Народе???? или Кой предаде Левски?

[Б. Киров]

Преди 2 часа, Borova gora said:

Нямаме данни обаче такъв паспорт, какъвто Каравелов искал да е бил изготвен и той да го е пратил на Левски. Но е заподозряно нещо, ДА, пратен е Кънчев.

Нямаме данни и че не е бил изготвен, но имаме данни /писмото на Каравелов до Райчо/, че е бил поръчан.

Преди 2 часа, Borova gora said:

На в писмото си след втората издънка, подчертал, че го моли за последен път, значи имало и други пъти да му отбелязва това, много пъти се е чувствал предаден, както и дава да се разбере, че не го смята за невинна грешка, товзи път вече го нарича с тежката дума предателство: "Каравелов ще те предаде...". Тези, които са му го казали, с точност са анализирали ситуацията. 

Това съобщение-покана във вестник е прецедент и не може да се сравнява с другите два случая, при които Каравелов споменава името на Левски. Това е така, защото в предишните два случая, Каравелов просто съобщава името на Левски, който е някъде в България. А съобщението има характер на оперативна секретна кореспонденция, Левски е поканен на конкретно място - Букурещ - и маршрутът му е проследим, такива неща се пишат единствено в секретна кореспонденция и се изпращат по тайна поща на организацията, която при това е функционирала и това е било известно на Каравелов, защото той също се е ползвал от нея. Посочени са двете точки на маршрута - от България до Букурещ - ако Каравелов е искал да запази някаква конспиративна тайна, просто е можел да отправи поканата към Левски без да уточнява къде се намира той в момента - можел е да бъде във Влашко, в Сърбия или дори в Русия, навсякъде и никъде, както е записано за местопребиваването на БРЦК в Устава, писан от Каравелов и Кънчев. Но Южния славянин /Каравелов/ е посочил с пръст на полицията пътя на Левски, а пътят му до Букурещ е минавал през няколко гранични пункта с Влашко.

И двата пощенски канала до Ловеч са функционирали по това време - този през Русе и другият през Турну Мъгуреле.

Три дни преди съобщението на Каравелов, Левски е изпратил писмо до Данаил Попов:

Интересното в това писмо е, че Левски не е разчитал на канала през Русе, а единствено на този през Попов. А Обретенов е функционирал като дублиращ канал от 5 месеца, даже не е споменат.

Левски пише на Данаил да напомни на Каравелов да му праща тайни съобщения през Турну Мъгуреле и в края на декември; това е било валидно и в края на октомври.

Защо тогава Каравелов е публикувал покана с името на Левски, с неговото местопребиваване и неговата крайна дестинация във вестник от 31 октомври 1871, който е бил нелегален в Османската империя и е бил четен и следен от турската полиция?

Въпросът ми пак е реторичен, а търсенето на Левски по ханища и градове от шпиони на полицията свидетелства, че тя се е задействала именно от публикацията на Каравелов.

Колко са били граничните пунктове, през които Левски е можел да премине във Влашко, не повече от пръстите на едната ръка. Там със сигурност е щял да бъде засечен по описанието, с което са го търсели вече в Българско, и заловен.

И да, тогава е щял да бъде търсен и "назначен" вече от Букурещ "втори Левски", най-вероятно вече получилият пълномощно за апостол от Привременното правителстово в Ловеч, Ангел Кънчев, съавтор на Проектоустава с Каравелов, подменил самата същност на Наредата писана от Левски, а тя е републиканска.

И вдигането на въстание преждевременно нямаше да бъде стопирано, по простата причина, че е нямало да има кой да го стопира; тогава и мисията с подписите до руския Император е щяла да има зелена светлина за изпълнение, защото е била възложена именно на "втория Левски".

 

 

[Borova gora]

Преди 9 часа, Б. Киров said:

Нямаме данни и че не е бил изготвен, но имаме данни /писмото на Каравелов до Райчо/, че е бил поръчан.

Това съобщение-покана във вестник е прецедент и не може да се сравнява с другите два случая, при които Каравелов споменава името на Левски. Това е така, защото в предишните два случая, Каравелов просто съобщава името на Левски, който е някъде в България. А съобщението има характер на оперативна секретна кореспонденция, Левски е поканен на конкретно място - Букурещ - и маршрутът му е проследим, такива неща се пишат единствено в секретна кореспонденция и се изпращат по тайна поща на организацията, която при това е функционирала и това е било известно на Каравелов, защото той също се е ползвал от нея. Посочени са двете точки на маршрута - от България до Букурещ - ако Каравелов е искал да запази някаква конспиративна тайна, просто е можел да отправи поканата към Левски без да уточнява къде се намира той в момента - можел е да бъде във Влашко, в Сърбия или дори в Русия, навсякъде и никъде, както е записано за местопребиваването на БРЦК в Устава, писан от Каравелов и Кънчев. Но Южния славянин /Каравелов/ е посочил с пръст на полицията пътя на Левски, а пътят му до Букурещ е минавал през няколко гранични пункта с Влашко.

