Отиди на
Форум "Наука"

Recommended Posts

  • Потребители

Икономиката на Иран

1. Официалната картина

Както е случаят с повечето развиващи се страни, оценките се различават по източници и иранското правителство се опитва да постави най-доброто лице на проблемите на Иран. Обективни източници като МВФ и Световната банка, обаче, направиха скорошни приблизителни оценки, които вероятно ще дадат по-точна представа за настоящите предизвикателства пред Иран. Дълги поредици от доклади по член IV на МВФ са достъпни и в интернет, които дават добра история за грешките на правителството в икономическата политика още преди падането на шаха и тяхното продължаващо въздействие върху иранския народ:

Шахът падна толкова, колкото и от неуспехите си да оформи една икономика, която отговаря на нуждите на своя народ, толкова и заради неговия авторитаризъм и репресии. Иранската икономика след него бе оформена от революцията и войната между Иран и Ирак в продължение на осем години между 1980 и 1988 г. Тя бе зле управлявана след прекратяването на военните действия и особено при президента Махмуд Ахмадинеджад между 2005 и 2013 г. Световната банка и МВФ са установили, че Ахмадинеджад е напуснал един офис, след като е създал кошмар на лошо управлявано правителство и с голям дълг, субсидии за храна и гориво, разширяване на държавния сектор и бариери пред частната индустрия и предприемачество - един от най-некомпетентните лидери в историята на Иран. Много от настоящите популярни оплаквания и протести се съсредоточават върху продължителното въздействие на грешките, които са негово наследство.

Избирането на Рухани през 2003 г. доведе до някои важни икономически реформи, независимо от налагането на санкции на САЩ, ООН и ЕС. Последните оценки на ЦРУ и Световната банка са сравнително оптимистични за близкото икономическо бъдеще на Иран, въпреки че много от оценките за растежа в края на 2016 г. и началото на 2017 г. трябваше да бъдат занижени през 2017 г., а прогнозите за растежа на МВФ за 2018-2022 сега изглеждат значително над оптимистични.

Иран е втората по големина икономика в региона на Близкия изток и Северна Африка (MENA) след Саудитска Арабия, като прогнозният брутен вътрешен продукт (БВП) през 2016 г. е 412,2 милиарда щатски долара. Той също така има второто по големина население в региона след Египет, като през 2015 г. той се оценява на 78,8 милиона души. Иранската икономика се характеризира със сектора на въглеводорода, селското стопанство и услугите и забележителното държавно присъствие в производството и финансовите услуги. Иран се нарежда на второ място в света в резервите на природен газ, а четвърти - в доказани запаси от петрол. Икономическата активност и държавните приходи все още до голяма степен зависят от приходите от петрол и следователно остават нестабилни.

Иранската икономика се характеризира със етатистки политики, неефективност и зависимост от износа на нефт и газ, но Иран също притежава значителни сектори на селско стопанство, промишленост и услуги. Иранското правителство пряко притежава и управлява стотици държавни предприятия и косвено контролира много компании, свързани със силите за сигурност на страната. Изкривявания - включително инфлация, контрол на цените, субсидии и банкова система, която държи милиарди долари необслужвани заеми - теглят икономиката надолу, подкопавайки потенциала за растеж, ръководен от частния сектор. Дейността в частния сектор включва дребномащабни работилници, селско стопанство, някои производства и услуги, в допълнение към средномащабно строителство, производството на цимент, минното дело и металургия. Значителна неформална пазарна активност процъфтява и корупцията е широко разпространена. Фискалните и парични ограничения, след разширяването на международните санкции през 2012 г. по отношение на централната банка на Иран и износа на петрол, значително намалиха доходите на Иран от петрол, понижиха съкращенията на държавните разходи и предизвикаха рязко обезценяване на валутата. Иранската икономика се свива за първи път от две десетилетия през 2012 г. и 2013 г., но растежът се възобновява през 2014 г. Иранският фондов пазар потъва между 2013 г. и 2015 г. Иран продължава да страда от висока безработица. Липсата на възможности за работа накара много образовани ирански младежи да търсят работа в чужбина, което води до значително "изтичане на мозъци".

През юни 2013 г. изборите за президент Хасан Рухани създадоха широки публични очаквания за икономическо подобрение и по-голям международен ангажимент. Рухани постигна известен успех, включително обуздаванег на инфлацията и през юли 2015 г., обеща облекчаване на санкциите за Иран, като подписа План за действие (JCPOA) с P5 + 1. JCPOA, който сериозно ограничава ядрената програма на Иран в замяна на размразяване на иранските активи и възобновяването на иранската международна търговия, трябва да стимулира преките чуждестранни инвестиции, да увеличи търговията и да стимулира растежа.

Иранските власти са приели цялостна стратегия, обхващаща пазарно ориентирани реформи, отразени в 20-годишния документ за визията на правителството и шестия петгодишен план за развитие за периода 2016-2021 г. Шестият петгодишен план за развитие се състои от три стълба, а именно развиването на устойчива икономика, напредъка в науката и технологиите и насърчаването на културните постижения. От икономическа гледна точка в плана за развитие се предвижда годишен темп на икономически растеж от 8% и реформиране на държавните предприятия, финансовия и банковия сектор и разпределението и управлението на приходите от петрол сред основните приоритети на правителството през петте години.

Иранското правителство извърши мащабна реформа на своята програма за субсидиране на ключови основи като петролни продукти, вода, електричество и хляб, което доведе до умерено подобрение на ефективността на разходите и икономическите дейности. Общите индиректни субсидии, които според оценките са били еквивалентни на 27% от БВП през 2007-2008 г. (приблизително 77,2 милиарда щатски долара), са заменени от програма за преки парични преводи за иранските домакинства. Втората фаза на плана за реформа на субсидията започна през пролетта на 2014 г., която включва по-постепенно коригиране на цените на горивата и по-голямото насочване на паричните преводи към домакинствата с ниски доходи. Около 3 милиона домакинства с високи доходи вече са премахнати от списъка с получатели на парични преводи. В резултат на това разходите на Организацията за целеви субсидии (ОПМ) се очаква да са намалели до 3,4% от БВП през 2016 г. от 4,2% през 2014 г.

След свиване на близо 2% през 2015 г. иранската икономика тръгна рязко нагоре рязко през 2016 г. с около 6,4%. Последните налични данни за първата половина на иранската календарна година 2016 (завършваща през март 2017 г.) показват, че иранската икономика през второто тримесечие (което съответства на юли-септември 2016 г.) е нараснала ускорено с 9,2% ръст от 5.2% през първото тримесечие. Това доведе до общ ръст през първата половина на 2016 г. до 7.4%, докато нефтният БВП нарасна с едва 0.9%. Независимо от господството на петролния сектор, което се дължи на положителното въздействие на изпълнението на съвместен цялостен план за действие върху производството и износа на петрол, има известни признаци за динамика и в не енергийните сектори.

Процентът на безработицата се е върнал на тригодишен връх от 12,7% (или 3,3 милиона безработни) през второто тримесечие на 2016 г. въпреки високия темп на растеж през този период. Това увеличение до голяма степен отразява увеличаването на нивото на участие на труда на 40,4% в сравнение с 35,4% през януари-март 2014 г. Равнището на безработица сред мъжете и жените съответно от 21,8% и 10,4% подчертава и увеличаването на разликата между половете в заетостта на пазара на труда в сравнение с 2015 г. Бедността се оценява, че е спаднала от 13,1% до 8,1% между 2009 и 2013 г. (5,5 щ.д. на ден в ППП за 2011 г.). Това вероятно се дължи на програма за универсален трансфер на пари в края на 2010 г., която предшестваше премахването на субсидиите за енергия и хляб. Изглежда, че програмата е компенсирала повече от очакваното увеличение на разходите за енергия на по-слабо развитите домакинства, което допринася за положителния ръст на потреблението на най-ниските 40% от населението, въпреки че общият ръст на потреблението между 2009 и 2013 г. е отрицателен. Бедността обаче се увеличи през 2014 г., което може да е свързано с намаляването на социалната помощ в реално изражение. От страна на търсенето, всички компоненти, с изключение на инвестициите, регистрираха подобрения спрямо предходната година. Инвестициите продължават да се договарят през 2016 г., макар и с много по-ниска ставка от 3,7% (спрямо 12% година по-рано). Намаляването на инвестициите се дължи основно на продължаващото свиване на строителния сектор след 2012 г. след бум в спекулативното търсене на жилища.

Както външният, така и бюджетният баланс се подобриха през 2016 г. Излишъкът от текущата сметка на Иран стана свидетел на силен тласък поради силния растеж на износа на петрол. В средносрочен и дългосрочен план перспективите за растеж ще разчитат на темпа на реинтеграция на Иран с глобалната икономика в банковото дело, търговията и инвестициите и изпълнението на ключови структурни реформи. Темповете на растеж през 2017-19 г. се очаква да отстъпят малко над 4%. Тъй като иранските банки са изправени пред предизвикателството на забавянето в установяването на кореспондентски банкови отношения с големите международни банки, притокът на чуждестранни преки инвестиции в Иран и търговските отношения с останалия свят са възпирани. Все пак последните събития показват, че нефтеният сектор и инвестициите вероятно ще играят по-голяма роля през следващите няколко години.

Докладът по член IV на МВФ, издаден на 18 декември 2017 г., не даде никакъв намек за протестите, които трябваше да последват след няколко дни. Той призова за икономическа реформа, но се съсредоточи върху приблизително 4,2% ръст за следващата година, успехът на усилията за реформа до момента и възможността Иран да постигне 4,5% ръст с по-нататъшната реформа, дори и това да доведе до допълнителни съкращения на субсидиите за гориво и други субсидии. Погледът след събитията е винаги по-лесен от предвиждането. Не е нужно много пророческа дарба, за да се предположи, че ЦРУ, МВФ и Световната банка скоро ще пренапишат ключови части от тези разкази, за да отразят икономическите източници на настоящите протести и безредици в Иран. Подобно на неуспехите на Световната банка и МВФ за преодоляване на човешкото въздействие на икономическите сили върху народите на всички страни или дълбоките разделения на доходите и икономическите привилегии в много държави, е ясно, че фокусирането върху националните иконометрични и фискални тенденции не е подходящ начин за оценка на ефективността на дадените държави, тяхното ниво на риск и необходимостта от реформи и промени.

2. Това, което не се казва ясно от официалните източници, но присъства като данни в отчетите им

а/ Военни разходи

CIA World Factbook изчислява, че военните разходи на Иран налагат относително ниска тежест през последните години върху неговата икономика. Докладът им не публикува актуални данни, но изчислява, че Иран е изразходвал 2,69% от БВП (2015 г.), 2,33% от БВП (2014 г.), 2,35% от БВП (2013 г.), 2,81% от БВП (2012 г.) и 2,41% от БВП 2011 г.).

Докато Иран понякога се описва като основна военна сила в Персийския залив, Фигура 1 показва, че разходите му за сигурност всъщност са много ниски в сравнение със съседите му и не оказват по-голямо икономическо бреме върху Иран, отколкото тези разходи в повечето държави от Арабския залив.

1725891554_Untitled1.jpg.d6673507311702fc55429d689bbe0f24.jpg

1789426865_Untitled2.jpg.494d870119df35a177a024dbc25a88d5.jpg

Фиг. 1

Дали обаче официалните данни на иранската статистика, които се цитират от западните източници, отговарят на реалното състояние на военните разходи?

Иранските военни сили сега наброяват около 523 000 души: 350 000 души в армията; 125 000 души в Корпуса на ислямската революционна гвардия (IRGC); 18 000 във флота; 30 000 във Военновъздушните сили; и най-малко 40 000 паравоенни сили като Basij. Иранските сили за сигурност също наемат или обработват над 100 000 млади мъже годишно в продължение на поне 21 месеца служба.

Иран е в състояние да наеме и разгърне доброволчески сили в Сирия, а силите му са доминирани от твърдите командири на ИРГС, които са обвързани директно с Върховния водач, а не с гражданското правителство. Около 500 000 полицаи служат като друг инструмент за индоктриниране и контрол, заедно с още 4 000-6 000 служители в Министерството на разузнаването (известен също като VAJA, VEVAK или MOIS) и още персонал в другите ирански служби за сигурност и разузнаване.

Както показва Фигура 1, обаче, няма консенсус в външните оценки за по-новите и настоящи военни разходи на Иран, а отчетите за общия му бюджет също се различават. Външните източници са почти сигурни, обаче, при изчисляването на по-високи стойности от 11 милиарда долара, които Иран съобщи, а иранските бюджети за 2017 г. и 2018 г. със сигурност са по-високи.

Например, SIPRI оценява разходи от 12,362 милиарда долара както за военните, така и за IRGC през 2016 г. или 3,03% от БВП. IISS докладва 15,882 милиарда долара за 2016 или 3,85% от БВП и IHS Jane's изчислява 16,312 милиарда долара за 2017. ЦРУ оценява бюджетните разходи на Иран на 80,58 милиарда долара през 2016 г. и това означава, че Иран харчи около 15% до 20 % от общия си бюджет за сигурността.

Що се отнася до бъдещето, няма надеждни цифри за разходите и еквивалентните разходи за планираните разходи за сигурност на Иран през 2018/2109. Държавните медии обаче съобщиха, че военният бюджет на IRGC ще бъде около 267 трилиона ирански риала (7,393 млрд. долара), иранската армия ще получи 97 трилиона риала (2,668 милиарда долара), Министерството на отбраната и логистичните сили ще получат 44 трилиона рила (1,28 милиарда). Това би довело до общия бюджет на отбраната на Иран за 2018 година на 408 трилиона (11,359). Ако се добавят 11 трилиона риала за Базий, ще получи общ военен бюджет от 420 трилиона риалита ($ 11,663 млрд.).

Тази сума ще възлезе на около 11% от общия бюджет за 2018/2019 година, който според един източник ще достигне 3 681 трилиона риала (103,9 милиарда долара) за 2018/2019 година. Други източници, обаче, сочат 3 115 трилиона риала за бюджета, което автоматично прави военните разходи около 14% от бюджета. За да се поставят тези военни разходи в по-широка национална перспектива, за същия ирански бюджет са отпусната около 4,2 милиарда долара за създаване на работни места Това е един консервативен бюджет, който мнозина иранци могат да видят като бюджет на строги икономии, който не им осигурява минали субсидии, нито им помага да се справят с инфлацията.

По-високият диапазон от тези цифри изглежда по-вероятен, тъй като Иран има забележително предимство пред съседите си, тъй като може да разчита изцяло много на евтини наборни войници и доброволци, да въоръжава и да подкрепя чуждестранни (ливански, сирийски, иракски и афганистанските паравоенни единици), както и на собствените си доброволци. В съчетание с ролята на ИРГС в икономиката, това би могло да повиши действителните разходи в еквивалентни пари до 25 млрд. долара.

б/ Лошо управление

Шахът, който все повече игнорираше истинските нужди на своя народ, е заменен от Върховен Лидер, който не е по-добър. Ужасната репресивна служба за сигурност, наречена "Савак", беше заменена от още по-репресивната  служба, наречена "Вевак", често използваща същите затвори и служби, подкрепена от корумпирана и произволна съдебна система. Една безнадеждно корумпирана фондация "Пахлави" под егидата на шаха, която контролираше голяма част от богатството на нацията, бе заменена от безнадеждно корумпиран набор от духовни фондации, наречени "Bunyods", които също контролират голяма част от богатството на нацията.

Стилът на управлението на Иран е провалил народа си по много начини. Фигура 2 показва, че Иран се представя от слабо до много лошо във всичките шест индикатора, които Световната банка използва, за да оцени действителното представяне на правителствата, като се дистанцира от техния идеологически характер, въпреки че има известно подобрение при Рухани. Класирането по прозрачност и отчетност, върховенство на закона, политическата стабилност и липса на насилие са с най-ниски оценки, а корупцията - една от най-чувствителните области по отношение на общественото възприятие в страните, засегнати от политическите вълнения през 2011 г., остава сериозен проблем.

