Народе???? или Кой предаде Левски?

[Borova gora]

Преди 4 часа, Б. Киров said:

Темата за въстание в Българско, подкрепено от Сърбия, за пръв път се появява в едно писмо на Левски в отговор на писмо на Данаил Попов до него. Писмото на Левски е датирано 11 април 1871-ва, писмото на Данаил липсва, изчезнало е, дали защото е било конфискувано от турците с онези 60-70 писма, за които пише Али бей, дали по друга причина, но го няма в българските архиви, а е било в Ловеч, за да му отговори Левски.

Събрали са се, те са решили без знанието на Левски, и са намерили за нужно да проводат трима души, измежду тях си емигрантите, без дори да го питат него, до сръбското правителство. И той им казва, че не може, не е съгласен, докато не съберат в едно четирите краища на България /Мизия, Тракия, Македония и Добруджа/ и да направят опис на хора и оръжие, и чак тогава може. В противен случай, пише Левски на Данаил, сръбското правителство ще узнае преждевременно плановете им, и с лъжи, предателства и комедии /както е било преди това/ и ще "отсвирюваме" /ще гледаме с пръст в устата/, което мъчно се поправя.

Това е първият сигнал за фалшив флаг за подкрепа от Сърбия и той идва от най-доверения човек на Левски във Влашко, от "братовчето" му, Данаил Попов. Една шепа емигранти са решили да водят от тяхно име преговори със сръбското правителство, все едно те също са правителство. И то преговори за въстание в Българско, при положение, че те самите не могат да вдигнат такова въстание, разчитат на ВРО и на Левски. Обаче са решили ТЕ да пратят хора да преговарят с чуждо правителство без него, който е лидер на организацията ВРО способна да вдигне въстание в Българско.

След това вече следва писмото на Ф.Тотю от Одеса с искане за подписи за прошение до руския император, което писмо също, пак случайно, липсва в българските архиви, и за което разбираме пак от отговор на Левски от 18-ти април 1871.

Следва писмото на Кишелски от Одеса, за което разбираме пак от писмо на Данаил Попов, което пак е изчезнало, но по отговора му от Левски.

Следва и разпечатването на това писмо от брата на Д.Попов, Анастас Попхинов /тези двамата носят различни фамилии, за да не ги разпознаят като братя навярно, единият е Попов, другият Попхинов, странно ми е/, за което разпечатване пак научаваме от писмо на Левски до Попов.

Хм...

Има нещо много интересно, поели обещания пред Сърбия, а как смятали да ги изпълнят, ако Левски им отговорел с НЕ или ако комитетите откажели да се вдигнат? И защо са смятали, че те са представителство, ако не и правителство, на българско? Всеки двама-трима можели да претендират за същото, освен ако тези трима не са били Данаил, Хитов и Каравелов, за да ги приемат сърбите за представители. 
Руската страна дори и тях не признавала за представителство, искала подписи от големци от цяло българско. 
Отделно, защо решили, че могат, че на тях тримата се полага да ръководят всичко? 
Искам да кажа обаче, че докато Левски не създал ВРО, нямало смисъл никой да преговаря с нашите, ни Сърбия, ни Босна, нито да подписва договори. После всички станали важни, защото Апостола поел задача на терен да го подготви и осигури, а на негов гръб всички "босове" направили капитал. Но, Иван Касабов първи промотирал на място да се работи, дори финансирал в началото Левски. Касабов обаче договори и преговори със Сърбия или Босна не е имал. По-скоро с румънците искал да направим завера, но при смяна на тяхната политическа власт това отишло в историята.
Данаил Попов е бил дружка с Хитов или друг, след като лично участвал в такава завера, поне уведомил Дякона...
За архивът, Каравелов и Данаил оставили по няколко писма при Кирияк Цанков, неизвестно защо, той пък ги публикувал със закъснение цели 25г. след Освобождението заедно със своите, общо 23. Това са отговори на Левски, от които разбираме какви писма са стигали до него, но нищо от преписите, които Данаил е следвало да прави. За съжаление Кириак не съобщава по каква причина през 1873г. след обесването на Дякона, на Данаил и Любен им хрумнала една и съща идея, някои, малък на брой писма, да му предадат. За съжаление това е всичко от богатите и ценни архиви от Възраждането и на двамата, нищо повече не е стигнало до библиотеките ни и Националните фондове. В някакъв по-късен етап дъщерите на Данаил даряват кореспонденция на баща си, включително три писма на Захари Стоянов, но тя е вече от осемдесетте години на деветнайсетия век. От Възрожденските архиви само Кириак спасил нещо. 
Още нещо, в събраните от Кириак писма се вижда, че Левски си плащал трите пушки, че и люхви имал върху тях, а пък след години Данаил в писмото до министъра пропуска това, звучи сякаш му е подарил пушките, защото били получени като мостри. Но... в писмата на Левски четем друго.