Отиди на
Форум "Наука"

Спирам с българската литература, не се издържа


Recommended Posts

  • Потребител
Преди 4 часа, Б. Киров said:

Малко съм чел съвременни български автори от последните 20 години. Някой от съфорумците може ли да ми направи негова класация на автори и произведения, които си заслужава да се прочетат – но само художествена проза и поезия, без публицистика и научни публикации?

За поезия се сещам имената на Дарина Дечева и Павлина Йосева.

Макар че предпочитам проза, ми е трудно да посоча съвременен прозаик. Сетих се - Петър Делчев и неговите Трънски разкази. Препоръчвам ги. Пак са на селска тематика, но има колоритни образи, сюжет, приключения... бе, струва си да се прочетат.

Преди време Глишев беше пуснал тема за липсата на средновековна светска литература. Не се наемам да търся причините, но е факт, че нямаме такава. И, вероятно, и тук се крие проблемът. Нямаме епическа литература. Нито Ел Сид, нито Робан, или Артур, или Иля Муромец... да не изреждам. Сал един Крали Марко, но той е доста по-късен. Вероятно ни липсва традиция и това се отразява и до днес.

Link to comment
Share on other sites

  • Мнения 137
  • Създадено
  • Последно мнение

ПОТРЕБИТЕЛИ С НАЙ-МНОГО ОТГОВОРИ

ПОТРЕБИТЕЛИ С НАЙ-МНОГО ОТГОВОРИ

Posted Images

  • Глобален Модератор
Преди 19 часа, Frujin Assen said:

От това което си написал следва, че зависи много кой и за кого пише. Нека видим конкретно тогава какво има в сериалите предназначени за по бедната част от населението. Взимам Нова тв и отваряме секцията със сериалите. От ежедневно общуване знам какво гледа майка ми и други жени.

http://play.novatv.bg/kategorii/seriali

Гледаните от тях сериали са;

Войната на розите турски сериал за бедно момиче което става богато (Пепеляшка)

До последен дъх турски сериал Пепеляшка

Забраненият плод турски живота на богатите

Малката булка индийски започва като Пепеляшка, но почти веднага става разказ за живота на богатите

Моята карма индийски Пепеляшка, но скоро прераства в животът на богатите

Огледален свят турски Пепеляшка

Прости ми турски Пепеляшка

Ритъмът на мечтите индийски живота на богатите

Виждаме, че огромната част преразказват Пепеляшка която приказка очевидно е силно харесвана от по красивия пол. Интересното е обаче, че сериалите са дълги. Сватбата на Пепеляшка с принца обаче не е края, а началто на разказа. След това социално се описва живота на богатите. Не са малко сериалите в които всички герои са богати, но май няма сериал в който всички действащи лица да са бедни.

Кой е Елин Пелин, кой е Чудомир? Хора от народа, които пишат за народа. И човек си задава въпрос, защо при толкова много бедни градски жители няма нито един сериал който да описва живота им? Защо задължително става въпрос за живота в охолство? Както преди време каза Борис Юлин в една своя лекция, защо в никой от съвременните филми и сериали никой не работи? Те се женят, развеждат, плетат всякакви интриги, но темата за това кой как си изкарва прехраната отсъства.

За мен отговора е следния. Дори в този форум не веднъж съм срещал надмеността към бедните. Щом човек няма пари значи той е нещо средно между амебата и еуглената. Да, бедния отруден човек не може да оцени възвишените произведения. При това смея да твърдя не само в България, но и навсякъде по света. Но той отлично разбира Андрешко (положителен народен герой) и Бай Ганьо (отрицателен народен герой), защото такива хора в такава среда той среща всеки ден.

Тоест високата култура е културата на богатите. Те имат пари, тази литература се издава и рекламира.

 

Много бъркаш, Фружине. Тъпите индийски и турски сериали, или чиклита на писателки като Даниел Стийл и Сандра Браун са за масова консумация. Затова никога няма да бъдат признати за стойностни и за част от световното културно наследство. Така както бургерът от заведение за бързо хранене не може да се сравнява с менюто на някой френски майстор-готвач.

