Отиди на
Форум "Наука"

НАДЕЖДИТЕ ЗА ИЗНОС НА ГАЗ СА ПРЕЖДЕВРЕМЕННИ*


nik1

Recommended Posts

  • Потребител

НАДЕЖДИТЕ ЗА ИЗНОС НА ГАЗ СА ПРЕЖДЕВРЕМЕННИ*

Галата

България може да изнася природен газ, заяви премиерът Бойко Борисов на 3 декември, когато правителството реши да даде още две концесии за търсене на газ и нефт в Черно море („Силистар” и „Терес”). На следващото заседание той вече планира хъб край Варна, който да поеме газа от новооткритите находища заедно с доставките от Русия.

С приемането на това решение се подлагаме на огромен натиск, коментира Борисов. Нашите огромни проблеми, на предишното правителство, дойдоха след като пуснахме на концесия добива на газ в акваторията на Черно море – „Хан Аспарух“, лансира хипотеза премиерът.

„Искам да знаете, че го правим с ясното съзнание, че не бъдещите, това поколение още (защото това в рамките на 4-5-6 години ще стане) ще се възползва от природните богатства на България”, обърна се Борисов към министрите. Той прогнозира поевтиняване на тока, след като бъдат построени парогазови централи.

„След няколко години България ще изнася газ и тогава мога да гарантирам, дано сме живи да го видим - и евтино електричество, евтино топло, и парно, евтина вода и огромен ръст на икономиката. Повярвайте ми, тогава ще дойде индустрията на Европа да стои тук, защото ще е близко до тази газ“, прогнозира Борисов .

На Ловеч – Ъглен, имаме 10 милиарда кубика, открити, готови за експлоатация, твърди още той. Според него местният добив от „Галата” („едно мъничко находище”) вече осигурява 10 на сто от потреблението.

Борисов се позовава на проучвания на БАН, много надежди се възлагат и на факта, че в румънски води, близо до най-обещаващия блок „Хан Аспарух”, вече бяха установени до 84 млрд. куб. метра. Други черноморски страни, включително Турция, също имат своите оптимистични прогнози за намиране на газ и нефт в Черно море.

Реални ли са тези прогнози?

Дълбочинните проучвания за газ в Черно море се интензифицираха едва през последните години, а големи надежди се възлагат и на находището край Девенци (и споменатато Ъглен, Ловешко). Засега обаче основният доставчик на газ е „Петрокелтик” (преди Мелроуз”). Находищата, от което тя добива газ нямат дълъг живот, така че твърдението за 10% обезпеченост с местен добив в момента  подвеждащо. През 2012 г. местният добив достигна 12.8% от потреблението като бяха добити 336 млн. куб. метра. Но оттогава делът спада (6.9% през 2013 г. и 4.6% през деветмесечието на тази година по данни на „Булгаргаз”).

карта газ

Каварна и Галата

Всичко това изисква време, а като се изключи находището край Девенци повечето сондажи още не потвърждават прогнозите. Използват се само няколко находища, най-голямото е на ирландската „Петрокелтик” (през 2012 г. тя придоби „Мелроуз”). Компанията възобнови добива на газ от Галата миналата година, като продължава добивът от двете други находища – Калиакра и Каварна, където се твърди, че има общо 3 млрд. куб. м природен газ. Този обем би стигнал за около 10 години при сегашния добив, но продължават проучванията в района. Според „Булгаргаз” обаче в блок Галата, поле Каварна и поле Калиакра общият обем е 1,7 млрд.куб.м., като добивът ще намалява с изчерпване на находищата (поради намаляване на пластовото налягане).Галата

Миналата година бе решено да се консервира първоначалният блок Калиакра – 1, който е изправен пред предизвикателства, свързани с третирането на водата, като ще се използва иновативен подход. В полето Каварна – Изток е открит газ през 2010 и то съдържа 9,6 млрд. куб. фута запаси. Планира се експлоатацията да започне през второто полугодие на 2015 г. Находището „Камчия“ изглежда съдържа предимно вода.

Газ край Девенци и Ловеч („Койнаре”)

В близките години това е най-перспективното находище.
Между Червен бряг и Луковит, до село Девенци и на няколко други места в района, американската фирма Direct Petroleum Exploration през 2008 г. откри големи находища. През 2011 г дейността й в България бе поета от ТransAtlantic Petroleum от Далас, САЩ. През 2012 г. тя получи концесия за добив на сушата за кладенеца Девенци – Р1, който е на дълбочина 4 километра.

Имаше редица пречки пред започването на добива – първо, защото забраната за добива на шистов газ, включи за известен период през 2012 г.  и добива на конвенционален газ. Имаше и спорове във връзка с това дали да се продава единствено на Булгаргаз. Все още не е изграден газопровода, който да свърже находището с мрежата на „Булгартрансгаз”. Досега компанията е добила малки количества, които е продала като компресиран газ.

Очакваните количества според одобрено инвестиционно предложение от страна на Министерството на околната среда и водите са до 36 млрд. куб. метра.

Според „Булгартрансгаз” ЕАД очакваните годишни количества за добив са до 1 млрд. м³ като в прогнозата за добив са включени 800 млн. м³ за 2015 и по 1 млрд. м³ след 2015 г. Планира се добивът от новите залежи да започне в началото на 2015 г. и така през 2016 г местното производство да достигне 1.5 млрд. куб. метра. Това означава, че в близко бъдеще България може да задоволява сама от една трета до 50% от цялото си потребление.

Тъй като разрешенията са допълвани и става дума за няколко находища, информацията е малко объркана.

Според отчета на „Дайрект Петролиъм България” за миналата година, находищата са три: „Койнаре” (блок Девенци-1), което е първото открито находище с издадена концесия, новооткритото находище Етрополска аргилитна формация (преди Блок А-Ловеч) и блок-13 Ъглен, който се проучва, но преди там е имало добив. Доказаните залежи в Койнаре са 2.15 млрд. куб. метра, а вероятните –5.74 млрд. За Етрополската формация са утвърдени запаси от 2 млрд. куб. метра и вероятни прогнозни запаси от 10 млрд. куб. метра.

От отчетите на „ТрансАтлантик” разбираме, че за блок „Девенци Р-2” вече са получени почти всички разрешения. Там като партньор е привлечено дружеството Койнаре Дивелопмент, собственост на кипърска офшорка със същото име. Това дружество ще финансира 75% от разходите в размер на 40 млн. долара в замяна на дял от 50% в предприятието. За Етрополската формация („ТрансАтлантик” я нарича област „Стефанец”) се разчита на LNG Energy, като там допълнителните разходи за 12.5 млн. долара.

„Хан Аспарух

Хан АспарухГолямата надежда е именно този блок. Консорциум между френската компания „Тотал“, испанската Repsol и австрийската ОМВ, специално създаден за тези проучвания, получи разрешение за проучване през 2012 г. срещу 96 млн. лева. В съседство, на около 20 км е румънският блок Нептун, където вече е намерен газ (до 84 млрд. куб. метра). Засега няма нищо сигурно за потенциала на „Хан Аспарух. Говореше се за количества между 100 и 500 млрд. куб. м – оценка, която изглежда твърде висока на фона на прогнозите за Нептун. През май 2014 г OMV информира акционерите си, че запасите на газ в българския блок на Черно море вероятно ще са около 100 млрд. куб. метра.

