Народе???? или Кой предаде Левски?

[Б. Киров]

Преди 2 часа, Borova gora said:

Онези на Обретенов, Каравелов и сие не ги броя в момента.

Оттам е започнало всичко, предателствата в Ловеч са следствие.

[Borova gora]

Преди 11 часа, Б. Киров said:

Оттам е започнало всичко, предателствата в Ловеч са следствие.

Знам, но сега става ясно, че е имало и един трети външен, неволен издайник, Кънчев, което пак е рефлектирало в комитета в Ловеч. Обретенов тогава е бил в кауша, при разпитите директно е бил провокиран да изкаже какво знае за Ловеч и ловчанлии, за търговец Пъшков и др., като е решил, че знаят всичко, а и бесилото до врата му, издал е каквото е чул от Кънчев. Вариант турската полиция да е проучила и да не е разбрала за приятелството между двамата, при условие, че Ангел висял в Читалището с дни когато бил в Русе, няма и няма.

Не са могли да задържат Пъшков затова, че е имал договор за покупко-продажба с Ангел, такива сигурно е имал с няколко парньори, но договора го е направило силно подозрителен на властта. Дал им е бързо повод да го притиснат. Бяхте публикували писмо между Драсов и Пъшков след Освобождението, чудехме се каква връзка е имало между тях, та Пъшков бил задължен да му докладва всичко, такива отношения са нямали с Марин например. Такава не бяхме срещали между други поборници. Сега намерихме отговор, заедно са участвали в искането и логистичното осигуряване на убийството на дякон Паисий и вероятно Драсов е научил, че в конака Пъшков е разпитван за Кънчев и мисията му. 

За Иванчо Колев, ако някак научим на коя дата е напуснал Ловеч, преди или след убийството на Стойчо Гиргинов, ще имаме по-добра идея дали той не е подшушнал нещо на Денчо Халача. 

Е, никога не бях броила предателствата в Ловеч, изненадана съм колко много опити е имало... Жалко, че Левски не ги е осъзнал по този начин, не е имал информацията, че някой е предал Ловеч, Драсов и т.н.

Тъжното също е, че за няколко гроша на Денчо е бил принуден Левски да убие слугата му, а в същото време Марин скрил много, много повече от него, за да ги носи с Димитър от Дяково на Каравелов... Левски обири правил за пари, а Марин после криел парите от него.

Редактирано Понеделник в 08:04 от Borova gora

[Б. Киров]

Преди 14 часа, Borova gora said:

Райчо и Хитов са знаели според мен за мисията, няма вариант да не са. 

Това е голям въпрос пред мен. Райчо вероятно е знаел, защото мисията на Ангел Кънчев започва още от Табор, където са му я възложили, за да мине през Виена за пълномощното за търговец на кожи, под чието прикритие да събира подписите. Братът на Райчо, Ванката Попхристов, е загинал в четата на Хаджи Димитър, където е постъпил, напускайки попрището на офицер в руската армия, той е бил професионален военен и е обучавал останалите четници на тактика и стратегия. Райчо е бил свързан чрез брат си с Русия и това ми дава основание да мисля, че той е бил един от посветените в мисията на Кънчев да събира подписи.

Но за Хитов имам съмнение, главно заради казаното от него пред съгражданина на Обретенов и Кънчев в Белград, непосредствено преди да изпрати Кънчев към Ловеч. Там Хитов заявява и пред другите стари войводи, че, ако сега не въстанем, ще попаднем по-късно под друг господар, визира Русия. Подобна мисъл има и в писмото му до Левски от края на юли, което, според Антонова, е донесено на Левски от Кънчев при идването му в Ловеч. Хитов е водел преговори с Блазнавац и Ристич за сръбска военна помощ, а по онова време Сърбия не е верният съюзник на Русия от времето на княз Михаил, регентството води задкулисни преговори с Австро-Унгария в ущърб на руските интереси и превъоражава сръбската армия със западно оръжие, изхвърляйки от употреба остарелите системи руско оръжие. Хитов трябва да е бил с раздвоено съзнание да служи на сръбските интереси и да изпраща Кънчев с руска мисия, а нямам впечатление, че Хитов е имал способност на такова раздвоение, той е бил монолитна натура с последователни действия, макар и спорни от морална гледна точка.