Това че сапунките (и в киното, и в литературата) поднасят захаросани сюжети е логично и тук мога да говоря и от личен опит, доколкото съм работил няколко години в "развлекателния бранш", макар и не в киното. Хората и без това имат куп всекидневни и по-сериозни проблеми, и то не само у нас: не стигат парите, ядове, семейни и лични неприятности, болести и т.н. Затова на тях трябва да им се позволи да помечтаят, като им се поднесе един свят и сюжет, който е различен от техния. Например жените искат да гледат/четат за красиви мъже и жени, за голяма и пламенна любов, за лукс, красота и т.н. Другото го виждат всеки ден около себе си. Защо при това положение да не им се поднесат мечти. Ако им се поднесат мечти под формата на филм или книга, хората могат да реагират по 3 начина: 1) да се отчаят още повече от несъответствието между своя живот и онзи другия; 2) да си помечтаят и донякъде да се утешат от това несъответствие; 3) да решат да променят живота си към по-добро. Ако сериалите и книгите за масова консумация предлагаха болести, изневери, предателства, бедност, мизерия, ефектът върху зрителя/читателя ще е само отчаяние и депресия. Кой би имал полза от това? Нито потребителят на такъв продукт, нито производителят, нито обществото като цяло.

И да, високата култура е за богатите. Но и за ценителите. Но с рекламирането й бъркаш пак. Да си видял реклама на мерцедес по телевизията? Не си, защото Мерцедес е... мерцедес и който може да си го позволи, знае за какво иде реч. По телевизията вървят реклами за перилни препарати и пасти за зъби, които се купуват всеки ден. Така е и с масовата култура.

Редактирано от Aspandiat
Link to comment
Share on other sites

  • Глобален Модератор
Преди 31 минути, самотния вълк said:

Преди време Глишев беше пуснал тема за липсата на средновековна светска литература. Не се наемам да търся причините, но е факт, че нямаме такава. И, вероятно, и тук се крие проблемът. Нямаме епическа литература. Нито Ел Сид, нито Робан, или Артур, или Иля Муромец... да не изреждам. Сал един Крали Марко, но той е доста по-късен. Вероятно ни липсва традиция и това се отразява и до днес.

Спомням си, че Глишо беше писал такава тема, но не помня в кой раздел е. Струва ми се, че важна причина за липсата на качествена нова и модерна българска литература е липсата на аристокрация у нас. Тя със своите нужди и вкусове движи и дърпа високата култура, към която е толкова враждебна настроен наш Фружин. При отсъствието на аристокрация, културата и литературата остават в рамките и нуждите на ширпотребата.

Редактирано от Aspandiat
Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
Преди 1 час, самотния вълк said:

За поезия се сещам имената на Дарина Дечева и Павлина Йосева.

Макар че предпочитам проза, ми е трудно да посоча съвременен прозаик. Сетих се - Петър Делчев и неговите Трънски разкази. Препоръчвам ги. Пак са на селска тематика, но има колоритни образи, сюжет, приключения... бе, струва си да се прочетат.

Преди време Глишев беше пуснал тема за липсата на средновековна светска литература. Не се наемам да търся причините, но е факт, че нямаме такава. И, вероятно, и тук се крие проблемът. Нямаме епическа литература. Нито Ел Сид, нито Робан, или Артур, или Иля Муромец... да не изреждам. Сал един Крали Марко, но той е доста по-късен. Вероятно ни липсва традиция и това се отразява и до днес.

Павлина Йосева e запомняща се  личност, с актьорски заложби  :), знам я от събиранията на "Хулите", където  се е случвало  да присъствам сато слушател .

Други, които са ме впечатлили  там със забавно-сериозни изпълнения са Райчо Русев Райсън и Иван Ненков (автор на много от текстовете на НЛО ).

Определено в българската култура липсват вековните традиции на запада. Важи и за литературата. Но това не означава, че всичко е ширпотреба. Елин Пелин и Чудомир са достъпни , но написаното от тях не е масова култура, т.е. продукт за забавление на простолюдието. Не е и елитарна култура за ограничен затворен снобски висш кръг. Може би деленето висша - масова култура не е достатъчно за добро класифициране.