Много иранци виждат сегашния върховен лидер и неговото правителство като ориентирани към износ на революция, която те не подкрепят, и като прахосник на иранското богатство за други страни. Те са забелязали изоставането в развитието на Иран и не успяват да посрещнат нуждите си на бързо нарастващо население и живеят в атмосфера на социален консерватизъм и репресии, които  засягат всеки аспект от ежедневието им. Те също така живеят в това, което Световната банка нарежда като една от най-лошо управляваните държави и заедно с "Трансперънси интернешънъл" нарежда заедно с Ирак като една от най-корумпираните страни в света през 2016 г.

644708686_Untitled3.jpg.ec26120ca467bfdbc5eb897b38803726.jpg

Фиг. 2

 

в/ Икономическите измерения на лошото управление

Иранското население се е увеличило рязко от 50-те години на миналия век и от времето на шаха. Както показва Фигура трета, Бюрото за преброяване на населението в САЩ изчислява, че населението на Иран е нараснало от 16,4 милиона през 1950 г. на 39,7 милиона (Х2,4) по време на падането на шаха и 82,0 милиона днес (X5). Бюрото предвижда ръст до 98,6 млн. до 2050 г. Това е огромен бум на населението за страна, която през 1950 г. е имала много по-голяма популация от нейните арабски съседи и вече е използвала голяма част от обработваемата земя и вода. Също така е ключов източник на натиск върху икономиката, инфраструктурата и способностите за управление на нация, която е била лошо управлявана и често във война или в криза, през по-голямата част от нейната съвременна история.

Иран сега има нарастващо население от над 82 милиона души, а милиони млади мъже и жени търсят работа или достойни кариери. За разлика от други държави от Близкия изток, Фигура 3 показва, че Бюрото за преброяване на населението оценява, че 38,9% от населението от над 82 милиона иранци е на 24 или повече години, а други оценки показват, че около 840 000 млади иранци навлизат на пазара на труда всяка година.

Общо 4.7% от населението е на възраст от 15 до 24 години. Общо 6,8% от населението е на възраст между 15 и 19 години и не е виждало достатъчно напредък, толерантност и надежда, идващи от действията на режима. Друга 7,9% от населението е на възраст 20-24 години и вече е претърпяла неуспехи на режима в един от най-критичните периоди от живота си по отношение на кариера, социален статус, брак и дете. Както показват фигурите по-долу, младите хора също са изправени пред големи икономически и трудови проблеми. Освен това жените са изправени пред допълнителните проблеми, пред сред които са социалните ограничения и дискриминацията в образованието, наемането и кариерата.

1375616306_Untitled4.jpg.400eb23291cad26106d3f716cba1b7c7.jpg

514053244_Untitled5.jpg.dd2c1023160e77ed1d396913b3384fb9.jpg

39549361_Untitled6.jpg.f45de4686fde7b36877da85b5887aa7d.jpg

Фиг. 3

Това което не казаха в оценките си изброените институции, но обективно отразиха като данни в анализите си, продължава да има тежест и стойност, нека видим:

Иранските проблеми са силно оформени от външни сили. Фигура 4 показва оценка от МВФ на тенденциите в световните цени на нефта, използвани в нейната Световна икономическа перспектива. Това показва твърде ясно, че Иран е изправен пред същите икономически проблеми като всяка друга държава, зависима от приходите от износа на петрол: намаляване на близо 50% от стойността на петролния си износ.

1665514098_Untitled7.jpg.6351fd3a515ec6ce658f08053eb024c0.jpg

Фиг. 4

Катастрофите на цените на петрола за Иран радикално намалиха приходите на Иран. Фигура 5 показва оценка от правителствената американска енергийна администрация (EIA) за тенденциите в приходите от износа на петрол от Иран. Това показва твърде ясно, че Иран се сблъсква със същите икономически проблеми като всяка друга държава, зависима от приходите от износ на петрол: тя претърпя намаляване с близо 50% на стойността на петролния си износ.

Санкциите удариха първо, а после и катастрофите в цените на петрола. За да се постави този спад в перспектива, базата данни за оценката на EIA на Фигура 5 показва, че засилването на санкциите на САЩ, ООН и ЕС помогна да се намалят годишните приходи от износ на Иран в долари оценени в цени от 2016 щатски долара от върха от 99 милиарда долара през 2011 до 68,3 милиарда долара през 2012 г. и 48,8 млрд. долара през 2013 г. Те са били 50,7 млрд. долара през 2014 г. Комбинацията от санкции и срив в цените на петрола обаче ги е намалила на 29,4 млрд. долара през 2015 г. и те се възстановяват само до 36,2 милиарда долара през 2016 г. (МВФ оценява общите приходи от петролни износи на иранските фискални години и изчислява приходите от петрол / газ / от 55,4 млрд. долара през 2014/2015 г., 33,6 млрд. долара през 2015/2016 г. и 57,4 млрд. долара през 2016/2017 г., но това е оценка, публикувана през февруари 2017 г., последната година.)

38053570_Untitled8.jpg.70f3ab056b30e262a97e8e4d7dcf392c.jpg

Фиг. 5

Истинската природа на петролното богатство в Иран е много ниска по отношение на глава от населението. Фигура 5 също помага да се постави иранското петролно богатство в човешка перспектива, като се покаже иранското петролно богатство на глава от населението. Иран никога не е изразходвал правилно нефтеното си богатство и докладът на МВФ за член IV от февруари 2017 г. изброява дълъг списък от начини, по които е изгубил петролното богатство в непродуктивни разходи, субсидии и други държавни разхищения. Ключът към разбирането на проблемите на Иран обаче е въздействието на голямото му население върху петролните му приходи на глава от населението,

Иран е беден по отношение на петрола по стандартите на повечето други износители в Персийския залив. През 2016 г. Иран имаше износ на глава от населението от само $ 453 - половината от средното на ОПЕК от $ 912. Ирак, който бе разкъсан от войната, е имал доход от 1 423 долара на човек от населението - повече от три пъти повече. Саудитска Арабия имаше доход на глава от населението от $ 4132 - повече от девет пъти. Катар имаше доход на глава от населението от $ 10,458 - 23 пъти повече. Ако отново погледнем на по-дългосрочните тенденции, доходът от петрол на глава от населението на Иран възлизаше на 1317 щатски долара през 2011 г., 898 долара през 2012 г., 632 долара през 2013 г., 649 долара през 2014 г., 372 долара през 2015 г. и 453 долара през 2016 г. Дори при добре управляваната икономика ще се изправи пред голяма криза при разпределянето на ресурсите при тези условия, но реформите на МВФ и Световната банка Рухани бяха само началото на това, което е необходимо, за да се даде на Иран добри перспективи за развитие и многото мерки - като съкращаване на субсидиите за храна - направиха живота по-труден за мнозина иранци.Очевидно е, че много иранци разбират сложните взаимодействия между катастрофата на цените на петрола и допълнителния доход, осигурен от ядреното споразумение на Иран за икономическите реформи между JCPOA и Рухани от 2013 насам.

Фигура 6 представя оценките на МВФ, Би Би Си и други, които показват, че икономическите реформи на Рухани и ядреното споразумение на Иран, дадоха на Иран увеличен износ и потенциал за печалби, за да компенсира катастрофата от цените на петрола. Това изглежда еднакво вярно и за много критици на споразумението, които го смятат за масивен неочакван ефект, който властта в Иран може да използва, за да укрепи диктатурата си.

Всъщност оценките на Фигура 6 показват твърде ясно, че JCPOA  само е предпазила Иран от страдание, което иначе би могло да доведе до сериозна икономическа криза, и че МВФ отбелязва, че останалите санкции и американската политика все още създават на Иран сериозни проблеми в някои области на международната банкова система и търговия. Фигура 6 също така показва, че МВФ може да разглежда Иран като една от най-разнообразните икономики в Персийския залив, но не прогнозира значителен ръст в резултат на другите източници на ирански доходи.

18948141_Untitled9.jpg.8a8920cf366558330a8e818372395cc4.jpg

116306155_Untitled10.jpg.54a941f96b1fa1d3fcb2c0bd80ac113d.jpg

Фиг. 6

Иран има двойно по-високи нива на инфлация от растежа на своя БВП, както и статичен ръст или спад в текущия доход на глава от населението. Доходът на домакинствата рязко намаля с течение на времето. Графиките на фигура 7 предоставят данни от МВФ, Би Би Си и други оценки за реалните тенденции в ръста на БВП на Иран, потребителските цени или инфлацията и текущия доход на глава от населението от 1980 г. - началото на Иранската революция до 2016 г. - с прогнози до 2022 г. Тази графика показва, че иранците не са имали почти никакво реално увеличение на дохода на глава от населението - както се измерва в международни пазарни условия, и че инфлацията е средно повече от два пъти темпа на икономически растеж - ефективно изтривайки повечето спестявания на пари и създавайки огромни проблеми за инвестициите.

Тук е удивително, че дори сравнително благоприятните предварителни прогнози на МВФ предвиждат инфлацията да достигне 10,2%, а растежът на реалния БВП да е едва 3,5% - а бъдещите нива на растеж - максимум 4,2% - да се дължат до голяма степен на очакваните покачвания на цените на петрола. На практика инфлацията сега вече може да бъде значително по-висока - 12% или повече - и по същество растеж по-нисък.

940911480_Untitled11.jpg.174910d1eb4e8107ffd63cb60dbbd8e7.jpg

Фиг. 7

Иранският доход на глава от населението изостава от повечето му съседи. Сравненията на доходите на глава от населението са трудни, но на Фигура 8 се вижда, че иранците имат основание да завиждат на съседите си в Бахрейн, Кувейт, Оман, Катар, Саудитска Арабия и ОАЕ. Само един разкъсан и пренаселен Ирак може да се сравнява с Иран - Йемен безспорно е дъното.

Експертите твърдят, че използването на номиналния БВП спрямо БВП в паритет на покупателната способност, защото оценката на ППП се опитва да вземе предвид относителната цена на живот и инфлация, вместо да използва само пазарния обменен курс. Проблемът е, че прогнозата за ППП може да бъде толкова несигурна и неточна, но дори и да се използва тя, Иран пак не стои добре в сравнение със съседите си, както показва и Фигура 8. Катар има седем пъти повече от дохода на глава от населението. Кувейт има четири пъти по-голям доход на глава от населението, ОАЕ има 3.8 пъти, а Саудитска Арабия има три пъти.

1849363994_Untitled13.jpg.dae8a4cb61f8f606a20644ba92bbd250.jpg

Фиг. 8

Иран се представя лошо по отношение на бедността и средния доход и показва сериозен спад в потреблението на храна на глава от населението. Фигура 9 показва оценките на МВФ и Би Би Си за възможните нива на бедност в Иран, в зависимост от дефиницията на бедността по отношение на доходите на ден, вариращи от 4 долара на ден (1460 годишно) до 10 щ.д. на ден (3650 долара годишно). Ясно е, че режимът не е направил нищо в полза на повечето иранци през посочения период и че през последните години се наблюдава бавен ръст на нивото на бедност. Експертите не са съгласни кое ниво на доходи да се използва при определянето на бедността, но много - ако не и повечето - иранци вероятно ще имат икономически очаквания, които могат да бъдат финансирани само на нива от поне $ 8 до $ 10 на ден на човек, особено в градските райони.

Освен това, приходите както на бедните, така и на огромното мнозинство други иранци се отразяват в изготвянето на такива оценки. Останалите елементи от иранските субсидии за храна и гориво могат да помогнат на бедните, но бедните иранци все още са страдат от съкращенията на Рухани на такива субсидии. Ако се вземе предвид това, което тези цифри означават за населението, мнозина в иранската средна класа със сигурност виждат постоянен спад в реалните си доходи след Революцията, както и в техния икономически статус спрямо съседите си.

Равнищата на безработицата и участието в труда са критични проблеми. Графиките във втората част на фигура 9 са еднакво негативни. Безработицата е изключително трудна за оценка в развиваща се икономика и обикновено статистиката рязко подценява действителното равнище на безработицата в реалния свят. Според различни оценки на иранския официални източници и ILO  текущата безработица е 11,7% -12,4%, а безработицата сред младежите - 24,4% -26,7%. Тези цифри обаче не отразяват факта, че много хора престават да се опитват да участват в официалната работна сила, когато икономиката е в тежко състояние и че бедните държави създават много непродуктивни работни места, които откриват там, където един работник може да свърши цялата полезна работа, но вместо това се назначават множество служители прпо родови връзки или други социални и политически причини. Пропуските между докладваната цифра и реалното ниво на скрита безработица могат лесно да направят общото ниво на безработицата сред младите хора в реалния свят с около 10% до 15% по-високо. Освен това безработицата, подобно на всички икономически ефекти, се разпределя много различно по град, регион и професия.

705057342_Untitled14.jpg.b37a0673155fdffdcbc2d82b7779a37c.jpg

1382574069_Untitled15.jpg.7d3cf1358880444e1deda9b8d998c36a.jpg

Фиг. 9

На фигура 9 се вижда рязко покачване на безработицата след отмяната на санкциите, въпреки нарастването на очакванията, но също така, и че повече иранци се опитват да участват в работната сила. Графиката показва също така много ниско равнище на участие на жените в страна с високи образователни стандарти за жените, както за младите мъже, така и за жените - проценти на безработица, близки до 30% за младите мъже и близо 50% за младите жени. Това е реалност, независимо от раздутият държавен сектор. Това е почти сигурно основния източник на последните протести - усложнени от факта, че много от безработните са завършили висше образование.

Има и много други икономически проблеми, които изглежда могат да предизвикат безредици дори сред иранците, които иначе по принцип биха могли да подкрепят режима. Това включва държавното финансиране на образованието и услугите, както и широкото ниво на корупция, което накара "Трансперънси интернешънъл" да класира Иран едва 131-и в противодействие на корупцията от 176-те страни, които разглежда. Докладите по член IV на МВФ документират и широк спектър от неуспехи в работата на правителството и - както показва фигура 10 - Световната банка нарежда Иран зле в повечето мерки за бизнес възможности.

1416354542_Untitled1.jpg.d7e4c31aadcc8666e7e68cfd7ddf1845.jpg

Фиг. 10

Такива бариери пред усилията на иранците - от търговеца в бакалия до ниво едрия бизнес - трябва да бъдат основния източник на вълненията и протестите. Това е особено вярно, когато те са свързани с корупцията, лошото управление, злоупотребата с държавния сектор в конкуренцията и отделните злоупотреби на "Bunyods" и ИРГС в конкуренция с частния сектор. И двете групировки генерира иранските икономически проблеми и отчуждават широк кръг от образовани и богати иранци, които иначе биха могли да подкрепят режима.

 

https://www.csis.org/analysis/crisis-iran-what-now

 

Link to post
Share on other sites
  • Потребители

Преки чужди инвестиции /ПЧИ/ в Иран

1557093243_Untitled1.jpg.5ba59c1f33232bebbea3c83675d10481.jpg

https://data.worldbank.org/indicator/BX.KLT.DINV.CD.WD?locations=IR

В Иран по данни на МВФ и Световната банка към края на 2017 година има общо преки чужди инвестиции /финансови и в акции/ на стойност малко над 50 млрд. щатски долара. Ако погледнем графиката на Световната банка, ще видим, че между 1970 и 2000 година ПЧИ практически няма, а в периода  2000-2013 те са в рамките на 10 млрд. долара, при това на приливи и отливи, в зависимост от политическата ситуация. За прилив на инвестиции в Иран можем да говорим в периода 2013-2018, когато в страната влизат над 40 млрд. долара. Много ли е това или малко? Зависи от гледната точка – 50 млрд. за една икономика с БВП от над 400 млрд. са около 11-12 % - изключително малко, като се има предвид, че ПЧИ като цяло в България, например, са също толкова като обща стойност и са почти 100 % от нейния БВП. Но Иран е особена страна, както стана ясно в първия постинг от тази тема, в особен регион и много специфична позиция.

