Отиди на
Форум "Наука"

Recommended Posts

  • Глобален Модератор
Преди 3 часа, Южняк said:

или, както го казах с по-малко от сорос думи "..часовникът тиктака и за двете страни". Маскарата му с маскара плагиатизира нашия форум и после се прави на итересен (тука пухтя възмутен). Ама нищо още не е разбрал, ние тука във форума на Наука, както обикновено, сме толкова напред в анализите, че му водим с пет обиколки и казваме какво ще каже сорос още преди да го е помислил.

Ако и ни плащаха за тези анализи като на Сорос или колкото той плаща за анализи. :beer:

Link to comment
Share on other sites

  • Мнения 288
  • Създадено
  • Последно мнение

ПОТРЕБИТЕЛИ С НАЙ-МНОГО ОТГОВОРИ

  • Потребители
Преди 1 час, Aspandiat said:

Не съм съгласен с това твърдение. Русия (Киевска) възниква като крайно агресивно държавно образование, много по-агресивно от съседните си Волжка и Дунавска България. Какво правят руските/норманските грабителски шайки (войски) през 9-10 век чак в Азербайджан и Южното Прикаспие, или около Константинопол, на хиляди километри от базите си. Няма в историята на Европа друга държава, която през първия век то съществуването си да унищожи 2 (две) други държави -  Хазария и Дунавска България (реалният унищожител на ПБЦ е именно Киевска Русия, ромеите само довършват нещата през 1018 г.).

 

Дори бих нарекъл Петербург геоикономическия наследник на Новгород. Нищо че Киров по-напред се подиграваше с твърдението ми, че Москва и Петербург като столици са символи на двете начала в руската историческа съдба - азиатското и европейското.

Струва ми се, че (Киевска) Русия през 11 и първата половина на 12 век е имала доста прилични шансове да се европеизира, въпреки тежащото й хазарско наследство и печенего-куманско съседство. До голяма степен европеизацията е можела да се осъществи благодарение на варяго-скандинавското наследство на Киевска Русия. Съдя за това от браковете, сключени от някои киевски велики князе. Ярослав Мъдри (1019-1054) се жени за Игигерда Шведска, Светополк Владимирович (1015-1016) е женен за дъщеря на полския крал Болеслав Храбри, Изяслав Ярославович (1054-1073) е женен за  Гертруда Полска, Светослав Ярославович (1054-1073) е женен за Ода Щатенска, племенница на немския император Хенрих Трети, Владимир Мономах (1078-1094) е женен за Гита, дъщеря на последния английски (англосаконски) крал Харолд Втори, Мстислав Велики (1076-1132) е женен за шведката Христина Ингесдотер, Мстислав Изяславович (1146-1149) е женен за полската принцеса Агнешка, дъщеря на крал Болеслав Кривоусти. Всеволод Чермный (1198-1202), който е женен за Мария, дъщеря на полския крал Казимир Втори, е последният киевски княз, женен за католичка и европейка изобщо.

Честите бракове с католички до средата на 12 век показва, че в Русия не е имало някакво отявлено усещане за противопоставеност на православните страни и православието с католицизма и католическия свят.

Едновременно с това обаче от средата на 12 век, пак на базата на сключените от киевските князе бракове (за които има данни, естествено, съпругите на редица князе са неизвестни), започва да си пробива път тенденцията за обръщане към Изтока и затваряне в себе си. Пръв поставя началото на това обръщане княз Юрий Дългоруки (ум. 1157), който е женен за дъщеря на куманския хан Аепа. Рюрик Ростиславович (1167-1194) пък е женен за дъщеря на куманския княз Белук. Останалите реални или титулярни киевски князе до Александър Невски, включително, са женени за местни славяно-руски и варяго-руски моми. Тоест обръщането към Изтока и затварянето в себе си започва още от средата на 12 век, несъмнено поради трудното съседство с куманите, а след монголското нашествие затварянето и (само)изолирането вече е факт.

 Не съм се подигравал, Aspandiat; то си беше някаква полемична разпаленост от моя страна, та да блесна с тезата си. Иначе плюс за поста ти, само че днес ги изчерпах 10-те. Първото ти възражение на Ариан щях да го направя, но ти ме изпреварваш; в този дух е и на Атом; сега Ариан може да каже или не каже нещо по въпроса, ако не каже, значи е съгласен.

Шансовете за тръгване към западно европеизиране май силно намаляват след и поради Разкола между Рим и Константинопол; а иначе Тойнби нарича Руската православна цивилизация и тази на Запада - еднояйчни близначи, е сега не цитирам точно, но със сигурност "близнаци", ще рече в жилите им тече роднинска кръв.

 

Link to comment
Share on other sites

  • Потребители

В този форум прочетох доста разгромни постове срещу "Ледоразбивачът" на Виктор Суворов, но за мен той като автор е преди всичко доста добре изграден военен анализатор (махаме специалните ефекти, с които борави от популистки и комерсиални подбуди). Та Суворов описва една доста сходна на днешната ситуация. Тогава, преди ВСВ, и Запада, и сталинова Русия (СССР) се надиграват и надхитрят, като всяка една от двете сили се опита да насочи милитаризираната Германия като свой "ледоразбивач" за овладяване на Европа - печелят САЩ, затова, както пише Суворов, Сталин отказва да приеме Парада на победата, той знае, че това не е победа.

Днес Германия е демократична европейска държава в американския протекторат Европа, тя не е геополитически фактор; Русия с военните си възможности е; новата потенциална "Германия" пред САЩ е Китай. Проблемът им е, че Китай е непредсказуем, той не влиза в спирала на милитаризиране. пак повтарям - китайците от няколко десетилетия следват своя конфуцианска доктрина, която заслужава специално внимание, това не е комунизъм.

Китай расте икономически и осъществява по един много специфичен начин разпространение на влияние чрез инвестиции - погледнете каква експанзия на на техни инвестиции има в Африка; за разлика от ЕС, който "изсипва" някакви милиарди евра на корумпирани африкански политици за услугата да не пращат гладни африканци в Европа, китайците строят железници и инфраструктура в целия континент.