Редактирано от Doris
Link to comment
Share on other sites

От над 20 години изобщо не се интересувам от бг литература. Мога да споделя моя случай. Като дете , младеж и млад мъж четях доста, още повече слушах внимателно разни типове и типажи, запомних поведението им, сглобих мои си много на брой модели, ползвах ги в реалния живот, експериментирах с живота си и с този на околните. Беше забавно и ползотворно. Имах и сега съм запазил доста, огромно въображение , фантазия и проиграване на житейски ситуации, общуване , преди то да се е случило. 

С времето загубих интерес към художествената литература, успявах да предвидя какво ще прочета, играта с език и сюжет, литературната психология, не успяваше да ме впечатли. При моето докосване и изживяване в литературата ползвах двуезичие, работих и сега пак с два езика, можех да съм по бърз и по творителен така. Сега когато редя думи и мисля с език, работя със старото двуезичие , като в последните години ползвам и трети, така съм още по свободен.  Когато реша да си почивам мога да  създавам  <филми> в главата си  да поставям <пиеси> да редя стихове. Нямам потребност от още <култура> . Достигнах собствения си предел и от тук трябва да се надскачам, което вероятно ще стане в полето на някоя моя илюзия:).

Научих се да чета мислите на хората по оскъдна информация на техния речев заформящ се поток. От няколко трудно разбираеми думи, изречения , вече съм усетил обекта на техните стремления за момента или периода, както по някога и в живота им.

Искам да узная отговорите на много въпроси , от всеки, за всеки, ежедневни, до важни за дадената личност, общочовешки, фундаментални. Правя си моя <статистика> , имам собствен набор задачи и записвам всичко за други след мен.:)

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

Преди време го бях пускал това, ето за БГ литературата конкретно:

"

Да ти серем на бг литературата

Скуката е основен съпътстващ фактор в българската литература. Скуката премесена с опит да се правиш, че не си скучен.

Фактът, че лицето Калин Терзийски — лауреат на премията “най-дървен дървар в писателските среди и респективно най-талантлив писател в дърварските среди” има док файлове, в които чинно копи-пейства “писмата”, които получава от читатели, за да топли жалкото си его, идва да ни покаже каква идиотия цари наоколо. Като прочетох част от получения фийдбек, ми идваше да си набия тапа в гърлото, за да не повърна от равносилната скучност на хората, които са му писали хвалебствени оди по пощата. Толкова еднакво скучни бяха с творбите му, че за момент заподозрях как той сам си ги пише с рандъм имена отдолу, нали се сещате, като тестимониалите в сайтове за джънк: “животът ми се промени”, “това е гениално” и така нататък.

Сега, нищо лично, нито го познавам, нито имам мерак да го познавам, обаче така и така съм започнал с него, ще го ползвам навсякъде. За еталон за скука ще въведа единицата “един Калин”. Без да искам да съм язвителен и на тема възраст, лични качества и прочие, ама на 45 години да бягаш от реалността, че за писател не ставаш, е равносилно на живот в друга галактика. И не, многозвездните ревюта в Гудрийдс и файлчето с коментари от читатели не те правят по-малко скучен. Просто огромна част от читателите са скучни като теб, братле. Сиви, скучни хора. И е много показателно, че в едно негово интервю открих това:

- Кои са истинските хора на литературата според вас?
- Мартин Карбовски, Тома Марков, Радослав Парушев, Богдан Русев, Момчил Николов, Васил Георгиев, и аз, и Емил Йотовски. От по-старите Деян Енев, Емил Андреев. Изчезването на списанията вкара в книгоиздаването една голяма група наистина талантливи писатели, които преди това са били „лайфстайл” писачи.

Е, точно там е проблема. Че лайфстайл писачите не си останаха лайфстайл писачи, а станаха автори. Понеже в периода си на лайфстайл писачи създадоха най-добрите си неща. Карбовски например. Последните му добри неща бяха в Егоист. После взе да бърка журналистическия език в безвкусни и откровено тъпи позиции по актуални теми, колкото да каже нещо и сега вече като му видя името някъде ми е тотално през кура какво иска да каже. За творчеството на Тома Марков дума изобщо няма да отварям. Всъщност не знам как хора на по 40+ така и не разбраха, че не е много голяма кирия да си пишещ алкохолик. Че разликата между теб и обикновения е, че ти имаш трибуна. Но това не значи, че обикновения алкохолик при наличие на такава няма да каже същите и дори по-добри неща. Но пък хей, важно е да имаш добри познати. Защото тая работа е същата като оная работа — става с хора, не с качества.