[Б. Киров]

Преди 24 минути, Borova gora said:

Знам, но сега става ясно, че е имало и един трети външен, неволен издайник, Кънчев, което пак е рефлектирало в комитета в Ловеч. Обретенов тогава е бил в кауша, при разпитите директно е бил провокиран да изкаже какво знае за Ловеч и ловчанлии, като е решил, че знаят всичко, а и бесилото до врата му, издал е каквото чул от Кънчев. Вариант турската полиция да е проучила и да не е разбрала за приятелството между двамата, при условие, че Ангел висял в Читалището с дни когато бил в Русе, няма и няма.

Да, няма вероятност полицията в Русе да не е проучила връзките между Обретенов и Кънчев, още на другия ден след самоубийството на Ангел в кауша при Обретенов са пуснали Златев, който му е задавал само един въпрос, познава ли Кънчев, това го е написал самият Обретенов.

Освен всичко друго, направили са обиск в читалището и са открили и писмата между двамата, в които Ангел докладва на Обретенов, че е пристигнал в Ловеч и чака среща с Левски. Разплитането на чорапа, по Хитов, е започнало веднага след смъртта на Ангел и нишката директно е извела полицията в Русе до Ловеч, където е била подхваната от тамошната власт, силно улеснена от тази информация.

Самото тескере на Ангел, намерено у него, е преди всичко циркулиране между Ловеч и Русе.

Достатъчно е било Обретенов още тогава да е казал името на Иван Драсов в Ловеч, което име му е било известно от преминаващите през него писма, за да фиксират вниманието си върху Драсов. Успоредно с това са имали и договора между Ангел и Пъшков, който също е станал обект на интерес. Вероятно тогава са започнали да ги наблюдават в Ловеч, а само 4 месеца по-късно става убийството на Паисий, в което и двамата са пряко замесени - Драсов с писмото, Пъшков с организирането на самото убийство като логистика, даже сам пише, че след убийството телеграфирал в Ловеч да съобщи, ако е бил под наблюдение само тази телеграма вече го е вкарала на първо място в листата на заподозрените.

[Borova gora]

Преди 8 часа, Б. Киров said:

Да, няма вероятност полицията в Русе да не е проучила връзките между Обретенов и Кънчев, още на другия ден след самоубийството на Ангел в кауша при Обретенов са пуснали Златев, който му е задавал само един въпрос, познава ли Кънчев, това го е написал самият Обретенов.

Освен всичко друго, направили са обиск в читалището и са открили и писмата между двамата, в които Ангел докладва на Обретенов, че е пристигнал в Ловеч и чака среща с Левски. Разплитането на чорапа, по Хитов, е започнало веднага след смъртта на Ангел и нишката директно е извела полицията в Русе до Ловеч, където е била подхваната от тамошната власт, силно улеснена от тази информация.

Самото тескере на Ангел, намерено у него, е преди всичко циркулиране между Ловеч и Русе.

Достатъчно е било Обретенов още тогава да е казал името на Иван Драсов в Ловеч, което име му е било известно от преминаващите през него писма, за да фиксират вниманието си върху Драсов. Успоредно с това са имали и договора между Ангел и Пъшков, който също е станал обект на интерес. Вероятно тогава са започнали да ги наблюдават в Ловеч, а само 4 месеца по-късно става убийството на Паисий, в което и двамата са пряко замесени - Драсов с писмото, Пъшков с организирането на самото убийство като логистика, даже сам пише, че след убийството телеграфирал в Ловеч да съобщи, ако е бил под наблюдение само тази телеграма вече го е вкарала на първо място в листата на заподозрените.

За раздвоеното съзнание - твърде много ще е на нашата история, един Каравелов е достатъчен. При него пък дори и разтроено е било, българско, сръбско, руско...

Всъщност началото на издаването започва неволно, но едва сега го установихме. Тескерето на Кънчев и договорът с Пъшков са насочили полицията към Ловеч. Паднало им е от небето, на тепсия, а заради убийството на Стоян Пенев пък са им били подръка Обретенов, Иванов и Кърджилов в кауша, изобщо не е било необходимо някой да изпусне думата Ловеч, комитет и т.н. Принуден да им каже нещо, което не знаят, за да се отърве от бесилото, Обретенов е дал името на Драсов. И... се е съгласил да бъде доносник. Бил е той, защото после само той отива на Събранието и само той е притежавал новите документи за разпространение оттам. Екземпляри от тях бързо-бързо се оказали в ръцете на полицията, а Кърджилов и Иванов дори не са били чули още новините от Букурещ. Като цяло спряла съвсем и работата на комитета, Кънчев вече го нямало и спрели събранията, Протоколите и т.н., а през август направо и се самозакрили. Останал Обретенов да бъде куриер. И той раздвоен, разтроен, като в неговия случай прибавяме и турската полиция.