Скоро се забавлявах с едно американско филмче за американски предприемачи, търсачи на нефрит в щатите, които чакаха китайските си инвеститори, за да кажат тежкото си "да" или "не" относно финансирането на находището.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

Прекалено задълбавате в неща, които нямат особено значение. Русия възниква като държава в периферията на християнската цивилизация. Точно както България. В един момент се християнизира и става част от тази християнства цивилизация. Нещо подобно става и с Армения. Арменците поне имат някакви догматични различия, а русите нямат - две три неща там по практиката и това е. Русия обаче развива антагонизъм, първо, защото е огромна по територия, за разлика от нас или от Армения, и не желае да играе втора цигулка, и второ - защото приемайки християнството, в даден момент удобно остава единствената православна държава, т.е развива чувство за уникалност. Голяма територия плюс уникалност няма как да дадат интегрираност. Оттук насетне русите се люшкат между озападняване, или антиозападняване, но и в двата случая със западни модели.

  • Upvote 1
Link to comment
Share on other sites

  • Потребители
Преди 18 часа, Aryan said:

Както вече написах, според мен началото на днешния антагонизъм е поставено още с разделението на християнството. Но трябва да се пазим от изкушението да обясним всички исторически явления с един-единствен модел или теория; Много са факторите, които оказват въздействие върху формирането на едно общество и неговите нагласи. Русия практически през цялата си история е фронтова държава. Тя е разположена на обширно равнинно пространство, без естествени защитни граници като планини или водни басейни, които я оставят открита и уязвима както от изток, така и от запад. От самото си възникване тя е обект на разрушителни нашествия първоначално от изток, а впоследствие и от запад (тук под термина Русия разбирам и многобройните руски княжества в периодите когато липсва централизирана държава). Усещането за уязвимост и застрашеност доминира като нагласа почти през цялата й история. Първата руска държава загива, защото е била основана на изключително "проветриво" място като степите на северното Причерноморие. Когато започва да се формира новата руска държавност около Москва, тя е локализирана далеч на север, в по-трудно достъпни и безопасни области, в голямата си част обрасли с гори. Но дори и при тази ситуация усещането за уязвимост остава, оттам и стремежът към сигурност на всяка цена. Сигурността става висша ценност, по-важна от свободата. Оттук и стремежът на Русия да се обгради с буферни държави; може би дори тенденцията към авторитарни управления и страхът да се "отвърже" икономическата предприемчивост (което значи свобода!) имат своите корени именно в този феномен.

Използвам при отговора си на този пасаж принцип от „айкидо” – инерцията на опонента в своя полза.

Оформя се нещо като „буридановото магаре между две купи сено” – трябва да се направи избор между СИГУРНОСТ (едната купа) и СВОБОДА, т.е. икономическа предприемчивост (другата купа);

1. ако не направи избора си „магарето ще умре от глад;

2. ако избере СИГУРНОСТ – ще се задуши от икономическа изостаналост и в крайна сметка пак ще стане жертва;

3. ако избере СВОБОДА (икономическа предприемчивост) ще загуби сигурността си и отново е много вероятно да стане жертва.

Какво да прави това „буриданово магаре”? как да получи едновременно СВОБОДА и СИГУРНОСТ?

Link to comment
Share on other sites

  • Потребители
Преди 20 часа, Aryan said:

Възходът на Германия променя ситуацията и принуждава Англия, Франция и САЩ да търсят сътрудничеството на Русия; Така се формират Антантата и антихитлеристката коалиция. След победата срещу Германия системата се рестартира, така да се каже и се връща в положението отпреди ХХ век. Отново на дневен ред излиза обкръжаването и задушаването на Русия. Падането на комунизма и разпадането на СССР не промени практически нищо в тази посока, само избистри ситуацията и показа, че не става въпрос за битка между идеологии, а за власт върху планетата.

Разбира се, важно е за Русия каква държава ще бъде, но от гледна точка на отношенията със Запада това е второстепенен въпрос. Дали ще бъде демокрация, диктатура или олигархия, държава на руските граждани или на руския етнос, тя се разглежда като стратегически противник и борбата срещу нея ще се води с всички сили и средства. Единственото обстоятелство, което може да промени този процес, е появата на някоя нова Германия, която да обърка сметките. Видя се че дори такава незначителна заплаха за Запада като ИДИЛ доведе до известна преоценка и САЩ допуснаха Русия да извършва военни операции съвсем близо до страна, членка на НАТО - нещо, което би било немислимо само преди няколко години. Дали тази нова Германия ще е Китай или някоя мюсюлманска държава (или блок от държави) или някоя нова терористична групировка, която да се разгърне в цяла Европа например, Русия трябва много добре да изиграе картите си. По-добре от предния път.

 

Убеден съм, и би могло да се докаже с анализ на взаимносвързани факти, че западния „близнак” от двойката на Западната цивилизация (Русия-Запад) е неизличимо болен от туморно заболяване, което се нарича „олигархично авторитарно управление”; това заболяване рано или късно ще доведе до метастази, чиито външен израз ще бъде безкомпромисна и сурова диктатура. Няма неоперативно лечение за такова злокачествено заболяване – западният свръх-елит е много компактно и консервативно ядро, което стъпка по стъпка получава все повече власт и няма да спре да го прави и по-натам.

Твърдя, че Съветска Русия загуби ВСВ (въпреки че „спечели” временно Източна Европа) много по рано от започването на тази война. Тя загуби втората световна война още през 1918 г., когато не успя да получи за свой съюзник в Европа Германия. Говоря за неуспешния опит за революция в следвоенна Германия, за "спартакистите" Роза Люксембург, Карл Либкхнехт, въстанието в Кил, и за Третия Интернационал.

Ако Съветска Русия имаше зад гърба си като лоялен партньор и съюзник една високоразвита индустриално и технически Германия, тя и без война можеше да получи СИГУРНОСТ и СВОБОДА в цяла Европа; Този шанс бе откраднат от Русия и Европа.

Тук мимоходом бих споменал името на една много интересна и доста подценена фигура, Рихард Зорге, работил за Третия Интернационал, но реално донесъл полза за Сталин и неговата военна машина. Но това е отклонение, заслужаващо специално внимание.