През зимата OMV приключи сеизмичните изследвания на „Хан Аспарух по 3D технология върху половината от блока. След това „Тотал” обяви, че ще започне сондажите през второто полугодие на 2015 г. Този сондаж ще е на 2 км под вода и на 4 км дълбочина. От първоначалния старт са необходими от 5 до 10 години, за да се стигне до потенциален търговски добив, коментираха от Total.
Все пак OMV твърди, че добивът на газ може да започне дори през 2017 г.

 „Силистар” и „Терес”

Правителството обяви на 3 декември конкурси за търсене и проучване на нефт и природен газ в две площи, разположени в континенталния шелф и изключителната икономическа зона на България в Черно море – Блок 1-14 „Силистар” и Блок 1-22 „Терес”. Потенциалните инвеститори ще получат разрешение за срок от пет години. За блок „Силистар”, който е с площ 6893 кв. км, се дължи годишна такса в размер на 275 720 лв., е посочено в условията на конкурса. Дължимата такса за блок „Терес” с площ 4032 кв. км е 161 280 лв. за година.

И за двете находища това е втори опит. През 2011 г. „Ледербел БГ”, в която участва Красимир Георгиев (7М, „Фронтиер”) получи разрешение за проучване на нефт и газ в “Силистар“, но то бе отменено след жалба на ПДНГ и „Овъргаз”. През 2013 г. е направен нов опит да се предостави разрешение за търсене и проучване в блок 1-22 „Терес“, но оферти от потенциални инвеститори не са подадени и конкурсът е прекратен. Решението бе очаквано предвид предизборната програма на ГЕРБ. и изявлението на Борисов пред Търговската камара на САЩ през юни – „И когато ГЕРБ се върне на власт, ние веднага ще обяви прозрачни конкурси за тези находища и ви приканвам да участвате в тях“.

По-неясно е положението с останалите блокове в Черно море. Единият е „Свети Атанас“, залепен до „Хан Аспарух“, който трябваше да се проучи от „Блек Сий Енерджи Груп“. Но търсенето пропадна, след като през 2013 г. компанията отказа да сключи договор. Прекратен бе и конкурсът за „Света Марина“, разположен между „Галата“ и „Шабла“.

 

* Допълнение от 28 октомври 2016 година: днес беше потвърдено че в блока Хан Аспарух Total е открил нефт 

  http://economix.bg/balgariya-iznositel-na-gaz

 

 

Image_5840109_128.jpg

Редактирано от nik1
Link to comment
Share on other sites

  • Модератор Инженерни науки

Айде дано да излезе нещо от това.

Аз имам своите резерви (дори и ако се окажем много богати на изкопаеми горива), ама не са по темата.

Имаше едни идиоти, учени дето искаха сероводорода в Черно море да горят.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
Преди 3 минути, Joro-01 said:

Имаше едни идиоти, учени дето искаха сероводорода в Черно море да горят.

То не е невъзможно, ама е бая грандиозно и неоправдано от икономическа гледна точка начинание. Малко като строежа на асансьори "земя-космос":-)

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

Да не баталясат само хубавите ни плажове и крайбрежие с тоя нефт и газ (особено в участъка "Силистар")

--------------------------

Тези "идиоти" със сероводорода са нашите, от БАН..

https://www.google.bg/search?q=проф.+Венко+Бешков&ie=utf-8&oe=utf-8&client=firefox-b&gfe_rd=cr&ei=pYMTWOLSH4zY8AeAqoC4CQ

(то и плавателен канал от София до Черно море може да се направи, ама никой не го прави)

Link to comment
Share on other sites

  • Модератор Военно дело

Последното което аз четох, руснаците са излезли с информация- няма нищо. Нашите отговориха, все още не са обработени всички резултати и е рано да се каже. Което на мен ми намирисва на това, че май нищо не е открито.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

Тотал съобщава в тримесечния си доклад, че е открила нефт в Черно море, а руснаците казали (?) че няма такова нещо? Не ми се връзват много нещата..  (Дай да видим материла който си чел, кои са тези руснаци, каква е връзката им с компанията)

http://www.offshoreenergytoday.com/total-makes-oil-discovery-offshore-bulgaria/

 

 

Link to comment
Share on other sites

  • Модератор Военно дело

http://www.blitz.bg/news/article/452556

Това е отговора, не можах да намеря руските твърдения. Това за тотал е по скорошно.

Link to comment
Share on other sites

  • Модератор Инженерни науки
Преди 11 часа, Frujin Assen said:

http://www.blitz.bg/news/article/452556

Това е отговора, не можах да намеря руските твърдения. Това за тотал е по скорошно.

Фружине, шом казват руснацитв, вярвай им.

Стара ти е информацията. Новината за нефта е от вчера (или тези дни). То пак може да няма достатъчно за да е рентабилен добивът, но вече обръща нещата.

Редактирано от Joro-01
Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

Ако някой помни в началото на демокрацията имаше дошли западни фирми да добиват газ от Черно море. Нищо не откриха и си отидоха!!! Това е поредната претоплена манджа. Освен ако не искат да добиват шистов газ, което особено в Черно море (а и не само) ще е жестока екокатастрофа (поне потенциална такава със сигурност ще е и ще застрашава много по-големите приходи от туризъм).

Link to comment
Share on other sites

  • Глобален Модератор

Брейййй, колко сериозно изследвание... 

Само да кажа, че страховете от грандиозна екокатастрофа са повече от преждевременни и приличат на тези от взривяването на ракетите в Змейово. 

На пропаганда ми мирише. Недейте бърза толкоз. 

А тия неща трябва да ги прави българската държава или да държи контролът им, а не Тотал, Мотал или не дай си Боже - Митал... 

Link to comment
Share on other sites

  • Глобален Модератор

Вижда се, че Русия ни заобикаля, т.е. вече географска и геостратегическа стойност за преминаване на газ през нас нямаме. Вижда се, че не ни дават да се занимаваме изобщо с Русия. 

Следователно трябва да се чопли за местни източници, та каквото ще да стане. Иначе бял ден няма да се види с високите цени на горивата, които отново светят на хоризонта. 

Link to comment
Share on other sites

Напиши мнение

Може да публикувате сега и да се регистрирате по-късно. Ако вече имате акаунт, влезте от ТУК , за да публикувате.

Guest
Напиши ново мнение...

×   Pasted as rich text.   Paste as plain text instead

  Only 75 emoji are allowed.

×   Your link has been automatically embedded.   Display as a link instead

×   Your previous content has been restored.   Clear editor

×   You cannot paste images directly. Upload or insert images from URL.