Според говорителя на правителството Мохамед Бахер Нобахх, чуждестранните инвестиции в Иран са се увеличили десетократно след ядрената сделка, постигната между Иран и световните сили през 2013. Иран е в тежка нужда от чуждестранни финанси след години на тежки санкции и повече успех приключа сделки на стойност 40 млрд. долара, договорени или договорени в ерата след санкциите. Генералният директор на службата за чуждестранни инвестиции на министерството на промишлеността, минното дело и търговията Afrouz Bahrami заяви, че Иран е привлякъл 24.95 млрд. долара преки чуждестранни инвестиции през септември 2013-17.

Златна треска за златен дъжд

Най-големите инвеститори в Иран са Южна Корея и Германия, чийто ПЧИ общо достигат 15 млрд. капитал. Китай, разбира се, е над всички останали взети заедно, с неговите 27 млрд. ПЧИ в Иран, но по-късно ще разгледам това в отделна част от този постинг.

ПЧИ в Иран достигнаха 15 млрд. долара в края на изминалата фискална година на 20 март 2017, което е повече от 11 млрд. през 2016, които от своя страна бяха 6 пъти повече от 2015. Възползвайки се от ядреното споразумение, Иран освен това освободи повече от 30 млрд. долара свои замразени активи в западни банки, около 20 % от 150-те млрд. долара свои задгранични активи, за които претендира Иран. Премахването на санкциите, освен възможност за преки инвестиции, премахна и търговските бариери пред ЕС за търговия с Иран. През май 2016 делегация от 300 представители на германски фирми посетиха Иран, за да договорят инвестиции в машиностроенето, здравеопазването, автомобилния и енергийния сектор. Иран бе посетен от над 250 търговски делегации от цял свят с изключение на САЩ. От европейски инвеститори се вляха над 13 млрд. евро ПЧИ от различни страни, след отмяната на санкциите по ядреното споразумение. Водещи европейски банки като КВС DZ и  осигуриха транзакциите между европейски граждани и иранските компании. Иранският малък бизнес привлече 653 млн. Долара инвестиции от Турция, Азербайджан, Китай, Германия, Франция, ОАЕ и др. През 2016, общо иранския малък бизнес почучи 3.5 млрд. заеми. В резултат 3319 предприятия бяха отворени отново, получавайки кредити от иранското правителство. През 2016 Испания осигури най-много ПЧИ от 3.2 млрд. долара, следвана от Германия с 2.96 млрд., Франция с 0.389 и Великобритания с 0.260 млрд. Най-големи ПЧИ се правят във водния и енергийния сектор, общо за  8 млрд. долара в 35 проекта. Услугите и туризма привличат ПЧИ по 17 проекта за 1.53 млрд., а индустрията и минното дело също 1.53 млрд. в 47 проекта, аграрният сектор 0.512 млрд. в 8 проекта, транспорт и телекомуникации 0.259 млрд. в 3 проекта. Иран планира  да привлече между 2016-21 година 250 млрд. ПЧИ в 12 сектора: 50 млрд. в електропроизвоство, 50 млрд. в добивната промишленост, 30 млрд. в металургията.

Най-привлекателните индустрии за чуждестранни инвеститори в Иран са полимерите и химикали, стомана, търговия, моторни превозни средства, минно дело, пластмаси и медицински изделия. Алборз, Техеран, Корасан Разави, Фарс, Западен Азербайджан, Керман, Заанджан и Казин бяха най-привлекателните ирански провинции за чуждестранни инвестиции през този период. Съгласно Шестия петгодишен план за развитие (2017-22 г.) правителството трябва да привлече поне 50 милиарда долара годишно в чуждестранни инвестиции (преки, финансови или съвместни инвестиции) плюс 5 800 трилиона риала (145 милиарда долара) вътрешни инвестиции за да постигне 8% икономически растеж. Страната обаче успя да абсорбира само 3,37 милиарда долара в преки чуждестранни инвестиции през 2016 г., което представлява 0,19% от общите глобални инвестиции (1,780 милиарда долара). Според Бахрами монополните и търсещибърза печалба практики в иранската икономика, плюс корупцията, слабите икономически показатели, държжавно-контролираната структура на икономиката, липсата на подходяща инфраструктура за инвестиции и липсата на ефективна реклама, са основните предизвикателства в начина на абсорбиране на чуждестранни инвестиции. Иранският закон, който задължава уреждането на спорове между чуждестранен инвеститор и правителство да бъде решен в местните съдилища, противоречи на международните норми.

От друга страна, Иран е описан като най-добрият възникващ пазар за идните години. Въпреки годините на относителна изолация, Иран остава 18-ата най-голяма икономика, чийто производствен капацитет и потребителски пазари имат огромен потенциал. Според консултантската фирма McKinsey, 56% от иранските домакинства имат годишен доход над 20 000 долара /по ППС/. Населението на страната е младо (60% е на възраст под 30 години), урбанизирано, добре образовано (притежаващо високи нива на грамотност и голям процент във висшето образование), технически опитно (Иран е с най-бързия растеж на научните постижения в света и пета по брой на завършващи студенти с инженерни и предприемачески степени/. Иран също е благословен с природни дадености. Страната притежава най-големия запас от природен газ в света и четвърти по големина петролен резерв. Въпреки че нефтохимическата промишленост съставлява 80% от износа на страната и около една трета от държавните приходи, иранската икономика е много по-разнообразна от много от нейните регионални партньори. Значителен износ на плодове и ядки, цимент, пластмаси и други химикали разкриват уменията на земеделските стопани и производствените предприятия в страната. В действителност се очаква реинтеграцията в световната икономика да съживи автомобилния, фармацевтичния, минния и туристическия сектор. "Местоположението на Иран, включително морските пристанища на северното и южното му крайбрежие и границите със седем страни, които се намират в Европа и Азия, го прави удобно място да играе ролята на регионален център за търговия, особено предвид ентусиазма на Китай за нов път на коприната, между двата континента ", каза Ричард Уудуърд, старши преподавател в Coventry Business School във Великобритания. По-голямата част от ПЧИ, привлечени по време на четиригодишния период, дойдоха след влизането в сила през януари 2016 на ядрената сделка, подписана от Иран със световните сили година по-рано.

650777872_Untitled1.jpg.498a2a5d37396e24bba4adfd906f069b.jpg

1861992628_Untitled2.jpg.cf9950136b5f47c9ac21c8af8a69ea77.jpg

Отрезвяване и леден душ след 8 май 2018

След сключването на ядрената сделка последва период на сравнителна стабилност, при който валутата се търгуваше в диапазон от 13% в продължение на две години, благодарение на оптимизма, създаден от ядрената сделка, както и от много високите реални лихвени проценти. Доходността на иранските съкровищни бонове достигна връх с повишение от 27% в началото на 2017 г. и достигна дъно със спад от 16% в края на миналата година. Те вече са назад с 19% в сравнение с изходното ниво в резултат на натиска на пазара, създаден от заплахата от подновени американски санкции.

Иранската валута потъна. Тя беше ударена силно през последните месеци в резултат на несигурността, създадена от предишните повторни заплахи на Тръмп да се изтегли от ядрената сделка и от не след дълго последвалото му решение след това. Реалът се е понижил на черния пазар с 33% спрямо американския долар (виж графиката).

1435837967_Untitled3.jpg.c8ec5d5709e76cf943b6e798f9b89e2e.jpg

Най-голямата финализирана сделка от края на 2017  бе за 4,8 милиарда долара, подписана през юли 2017 г. с френската Тотал. Но Total съобщиха, че досега е инвестирала едва 40 млн. евро, изчаквайки развоя на събитията около санкциите. По отношение на обобщените данни, действителните приходи на Иран от ПЧИ нараснаха с 64% на годишна база до 3,37 милиарда долара през 2016 г., според данни на ООН, докато иранският правителствен доклад, публикуван миналата година, разкрива, че Иран е одобрил 11,8 милиарда долара за преки чуждестранни инвестиции през 12-те месеца до декември 2016 г., като тези на Испания и Германия възлизат съответно на 3,2 милиарда щатски долара и 2,9 милиарда щатски долара от тази сума.

Ще видим ли отстъпление от Pax Americana? След излизането на САЩ от ядрената сделка, обявено от Тръмп през май т.г. въпросът е дали конфронтацията между САЩ и Еврозоната за мирното споразумение е потенциално забележително развитие в отстъплението от Pax Americana. Но засега вероятно е, че по-голямата част от Европа в духа на разбирателството ще се задоволи с надеждата, че Доналд Тръмп не може да бъде преизбран за американско президентство за втори мандат и животът ще се върне до "нормалното".

На фона на актуалните заглавия на новините за Северна Корея и свързаните с ядренита сигурност въпроси, важно е да не се пренебрегва потенциалният разкол, която може да възникне в света на Г-7, вследствие решението на Доналд Тръмп от 8 май да напусне ядрената сделка за Иран от 2015 г.

Какво ще се случи с европейските инвестиции в Иран?

Най-яркият пример е инвестицията на френската енергийна компания Total в гигантско газово поле на Иран. Тотал почти веднага след изявлението на Тръмп заяви, че ще излезе от Иран и неговото участие в развитието на гигантското газово находище South Pars, освен ако не е специално защитено от американските глоби и свързаните с тях санкции.

Очевидно може да бъде договорена някаква форма на компромис. Но ако Вашингтон приеме твърда линия, като например да претендира за юрисдикция на САЩ по отношение на прехвърлянето на долари между две суверенни държави, какъвто беше случаят през 2014 г. с наложената на френската банка BNP глоба от 9 млрд. долара, конфронтацията изглежда е неизбежна и в резултат, нарастващо поставяне под въпрос на американската хегемония, въплътено от хартиения стандарт на щатските долари, загриженост, отдавна споделяна както от Китай, така и от Русия. В това отношение най-интересната реакция по въпроса за Иран, след като Доналд Тръмп направи съобщението си на 8 май, беше тази на френския финансов министър Бруно Ле Майър, когато каза на 9 май, че не е приемливо САЩ да са "икономически полицай на планетата ". В това отношение Франция е европейската страна, която е нещо като лакмус, тъй като има история на готовност да се изправи пред Вашингтон в света след 1945 г. Това не може да се каже за Германия и със сигурност за Великобритания.

Все още няма чуждестранна банка в Иран и следователно липса на познати гаранти, приемливи за международните портфейлни инвеститори. Всъщност, въпреки ядрената сделка от 2015 г., все още не е възможно да се използват чуждестранни кредитни карти, за да се плащат сметки за хотели или всяка друга сделка. Чуждестранните агенции за кредитен рейтинг също отсъстват, което не може да е изненада, тъй като трите най-големи са собственост на американците. Това е жалко за иранското правителство, тъй като при минимален дълг в чуждестранна валута и общ държавен дълг спрямо БВП само 35% от БВП, е съвсем приемливо то да издаде емисия от държавни облигации. Общият външен дълг понастоящем е 10,8 млрд. долара или само 2,5% от БВП, според Централната банка на Иран.

След облекчаването на санкциите през януари 2016 г. няколко мултинационални корпорации от ЕС обявиха нови инвестиции, включително в секторите на промишлеността, енергетиката и автомобилите. Френската компания Total, Китайската национална петролна корпорация и NIOC подписаха сделка от 4,7 милиарда долара за разработване на газовото находище South Pars. Автомобилните компании Citroen, Peugeot, Renault, Scania и Volkswagen обявиха инвестиции за разширяване на производството в Иран. Германската компания Siemens подписа договор за модернизиране на иранската железопътна мрежа. Италианската компания Даниели подписа няколко договора за доставка на тежки машини за производство на стомана. Британската компания Vodafone си партнира с иранската фирма HiWeb за модернизиране на информационната инфраструктура на Иран. Британската компания Quercus обяви сделка от 500 милиона евро за развитието на иранския   сектор на соларната електроенергия. Същевременно големите европейски финансови институции и други банки бяха предпазливи при извършването на сделки с Иран. Несигурността по отношение на евентуалното повторно внасяне на отменените санкции на САЩ и страхът от нарушаване на тези санкции на САЩ, са сред цитираните причини за подобна въздържаност. Министерството на финансите на САЩ е предприело редица мерки за принудително изпълнение при нарушения на санкциите и за укриване на данъци, което доведе до тежки граждански глоби, платени от някои големи европейски банки. Как рисково инвестиращите чуждестранни компании ще бъдат способни да разширяват дейността си в Иран при родължаващата несигурност по отношение на JCPOA е отворен въпрос. Налагането на санкции от страна на САЩ може да окаже широк охлаждащ ефект върху икономическата активност, когато фирмите са изправени пред загуба на достъп до пазара в САЩ. Освен това някои анализатори считат, че опциите на ЕС са все по-ограничени, като се има предвид, че "европейските компании разполагат с много повече активи, изложени на регулаторни органи от САЩ, които могат да предприемат действия на отмъщение срещу тях или да ги принудят да избират между иранския и американския пазар". Отговорите на ЕС за защитата на фирмите от санкциите на САЩ, насочени към вторични дейности, станаха очевидни в американското законодателство от началото на 90-те години на миналия век. ЕС се противопостави на тази стратегия още от самото начало и понякога прибягна до регулаторни действия и разрешаване на спорове в Световната търговска организация (СТО), за да защити своите фирми.

В изявление Total (TOT) заяви, че "ще трябва да се оттегли всички свързани операции" преди 4 ноември, освен ако не му бъде предоставено специално освобождаване от страна на американските власти, което ще го защити срещу санкции. В сделка, подписана за първи път в края на 2016 г., Total се съгласи да управлява проекта South Pars с дял от 50,1%. Партньори в проекта са китайската държавна петролна компания CNPC и иранската Petropars.

Решението на Total идва, след като президентът Доналд Тръмп обяви, че изтегля Съединените щати от подписаната ядрена сделка от 2015 г. с Иран и отново въвежда санкции. Сделката, подкрепена от бившия президент Барак Обама, имаше за цел да ограничи иранската ядрена програма в замяна на отмяната на някои санкции. Това позволи на Иран да увеличи износа на петрол, а западните компании да възобновят търговските и инвестиционните връзки. Германия, Франция и Обединеното кралство обещаха да се придържат към ядрената сделка и разговарят с ирански представители за това как да защитят икономическите ползи, които им предлага Техеран. Но големите европейски компании просто не са склонни да поемат риска да продължат да инвестират и оперират в Иран. Изпълнителният директор на Siemens (SIEGY) Джо Каезер заяви пред CNN тази седмица, че решението на Тръмп означава, че неговата компания не може да прави нов бизнес в Иран. Компаниите, уловени в нарушение на санкциите, могат да бъдат отрязани от финансовата система на САЩ и да бъдат подложени на редица други наказания.

"Тотал винаги е бил наясно, че не може да си позволи да бъде изложен на каквито и да било вторични санкции, които могат да включват загуба на финансиране в щатски долари от американските банки за операциите му в световен мащаб", се казва в изявление. Компанията каза, че американските банки участват в над 90% от финансирането й. Също така че има значителни операции и голям брой акционери в САЩ.

Прогнозите на Total за избягване на санкции, което би му позволило да продължи с сделката с Южен Парс, изглеждат слабо вероятни. Джейсън Тувей, икономист за Близкия изток в Capital Economics, отбеляза, че Тръмп е дал на някои страни изключения от глобалните тарифи за стомана и алуминий.

"Но като се има предвид реториката, която чухме от САЩ, те изглеждат много склонни да засилят натиска върху администрацията в Иран", каза Тувей. Изключването изглежда "много малко вероятно", добави той.