Сега Русия има уникалния шанс да изиграе своите карти в своя и за целия свят полза; тя може да си осигури лоялен и могъщ партньор в Азия в лицето на Китай, което би й дало не 4 или 20 години „глътка въздух”, а дългосрочна перспектива за просперитет и развитие.

Редактирано от Б. Киров
Link to comment
Share on other sites

  • Потребители

пропуснах да напиша най-важното, докато боядисвах доброволно "оградата на Том Сойер" в горните си два поста до Ариан; цялата тази моя конструкция може да бъде разбита много лесно, и бих се радвал и забавлявал, ако някой го направи убедително и аргументирано; аз самият мога да го направя също не зле, и пак бих се забавлявал.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребители

Аз честно  казано не разбрах какво пропонираш след първия параграф, та като ли да седна да "разбивам' конструкцията ти :)

По първия параграф

Руската православна цивилизация според Тойнби (виждам че си служиш с неговата терминология) не е част от "двойката западна цивилизация", а близнак на западната (може да се каже двойката "западна и руска православна"). От друга страна "Руската православна цивилизация" на Тойнби вече се озападнява (поглъща от западната) и е спорно и дискусионно доколко е съществуваща и "жива" в момента през 2016 година (то мисля че и самия Тойнби не би могъл да отвори ясно и еднозначно) 

За олигархията - да вярвам ти, в Русия и страните от ОНД няма олигархия и олигархични зависимости, нито в Гърция, такива има само в загнилия Запад ;) (всъщност би ли казал едно име на... шведски или... германски олигарх, че нещо не се досещам)

Олигархията е "изобретение" на източните и средиземноморските култури (Древна Индия, Антична Гърция) и днес си вирее пак в тези култури (то за мен страни като Русия, Украйна, особено Казахстан не са републики, а класически олигархии,ама както и да е, това си е мое мнение)

Италия е в олигархична и мафиотска зависмост,олихарси има и във Франция, но по на север в равновластните култури на германци и скандинавци не съм чул да има олигарси..В Гърция олигархичните зависмости и влияние са по-силни  от тези в България.

Quote

 

“The real enemy to market competition in Greece is the oligarchy, but it’s a taboo subject — politicians don’t discuss it and the media don’t write about it,” says Aristides Hatzis, a professor of law and economics at Athens University.

One reason is that Greece’s private television channels along with influential news websites and daily newspapers are in many instances controlled by oligarchs with editorial influence.

A US embassy cable released by WikiLeaks said: “Greece’s private media outlets are owned by a small group of people who have made or inherited fortunes . . . and who are related by blood, marriage or adultery to political and government officials and/or other media and business magnates.”

Taming such figures will not be easy: No member of the close-knit oligarch community has yet been toppled by Greece’s seven-year economic crisis, even though their media outlets are believed by some analysts to have racked up almost €2bn in unserviced loans from local banks as advertising revenues collapsed and handouts from state-controlled companies disappeared.

Still, they appear to have been weakened by the country’s severe recession and the fiscal constraints imposed by international creditors.

“They’re still powerful but their activities have been affected by recent efforts to clamp down on tax avoidance, for example through offshore companies,” Mr Hatzis said.

The oligarchs’ political influence also stands to suffer when new legislation requiring political parties to produce audited accounts is implemented. One Athens-based economist, who declined to be identified, said it would be harder in future for any who funded politicians to keep them “on the payroll”.

Greece has a long tradition of businesses relying on political contacts to push through deals — and of politicians seeking handouts from business to boost their electoral chances.

Mr Hatzis calls it “a small country where trust is lacking and the rule of law is not well enforced.”

The scale of such dealing grew in the 1990s as Greece’s economy took off on the back of market liberalisation required by the EU and increased funding from Brussels for infrastructure and technology projects.

Big contracts for EU-backed projects were shared among a small group of bidders. But occasional dust-ups over the largesse could spill into politics, sometimes with disastrous consequences.

In one case, Constantine Mitsotakis, a reformist prime minister, blamed Socrates Kokkalis, the founder of Intracom, a telecoms equipment producer, for instigating the fall of his government in 1993 over the prospective sale of Greece’s state telecoms company OTE to a French group that would have used its own equipment supplier — a charge Mr Kokkalis denied.

Intracom continued to sell equipment worth billions of euros to OTE, while its sister company Intralot provided automated gaming systems for OPAP, the state gambling monopoly.

Mr Kokkalis’s influence expanded through the launch of a popular radio station run by his wife and the acquisition of Greece’s top football team, Olympiakos.

George Papandreou, the former socialist premier who resigned in 2011, also claimed he was brought down by oligarchs after a finance ministry campaign to tackle widespread fuel smuggling revealed a Balkanwide scam that cost Greece €3bn a year in lost taxes.

“Several prominent bankers and industrialists were among those determined to see me go,” he told the FT.

The current generation of oligarchs, already well past normal retirement age, are gradually handing over their day-to-day operations to younger family members while retaining their power over politicians through handouts to finance their election campaigns and arranging access to television coverage.

Costas Bacouris, head of the Greek arm of Transparency International, the anti-sleaze watchdog, believes that — as ever — the oligarchs will try to adapt to changing circumstances.

“They continue to wield influence but they’re taking a wait-and-see position with regard to future political developments,” Mr Bacouris says. “My understanding is that a number of them have been making contact with Syriza but it’s not yet clear with what outcome.”

 

 

Редактирано от nik1
  • Upvote 1
Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

Понеже непрекъснато се прави паралел и сравнения с историята на Русия от създаването и - Киев на Святослав и Владимир,  Суздало-Владимир на Иван Калита и Симеон Горди,  Москва на Дмитрий Донски и Иван Грозни,  Петербург на Петър Велики, Елисавета и Екатерина, да уточним -  те нямат проблем със Запада и той няма проблем с Русия.  Какво да каже Франция, която многократно през XVII-XIX  воюва сама срещу Европа, но не я е обвинила , че иска да затрие уникалната и галиканска цивилизация. Да акцентирам, че през XVIII век гравитацията между Русия и Европа е най-силна във всички аспекти. Елисавета отменя ....смъртната присъда в империята, както и телесното наказание за дворяни. За пръв път поколение може да се похвали, че не е опитало камшика върху гърба си. Самовглъбяването и месианските залиатания са на доста по късен етап, видим след Кримската война.

