Отиди на
Форум "Наука"

Квантово заплитане движи стрелата на времето


Recommended Posts

  • Потребител
 
 
Кафето изстива, а сградите се рушат, казват физиците, поради странен квантов ефект, наречен заплитане.© SteGrifo27
Кафето изстива, а сградите се рушат, казват физиците, поради странен квантов ефект, наречен заплитане.
© SteGrifo27
Антония Михайлова

Кафето изстива, сградите се рушат, яйцата се чупят, а звездите въздъхват във Вселената, на която е съдено да деградира до състояние на равномерна сивота, известна като топлинно равновесие.

Астрономът сър Артър Едингтън през 1927 година е привел постепенното разпространение на енергията в качеството на доказателство за необратима „стрела на времето“.

Но за недоумение на поколения физици стрелата на времето, изглежда, не произтича от основните физични закони, според които, да се движим напред във времето, е същото, както и да се движим назад.

Според тези закони, ако някой знае пътя на всичките частици във Вселената и ги обърне назад, енергията би се натрупвала, а не би се разпилявала: студеното кафе би се затоплило спонтанно, сградите биха се сглобявали от отломките, а слънчевата светлина би се събирала обратно в Слънцето.

„В класическата физика сме силни – казва Санду Попеску, професор по физика от Бристолския университет. –Ако знаех повече, можех ли да обърна хода на събитията и да събера отново всички молекули на счупеното яйце?“

Разбира се, професорът казва, че стрелата на времето не се управлява от човешкото невежество. И все пак, от момента на раждането на термодинамиката през 50-те години на XIX век, единственият известен подход за изчисляване на разпространението на енергията е да се формулира статистическото разпределение на неизвестните траектории на частиците и да се покаже, че с течение на времето незнанието смазва картината на нещата.

Сега физиците са определили фундаменталния източник на стрелата на времето. Енергията се разсейва и обектите се уравновесяват, казват те, защото елементарните частици се преплитат, когато си взаимодействат – странен ефект, наречен квантово заплитане.

„Най-после можем да разберем защо чашата кафе се уравновесява в стаята – казва Тони Шорт, квантов физик от Бристол. – Заплитането се натрупва между състоянието на чашата кафе и състоянието на стаята.“

Попеску, Шорт и колегите им Ной Линден и Андреас Уинтър са съобщили за откритието в сп. Physical Review E през 2009 г., твърдейки, че обектите достигат равновесие, или състояние на равномерно разпределяне на енергията, в продължение на безкрайно количество време за сметка на квантовомеханичното заплитане с околната среда.

Подобно откритие е публикувал и Питър Рейман от университета в Билефелд, Германия, няколко месеца по-рано във Physical Review Letters. Шорт и колегите му подкрепили аргументите си през 2012 г., показвайки, че заплитането предизвиква уравновесяване за крайно време. Също в работа, публикувана в arXiv.org през февруари, две отделни групи направили следващата стъпка, като изчислили, че повечето физически системи се уравновесяват бързо, за време, пропорционално на техния размер.

„За да се покаже, че това е приложимо към нашия физически свят, процесите трябва да протичат в разумни времеви мащаби“, казва Шорт.

Тенденцията на кафето – и на всичко останало – да достига равновесие е „много интуитивна“ – смята Никола Брунер, квантов физик от Женевския университет. – Но когато трябва да обясним защо се случва това, за първи път имаме твърда основа с отчитане на микроскопичната теория.“

Ако новата линия на изследване е вярна, историята на стрелата на времето започва от квантовомеханичната идея за това, че дълбоко в себе си природата е неопределена. На елементарната частица не достигат конкретни физични свойства и тя се определя само от вероятностите, че се намира в дадено състояние.

Например в определен момент частицата може с 50% шанс да се върти по часовниковата стрелка и с 50% – срещу нея. Експериментално проверената теорема на Джон Бел гласи, че няма „истинско“ състояние на частицата; вероятностите са единственото, което може да се използва за нейното описание.

Квантовата неопределеност неизбежно води до заплитане, предполагам източник на стрелата на времето.

Когато две частици си взаимодействат, те повече не може да се описват като отделни, независимо от развиващите се вероятности под названието „чисти състояния“. Вместо това те стават заплетени компоненти от едно по-сложно вероятностно разпределение, което описва двете частици заедно.

Системата като цяло се намира в чисто състояние, но състоянието на всяка от индивидуалните частици е „смесено“. Двете частици могат да се отделят на светлинни години една от друга, но спинът на всяка частица ще корелира с другия. Алберт Айнщайн добре е описал това като „призрачно действие на разстояние“.

„Заплитането е в известен смисъл същността на квантовата механика, или законите, регулиращи взаимодействието на субатомните частици“, казва Брунер. Това явление лежи в основата на квантовите изчисления, квантовата криптография и квантовата телепортация.

Идеята, че заплитането може да обясни стрелата на времето, за първи път е хрумнала на Сет Лойд преди тридесет години, когато той бил 23-годишен дипломант на философския факултет на Кеймбриджкия университет с харвардска степен по физика.

Лойд разбрал, че квантовата неопределеност и как тя се разпространява според това, че частиците стават все по-заплетени, може да замени човешката несигурност в старите класически доказателства като истински източник на стрелата на времето.

Използвайки един неясен подход към квантовата механика, който третира единиците информация като основни градивни блокове, Лойд прекарал няколко години в изучаване на еволюцията на частиците от гледна точка на преместването на единици (1) и нули (0).

Той изяснил, че тъй като частиците все повече се заплитат една с друга, информацията, която ги е описвала (1 – за спин по часовниковата стрелка и 0 – срещу часовниковата стрелка), ще се измести, за да даде описание на системата заплетени частици като цяло.

Сякаш частиците постепенно са загубили своята индивидуална автономия и са станали пионки на колективното съзнание. В този момент, както открил Лойд, частиците преминават в състояние на равновесие, тяхното състояние престава да се мени – като кафето, което се охлажда до стайната температура.

„Това, което наистина се случва, е, че нещата стават все по-взаимосвързани – казва Лойд. – Стрелата на времето е стрела на нарастващите съотношения.“

Идеята, представена в неговата докторска дисертация през 1988 година, не е била чута. Когато той я изпратил в научен журнал, му казали, че „в тази работа няма физика“. Теорията на квантовата информация „беше дълбоко непопулярна“ в това време, казва Лойд, и въпросът за стрелата на времето „остана при чудаците и Нобеловите лауреати, които се пенсионираха“.