И двата пощенски канала до Ловеч са функционирали по това време - този през Русе и другият през Турну Мъгуреле.

Три дни преди съобщението на Каравелов, Левски е изпратил писмо до Данаил Попов:

Интересното в това писмо е, че Левски не е разчитал на канала през Русе, а единствено на този през Попов. А Обретенов е функционирал като дублиращ канал от 5 месеца, даже не е споменат.

Левски пише на Данаил да напомни на Каравелов да му праща тайни съобщения през Турну Мъгуреле и в края на декември; това е било валидно и в края на октомври.

Защо тогава Каравелов е публикувал покана с името на Левски, с неговото местопребиваване и неговата крайна дестинация във вестник от 31 октомври 1871, който е бил нелегален в Османската империя и е бил четен и следен от турската полиция?

Въпросът ми пак е реторичен, а търсенето на Левски по ханища и градове от шпиони на полицията свидетелства, че тя се е задействала именно от публикацията на Каравелов.

Колко са били граничните пунктове, през които Левски е можел да премине във Влашко, не повече от пръстите на едната ръка. Там със сигурност е щял да бъде засечен по описанието, с което са го търсели вече в Българско, и заловен.

И да, тогава е щял да бъде търсен и "назначен" вече от Букурещ "втори Левски", най-вероятно вече получилият пълномощно за апостол от Привременното правителстово в Ловеч, Ангел Кънчев, съавтор на Проектоустава с Каравелов, подменил самата същност на Наредата писана от Левски, а тя е републиканска.

И вдигането на въстание преждевременно нямаше да бъде стопирано, по простата причина, че е нямало да има кой да го стопира; тогава и мисията с подписите до руския Император е щяла да има зелена светлина за изпълнение, защото е била възложена именно на "втория Левски".

Още вчера когато писах за Кънчев и заемане на мястото на Левски се питах дали Каравелов не е подшушнал и на двамата, на Дяковчанина и на Кънчев да искат Пълномощните, да обвиняват Апостола, че им няма доверие и т.н.? Дали и станало с неговото съучастие? Кънчев е бил такъв кариерист, толкова амбициозен, веднага би се титулувал лидер на организацията, точно като Атанас Узунов... Бил е напомпан със самочувствие, а пък и мисията му с имената и подписите щяла още по-сигурно да върви. Дали е бил способен на такова лицемерие и преструвки? Димитър не криел неподчинението си, но Ангел до последно се правел на света вода ненапита. Успял е да скрие мисията, която изпълнявал, нищо чудно добре да е прикривал, че той ще измести Левски от позицията му и ще се чувства пълен герой като обяви въстание, което обаче без Апостола не знаем колко масово би било.

Но до такива въпроси водят действията на Каравелов и Кънчев, макар всеки от тях да играел за себе си най-напред, а после заедно. Но защо историографите не са виждали цялата тази картина с малки изключения от последните години? Защо са създавали мантри за вестникаря?

Има и загадка защо помолил Данаил Попов да пише от негово име, защо още веднъж, пряко не изложил становището си срещу Каравелов, който продължил да си настоява за събрание в Букурещ да покаже на всички-консулите във Влашко, Добродетелната дружина, хъшовете... на какви комити е шеф.

За Обретенов и Левски имам отговор, Каравелов нападнал във вестника Джура-Георги Живков, който бил близък на Апостола, а Обретенов нарекъл своята банда - комитет и заел мястото му... Това няма как да е харесало на Дякона. Изобщо, трябва да е бил пълен с подозрения как така е бил създаден този комитет, Кънчев трябва да ги е защитил, но не знаем дали е присъствал когато е създаден комитета, не е бил и Левски, изобщо кой го е създал, кой ги е заклел, кой ги е одобрил, кой им е разказал правилата и дейността? Създаването му е един протокол и само толкова, дори и за заклеване и тържественост нищо не пише, вече отбелязах по-горе - дейност не развили, това е било странно не само на мен, но и на самия създател на ВРО.

Редактирано Сряда в 18:20 от Borova gora

[Б. Киров]

Не ме интересуват моралните страни на темата, те са предмет на всичко друго, но не и на историята.

Историята е разбирането на събитията в тяхната взаимна връзка и цялост. Морализирането на тези събития и личностите, които са ги създавали, води до изкривяване и деформиране на цялата картина. Така се формират исторически митове и легенди, които поставят под въпрос научната стойност на историята. Проблемът обаче не стои пред историята, а е на митотворците и техните последователи, които купуват стоката им.

[Borova gora]

Преди 2 часа, Б. Киров said:

Не ме интересуват моралните страни на темата, те са предмет на всичко друго, но не и на историята.