  • Upvote 1
Link to comment
Share on other sites

  • Потребители

Ето едно мнение за съвременна Русия:

Примечания:

1 Терсермундистский - принадлежащий к третьему миру, от tercer mundo - третий мир (исп.)

Суверенная олигархия терсермундистского типа

pribylovskij_vladimir_articleimage.jpg

Сырьевая сверхдержава

В былые времена непатриотично настроенные диссиденты шутили: "Советский Союз" - это Верхняя Вольта с ракетами". Шутка была остроумная, но несправедливая. При всём том, что уровень жизни основной массы его населения не намного превышал африканский и уступал среднему латиноамериканскому, страной "третьего мира" СССР ни в коей мере не был. Он политически возглавлял "второй мир", боролся за мировую политическую гегемонию с лидером "первого мира"; по военному, промышленному, научному и культурному потенциалу был сравним с ведущими европейскими странами "первого мира". И даже загнивающий тоталитаризм брежневского и краткого постбрежневского времени принципиально отличался от непоследовательных - в смысле всеобщей регламентации жизни - авторитарно-олигархических диктатур Азии, Африки и Латинской Америки.

И даже когда советская коммунистическая империя рухнула от старческих болезней, свойственных всем империям, то на ее месте образовалось почти два десятка государств и полугосударств с ракетами и без, многие из которых по своему экономическому, социальному и политическому развитию значительно опережали хоть Верхнюю Вольту, хоть саму Мексику.

И однако почти все они - кто-то сразу, а кто-то по итогам двух- или трехлетней политико-экономической деградации - пополнили собой "третий мир", превратившись в государства зависимого капитализма с больной экономикой, бедным и беднеющим населением, недемократическим и неэффективным управлением и политической нестабильностью.

Однако ж и "третий мир" бывает разный: африканский, азиатский, латиноамериканский, 20-го века и 19-го. Из "третьего мира" иногда даже можно вырваться: не так давно это сделали некоторые латиноамериканские страны, а на наших глазах - Прибалтика.

Некоторые бывшие советские республики сразу пошли по пути постколониальной экваториальной Африки: диктатура, государственный террор, гражданские войны, сочетание того, другого и третьего. В частности, Туркменистан стал копировать покойную Центрально-Африканскую империю пункт за пунктом - за исключением разве что употребления за столом государя человеческого мяса. Узбекистан Каримова можно сравнить с Ливией Каддафи, Таджикистан - с Угандой. Казахстан и Азербайджан взяли себе в качестве официального образца современную Турцию, но пока у них больше получается Египет 40-50-летней давности.

Некоторым - в том числе России - повезло больше: мы оказались не в Африке, а в Латинской Америке. Хотя и у нас завелась своя локальная то ли гражданская, то ли колониальная война - как в Нигерии Биафра, своя наркотическая зависимость от "трубы" - как у той же Нигерии.

Двадцать первый век Россия встретила примерно в состоянии Колумбии середины двадцатого века и у развилки двух дорог, одна из которых вела в нынешнюю сравнительно благополучную и имеющую шанс на рывок Мексику, а другая - в Парагвай времен Стресснера, а оттуда и в Африку.

От африканского "третьего мира" Россия конца 90-х гг. отличалась не только уровнем промышленного производства, но и приличным набором политических и экономических свобод - хотя и необеспеченных укоренённостью демократических институтов и стабильностью. К началу 1999 года даже появились слабые признаки того, что заработали финансово-экономические институты - причем не по-африкански, а чуть более цивилизованно. В третье тысячелетие Россия вошла с несколько ожившим производством, благоприятной внешнеэкономической конъюнктурой (растущие цены на энергоносители) и новым президентом, с которым большинство населения связывало свои надежды на перемены к лучшему.

Ныне уже близок конец второго президентского срока Путина, сам президент продолжает пользоваться поддержкой большинства, но эта поддержка базируется уже не на надеждах на будущее, а на опасениях возврата прошлых бед.

Так и не оправившись от болезней, которые сгубили Советский Союз, не войдя в "первый мир" реально, Россия Путина пытается изобразить из себя то, чем она не является - великую державу, "энергетическую сверхдержаву" и даже демократию.

Что касается "энергетической сверхдержавы", то такие политико-экономические явления существуют - и тоже все в "третьем мире": Венесуэла, Саудовская Аравия, Эмираты, Нигерия. Россия встала в этот ряд, не сумев, однако, перенять у арабских шейхов обычай делиться доходами с подданными и строить дороги, а у политического класса Венесуэлы - слаборазвитые, но работающие демократические институты, например, более или менее честные выборы.

 

Управляемая олигархия

В политическом отношении позднеельцинская Россия представляла собой недоваренный бульон, в котором плавали элементы добродушно-волюнтаристской тирании "царя Бориса", полуфеодальной анархии ханов и губернаторов, слабых ростков демократии и мощных побегов чиновно-финансовой олигархии.

Олигархический строй с элементами авторитаризма - наиболее частая политическая система в странах "третьего мира". Олигархия ("правление немногих", "правление меньшинства" по-гречески) - это неограниченная политическая власть состоятельного меньшинства, коллективный авторитаризм класса крупных собственников. Вопреки новомодному словоупотреблению, олигархи - это не просто миллионеры, а миллионеры, имеющие монопольное право на государственные магистратуры. Олигарх - это не тот богатый, который сидит, а тот богатый, который имеет право посадить другого богатого.

Олигархи - это всегда те, кто равноудаляет от власти, а не те, кого равноудаляют.

При президенте Ельцине полноценной олигархии еще не было, поскольку, хотя состоятельное меньшинство уже имело в своих руках почти всю политическую власть, отсутствовала неограниченность, бесконтрольность, несменяемость этого властного меньшинства. В полной мере олигархия состоялась в России уже в наше время - при "коллективном Путине".
В качестве осознанных или неосознанных образцов при оформлении нынешнего политико-экономического устройства были избраны региональные модели, приобретшие законченный вид еще при Ельцине: бюрократический капитализм Юрия Лужкова в Москве и "управляемая демократия" Муртазы Рахимова в Башкирии (хотя, конечно, и башкирбаши практиковал более или менее лужковский капитализм, и московский мэр рулил демократией местами вполне по-рахимовски). Путин два эти источника и соединил, и устаканил.