„Бях дяволски близо до това да стана таксиметров шофьор“, разказва Лойд.

Оттогава постиженията в областта на квантовите изчисления са превърнали теорията на квантовата информация в една от най-активните области на физиката. Сега Лойд е професор в Масачузетския технологичен институт и е признат за един от основателите на дисциплината. Неговите забравени идеи са изплували в по-уверена форма в главите на физиците в Бристол. Доказателствата му са по-общи, казват учените, и са приложими към всяка квантова система.

„Когато Лойд изказа своята идея в дисертацията си, светът не беше готов – казва Ренато Ренер, ръководител на Института по теоретична физика в ETH Zurich. – Никой не го разбираше. Понякога е необходимо идеите да идват в необходимото време.“

През 2009 година доказателството на групата бристолски физици предизвикало отклик сред квантовите информационни физици, откривайки нови начини за приложение на техните методи.

То показало, че според това как обектите взаимодействат със своето обкръжение – както частиците в чашата кафе се сблъскват с въздуха, например – информацията за техните свойства „изтича и се намазва върху цялата околна среда“, пояснява Попеску.

Тази локална загуба на информация води дотам, че състоянието на кафето стига застой, дори ако чистото състояние на цялата стая продължава да се развива. С изключение на редки случайни флуктуации, казва ученият, „неговото състояние престава да се променя с времето“.

Получава се, че студената чаша с кафе не може да се затопли спонтанно. По принцип, според еволюцията на чистото състояние на стаята, кафето може внезапно да стане изведнъж без примеси от въздуха и да влезе в чистото състояние на своите собствени. Но за кафето са много по-достъпни смесени състояния, отколкото чисти, че това практически никога не се случва – по-скоро Вселената ще свърши, отколкото да можем да го засвидетелстваме.

Тази статистическа слаба вероятност прави стрелата на времето необратима.

„Всъщност заплитането отваря голямо пространство за вас – коментира Попеску. – Представете си, че се намирате в парка и се озовете пред врата, далече от равновесието. Щом преминете през нея, попадате в огромно пространство и се загубвате в него. И никога не можете да се върнете към вратата.“

В новата история на стрелата на времето информацията се губи в процеса на квантово заплитане, а не поради субективна липса на човешко познание, което привежда в равновесие чашата кафе и стаята. Стаята в края на краищата се изравнява с външната среда, а средата – още по-бавно – пристъпва към равновесие с останалата част на Вселената.

Гигантите на термодинамиката от XIX век са разглеждали този процес като постепенно разсейване на енергията, което увеличава общата ентропия, или хаоса, на Вселената. Днес Лойд, Попеску и други в тази сфера виждат стрелата на времето различно.

Според тях информацията става все по-дифузна, но никога не изчезва напълно. Макар локално ентропията да расте, общата ентропия на Вселената остава постоянна и равна на нула.

„Като цяло Вселената се намира в чисто състояние – казва Лойд. – Но отделни нейни части, тъй като са заплетени с останалата част на Вселената, са смесени“.

Един от аспектите на стрелата на времето остава нерешен.

„В тези работи няма нищо, което обяснява защо започвате от вратата – казва Попеску, връщайки се към аналогията с парка. – С други думи тя не обяснява защо изначалното състояние на Вселената е било далече от равновесието.“ Ученият намеква, че този въпрос се отнася към природата на Големия взрив.

Въпреки постигнатия неотдавна напредък в изчисляването на времето на уравновесяване, новият подход досега не може да стане инструмент за изчисляване на термодинамичните свойства на конкретни неща, от рода на кафето, чашата или екзотичните състояния на материята.

„Работата е там, че е необходимо да откриете критерии, при които нещата се държат като стъкло за прозорец или чаша за чай – казва Ренер. – Аз мисля, че виждам новите работи като стъпка в тази посока, но трябва да се направи много повече.“

Някои изследователи изразяват съмнение, че този абстрактен подход към термодинамиката някога ще може точно да обясни как се държат конкретни наблюдавани обекти. Но концептуалните постижения и новият математически формализъм вече помагат на изследователите да си задават теоретични въпроси от областта на термодинамиката, например за фундаменталните предели на квантовите компютри и дори за крайната съдба на Вселената.

„Ние все повече и повече мислим за това, което можем да направим с квантовите машини – казва Пол Скрижипчик от Института за фотонни науки в Барселона. – Да допуснем, че системата още не се намира в състояние на равновесие и ние искаме да си намерим работа извън нея. Колко полезна работа можем да извлечем? Как мога да се намеся, за да направя нещо интересно?“

Шон Карол, теоретик космолог от Калифорнийския технологичен институт, приема новия формализъм в своята последна работа за стрелата на времето в космологията.

„Интересувам се от дългосрочната съдба на космологичното пространство-време – казва Карол, автор на книгата „От вечността до тук: Търсене на окончателна теория на времето“. – В тази ситуация ние наистина не знаем всички съответни закони на физиката, затова има смисъл да се обърнем към абстрактното ниво и тук аз смятам, че ще този квантовомеханичен подход ми е полезен.“

Двадесет и шест години след грандиозния провал на идеята на Лойд за стрелата на времето той е щастлив да бъде свидетел на нейния възход и се опитва да приложи идеите на последното изследване към парадокса на информацията, попадаща в черна дупка.

„Смятам, че сега ще има консенсус, че в тази идея има физика.“

А защо не – и малко философия.

Според учените нашата способност да помним миналото, но не и бъдещето, друга проява на стрелата на времето, също може да се разглежда като натрупване на корелации между взаимодействащите си частици. Когато четеш нещо от лист хартия, мозъкът корелира с информацията чрез фотоните, които достигат очите. Само от този момент нататък вие ще сте способни да си спомните какво е написано на хартията.

„Настоящето може да бъде определено чрез процеса на свързване (или установяване на корелации) със заобикалящата ни среда“, отбелязва Лойд.

Фон на стабилния ръст на заплитането в цялата Вселена, разбира се, е самото време.

Физиците подчертават, че независимо от големите успехи в разбирането на това как протичат измененията във времето, те не са постигнали никакъв напредък в разбирането на природата на самото време или защо то се отличава от трите други пространствени измерения. Попеску нарича тази загадка „една от най-големите неизвестни в областта на физиката“.

