Народе???? или Кой предаде Левски?

[Borova gora]

Преди 4 часа, Б. Киров said:

Темата за въстание в Българско, подкрепено от Сърбия, за пръв път се появява в едно писмо на Левски в отговор на писмо на Данаил Попов до него. Писмото на Левски е датирано 11 април 1871-ва, писмото на Данаил липсва, изчезнало е, дали защото е било конфискувано от турците с онези 60-70 писма, за които пише Али бей, дали по друга причина, но го няма в българските архиви, а е било в Ловеч, за да му отговори Левски.

Събрали са се, те са решили без знанието на Левски, и са намерили за нужно да проводат трима души, измежду тях си емигрантите, без дори да го питат него, до сръбското правителство. И той им казва, че не може, не е съгласен, докато не съберат в едно четирите краища на България /Мизия, Тракия, Македония и Добруджа/ и да направят опис на хора и оръжие, и чак тогава може. В противен случай, пише Левски на Данаил, сръбското правителство ще узнае преждевременно плановете им, и с лъжи, предателства и комедии /както е било преди това/ и ще "отсвирюваме" /ще гледаме с пръст в устата/, което мъчно се поправя.

Това е първият сигнал за фалшив флаг за подкрепа от Сърбия и той идва от най-доверения човек на Левски във Влашко, от "братовчето" му, Данаил Попов. Една шепа емигранти са решили да водят от тяхно име преговори със сръбското правителство, все едно те също са правителство. И то преговори за въстание в Българско, при положение, че те самите не могат да вдигнат такова въстание, разчитат на ВРО и на Левски. Обаче са решили ТЕ да пратят хора да преговарят с чуждо правителство без него, който е лидер на организацията ВРО способна да вдигне въстание в Българско.

След това вече следва писмото на Ф.Тотю от Одеса с искане за подписи за прошение до руския император, което писмо също, пак случайно, липсва в българските архиви, и за което разбираме пак от отговор на Левски от 18-ти април 1871.

Следва писмото на Кишелски от Одеса, за което разбираме пак от писмо на Данаил Попов, което пак е изчезнало, но по отговора му от Левски.

Следва и разпечатването на това писмо от брата на Д.Попов, Анастас Попхинов /тези двамата носят различни фамилии, за да не ги разпознаят като братя навярно, единият е Попов, другият Попхинов, странно ми е/, за което разпечатване пак научаваме от писмо на Левски до Попов.

Хм...

Има нещо много интересно, поели обещания пред Сърбия, а как смятали да ги изпълнят, ако Левски им отговорел с НЕ или ако комитетите откажели да се вдигнат? И защо са смятали, че те са представителство, ако не и правителство, на българско? Всеки двама-трима можели да претендират за същото, освен ако тези трима не са били Данаил, Хитов и Каравелов, за да ги приемат сърбите за представители. 
Руската страна дори и тях не признавала за представителство, искала подписи от големци от цяло българско. 
Отделно, защо решили, че могат, че на тях тримата се полага да ръководят всичко? 
Искам да кажа обаче, че докато Левски не създал ВРО, нямало смисъл никой да преговаря с нашите, ни Сърбия, ни Босна, нито да подписва договори. После всички станали важни, защото Апостола поел задача на терен да го подготви и осигури, а на негов гръб всички "босове" направили капитал. Но, Иван Касабов първи промотирал на място да се работи, дори финансирал в началото Левски. Касабов обаче договори и преговори със Сърбия или Босна не е имал. По-скоро с румънците искал да направим завера, но при смяна на тяхната политическа власт това отишло в историята.
Данаил Попов е бил дружка с Хитов или друг, след като лично участвал в такава завера, поне уведомил Дякона...
За архивът, Каравелов и Данаил оставили по няколко писма при Кирияк Цанков, неизвестно защо, той пък ги публикувал със закъснение цели 25г. след Освобождението заедно със своите, общо 23. Това са отговори на Левски, от които разбираме какви писма са стигали до него, но нищо от преписите, които Данаил е следвало да прави. За съжаление Кириак не съобщава по каква причина през 1873г. след обесването на Дякона, на Данаил и Любен им хрумнала една и съща идея, някои, малък на брой писма, да му предадат. За съжаление това е всичко от богатите и ценни архиви от Възраждането и на двамата, нищо повече не е стигнало до библиотеките ни и Националните фондове. В някакъв по-късен етап дъщерите на Данаил даряват кореспонденция на баща си, включително три писма на Захари Стоянов, но тя е вече от осемдесетте години на деветнайсетия век. От Възрожденските архиви само Кириак спасил нещо. 
Още нещо, в събраните от Кириак писма се вижда, че Левски си плащал трите пушки, че и люхви имал върху тях, а пък след години Данаил в писмото до министъра пропуска това, звучи сякаш му е подарил пушките, защото били получени като мостри. Но... в писмата на Левски четем друго. 

[Б. Киров]

Преди 3 часа, Borova gora said:

Има нещо много интересно, поели обещания пред Сърбия, а как смятали да ги изпълнят, ако Левски им отговорел с НЕ или ако комитетите откажели да се вдигнат?

Имали са план, който се осъществява, свикват в Букурещ обединително събрание на ВРО и БРЦК /задграничния комитет на емигрантите/ и слагат на обединения вече ВРО-БРЦК за председател Любен Каравелов, който е главното лице, преговарящо с правителството на Сърбия. Каравелов като председател на обединения централен комитет, заповядва на Първи отдел на БРЦК /ВРО/ да вдигне въстание. На практика става точно това. Затова и на печата, който изпращат по Общи на Левски, Привременното правителство в Ловеч е обозначено като Първи отдел на БРЦК.

Създали са йерархия, която да задължи Левски като техен подчинен да изпълни нареждането им за вдигане на въстание в Българско. Не желае ли да направи това и да изпълни тази тяхна ЗАПОВЕД, като подчинено на техния Председател лице, той СВОЕВОЛСТВА, затова започват да си подхвърлят в писмата тази думичка, Левски "своеволства" и за да не своеволства му назначават двама заместници - Кънчев и Общи.

Схемата им е перфектна и вкарва в безизходно положение Левски.

Единствената вратичка да излезе от нея, която сам той си е отворил в ТЕХНИЯ устав е онзи член от него, който му позволява да свика общо събрание на частните комитети и това общо събрание да смени председателя на вече обединения БРЦК.

Но преди да предприеме тази стъпка, по предателство, той е заловен на път за Букурещ в село Къкрина.

[Borova gora]

Преди 3 часа, Б. Киров said:

Имали са план, който се осъществява, свикват в Букурещ обединително събрание на ВРО и БРЦК /задграничния комитет на емигрантите/ и слагат на обединения вече ВРО-БРЦК за председател Любен Каравелов, който е главното лице, преговарящо с правителството на Сърбия. Каравелов като председател на обединения централен комитет, заповядва на Първи отдел на БРЦК /ВРО/ да вдигне въстание. На практика става точно това. Затова и на печата, който изпращат по Общи на Левски, Привременното правителство в Ловеч е обозначено като Първи отдел на БРЦК.

Създали са йерархия, която да задължи Левски като техен подчинен да изпълни нареждането им за вдигане на въстание в Българско. Не желае ли да направи това и да изпълни тази тяхна ЗАПОВЕД, като подчинено на техния Председател лице, той СВОЕВОЛСТВА, затова започват да си подхвърлят в писмата тази думичка, Левски "своеволства" и за да не своеволства му назначават двама заместници - Кънчев и Общи.

Схемата им е перфектна и вкарва в безизходно положение Левски.

Единствената вратичка да излезе от нея, която сам той си е отворил в ТЕХНИЯ устав е онзи член от него, който му позволява да свика общо събрание на частните комитети и това общо събрание да смени председателя на вече обединения БРЦК.

Но преди да предприеме тази стъпка, по предателство, той е заловен на път за Букурещ в село Къкрина.

Ако Данаил Попов не е дал имената на тримата преговарящи с Белград, защо Левски в своя отговор не го е попитал? Някак странно анонимни са тези тримата, не са споменати. Ако бяха Хитов и Каравелов, Левски щеше да ги коментира, а и по-късно да им отбелязва това действие зад гърба му. Данаил може да ги е скрил, но няма данни Дяконът да пита и подпитва кои са били, а това е случай, който би разследвал, сериозен. 

Както и да чета писмото му, излиза, че тримата вече са се самоизпратили в Белград, Данаил си ги знаел кои са, докато Левски смятал, че когато народът е готов, тогава трябвало да изберат трима подходящи да преговарят с всички възможни съюзници... Може и да греша, препрочитам писмото в оригинал, в сборника на Кириак Цанков от 1900г., така го разбирам... 
Да, за нас заговорът им вече е ясен, но никак не очаквах дълбочината на участието на Данаил в него. Изглежда е следил през цялото време Левски, знаел е местопребиваването му, четял е писмата и в двете посоки. Но това откритие е шок за мен, вярвах, че е бил довереният му човек. 
Планът им се скроил и осъществил след като Левски им казал НЕ няколко пъти, на искането за събиране на подписи, както и на договарянето със Сърбия и Босна, защото народът не е бил готов, но всичко се случвало в пролетта на 1871г., като март-април-май са датите на писмата. Юни му пращат Димитър, като Данаил е нагъл, поверява му да носи печата без да се е заклел, че принадлежи на комитет от ВРО. Но защо изведнъж са станали толкова активни през пролетта на 1871г., кое ги е подтикнало план след план да забъркват, непременно да участват в нещо? Трябва да е имало фактор, който ги активизирал, а този фактор не е бил подготовка за въстание при съседите, както тръбяли...
Другото, чисто хипотетично да си представим, Каравелов е в Букурещ, не е бягал през глава до Белград през Париж, а Левски стига до него декември 1872г. или януари, 1873г., измъква се от Къкрина, измъква се и от капана на Обретенов в Русе. Вестникарят и Апостолът са очи в очи. Левски му иска оставката, носи архиви, документи, продкрепящи искането, Каравелов не я дава, иска да отстрани Левски за неподчинение, не е вдигнал въстание, както председателят му наредил. Кой е щял да надделее на Влашка територия? Ако си зададем този въпрос става страшно, защото вероятността да надделее вестникарят не е малка, в Букурещ на лаладжийските му приказки, с които добре продавал себе си на думи, не и на дела, все още вярвали...