Историята е разбирането на събитията в тяхната взаимна връзка и цялост. Морализирането на тези събития и личностите, които са ги създавали, води до изкривяване и деформиране на цялата картина. Така се формират исторически митове и легенди, които поставят под въпрос научната стойност на историята. Проблемът обаче не стои пред историята, а е на митотворците и техните последователи, които купуват стоката им.

Така е, но с Вас където и да погледнем, все се сблъскваме с очевидни противоречия с насажданото в учебници и книги. Все са велики, все са герои-Каравелов, Хитов, Обретенов,  Кънчев... Не мога да не попитам другите не виждат ли фактите,  които ние виждаме? Какво толкова е трудно да кажат, да напишат истината? Чак започнах да се съмнявам защо не виждам героичното в тях, а виждам предателството... И си написах дилемата. 

По темата, юни 1871г. Дяковчанина е изпратен при Левски. Писмото от Филип Тотю е от пролетта на 1871г. защото Левски му отговоря на 18.04.1871г., не приема задачата на Тошков, Кишелски и др. След което се активизират всички.  Първи действа Хитов, праща му Димитър. Явно Хитов е бил помоленфза услуга от вестникаря и му пратил първия, който му бил подръка, прекарал с Димитър цяла зима.  Ето, тук, заради последователността на фактите,  мисля, Хитов е бил посветен в идеята за събиране на подписите и участник в опита да бъде подменен Левски с друг на ръководната позиция.  Но Димитър е бил неграмотен,  опипал почвата както се казва и като номерът минал да натресат на Апостола помощник,  действали с Кънчев.  На наш език Димитър е бил тестови вариант, за да видят как ще им се получат нещата. Слагайки хронологията за водеща, стигам до този извод. После щели да изтеглят Димитър и да оставят Кънчев да води. 

Редактирано вчера от 08:21 от Borova gora

[Б. Киров]

Преди 3 часа, Borova gora said:

По темата, юни 1871г. Дяковчанина е изпратен при Левски. Писмото от Филип Тотю е от пролетта на 1871г. защото Левски му отговоря на 18.04.1871г., не приема задачата на Тошков, Кишелски и др. След което се активизират всички.  Първи действа Хитов, праща му Димитър. Явно Хитов е бил помоленфза услуга от вестникаря и му пратил първия, който му бил подръка, прекарал с Димитър цяла зима.  Ето, тук, заради последователността на фактите,  мисля, Хитов е бил посветен в идеята за събиране на подписите и участник в опита да бъде подменен Левски с друг на ръководната позиция.  Но Димитър е бил неграмотен,  опипал почвата както се казва и като номерът минал да натресат на Апостола помощник,  действали с Кънчев.  На наш език Димитър е бил тестови вариант, за да видят как ще им се получат нещата. Слагайки хронологията за водеща, стигам до този извод. После щели да изтеглят Димитър и да оставят Кънчев да води. 

Имам цяла тема във форума за Общи, но тогава не знаех това, че е бил платен сръбски агент, което сега е доказано с документи. Ще си позволя тук да цитирам част от първия си пост там, за да се види хронологията на влизането на Общи във ВРО:

"След като се връща от Крит, Общи отива в Браила. Към средата на март 1869 г. е в Турне Мъгуреле, където влиза във връзка с българските емигранти, посредством Тодор Ковачев. След като уведомява Панайот Хитов, че Димитър Общи е "наш приятел" (същият Ковачев по-късно ще бъде обвинен от Левски за шпионин), Тодор Ковачев го изпраща в Белград с молба към Хитов "да го подпомогне и да пристои за нуждата му", т.е. да го снабди със средства и препоръки.

В края на март 1869 г. Общи вече е в Белград. По-късно, той ще уверява турския съд, че в сръбската столица се скитал безцелно и обикалял без работа. Панайот Хитов дава обаче по-различни сведения. Общи, заедно с още един участник в Критското въстание, Христо Касап Велев от Пазарджик, идвали често при него и настойчиво го молели да ги снабди със средства и да ги препоръча на приятели, за да "излязат по Стара планина като народни хайдути." Усилията на Хитов да ги разубеди, защото били неопитни и не познавали местата, останали без резултат.

И така, към средата на 1869 г., Димитър Общи притежава напълно отговаряща на търсения от политическите емигранти профил на човек участвал в битки, а биографията му е солидно подплатена с препоръки и документи.

След като досажда до смърт с молбите си на Хитов, старият войвода най-сетне, за се отърве от него, го препоръчва на своя приятел в  Княжевац, Тодор Чипровчанина. Тодор формира чета от седем души, с която преминава границата и достига до Искъра. Тук обаче, верен на нрава си, Димитър Общи, заедно с Христо Велев и Михаил Самоковеца (местен човек, присъединил се към четата в България) се отлъчили и другарите си, поради неподчинение на войводата Тодор. Тримата тръгнали да се връщат обратно към Сърбия, но някъде около Пирот били обкръжени от турска потеря в една овчарска колиба.

