https://trud.bg/a/articles/предаден-или-заловен-левски-поп-кръстю-и-семейството-на-поп-лукан

и след това развива добре познататата теза, че предател в Ловеч няма. Да, ама пренебрегва вече публикувания доклад на Хамди до Великия везир, в който поименно са изброени най-важните членове на комитета в Ловеч /без Драсов и Пъшков, плюс Добри механджията/. Не е лесно да се разтури една "историческа седянка", започнала от първите дописки на Каравелов и утвърдена с авторитета на Д.Т.Страшимиров...

Попът, това го вярвам, писа го и Гербов, вероятно е имал намерение да издава легален "църковен" вестник, подобен на легално разрешения "Македония" на Петко Славейков. Браила също не е избран случайно, той е близо до българската диаспора в Измир и натам. 

Кой е бил словослагателя нямам данни, но е бил от Ловеч, според мен и трябва да е бил професионалист, в Ловеч доколкото ми е известно е имало печатница, следователно ковачница на кадри. Словослагател не може да бъде човек хванат от улицата, изисква се професионална подготовка. При Каравелов вече е работел словослагател от Ловеч, Астарджиев, но очевидно в писмото на Левски става въпрос за друг. Пенев и другите също са били кадри подготвени в печатници.

Схемата, според мен, е била, ВРО плаща разходите за печат и хартия на Каравелов на занижени цени, като се приспадне труда на словослагателя и вече внесените суми от Левски, в тефтера му са отбелязани значителни суми за набор от букви, дадени на Каравелов през май 1872-ра.

Попът, не съм чел статията на Стоянов в годишника, според мен, е щял да провежда една по-умерена еволюционистка линия във вестника, както пише и професорът, за да бъде разрешен вестникът легално в Българско. Тук големият въпрос е, това линията на самия Левски и ВРО ли е щяла да бъде?

И, според мен, отговорът е да.

За тази статия е важно да отбележим, че авторът не е разполагал с доклада на Саиб паша, преведен от проф. Орлин Събев, изключително уважение към него, каквото първи и преди всички е прочел, дал е възможност на всеки да го знае. Книгата със статията бе издадена тази година. В нея е и другата статия, за парите, за плащането отвън на т.н. наши дейци... Малко по малко истината от документите ще стигне до хората и ще промени наученото. Няма да стане за един ден, за една нощ, но макар и бавно, след 150 години достига до нас и не можем да си затваряме очите за нея. 

За Ловеч зная, че Левски е искал да купи печатница, която да бъде пренесена там. Той добре е разбирал силата на медиите, нищо, че голямата част от българите са били неграмотни, все някой се е наемал да им прочете. Когато нещо е било написано черно-на бяло, те са имали повече доверие на писменото слово отколкото на казаното по площади и пазари устно. Купуват печатницата, но успяват да я пренесат след Освобождението. Така и не съм намерила източници, които да кажат кой е работил на нея, за да знаем дали е бил комитетски член. 

И да, аз също нямам съмнение, че попът би следвал линията на Левски и ВРО в един църковен вестник. Не би му повлиял Каравелов, а и по църковните работи попът е бил по-голям капацитет. Апостола до последно има доверие в него, Марийка Сиркова го потвъждава, при най-последната му нощ в дома на Сиркови възпира съмненията й с думите: "Наи човек е попа...", а самият поп Кръстьо все му пращал съобщения да не стъпва в Ловеч и в Ловешко в онези месеци...

Още две статии са важни според мен, защото сега ги чета по-различен начин:

https://fakel.bg/масонството-и-до-днес-е-заклеймявано-и/

"Активно участие взема и Любен Каравелов. Неговият вестник „Свобода“ тръгва и с пари на Ценович и Н. Попович." - Днес знаем колко пари е взел от Белград, за да издава вестника, как му е дадена печатницата, колко му е плащано месечно, плюс и от Азиатския департамент, думи нямам колко алчен е бил, успял да вземе пари и от богатите българи във Влашко, които всъщност трябвало да събират пари за оръжие, но... безкрайно ненаситен е бил вестникаря, първо да заграби пари, а през 1872г. и властта...
Тук пък за лъжите на Обретенов, доказано лъжещ преди да правим новите исторически анализи, но в книгите на автора липса обаче разбора за Пенев и Кънчев, до който ние стигнахме:https://fakel.bg/10619-2/

Редактирано Септември 21 от Borova gora

[Б. Киров]

Преди 3 часа, Borova gora said:

Още две статии са важни според мен, защото сега ги чета по-различен начин:

https://fakel.bg/масонството-и-до-днес-е-заклеймявано-и/

Тази "статия" е препубликувана моя тема от форума, в който пишем, даже не са ме питали съгласен ли съм, но както и да е.

Преди 3 часа, Borova gora said:

Тук пък за лъжите на Обретенов, доказано лъжещ преди да правим новите исторически анализи, но в книгите на автора липса обаче разбора за Пенев и Кънчев, до който ние стигнахме:https://fakel.bg/10619-2/

Слагам + на всичко в тази статия, чел съм и други неща от автора й, за него очевидно е лично, то по принцип "всичко е лично" на този свят.

 

Преди 3 часа, Borova gora said:

И да, аз също нямам съмнение, че попът би следвал линията на Левски и ВРО в един църковен вестник. Не би му повлиял Каравелов, а и по църковните работи попът е бил по-голям капацитет. Апостола до последно има доверие в него, Марийка Сиркова го потвъждава, при най-последната му нощ в дома на Сиркови възпира съмненията й с думите: "Наи човек е попа...", а самият поп Кръстьо все му пращал съобщения да не стъпва в Ловеч и в Ловешко в онези месеци...

Попът не само, според мен, би следвал линията на Левски, той като духовник и личност не е бил някаква безгласна буква, а високоерудиран човек и би наложил и негова линия. Важното е да се подчертае като обсъждаме този неосъществен вестник, че Левски също е бил духовник, и то представител на т.н. "черно духовенство", за разлика от поп Кръстю, което е можело да заема висши постове в йерархията. Левски, за разлика от Каравелов и почти всички деятели на емиграцията в Белград и Влашко, заема твърда позиция синхронна с тази на Екзархията - българската държава ще бъде докъдето е българската Църква, това означава неговото "дорде не съберем четирите краища на България в едно".

[Borova gora]

Преди 4 часа, Б. Киров said:

Тази "статия" е препубликувана моя тема от форума, в който пишем, даже не са ме питали съгласен ли съм, но както и да е.

Слагам + на всичко в тази статия, чел съм и други неща от автора й, за него очевидно е лично, то по принцип "всичко е лично" на този свят.

 

Попът не само, според мен, би следвал линията на Левски, той като духовник и личност не е бил някаква безгласна буква, а високоерудиран човек и би наложил и негова линия. Важното е да се подчертае като обсъждаме този неосъществен вестник, че Левски също е бил духовник, и то представител на т.н. "черно духовенство", за разлика от поп Кръстю, което е можело да заема висши постове в йерархията. Левски, за разлика от Каравелов и почти всички деятели на емиграцията в Белград и Влашко, заема твърда позиция синхронна с тази на Екзархията - българската държава ще бъде докъдето е българската Църква, това означава неговото "дорде не съберем четирите краища на България в едно".

Както написах, аз чета всички стари документи, статии, книги и т.н. в светлината на новата информация. Някои факти ми говорят по нов начин, включително Вашата статия . Читателите има много какво да вземат от Вас, какво да научат, как да боравят с информацията, къде да внимават и по-добре от Вас, отколкото да повтарят стари мантри от стотина години... Друг е въпросът, че не са искали одобрението Ви да я публикуват, има си copyrights, има си етика...

За Левски, размонашването му и появяването му публично размонашен в Карлово след Великден е приемано доста сериозно в онези времена. Този, който е знаел за жеста му, вече е гледал с други очи на него, не като на духовник и служител на църквата. Апостола е разбирал това, защото в много от историческите извори си личи, че пред непознати той е скривал размонашването си, особено при създаване на комитети, дори е слагал расо и калимявка, за да създаде повече доверие между себе си и чуждите хора, с които на основа една клетва следвало да работят заедно най-трудната работа. Но за Каравелов е нямало тайни и от кореспонденцията им не личи да е зачитал духовния му сан.

Левски е имал мнение по църковните въпроси, нищо че не е писал статии по въпроса, не е коментирал в писмата, но не е изпускал от очи църковната борба, въпреки посветеността си на политическата, създал е дузина приятелства в манастири, женски метохи и др., останал дълбоко в себе си дякон Игнатий. Но не всеки го е приемал като такъв заради размонашването.

Още нещо, аз все още си задавам въпроси по последната книга с интересните статии. Значи, Христо Георгиев уредил 30 000 пушки да стигнат до Белград, но не успял да направи същото за българските поборници. Една-две-три-четири-пет години... дори и 3000 не осигурил. Това не е лидерът, за който се е представял. Тошков пък обещавал 20 000, ама като избухнело въстание, докато той си седял на спокойно в Одеса. Как да избухне без пушки? С тояги и сопи срещу иглянки? С черешово топче... Значи народът да се жертва, да отива на клане след ей такива обещания, за да получат след това т.н. родолюбци високи постове, а може и ордени, както споменава Захари. За много хитри са се мислели всички те. Изглежда по-лесно е било да станеш един от тях, отколкото да придобиеш мисленето на Апостола.