Зареждане...
  • Дарение

  • Подобни теми

    • Guest
      От Guest
      Знаем, звучи невероятно, но смятаме,  че е напълно възможно България да се нареди, в рамките на десетина години, в челната десетка на най-развитите Аерокосмически Държави и Икономики въобще, ако престане да се занимава с глупости, и заложи на непосредствено приложими високи технологии и иновации.
      Например, производство на 150 тона Водород на час с вода от Дунава и нощна енергия на АЕЦ Козлодуй (и в бъдеще - на АЕЦ Белене). 
      Ориентировъчно, по цени на дребно на водорода ($10/kg в САЩ, GBP12/kg в UK ), това би ни носило минимум по 1,5 милиона долара НА ЧАС  бруто приход от Експорт, само от Козлодуй.
      Да произвеждаш гориво с помощта на нискоенергийна електролиза на вода (LPWE) е 50 пъти по-рентабилно от това да произвеждаш ел.енергия.
      Не очаквайте обаче чиновникът (а още по-малко - политикът), да разбира това. Пробвали сме.
      Ще напълним на 100% националната ни Газопреносна Мрежа и хранилището в с.Чирен, със 100% висококалорично чисто и възобновяемо Водород-Хибридно Гориво (МОН Gas) .
      Имайки евтин водород налице, чрез екстракция на СO2 от въздуха (www.climeworks.com), и синтез на Фишер-Тропш, бихме могли да произвеждаме също така супер-евтин дизел, бензин, метан, метанол, етилен, пропилен, формалдехид, торове, препарати, лекарства, влакна и текстил, бои, и десетки други видове въглеводороди.
      С помощта на водород-хибридни горива (SOH, MOH) ще стартираме производство и експорт на Базалто-фибърни композити (БФК) и материали, с еко-добив на евтин Базалт от огромните находища Болярка и Свищовски Могили. https://basalt.alle.bg 
      В рамките на 5-10 години ще спрем целия внос на фосилни горива и ще започнем собствено масово производство и износ за стотици милиарди евро, на чисти горива, и системи, задвижвани с тях. 
      В същия този срок минималната заплата у нас би могла да стане 2500 евро, а минималната пенсия - 1000 евро, плюс 500 евро Базов Доход и 100% безплатно здравеопазване, средно и висше образование, социален Патронаж, Ваучери за храна, безлихвени и държавно-обезпечени Кредити за малки и средни предприятия,  държавно-платено участие на всяка българска фирма на Международни Панаири, и т.н.
      Ще привлечем обратно в родината повечето българи-емигранти, плюс множество висококвалифицирани чуждестранни специалисти.
      Твърди закони за циганите и скитниците (учиш и работиш - оставаш, иначе - чао.)
      Ще създадем модерни нови Учебни Центрове, ще построим изцяло нови градове и села с модерна инфраструктура, по най-високите европейски строителни стандарти.
      До 2030 г. населението на България ще стане 10 милиона човека.
      Ще изградим от нулата авангардна, високотехнологична и иновативна индустрия за масово производство на изключително търсени и бързоликвидни :
      - Чисти горива (водород, МОН) - https://fuels.alle.bg 
      - Двигатели, турбини, генератори, 
      - Газо-Електромобили, - https://watercar.alle.bg 
      - Летящи Газо-електромобили - https://flycar.alle.bg 
      - Водородни Топлоелектрически Централи,
      - Инсталации за БФК и сглобяеми модули за къщи, фабрики, ферми, пътища, тръбопроводи и др. - https://basalt.alle.bg 
      - Плаващи БФК Платформи, Магистрали, изкуствени Острови и Архипелази за усвояване на Икономическата Акватория на България - https://shelf.alle.bg 
      - Технологии за Проучване и Усвояване на Територии и Акватории в Антарктида и развиване на индустрии - https://antarcticbg.alle.bg 
      - Летателни апарати - Дронове, Самолети, Ракети, 
      - Летящи Транспортни Системи и Мрежи - HyTube - https://hytube.alle.bg  , Hyperloop.
      - Стратосферни Геостационарни Аеростатни и Орбитални Космически Сателитни Станции - https://spaceship.alle.bg , https://orbit.alle.bg 
      - Системи за генериране на вода от Въздуха и за борба с обезлесяването, - https://desert.alle.bg 
      - Системи за Интелигентно Фермерство чрез Роботизирани Дронове, - https://zero-hunger.alle.bg 
      - БФК резервоари за водород и МОН, 
      - Водородни Горивни Клетки,
      - Графенови Ултракондензаторни Батерии за Електромобили, и др.
       
      София, 02.05.2019 г.
      Грейнис ООД Водород България
      grainis@abv.bg
      https://btp.alle.bg - Българска Технологическа Партия (Проект)
      https://btp.alle.bg/българия-водеща-космическа-сила/
      https://fuels.alle.bg 
      https://basalt.alle.bg 
      https://watercar.alle.bg 
      https://smartcity.alle.bg 
       
       
       
       
       
       