И тук се случва нещо много интересно: спасил се единствен Димитър Общи, нямало други свидетели, освен него, а той разказал своята история на Панайот Хитов, който намерил в Белград. (ДТС, с. 671)

През пролетта на следната година, Димитър Общи се появил отново при Панайот Хитов, който по онова време живеел в чифлика на Н. Балкански, и му доверил плановете си: с чета от 7-8 момчета да излезе из Балкана, като мине през Сърбия. След като не намерил топъл прием от Хитов, Общи отива в Букурещ и търси съдействие и помощ от Иван Кършовски. Болен и безработен, Кършовски му дава препоръчителни писма до Тодор Ковачев и Данаил Хр. Попов, та да го "спомогнат нещо и да го составят с Дякона." (ДТС, с. 451) Ковачев посреща Димитър Общи с отворени обятия и съобщава на Хитов, че Общи очаква от него средства, за да подготви чета. С второ писмо от 9 април 1870 г. Ковачев уведомява Хитов, че снабдил с пари Общи, колкото можал, и го изпратил за България. (ДТС, с. 460).

Няма обаче никакви данни Общи да е влизал с някаква чета в България през 1870 г. Общи избягва и среща с Данаил Хр. Попов, довереното лице на Левски в Турну Мъгуреле, въпреки, че е имал препоръчително писмо от Кършовски до него. Единствено Ковачев полага грижи за него да го снабди с пари, Общи взима тези пари и изчезва с тях, но не с чета в България, а вероятно по ханищата в Румъния.

Интересен факт е, че вече по същото време Левски гледа с подозрение на Ковачев. Данаил Хр. Попов му писал, че "бележат в него съмнение като ПРЕДАТЕЛ, което потвърждават и от Свищов два пъти устно и писмено." (ДТС, с. 461). Изгубил доверието, Ковачев е изолиран и писмото, което изпраща на Хитов от 9 април 1870 г. е последното, по което можем да съдим, че е участвал в освободителното движение; оттук натам името му въобще не се споменава. Общи бързо разбира, че Ковачев вече не представлява никого и повече не му се обажда.

Чак към края на годината, повече от 6 месеца след описаните събития, Общи отново се появява пред Хитов в чифлика на Н. Балкански и му прави компания там чак до март 1871 г. Докато двамата си правят компания през зимата на 1870-71 г. в чифлика, Общи разказва басни на стария войвода за това какво се е случило между идването му в чифлика и последното писмо на Ковачев: бил отишъл в Браила, събрал от "десетина момци" по 15-20 жълтици (за парите на Ковачев не се споменава), за да им купи оръжие и през Сърбия да ги изведе из Балкана; отвел ги в Белград, но "момците" се уплашили и се изпокрили, а той като останал без чета се принудил да иде в Смедерево и продал вече купените за тях пушки. Това граничи с измислиците на Мюнхаузен - истината била, че след като отвел другарите си в Белград, Общи се скрил от тях, избягал с парите им и през Смедерево отива в Гърция, където преживява с парите им до идването му при Хитов. Общи смело лъже Хитов, че в Гърция бил, за да се срещне с някои от най-известните капитани.  Хитов го изслушал с недоверие, но заключава, че не допуска да е станал ГРЪЦКИ ШПИОНИН, като снизходително добавя, че Общи само "ходи да лъже да се храни." (ДТС, с. 575-576).

Зимата и пролетта на 1871 г. Общи прекарва в чифлика на Балкански, а през май се озовава в Турну Мъгуреле, където се представя на Данаил Хр. Попов.

"Ние тук се разговорихме с г-н Димитра - пише Данаил Хр. Попов на Панайот Хитов - и одобрихме, щото той да не стои тъдява да се измайва напразно, но по-добре е да мине отсреща и да се събере с тях, че ще бъде от полза. Но това няма да стане, докато не приемем отсреща отговор, ако одобряват за сега да мине." (ДТС, с. 453 и 456).

Писмото е писано на 25 или 26 май 1871 година.

Виждаме как Общи методично и неотклонно се промъква към сърцето на революционната организация в Ловеч. Като изключим мотива от идеализъм, който е недопустим предвид на цялата му дотогавашна биография, остава вече доказания документално, платен сръбски агент във ВРО /това го добавям сега/.

Левски го "поздравява братски", но това е само учтива фраза, а на практика още от начало показва нежеланието си да му бъде изпратен Общи и отлага нещата на първо време с 40 (!) дни.

Данаил Хр. Попов обаче не изчаква определния от Левски срок и изпраща Общи в България. Поводът за това бил, че по липса на постоянен куриер, възложил на Общи да отнесе в Ловеч дългоочаквания печат на организацията. Общи тръгва от Турну Мъгуреле на 16 юни, тоест десетина дни, след като пише на Левски, Данаил Хр. Попов го изпраща заедно с печата към Ловеч. Всичко това се случва в разгара на скандала между Левски и брата на Данаил, Анастас.

