Народе???? или Кой предаде Левски?

[Б. Киров]

Преди 3 часа, Borova gora said:

Нека да си кажем в прав ред, Кънчев е подвел Левски, Ловешкия комитет, цялата ВРО, използвал ги е за друга цел и изгода, извън техните собствени. Той направо си ги е повел по път, по който те не са дори обсъждали дали искали да тръгнат. Имам предвид, че най-вероятно е представял искането за подписи от големците в градовете и големите селища като идея и искане на ВРО, за комитетите. 99% съм убедена, че не им е продумвал за пдобавка съм прошение до руския Император и т.н. 
Най-вероятно Христо Георгиев е получил онези 50 000 жълтици, за да въоръжи комитите за въстание. Това също не се е случило. Парите наследил Евлоги Георгиев и те потънали в неговите каси, в Априлското хората участвали буквално със сопи, секири и единствено черешово топче Мисълта ми е, че работата е била сериозна, щом са изпратили такава значителна сума, но няма оправдание за начина, по който са я свършили, като тук включвам поверяването на цялата реализация на 21-годишен шпионин и оставяйки го без никаква подкрепа по пътя му... 

За Кънчев още нещо, не се е върнал да завърши школата, макара според Апостола да са ни били необходими квалифицирани военни кадри. Изобщо нито веднъж не го е послушал, а му е бил формално шеф. И пак да подчертая, не всеки българин е бил приет за школник, не на всеки са давали сръбски паспорт, някой е дал препоръка за него, някой от ранга на Хитов например...

"Не е отишъл в паспортното, а е имал редовно тескере, което по принцип е трябвало да му осигури паспорт без проблем." - очаквал е предателство, затова и вечерта горил документи, допускам, че баба Тонка може да му е отказала съдействие ако така са я подучили синовете й.
За фотографиите, по-скоро да разпознае кому да даде документите, не можел да си позволи да сгреши, а просто така не можел и да се довери някому, очевидно са му трябвали отвъд Дунава, във Влашко или на руска земя. Но това подкрепя теорията, че е бил шпионин, кой друг поборник се е разхождал с фотографии на руски офицери из българско в джоба си? 
Документите, свързани с Виенска кантора, е възможно да са отишли в огъня, не са му трябвали повече, не е имал намерение да се връща, както отбелязах и по-нагоре. Очакванията му са били да бъде изпратен в руско и там при започване на война да върви с армията към България, както постъпили част от нашенците в чужбина през 1877г. Но за каквото и да ставало на въпрос, не се чувствал отговорен пред Апостола, не му изпратил и ред с някакво обяснение и т.н., макар преминаването на Дунава да не било съгласувано изобщо с него, било е моментно решение заради арестуването на куриера Обретенов. Може да не е било и негово, а на драгомана към консулството...

Ангел Кънчев не е бил случаен човек, той е бил избран, според мен. Отива да учи в Болградската гимназия /Русия/ и едва изкарал една година там, е записан в Белградската Военна Академия - 17-годишен!! Бил е блестящ курсант, отзивите за него за отлични. Връща се в Русе и веднага му е предложена длъжност в Образцов чифлик, това става по времето, когато валия е Мидхат паша; затова е изпратен да учи в Табор. Прекъсва и образованието си в Чехия, където също е бил блестящ студент, и се завръща в Русе, но категорично отказва длъжността в Образцов чифлик, затова е била разправията му с Чорапчиев, който е бил гарант за тази длъжност. 

Идеализъм? Вероятно е имало известна доза, но това, че е успял да скрие от Левски участието в написването на Устава /по Обретенов/ и е успял да го заблуди за мисията си във Влашко /втория опит да премине там/, говори и за съвсем други качества. 

Какво са му предложили? Вероятно като за начало да бъде заместник на Левски и да оглави ВРО. Нали по-късно за тази роля кандидатстват Узунов /неуспешно/ и Стамболов /с частичен успех/. Втори Левски.

В една свободна България оцелелият Кънчев при подобен сценарии вероятно щеше да бъде един от първите й премиери /след Каравелов, Любен, ако беше доживял/.

Така или иначе, напълно съм съгласен с мнението, че мисията на Кънчев не е била мисията, която му е възложил Левски.

Преди 3 часа, Borova gora said:

Ето и цитатите от проф. Николай Генчев, които ще ми е интересно да коментираме, той пък е виждал събранието в Букурещ като консултативна среща, но за мен резултатът не е такъв, друг Устав на мястото на Наредата, Каравелов за председател довели до лош резултат, въпреки че Левски свършил огромна работа и изхабил много ресурс за подготвителна работа по Събранието и т.н.:

https://electronic-library.org/books/Book_0016.html

"В хода на започналите преговори Левски провежда огромна дейност да докаже и наложи ръководното положение на БРЦК в България. В началото на следващата 1872 г. той разпраща проектоустава и пише серия писма до емигрантските дейци от различните групи и направления, които имат един и същ смисъл — БРЦК е в България, това е върховното ръководство на революцията. В едно такова писмо до П. Хитов той отново му обяснява: «Тук в Българско съществува Ц[ентрален] комитет, също и по всичките градове с околните им села съществуват частни комитети, които подлежат под Централния комитет и се управляват според закона». Левски забранява на войводата да общува с когото и да било без знанието на ЦК и го предупреждава да изложи своето становище на общото събрание(36). Същото Левски обяснява и на Ф. Тотю в Одеса, като иска от него да не пречи на делото. «Ако не можете направи, недейте разваля.»(37)
Ясно е, че първоначално Левски е разглеждал общото събрание в Букурещ като една консултативна среща между емигрантските дейци и представителите на Вътрешната революционна организация, като до самото навечерие на събранието е смятал, че «съдбата на българския народ» може да бъде решавана само от БРЦК в България."

"През ноември 1871 г. Левски и БРЦК в България упълномощават Данаил Попов и Ангел Кънчев да разговарят с Л. Каравелов. В случая обаче, държейки за стриктно изясняване на отношенията между двата центъра, Левски нарежда на своите пълномощници: «И каквото говорите, ще искате от него писмено, за да го поднесете тук»(34).
Тази среща не се е състояла. И тъй като очевидно Каравелов е искал да ускори преговорите, се осмелява да покани Левски публично, чрез в. «Свобода» да отиде в Букурещ. Левски е дълбоко възмутен от неловката постъпка на Каравелов и съобщава на Д. Попов: «Пишете на Каравелова, моля го последний път братски, да не ме вика вече чрез вестника си, защото ще повярвам на някой си на думите, дето ми казват: брате Лъвский, без да се усетиш, Каравелов ще те предаде»(35)."

Кой съм аз, че да коментирам Николай Генчев, най-проникновеният познавач на Васил Левски, заедно с Димитър Страшимиров.

Все пак, по времето на Генчев не бяха известни доста факти и документи, например това, че Кънчев все пак е успял да премине през януари 1872-ра във Влашко и да се срещне с Каравелов. Писмени свидетелства от тази среща обаче не са известни, въпреки заръката на Левски да иска такива от Каравелов.

Не е била известна и сръбската принадлежност на другия "апостол" - Димитър Общи. Неговите действия са били схващани като вироглавство, а новите документи доказват, че той е бил платен сръбски агент, внедрен с мисия във ВРО.

Не е била известна и предателската роля на Никола Обретенов като куриер на ВРО, неизпратените две писма на Каравелов до Левски, заловени, преписани и преведени в османските архиви са неоспоримо доказателство за това предателство.

Иначе към извадените от Вас цитати нямам коментари и възражения, напълно съм съгласен с написаното от Николай Генчев.

 

[Borova gora]

Преди 2 часа, Б. Киров said:

Ангел Кънчев не е бил случаен човек, той е бил избран, според мен. Отива да учи в Болградската гимназия /Русия/ и едва изкарал една година там, е записан в Белградската Военна Академия - 17-годишен!! Бил е блестящ курсант, отзивите за него за отлични. Връща се в Русе и веднага му е предложена длъжност в Образцов чифлик, това става по времето, когато валия е Мидхат паша; затова е изпратен да учи в Табор. Прекъсва и образованието си в Чехия, където също е бил блестящ студент, и се завръща в Русе, но категорично отказва длъжността в Образцов чифлик, затова е била разправията му с Чорапчиев, който е бил гарант за тази длъжност. 

Идеализъм? Вероятно е имало известна доза, но това, че е успял да скрие от Левски участието в написването на Устава /по Обретенов/ и е успял да го заблуди за мисията си във Влашко /втория опит да премине там/, говори и за съвсем други качества. 

Какво са му предложили? Вероятно като за начало да бъде заместник на Левски и да оглави ВРО. Нали по-късно за тази роля кандидатстват Узунов /неуспешно/ и Стамболов /с частичен успех/. Втори Левски.

В една свободна България оцелелият Кънчев при подобен сценарии вероятно щеше да бъде един от първите й премиери /след Каравелов, Любен, ако беше доживял/.

Така или иначе, напълно съм съгласен с мнението, че мисията на Кънчев не е била мисията, която му е възложил Левски.

Кой съм аз, че да коментирам Николай Генчев, най-проникновеният познавач на Васил Левски, заедно с Димитър Страшимиров.

Все пак, по времето на Генчев не бяха известни доста факти и документи, например това, че Кънчев все пак е успял да премине през януари 1872-ра във Влашко и да се срещне с Каравелов. Писмени свидетелства от тази среща обаче не са известни, въпреки заръката на Левски да иска такива от Каравелов.

Не е била известна и сръбската принадлежност на другия "апостол" - Димитър Общи. Неговите действия са били схващани като вироглавство, а новите документи доказват, че той е бил платен сръбски агент, внедрен с мисия във ВРО.

Не е била известна и предателската роля на Никола Обретенов като куриер на ВРО, неизпратените две писма на Каравелов до Левски, заловени, преписани и преведени в османските архиви са неоспоримо доказателство за това предателство.

Иначе към извадените от Вас цитати нямам коментари и възражения, напълно съм съгласен с написаното от Николай Генчев.

За мен част от написаното за Левски от проф. Генчев е морално остаряло, няма достатъчно исторически анализ, пренебрегнати са ключови детайли, има разказване на част от историята вместо исторически тълкувания, да напомня, че е написал за поп Кръстьо - "председател на Ловешкия комитет", а като историк е бил длъжен да провери детайлите и е било лесно да даде отговор на публиката бил ли е председател попа или не, както и още много мантри преповтаря. Проф. Генчев по-скоро обобщава написаното преди него и дотам. 
Но някои негови заключения са безспорни, като извадените от мен по-горе, особено как буквално до последната вечер в Букурещ Апостола не е подозирал какво му сe готви, плюс следното:
"Далновидността на В. Левски в този критичен момент става още по-очевидна, като се вземе предвид, че след разкриването на ВРО посланиците на западните държави побързали да предложат на Високата порта военна помощ, ако конспиративната българска организация започне въстание."
"Раковски, въпреки трите му проекта, не успя да създаде нито Тайна канцелария (1858), нито Привременно началство (1861), нито Върховно гражданско началство (1867). Неговата организация, доколкото в отделни благоприятни моменти се е проявявала, нямаше връзки с вътрешността на страната (въпреки че самият Раковски предвиждаше създаването на революционни комитети в България, които да пропагандират идеята за въстание). Въздействието на Раковски беше по-скоро публицистично и пропагандно..." - така е, Раковски е давал идеите и чакал друг да ги осъществи с работа на терен.
"...във входящия и изходящ регистър на комитетската кореспонденция, воден от Левски, се казва следното за подготвяно писмо, което не е запазено: «8 януари. Из Българско: писмо срещу работите им във Влашко — на г-н Каравелов, на Д. Ценов, Райнов, Живков, Кършовски; копието ми е в три коли (книги сини); оттук всеки ще разбере ясно и истинно как мъчно се е работило в Българско, като не е имало кой да ни помогне в нищо и йоще са и бъркали работите ни, според техните лъжливи обещания, па (и) бъркотии»."
"Към лятото на 1871 г. емиграцията, както БРЦК, така и Плоещката група от бивши привърженици на Тайния комитет, обвиняват Левски, че правел програми, печати и по същество създавал нова организация. Така двата центъра заявяват окончателно намеренията си да наложат себе си начело на движението. Това особено ясно проличава в поправката, която Каравелов прави към искания от Левски печат, където към текста «Привременно правителство» прибавил «I отд. на БРЦК». "
"той решава бързо да замине за Букурещ, за да защити пред БРЦК своите разбирания, да поиска от него да отмени паролата за незабавно въстание." - това е различно от мнението в подкастовете на проф.Митев и проф. Павлов.

"Преди всичко «Наредата» предвижда ръководният център на революцията да бъде пренесен вътре в страната, за да се отскубне освободителното дело от чуждите влияния и да се постави на принципно нова демократическа основа."

Ако има нещо, което ми е трудно да тълкувам от неговите книги:
"Все поради зависимостта си от чужди сили, дори с тяхното активно противодействие бяха ограничени и действията на подготвяната през 1868 г. от «Българско общество» най-голяма българска чета на X. Димитър и Стефан Караджа. П. Хитов в угода на сръбското правителство действуваше против четата, а Христо и Евлоги Георгиеви в полза на Русия дори я предадоха на турското правителство." 