Тотал каза, че е похарчил по-малко от 40 милиона евро (47 милиона долара) за проекта South Pars досега. Иранското министерство на енергетиката прогнозира миналата година, че проектът "Total-led" в крайна сметка ще доведе до производството на газови продукти на стойност десетки милиарди долари. През 2021 г. газът трябваше да започне да тече в иранския пазар. Други европейски компании, включително Volkswagen (VLKAY) и Airbus (EADSY), са подготвили бизнес отношения с Иран след подписването на сделката за пробив в иранския пазар през 2021 г. Президентът Доналд Тръмп изважда Съединените щати от ядрената сделка в Иран и връща тежки икономически санкции. Но това е начинът, по който европейските правителства и фирмите реагират, границите на реално постижимото за тях. Германия, Франция и Обединеното кралство обещаха да подкрепят споразумението, като създадоха конфликт с администрацията на Тръмп по отношение на търговията с Иран.Американските санкции биха попречили на американските компании да правят бизнес с Иран. Американското министерство на финансите обаче планира да наложи "вторични санкции", които биха могли да засегнат европейските компании, включително Airbus и Volkswagen."Ние се опитваме не само да контролираме нашите компании, но и да се опитваме да контролираме и онези компании от други страни", каза Джуди Лий, международен търговски адвокат в Gibson Dunn във Вашингтон. Компаниите, уловени в нарушение на санкциите, могат да бъдат отрязани от финансовата система на САЩ и да бъдат подложени на редица други наказания."Ако сте европейска компания и продължавате да правите бизнес с Иран, това е рискът, който трябва да приемете ... Съединените щати могат да предприемат индивидуални действия срещу вас", каза Лий.

Европейските многонационални компании излязоха с внимателно обмислено изявление в сряда, след като много от тях заявяват, че ще преразгледат решението на администрацията на Тръмп и ще спазват всички закони и разпоредби. "Фолксваген" (VLKAF), която започна да изнася автомобили за Иран миналата година, заяви, че "много внимателно наблюдава и преглежда политическите и икономическите събития в региона". Еърбъс (EADSF), която ще загуби лиценз, необходим за продажбата на повече от 100 самолета в Иран, заяви, че "внимателно анализира съобщението и ще преценява следващите си стъпки". И двете компании заявиха, че ще спазват изцяло закона.

Световните компании се ангажираха да инвестират милиарди в Иран, след като САЩ и други световни сили премахнаха много от санкциите си за страната. В замяна Иран се ангажира да оттегли своята програма за ядрено развитие.

Европа поведе инициативата. Европейският съюз е инвестирал близо 11 милиарда евро в Иран през 2017 г., което представлява 66% увеличение от 2015 г. Това е приблизително 100 пъти повече от износа на САЩ за Иран през същата година. "Ще си сътрудничим с другите страни, за да гарантираме, че докато Иран ще продължи да ограничава ядрената си програма, дотогава хората на Иран ще се възползват от облекчаване на санкциите в съответствие с условията на сделката", каза външният министър на Великобритания Борис Джонсън.

Експерти заявиха, че Европейският съюз има една необичайна възможност да се опита да защити търговията с Иран, и това е да го направи пополитически път, който би поставил много фирми на празно място без никакви гаранции.

Те казаха, че ЕС може да използва "блокираща реулация" /"blocking regulation"/, за да противодейства на санкциите на САЩ и да позволи търговията да продължи. Правилото беше въведено за първи път през 1996 г., за да защити търговията с Куба. "Не всеки в Европа, особено сред европейските компании, е убеден, че [това правило] ще позволи продължаването на бизнеса с Иран", заяви Томас Граталовски, експерт по Иран в консултантската фирма Global Counsel. "Практическата му стойност вероятно е много по-ниска от нейната символична стойност." Лий, адвокат по международната търговия, заяви, че европейските лидери все още могат да се опитат да маневрират. "Трябва да разгледате това в рамките на цялостното влошаване на отношенията между САЩ и Европа [по търговията]", каза тя, като отбеляза, че използването на регламента би било "значителна ескалация".

Експерти твърдят, че единственият наистина сигурен вариант за европейските компании е да спрат операциите в Иран. Ричард Гринъл, посланикът на САЩ в Германия, бе категоричен в оценката си: "Германските компании, които правят бизнес в Иран, трябва незабавно да прекратят операциите си", каза той в tweet.

Реакцията от Иран също беше кисела. Върховният лидер Аятолах Али Хаменей написа в Туитър, че вече не вярва на Великобритания, Франция и Германия.

"Ако правителството иска да сключи договор, то трябва да поискат гаранция, или иначе всички ще направят същото, както направиха Съединените щати", каза той в сряда.

Печелещи и губещи

 а/ Китай

Инвестицията на Китай в Иран се е увеличила 20 пъти през последните четири години, според ирански официални лица, а мнозина виждат тази цифра като показател за това колко добри са отношенията между каспийската страна и източноазиатския гигант. между двете страни има финансиране от 10 милиарда долара, като добави, че китайските компании са предоставили на ирански проекти 11 милиарда долара чуждестранни инвестиции, съобщи иранската държавна информационна агенция ИРНА. Едновременно с това Китай отново отвори банковите сметки на иранските граждани въпреки натиска на САЩ върху китайските банки, за да открият самоличността на клиентите си. Китайски представители бяха започнали да ограничават банковите сметки на иранските граждани преди няколко месеца, заявявайки, че страната трябва да спазва международните закони относно изпирането на пари и финансовата помощ за тероризъм чрез подозрителни банкови сметки.

"Преди седмица започнаха повторното отваряне на банковите сметки на иранците, много собственици на които са търговци и студенти, след интензивни разговори между иранската и китайската страна", каза Хосеин Якуби, генерален директор на отдел "Международни отношения" Иранската централна банка съобщи на IRNA на 30 януари.Въпреки премахването на санкциите срещу Иран, където Китай също изигра водеща роля при подписването на Съвместния общ план за действие от 2015 г., по-известен като ядреното споразумение, САЩ под ръководството на Тръмп са обвинени, че възпрепятстват изпълнението на сделката.След отмяната на ядрените санкции през януари 2016 г. Китай отвори две кредитни линии на стойност 4,2 милиарда долара за изграждане на високоскоростна железопътна линия, която ще свърже иранските градове на Техеран с Машад, намиращ се в североизточната част на Иран, както и с Исфахан , в центъра на страната.

"Обемът на търговията между двете страни е бил около 40 милиарда долара през 2017 г. и се надявам този обем да нарасне до 50 милиарда долара през 2018 г.", каза председателят на Съвместната търговска камара Иран-Китай Асадолла Агагаролиди, агенция. През януари 2016 г. китайският лидер Си Джинпинг и иранският президент Хасан Рухани се договориха да увеличат търговията до 600 милиарда долара през следващите десет години.

Иран и Китай ще си сътрудничат и в инициативата "Един пояс, един път", най-голямата световна търговска мрежа в света, която се простира от Китай до Европа, включително изграждането на високоскоростна железопътна линия в Иран.

Китай финансира проекти в Китай, ръководени от китайски производители, които навлизат в икономиката, докато европейските конкуренти се борят да намерят банки, готови да финансират своите амбиции, каза иранското правителство и представители на индустрията.

Държавната китайска инвестиционна група CITIC Group наскоро създаде кредитна линия от 10 милиарда долара, а Китайската банка за развитие обмисля още 15 милиарда долара.

"Те (западните фирми) трябва бързо да идват в Иран, в противен случай Китай ще заеме пространството", заяви Ферери Моуфофи, ръководител на инвестиционната комисия на Иранската търговска камара, в речта на инвестиционната среща между Иран и Италия в Рим.

Китай е най-големият клиент на петрол в Иран, осигурявайки най-голямата икономика в Азия с осем процента от нуждите си от газ и петрол. През 2017 г. търговията между Иран и Китай нараства с 22% в сравнение с 2016 цифри или 31,24 млрд. долара, достигайки около 40 милиарда долара. В същото време Китай е основен доставчик на модерни оръжия за Иран, включително анти-корабни круизни ракети и според съобщенията е помогнал на Иран да разработва ракетни круизни ракети за нападение.

От 2005 до 2018 Китай е инвестирал в Иран 27 млрд. долара – за сравнение това е 2 пъти повече от всички китайски инвестиции в Турция и повече от половината от всички преки чужди инвестиции в Иран, които са на стойност общо 50 млрд. щатски долара през 2017 /съпоставими с тези в България/. 15 млрд. от тези 27 млрд. инвестирани в Иран за 13 години от Китай или 60 % са инвестирани в последните 3 години .

От всички направени китайски инвестиции в Иран най-голям дял заемат тези в енергийния сектор – 11.8 млрд., следвани от транспорта – 6.33 млрд. и металите – 4.9 млрд., инвестициите в трите сектора са над 82 % от всички китайски инвестиции в Иран.

Китай внася от Иран през 2016 стоки за 15 млрд., като от тях за 13 млрд. са нефт и негови производни. Китай е най-големият консуматор и клиент на ирански нефт и нефтени продукти, следван от Индия. Същата година Китай е изнесъл за Иран стоки за 16.42 млрд. долара като над 70 % от тях са машини и оборудване.

За Иран Китай е най-големият и важен търговски партньор, който купува около половината от нефтената му продукция за износ, която от своя страна формира 82 % от целия му износ; същевременно Иран внася така необходимите му и недостигащи му технологии /главно за атомни електроцентрали и нефтодобивна техника/ от Китай. За Китай Иран не е толкова приоритетен външно търговски партньор – целият внос и износ с Иран формира общо 1,6 % от външнотърговския оборот на Китай, докато за Иран тази цифра по отношение на оборота му с Китай е 44 %. Дори като внос на нефт, Иран формира 5 % от общия китайски внос и е 7 по обем вносител на това перо за Китай след страни като Ангола и Ирак.

Китайците вече се възползват от недостига на ирански алтернативни икономически партньори. Китайските фирми с нетърпение са "запълват празнини" оставени от западни фирми, които напускат иранската енергетика и други сектори. Хюсеин Ногререр, заместник-министър на петрола в Иран, заяви, че китайските компании обсъждат изграждането на седем допълнителни рафинерии в Иран, което значително ще разшири капацитета на Иран да рафинира петрола си в бензин. Въпреки огромните си находища на суров нефт и природен газ, Иран трябва да купува рафинирани петролни продукти от няколко чужди държави, включително Китай.

б/Турция

Турският внос от Иран е около 4 % от общия внос на Турция, а от него над 80 % е нефт или за над 6 млрд. долара годишно; съответно турският износ е около 2 процента от общия, главно машини, коли и стоки от леката промишленост.

Турският министър на икономиката Нихат Зейбекчи и голяма турска делегация, която го придружи в Техеран, говориха за фантастичните възможности, предоставени от ядреното споразумение от 2015 г., подписано с Иран от шест световни сили. Съветът за външни икономически отношения на Турция, който покани турските бизнесмени на съвместната среща със Съвета за бизнес на Турция, предсказа, че ако Турция започне да се възползва от възможностите, предлагани от Иран в областта на енергетиката, нефтохимията, минното дело, строителството, логистиката и туризма, целта годишния обем на търговията да стигне 30 милиарда долара е постижима. Но решението на американския президент Доналд Тръмп от 8 май да се оттегли от ядрения пакт и да възстанови санкциите върху Иран идва като сериозен удар за турския бизнес свят.Турските инвестиции и търговия всъщност нямаха възможност да се възползват много от споразумението от 2015 г., което вдигна санкции срещу Иран. Годишният обем на търговията между Турция и Иран е спаднал стабилно от 2012 г., когато достигна 22 млрд. долара заради износа на злато от Турция през 2016 г. Спадът след 2012 г. може да се дължи на санкциите и политическото напрежение, свързани със Сирия и Ирак. Въпреки това, след като иранските санкции бяха отменени, обемът на търговията с Турция - който възлизаше на 9,8 милиарда долара през 2015 г. - се понижи до 9,7 милиарда долара през 2016 г. Обемът не надхвърли 10,7 милиарда долара и през 2017 г. Тъй като повече от 4000 външнотърговски делегации посетиха Иран след като санкциите бяха анулирани през 2015 г., Турция не можа да получи своя дял от пая. Откриването на четири етажен турски търговски център в Техеран не промени мрачната картина. Турският президент Реджеп Тайип Ердоган каза за оттеглянето на САЩ от ядрената сделка: "В крайна сметка САЩ ще бъдат губещи." Zeybekci съобщи, че търговията на Турция с Иран ще продължи; през предходните години на санкции, Турция продължаваше да търгува с Иран, като не спазваше санкциите и дори се възползва от това да стане посредник в парични преводи в Иран, но този път ситуацията може да се развие по начин, който е болезнен за Турция. Този път американските заплахи срещу компании от трети държави, търгуващи с Иран, ще бъдат основен проблем за Турция. През 2012 г. Анкара намали вноса на петрол от Иран, като го замени с петрол от Ирак и Саудитска Арабия. Турция може да опита същия подход и този път, но това ще повиши цените на петрола, които вече се движат нагоре. Въпреки че някои анализатори смятат, че новите санкции няма да засегнат търговията с Иран, някои предвиждат много по-тежки дни напред. Турция, която преди това се възползва от известна толерантност от Съединените щати, е под строго наблюдение и е обвинена в нарушаване на първоначалните санкции чрез държавната централна банка Halkbank. Големи финансови глоби се очакват от продължаващия процес в Ню Йорк срещу бизнесмена Reza Zarrab, както и този срещу Hakan Atilla, заместник генерален мениджър на Halkbank. Въпреки че Турция вероятно ще започне тайно договаряне със Съединените щати този път, това може и да не проработи и, както отбелязва турският финансов журналист Ugur Gurses, Съединените щати могат да наложат нови ограничения за Турция, след като приключи процесът срещу Халбанк. Също така, турско-американските политически отношения стават много по-сложни. Търпението на Съединените щати може да е изчерпано, след като Турция се съгласи да купи системи за противоракетна отбрана S-400 от Русия въпреки резервите на НАТО. Конгресът на САЩ също е недоволен от Анкара поради продължаващото задържане в Турция на американския мисионер Андрю Брънсън. Дори ако Тръмп включи изключения за Турция от вторичните санкции, това може да не спечели одобрението на Конгреса. В политическите коридори в Анкара има слухове, че управляващата ПСР понастоящем провежда тайни преговори с американската администрация, насочени към случая със случая Zarrab. Група в ПСР иска Анкара да се върне към американско-израелската ос поради икономически заплахи, пред които е изправена Турция, докато друга група изисква "съпротива" срещу Съединените щати. Но преобладаващото мнение е, че този път турското правителство може да не подкрепи Иран. Професорът по икономика Кенан Мортан заяви в оценката си за Al-Monitor, че Турция ще бъде сериозно натискана от санкциите, но поради близостта си с Иран все още може да намери начин да заобиколи санкциите. Анкара би могла да се опита да разработи система за стоков обмен, като създаде зони за свободна търговия на граничните пунктове. Тя може да възобнови износа на злато, за да улесни трансферите на пари в Иран, отбеляза той.

Въпреки че нефтът и природният газ са основните стоки за внос, има видимо увеличение на турския внос на цинк и мед от Иран. Вносът на всички тези стоки може да продължи въпреки санкциите, ако Турция може да експлоатира сиви зони или да работи под видимостта на радара.

Основна причина за това, че турските компании не се ориентират в Иран, са изключително силните благотворителни фондове в Иран, известни като фондации, които изискват партньорство и контрол в инвестициите. Но предвид все по-големите американски санкции, каза Мортан, тръстът Bonyads може да отвори нови инвестиционни полета за турските компании. За Bonyads се казва, че контролира пряко 40% от икономиката и непряко 45%.

Може да се даде приоритет на търговията с местни валути, което би позволило на Турция да избегне контрола от Society for Worldwide Interbank Financial Telecommunication system. Първият турски лира-ирански риал валутен суап беше реализиран на 16 април т.г. Турските банки, които се страхуват от американския гняв, не могат да откриват клонове в Иран, но клонът на Иранската Bank Mellat в Истанбул може да бъде използван за трансфери. По време на посещението си в Техеран на 4 октомври Ердоган каза, че турските банки могат да откриват клонове в Иран, тъй като търговията в местна валута е допустима практика сега - но нова програма за санкции би могла да направи и това невъзможно.

Мортан отбелязва и други негативни аспекти на цялостната картина за Турция:

• Иран може да запази бюрократичните бариери пред турските износители и да продължи да отлага издаването на разрешителни.

• Иранците може да пренебрегнат турските продукти, ако намерят алтернативи другаде.