Димитър Общи пристига в Ловеч на 17 юни., за което свидетелства писмо на Иван Драсов от същия ден до Данаил Хр. Попов. Драсов му дава пощата до Данаил и го изпраща обратно към Турну Мъгуреле, като Общи не пропуска да му съобщи, че "пак ще се върне". И наистина, на 27 юни той пристига отново в Ловеч като този път носи пари и оръжие (2-3 наполеона, 2 револвера и 150 патрона за тях). Писмата и печатът още не били пратени до Левски в Тракия, та ловчанлии използвали Димитър Общи да му ги отнесе. Това също е необичайно, защото имат и други куриери, не познават Общи, но му поверяват най-важния символ на организацията си, печата.

На 30 юни 1871 г. Общи намира Левски и се среща с него край Сопот."

В резюме - вижда се, че Общи започва да се опитва да влезе във ВРО още в началото на 1869-та, но успява да направи това едва през юни 1871-ва, тоест усилието му коства повече от две години. Минава през препоръките на Хитов, но Хитов по онова време е на сръбска пенсия, като допълнително се осигурява материално с хайдушки набези в Българско, за което сръбските власти си затварят благосклонно очите, пускат го за да си оправи финансите, за да не е само на една тяхна пенсия. Малко известен е фактът, че Хитов успява да обере турска хазна, и то успешно, много преди Общи да се опита бездарно да направи това в Арабаконак.

Тодор Ковачев, за който стана дума по-горе, е верен осведомител на Хитов в Турну Мъгуреле и постоянно следи движението на Левски през първите му две обиколки оттам, като докладва писмено на Хитов в Белград, Левски го усеща като залепен му навлек, заблуждава го и накрая пише на Хитов да го разкара от него.

Общи използва една пролука, за да се намърда най-сетне успешно в Ловеч, забавянето на печата от Каравелов, който пренася в Ловеч.

Хитов обаче през цялото това време не държи връзка с Одеското настоятелство на Тошков, чиято инициатива е събирането на подписите, речта на Хитов пред русенеца приятел на Кънчев и Обретенов, показва, че по времето, когато Кънчев идва в Русе, Хитов си стои на сръбската позиция, че Русия иска да раздели на три части България, за да я управлява по-лесно; т.е. Хитов не е подозирал за руската мисия на Кънчев. така мисля, според мен. Затова и пише няколко месеца по-късно "омръзна ми да съм пъдар на чужди мушии", когато Каравелов го кани на събранието на БРЦК и не отива, очевидно, според мен, смъртта на Кънчев и писаното от вестниците за неговата мисия го е отрезвила и му е показала, че е бил използван като пощенска кутия за препращането на Кънчев в Ловеч.

[Borova gora]

Преди 7 часа, Б. Киров said:

Имам цяла тема във форума за Общи, но тогава не знаех това, че е бил платен сръбски агент, което сега е доказано с документи. Ще си позволя тук да цитирам част от първия си пост там, за да се види хронологията на влизането на Общи във ВРО:

"След като се връща от Крит, Общи отива в Браила. Към средата на март 1869 г. е в Турне Мъгуреле, където влиза във връзка с българските емигранти, посредством Тодор Ковачев. След като уведомява Панайот Хитов, че Димитър Общи е "наш приятел" (същият Ковачев по-късно ще бъде обвинен от Левски за шпионин), Тодор Ковачев го изпраща в Белград с молба към Хитов "да го подпомогне и да пристои за нуждата му", т.е. да го снабди със средства и препоръки.

В края на март 1869 г. Общи вече е в Белград. По-късно, той ще уверява турския съд, че в сръбската столица се скитал безцелно и обикалял без работа. Панайот Хитов дава обаче по-различни сведения. Общи, заедно с още един участник в Критското въстание, Христо Касап Велев от Пазарджик, идвали често при него и настойчиво го молели да ги снабди със средства и да ги препоръча на приятели, за да "излязат по Стара планина като народни хайдути." Усилията на Хитов да ги разубеди, защото били неопитни и не познавали местата, останали без резултат.

И така, към средата на 1869 г., Димитър Общи притежава напълно отговаряща на търсения от политическите емигранти профил на човек участвал в битки, а биографията му е солидно подплатена с препоръки и документи.

След като досажда до смърт с молбите си на Хитов, старият войвода най-сетне, за се отърве от него, го препоръчва на своя приятел в  Княжевац, Тодор Чипровчанина. Тодор формира чета от седем души, с която преминава границата и достига до Искъра. Тук обаче, верен на нрава си, Димитър Общи, заедно с Христо Велев и Михаил Самоковеца (местен човек, присъединил се към четата в България) се отлъчили и другарите си, поради неподчинение на войводата Тодор. Тримата тръгнали да се връщат обратно към Сърбия, но някъде около Пирот били обкръжени от турска потеря в една овчарска колиба.