„Можем да обсъждаме факта, че преди час нашият мозък е бил в състояние, което е било свързано с по-малко неща – казва той. – Но нашето възприятие, че времето тече, е съвсем друго нещо. По-скоро се нуждаем от допълнителна революция във физиката, която да ни открие тази тайна.“

QuantaMagazine

Link to comment
Share on other sites

  • Мнения 50
  • Създадено
  • Последно мнение

ПОТРЕБИТЕЛИ С НАЙ-МНОГО ОТГОВОРИ

  • Потребител

https://en.wikipedia.org/wiki/Quantum_entanglement

Quantum entanglement is a physical phenomenon that occurs when pairs or groups of particles are generated or interact in ways such that the quantum state of each particle cannot be described independently of the others, even when the particles are separated by a large distance – instead, a quantum state must be described for the system as a whole

-------

-------

As a measure of entanglement[edit]

Entropy provides one tool which can be used to quantify entanglement, although other entanglement measures exist.[58] If the overall system is pure, the entropy of one subsystem can be used to measure its degree of entanglement with the other subsystems.

[58] https://arxiv.org/pdf/quant-ph/0504163.pdf

-----

-----

The reversibility of a process is associated with the resulting entropy change, i.e., a process is reversible if, and only if, it leaves the entropy of the system invariant. Therefore, the march of the arrow of time towards thermodynamic equilibrium is simply the growing spread of quantum entanglement.[59] This provides a connection between quantum information theoryand thermodynamics.

Rényi entropy also can be used as a measure of entanglement.

[59] https://www.wired.com/2014/04/quantum-theory-flow-time/ (New Quantum Theory Could Explain the Flow of Time)

 

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

Не е съвсем вярна постановката в статията. Квантово Заплитане даже в лабораторни условия е трудно осъществимо. Намесва се декохеренцията - множество най-различни фотони от ЕМВълни и отделни фотони интерферират (поляризират отделни части в околното поле - става въпрос за милиарди,милиарди различни фотони - ако бяха всичките сплетени, то в АЧТ - абс.черно тяло - щеше да има един основен фотон) в "околното" пространство на сплетена двойка и разрушават връзката (уж "призрачната връзка"). Ако се случи и резонанс  - фотон погълнат във връзка да носи достатъчен импулс - то двете частици се разделят и ... всяка по самостоятелни свойства се "спасява" от старата зависимост.:)

Виждам и неразбиране на СТО на Айнщайн: Четвърто измерение не е време!!!

" ... Физиците подчертават, че независимо от големите успехи в разбирането на това как протичат измененията във времето, те не са постигнали никакъв напредък в разбирането на природата на самото време или защо то се отличава от трите други пространствени измерения. Попеску нарича тази загадка „една от най-големите неизвестни в областта на физиката“..."

Четвъртото измерение е произведение на скорост на светлината по време (в дименсия :  m/s * s = m). И това се отразява в цялост на всички останали измерения - няма "чисто" Х, или "чисто" Y, или "чисто" Z. Именно със скоростта на светлината в дадена среда стават измененията на дължините на обектите в посока относителна скорост. (известно - скъсяване по Лоренц). Защото - за да се постигне относителна скорост, трябва да са действали полета-фотони или други сили, т. е.,- ускорения, които се пренасят като импулс по самия обект (той е друга среда, различна от околната му среда) пак със скорост на всички сигнали в тая среда. Това променя дължините в посока относителна скорост най-вече - в другите посоки е незначителна разликата (членове по-високи от втори порядък:animatedwink:)

 

И още: "... „В тези работи няма нищо, което обяснява защо започвате от вратата – казва Попеску, връщайки се към аналогията с парка. – С други думи тя не обяснява защо изначалното състояние на Вселената е било далече от равновесието.“ Ученият намеква, че този въпрос се отнася към природата на Големия взрив. .."

При Пенроуз - в началото - преди ГВ ентропията е най-ниска - няма хаос, всичко е гладко... И той търси причината за възникване на ГВ?! и си прави теорията... - която му казва, че е имало много последователни ГВ - ние сме едно пространство от тях.

Въобще - стремежът към равновесие се дължи на неподвижността на физическия вакуум (кипеж на флуктуации), неподвижността на ЕМПоле (движат се измененията в него). Движението възниква от необходимостта да се запази статуквото за неподвижност на основата, върху която структурират обектите - по Обратно Връзка (ОВ) пристигат "гасящи" движението сигнали но те се забавят за гасене, защото се движат с крайна скорост - скоростта на светлината в тая среда. Така - веднъж възникнало движение е неунищожимо - а вече при взаимодействията - непременно има "остатъци" в полева форма (фотони, които се излъчват от мястото на случване на събитията) - увеличават хаосът в околното пространство.

НЯМА ВРЪЩАНЕ НАЗАД на тия излетели фотони! (от кафето:))   - ТОВА ОПРЕДЕЛЯ СТРЕЛАТА НА ВРЕМЕТО! Тия фотони се натрупват и поляризират вакуума, докато се стигне на някакво място до +среща+ образуване на вещеви обекти - не се нарушава неподвижността на вакуума (там няма сили които да задвижват частите му) - скоростта на обекта намалява, а измененията се затварят в граници - обвивки. Това вече е ПОДРЕДЕНОСТ - (за нас - Изследовател) ниска ентропия. Капсулиране - организиране на "хаотична" енергия. Когато от нея до нас пристигнат фотони - ВИЖДАМЕ (измерваме? - не всякога знаем какво измерваме?!) резултат-нещо от минали събития.

...

 

 

 

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

На физиците, за които пише в статията нищо им няма, но преводът е доста шашардисващ.

Ако някой ми обясни какво е звездите да "въздъхват във Вселената" (израз от първото изречение), обещавам да го прочета целия. :)

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
Преди 11 часа, Doris said:

Ако някой ми обясни какво е звездите да "въздъхват във Вселената" (израз от първото изречение), обещавам да го прочета целия. :)

Coffee cools, buildings crumble, eggs break and stars fizzle out ...