Редактирано Ноември 20, 2025 от Borova gora

[Б. Киров]

Преди 1 час, Borova gora said:

Както и да чета писмото му, излиза, че тримата вече са се самоизпратили в Белград, Данаил си ги знаел кои са, докато Левски смятал, че когато народът е готов, тогава трябвало да изберат трима подходящи да преговарят с всички възможни съюзници... Може и да греша, препрочитам писмото в оригинал, в сборника на Кириак Цанков от 1900г., така го разбирам... 

Точно така и аз го разбирам - Левски е написал, че когато решат, че са готови, тогава трябва да изпратят тримата преговарящи до сръбското правителство. Той дори пише, че и той ще отиде с тях, но няма да се разкрива пред сръбското правителство. Какво ще правят, той има план, ще им обясни, когато определят най-достойните за преговарящи и дойде при тях във Влашко, не е искал да го пише в писмото до Данаил.

Междувременно, според мен, те вече са си били определили тримата преговарящи, като най-вероятно единият е бил Панайот Хитов, вторият Каравелов и за третия, само предполагам, Георги Живков, защото именно Живков по време преди Априлското въстание е бил изпратен /отново/ до Белград със същата мисия. Тогава, през 1876-та, сърбите са му съдействали, те издават сръбски паспорти на апостолите от Гюргево, а вероятно са съдействали и по други начини, защото са имали интерес от въстание в Българско, докато водят война с Турция. През 1876 основният сръбски удар е бил пак към Видин и София, половината им най-добра армия е била хвърлена натам и при едно българско въстание в тези региони, силно е щяло да ги улесни. За зла тяхна участ точно Обретенов и Заимов са били апостоли там и никакво въстание не е имало...

Но през 1871-ва? Какво босненско въстание, каква сръбска и черногорска армия да нападат Турция?! Нищо подобно не е имало, нямало е масова мобилизация, предшестваща задължително всяка война, нито пък селяните в Босна са се оплаквали от завишени турски данъци, това става 4 години по-късно. Ако Каравелов, Хитов и още някой са ходили да се споразумяват с Белград, там са ги излъгали, че ще има въстание в Босна и война на Сърбия и Черна гора срещу Турция.

В това отношение отговорността на Данаил Попов е основна, защото той е играел ролята на външен министър на Привременното правителство на Левски и на практика е предал своя премиер Левски, подвел го е. Представете си в едно правителство външният министър зад гърба на премиера да сключва договори неизгодни за правителството. Най-малко е трябвало да направи своя проверка на достоверността на представената от сърбите ситуация с предстояща война, а не да приема на доверие думите на един прост човек като Хитов и на един агент на Азиатския департамент като Каравелов, че Сърбия е готова за война с Турция.

Хитов през август 1871-ва пише едно напълно неграмотно писмо до Левски, оцеляла е само черновата, в която заявява, че при него в Белград идвали представители на Босна и той се договорил с тях за общо въстание, любопитно е как този полуграмотен мъж се изживява като дипломат от европейска класа и какво самочувствие на такъв е имал.

Но Данаил, "външният министър" на Левски...

Преди 1 час, Borova gora said:

Другото, чисто хипотетично да си представим, Каравелов е в Букурещ, не е бягал през глава до Белград през Париж, а Левски стига до него декември 1872г. или януари, 1873г., измъква се от Къкрина, измъква се и от капана на Обретенов в Русе. Вестникарят и Апостолът са очи в очи. Левски му иска оставката, носи архиви, документи, продкрепящи искането, Каравелов не я дава, иска да отстрани Левски за неподчинение, не е вдигнал въстание, както председателят му наредил. Кой е щял да надделее на Влашка територия? Ако си зададем този въпрос става страшно, защото вероятността да надделее вестникарят не е малка, в Букурещ на лаладжийските му приказки, с които добре продавал себе си на думи, не и на дела, все още вярвали...

Уставът, подписан от Каравелов, парадоксално е давал пълно право на Левски да свика ново Общо събрание и да призове представители на всички частни комитети от Българско, пред които аргументирано, с писма и документи, да изложи неспособността на председателя Каравелов да заема председателското място; основният мотив за свалянето на Каравелов е щял да бъде провалът в Арабаконак, защото е нямало да му мине номера, че нищо не знаел за него, Левски е бил готов за такова събрание, фразата за парите, които Общи е носел на Каравелов "ще ги вземете ли?"  не е само  морално осъждане, а пряко обвинение към Каравелов като Председател, който е нанесъл с необмислени действия тежък удар върху цялата организация; Каравелов е взел част от тези тези пари от Пеев, значи е одобрил обира, а Тодор Пеев е бил свидетел на това, като го е писал и в писмо, че той дал идеята. При обвинение в некадърност и провал на организацията, Каравелов е щял да бъде принуден да си подаде оставката по силата на написаното в Устава.

Тук само като вметка, Левски затова е реорганизирал десетките частни комитети в няколко големи окръжия, непосредствено преди да тръгне към Букурещ; той е видял как Каравелов и кликата му манипулират вота на Общото събрание с гласовете на сливенските села, взел си е необходимата поука, и е поправил грешката си. При наличие на 5 окръжия, които той контролира пряко, не е било възможно повторението на манипулиран вот за българските частни комитети, какъвто е имало през май 1872-ра при избора на Каравелов за председател.

[Borova gora]

Преди 11 часа, Б. Киров said:

Точно така и аз го разбирам - Левски е написал, че когато решат, че са готови, тогава трябва да изпратят тримата преговарящи до сръбското правителство. Той дори пише, че и той ще отиде с тях, но няма да се разкрива пред сръбското правителство. Какво ще правят, той има план, ще им обясни, когато определят най-достойните за преговарящи и дойде при тях във Влашко, не е искал да го пише в писмото до Данаил.

Междувременно, според мен, те вече са си били определили тримата преговарящи, като най-вероятно единият е бил Панайот Хитов, вторият Каравелов и за третия, само предполагам, Георги Живков, защото именно Живков по време преди Априлското въстание е бил изпратен /отново/ до Белград със същата мисия. Тогава, през 1876-та, сърбите са му съдействали, те издават сръбски паспорти на апостолите от Гюргево, а вероятно са съдействали и по други начини, защото са имали интерес от въстание в Българско, докато водят война с Турция. През 1876 основният сръбски удар е бил пак към Видин и София, половината им най-добра армия е била хвърлена натам и при едно българско въстание в тези региони, силно е щяло да ги улесни. За зла тяхна участ точно Обретенов и Заимов са били апостоли там и никакво въстание не е имало...

Но през 1871-ва? Какво босненско въстание, каква сръбска и черногорска армия да нападат Турция?! Нищо подобно не е имало, нямало е масова мобилизация, предшестваща задължително всяка война, нито пък селяните в Босна са се оплаквали от завишени турски данъци, това става 4 години по-късно. Ако Каравелов, Хитов и още някой са ходили да се споразумяват с Белград, там са ги излъгали, че ще има въстание в Босна и война на Сърбия и Черна гора срещу Турция.

В това отношение отговорността на Данаил Попов е основна, защото той е играел ролята на външен министър на Привременното правителство на Левски и на практика е предал своя премиер Левски, подвел го е. Представете си в едно правителство външният министър зад гърба на премиера да сключва договори неизгодни за правителството. Най-малко е трябвало да направи своя проверка на достоверността на представената от сърбите ситуация с предстояща война, а не да приема на доверие думите на един прост човек като Хитов и на един агент на Азиатския департамент като Каравелов, че Сърбия е готова за война с Турция.

Хитов през август 1871-ва пише едно напълно неграмотно писмо до Левски, оцеляла е само черновата, в която заявява, че при него в Белград идвали представители на Босна и той се договорил с тях за общо въстание, любопитно е как този полуграмотен мъж се изживява като дипломат от европейска класа и какво самочувствие на такъв е имал.

Но Данаил, "външният министър" на Левски...

Уставът, подписан от Каравелов, парадоксално е давал пълно право на Левски да свика ново Общо събрание и да призове представители на всички частни комитети от Българско, пред които аргументирано, с писма и документи, да изложи неспособността на председателя Каравелов да заема председателското място; основният мотив за свалянето на Каравелов е щял да бъде провалът в Арабаконак, защото е нямало да му мине номера, че нищо не знаел за него, Левски е бил готов за такова събрание, фразата за парите, които Общи е носел на Каравелов "ще ги вземете ли?"  не е само  морално осъждане, а пряко обвинение към Каравелов като Председател, който е нанесъл с необмислени действия тежък удар върху цялата организация; Каравелов е взел част от тези тези пари от Пеев, значи е одобрил обира, а Тодор Пеев е бил свидетел на това, като го е писал и в писмо, че той дал идеята. При обвинение в некадърност и провал на организацията, Каравелов е щял да бъде принуден да си подаде оставката по силата на написаното в Устава.

Тук само като вметка, Левски затова е реорганизирал десетките частни комитети в няколко големи окръжия, непосредствено преди да тръгне към Букурещ; той е видял как Каравелов и кликата му манипулират вота на Общото събрание с гласовете на сливенските села, взел си е необходимата поука, и е поправил грешката си. При наличие на 5 окръжия, които той контролира пряко, не е било възможно повторението на манипулиран вот за българските частни комитети, какъвто е имало през май 1872-ра при избора на Каравелов за председател.

Става все по-интересно защо на Данаил Попов са оставили да съобщи новината на Левски? Защо не я е написал Каравелов... Имали са наистина някаква стратегия още преди да чуят тежката му дума. Освен това Георги Живков бил ту с вестникаря, ту в конфликт с него, знаем как е бил нападнат като шпионин във вестника.
"за кореспонденциите на В. Левски, А. Кънчев, Д. Общи, на частните комитети с централния и П. Хитов в Белград — Данаил Попов е бил ключът. Нему Дякона поверява цялата си кореспонденция с Българския революционен централен комитет (БРЦК), Русия, Румъния и Сърбия. Той единствен има право да чете всички получавани от и до Левски писма и да прави техни копия." 
Точно довереният му човек... нищо чудно, че Апостола е повярвал на мантрите за въстание при съседите, идвала от неговите хора от най-вътрешния му кръг, но защо 1871г. са започнали с тази измислица, как им е хрумнала и защо вместо да търсят съюз директно с Левски се насочили към други?