Между другото, прочетете цялото интервю. Можех да го линкна още в началото и да си спестя писането на всичко — прекрасна илюстрация за хала на нещата е. И също така между другото, към горния списък бих добавил и друго също толкова скучно и драматично лице — Георги Господинов.

Веднъж гостувахме в програма Христо Ботев с някакъв човек, на който дори не помня името, но чиято основна житейска гордост беше, че е “единствения жив класик, както се шегуваме с приятели”, понеже някакво негово произведение било включено в учебник по не знам си какво. Еми да, така е. Когато книжния пазар в страната е с такъв обем, че най-продавания бг автор може с хонорарите от всичките издания да си купи една нова Дачия, както вече казах, не ти остава нищо друго, освен да търсиш алтернативни нива на гордост. Сега, много искам да се извиня, ако подценявам някого и вместо Дачия може да си купи Шкода. Много се извинявам още веднъж.

В същата лодка се намират и един друг тип автори, които не пишат защото много ги бива, а защото тоя месец примерно не искат да са декоратори, адвокати, пиар експерти, или нещо такова, а да имат ново, малко по-възвишено амплоа. То се знае, за тях чупките отново са важни. Важно е медиите да тръбят, да има посещения в телевизии и да се създава обществен образ. Една такава, дето няма да й казвам името, защото организацията, на която мъжа й е съсобственик има интересната способност да прави така, че всичко негативно казано за тях изчезва по един или друг начин; та този продукт на маркетинга бичи исторически съспенси по 1000 страници, па ходи на полюса, па с някъв принц при Слави кисна, па се влюбва в турски писател, па какво ли не направи за да й излезе името на писателка. Не защото има какъвто и да било талант или какво да каже — тежката логорея не е имане какво да кажеш — а защото може да си го позволи. И между другото, постигна го. И тя като Емо Чолаков успя да влезе в устата и сърцата на определен кръг наши сънародници, ако и да са по-скоро в третата възраст. Така щото един ден като бях при нашите, майка ми ми направи следното изречение: “Днес във фестивалния има среща с писателката хикс. Онази младичката, умничката, хубавичката, талантливичката, интелигентничката…” Сигурно и още щеше да продължи, ако не бях разпрал въздуха с чобански смях. По-долу ще разберете, че милата ми майчица е типичен представител на 99-те процента с всички произтичащи от това последствия. Милата ми майчица също така не бе чела писателката по него време. Базираше впечатленията си на изградения й медиен образ, според който хикс също е и “една от най-обичаните писателки в страната”. Негре, моля ти се!

"

https://web.archive.org/web/20160405035640/http://takaitaka.com/книгите-са-овъррейтед-драги-ми-квазии/

Редактирано от kall
Наложителна редакция на линка:-)
Link to comment
Share on other sites

  • Потребители

Сумирах всички споменавани в различни постинги от тази тема имена на съвременни български автори и ето какъв внушителен списък се получи:

Александър Секулов

Атанас Раденски

Богдан Русев

Васил Георгиев

Галина Златарева

Георги Господинов

Дарина Дечева  

Деян Енев

Емил Андреев

Емил Йотовски

Калин Терзийски

Мартин Карбовски

Момчил Николов         

Павлина Йосева

Петър Делчев

Радко Пенев

Радослав Парушев

Светозар Стоянов

Тома Марков

Хари Грънчаров

Янислав Янков

Не всички от тези имена бяха споменавани с добро (особено в последния постинг), но от тях съм чел нещо само от Калин Терзийски, и не беше чак толкова зле, напротив, според мен. Карбовски, то се знае, кой не е чел от Карбовски, кой не е чувал Карбовски, но не знам дали пише художествена проза. Изпуснал ли съм някое значително, според вас, име или прибавил ли съм (пак според вас) някое, което не си струва да се чете?

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

Според статистиката за 2015 г. има 2279 български заглавия. Означава ли това, че 2000 писатели са публикували? Един на 3000 простосмъртни излиза. Каква е статистиката в други държави?

