Народе???? или Кой предаде Левски?

[Borova gora]

Преди 5 часа, Б. Киров said:

Хронологията е следната:

На 2 октомври 1871 г. Райчо Попов, един от "дуалистите" в Плоещ, се обръща към Панайот Хитов да му съобщи причините, поради които мълчи, и го призовава да работят заедно. Ако Хитов и сега не му отговори, той ще прекъсне всякакви отношения с него и ще търси други хора да се договори за "тая света търговия" (разбирай, вдигане на въстание). Райчо уведомява Хитов за свой пратеник до него в Белград: "Той ви познава и чрез него изпращам устно поздравление, и да ви разкаже за някои неща и за търговията, за която ви пиша. И той беше със все сърце. Иска му се да влезе с нас ортак. Ако се видите, моля ви, кажете му да побърза, ако е възможно да не се бави, защото скоро ще вкараме в кланицата да колим овните - знае, че за там трябват много хора, пък аз съм сам."

На 2 октомври 1871 г. Каравелов, призовава Панайот Хитов:  "Преди три деня се събрахме между себя си и решихме да та повикаме тука: доде ти не дойдеш, то нищо не може да са работи." (Д.Т.Страшимиров, с. 515).

За какво всъщност иде реч при този пълен синхрон между Каравелов и "дуалистите" от Плоещ?

Хитов е бил нещо като военен скалпел в ръцете на тези занимаващи се с политика личности и те се надпреварват кой по-напред да оперира с него болното тяло на Отоманската империя в областите, населени с българи. Неговото доказана специалност е била да прави въоръжени чети, да "ужилва" турската власт, след което да се оттегля. И двете групи - тази на прозападно настроените "дуалисти" в Плоещ, и онази на Каравелов, клоняща към взаимодействие със славянофилските кръгове, желаят да оперират с този инструмент.

И двете групи правят своите тънки политически сметки за следосвобожденските си позиции в новосъздадената държава, нюансите са само за ориентацията на тази държава - сателитна на Русия федерация съставена от българи и "братя" сърби, черногорци и т.н., според Каравелов и сие, или полу-независима автономия с прозападна ориентация (нещо като кратко просъществувалата Източна Румелия), според масоните от бившия ТБЦК. Подходът обаче е един - раздразващ военен удар, чрез вдигане на обречено и зле подготвено въстание, даване на "курбан" от цивилното българско население, след което намеса на Великите сили (Русия в плановете на Каравелов или пък западните държави в замисъла на "дуалистите"), водеща до обособяване на политическа независимост. Важното за тези хора е други да платят цената - народът - хората от който за тях били "овни за колене", както се вижда от писмото на Райчо. 

През месец юни 1869, Райчо Попов, Теофан Райнов и Марко Балабанов ще посетят Цюрих и Лондон, където се срещнали с Херцен /по препоръка на Каравелов/, Бакунин и Мацини, за да им дадат последните наставления как да правят въстание, т.е. те се имали за "по-горните" от Левски, който бил "най-прост измежду тях" и захващал "гламаво" делото на революцията в България, па имал своеволството да пише и Нареда /Устава/ и да иска от тях печат.

Плановете на Апостола изключвали и двата варианта; той не искал да вдига бутафорно въстание и да принася в "курбан" сънародниците си. Планирал успешно и добре подготвено въстание, увенчано с "демократска република", независима българска силна държава, извоювана със силата на оръжието, Третият път, избран още от времето на Борис Покръстител и Симеон.

В последния ден на месец октомври 1871 г. Каравелов за втори път чрез вестник "Свобода" вика Апостола в Букурещ: "Г-ну В. Левский в България. Гледайте да са видите с нази по-скоро." (в. Свобода, Букурещ, бр. 20 от 31 окт. 1871 г.)

Писмо на Васил Левски до Данаил Хр. Попов декември 1871

"ЦК ви избира заедно с А. К. (Ангел Кънчев ) да отидете при Л. К. (Любен Каравелов ) в Бук[урещ]. На А. К. се дадоха потребните забележки какво да говорите. И всичко каквото говорите, ще искате от него писмено, за да поднесете тук."

Отдолу Страшимиров е отбелязал: 1. Това писмо е продиктувано от Левски, а писано вероятно от Ив. Драсов. Под него с ръката на Левски стои отбелязано: "За Д. Хр. Попов в Т. М. (Турну Мъгуреле ), неизпратено по причина на карантината".

Писмо на Васил Левски до Данаил Хр. Попов - 28 декември 1871 година

"Пишете на Каравелов, моля го за последен път братски, да не ме вика вече чрез вестника си, защото ще повярвам на някои думи като ми казват: „Братле Левски, без да се усетиш Каравелов ще те предаде!“ Ето какво: в 20-ти брой в „Свобода“, където беше писал за мен и ме викаше да се срещнем в Букурещ, произведе тайна буна пак между турците. И българи шпиони, преоблечени с български дрехи, търсят, запитват, спират по конаците, по хановете, и дават заповеди по всички ханове така: щом дойде човек със среден бой, или бил височък, с руси мустачки, с дрехи, били широки, тесни или офицерски, може и с просешки, веднага да дойдете и да съобщите в конака!!!..."

На 1 януари 1872 Каравелов пише до Райчо Попов:

Писмо на Васил Левски до Панайот Хитов - 10 януари 1872 година

"Родолюбиви господине!

Писало ви се е и друг път, че тук в Българско съществува Ц. комитет, също и по всичките градове с околните им села съществуват частни комитети - които подлежат на Ц. комитет и се управляват според закона; следователно и вие като българин и прочут воевода, според писмата ви разбирам, че желаете да участвате в народното ни дело, но трябва непременно да се съобразите със закона, който сега ви изпращам, та да не давате глас и честно да пишете от себе си, както сте писали на сливненци и др. за работи, които само от Ц. комитет зависят, защото написаното ви на сливненци за нас е противно."

"За нас е противно" е по повод подканянето на сливенци да вдигат въстание, Хитов се е задействал от писмото на Райчо Попов.

Писмо на Васил Левски до комитета в Карлово - 16 януари 1872 година

"Според препоръката на изпратените ни хора гледайте да работите по-скоро, защото усилват [действията си] и енергията тур.[ският] ком.[итет] „Млада Турция“. А по-близо е да захванат черногорци [и] сърби с тур.[ците] бой...

Отдолу Страшимиров е дал пояснение:

1. Писмото е писано в Букурещ, в съгласие с Л. Каравелов, но под форма, че уж излиза от Българско.

Писмо на Васил Левски до Димитър Папазоглу - 16 януари 1872 година

С пояснение на Страшимиров:

1. Диктовка на Левски в Букурещ. Пишещият е стилизирал фразата и държал свой правопис.

Писмо на Васил Левски до плевенци - 23 януари 1872 година

С пояснение на Страшимиров под линия:

15. Според датата на настоящето писмо - 23.1.1872 г., решението да се съберат пари от чорбаджиите чрез терор, което формално се взело на Общото събрание от края на април с. г., е било установено още от началото на годината, когато Левски е в Букурещ. А може би и по-рано.

17. Левски още е в Букурещ.

Следователно, според Д.Т.Страшимиров, левски е бил в Букурещ при Каравелов най-малко между 16 и 23 януари 1872.

В писмо на Иван Драсов до Данаил Хр. Попов от началото на 1872 г. се изяснява дълбочината на конфликта между емигрантите в Букурещ около Каравелов и Левски:

"Писмото ви получихме и разбрахме Каравелов какво е писал за вас и че В.Л. в някои отношения бил своеволствувал. Всичко това е нам непонятно. Ще се разберем тогава, когато стане събранието, според както мисли бай л-ский, че било нужно да стане." (Д.Т.С., с. 350)

Само като вметка тук, до средата на 1871 Левски е настоявал общото събрание на БРЦК да се проведе в Българско. Това става пределно ясно от отговора му на писмото на Райчо Попов от 20 юни 1871, в който той пише на групата от Плоещ:

Отечестволюбче! И на другите ви съдейственници,

особно и на г-на Панайота. В Плоещ.