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
On 6.10.2016 г. at 17:54, Малоум 2 said:

Не е съвсем вярна постановката в статията. Квантово Заплитане даже в лабораторни условия е трудно осъществимо. Намесва се декохеренцията - множество най-различни фотони от ЕМВълни и отделни фотони интерферират (поляризират отделни части в околното поле - става въпрос за милиарди,милиарди различни фотони - ако бяха всичките сплетени, то в АЧТ - абс.черно тяло - щеше да има един основен фотон) в "околното" пространство на сплетена двойка и разрушават връзката (уж "призрачната връзка"). Ако се случи и резонанс  - фотон погълнат във връзка да носи достатъчен импулс - то двете частици се разделят и ... всяка по самостоятелни свойства се "спасява" от старата зависимост.:)

Виждам и неразбиране на СТО на Айнщайн: Четвърто измерение не е време!!!

" ... Физиците подчертават, че независимо от големите успехи в разбирането на това как протичат измененията във времето, те не са постигнали никакъв напредък в разбирането на природата на самото време или защо то се отличава от трите други пространствени измерения. Попеску нарича тази загадка „една от най-големите неизвестни в областта на физиката“..."

Четвъртото измерение е произведение на скорост на светлината по време (в дименсия :  m/s * s = m). И това се отразява в цялост на всички останали измерения - няма "чисто" Х, или "чисто" Y, или "чисто" Z. Именно със скоростта на светлината в дадена среда стават измененията на дължините на обектите в посока относителна скорост. (известно - скъсяване по Лоренц). Защото - за да се постигне относителна скорост, трябва да са действали полета-фотони или други сили, т. е.,- ускорения, които се пренасят като импулс по самия обект (той е друга среда, различна от околната му среда) пак със скорост на всички сигнали в тая среда. Това променя дължините в посока относителна скорост най-вече - в другите посоки е незначителна разликата (членове по-високи от втори порядък:animatedwink:)

 

И още: "... „В тези работи няма нищо, което обяснява защо започвате от вратата – казва Попеску, връщайки се към аналогията с парка. – С други думи тя не обяснява защо изначалното състояние на Вселената е било далече от равновесието.“ Ученият намеква, че този въпрос се отнася към природата на Големия взрив. .."

При Пенроуз - в началото - преди ГВ ентропията е най-ниска - няма хаос, всичко е гладко... И той търси причината за възникване на ГВ?! и си прави теорията... - която му казва, че е имало много последователни ГВ - ние сме едно пространство от тях.

Въобще - стремежът към равновесие се дължи на неподвижността на физическия вакуум (кипеж на флуктуации), неподвижността на ЕМПоле (движат се измененията в него). Движението възниква от необходимостта да се запази статуквото за неподвижност на основата, върху която структурират обектите - по Обратно Връзка (ОВ) пристигат "гасящи" движението сигнали но те се забавят за гасене, защото се движат с крайна скорост - скоростта на светлината в тая среда. Така - веднъж възникнало движение е неунищожимо - а вече при взаимодействията - непременно има "остатъци" в полева форма (фотони, които се излъчват от мястото на случване на събитията) - увеличават хаосът в околното пространство.

НЯМА ВРЪЩАНЕ НАЗАД на тия излетели фотони! (от кафето:))   - ТОВА ОПРЕДЕЛЯ СТРЕЛАТА НА ВРЕМЕТО! Тия фотони се натрупват и поляризират вакуума, докато се стигне на някакво място до +среща+ образуване на вещеви обекти - не се нарушава неподвижността на вакуума (там няма сили които да задвижват частите му) - скоростта на обекта намалява, а измененията се затварят в граници - обвивки. Това вече е ПОДРЕДЕНОСТ - (за нас - Изследовател) ниска ентропия. Капсулиране - организиране на "хаотична" енергия. Когато от нея до нас пристигнат фотони - ВИЖДАМЕ (измерваме? - не всякога знаем какво измерваме?!) резултат-нещо от минали събития.

...

 

 

 

Чета че има и други квантови теории на стрелата на времето, ти отхвърляш ли квантовия характер на "стрелата на времето"?

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

Предполагам не е поради квантови ефекти , заплитане, или изобщо от квантовия характер. Крие се тук по дълбок фундамент , квантовият свят познат ни за сега е етаж или етажи от горе. Предполагам съществуването и на други Времена............., но стига предположения .

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
Преди 13 часа, nik1 said:

Чета че има и други квантови теории на стрелата на времето, ти отхвърляш ли квантовия характер на "стрелата на времето"?

Специално в цитираната статия - отхвърлям, че заплитането е причина - да. Необосновано е предположението, поради неразбиране на същността на "заплитане" на частици. Но е правилно да се изхожда-предполага, че времето произтича от квантов характер на света - в основата си е квантов. И ако се хванем само за заплитане - няма да е достатъчно, дори е съвсем ограничено.

И в други хипотези не се изяснява, предварително, какво се разбира под "време", а се тълкува ситуационно.

Повтарям се, но - всяка частица е и часовник. Има собствена честота на пулсация, повтаряйки сама себе си. А ... понятието за време е свързано с "наблюдаване на повтарящи се ПРОЦЕСИ" (от Изследовател!). Доколко точно се повтарят?!. Едни и същи ли са нещата след "повторно" образуване?!. (на "ден и нощ":animatedwink:) Това зависи и от падащите върху им полета, намиращи се в околността на частиците.

(по принцип - Наблюдаваме ансамбли от частици в лабораторни полета, но забравяме, че частите на апаратурата са също "от частици" и имат окръжение от полета - с полета се "допират" (металните йони "плуват" в електронен газ, а те също имат поле около себе си). Така понятията за:  "преграда с процепи", лещи, огледала и пр. - в микро-света - влияят върху резултатите от експеримент. Особено силно се повлияват колективните изменения, организацията по свойства, които са колективни - по спин, например. (фазови преходи - фермиони, бозони).)