Анализирам още веднъж, за последно тази част от събитията, защото сега си идват на място някои факти. Знаем със сигурност, че Али Чауш е помогнал на съседа си Драсов, паспорт му осигурил, бил е и на изпращането му, с една дума нещата и по-зле са можели да бъдат за ловчанлии, ако в началото не им е било ударено рамо. Но убийството на дякон Паисий ги навряло в очите и ръцете на властта. Ето, тук мисля, че са се отказали да участват повече в обири, сплашвания и т.н., включително да придружават Левски както са го правели преди, защото им е било подсказано, най-вероятно от Али Чауш, че са на мушката. Драсов хукнал съвсем съзнателно ицвън българско, както много пъти сме коментирали, доста по-рано от започване на учебната година. Целял е да не бъде в Ловеч по време на обира на Денчо. Пъшков също се е покрил въпросният ден. Сега вече дойдоха и отговорите на детайлите. Опитали са се да увъртат, доносникът на Хамди паша е твърдял, че съвсем наскоро е бил съставен комитета в Ловеч и още не били избрали ръковоство, но на властта й е било достатъчно да има подръка имената на първенците в този комитет. Защо са посочили на първо място поп Лукан и поп Кръстьо? Вероятно са разчитали, че имат някаква закрила като духовни лица. 

Малко по малко фактите се подреждат по пътя на логиката, били са там, в изворите, но е трябвало да ги свържем...

[Б. Киров]

Преди 10 часа, Borova gora said:

За раздвоеното съзнание - твърде много ще е на нашата история, един Каравелов е достатъчен. При него пък дори и разтроено е било, българско, сръбско, руско...

Всъщност началото на издаването започва неволно, но едва сега го установихме. Тескерето на Кънчев и договорът с Пъшков са насочили полицията към Ловеч. Паднало им е от небето, на тепсия, а заради убийството на Стоян Пенев пък са им били подръка Обретенов, Иванов и Кърджилов в кауша, изобщо не е било необходимо някой да изпусне думата Ловеч, комитет и т.н. Принуден да им каже нещо, което не знаят, за да се отърве от бесилото, Обретенов е дал името на Драсов. И... се е съгласил да бъде доносник. Бил е той, защото после само той отива на Събранието и само той е притежавал новите документи за разпространение оттам. Екземпляри от тях бързо-бързо се оказали в ръцете на полицията, а Кърджилов и Иванов дори не са били чули още новините от Букурещ. Като цяло спряла съвсем и работата на комитета, Кънчев вече го нямало и спрели събранията, Протоколите и т.н., а през август направо и се самозакрили. Останал Обретенов да бъде куриер. И той раздвоен, разтроен, като в неговия случай прибавяме и турската полиция.

Анализирам още веднъж, за последно тази част от събитията, защото сега си идват на място някои факти. Знаем със сигурност, че Али Чауш е помогнал на съседа си Драсов, паспорт му осигурил, бил е и на изпращането му, с една дума нещата и по-зле са можели да бъдат за ловчанлии, ако в началото не им е било ударено рамо. Но убийството на дякон Паисий ги навряло в очите и ръцете на властта. Ето, тук мисля, че са се отказали да участват повече в обири, сплашвания и т.н., включително да придружават Левски както са го правели преди, защото им е било подсказано, най-вероятно от Али Чауш, че са на мушката. Драсов хукнал съвсем съзнателно ицвън българско, както много пъти сме коментирали, доста по-рано от започване на учебната година. Целял е да не бъде в Ловеч по време на обира на Денчо. Пъшков също се е покрил въпросният ден. Сега вече дойдоха и отговорите на детайлите. Опитали са се да увъртат, доносникът на Хамди паша е твърдял, че съвсем наскоро е бил съставен комитета в Ловеч и още не били избрали ръковоство, но на властта й е било достатъчно да има подръка имената на първенците в този комитет. Защо са посочили на първо място поп Лукан и поп Кръстьо? Вероятно са разчитали, че имат някаква закрила като духовни лица. 

Малко по малко фактите се подреждат по пътя на логиката, били са там, в изворите, но е трябвало да ги свържем...

Само да допълня, Иванчо Колев, според някои източници /много е замъглено времето на неговото заминаване за Влашко/ е напуснал Ловеч по-късно от Драсов, след Арабаконак, ще рече края на септември, което го прави силен кандидат за полицейски информатор. Пуснали са го с тескере и пари са му дали /по Марийка Сиркова/ след двете убийства - на Паисий и на слугата на Денчо. Той е единият от тримата, които не присъстват в списъка на Хамди, а е заминал броени дни, след като този списък е бил изпратен в Цариград. Хм...