Link to comment
Share on other sites

  • Потребители
Преди 16 минути, vorfax said:

Според статистиката за 2015 г. има 2279 български заглавия. Означава ли това, че 2000 писатели са публикували? Един на 3000 простосмъртни излиза. Каква е статистиката в други държави?

 
 

Според мен, точно това означава, но тук влизат и разни книги като "Готвене на спагети", "Гадаене по Зодиака" и т.н, а също така и преиздания на вече издавани автори, както и нехудожествена литература, всичко от български автори - така ги водят в класификатора на Народната библиотека, откъдето се получават ISBN, така че статистиката е вярна. За други държави, не знам, но е наистина интересен въпрос. Нямам представа откъде може да се намери информация, освен от техните класификатори, издаващи ISBN.

Редактирано от Б. Киров
Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

Накратко, в БГ е пълно с писатели, по-скоро "писатели". Авторът на публикуваното от мене също е писател, Ивайло Борисов се казва, просто го казвам за списъка на Киров. Пропуснати са и още личности- Иво Сиромахов, Недялко Йорданов(още е жив) и други труженици. А защо пропускаме и тази светла личност: http://www.booksbg.org/Научна-литература/Биографии/Аз-Азис (доста неангажиращо мозъка четиво:-) От дамите- Ваня Щерева, Людмила Сланева, Леа Коен и т.н. Абе много "писатели", много нещо, направо е чудно, че поне по теория на вероятностите един не е написал нещо за Нобел:-)

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
Преди 1 час, Б. Киров said:

Сумирах всички споменавани в различни постинги от тази тема имена на съвременни български автори и ето какъв внушителен списък се получи:

 

 

 

Александър Секулов

 

Атанас Раденски

 

Богдан Русев

 

Васил Георгиев

 

Галина Златарева

 

Георги Господинов

 

Дарина Дечева  

 

Деян Енев

 

Емил Андреев

 

Емил Йотовски

 

Калин Терзийски

 

Мартин Карбовски

 

Момчил Николов         

 

Павлина Йосева

 

Петър Делчев

 

Радко Пенев

 

Радослав Парушев

 

Светозар Стоянов

 

Тома Марков

 

Хари Грънчаров

 

Янислав Янков

 

 

 

Не всички от тези имена бяха споменавани с добро (особено в последния постинг), но от тях съм чел нещо само от Калин Терзийски, и не беше чак толкова зле, напротив, според мен. Карбовски, то се знае, кой не е чел от Карбовски, кой не е чувал Карбовски, но не знам дали пише художествена проза. Изпуснал ли съм някое значително, според вас, име или прибавил ли съм (пак според вас) някое, което не си струва да се чете?

 

Един доста интересен разказ на Карбовски

https://chitanka.info/text/8340/35#textstart

Липсва Алек Попов (Мисия Лондон), също старите, но още пишещи Недялко Йорданов, Стефан Цанев, Георги Константинов, Румен Леонидов.

Тоя казал нещо, оня копи-пейстнал - така няма да се получи ясна представа за съвременната българска литература. При съвременните технологии и свободи  може да се събират безброй имена, но кой наистина е писател или поет, кой само вдига шум е друг въпрос.

 

 

Редактирано от Doris
Link to comment
Share on other sites

  • Глобален Модератор

Да добавим 

Тихомир Димитров  - https://asktisho.wordpress.com/about/ 

- Димитър Герганов - http://www.bookstarters.net/sample-sites

Редактирано от ISTORIK
Link to comment
Share on other sites

  • Глобален Модератор

Да споменем и някои от по-известните български автори на книги-игри:

- Любомир Николов

- Неделчо Богданов

- Георги Караджов

- Георги Миндизов

- Веселин Булев

Редактирано от ISTORIK
Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
1 hour ago, Doris said:

Тоя казал нещо, оня копи-пейстнал - така няма да се получи ясна представа за съвременната българска литература. При съвременните технологии и свободи  може да се събират безброй имена, но кой наистина е писател или поет, кой само вдига шум е друг въпрос.

Самият факт, че почти никой не е чувал всичките тези образи, а част от тях изобщо са известни с други прояви, ясно говори за качеството като цяло.

PS Ето и темата, където пуснах преди време писаницата на Борисов.

 

Редактирано от kall
Link to comment
Share on other sites

  • Потребители
Преди 45 минути, Doris said:

Ако не си чувал за нещо, това значи, че нямаш информация добро ли е или не.