"Уставът, подписан от Каравелов, парадоксално е давал пълно право на Левски да свика ново Общо събрание и да призове представители на всички частни комитети от Българско, пред които аргументирано, с писма и документи, да изложи неспособността на председателя Каравелов да заема председателското място..."
С всичко написано от Вас съм съгласна, но аз имах предвид ситуация, при която Левски е стигнал до Букурещ, за там се е бил запътил след Ловеч, както знаем всички. Пристигайки, все още нямал възможността да свика събрание на частните комитети, да подсигури председателите им да бъдат във Влашко, за да го подкрепят в искането да свали Каравелов и да им представи документите и т.н. Ден първи-втори-трети там, той ще бъде един на един с вестникаря, който едва ли лесно би си подал оставката, а по-скоро би поискал неговата за своеволстване, задето не е вдигнал въстание, което му е било заповядано и не е организирал опит за спасяване на арестуваните. Това за арестуваните е с клаузи дали криминални или политически ще са пред съда, но Каравелов би го използвал на сто процента като аргумент. Ето, този момент се опитвам да си представя, Каравелов и Левски един срещу друг и предателят дори няма да има спирачки, а ще настоява Апостола да се оттегли... 

Пълномощното - чета и Кириак Цанков по два и три пъти, ще излезе, че Левски сам си го е написал, одобрил, подпечатал с печата и тръгнал за българско... Кириак дори не помнел преди или след обесването го е подписал... Нямам думи какво отношение са имали към Главният Апостол на цяла България, черноработникът на терен, а босовете на завет си седели и интриги само кроели...

Редактирано Ноември 21, 2025 от Borova gora

[Б. Киров]

Преди 1 час, Borova gora said:

С всичко написано от Вас съм съгласна, но аз имах предвид ситуация, при която Левски е стигнал до Букурещ, за там се е бил запътил след Ловеч, както знаем всички. Пристигайки, все още нямал възможността да свика събрание на частните комитети, да подсигури председателите им да бъдат във Влашко, за да го подкрепят в искането да свали Каравелов и да им представи документите и т.н. Ден първи-втори-трети там, той ще бъде един на един с вестникаря, който едва ли лесно би си подал оставката, а по-скоро би поискал неговата за своеволстване, задето не е вдигнал въстание, което му е било заповядано и не е организирал опит за спасяване на арестуваните. Това за арестуваните е с клаузи дали криминални или политически ще са пред съда, но Каравелов би го използвал на сто процента като аргумент. Ето, този момент се опитвам да си представя, Каравелов и Левски един срещу друг и предателят дори няма да има спирачки, а ще настоява Апостола да се оттегли... 

В състава на ЦК са били шестима: Каравелов - председател, Кириак Цанков - подпредседател, Димитър Ценович - касиер, Олимпи Панов - писар, Левски и Панайот Хитов - членове. Панайот е бил в Белград; Кириак Цанков и Ценович са били хора на Левски, Каравелов е можел да разчита единствено на подкрепата на Панов в Букурещ при пристигането на Левски.

За незабавно решаване статута на Каравелов в ЦК е била глава Девета, член Девети:

Глава IX

За наказанията

Чл.9 Ако някой от служителите, като например председател или друг някой, поиска да злоупотреби със служебната си власт, то за пръв път само ще да се лиши от службата си, повтором ще Да се изключи от числото на работниците, като се накара най-напред писменно да признае погрешката си и да я поднесе на комитетът, а ако след това се покаже обиден и отмъстителен, то Що да се накаже със смърт.
 

Левски е имал всички основания да поиска Каравелов писмено да си подаде оставката по горецитирания член 9; имало е злоупотреба със служебна власт при издаване на заповед за въстание при погрешно подадена информация за помощ от Сърбия и Черна гора, както и лъжа, че тамошните юнаци от Влашко ще преминат в помощ на въстаналите - и двете неща са злоупотреба с власт, Левски в писмата от Сливен и Стара Загора се е аргументирал защо такава заповед е неизпълнима. И второ, споменах го, вземането на пари от един криминален обир, санкциониран от Главния апостол е съучастие в криминално престъпление, тоест също злоупотреба със служебна власт.

Втората крачка на Левски е била регламентирана от Глава Трета, Член Трети:

Глава III

Правителство

Чл.З Частните комитети ще да съставят комисия, която ще нагледва работите на централният комитет, ако стане нужда, то тая комисия или упълномощените лица от частните комитети, ще избират и назначават ново лице, което ще застъпя работата на първото лице.

Все си мисля, че Игнатиев е изтеглил бързо и със замитане на следите Каравелов от Букурещ не заради опасност от екстрадиция, официално искане за такава както знаем не е имало; изтеглил го е оттам по този начин, за да не се срещнат с Левски, ако капаните не сработят по пътя.

Отстраняването на Каравелов е станало няколко години след това, но белята вече е била станала, единственият компетентен и квалифициран лидер, способен да вдигне въстание в Българско е бил покойник, а "Втори Левски", мокрият сън на Каравелов, така и не се намира.

Жалка история, проблемът е, че българската историография, политология и социология не желаят да я разкажат такава, каквато е, а с това пречат и да се коригират нещата в настоящето и бъдещето. Повтаря се един цикъл и после във времето, включително и днес; това е проблем за ефективно национално лидерство, който не е решен, и няма да се реши, докато не се анализира и признае като съществуващ.

Преди 1 час, Borova gora said:

но защо 1871г. са започнали с тази измислица, как им е хрумнала и защо вместо да търсят съюз директно с Левски се насочили към други?

Това все още не знам и се опитвам да разбера. В първото писмо на Ф.Тотю от началото на февруари до Левски нищо не се говори за въстание, Тотю единствено заклева Левски да няма нищо общо с "букурещките вагабонти", било те млади, било стари; само при това условие щял да му открие "потайности", а във второто му е открил "потайностите" за прошението до императора и хиляди пушки в одеските военни складове.

 

[Borova gora]

Преди 4 часа, Б. Киров said:

Все си мисля, че Игнатиев е изтеглил бързо и със замитане на следите Каравелов от Букурещ не заради опасност от екстрадиция, официално искане за такава както знаем не е имало; изтеглил го е оттам по този начин, за да не се срещнат с Левски, ако капаните не сработят по пътя.

Отстраняването на Каравелов е станало няколко години след това, но белята вече е била станала, единственият компетентен и квалифициран лидер, способен да вдигне въстание в Българско е бил покойник, а "Втори Левски", мокрият сън на Каравелов, така и не се намира.

Жалка история, проблемът е, че българската историография, политология и социология не желаят да я разкажат такава, каквато е, а с това пречат и да се коригират нещата в настоящето и бъдещето. Повтаря се един цикъл и после във времето, включително и днес; това е проблем за ефективно национално лидерство, който не е решен, и няма да се реши, докато не се анализира и признае като съществуващ.

Това все още не знам и се опитвам да разбера. В първото писмо на Ф.Тотю от началото на февруари до Левски нищо не се говори за въстание, Тотю единствено заклева Левски да няма нищо общо с "букурещките вагабонти", било те млади, било стари; само при това условие щял да му открие "потайности", а във второто му е открил "потайностите" за прошението до императора и хиляди пушки в одеските военни складове.

"Все си мисля, че Игнатиев е изтеглил бързо и със замитане на следите Каравелов от Букурещ не заради опасност от екстрадиция, официално искане за такава както знаем не е имало; изтеглил го е оттам по този начин, за да не се срещнат с Левски, ако капаните не сработят по пътя."

Крайно време бе да бъде казано, написано. Това е и отговорът на въпроса защо след смъртта на Левски няма некролог във вестника на Каравелов, няма посветена статия на лидерът на най-голямата организация в българско, нито на процеса, в който били осъдени предадените от Димитър дейци. Вървял заедно с Левски няколко години, ала се страхувал твърде много от него. Паникьосан е бил, че ще го съди, ще го обвинява, ако се видят на живо, точно това изследвах по-горе с въображаемата среща между тях, очаквал е да си плати ако с Левски се срещнат на живо. Затова е бягал като подгонен, четохме, никой официално не го е поискал от Цариград, голямата лъжа на нашите историци. Избягал е от възможна среща с Левски в Букурещ, жертвал е архива на организацията за да спаси собствената си кожа от своите, които безсрамно продал за настоящи пари и за бъдещи постове...

Филип Тотю е искал руската връзка да бъде печеливша, ок, но ако е знаел, че няма да има въстание в Босна, да беше го написал...

Не знам защо е пропускано, но ето и Прошението на Левски, то е до Сръбското правителство. На 25 юли 1872г. има негово писмо, в което нарежда Любен Каравелов тайно да го поднесе и бързичко да вземе отговор, прошенията в онези години явно са били честа практика. Според мен го е написал, защото е очаквал скорошна война на Сърбия с Турция. За съжаление нямаме текста на самото Прошение, но става ясно, че той самият го е подписал. Няма данни в следващите му писма по въпроса, а писма на Каравелов до него пък изобщо нямаме, не знаем как е отговорило Сръбското Правителство, дали изобщо вестникарят им го е предоставил:

Редактирано Ноември 21, 2025 от Borova gora

[Б. Киров]

Преди 1 час, Borova gora said:

Не знам защо е пропускано, но ето и Прошението на Левски, то е до Сръбското правителство. На 25 юли 1872г. има негово писмо, в което нарежда Любен Каравелов тайно да го поднесе и бързичко да вземе отговор, прошенията в онези години явно са били честа практика. Според мен го е написал, защото е очаквал скорошна война на Сърбия с Турция. За съжаление нямаме текста на самото Прошение, но става ясно, че той самият го е подписал. Няма данни в следващите му писма по въпроса, а писма на Каравелов до него пък изобщо нямаме, не знаем как е отговорило Сръбското Правителство, дали изобщо вестникарят им го е предоставил:

Това писмо го има в първи том на Д.Т.Страшимиров, бих Ви качил този том, но е огромен като обем и не знам точно как

Но аз го чета по различен начин от Вас. Това е писмо или Прошение, както искайте го наричайта, на Левски до сръбското правителство за приемане на 150-200 души българчета в Сръбското Военно училище. Точка. Нищо за повече.