    • От Б. Киров
      Икономиката на Иран
      1. Официалната картина
      Както е случаят с повечето развиващи се страни, оценките се различават по източници и иранското правителство се опитва да постави най-доброто лице на проблемите на Иран. Обективни източници като МВФ и Световната банка, обаче, направиха скорошни приблизителни оценки, които вероятно ще дадат по-точна представа за настоящите предизвикателства пред Иран. Дълги поредици от доклади по член IV на МВФ са достъпни и в интернет, които дават добра история за грешките на правителството в икономическата политика още преди падането на шаха и тяхното продължаващо въздействие върху иранския народ:
      Шахът падна толкова, колкото и от неуспехите си да оформи една икономика, която отговаря на нуждите на своя народ, толкова и заради неговия авторитаризъм и репресии. Иранската икономика след него бе оформена от революцията и войната между Иран и Ирак в продължение на осем години между 1980 и 1988 г. Тя бе зле управлявана след прекратяването на военните действия и особено при президента Махмуд Ахмадинеджад между 2005 и 2013 г. Световната банка и МВФ са установили, че Ахмадинеджад е напуснал един офис, след като е създал кошмар на лошо управлявано правителство и с голям дълг, субсидии за храна и гориво, разширяване на държавния сектор и бариери пред частната индустрия и предприемачество - един от най-некомпетентните лидери в историята на Иран. Много от настоящите популярни оплаквания и протести се съсредоточават върху продължителното въздействие на грешките, които са негово наследство.
      Избирането на Рухани през 2003 г. доведе до някои важни икономически реформи, независимо от налагането на санкции на САЩ, ООН и ЕС. Последните оценки на ЦРУ и Световната банка са сравнително оптимистични за близкото икономическо бъдеще на Иран, въпреки че много от оценките за растежа в края на 2016 г. и началото на 2017 г. трябваше да бъдат занижени през 2017 г., а прогнозите за растежа на МВФ за 2018-2022 сега изглеждат значително над оптимистични.
      Иран е втората по големина икономика в региона на Близкия изток и Северна Африка (MENA) след Саудитска Арабия, като прогнозният брутен вътрешен продукт (БВП) през 2016 г. е 412,2 милиарда щатски долара. Той също така има второто по големина население в региона след Египет, като през 2015 г. той се оценява на 78,8 милиона души. Иранската икономика се характеризира със сектора на въглеводорода, селското стопанство и услугите и забележителното държавно присъствие в производството и финансовите услуги. Иран се нарежда на второ място в света в резервите на природен газ, а четвърти - в доказани запаси от петрол. Икономическата активност и държавните приходи все още до голяма степен зависят от приходите от петрол и следователно остават нестабилни.
      Иранската икономика се характеризира със етатистки политики, неефективност и зависимост от износа на нефт и газ, но Иран също притежава значителни сектори на селско стопанство, промишленост и услуги. Иранското правителство пряко притежава и управлява стотици държавни предприятия и косвено контролира много компании, свързани със силите за сигурност на страната. Изкривявания - включително инфлация, контрол на цените, субсидии и банкова система, която държи милиарди долари необслужвани заеми - теглят икономиката надолу, подкопавайки потенциала за растеж, ръководен от частния сектор. Дейността в частния сектор включва дребномащабни работилници, селско стопанство, някои производства и услуги, в допълнение към средномащабно строителство, производството на цимент, минното дело и металургия. Значителна неформална пазарна активност процъфтява и корупцията е широко разпространена. Фискалните и парични ограничения, след разширяването на международните санкции през 2012 г. по отношение на централната банка на Иран и износа на петрол, значително намалиха доходите на Иран от петрол, понижиха съкращенията на държавните разходи и предизвикаха рязко обезценяване на валутата. Иранската икономика се свива за първи път от две десетилетия през 2012 г. и 2013 г., но растежът се възобновява през 2014 г. Иранският фондов пазар потъва между 2013 г. и 2015 г. Иран продължава да страда от висока безработица. Липсата на възможности за работа накара много образовани ирански младежи да търсят работа в чужбина, което води до значително "изтичане на мозъци".
      През юни 2013 г. изборите за президент Хасан Рухани създадоха широки публични очаквания за икономическо подобрение и по-голям международен ангажимент. Рухани постигна известен успех, включително обуздаванег на инфлацията и през юли 2015 г., обеща облекчаване на санкциите за Иран, като подписа План за действие (JCPOA) с P5 + 1. JCPOA, който сериозно ограничава ядрената програма на Иран в замяна на размразяване на иранските активи и възобновяването на иранската международна търговия, трябва да стимулира преките чуждестранни инвестиции, да увеличи търговията и да стимулира растежа.
      Иранските власти са приели цялостна стратегия, обхващаща пазарно ориентирани реформи, отразени в 20-годишния документ за визията на правителството и шестия петгодишен план за развитие за периода 2016-2021 г. Шестият петгодишен план за развитие се състои от три стълба, а именно развиването на устойчива икономика, напредъка в науката и технологиите и насърчаването на културните постижения. От икономическа гледна точка в плана за развитие се предвижда годишен темп на икономически растеж от 8% и реформиране на държавните предприятия, финансовия и банковия сектор и разпределението и управлението на приходите от петрол сред основните приоритети на правителството през петте години.
      Иранското правителство извърши мащабна реформа на своята програма за субсидиране на ключови основи като петролни продукти, вода, електричество и хляб, което доведе до умерено подобрение на ефективността на разходите и икономическите дейности. Общите индиректни субсидии, които според оценките са били еквивалентни на 27% от БВП през 2007-2008 г. (приблизително 77,2 милиарда щатски долара), са заменени от програма за преки парични преводи за иранските домакинства. Втората фаза на плана за реформа на субсидията започна през пролетта на 2014 г., която включва по-постепенно коригиране на цените на горивата и по-голямото насочване на паричните преводи към домакинствата с ниски доходи. Около 3 милиона домакинства с високи доходи вече са премахнати от списъка с получатели на парични преводи. В резултат на това разходите на Организацията за целеви субсидии (ОПМ) се очаква да са намалели до 3,4% от БВП през 2016 г. от 4,2% през 2014 г.
      След свиване на близо 2% през 2015 г. иранската икономика тръгна рязко нагоре рязко през 2016 г. с около 6,4%. Последните налични данни за първата половина на иранската календарна година 2016 (завършваща през март 2017 г.) показват, че иранската икономика през второто тримесечие (което съответства на юли-септември 2016 г.) е нараснала ускорено с 9,2% ръст от 5.2% през първото тримесечие. Това доведе до общ ръст през първата половина на 2016 г. до 7.4%, докато нефтният БВП нарасна с едва 0.9%. Независимо от господството на петролния сектор, което се дължи на положителното въздействие на изпълнението на съвместен цялостен план за действие върху производството и износа на петрол, има известни признаци за динамика и в не енергийните сектори.
      Процентът на безработицата се е върнал на тригодишен връх от 12,7% (или 3,3 милиона безработни) през второто тримесечие на 2016 г. въпреки високия темп на растеж през този период. Това увеличение до голяма степен отразява увеличаването на нивото на участие на труда на 40,4% в сравнение с 35,4% през януари-март 2014 г. Равнището на безработица сред мъжете и жените съответно от 21,8% и 10,4% подчертава и увеличаването на разликата между половете в заетостта на пазара на труда в сравнение с 2015 г. Бедността се оценява, че е спаднала от 13,1% до 8,1% между 2009 и 2013 г. (5,5 щ.д. на ден в ППП за 2011 г.). Това вероятно се дължи на програма за универсален трансфер на пари в края на 2010 г., която предшестваше премахването на субсидиите за енергия и хляб. Изглежда, че програмата е компенсирала повече от очакваното увеличение на разходите за енергия на по-слабо развитите домакинства, което допринася за положителния ръст на потреблението на най-ниските 40% от населението, въпреки че общият ръст на потреблението между 2009 и 2013 г. е отрицателен. Бедността обаче се увеличи през 2014 г., което може да е свързано с намаляването на социалната помощ в реално изражение. От страна на търсенето, всички компоненти, с изключение на инвестициите, регистрираха подобрения спрямо предходната година. Инвестициите продължават да се договарят през 2016 г., макар и с много по-ниска ставка от 3,7% (спрямо 12% година по-рано). Намаляването на инвестициите се дължи основно на продължаващото свиване на строителния сектор след 2012 г. след бум в спекулативното търсене на жилища.
      Както външният, така и бюджетният баланс се подобриха през 2016 г. Излишъкът от текущата сметка на Иран стана свидетел на силен тласък поради силния растеж на износа на петрол. В средносрочен и дългосрочен план перспективите за растеж ще разчитат на темпа на реинтеграция на Иран с глобалната икономика в банковото дело, търговията и инвестициите и изпълнението на ключови структурни реформи. Темповете на растеж през 2017-19 г. се очаква да отстъпят малко над 4%. Тъй като иранските банки са изправени пред предизвикателството на забавянето в установяването на кореспондентски банкови отношения с големите международни банки, притокът на чуждестранни преки инвестиции в Иран и търговските отношения с останалия свят са възпирани. Все пак последните събития показват, че нефтеният сектор и инвестициите вероятно ще играят по-голяма роля през следващите няколко години.
      Докладът по член IV на МВФ, издаден на 18 декември 2017 г., не даде никакъв намек за протестите, които трябваше да последват след няколко дни. Той призова за икономическа реформа, но се съсредоточи върху приблизително 4,2% ръст за следващата година, успехът на усилията за реформа до момента и възможността Иран да постигне 4,5% ръст с по-нататъшната реформа, дори и това да доведе до допълнителни съкращения на субсидиите за гориво и други субсидии. Погледът след събитията е винаги по-лесен от предвиждането. Не е нужно много пророческа дарба, за да се предположи, че ЦРУ, МВФ и Световната банка скоро ще пренапишат ключови части от тези разкази, за да отразят икономическите източници на настоящите протести и безредици в Иран. Подобно на неуспехите на Световната банка и МВФ за преодоляване на човешкото въздействие на икономическите сили върху народите на всички страни или дълбоките разделения на доходите и икономическите привилегии в много държави, е ясно, че фокусирането върху националните иконометрични и фискални тенденции не е подходящ начин за оценка на ефективността на дадените държави, тяхното ниво на риск и необходимостта от реформи и промени.
      2. Това, което не се казва ясно от официалните източници, но присъства като данни в отчетите им
      а/ Военни разходи
      CIA World Factbook изчислява, че военните разходи на Иран налагат относително ниска тежест през последните години върху неговата икономика. Докладът им не публикува актуални данни, но изчислява, че Иран е изразходвал 2,69% от БВП (2015 г.), 2,33% от БВП (2014 г.), 2,35% от БВП (2013 г.), 2,81% от БВП (2012 г.) и 2,41% от БВП 2011 г.).
      Докато Иран понякога се описва като основна военна сила в Персийския залив, Фигура 1 показва, че разходите му за сигурност всъщност са много ниски в сравнение със съседите му и не оказват по-голямо икономическо бреме върху Иран, отколкото тези разходи в повечето държави от Арабския залив.