Самото пространство-време е на "кванти" - ако нямаме в наличност високочестотен фотон, който да сфазира с "квант", да го промени по собствена характеристика (вътрешна е била, скрита, но известно, че съществува) и от промяната да получим сигнал, то тоя "квант" ни се представя като нещо цяло, неделимо и неизмеримо на какви точно външни - за него - условия ще "реагира". Тоест - при какви условия "влиза" във взаимодействия. Ако не влезе във взаимодействие - нямаме РАЗЛИКИ в измерими характеристики, не отчитаме ПРОЦЕС ... в крайна сметка - няма ИНТЕРВАЛ-време.  Така се налага да говорим за мигновеност, което скрива понятието за време. Поглъщането на фотон в атом, излъчване на фотон от атом - са все мигновени процеси (за Изследовател). Обменът на фотон за връзка, например, между протон и електрон във водороден атом наистина действа като "сплитане" на частици, но ... РАЗЛИЧНИ по свойства частици. Сплитането е пак по геодезични на протона и електрона, но заради различните маси (разл. пулсации за образуване) има забавяне в цикъла за "място за образуване на електрона" и ... той се оказва далеч от протона, в слой - потъва и изплува в тоя слой - движи се ускорително?! - докато се структурира, електрона се появява на различни места в слоя зависещи от високата честота на структуриране на протона. Така се получава ЗАБАВЯНЕ по време - на процес за образуване на "водороден атом" по време. Ние просветляваме само "обвивката" - слоят на електрона. Ако изпратим сфазиран квант на честотата на електрона - ще го погълне, образувайки се на по-горен слой. Това също не е точно сплетеност на частици ... и т. н., затова казвам, че отхвърлям заплитането като причина.

По-важно е, че при процес - винаги отлитат фотони от мястото на случване на събитието и връщане назад - няма. Тия отлетели фотони ЩЕ, Ще правят-УЧАСТВАТ В БЪДЕЩЕ. Създава се порядък по време на случване на процеси - хронология.

...

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
Преди 6 минути, Малоум 2 said:

Специално в цитираната статия - отхвърлям, че заплитането е причина - да. Необосновано е предположението, поради неразбиране на същността на "заплитане" на частици. Но е правилно да се изхожда-предполага, че времето произтича от квантов характер на света - в основата си е квантов. И ако се хванем само за заплитане - няма да е достатъчно, дори е съвсем ограничено.

И в други хипотези не се изяснява, предварително, какво се разбира под "време", а се тълкува ситуационно.

Правилно схващаш

 

Преди 6 минути, Малоум 2 said:

Повтарям се, но - всяка частица е и часовник. Има собствена честота на пулсация,

Да така е, но и въртенето на земята също е часовник, времето обхваща и квантово и неквантово, и микроскопичното и макроскопичното, а стрелата му е друга бира, не е свойство на самото време а на подстройката на света именно на квантовото. А времето си е една абстракция на наблюдател, то е в нашите мозъци.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
On 6.10.2016 г. at 17:54, Малоум 2 said:

 

Виждам и неразбиране на СТО на Айнщайн: Четвърто измерение не е време!!!

" ... Физиците подчертават, че независимо от големите успехи в разбирането на това как протичат измененията във времето, те не са постигнали никакъв напредък в разбирането на природата на самото време или защо то се отличава от трите други пространствени измерения. Попеску нарича тази загадка „една от най-големите неизвестни в областта на физиката“..."

Четвъртото измерение е произведение на скорост на светлината по време (в дименсия :  m/s * s = m). И това се отразява в цялост на всички останали измерения - няма "чисто" Х, или "чисто" Y, или "чисто" Z. Именно със скоростта на светлината в дадена среда стават измененията на дължините на обектите в посока относителна скорост. (известно - скъсяване по Лоренц). Защото - за да се постигне относителна скорост, трябва да са действали полета-фотони или други сили, т. е.,- ускорения, които се пренасят като импулс по самия обект (той е друга среда, различна от околната му среда) пак със скорост на всички сигнали в тая среда. Това променя дължините в посока относителна скорост най-вече - в другите посоки е незначителна разликата (членове по-високи от втори порядък:animatedwink:)

...

В оригиналната статия на английски става въпрос не за пространство-времето, а само за трите измерения на пространството.

The physicists stress that despite great advances in understanding how changes in time occur, they have made no progress in uncovering the nature of time itself or why it seems different (both perceptually and in the equations of quantum mechanics) than the three dimensions of space

Добавянето на думичката "други"  в превода съществено променя смисъла на написаното.

П.п. Опитах се да напиша нещо повече по темата, но изглежда настройките на профила ми не позволяват запазването на по-дълги постове.

Най-общо - трябва да се прави разлика между доказано теоретично, доказано експериментално и изказване на хипотези и философски обобщения. Установяването на сплетено състояние в квантови подсистеми за безкраен период от време при определени условия е доказано теоретично. Установяването в квантовите системи  при определени условия на равновесно състояние за крайно време е доказано теоретично и експериментално. А връзката на тези явления с природата на времето е хипотеза.

Редактирано от Doris
Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
Преди 4 часа, Doris said:

В оригиналната статия на английски става въпрос не за пространство-времето, а само за трите измерения на пространството.

The physicists stress that despite great advances in understanding how changes in time occur, they have made no progress in uncovering the nature of time itself or why it seems different (both perceptually and in the equations of quantum mechanics) than the three dimensions of space

Добавянето на думичката "други"  в превода съществено променя смисъла на написаното.

П.п. Опитах се да напиша нещо повече по темата, но изглежда настройките на профила ми не позволяват запазването на по-дълги постове.

Най-общо - трябва да се прави разлика между доказано теоретично, доказано експериментално и изказване на хипотези и философски обобщения. Установяването на сплетено състояние в квантови подсистеми за безкраен период от време при определени условия е доказано теоретично. Установяването в квантовите системи  при определени условия на равновесно състояние за крайно време е доказано теоретично и експериментално. А връзката на тези явления с природата на времето е хипотеза.

Да, преводът може да е подвеждащ, ама по-нататък - грешни тълкувания за "сплетеност".

По "италика" :

За най общо - да. Но, че са доказани - сплетено състояние в квантови подсистеми за безкраен период от време - теоретично, все още нищо не означава, освен - правете експерименти.:)

Установяването в квантовите системи  при определени условия на равновесно състояние за крайно време е доказано теоретично и експериментално.

Експериментирали са с ФОТОНИ, а не с масови частици (електрони, както е по "теория") ... И е спекулативно като извод, че пасва на теоретичните предположения - доста отдавна - това го коментирахме ... не помня къде. Ама фотоните не са като електроните. Фотоните ги "цепят" на две, например, електроните - не могат.

Ако пък, електроните ги "вкарат" във връзка с  вещеви ... и като цяло "вещево" реагира на "спин", то, поведението съвсем не е сплетено "по теория". Мисля си - че това е заблудило авторите, че е възможно времето да е във връзка със сплетеност. (при вещевите - се образува "фотон за връзка", който се разпада при резонанс)

...