Преди 10 часа, Borova gora said:

Малко по малко фактите се подреждат по пътя на логиката, били са там, в изворите, но е трябвало да ги свържем...

Да, точно за такъв подход става дума, не да си "нарисуваме картинка" и после да я "нарежем на парчета от пъзел" и да ги сглобяваме с произволно използване на извори или части от извори "пасващи" на "картинката" като при това игнорираме "непасващите", а преди да имаме картина, да я реконструираме от известните източници такава, каквато е била, а не каквато искаме да е била.

[Borova gora]

Преди 3 часа, Б. Киров said:

Само да допълня, Иванчо Колев, според някои източници /много е замъглено времето на неговото заминаване за Влашко/ е напуснал Ловеч по-късно от Драсов, след Арабаконак, ще рече края на септември, което го прави силен кандидат за полицейски информатор. Пуснали са го с тескере и пари са му дали /по Марийка Сиркова/ след двете убийства - на Паисий и на слугата на Денчо. Той е единият от тримата, които не присъстват в списъка на Хамди, а е заминал броени дни, след като този списък е бил изпратен в Цариград. Хм...

Да, точно за такъв подход става дума, не да си "нарисуваме картинка" и после да я "нарежем на парчета от пъзел" и да ги сглобяваме с произволно използване на извори или части от извори "пасващи" на "картинката" като при това игнорираме "непасващите", а преди да имаме картина, да я реконструираме от известните източници такава, каквато е била, а не каквато искаме да е била.

Случаят със спиране на работата на русенския комитет през 1872г., ни протоколи повече, ни развиване на дейност, при условие, че Обретенов търчал по Събрание и друго, само подкрепя подозрението ми, че първоначално комитета е бил съставен да подпомага работата на Кънчев и затова ни Левски, ни друг ги заклел, ни имали церемония, ни развиване на дейност, само едни протоколи с грешни дати.

"Да, точно за такъв подход става дума, не да си "нарисуваме картинка" и после да я "нарежем на парчета от пъзел" и да ги сглобяваме с произволно използване на извори или части от извори "пасващи" на "картинката" като при това игнорираме "непасващите", а преди да имаме картина, да я реконструираме от известните източници такава, каквато е била, а не каквато искаме да е била." - Много ми се искаше да останат герои, голям риск е било да правят комитети в онези времена, преди това не са и чували за такова нещо, само за чети, оценявам високо това. Обаче влезнеш ли веднъж в такава организация, трябва да пазиш живота и на другите, не само своя собствен.

Около Иванчо Колев е имало нещо, всички са се съмнявали в него, не случайно Мария Сиркова е изплюла тази информация. Той не се е съгласил да бъде интервюиран от Параскев Хаджиев след Освобождението. "След Арабаконашкото приключение и провала във ВРО емигрира във Влашко. Работи като словослагател в печатницата на Любен Каравелов (Букурещ)", тичал е при Каравелов, но за да вземе пари от турската полиция, без да му пука за мнението на останалите комити, явно се е чувствал недосегаем. Звучи обаче като да е трябвало да шпионира във Влашко, особено вестникаря, който пък издал заповед за въстание и избягал през Париж в Белград. Никакъв опит сам да влезе в българско и да подигне бунт като му трябвал толкова, другите да се жертват, другите в огъня, той само давал команди. Но, за да предприеме този ход с Иванчо Колев, турската полиция го е имала като агент от известно време и го е вкарала в действие когато й е трябвало. Въпросът е откога е започнал да доносничи и какво го е провокирало? Не е бил заплашен, не е бил на сбирката в лозята с Димитър от Дяково...

Има още нещо, което ми се иска да зная, в някои извори пише, че през 1869г. не само Левски е бил подготвян да тръгне на обиколка в българско. Било е казано и на Джура - Георги Живков, да тръгне на обиколка и да основава комитети в редица градове. Не съм чела да го е изпълнил, не ми е ясно и защо не го е направил, но изглежда българско е било разделено на няколко части още преди Априлското и определено всеки да работи в някаква част, Левски явно е бил в подбалканската при първата си обиколка. Когато никой друг не поема работата, при втората и третата разширява обсега навсякъде. Драмата с клеветата на Каравелов в шпионство се разиграва след първата обиколка на Апостола. 

[Б. Киров]

Преди 7 часа, Borova gora said:

Драмата с клеветата на Каравелов в шпионство се разиграва след първата обиколка на Апостола. 