Приятелю! Питаш ма познавам ли та? Как не! И вази и г-н Панайота, Райнов, Живков, Кръшовски. Д. Ценова, Каравелова. пр. и пр

Нали додох нарочно из Българско да ви представа народното мнение на простият и на ученийт ни народ в Българско! Върху което цела година мнения давахме, нали сте вия горните! Помните ли всичките си думи? Които аз ги имам и забелязани, и срещу кои съм противостоял. Като се поразгледам в миналото, от краят в работите си до сега въ[в] всичко, кой с кого ся е турял на работа, па от кой ден. до кой ден е вървяло като жаба през угар. после хайди пък еди кой си воли сръбска политика, та не бива с него да са работи, други руска, трети турска. ето ти и обнародвание Из вестниците, ту оногози, онзи отогова, най-после доде и на дуел да са поканат, срещу такива нашите българи го казват говна и помия. Аз при тия комедии в година време до нейде стоях да гледам и казах ви неколко пъти: немаме хора въ[в] Влашко и станах та си додох в Българско. Така ли е братия съдейственици ?

........

Бележите ми в писмото си йоще: как смея да права програма и печат с които да ся разполагам в Българско, без да са споразумея с всичките членове в делото! Я кажете ми с две думи, че и ний сме готови да ви кажем от после из едно гърло, с по- многото гласове из Българско: с кои членове в делото? Въ[в] Влашко които са днес показвати колко ли сте души? И сега чакаме да са забележите, или по вишегласието требва да са гледа в самото место, за което и вий са туряте днес жертва? Вчера не! Било е и вчера, но само с думи.

.....

и сме вече готови, да са свикат всичките представители, дето ще повикаме и вази! И вий от там ако бъдете истинни патриоти, ще додите на нашето събрание в Българско. А де ще бъде? То никаму нема да бъде известно до оня ден. И така вий там събрани 20 или 50 души, да додем ний всички при ваз из Българско? То и да искаме не можем, не е право така! А не е ли пък йоще глупаво както са показвате вий и съдействениците, че намирате за добро с неких души да са съб[ерете вън]кашни, дето викате и мене из Българско, да гласоподавам! Чюда ви са на умовете и ще ся чюда, като сами са бележите за чюдни пред всеки наш член в Българско, на Централният ни комитет. Бележите в писмото си с една дума. да нема гламаво захващание! А какво по-гламаво от това ви: там да са сабирате 20-50 нека и 500 души?, пък из Българско дето ше са пролива кръв, викате мене един, та да решавам работи?

.........

Пишити ми йоще, че свобода умрела, и Каравелов отишел незнам де си? И по причина на неговити работи луди, отеглил са Попович и Д. Ценович? Пишите ни пак за неговити луди работи кои са и имаме ли ги в действие тук в Българско? Като ни преписвати, че уж от него чакаме програма, закони, печати и незнам какво си? С една дума от него са вода? Отворете си очите хубаво в писмата ни, по кой ред искаме тия работи, па и от кого и да би било там от ваз? И по одобрението са­мо на Каравелова, Ценова, Райнова, Живкова, Кръшовски и от Д. Хр. Попов ли? Или по одобрението на тукашното ни вишегласие, па тогава да са върняха и да са напечатат? Тъй кьораво недейте стъпвова и да дрънкате, че тук в Българско ви бележим досега вашити работи - убийство за народат ни. След законити описвате ми и за печатът, което не е засега там ваше знаяние! Тука го иска вишегласието, като какво ще са разполага с него ви казахме, че за сега нема да знайте, чак докато ви не видим двама наедно да са сабирате и какво ще ви бъди работата! И доде ще иди! Па сега нема и свобода пред когото да си описвате маскаралъците, да ни види Европа [и] всичка България, кои сме ния деловодителите дето искаме да венчеем отечеството си съ[с] златна свобода! Тежко ни и горко от вашата там помощ досега! Наопаки - за законити и печатат от кога съм ги заискал и като какви требваше да бъдат, искайти писмото ми от 28-й октомврий общо до всички ви през Джура и друго от 25-й апр. до Джура пак [Живкова] Същите ако им нема копиетата при Д. в Т. Могорел[и], то аз ги имам, ако ви ги не дава Живков и ще видити.

Точен препис от първообразното.

12-й априлия 1884 год.     Хр. Б. Загорски

г. Карлово                    В. Платнаров

(Забележка) Оригинала ся намира в ръцете у В. Ив. Платнарова

 

 

Много, много благодаря. Изключително ценна информация.

Съгласно сайт, който ползвам, Левски е бил най-много в Ловеч през януари, 1872г. и Драснов е писал куп писма под негова диктовка:

https://www.vasil-levski.eu/за-левски/биография/1872-година-временно-заглавие-и-нередакт/

Ако е отскочил до Букурещ, то е било за броени дни, има наистина пролука между 16-17-ти и 21-ви, но дали си е заслужавало пътуването за съвсем кратко време? 

Като чета писмата му, излиза, че е правил и изисквал да правят преписи, за да ги ползва като доказателство. Наистина е била кошмарна обстановката, в която е работел, нестига, че е бил сам в българско, но трябвало да се отбранява и срещу подмолните псевдородолюбци, които на приказки много, на дела никак:

"А какво по-гламаво от това ви: там да са сабирате 20-50 нека и 500 души?, пък из Българско дето ше са пролива кръв, викате мене един, та да решавам работи?" Толкова ме е яд, че не е останал верен на решението си събранието да бъде в българско, в Букурещ по всякакъв начин успяват през май да го прецакат. Защо се е оставил да го подлъжат...

"тук в Българско ви бележим досега вашити работи - убийство за народат ни ! Тежко ни и горко от вашата там помощ досега!" - защо само той е бил способен да прави трезви оценки? Защо са били толкова малко трезвомислещите, истински мислещи за народа си?

А тук виждам утъпкване на път:

"Пишити ми йоще, че свобода умрела, и Каравелов отишел незнам де си? И по причина на неговити работи луди, отеглил са Попович и Д. Ценович?" - Същата ситуация после ще я разиграят срещу него, неговите работи били луди, соеволничил и видиш ли, Анастас Попхинов и Пъшков се оттегляли заради него... Кой и откъде е дърпал конците на Каравелов та първо скроил този номер на него, а след това успешно го ползвал срещу Левски, внесъл разединение в организацията му...

"Д.Т.Страшимиров в първи том от "Изворите" пише много определено, че Левски е пребивавал в Букурещ при Каравелов през януари 1872; тоест по времето, когато Пенев е бил на работа като словослагател в печатницата." - тук е момента на истината. В Цариград Хаджипенчович пише Мемоар срещу ВРО, а в Букурещ турската полиция е спечелила шпионин, който да й предаде документи, за да има поглед върху организацията на Апостола. Няма вероятност просто така Стоян Пенев да е задигнал писмата и да му е хрумнало да изтича в полицията. Преди това трябва да е бил спечелен за доносник на властта и подучен, че има закрила и затова може смело да открадне документи, плюс обещана награда. Той е бил сред хора, хъшове, които лесно вадели ножове, абсурд да го е направил без предварителна уговорка с турската власт, на която е започнал да сътрудничи. Как и защо?