Link to comment
Share on other sites

  • 9 месеца по късно...
  • Потребител

Най-сетне - ако "големите" направят връзка на живота с начало Физика, то е възможно и да се обясни: Защо на Човек му се струва Света ... такъв или ... така?! структуриращ се!

Пак задълбават с ентропията, ама ... забравят Информацията. Тя е във фотоните, а фотоните са Физика!

http://nauka.offnews.bg/news/Fizika_14/Zhivotat-e-neizbezhna-posleditca-ot-fizikata-spored-novi-izsled_90248.html

Животът е неизбежна последица от физиката, според нови изследвания (видео)

image.png.b74e7fe1f573523d298a982b99a9ce09.png

Вземете химия, добавете енергия и ще получите живот. 

Преди няколко години тази забележителна хипотеза си проправи път в науката, а именно, че животът е неизбежно следствие на физиката, по точно от термодинамиката.

Сега се появиха първите тестове на тази провокативна хипотеза за произхода на живота от биофизика от Масачузетския технологичен институт (MIT) Джереми Ингланд (Jeremy England), които показват как може да възникне подреденост от нищо, съобщи Quanta Magazine.

Две от най-важните проучвания на тази хипотеза са публикувани на този месец - едното в Proceedings of the National Academy of Sciences (PNAS), а другото - в Physical Review Letters (PRL). Резултатите от двата компютърни експеримента изглежда подкрепят тезата на Ингланд, въпреки че последиците им за реалния живот остават умозрителни.

Уравненията на термодинамиката сочат, че при определени условия групите от атоми естествено ще се преструктурират, така че да изгарят повече и повече енергия, за да улеснят непрекъснатото разсейване на енергия и повишаването на "ентропията" или разрушаването на реда във Вселената.

Ингланд заяви, че този процес на преструктуриране, който се нарича дисипация (разсейване), задвижва адаптации, насърчаващи растежа на сложни структури, включително и живи същества. Съществуването на живот не е мистерия или късмет, отбеляза той пред Quanta през 2014 г. , а по-скоро следствие от общите физически принципи и "трябва да е толкова изненадващо, колкото това, че камъните падат надолу".

Хипотезата на Ингланд е ключов мост между физиката и биологията. И въпреки че не е още доказана убедително, тя потенциално държи ключа към отговора на един от най-големите въпроси на човечеството: Откъде идваме?, пише Робин Андрюс (Robin Andrews) на страницата на IFLScience.

..."

И т. н.

Ако си помислите, че са отговорили на тия въпроси - помислете си пак.:)

...

Това пък е показателно за ... "убедителна"(?!?) хипотеза:

"...Ингланд получи колкото похвали за своята изобретателност, толкова и критики за нестандартната си дефиниция за "живот".

Разбира се, дефиницията му за живот е доста слаба, а някои предполагат, че животоподобните структури, наблюдавани в работата на Инглад, са твърде абстрактни, за да бъдат с право наричани "живи".

Това е убедителна хипотеза, която ясно показва организираност, възникваща в система, която тласка неумолимо към пълна дезорганизация. Ако тя е коректна, тогава това би било най-значимото допълнение към еволюционната теория, откакто Дарвин пусна своя "Произход на видовете" за първи път, заключава Робин Андрюс."

Животът не е "химия+енергия". Химията е следствие на физиката - физични параметри: Т, налягане, плътност, сили, скорости и т. н.. Енергията е работа за преместване на обект (сетили са се, че това е структура) от един до друг потенциал в някакво поле. А не е обяснено, че Човек нарича това "работа", която може да измерва, а енергията е разлика на потенциали от средно, равновесно състояние на кво да е поле, дори е неизвестно тоталната му енергия, колко е! И наистина, ако се разбере какво е живот и Човек, в крайна сметка, ще е добре, ама така както го пробутват - не става.:ab:

( Известно е - Имам алтернатива - формулата на живота:

Животът е ЯВЛЕНИЕ на самовъзпроизвеждане на различни, взаимосвързани белтъчни структури, чрез обмен на физическа информация с околна среда.

Белтъците са макромолекули - въглеродни вериги.

Физическата информация се съдържа във фотоните, а разпространението й става посредством вълни'.)

...

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
Преди 9 часа, Малоум 2 said:

Животът е ЯВЛЕНИЕ на самовъзпроизвеждане на различни, взаимосвързани белтъчни структури, чрез обмен на физическа информация с околна среда.

Само дето не е ясно какво е това "физическа инфрмация"...

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
Преди 12 часа, scaner said:

Само дето не е ясно какво е това "физическа инфрмация"...

Физическата информация се съдържа във фотоните (на различни полета, полеви структури с различни наименования).

"Физическа" информация- за разлика от "психическа" информация, която се съдържа в символите с които Човек борави ... уж за разбиране, с подобните си.:) Корелирането на психическата с физическата информация, дава възможност за все по-реалистично изучаване на Природата. (на обективната истина от материалистически светоглед)

(На физ. информация "реагират" всички обекти, но с различна ефективност. Тези реакции се разграничават по мощност, заради честотата на фотоните (пълнежът, съдържимото трептене, "тембър" на фотоните на ЕМПоле - като "пакет вълни" на вакуума) и амплитудата, като Разлика в потенциали на "прав" и "обратен" ток (поток) за пренос на импулс. Преносът е с ЕМВълни - съответно има фазова зависимост - синхронизация по време и място и реакция от групова (силов ефект) зависимост.)

 

За "живото": - въглеродният атом е най-компактен от физическа гл. точка - максимум "вещество и полета" в минимум обем. При това с четири ефективни електрона за връзки - два по два, могат да осъществяват различни връзки. По хипотезата, за непрестанно образуване на обектите: Малкият обем физически означава - само вълни, съдаржащи пакет-фотони по-къси от ефективният диаметър на атома могат "да влязат", да взаимодействат,  с най-вътрешните слоеве на атома, формирани от фотони за връзка между протоните и електроните "в слой". Такива къси фотони са рядкост (малка интензивност) във фона на ЕМПоле на Земята. Затова - освен, че поради тази причина, въглеродът е устойчив вещеви елемент във времето, то - може да прави дълги вериги сам със себе си, без ... тези вериги бързо да се разрушават от фона (също са малко по интензитет късите вълни резонансни на връзките между въглеродните атоми . Направата на вериги е вече предпоставка за групов ефект- "еластични свойства" при пренос на импулс - ток по верига - в смисъл, че се забавя във времето преносът, но и веригата "се движи спрямо себе си" по механичен  (за нас) начин. Отреагира Многократно и Безразрушително на измененията на околните потенциали ЕМПоле, посредством механични движения: удължаване-свиване, огъване-възвръщане, завиване 90 и повече градуси, трептения разни в резонанс с близки такива образувания (колективни движения и с други вериги в една обвивка).