Това е важна тема, някъде в средата на шестдесетте е било по-логично да се вмести между хъшовете, вместо да се разграничи от тях. Имам идея защо не се е присъединил, защо разработил свой път към свободата. През цялото време е бил с момчета от българско, които отишли в легията с него и с него се върнали да си работят у дома. Останал при корените си, при своите, при работещите в българско, изтъкнал го в едно писмо от Ловеч, а след случая Зайчар е било ясно на Белград, че на него няма нужда да му предлагат нищо, нямало да го спечелят. За Найден Геров зная, че са дискутирали в Пловдив накъде и защо, но няма данни да му е предлагал нещо както било предлагано на Христо Георгиев, на Каравелов. Дори с Хаджипенчович в Цариград е коментирал, но останал на своето мнение. Не са му повлияли, въпросът е как е изградил тази непромокаемост в себе си. Някъде след четата на Хитов и преди първата обиколка вече е бил недостъпен за чуждо влияние. Но как се е съхранил? Дори Касабов не е издържал и се оттеглил... 

Редактирано Септември 21 от Borova gora

[Borova gora]

On 21.09.2025 г. at 20:22, Borova gora said:

Както написах, аз чета всички стари документи, статии, книги и т.н. в светлината на новата информация. Някои факти ми говорят по нов начин, включително Вашата статия . Читателите има много какво да вземат от Вас, какво да научат, как да боравят с информацията, къде да внимават и по-добре от Вас, отколкото да повтарят стари мантри от стотина години... Друг е въпросът, че не са искали одобрението Ви да я публикуват, има си copyrights, има си етика...

За Левски, размонашването му и появяването му публично размонашен в Карлово след Великден е приемано доста сериозно в онези времена. Този, който е знаел за жеста му, вече е гледал с други очи на него, не като на духовник и служител на църквата. Апостола е разбирал това, защото в много от историческите извори си личи, че пред непознати той е скривал размонашването си, особено при създаване на комитети, дори е слагал расо и калимявка, за да създаде повече доверие между себе си и чуждите хора, с които на основа една клетва следвало да работят заедно най-трудната работа. Но за Каравелов е нямало тайни и от кореспонденцията им не личи да е зачитал духовния му сан.

Левски е имал мнение по църковните въпроси, нищо че не е писал статии по въпроса, не е коментирал в писмата, но не е изпускал от очи църковната борба, въпреки посветеността си на политическата, създал е дузина приятелства в манастири, женски метохи и др., останал дълбоко в себе си дякон Игнатий. Но не всеки го е приемал като такъв заради размонашването.

Още нещо, аз все още си задавам въпроси по последната книга с интересните статии. Значи, Христо Георгиев уредил 30 000 пушки да стигнат до Белград, но не успял да направи същото за българските поборници. Една-две-три-четири-пет години... дори и 3000 не осигурил. Това не е лидерът, за който се е представял. Тошков пък обещавал 20 000, ама като избухнело въстание, докато той си седял на спокойно в Одеса. Как да избухне без пушки? С тояги и сопи срещу иглянки? С черешово топче... Значи народът да се жертва, да отива на клане след ей такива обещания, за да получат след това т.н. родолюбци високи постове, а може и ордени, както споменава Захари. За много хитри са се мислели всички те. Изглежда по-лесно е било да станеш един от тях, отколкото да придобиеш мисленето на Апостола.

Това е важна тема, някъде в средата на шестдесетте е било по-логично да се вмести между хъшовете, вместо да се разграничи от тях. Имам идея защо не се е присъединил, защо разработил свой път към свободата. През цялото време е бил с момчета от българско, които отишли в легията с него и с него се върнали да си работят у дома. Останал при корените си, при своите, при работещите в българско, изтъкнал го в едно писмо от Ловеч, а след случая Зайчар е било ясно на Белград, че на него няма нужда да му предлагат нищо, нямало да го спечелят. За Найден Геров зная, че са дискутирали в Пловдив накъде и защо, но няма данни да му е предлагал нещо както било предлагано на Христо Георгиев, на Каравелов. Дори с Хаджипенчович в Цариград е коментирал, но останал на своето мнение. Не са му повлияли, въпросът е как е изградил тази непромокаемост в себе си. Някъде след четата на Хитов и преди първата обиколка вече е бил недостъпен за чуждо влияние. Но как се е съхранил? Дори Касабов не е издържал и се оттеглил... 

Да допълня, много си заслужава да бъде изслушан и е безплатен този подкаст, впечатлена съм и има какво да бъде коментирано, като проф. Митев споменава новите документи срещу дългогодишните мантри:

 

[Б. Киров]

Преди 20 часа, Borova gora said:

впечатлена съм и има какво да бъде коментирано

Има, да, навремето Тошко Колев и Джони Пенков водеха предаване "тоталния наблюдател"

Ако трябва да сме сериозни:

тук ИИ е превел "Блазнавац" като "блас нават", пояснение...

Блазнавац умира през април 1873-та, същия месец Каравелов свиква общо събрание на БРЦК, на което отменя устава от 1872-ра; уставът е написан за единоначалие /негово/ в предстоящо въстание; Блазнавац умира, умира и Устава на Каравелов;

Веднага след смъртта на Блазнавац /вижте сръбския текст за тази "светла личност" по-горе в темата/, на негово място министър председател става Йован Ристич:

Кажете ми Вие, бихте ли разчитали на едни хора като сръбското правителство, които се въртят като фурнаджийски лопати, че ще държат на обещанията си?

Дали Левски е бил толкова глупав или наивен, за да промени мнението си в разстояние на 20 дни, както твърди многоуважавания професор /без ирония/, че на 21-ви ноември 1872-ра да забрани на комитетите да вдигат въстание, а на 12-ти декември същата година вече да е бил убеден от Каравелов и компания в Букурещ и Белград, че правителството на Блазнавац е сериозен партньор и на него може да се разчита?

[Borova gora]

Преди 3 часа, Б. Киров said:

Има, да, навремето Тошко Колев и Джони Пенков водеха предаване "тоталния наблюдател"

Ако трябва да сме сериозни:

тук ИИ е превел "Блазнавац" като "блас нават", пояснение...

Блазнавац умира през април 1873-та, същия месец Каравелов свиква общо събрание на БРЦК, на което отменя устава от 1872-ра; уставът е написан за единоначалие /негово/ в предстоящо въстание; Блазнавац умира, умира и Устава на Каравелов;

Веднага след смъртта на Блазнавац /вижте сръбския текст за тази "светла личност" по-горе в темата/, на негово място министър председател става Йован Ристич:

Кажете ми Вие, бихте ли разчитали на едни хора като сръбското правителство, които се въртят като фурнаджийски лопати, че ще държат на обещанията си?

Дали Левски е бил толкова глупав или наивен, за да промени мнението си в разстояние на 20 дни, както твърди многоуважавания професор /без ирония/, че на 21-ви ноември 1872-ра да забрани на комитетите да вдигат въстание, а на 12-ти декември същата година вече да е бил убеден от Каравелов и компания в Букурещ и Белград, че правителството на Блазнавац е сериозен партньор и на него може да се разчита?

Аз предполагам, че за ноемврийските писма на Апостола става въпрос:

"Писмо до членовете на окръжния център в Голям Извор 
1872 декември 12  №-р 47-й
Братя в Окружният център в Сюлейманооглу Дауд,
Напред и не бойте се! Нека българското юнашко око се не бои вече от мъките на дрипавият читак. Ето времето се вече решава; близо е да докажем душманину, че българинът не ще бъде вече роб, а свободен и който от тях не припознае нашите закони и да живее с нас по същите граждански правила, той с всичко в един миг ще стане на прах и пепел. 
Ний членовете на Централният комитет събираме се да определим вече време за общонародно въстание, защото силно ни принуждава вънкашното обстоятелство без друго да вървим на бой и минута да се не губи! Но това спираме за някой месец и друг, докато се извести по всичките страни на Българско да се приготвят откъм барут, куршум и пр.; да дават кой колкото пари вече има; да вдигат с лихва кой колкото вече може, които пари най-много до два месеца да бъдат готови, че щом пишем, да се донесат задето ги поискаме, та докато се нарежда работата за революция, да станат готови пушките и всичките други припас и да се разнесе по местата, задето е нужно, защото вдигнем ли вече народните байраци, дотам всичкото приготовление! Всичко това по-скоро да съобщите по всичките страни!"

Аз обаче винаги съм чела това и другите му писма от ноември-декември, 1872г. като негов опит да окуражава, за да не спре работата, да вдига духа там където имало отчаяние пред най-голямата дотогавашна заплаха пред организацията му. На всички е писал думи като "кураж", "дързост", за да им вдъхне вяра, че трябва да продължат. 