Каравелов рядко имал чисти сметки, никога не плащал навреме и нито пък всичко дължимо, справка отношенията му с Христо Ботев. Най-вероятно не се е издължил и на Пенев, който пък е виждал, че се размятали пари в ръцете на шефа му, идващи от българско, а и от сръбско, не е като да нямал Каравелов. За отмъщение го е натопил пред някой, но оттам последвало задължението да докаже с документи, с писма това, което твърди. Тук идва въпроса как е научил Каравелов, че Пенев е крадеца та тези писма, не друг, че възнамерява да отиде в полицията и т.н. Има нещо, което печатарят гузно-гузно не признава т.е. как е разбрал в хоса при него, че има откраднати писма и че Пенев ще извърши предателство, както и че планира да ги пренесе през Дунава, а няма да ги предаде на друг шпионин за по-сигурно.

Започвам да мисля, че Пенев вероятно след като ги е взел се е опитал да изнуди Каравелов, да му ги върне срещу сума, да си издължи парите за работата или ще ги предаде на турската полиция. Заплахата не е подействала, защото Каравелов е разчитал, че точно в Русе той има момчета за всичко, негов си личен комитет във ВРО и те ще причакат Пенев още на брега. Дори нямало нужда да уведомяват Левски за това и да искат разрешението му за убийство, скрили от него, което показва, че Каравелов е имал тъмна, доста тъчна страна, която прикривал, не е работил чисто и честно за свободата. 

От Русе са излъгали, че още на 16-ти са го убили, защото са искали Каравелов и хората му да вярват в това, за да изглежда, че са се справили и не са допуснали да изтече информация, иначе щели да бъдат обвинявани в малодушие, провал. Но на практика Пенев им се е изплъзвал до 1-ви март, Русе в крайна сметка е бил и негов град, имал е приятели, роднини да се скрие и в тези две седмици следва да е успял да представи на властта писмата. Но след това послушният изпълнител Обретенов е трябвало да проговори в полицията, ако е искал да се спаси, особено след като разбрал, че там вече знаели за Левски, за Букурещ и т.н. от получените от Пенев документи. Самите членове на комитета отбелязали, че Обретенов изведнъж много започнал да разпитва за Левски специално...

Друг е въпросът за меко казано странностите на Каравелов, тайни писма, до които обаче оставил всеки в печатницата да има достъп. Това е било направо престъпно в онзи период. Същото ще направи той и по-късно като избягва през есента в Белград, оставяйки архива след себе си като залог и този залог бил на добра цена изтъргуван с турските власти за българска сметка.

Има един важен момент за потвърждение, да не излезе, че съчинявам, чела съм много пъти Захари Стоянов, в Русе хората не са се разхождали въоръжени с ками, с ножове, с револвери посред бял ден по пазари и улици. Правели са го когато пътували от едно населено място в друго заради несигурността на пътищата, но в самия град не... Пенев обаче е бил въоръжен когато го нападнали, успял сериозно да рани Икономов, значи е очаквал в някакъв момент да му бъде потърсена сметка т.е. извършил е извършил нещо драматично, иначе защо ще бъде подготвен за нападение и навсякъде е бил с кама...

Така излиза, че първия директен издайник е Пенев, индиректен Каравелов, след него директен - Обретенов, защото от писмата властта научила за Апостола най-много, за столицата му Ловеч, откъдето Драсов пращал писма от името на Левски точно в този период, за подготвяното събрание за вдигане на въстание, а на това събрание внезапно освободеният от тъмницата Обретенов драпал да отиде дори и срещу думата на Големия, както и на целия комитет в Търново...  

Редактирано Преди 12 часа от Borova gora

[Б. Киров]

Преди 4 часа, Borova gora said:

Ако е отскочил до Букурещ, то е било за броени дни, има наистина пролука между 16-17-ти и 21-ви, но дали си е заслужавало пътуването за съвсем кратко време? 

Д.Страшимиров го твърди на няколко пъти в бележките под писмата му, писани в този период. Според него, те са писани от Левски в Букурещ. 

Напълно възможно е Страшимиров да греши, но наистина има такава пролука от време - 17 януари-22 януари 1872 - за която в тефтерчето на Левски няма данни.

Преди 4 часа, Borova gora said:

дали си е заслужавало пътуването за съвсем кратко време? 

Факт в подкрепа на твърдението на Страшимиров е цитираното писмо на Каравелов, датирано 1 януари 1872, до Райчо Попов, в което той иска от Райчо да му изпрати влашки паспорт за лице с физическо описание, отговарящо външността на Левски. После е добавено, че ако Райчо се бои да му даде този паспорт /най-вероятно Райчовия такъв/, то Каравелов има вариант да си купи гръцки паспорт със същото описание. След като е направил описанието "26-годишен, среден ръст, със сини очи, рус мустак", Каравелов пита Райчо, "разбра ли сега?", като преди това го осведомява, че паспорътът не е за Панайот /Хитов/. Интересното за мен в това писмо е, че самият Левски казва пред комисията, че е на възраст 25-26 години, а така е записан и на гърба на полицейската снимка - "около 25-26-годишен". Съвпадения... натрупват се.

Приложил съм писмото на Каравелов до Райчо в предишния ми пост.

Преди 4 часа, Borova gora said:

Няма вероятност просто така Стоян Пенев да е задигнал писмата и да му е хрумнало да изтича в полицията. Преди това трябва да е бил спечелен за доносник на властта и подучен, че има закрила и затова може смело да открадне документи, плюс обещана награда. Той е бил сред хора, хъшове, които лесно вадели ножове, абсурд да го е направил без предварителна уговорка с турската власт, на която е започнал да сътрудничи. Как и защо?

Тук е скрит ключа към възела, който се опитваме да развържем - кой е допуснал Пенев да започне работа при Каравелов, кой го е препоръчал, та Пенев да е имал достъп до писалището на Каравелов и до писмата му, при това, тайните му писма.

Според Обретенов, за тях той е бил "познато лице":

При Каравелов не са работили чак толкова много словослагатели за целия период на Свобода и Независимост:

Ст. Пенев, Ник. Астарджиев, Стеф. Блъсков, Георги Петров, Ян. Петров, Ник. Георгиев, Тод. Чолаков и Хр. Ботев.

Това е според Киро Тулешков, който е бил управител на печатницата и доверено лице на Каравелов, предполага се той ги е назначавал по препоръка. Изключваме от изброените Ботев, който идва след смъртта на Пенев и остават шестима без Пенев. Астарджиев е от Ловеч, но също практикувал във вилаетската печатница в Русе, преди да отиде в Букурещ. Словослагател не е лесна професия и трябва да се учи - освен това Пенев е знаел добре френски и турски, защото вестникът е работел и с тези шрифтове.

Някой трябва да е дал препоръка за Пенев, преди Тулешков да го приеме на работа. Няма кой друг да е, освен Обретенов и хората му, щом за тях той е бил "познато лице". По каква линия познато лице - комитетска или масонска?

Другото интересно в спомените на Обретенов е, че те са узнали за Пенев, че валията го пращал с шпионска мисия в Сливен. 

Защо точно в Сливен? 

Защото, в Сливен се е подготвяло въстание от плоещките българи /Райчо Попов в писмото му до Хитов и писмото на Хитов до сливенския комитет/.

Което, какво означава, според мен, че полицията е прочела писмата, за да се насочи точно към Сливен да праща Пенев със специална мисия.

Преди 4 часа, Borova gora said:

Кой и откъде е дърпал конците на Каравелов та първо скроил този номер на него, а след това успешно го ползвал срещу Левски, внесъл разединение в организацията му...