Любимый многими (но неприменяемый официально) термин "управляемая демократия" (guided democracy) тоже восходит к "третьему миру" и прошлому веку: так назвал свой политический идеал (официально - лишь для переходного периода) лево-националистический президент Индонезии Сукарно. Собственно говоря, это уже существовало и раньше - в Латинской Америке второй половины 19-го века, но никак тогда не называлось. Антагонист и преемник президента Сукарно - право-националистический президент Сухарто - термин guided democracy в положительном смысле не использовал. Но именно Сухарто отшлифовал в Индонезии методы Сукарно до совершенства, благодаря чему его режим тоже именовали "управляемой демократией" (но - оппоненты, и в негативном смысле).

Суть "управляемой демократии" состоит в том, что внешне демократические институты сохраняются, но играют декоративную роль. Выборы, парламент, гражданские права и политические свободы, даже независимая от власти пресса - в какой-то степени и в каких-то рамках существуют, но предназначены правящей олигархией не для внутреннего употребления, а преимущественно для внешнего. Поскольку не иметь парламент и не проводить время от времени выборы стало начиная с XX века как-то неприлично.

Законченность, совершенный вид "управляемая демократия" приобретает, когда выборы проводятся регулярно и в соответствии с конституцией, но являются полностью управляемыми. В России совершенствование происходило поэтапно и, видимо, завершилось в 2005-2006 гг., когда "башкирская избирательная технология" г-на Рахимова, состоящая в том, что нежелательные субъекты политики до выборов не допускаются, распространилась повсеместно. Отныне выборы только формально закрепляют, легитимизируют (в глазах внешнего мира прежде всего) уже существующую "власть немногих" (олигархию).

Разумеется, ничего особенно нового ни Башкирия, ни Россия в целом здесь не придумали. В грубой и неприкрытой форме "башкирская избирательная технология" существовала в 19-м веке в Латинской Америке и существует сейчас в странах Черной Африки. В более изящном виде - практикуется в Юго-Восточной Азии и большинстве стран Северной Африки.

Надо признать, что управляемая олигархия может представляться значительно меньшим злом по сравнению с другой естественной для стран третьего мира формой существования - неприкрытым тираническим авторитаризмом. Естественно, что гораздо более комфортно жить в Египте, чем в Ливии, в Казахстане, чем в Узбекистане.

Однако существует явная связь между степенью "управляемости" и развитием. Страны, которые стремятся вырваться из третьего мира в первый, смягчают управление демократией и отказываются от него (Мексика, Турция). И наоборот (Белоруссия, Россия, Казахстан).

 

Суверенитет олигархии

Не приняв термина "управляемая демократия", наша бюрократическая олигархия выдвинула лозунг "суверенной демократии". Вообще-то суверен - это государь, монарх, антоним к слову подданный. Так что "суверенную демократию" можно истолковать и как "демократию, управляемую сувереном". Или управляемую коллективным сувереном - суверенной олигархией, что будет вполне соответствовать объективным реальностям Российской Федерации.

Прошлое и настоящее знают как единый-неделимый, так и разделенный суверенитет - это когда суверен со сравнительно меньшим объемом прав (король, герцог) был в полной мере сувереном для своих подданных, но имел над собою суверена с бОльшим объемом прав (другого, более сильного короля, императора, папу), или когда современные европейские государства делегируют часть своего суверенитета в Брюссель и Страсбург.

Терсермундистская1 олигархия всегда суверенна по отношению к подданным, но далеко не всегда суверенна по отношению к внешнему миру. Очень часто она выбирает компрадорскую идеологию и практику - полное следование в фарватере более сильной державы, например, США.

Наша пресмыкавшаяся при Ельцине перед Западом бюрократическая олигархия захотела стать суверенной, когда почувствовала, что оный Запад становится все более зависимым от нефти и газа. (Хотя иногда кажется, что политическую и экономическую зависимость от Запада наша олигархия - или ее влиятельная часть - сознательно стремится поменять на зависимость от Китая).

Поток нефтедолларов сделал олигархию суверенной и по отношению к народу: ведь достаточно совсем немножко отстегнуть пенсионерам, матерям и бюджетникам - и можно уже не обращать внимания на их брюзжание по поводу роста цен.

Но главное - это свобода от назойливой опеки Запада, от его резонерствующих правителей и визгливого общественного мнения. При пятидесяти долларах за баррель Запад согласился с отменой в России губернаторских выборов, хотя и не скрыл, что считает это неприличным. При ста долларах за баррель Запад примет третий срок Путина и бог знает что еще.

В отличие от стран первого мира, где партии выражают интересы социальных групп и именно через партии принято осуществлять власть, в странах третьего мира власть создает партии как инструмент своего влияния. Иногда эти "партии власти" недолговечны. Иногда наоборот, кажутся вечными, как мексиканская PRI - Революционно-институционная партия, посредством которой мексиканская суверенная олигархия управляла страной более 50-ти лет.

Российская "партия власти" - НДР/Единство с Отечеством/Единая Россия (фактически это одна и та же партия, расколовшаяся на недолгое время, но потом воссоединившаяся) - выстроена по лекалам PRI. Долговечность ее существования прямо зависит от того, продолжит ли Россия свой путь по тропам третьего мира или все-таки свернет с него. Интересно, что при Ельцине - а точнее, при низких нефтяных ценах - идеология российской PRI была прозападно-компрадорской. При Путине - точнее при высоких ценах на энергоносители - стала "суверенной" и - в данный момент времени - почти даже националистической (хотя иногда все-таки кажется, что тоже компрадорской, но просто прокитайской, а не проамериканской).