Напълно споделям това мнение, както и че дори и да си чувал и да имаш информация, докато не си прочел лично и нямаш свое мнение и поглед, пак не можеш да знаеш добро ли е или не. Благодаря на всички, които ми посочиха имена на писатели, някои произведения на които успях да открия. Започвам да чета, не може само да пишем:).

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
Преди 13 часа, Doris said:

Ако не си чувал за нещо, това значи, че нямаш информация добро ли е или не.

Ето например една авторка, която полага доста труд и догодина ще бъдат публикувани от издателството на Амазон още два нейни романа.

http://ninanenova.com/

Link to comment
Share on other sites

  • 3 седмици по-късно...
  • Потребител

Всички само се оплакват, а не търсят нови наистина съвременни автори. Четат си все старите имена.

Ето ви един, който пише интересно: Даниел Богданов

Прочетете някой негов разказ и може и да си промените мнението.

http://literaturensviat.com/?p=86471

Link to comment
Share on other sites

  • Потребители
Преди 5 часа, serio said:

Всички само се оплакват, а не търсят нови наистина съвременни автори. Четат си все старите имена.

Ето ви един, който пише интересно: Даниел Богданов

Прочетете някой негов разказ и може и да си промените мнението.

http://literaturensviat.com/?p=86471

Пише интересно преди всичко като сюжети, в това са много добри и свежи разказите му, но... по отношение на език, стил и колорит, според мен, без да съм някакъв литературен критик, има още много да догонва Г. Господинов, К. Терзийски и Милен Русков (тези съм чел наскоро). Да не говорим за класиците Елин Пелин и Йовков, от това, което дотук чета от съвременни автори, класиците са далече-далече напред, но е дълго за обясняване защо.

Link to comment
Share on other sites

  • 1 year later...
  • Потребител
On 17.09.2016 г. at 17:26, Б. Киров said:

Пише интересно преди всичко като сюжети, в това са много добри и свежи разказите му, но... по отношение на език, стил и колорит, според мен, без да съм някакъв литературен критик, има още много да догонва Г. Господинов, К. Терзийски и Милен Русков (тези съм чел наскоро). Да не говорим за класиците Елин Пелин и Йовков, от това, което дотук чета от съвременни автори, класиците са далече-далече напред, но е дълго за обясняване защо.

Чел съм почти всичко от тези автори. Милен Русков е най-добрия жив български писател и най-добрия български романист въобще(дано скоро се появи някой по добър!), Господинов има попадения(Естествен роман), но Физика на тъгата е катастрофа. Наскоро почетох разказ на Андрей Платонов и се оказа, че този велик руски и съветски писател е имал наглостта да изплагиатства Сляпата Вайша ок.70 години преди да я напише Господинов. Терзийски има добри неща, но не е моя автор. Твърде много разголване на душата ми идват в повече. Неговото не е еротика, а живо порно когато опре до самоанализа. Съвременната българска литература извъм тези автори е посредствена и си е триумф на графоманството с малки изключения. Михаил Вешим, Алек Попов, Илия Троянов(немски писател), Захари Карабашлиев(не толкова 18% сиво, а някои от разказите му) са прилични. В последните 30 години нищо по добро от романите на Милен Русков не се е появило. Чамкория и особено Възвишение са задължителни, ако искате да прочетете нещо качествено.(нещо не мога да си намеря на клавиатурата кавичките за което се извинявам)

Link to comment
Share on other sites

  • Потребители
Преди 12 минути, Стоедин said:

Чел съм почти всичко от тези автори. Милен Русков е най-добрия жив български писател и най-добрия български романист въобще(дано скоро се появи някой по добър!), Господинов има попадения(Естествен роман), но Физика на тъгата е катастрофа. Наскоро почетох разказ на Андрей Платонов и се оказа, че този велик руски и съветски писател е имал наглостта да изплагиатства Сляпата Вайша ок.70 години преди да я напише Господинов. Терзийски има добри неща, но не е моя автор. Твърде много разголване на душата ми идват в повече. Неговото не е еротика, а живо порно когато опре до самоанализа. Съвременната българска литература извъм тези автори е посредствена и си е триумф на графоманството с малки изключения. Михаил Вешим, Алек Попов, Илия Троянов(немски писател), Захари Карабашлиев(не толкова 18% сиво, а някои от разказите му) са прилични. В последните 30 години нищо по добро от романите на Милен Русков не се е появило. Чамкория и особено Възвишение са задължителни, ако искате да прочетете нещо качествено.(нещо не мога да си намеря на клавиатурата кавичките за което се извинявам)