Историята с Кънчев с подписите пък тотално е пропуснал.
Допълнително, за мен е меродавно мнението на проф. Иван Стоянов, че линията за ограбване дори с убийства на българските чорбаджии е на Каравелов, не на Левски, прокарана на Събранието от вестникаря. Левски не е бил враг на чорбаджиите, той е искал да ги използва, да се включат в борбата, но нещата стигнали до пладнешки обири и убийства за пари. 
"да се изпратят до Настоятелството в Одеса трима специално упълномощени лица, които Тошков щял да представи на императора." - дали Кънчев е щял да бъде едно от тези лица? Това би обяснило почти всичко... Кънчев, ако бе останал жив, дали би участвал във въстание, защото едно е да молят Императора за помощ и не е сигурно дали той би се съгласил, друго е да поведеш успешно хората, да не я свършиш като Заимов на лозето. Това май са очаквали да го направи Апостола, не те на терен, не дори и Кънчев, който подкрепял Димитър от Дяково и не си е давал сметка за резединението, което последният целял,  дори гласувал за неговото получаване на Пълномощно. На практика той е щял да ги остави с окастрена организация и намалени комитети, ама ни в Каравелов, ни в Хитов, ни в Кънчев мисъл по въпроса. 

Редактирано Октомври 6 от Borova gora

[Б. Киров]

Преди 3 часа, Borova gora said:

За мен част от написаното за Левски от проф. Генчев е морално остаряло, няма достатъчно исторически анализ, пренебрегнати са ключови детайли, има разказване на част от историята вместо исторически тълкувания, да напомня, че е написал за поп Кръстьо - "председател на Ловешкия комитет", а като историк е бил длъжен да провери детайлите и е било лесно да даде отговор на публиката бил ли е председател попа или не, както и още много мантри преповтаря. Проф. Генчев по-скоро обобщава написаното преди него и дотам. 

Всяко поколение историци е ситуирано в епохата си; Димитър Страшимиров пише цяла книга, за да докаже, че предател на Левски е поп Кръстю, воден от криворазбрано разбиране за дълг, заявявайки сам в предговора, че историкът трябва да бъде жрец на науката. Аз го разбирам, че понякога трябва да жертва на олтара на историята истината, заради някакви по-висши обществени цели. Което не прави фигурата на Страшимиров по-дребна в българската историография за Левски.

Тук има автентични кадри с Николай Генчев:

https://www.youtube.com/watch?v=OG-hTmMOs30

За да не разводнявам темата, в заключение, ще напиша какво ми харесва в неговия стил на писане: той запазва точната дистанция между детайла и синтеза, така че не губи от поглед цялото, но вижда в него и важните детайли. Когато писах за Ли Куан Ю, четейки неговата автобиографична книга, бях впечатлен от начина му на подбор на кадри за администрацията, той се е учил в това отношения от корпоративния мениджмънт. Казва, че добрият мениджър трябва да има "хеликоптерно виждане" на ситуацията и проблемите, т.е. да ги гледа от достатъчна височина, за да ги вижда като цяла картина, но не толкова отвисоко, за да изпусне важните малки неща.

Преди 3 часа, Borova gora said:

Ако има нещо, което ми е трудно да тълкувам от неговите книги:
"Все поради зависимостта си от чужди сили, дори с тяхното активно противодействие бяха ограничени и действията на подготвяната през 1868 г. от «Българско общество» най-голяма българска чета на X. Димитър и Стефан Караджа. П. Хитов в угода на сръбското правителство действуваше против четата, а Христо и Евлоги Георгиеви в полза на Русия дори я предадоха на турското правителство." 

Стопроцентова историческа истина. Христо Георгиев веднага снася информацията на руския консул, а той от своя страна на колегите си  западните консули, които не пропускат да уведомят Мидхат паша за четата, в резултат на което тя е пресрещната от силни армейски части и разбита. Захари Стоянов също го споменава. За Хитов не се сещам конкретно, но в мемоарите си говори пренебрежително за Хаджи Димитър и Караджата. Все едно са му некадърни чираци в занаята.

 

Преди 3 часа, Borova gora said:

"да се изпратят до Настоятелството в Одеса трима специално упълномощени лица, които Тошков щял да представи на императора." - дали Кънчев е щял да бъде едно от тези лица? Това би обяснило почти всичко... Кънчев, ако бе останал жив, дали би участвал във въстание, защото едно е да молят Императора за помощ и не е сигурно дали той би се съгласил, друго е да поведеш успешно хората, да не я свършиш като Заимов на лозето. Това май са очаквали да го направи Апостола, не те на терен, не дори и Кънчев, който подкрепял Димитър от Дяково и не си е давал сметка за резединението, което последният целял,  дори гласувал за неговото получаване на Пълномощно. На практика той е щял да ги остави с окастрена организация и намалени комитети, ама ни в Каравелов, ни в Хитов, ни в Кънчев мисъл по въпроса. 

Моето мнение е, че Кънчев е бързал да мине във Влашко точно затова.

Според мен лично той е щял да участва във въоръжено въстание, щом е имал силата и куража да сложи сам край на живота си.

Четейки писмата му, мисля, че в този млад човек честолюбието и гордостта му са били извънредни, но е имало покритие с воля и ум.

[Borova gora]

Преди 13 часа, Б. Киров said:

Всяко поколение историци е ситуирано в епохата си; Димитър Страшимиров пише цяла книга, за да докаже, че предател на Левски е поп Кръстю, воден от криворазбрано разбиране за дълг, заявявайки сам в предговора, че историкът трябва да бъде жрец на науката. Аз го разбирам, че понякога трябва да жертва на олтара на историята истината, заради някакви по-висши обществени цели. Което не прави фигурата на Страшимиров по-дребна в българската историография за Левски.

Тук има автентични кадри с Николай Генчев:

https://www.youtube.com/watch?v=OG-hTmMOs30

За да не разводнявам темата, в заключение, ще напиша какво ми харесва в неговия стил на писане: той запазва точната дистанция между детайла и синтеза, така че не губи от поглед цялото, но вижда в него и важните детайли. Когато писах за Ли Куан Ю, четейки неговата автобиографична книга, бях впечатлен от начина му на подбор на кадри за администрацията, той се е учил в това отношения от корпоративния мениджмънт. Казва, че добрият мениджър трябва да има "хеликоптерно виждане" на ситуацията и проблемите, т.е. да ги гледа от достатъчна височина, за да ги вижда като цяла картина, но не толкова отвисоко, за да изпусне важните малки неща.

Стопроцентова историческа истина. Христо Георгиев веднага снася информацията на руския консул, а той от своя страна на колегите си  западните консули, които не пропускат да уведомят Мидхат паша за четата, в резултат на което тя е пресрещната от силни армейски части и разбита. Захари Стоянов също го споменава. За Хитов не се сещам конкретно, но в мемоарите си говори пренебрежително за Хаджи Димитър и Караджата. Все едно са му некадърни чираци в занаята.

 

Моето мнение е, че Кънчев е бързал да мине във Влашко точно затова.

Според мен лично той е щял да участва във въоръжено въстание, щом е имал силата и куража да сложи сам край на живота си.

Четейки писмата му, мисля, че в този млад човек честолюбието и гордостта му са били извънредни, но е имало покритие с воля и ум.

Дори не става въпрос колко големи са Димитър Страшимиров, Николай Генчев, а затова, че не можем сляпо да ги следваме, ще повторим грешките им, особено за поп Кръстьо председател, поп Кръстьо предател и т.н., а то дори един Пъшков е достатъчно да бъде прочетен...

Но като за последно, бих добавила още нещо, свързано с темата тук от проф. Генчев. В своята книга той е изчислил, че всички най-близки 12-13 другари на Апостола са били на средната възраст 32-33 години през 1872г. т.е. той да е бил на 25-26г. в същата година е малко вероятно. Днес е почти сигурно, че е роден 1840г., но без да е имал точни извори, той е приложил подход, довел го до истината. Идеята ми е, че и ние можем да прилагаме такъв подход, когато изворите не стигат поне за момента, в бъдеще може да се открият още, логиката ще ни отведе до истината.
Кънчев - изглежда ми много объркан млад човек, не знаещ кому и как да служи, накрая дори не е прикривал следите си, можел е да прати писмо на Левски с някакво обяснение поне от куртоазия, не знаем и защо го е чакал Стоян Пенев в Русе. Възможно е да е бил убит точно за да не се срещне с Ангел и да не му предаде документи. Не знаем и как Ангел е приключил отношенията си с ложата, защото не са му помогнали в последните му дни, точно обратното, в деня на погребението му всички отишли заедно на сбирка във във Видин, за да бъде ясно, че няма да му окажат почит. Някакво поведение на вълк единак е имал при толкова организации, в които членувал.
Отделно, ако бе успял да бъде представен от Тошков на руския Император, щеше да мине с едни гърди напред пред Христо Георгиев и Каравелов, тогава вероятно щеше да срещне същите вътрешни сили, които е срещнал и Апостола, за да го спънат, защото това са били много амбициозни, манипулативни мъже с висока себеоценка.
Плюс, навсякъде ходил където го пратили, стоял малко и не е пуснал корени, дори и в Русе, неговият град, не е имал сигурни приятелства, на които да разчита, просто личностните му характеристики говорят в полза на постигане на индивидуални, не общи вкл. народни цели. Най-странното е, че е имал доверие и споделял с Обретенов, точно този, който най-вероятно го е предал.

Редактирано Октомври 7 от Borova gora

[Б. Киров]

Преди 6 часа, Borova gora said:

Идеята ми е, че и ние можем да прилагаме такъв подход, когато изворите не стигат поне за момента, в бъдеще може да се открият още, логиката ще ни отведе до истината.

Струва ми се, че в тази тема правим точно това. Ако проследите дискусиите отначало, ще видите, че единствено двамата със Стаски твърдим, че в Ловеч е имало предателство и предатели, но това не е бил поп Кръстю. Междувременно беше открит документа с донесението на Хамди паша със списъка на комитета в Ловеч и се оказа, че сме били прави.

После това, което направихме с Вас, в тези вече стотици постове, ни доведе до заключенията за ролята на Обретенов за провала в Ловеч и връзката  на смъртта на Стоян Пенев и Ангел Кънчев с този провал. Все още няма документи, които да свържат всички логически постигнати елементи в една цяла напълно подплатена с извори картина, но съм убеден, че с времето ще се открият. "Контактните точки" са достатъчно много и на такива места, че цялата ни конструкция стои на здрави основи и без извори, въпрос на време е.

По повод на споменаваната евентуална среща на Кънчев с Теофан Райнов при първото отиване на Кънчев в Букурещ през януари 1872 /което отиване вече се потвърди от тескерето му/; Левски има писмо до Райнов от края на 1871, в което, по памет, му казва "наместо писмо пращам ви наш брат Ангел Кънчев"; става въпрос наместо отговор на тяхното писмо "знаеш ли ти кои сме", Левски им праща Ангел. Тук има и малко закачка от самоуверения Левски, че Ангел вече е преобърнат в негов най-верен съюзник и от негово име ще им каже всичко, което Левски е искал да им напише. Заблуждавал се е...

Но, ако погледнете материала с донесението на османския търговски представител в Гюргево, ще видите, че там Райнов е определен като платен руски агент, много опасен. И за него е отбелязано, че е напуснал Гюргево два дни след самоубийството на Ангел в Русе. Ерго, според мен, Райнов се почувствувал застрашен от смъртта на Ангел и е побързал да се изнесе към Букурещ след нея.

След известно време Райнов отива в Цариград, където си издейства службата управител на железницата Пловдив-Белово.

[Borova gora]

Преди 38 минути, Б. Киров said:

Струва ми се, че в тази тема правим точно това. Ако проследите дискусиите отначало, ще видите, че единствено двамата със Стаски твърдим, че в Ловеч е имало предателство и предатели, но това не е бил поп Кръстю. Междувременно беше открит документа с донесението на Хамди паша със списъка на комитета в Ловеч и се оказа, че сме били прави.

После това, което направихме с Вас, в тези вече стотици постове, ни доведе до заключенията за ролята на Обретенов за провала в Ловеч и връзката  на смъртта на Стоян Пенев и Ангел Кънчев с този провал. Все още няма документи, които да свържат всички логически постигнати елементи в една цяла напълно подплатена с извори картина, но съм убеден, че с времето ще се открият. "Контактните точки" са достатъчно много и на такива места, че цялата ни конструкция стои на здрави основи и без извори, въпрос на време е.

По повод на споменаваната евентуална среща на Кънчев с Теофан Райнов при първото отиване на Кънчев в Букурещ през януари 1872 /което отиване вече се потвърди от тескерето му/; Левски има писмо до Райнов от края на 1871, в което, по памет, му казва "наместо писмо пращам ви наш брат Ангел Кънчев"; става въпрос наместо отговор на тяхното писмо "знаеш ли ти кои сме", Левски им праща Ангел. Тук има и малко закачка от самоуверения Левски, че Ангел вече е преобърнат в негов най-верен съюзник и от негово име ще им каже всичко, което Левски е искал да им напише. Заблуждавал се е...