Однако нефтегазозависимый суверенитет - это как инсулинозависимый диабет. Цены же на нефть уже второй месяц как падают.

http://www.russ.ru/pole/Suverennaya-oligarhiya-tersermundistskogo-tipa

Link to comment
Share on other sites

  • Потребители
Преди 3 часа, nik1 said:

Аз честно  казано не разбрах какво пропонираш след първия параграф, та като ли да седна да "разбивам' конструкцията ти :)

По първия параграф

Руската православна цивилизация според Тойнби (виждам че си служиш с неговата терминология) не е част от "двойката западна цивилизация", а близнак на западната (може да се каже двойката "западна и руска православна"). От друга страна "Руската православна цивилизация" на Тойнби вече се озападнява (поглъща от западната) и е спорно и дискусионно доколко е съществуваща и "жива" в момента през 2016 година (то мисля че и самия Тойнби не би могъл да отвори ясно и еднозначно) 

За олигархията - да вярвам ти, в Русия и страните от ОНД няма олигархия и олигархични зависимости, нито в Гърция, такива има само в загнилия Запад ;) (всъщност би ли казал едно име на... шведски или... германски олигарх, че нещо не се досещам)

В този параграф (първият) отговарям на Ариан, че пред избора на Русия "свобода на икономическа инициатива" или "сигурност, чрез авторитарно управление", Русия би могла да направи един трети избор - свобода на икономическа инициатива И сигурност без авторитарно управление. То се вижда от цитирания негов текст, той поставя тази дилема.

Уточняването ти от втория абзац е абсолютно уместно и неточността е моя. Единствено имам възражения, че Русия се озападнява до степен на поглъщане от Запада. Според мен това "озападняване" е повърхностно, но не и същностно.

За олигархията - под "олигархия" в случая разбирам група от хора, които са си присвоили критична маса собственост в една държава или империя до такава степен, че държат "контролния пакет", позволяващ им да вземат абсолютно безконтролно решения в тази система; над законите и самите те Закон. Не коментирам дали в Русия има или няма олигархия - всички знаем, че има. Шведски или германски олигарх? Интересен въпрос - сещам се за Круп до ВСВ, и един шведски милиардер, на когото са казвали "кибритения крал", но сега не мога да се сетя за името му, но то е било преди ВСВ. Типичен български олигарх е бил банкерът Буров, той добре се е възползвал от парите си, за да влияе в политиката, и обратно - да прави пари от политиката. Има много интересни негови мемоари в с.Читанка, той дори се гордее с тази си дейност.

Редактирано от Б. Киров
Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

Ако Русия беше остров както Британия, полуостров както Италия, Испания, Скандинавия, ако имаше хубав мек климат както Европа, ако беше заобиколена от слаби държавици както Германия , или беше оградена от 2 океана както САЩ можеше да избира , да прави избор между средиземноморски или скандинавски , англо саксонски или френско - романски път на развитие. Но не би, там положението е друго и там няма такъв избор.

Ако баба имаше дръжка и долари щеше да стане байкер, но не би. Русия има суров и курав климат, огромни рядко населени пространства които навремето са могли да бъдат усвоени само съвместно. РУСИЯ за разлика от някога могъщата , а днес окупирана от САЩ и заселвана от африканци и азиатци Европа си имя свой път на развитие. Той прилича на европейският но си е свой. Русия не налага своя път на развитие , защо Европа иска да наложи своя ? ЗАЩО се сравнява с Русия ? Френско - римският и англо - саксонският - скандинавски път на развитие са подходящи за Европа и бившата колония на Европа - САЩ , сега властелин на Европа. ( Някога татарите владееха Русия сега е обратното. Със САЩ и ЕС е почти така. )

Русия с нейните климатични и географски особености не може да бъде усвоена с класически европейски пътища на развитие , особенно в по старите истоически епохи при ниво на развитие на техниката от 12 до 20 век например. Не случайно за трите последни века 18 ,19 и 20 век Русия последователно ликвидира както велики сили най - напредналите и силни държави на континента - Швеция, Франция, Германия. До того Русия ликвидира обкованите в желязо рицари тевтонци - ливонци - меченосци - кръстоносци , великите литовци и поляците. Отделно така за гарнитура - Прусаците на Фридрих Велики, Турци османци, японци, татари.

Русия се изтегли от сателитните си държави които се бореха за "НЕЗАВИСИМОСТ" . На следващия ден след изтеглянето младите демокрации бяха окупирани от САЩ , под формата на съюза НАТО и доказаха че просто не са способни да бъдат независими. Да и самата Европа също е окупирана, макар и богата. На какво основание държави или даже континент който вече е изиграл своята роля в световната история иска да налага свой път на развитие на независима страна ? Ами някога Месопотамия и Египет бяха пример за целият свят ! Дайте да вземем за пример днеска Египет и Ирак ?  По късно цивилизацията това бяха Гърция и Рим. Да ама ние не слушаме съветите на Ципрус ?  Времето на Европа отмина , бъдещето е интегрирането ни към Африка и Близкия Изток.  Защо Русия да взема пример от нас, на какво основание  ?

Редактирано от Du6ko
Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
Преди 1 час, Б. Киров said:

За олигархията - под "олигархия" в случая разбирам група от хора, които са си присвоили критична маса собственост в една държава или империя до такава степен, че държат "контролния пакет", позволяващ им да вземат абсолютно безконтролно решения в тази система; над законите и самите те Закон. Не коментирам дали в Русия има или няма олигархия - всички знаем, че има.

Олигарсите , комунизма и прочие Русия взе и копира от Запада. Маркс и Енгелс, Мафия и рекет, олигархия - това са открития на Запада , които Русия тъпо копира. Оказа се че нито немско - английското учение - Марксизма енгелсизма, нито англо- американската философия на олигархията са подходящи за Русия. Русия успя без кръв, макар и много болезнено да се освободи от марксизма докаран от Европа, сега се освобождава постепенно и от олигархизма копиран от САЩ при управлението на алкохолика ЕБН (Ельцин Борис Николаевич)

Хубаво е че демократични прогресивни процъфтяващи - Либия, Украйна, Ирак, Молдова, Сомали, Грузия, Афганистан, Косово и земите от Албания до Естония копират Запада , процъфтяват и богатеят. Нека процъфтяват, нека богатеят. Ама Русия не иска да е както тях. Руснаците не са завистливи , даже се радват на успехите им.