Турция няма модерна технология в стратегическите области на нефта и нефтохимическата промишленост, от които Иран се нуждае най-много.

• Въпреки всички усилия, непрекъснати срещи и дебати, двете страни се спряха на споразумение за свободна търговия, а на преференциално търговско споразумение, което намалява тарифите за определени продукти. Страните подписаха пакта през 2015 г. и го модернизираха наскоро. РТА предвижда квоти за 125 турски промишлени продукта и 140 ирански селскостопански продукти, но тези позиции са недостатъчни. Усилията за увеличаване броя на стоките с намалена тарифа са се провалили.

Сега и двете страни трябва да са готови за разочарование по отношение на надеждата си да използват местните валути в търговията си, тъй като лирата на Турция и иранската реал отслабват спрямо долара, а бизнесът няма да намери, че е много умнжо при тази ситуация да ги използва в своите сделки.

Сега Турция е изправена пред труден период. По какъв начин ще се градят отношенията й с Иран ще зависят от новия списък на изключенията в САЩ и от това дали Анкара може да поддържа подкрепата си към Техеран.

в/ Русия

Русия, както и Китай, също има икономически и дипломатически интереси в продължаващото отчуждение на Иран от Запада. И двете страни се възползваха от нежеланието на западните компании да инвестират в Иран поради многобройните едностранни и многостранни санкции, наложени на правителството за ядрената мудейност, миналата подкрепа за тероризма и противоречивите регионални политики към Израел, Ливан и други страни. Тези напрежения запазват Китай и Русия като основни икономически партньори на Иран. При тяхно отсъствие иранската икономика вероятно ще се върне към модела си на търговия отпреди 2000 г., най-вече със западни държави и приемаща най-вече западни преки чуждестранни инвестиции.В същото време иранско-западните конфронтации отклоняват западните дипломатически и военни ресурси от Европа и Азия, регионите съответно по-важни за Русия и Китай. Западните и иранските усилия да си осигурят подкрепата на Пекин и Москва за техните позиции засилват китайската и руската дипломация, като им осигуряват влияние и върху двете страни. Те могат да притискат западните правителства към реципрочни отстъпки по отношение на други въпроси, както и да натискат Техеран да не помага на ислямистки терористи в Южен Кавказ или Xinxiang. Поради тези причини китайските и руските длъжностни лица не могат да бъдат твърде разочаровани от провала на усилията на администрацията на Обама да се договори с Иран.Вероятно затова китайската и руската делегации в ООН отказаха да приемат проект на МААЕ със зъби и нокти. Те наложиха премахването на формулировката от предишни резолюции на Съвета за сигурност на ООН, които биха забранили чуждестранните инвестиции в енергийния сектор на Иран или възпрепятстваха търговски връзки с Иран.Въпреки че китайските и руските представители се опитаха да възпрепятстват западните си партньори да приемат свои допълнителни санкции срещу Иран, техните ограничения върху действията на ООН, разбираеми предвид техните икономически интереси, оставиха Съединените щати, Европейския съюз и други страни без избор, освен да се откажат от Съвета за сигурност на ООН като инструмент и да пътърсят друг път - някъде където Пекин и Москва не налагат вето върху усилията им.Промяната в китайските и руските позиции също беше очевидна, когато те решиха миналата година, че Шанхайската организация за сътрудничество (SCO), която заедно водят, не може да приеме Техеран като пълноправен член, докато Иран е под санкции на ООН. Тъй като гласуваха за налагане на санкциите, те ефективно наложиха вето на членството на Иран в SCO за неопределено време. Още по-важно, руското правителство, след период на противоречиви изявления на руски официални лица, по-късно обяви, че четвъртият кръг от санкции забранява на Москва да продаде ракети за въздушна отбрана S-300 в Иран. В продължение на години израелски и западни официални лица предупредждаваха, че всъщност доставката на S-300 може да принуди Израел да атакува ядрените цели на Иран, преди системите да влязат в действие, когато могат значително да увеличат заплахата за израелските пилоти. Дотогава руските власти настояваха, че ще доставят S-300, като твърдяха, че ракетите представляват защитно оръжие и затова всяка такава продажба е съобразена напълно с международния и руския закон. Но след години на слухове за това кога ще започнат доставките и след повтарящи се руски твърдения, че става въпрос само за решаване на някои финансови и технически трудности, преди да се стигне до сделката, руснаците използваха извинението на санкциите на ООН, за да избегнат бурята, която такива продажби биха провокирали. Тъй като износът на оръжие на Русия се движи на рекордни нива с повече от 30 млрд. долара поръчки, руското правителство би могло да пропусне продажбата на S-300 без големи икономически загуби. Други руски продажби на оръжия продължават. Руските дипломати също изясниха, че очакват Израел и САЩ да ограничат продажбите си на оръжие в Грузия като компенсация за сдържането на Москва във връзка с Иран. А китайските представители поне са изяснили, че биха искали да избегнат Шанхайската организация да се приема като антиамерикански блок, нещо, коетоприема на Иран за неин пълноправен член би направило.Нито Китай, нито Русия искат Иран да придобие ядрени оръжия, но руската и китайската опозиция да се налагат допълнителни санкции на Иран не е изненадваща. И двете правителства последователно защитават правото на Иран и други страни да извършват ядрени дейности за мирни цели, като цивилното производство на енергия. Бялата книга за отбраната на Китай "Националната отбрана на Китай през 2008 г.", публикувана в началото на 2009 г., потвърждава, че "Китай твърди, че иранският ядрен въпрос трябва да бъде разрешен мирно по политически и дипломатически път". През 2007 г. тогавашният президент Владимир Путин категорично характеризира позицията на Москва, както следва: "Нямаме доказателства за намерението на Иран да произвежда ядрено оръжие. Следователно, ние изхождаме от предпоставката, че Иран няма такива планове. Но споделяме загрижеността на други партньори и вярваме, че програмите на Иран трябва да са прозрачни." Путин вероятно ще продължи тази позиция.Китайските и руските длъжностни лица може да искат да променят поведението на иранския режим, но и двете страни се страхуват от промяна на режима в Техеран. Те са напълно наясно от публичните протести през 2009 г., че ако опозицията някога дойде на власт в Техеран, тя няма да гледат на миналото китайско-руски подкрепа за Ахмадинеджад с добро око. Протестиращите често крещяха "Смъртта за Русия" и критикуваха Китай поради китайско-руската помощ за репресиите на иранските власти срещу мирните демонстранти. Лидерите на опозицията и блогърите осъдиха Китай и Русия, че помагат на иранския режим да потисне интернет свободите и да потисне обществените протести. Те също така се противопоставиха на бързите поздравления на китайските и руските правителства на Ахмадинеджад за спечелването на спорните президентски избори през 2009 г. Те смятат изборите за фалшива фасада, в която гласовете им за опозиционни лидери бяха отхвърлени. Икономическите съображения оформят и реакцията на Китай и Русия. През изминалото десетилетие китайските и руските дипломати многократно са се опитвали да смекчат санкциите на СС на ООН, особено тези, които биха могли да ограничат енергийната и икономическа съвместна работа на страните им с Иран. Благодарение на твърдите им позиции, те успяха да запазят основните икономически интереси на Иран от съществуващите икономически санкции на ООН. С изключение на S-300, търговските връзки между Русия и Иран не са пастрадали много поради санкциите. Русия остава един от основните доставчици на оръжие в Иран, а руските фирми поемат важна роля в подпомагането на развитието на цивилната енергетика в Иран, включително ядрената енергетика, където Русия наскоро завърши изграждането на първия ядрен реактор на Иран в Бушер. Въпреки че руските предприемачи изразиха неудовлетвореност от твърдите тактики за договаряне на иранците, руските фирми са в добра позиция да разширят дейността си, ако несигурната изолирана позиция на Иран най-накрая не ги принуди променят своите тактики за водене на преговори съобразявайки се с поне една чужда страна. Путин взе със себе си висши служители в енергетиката и главни изпълнителни директори и имаше 6 подписани меморандуми за разбирателство с руски компании, сред които "Газпром" и "Роснефт". Изпълнителният директор на "Роснефт" Игор Сечин цитира цифра, очевидно само за неговата компания, на инвестиции в "няколко нефтени и газови находища" в размер на 30 милиарда долара. "Руският енергиен министър Александър Новак каза, че до края на годината Русия и Иран ще се споразумеят за проект, "Газпром", който да изпраща ирански газ в Индия.Това се добавя към седемте меморандума за разбирателство, договорени миналата година за седем нефтени находища с Лукойл, Газпром, Танефт и Зарубежнефт. Полетата са до голяма степен с ниски нива на възстановяване. Иран заяви, че е в преговори с Роснефт по четири нефтени находища и с "Газпром" за газови проекти, включително тръбопровод за Индия, складове и течен природен газ. Меморандумите за разбирателство невинаги се осъществяват и Техеран запазва отворените си възможности. Той е предпазлив да не стане твърде зависим от Русия или от някой друг.Иран би искал да изкуши западните енергийни компании, които имат най-съвременна технология и могат да помогнат за постигането на целта на Иран да инвестира 200 млрд. долара в енергетиката му до 2021 г., но все още не е добавила към сделката с Тотал от 5 милиарда долара за газово поле в Южен Парс нищо друго конкретно в тази област. Докато европейските инвестиции в диверфицираната иранска икономика се увеличават, специалната роля на долара в петрола прави големите енергийни компании предпазливи от настоящите и евентуални санкции на САЩ. Ако западните компании продължават да се въззадържат, руското участие в иранската енеретика ще се увеличи.Цялостната търговия на Русия с Иран - приблизително 2 млрд. долара през 2016 г. - е под рекордните 3,7 милиарда долара за 2010 г., но се увеличава, като и двете страни проучват възможностите за бартер, тъй като Иран няма достъп до долари, за да финансира неблагоприятно търговско салдо.Износът на Русия в Иран е предимно от машини, оръжия (особено от системата S-300 за противоракетна отбрана, доставена миналата година) и зърно. Руските частни компании инвестират в ирански интернет компании и фармацевтични продукти.Енергетиката е важна, но не е единствената потенциална област за растеж. Докато в Техеран Путин присъства на тристранна среща с президента на Азербайджан Илхам Алиев, за да задвижи проекта "коридор север-юг". Това е транзитна връзка от Иран до Северна и Източна Европа. Срещата на върха подкрепи бързото завършване на железопътната връзка Рашт-Астана, по-нататъшни енергийни суапове и установяване на правен статут за Каспийско море.Това е част от мрежа от нови тръбопроводи и железопътни линии през Централна Азия до Китай, която професорът от Оксфорд Питър Франковън нарече "Нов копринен път", но има и аспект на по-краткосрочен и специфичен ирански отговор на Съединените щати. Докато президентът Барак Обама видя JCPOA като стъпка към пренасочване на Иран към Запада, Тръмп го приближава по-близо до Русия.

г/Страните от ЕС

Китайското финансиране, което е най-голямото доказателство за намерението на всяка страна в Иран, е в ярък контраст със сушата, пред която са изправени западните инвеститори, откакто президентът на САЩ Доналд Тръм се отказа от споразумението от 2015 г., договорено от големите сили. Иранските власти съобщават, че сделките са част от инициативата "пояс и път" на Пекин, която цели изграждането на нова инфраструктура - от магистрали и железопътни линии до пристанища и електроцентрали - между Китай и Европа, за да проправи пътя за разширяване на търговията. Източник в Китай, запознат с кредитната линия CITIC, която беше договорена през септември, го нарече "споразумение за стратегическо намерение". Източникът отказа да даде подробности за проектите, които ще бъдат финансирани, но иранските медийни съобщения заявиха, че ще включват проекти за управление на водите, енергетиката, околната среда и транспорта. Ирански източник от Централна банка заяви, че заемите по кредитната линия ще бъдат предимно в евро и юани. Китайската банка за развитие подписа меморандум за разбирателство за 15 млрд. долара, съобщи иранската държавна информационна агенция IRNA на 15 септември 2017.Самата банка отказа да коментира, каквато е практиката на много чуждестранни инвеститори и банки, включително от Китай, които не искат да обсъждат дейността си в Иран. Уеб сайтовете на банките и компаниите често съдържат малко или никаква информация за операциите си в Иран. С население от 80 милиона души и голяма средна класа, Иран има потенциала да бъде регионална икономическа сила. Но с риск от висящи над него санкции, все повече чуждестранни инвеститори искат Техеран да издаде суверенни гаранции, за да ги защити, в случай че проектите бъдат прекратени. Икономическите връзки между Иран и Италия, например, най-голям европейски търговски партньор за Иран, бяха засегнати.Държавната железопътна компания в Италия Ferrovie dello Stato /същите притежават гръцката държавна железница/ е консултант в изграждането на железопътна линия 415 километра от високоскоростна северно-южна железопътна линия между Техеран до Исфахан през Ком от държавната China Railway Engineering Corp. Италианската фирма е подписала отделен договор, за да изгради линия от западната част на Ком до Арак, но се нуждае от финансиране от 1,2 милиарда евро. Макар и подкрепена от държавната агенция за експортно застраховане, тя казва, че се нуждае от суверенна гаранция. "Ние приключваме преговорите и сме оптимисти за напредъка", каза Рикардо Монти, председател на Italferr, инженерната единица на държавната фирма, добавяйки, че финансирането трябва да бъде финализирано до март следващата година. Обещанието на министър-председателя Матео Ренци в Техеран миналата година, за да задвижи 4 милиарда евро кредитна линия от италианското държавно инвестиционно дружество, е наистина мъртъв проект, каза източник в Италия, запознат с въпроса. Cassa Depositi e Prestiti (CDP) рискува да загуби доверието на многобройните си притежатели на облигации в САЩ, които биха могли да продадат собствеността си, ако тази кредитна линия бъде отворена, каза източникът. Няколко европейски банки задълбочиха търговските си отношения с Иран тази година - австрийската "Обербанк" (OBER.VI) сключи сделка за финансиране с Иран през септември. Южна Корея също се оказа сред желащите за инвеститори в Иран, като Seoul’s Eximbank подписа кредитна линия за проекти в Иран през август, съобщи китайската държавна информационна агенция Синхуа. Но Китай е безспорния фаворит. Валерио де Моли, ръководител на италианския мозъчен тръст European House Ambrosetti, смята, че Китай вече надхвърлил повече от два пъти дела на ЕС в общата търговия на Иран. "Време е да действаме сега, в противен случай ще се загубиме възможностите, в които сме инвестирали досега", каза де Моли.Иранските служители, които присъстваха на срещата тази седмица в Рим /ноември 2017/, се опитаха да накарат европейските фирми и техните банкери да действат, като разговаряха за китайското финансиране и инвестиции."Влакът върви напред", каза Ферейдун Хагбин, генерален директор по икономическите въпроси на външното министерство на Иран. "Светът е много по-голям от Съединените щати." Иранската камара окуражава западните фирми да обмислят прехвърлянето на технологии като начин да спечелят дял в иранските проекти, вместо да се съсредоточават върху капитала. Иранската търговска камара също така иска да създаде офшорен фонд от 2,5 милиарда евро, вероятно в Люксембург, като непряк начин за чужденците да инвестират в Иран, особено в малките и средни ирански предприятия, каза председателят й Mostofi. Фондът ще издаде финансовите гаранции, които чужденците искат в замяна срещу инвестиции, ефективно замествайки банките, които сега се страхуват да издадат такива гаранции. По-голямата част от капитала на фонда ще дойде от Иран, каза Mostofi.Засега обаче големите западни фирми остават неподвижни в очакване.Италианската енергийна фирма Ansaldo Energia, контролирана от държавен инвеститор CDP и частично притежавана от Shanghai Electric Group, е в Иран от 70 години. Председателят й Джузепе Зампини заяви пред Ройтерс на конференцията в Рим, че е имал много възможности за сключване на нови договори, но ръцете му вече били вързани, защото част от акциите на Ansaldo са в ръцете на американските инвеститори.

"Сърцето ми казва, че губим нещо", каза по този повод Зампини. /Сърцето му казва, че губят милиарди печалби/.