Това е въпрос с много голяма трудност. Каравелов ли е дърпал конците на съзаклятниците дуалисти в Плоещ или те на него. Каравелов им дава препоръка до Херцен, когато тръгват за Цюрих през 1869, за да се срещнат с него, Херцен ги изпраща при Бакунин, а Бакунин при Мацини в Лондон. Водещите двама са Райчо Попов и Теофан Райнов. Райнов финансира цялото им двуседмично турне из европейските градове с 600 лири от касата на Черния кабинет на Шнайдер ефенди /двоен агент бил/. Балабанов го вземат за преводач, Мацини не искал да говори на друг език, освен френски. Райчо Попов, той е Райчо Попхристов Гръблев записан в протокола на събранието от май 1872, е бил втората важна фигура редом с Райнов. Райчо е бил изключително богат, имал е петролен кладенец в Плоещ, водил дела за този кладенец, а адвокат му е бил в това дело самият Леон Гамбета.

Да се добереш до Мацини по онова време в Лондон е било рядка привилегия. По същото време Левски е обикалял като емисар на Касабов в Българско.

[Borova gora]

Преди 3 часа, Б. Киров said:

Д.Страшимиров го твърди на няколко пъти в бележките под писмата му, писани в този период. Според него, те са писани от Левски в Букурещ. 

Напълно възможно е Страшимиров да греши, но наистина има такава пролука от време - 17 януари-22 януари 1872 - за която в тефтерчето на Левски няма данни.

Факт в подкрепа на твърдението на Страшимиров е цитираното писмо на Каравелов, датирано 1 януари 1872, до Райчо Попов, в което той иска от Райчо да му изпрати влашки паспорт за лице с физическо описание, отговарящо външността на Левски. После е добавено, че ако Райчо се бои да му даде този паспорт /най-вероятно Райчовия такъв/, то Каравелов има вариант да си купи гръцки паспорт със същото описание. След като е направил описанието "26-годишен, среден ръст, със сини очи, рус мустак", Каравелов пита Райчо, "разбра ли сега?", като преди това го осведомява, че паспорътът не е за Панайот /Хитов/. Интересното за мен в това писмо е, че самият Левски казва пред комисията, че е на възраст 25-26 години, а така е записан и на гърба на полицейската снимка - "около 25-26-годишен". Съвпадения... натрупват се.

Приложил съм писмото на Каравелов до Райчо в предишния ми пост.

Тук е скрит ключа към възела, който се опитваме да развържем - кой е допуснал Пенев да започне работа при Каравелов, кой го е препоръчал, та Пенев да е имал достъп до писалището на Каравелов и до писмата му, при това, тайните му писма.

Според Обретенов, за тях той е бил "познато лице":

При Каравелов не са работили чак толкова много словослагатели за целия период на Свобода и Независимост:

Ст. Пенев, Ник. Астарджиев, Стеф. Блъсков, Георги Петров, Ян. Петров, Ник. Георгиев, Тод. Чолаков и Хр. Ботев.

Това е според Киро Тулешков, който е бил управител на печатницата и доверено лице на Каравелов, предполага се той ги е назначавал по препоръка. Изключваме от изброените Ботев, който идва след смъртта на Пенев и остават шестима без Пенев. Астарджиев е от Ловеч, но също практикувал във вилаетската печатница в Русе, преди да отиде в Букурещ. Словослагател не е лесна професия и трябва да се учи - освен това Пенев е знаел добре френски и турски, защото вестникът е работел и с тези шрифтове.

Някой трябва да е дал препоръка за Пенев, преди Тулешков да го приеме на работа. Няма кой друг да е, освен Обретенов и хората му, щом за тях той е бил "познато лице". По каква линия познато лице - комитетска или масонска?

Другото интересно в спомените на Обретенов е, че те са узнали за Пенев, че валията го пращал с шпионска мисия в Сливен. 

Защо точно в Сливен? 

Защото, в Сливен се е подготвяло въстание от плоещките българи /Райчо Попов в писмото му до Хитов и писмото на Хитов до сливенския комитет/.

Което, какво означава, според мен, че полицията е прочела писмата, за да се насочи точно към Сливен да праща Пенев със специална мисия.

Това е въпрос с много голяма трудност. Каравелов ли е дърпал конците на съзаклятниците дуалисти в Плоещ или те на него. Каравелов им дава препоръка до Херцен, когато тръгват за Цюрих през 1869, за да се срещнат с него, Херцен ги изпраща при Бакунин, а Бакунин при Мацини в Лондон. Водещите двама са Райчо Попов и Теофан Райнов. Райнов финансира цялото им двуседмично турне из европейските градове с 600 лири от касата на Черния кабинет на Шнайдер ефенди /двоен агент бил/. Балабанов го вземат за преводач, Мацини не искал да говори на друг език, освен френски. Райчо Попов, той е Райчо Попхристов Гръблев записан в протокола на събранието от май 1872, е бил втората важна фигура редом с Райнов. Райчо е бил изключително богат, имал е петролен кладенец в Плоещ, водил дела за този кладенец, а адвокат му е бил в това дело самият Леон Гамбета.

Да се добереш до Мацини по онова време в Лондон е било рядка привилегия. По същото време Левски е обикалял като емисар на Касабов в Българско.

Аз много се "боря" с фалшивата информация около Стоян Пенев, защото да се справиш с Обретеновите лъжи е мъка-мъка...

Но пък вече имам идеи как и защо са се случили част от събитията. Значи, не всеки би се похвалил на всеки, че можел да окачи на въжето дописниците на в. Свобода. Никой не би реагирал спокойно на такива думи в онези времена. Отделно, че никой повече не би станал дописник на този вестник, ако ще го окачат на въжето... Значи, Пенев трябва да го е казал на свой доверен човек, не би признал на цяло Русе, че са му дадени 50 лири, не малко пари, и мисия в Сливен от властта. Ако междувременно някой от Русе напише това до Сливен и им съобщи, мисията му пропада. Значи, на много сигурен, верен приятел е споделил. Е, имали са общи приятели, защото приятелят е хукнал към Обретенов и сие да им каже. Тук е изненадата, кой би го направил и как са му повярвали четиримата веднага. Вероятно е бил някой от организацията или масон. Присъдата убийство Каравелов ли е произнесъл първи и им пратил хабер или те сами са решили, гласували... 

Обретенов твърди, че го убили на 16-ти и веднага ги вкарали в кауша, нито се скрили, нито заминали някъде да поутихне случая, защо ли? Защото всъщност е удобна лъжа години по-късно създадена, за да има извинение защо не е помогнал на Ангел Кънчев да премине Дунава, а е бил задължен като член на комитета. Пенев си е убит на 1-ви, а доказателства кога са арестувани четиримата няма. Може да са били на свобода и на улицата да са гледали смъртта на Кънчев, да са били там за да следят дали ще го хванат, затворят, да са разправяли после на Захари Стоянов, та той го описал все едно лично е гледал... Захари е мъртъв, както и мнозина други, когато Обретенов съчинявал свободно миналото на Русенския комитет.

Ако броим 40 дни в кауша, колкото Обретенов твърди, че са били запрени, от 27-ми април назад, на 27-ми ги свикал на събрание да го пратят в Букурещ, арестите им следва да са били на 16-ти март, а не на 16-ти февруари. Това означава, че са били свободни, навън, но са оставили Кънчев без подкрепа, без тескере и сигурен канал, което най-сетне обяснява защо той усетил предателство и цяла нощ горил документи от джобове, от багаж съгласно спомените на слугинята на Чорапчиев. Те са го оставили сам, безпомощен и години е трябвало да прикриват това. Обретенов не му е помогнал и по масонска линия, затворил и този канал за него, така че Кънчев накрая разчитал само на късмета. Не е очаквал, иначе би изгорил документите дни, седмици по-рано и изобщо не би стъпил в Русе. Левски също би го спрял да не минава през града. Но е влезнал и се оказало, че е влезнал в капан. Щракнал е както ще щракне за Апостола в Къкрина. Чакали са го, за да го предадат. Не са го оставили просто да премине Дунава както знае, имало е предателство. Разбрал го е, когато вечерта тръгнал да унищожава в огъня следите от своята дейност.