А да приемат 200 българчета във военното им училище не може по никакъв начин да се тълкува, че Левски е очаквал Сърбия да влезе във война с Турция. Точно напротив! Колко време трае обучението във Военното училище: четири години, съдейки по случая с Ангел Кънчев, който го прекъсва през втората му година. Може ли Левски да е искал да изпраща 200 души българчета през юли 1872-ра и да очаква, че всеки момент Сърбия ще започне война с Турция, а той трябва да вдигне незабавно въстание в Българско и да чака 4 /четири!/ години тези 200 българчета да излязат от сръбското Военно училище като готови офицери, за да се бият за българската свобода!?

Че Каравелов не го е предал на Сръбското правителство, както си е правел оглушки за печата и за много други неща, напълно съм съгласен с Вас. Не е изпратил на Левски и превода от сръбските военни правила, не е дал за превод и руските военни правила и т.н. и т.н.

Но благодаря, че цитирахте точно това писмо на Левски от юли 1872-ра, защото то категорично доказва, че Левски не е разчитал Сърбия да влезе в обозримо бъдеще във война с Турция - четиригодишния срок за подготовка на офицери за млади българчета е свидетелство за това.

Доказва неоспоримо и друго, че Каравелов по това време, пребивавайки в Букурещ, е поддържал директен контакт със сръбското правителство, ерго, с голяма степен на вероятност е бил един от тримата преговарящи със сръбското правителство.

"Филип Тотю е искал руската връзка да бъде печеливша, ок, но ако е знаел, че няма да има въстание в Босна, да беше го написал... "

Филип Тотю никъде и не намеква за въстание в Босна или за сръбско-черногорска помощ; той си пише "потайностите" за прошение до руския император и за 3000 пушки в арсеналите на Одеса, закупени от Тошков, които Ф. може да изпрати през Дунава в Българско. По-късно развива план как можел през лятото да вдигне бунт в Силистренско с тези пушки, да изкара и да води чети лятото, но от Ловеч го смразяват с едно писмо, че това са чисти глупости, защото ако се вдига бунт, ще е решение на Централния комитет в Ловеч и не само в Силистренско.

Кореспонденцията на Ф.Т., както написах, с Левски започва с изискване Левски да не споделя нищо от "потайностите" на Филип с "букурещките вагабонти", било стари било млади, на главите в които единствено се въртели мисли как ще стават князе, министри и други подобни, и които като орли гледали да докопат някакви чужди пари.

[Borova gora]

Преди 14 часа, Б. Киров said:

Това писмо го има в първи том на Д.Т.Страшимиров, бих Ви качил този том, но е огромен като обем и не знам точно как

Но аз го чета по различен начин от Вас. Това е писмо или Прошение, както искайте го наричайта, на Левски до сръбското правителство за приемане на 150-200 души българчета в Сръбското Военно училище. Точка. Нищо за повече.

А да приемат 200 българчета във военното им училище не може по никакъв начин да се тълкува, че Левски е очаквал Сърбия да влезе във война с Турция. Точно напротив! Колко време трае обучението във Военното училище: четири години, съдейки по случая с Ангел Кънчев, който го прекъсва през втората му година. Може ли Левски да е искал да изпраща 200 души българчета през юли 1872-ра и да очаква, че всеки момент Сърбия ще започне война с Турция, а той трябва да вдигне незабавно въстание в Българско и да чака 4 /четири!/ години тези 200 българчета да излязат от сръбското Военно училище като готови офицери, за да се бият за българската свобода!?

Че Каравелов не го е предал на Сръбското правителство, както си е правел оглушки за печата и за много други неща, напълно съм съгласен с Вас. Не е изпратил на Левски и превода от сръбските военни правила, не е дал за превод и руските военни правила и т.н. и т.н.

Но благодаря, че цитирахте точно това писмо на Левски от юли 1872-ра, защото то категорично доказва, че Левски не е разчитал Сърбия да влезе в обозримо бъдеще във война с Турция - четиригодишния срок за подготовка на офицери за млади българчета е свидетелство за това.

Доказва неоспоримо и друго, че Каравелов по това време, пребивавайки в Букурещ, е поддържал директен контакт със сръбското правителство, ерго, с голяма степен на вероятност е бил един от тримата преговарящи със сръбското правителство.

"Филип Тотю е искал руската връзка да бъде печеливша, ок, но ако е знаел, че няма да има въстание в Босна, да беше го написал... "

Филип Тотю никъде и не намеква за въстание в Босна или за сръбско-черногорска помощ; той си пише "потайностите" за прошение до руския император и за 3000 пушки в арсеналите на Одеса, закупени от Тошков, които Ф. може да изпрати през Дунава в Българско. По-късно развива план как можел през лятото да вдигне бунт в Силистренско с тези пушки, да изкара и да води чети лятото, но от Ловеч го смразяват с едно писмо, че това са чисти глупости, защото ако се вдига бунт, ще е решение на Централния комитет в Ловеч и не само в Силистренско.

Кореспонденцията на Ф.Т., както написах, с Левски започва с изискване Левски да не споделя нищо от "потайностите" на Филип с "букурещките вагабонти", било стари било млади, на главите в които единствено се въртели мисли как ще стават князе, министри и други подобни, и които като орли гледали да докопат някакви чужди пари.

Книгата на Страшимиров е качена на два сайта, но ми хареса да чета Левски в оригинал.  Той самият използва думата "прошение" в този случай. Нищо чудно сам да го е написал, със сигурност съдържа подписа му. Не вярвам, че ще бъде намерено, Каравелов ставал излишен, ако между Левски и сръбското правителство имало пряка връзка, не би го допуснал. Свикнал е да получава обещания, пари, да се чувства важен.

Отделно, Каравелов някак е забавял всичко, дори този процес с изпращането на момчета в сръбските военни училища изобщо не е подхванал. Никакъв революционер не е бил и никаква революция не го е интересувала. Усещането е, че е чакал залавянето на Апостола, да се отърве от него, за да изпълни следващите задачи на господарите си. За съжаление от ставането си за председател не свършва никаква работа през цялата 1872г. Нищо не захваща, макар позицията да го е задължавала да работи за освобождаването на българско, но дейност при него няма, абсолютно пропиляна година...

Да отбележа, че писма от Кишелски също нямало, а те пък минавали през Данаил Попов. Минимум два-три пъти преброих отбелязано от Левски да проверят къде се е загубило писмото...

И нещо от Националната конференция: "Предстои всички тези стойностни доклади да бъдат издадени в книжно тяло – том 6 от ценната поредица на музея на Апостола „Нови документи и изследвания“.

[Б. Киров]

Преди 23 часа, Б. Киров said:

Жалка история, проблемът е, че българската историография, политология и социология не желаят да я разкажат такава, каквато е, а с това пречат и да се коригират нещата в настоящето и бъдещето. Повтаря се един цикъл и после във времето, включително и днес; това е проблем за ефективно национално лидерство, който не е решен, и няма да се реши, докато не се анализира и признае като съществуващ.

Искам да Ви обърна вниманието върху това, което не знам дали отбелязахте. Става въпрос за т.н. "превзета държава" от външни сили. Това е хроничен проблем на българската държава, който започва от превземането на ВРО отвътре от просръбски и проруски български дейци. Този процес се повтаря циклично и през всички следващи години, когато вече има призната държава България. Ако четете донесенията на руската дипломация:

http://www.promacedonia.org/ofrdo/ofrdo_2.htm#10

за процесите по свалянето на Батенберг и последвалите опити да бъде детрониран Фердинанд Сакскобурготски, ще видите същия модел. Най-напред руският царски режим се опитва да направи от България руска губерния, реакцията на Либералната партия на Стамболов не е реакция на суверенитет, а докарване на друг чужд агент, този път на Австро-Унгария, принц Сакскобурготски. Следват две национални катастрофи, причинени от същия модел: българските политици сякаш са политически инфантилни и се крият зад гърба на някоя Велика сила винаги, те не съумяват да изградят мечтаната от Апостола силна суверенна българска държава. Моделът се възпроизвежда и след 1944-та, когато българската държава отново е овладяна от руската империя, този път под формата на СССР, Сталин е руски националист, който провежда същата царска имперска политика, а българската политическа класа угодливо слугува. Моделът е в сила и днес - българските политически групи по интереси са се разделили на партии към кое чуждо посолство да се присламчат, откъдето да им слагат чипове за управление. Това е сляпа улица.

Моделът на Левски е моделът по който са изградени силни и проспериращи държави, но той изисква национални лидери на нивото на самия Левски, а анти-меритократичния подбор при българската политическа класа е изграден на принципа "отгоре изплува само гюбрето, защото е леко" и докато този принцип работи в българското общество, ще имаме и "превзета държава". За мен това е смисълът на цялата тази тема, да го доведа до съзнанието на четящите.

 

[Borova gora]

Преди 6 часа, Б. Киров said:

Искам да Ви обърна вниманието върху това, което не знам дали отбелязахте. Става въпрос за т.н. "превзета държава" от външни сили. Това е хроничен проблем на българската държава, който започва от превземането на ВРО отвътре от просръбски и проруски български дейци. Този процес се повтаря циклично и през всички следващи години, когато вече има призната държава България. Ако четете донесенията на руската дипломация:

http://www.promacedonia.org/ofrdo/ofrdo_2.htm#10

за процесите по свалянето на Батенберг и последвалите опити да бъде детрониран Фердинанд Сакскобурготски, ще видите същия модел. Най-напред руският царски режим се опитва да направи от България руска губерния, реакцията на Либералната партия на Стамболов не е реакция на суверенитет, а докарване на друг чужд агент, този път на Австро-Унгария, принц Сакскобурготски. Следват две национални катастрофи, причинени от същия модел: българските политици сякаш са политически инфантилни и се крият зад гърба на някоя Велика сила винаги, те не съумяват да изградят мечтаната от Апостола силна суверенна българска държава. Моделът се възпроизвежда и след 1944-та, когато българската държава отново е овладяна от руската империя, този път под формата на СССР, Сталин е руски националист, който провежда същата царска имперска политика, а българската политическа класа угодливо слугува. Моделът е в сила и днес - българските политически групи по интереси са се разделили на партии към кое чуждо посолство да се присламчат, откъдето да им слагат чипове за управление. Това е сляпа улица.