Германия има дял от 60% от инвестициите, направени от държави от Европейския съюз в Иран, заяви заместник-министърът на енергетиката по международни въпроси. "Иран и Германия установиха много добри икономически отношения помежду си, особено през последните години, по такъв начин, че повечето бизнес отношения на Иран с държавите-членки на ЕС се осъществяват чрез Германия", заяви Алиреза Даеми, цитирана от агенция Mehr News. Германия също е сред основните търговски партньори на Иран в ЕС. Износът й за Иран е нараснал до 3,5 млрд. евро през 2017 г. от 2,6 млрд. Евро през 2016 г., съобщи Федерацията на германските индустрии. Берлин продава индустриални машини, химикали и електпоуреди, строителни машини и други висококачествени продукти в Техеран. Вносът от Иран се увеличи с почти една четвърт до почти 330 млн. евро през същия период. Германия купува сушени плодове, шамфъстъци, персийски килими и промишлени суровини от Иран.

Изглежда, че Иран непрекъснато изпълнява амбициозната си цел да привлече чуждестранни фондове въпреки опитите на американския президент Доналд Тръмп да саботира плановете на Техеран да се възползва от спорната си ядрена сделка със световните сили.

Най-новото и вероятно най-значимото постижение на Ислямската република в това отношение бе инвестиционното споразумение от 6 милиарда долара с Италия, подписано в четвъртък.

Съгласно споразумението между две ирански институции, Bank of Industry and Mine и Middle East Bank и инвестиционното дружество на италианското държавно холдингово дружество Invitalia, европейската държава ще инвестира до 5 милиарда евро (6,02 милиарда долара) в Ислямска република.

С подписването на сделката, Италия стана седмата страна, която се съгласи да финансира проекти в Иран, откакто Съвместният всеобхватен план за действие (JCPOA / ядрена сделка) беше въведен през януари 2016 г. Ядреният пакт беше по-рано подписан през 2015 г. между Техеран и шестте големи сили за премахване на санкциите срещу Ислямската република, в замяна на ограничения на ядрената й дейност, проправяйки пътя за международни бизнес сделки. Преди това Иран финализира подобни споразумения с Индия, Китай, Южна Корея, Дания, Австрия и Русия на стойност 40 млрд. долара за финансиране на големи проекти за развитие в страната. Сега с последната сделка броят на европейските страни, които допринасят за иранската икономика в ерата след санкциите, достигна три.

Китай е сред най-важните инвеститори в Ислямската република през последните две години, тъй като няколко китайски институции, включително Sinosure (корпорация за експортни и кредитни застраховки) заедно с CITIC Trust и Китайската банка за развитие се споразумяха да вложат повече от 30 милиарда долара в иранската икономика ,

През септември 2017 г. австрийската "Обербанк" обяви, че е сключила споразумение с Иран за 1 милиард евро, което го направи първата европейска банка, финансираща нови начинания откакто санкциите са облекчени.

Следвайки австрийската Обербанк, датската Danske Bank стана вторият европейски кредитор, който сключи споразумение за емитиране на 500 млн. евро с 10 ирански банки през септември 2017. Дали тези споразумения ще проработят реално след 8 май 2018 предстои да видим.

д/ Южна Корея

Иран подписа най-голямата си сделка с кредитна линия през последните години с Korea Export–Import Bank (Kexim)  от Южна Корея през август 2017 г. Сделката предвижда до 8 милиарда евро (9,54 милиарда щатски долара) за заеми, предоставени от южнокорейски компании за финансиране на различни проекти в Иран. Южнокорейското финансиране за ирански проекти в размер на 8 милиарда евро бе финализирано в края на 2017, преди оттеглането на САЩ от споразумението. Двустранното споразумение с Южна Корея, в което участва Korea Export–Import Bank (Kexim) и Корейската кооперативна търговска застрахователна корпорация (K-Sure), се противопоставя на засилващата се американска позиция за прекратяване на иранската сделка и е надежда за иран за нова ера за страната. Сделката вдъхна нов живот в иранския марш, към чуждестранни инвестиции.

Банка Kexim ще предостави 8 млрд. евро за ирански проекти и K-Sure ще гарантира до 5 млрд. евро потенциални загуби. Споразумението е уникално по това, че не посочва никакъв конкретен проект за финансиране, но го държи отворена кредитна линия до винализирането на проект, за да договори редица начинания, които се считат за жизнеспособни и от двете страни. това е рамково споразумение.

Като част от споразумението, което беше обявено за най-голямата чуждестранна финансова сделка след JCPOA, 12 ирански кредитори, ръководени от EDBI, бяха избрани като агентни на банки, за да се менажират кредитите. Според Хамид Кананри, заместник-председател на Отдела за валутни кредити на Централната банка на Иран, четири големи партии, а именно CBI, Министерство на икономиката, Организация за инвестиции, Икономическа и техническа помощ на Иран и свързаните с тях министерства, ще оценят проектите, които ще имат право да получат финансиране след тяхното одобрение. Министерството на икономиката ще бъде основният гарант на проектите. "Първият кръг от средства ще влезе в страната, докато текущата фискална година приключи през март" /2018/, каза Канбари пред Financial Tribune. Според ирански представител, K-Sure е гарантирала осигурила 122 млрд. долара от износа от Южна Корея на обща стойност 500 млрд. долара миналата година, докато Kexim са гарантирали 65 млрд. долара. Южна Корея е изместила фокуса си от търговията към инвестициите в Иран, заяви южнокорейският посланик в Техеран Kim Seung-ho, цитиран от вестник Financial Tribune daily. "Търговията е като слепване на две неща, но инвестицията е по-скоро химическа реакция." Когато два материала реагират химически, е почти невъзможно да се отделят един от друг, така че корейското правителство настоява корейските компании да инвестират повече в Иран ", каза Ким. Иранските и корейските компании трябва да прилагат своите общи проекти на Eximbank в Корея. Тогава банката преценява дали проектът е наистина печеливш или не, обясни посланикът.

Двустранната търговия между Иран и Южна Корея достигна най-високото ниво от 6,33 милиарда щатски долара през последните 10 години.

Заключение

Иранската икономика отново е изправена пред перспективата да бъде изолирана от западни инвестиции /и технологии/, но този вакуум очевидно може да бъде запълнен от предимно китайски и руски инвестиции. Според мен, цялата ситуация около ядреното споразумение и свързаните с него икономически санкции, налагани от САЩ /и Запада?/ далече надхвърля регионалния мащаб на Иран и финансовите параметри, свързани с печалби от бизнес. Според мен, в цялата тази геостратегическа игра, водеща се под покривалото на икономическите санкции и реторика на регионални политически интереси, стоят далече по-глобални интереси от региона на Персийския залив или дори Близкия изток, а двамата водещи играчи с най-голяма тежест като икономически, политически и военен потенциал несъмнено са САЩ и Китай, въпреки че в играта са включени още поне дузина второстепенни и третостепенни актьори. Проблемът за трудното ориентиране и правенето дори на приблизително верни прогнози в общата картина е, че всеки един от тези двама глобални играчи играе по свои собствени правила: образно казано Го за източния и „снукър” за западния. Моето мнение е, че в дългосрочен план победата ще спечели този, който познава и владее по-добре правилата в играта на противника си, отколкото самият му противник. Играта е с дълъг времеви хоризонт и не предполага бърза развръзка.

 

https://thediplomat.com/2011/11/why-china-and-russia-help-iran/3/

https://tradingeconomics.com/china/exports/iran

http://www.aei.org/china-global-investment-tracker/

https://caspiannews.com/news-detail/chinas-investments-in-iran-up-by-20-fold-in-past-4-years-2018-2-1-44/

https://www.fdiintelligence.com/Locations/Middle-East-Africa/Iran/Can-Europe-Iran-relations-withstand-US-withdrawal-from-JCPOA

https://en.mehrnews.com/news/128747/New-wave-of-Germany-investment-in-Iran

https://www.auswaertiges-amt.de/en/newsroom/news/151017-iran/275712

https://thearabweekly.com/russias-economic-stakes-iran-are-growing

https://financialtribune.com/articles/economy-business-and-markets/71321/irans-deal-with-south-korea-ushers-new-fdi-era

https://www.reuters.com/article/us-iran-nuclear-china/china-pushing-billions-into-iranian-economy-as-western-firms-stall-idUSKBN1DU225

 

Link to post
Share on other sites
  • Модератор Военно дело
Цитирай

Обективни източници като МВФ и Световната банка

Това ако са обективни източници аз съм извънземен!

Link to post
Share on other sites
  • Потребители
Преди 2 минути, Frujin Assen said:

Това ако са обективни източници аз съм извънземен!

Може би си. Според една теория животът на Земята е пренесен извънземен.

Link to post
Share on other sites
  • Модератор Военно дело

Нещо има технически проблем и пускам втори пост.

Киров, как става така, че чуждестранните МВФ и Световна банка имат по добър поглед над иранската икономика от иранското правителство? Това е все едно комшията да знае повече за твоите финанси отколкото ти самия. Ако приемем, че иранското правителство фалшифицира данни (което е вероятно), то навярно би взело и мерки истинските данни да не могат да попаднат пред очите на МВФ. Демек докладите на ДВФ и СБ са "ино към то гьотере".

Редактирано от Frujin Assen
Link to post
Share on other sites
  • Потребители

Фружине, с цялото ми уважение, реагираш прекалено бързо, според мен, за да е обмислено и сериозно. Бих дискутирал конкретни неща, но не и участвал в спортни спорове, заради самите тях.

Link to post
Share on other sites
  • Модератор Военно дело
Just now, Б. Киров said:

Фружине, с цялото ми уважение, реагираш прекалено бързо, според мен, за да е обмислено и сериозно. Бих дискутирал конкретни неща, но не и участвал в спортни спорове, заради самите тях.

Изразявам съмнения към истиноста на сведенията. МВФ и СБ са част от тези които поддържат финансовата блокада върху Иран. Тоест те са страна в конфликт и априори няма как да се приемат за обективни. Отделно иранската икономика не е германската, тоест не е открита и най вероятно крият данни.

Това ми е мисълта.

Link to post
Share on other sites
  • Модератор Военно дело

Извинявам се за държанието си, бях твърде рязък.

Ето, това е от мен за да стане темата по пълна. Дано така съм ти помогнал Киров.

http://www.chitatel.net/forum/topic/20477-иранската-армия/?tab=comments#comment-415442

Link to post
Share on other sites
  • Потребител
Преди 4 часа, Frujin Assen said:

Това ако са обективни източници аз съм извънземен!

Мисля че не с прочел статията. Има статистики и от ЦРУ. А за произвола на иранската съдебна система, можеш да си намериш и достатъчно руски източници от които ще ти се изправи косата. Съвсем скоро един от службите зaстреля, като куче едно момиче на демонстрация. Умря пред камерите плюейки кръв. Бесят изнасилени момиченца. На второ място са след Китай по абсолютен брой екзекуции. Това ако разбира се наистина те интересува какво реално се случва в Иран. 

Редактирано от Amazonski
Link to post
Share on other sites
  • Потребители
1 hour ago, Frujin Assen said:

Ето, това е от мен за да стане темата по пълна. Дано така съм ти помогнал Киров.

 

Благодаря, Фружине. Ето малко и от мен:

http://armedforces.eu/compare/country_Iran_vs_Israel

http://armedforces.eu/compare/country_Iran_vs_Saudi_Arabia

Линковете са ценни с нагледното сравнение между евентуално воюващите страни. Според мен, до пълно мащабна война срещу Иран едва ли ще се стигне, нито Израел, нито САЩ са готови да водят такава война, тук донякъде е обяснено защо:

https://www.theatlantic.com/international/archive/2018/05/iran-israel-syria/560210/

По отношение на информацията в двата постинга, постарал съм се да използвам повече източници, и то разнообразни, ползвал съм и информация от руски сайтове, но не съм извел линковете, особено за втория постинг има много европейски източници. По отношение на МВФ, Световната банка и Факт букс на ЦРУ, те всички ползват основно данни от иранската официална статистика, разбира се, някои от тези данни се коригират, това съм го отбелязал изрично в началото на първия постинг. Въпросът е, че данните сами по себе си не могат да очертаят добра карта, дори и да са прецизни, без да се мащабират точно във формата, който ти е необходим за съответната карта. Все пак, според мен, най-пълните данни са на МВФ, при това те имат мониторингов подход във времето, който обхваща повече от 20 години, година след година, по строго определена методология и матрица, основно базиран на официалната местна статистика, така че са относително изчерпателни и обективни, което не пречи да се правят кръстосани проверки на едни и същи данни:

https://www.imf.org/en/Publications/CR/Issues/2018/03/29/Islamic-Republic-of-Iran-2018-Article-IV-Consultation-Press-Release-Staff-Report-and-45767

може да се свали и в ПДФ формат за всяка година и да се правят хронологични сравнения

Link to post
Share on other sites
  • Потребител

Б Киров - "  ... Иранският закон, който задължава уреждането на спорове между чуждестранен инвеститор и правителство да бъде решен в местните съдилища, противоречи на международните норми.   ... "

Това е много, много лошо за Иран ! Добре , че у нас не е така ! Иначе канадскаата фирма за добир на злато, американските Марици , чешките ЧЕШ ове в енергетиката ни и прочее чужди инвеститори , навместо да си прибират парите където трябва , трябваше да се отчитат пред местните власти, което е ужасно за страната ни ! Жал ми е за Иран. Предполагам американците няма да вложат пари в иранските въгледобивни райони, канадците няма да разработят иранското злато и Чехия няма да се заеме да им оправи енергетиката ! Горките. 

Редактирано от Du6ko
Link to post
Share on other sites
  • Потребител
Преди 3 часа, Amazonski said:

Мисля че не с прочел статията. Има статистики и от ЦРУ. А за произвола на иранската съдебна система, можеш да си намериш и достатъчно руски източници от които ще ти се изправи косата. Съвсем скоро един от службите зaстреля, като куче едно момиче на демонстрация. Умря пред камерите плюейки кръв. Бесят изнасилени момиченца. На второ място са след Китай по абсолютен брой екзекуции. Това ако разбира се наистина те интересува какво реално се случва в Иран. 

Само САЩ и Саудитска Арабия могат да се сравняват с КНР и Иран по броя на екзекуциите - смъртните присъди.

Спомням си едно младо момиче разказваше, че войниците на Садам Хюсеин в окупирания  Кувейт убивали и изнасилвали не само болните кувейтци в болниците, ами и разбивали с прикладите си стерилните родилни клетки където лежали недоносени бебета и нанизвали на щиковете си бебета кувейтчета ! Ужас и кошмар ! След като чух за тия ужасии цял месец не можях да спя и сънувах нанизани на щикове бебета кувейтчета. 

После се оказа, че това миловидно, смело момиче , намерено от ЦРУ и разказало за зверствата на иракските войници е .... ДЪЩЕРЯТТА на посланика на Кувейт в САЩ !  Гледай ти каква случайност ? И още нещо - Посланика на кувейт в САЩ , жена му и децата му ... НЕ СА НАПУСКАЛИ САЩ и не са били в Кувейт при окупацията от армията на Садам Хбюсеин ! Аз лично не мога да повярвам че ЦРУ , американските медии или честната невинна дъщеричка на Посланика на Кувейт лъжат ! Това е невъзможно ! Аз си мисля че Архангел Гавраил е пренесъл младото момиче за  няколко часа в окупираната кувейтска болница , и това мило честно дете е видяло с очите си нанизаните на щикове бебета ! Често Арахангел Гавраил помага на изпадналите в беда болни хора и върши чудеса .

Редактирано от Du6ko
Link to post
Share on other sites
  • Потребител
Преди 5 минути, Du6ko said:

Само САЩ и Саудитска Арабия могат да се сравняват с КНР и Иран по броя на екзекуциите - смъртните присъди.

Добре бе човек, какво те движи?!? Защо това тролене? Точно 30 секунди и рудиментен английски да достатъчни да провериш фактите:

https://www.amnesty.org/en/latest/news/2018/04/death-penalty-facts-and-figures-2017/

Цитирай

Most executions took place in China, Iran, Saudi Arabia, Iraq and Pakistan – in that order.