И тук се случва нещо много интересно: спасил се единствен Димитър Общи, нямало други свидетели, освен него, а той разказал своята история на Панайот Хитов, който намерил в Белград. (ДТС, с. 671)

През пролетта на следната година, Димитър Общи се появил отново при Панайот Хитов, който по онова време живеел в чифлика на Н. Балкански, и му доверил плановете си: с чета от 7-8 момчета да излезе из Балкана, като мине през Сърбия. След като не намерил топъл прием от Хитов, Общи отива в Букурещ и търси съдействие и помощ от Иван Кършовски. Болен и безработен, Кършовски му дава препоръчителни писма до Тодор Ковачев и Данаил Хр. Попов, та да го "спомогнат нещо и да го составят с Дякона." (ДТС, с. 451) Ковачев посреща Димитър Общи с отворени обятия и съобщава на Хитов, че Общи очаква от него средства, за да подготви чета. С второ писмо от 9 април 1870 г. Ковачев уведомява Хитов, че снабдил с пари Общи, колкото можал, и го изпратил за България. (ДТС, с. 460).

Няма обаче никакви данни Общи да е влизал с някаква чета в България през 1870 г. Общи избягва и среща с Данаил Хр. Попов, довереното лице на Левски в Турну Мъгуреле, въпреки, че е имал препоръчително писмо от Кършовски до него. Единствено Ковачев полага грижи за него да го снабди с пари, Общи взима тези пари и изчезва с тях, но не с чета в България, а вероятно по ханищата в Румъния.

Интересен факт е, че вече по същото време Левски гледа с подозрение на Ковачев. Данаил Хр. Попов му писал, че "бележат в него съмнение като ПРЕДАТЕЛ, което потвърждават и от Свищов два пъти устно и писмено." (ДТС, с. 461). Изгубил доверието, Ковачев е изолиран и писмото, което изпраща на Хитов от 9 април 1870 г. е последното, по което можем да съдим, че е участвал в освободителното движение; оттук натам името му въобще не се споменава. Общи бързо разбира, че Ковачев вече не представлява никого и повече не му се обажда.

Чак към края на годината, повече от 6 месеца след описаните събития, Общи отново се появява пред Хитов в чифлика на Н. Балкански и му прави компания там чак до март 1871 г. Докато двамата си правят компания през зимата на 1870-71 г. в чифлика, Общи разказва басни на стария войвода за това какво се е случило между идването му в чифлика и последното писмо на Ковачев: бил отишъл в Браила, събрал от "десетина момци" по 15-20 жълтици (за парите на Ковачев не се споменава), за да им купи оръжие и през Сърбия да ги изведе из Балкана; отвел ги в Белград, но "момците" се уплашили и се изпокрили, а той като останал без чета се принудил да иде в Смедерево и продал вече купените за тях пушки. Това граничи с измислиците на Мюнхаузен - истината била, че след като отвел другарите си в Белград, Общи се скрил от тях, избягал с парите им и през Смедерево отива в Гърция, където преживява с парите им до идването му при Хитов. Общи смело лъже Хитов, че в Гърция бил, за да се срещне с някои от най-известните капитани.  Хитов го изслушал с недоверие, но заключава, че не допуска да е станал ГРЪЦКИ ШПИОНИН, като снизходително добавя, че Общи само "ходи да лъже да се храни." (ДТС, с. 575-576).

Зимата и пролетта на 1871 г. Общи прекарва в чифлика на Балкански, а през май се озовава в Турну Мъгуреле, където се представя на Данаил Хр. Попов.

"Ние тук се разговорихме с г-н Димитра - пише Данаил Хр. Попов на Панайот Хитов - и одобрихме, щото той да не стои тъдява да се измайва напразно, но по-добре е да мине отсреща и да се събере с тях, че ще бъде от полза. Но това няма да стане, докато не приемем отсреща отговор, ако одобряват за сега да мине." (ДТС, с. 453 и 456).

Писмото е писано на 25 или 26 май 1871 година.

Виждаме как Общи методично и неотклонно се промъква към сърцето на революционната организация в Ловеч. Като изключим мотива от идеализъм, който е недопустим предвид на цялата му дотогавашна биография, остава вече доказания документално, платен сръбски агент във ВРО /това го добавям сега/.

Левски го "поздравява братски", но това е само учтива фраза, а на практика още от начало показва нежеланието си да му бъде изпратен Общи и отлага нещата на първо време с 40 (!) дни.

Данаил Хр. Попов обаче не изчаква определния от Левски срок и изпраща Общи в България. Поводът за това бил, че по липса на постоянен куриер, възложил на Общи да отнесе в Ловеч дългоочаквания печат на организацията. Общи тръгва от Турну Мъгуреле на 16 юни, тоест десетина дни, след като пише на Левски, Данаил Хр. Попов го изпраща заедно с печата към Ловеч. Всичко това се случва в разгара на скандала между Левски и брата на Данаил, Анастас.