Драмата с клеветата срещу Георги Живков във вестника на Каравелов се разиграва през 1870-та след скандала с шпионина Светослав Сапунов /Миларов/, изпратен от Христо Арнаудов да донася на османската власт за революционното движение сред българската емиграция във Влашко. Мисията на Сапунов е била да разубеди българските революционери да търсят съдействието на Русия и Сърбия. Каравелов е побеснял от предложението на Сапунов да пише срещу Русия и Сърбия във вестника си срещу пари в замяна. Георги Живков е бил подведен от Петко Славейков, че Сапунов е свестно момче и патриот и му е издал препоръка до хората от Млада България, посрещнали го в Гюргево. Там обаче Иван Кършовски, който подложил Сапунов на проверка и прочел препоръките му от Арнаудов и Бидискини /емисар на задграничното полско правителство и едновременно с това османски шпионин/, го разобличил като турски шпионин. Това е провокирало Каравелов да започне клеветническа кампания срещу Живков.

Освен това, на събранието на БРЦК /учредително/ от декември- 1869 - януари 1870 е бил допуснат с препоръка на Георги Живков и един полски емигрант, който впоследствие е депозирал шпионски доклад до османската власт за българските революциенери /т.н.Русенски доклад, проф.Митев пише за него/, разкриващ техните замисли и структурата на новосформирания БРЦК. Всичко това е насочило гнева на Каравелов към Живков, женен за полякиня и притежаващ контакти с полската емиграция, базирана в Цариград. Можем да си представим и гнева на руските господари на Каравелов от Азиатския департамент, за които полската националистическа емиграция е представлявала екзистенциална заплаха. Времето напълно съвпада и с даването на султански ферман за независима българска Екзархия и депозирания на Парижката конференция по Критския въпрос от 1869  Мемоар за българо-турска дуална монархия.

Левски тръгва на третата си обиколка след това през 1870-та и първият ЧРК основан от него е Плевенския, където към Анастас Попхинов го насочва Данаил Попов, също член на ТБЦК и Млада България преди това.

Относно комитетската дейност на Георги Живков, мисля че той е основал първия комитет на ТБЦК /или на неговия наследник Млада България/ в Русе, защото начина по който Обретенов е записал имената на членовете на комитета на ВРО, основан от него по препоръка на Кънчев /не на Каравелов, а именно на Кънчев, в статия на Антонова е засегнато това/, шифърът да се изписват имената на членовете с цифри е шифър на ТБЦК, по онова време комитетите на ВРО основани от Левски не са използвали този шифър; ерго, Обретенов е бил посветен в делата на ТБЦК още преди това, вероятно и Кънчев. В Русе е съществувал такъв комитет, и Никола Живков, брат на Джура, издава фалшивия пропуск на Кънчев в деня на самоубийството му, Кънчев е знаел от кого да иска помощ и това са били хората от стария комитет на ТБЦК, а не тези от новооснования комитет на Обретенов, Иларион Драгостинов е бил на свобода, но Кънчев се е обърнал към Никола Живков, а не към него.

[Borova gora]

Преди 2 часа, Б. Киров said:

Драмата с клеветата срещу Георги Живков във вестника на Каравелов се разиграва през 1870-та след скандала с шпионина Светослав Сапунов /Миларов/, изпратен от Христо Арнаудов да донася на османската власт за революционното движение сред българската емиграция във Влашко. Мисията на Сапунов е била да разубеди българските революционери да търсят съдействието на Русия и Сърбия. Каравелов е побеснял от предложението на Сапунов да пише срещу Русия и Сърбия във вестника си срещу пари в замяна. Георги Живков е бил подведен от Петко Славейков, че Сапунов е свестно момче и патриот и му е издал препоръка до хората от Млада България, посрещнали го в Гюргево. Там обаче Иван Кършовски, който подложил Сапунов на проверка и прочел препоръките му от Арнаудов и Бидискини /емисар на задграничното полско правителство и едновременно с това османски шпионин/, го разобличил като турски шпионин. Това е провокирало Каравелов да започне клеветническа кампания срещу Живков.

Освен това, на събранието на БРЦК /учредително/ от декември- 1869 - януари 1870 е бил допуснат с препоръка на Георги Живков и един полски емигрант, който впоследствие е депозирал шпионски доклад до османската власт за българските революциенери /т.н.Русенски доклад, проф.Митев пише за него/, разкриващ техните замисли и структурата на новосформирания БРЦК. Всичко това е насочило гнева на Каравелов към Живков, женен за полякиня и притежаващ контакти с полската емиграция, базирана в Цариград. Можем да си представим и гнева на руските господари на Каравелов от Азиатския департамент, за които полската националистическа емиграция е представлявала екзистенциална заплаха. Времето напълно съвпада и с даването на султански ферман за независима българска Екзархия и депозирания на Парижката конференция по Критския въпрос от 1869  Мемоар за българо-турска дуална монархия.

