Народе???? или Кой предаде Левски?

[Б. Киров]

Преди 1 час, Borova gora said:

Аз също мисля, че след като е разбрал, че е следен, това е трябвало да усети много по-рано в предходните седмици, Кънчев се е притеснил за пренасяните документи, ще пропадне мисията му, ако го заловят с тях, затова е продължил да се придвижва нелегално, задвижвайки план Б. През цялото време е знаел, че няма да остане да работи във ВРО, но... искал Пълномощно, да работи в свой окръг с комитети, претендирал за права, подкрепял интригите на Дяковчанина вътре в организацията за сметка на Левски... и всичко това с идеята, че би хукнал във всеки един момент навън. Както и се случва. Трудно е да се каже доколко е бил полезен. Плюс, писането на Устав, който бил далече от Наредата на Левски и крил това от него. Проф. Генчев наляга на този факт, че буквално до последната вечер преди Събранието, Апостола не е очаквал какво да му приготвили.

Относно убийството на Пенев, още вестник Византис, а след него при препечатката и вестник Дунав, съобщават, че тялото му е изхвърлено на улицата. Ползвала съм нашите източници, от тази тема, за да си направя изводите:

https://bgrech.eu/archiv-bg/godina-2022-xxviii/broy-1-2-2022/putyat-na-tabloidnostta-suobseniata-za-smurt-v-bulgarskia-periodichen-pechat-prez-vuzrazdaneto
"Когато се преглежда, видя се, че няма никакъв знак от кръв, че e заклан от шията,"
https://botevgrad.com/news/46527/Prof-Ivan-Stoyanov-Vasil-Levski-e-edna-lichnost-pri-koyato-dumite-i-delata-se-slivat-izcyalo/ и др.

Коланът може и да е оставен нарочно, за заблуда, но може и да са забравили да го свалят от ръцете на жертвата, вързали са го с него, за да го измъчват. 

Не съм първата, която има съмнения, че освен на Пенев, Каравелов е искал смъртта и на Кънчев, freeservers бяха писали за това. Но моята логика е, че Пенев може да е пращал писма на Кънчев, изгорени в последната му нощ, да му е споменал за Сливен, изборите, Събранието и вестникарят да е бил силно притеснен от последствията. Някои детайли сега наистина виждам в друга светлина, а това означава, че са били оспорими, след като позволяват и друг анализ.
 

 

От дописката в Дунав излиза и един друг важен детайл за Стоян Пенев:

"Този Стоян е от жителите в махалата Бахче чифлиги в Русе и беше ученик в Русчушкото ислях хане. Tой като стоял няколко вpeме в Гюргево при търговския практор на императорското правителство, тамошните бунтовници мислели, че бил изпратен за шпионин от страна на правителството. А той като се усетил за това и като се страхувал за живота си, отишел в Букурещ, гдето се разболял и лежал около един месец. След оздравянието си, Стоян се завърна в Русе и като познат по доброто си поведение и бедно положение, велеятският тержуманин Ернест ефенди беше го зел при себе си с една малка плата, за да се приготовлява в писалището. Kогато pеченият тержуманин отиде в Букурещ с една особна мисия, отсъствието му се счете за един удобен случай за извършванието на лошото намерение..."

Търговският практор на императорското правителство е същият, който на 15 април 1872 е изпратил документа с описание на заподозрените личности в антиосманска дейност в Гюргево, адресиран до Външния министър в Портата и публикуван в том първи от Нови документи, частта от което донесение за Теофан Райнов цитирах по-горе.

Тоест преди да отиде в Букурещ и да стане словослагател в печатницата на Каравелов, Стоян Пенев е преминал филтъра на Гюргевския комитет, на който комитет Теофан Райнов в донесението на търговския практор до Външния министър е определен като секретар.

Цялото това действие - от минаването и проверката на Пенев през гюргевския комитет до започването на работата му в печатницата на Каравелов и бягството му от нея в средата на февруари 1872-ра - трябва да е стартирало, според мен, от основаването на русенския ЧРК през декември от Ангел Кънчев. В противен случай Пенев нямаше да премине успешно през филтъра на опитния двоен /а може би троен/ шпионин Теофан Райнов в Гюргево, който като секретар на комитета в Гюргево го е препоръчал лично на Каравелов, за да го вземе той за словослагател. Словослагателят чете всичко в ръкопис, не само публикуваните дописки от българско, но и тези, които не се публикуват по разни причини, при това словослагателят узнава кои са дописниците и откъде, нещо което не се публикува във вестника.

И тъй като Пенев е бил възпитаник на училището ислях хане, подготвящо кадри за вилаетската печатница в Русчук, а Кънчев още с идването си в Ловеч носи армаган на Левски откраднати набори от букви именно от тази печатница, допускам с голяма вероятност Кънчев да е бил гарант за Пенев, т.е. Пенев е бил негово лично протеже, за да отиде при Каравелов, върховния "бос" на нещото наречено БРЦК.

Само че има един неписан закон в херметично затворени нелегални организации, че гарантът отговоря с главата си при провал на гаранцията.

За Сливен: тези писма може да са касаели не само изборите, работата със Сливен е много по-"дебела" от изборите. В писмото му от 23-ти ноември 1871 до "неговата вярна дружина" Панайот Хитов приканва и наставлява сливенци за вдигане на всеобщо въстание в българско, не само в Сливен, писмото е публикувано в два варианта в т.1 от Извори на ДТС, стр 522. Това се прави без никакво допитване до Левски, извън полезрението на ВРО и Привременното правителство в Ловеч. 

Именно кореспонденции на Каравелов със сливенски дейци касаещи въстание може да са били особено интересни за османските власти. Затова и Обретенов и емисаря на Хитов в Сливен си отдъхват с облекчение, че "злото се е предварило" с убийството на Пенев. Ако Пенев е имал на ръка писма от и до Каравелов свързани с подготовка на въстание в сливенско, Каравелов е бил лично застрашен да последва съдбата на Христо Георгиев, нищо че е в Букурещ и че има сръбско гражданство, можело е да му се случи ненадейна животозастрашаваща случка. Подготовка на въстание не е някакви си избори в някакъв си комитет.