Въпросът е защо. Освен откраднатите писма, за които пише Симидов, явно има и още. На този сайт се твърди, че Пенев и Кънчев са имали среща, но няма яснота какво толкова е имало да се случва на тази среща, какво щяло да бъде казано, което май е било във вреда на Каравелов, а ако Кънчев научел, щял да узнае и Левски:

http://zora.freeservers.com/stojanpenev.htm

Плюс:

"На 14(21) февруари 1931 г. вестник "Отечество", орган на запасното офицерство, публикува статията на "Макдъф" - "Любен Каравелов или Ангел Кънчев" , където Каравелов е посочен като причина за смъртта на Кънчев." - тази статия не успях да открия. Но самото заглавие подсказва, че не е била свята паметта на Каравелов, нито чиста съвестта на Обретенов в 20 век.

Ако са набедили Кънчев за убиец на Пенев пред властта, нямало е причина да бъдат арестувани четиримата. Но те са били заловени и държани четиридесет дни, защото полицията е можела да провери тескерето му и да види кога е влязъл в града. Оттук наистина е ясно, че всички спомени на Обретенов издишат. Въпросът е на каква цена са ги освободили.

----

Нещо отделно, за възрастта на Левски вярвам да е била друга, вярвам на намерените документи свързани с преброяването на Карлово, около 1840г. е роден. Защо се е представял за по-млад? Поп Кръстьо, Каравелов, Христо Иванов Големия, Латинеца и др. са знаели за участието му в Легията. Но властта не е знаела, трябвали са му документи, тескере с по-млада възраст, за да не могат да го свържат с Раковски, Белград и т.н.

Редактирано Преди 5 часа от Borova gora

[Б. Киров]

Преди 35 минути, Borova gora said:

Аз много се "боря" с фалшивата информация около Стоян Пенев, защото да се справиш с Обретеновите лъжи е мъка-мъка...

"Дим и огледала" - "Нещо, което се описва като „дим и огледала“, има за цел да ви накара да повярвате, че нещо се прави или е истина, когато то не е:

https://dictionary.cambridge.org/dictionary/english/smoke-and-mirrors

Преди 38 минути, Borova gora said:

Значи, Пенев трябва да го е казал на свой доверен човек, не би признал на цяло Русе, че са му дадени 50 лири, не малко пари, и мисия в Сливен от властта. Ако междувременно някой от Русе напише това до Сливен и им съобщи, мисията му пропада. Значи, на много сигурен, верен приятел е споделил. Е, имали са общи приятели, защото приятел е хукнал към Обретенов и сие да им каже. Тук е изненадата, кой би го направил и как са му повярвали четиримата веднага. Вероятно е бил някой от организацията или масон. Присъдата убийство Каравелов ли е произнесъл първи и им пратил хабер или те сами са решили, гласували... 

+ На много верен път сте! Трябва да е бил общ приятел и доверен познат, първо, за да му се довери Пенев, и второ, той да отиде да го каже на останалите. Бил е довереник и на двете страни.

Според мен кандидат номер 1 за това е убитият /починал/ новоприет член на комитета Костаки Симеонов. 

Кандидат номер 2 е арестувания с тримата председател на читалище "Зора" Димитър Енчев, за когото Обретенов нищо не споменава:

https://bg.wikipedia.org/wiki/Димитър_Енчев_(политик)

Но Костаки Симеонов ми е фаворит - той даже е мой фаворит за поръчител на Пенев пред Обретенов, който от своя страна го е препоръчал на Каравелов. Убийството на Пенев и Симеонов прикрива всички следи с "дим"; убийството на Кънчев насочва вниманието в "огледало" - Кънчев е заподозрян като убиец на Пенев, защото уж имал мотив - Пенев щял да го издава. 

Само че дефакто това е физически невъзможно - Кънчев идва в Русе на 3-ти, а Пенев е бил убит на 1-ви, как да убива човек, който вече е бил убит от някой друг?

Последното не е попречило на Каравелов да публикува още на 11-ти дописка, в която се внушава, че Кънчев имал мотив да убива Пенев, защото Пенев щял да го издаде като дописник.

Преди 48 минути, Borova gora said:

Въпросът е защо. Освен откраднатите писма, за които пише Симидов, явно има и още.

Версията на Обретенов, че Пенев щял да качи на въжето дописниците е алабализъм за умствено изоставащи - никой не е щял да качва някой си на въжето, затова, че бил дописник в забранен вестник; на процеса в София няколко месеца по-късно не са издадени присъди на хора заловени с незаконно оръжие и участвали с него в акции, а на такива участвали в убийство са дадени леки присъди, та някой щял да качи на въжето някакви дописници. Освен това в Свобода са били публикувани и чисто битови дописки.

Въпросът наистина е Защо? 

Какво е криел зад неговите "дим и огледала" Обретенов?

 

 

 

[Borova gora]

Преди 27 минути, Б. Киров said:

"Дим и огледала" - "Нещо, което се описва като „дим и огледала“, има за цел да ви накара да повярвате, че нещо се прави или е истина, когато то не е:

https://dictionary.cambridge.org/dictionary/english/smoke-and-mirrors

+ На много верен път сте! Трябва да е бил общ приятел и доверен познат, първо, за да му се довери Пенев, и второ, той да отиде да го каже на останалите. Бил е довереник и на двете страни.

Според мен кандидат номер 1 за това е убитият /починал/ новоприет член на комитета Костаки Симеонов. 

Кандидат номер 2 е арестувания с тримата председател на читалище "Зора" Димитър Енчев, за когото Обретенов нищо не споменава:

https://bg.wikipedia.org/wiki/Димитър_Енчев_(политик)

Но Костаки Симеонов ми е фаворит - той даже е мой фаворит за поръчител на Пенев пред Обретенов, който от своя страна го е препоръчал на Каравелов. Убийството на Пенев и Симеонов прикрива всички следи с "дим"; убийството на Кънчев насочва вниманието в "огледало" - Кънчев е заподозрян като убиец на Пенев, защото уж имал мотив - Пенев щял да го издава. 

Само че дефакто това е физически невъзможно - Кънчев идва в Русе на 3-ти, а Пенев е бил убит на 1-ви, как да убива човек, който вече е бил убит от някой друг?

Последното не е попречило на Каравелов да публикува още на 11-ти дописка, в която се внушава, че Кънчев имал мотив да убива Пенев, защото Пенев щял да го издаде като дописник.

Версията на Обретенов, че Пенев щял да качи на въжето дописниците е алабализъм за умствено изоставащи - никой не е щял да качва някой си на въжето, затова, че бил дописник в забранен вестник; на процеса в София няколко месеца по-късно не са издадени присъди на хора заловени с незаконно оръжие и участвали с него в акции, а на такива участвали в убийство са дадени леки присъди, та някой щял да качи на въжето някакви дописници. Освен това в Свобода са били публикувани и чисто битови дописки.

Въпросът наистина е Защо? 

Какво е криел зад неговите "дим и огледала" Обретенов?

Ето още информация, за да не пропуснем нещо, това е от ФБ:

Издателство "Распер"

ИСТИНСКОТО ЛИЦЕ НА МАСОНА НИКОЛА ОБРЕТЕНОВ

„Историята ще покаже коя е Тиховата фамилия...”

Според Уикипедията Никола Тихов Обретенов е български националреволюционер, деец на БРЦК, ВРО и Гюргевския революционен комитет, участник в Ботевата честа и свидетел на гибелта му. Роден е на 28 май 1849 г. в Русе в семейството на Тихо Обретенов и Тонка Обретенова. Братята му Ангел и Петър са четници в четата на Хадижи Димитър и Стефан Караджа, по-малкият му брат – Георги, е убит като четник в Сливенската чета на Стоил Войвода през 1876 г.