Моделът на Левски е моделът по който са изградени силни и проспериращи държави, но той изисква национални лидери на нивото на самия Левски, а анти-меритократичния подбор при българската политическа класа е изграден на принципа "отгоре изплува само гюбрето, защото е леко" и докато този принцип работи в българското общество, ще имаме и "превзета държава". За мен това е смисълът на цялата тази тема, да го доведа до съзнанието на четящите.

Ясно е, че съм заради същото в темата. Левски не е единственият ни герой, но с лидерските си качества е безспорният, ще дам пример, за мен и Дебелянов, и капитан Списаревски са герои, но при тях не можем да търсим лидерство. Другото е независимостта, тръгва първи да подготвя отвътре въстание, след него има и други, Узунов, Фердинанд, след това и Гюргевските претенденти за водачи, но той е с откровено и ясно съзнание за независимост. По тази линия е предаван най-много пъти и от най-много хора. Някой все е служел някому и независимият лидер непрекъснато е бил пречка на мътрвите души, Филип Тотю добре ги описва вкопчени страстно в домогване до пари, титли, положение...

Тук си е мястото за още една интересна подтема, знам че са останали с дълг към него заради парите, архива, Къкрина... но по много критерии комитаджиите от Ловчанския комитет са били по-чисти хора, които не тичали да бъдат част от ложи, завери, потайни срещи с чужди служби... Смелите работници на терен отвътре, различните интригантите и келепирджиите отвън, те са имали наистина близко разбиране до неговото за свобода и за независимост. Затова исках да стигнем до най-първите предатели, защото предаден не е бил само той, предадена е и столицата на Привременното му правителство, а с нея и истинските ценности, които по-скромни, но по-стойностни хора искали да положат в основите на държавата. За съжаление в историята печеливша се оказала Гюргевската седянка... доста подли хорица, мизерни душици сред тях... Искаше ми се Ловешкият комитет да бе основал новата България.

Не случайно през цялото време Апостолът се борил центърът на властта да си е в българско, не в Букурещ, не в ръцете на Каравелов, Хитов и сие. С болка трябва да кажа, Данаил Попов е бил в техния кръг, това не съм го и помисляла. За  Хитов и Каравелов знаем, но какво ли е обещано на Попов, какво ли е очаквал в замяна на двойната игра, която е играел?

[Б. Киров]

Преди 6 часа, Borova gora said:

Тук си е мястото за още една интересна подтема, знам че са останали с дълг към него заради парите, архива, Къкрина... но по много критерии комитаджиите от Ловчанския комитет са били по-чисти хора, които не тичали да бъдат част от ложи, завери, потайни срещи с чужди служби... Смелите работници на терен отвътре, различните интригантите и келепирджиите отвън, те са имали наистина близко разбиране до неговото за свобода и за независимост. Затова исках да стигнем до най-първите предатели, защото предаден не е бил само той, предадена е и столицата на Привременното му правителство, а с нея и истинските ценности, които по-скромни, но по-стойностни хора искали да положат в основите на държавата. За съжаление в историята печеливша се оказала Гюргевската седянка... доста подли хорица, мизерни душици сред тях... Искаше ми се Ловешкият комитет да бе основал новата България.

Много е интригуващо, защо Апостола е избрал точно Ловеч за главен център на Привременното правителство. Географски погледнато, Ловеч е почти в идеалния център на Дунавския вилает:

Срещал съм обяснения, че защото Анастас Попхинов, брат на Данаил, го отвел в Ловеч, където познавал Иван Драсов и Марин Поплуканов. Но географски и старата българска столица Търново, където е пребивавал най-близкия съратник на Левски, Христо Иванов-Големия, е също в центъра на вилаета. Защо точно в Ловеч?

Срещнах в един от броевете на в. "Свобода" едно кратко съобщение от Ловеч, написано точно по времето, когато Левски е решавал къде да установи Временното Правителство на ВРО. В дописката се разказва, как войници от турския гарнизон безчинствали в Ловеч и насилвали млади български жени, но за разлика от други места, ловчанлии дали въоръжен отпор, организирали се мъжете и наказали насилниците, след което изнасилванията и грабежите на аскера престанали. "Изпитваше кой е сърцат, сиреч честен" е написал Вазов за Левски. Изкушавам се да мисля, че Левски е прочел за тази постъпка на младите български лъвове в Ловеч и точно затова е избрал този град за свой централен. Повечето му съратници от Привременното правителство са млади и сърцати момчета от средната образована класа - Драсов, Пъшков, Марин... Най-възрастният и улегнал е бил Пъшков, търговецът на пашкули, на 32 години, Марин е бил 26-годишен, Драсов на 23. Поп Кръстьо Никифоров, стар другар на Левски от Първата легия, е бил също на 32 години, когато Левски основава комитета там и точно поп Кръстьо ги заклева пред евангелието, камата и пищова. При ходенето им из Влашко, Марин и Драсов остават разочаровани от срещите си с българските емигранти там, такъв си остава Драсов и до заминаването му за Чехия, това се вижда от последните му писма. Но Драсов изразява и истинските настроения на Левски, които са били написани в отговора му към Плоещките българи, едно от малкото писма, в които Левски си е позволил да изрази раздразнение и да бъде остър към хората, до които пише.

[Borova gora]

Преди 12 часа, Б. Киров said:

Много е интригуващо, защо Апостола е избрал точно Ловеч за главен център на Привременното правителство. Географски погледнато, Ловеч е почти в идеалния център на Дунавския вилает:

Срещал съм обяснения, че защото Анастас Попхинов, брат на Данаил, го отвел в Ловеч, където познавал Иван Драсов и Марин Поплуканов. Но географски и старата българска столица Търново, където е пребивавал най-близкия съратник на Левски, Христо Иванов-Големия, е също в центъра на вилаета. Защо точно в Ловеч?

Срещнах в един от броевете на в. "Свобода" едно кратко съобщение от Ловеч, написано точно по времето, когато Левски е решавал къде да установи Временното Правителство на ВРО. В дописката се разказва, как войници от турския гарнизон безчинствали в Ловеч и насилвали млади български жени, но за разлика от други места, ловчанлии дали въоръжен отпор, организирали се мъжете и наказали насилниците, след което изнасилванията и грабежите на аскера престанали. "Изпитваше кой е сърцат, сиреч честен" е написал Вазов за Левски. Изкушавам се да мисля, че Левски е прочел за тази постъпка на младите български лъвове в Ловеч и точно затова е избрал този град за свой централен. Повечето му съратници от Привременното правителство са млади и сърцати момчета от средната образована класа - Драсов, Пъшков, Марин... Най-възрастният и улегнал е бил Пъшков, търговецът на пашкули, на 32 години, Марин е бил 26-годишен, Драсов на 23. Поп Кръстьо Никифоров, стар другар на Левски от Първата легия, е бил също на 32 години, когато Левски основава комитета там и точно поп Кръстьо ги заклева пред евангелието, камата и пищова. При ходенето им из Влашко, Марин и Драсов остават разочаровани от срещите си с българските емигранти там, такъв си остава Драсов и до заминаването му за Чехия, това се вижда от последните му писма. Но Драсов изразява и истинските настроения на Левски, които са били написани в отговора му към Плоещките българи, едно от малкото писма, в които Левски си е позволил да изрази раздразнение и да бъде остър към хората, до които пише.

Аз бих допълнила, че статистиката винаги има значение. Когато разследват комитетите след Арабаконашката афера, Ловешкият е над четиридесет, които да бъдат разпитани без шум, но... всеки един от тях разпитан. В същото време Русенският има няма 5-6 членове, Етрополският петнайсетина, Троянският горе-долу също толкова... По-сериозният брой хора означавало повече възможности за свършване на много и различна комитетска работа. Избраните в ръководния състав са били наистина избрани, хора с качества, а не самоизбрали се като русенци дето сами гласували за себе си. Ентусиазмът им е бил безспорен, защото работели здраво, поръчали пистолети, които успяли да пренесат и разпределят между дузина други комитети без да има провал и без да ги хванат. Рзнасяли и вестника, обикаляли в първата година богатите, четохме, Левски с Драсов, Поплуканов и Пъшков искали или пари за делото от големеца, или ако го е страх, тогава да финансира учението в чужбина на някое бедно, но талантливо дете. Васил Радославов получил така стипендия след една тяхна обиколка на богатите къщи. Двама български министър-председатели са свързани с дейността на Левски лично, Стамболов, когото заклел заедно с Филип Симидов в Търново по молба на Големия и Радославов, когото от родния му Ловеч изпращат в Писек, а затам тръгва и Драсов. Това е преди Събранието в Букурещ, на което председателят Каравелов промотира идеята си да убиват чорбаджиите за пари и за да не ги издадат, след като вземат парите.

Но сумарно, ловчанлии извършвали непрекъснато комитетска работа покрай своята собствена и то спазвайки конспиративните правила. По думите на Пъшков, Драсов увлякъл всички да участват в борбата за самостоятелна българска църква, затова и бил сред първите, които били представени на Апостола при първото му отиване в Ловеч. Будни момчета, смели, дузина, а не трима-четирима, готови за народната работа и без много-много убеждения, тръгнали с него заедно към турските бесилки, да цитирам Пъшков отново. 

Нищо чудно, че бързо се превърнали в неговите хора, жалко за предателството на комитета им, не дошло от тях. След всичко, което разследвахме, за мен ги е посочил Обретенов след убийството на Стоян Пенев, а така или иначе бос му е бил Каравелов, който декември, 1871г. написал дописката, че чака Дякона в Букурещ, неуспешно предателство, но ако е нахъсал вярното му куче Никола, той направил второ предателство, хем да отърве въжето, хем да изпълни поръката на боса...