Димитър Общи пристига в Ловеч на 17 юни., за което свидетелства писмо на Иван Драсов от същия ден до Данаил Хр. Попов. Драсов му дава пощата до Данаил и го изпраща обратно към Турну Мъгуреле, като Общи не пропуска да му съобщи, че "пак ще се върне". И наистина, на 27 юни той пристига отново в Ловеч като този път носи пари и оръжие (2-3 наполеона, 2 револвера и 150 патрона за тях). Писмата и печатът още не били пратени до Левски в Тракия, та ловчанлии използвали Димитър Общи да му ги отнесе. Това също е необичайно, защото имат и други куриери, не познават Общи, но му поверяват най-важния символ на организацията си, печата.

На 30 юни 1871 г. Общи намира Левски и се среща с него край Сопот."

В резюме - вижда се, че Общи започва да се опитва да влезе във ВРО още в началото на 1869-та, но успява да направи това едва през юни 1871-ва, тоест усилието му коства повече от две години. Минава през препоръките на Хитов, но Хитов по онова време е на сръбска пенсия, като допълнително се осигурява материално с хайдушки набези в Българско, за което сръбските власти си затварят благосклонно очите, пускат го за да си оправи финансите, за да не е само на една тяхна пенсия. Малко известен е фактът, че Хитов успява да обере турска хазна, и то успешно, много преди Общи да се опита бездарно да направи това в Арабаконак.

Тодор Ковачев, за който стана дума по-горе, е верен осведомител на Хитов в Турну Мъгуреле и постоянно следи движението на Левски през първите му две обиколки оттам, като докладва писмено на Хитов в Белград, Левски го усеща като залепен му навлек, заблуждава го и накрая пише на Хитов да го разкара от него.

Общи използва една пролука, за да се намърда най-сетне успешно в Ловеч, забавянето на печата от Каравелов, който пренася в Ловеч.

Хитов обаче през цялото това време не държи връзка с Одеското настоятелство на Тошков, чиято инициатива е събирането на подписите, речта на Хитов пред русенеца приятел на Кънчев и Обретенов, показва, че по времето, когато Кънчев идва в Русе, Хитов си стои на сръбската позиция, че Русия иска да раздели на три части България, за да я управлява по-лесно; т.е. Хитов не е подозирал за руската мисия на Кънчев. така мисля, според мен. Затова и пише няколко месеца по-късно "омръзна ми да съм пъдар на чужди мушии", когато Каравелов го кани на събранието на БРЦК и не отива, очевидно, според мен, смъртта на Кънчев и писаното от вестниците за неговата мисия го е отрезвила и му е показала, че е бил използван като пощенска кутия за препращането на Кънчев в Ловеч.

Много хубаво и много ценно изложение, подробно и подчертано фактологическо! Благодаря Ви

Преди да затворим темата Дяковчанина, има две неща, които аз не съм си изяснила.

В кой момент Димитър се среща с Каравелов, навярно по препоръка на Хитов, но със сигурност са имали среща преди да тръгне към българско. От цитата, който поместих по-горе става ясно, че Хитов натискал Каравелов да го пратят при Апостола:

"– Войводата Хитов отбирал от хора, право ми казваше той, че Димитър е човекът, комуто могат да се поверят убийствата и сплашванията. Само с такива хора ще докажем пред света силата на комитетското съзаклятие – каза рунтавият човек." 

Идеята е, че Хитов вероятно е бил подложен на натиск от Белград да изпрати Дяковчанина не като обикновен поборник и идеалист да се бори за свобода, а право при лидера на тайната организация, за да могат от първа ръка да имат сведения. Каравелов приема сделката, но според мен с тайна мисъл. 

Някога, при откриването на пещера са пускали птичка, ако има отвор от другата страна, тя го намирала и не я виждали повече. Ако я намерели мъртва след няколко минути на земята, нямало кислород, защото пещерата била без друг изход. Опитвах да напиша, че точно такава птичка изглежда да е бил Димитър, тестов опит казано с днешни думи. Каравелов приел искането на Хитов, за да провери терена. После по абсолютно същият начин, на същата позиция, помощник на Апостола, парашутирал и неопитния, съвсем млад Кънчев. Заради мисията му Каравелов не посмял просто така да го прати. Изчакал да види дали Апостола няма да върне обратно Димитър, ако ДА, тогава щял да търси друга стратегия и тактика за да внедри Кънчев. Задържал го лятото, а като останал Димитър в българско, пратил и Ангел не с една, а с дузина мисии. Но игрите на Каравелов и забавянето на Кънчев трябва да са събудили подозрения и на Ангел е било пошушнато да го държи под око, да не му се доверява много, вестникарят не играел чисто. Кънчев това и направил, точно в този период препоръчал Пенев в печатницата, за да следи отблизо, да стане доверено лице на Каравелов. Нататък знаем... като Кънчев набрал скорост, Каравелов решил, че може да се отърве от Апостола и написал онова съобщение във вестника, вече имал писмовен, интелигентен кандидат за заместник на лидера, когото да управлява като марионетка, а оттам и цялата ВРО...