Според друга версия той е набеден революционер, масон, фалшификатор на събития, злоупотребявал със средства и служебно положение, екзекутор. Заради масонството му историците приемат лъжите му в „Спомени по българските въстания” за истина и не разследват ролята му в убийствата на словослагателя Стоян Пенев, Войводата Христо Ботев и Ангел Кънчев. Не е изследвана нито ролята му като член на русенския комитет, нито като апостол в БРЦК, нито като четник в Ботевата чета. Според някои твърдения Никола Обретенов е свързан с различни чужди дипломатически мисии и най-вече с турските тайни служби, но не е оставил никакви следи; той се е погрижил всичките уличаващи го документи да бъдат унищожени и купувал мълчанието на свидетелите с шантаж, заплахи и служебното си положение, може би и с физическо унищожение, дискредитиране и подкупи. Захари Стоянов, също масон, е женен за сестра му Анастасия, и той полага усилия да утвърди историческото му алиби.

Поведението на Никола Обретенов може би е логическа последица от убийството на баща му, който вероятно е ликвидиран от тайния комитет в Русе за предателство и злоупотреби. Не е точно изяснена от историците ролята на майка му Баба Тонка и братята му като участници в българското освободително движение, не е изяснена и смъртта на някои от тях. Членството им в масонските ложи може да обясни нещата донякъде.

Обретенов получава основно образование в Русе, но не го завършва. На 15 години баща му го урежда за учител в Исакча, Добруджа. Никола прави безуспешен опит да учи във Военното училище в Одеса и вероятно в Лицея на Мидхат паша в Галата Сарай през 1869 г., но не е приет. По това време баща му изпада в немилост поради финансови злоупотреби и е отровен.

По това време в Русе е създадена тайната полиция на Али паша. Обретенов постъпва като „читалищен слуга” в читалище „Зора”, основано от Драган Цанков, със заплата 300 гроша на месец.

Читалището е една от тайните квартири на БРЦК. По това време между Букурещ-Гюргево-Русе се разработва нелегален канал за пренасянето на поща, печатни материали и оръжие. По разпорежданията на Любен Каравелов и препоръките на Ангел Кънчев, Н. Обретенов, Тома Кърджиев и Ради Иванов основават Русенския частен революционен комитет на ВРО на 10 декември 1871 г. в къщата на Тонка Обретенова. През юни 1872 г. Обретенов е делегат на събранието в Букурещ с участието на частните революционни комитети от България и Влашко; на събранието приемат новия устав на БРЦК, преизбират Каравелов за председател на комитета в Букурещ и упълномощават Левски да образува Привременното правителство в Българско. През август 1874 г. Обретенов участва в заседанието на БРЦК в Букурещ (според някои версии не е участвал в това заседание), което преизбира председателя Каравелов и за секретар – Христо Ботев, утвърждава Стефан Стамболов за главен апостол в България и заместник на Левски. През август 1875 г.Обретенов участва в заседанията на БРЦК, под председателството на Ботев, на които е взето решението за въстание в България през септември 1875 г. Тази информация също се подлага на съмнение.

След потушаването на Старозагорското въстание през ноември 1875 г. започва да заседава Гюргевският революционен комитет, с председател Стефан Стамболов. Решено е да се подготви въстание, което да избухне на 11 май 1876 г.

Дали Ангел Кънчев е участвал в създаването на русенския комитет с председател Н. Обретенов? Има данни, че Кънчев няма доверие на Обретенов, затова пощата не минава през него , а през канала през Турну Мъгуреле. Така че Обретенов лъже, че след 29 юни пощата минавала през него. Освен това лъже, че се е срещал в Букурещ с Каравелов на 29 юни, тъй като Каравелов вече е в Белград след спирането на един от вестниците му. Цялата история с пренасянето на оръжие от семейството му е измислица. Оръжие по това време не се е купувало и пренасяло по този начин. Лъжа е и историята с учредяването на комитета по поръчение на Каравелов и Кънчев. Ако това беше вярно, комитетът щеше да бъде съставен още през август, когато Кънчев се намира в Русе.

Христо Иванов – Големия, натоварен от Левски да уреди поща през Русе и да създаде комитет, не е добил приятно впечатление за Обретенов, а Левски не е бил склонен да рискува, без да го провери.

Кога, от кого и защо са писани русенските „протоколи”?

В специален списък лицата, членове на комитета, фигурират със специални номера – 54, 80, 104, 91... За някои от тези номера се знае кои лица стоят. Обретенов твърди, че е 54, Тома Кърджиев бил 104, 80 бил писарят Ради Иванов, а 91 – касиерът Георги Икономов. Захари описва в „Записки по българските въстания” и в статията „Любен Каравелов и неговите клеветници” предаването на А. Кънчев и Левски, които според някои дейци били жертви на Каравелов. З. Стоянов цитира целия протокол точно. Оригиналът му се пази в Русенския музей, но той „греши” псевдонимите на присъстващите, които са взели решението и са извършили убийството на А. Кънчев.

От 28 август 1872 г. всичките членове на комитета са привлечени от английския масон Иван Ведър и се разпръсват на работа по негови препоръки: Иларион Драгостинов става чиновник по железниците Русе-Варна, Ганчо Карамаджаров става секретар на турския комисар по железниците, Ради Иванов, Захари Стоянов и Никола Табаков – чиновници по линията Цариград-Одрин- Пловдив, Одрин-Търново, Сеймен-Харманли. Тома Кърджиев отива в Червена вода и става учител. Само Никола Обретенов остава в Русе, опитвайки се да се довнедри в организацията на Левски и да се докопа до кореспонденцията му. Левски е заловен след няколко месеца.

Т.нар. протоколи на русенския комитет са единствените, които са се „запазили” от комитетската мрежа на Вътрешната комитетска организация до наши дни, но върху оригиналните документи са добавени лъжи и поправки, които стигат до нас, с цел да се фалшифицират събитията и участието на „видни” лица в тях. Спомените на участниците се манипулират с манипулирането на авторите им. Пътят на архивите е доказателство за това кой е „писал” историята ни. Единият от авторите й е З. Стоянов, другият е Обретенов; той знае силата на документа и затова използва всеки случай да записва кога какво е станало, за да може по-късно да го използва за свои цели.

В спомените си обаче Обретенов допуска грешки и макар че е притежавал протоколите и да е присъствал на повечето събрания, в писанията му веднъж писар на комитета е 80 – Ради Иванов, друг път – 91 – Аспарух (Георги Икономов), трети път сочи, че № 80 си е подал оставката... Дали е вярно, че Ради Иванов си е подал оставката? Кога напускат Русе Иванов и Георги Икономов и защо? Кога на Икономов е даден псевдонимът Аспарух?

В протокол №11 от 11 февруари 1872 г. пише, че комитетът в Русе дал пари на Ангел Кънчев срещу разписка. Присъствали 54, 80 и 104. Номер 91 – касиерът Аспарух, не присъствал. Когато членовете се отбелязвали с букви, под буквата „И” може да се крие Иванов (Ради), Икономов (Георги), И. Драгостинов или някой друг, дори Иван Ведър. „К” е Кърджиев (Тома), Кънчев (Ангел), но и Костаки Симеонов (номер 5). Той е онзи, който се „поминал неотдавна”... Но е записан на 1 март 1872 г. в регистъра на мъртъвците заедно с Ангел Кънчев и Стоян Пенев – тримата умрели за една седмица! Кънчев се самоубива или го разстрелват на 5 март, а на 1 март в протоколите вече фигурира като мъртвец! Някой е взел решението да бъде ликвидиран!