По същата причина, предателството, иска ми се да влезнем по.дълбоко в случая Данаил Попов. Не помня да е продължил комитетска дейност след смъртта на Апостола, което е странно, повечето продължили и участвали и във войната, не съм намирала и материали да е служил някому, защо ли се обвързал с Каравелов и Хитов?

[Б. Киров]

Преди 14 часа, Borova gora said:

По същата причина, предателството, иска ми се да влезнем по.дълбоко в случая Данаил Попов. Не помня да е продължил комитетска дейност след смъртта на Апостола, което е странно, повечето продължили и участвали и във войната, не съм намирала и материали да е служил някому, защо ли се обвързал с Каравелов и Хитов?

Малко данни има за Данаил Попов. Не бих го причислил към категорията предател. Според мен е бил интелигентен човек, който е бил патриот, но преди всичко търговец и посредник.

Той стъпва за пръв път, след като напуска на младини Плевен, в България едва през 1898 г. за погребението на брат си.

После през 1905, четири години преди да почине, пише молба до народното събрание за поборническа пенсия, която била отхвърлена от партията на стамболовистите, Народно Либералната, водена от най-верния съратник на Стамболов, Димитър Петков. В края на живота си е бил закъсал материално, та е опрял до мизерната българска пенсия, за да оцелява, но не са му я отпуснали и то стамболовата партия, неговите хора. В молбата си е написал:

„При моята опитност в търговията и при завидното положение, което с честен труд бях си създал, аз мечтаех да достигна до едно по- блескаво материално положение, за да мога да бъда полезен на Отечеството си”.

Обвързал се е с Каравелов и Хитов по чисто меркантилен интерес, според мен. Тези двамата са правели грандомански планове за въстания и чети и са чертаели перспектива за закупуване на хиляди пушки, а Попов е бил търговец на оръжие. Повече пушки "по-бляскаво материално положение" за него самия. Той барут, освен в магазина си, не е помирисвал. Но наистина Левски в писмото до него за изпратената му пушка съобщава, че ще му преведе парите заедно с лихвата за нея.

[Borova gora]

Преди 12 часа, Б. Киров said:

Малко данни има за Данаил Попов. Не бих го причислил към категорията предател. Според мен е бил интелигентен човек, който е бил патриот, но преди всичко търговец и посредник.

Той стъпва за пръв път, след като напуска на младини Плевен, в България едва през 1898 г. за погребението на брат си.

После през 1905, четири години преди да почине, пише молба до народното събрание за поборническа пенсия, която била отхвърлена от партията на стамболовистите, Народно Либералната, водена от най-верния съратник на Стамболов, Димитър Петков. В края на живота си е бил закъсал материално, та е опрял до мизерната българска пенсия, за да оцелява, но не са му я отпуснали и то стамболовата партия, неговите хора. В молбата си е написал:

„При моята опитност в търговията и при завидното положение, което с честен труд бях си създал, аз мечтаех да достигна до едно по- блескаво материално положение, за да мога да бъда полезен на Отечеството си”.

Обвързал се е с Каравелов и Хитов по чисто меркантилен интерес, според мен. Тези двамата са правели грандомански планове за въстания и чети и са чертаели перспектива за закупуване на хиляди пушки, а Попов е бил търговец на оръжие. Повече пушки "по-бляскаво материално положение" за него самия. Той барут, освен в магазина си, не е помирисвал. Но наистина Левски в писмото до него за изпратената му пушка съобщава, че ще му преведе парите заедно с лихвата за нея.

За Данаил Попов това е така заради много неизвестни около него.
Изпратил Кънчев, а после и Димитър от Дяково при Левски без да има неговото съгласие, писал им сам препоръки, как ги препоръчал като не ги познавал??? Само защото Каравелов и Хитов му наредили и той послушно изпълнил. Дал на Димитър печата да пренася ей така, без да има данни, че изобщо е заклет да бъде част от някой комитет на ВРО.
Писмата на Кишелски ги няма, минавали през него и брат му...
"Всъщност Левски установява архива си именно в Търну Мъгуреле при Данаил Попов, а не в Букурещ при Каравелов и не позволява документацията да е мести, а само да се пращат преписи от кореспонденцията, и то единствено когато е абсолютно наложително. Друга задача на Попов е да държи под контрол хъшовските среди в Румъния и да набира нови членове. Подарява документи, вещи и снимки на комитетски дейци на Плевенския музей и Народната библиотека в София." - Добре, къде е архивът на Левски, преписите на писмата, които е правил? Само избрани неща е дарил, но архивът на "най-добрия ни българин" е бил в него и го няма...

За да не се върне повече в българско и изведнъж да се откаже да участва в съдбините на България, след като се правил на поборник няколко години, трябва да е имал грях или грехове, които щели да излезнат наяве ако опитал да заеме пост, служба, затова си останал там, на брега на Дунава...

Относно Вашето предположение за измислено, но добре рекламирано въстание, ето подкрепящ факт от писмо на Левски, как Димитър е бил надъхан да говори на хората за въстание, съвсем близко въстание, лятоска още, да им повтаря, че лятоска ще става нещо, те да са готови /а след като въстанието не избухнало т.е. нямало провал в организацията, организирал Арабаконак и я разгромил отвътре както изследвахме в скорошни постове/:

Редактирано Ноември 24, 2025 от Borova gora

[Б. Киров]

Преди 2 часа, Borova gora said:

За Данаил Попов това е така заради много неизвестни около него.
Изпратил Кънчев, а после и Димитър от Дяково при Левски без да има неговото съгласие, писал им сам препоръки, как ги препоръчал като не ги познавал??? Само защото Каравелов и Хитов му наредили и той послушно изпълнил. Дал на Димитър печата да пренася ей така, без да има данни, че изобщо е заклет да бъде част от някой комитет на ВРО.
Писмата на Кишелски ги няма, минавали през него и брат му...
"Всъщност Левски установява архива си именно в Търну Мъгуреле при Данаил Попов, а не в Букурещ при Каравелов и не позволява документацията да е мести, а само да се пращат преписи от кореспонденцията, и то единствено когато е абсолютно наложително. Друга задача на Попов е да държи под контрол хъшовските среди в Румъния и да набира нови членове. Подарява документи, вещи и снимки на комитетски дейци на Плевенския музей и Народната библиотека в София." - Добре, къде е архивът на Левски, преписите на писмата, които е правил? Само избрани неща е дарил, но архивът на "най-добрия ни българин" е бил в него и го няма...

За да не се върне повече в българско и изведнъж да се откаже да участва в съдбините на България, след като се правил на поборник няколко години, трябва да е имал грях или грехове, които щели да излезнат наяве ако опитал да заеме пост, служба, затова си останал там, на брега на Дунава...

Съгласен съм, но това, че е чувствал вина, не означава, според мен, че е бил предател. Той и Драсов разпитват усилено след смъртта на Левски и търсят предател. И двамата се успокояват, като им е посочен поп Кръстьо като такъв, но мисля че и двамата са знаеели много добре, че не е бил попа. И са чувствали вина, което означава, че са имали съвест. За разлика от истинските предатели, окичени с почести, служби и слава след Освобождението. Та до днес.

Криенето на писмата от Данаил също си го обяснявам от чувство на вина, той е изпитвал такова, вижда се и от писмата му до Драсов.

В писмата на Левски до него се вижда Данаил по коя команда е започнал да действа и от кои се е отграничил от началото на 1871-ва, когато вече Каравелов е обсебил задграничния БРЦК. Данаил е бил солидарен с Левски в отношението му към т.н. Плоещки българи /Райчо Попов, Иван Кършовски, Теофан Райнов и Георги Живков/, всъщност Данаил първи употребява израза "от техните кожи цървули не стават" за тях, Драсов и Левски само подхващат, по късно същия израз се среща и в писмото на Марин Поплуканов, но вече по отношение на ловчанския комитет, в писмото викащо Левски в Ловеч /може да е писано и от поп Кръстьо, Гербов така твърдеше, не споря на всяка цена/.

Водещата активна двойка, според мен, която е пуснала партенката за въстание в Босна и Херцеговина и влизане на Сърбия и Черна гора във война с Османската империя, е била тандемът Каравелов-Хитов. Те двамата са раздухали цялата тази истерия за спешно подготвяне на българско въстание, за да не изпуснем сръбския влак. И крайният резултат е разбиване на ВРО и смъртта на Левски, въпреки, че са си представяли нещата като овладяване на ВРО и отстраняване на Левски. Тоест пак имаме "българска работа".

Преди 2 часа, Borova gora said:

Относно Вашето предположение за измислено, но добре рекламирано въстание, ето подкрепящ факт от писмо на Левски, как Димитър е бил надъхан да говори на хората за въстание, съвсем близко въстание, лятоска още, да им повтаря, че лятоска ще става нещо, те да са готови /а след като въстанието не избухнало т.е. нямало провал в организацията, организирал Арабаконак и я разгромил отвътре както изследвахме в скорошни постове/:

Редактирано Преди 2 часа от Borova gora

Ами Общи си е бил платен агент на сръбското правителство /Блазнавац, Ристич/, а то не е имало никакви добри намерениия към българското националноосвободително движение, особено след Екзархията в така очертаните нейни етнически български граници; Македония и Северозападна България са били считани като неразделна част от Велика Сърбия. Общи е бил сръбски провокатор, работещ за интересите на Сърбия. Ако застанем на тази гледна точка, всичките му действия са последователни и логични. Но не е луд, който "яде баницата, а който му я дава" и тук пак стигаме до Хитов и Каравелов.

[Borova gora]

Преди 9 минути, Б. Киров said:

Съгласен съм, но това, че е чувствал вина, не означава, според мен, че е бил предател. Той и Драсов разпитват усилено след смъртта на Левски и търсят предател. И двамата се успокояват, като им е посочен поп Кръстьо като такъв, но мисля че и двамата са знаеели много добре, че не е бил попа. И са чувствали вина, което означава, че са имали съвест. За разлика от истинските предатели, окичени с почести, служби и слава след Освобождението. Та до днес.

Криенето на писмата от Данаил също си го обяснявам от чувство на вина, той е изпитвал такова, вижда се и от писмата му до Драсов.