Подобни думи казва и в най-тежкия си час на Николчо Цвятков, дори и тогава не се е предал пред бедата:

„Нашата работа се поосуети малко, се позабави, но пак ще се поднови скоро, тя само закппя на няколко време!“

Явно обаче моя прочит не е близък до официалния, проф. Митев не назовава пряко на кои документи се опира мнението му, но няма кои да са други, за него тези писма означават друго, че Левски отивал в Букурещ да уговаря въстанието, вече се бил съгласил с Каравелов... Но... писмо от Левски до Каравелов с такова съгласие няма. Ако идеята бе да тича в Букурещ, за да се разберат за въстанието, нямаше да има необходимост да минава през Ловеч, да държи толкова много на архивата, да я изисква и събира, да иска да я пренесе през Дунава... Архивата би била била на второ, трето, четвърто място сред приоритетите, ако обявяването на въстанието е на първо място. Друга му е била идеята по пътя към Влашко, заради която рискувал живота си и влезнал в капана, приоритети са били архивът и парите за оръжие, събраните народни пари... Не е бързал презглава да тича и да уговаря въстание. 

Нека кажа и още нещо, точно той не е имал нужда от никого, за да обяви въстание, можел е сам да го направи. Другите, включително Каравелов са зависели в тази част от него, но той не е зависел от тях, можел е хипотетично да го направи по всяко време. Аз затова съм приемала писмата му като окуражителни и смели, вдъхващи увереност на останалите на свобода комитаджии, че един ден въстание все пак ще има въпреки арестите и съдебния процес. Освен това ако е искал, той вече е имал разрешителното за въстание от Букурещ и не е било нужно да отива там, за да го получи, но дори и е бил подканян настойчиво да го вдигне. Писмено. Второто писмо на Каравелов. Но сигурно аз не тълкувам документите от този период правилно или на проф. Митев му убягва гледна точка като моята.

Относно сърбите, Левски е бил в Легията, лежал е и в тъмницата в Зайчар, на него никой нищо не е трябвало да обяснява... само дето не е знаел, че Хитов и Каравелов са били на заплата към Белград, както и Дяковчанина, за когото обаче може и да е подозирал. За Кънчев не знаем, макар и той да е "минал" оттам и стоял около два месеца, а после започнал да изпълнява задачи, които не ВРО му била поставила...

Замислих се за Русе, Левски не е създал там комитета, Каравелов го нямало в Букурещ и е измислица на Обретенов, че ги подтикнал, той по това време е бил в Белград. Остава да са се самосъздали, самообявили са се за такива, затова Обретенов настоявал пред свой познат книжар да го препоръча на Големия за куриер. Така, без никой да ги е заклел и признал като комитет, легитимирали членството си в организацията на Левски, за която чули от Кънчев, нещо такова предполагам се е случило, иначе нямали ничие одобрение и благословия, самозванци. Чудех се защо Обретенов е настоявал да бъде одобрен за куриер.Защото с одобрението на Големия отишъл да се представи на Каравелов и по този начин вече е бил вътрешен човек. Протоколите, които също са писали приличат с кодовете вместо имената на старите ТБЦК, а не на ВРО. Така са предполагали, че трябва да бъде, нямало е кой да им каже как следва да ги водят, което подкрепя идеята ми, че са се самовнедрили в организацията, защото ТБЦК е с отмирала дейност, а от Кънчев научили, че има нова организация, на която той е парашутиран като заместник на лидера... От 7 юни 1871 г. е писмото на Големия до Никола, а в края на август 1871 г. Ангел Кънчев се срещнал в Ловеч с дякона Левски и с другия му помощник Димитър Общи, за да започнат тримата заедно работа т.е. все още не е имал право да създава комитети и одобрение за народната работа от Апостола. Изглежда наистина са се самообявили за комитет, колкото и странно да звучи.

Другото от подкаста, Стамболов викал Обретенов да отива да работи за свободата, интересно защо толкова държал точно на него...

Редактирано Сряда в 18:28 от Borova gora

[Б. Киров]

Преди 36 минути, Borova gora said:

Другото от подкаста, Стамболов викал Обретенов да отива да работи за свободата, интересно защо толкова държал точно на него...

Да, интересно наблюдение, аз засега нямам обяснение, какво е Вашето?

И още нещо, което ме впечатли силно от този подкаст - Гюргевските апостоли /те не са комитет, според професора, са действали абсолютно конспиративно, като херметична група, дори останалите дейци във Влашко, включително Ботев, не са знаели какво заседават.

И най-важното, без никаква връзка с комитетите в Българско.

Що за идея, боже мой, да вдигаш въстание и да държиш цялата мрежа на ВРО в Българско изолирана?!

Въстание без разчет на оръжие, муниции, хора...

[Borova gora]

Преди 12 часа, Б. Киров said:

Да, интересно наблюдение, аз засега нямам обяснение, какво е Вашето?

И още нещо, което ме впечатли силно от този подкаст - Гюргевските апостоли /те не са комитет, според професора, са действали абсолютно конспиративно, като херметична група, дори останалите дейци във Влашко, включително Ботев, не са знаели какво заседават.

И най-важното, без никаква връзка с комитетите в Българско.

Що за идея, боже мой, да вдигаш въстание и да държиш цялата мрежа на ВРО в Българско изолирана?!

Въстание без разчет на оръжие, муниции, хора...

В статии е споменавано, че Обретенов бил близък на Стамболов и затова станал околийски началник. Но никъде не е проследено откъде и как започва близостта им. Важното е, че в Гюргево и двамата били в най-затворения кръг на взимащите решения, докато например един Бенковски е бил допускан само като слушател. Стамболов получил пълномощно от БРЦК и затова събрал седянката, но пък от нея категорично изолирал Каравелов и всички, които по едно или друго време били близки до него, включително Ботев, Драсов, Пеев и т.н. Някъде по това време е плашил Каравелов и с пистолет за липсващия архив на БРЦК, който вестникарят така и не предал никога никому, явно не е разполагал с него. Така остава съмнението, че Марин Поплуканов е прав като разпознал протоколите на комитета в Ловеч изсипани пред Извънредната Комисия...
Аз имам идея защо са му трябвали протоколите от столицата на Привременното правителство на Каравелов. Първо бяха подписите, искани от Тошков, после онзи зашифрован списък, пренасян от Кънчев и очакван от Христо Георгиев, накрая Каравелов е решил да докаже сериозността на ВРО като предостави протоколите, най-вероятно на руския консул в Букурещ. На сайта vasil-levki.eu, на който много пъти сме се позовавали тук е поместено съобщение от Найден Геров до граф Игнатиев от зимата на 1872г., съдържащо сериозни съмнения има ли истинска организация, каквато е представял нейния лидер.
Но от бандата около Каравелов, единствено Обретенов се вмъква във вътрешния кръг на Стамболов. Още се питам как и кога е спечелил доверието му? Вероятно още след подаване на оставката от Каравелов като председател на БРЦК, Обретенов винаги добре се е ориентирал на кой висшестоящ да служи...

И така, в Гюргево ту си пийвали според документите, ту играели комар, ту вземали решения... и така откарали петдесет дни като Горов ги е хранил.

Има и още нещо, как са си представяли въстание като тяхна лична работа, в която други поборници, хъшове да не участват? Тогава някой им е плащал за нея...

Редактирано Четвъртък в 07:00 от Borova gora

[Б. Киров]

Преди 9 часа, Borova gora said:

В статии е споменавано, че Обретенов бил близък на Стамболов и затова станал околийски началник.

Проф. Митев спомена в подкаста, че Стамболов писал на Обретенов, че ще дойде лично в Русе и ще го издърпа за ушите, за да работи за делото на революцията. Отказът на Обретенов е бил през 1874-та, когато се скарва жестоко с Греков по повод на голямата сестра на Обретенов, Петрана. Греков напуска Русе и оставя Петрана бременна от него и излъгана, че ще се ожени за нея. Обретенов обявява, че повече няма да работи в комитета, заради Греков. Следват увещания и молби, след което Обретенов се появява на общото събрание на БРЦК в Букурещ, вече като поддръжник на Стамболов и Ботев, вероятно оттогава е била близостта между двамата.

 

Преди 9 часа, Borova gora said:

И така, в Гюргево ту си пийвали според документите, ту играели комар, ту вземали решения... и така откарали петдесет дни като Горов ги е хранил.

Има и още нещо, как са си представяли въстание като тяхна лична работа, в която други поборници, хъшове да не участват? Тогава някой им е плащал за нея...

Пак прелистих Захари Стоянов, в Записките той твърди, че преди да влязат в Българско, "апостолите" се сдобили със сръбски паспорти, издадени им от сръбския консул в Букурещ по настояване на Стамболов. Никой от БРЦК и вътрешните комитети не знаел нищо за заседанията им в Гюргево, но сръбския консул им издал паспорти, много тайно, като Гарабет Шпионина...

Относно подготовката им за въстанието, пак от Захари:

"защото хора и ние имахме, но от тях само едната четвърт беше въоръжена с допотопни оръжия, а останалите нямаха даже и по една брадва на ръката. Това беше навсякъде; ако ние имахме оръжие да раздадем на всичките въста-нали българи от IV окръг, то поддържанието на въста-нието беше гарантирано поне за един месец."