Но, ако погледнете материала с донесението на османския търговски представител в Гюргево, ще видите, че там Райнов е определен като платен руски агент, много опасен. И за него е отбелязано, че е напуснал Гюргево два дни след самоубийството на Ангел в Русе. Ерго, според мен, Райнов се почувствувал застрашен от смъртта на Ангел и е побързал да се изнесе към Букурещ след нея.

След известно време Райнов отива в Цариград, където си издейства службата управител на железницата Пловдив-Белово.

Да, усещането, че стигаме до изводи, стоящи на твърда земя, както биха казали моряците, дава смисъл на всичко, което прегледахме, анализирахме, написахме досега. Изглеждат доста коментарите, но историята си иска сериозна работа, не отгоре-отгоре, а и сверяването на мненията е отлична възможност. Радвам се, че този форум го има, за да обменяме идеи, но и заедно стигнахме до ключови изводи

Забравих да напиша защо ми е трудно да тълкувам едно от твърденията на проф. Генчев. Прочела съм няколко версии по случая, ето една от тях:

https://www.168chasa.bg/article/21446570
"Нещо повече - в Букурещ отива френският император Наполеон III, богатите българи се срещат с него и го молят да се застъпи за родината им. Тогава дори му казват, че скоро ще се организира чета, но императорът отговаря, че това е занимание напълно безсмислено. Той обаче предава чутото на своя посланик в Букурещ, а той - на валията на Дунавския вилает в Русе Мидхат паша."

Искам да кажа, в някои версии не изглежда съзнателно предателство, с цел да навреди на четата, но ако е така, не прави чест на Христо Георгиев...

За Николай Райнов не съм си изчистила картината, чела съм куп материали, а не са ми достатъчни. Но и за Кънчев не знаем дали към Гюргево или към Букурещ е щял да замине. Самият драгоман е съобщил, че Ангел очаквал да тръгне към руските земи. Възможно е Гюргево да е била следващата му стъпка по пътя към Одеса, по причина, че вече се познавали с Райнов, вероятно е да е имало завера между тях зад гърба на Апостола, особено ако е разчитал сам да стигне до Тошков и да заобиколи Каравелов и Христо Георгиев. Изобщо, Кънчев е тайнствал изключително успешно, както и е влизал под кожата на всеки свой шеф, концентрирал се върху висшестоящите и винаги им правел добро впечатление. Обретенов се опитвал да прилича на него, а и да заеме мястото му в организацията по време на и след Събранието, но му е липсвала неговата харизма и интелект. 

Редактирано Октомври 7 от Borova gora

[Б. Киров]

Преди 43 минути, Borova gora said:

За Николай Райнов не съм си изчистила картината, но и за Кънчев не знаем дали към Гюргево или към Букурещ е щял да премине. Самият драгоман е съобщил, че очаквал да тръгне към руските земи. Възможно е Гюргево да е била следващата му стъпка, по причина, че вече се познавали с Райнов, вероятно е да е имало завера между тях зад гърба на Апостола, особено ако е разчитал сам да стигне до Тошков и да заобиколи Каравелов и Христо Георгиев. Изобщо, Кънчев е тайнствал изключително успешно и е влизал под кожата на всеки свой шеф, концентрирал се върху висшестоящите и винаги им правел добро впечатление. Обретенов се опитвал да прилича на него, а и да заеме мястото му в организацията на и след Събранието, но му е липсвала неговата харизма и интелект.

Кънчев, където и да се е бил запътил на 5-ти март 1872-ра, е щял да мине през Гюргево. Гюргево е отсреща Русе на Дунава и корабчето е правело редовни курсове между двата града. По времето, когато Кънчев се е опитал да се качи без паспорт на това корабче, Райнов си е бил в Гюргево, според османския търговски представител, Райнов е напуснал Гюргево два дни след това, на 7-ми, тоест до него вероятно е стигнала и вестта за смъртта на Христо Георгиев, който е умрял на 6-ти март 1872-ра.

Има едно писмо на Левски от юни или юли с.г. до Каравелов, в което Левски уведомява, между другото, Каравелов, че Райнов вече е началник на железницата.

Тоест, между 15 април, когато е датирано писмото на търговския представител, и юни, Райнов е минал през Букурещ, оттам е отишъл до Цариград и се е върнал вече като назначен началник на железницата. Това, при наличието на донесение на гюргевския търговски представител на Портата до Външния министър на Портата от 15 април 1872-ра, в което буквално е записано за Райнов:

..."станал секретар на Гюргевския комитет. Той е руско протеже... Този активен и опасен мъж е същевременно един от членовете на руската пропаганда, която му плаща за услугите. Преди самоубийството на българина в Русе /Кънчев/ той се намирал в Гюргево и два дни по-късно заминал за Букурещ, където се намира в момента."

Цитатът е от превода на писмото на стр. 221 в Първа книга Нови документи и извори, даден е и френският оригинал на това донесение в снимка.

Или османската власт в лицето на Портата /донесението е до Външния министър/ не е знаела какво става в Империята и е била гламава, или Райнов е продължавал да бъде неин таен служител, за да го назначат управител на стратегически важна от военна гледна точка железница след това донесение. Опасен руски агент, назначен за управител на железница, която ще превозва османски войски в случай на война с Русия, основния противник на Империята.

[Borova gora]

Преди 4 часа, Б. Киров said:

Кънчев, където и да се е бил запътил на 5-ти март 1872-ра, е щял да мине през Гюргево. Гюргево е отсреща Русе на Дунава и корабчето е правело редовни курсове между двата града. По времето, когато Кънчев се е опитал да се качи без паспорт на това корабче, Райнов си е бил в Гюргево, според османския търговски представител, Райнов е напуснал Гюргево два дни след това, на 7-ми, тоест до него вероятно е стигнала и вестта за смъртта на Христо Георгиев, който е умрял на 6-ти март 1872-ра.

Има едно писмо на Левски от юни или юли с.г. до Каравелов, в което Левски уведомява, между другото, Каравелов, че Райнов вече е началник на железницата.

Тоест, между 15 април, когато е датирано писмото на търговския представител, и юни, Райнов е минал през Букурещ, оттам е отишъл до Цариград и се е върнал вече като назначен началник на железницата. Това, при наличието на донесение на гюргевския търговски представител на Портата до Външния министър на Портата от 15 април 1872-ра, в което буквално е записано за Райнов:

..."станал секретар на Гюргевския комитет. Той е руско протеже... Този активен и опасен мъж е същевременно един от членовете на руската пропаганда, която му плаща за услугите. Преди самоубийството на българина в Русе /Кънчев/ той се намирал в Гюргево и два дни по-късно заминал за Букурещ, където се намира в момента."

Цитатът е от превода на писмото на стр. 221 в Първа книга Нови документи и извори, даден е и френският оригинал на това донесение в снимка.

Или османската власт в лицето на Портата /донесението е до Външния министър/ не е знаела какво става в Империята и е била гламава, или Райнов е продължавал да бъде неин таен служител, за да го назначат управител на стратегически важна от военна гледна точка железница след това донесение. Опасен руски агент, назначен за управител на железница, която ще превозва османски войски в случай на война с Русия, основния противник на Империята.

Благодаря за Райнов, който според Христо Георгиев за пари и баща си продавал, та затова и за Апостола мислел същото, защото му е бил приятел и му пишел писмата, фалшивите...

Левски все още е вярвал, че Райнов е комитетски човек когато научил за назначението му в железницата. На нас е дадено да се съмняваме... Предполагам също, Райнов е помогнал на Ведър ако не за назначенията на русенци по станциите, то за оставането им на работа по тях...

Гледах не един път географската карта при Дунава, но писах по-горе така, защото се чудех как да споделя лудата си идея. През Гюргево може да се мине и за половин час, може и за три дни. Наистина смятам, че може Райнов да е чакал Кънчев, да научи има ли няма ли списък, това му е било важно и информацията щяла да бъде от извора. Можело и да го прикрие от другите в Плоещ и Букурещ, ако Ангел е бил решил или се уговорил с драгомана към руското консулство да пътува право към Одеса. Кънчев е бил в Русия, не е изключено да е срещал, познавал Тошков лично. 

За първи път ми хрумва още една причина за неизправното тескере, може да не е отишъл да му сложат печат, защото в него щяло да бъде упоменато къде заминава. Ако е искал да скрие това от всички, дори от комитаджиите, от ложата, дори от Каравелов и Георгиев, никой не трябвало да знае закъде пътува и през кои градове минава, тогава е трябвало да рискува. Опитал се е да се качи на корабчето между куп пътници, ако не е бил предаден, вероятно номерът е щял да мине.

От тази гледна точка не е сигурно, че е очаквал предателство, изгорил е документи предната вечер, защото повече нямало да му трябват, оставил си е само важните, заради които щял пътува. Разбрал, че е предаден едва когато го поканили да отиде в паспортното, за да видят кой му е издал билета. Тогава чак извадил пистолета и го насочил към заптието, но оръжието не гръмнало. Не можел да позволи да го заловят. Заради документите, които е имал в себе си нямало да се отърве с обикновен разпит, бил си е със смъртна присъда и в двата варианта, и при самоубийство, и при залавяне с този списък, с ключа към него от цифри и знаци и т.н. Остава и варианта да са го застреляли, би било позорно ако им избягал.

Разглеждам всички за и против на този вариант на събитията... Защото отказът му да отиде да си оправи тескерето му е струвал живота и остава въпросът защо не го е направил като си е давал сметка за цената, макар да не е очаквал да бъде предаден според мен, а е бил следен. Една от идеите е тази, никой да не знаел, включително властта, ВРО, онези в Букурещ, закъде се е запътил. 

И някак в цялата работа е забъркан с убийството на Пенев, със стария си приятел Обретенов...

Редактирано Октомври 7 от Borova gora

[Б. Киров]

Преди 2 часа, Borova gora said:

Разглеждам всички за и против на този вариант на събитията... Защото отказът му да отиде да си оправи тескерето му е струвал живота и остава въпросът защо не го е направил като си е давал сметка за цената, макар да не е очаквал да бъде предаден според мен, а е бил следен. Една от идеите е тази, никой да не знаел, включително властта, ВРО, онези в Букурещ, закъде се е запътил. 

Повечето са "за", според мен. Ангел не е трябвало да минава във Влашко, това което е носел е трябвало да бъде прехвърлено от Обретенов. Бил е следен още от Търново, за което разказва Цаню Захариев, но вместо още оттам да се насочи към вътрешността с редовното си и заверено тескере, тръгнал е към Русе, въпреки че в Търново са го предупредили за убийството на Пенев и засилената полицейска активност там.

Най-напред е посетил дома на Обретенов, където вече му е станало ясно, че няма на кого да предаде списъка.

Тогава отива до драгомана на руското консулство, откъдето са го насочили да премине в Гюргево, там са му дали и фотографии на техни офицери за свръзка, според мен или в Русия, или в консулството в Букурещ. Защо не е оставил списъка на драгомана в руското консулство, за да го прехвърли той с дипломатическа поща отсреща и до Русия?

Единственото обяснение, според мен е, че Ангел е бил определен още там като един от приносителите на прошението до руския Император, няма начин българите да предават меморандум със стотици подписи през официална руска дипломатическа служба, трябва да излъчат някои от тях лично да го връчат, в противен случаи могат да бъдат обвинени, че списъкът е фалшификат, подготвен от русите.

Това обяснява и защо не е отишъл да си завери паспорт с редовното тескере, което е било у него. В паспортното щяха да му снемат данните и да фиксират къде отива, щеше да лъсне там в регистъра. През януари той без проблем е минал за Букурещ точно така, отишъл е в паспортното и се е регистрирал, че заминава за Влашко. 

Само че в началото на март ВРО и Левски не са го изпращали там. Записването му в паспортния отдел веднага щеше да им стане известно, те са имали човек там, Обретенов споменава името и фамилията му. Но Обретенов лъже, че този човек му дал картона пропуск за параходчето, картона му е даден от Никола Живков и двама негови служители в книжарницата на Данов. Ако човекът на ВРО беше дал картон на Ангел за пропуск, той щеше да му завери и паспорта и е бил длъжен да го впише в регистъра, че минава отсреща. Тогава картонът нямаше нужда да бъде фалшив, щеше да си е редовен и при проверката на пристанището щяха да пуснат Ангел с редовен паспорт.

Според мен, драгоманинът го е посъветвал да премине по този начин, когато му е дал снимките на руските офицери, тези хора са щели да го заведат до канцеларията на Императора, за да се стигне до нея се е минавало през няколко министерства и купища формалности.

Ангел е трябвало да премине отсреща на всяка цена и то нелегално, въпреки, че е имал пълната възможност да го направи легално, затова се е изправил пред избор да го хванат и измъчват зверски да издаде всичко, след което да получи смъртна присъда или доживотна каторга или да се самоубие. Избрал е второто.