В писмата на Левски до него се вижда Данаил по коя команда е започнал да действа и от кои се е отграничил от началото на 1871-ва, когато вече Каравелов е обсебил задграничния БРЦК. Данаил е бил солидарен с Левски в отношението му към т.н. Плоещки българи /Райчо Попов, Иван Кършовски, Теофан Райнов и Георги Живков/, всъщност Данаил първи употребява израза "от техните кожи цървули не стават" за тях, Драсов и Левски само подхващат, по късно същия израз се среща и в писмото на Марин Поплуканов, но вече по отношение на ловчанския комитет, в писмото викащо Левски в Ловеч /може да е писано и от поп Кръстьо, Гербов така твърдеше, не споря на всяка цена/.

Водещата активна двойка, според мен, която е пуснала партенката за въстание в Босна и Херцеговина и влизане на Сърбия и Черна гора във война с Османската империя, е била тандемът Каравелов-Хитов. Те двамата са раздухали цялата тази истерия за спешно подготвяне на българско въстание, за да не изпуснем сръбския влак. И крайният резултат е разбиване на ВРО и смъртта на Левски, въпреки, че са си представяли нещата като овладяване на ВРО и отстраняване на Левски. Тоест пак имаме "българска работа".

Ами Общи си е бил платен агент на сръбското правителство /Блазнавац, Ристич/, а то не е имало никакви добри намерениия към българското националноосвободително движение, особено след Екзархията в така очертаните нейни етнически български граници; Македония и Северозападна България са били считани като неразделна част от Велика Сърбия. Общи е бил сръбски провокатор, работещ за интересите на Сърбия. Ако застанем на тази гледна точка, всичките му действия са последователни и логични. Но не е луд, който "яде баницата, а който му я дава" и тук пак стигаме до Хитов и Каравелов.

Но Данаил не предоставя преписите от писмата дори и посмъртно...

Плюс, много удобно Кирияк публикува писмата, свързани с Анастас Попхинов след смъртта му, през 1900г. Изобщо дали е публикувал всичко, което е имал в себе си? 

Но пък един от текстовете днес ми говори повече отколкото в миналото. Съгласно писмото на Апостола, в Марин имало пари, които му поискал, но не получил. Марин отговорил, че ги употребил за малко по свои работи. Да, но днес знаем, не са били употребени, получавал е от тях в Диарбекир, брат му в Одеса, а през 1877г. са били заровени. Накратко, Левски е бил излъган, парите са си били в Марин, неупотребени, но защо не му ги е предал при всички неприятностти, които логично следвали за него? Много странно и нелогично до момента, в който долните редове не дават очевадната причина, а тя е била настояването на Димитър да събират парите накуп, за да ги заведе да ги предадат на големия бос Каравелов. Той е бил в това време около Ловеч за да убие дякон Паисий, имал е пряка връзка с ловчанлии и изглежда думите му са им повлияли. Марин е направил това, което и Тодор Пеев, скрил народните пари от Апостола, за да стигнат зад гърба му до Влашко, още тогава предал принципите на Левски, защото:

В писмата има и отговор на въпроса дали Ангел Кънчев е стигнал през зимата 1871-1872г. в Букурещ. Каравелов поканил Левски чрез вестника си по предателски начин, но той писал на Данаил да отидат двамата с Кънчев и да вземат отговорите на вестникаря писменно. През декември 1871г. не преминал Дунава заради епидемията, но през януари трябва да го е направил със сигурност, както подозирахме. Ето в писмото му до Попхинов, Апостола потвърждава, че Ангел е успял да отиде там, където е бил викан Левски, като отишъл с упълномощаване от негова страна:

[Warlord]

Преди 1 час, Б. Киров said:

Съгласен съм, но това, че е чувствал вина, не означава, според мен, че е бил предател. Той и Драсов разпитват усилено след смъртта на Левски и търсят предател. И двамата се успокояват, като им е посочен поп Кръстьо като такъв, но мисля че и двамата са знаеели много добре, че не е бил попа. И са чувствали вина, което означава, че са имали съвест. За разлика от истинските предатели, окичени с почести, служби и слава след Освобождението. Та до днес.

А дали са чувствали вина или всъщност са се опасявали да не им вменят такава, обвинявайки ги за предатели без доказателства, а само въз основа на чужди обвинения/клевети? Както е нарочен поп Кръстю за предател - реално без никакви доказателства, например в архивите на турската полиция липсва името му като информатор. Всички българи тогава са се юрнали да търсят по класическа схема един единствен предател, който като Юда директно е предал Левски за 30 сребърника.

Според мен няма такъв класически предател. За най-големи предатели аз считам Фурнаджиев, който можеше да не се престарава толкова в изключително детайлното си описание на физическите характеристики и характерни жестикулации на Левски, пред полицията. И разбира се - Димитър Общи с подробните описания на цялата комитетска мрежа и назоваването на Левски по име и като неин лидер; макар че за него не съм убеден, че е сръбски агент, действа по този начин по-скоро от лекомисленост и самохвалство.
Но както и да е, показанията на никой от тези двамата не водят директно до залавянето на Левски в Къкрина. То става най-вероятно поради повишеното внимание и полицейска активност в района след обира в Арабаконак. Турската полиция, в течение на доста време, вече е събрала доста информация за ВРО и нейното функциониране, маршрутите по-които вървят съобщенията и в крайна сметка нарежда пъзела. Но Левски е заловен просто като подозрителен въоръжен човек без документи, фактът че при самото залавяне заптиетата не знаят кого са заловили (самоличността му е изяснена чак в София), сочи че никой не го е издал директно, че е той.

Редактирано Ноември 24, 2025 от Warlord

[Borova gora]

Преди 4 часа, Warlord said:

А дали са чувствали вина или всъщност са се опасявали да не им вменят такава, обвинявайки ги за предатели без доказателства, а само въз основа на чужди обвинения/клевети? Както е нарочен поп Кръстю за предател - реално без никакви доказателства, например в архивите на турската полиция липсва името му като информатор. Всички българи тогава са се юрнали да търсят по класическа схема един единствен предател, който като Юда директно е предал Левски за 30 сребърника.

Според мен няма такъв класически предател. За най-големи предатели аз считам Фурнаджиев, който можеше да не се престарава толкова в изключително детайлното си описание на физическите характеристики и характерни жестикулации на Левски, пред полицията. И разбира се - Димитър Общи с подробните описания на цялата комитетска мрежа и назоваването на Левски по име и като неин лидер; макар че за него не съм убеден, че е сръбски агент, действа по този начин по-скоро от лекомисленост и самохвалство.
Но както и да е, показанията на никой от тези двамата не водят директно до залавянето на Левски в Къкрина. То става най-вероятно поради повишеното внимание и полицейска активност в района след обира в Арабаконак. Турската полиция, в течение на доста време, вече е събрала доста информация за ВРО и нейното функциониране, маршрутите по-които вървят съобщенията и в крайна сметка нарежда пъзела. Но Левски е заловен просто като подозрителен въоръжен човек без документи, фактът че при самото залавяне заптиетата не знаят кого са заловили (самоличността му е изяснена чак в София), сочи че никой не го е издал директно, че е той.

Здравейте, излезнаха съвсем нови документи, публикувани в последните година-две от Националния музей "Васил Левски" - Карлово, открити от Виктор Комбов в Истанбул и преведени от проф. Орлин Събев. Изключително интересни и разбиващи дузина митове. Проф. Павлов и проф. Митев дадоха интервюта, че трябва да преосмислим учебниците по история и работят по въпроса, но ние пишем тук, защото не можем да ги чакаме, а може и да видим някои неща, които биха останали пропуснати.

За поп Кръстьо, ясно, Каравелов, който публикувал измишльотината, че е предател, да си носи греха, много пъти тук писах, ако аз бях наследник на Ангел Кънчев, на поп Кръстьо, на Стоян Пенев и други, щях да съдя вестникаря за вредите и на набедените, и на семействата им, наследниците им. Но е починал веднага след войната и не е могло да му се потърси отговорност в български съд.

Относно предателствата - повече са от едно, за съжаление, но е имало предателства няколко пъти и на няколко нива, е, единият от капаните е щракнал. Има новооткрито донесение на Хамди паша до Великия везир със забележката, че всички факти вътре са събирани между юни и септември 1872г. т.е. доста преди Къкрина, доклад на Саиб паша до Великия везир от 1873г. и т.н., но темата стана 105 страници докато анализираме наново цялото Възраждане и излезнат неочаквани връзки между пренебрегвани от историографите събития. Затова си мисля не само за Вас, но и за всички, на които им се иска да знаят повече, в някакъв момент ще успеем да направим кратко обобщение, може би още тази седмица, да остане като подтема, защото е ясно, че не всеки може да отдели време за всички източници, документи и прочие, а всеки има право да знае.

И ДА, конкретни предателства има, и външни, и вътрешни. Не само на Левски, първо е предадена столицата му Ловеч и човекът въртял комитета от над четиридесет членове - Иван Драсов, който забягва в чужбина, Арабаконак изобщо не е бил обир за пари и т.н.

Редактирано Ноември 24, 2025 от Borova gora

[Б. Киров]

On 24.11.2025 г. at 14:11, Warlord said:

Но Левски е заловен просто като подозрителен въоръжен човек без документи, фактът че при самото залавяне заптиетата не знаят кого са заловили (самоличността му е изяснена чак в София), сочи че никой не го е издал директно, че е той.

Официално Левски е бил идентифициран на 28-ми декември в Търново, по-горе цитирах телеграма на Търновския управител Али бей до Великото Везирство; но дефакто е бил идентифициран още в Ловеч, защото на 28 сутринта в Русе е получена телеграма от Ловеч за неговото залавяне, а Левски е откаран в Търново през деня на същата дата; за телеграмата в Русе свидетелства Обретенов в неговите мемоари.