Всяка ОБВИВКА на групи от атоми и молекули е НОВО свойство: на характерен размер на обвивката може да съответства по дължина на вълната ЕМВълни от фона. При резонанс и/или кратност на времеви импулси- има възможност за ефективни движения на групата, като цяло. Известно е, че при мат.модела с разлагане на трептенията, обвивните еквипотенциални повърхнини "са безброй" и тип "матрьошка". Кое от тях ще стане реална обвивка, зависи от полетата на околните вещества - нали и те непрестанно се образуват и имат характерни обвивни свойства, зависещи от вътресъдържимото. При ефективно синхронно трептене на всяко вещево - подредеността на полетата между веществата е по-добра от подредеността на полето извън тях. Така, непрестанното образуване на обектите е с вероятност по-посока "падане" на веществата едно към друго - като сила на  привличане, но от ЕНТРОПИЯ. (Пета сила). При достигане на размер при който веществата могат вече да образуват фотон за връзка със съсед - то следва и отблъскваща сила - не може едното пространство да проникне в другото. Вещевото от околността "спира" на ниво слой-обвивка и там се образува ефективно. И така - много пъти и много вещеви - тогава, ние вече "виждаме" обвивката, защото отразеното от обвивката е във възможностите ни за наблюдаване...

...

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
Преди 7 минути, Малоум 2 said:

Физическата информация се съдържа във фотоните (на различни полета, полеви структури с различни наименования).

Това не е достатъчно, не отмества проблема от мъртвата точка. Това не е описание, не е дефиниция. Опишете количествено "физическата информация", както се прави с всеки друг физичен параметър.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
Преди 37 минути, Малоум 2 said:

За "живото": - въглеродният атом е най-компактен от физическа гл. точка - максимум "вещество и полета" в минимум обем.

Това не е вярно. Дори атомът на силиция е по-компактен (маса към обем) от атома на въглерода. Да не говорим за оловото, и другите елементи с повече нуклони. Очевидно е, тази компктност не е критерий, който да играе някаква съществена роля в случая.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
Преди 4 часа, scaner said:

Това не е достатъчно, не отмества проблема от мъртвата точка. Това не е описание, не е дефиниция. Опишете количествено "физическата информация", както се прави с всеки друг физичен параметър.

Описание - да, като за статията. Дефинициите - за всеки вид фотони на различните полета, количествено с ентропията - известно е: информацията е право пропорционална на ентропията. А самата Информация е логаритъм от възможните вероятностни изходи при преминаване на система от едно състояние в друго (при превръщания, например).

Но за да има яснота, кое физически "разказва" начина на подредба на частици (промяна на състояние) - това са всички "падащи" фотони към обект-област на изследване. И тогава проблемът се измества: доколко структурата на обекта (вътревръзките му) е устойчива на атаката на падащите фотони. Принципно, силите на привличане (преобладаващи при подреждане) докарват частиците на "един фотон за връзка - разстояние", при достигане на равновесие... Остатъчните полета пък, от преди равновесното състояние, "излитат" от мястото - те правят хаоса в околността. При подреждане - ентропията намалява, но в околното хаосът се увеличава и общият баланс - дава предимство към увеличаване на ентропията.

...

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
Преди 4 часа, scaner said:

Това не е вярно. Дори атомът на силиция е по-компактен (маса към обем) от атома на въглерода. Да не говорим за оловото, и другите елементи с повече нуклони. Очевидно е, тази компктност не е критерий, който да играе някаква съществена роля в случая.

Е, да ама въглеродът е по-мъничък по размери, а от описанието си личи - прави къси връзки - няма толкова много къси фотони, че да му разпадат връзките и ... си прави дълги вериги. Най-малкият и най-компактен с 4 възможности за връзки.

И силицият и фосфорът и т. н. - други елементи също могат да правят вериги, но те не са устойчиви в тоя земен фон на ЕМПолета. Защото са "дълги" връзки, а във фона ги има по-дългите фотони, които резонират и разкъсват връзките. (Скалите стават на пясък)

...

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
Преди 3 часа, Малоум 2 said:

Дефинициите - за всеки вид фотони на различните полета, количествено с ентропията - известно е: информацията е право пропорционална на ентропията.

Тогава кое ги отличава? Защо не говорите само за ентропията, вместо да въвеждате подвеждащо понятие като "физическа информация"?

Известната пропорционалност на ентропия и информация е от математиката - там в теорията на информацията има понятие математическа ентропия,на информацията,  съвсем различно от физическата. Няма основание да въвеждате някаква "физическа информация" към физическата ентропия - и обикновената си върши работа. С какво "физическата информация" е по-разлина от тази, която досега се ползва?

И като оставим некоректната аналогия с математиката настрана, вие така и не дадохте дефиниция, само твърдите че имало такава информация. Това не е дефиниция.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
Преди 3 часа, Малоум 2 said:

Е, да ама въглеродът е по-мъничък по размери, а от описанието си личи - прави къси връзки - няма толкова много къси фотони, че да му разпадат връзките и ... си прави дълги вериги. Най-малкият и най-компактен с 4 възможности за връзки.

Ето една таблица с атомни размери, от която се вижда, че атомите на водорода, азота, кислорода и дори флуора са по-малки от въглеродният атом. Там връзките са още по-къси. Значи не дължината на връзките е определяща..

Така също размера на атома не е пряко свързан с дължина на връзките. Връзките се определят от обменени с други атоми електрони, където размерът на атомите играе много малка роля, роля играе близостта на атомите, която е различна от размера на самите атоми..

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
Преди 13 часа, scaner said:

Тогава кое ги отличава? Защо не говорите само за ентропията, вместо да въвеждате подвеждащо понятие като "физическа информация"?

Известната пропорционалност на ентропия и информация е от математиката - там в теорията на информацията има понятие математическа ентропия,на информацията,  съвсем различно от физическата. Няма основание да въвеждате някаква "физическа информация" към физическата ентропия - и обикновената си върши работа. С какво "физическата информация" е по-разлина от тази, която досега се ползва?