" Па и що ли бихме направили на неприятеля, ако го нападнехме с нашите чакмаклии пушки, от които една на десетте можеше да гръмне като хората? Не само ние, но да се съберяха 10 000 въстаници с подобни плющялки пушки, пак нищо не бяха в състояние да сторят срещу 500 иглянки. Турците не искаха и да знаят даже за нашите приготовления. Малко се тия бояха."

"Бенковски от минута на минута ставаше по-замислен и несъобщителен. Забравих да кажа, че когато се явихме пръв път над Лисец и Панагюрище се представи пред очите ни във всичката своя грозотия, Бенковски спря коня си на върха на планината и посочи с пръст към пламналото село.

 — Моята цел е постигната вече! В сърцето на тиранина аз отворих такава люта рана, която никога няма да заздравей; а на Русия — нека тя заповяда!… — каза той и отиде да седне при корена на един бук."

С последното Захари е казал всичко за целта на въстанието. Нищо общо с планираното от Васил Левски въстание. Но нали сме свикнали да викаме на всичко "ура!" без много да мислим, нека си върви инерцията.

Може още много да се напише кои са били истинските двигатели на това удавено в българска кръв въстание, но не ни е в темата.

[Borova gora]

Преди 1 час, Б. Киров said:

Проф. Митев спомена в подкаста, че Стамболов писал на Обретенов, че ще дойде лично в Русе и ще го издърпа за ушите, за да работи за делото на революцията. Отказът на Обретенов е бил през 1874-та, когато се скарва жестоко с Греков по повод на голямата сестра на Обретенов, Петрана. Греков напуска Русе и оставя Петрана бременна от него и излъгана, че ще се ожени за нея. Обретенов обявява, че повече няма да работи в комитета, заради Греков. Следват увещания и молби, след което Обретенов се появява на общото събрание на БРЦК в Букурещ, вече като поддръжник на Стамболов и Ботев, вероятно оттогава е била близостта между двамата.

 

Пак прелистих Захари Стоянов, в Записките той твърди, че преди да влязат в Българско, "апостолите" се сдобили със сръбски паспорти, издадени им от сръбския консул в Букурещ по настояване на Стамболов. Никой от БРЦК и вътрешните комитети не знаел нищо за заседанията им в Гюргево, но сръбския консул им издал паспорти, много тайно, като Гарабет Шпионина...

Относно подготовката им за въстанието, пак от Захари:

"защото хора и ние имахме, но от тях само едната четвърт беше въоръжена с допотопни оръжия, а останалите нямаха даже и по една брадва на ръката. Това беше навсякъде; ако ние имахме оръжие да раздадем на всичките въста-нали българи от IV окръг, то поддържанието на въста-нието беше гарантирано поне за един месец."

" Па и що ли бихме направили на неприятеля, ако го нападнехме с нашите чакмаклии пушки, от които една на десетте можеше да гръмне като хората? Не само ние, но да се съберяха 10 000 въстаници с подобни плющялки пушки, пак нищо не бяха в състояние да сторят срещу 500 иглянки. Турците не искаха и да знаят даже за нашите приготовления. Малко се тия бояха."

"Бенковски от минута на минута ставаше по-замислен и несъобщителен. Забравих да кажа, че когато се явихме пръв път над Лисец и Панагюрище се представи пред очите ни във всичката своя грозотия, Бенковски спря коня си на върха на планината и посочи с пръст към пламналото село.

 — Моята цел е постигната вече! В сърцето на тиранина аз отворих такава люта рана, която никога няма да заздравей; а на Русия — нека тя заповяда!… — каза той и отиде да седне при корена на един бук."

С последното Захари е казал всичко за целта на въстанието. Нищо общо с планираното от Васил Левски въстание. Но нали сме свикнали да викаме на всичко "ура!" без много да мислим, нека си върви инерцията.

Може още много да се напише кои са били истинските двигатели на това удавено в българска кръв въстание, но не ни е в темата.

Намерих цитата:

1872 декември, 2 – Н. Геров – Пловдив, пише на Евл. Георгиев – Букурещ: „Всичко това [т.е. комитетското дело] е работа на бивший Дякон Василий Лъвский, карловец, който 3 -4 години ходи из България да проповядува, че уж има някакъв комитет, който при-готовлява освобождението на българите и е излъгал мнозина да му се поведят.“ - https://www.vasil-levski.eu/за-левски/биография/1872-година-временно-заглавие-и-нередакт/

Затова, според мен, Каравелов е искал архива на Ловеч и Марин го е пренесъл на Събранието в Букурещ, та после и си го е познал пред Извънредната Комисия, не би могъл да сбърка почерка на Драсов, например, познавал го е добре, а Драсов е пишел писмата, въртял е комитета... Архивът на Ловешкия комитет е бил важен както на никой друг комитет, оттам са пишели и получавали писма от другите комитети, от Влашко, организирали са продажбата на пищовите и т.н. На вестникаря е трябвал, за да убеди азиатския департамент, че нищо не е наужким, организацията не е фантазия. Той или го е дал на руското консулство в Букурещ като уверение, че има такава организация, работеща, или го е изтъргувал с Белград. От цитата на Геров се разбира, че са се съмнявали дори през 1872г., плюс че биха били обезпокоени, ВРО е била извън външен контрол...

Открих също така каква е била заверата между Обретенов и Стамболов, важно е защо толкова години никой не закачал Обретенов и той се измъквал сух въпреки всичките си лъжи и оплитания:

"На събранието въпросът за определяне заместник на Левски не се обсъжда, но явно кандидатурата на Стамболов е била приета по принцип. Доказателството е точка 3 от протокола, с която БРЦК натоварва русенския комитет (определил Стамболов за приемник на Левски) да съживи дейността на замрелите вътрешни комитети и да образува нови "до главното събрание", като за целта Централният комитет заделя 20 турски лири." https://liternet.bg/publish4/bgyrdev/podir/03_01.htm

И още нещо за Априлското, защото Стамболов се имал за наследник на Левски, обаче скрил от всички други Апостоли какви ги вършел в Белград, не им написал и ред в какво участва и планува, изпратил Живков, който не е бил апостол и верен само нему, използвал момента, за да получи контактите и познанствата там на Хитов и Каравелов, та да можел сам да уговаря в бъдеще бунтове с важните хора отвън и .т.н, не поддържал никаква връзка с останалите три окръга и оставил въстанието без център, централна власт и координация, в своя Търновски не свършил на терен много работа, очевидно очаквал отвън някой да ни освободи, не вярвал във въстанието съдейки по реакцията му на кървавото писмо, но други четат биографията му по различен начин:
https://liternet.bg/publish4/bgyrdev/istoria/1876.htm

Това не е наследникът на Левски... макар Стамболов да е имал и своите качества на политик.

Редактирано Четвъртък в 18:11 от Borova gora

[Б. Киров]

Преди 15 часа, Borova gora said:

И още нещо за Априлското, защото Стамболов се имал за наследник на Левски, обаче скрил от всички други Апостоли какви ги вършел в Белград, не им написал и ред в какво участва и планува, изпратил Живков, който не е бил апостол и верен само нему, използвал момента, за да получи контактите и познанствата там на Хитов и Каравелов, та да можел сам да уговаря в бъдеще бунтове с важните хора отвън и .т.н, не поддържал никаква връзка с останалите три окръга и оставил въстанието без център, централна власт и координация, в своя Търновски не свършил на терен много работа, очевидно очаквал отвън някой да ни освободи, не вярвал във въстанието съдейки по реакцията му на кървавото писмо, но други четат биографията му по различен начин:
https://liternet.bg/publish4/bgyrdev/istoria/1876.htm

Това не е наследникът на Левски... макар Стамболов да е имал и своите качества на политик.

Според изследване на Римма Бицаева – Стоянова, Стефан Стамболов е бил вербуван за сътрудник на руското военно разузнаване още през 1872-ра, т.е. на 18-годишна възраст, най-вероятно по време на пребиваването му в Одеса:

"Според секретните лекции на военното ни разузнаване, цитирани от полк. Иван Пенков в книгата му „българинът на руска служба полковник Иван Кишелски проникнал в БРЦК в Букурещ и вербовал много от членовете му за нуждите на руското разузнаване, в това число Тома Кърджиев (ръководител на агентурно разузнавателни групи) и Стефан Стамболов (Иван Пенков, „Катарзисът. Военно разузнаване”, т. I, Унив. изд. Св. Кл. Охридски, стр. 30-32 ). Фактът, че Стефан Стамболов е бил вербован през 1872 г. за нуждите на руското имперско военно разузнаване не е нов, но е много малко известен. Ето какво пише в само преди три години задълбоченият познавач на биографията на  генерал Иван Кишелски – историкът Римма Бицаева – Стоянова: „Най – близкият помощник на Иван Кишелски в неговата разузнавателна дейност бил неговият стар приятел още от времената на Кримската война, воеводата Тодор Велков. Историята е съхранила някои от имената на агентите на тандема Иван Кишелски – Тодор Велков. Сред тях са Тома Кърджиев, Стефан Стамболов, Филип Симидов, Никола Славков, Христо Стоянов, Георги Ранчев, Димитър Костов, Стою Филипов, Христо Караминков..” (Римма Бицаева-Стоянова, „Генерал Иван Попкирков Кишелский – один из достойнейших болгарскиях патриотов”, В. Търново, Изд. Ивис, 2009, стр. 183)

Вероятно тези факти за Стамболов ще бъдат приети като неполиткоректни, защото митологията около Стамболов е голяма – след руско – турската война става „русофоб”, „спасител от руското проникване”, „създател на нова България” и т.н."

https://frognews.bg/glasat-na-jabata/glasat/moskovskata-agentura-balgariia--vekove-vekove.html

Това е от публикация на Антон Тодоров. Ако погледнем имената на "апостолите" от Гюргево, такива са били и други. Тодор Велков е бил войвода на руска издръжка и служба, подобна е биографията и на Михаил Греков, син на Генчо Къргов.