Дали е бил Никола Обретенов представител на Русе в Букурещ?

Ако Обретенов е пуснат от затвора и е бил в Букурещ на събранието, той не е бил одобрен от Търново, тъй като Русе е имало друг представител – Иларион Драгостинов, който не присъства в протоколите на Обретенов като член. В спомените си, писани години след това, той изведнъж дава на Драгостинов номер 45 ½, но протокол за изпращането и приемането на Драгостинов за член на Обретеновите протоколи няма. Той пише на 1 май 1872 г.: „Като не можахме да се споразумеем с Търново... решаваме да отиде 54 в Букурещ... да вземе участие в Народното събрание. Подписали: 91, 104, 114, 54 и 80.” Как Икономов е подписал протокола под номер 91, като по това време би трябвало да бъде в Гюргево?!

Излиза, че на 1 май 1872 г. Обретенов още е в Русе и без пълномощия отива в Букурещ, където би трябвало да пристигне най-рано на 2 май. Остава да се види кога е подписал протокола в Букурещ, но няма данни за това, защото подписът му е вмъкнат допълнително. Може и да е подписан след Освобождението.

Обретенов и „комитетската” му дейност в Русе

„Спомени за българските въстания”

„През 1869 г. се издаваха в Букурещ българските вестници „Народност”, „Свобода” и „Отечество”... В. „Дунавска зора” ... излизаше в Браила. Макар всички тия вестници да бяха забранени в България от правителството, аз ги получавах тайно. От тях се виждаше, че става нещо в България, но ние в Русе не го разбирахме. Когато през 1870 г. Хр. Г. Данов, който имаше книжарница в Търново, взема от Русе за управител на книжарницата си Велко Абаджиев, един от другарите ни в читалището, аз поръчах на тогова да забележи какви са отношенията между младежите в Търново и да ми яви...”

От едно писмо на Христо Иванов – Големия, от 7 юни 1871 г. до Обретенов става ясно, че пратеният от Левски Иванов да проучи кой става за комитета в Русе, след разговори с Обретенов е преценил, че от него революционер не става, защото следва духа на „старите”, които са против революцията. Едва когато протежето на Иван Ведър, Велко Абаджиев, „ходатайства” за него, без какъвто и да е изпит, Христо Иванов му се доверява въпреки заповедта на Левски всеки да се изпитва всеки, дори и вече да е бил член на комитета от по-ранни години.

В едно писмо на Големия до Левски от 4 май 1872 г. става ясно, че Русе вече има представител в Букурещ – Иларион Драгостинов.

След четата на Ботев

„... заловен жив, но по застъпничеството на чужди консулства наказанието било заменено с вечно заточение в същата крепост – Сен Жан Д’ Акр, където бил затворен брат му още през 1866 г.”

Като масон Обретенов не вярва в Бога, не желае причастие на смъртния си одър, въпреки че е споделил, без да се разкае, делата си с православен свещеник; последното му желание било да бъде изгорен и прахът му да бъде пръснат в Дунав.

[Б. Киров]

Преди 1 час, Borova gora said:

Ето още информация, за да не пропуснем нещо, това е от ФБ:

Издателство "Распер"

ИСТИНСКОТО ЛИЦЕ НА МАСОНА НИКОЛА ОБРЕТЕНОВ

„Историята ще покаже коя е Тиховата фамилия...”

Според Уикипедията Никола Тихов Обретенов е български националреволюционер, деец на БРЦК, ВРО и Гюргевския революционен комитет, участник в Ботевата честа и свидетел на гибелта му. Роден е на 28 май 1849 г. в Русе в семейството на Тихо Обретенов и Тонка Обретенова. Братята му Ангел и Петър са четници в четата на Хадижи Димитър и Стефан Караджа, по-малкият му брат – Георги, е убит като четник в Сливенската чета на Стоил Войвода през 1876 г.

Според друга версия той е набеден революционер, масон, фалшификатор на събития, злоупотребявал със средства и служебно положение, екзекутор. Заради масонството му историците приемат лъжите му в „Спомени по българските въстания” за истина и не разследват ролята му в убийствата на словослагателя Стоян Пенев, Войводата Христо Ботев и Ангел Кънчев. Не е изследвана нито ролята му като член на русенския комитет, нито като апостол в БРЦК, нито като четник в Ботевата чета. Според някои твърдения Никола Обретенов е свързан с различни чужди дипломатически мисии и най-вече с турските тайни служби, но не е оставил никакви следи; той се е погрижил всичките уличаващи го документи да бъдат унищожени и купувал мълчанието на свидетелите с шантаж, заплахи и служебното си положение, може би и с физическо унищожение, дискредитиране и подкупи. Захари Стоянов, също масон, е женен за сестра му Анастасия, и той полага усилия да утвърди историческото му алиби.

Поведението на Никола Обретенов може би е логическа последица от убийството на баща му, който вероятно е ликвидиран от тайния комитет в Русе за предателство и злоупотреби. Не е точно изяснена от историците ролята на майка му Баба Тонка и братята му като участници в българското освободително движение, не е изяснена и смъртта на някои от тях. Членството им в масонските ложи може да обясни нещата донякъде.

Обретенов получава основно образование в Русе, но не го завършва. На 15 години баща му го урежда за учител в Исакча, Добруджа. Никола прави безуспешен опит да учи във Военното училище в Одеса и вероятно в Лицея на Мидхат паша в Галата Сарай през 1869 г., но не е приет. По това време баща му изпада в немилост поради финансови злоупотреби и е отровен.

По това време в Русе е създадена тайната полиция на Али паша. Обретенов постъпва като „читалищен слуга” в читалище „Зора”, основано от Драган Цанков, със заплата 300 гроша на месец.

Читалището е една от тайните квартири на БРЦК. По това време между Букурещ-Гюргево-Русе се разработва нелегален канал за пренасянето на поща, печатни материали и оръжие. По разпорежданията на Любен Каравелов и препоръките на Ангел Кънчев, Н. Обретенов, Тома Кърджиев и Ради Иванов основават Русенския частен революционен комитет на ВРО на 10 декември 1871 г. в къщата на Тонка Обретенова. През юни 1872 г. Обретенов е делегат на събранието в Букурещ с участието на частните революционни комитети от България и Влашко; на събранието приемат новия устав на БРЦК, преизбират Каравелов за председател на комитета в Букурещ и упълномощават Левски да образува Привременното правителство в Българско. През август 1874 г. Обретенов участва в заседанието на БРЦК в Букурещ (според някои версии не е участвал в това заседание), което преизбира председателя Каравелов и за секретар – Христо Ботев, утвърждава Стефан Стамболов за главен апостол в България и заместник на Левски. През август 1875 г.Обретенов участва в заседанията на БРЦК, под председателството на Ботев, на които е взето решението за въстание в България през септември 1875 г. Тази информация също се подлага на съмнение.

След потушаването на Старозагорското въстание през ноември 1875 г. започва да заседава Гюргевският революционен комитет, с председател Стефан Стамболов. Решено е да се подготви въстание, което да избухне на 11 май 1876 г.

Дали Ангел Кънчев е участвал в създаването на русенския комитет с председател Н. Обретенов? Има данни, че Кънчев няма доверие на Обретенов, затова пощата не минава през него , а през канала през Турну Мъгуреле. Така че Обретенов лъже, че след 29 юни пощата минавала през него. Освен това лъже, че се е срещал в Букурещ с Каравелов на 29 юни, тъй като Каравелов вече е в Белград след спирането на един от вестниците му. Цялата история с пренасянето на оръжие от семейството му е измислица. Оръжие по това време не се е купувало и пренасяло по този начин. Лъжа е и историята с учредяването на комитета по поръчение на Каравелов и Кънчев. Ако това беше вярно, комитетът щеше да бъде съставен още през август, когато Кънчев се намира в Русе.