Дали Райнов го е очаквал в Гюргево, силно се съмнявам, той трябва да го е видял месец и нещо преди това, когато Ангел е минал оттам на път за Каравелов в Букурещ. Но Райнов може да е бил посветен за прошението и списъка, защото моментално е избягал от Гюргево след смъртта на Кънчев. В Гюргево, сравнително малък град, където всеки познава всеки, той е бил добре известен на османската полиция, както е видно от донесението на търговския представител там до външния министър. В Букурещ, което хъшовете наричат "голямото село", е можел лесно да се укрие сред многобройната българска емиграция и да остане незабелязан. Все пак, както се вижда от донесението писано на 15 април /месец и половина след смъртта на Ангел/ османските власти са били известени, че Райнов все още е в Букурещ, значи са имали надежден информатор там, за да го пишат в официален документ до Високата порта.

Най-чудното за Райнов е, как след всичко цитирано за неговите връзки с Русия, той е бил назначен на съответната позиция началник жп линия изградена предимно с военна цел да превозва войски към южна България /Белово-Пловдив/. Някой на много висока позиция в Цариград трябва да е гарантирал лично за него и не се сещам за човек по онова време, българин, с по-висока позиция в администрацията в Цариград от Иванчо Хаджипенчович, член на Висшия съдебен съвет, който след няколко месеца идва да съди Левски в качеството си на висш османски сановник. Имайте предвид и това, че хората по тази линия - Райнов, Хаджипенчович, Ведър, Мидхат паша, Расим паша - до един са били посветени в масонството, като, според мен, Ведър е бил с върховна степен сред тях. Това обяснява и защо назначените от Райнов по гарите са почти всички от русенския комитет, с изключение на Каблешков. Райнов лично ги е назначавал като началник на цялата линия, но някой друг е ходатайствал за тях, даже и Джендо, доколкото си спомням, /Захари Стоянов/ се появява в ролята на железничар.

[К.ГЕРБОВ]

Според сведението на Минко Марковски, през март 1872 г. Ангел Кънчев трябвало да замине за Румъния, за да приготви работите по свикването на общото комитетско събрание. (Минко Ив. Марковски. Спомени и очерки из българските революционни движения 1868-1878. С., 1976, с. 58) Същото казва и Никола Обретенов и дава известни уточнения: в Букурещ Кънчев трябвало да се срещне с Любен Каравелов и да свикат общо събрание, което да прегледа и одобри уставопроекта, след което той да се напечата. (Минко Ив. Марковски. Спомени и очерки из българските революционни движения 1868-1878. С., 1976, с. 58; Никола Обретенов. Спомени за българските въстания. С., 1983, с. 143-144.)

„Обвинителните съгласителни документи“ изглежда са били с имената и подписите на съгласните да се свика общо събрание на БРЦК.

[Borova gora]

Преди 12 часа, Б. Киров said:

Повечето са "за", според мен. Ангел не е трябвало да минава във Влашко, това което е носел е трябвало да бъде прехвърлено от Обретенов. Бил е следен още от Търново, за което разказва Цаню Захариев, но вместо още оттам да се насочи към вътрешността с редовното си и заверено тескере, тръгнал е към Русе, въпреки че в Търново са го предупредили за убийството на Пенев и засилената полицейска активност там.

Най-напред е посетил дома на Обретенов, където вече му е станало ясно, че няма на кого да предаде списъка.

Тогава отива до драгомана на руското консулство, откъдето са го насочили да премине в Гюргево, там са му дали и фотографии на техни офицери за свръзка, според мен или в Русия, или в консулството в Букурещ. Защо не е оставил списъка на драгомана в руското консулство, за да го прехвърли той с дипломатическа поща отсреща и до Русия?

Единственото обяснение, според мен е, че Ангел е бил определен още там като един от приносителите на прошението до руския Император, няма начин българите да предават меморандум със стотици подписи през официална руска дипломатическа служба, трябва да излъчат някои от тях лично да го връчат, в противен случаи могат да бъдат обвинени, че списъкът е фалшификат, подготвен от русите.

Това обяснява и защо не е отишъл да си завери паспорт с редовното тескере, което е било у него. В паспортното щяха да му снемат данните и да фиксират къде отива, щеше да лъсне там в регистъра. През януари той без проблем е минал за Букурещ точно така, отишъл е в паспортното и се е регистрирал, че заминава за Влашко. 

Само че в началото на март ВРО и Левски не са го изпращали там. Записването му в паспортния отдел веднага щеше да им стане известно, те са имали човек там, Обретенов споменава името и фамилията му. Но Обретенов лъже, че този човек му дал картона пропуск за параходчето, картона му е даден от Никола Живков и двама негови служители в книжарницата на Данов. Ако човекът на ВРО беше дал картон на Ангел за пропуск, той щеше да му завери и паспорта и е бил длъжен да го впише в регистъра, че минава отсреща. Тогава картонът нямаше нужда да бъде фалшив, щеше да си е редовен и при проверката на пристанището щяха да пуснат Ангел с редовен паспорт.

Според мен, драгоманинът го е посъветвал да премине по този начин, когато му е дал снимките на руските офицери, тези хора са щели да го заведат до канцеларията на Императора, за да се стигне до нея се е минавало през няколко министерства и купища формалности.

Ангел е трябвало да премине отсреща на всяка цена и то нелегално, въпреки, че е имал пълната възможност да го направи легално, затова се е изправил пред избор да го хванат и измъчват зверски да издаде всичко, след което да получи смъртна присъда или доживотна каторга или да се самоубие. Избрал е второто.

Дали Райнов го е очаквал в Гюргево, силно се съмнявам, той трябва да го е видял месец и нещо преди това, когато Ангел е минал оттам на път за Каравелов в Букурещ. Но Райнов може да е бил посветен за прошението и списъка, защото моментално е избягал от Гюргево след смъртта на Кънчев. В Гюргево, сравнително малък град, където всеки познава всеки, той е бил добре известен на османската полиция, както е видно от донесението на търговския представител там до външния министър. В Букурещ, което хъшовете наричат "голямото село", е можел лесно да се укрие сред многобройната българска емиграция и да остане незабелязан. Все пак, както се вижда от донесението писано на 15 април /месец и половина след смъртта на Ангел/ османските власти са били известени, че Райнов все още е в Букурещ, значи са имали надежден информатор там, за да го пишат в официален документ до Високата порта.

Най-чудното за Райнов е, как след всичко цитирано за неговите връзки с Русия, той е бил назначен на съответната позиция началник жп линия изградена предимно с военна цел да превозва войски към южна България /Белово-Пловдив/. Някой на много висока позиция в Цариград трябва да е гарантирал лично за него и не се сещам за човек по онова време, българин, с по-висока позиция в администрацията в Цариград от Иванчо Хаджипенчович, член на Висшия съдебен съвет, който след няколко месеца идва да съди Левски в качеството си на висш османски сановник. Имайте предвид и това, че хората по тази линия - Райнов, Хаджипенчович, Ведър, Мидхат паша, Расим паша - до един са били посветени в масонството, като, според мен, Ведър е бил с върховна степен сред тях. Това обяснява и защо назначените от Райнов по гарите са почти всички от русенския комитет, с изключение на Каблешков. Райнов лично ги е назначавал като началник на цялата линия, но някой друг е ходатайствал за тях, даже и Джендо, доколкото си спомням, /Захари Стоянов/ се появява в ролята на железничар.

Ако Кънчев е имал планове да премине във Влашко без знанието на Левски, който не го е пращал на такава мисия съгласно собствените му твърдения в Трявна, за да уговорят и прошение, и плановете за Събранието с Каравелов и Христо Георгиев, то това се е променило с информацията за убийството на Пенев и арестите на русенския комитет. Иначе при нормална ситуация, Обретенов би пренесъл документи или Ангел би преминал Дунава с редовно тескере. Тук бе най-голямата загадка за мен, каква е била причината да не го завери и да бърза презглава да премине, защото е могъл да го завери и да не си причинява проблеми, да не рискува важни документи. Плюс, че не изглежда мъж на емоциите, бил е хладнокръвен на обиколките с Дякона и на срещите в Ловеч, по-скоро на желанията, преследвал си е амбициите, затова не можем да му припишем някакъв емоционален опит за преминаване на реката.
Най-сетне се сетих защо не си е оправил тескерето, имал е време, колкото и да е бързал, знаел е законите, но не е искал, защото в тескерето се отбелязвала дестинацията или причината на пътуване, при регистрирането ставало ясно за напускането на българско. Щяло е да се види и от ВРО, и на ложата, а може би и на Букурещ, ще останела следа и можело да се провери и след време, просто намират вътрешен човек, за да го проследи. Съзнавал е това. Тук е ключът, защото Тошков като Христо Георгиев е бил с руско гражданство и съответно нито един от двамата не би могъл да представи Прошението и списъка с подписите, Каравелов пък е бил със сръбски паспорт, а им трябвали подписи от български големци, представени от българи като Кънчев т.е. техен човек, за да не изглеждало фалшификат всичко. Накратко, Кънчев е работел не за въстанието на Левски, а за бързо, недоподготвено въстание, което да служело само за повод за обявяване на война.

Относно снимките на руски офицери и промяната в плановете му, напълно съм абсолютно съгласна с Вас: "Тогава отива до драгомана на руското консулство, откъдето са го насочили да премине в Гюргево, там са му дали и фотографии на техни офицери за свръзка, според мен или в Русия, или в консулството в Букурещ. Според мен, драгоманинът го е посъветвал да премине по този начин, когато му е дал снимките на руските офицери, тези хора са щели да го заведат до канцеларията на Императора, за да се стигне до нея се е минавало през няколко министерства и купища формалности." - точно драгомана е цитиран в донесението на полицията, че Кънчев последно смятал, че ще тръгне за руските земи. Затова трябва да е горил старите документи предната вечер, сбогувал се с миналото си, нямало да му трябват, отивал на друго ниво в процеса по променяне на държавността на Балканския полуостров, вероятно е очаквал да бъде зачислен като офицер към руската армия при война. 

Да допълня, след Кънчев, Обретенов, Каравелов идва Райнов като служител на много господари. Уникални са били нашите възрожденци в замесването си във всякакви , най-лошото е, че в повечето случаи е било за лична полза и/или за парична изгода, отколкото за народната работа. Най-тъжното е ако се окаже прав Христо Георгиев, че Райнов за пари и баща си продавал... 

Редактирано Октомври 8 от Borova gora

[Borova gora]

Преди 2 часа, К.ГЕРБОВ said:

Според сведението на Минко Марковски, през март 1872 г. Ангел Кънчев трябвало да замине за Румъния, за да приготви работите по свикването на общото комитетско събрание. (Минко Ив. Марковски. Спомени и очерки из българските революционни движения 1868-1878. С., 1976, с. 58) Същото казва и Никола Обретенов и дава известни уточнения: в Букурещ Кънчев трябвало да се срещне с Любен Каравелов и да свикат общо събрание, което да прегледа и одобри уставопроекта, след което той да се напечата. (Минко Ив. Марковски. Спомени и очерки из българските революционни движения 1868-1878. С., 1976, с. 58; Никола Обретенов. Спомени за българските въстания. С., 1983, с. 143-144.)

„Обвинителните съгласителни документи“ изглежда са били с имената и подписите на съгласните да се свика общо събрание на БРЦК.

Може ли конкретния цитат, свързан с „Обвинителните съгласителни документи“, защото не съм убедена, че става въпрос за имена и подписи на съгласните за Събранието. Подготовката за него е била в ръцете на Левски, а ой е бил строго конспиративен и никога не е събирал подписи. За Събранието решението е било негово да бъде в Букурещ и да не бъде единствен представител, има го в писмата му. Той поканил представителите на комитетите, дал им и пароли за Букурещ. 

Това с „Обвинителните съгласителни документи“ някак не съответства на действията по подготовката на Събранието, затова нека да видим от самия цитат какво се има предвид...

Редактирано Октомври 8 от Borova gora

[К.ГЕРБОВ]

[Borova gora]

Преди 1 час, К.ГЕРБОВ said:

От тази снимка се вижда, че има предходно писмо от същия дописник или шпионин, или сътрудник, както и да го наречем, на вестник Византис, който е писал нещо специално за тези обвинителни-съгласителни документи, но в преходен брой. Нямаме броя преди 29 март 1872г. с най-първото му донесение по случая Кънчев, за да разберем повече каква информация е имал за тези документи.

Обвинително - наличието на тези документи е щяло да послужи за тежко обвинение към Кънчев, една от причините за самоубийството му.
Самите документи може да са съдържали и обвинения към Отоманската Империя, които да водели до искането за подкрепа на правата на българите в нея.

Но пълна информация за тези документи нямаме, освен, че става въпрос за подписи на първенците Българи, а не за подписи от комитаджии, за Събрание и т.н. Този текст подкрепя силно моето подозрение, че това са били исканите от Тошков подписи, които да бъдели прикрепени към Прошението, за да натежи то пред властта в Русия.