Левски тръгва на третата си обиколка след това през 1870-та и първият ЧРК основан от него е Плевенския, където към Анастас Попхинов го насочва Данаил Попов, също член на ТБЦК и Млада България преди това.

Относно комитетската дейност на Георги Живков, мисля че той е основал първия комитет на ТБЦК /или на неговия наследник Млада България/ в Русе, защото начина по който Обретенов е записал имената на членовете на комитета на ВРО, основан от него по препоръка на Кънчев /не на Каравелов, а именно на Кънчев, в статия на Антонова е засегнато това/, шифърът да се изписват имената на членовете с цифри е шифър на ТБЦК, по онова време комитетите на ВРО основани от Левски не са използвали този шифър; ерго, Обретенов е бил посветен в делата на ТБЦК още преди това, вероятно и Кънчев. В Русе е съществувал такъв комитет, и Никола Живков, брат на Джура, издава фалшивия пропуск на Кънчев в деня на самоубийството му, Кънчев е знаел от кого да иска помощ и това са били хората от стария комитет на ТБЦК, а не тези от новооснования комитет на Обретенов, Иларион Драгостинов е бил на свобода, но Кънчев се е обърнал към Никола Живков, а не към него.

"1869 г. декември, 13/25 Св. Сапунов – Гюргево, осведомява Дж. Биадискини – Цариград, за дейността на Г. Живков, който се опитал да състави комитети в Русе, Търново, Габрово, Трявна, Тулча, Плевен, Сливен, Лом, Видин и Свищов," - https://www.vasil-levski.eu/за-левски/биография/1869-временно-заглавие/

Попитах, защото дейността ми се вижда съвсем близка до тази на Левски, знам всичко изписано за него, къде кога и какво, комитети, писма и прочие, но от този пасаж ми изглежда, че Георги Живков е бил виждан като другия Левски, още един Левски и то когато старите комитети не съществували вече, защото основата им била зле изградена. Какво им е било зле изграденото не зная, по-скоро са били съвсем малко, обхващащи ограничен кръг хора и неразвиващи конкретна дейност. Но като виждам колко комитети е трябвало да състави Живков, питам се защо не ги е основал, хем ги имал като конкретна задача, защо не е действал, така както започнал да действа Апостола, който с времето обходил тези градове. Поне аз не зная да е основал освен този в Русе, а и денят на документа е декември 1869г., оттам-нататък си е седял в Русе до емигрирането заради Каравелов. Или греша? 

Кънчев се е страхувал от бившите си приятели, можел е да бъде убит от тях като Стоян Пенев, заради Пенев, когото препоръчал. В момента, в който разбрал от баба Тонка и от други някои факти, повече доверие не е имал, иначе не би тръгнал по този начин да преминава Дунава, без печат в паспорта, за да не го арестуват в паспортното и да му вземат списъка с подписите. Ако го нямаше списъкът, един разпит е щял да преживее, но първо ще му вземат списъка, второ, заради тези подписи нямало да му се размине както на други. Издаден е бил, но все още не съм напълно сигурна от кого...

Редактирано Преди 16 часа от Borova gora

[Б. Киров]

Преди 1 час, Borova gora said:

"1869 г. декември, 13/25 Св. Сапунов – Гюргево, осведомява Дж. Биадискини – Цариград, за дейността на Г. Живков, който се опитал да състави комитети в Русе, Търново, Габрово, Трявна, Тулча, Плевен, Сливен, Лом, Видин и Свищов," - https://www.vasil-levski.eu/за-левски/биография/1869-временно-заглавие/

Попитах, защото дейността ми се вижда съвсем близка до тази на Левски, знам всичко изписано за него, къде кога и какво, комитети, писма и прочие, но от този пасаж ми изглежда, че Георги Живков е бил виждан като другия Левски, още един Левски и то когато старите комитети не съществували вече, защото основата им била зле изградена. Какво им е било зле изграденото не зная, по-скоро са били съвсем малко, обхващащи ограничен кръг хора и неразвиващи конкретна дейност. Но като виждам колко комитети е трябвало да състави Живков, питам се защо не ги е основал, хем ги имал като конкретна задача, защо не е действал, така както започнал да действа Апостола, който с времето обходил тези градове. Поне аз не зная да е основал освен този в Русе, а и денят на документа е декември 1869г., оттам-нататък си е седял в Русе до емигрирането заради Каравелов. Или греша? 