Христо Иванов – Големия, натоварен от Левски да уреди поща през Русе и да създаде комитет, не е добил приятно впечатление за Обретенов, а Левски не е бил склонен да рискува, без да го провери.

Кога, от кого и защо са писани русенските „протоколи”?

В специален списък лицата, членове на комитета, фигурират със специални номера – 54, 80, 104, 91... За някои от тези номера се знае кои лица стоят. Обретенов твърди, че е 54, Тома Кърджиев бил 104, 80 бил писарят Ради Иванов, а 91 – касиерът Георги Икономов. Захари описва в „Записки по българските въстания” и в статията „Любен Каравелов и неговите клеветници” предаването на А. Кънчев и Левски, които според някои дейци били жертви на Каравелов. З. Стоянов цитира целия протокол точно. Оригиналът му се пази в Русенския музей, но той „греши” псевдонимите на присъстващите, които са взели решението и са извършили убийството на А. Кънчев.

От 28 август 1872 г. всичките членове на комитета са привлечени от английския масон Иван Ведър и се разпръсват на работа по негови препоръки: Иларион Драгостинов става чиновник по железниците Русе-Варна, Ганчо Карамаджаров става секретар на турския комисар по железниците, Ради Иванов, Захари Стоянов и Никола Табаков – чиновници по линията Цариград-Одрин- Пловдив, Одрин-Търново, Сеймен-Харманли. Тома Кърджиев отива в Червена вода и става учител. Само Никола Обретенов остава в Русе, опитвайки се да се довнедри в организацията на Левски и да се докопа до кореспонденцията му. Левски е заловен след няколко месеца.

Т.нар. протоколи на русенския комитет са единствените, които са се „запазили” от комитетската мрежа на Вътрешната комитетска организация до наши дни, но върху оригиналните документи са добавени лъжи и поправки, които стигат до нас, с цел да се фалшифицират събитията и участието на „видни” лица в тях. Спомените на участниците се манипулират с манипулирането на авторите им. Пътят на архивите е доказателство за това кой е „писал” историята ни. Единият от авторите й е З. Стоянов, другият е Обретенов; той знае силата на документа и затова използва всеки случай да записва кога какво е станало, за да може по-късно да го използва за свои цели.

В спомените си обаче Обретенов допуска грешки и макар че е притежавал протоколите и да е присъствал на повечето събрания, в писанията му веднъж писар на комитета е 80 – Ради Иванов, друг път – 91 – Аспарух (Георги Икономов), трети път сочи, че № 80 си е подал оставката... Дали е вярно, че Ради Иванов си е подал оставката? Кога напускат Русе Иванов и Георги Икономов и защо? Кога на Икономов е даден псевдонимът Аспарух?

В протокол №11 от 11 февруари 1872 г. пише, че комитетът в Русе дал пари на Ангел Кънчев срещу разписка. Присъствали 54, 80 и 104. Номер 91 – касиерът Аспарух, не присъствал. Когато членовете се отбелязвали с букви, под буквата „И” може да се крие Иванов (Ради), Икономов (Георги), И. Драгостинов или някой друг, дори Иван Ведър. „К” е Кърджиев (Тома), Кънчев (Ангел), но и Костаки Симеонов (номер 5). Той е онзи, който се „поминал неотдавна”... Но е записан на 1 март 1872 г. в регистъра на мъртъвците заедно с Ангел Кънчев и Стоян Пенев – тримата умрели за една седмица! Кънчев се самоубива или го разстрелват на 5 март, а на 1 март в протоколите вече фигурира като мъртвец! Някой е взел решението да бъде ликвидиран!

Дали е бил Никола Обретенов представител на Русе в Букурещ?

Ако Обретенов е пуснат от затвора и е бил в Букурещ на събранието, той не е бил одобрен от Търново, тъй като Русе е имало друг представител – Иларион Драгостинов, който не присъства в протоколите на Обретенов като член. В спомените си, писани години след това, той изведнъж дава на Драгостинов номер 45 ½, но протокол за изпращането и приемането на Драгостинов за член на Обретеновите протоколи няма. Той пише на 1 май 1872 г.: „Като не можахме да се споразумеем с Търново... решаваме да отиде 54 в Букурещ... да вземе участие в Народното събрание. Подписали: 91, 104, 114, 54 и 80.” Как Икономов е подписал протокола под номер 91, като по това време би трябвало да бъде в Гюргево?!

Излиза, че на 1 май 1872 г. Обретенов още е в Русе и без пълномощия отива в Букурещ, където би трябвало да пристигне най-рано на 2 май. Остава да се види кога е подписал протокола в Букурещ, но няма данни за това, защото подписът му е вмъкнат допълнително. Може и да е подписан след Освобождението.

Обретенов и „комитетската” му дейност в Русе

„Спомени за българските въстания”

„През 1869 г. се издаваха в Букурещ българските вестници „Народност”, „Свобода” и „Отечество”... В. „Дунавска зора” ... излизаше в Браила. Макар всички тия вестници да бяха забранени в България от правителството, аз ги получавах тайно. От тях се виждаше, че става нещо в България, но ние в Русе не го разбирахме. Когато през 1870 г. Хр. Г. Данов, който имаше книжарница в Търново, взема от Русе за управител на книжарницата си Велко Абаджиев, един от другарите ни в читалището, аз поръчах на тогова да забележи какви са отношенията между младежите в Търново и да ми яви...”

От едно писмо на Христо Иванов – Големия, от 7 юни 1871 г. до Обретенов става ясно, че пратеният от Левски Иванов да проучи кой става за комитета в Русе, след разговори с Обретенов е преценил, че от него революционер не става, защото следва духа на „старите”, които са против революцията. Едва когато протежето на Иван Ведър, Велко Абаджиев, „ходатайства” за него, без какъвто и да е изпит, Христо Иванов му се доверява въпреки заповедта на Левски всеки да се изпитва всеки, дори и вече да е бил член на комитета от по-ранни години.

В едно писмо на Големия до Левски от 4 май 1872 г. става ясно, че Русе вече има представител в Букурещ – Иларион Драгостинов.

След четата на Ботев

„... заловен жив, но по застъпничеството на чужди консулства наказанието било заменено с вечно заточение в същата крепост – Сен Жан Д’ Акр, където бил затворен брат му още през 1866 г.”

Като масон Обретенов не вярва в Бога, не желае причастие на смъртния си одър, въпреки че е споделил, без да се разкае, делата си с православен свещеник; последното му желание било да бъде изгорен и прахът му да бъде пръснат в Дунав.

Всички тези неща съм ги чел вече, но те нямат тежест. Мисля, че знам и кой е техен автор, човекът е пристрастен и, според мен, не безкористен.

Лично за мен имат значение установени факти. Досега за Обретенов вече имаме поне два. Затова предпочитам да се концентрираме върху тях.

Въпросът бе, Защо Обретенов е вложил толкова много усилия да прикрива лесно установими факти като датата на убийството на Стоян Пенев и датата на получаване и изпращане на писмото на Каравелов до Левски от 1 ноември, което е заловено и преписано от османската полиция и пристига с две седмици по-късно до Левски. 

Това са неоспорими неща, както и неоспорим е стремежът на Обретенов да преиначи хронологията за тях. При това подпомогнат от редактора на книгата му Михаил Арнаудов.

Факт е също така, че Ангел Кънчев пристига в Русе заедно с бащата на Михаил Арнаудов, който го е придружавал до Русе.

Да се съсредоточим върху твърдо установените неща, за да си отговорим какво всъщност е прикривал Обретенов с всички тези измествания във времето.

И най-важното - защо го е правел.

В противен случай влизаме в коридор с огледала и дим и ще се изгубим в него.