[Б. Киров]

Преди 9 часа, Borova gora said:

От тази снимка се вижда, че има предходно писмо от същия дописник или шпионин, или сътрудник, както и да го наречем, на вестник Византис, който е писал нещо специално за тези обвинителни-съгласителни документи, но в преходен брой. Нямаме броя преди 29 март 1872г. с най-първото му донесение по случая Кънчев, за да разберем повече каква информация е имал за тези документи.

Според мен в тази дописка става въпрос за предходен брой на Византис, който е излизал в Цариград, а не на във в.Дунав, излизал в Русчук. Не знам дори дали в. Дунав са препечатали първата дописка на Византис.

Но както и да е, фактът че Ангел Кънчев е избрал да премине в Гюргево нелегално, а е имал възможност да го направи с редовно заверен паспорт, за мен говори, че той е отивал във Влашко с някаква мисия различна от тази на ВРО и Левски.

Кънчев е бил в Букурещ между 2-10 януари 1872 и е преминал в Гюргево със същото тескере, което е имал у себе си и на 5-ти март. Това е установено със сигурност, има запис за неговото преминаване в регистрите, както и писмо на Драсов от 10-ти януари, в което се казва, че очакват Кънчев да се завърне в Ловеч от Влашко.

Дали е носел съгласителен списък с имена и подписи на Каравелов или списък с подписи за прошение до руския цар за Тошков /за мен това е носел/, Кънчев го е направил тайно от Левски и всъщност зад гърба му, участвал е в сценарий извън ВРО, на която е бил определен за апостол с вишегласие в Ловеч, как се нарича такова поведение всеки сам да прецени.

И между другото, Минко Марковски е роден през 1862-ра и неговите "мемоари" са си чиста белетристика. През 1872-ра той е бил на десет години.

[Borova gora]

Преди 10 часа, Б. Киров said:

Според мен в тази дописка става въпрос за предходен брой на Византис, който е излизал в Цариград, а не на във в.Дунав, излизал в Русчук. Не знам дори дали в. Дунав са препечатали първата дописка на Византис.

Но както и да е, фактът че Ангел Кънчев е избрал да премине в Гюргево нелегално, а е имал възможност да го направи с редовно заверен паспорт, за мен говори, че той е отивал във Влашко с някаква мисия различна от тази на ВРО и Левски.

Кънчев е бил в Букурещ между 2-10 януари 1872 и е преминал в Гюргево със същото тескере, което е имал у себе си и на 5-ти март. Това е установено със сигурност, има запис за неговото преминаване в регистрите, както и писмо на Драсов от 10-ти януари, в което се казва, че очакват Кънчев да се завърне в Ловеч от Влашко.

Дали е носел съгласителен списък с имена и подписи на Каравелов или списък с подписи за прошение до руския цар за Тошков /за мен това е носел/, Кънчев го е направил тайно от Левски и всъщност зад гърба му, участвал е в сценарий извън ВРО, на която е бил определен за апостол с вишегласие в Ловеч, как се нарича такова поведение всеки сам да прецени.

И между другото, Минко Марковски е роден през 1862-ра и неговите "мемоари" са си чиста белетристика. През 1872-ра той е бил на десет години.

"Но както и да е, фактът че Ангел Кънчев е избрал да премине в Гюргево нелегално, а е имал възможност да го направи с редовно заверен паспорт, за мен говори, че той е отивал във Влашко с някаква мисия различна от тази на ВРО и Левски."
Защото е използвал базата от комитети на ВРО, за да си събере подписите, без да им съобщава целта на събирането, най-вероятно като касиер е твърдял, очи в очи с всеки подписващ, че това е за внесената сума. Фактът, че искал да остане в тайна пътуването и спирките по пътя означава, че е подлъгал и крил всичко и от Левски, и от ловчанлии...
В новата книга на Националния музей е публикувана снимка на тескерето на Кънчев, бях изумена колко често се е връщал в Русе. Дестинацията Русе-Ловеч-Русе изминавана нон-стоп през последните му три месеца, но причината не е била само, за да докладва на Обретенов, а той на Каравелов. Докладвал е и на руското консулство, затова е попаднал в полезрението на турската полиция, която го е нарекла един от най-опасните "руски шпиони". Докладвал е в консулството всичко, включително как напредвал със задачата с подписите. Кънчев е действал по познатия начин да се отличи пред висшестоящите и да трупа актив пред тях. Затова идеята не е била да носи списъка на Каравелов или Христо Георгиев, които да го изпращат на Тошков, а сам го е изработил, сам щял да го пренесе, сам щял да го представи на Императора. Ако това не е така, намирането на снимките на руските офицери в него е съвсем безсмислена история, кой и защо би му ги дал, а пък и точно тях да носи в дрехите си, минавайки през Влашко... Това никой друг поборник не е правил. 
Тук вече един известен факт, арестуването на русенския комитет има и друга страна. Събирането на подписи да е стопирано поради голямата опасност Кънчев също да бъде арестуван. Трябва да му е казано, каквото събрал, събрал е, да отива да го пренесе. Защото един обикновен драгоман няма как сам и без по-висшестоящо разрешение да измисли за една вечер целия план, да му даде снимките на офицерите, които също трябвало да бъдат информирани за евентуална среща с Ангел и да го праща през Дунава. Това си е план Б, замислен от по-рано. Идеята на този план Б е била да събира подписи Кънчев докато не го заподозрат, а после бързо да потегля да занесе документа.
Неслучайно чуждите консули са отбелязали в кореспонденциите си, че за първи път между Дунавския валия и един консул, руския е имало скандал и размяна на лоши думи на мястото на събитието. Руският консул пристигнал при трупа на Ангел почти наравно с валията. Няма случайни неща. Не е тичал така за друг. Историята наистина започна да се разплита пред очите ни. Задвижили са този план Б, Кънчев е събрал достатъчно подписи, станало е по-опасно за него от всякога заради ареста на читалищната банда, дали са му нареждане да тръгва. Каравелов и Христо Георгиев в тази част изобщо не са били в плана, списъкът не е бил предвиден да им бъде доставен, от тях се е искало само да прокарат идеята, да напишат прошението и да намерят този, с български паспорт, който ще свърши работата, ще стигне и до Тошков в Одеса. 

[Б. Киров]

On 9.10.2025 г. at 9:35, Borova gora said:

"Но както и да е, фактът че Ангел Кънчев е избрал да премине в Гюргево нелегално, а е имал възможност да го направи с редовно заверен паспорт, за мен говори, че той е отивал във Влашко с някаква мисия различна от тази на ВРО и Левски."
Защото е използвал базата от комитети на ВРО, за да си събере подписите, без да им съобщава целта на събирането, най-вероятно като касиер е твърдял, очи в очи с всеки подписващ, че това е за внесената сума. Фактът, че искал да остане в тайна пътуването и спирките по пътя означава, че е подлъгал и крил всичко и от Левски, и от ловчанлии...
В новата книга на Националния музей е публикувана снимка на тескерето на Кънчев, бях изумена колко често се е връщал в Русе. Дестинацията Русе-Ловеч-Русе изминавана нон-стоп през последните му три месеца, но причината не е била само, за да докладва на Обретенов, а той на Каравелов. Докладвал е и на руското консулство, затова е попаднал в полезрението на турската полиция, която го е нарекла един от най-опасните "руски шпиони". Докладвал е в консулството всичко, включително как напредвал със задачата с подписите. Кънчев е действал по познатия начин да се отличи пред висшестоящите и да трупа актив пред тях. Затова идеята не е била да носи списъка на Каравелов или Христо Георгиев, които да го изпращат на Тошков, а сам го е изработил, сам щял да го пренесе, сам щял да го представи на Императора. Ако това не е така, намирането на снимките на руските офицери в него е съвсем безсмислена история, кой и защо би му ги дал, а пък и точно тях да носи в дрехите си, минавайки през Влашко... Това никой друг поборник не е правил. 
Тук вече един известен факт, арестуването на русенския комитет има и друга страна. Събирането на подписи да е стопирано поради голямата опасност Кънчев също да бъде арестуван. Трябва да му е казано, каквото събрал, събрал е, да отива да го пренесе. Защото един обикновен драгоман няма как сам и без по-висшестоящо разрешение да измисли за една вечер целия план, да му даде снимките на офицерите, които също трябвало да бъдат информирани за евентуална среща с Ангел и да го праща през Дунава. Това си е план Б, замислен от по-рано. Идеята на този план Б е била да събира подписи Кънчев докато не го заподозрат, а после бързо да потегля да занесе документа.
Неслучайно чуждите консули са отбелязали в кореспонденциите си, че за първи път между Дунавския валия и един консул, руския е имало скандал и размяна на лоши думи на мястото на събитието. Руският консул пристигнал при трупа на Ангел почти наравно с валията. Няма случайни неща. Не е тичал така за друг. Историята наистина започна да се разплита пред очите ни. Задвижили са този план Б, Кънчев е събрал достатъчно подписи, станало е по-опасно за него от всякога заради ареста на читалищната банда, дали са му нареждане да тръгва. Каравелов и Христо Георгиев в тази част изобщо не са били в плана, списъкът не е бил предвиден да им бъде доставен, от тях се е искало само да прокарат идеята, да напишат прошението и да намерят този, с български паспорт, който ще свърши работата, ще стигне и до Тошков в Одеса. 

Всички известни ни факти подкрепят Вашата теза. Руският консул, Мошнин, доколкото си спомням получава назначение като такъв в Русе през юни 1871-ва, тоест точно като време съвпада с идването на Ангел Кънчев в Белград, който се е мотал там два месеца. Самият Мошнин е бил извънредно притеснен от смъртта на Кънчев и веднага е дотичал пръв при мястото на самоубийството, заедно с Расим паша. В донесенията на австроунгарския консул е написано, че Мошнин го убеждавал, че Кънчев бил просто един безработен и отчаян от немотията млад човек, който си търсел работа във Влашко и затова предприел стъпката да премине границата без документи, от отчаяние се бил самоубил.

Кънчев е запазил у себе си и сръбския паспорт-пасаван изтекъл като срок още през 1869-та, защото той му е гарантирал през османските власти някаква неприкосновеност като сръбски гражданин, казусът е бил същия като с Цвятко Павлович, сръбски гражданин убит на австрийския кораб "Германия" през 1867-ма, по повод на което убийство се е вдигнал огромен международен скандал, Сърбия протестирала пред Високата порта и била подкрепена от Русия.

Мошнин е бил толкова обезпокоен, според мен, от възможността списъците да бъдат открити у Кънчев и да бъде замесена Русия в тяхното съставяне, което би било личен дипломатически провал за него и огромен международен скандал с негативни последици за Русия.

 

[Borova gora]

Преди 3 часа, Б. Киров said:

Всички известни ни факти подкрепят Вашата теза. Руският консул, Мошнин, доколкото си спомням получава назначение като такъв в Русе през юни 1871-ва, тоест точно като време съвпада с идването на Ангел Кънчев в Белград, който се е мотал там два месеца. Самият Мошнин е бил извънредно притеснен от смъртта на Кънчев и веднага е дотичал пръв при мястото на самоубийството, заедно с Расим паша. В донесенията на австроунгарския консул е написано, че Мошнин го убеждавал, че Кънчев бил просто един безработен и отчаян от немотията млад човек, който си търсел работа във Влашко и затова предприел стъпката да премине границата без документи, от отчаяние се бил самоубил.

Кънчев е запазил у себе си и сръбския паспорт-пасаван изтекъл като срок още през 1869-та, защото той му е гарантирал през османските власти някаква неприкосновеност като сръбски гражданин, казусът е бил същия като с Цвятко Павлович, сръбски гражданин убит на австрийския кораб "Германия" през 1868-ма, по повод на което убийство се е вдигнал огромен международен скандал, Сърбия протестирала пред Високата порта и била подкрепена от Русия.

Мошнин е бил толкова обезпокоен, според мен, от възможността списъците да бъдат открити у Кънчев и да бъде замесена Русия в тяхното съставяне, което би било личен дипломатически провал за него и огромен международен скандал с негативни последици за Русия.