      Фиг. 1
      Дали обаче официалните данни на иранската статистика, които се цитират от западните източници, отговарят на реалното състояние на военните разходи?
      Иранските военни сили сега наброяват около 523 000 души: 350 000 души в армията; 125 000 души в Корпуса на ислямската революционна гвардия (IRGC); 18 000 във флота; 30 000 във Военновъздушните сили; и най-малко 40 000 паравоенни сили като Basij. Иранските сили за сигурност също наемат или обработват над 100 000 млади мъже годишно в продължение на поне 21 месеца служба.
      Иран е в състояние да наеме и разгърне доброволчески сили в Сирия, а силите му са доминирани от твърдите командири на ИРГС, които са обвързани директно с Върховния водач, а не с гражданското правителство. Около 500 000 полицаи служат като друг инструмент за индоктриниране и контрол, заедно с още 4 000-6 000 служители в Министерството на разузнаването (известен също като VAJA, VEVAK или MOIS) и още персонал в другите ирански служби за сигурност и разузнаване.
      Както показва Фигура 1, обаче, няма консенсус в външните оценки за по-новите и настоящи военни разходи на Иран, а отчетите за общия му бюджет също се различават. Външните източници са почти сигурни, обаче, при изчисляването на по-високи стойности от 11 милиарда долара, които Иран съобщи, а иранските бюджети за 2017 г. и 2018 г. със сигурност са по-високи.
      Например, SIPRI оценява разходи от 12,362 милиарда долара както за военните, така и за IRGC през 2016 г. или 3,03% от БВП. IISS докладва 15,882 милиарда долара за 2016 или 3,85% от БВП и IHS Jane's изчислява 16,312 милиарда долара за 2017. ЦРУ оценява бюджетните разходи на Иран на 80,58 милиарда долара през 2016 г. и това означава, че Иран харчи около 15% до 20 % от общия си бюджет за сигурността.
      Що се отнася до бъдещето, няма надеждни цифри за разходите и еквивалентните разходи за планираните разходи за сигурност на Иран през 2018/2109. Държавните медии обаче съобщиха, че военният бюджет на IRGC ще бъде около 267 трилиона ирански риала (7,393 млрд. долара), иранската армия ще получи 97 трилиона риала (2,668 милиарда долара), Министерството на отбраната и логистичните сили ще получат 44 трилиона рила (1,28 милиарда). Това би довело до общия бюджет на отбраната на Иран за 2018 година на 408 трилиона (11,359). Ако се добавят 11 трилиона риала за Базий, ще получи общ военен бюджет от 420 трилиона риалита ($ 11,663 млрд.).
      Тази сума ще възлезе на около 11% от общия бюджет за 2018/2019 година, който според един източник ще достигне 3 681 трилиона риала (103,9 милиарда долара) за 2018/2019 година. Други източници, обаче, сочат 3 115 трилиона риала за бюджета, което автоматично прави военните разходи около 14% от бюджета. За да се поставят тези военни разходи в по-широка национална перспектива, за същия ирански бюджет са отпусната около 4,2 милиарда долара за създаване на работни места Това е един консервативен бюджет, който мнозина иранци могат да видят като бюджет на строги икономии, който не им осигурява минали субсидии, нито им помага да се справят с инфлацията.
      По-високият диапазон от тези цифри изглежда по-вероятен, тъй като Иран има забележително предимство пред съседите си, тъй като може да разчита изцяло много на евтини наборни войници и доброволци, да въоръжава и да подкрепя чуждестранни (ливански, сирийски, иракски и афганистанските паравоенни единици), както и на собствените си доброволци. В съчетание с ролята на ИРГС в икономиката, това би могло да повиши действителните разходи в еквивалентни пари до 25 млрд. долара.
      б/ Лошо управление
      Шахът, който все повече игнорираше истинските нужди на своя народ, е заменен от Върховен Лидер, който не е по-добър. Ужасната репресивна служба за сигурност, наречена "Савак", беше заменена от още по-репресивната  служба, наречена "Вевак", често използваща същите затвори и служби, подкрепена от корумпирана и произволна съдебна система. Една безнадеждно корумпирана фондация "Пахлави" под егидата на шаха, която контролираше голяма част от богатството на нацията, бе заменена от безнадеждно корумпиран набор от духовни фондации, наречени "Bunyods", които също контролират голяма част от богатството на нацията.
      Стилът на управлението на Иран е провалил народа си по много начини. Фигура 2 показва, че Иран се представя от слабо до много лошо във всичките шест индикатора, които Световната банка използва, за да оцени действителното представяне на правителствата, като се дистанцира от техния идеологически характер, въпреки че има известно подобрение при Рухани. Класирането по прозрачност и отчетност, върховенство на закона, политическата стабилност и липса на насилие са с най-ниски оценки, а корупцията - една от най-чувствителните области по отношение на общественото възприятие в страните, засегнати от политическите вълнения през 2011 г., остава сериозен проблем.
      Много иранци виждат сегашния върховен лидер и неговото правителство като ориентирани към износ на революция, която те не подкрепят, и като прахосник на иранското богатство за други страни. Те са забелязали изоставането в развитието на Иран и не успяват да посрещнат нуждите си на бързо нарастващо население и живеят в атмосфера на социален консерватизъм и репресии, които  засягат всеки аспект от ежедневието им. Те също така живеят в това, което Световната банка нарежда като една от най-лошо управляваните държави и заедно с "Трансперънси интернешънъл" нарежда заедно с Ирак като една от най-корумпираните страни в света през 2016 г.