И като оставим некоректната аналогия с математиката настрана, вие така и не дадохте дефиниция, само твърдите че имало такава информация. Това не е дефиниция.

Да, мат.модел е "човешка" измислица, с цел корелация на предполагаемото към обективната действителност. Така е и с термините (символи). Облягаме се на факти.

Факт е, че Светът съществува и без да има структура Човек (известни са и др. становища, но това е истинното). Значи - физически се осъществява подредбата му ... до ден днешен, примерно. Вероятностно. Тогава - не трябва да са различни крайните резултати, при наличие на "мисъл". Символите си ги слагаме за наше удобство, за разбиране на уредбата. Ако разбираме физиката на света без намеса на съзнание и разум в "градежа", то трябва да е ясно, от къде, от какво светът "знае" как да се подреди, че да достигне до структура живо и т. н.. Тоест - с каква информация разполагат частите на света, къде е и как се обменя-пранася и пр. Това е информация - нарекъл съм я физическа и, не е известно, че се съдържа във фотоните. (не съм казвал физическа ентропия - не е такава идеята, а защо на човек му се струва, че има хаос - известно му е, че "работи" в средните мащаби с усреднени стойности на параметри). Ако са правилни знанията това води до обяснение на самоорганизацията, саморегулацията на Природата. (уж, смисъл на статията)

А психическата информация, с която си градим моделите, се различава от физическата информация. Тя не може да създава вещества и полета, нито "със силата на волята", да ги управлява. Затова трябва да се отдели - винаги да знаем, че е нереална. Тя изучава и, примерно, променя начални условия, за експерименти с вещества и полета. Честа грешка е при тълкувания на резултати от експерименти (човешка дейност)  в КМ - електронът е на две места едновременно?! Това е психо-информация (нереална) и става ясна, само ако се знае какво представлява човекът.:564da112d749c_wink(1):

Ако физиката не желае да ги разграничи - това си е неин проблем.

...

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
Преди 14 часа, scaner said:

Ето една таблица с атомни размери, от която се вижда, че атомите на водорода, азота, кислорода и дори флуора са по-малки от въглеродният атом. Там връзките са още по-къси. Значи не дължината на връзките е определяща..

Така също размера на атома не е пряко свързан с дължина на връзките. Връзките се определят от обменени с други атоми електрони, където размерът на атомите играе много малка роля, роля играе близостта на атомите, която е различна от размера на самите атоми..

Благодаря!

Разбира се, че има и още много други условия за съчетаване на параметри, за изграждане на вериги със себе си.

(Водородът - с един електрон ...кви връзки за "верига"? Другите елементи са тежки, важно е колко са симетрични, като структура,колко валентни електрони имат, на каква позиция и т. н  - не могат да изградят достатъчно дълга "верига", която да издържи на динамиката на промяна на външните полета)

(За болднатото - при мен - обменя се фотон за връзка. По хипотезата - електроните непрестанно се образуват около ядрото (динамика на заряди - фотоните от полетата са с "размер" в рамките на обема на атома . Протоните в ядрото "разказват" със собствените си трептения за образуване, къде точно може да се образува "електрон в слой". И понеже честотата на образуване на протона е значително по-голяма от честотата на образуване на електрона, то има вероятност в някоя област от пространството на атом, с привличаща сила "чужд" електрон да се "захване" там за кратко. В следващия момент отпада привличащата сила, заради захват на собствен електрон и чуждият се връща в неговия си атом, образувайки се в полето на "собствения" си протон. Така фотонът за връзка е общ за двата атома, има определена честота (дължина на пакет, също). "Тежките" елементи забавят честотата на образуване на фотона за връзка и това намалява устойчивостта на структурата (не става за  дълга верига). Пък и нищо не им пречи на компактните елементи да си участват поединично с структурите на въглеродните вериги - внасят разнообразието от структури.)

...
 

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
Преди 44 минути, Малоум 2 said:

Ако разбираме физиката на света без намеса на съзнание и разум в "градежа", то трябва да е ясно, от къде, от какво светът "знае" как да се подреди, че да достигне до структура живо и т. н.. Тоест - с каква информация разполагат частите на света, къде е и как се обменя-пранася и пр. Това е информация - нарекъл съм я физическа и, не е известно, че се съдържа във фотоните. (не съм казвал физическа ентропия - не е такава идеята, а защо на човек му се струва, че има хаос - известно му е, че "работи" в средните мащаби с усреднени стойности на параметри).

Кое и как се обменя и пренася зависи вогромна степен от условията, не от самите части. Различни обекти при различни условия взимодействат и се подреждат по различен начин. Притежаваните от частица характеристики, като заряд, спин, четност и други, тези характеристики ли наричате "физическа информация"? Защото само това е което се "съдържа" в частица и определя нейното поведение при различните условия. Това определя "къде и как се обменя-пренася"? Нов параметър трябва да допълва с нещо тези характеристики. С какво?

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
Преди 6 минути, Малоум 2 said:

За болднатото - при мен - обменя се фотон за връзка.

Връзките межсу атомите определено не са с обмен на някакви "фотони за втръзка". Има цяла наука, "химия" се нарича, която е посветена на това да изучава как тези връзки се осъществяват с електрони.

Link to comment
Share on other sites

Напиши мнение

Може да публикувате сега и да се регистрирате по-късно. Ако вече имате акаунт, влезте от ТУК , за да публикувате.

Guest
Напиши ново мнение...

×   Pasted as rich text.   Paste as plain text instead

  Only 75 emoji are allowed.

×   Your link has been automatically embedded.   Display as a link instead

×   Your previous content has been restored.   Clear editor

×   You cannot paste images directly. Upload or insert images from URL.

Зареждане...

За нас

Вече 17 години "Форум Наука" е онлайн и поддържа научни, исторически и любопитни дискусии с учени, експерти, любители, учители и ученици.

За своята близо двайсет годишна история "Форум Наука" се утвърди като мост между тези, които знаят и тези, които искат да знаят. Всеки ден тук влизат хиляди, които търсят своя отговор.  Форумът е богат да информация и безкрайни дискусии по различни въпроси.

Подкрепи съществуването на форумa - направи дарение:

Дари

 

 

За контакти:

×
×
  • Create New...