Ето ги и отговорите защо Кънчев не се е върнал навътре в българско, както го е посъветвал Левски, както и защо не се е спрял по пътя, а продължил за Русе, макар вече да е бил информиран за убийството на Пенев от Петър Арнаудов, с когото се засекли в един хан в град Бяла. Но поел риска, защото трябвало да направи среща с някой от руското консулство. Имал чести периодични срещи и не можел да пропусне. Как е обяснявал тези чести пътувания до Русе на Апостола? Най-правдоподобно звучи да се е оправдавал със семейството си, да ги види, да се погрижи за тях, близките му са били в града.
Остават въпросите защо Каравелов и Христо Георгиев на финалната права са били извън играта. Няколко са възможните отговори, Вие сигурно бихте прибавили още:
имали са съответно руско и сръбско поданство, нямало смисъл те да ходят в Одеса, за да представят каквото и да било, трябвало да е българин с български паспорт, при това Кънчев е живял последната година в българско
Всеки от двамата, Каравелов и Христо Георгиев, би поискал възнаграждение за направеното, получавали добри суми, за такава акция биха искали още по-добри, вероятно и постове, отличия
Вече са имали Кънчев, който е действал и на терен, и с готовност да бъдел представител, другите не са им били необходими, а  текста на прошението може вече да е бил изготвен
За самия Кънчев - акцията му е давала изключителен шанс да се отличи, не е могъл да пропусне
други отговори?
Сръбският паспорт в него е все още загадка за мен, вероятно е очаквал при арестуване като го намерят в него и да бъде съобщено и на сръбската власт, за да получи някаква закрила от тях...
Предателството... едва ли е очаквал някой от неговите русенски авери да му забие нож в гърба, но четирима от тях са били в кауша, и четиримата го познавали, достатъчно е било един да проговори и градът да станел опасен за него... Това трябва да е изговорил с драгомана след като научил за арестите и за убийството на Пенев. Не си е давал сметка, че отдавна са го следели, че турската полиция и без ареста на четиримата му е лепнала етикета "опасен руски шпионин" и ако не го е заловила до момента, то е било за да видят докъде ще стигне, да го хванат за нещо голямо. Добре го е съветвал Левски, че поне четири години му трябвали в работата, но твърде наперен и самоуверен е бил.
Мошнин не се обезпокоил когато арестували един Обретенов например, но за Кънчев се притеснил като за никой друг, което подкрепя подозренията ни. Тук е интересна и ролята на Тошков, голямото му самочуствие от "знаеш ли ти кои сме...", идвало точно от увереността, че тази задача го водела към среща с руския Император и към решение, намерено от самия него!!!, как да бъдела освободена България. Главозамаял се е доста. 
Остава да подредим докрай пъзела, предаден ли е Кънчев или си е бил следен като "опасен руски шпионин"? Както и дали Пенев го е очаквал, какви ли документи би му предал, откраднати от бюрото на Каравелов? Стана интересно, дали не са били нещо, с което би разчистил Каравелов от пътя си, за да стане лидер в очите на руската страна? Или пък са били писма, свързани с прошението?

Редактирано Октомври 9 от Borova gora

[Б. Киров]

Преди 2 часа, Borova gora said:

Остава да подредим докрай пъзела, предаден ли е Кънчев или си е бил следен като "опасен руски шпионин"?

За да фиксират последното му посещение при драгоманина на консулството, наблюдавали са тази къща, а сигурно и консулството. Даже не е било необходимо, според мен, да е имало предател, ако посещенията му дори само в къщата на драгоманина са били регулярни. В Русе местната полиция е била наясно кой е Кънчев, знаели са за следването му в Белградската Военна Академия - нали при завръщането му в края на 1869-та Кънчев се е прибрал със сръбския паспорт там или най-малкото е бил записан с него при преминаването му през Влашко. След завръщането му обаче, той е бил отново издигнат от Златев и Чорапчиев /чиито жени гъркини са били сестри/ да получи държавна стипендия от валията Мидхат за училището в Табор, т.е. Кънчев не е бил в немилост пред властта и се е ползвал от нейна стипендия за Австро-Унгария, подготвяли са го за началник на чифлика край Русе, гордостта на Мидхат, такъв пост не се дава на сульо и пульо.

Захари пише, че след като се разбрало, че младият Кънчев ще стане началник на чифлика, турците в града му започнали да се обръщат към баща му с уважителното "ефенди".

Ако трябва да сме точни Кънчев и семейството му не са русенци, той е бил десетгодишен, когато се преселват в Русе от Трявна, Кънчеви са тревненци.

Та отговорът ми на Вашия въпрос е, за да бъде класифициран Кънчев като "опасен руски шпионин" най-вероятно е бил следен дълго и систематично при честите му посещения до драгоманина и не е задължително да е бил предаден. Но защо са го спрели точно на 5-ти март, а не примерно на 2-ри януари, когато пак е тръгвал към Влашко, вече изисква допълнителни причини, и това може да е било нещо изтървано от Обретенов и компания в ареста, а може да е било и убийството на Пенев няколко дни по-рано. Второто, според мен, е по-вероятно, защото в донесението на австрийския консул е отбелязано, че Расим паша се съмнявал в участието на Кънчев в убийството на Пенев, били намерени следи от галоши, същите като тези носени от Кънчев. Тоест самият Расим паша е направил връзката между Пенев и Кънчев, възможно е и Пенев да е изпуснал нещо за Кънчев пред властите. Австрийският консул обаче прави заключението, че такова участие на Кънчев е малко вероятно, тъй като той се появил в Русе два дни след смъртта на Пенев.

Показателно е и това, че са разпечатвали дипломатическата кореспонденция на консулите и са я чели, вероятно при преноса й през Дунава с корабчето, в което, да напомня е работел "куриерът" турчин-огняр на Обретенов, приятел на Али ефенди, началник на пограничната полиция в Русе. Няма обаче кореспонденция на руския консул, вероятно защото са я пренасяли по друг начин.

Преди 2 часа, Borova gora said:

Остават въпросите защо Каравелов и Христо Георгиев на финалната права са били извън играта. Няколко са възможните отговори, Вие сигурно бихте прибавили още:
имали са съответно руско и сръбско поданство, нямало смисъл те да ходят в Одеса, за да представят каквото и да било, трябвало да е българин с български паспорт, при това Кънчев е живял последната година в българско
Всеки от двамата, Каравелов и Христо Георгиев, би поискал възнаграждение за направеното, получавали добри суми, за такава акция биха искали още по-добри, вероятно и постове, отличия
Вече са имали Кънчев, който е действал и на терен, и с готовност да бъдел представител, другите не са им били необходими, а  текста на прошението може вече да е бил изготвен
За самия Кънчев - акцията му е давала изключителен шанс да се отличи, не е могъл да пропусне
други отговори?

Да, имам и друг отговор - за да се задейства процедурата по връчването на подписите на стотици българи до Императора, задължително е трябвало да се задейства една друга процедура в българските земи - въоръжено въстание. То е можело да избухне и след връчването на прошението, но е било задължително условие да го има. Затова и са били напъните на Хитов да вдига въстание още през есента на 1871, а почти по същото време да вдига силистренци се самопредлага и Филип Тотю. Тези двамата са се ненавиждали един друг, вижда се от писмото на Тотю за Панайот, но изведнъж като хор "бодра смяна" запяват в един глас за въстание. Левски ги отрязва и двамата, но диригентът им е продължил да маха с палката си. 

Малко преди Тотю и Хитов да запеят единогласно песента "въставайте братя, на оружие" в Ловеч се парашутират Общи и Кънчев, другите двама ключови участници в хор "бодра смяна", всеки от тях си пее на негов глас, но се включва в диригентския замисъл, където солови партии изпълняват Каравелов /"това беше руска работа" за писмото му до Левски да вдига незабавно въстание през ноември, казано пред М.Греков /, Тошков /събирач на подписи"/ и Георгиев като касичка. 

Каравелов като председател на БРЦК във Влашко и не стъпвал в българско от ранните му младини в Копривщица не върви да поднесе прошение с подписи от българско. Нито пък Тошков или Георгиев, които са руски граждани и си живеят единият в Одеса, другият в Букурещ.

Кънчев обаче е бил идеалният кандидат - той е апостол на въстанието действащ на терен в българско, един от хората, които подготвят на терен въстанието, вероятен участник в него. Той може да говори от името на "народа", той е един от "народа" и сам е събрал подписите на "народа".

Преди 2 часа, Borova gora said:

Мошнин не се обезпокоил когато арестували един Обретенов например, но за Кънчев се притеснил като за никой друг,

Мошнин всъщност силно се е обезпокоил и е почнал да ходатайства да не изтезават арестуваните, това е в донесението пак на австрийския консул, явно го е стягала мисълта някой от тях да не проговори за него и връзката му с Кънчев.

А дали е проговорил? друг въпрос, според мен Обретенов е проговорил и затова е задържал писмата и е отишъл на събранието в Букурещ след като то е приключило с официалната си част, за да следи и донася.

[Borova gora]

Преди 17 часа, Б. Киров said:

За да фиксират последното му посещение при драгоманина на консулството, наблюдавали са тази къща, а сигурно и консулството. Даже не е било необходимо, според мен, да е имало предател, ако посещенията му дори само в къщата на драгоманина са били регулярни. В Русе местната полиция е била наясно кой е Кънчев, знаели са за следването му в Белградската Военна Академия - нали при завръщането му в края на 1869-та Кънчев се е прибрал със сръбския паспорт там или най-малкото е бил записан с него при преминаването му през Влашко. След завръщането му обаче, той е бил отново издигнат от Златев и Чорапчиев /чиито жени гъркини са били сестри/ да получи държавна стипендия от валията Мидхат за училището в Табор, т.е. Кънчев не е бил в немилост пред властта и се е ползвал от нейна стипендия за Австро-Унгария, подготвяли са го за началник на чифлика край Русе, гордостта на Мидхат, такъв пост не се дава на сульо и пульо.

Захари пише, че след като се разбрало, че младият Кънчев ще стане началник на чифлика, турците в града му започнали да се обръщат към баща му с уважителното "ефенди".

Ако трябва да сме точни Кънчев и семейството му не са русенци, той е бил десетгодишен, когато се преселват в Русе от Трявна, Кънчеви са тревненци.

Та отговорът ми на Вашия въпрос е, за да бъде класифициран Кънчев като "опасен руски шпионин" най-вероятно е бил следен дълго и систематично при честите му посещения до драгоманина и не е задължително да е бил предаден. Но защо са го спрели точно на 5-ти март, а не примерно на 2-ри януари, когато пак е тръгвал към Влашко, вече изисква допълнителни причини, и това може да е било нещо изтървано от Обретенов и компания в ареста, а може да е било и убийството на Пенев няколко дни по-рано. Второто, според мен, е по-вероятно, защото в донесението на австрийския консул е отбелязано, че Расим паша се съмнявал в участието на Кънчев в убийството на Пенев, били намерени следи от галоши, същите като тези носени от Кънчев. Тоест самият Расим паша е направил връзката между Пенев и Кънчев, възможно е и Пенев да е изпуснал нещо за Кънчев пред властите. Австрийският консул обаче прави заключението, че такова участие на Кънчев е малко вероятно, тъй като той се появил в Русе два дни след смъртта на Пенев.

Показателно е и това, че са разпечатвали дипломатическата кореспонденция на консулите и са я чели, вероятно при преноса й през Дунава с корабчето, в което, да напомня е работел "куриерът" турчин-огняр на Обретенов, приятел на Али ефенди, началник на пограничната полиция в Русе. Няма обаче кореспонденция на руския консул, вероятно защото са я пренасяли по друг начин.

Да, имам и друг отговор - за да се задейства процедурата по връчването на подписите на стотици българи до Императора, задължително е трябвало да се задейства една друга процедура в българските земи - въоръжено въстание. То е можело да избухне и след връчването на прошението, но е било задължително условие да го има. Затова и са били напъните на Хитов да вдига въстание още през есента на 1871, а почти по същото време да вдига силистренци се самопредлага и Филип Тотю. Тези двамата са се ненавиждали един друг, вижда се от писмото на Тотю за Панайот, но изведнъж като хор "бодра смяна" запяват в един глас за въстание. Левски ги отрязва и двамата, но диригентът им е продължил да маха с палката си. 

Малко преди Тотю и Хитов да запеят единогласно песента "въставайте братя, на оружие" в Ловеч се парашутират Общи и Кънчев, другите двама ключови участници в хор "бодра смяна", всеки от тях си пее на негов глас, но се включва в диригентския замисъл, където солови партии изпълняват Каравелов /"това беше руска работа" за писмото му до Левски да вдига незабавно въстание през ноември, казано пред М.Греков /, Тошков /събирач на подписи"/ и Георгиев като касичка. 

Каравелов като председател на БРЦК във Влашко и не стъпвал в българско от ранните му младини в Копривщица не върви да поднесе прошение с подписи от българско. Нито пък Тошков или Георгиев, които са руски граждани и си живеят единият в Одеса, другият в Букурещ.

Кънчев обаче е бил идеалният кандидат - той е апостол на въстанието действащ на терен в българско, един от хората, които подготвят на терен въстанието, вероятен участник в него. Той може да говори от името на "народа", той е един от "народа" и сам е събрал подписите на "народа".

Мошнин всъщност силно се е обезпокоил и е почнал да ходатайства да не изтезават арестуваните, това е в донесението пак на австрийския консул, явно го е стягала мисълта някой от тях да не проговори за него и връзката му с Кънчев.

А дали е проговорил? друг въпрос, според мен Обретенов е проговорил и затова е задържал писмата и е отишъл на събранието в Букурещ след като то е приключило с официалната си част, за да следи и донася.