Писахме в тази тема поне десетина поста, че при залавянето на Левски в ханчето на Латинеца в Къкрина е било обкръжено точно това ханче, а в селото е имало още едно; по пътя до Къкрина е имало още две ханчета, които са били пропуснати от потерята; ханчето е било обкръжено от потерята, оставила конете си в края на селото /по спомените на водача Юсеин Бошнак/ в полунощ и заптиетата са чакали няколко часа да зазори и излизането на Латинеца, за да атакуват ханчето. Али Чауш, заптието което спира предния ден Левски на Пази мост е бил човекът, който е издавал тескерета в Ловеч, той издава тескере и на Иван Драсов при заминаването му за Писек. Али чауш е имал снимка на Левски, такава е била раздадена на всички патрулиращи ченгета, за това пише пак управителя на Търново в неговата телеграма от 28 декември. Левски не е бил без документи на тръгване от Ловеч, за това свидетелства Никола Цвятков, негов придружител, който му е заверил тескере на името на Добри Койнов от Ловеч, търговец на бакър, със същите физически белези като на Левски.

И най-вече, за каква "случайност" може да става дума, като в донесението на Хамди паша, управител на Дунавски вилает, от 16 септември са изброени поименно най-важните членове на комитета в Ловеч, а през август са били извършени обиски в тайните къщи, където се е криел Левски и по една случайност той е успял тогава да избяга от най-тайната, на Сиркови, преди да бъде обискирана. Същата къща, на Сиркови, в която е нощувал Левски преди да поеме към Къкрина, е била наблюдавана от август до неговото залавяне по свидетелство на Мария Сиркова, съпруга на Никола Сирков. Никой не е предупредил Левски за това наблюдение над къщата, когато той влиза да нощува в нея. Случайности?! Прекалено много са.

[Warlord]

Ако Али Чауш е имал снимка на Левски, тогава защо не го е арестувал още при Пази мост?

[Б. Киров]

Преди 3 часа, Warlord said:

Ако Али Чауш е имал снимка на Левски, тогава защо не го е арестувал още при Пази мост?

Али Чауш го е обяснил сам в разказа му по-късно пред Христо Цонев - искал да го арестува още на шосето, но се боял, че ще стане престрелка и ще пострадат той и колегата му, били са само двама стражари. Затова пратил другото заптие да го проследи и когато то му докладвало, че Левски се върнал на пътя за Севлиево, вместо да тръгне към Ловеч, докладвал за срещата в Ловеч и се събрала потеря. 

Тук да уточня, Левски и Никола Цвятков са вървели близо един до друг, така че Николчо твърди, че чул разговора между Левски и Али Чауш. Ако Николчо същия ден е взел тескере за Добри Койнов, с който да отиват до Търново за бакър, а вместо с Добри е вървял с непознат, облечен с турски дрехи, но българин, какво трябва да си е помислил Али Чауш за тези двама спътници. И защо е решил, че непознатият с Николчо е въоръжен, ако не го е познал като човека от полицейската снимка? Ако е просто съмнителен субект, защо не са го арестували, а се боял, че ще стане престрелка. И защо накрая в разказа си пред Цонев заключава, че казал на потерята, че няма къде другаде да са отседнали с Николчо, освен в ханчето на Латинеца, как е стигнал до това умозаключение, след като по пътя е имало поне още три ханчета, а най-прекия път за Севлиево не е бил през Къкрина, всъщност те са се отклонили, пътя им е минал през Горно Павликене, където е имало също хан. Хайде, за Николчо може да е предположил, че ще отседне при братовчед си Латинеца, ама нали уж Левски му се е представил като непознат човек от Ловеч, защо и той да отсяда в същия хан? Само че Али Чауш е казал така на Цонев, нямаше къде друдаде да са, освен в Къкрина. Ами ако са били отседнали не в ханчето, а в някоя от къщите на Къкрина с роднини на Латинеца и Николчо? Но не, потерята три часа мръзне на студа около ханчето на Латинеца, без да направи претърсване никъде на друго място, точно в ханчето, и точно на единствения му изход стои най-опитния и здрав полицай Юсеин Бошнак, и няколко минути след излизането на Латинеца, започват да тропат на предния вход, и оттам се провиква "Отвори ханджи!" самият Али Чауш, а отзад до вратника на плевнята чака Юсеин Бошнак с още неколцина здравеняци.

Това всичко не си го съчинявам, преразказвам разкази на очевидци, има ги и в темата.

[Borova gora]

On 24.11.2025 г. at 14:11, Warlord said:

Но както и да е, показанията на никой от тези двамата не водят директно до залавянето на Левски в Къкрина. То става най-вероятно поради повишеното внимание и полицейска активност в района след обира в Арабаконак. Турската полиция, в течение на доста време, вече е събрала доста информация за ВРО и нейното функциониране, маршрутите по-които вървят съобщенията и в крайна сметка нарежда пъзела. Но Левски е заловен просто като подозрителен въоръжен човек без документи, фактът че при самото залавяне заптиетата не знаят кого са заловили (самоличността му е изяснена чак в София), сочи че никой не го е издал директно, че е той.

Относно разпознаването, винаги съм се учудвала на дълголетието на мантрата, че бил разпознат в София, или в Орхание, или в Търново... Но историческите извори казват друго.

Левски е заловен в Къкрина призори на 27-ми декември. През деня е закаран в Ловеч. Стр. 155 от книгата на Никола Обретенов, публикувана 1943г.:

"Още на 28 декември рано сутринта комитетският работник Петър Аргиров, телеграфист в Русе, дойде у дома и каза, че през нощта минали много телеграми до валията, в които се казвало, че Левски е заловен в Какрина."
Левски е откаран по-късно през деня, същият 28-ми декември, при мютесарифина в Търново по няколко причини, но не за разпознаване, защото още от сутринта всички в столицата на вилаета, включително валията, са били уведомени, че има заловен и кой е той. Мютесарифинът в Търново е бил шеф на каймакамина в Ловеч и е искал да се увери, че не пращат трети фалшив Левски в София, но също и да изкопчи лично информация от него, за да има и той заслуги към успеха. Апостола след срещата с него, разказал през нощта на Никола Цвятков докато пътували обратно към Ловеч, как мютесарифинът опитвал да го разпитва, искал помощ и от Стефан Карагьозов и зет му Джорджо Момчев, за да накарат баш-комитата да проговори, задал му дузина въпроси, а подозирам, било му е и интересно да срещне лично враг номер 1 на Империята...

Това, че са знаели кого са обградили около ханчето подробно разисквахме доста страници назад, много детайли потвърждаваха това. Плюс, че Али Чауш се е връщал от Къкрина когато срещнал Левски на Пази мост, а в Къкрина от дни ханчето не е било отваряно, има го в спомените на Мария Сиркова, съпругата на Никола Сирков и после на Никола Цвятков, Латинеца го отворил само по искане на Левски. Вариант Али Чауш да не е забелязал отвореното ханче и да не е проверил какво става... Съгласно доклада на Хамди паша, заповедта е била всичките четиридесет комити да бъдат разпитани тайно и без шум, един по един през септември-октомври, за да видят как могат да заловят лидера, а името на Латинеца е сред първите в списъка на Хамди паша, заедно с имената на Никола Сирков, поп Лукан и фамилията му и т.н. 

Редактирано Ноември 26, 2025 от Borova gora

[Б. Киров]

On 24.11.2025 г. at 13:35, Borova gora said:

Марин е направил това, което и Тодор Пеев, скрил народните пари от Апостола, за да стигнат зад гърба му до Влашко, още тогава предал принципите на Левски, защото:

В писмата има и отговор на въпроса дали Ангел Кънчев е стигнал през зимата 1871-1872г. в Букурещ. Каравелов поканил Левски чрез вестника си по предателски начин, но той писал на Данаил да отидат двамата с Кънчев и да вземат отговорите на вестникаря писменно. През декември 1871г. не преминал Дунава заради епидемията, но през януари трябва да го е направил със сигурност, както подозирахме. Ето в писмото му до Попхинов, Апостола потвърждава, че Ангел е успял да отиде там, където е бил викан Левски, като отишъл с упълномощаване от негова страна:

Тези два известни отдавна текста плюс откритието Ви в спомените на Обретенов, че Левски е бил известен като самоличност на властта в Ловеч още на 28 декември сутринта, потвърждават, че много от фактите около него са стояли десетилетия наред неотбелязани от историческата гилдия, буквално погребани за историята.

Сега новите документи само потвърждават вече отдавна съществуващи, но пропуснати да бъдат прочетени в старите архиви неща.

Защо едни от документите са били четени и осветявани за сметка на други, които са били пропускани и затъмнявани, според мен, не е въпрос на науката история, а на това кое е било в интерес на силните на деня.

[Borova gora]

Преди 4 часа, Б. Киров said:

Тези два известни отдавна текста плюс откритието Ви в спомените на Обретенов, че Левски е бил известен като самоличност на властта в Ловеч още на 28 декември сутринта, потвърждават, че много от фактите около него са стояли десетилетия наред неотбелязани от историческата гилдия, буквално погребани за историята.

Сега новите документи само потвърждават вече отдавна съществуващи, но пропуснати да бъдат прочетени в старите архиви неща.

Защо едни от документите са били четени и осветявани за сметка на други, които са били пропускани и затъмнявани, според мен, не е въпрос на науката история, а на това кое е било в интерес на силните на деня.

Затова ми се иска да завършим работата по темата, голямата тема за Левски, за да няма пак пропусната, подмината информация, а оставена лъжливата. Малко по малко излизат прикривани, неоткривани, новонамерени факти.

Ето и финалният ми прочит на Кирияк Цанковите документи, във втората част има писмо-доказателство на предположението ни, че Каравелов не е изпратил изобщо прошението на Левски до сръбското правителство:

По-надолу са доказателства кои писма са били в ръцете на вестникаря, изпратени му от Апостола, но те никога не виждат бял свят, нито пък архивите на комитетите, занесени за Събранието през май, въпреки опитите на някои историци да го реабилитират за липсата им. С писма с такова съдържание никога не е работила историографията ни, затова въпросът къде е архивът на Каравелов изобщо не търпи мишкувания, увъртания, фалшиви оправдания, с които повече от век опитват да го оневинят:

Е, сега може да опитаме да направим резюмето на новите факти, анализи и изводи, свързани с Апостола, на които посветихме 105 страници дотук, с участието и на други колеги от време на време 

Редактирано Ноември 26, 2025 от Borova gora