  • Upvote 1
Link to comment
Share on other sites

  • Потребители
Преди 7 часа, Б. Киров said:

В този параграф (първият) отговарям на Ариан, че пред избора на Русия "свобода на икономическа инициатива" или "сигурност, чрез авторитарно управление", Русия би могла да направи един трети избор - свобода на икономическа инициатива И сигурност без авторитарно управление. То се вижда от цитирания негов текст, той поставя тази дилема.

Уточняването ти от втория абзац е абсолютно уместно и неточността е моя. Единствено имам възражения, че Русия се озападнява до степен на поглъщане от Запада. Според мен това "озападняване" е повърхностно, но не и същностно.

За олигархията - под "олигархия" в случая разбирам група от хора, които са си присвоили критична маса собственост в една държава или империя до такава степен, че държат "контролния пакет", позволяващ им да вземат абсолютно безконтролно решения в тази система; над законите и самите те Закон. Не коментирам дали в Русия има или няма олигархия - всички знаем, че има. Шведски или германски олигарх? Интересен въпрос - сещам се за Круп до ВСВ, и един шведски милиардер, на когото са казвали "кибритения крал", но сега не мога да се сетя за името му, но то е било преди ВСВ. Типичен български олигарх е бил банкерът Буров, той добре се е възползвал от парите си, за да влияе в политиката, и обратно - да прави пари от политиката. Има много интересни негови мемоари в с.Читанка, той дори се гордее с тази си дейност.

Имах предвид днешните северни европейски страни, за които съм скептичен че съществуват олигарси и олигархични зависимости. Какво е различно сега: от времената на Круп? Ключови неща като: развито гражданско общество, стабилна и силна средна класа, променени културни особености на германското (скандинавските общества) в посока равновластие (ниско властово разстояние) и универсализъм..

Респективно:

Не виждам опции за "третия път" при Русия или за която и да е страна без развито гражданско общество, при липсваща средна класа, и при култура с висока степен на неразвновластие и in-groupе колективизъм..

  • Upvote 1
Link to comment
Share on other sites

  • Потребители
Преди 6 часа, Du6ko said:

Русия успя без кръв, макар и много болезнено да се освободи от марксизма докаран от Европа, сега се освобождава постепенно и от олигархизма копиран от САЩ при управлението на алкохолика ЕБН (Ельцин Борис Николаевич)

Е колко "постепенно" ще продължава това, Душко, то от времената на комунизма си съществуваха такива "олигарси" - всичките партийни секретари на републиките крадяха като за световно; Гайдар Алиев май (може и да се бъркам, да е бил някой друг) го бяха хванали с няколкостотин кг злато в дома му и планини от така презираните по време на соца долари. Айде сега - "постепенно"...Няколко века ли?

Link to comment
Share on other sites

  • Потребители
Преди 36 минути, nik1 said:

 

Не виждам опции за "третия път" при Русия или за която и да е страна без развито гражданско общество, при липсваща средна класа, и при култура с висока степен на неразвновластие и in-groupе колективизъм..

За едно и също говорим - и аз не виждам такива опции без тези условия, които изброяваш.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребители
Преди 8 часа, Б. Киров said:

Единствено имам възражения, че Русия се озападнява до степен на поглъщане от Запада. Според мен това "озападняване" е повърхностно, но не и същностно.

Според определението на Ада Боузман за цивилизации като модели, озападняването на Русия следва да е по-скоро същностно (отколкото повърностно) и необратимо

Т.е ако разглеждаме "култура"(ценностите и нормите на които хората отдават значниение)  и "цивилизция" (моделите на които хората отдават значение и са важни за тях) като различни неща (а те спред мен са действително различни- най-малкото защото културните различния съществуват в самата западна цивилизация, заб : колкото и да изглежда странно на някого  има разпознаваеми културни различия дори между скандинавските страни,какво става ако стравняваме юга със севера) "цивилизацията" на днешна Русия е ако не част от западната, то много близо до нея..

Какъв са особеностите на западния модел? Ще илюстрирам и ще направя връзките
1 Формална демокрация (руснакът се събужда и отива да гласува)
2. Пазарна и свободна икономика (руснакът се събужда и мисли как да си намери работа,как да спечели на пазара, как да се пласира)
3. Църквата е отделена от държавата.(руснакът се озападнява от 100 години и е озападнен)
4. Образование (руснакът се озападнява отдавна,и е озападнен)
5. Наука и технологии (руснакът е озападнен напълно) 

Вероятно може да се допълни с още една или две точки, но мисля че и с горното илюстрирам какво имам предвид

ПС

В тази връзка - когато пропонирам че западната цивилизция в момента  "поглъща" останалите (всъщност ислямската е все още "непогълната" такава) често оставам неразбран..(то за всичко трябват дефиниции и обяснения) 

Link to comment
Share on other sites

  • Потребители
Преди 2 минути, nik1 said:

 

Преди 8 часа, Б. Киров said:

Единствено имам възражения, че Русия се озападнява до степен на поглъщане от Запада. Според мен това "озападняване" е повърхностно, но не и същностно.

 

2. Пазарна и свободна икономика (руснакът се събужда и мисли как да си намери работа,как да спечели на пазара, как да се пласира)

 

Това напълно, според мен, липсва в Русия; в Русия няма свободен пазар, и това е нейният най-голям проблем. И тъй като и у нас донякъде, макар и в по-слаба степен, работи този "псевдо-пазарен" руски олигархичен модел, който добре познавам от личния си опит, можем да обсъдим това.

  • Upvote 1
Link to comment
Share on other sites

  • Потребители

ОК :) Склонен съм да се съглася

В България по-големият проблем е с липсата на пазар на труда, работодателите в по-малките градове са няколко или един, (Дори и  за Пловдив е спорно дали има пазар на труда) За останалото нещата в България не толкова са зле - България няма собствени ресурси, има малък вътрешен пазар, и около 70 процента от БНП на България се формира чрез износа, т.е БГ- бизнесът преобладаващо е насочен и обвързан със световния пазар, който е свободен 

 

 

 

 

Редактирано от nik1
  • Upvote 1
Link to comment
Share on other sites

  • Потребители
Преди 9 минути, nik1 said:

ОК :) Склонен съм да се съглася

В България по-големият проблем е с липсата на пазар на труда, работодателите в по-малките градове са няколко или един, (Дори и  за Пловдив е спорно дали има пазар на труда) За останалото нещата в България не толкова са зле - България няма собствени ресурси, и около 70 процента от БНП на България се формира чрез износа, т.е БГ- бизнесът преобладаващо е насочен и обвързан със световния пазар, който е свободен! 