Напълно съм съгласен с оценката ви за Милен Русков, също, мое лично мнение, но мога да го обоснова разгърнато, мисля че е голямо явление в българската литература, специално в романа, особено "Възвишение", но и "Чамкория". Романите, които са на равнище на модерна световна литература в българската литература, според мен, се броят на пръстите на едната ръка и "Възвишение" и "Чамкория" са два от тях, "Време разделно" на Антон Дончев, "Тютюн" на Димитър Димов и оставям петият неназован, може би бъдещ.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

Може ли на ти? Аз пък не съм напълно съгласен с теб. Визирам Време разделно. Филма(не съм му фен) е великолепно направен и много въздействащ, но романа на Дончев е посредствен за мен. Въпрос на вкус все пак. :)

Link to comment
Share on other sites

  • Потребители
Преди 16 минути, Стоедин said:

Може ли на ти? Аз пък не съм напълно съгласен с теб. Визирам Време разделно. Филма(не съм му фен) е великолепно направен и много въздействащ, но романа на Дончев е посредствен за мен. Въпрос на вкус все пак. :)

Напълно съм съгласен - въпрос на вкус е, но все пак съм литератор по образование, а и ми е и хоби четенето. Лично аз не харесвам Антон Дончев като публична личност по много причини, не е тук мястото да ги споделям, но текстът и композицията на този роман, не мога да си изкривя душата, чел съм го веднъж като читател, втори път като човек, който търси слабости откъм професионална гледна точка, там всяка дума си е на мястото, а най-странното е, че се е получило в голямата форма на романа, където нещата в нашата литература са трагични: Елин Пелин, Йовков, Хайтов и още много други са великолепни стилисти в по-късите форми, както и Вежинов, Радичков, Емилиян Станев, Дончо Цончев... много са. Ищом посегнат към нещо по-голямо от повест - "опит за летене", но не им се получава. Фасулковщина ли е, липса на абстрактно мислене генетично кодирана в балканската кръв ли /да ама сърбите имат Иво Андрич, гърците Казандзакис, всеки балканец си вади поне по няколко големи романисти, погледни в нашата следосвобожденска литература, карнавал на поетично слово в лириката и късата форма, пустиня в романа.

Та за романа на Дончев /за филма не говорим, там без Йоско Сърчаджиев нещата щяха да спихнат като спукан балон, според мен де/, романът /ще взема пак да го прочета, може да живея на стари спомени/ - неръкотворна работа като текст, няма какво да прибавиш, няма какво да извадиш, всяка дума си е на мястото, и си седи здраво като каменен градеж в цялото. И героите са му истински и пълнокръвни и сюжетът му си е здраво поставен. Не го обсъждам откъм идеи и внушения, говорим за чиста литература, колкото и да е странно има и такава гледна точка.

Link to comment
Share on other sites

Напиши мнение

Може да публикувате сега и да се регистрирате по-късно. Ако вече имате акаунт, влезте от ТУК , за да публикувате.

Guest
Напиши ново мнение...

×   Pasted as rich text.   Paste as plain text instead

  Only 75 emoji are allowed.

×   Your link has been automatically embedded.   Display as a link instead

×   Your previous content has been restored.   Clear editor

×   You cannot paste images directly. Upload or insert images from URL.

Зареждане...

За нас

"Форум Наука" е онлайн и поддържа научни, исторически и любопитни дискусии с учени, експерти, любители, учители и ученици.

За своята близо двайсет годишна история "Форум Наука" се утвърди като мост между тези, които знаят и тези, които искат да знаят. Всеки ден тук влизат хиляди, които търсят своя отговор.  Форумът е богат да информация и безкрайни дискусии по различни въпроси.

Подкрепи съществуването на форумa - направи дарение:

Дари

 

 

За контакти:

×
×
  • Create New...