China remained the world’s top executioner – but the true extent of the use of the death penalty in China is unknown as this data is classified as a state secret; the global figure of at least 993 excludes the thousands of executions believed to have been carried out in China.

Excluding China, 84% of all reported executions took place in just four countries – Iran, Saudi Arabia, Iraq and Pakistan.

Отделно в статията си пише, че Иран екзекутира и тинейджъри.

Противник съм на смъртното наказание, но как сравняваш 23 екзекуции в САЩ с 1000 в Китай и 500 в Иран, ми е извън възможностите да разбера. И по какъв изкривен морален компас, екзекутирането на 20 човека в САЩ(след хиляда прцеса и 30 години обжалване), оправдава стотиците убийства след бутафорен процес в Иран. Отделно, че застрелянните от тайните полиции и режима, не влизат в статистиката, макар че някой ги има в тубата. Като горкото момиче, което споменах по-нагоре. 

Link to post
Share on other sites
  • Потребители
Преди 2 часа, Du6ko said:

Иранският закон, който задължава уреждането на спорове между чуждестранен инвеститор и правителство да бъде решен в местните съдилища, противоречи на международните норми.   ... "

Това е много, много лошо за Иран !

Просветлете се малко, има интернет, ето руската статия по този въпрос:

Членами МЦУИС являются 151 государство и Косово (по состоянию на апрель 2014 года).

Подписали, но еще не ратифицировали договоры о вступлении: Белиз, Доминиканская Республика, Эфиопия, Гвинея-Бисау, Кыргызстан, Намибия, Россия, Таиланд.

Бывшие члены: Боливия, Эквадор.

Страны, не являющиеся членами МЦУИС: Андорра, Ангола, Антигуа и Барбуда, Бутан, Бразилия, Острова Кука, Куба, Джибути, Доминика, Экваториальная Гвинея, Эритрея, Гуам, Индия, Иран, Ирак, Кирибати, Лаос, Лихтенштейн, Ливия, Мальдивские острова, Маршалловы острова, Мексика, Монако, Черногория, Мьянма, Науру, Ниуэ, Северная Корея, Палау, Польша, Сан-Марино, Южная Африка, Суринам, Таджикистан, Тувалу, Вануату, Ватикан, Российская Федерация, Вьетнам.

https://ru.wikipedia.org/wiki/Международный_центр_по_урегулированию_инвестиционных_споров

2018-07-13_225659.jpg.4db5f83092a5aeb0fb1fa5d93cc0faec.jpg

Русия очаква ратификация, Иран НЕ очаква и не е искал да го ратифицира: това означава, че в случай на спор за инвестицията си, ИНВЕСТИТОРЪТ няма никаква гаранция за инвестираните от него средства при злоупотреба на местния съд /което в някои държави е повече от вероятно и възможно/, или иначе казано искат да ловят маймуни с трици, вижте другите които не са подписали международен арбитраж каква компания са на Иран

Ето ви и българското законодателство:

2.Най-използван механизъм за разрешаване на спорове

Повечето от „Договорите” предвиждат три възможни институции към които чуждестранен инвеститор и приемащата държава (България) може да бъдат насочени:

Временен арбитраж;

Международния център за уреждане на инвестиционни спорове (ICSID);

 

компетентните национални съдилища (България) / арбитражни.

Различните „Договорите” предвиждат броят на възможните комбинации от тези институции. Малка част от договорите признават само юрисдикцията на националните съдилища или отнасят всички спорове директно към временен арбитраж. Някои от Договорите предоставят на инвеститора възможност да избере, по собствена преценка, институцията, към която да отнесе спора. По-голямата част на договорите, обаче, предвижда диференциране на процедурата съответно институционните споровете трябва да бъдат отнесени, в зависимост от естеството на самия спор.

Най-често предвиден механизъм включва:

Ad-hoc или ICSID арбитраж за спорове относно национализация или отчуждаване на инвестициите / собственост и особено дължими компенсации, относно репатрирането (прехвърляне) на доходи от инвестиции, печалбата и други свързани с тях фондове;

Компетентност на националния (български) съдилища във всички останали случаи.Въпреки това, всеки инвеститор, разглеждайки възможностите  да защити своите интереси в инвестиционен спор, във всеки случай трябва внимателно да проучи разпоредбите на Договора между неговата страна и България.

http://investbg.government.bg/bg/pages/2-average-dispute-resolution-mechanism-162.html

Това, което коментирате по-долу е нонсенс, няма връзка с контекста, едно е съдебен спор за запориране на инвестиция, друго е лошо подписан договор за концесия, но ги смесвате съзнателно или не

Link to post
Share on other sites
  • Потребител
Преди 8 минути, Б. Киров said:

Просветлете се малко, има интернет, ето руската статия по този въпрос:

Членами МЦУИС являются 151 государство и Косово (по состоянию на апрель 2014 года).

Подписали, но еще не ратифицировали договоры о вступлении: Белиз, Доминиканская Республика, Эфиопия, Гвинея-Бисау, Кыргызстан, Намибия, Россия, Таиланд.

Бывшие члены: Боливия, Эквадор.

Страны, не являющиеся членами МЦУИС: Андорра, Ангола, Антигуа и Барбуда, Бутан, Бразилия, Острова Кука, Куба, Джибути, Доминика, Экваториальная Гвинея, Эритрея, Гуам, Индия, Иран, Ирак, Кирибати, Лаос, Лихтенштейн, Ливия, Мальдивские острова, Маршалловы острова, Мексика, Монако, Черногория, Мьянма, Науру, Ниуэ, Северная Корея, Палау, Польша, Сан-Марино, Южная Африка, Суринам, Таджикистан, Тувалу, Вануату, Ватикан, Российская Федерация, Вьетнам.

https://ru.wikipedia.org/wiki/Международный_центр_по_урегулированию_инвестиционных_споров

2018-07-13_225659.jpg.4db5f83092a5aeb0fb1fa5d93cc0faec.jpg

Русия очаква ратификация, Иран НЕ очаква и не е искал да го ратифицира: това означава, че в случай на спор за инвестицията си, ИНВЕСТИТОРЪТ няма никаква гаранция за инвестираните от него средства при злоупотреба на местния съд /което в някои държави е повече от вероятно и възможно/, или иначе казано искат да ловят маймуни с трици, вижте другите които не са подписали международен арбитраж каква компания са на Иран

Ето ви и българското законодателство:

2.Най-използван механизъм за разрешаване на спорове

Повечето от „Договорите” предвиждат три възможни институции към които чуждестранен инвеститор и приемащата държава (България) може да бъдат насочени:

Временен арбитраж;

Международния център за уреждане на инвестиционни спорове (ICSID);

 

компетентните национални съдилища (България) / арбитражни.

Различните „Договорите” предвиждат броят на възможните комбинации от тези институции. Малка част от договорите признават само юрисдикцията на националните съдилища или отнасят всички спорове директно към временен арбитраж. Някои от Договорите предоставят на инвеститора възможност да избере, по собствена преценка, институцията, към която да отнесе спора. По-голямата част на договорите, обаче, предвижда диференциране на процедурата съответно институционните споровете трябва да бъдат отнесени, в зависимост от естеството на самия спор.

Най-често предвиден механизъм включва:

Ad-hoc или ICSID арбитраж за спорове относно национализация или отчуждаване на инвестициите / собственост и особено дължими компенсации, относно репатрирането (прехвърляне) на доходи от инвестиции, печалбата и други свързани с тях фондове;

Компетентност на националния (български) съдилища във всички останали случаи.Въпреки това, всеки инвеститор, разглеждайки възможностите  да защити своите интереси в инвестиционен спор, във всеки случай трябва внимателно да проучи разпоредбите на Договора между неговата страна и България.

http://investbg.government.bg/bg/pages/2-average-dispute-resolution-mechanism-162.html

Това, което коментирате по-долу е нонсенс, няма връзка с контекста, едно е съдебен спор за запориране на инвестиция, друго е лошо подписан договор за концесия, но ги смесвате съзнателно или не

От картата виждам , ако съм разбрал правилно, че страни както Бндия, Бразилия, ЮАР, Мексико също не са ратифицирали хартата , споровете с чужди фирма да се рашават от чужи съдилища ? Предполагам тия страни също имат проблеми с инвестициите за разлика от Косово, България, Румъния и други страни с много инвестиции. 

Даже ми е интересно , може ли да знам случайно къде са тия МЕЖДУНАРОДНИ съдилища ? Може би в Монголия, Белорусия, Румъния, Аржентина , Индонезия , Китай ? Или случайно са в Англия, Швеция , Холандия и групичката около тия международни страни ? Нещо руснаците протестираха, че Високия Стокхолмски съд отказа да глоби Украина за некупуване на руска газ, а глоби Русия за това че не транспортирала своята газ през Украина ) 

Link to post
Share on other sites
  • Модератор Военно дело

На фона на напускането на чуждестранни инвеститори и скъсването от много чужди компании на търговските отношения в очакване на новите американски санкции, икономическото положение в Иран остава сложно. За да спре изтичането на валута правителството въведе забрана за внос на 1339 вида стоки, аналози на които се произвеждат в Иран. Асортимента е много широк от дрехи до автомобили. Официалния курс на риала от април е на едно ниво, но ЦБ не иска да използва злато валутните резерви за да го стабилизира, тъй като се очаква голяма спекулативна вълна. Поради това по официалния курс валута се търгува само по малък брой търговски операции. На черния пазар риала е паднал два пъти под официалната си стойност.

Не е удивително, че избухват протести с искания Рухани да реши проблемите. Противниците на Рухани, в това число и крайните консерватори силно критикуват Рухани и искат оставки на министри и даже нови президентски избори. Консервативния вестник Kayhan вече поиска разследване на "икономическите терористи" и смъртни присъди за тях.

От тази кратка статия става ясно, че причините за изтичането на инвестиции и лошото икономическо положение не е лошото законодателство, корупцията и неефективния държавен сектор, а ... санкционния натиск от страна на САЩ. 

Картинки по въпроса.

1743018_1000.jpg

 

1743343_1000.jpg

1743375_1000.jpg

1744392_1000.jpg

1745212_1000.jpg

1745628_1000.jpg

Не знам каква е диктатурата в Иран, но в България преди 1989 нямаше как да се проведат подобни митинги.

Link to post
Share on other sites
  • Потребители
Преди 8 минути, Du6ko said:

От картата виждам , ако съм разбрал правилно, че страни както Бндия, Бразилия, ЮАР, Мексико също не са ратифицирали хартата , споровете с чужди фирма да се рашават от чужи съдилища ?

Brazil, India, Mexico and South Africa are countries with large economies that have never been ICSID members, until January 2018 when Mexico joined the ICSID.

ICSID's 161 member states which have signed the center's convention include 160 United Nations member states plus Kosovo.

https://en.wikipedia.org/wiki/International_Centre_for_Settlement_of_Investment_Disputes

От 191 суверенни държави в света 161 са членове на ICSID, остават 30, които не са. Единствените големи икономики, които не са са Бразилия, Индия и Южна Африка, но според мен това не им помага да привличат инвеститори.

В Европа има 6 държави, които не са членове на ICSID — International Centre for Settlement of Investment Disputes: Черна гора, Полша, Ватикана, Монако, Андора и Лихтенщайн, като последните три са офшорни зони.

 

Link to post
Share on other sites
  • Потребители
Преди 14 минути, Frujin Assen said:

.. санкционния натиск от страна на САЩ. 

И цените на нефта летят...:) нагоре, нагоре. Което, може би /съвсем случайно/, е една от целите на занятието със санкциите

https://longforecast.com/oil-price-today-forecast-2017-2018-2019-2020-2021-brent-wti

Link to post
Share on other sites
  • Потребител
Преди 4 часа, Amazonski said:

Добре бе човек, какво те движи?!? Защо това тролене?

 

Не си ли чел изследвания по въпроса?

В случая на господина дума за  клинично състояние, защото постоянно и почти единствено (преимуществено) се троли върху написаното от опонентите...Номерът е да се разстроят опонетите, и/или по хитрото да се разстроуи дискусията

 

 

Цитирай

The study Constructing The Cyber-Troll: Psychopathy, Sadism And Empathy from ScienceDirect states that “trolls have lower affective empathy, and psychopathy moderates cognitive empathy.” Trolls' lower levels of empathy appear to drive their incessant need to cause menace online.

 

https://www.sciencedirect.com/science/article/pii/S0191886917304270

 

https://www.sciencedirect.com/science/article/pii/S0191886914000324

https://www.psychologytoday.com/us/blog/your-online-secrets/201409/internet-trolls-are-narcissists-psychopaths-and-sadists

 

 

Link to post
Share on other sites
  • Потребител
Преди 12 часа, Frujin Assen said:

Нещо има технически проблем и пускам втори пост.

Киров, как става така, че чуждестранните МВФ и Световна банка имат по добър поглед над иранската икономика от иранското правителство? Това е все едно комшията да знае повече за твоите финанси отколкото ти самия. Ако приемем, че иранското правителство фалшифицира данни (което е вероятно), то навярно би взело и мерки истинските данни да не могат да попаднат пред очите на МВФ. Демек докладите на ДВФ и СБ са "ино към то гьотере".

МВФ ползва официалните ирански данни,,

Цитирай

Тоест те са страна в конфликт и априори няма как да се приемат за обективни.

"Априори" тези организациианизации ....работят със и по стандарти.

./Не е като в Зелениково или Елинпелинско, демек/

Ако има реални разминавания (това никой не може да го каже със сигурност, освен отговорните министри в Иран), то се дължат на това какви данни и как са представени..

Редактирано от nik1
Link to post
Share on other sites
  • Потребители
Преди 8 часа, Б. Киров said:

И цените на нефта летят...:) нагоре, нагоре.

Това може и да изглежда като офтопик в тази тема, но според мен не е, затова ще направя отклонението. В момента САЩ са, според някои източници, най-големият производител на суров петрол:

https://tradingeconomics.com/country-list/crude-oil-production

Според тези данни са трети с почти изравнени показатели със Саудитска Арабия и Русия, но според други вече са първи.

Във външнотърговския баланс на САЩ износът на петрол и петролни продукти е около за 200 млрд. щатски долара годишно.

Според някои прогнози, през 2020 година САЩ ще произвеждат 17 млн. барела суров петрол на ден срещу 10-11 млн. с днешна дата, което е с 60% повече:

The IEA projects the United States will pump 17 million barrels a day of crude oil, condensates and natural gas liquids, easily defending its title as the world's top producer of petroleum products

https://www.cnbc.com/2018/03/04/us-to-dominate-oil-industry-for-next-5-years-iea-forecasts.html

Ако предположим, че износът на американски петрол се вдигне също с 60 %, при сегашните цени, това означава износ за 320 млрд. долара годишно

Тъй като обаче прогнозите са за около 50 % по-високи цени през 2020, тази сума би изглеждала към 480 млрд. долара годишно прогнозен износ.

Балансът от външната търговия на САЩ е силно отрицателен /вносът превишава износът/, всъщност той е най-големият в света и един от основните фактори за външния дълг на САЩ,

The United States has the world's largest trade deficit. It's been that way since 1975. The deficit in goods and services was $566 billion in 2017. Imports were $2.895 trillion and exports were only $2.329 trillion.

https://www.thebalance.com/trade-deficit-by-county-3306264

566 млрд. долара през 2017 година, според тези източници.

Едно от предизборните обещания на Доналд Тръмп бе да редуцира външнотърговския дефицит. Само увеличените цени на нефта с 50 % и увеличения износ с 60 % биха съкратили този дефицит с около 280 млрд. долара през 2020 година или точно наполовина.

Край на офтопика.