 

 

 

[Borova gora]

Преди 2 часа, Б. Киров said:

Според изследване на Римма Бицаева – Стоянова, Стефан Стамболов е бил вербуван за сътрудник на руското военно разузнаване още през 1872-ра, т.е. на 18-годишна възраст, най-вероятно по време на пребиваването му в Одеса:

"Според секретните лекции на военното ни разузнаване, цитирани от полк. Иван Пенков в книгата му „българинът на руска служба полковник Иван Кишелски проникнал в БРЦК в Букурещ и вербовал много от членовете му за нуждите на руското разузнаване, в това число Тома Кърджиев (ръководител на агентурно разузнавателни групи) и Стефан Стамболов (Иван Пенков, „Катарзисът. Военно разузнаване”, т. I, Унив. изд. Св. Кл. Охридски, стр. 30-32 ). Фактът, че Стефан Стамболов е бил вербован през 1872 г. за нуждите на руското имперско военно разузнаване не е нов, но е много малко известен. Ето какво пише в само преди три години задълбоченият познавач на биографията на  генерал Иван Кишелски – историкът Римма Бицаева – Стоянова: „Най – близкият помощник на Иван Кишелски в неговата разузнавателна дейност бил неговият стар приятел още от времената на Кримската война, воеводата Тодор Велков. Историята е съхранила някои от имената на агентите на тандема Иван Кишелски – Тодор Велков. Сред тях са Тома Кърджиев, Стефан Стамболов, Филип Симидов, Никола Славков, Христо Стоянов, Георги Ранчев, Димитър Костов, Стою Филипов, Христо Караминков..” (Римма Бицаева-Стоянова, „Генерал Иван Попкирков Кишелский – один из достойнейших болгарскиях патриотов”, В. Търново, Изд. Ивис, 2009, стр. 183)

 

Вероятно тези факти за Стамболов ще бъдат приети като неполиткоректни, защото митологията около Стамболов е голяма – след руско – турската война става „русофоб”, „спасител от руското проникване”, „създател на нова България” и т.н."

https://frognews.bg/glasat-na-jabata/glasat/moskovskata-agentura-balgariia--vekove-vekove.html

Това е от публикация на Антон Тодоров. Ако погледнем имената на "апостолите" от Гюргево, такива са били и други. Тодор Велков е бил войвода на руска издръжка и служба, подобна е биографията и на Михаил Греков, син на Генчо Къргов.

https://www.168chasa.bg/article/6255156 - Това е съвсем прясна статия относно твърдението колко конспиративна е била Гюргевската седянка. От друга страна, аман от предатели, ей, няма случай някой да не е тичал да издава... Не знам как Стамболов е имал заблуди, че е вършил тайни неща. То и затова толкова са му повярвали, Бенковски въобще не се е сещал за него, Иларион Драгостинов явно не е искал да му отчита, че не се справял достатъчно добре, събудил народа колкото за една чета, а за Заимов... историята сама е разказала..., а за Софийския окръг на Обретенов май само той си е повярвал и wikipedia.  
Между другото, има още нещо, Левски е изисквал стриктно водене на Протоколи от комитетите, никаква безконтролност, всичко да го има черно-на бяло, да е чисто, играели си със съдбата на седем милиона българи и не търпял компромиси с правилата, същото е спазвал и Бенковски на Оборище, само в Гюргевската "казарма" не се записвало ни ред, как са помнели кой с какво е бил съгласен в ден първи, в ден втори на петдесет и четвъртия ден, на петдесет и петия, абсолютна историческа безотговорност... Май ще се окажат прави тези исторически източници, дето твърдят, че е било пиянска сбирка в началото, по много от вино, комар и безкрайни приказки като в хъшовските кръчми, накрая по Коледа, когато били подканяни да напуснат, успели да вземат общо решение за въстание се разпределили кой накъде на пияна глава. Да не говорим, че при липса на устав, маркиращ задълженията им, нямало и как да се разбере изпълнявал ли някой взети решения или просто се е разхождал из лозята в женски дрехи като Заимов, нямало търсене на отговорност. Всеки се оправял както намерел за добре без никаква централизация на процеса, който уж Стамболов щял да води, но пък той си криел работата от другите, никой да не знаел какво прави и какво не, изобщо не поддържал кореспонденция тип Левски, в която да се отчита всичко, куриерските служби не били това, което са означавали във ВРО времето. Стамболов само дето си представял, че е негов наследник... 
Е, сега Гюргевски комитет, събрание и не знам кво си патетично е наречено от сляп патриотизъм и от срам, но в това отношение истината е в Оборище, там се провело истински тип, в стила на Апостола, събрание за вземане на решения. Това не може да се отрече на Бенковски, колкото и да е бил авторитарен, каквото и да е искал от събраните, все пак организирал и провел "народно събрание". Тук проф. Митев е прав, Гюргевската афера не следва да бъде преекспонирана, в голямата си част от времето е била като махленска сбирка, само че от различни махали в българско, не от една. 
Другото за отбелязване е поведението на Стамболов, той вземал участие някъде в нещо на принципа на Христо Георгиев, ако е подканян от някого, ако му е дадено отвън указание... Точно както и Каравелов все търсел "исканият съвет, как и на кого да се пише, и молбата по отношение на предстоящата „кървава сватба”: „постарайте се да и дадете нужното направление” – всичко това говори недвусмислено за поети и структно изпълнявани от Каравелов ангажименти най-вероятно към Азиатския департамент на министерството на външните работи или към Военното министерство, а защо не и към двете институции." Няма я независимостта на Апостола, самостоятелността му при решенията, собствените идеи, инициативи, търсенето на пътища, а не на заповеди отвън.
Но най-силно в подкаста ми направи впечатление, че имало добра основа за твърдението, че въстанието е предизвикано от турската власт, за да потисне бунтовете навреме, преди да е станало масово и трудно овладяемо. Е, сметките не излезнали, предизвикали намесата на Великите, но е интересно за размисъл. Властта наистина е разполагала с достатъчно информация къде какво се е подготвяло и от кого. Но има доста статии, в това число горепосочената, които твърдят точно обратното, че турската полиция е правела усилия да предотврати бунтовете, така че въпросът къде е истината стои пред нас. 

[Б. Киров]

Преди 18 часа, Borova gora said:

https://www.168chasa.bg/article/6255156 - Това е съвсем прясна статия относно твърдението колко конспиративна е била Гюргевската седянка. От друга страна, аман от предатели, ей, няма случай някой да не е тичал да издава... Не знам как Стамболов е имал заблуди, че е вършил тайни неща. То и затова толкова са му повярвали, Бенковски въобще не се е сещал за него, Иларион Драгостинов явно не е искал да му отчита, че не се справял достатъчно добре, събудил народа колкото за една чета, а за Заимов... историята сама е разказала..., а за Софийския окръг на Обретенов май само той си е повярвал и wikipedia.  
Между другото, има още нещо, Левски е изисквал стриктно водене на Протоколи от комитетите, никаква безконтролност, всичко да го има черно-на бяло, да е чисто, играели си със съдбата на седем милиона българи и не търпял компромиси с правилата, същото е спазвал и Бенковски на Оборище, само в Гюргевската "казарма" не се записвало ни ред, как са помнели кой с какво е бил съгласен в ден първи, в ден втори на петдесет и четвъртия ден, на петдесет и петия, абсолютна историческа безотговорност... Май ще се окажат прави тези исторически източници, дето твърдят, че е било пиянска сбирка в началото, по много от вино, комар и безкрайни приказки като в хъшовските кръчми, накрая по Коледа, когато били подканяни да напуснат, успели да вземат общо решение за въстание се разпределили кой накъде на пияна глава. Да не говорим, че при липса на устав, маркиращ задълженията им, нямало и как да се разбере изпълнявал ли някой взети решения или просто се е разхождал из лозята в женски дрехи като Заимов, нямало търсене на отговорност. Всеки се оправял както намерел за добре без никаква централизация на процеса, който уж Стамболов щял да води, но пък той си криел работата от другите, никой да не знаел какво прави и какво не, изобщо не поддържал кореспонденция тип Левски, в която да се отчита всичко, куриерските служби не били това, което са означавали във ВРО времето. Стамболов само дето си представял, че е негов наследник... 
Е, сега Гюргевски комитет, събрание и не знам кво си патетично е наречено от сляп патриотизъм и от срам, но в това отношение истината е в Оборище, там се провело истински тип, в стила на Апостола, събрание за вземане на решения. Това не може да се отрече на Бенковски, колкото и да е бил авторитарен, каквото и да е искал от събраните, все пак организирал и провел "народно събрание". Тук проф. Митев е прав, Гюргевската афера не следва да бъде преекспонирана, в голямата си част от времето е била като махленска сбирка, само че от различни махали в българско, не от една. 
Другото за отбелязване е поведението на Стамболов, той вземал участие някъде в нещо на принципа на Христо Георгиев, ако е подканян от някого, ако му е дадено отвън указание... Точно както и Каравелов все търсел "исканият съвет, как и на кого да се пише, и молбата по отношение на предстоящата „кървава сватба”: „постарайте се да и дадете нужното направление” – всичко това говори недвусмислено за поети и структно изпълнявани от Каравелов ангажименти най-вероятно към Азиатския департамент на министерството на външните работи или към Военното министерство, а защо не и към двете институции." Няма я независимостта на Апостола, самостоятелността му при решенията, собствените идеи, инициативи, търсенето на пътища, а не на заповеди отвън.
Но най-силно в подкаста ми направи впечатление, че имало добра основа за твърдението, че въстанието е предизвикано от турската власт, за да потисне бунтовете навреме, преди да е станало масово и трудно овладяемо. Е, сметките не излезнали, предизвикали намесата на Великите, но е интересно за размисъл. Властта наистина е разполагала с достатъчно информация къде какво се е подготвяло и от кого. Но има доста статии, в това число горепосочената, които твърдят точно обратното, че турската полиция е правела усилия да предотврати бунтовете, така че въпросът къде е истината стои пред нас. 

Когато се пише за Априлското въстание в българската историография, бегло се споменават други две събития на неговия фон - въстанието в Босна и Херцеговина от 1875 и веднага започналата след Априлското въстание Сръбско-турска война от 1876. Тези две събития обаче са ключови за българското въстание. Неуспешното Старозагорско въстание, предшестващо окървавеното Априлско, също е инспирирано от въстанието в Босна и Херцеговина. И ако се задълбочим в мотивите на сръбската държава по онова време, както и от амбициите на руските панслависти на важни позиции в руската империя по същото време /граф Игнатиев е такъв/, ще се открие една съвършено друга перспектива на българските въстания и на основните участници в тях.

По-късно ще дам линк към Начертанието на Илия Гарашанин, за да се види как в продължение на близо 30 години сръбската държава върви в неговите граници и какво е мястото на българите в него. Казано накратко, никакво, като "материал" за силна южнославянска сръбска държава под егидата и управлението на Сърбия.

Само алтернативно /алтернативна история?/ си представете как щяха да изглеждат Балканите след една успешна за сърбите сръбско-турска война през 1876-та. Сърбия щеше като минимум да утрои територията си и населението си, присъеденявайки Босна, Херцеговина и Софийския санджак, половината от Дунавския Вилает до Средногорието /където е огнището на Априлското въстание/; в тази нова сръбска югославянска държава мястото на българите е нулево, защото според Начертанието на Гарашанин те в този регион не съществуват, шопите са побългарени сърби и трябва да се върнат към сръбските си корени, това важи чак до Чирпан, публикувах официално издадената сръбска карта.

Ако гледаме от тази перспектива, какво излиза, че цялата плеяда "герои" подготвяли едно ялово въстание в стил "да почнем пък кавото ще да става след това" са работели против интересите на държавата България. Единственото препятствие по пътя им е била ВРО на Левски и той самият. Защото им е казал ясно и недвусмислено, че докато не се подготви едно добре въоръжено и организирано българско въстание, способно да осигури границите на България като държава в рамките на българското население под властта на Българската Екзархия, не трябва да се правят авантюри и да се играе със съдбата на 7 милиона българи. Това въпросните горепосочени господа са нарекли "гламави работи" на Апостола и са хукнали във всички даващи им пари и обещания чужди консулства да работят за своята лична кариера и полза.

Само за сравнение - в Априлското въстание са изклани над 30 000 българи, в Сръбско-турската война сръбските жертви са между 2000-5000. 

[Borova gora]

Преди 9 часа, Б. Киров said:

Когато се пише за Априлското въстание в българската историография, бегло се споменават други две събития на неговия фон - въстанието в Босна и Херцеговина от 1875 и веднага започналата след Априлското въстание Сръбско-турска война от 1876. Тези две събития обаче са ключови за българското въстание. Неуспешното Старозагорско въстание, предшестващо окървавеното Априлско, също е инспирирано от въстанието в Босна и Херцеговина. И ако се задълбочим в мотивите на сръбската държава по онова време, както и от амбициите на руските панслависти на важни позиции в руската империя по същото време /граф Игнатиев е такъв/, ще се открие една съвършено друга перспектива на българските въстания и на основните участници в тях.

По-късно ще дам линк към Начертанието на Илия Гарашанин, за да се види как в продължение на близо 30 години сръбската държава върви в неговите граници и какво е мястото на българите в него. Казано накратко, никакво, като "материал" за силна южнославянска сръбска държава под егидата и управлението на Сърбия.

Само алтернативно /алтернативна история?/ си представете как щяха да изглеждат Балканите след една успешна за сърбите сръбско-турска война през 1876-та. Сърбия щеше като минимум да утрои територията си и населението си, присъеденявайки Босна, Херцеговина и Софийския санджак, половината от Дунавския Вилает до Средногорието /където е огнището на Априлското въстание/; в тази нова сръбска югославянска държава мястото на българите е нулево, защото според Начертанието на Гарашанин те в този регион не съществуват, шопите са побългарени сърби и трябва да се върнат към сръбските си корени, това важи чак до Чирпан, публикувах официално издадената сръбска карта.

Ако гледаме от тази перспектива, какво излиза, че цялата плеяда "герои" подготвяли едно ялово въстание в стил "да почнем пък кавото ще да става след това" са работели против интересите на държавата България. Единственото препятствие по пътя им е била ВРО на Левски и той самият. Защото им е казал ясно и недвусмислено, че докато не се подготви едно добре въоръжено и организирано българско въстание, способно да осигури границите на България като държава в рамките на българското население под властта на Българската Екзархия, не трябва да се правят авантюри и да се играе със съдбата на 7 милиона българи. Това въпросните горепосочени господа са нарекли "гламави работи" на Апостола и са хукнали във всички даващи им пари и обещания чужди консулства да работят за своята лична кариера и полза.

Само за сравнение - в Априлското въстание са изклани над 30 000 българи, в Сръбско-турската война сръбските жертви са между 2000-5000. 

Притеснявах се, че съм по-критична към тях от официалната мантра, но тази статистика: "Само за сравнение - в Априлското въстание са изклани над 30 000 българи, в Сръбско-турската война сръбските жертви са между 2000-5000." променя всичко. Не може да не са го очаквали, предполагали, знаели са, че ще жертват дузина... Не може и да са били сигурни, че някой ще се намеси в българска защита дори при по-широк обхват на въстанието. Единствено си го обяснявам с опиянението във всеки от тях от някакви обещания, вътрешни или външни, за постове, за награди... в едно недалечно бъдещо време, стига да останели живи. Възможно е и раздадени суми да са изграли роля...

Още по-странна тук е идеята, че турската власт може да е инспирирала започването му, за да се разправи с тях по-бързо, преди да са се организирали истински да вдигнат целия народ. Но това биха го постигнали само ако са имали свои шпиони отвътре, които да подтикват събитията в дадена посока. Или свои хора сред българските поборници по масонска линия, от които да научават всяко взето решение за бунт и по масонска линия да им оказват влияние. Знаем за сръбско и руско влияние, но турско, което да клони към по-бързо и ограничено въстание, след което всякаква страст към бунтове да утихне?  

[Б. Киров]

Преди 12 часа, Borova gora said:

Притеснявах се, че съм по-критична към тях от официалната мантра, но тази статистика: "Само за сравнение - в Априлското въстание са изклани над 30 000 българи, в Сръбско-турската война сръбските жертви са между 2000-5000." променя всичко. Не може да не са го очаквали, предполагали, знаели са, че ще жертват дузина... Не може и да са били сигурни, че някой ще се намеси в българска защита дори при по-широк обхват на въстанието. Единствено си го обяснявам с опиянението във всеки от тях от някакви обещания, вътрешни или външни, за постове, за награди... в едно недалечно бъдещо време, стига да останели живи. Възможно е и раздадени суми да са изграли роля...