През лятото на 1869-та Райчо Попов и Теофан Райнов отиват на посещение при Бакунин и Мацини. От Бакунин получават нов усъвършенстван шифър за Млада България, а от Мацини ценни съвети как да организират революция в България. Основно Мацини ги съветва да направят точно това, което извършва Левски - да съставят вътрешни тайни комитети на османска територия по образеца на карбонарите в Италия и да събират пари за оръжие като си сътрудничат със сродните движения Млада Сърбия /Омладина/, Млада Полша и т.н. Чак след завръщането на двамата, нещата се активизират сред емиграцията, тогава започва да излиза и в. Свобода, който се манифестира като революционен, но всъщност не е, стана дума, защото още в началото започва да пропагандира славянофилската идея. Тогава в самия край на 1869 и началото на 1870 се събират представители на комитетите на Млада България в Букурещ и основават БРЦК, а Левски сам изявява желание да отиде в Българско да захване да основава частни революционни комитети.

Георги Живков се компрометира първо с препоръката за Сапунов, заклеймен като турски шпионин, и второ с допускането на полския шпионин присъствал на сбирката в Букурещ. По-рано от началото на 1870-та и да е имал някаква мисия да съставя комитети в Българско, които са изброени във Вашия цитат, той физически е нямал възможност да направи това, тъй като от 1868-ма у бил учител в Русе, самата му професия не е е позволявала да обикаля всички тези градове и да съставя комитети. 

Иван Касабов го споменава в спомените му като един от основателите на търновския комитет на ТБЦК, заедно с Момчев и Стефан Карагьозов, но това се отнася за 1867-ма, после Живков отива да работи като учител във Варна и през 1868-ма се установява в Русе. В Русе, ако е съставил комитет, това е бил комитет на Млада България преди учредителната сбирка на БРЦК в Букурещ от началото на 1870.

Левски в писмото му до Плоещките българи споменава, че още през 1870 е писал на Георги Живков /Джура/ да му изпрати печата на ВРО, но не го е получил от него. Какво е правил с този печат Живков или Каравелов мога само да предполагам, но Левски го получава едва в началото на юни 1871 от Димитър Общи, и то не такъв, какъвто го е поръчал.

Според мен не грешите, като предполагате, че през двете години на учителстването му в Русе, Живков основно си е стоял в Русе и си е гледал задълженията на учител, едва ли е имал възможност да обикаля през това време градове и села, за да основава комитети, а и преди събранието за основаване на БРЦК не е имало избистрена концепция какво да правят такива комитети. Такава се появява чак след срещата на Райчо и Теофан с Мацини, след която е и учреден БРЦК в Букурещ. Каравелов публикува един, да го наречем, програмен документ във вид на брошура, в която пропагандира целите на БРЦК, това не е програма, а повече публицистика:

https://sitebulgarizaedno.com/index.php?option=com_content&view=article&id=673:lk&catid=29:2010-04-24-09-14-13&Itemid=61

Цочо Билярски я определя като предвестник на Наредата на Левски и Устава на БРЦК от 1872-ра, но аз не мисля така, все пак е добре, че го има като публично достояние.

Всъщност Сапунов идва с мисия от Бидискини не толкова да шпионира, а да отклони Млада България от сътрудничество с Царска Русия и да я превърне в независима национална организация. Сапунов предлага вместо комитети да се организират тайни клубове на съзаклятници, подготвящи установяване на самостоятелна държава, независима от монархичните режими в Сърбия и Русия. Покрай целия този скандал с него и полския делегат на сбирката на дейците формирали БРЦК, го отнася Георги Живков, който отначало емигрира във Влашко, а впоследствие във Виена, където с финансовата помощ на дружество Напредък, за което по-горе стана дума, започва издаването на първото българско детско списание.

 

 

[Borova gora]

Преди 9 часа, Б. Киров said:

През лятото на 1869-та Райчо Попов и Теофан Райнов отиват на посещение при Бакунин и Мацини. От Бакунин получават нов усъвършенстван шифър за Млада България, а от Мацини ценни съвети как да организират революция в България. Основно Мацини ги съветва да направят точно това, което извършва Левски - да съставят вътрешни тайни комитети на османска територия по образеца на карбонарите в Италия и да събират пари за оръжие като си сътрудничат със сродните движения Млада Сърбия /Омладина/, Млада Полша и т.н. Чак след завръщането на двамата, нещата се активизират сред емиграцията, тогава започва да излиза и в. Свобода, който се манифестира като революционен, но всъщност не е, стана дума, защото още в началото започва да пропагандира славянофилската идея. Тогава в самия край на 1869 и началото на 1870 се събират представители на комитетите на Млада България в Букурещ и основават БРЦК, а Левски сам изявява желание да отиде в Българско да захване да основава частни революционни комитети.