Но да обобщя за Димитър, да, съвсем съзнателно е искал да стигне до сърцето на организацията, защото създаването й няма как да е останало в тайна от всички заинтересовани страни, включително съседите. Имали са интерес да следят всичко отвътре, наш проблем е, че сме били разграден двор от страната на Хитов и Каравелов, които за съжаление имали думата и влиянието в онези събития. 

Той също е грешката на един достоен поборник, Данаил Попов и аз си мисля, че няма как да е било случайно. Най-вероятно Каравелов пък него е натиснал да изпрати при Левски, много удобно вестникарят го използвал дистанционно, той все е бил по схемите, комбинациите. Вместо сам да пише и убеждава Апостола в необходимостта от някой като Димитър, за който Левски имал недобри спомени от годината в Легията, някак е поръчал на Данаил Попов да направи това за по-убедително. Изиграл го. Изиграл и Левски. И собственият си народ, също.

Редактирано Преди 22 часа от Borova gora

[Б. Киров]

Преди 12 часа, Borova gora said:

Преди да затворим темата Дяковчанина, има две неща, които аз не съм си изяснила.

В кой момент Димитър се среща с Каравелов, навярно по препоръка на Хитов, но със сигурност са имали среща преди да тръгне към българско.

Не съм срещал писмени извори, които да посочват момента на срещата между Каравелов и Общи, преди Общи да тръгне към Ловеч, но от така изнесената хронология, според мен е било в периода, когато Общи е прекарал зимата на 1870-71-ва в чифлика "Циганка" край Букурещ, заедно с Хитов. Това е времето, когато и тримата - Общи, Хитов и Каравелов - са били в Букурещ и това е моментът, според мен, в който Каравелов е дал печата на ВРО на Общи, за да го отнесе в Ловеч на Левски. Печатът е бил изработен много преди това от Георги Живков, който го е дал на Каравелов, но Каравелов го е задържал дълго време, въпреки многократните напомняния на Левски да му го изпрати в Ловеч. Точно този печат е накарал Данаил Попов да използва Общи като куриер до Ловеч, защото когато той идва там, брат му Анастас вече е отказал да изпълнява куриерски функции, обиден на Левски, че му прави предупреждение да не разпечатва писмата /по същото време, на 7 юни 1871-ва Големия пише на Обретенов да го кани за куриер/.

Свобода е излизала до април 1871-ва, след което спира до октомври 1871-ва, защото Каравелов заминава за Белград да проси пари от сръбското правителство за печатница, в прозореца май-септември 1871-ва Каравелов е бил в Белград. Следователно, според мен, срещата между Каравелов и Общи и връчването на печата на Общи е станало непосредствено преди Общи да се появи при Данаил Попов в Турно Мъгуреле през май 1871-ва, вече снабден с печат, Общи е дошъл в Ловеч единствено с препоръчителното писмо от Хитов, това е отбелязано в писмо на Иван Драсов при пристигането му и, разбира се, с печата на организацията, така дълго искан и очакван от Левски.

Писмото-препоръка на Иван Кършовски, с което го е снабдил Кършовски още през 1870-та, не се споменава от Драсов, а както се вижда от хронологията, Общи дори не го е представил на Данаил Попов през 1870-та. Като цяло, до идването му в чифлика Циганка при Панайот през зимата на 1870-71, Общи е искал от Хитов единствено да му съдейства за формиране на чета, това напълно съвпада с политиката на сърбите да пращат регулярно малки чети в Северозападна България, която са смятали за сръбска територия, под този знаменател са били и набезите на Хитов там.

Но през пролетта на 1871-ва Общи вече е бил насочен като "канарчето в мината" към ВРО и нейното сърце Ловеч и то с благословията на Каравелов, който е използвал печата и кризата с куриера от Турно Магуреле до Ловеч, за да парашутира Общия в Ловеч.

Печатът е друга тема, но само бегло ще отбележа, че Левски не получава печата, който е искал, а такъв, който емигрантите са искали - вместо лъвче с корона и надпис "Свобода или смърт", те му изпращат с лъвче без корона и с надпис "Привременно правителство Първи отдел на БРЦК", тоест казват му да си знае мястото на подчинен на тях като чиновник в някакъв Първи отдел на техния БРЦК:

Този вдясно е изпратения по Общи, вляво е изработения по-късно по поръчка на Левски. За първия пише и Пъшков. Защо Левски е искал лъв с корона, според мен, за да символизира, че народът /лъвът/ в Републиката е върховен господар /короната/, а не защото е бил монархист, каквито тълкувания съм срещал.

Така или иначе, срещата Каравелов-Общи трябва да се е състояла в Букурещ, преди Каравелов да замине за Белград, а това означава най-късно в началото на май 1871-ва.