 

 

 

 

Всеки който живее тук, трябва да е умствено изостанал, или от някакви користни подбуди да твърди, че у нас има свободен пазар. В една друга тема за марксизма спорихме с Алва за това, той по-скоро си развиваше утопиите за "комунизъм с човешко лице", сочейки ми за пример Титова Югославия и някакви негови мечтания от сорта на "сядат работниците и се разбират как да се разпределят Пари Прим"... Това си е страхотна отделна тема, защото, според мен, е може би най-важната причина за всички следващи от нея неблагополучия за страната ни - и това, за което водехме спорове в темата за армията, и още хиляди произтичащи от липсата на свободен пазар лоши последствия. А за това, че бизнесът търси пазар навън, абсолютно - щом няма вътрешен, търсиш външен.

  • Upvote 1
Link to comment
Share on other sites

  • Потребители

Да така е,  имах предвид и друго - от друга страна ние сме малък пазар, малка страна ,с малко потребителски възможности (спрямо това коетосе произвежда); Икономиките на по-малките страни принципно са по-отворени навън и обвързани с вънщните пазари (нещо като правило е,или има такава силна корелация)

От друга страна това че чак 70 процента от БНП се формира чрез износа ни (и проценът се покачва) - говори че ние в България сме бедни и потребяваме малко.

Редактирано от nik1
Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
Преди 2 часа, nik1 said:

Какъв са особеностите на западния модел? Ще илюстрирам и ще направя връзките
1 Формална демокрация (руснакът се събужда и отива да гласува)
2. Пазарна и свободна икономика (руснакът се събужда и мисли как да си намери работа,как да спечели на пазара, как да се пласира)
3. Църквата е отделена от държавата.(руснакът се озападнява от 100 години и е озападнен)
4. Образование (руснакът се озападнява отдавна,и е озападнен)
5. Наука и технологии (руснакът е озападнен напълно) 

 

Безспорно това е така. Съществува обаче една голяма разлика. Организацията на обществата на макро ниво в западния свят е националната държава. Е, има опит и за друг модел - съюз от национални държави (ЕС), но засега не е ясно дали ще е устойчив и доколко ще изпълнява функциите си.

САЩ например е държава с нация от граждански тип и всеки гражданин на страната е американец.  Няма акцент върху етническа или религиозна принадлежност както в страната като цяло, така и в отделните щати. Всички президенти до този момент са били протестанти (с изключение на Кенеди), но протестантството, поне официално, няма по специален статут от останалите религии. Германия е държава с нация от етнически тип, но без водещо вероизповедание и т.н.

Русия в това отношение не е дефинирана. Тя е обединение на субекти организирани по етнически принцип и по-скоро прилича на империите от 19-ти век. При това положение обаче липсва спойката и страната постоянно е в риск от разпад. Проблемът е, че не може да си го позволи. На границата между Европа и Азия съществува пояс от етнически републики. Ако те се отделят, страната ще се разкъса на европейска и азиатска част, без физическа връзка помежду им. 

Russia_republics_ethnic.jpg.f8472a426e90

 

Западният модел  в случая е или да се оставят колониите да се отделят, а остатъка да се дефинира като Русия на руснаците - т.е. държава с нация от етнически тип или да се преформатира на национална държава с нация от граждански тип подобно на САЩ. Трети път не виждам.

Сега, възможно е и да съществува, но не и според западните разбирания. Лично аз не знам например каква е спойката в Китай. Дали е комунистическата идеология, дали е конфуцианството като философия, дали е гражданската нация или нещо друго. 

п.п. Русия не е изключение. Великобритания например също не е дефинирана. Британската идентичност доколкото знам е на заден план в сравнение с етническите - англичанин, шотландец, ирландец и т.н. и подобно на Русия също има постоянен риск от разпад. Голямата разлика е, че там поне има някаква спойка - кралската институция

Редактирано от Atom
  • Upvote 1
Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
1 hour ago, Б. Киров said:

Това напълно, според мен, липсва в Русия; в Русия няма свободен пазар, и това е нейният най-голям проблем. И тъй като и у нас донякъде, макар и в по-слаба степен, работи този "псевдо-пазарен" руски олигархичен модел, който добре познавам от личния си опит, можем да обсъдим това.

СВободен ли е пазарът, или не е свободен, няма особено значение. Важното е да го има, а го има, защото в Русия има брутален капитализъм, който естествено без пазар не може.

  • Upvote 1
Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

Интересен момент е как медиите в Русия (а и папагалите в България) отразяват срещата между руския патриарх и папата.

Quote

Как отмечают наблюдатели, такого события в христианской истории не было с 1054-го года, то есть более тысячи лет, с момента великого церковного раскола.

И някои от българските:

Quote

Тази среща ще бъде първата между патриарха на Руската православна църква и глава на Римокатолическата църква след схизмата от 1054 година. 

 

И двете твърдения са безсмислени и манипулативни. Подобни срещи на римски папа и източен патриарх е имало и преди, включително и с българския (Максим). От друга страна ако се визира, че това е първата среща между руски патриарх и римския папа, то няма как да кажеш, че такава няма повече от 1000 години, по простата причина, че руската патриаршия е много по-млада (от 1589г). 

Това е типично руско лутане в търсене на историчност и идентичност.  

 

Редактирано от Atom
  • Upvote 2
Link to comment
Share on other sites

Guest
Тази тема е заключена!

За нас

"Форум Наука" е онлайн и поддържа научни, исторически и любопитни дискусии с учени, експерти, любители, учители и ученици.

За своята близо двайсет годишна история "Форум Наука" се утвърди като мост между тези, които знаят и тези, които искат да знаят. Всеки ден тук влизат хиляди, които търсят своя отговор.  Форумът е богат да информация и безкрайни дискусии по различни въпроси.

Подкрепи съществуването на форумa - направи дарение:

Дари

 

 

За контакти:

×
×
  • Create New...