Ангел трябва да е бързал за Русе, за да получи указания от драгомана, неговото лице за свръзка, какво да прави с акцията събиране на подписи, да заминава ли към руско или да се връща назад при Левски. Затова не се е спрял в гр. Бяла, въпреки риска. 
Отношенията му с Пенев също са странни, дали Пенев е свършил услуга на Кънчев когато е откраднал важна кореспонденция от Каравелов? Дали думата предателство не се е отнасяла за полицията, а за Кънчев, да издаде на Кънчев? Две седмици Пенев се е разхождал в Русе и нищо, изведнъж опасност от предателство и накълцан жестоко. Дали опасността от предателство не е била точно пристигането на Кънчев, на когото е щял да предаде откраднатите писма? Онзи Протокол от събранието, "по причина на предателство", предателството не е сигурно, че е било издаване на властта. Предателство е било и да даде писмата на Кънчев, защото нещата на Каравелов не са били чисти...
Фактът, че точно Обретенов е задържан за убийството на Пенев трябва да е изненадал силно Кънчев, който е побързал след това да тръгне за руско, след като предварително е уговорил с драгомана как да действа и взел снимките на руските офицери. 
За Трявна знам, там всяка година го чувстват, но в 1871г. и 1872г. семейството му е било в Русе т.е. било е добро оправдание защо често отскача до този град, ако е събудил подозрения.
Относно "подготвяли са го за началник на чифлика край Русе, гордостта на Мидхат, такъв пост не се дава на сульо и пульо." - това със сигурност е било по масонска линия, протежирали са го всички, давали са му невероятен гръб, получавал е и невероятно кариерно развитие като в подходящия момент се е оказал подходящия човек за изпълнение на важни задачи. 
Самият факт, че Расим паша в началото е забъркал името на Кънчев с убийството на Пенев, за мен означава, че някой, Обретенов или друг е проговорил и го е намесил, за да спаси себе си от въжето. По тескерето на Кънчев после са видели, че е пристигнал в Русе два дни по-късно. Това е доказателство, че някой от арестуваните наистина е проговорил. Лъжата обаче бързо са я хванали и не са ги освободили, а са ги държали още четиридесет дни, докато не започне поне един от четиримата напълно да сътрудничи на полицията...

Според мен Левски не е разбрал истината, не е имал детайлите, за да види цялата картина, но днес когато търсим логиката на случилото се, с новите документи, включително за Кънчев, изводите натежават в полза на един по-различен Кънчев от наложения в историографията.

Редактирано Октомври 10 от Borova gora

[Б. Киров]

Преди 3 часа, Borova gora said:

Самият факт, че Расим паша в началото е забъркал името на Кънчев с убийството на Пенев, за мен означава, че някой, Обретенов или друг е проговорил и го е намесил, за да спаси себе си от въжето. По тескерето на Кънчев после са видели, че е пристигнал в Русе два дни по-късно. Това е доказателство, че някой от арестуваните наистина е проговорил. Лъжата обаче бързо са я хванали и не са ги освободили, а са ги държали още четиридесет дни, докато не започне поне един от четиримата напълно да сътрудничи на полицията...

В доклада на Монтлог, датиран от 7-ми, 5 дни след ареста на Обретенов и другите трима от комитета и на втория ден след самоубийството на Ангел, е записано:

"генерал-губернаторът подозира известна връзка между самоубийството и предхождащото убийство. Той мисли, че Кранцов /Кънчев/ е, ако не главният извършител, то поне съучастник в това престъпление, и твърди,че вече е констатирал по-рано, че ботите му напълно отговарят на галошите, намерени на мястото, където лежеше трупа на Стоян /Пенев/. Генерал-губернаторът заключи, че самоубилият се е бил пратеник на Букурещкия комитет, който му е възложил убийството на Стоян."

стр. 161 от том първи Нови документи

Същата теза е подета малко по-късно в дописка на в. Свобода, но там е доразвита с мотива, че Кънчев бил от дописниците на вестника и се страхувал Пенев да не го издаде на властите.

Твърде бързо са проговорили и твърде бързо са ги подложили на мъчения, защото в същото донесение на Монтлог, австроунгарски консул в Русе, четем по-натам:

"накрая си позволявам да добавя, че според руската версия заподозрените в съучастие във въпросното престъпление лица са били подложени на най-жестоки мъчения от турската власт, за да им се изтръгне признание."

Пенев е свързан с шпионска мисия в Сливен както от Обретенов в неговите Спомени, така и от довереното лице на Хитов във Сливен, който пише за убийството му "слава богу злото се предвари", т.е. "злото" е било изпращането му в Сливен.

В Сливен става манипулацията на вота на събранието на БРЦК и вероятно, според мен, тези писма на Каравелов са били във връзка с тази манипулация, т.е. Пенев е бил опасен за Каравелов и с възможността да разкрие игрите му за допълнителни гласове оттам пред Левски.

[Б. Киров]

Преди 3 часа, Borova gora said:

Отношенията му с Пенев също са странни, дали Пенев е свършил услуга на Кънчев когато е откраднал важна кореспонденция от Каравелов? Дали думата предателство не се е отнасяла за полицията, а за Кънчев, да издаде на Кънчев? Две седмици Пенев се е разхождал в Русе и нищо, изведнъж опасност от предателство и накълцан жестоко. Дали опасността от предателство не е била точно пристигането на Кънчев, на когото е щял да предаде откраднатите писма? Онзи Протокол от събранието, "по причина на предателство", предателството не е сигурно, че е било издаване на властта. Предателство е било и да даде писмата на Кънчев, защото нещата на Каравелов не са били чисти...

От донесението на Монтлог излиза и друга любопитна подробност - Расим паша е стигнал до заключение, че Кънчев е участвал в убийството на Пенев от пълно съответствие между ботушите на Кънчев и останалите на мястото на убийството галоши от извършителите. Обретенов не споменава нищо за галоши, а за офицерския колан на Икономов, колан подобен на тези носени от турските ефендиета. 

Руският консул веднага се хваща за този намерен колан и започва да твърди, че убийците на Пенев били развратни турски ефендиета, които се гаврили с Пенев и го убили, за да не ги издаде.

Галошите са плитки гумени обувки, предназначени да пазят други обувки от кал и вода. А дали Обретенов и компания не са подхвърлили нарочно тези две улики - офицерския колан на Икономов и галоши с размера на Кънчев? Те са обмислили убийството на Пенев, имали са достатъчно време за това, отвели са го в квартал известен с леки жени и разврат, имали са време да го измъчват. Не ми изглежда да са бързали, а са оставили точно две предметни улики - едната, коланът, насочващ към извършител турчин и другата, галоши, с размера на Кънчев, нещо, което са можели да знаят, защото той често е идвал в читалището и се е заседявал задълго там.

Така или иначе, и вестникът на Каравелов, и Расим паша посочват първо Кънчев като физически убиец.

Проверката на тескерето, разбира се, е изключила Кънчев за османската власт.

[Borova gora]

Преди 1 час, Б. Киров said:

От донесението на Монтлог излиза и друга любопитна подробност - Расим паша е стигнал до заключение, че Кънчев е участвал в убийството на Пенев от пълно съответствие между ботушите на Кънчев и останалите на мястото на убийството галоши от извършителите. Обретенов не споменава нищо за галоши, а за офицерския колан на Икономов, колан подобен на тези носени от турските ефендиета. 

Руският консул веднага се хваща за този намерен колан и започва да твърди, че убийците на Пенев били развратни турски ефендиета, които се гаврили с Пенев и го убили, за да не ги издаде.

Галошите са плитки гумени обувки, предназначени да пазят други обувки от кал и вода. А дали Обретенов и компания не са подхвърлили нарочно тези две улики - офицерския колан на Икономов и галоши с размера на Кънчев? Те са обмислили убийството на Пенев, имали са достатъчно време за това, отвели са го в квартал известен с леки жени и разврат, имали са време да го измъчват. Не ми изглежда да са бързали, а са оставили точно две предметни улики - едната, коланът, насочващ към извършител турчин и другата, галоши, с размера на Кънчев, нещо, което са можели да знаят, защото той често е идвал в читалището и се е заседявал задълго там.

Така или иначе, и вестникът на Каравелов, и Расим паша посочват първо Кънчев като физически убиец.

Проверката на тескерето, разбира се, е изключила Кънчев за османската власт.

"Пенев е свързан с шпионска мисия в Сливен както от Обретенов в неговите Спомени, така и от довереното лице на Хитов във Сливен, който пише за убийството му "слава богу злото се предвари", т.е. "злото" е било изпращането му в Сливен. В Сливен става манипулацията на вота на събранието на БРЦК и вероятно, според мен, тези писма на Каравелов са били във връзка с тази манипулация, т.е. Пенев е бил опасен за Каравелов и с възможността да разкрие игрите му за допълнителни гласове оттам пред Левски." - Оттук ако може да продължа аз.  Четиримата от читалището са предотвратили предателство /израз от техния Протокол/, но ние все си мислехме, че става въпрос за издаване на турската власт. Всъщност предателството е означавало нещо друго, Пенев да издаде на Кънчев шашмите и манипулациите на Каравелов, под чиято кожа бързо влязъл и научил всичко за него, с доказателство задигнатите писма. Това е било очакваното предателство, да издаде на Кънчев, не на турската полиция. Такова обвинение без доказателство не е можело да бъде хвърлено, затова е рискувал да задигне кореспонденцията. Надявал се е, че като я получи, Кънчев ще го защити пред всички. 

Пенев с препоръката на Кънчев може да е започнал работа в Букурещ и затова скорострелно да се е оказал любимец на шефа си, вестникаря. Но в замяна на това да е бил задължен да докладва на Ангел всичко. Колко хитър е бил Ангел, подценили са го старите емигранти, пазел си е гърба да не му спретнат нещо, както правели на Апостола. Заради манипулациите им към Левски, в които участвал, нямал им е грам доверие.

Пенев имал какво да докладва и с откраднатите писма си седял две седмици в Русе, да чака Кънчев. Чак когато в читалището получили известие, че Кънчев пристига, схванали схемата и убили Пенев. Иначе цялата идея на Каравелов за спечелване на председателското място и насочване на ВРО накъдето той искал, пропадала. Пропадала и репутацията му, и тази на Хитов.  Вярвам, че Пенев е бил убит, за да не предаде писмата на Каравелов и Хитов на Ангел Кънчев, писмата относно бъдещите избори на Събранието. Това е предателството, за което пише Обретенов, че са успели да предотвратят, без чувство за някаква вина. Успели са. За тези писма са измъчвали Пенев толкова жестоко. Но има едно НО, в изворите е посочено, че там където е измъчван е неразкрито място, после трупът е хвърлен на улицата, но нямало кръв, затова всички били сигурни че е умъртвен другаде. По едни галоши на улица, на която не е умъртвен, не може да се съди кой е убиецът. Всеки минувач преминал с галоши преди или след изхвърлянето на трупа, би могъл да остави следи.
Галошите:

• Едва ли са единствени, дузина по онова време са носили галоши
• Кънчев не е имал изключителен номер обувки-галоши, какъвто да няма никой друг на света
• Не е изключено един то четиримата да е ходил със същия тип галоши и да е имал близък до неговия номер
• Ако Кънчев си е оставил галошите в читалището, някой от бандата може редовно да ги е ползвал в лошо време, докато собственика им отсъства
• Следите от галоши може да са били там когато изхвърлили тялото

Обретенов научил детайлите за самоубийството на Кънчев от брат си още същата вечер и ги използвал, за да се спаси, включително за следите от галоши. Обаче не знаел, че в него е намерено тескерето му, нищо че не е било заверено, то си е било в самия Кънчев, който просто първоначално излъгал заптиетата, че го е забравил в паспортното. Намирането на тескерето в самия Кънчев е осветило лъжата на Обретенов и той е останал още четиридесет дни в кауша до Събранието... за което вече знаем как е заминал и кой го е пуснал да заседава от лична благодарност...

Редактирано Октомври 10 от Borova gora

[Б. Киров]

Преди 2 часа, Borova gora said:

"Пенев е свързан с шпионска мисия в Сливен както от Обретенов в неговите Спомени, така и от довереното лице на Хитов във Сливен, който пише за убийството му "слава богу злото се предвари", т.е. "злото" е било изпращането му в Сливен. В Сливен става манипулацията на вота на събранието на БРЦК и вероятно, според мен, тези писма на Каравелов са били във връзка с тази манипулация, т.е. Пенев е бил опасен за Каравелов и с възможността да разкрие игрите му за допълнителни гласове оттам пред Левски." - Оттук ако може да продължа аз.  Четиримата от читалището са предотвратили предателство /израз от техния Протокол/, но ние все си мислехме, че става въпрос за издаване на турската власт. Всъщност предателството е означавало нещо друго, Пенев да издаде на Кънчев шашмите и манипулациите на Каравелов, под чиято кожа бързо влязъл и научил всичко за него, с доказателство задигнатите писма. Това е било очакваното предателство, да издаде на Кънчев, не на турската полиция. Такова обвинение без доказателство не е можело да бъде хвърлено, затова е рискувал да задигне кореспонденцията. Надявал се е, че като я получи, Кънчев ще го защити пред всички. 