В сръбската версия на уикипедия директно е написано, че гюргевския комитет, взел решение за Априлското въстание е бил "група русофили". Сложен е възелът на събитията от 1875-1877 довел до руско-турската война. Всяка от страните вплетени в този възел е играел своя самостоятелна игра. Въстанието в Босна и Херцеговина, последвалият опит за въстание в Стара Загора, Априлското въстание и последвалото обявяване на война от Сърбия и Черна гора на Турция не са еднозначни. Сърбия предприема крачката да обяви война на Османската империя въпреки нежеланието на Русия, това е отново авантюра на младия княз Милан Обренович, Блазнавац е вече мъртъв, Гарашанин също. Руското участие е на панслависта генерал Михаил Черняев, който идва в Сърбия като частно лице, а не представител на Императора. Тоест войната си е изцяло сръбска работа.

За Начертанието на Гарашанин:

Начертанието Гарашанин.pdf

тук е публикувано в оригиналния му вид от 245 до 260 стр., останалия текст е предистория и тълкувания.

Специално за България Гарашанин е посветил отделен раздел, в който, между другото, се казва:

"От всички славянски земи България е най-близо до славната турска столица… освен това българите нямат почти никакви оръжия и са приучени да се трудят и да слушат - покорството и трудолюбието са се превърнали в тяхна втора природа. За зла чест българите са най-големият славянски народ в Турция. Накратко: Сърбия трябва да настоява от сградата на турската държава да се отделя само камък по камък и този добър материал да се прибавя към основите на старото сръбско царство."

В резюме, сръбското виждане за българските земи и България е като "камък в сръбската държава", която трябва да се възроди в пълното й величие от времето на Душановото царство. затова сръбските "учени" измислят "шопския етнос", който, в най-добрия случай е "флуиден" между българи и сърби, а в техния смисъл си е сръбски етнос, "камък" в бъдещия градеж на Душанова Сърбия. Първите сръбски армии, които навлизат в Османските владения на Турция са насочени към Видинския и Софийския санджаци, земите населявани от шоплука. 

Само дето не им излиза сметката на сръбските шовинисти и след като османската армия ги насмита до Белград, Милан тича при император Александър с молби и плач да спасява Сърбия. Русия, естествено, от своя страна се възползвала пълноценно от ситуацията, и обявява ултиматум на Османската империя, че ако продължи да настъпва, ще срещне 200 000 руска армия. Следва Цариградската конференция, Лондонския протокол и - вече с развързани ръце - Русия обявява война на Турция през 1877.

Априлското въстание, жертвите в него и зверствата на турците, само катализират процеса. Цяла Европа е потресена от турските жестокости, вдига се страшен обществен шум, и традиционните покровители на Османската империя - Великобритания и Австро-Унгария - остават с вързани ръце, тоест вдигат ръце и оставят Русия да води войната си един срещу един с Турция.

Преди 12 часа, Borova gora said:

Още по-странна тук е идеята, че турската власт може да е инспирирала започването му, за да се разправи с тях по-бързо, преди да са се организирали истински да вдигнат целия народ. Но това биха го постигнали само ако са имали свои шпиони отвътре, които да подтикват събитията в дадена посока. Или свои хора сред българските поборници по масонска линия, от които да научават всяко взето решение за бунт и по масонска линия да им оказват влияние. Знаем за сръбско и руско влияние, но турско, което да клони към по-бързо и ограничено въстание, след което всякаква страст към бунтове да утихне?  

Османската власт в тези години е в пълна нестабилност - Мидхат отново е назначен за Велик везир, борбата между консерватори и конституционалисти е в решителна фаза, и това противоборство довежда до изстъпленията при потушаването на Априлското въстание, което само помага на Русия да оправдае войната си с Турция, жертвите на българите, отразени от цялата западна преса, парализират защитата на Османската империя. За катализатор служи и неотстъпчивата линия на Султана, който отхвърля решенията на Цариградската конференция и Лондонския протокол.

[Borova gora]

Преди 7 часа, Б. Киров said:

В сръбската версия на уикипедия директно е написано, че гюргевския комитет, взел решение за Априлското въстание е бил "група русофили". Сложен е възелът на събитията от 1875-1877 довел до руско-турската война. Всяка от страните вплетени в този възел е играел своя самостоятелна игра. Въстанието в Босна и Херцеговина, последвалият опит за въстание в Стара Загора, Априлското въстание и последвалото обявяване на война от Сърбия и Черна гора на Турция не са еднозначни. Сърбия предприема крачката да обяви война на Османската империя въпреки нежеланието на Русия, това е отново авантюра на младия княз Милан Обренович, Блазнавац е вече мъртъв, Гарашанин също. Руското участие е на панслависта генерал Михаил Черняев, който идва в Сърбия като частно лице, а не представител на Императора. Тоест войната си е изцяло сръбска работа.

За Начертанието на Гарашанин:

Начертанието Гарашанин.pdf 1.99 MB · 0 изтегляния

тук е публикувано в оригиналния му вид от 245 до 260 стр., останалия текст е предистория и тълкувания.

Специално за България Гарашанин е посветил отделен раздел, в който, между другото, се казва:

"От всички славянски земи България е най-близо до славната турска столица… освен това българите нямат почти никакви оръжия и са приучени да се трудят и да слушат - покорството и трудолюбието са се превърнали в тяхна втора природа. За зла чест българите са най-големият славянски народ в Турция. Накратко: Сърбия трябва да настоява от сградата на турската държава да се отделя само камък по камък и този добър материал да се прибавя към основите на старото сръбско царство."

В резюме, сръбското виждане за българските земи и България е като "камък в сръбската държава", която трябва да се възроди в пълното й величие от времето на Душановото царство. затова сръбските "учени" измислят "шопския етнос", който, в най-добрия случай е "флуиден" между българи и сърби, а в техния смисъл си е сръбски етнос, "камък" в бъдещия градеж на Душанова Сърбия. Първите сръбски армии, които навлизат в Османските владения на Турция са насочени към Видинския и Софийския санджаци, земите населявани от шоплука. 

Само дето не им излиза сметката на сръбските шовинисти и след като османската армия ги насмита до Белград, Милан тича при император Александър с молби и плач да спасява Сърбия. Русия, естествено, от своя страна се възползвала пълноценно от ситуацията, и обявява ултиматум на Османската империя, че ако продължи да настъпва, ще срещне 200 000 руска армия. Следва Цариградската конференция, Лондонския протокол и - вече с развързани ръце - Русия обявява война на Турция през 1877.

Априлското въстание, жертвите в него и зверствата на турците, само катализират процеса. Цяла Европа е потресена от турските жестокости, вдига се страшен обществен шум, и традиционните покровители на Османската империя - Великобритания и Австро-Унгария - остават с вързани ръце, тоест вдигат ръце и оставят Русия да води войната си един срещу един с Турция.

Османската власт в тези години е в пълна нестабилност - Мидхат отново е назначен за Велик везир, борбата между консерватори и конституционалисти е в решителна фаза, и това противоборство довежда до изстъпленията при потушаването на Априлското въстание, което само помага на Русия да оправдае войната си с Турция, жертвите на българите, отразени от цялата западна преса, парализират защитата на Османската империя. За катализатор служи и неотстъпчивата линия на Султана, който отхвърля решенията на Цариградската конференция и Лондонския протокол.

Има нещо парадоксално в събитията, накрая войната започнала след като българите са я поискали, а не когато външните сили са били готови... Априлското изглежда е изненадало всички, турската власт, която не очаквала да е нещо повече от буря в чаша вода, а руската не е имала избор. Дори и да не е била готова, не е можела да остане безмълвна след като години давала ухо на бунтовете в българско, наблюдавала или участвала в подготовката им под една или друга форма, плюс че пресата й редовно публикувала статии по въпроса. След толкова усилия да имат вътрешна информация, да бъде държан процеса под контрол, накрая избухването се случило не по план, дори не говоря за изпреварилия дните Каблешков и незнаещия къде какво се случва Стамболов, който не вярвал на очите си като получил съобщението, а принципно. 

Там е работата обаче, Захари го е написал, новите апостоли, дето и една клетва не положили пред пистолет и Библия в онези петдесетина Гюргевски денонощия, все пак стъпили на организацията на Левски, а тя се е оказала работещ организъм дори три-четири години след смъртта му. Това направило Найден Геров, Филаретова и компания, които смятали, че съществуването на неговите комитети са само празни приказки, както посочих в цитата по-горе, да изглеждат като недозрели наивници на сериозна възраст. 

Иначе си е истина, българско е било най-близо до столицата, най-бърза е била и реакцията на войската. За да стигнат до по-далечни земи при въстания са били необходими провизии, подготовка, време за придвижване... Това си е една от причините за бързо потушаване на всяко надигане на глава в българско. Другата причина е Стара планина, очаквали са рано или късно нападение от север и по билото й е имало разположени дузина гарнизони на редовната войска, докато в по-отдалечените земи е нямало такова съсредоточие на армейски части. Но пътят към столицата и към проливите, и в двата варианта, е минавал през българските земи и затова са били най-охраняеми, като планината е изглеждала естествена крепост при атаки. За Априлското обаче на редовите не им хабят ресурса, те си остават зад стените на казармите, пращат башибозука да го потуши... Наистина не е имало интерес да спрат брожение, а да оставят грабежа, пладнешките обири и убийства да вземат страха на всички под властта им. 