      Фиг. 2
       
      в/ Икономическите измерения на лошото управление
      Иранското население се е увеличило рязко от 50-те години на миналия век и от времето на шаха. Както показва Фигура трета, Бюрото за преброяване на населението в САЩ изчислява, че населението на Иран е нараснало от 16,4 милиона през 1950 г. на 39,7 милиона (Х2,4) по време на падането на шаха и 82,0 милиона днес (X5). Бюрото предвижда ръст до 98,6 млн. до 2050 г. Това е огромен бум на населението за страна, която през 1950 г. е имала много по-голяма популация от нейните арабски съседи и вече е използвала голяма част от обработваемата земя и вода. Също така е ключов източник на натиск върху икономиката, инфраструктурата и способностите за управление на нация, която е била лошо управлявана и често във война или в криза, през по-голямата част от нейната съвременна история.
      Иран сега има нарастващо население от над 82 милиона души, а милиони млади мъже и жени търсят работа или достойни кариери. За разлика от други държави от Близкия изток, Фигура 3 показва, че Бюрото за преброяване на населението оценява, че 38,9% от населението от над 82 милиона иранци е на 24 или повече години, а други оценки показват, че около 840 000 млади иранци навлизат на пазара на труда всяка година.
      Общо 4.7% от населението е на възраст от 15 до 24 години. Общо 6,8% от населението е на възраст между 15 и 19 години и не е виждало достатъчно напредък, толерантност и надежда, идващи от действията на режима. Друга 7,9% от населението е на възраст 20-24 години и вече е претърпяла неуспехи на режима в един от най-критичните периоди от живота си по отношение на кариера, социален статус, брак и дете. Както показват фигурите по-долу, младите хора също са изправени пред големи икономически и трудови проблеми. Освен това жените са изправени пред допълнителните проблеми, пред сред които са социалните ограничения и дискриминацията в образованието, наемането и кариерата.



      Фиг. 3
      Това което не казаха в оценките си изброените институции, но обективно отразиха като данни в анализите си, продължава да има тежест и стойност, нека видим:
      Иранските проблеми са силно оформени от външни сили. Фигура 4 показва оценка от МВФ на тенденциите в световните цени на нефта, използвани в нейната Световна икономическа перспектива. Това показва твърде ясно, че Иран е изправен пред същите икономически проблеми като всяка друга държава, зависима от приходите от износа на петрол: намаляване на близо 50% от стойността на петролния си износ.

      Фиг. 4
      Катастрофите на цените на петрола за Иран радикално намалиха приходите на Иран. Фигура 5 показва оценка от правителствената американска енергийна администрация (EIA) за тенденциите в приходите от износа на петрол от Иран. Това показва твърде ясно, че Иран се сблъсква със същите икономически проблеми като всяка друга държава, зависима от приходите от износ на петрол: тя претърпя намаляване с близо 50% на стойността на петролния си износ.
      Санкциите удариха първо, а после и катастрофите в цените на петрола. За да се постави този спад в перспектива, базата данни за оценката на EIA на Фигура 5 показва, че засилването на санкциите на САЩ, ООН и ЕС помогна да се намалят годишните приходи от износ на Иран в долари оценени в цени от 2016 щатски долара от върха от 99 милиарда долара през 2011 до 68,3 милиарда долара през 2012 г. и 48,8 млрд. долара през 2013 г. Те са били 50,7 млрд. долара през 2014 г. Комбинацията от санкции и срив в цените на петрола обаче ги е намалила на 29,4 млрд. долара през 2015 г. и те се възстановяват само до 36,2 милиарда долара през 2016 г. (МВФ оценява общите приходи от петролни износи на иранските фискални години и изчислява приходите от петрол / газ / от 55,4 млрд. долара през 2014/2015 г., 33,6 млрд. долара през 2015/2016 г. и 57,4 млрд. долара през 2016/2017 г., но това е оценка, публикувана през февруари 2017 г., последната година.)

      Фиг. 5
      Истинската природа на петролното богатство в Иран е много ниска по отношение на глава от населението. Фигура 5 също помага да се постави иранското петролно богатство в човешка перспектива, като се покаже иранското петролно богатство на глава от населението. Иран никога не е изразходвал правилно нефтеното си богатство и докладът на МВФ за член IV от февруари 2017 г. изброява дълъг списък от начини, по които е изгубил петролното богатство в непродуктивни разходи, субсидии и други държавни разхищения. Ключът към разбирането на проблемите на Иран обаче е въздействието на голямото му население върху петролните му приходи на глава от населението,
      Иран е беден по отношение на петрола по стандартите на повечето други износители в Персийския залив. През 2016 г. Иран имаше износ на глава от населението от само $ 453 - половината от средното на ОПЕК от $ 912. Ирак, който бе разкъсан от войната, е имал доход от 1 423 долара на човек от населението - повече от три пъти повече. Саудитска Арабия имаше доход на глава от населението от $ 4132 - повече от девет пъти. Катар имаше доход на глава от населението от $ 10,458 - 23 пъти повече. Ако отново погледнем на по-дългосрочните тенденции, доходът от петрол на глава от населението на Иран възлизаше на 1317 щатски долара през 2011 г., 898 долара през 2012 г., 632 долара през 2013 г., 649 долара през 2014 г., 372 долара през 2015 г. и 453 долара през 2016 г. Дори при добре управляваната икономика ще се изправи пред голяма криза при разпределянето на ресурсите при тези условия, но реформите на МВФ и Световната банка Рухани бяха само началото на това, което е необходимо, за да се даде на Иран добри перспективи за развитие и многото мерки - като съкращаване на субсидиите за храна - направиха живота по-труден за мнозина иранци.Очевидно е, че много иранци разбират сложните взаимодействия между катастрофата на цените на петрола и допълнителния доход, осигурен от ядреното споразумение на Иран за икономическите реформи между JCPOA и Рухани от 2013 насам.
      Фигура 6 представя оценките на МВФ, Би Би Си и други, които показват, че икономическите реформи на Рухани и ядреното споразумение на Иран, дадоха на Иран увеличен износ и потенциал за печалби, за да компенсира катастрофата от цените на петрола. Това изглежда еднакво вярно и за много критици на споразумението, които го смятат за масивен неочакван ефект, който властта в Иран може да използва, за да укрепи диктатурата си.
      Всъщност оценките на Фигура 6 показват твърде ясно, че JCPOA  само е предпазила Иран от страдание, което иначе би могло да доведе до сериозна икономическа криза, и че МВФ отбелязва, че останалите санкции и американската политика все още създават на Иран сериозни проблеми в някои области на международната банкова система и търговия. Фигура 6 също така показва, че МВФ може да разглежда Иран като една от най-разнообразните икономики в Персийския залив, но не прогнозира значителен ръст в резултат на другите източници на ирански доходи.


      Фиг. 6
      Иран има двойно по-високи нива на инфлация от растежа на своя БВП, както и статичен ръст или спад в текущия доход на глава от населението. Доходът на домакинствата рязко намаля с течение на времето. Графиките на фигура 7 предоставят данни от МВФ, Би Би Си и други оценки за реалните тенденции в ръста на БВП на Иран, потребителските цени или инфлацията и текущия доход на глава от населението от 1980 г. - началото на Иранската революция до 2016 г. - с прогнози до 2022 г. Тази графика показва, че иранците не са имали почти никакво реално увеличение на дохода на глава от населението - както се измерва в международни пазарни условия, и че инфлацията е средно повече от два пъти темпа на икономически растеж - ефективно изтривайки повечето спестявания на пари и създавайки огромни проблеми за инвестициите.
      Тук е удивително, че дори сравнително благоприятните предварителни прогнози на МВФ предвиждат инфлацията да достигне 10,2%, а растежът на реалния БВП да е едва 3,5% - а бъдещите нива на растеж - максимум 4,2% - да се дължат до голяма степен на очакваните покачвания на цените на петрола. На практика инфлацията сега вече може да бъде значително по-висока - 12% или повече - и по същество растеж по-нисък.