Пенев с препоръката на Кънчев може да е започнал работа в Букурещ и затова скорострелно да се е оказал любимец на шефа си, вестникаря. Но в замяна на това да е бил задължен да докладва на Ангел всичко. Колко хитър е бил Ангел, подценили са го старите емигранти, пазел си е гърба да не му спретнат нещо, както правели на Апостола. Заради манипулациите им към Левски, в които участвал, нямал им е грам доверие.

Пенев имал какво да докладва и с откраднатите писма си седял две седмици в Русе, да чака Кънчев. Чак когато в читалището получили известие, че Кънчев пристига, схванали схемата и убили Пенев. Иначе цялата идея на Каравелов за спечелване на председателското място и насочване на ВРО накъдето той искал, пропадала. Пропадала и репутацията му, и тази на Хитов.  Вярвам, че Пенев е бил убит, за да не предаде писмата на Каравелов и Хитов на Ангел Кънчев, писмата относно бъдещите избори на Събранието. Това е предателството, за което пише Обретенов, че са успели да предотвратят, без чувство за някаква вина. Успели са. За тези писма са измъчвали Пенев толкова жестоко. Но има едно НО, в изворите е посочено, че там където е измъчван е неразкрито място, после трупът е хвърлен на улицата, но нямало кръв, затова всички били сигурни че е умъртвен другаде. По едни галоши на улица, на която не е умъртвен, не може да се съди кой е убиецът. Всеки минувач преминал с галоши преди или след изхвърлянето на трупа, би могъл да остави следи.
Галошите:

• Едва ли са единствени, дузина по онова време са носили галоши
• Кънчев не е имал изключителен номер обувки-галоши, какъвто да няма никой друг на света
• Не е изключено един то четиримата да е ходил със същия тип галоши и да е имал близък до неговия номер
• Ако Кънчев си е оставил галошите в читалището, някой от бандата може редовно да ги е ползвал в лошо време, докато собственика им отсъства
• Следите от галоши може да са били там когато изхвърлили тялото

Обретенов научил детайлите за самоубийството на Кънчев от брат си още същата вечер и ги използвал, за да се спаси, включително за следите от галоши. Обаче не знаел, че в него е намерено тескерето му, нищо че не е било заверено, то си е било в самия Кънчев, който просто първоначално излъгал заптиетата, че го е забравил в паспортното. Намирането на тескерето в самия Кънчев е осветило лъжата на Обретенов и той е останал още четиридесет дни в кауша до Събранието... за което вече знаем как е заминал и кой го е пуснал да заседава от лична благодарност...

Гледах пак датите на заверките в тескерето на Ангел, което е публикувано в том първи. Протоколът на русенския ЧРК, в който вземат решение за убийството на Пенев е от 15-ти февруари, тогава съобщават и за пристигането му в града, а тескерето на Ангел е заверено на 13-ти февруари, че тръгва от Русе за Ловеч. Възможно е Пенев да е дошъл два дни преди написаното в протокола и да се е срещнал с Ангел.

Последната заверена дата от тескерето на Ангел е 29-ти февруари 1872-ра /високосна година/ и заверката е направена в Габрово. Дестинацията му е била Ловеч-Русе. Той е преминал през Търново, където е пренощувал в един хан на 1-ви март, движел се е с кон. В този хан става и срещата му с Цаню Захариев и Цаню свидетелства, че някакъв българин-турски шпионин слухтял какво говорят с Ангел и се опитвал да изкопчи информация от него. Ангел му бил казал, че е търговец на кожи за австрийска фирма и пътува за Русе /много конспиративно от негова страна/. В Търново Ангел не е заверявал тескерето си, според мен, а и според Цаню Захариев, той се е паникьосал, че го следят и повече никъде след Габрово не е заверявал тескерето си. Преминал е през Бяла и оттам е влязъл с Петър Арнаудов в Русе, където по думите на Арнаудов отишъл първата нощ да нощува в хан, там е оставил и коня си да се грижат за него. Това трябва да е било на 2-ри или 3-ти март, такива са разстоянията. Турската власт си е направила сметките по датите в тескерето му, щом последната заверка е била в Габрово на 29-ти февруари, той няма криле да прелети 160 километра за няколко часа до полунощ на 29-ти февруари или в малките утринни часове на 1-ви март до Русе, където е бил убит Пенев и са го изключили от заподозрените.

Но тескерето му е останало незаверено в Търново, в Бяла и финално в Русе, а е бил длъжен да го завери. 

За паспорта за излизане извън османската империя е било нужно заверено тескере, срещу което се е издавал паспорт за излизане и този паспорт се е вписвал в регистъра с данните на човека. Такова вписване има за Кънчев в началото на януари, когато Кънчев със същото тескере е преминал дестинацията Ловеч-Русе, това е отбелязано в този том, като се отбелязва, че въпросните документи потвърждават хипотезата на проф. Митев, че между 2-11 януари Кънчев е преминал от Русе в Гюргево и е ходил до Букурещ, за да се види с Каравелов. Допълнително писмото на Драсов от 10 януари подкрепя тази вече не хипотеза, а факт.

Но остава открит въпросът, защо след Търново Кънчев е спрял да си заверява тескерето, но въпреки това е влязъл инкогнито в Русе и също така инкогнито се е опитал да премине в Гюргево. Впрочем в светлината на всичко написано до тук за посещението му при драгоманина на руското консулство и намерените у него фотографии на руски офицери и запазения сръбски паспорт, въпросът става реторичен, Кънчев е преминал своя Рубикон, решил е да върви еднопосочно, той е нямал никакво намерение да се връща обратно, в противен случай е щял да завери тескерето си на влизане в Русе. Дефакто той сам по своя воля е преминал в пълна нелегалност и анонимност още с пропускането да си завери тескерето при влизането му в Русе.

Прочетох мнението Ви за намерените вещи около трупа на Пенев, но не ми се връзват нещата. Ако четиримата убийци са извършили мъченията и убийството някъде другаде и после са домъкнали трупа на Пенев на улицата, където е намерен, защо да си оставят колан и галоши на мястото. Не виждам никакъв смисъл от тяхна страна, да оставят улики, освен, ако са се надявали техните улики да насочат полицията в грешна посока.

Очевидно сметките им са били много криви, защото още на другия ден са ги арестували, според мен по донос на починалия след няколко дни скоропостижно техен другар Костаки. В документите касаещи тях изрично се подчертава, че при ареста им са били извършени и обиски. Арестът им е станал в читалището, следователно обиските са направени и там, а както Захари Стоянов свидетелства, тези пишман конспиратори са криели цялата комитетска документация и дори отрови точно в читалището. Били са заковани, даже не е имало нужда от изтезания и всякакви други средновековни мъчения.

[Borova gora]

Преди 14 часа, Б. Киров said:

Гледах пак датите на заверките в тескерето на Ангел, което е публикувано в том първи. Протоколът на русенския ЧРК, в който вземат решение за убийството на Пенев е от 15-ти февруари, тогава съобщават и за пристигането му в града, а тескерето на Ангел е заверено на 13-ти февруари, че тръгва от Русе за Ловеч. Възможно е Пенев да е дошъл два дни преди написаното в протокола и да се е срещнал с Ангел.

Последната заверена дата от тескерето на Ангел е 29-ти февруари 1872-ра /високосна година/ и заверката е направена в Габрово. Дестинацията му е била Ловеч-Русе. Той е преминал през Търново, където е пренощувал в един хан на 1-ви март, движел се е с кон. В този хан става и срещата му с Цаню Захариев и Цаню свидетелства, че някакъв българин-турски шпионин слухтял какво говорят с Ангел и се опитвал да изкопчи информация от него. Ангел му бил казал, че е търговец на кожи за австрийска фирма и пътува за Русе /много конспиративно от негова страна/. В Търново Ангел не е заверявал тескерето си, според мен, а и според Цаню Захариев, той се е паникьосал, че го следят и повече никъде след Габрово не е заверявал тескерето си. Преминал е през Бяла и оттам е влязъл с Петър Арнаудов в Русе, където по думите на Арнаудов отишъл първата нощ да нощува в хан, там е оставил и коня си да се грижат за него. Това трябва да е било на 2-ри или 3-ти март, такива са разстоянията. Турската власт си е направила сметките по датите в тескерето му, щом последната заверка е била в Габрово на 29-ти февруари, той няма криле да прелети 160 километра за няколко часа до полунощ на 29-ти февруари или в малките утринни часове на 1-ви март до Русе, където е бил убит Пенев и са го изключили от заподозрените.

Но тескерето му е останало незаверено в Търново, в Бяла и финално в Русе, а е бил длъжен да го завери. 

За паспорта за излизане извън османската империя е било нужно заверено тескере, срещу което се е издавал паспорт за излизане и този паспорт се е вписвал в регистъра с данните на човека. Такова вписване има за Кънчев в началото на януари, когато Кънчев със същото тескере е преминал дестинацията Ловеч-Русе, това е отбелязано в този том, като се отбелязва, че въпросните документи потвърждават хипотезата на проф. Митев, че между 2-11 януари Кънчев е преминал от Русе в Гюргево и е ходил до Букурещ, за да се види с Каравелов. Допълнително писмото на Драсов от 10 януари подкрепя тази вече не хипотеза, а факт.

Но остава открит въпросът, защо след Търново Кънчев е спрял да си заверява тескерето, но въпреки това е влязъл инкогнито в Русе и също така инкогнито се е опитал да премине в Гюргево. Впрочем в светлината на всичко написано до тук за посещението му при драгоманина на руското консулство и намерените у него фотографии на руски офицери и запазения сръбски паспорт, въпросът става реторичен, Кънчев е преминал своя Рубикон, решил е да върви еднопосочно, той е нямал никакво намерение да се връща обратно, в противен случай е щял да завери тескерето си на влизане в Русе. Дефакто той сам по своя воля е преминал в пълна нелегалност и анонимност още с пропускането да си завери тескерето при влизането му в Русе.

Прочетох мнението Ви за намерените вещи около трупа на Пенев, но не ми се връзват нещата. Ако четиримата убийци са извършили мъченията и убийството някъде другаде и после са домъкнали трупа на Пенев на улицата, където е намерен, защо да си оставят колан и галоши на мястото. Не виждам никакъв смисъл от тяхна страна, да оставят улики, освен, ако са се надявали техните улики да насочат полицията в грешна посока.

Очевидно сметките им са били много криви, защото още на другия ден са ги арестували, според мен по донос на починалия след няколко дни скоропостижно техен другар Костаки. В документите касаещи тях изрично се подчертава, че при ареста им са били извършени и обиски. Арестът им е станал в читалището, следователно обиските са направени и там, а както Захари Стоянов свидетелства, тези пишман конспиратори са криели цялата комитетска документация и дори отрови точно в читалището. Били са заковани, даже не е имало нужда от изтезания и всякакви други средновековни мъчения.

Аз също мисля, че след като е разбрал, че е следен, това е трябвало да усети много по-рано в предходните седмици, Кънчев се е притеснил за пренасяните документи, ще пропадне мисията му, ако го заловят с тях, затова е продължил да се придвижва нелегално, задвижвайки план Б. През цялото време е знаел, че няма да остане да работи във ВРО, но... искал Пълномощно, да работи в свой окръг с комитети, претендирал за права, подкрепял интригите на Дяковчанина вътре в организацията за сметка на Левски... и всичко това с идеята, че би хукнал във всеки един момент навън. Както и се случва. Трудно е да се каже доколко е бил полезен. Плюс, писането на Устав, който бил далече от Наредата на Левски и крил това от него. Проф. Генчев наляга на този факт, че буквално до последната вечер преди Събранието, Апостола не е очаквал какво да му приготвили.

Относно убийството на Пенев, още вестник Византис, а след него при препечатката и вестник Дунав, съобщават, че тялото му е изхвърлено на улицата. Ползвала съм нашите източници, от тази тема, за да си направя изводите:

https://bgrech.eu/archiv-bg/godina-2022-xxviii/broy-1-2-2022/putyat-na-tabloidnostta-suobseniata-za-smurt-v-bulgarskia-periodichen-pechat-prez-vuzrazdaneto
"Когато се преглежда, видя се, че няма никакъв знак от кръв, че e заклан от шията,"
https://botevgrad.com/news/46527/Prof-Ivan-Stoyanov-Vasil-Levski-e-edna-lichnost-pri-koyato-dumite-i-delata-se-slivat-izcyalo/ и др.

Коланът може и да е оставен нарочно, за заблуда, но може и да са забравили да го свалят от ръцете на жертвата, вързали са го с него, за да го измъчват. 

Не съм първата, която има съмнения, че освен на Пенев, Каравелов е искал смъртта и на Кънчев, freeservers бяха писали за това. Но моята логика е, че Пенев може да е пращал писма на Кънчев, изгорени в последната му нощ, да му е споменал за Сливен, изборите, Събранието и вестникарят да е бил силно притеснен от последствията. Някои детайли сега наистина виждам в друга светлина, а това означава, че са били оспорими, след като позволяват и друг анализ.