Относно съседите, да бъдем честни, не само сърбите са държали под око българските земи, всеки от тях е искал каквото може да вземе, просто другите ни съседи в онзи момент не са планирали или не са били готови на война с Империята... Когато се стига до Балканската война, кой каквито сметки си е правил, всичко излиза наяве. 

Редактирано Неделя в 13:06 от Borova gora

[Б. Киров]

Преди 17 часа, Borova gora said:

Има нещо парадоксално в събитията, накрая войната започнала след като българите са я поискали, а не когато външните сили са били готови... Априлското изглежда е изненадало всички, турската власт, която не очаквала да е нещо повече от буря в чаша вода, а руската не е имала избор. Дори и да не е била готова, не е можела да остане безмълвна след като години давала ухо на бунтовете в българско, наблюдавала или участвала в подготовката им под една или друга форма, плюс че пресата й редовно публикувала статии по въпроса. След толкова усилия да имат вътрешна информация, да бъде държан процеса под контрол, накрая избухването се случило не по план, дори не говоря за изпреварилия дните Каблешков и незнаещия къде какво се случва Стамболов, който не вярвал на очите си като получил съобщението, а принципно. 

Съгласен съм, че до голяма степен е било изненада както за османската, така и за руската власт, но с едно уточнение: когато говорим за "власт" не бива да приемаме, че една власт е нещо монолитно, вътре във всяка власт има различни крила и възгледи, обикновено, когато се предприемат решителни действия, връх взема доминиращото и то според обстоятелствата. Руското военно командване, генералитетът, е бил подготвен за война с Турция. Смея да твърдя това, на базата на ултиматума, даден на Османската империя през 1876-та, когато сърбите губят войната и Русия заявява на Портата, че всяко следващо напредване на османска армия към Белград ще срещне 200-хилядна руска армия, става въпрос конкретно за руската Дунавска армия, която впоследствие провежда всички операции на българска територия в Руско-Турската война.

Същото важи и за османската власт: там има две противоборстващи крила - на консерваторите около Султана и Великия везир Недим паша и на конституционалистите около Мидхат паша. Зверствата в България при потушаването на Априлското въстание са извършени под везирството на Недим паша, когато ситуацията става критична за Османската империя под външен натиск, на власт идват конституционалистите с Велик везир Мидхат; те обаче не успяват да наложат конституционната монархия, за която се борят, в противен случай Цариградската конференция е щяла да завърши с приемане на условията, наложени от Великите сили. Султанът се извърта и отхвърля тези условия, правейки пилатовски ход да заяви, че не е необходимо да се дава относителна автономия на българските вилаети, защото ще приеме Конституция, гарантираща по дефолт всички права на християните. Втори опит се прави с Лондонския протокол, където английската страна, правейки последен отчаян опит да избегне руско-турска война, предлага два големи автономни български вилаета със самоуправление, това също е отхвърлено.

Идеята ми е, че определни военни кръгове в Русия са очаквали и са били подготвени за войната и именно пред тях дипломатите разтварят вратата.

[Borova gora]

Преди 5 часа, Б. Киров said:

Съгласен съм, че до голяма степен е било изненада както за османската, така и за руската власт, но с едно уточнение: когато говорим за "власт" не бива да приемаме, че една власт е нещо монолитно, вътре във всяка власт има различни крила и възгледи, обикновено, когато се предприемат решителни действия, връх взема доминиращото и то според обстоятелствата. Руското военно командване, генералитетът, е бил подготвен за война с Турция. Смея да твърдя това, на базата на ултиматума, даден на Османската империя през 1876-та, когато сърбите губят войната и Русия заявява на Портата, че всяко следващо напредване на османска армия към Белград ще срещне 200-хилядна руска армия, става въпрос конкретно за руската Дунавска армия, която впоследствие провежда всички операции на българска територия в Руско-Турската война.

Същото важи и за османската власт: там има две противоборстващи крила - на консерваторите около Султана и Великия везир Недим паша и на конституционалистите около Мидхат паша. Зверствата в България при потушаването на Априлското въстание са извършени под везирството на Недим паша, когато ситуацията става критична за Османската империя под външен натиск, на власт идват конституционалистите с Велик везир Мидхат; те обаче не успяват да наложат конституционната монархия, за която се борят, в противен случай Цариградската конференция е щяла да завърши с приемане на условията, наложени от Великите сили. Султанът се извърта и отхвърля тези условия, правейки пилатовски ход да заяви, че не е необходимо да се дава относителна автономия на българските вилаети, защото ще приеме Конституция, гарантираща по дефолт всички права на християните. Втори опит се прави с Лондонския протокол, където английската страна, правейки последен отчаян опит да избегне руско-турска война, предлага два големи автономни български вилаета със самоуправление, това също е отхвърлено.

Идеята ми е, че определни военни кръгове в Русия са очаквали и са били подготвени за войната и именно пред тях дипломатите разтварят вратата.

Едно уточнение по скорошна тема в голямата тема за Левски, в мен се затвърди окончателно връзката, направена от в-к Византис между шифрования списък с имена и подписи на Ангел Кънчев и задачата от Одеското настоятелство, поставена на Добродетелната дружина, която Левски отказал да изпълни през 1871г.
Добродетелната дружина е единствената, която в този период си служи с подписи, имена и ги представя към мемоарите си, които отправя до висшестоящи в други страни. 
51 от нейните членове официално слагат имена и подписи под меморандум, изпратен до участниците в международната конференция по критския въпрос в Париж от името на “българските нотабили” през януари 1869г.
Следващата им акция е била, както знаем, мемоар до руския владетел. Логично, в техен стил, да са искали да го подкрепят с имена и подписи т.е. няма за кого другиго да е носил шифрован списък Кънчев и с него да е искал да мине Дунава, а Христо Георгиев следва наистина да е бил получателя. Ето я в детайли идеята на Никола Тошков, който след отказа на Левски прехвърля изпълнението й на Добродетелната дружина:

Редактирано Преди 22 часа от Borova gora

[Б. Киров]

Преди 19 часа, Borova gora said:

Едно уточнение по скорошна тема в голямата тема за Левски, в мен се затвърди окончателно връзката, направена от в-к Византис между шифрования списък с имена и подписи на Ангел Кънчев и задачата от Одеското настоятелство, поставена на Добродетелната дружина, която Левски отказал да изпълни през 1871г.

Няма никакви документални източници, поне засега, които да потвърждават това. Но има такъв, който потвърждава намерени снимки на руски офицери у Ангел Кънчев, както и това, че е посетил драгоманина на руското консулство в деня преди смъртта му. Това е достатъчно за доказване на връзката на Кънчев с руското консулство.

В тази връзка, Обретенов също е поддържал контакт с руското консулство в Русе, има документален източник, който потвърждава, че комитетската поща е преминавала оттам след смъртта на Левски. Самият Обретенов е оставил най-автентичното доказателство за връзката си с руското консулство:

След събранието на БРЦК през 1875, когато е взето решение за вдигане на въстание, Обретенов отива при руския вицеконсул във Варна /оттам минава да докладва и Михаил Греков, преди да се озове в Русе/ и чинно му докладва за плановете /тайните планове, ха-ха!/ на българските революционери в Букурещ.

При това, Драсов го предупреждава в писмо да се пази от русите, за да не им попречат:

"говори си, говори си, не ми пречиш" е поведението на Обретенов, той е имал не един господар. Гнила ябълка.

Нещо повече, Никола Тихов Обретенов си приписва... ни повече ни по-малко, главната роля за Априлското въстание. От неговия мемоар, редактиран от Арнаудов, излиза, че той, Обретенов, е задвижил целия Гюргевски "комитет", ето как е станало това:

Първо, като научил за провала на въстанието в Червена вода, той изтичкал пак до въпросния служител в руското консулство, Карамихайлов, и си уговорил да се крие в дома му. Преди това адресирал цялата комитетска поща пак до този драгоман в руското консулство, следователно всички планове /тайни, ама извънредно тайни/ на българските комити са били четени от руския консул. Та като го потърсили заптиите за арест, Обретенов с помощта на руското консулство духнал за Влашко. Там обаче се "разочаровал" и от Каравелов и от Ботев. Разочаровал се, че няма въстание в българско. И подел сам "работата":

Писал и на Стамболов /вербуван за агент на руското военно разузнаване от Кишелски още през 1872, вижте поста ми по-горе/, писал и на майка си, той без нея нищо не предприема.

Лека полека цялата дружинка в Гюргево се сбира, баба Тонка им пращала туй-онуй за хапване и пийване:

топли пити, печени шарани, кокошки, вино и ракия...

Съвсем "случайно" третият апостол, присъединил се към Обретенов и Заимов бил Волов, който пък преди това е асистирал на един руски полковник от Генералния щаб да прави скици на Шуменската крепост, пак руски възпитаник.

Накрая си дават един на друг пълномощни и идват в българско. Със сръбски паспорти, това не го пише Обретенов, а неговия роднина Захари Стоянов, единият допълва другия.

Това е историята накратко, разказана от самия Никола Тихов Обретенов, без героичен ореол