      Фиг. 7
      Иранският доход на глава от населението изостава от повечето му съседи. Сравненията на доходите на глава от населението са трудни, но на Фигура 8 се вижда, че иранците имат основание да завиждат на съседите си в Бахрейн, Кувейт, Оман, Катар, Саудитска Арабия и ОАЕ. Само един разкъсан и пренаселен Ирак може да се сравнява с Иран - Йемен безспорно е дъното.
      Експертите твърдят, че използването на номиналния БВП спрямо БВП в паритет на покупателната способност, защото оценката на ППП се опитва да вземе предвид относителната цена на живот и инфлация, вместо да използва само пазарния обменен курс. Проблемът е, че прогнозата за ППП може да бъде толкова несигурна и неточна, но дори и да се използва тя, Иран пак не стои добре в сравнение със съседите си, както показва и Фигура 8. Катар има седем пъти повече от дохода на глава от населението. Кувейт има четири пъти по-голям доход на глава от населението, ОАЕ има 3.8 пъти, а Саудитска Арабия има три пъти.

      Фиг. 8
      Иран се представя лошо по отношение на бедността и средния доход и показва сериозен спад в потреблението на храна на глава от населението. Фигура 9 показва оценките на МВФ и Би Би Си за възможните нива на бедност в Иран, в зависимост от дефиницията на бедността по отношение на доходите на ден, вариращи от 4 долара на ден (1460 годишно) до 10 щ.д. на ден (3650 долара годишно). Ясно е, че режимът не е направил нищо в полза на повечето иранци през посочения период и че през последните години се наблюдава бавен ръст на нивото на бедност. Експертите не са съгласни кое ниво на доходи да се използва при определянето на бедността, но много - ако не и повечето - иранци вероятно ще имат икономически очаквания, които могат да бъдат финансирани само на нива от поне $ 8 до $ 10 на ден на човек, особено в градските райони.
      Освен това, приходите както на бедните, така и на огромното мнозинство други иранци се отразяват в изготвянето на такива оценки. Останалите елементи от иранските субсидии за храна и гориво могат да помогнат на бедните, но бедните иранци все още са страдат от съкращенията на Рухани на такива субсидии. Ако се вземе предвид това, което тези цифри означават за населението, мнозина в иранската средна класа със сигурност виждат постоянен спад в реалните си доходи след Революцията, както и в техния икономически статус спрямо съседите си.
      Равнищата на безработицата и участието в труда са критични проблеми. Графиките във втората част на фигура 9 са еднакво негативни. Безработицата е изключително трудна за оценка в развиваща се икономика и обикновено статистиката рязко подценява действителното равнище на безработицата в реалния свят. Според различни оценки на иранския официални източници и ILO  текущата безработица е 11,7% -12,4%, а безработицата сред младежите - 24,4% -26,7%. Тези цифри обаче не отразяват факта, че много хора престават да се опитват да участват в официалната работна сила, когато икономиката е в тежко състояние и че бедните държави създават много непродуктивни работни места, които откриват там, където един работник може да свърши цялата полезна работа, но вместо това се назначават множество служители прпо родови връзки или други социални и политически причини. Пропуските между докладваната цифра и реалното ниво на скрита безработица могат лесно да направят общото ниво на безработицата сред младите хора в реалния свят с около 10% до 15% по-високо. Освен това безработицата, подобно на всички икономически ефекти, се разпределя много различно по град, регион и професия.


      Фиг. 9
      На фигура 9 се вижда рязко покачване на безработицата след отмяната на санкциите, въпреки нарастването на очакванията, но също така, и че повече иранци се опитват да участват в работната сила. Графиката показва също така много ниско равнище на участие на жените в страна с високи образователни стандарти за жените, както за младите мъже, така и за жените - проценти на безработица, близки до 30% за младите мъже и близо 50% за младите жени. Това е реалност, независимо от раздутият държавен сектор. Това е почти сигурно основния източник на последните протести - усложнени от факта, че много от безработните са завършили висше образование.
      Има и много други икономически проблеми, които изглежда могат да предизвикат безредици дори сред иранците, които иначе по принцип биха могли да подкрепят режима. Това включва държавното финансиране на образованието и услугите, както и широкото ниво на корупция, което накара "Трансперънси интернешънъл" да класира Иран едва 131-и в противодействие на корупцията от 176-те страни, които разглежда. Докладите по член IV на МВФ документират и широк спектър от неуспехи в работата на правителството и - както показва фигура 10 - Световната банка нарежда Иран зле в повечето мерки за бизнес възможности.

      Фиг. 10
      Такива бариери пред усилията на иранците - от търговеца в бакалия до ниво едрия бизнес - трябва да бъдат основния източник на вълненията и протестите. Това е особено вярно, когато те са свързани с корупцията, лошото управление, злоупотребата с държавния сектор в конкуренцията и отделните злоупотреби на "Bunyods" и ИРГС в конкуренция с частния сектор. И двете групировки генерира иранските икономически проблеми и отчуждават широк кръг от образовани и богати иранци, които иначе биха могли да подкрепят режима.
       
      https://www.csis.org/analysis/crisis-iran-what-now
       
    • От nik1
      https://www.capital.bg/politika_i_ikonomika/bulgaria/2018/04/27/3169980_budeshteto_na_strandja/
      Бъдещето на Странджа
      Новият проект за Общ устройствен план на Царево предвижда зоните за строителство в парк Странджа да се увеличат с 20%.
               
          - Новият проект за Общ устройствен план на Царево предвижда зоните за строителство в парк Странджа да се увеличат с 20%.
      - То ще се концентрира основно във Варвара, Синеморец и общинския град.
      - В сравнение със стария план от 2008 г. този е значително по-щадящ, но строителството ще се насочи в голяма степен към брега

      Строителството по Южното Черноморие се състоя успешно и с размах навсякъде, достигайки до границите на Природен парк Странджа, който успя да съхрани в някаква степен живописните гледки около Синеморец, Варвара и Резово. Темата за бъдещето им се подновява периодично през няколко години заради липсата на действащ общ устройствен план (ОУП) на Община Царево.

      Последният вариант на план вече е наличен, както и Докладът за оценка на степента на въздействието му върху защитените територии. А планът предвижда зоните за строителство в природния парк да се увеличат с 20%. В абсолютни стойности това означава 83.51 хектара с нови сгради. Докладът разглежда устройствените планове в 10 землища в парка, като от въпросните 83.51 хектара 67.82 ще са в крайбрежни зони - в Резово, Синеморец и Варвара.

      Новината, която беше предшествана от уволнението на дългогодишния директор на парк Странджа Стефан Златаров, предизвика недоволство и закани за протести, а кметът на Царево Георги Лапчев нападна природозащитниците, заявявайки, че "обслужват един политически проект и произвеждат фалшиви новини". Според него местните хора са тези, които имат право да кажат какво да се случи.

      Всички на първа линия

      Община Царево остана без действащ ОУП, след като преди 10 години беше предложено масирано застрояване в територията на Странджа (виж карето). Сегашният проект предвижда свиване на старите намерения и по-пестеливо застрояване, като министърът на околната среда Нено Димов го окачестви като много по-щадящ. "Тази площ не е притеснителна, притеснително е къде е разположена", коментира Тома Белев от Асоциацията на парковете в България.