Георги Живков се компрометира първо с препоръката за Сапунов, заклеймен като турски шпионин, и второ с допускането на полския шпионин присъствал на сбирката в Букурещ. По-рано от началото на 1870-та и да е имал някаква мисия да съставя комитети в Българско, които са изброени във Вашия цитат, той физически е нямал възможност да направи това, тъй като от 1868-ма у бил учител в Русе, самата му професия не е е позволявала да обикаля всички тези градове и да съставя комитети. 

Иван Касабов го споменава в спомените му като един от основателите на търновския комитет на ТБЦК, заедно с Момчев и Стефан Карагьозов, но това се отнася за 1867-ма, после Живков отива да работи като учител във Варна и през 1868-ма се установява в Русе. В Русе, ако е съставил комитет, това е бил комитет на Млада България преди учредителната сбирка на БРЦК в Букурещ от началото на 1870.

Левски в писмото му до Плоещките българи споменава, че още през 1870 е писал на Георги Живков /Джура/ да му изпрати печата на ВРО, но не го е получил от него. Какво е правил с този печат Живков или Каравелов мога само да предполагам, но Левски го получава едва в началото на юни 1871 от Димитър Общи, и то не такъв, какъвто го е поръчал.

Според мен не грешите, като предполагате, че през двете години на учителстването му в Русе, Живков основно си е стоял в Русе и си е гледал задълженията на учител, едва ли е имал възможност да обикаля през това време градове и села, за да основава комитети, а и преди събранието за основаване на БРЦК не е имало избистрена концепция какво да правят такива комитети. Такава се появява чак след срещата на Райчо и Теофан с Мацини, след която е и учреден БРЦК в Букурещ. Каравелов публикува един, да го наречем, програмен документ във вид на брошура, в която пропагандира целите на БРЦК, това не е програма, а повече публицистика:

https://sitebulgarizaedno.com/index.php?option=com_content&view=article&id=673:lk&catid=29:2010-04-24-09-14-13&Itemid=61

Цочо Билярски я определя като предвестник на Наредата на Левски и Устава на БРЦК от 1872-ра, но аз не мисля така, все пак е добре, че го има като публично достояние.

Всъщност Сапунов идва с мисия от Бидискини не толкова да шпионира, а да отклони Млада България от сътрудничество с Царска Русия и да я превърне в независима национална организация. Сапунов предлага вместо комитети да се организират тайни клубове на съзаклятници, подготвящи установяване на самостоятелна държава, независима от монархичните режими в Сърбия и Русия. Покрай целия този скандал с него и полския делегат на сбирката на дейците формирали БРЦК, го отнася Георги Живков, който отначало емигрира във Влашко, а впоследствие във Виена, където с финансовата помощ на дружество Напредък, за което по-горе стана дума, започва издаването на първото българско детско списание.

Само дето Миларов после сменя възгледите си и отива в другата посока...

Благодаря за цялата синтезирана информация  На пръв поглед изглеждаше, че Георги Живков е трябвало да тръгне да изгражда комитетската мрежа, не го е направил, при отчета, на събранието 1869г. е станал Левски и е казал, че той е готов да тръгне и да изпълни това, което първият поканен за Апостол не е направил. Аз се изненадах, че почти са били дублирани пътищата им - градовете, обаче Живков най-много два-три комитета да е създал. 

Освен Мацини, има още един, който е писал за комитети, организация... Кишелски.

Вложих много мисъл в следното, по Вашият голям въпрос за фалшивото въстание, всъщност сме подценили Христо Георгиев. Докато той е бил жив, при всичките му контакти с дипломати, банкери, политици от Сърбия, Румъния, руска страна, никога не е допускал фалшива информация, не си е играел с огъня, както се казва. Едва след смъртта му, в опит да заемат неговото място и да влезнат в неговите обувки, Каравелов и Хитов си позволили всичко, защото те тогава станали централни за тези политици, дипломати и т.н. Главозамаяни, създали цялата бъркотия и допринесли за удара върху ВРО, с право Ботев, Драсов, Стамболов ги гонели да им искат отговорност...