      Въпреки че линейното застрояване на крайбрежието възпрепятства свободно движение на хора и животни по крайбрежието и ограничава гледките, отново класически натискът ще бъде върху първата линия. Общото и при трите населени места е разширяването на строителството в посока на морето, като на някои от терените то вече така или иначе е започнало.

      Планирани са и няколко къмпинга - например зад плажа Бутамята в Синеморец и край Варвара. "Независимо от това, че земи със статут на горски площи ще бъдат преотредени за къмпинги дървесната растителност ще се запази", пише в доклада.
      По отношение на паркинга зад плажа Силистар се предлага той да бъде изместен на югозапад, където има черен път, тъй като част от него попада на територия на местообитания.

      Притеснително според Белев е, че процедурата не върви по закон, като докладът за оценката на степента на въздействие би трябвало да е част от екологичната оценка, а такава към момента не е представена. Екологичната оценка е важна във връзка с някои детайли, свързани с новата легова база. "Тези нови обитатели ще се нуждаят примерно от чиста питейна вода. Откъде ще дойде тази вода? В Доклада за съвместимост с "Натура 2000" не се вижда. Затова е необходимо да се погледне докладът за екологична оценка, обаче той липсва", обяснява Белев. Не става ясно и защо на картите не е отбелязана пречиствателната станция край Синеморец, за чиято необходимост говори кметът на Царево.

      А предвид големите площи, които са отпаднали спрямо предходния мащабен проект за разширение на урбанизираните територии, най-вероятно ще има и недоволство на инвеститори, като становища по доклада се приемат до 4 май. Нарушения по процедурата биха им дали основания да оспорят новия план.
          Преглед на оригинала
      Автор: Капитал

      Варвара

      Рибарското село привлича досега с уединението, което предлага, няколкото известни ресторанта и скалистите брегове. С новия общ устройствен план на община Царево урбанизираната територия на селото ще се увеличи с 32.66%. В абсолютни стойности тя нараства с 21.38 хектара (до 86.85 ха). От тях 15.05 ха са земеделски земи, а 5.22 ха - гори.

      Ако досега селото беше едно от малкото по-морето, което стоеше навътре в сушата, сега разрастването ще се развие към морския бряг в местностите Гробищата, където малка част от имотите са застроени, и Поста, която е разположена непосредствено над брега. Там на първа линия на южния бряг са двата съседни имота от общо 16 981 кв.м, собственост на Александър Тумпаров през фирмата "Булагро органик". Тумпаров е в борда на директорите на "Еврозалог" заедно с Васил Божков.

      Пак в местността Поста, но на втора линия, правят впечатление също два съседни имота - от по 42 хил. и 46 хил. кв.м, за които обаче липсва информация в Имотния регистър.

      Навътре в сушата урбанизирането на Варвара ще стига до крайната по-бедна махала. А северно от малкия плаж (с дървения бар Wake up Varvara) в широколистната горичка е планиран къмпинг от 20.5 хил. кв.м.

      Добрата новина е, че според новия план Варвара няма да си има огромно голф игрище на север, каквото беше предвидено през 2008 г. Тогава председател на Висшия експертен екологичен съвет, който гледа доклада за екологичната оценка, беше Чавдар Георгиев, по същото време и зам.-екоминистър в правителството на тройната коалиция. Самият той участваше в управлението на две сдружения - "Българска голф фондация" и "Пар Тий голф клуб".
          Преглед на оригинала
      Автор: Капитал

      Синеморец

      В градчето на гюзлеметата, неповторимите гледки към устието на река Велека, бар "Кораба" и цели три плажа, или иначе казано Синеморец, се предвижда увеличение на урбанизираните територии с 54%. От 61.52 хектара те ще станат 94.69 хектара. Включените нови над 33 хектара са предимно земеделски земи, от които голяма част са общински.

      За зоната пред известния бар "Кораба", откъдето от хълма се открива мащабна гледка към устието на река Велека, се предвижда в регулация да влезе имено общински имот от почти 26 декара, намиращ се пред вече съществуващите сгради, показват картите в доклада и информацията в кадастъра. Останалите имоти над плажа на Велека остават извън плановете за разширяване. Справки в кадастъра и Имотния регистър показват, че един от най-големите парцели на първа линия от 18 декара до началото на тази година е бил собственост на кума на Йордан Цонев - Милчо (Милош) Киряков, а после е бил продаден на Никола Гонев, собственик на съседния имот на брега, също оставащ извън регулацията. Общината ще урбанизира и друг свой дълъг терен южно от настоящото компактно строителство.

      За останалата част от местността Поляните, където част от имотите вече са застроени (там се намира и хотел Bella Vista Beach Club, гледащ към плаж Бутамята), се предлага режим на вилна зона с намалени показатели за строителство. Предлага се регламентиране на ромския квартал, възникнал западно от селото, т.е. навътре в сушата.

      Друга съществена промяна е планирането на вилна зона, югозападно от Бутамята, на мястото на бивши градини. Тя беше предвидена и в предишния вариант на общ устройствен план от 2008 г., но сега е в малко по-малки граници. Пак зад Бутамята се планира и къмпинг, който ще се намира зад плажа.
          Преглед на оригинала
      Автор: Капитал

      Резово
      Най-голямо е увеличението на урбанизираните площи в рибарското село Резово - с цели 106.68%, като площта за строителството на границата с Турция от 19.92 ха. ще нарасне до 41.17 ха. Основното разширение е на изток, т.е. към морето, и на северозапад (виж картата).

      Сред терените на първа линия, предвидени за застрояване, са и 3 декара, собственост депутата от ДПС Йордан Цонев и съпругата му Пролетина. Покупката на нивата с красив изглед към Турция е станала през 2005 г. Продавачите са архитект Калин Тихолов и съпругата му. Тихолов изготви плана на Царево от 2008 г., който предизвика силни реакции, а името му нашумя и покрай скандала "Дюнигейт". Той е и архитектът на морските сараи на Ахмед Доган в парк "Росенец" до Бургас.

      През 2014 г. разследване на "Биволъ" въз основа на прокурорска проверка показа, че терени по крайбрежието на юг от Царево в крайбрежните зони на Варвара, Ахтопол, Синеморец и Резово са били придобити с неправомерни действия и се притежават от лица и фирми, свързани пряко или косвено с Цонев и Тихолов. Придобиването според изданието е станало десет години преди разследването с помощта на адвокати, които съставяли фалшиви пълномощни от името на неподозиращи за това собственици на земи. Проверката е разпоредена по нареждане на тогавашния главен прокурор Борис Велчев, но заради изтеклите давностни срокове не се е стигнало до обвинителни актове и присъди, написа "Биволъ".

      Зад Цонев с 2349 кв.м в Резово от есента на миналата година разполага "Тринити милениум пропъртийс", собственост на акционерното дружество "Сенчъри проджект". В селото 17 декара има и "Тера тур сервиз", компанията, управляваща туристическия бизнес на Валентин Златев, но засега не е ясно дали нейният терен влиза в новата регулация.
  • Теми

  • Последно разглеждащи   0 Потребители

    • No registered users viewing this page.

За нас

Вече 15 години "Форум Наука" е онлайн и поддържа научни, исторически и любопитни дискусии с учени, експерти, любители, учители и ученици.

 

За контакти:

×
×
  • Create New...