Link to post
Share on other sites
  • Потребител
Преди 10 часа, Frujin Assen said:

На фона на напускането на чуждестранни инвеститори и скъсването от много чужди компании на търговските отношения в очакване на новите американски санкции, икономическото положение в Иран остава сложно. За да спре изтичането на валута правителството въведе забрана за внос на 1339 вида стоки, аналози на които се произвеждат в Иран. Асортимента е много широк от дрехи до автомобили. Официалния курс на риала от април е на едно ниво, но ЦБ не иска да използва злато валутните резерви за да го стабилизира, тъй като се очаква голяма спекулативна вълна. Поради това по официалния курс валута се търгува само по малък брой търговски операции. На черния пазар риала е паднал два пъти под официалната си стойност.

Не е удивително, че избухват протести с искания Рухани да реши проблемите. Противниците на Рухани, в това число и крайните консерватори силно критикуват Рухани и искат оставки на министри и даже нови президентски избори. Консервативния вестник Kayhan вече поиска разследване на "икономическите терористи" и смъртни присъди за тях.

От тази кратка статия става ясно, че причините за изтичането на инвестиции и лошото икономическо положение не е лошото законодателство, корупцията и неефективния държавен сектор, а ... санкционния натиск от страна на САЩ. 

Картинки по въпроса.

1743018_1000.jpg

 

1743343_1000.jpg

1743375_1000.jpg

1744392_1000.jpg

1745212_1000.jpg

1745628_1000.jpg

Не знам каква е диктатурата в Иран, но в България преди 1989 нямаше как да се проведат подобни митинги.

Незнам в България кое и как но............Като гледам джунглата на кабели над 2м височина, сякаш съм София......?

Link to post
Share on other sites
  • 2 седмици по-късно...
  • Потребители

Идеология - Власт – Пари - БВП

Идеология

"Хомейни използва емоционалната сила на шиитските си познания не само за да му помогне да овладее контрола над Иран, но и да претендира за самоусъвършенстване на душата на самата религия шиизъм", пише Вали Р. Насър в своята книга от 2006 г. "Възраждането на шиитския ислям". Но освен пренареждане на религиозната йерархия, Хомейни драматично промени политическия ландшафт на държавата. Новият лидер на Иран, пише Насър, "направи ислямския фундаментализъм политическа сила, която ще промени мюсюлманската политика от Мароко до Малайзия". Той направи това, като превъртя шиитския ислям на 180 градуса и го постави на главата му. В серия от лекции, изнесени от изгнание в началото на 70-те години, Хомейни започна да твърди, че в отсъствието на имама Махди - известен също като "скритият имам" или "дванадесетия имам" на шиитската вяра - правителството трябва да се управляват от най-висшият ранг сред свещениците. Това беше революционна концепция в шиитската църковна мисъл, казва Афшин Молави, експерт от Близкия изток. Като такава, тази мисъл беше отхвърлена от мнозинството старши аятолахи в Иран". Но концепцията намери своята публика сред младите революционери в Кум, религиозния център на Иран, и формира теоретичния гръбнак на движението, което по-късно ще изисква свалянето на режима на Пахлави. До края на десетилетието Хомейни успя да въплати идеите си в институции, според Молави, единствено "чрез стоманената сила на волята си" като "безкомпромисен революционер".

Хомейни открива нова форма на управление, построена върху концепцията за velayat-e faqih или управление на ислямския юрист. В своята книга от 1970 г., "Hokumat-e Islami: Velayat-e faqih", Хомейни твърди, че правителството трябва да се управлява в съответствие със шариата или ислямското право. За да се случи това, ислямският юрист - или faqih - трябва да стои на върха на политическата структура на страната. Конституционните промени след революцията създават система на управление, основана на три стълба на властта - изпълнителната, съдебната и законодателната власт. На самия връх на структурата на властта на Ислямската република застава Хомейни.

Власт

Днес ученията и прецедентите на Хомейни са се превърнали в система на управление, която съчетава елементи от ислямската теокрация с части от демокрацията. За разлика от западната система на управление, църквата и държавата са неразривно свързани в съвременния Иран, а религиозните предписания са гръбнакът на политическата структура на Иран. На теория иранската структура на властта изглежда подобна на западните рамки, с ясно разграничение на властта. Но на практика иранската система е доминирана от малък елит от религиозни духовници и революционни предци. Докато масивното религиозно тяло на Иран може да има религиозна власт, политическото му влияние е ограничено до тесен кръг духовници. Според статистиката, от петте хиляди аятолласи в Иран през 2000 г., само осемдесет са участвали в правителството. Грегъри Е. Джайлс, американски учен, който е изучавал иранската система на управление, пише, че във формална правителствена система на власт в Иран съществуват неформални "четири кръга на власт", проникващи във формалната държава. Повечето от тези в центъра на властта са революционери, близки до върховния лидер. Той описва това понятие като система от вътрешни хора, инсайдери (хаджи) и външни хора, аутсайдери (gheyreh khodee), които управляват иранските учреждения. Единствено вътрешните - или привърженици на революцията - имат широка свобода да критикуват режима или да оформят бъдещето му. За разлика от тях, аутсайдерите се сблъскват с тежки последици, ако говорят по този начин. "Малко аутсайдери - светски националисти или либерални демократи или противници на Ислямската република - имат публичен глас в дебата", пише той. Тази авторитарна структура отгоре-надолу се превръща в сложна комбинация от избрани и не-избрани институции.

Неизбрани или непряко избрани институции са:

Върховният лидер, Съветът на Пазителите на Конституцията и Съветът за Политическа Целесъобразност.

646371924_Untitled1.thumb.jpg.86a877f0dfff2cd40264da20058bb5ba.jpg

1. Върховният лидер

Върхът на структурата на властта в Ислямската република е "Върховният лидер". Той трябва да бъде старши духовник и е избран от избираем орган - Асамблеята на Експертите - който също има конституционната власт да го отстрани, както и да пренапише конституцията на Иран (подлежаща на одобрение в национален референдум). По време на смъртта на аятолах Хомейни, Асамблеята избра един от своите членове - аятолах Али Хаменей за Върховен лидер. Въпреки че той никога не е имал неоспоримата политическа или религиозна власт на Хомейни, правомощията на поста му гарантират, че Хаменей е върховен лидер на Иран. Съгласно конституцията, Върховният лидер е главнокомандващ на въоръжените сили с правомощия да назначава командири. Хаменей прави пет от деветте назначения в най-високия орган за национална сигурност в страната - Върховният съвет за национална сигурност (SNSC), включително неговият висш служител, секретарят на органа. Хаменей също има представител на кабинета си като един от деветте членове на SNSC, които обикновено са представители на най-големите военни, външнополитически и национални организации за сигурност на режима. Върховният лидер може да отстрани избрания президент, ако съдебната власт или Majles (парламента) заявят причина за отстраняване. Върховният ръководител назначава половината от 12-членния Съвет на Пазителите, всички членове на Съвета за Целесъобразност и главата на съдебната власт.

2. 12-членният Съвет на Пазителите  (COG) се състои от шестима ислямски юристи, назначени от Върховния лидер и шестима адвокати, избрани от съдебната власт и потвърдени от Majles. Всеки съвет има шестгодишен мандат, така че половината от тялото се сменя на всеки три години. Понастоящем тръководен от аятолах Ахмад Янати, контролираният от консерваторите орган преразглежда законодателството, за да гарантира, че то съответства на ислямското право. Също така, този съвет гласува кандидатите за изборни длъжности, оценява техния произход според конституционните изисквания, като всеки кандидат демонстрира познаването на исляма, лоялността към ислямската система на управление и други критерии, които са до голяма степен субективни. COG също така удостоверява резултатите от изборите. Кандидатите за общинските съвети не се проверяват от COG, а от местни комитети, създадени от Majles.

3. Съвет по Политическа Целесъобразност е създаден през 1988, за да разреши законодателни разногласия между Majles и COG. Оттогава той е еволюирал в по-скоро консултативен орган на Върховния лидер и наблюдател на работата на президента и неговия кабинет. Членовете му имат петгодишен мандат. Ветеранът на режима аятоллах Али Акбар Хашеми-Рафсанджани беше преназначен за председател на този орган през февруари 2007 г. и отново през март 2012 г., но смъртта му през януари 2017 г. оваканти върховната позиция. През август 2017 г. Върховният лидер назначи нов, разширен (от 42 до 45 членове) Съвет, с бившия главен съдия аятоллах Махмуд Хашеми Шахуруди като нов председател. Изпълнителен директор на Съвета за Политическа Целесъобразност е бившият командир на революционната гвардия Мохсен Резаи. Съветът, избран през август 2017 г., включва бившия президент Ахмадинеджад. Президентът Хасан Рухани и председателят на Меджлиса, Али Лариджани, не бяха преназначени за членове на Съвета, а присъстват на сесиите на органа в по силата на служебното си положение.

Избрани институции

Създаването на партия изисква разрешение от Министерството на вътрешните работи съгласно член 10 от конституцията на Иран. Стандартите за получаване на одобрение са високи: досега многобройни партии са подали молби за регистрация от основаването на режима, но само лицата, считани за верни на режима, са получили лиценз за дейност. Някои бяха лицензирани и след това забранени, след като лидерите им се противопоставиха на политиката на режима. Жените могат да гласуват и да се кандидатират за повечето избираеми постове, а някои жени служат като кметове, но COG тълкува иранската конституция, като забраняваща на жените да се кандидатират за президентска длъжност.

4. Президенството

Основната пряко избрана институция е президентството, което формално и на практика е подчинено на Върховния лидер. Почти всеки последователен президент е опитал, но не е разширил властта си спрямо Върховния лидер. Президентските решения, особено по въпросите на националната сигурност, също често се осъществяват от ключово важни духовници и най-вече от твърдата военна и охранителна организация, наречена Ислямската революционна гвардия (IRGC). Но президентството често е най-влиятелната позиция за икономическа политика, както и източник на патронаж. Президентът назначава и контролира кабинета, разработва бюджетите на кабинета и налага и събира данъци върху корпорациите и другите органи. Президентството също така осъществява управлява надзорни органи като Центъра за борба с корупцията и Главния Инспекторат, на които всички официални длъжностни лица официално са длъжни да представят годишни финансови отчети. Президентските кандидати трябва да получат повече от 50% от гласовете, за да избегнат втори тур, който при необходимост се провежда няколко седмици по-късно. Преди 1989 г. Иран имаше както избран президент, така и премиер, избран от депутатите в Меджлиса (парламент).  Двете позиции обаче са били постоянно в институционален конфликт и конституционното преразглеждане от 1989 г. елиминира министър-председателя. Тъй като президентите на Иран понякога заявяват правомощията на своята институция срещу властта на Върховния водач, през октомври 2011 г. Хаменей повдига възможността за евентуално премахване на поста президент и възстановяване на поста премиер.

5. Majlis

Иранския Majlis или парламентът е 290-местно, изцяло избрано, еднокамерно тяло. Има пет "резервирани места" за "признатите" малцинствени общности на евреи, зороастрийци и християни (три от петте). Majlis гласува за всеки кандидат за поста в кабинета и изготвя и приема законодателни актове.

Сред основните му задължения е да разгледа и приеме предложение за национален бюджет. Законодателството се отнася до вътрешните икономически и социални въпроси.  Жените по принцип са малко, но няма "квота" за броя на жените, които да бъдат избрани.

6. Асамблеята на Експертите

Важна, но малко популярна избирателна институция е 88-местната Асамблея на Експертите. Присъединявайки се към постоянната избирателна колегия, тя е оправомощена да избира нов върховен лидер при смъртта на действащия и формално "наблюдава" работата на Върховния водач. Асамблеята може да го замени, ако е необходимо, макар да се твърди, че в действителност най-вероятно ще приложи това си право в случай на тежка здравна криза. Асамблеята е също така оправомощена да изменя конституцията. Тя обикновено се събира два пъти в годината. Изборите в Асамблеята се провеждат на всеки 8-10 години, провеждани на провинциална основа.

Режимът получава подкрепа от мрежа от организации и институции

Старши шиитски духовници / велики аятолласи

Най-висшите шиитски духовници, повечето от които са в Кум, обикновено са "тихи" - те твърдят, че висшите духовници по принцип се въздържат от участие в политиката, въпреки че говорят по политически въпроси.

Религиозни фондации ("Боняди") (“Bonyads”)

Иран има няколко основни религиозни фондации, наречени "боняди". Сред тях са Фондацията на мъчениците, Фондацията за потиснатите, Фондацията Astan Qods Razavi (свързана с храма на Имам Реза в Машхад) и Фондация "Петнадесета Кордад", която. Бонядите, контролирани от духовниците и техните съюзници, контролират огромни имоти и ценен бизнес, някои от които са изградени от активи, оставени след като шахът и съюзниците му избягаха от Иран през 1979 г. Бонядите са слабо регулирани и до голяма степен освободени от облагане.

Ислямската революционна гвардия (IRGC)

Съгласно закона правомощието да назначава и освобождава командира на IRGC се дава на върховния лидер. Върховният лидер също назначава представители на духовенството в различните звена на Ислямската революционна гвардия, чието ръководство и инструкции са задължителни за командирите. Административно, IRGC попада под командването на Генералния щаб на армията, част от Министерството на отбраната. Но тези нива на надзор не дават на иранските номинално избрани граждански власти реален контрол над IRGC, тъй като целият военен апарат остава подчинен на Върховния съвет за национална сигурност, който на свой ред отговаря пред върховния лидер Али Хаменей.

Basij

Милицията Basij, чието име означава "мобилизация", е полувоенна организация, чиято задача е да насочва популярната подкрепа за ислямския републикански режим. Basij се представя като популярна доброволна асоциация, въпреки че тя е повече орган на държавата. "Редовните членове" на групата, за които се смята, че наброяват повече от десет милиона, са неплатени доброволци, мотивирани от идеологическа ревност или надежди за кариера. Неговите "активни членове", чийто точен брой не е известен, получават заплати и работят на пълно работно време, за да организират доброволците. Организацията е била номинално подчинена на IRGC от началото на 80-те години на миналия век, а организационните промени през последните години увеличават прерия контрол на IRGC върху Basij.

Лидерите на повечето от тези организации, включително IRGC и министрите на вътрешните работи и на разузнаването и сигурността, са представени във Висшия съвет за национална сигурност.

Пари

Публичният сектор в Иран допринася с 35% за иранския БВП, частния сектор за около 25% и за полудържавния сектор приблизително 40%.  Полудържавният сектор включва множество религиозни и революционни фондации, социалноосигурителни и пенсионни фондове, както и военни организации.

1. Мрежата на IRGC е най-големият компонент на военните структури, които включват и социалноосигурителния и пенсионния фонд на въоръжените сили и е известен като SATA. Поради това, по отношение на дела на БВП, прогнозният дял на мрежата около IRGC е около 15%-25%, с нарастваща тенденция.

Тази нарастваща тенденция е предимно резултат от нови инвестиции и инициативи на мрежата на IRGC и само отчасти поради прехвърлянето на правителствени субекти към IRGC. Всъщност, според Хамид Реза Фуладгар, ръководител на парламентарната комисия, контролираща приватизационния процес, делът на IRGC в приватизираните предприятия е по-малък от 10%. Фуладгар също коментира, че в областта на подизпълнението и големите проекти правителствата настояват за присъствието на свързани с IRGC компании. Последното твърдение изглежда точно. С други думи, компаниите от IRGC играят важна роля в инфраструктурните проекти, като строителство на пътища, железопътни линии и язовири. Неотдавнашно изявление на говорителя на IRGC Рамезан Шариф, че държавният дълг към Khatam-ol-Anbia /корпорацията на Гвардията с 40 000 служители/ възлиза на 200 трилиона реала (5 млрд. долара), потвърждава, че правителството на Рухани също е възложило много проекти на мрежата на IRGC. Факт е, че строителството и тежките промишлени дейности са в съответствие с възможностите на IRGC, създадени по време на войната и възстановяването. IRGC се премества и в индустрии далеч от основните си възможности, като големи петролни проекти, и по този начин нарушава конкурентната среда.

IRGC се е превърнала в неразделна част от иранската икономика. Неодавна правителството на Рухани и директорите на IRGC постигнаха съгласие, че конгломератът Khatam-ol-Anbia ще приема само проекти, които контрагентите от частния сектор не могат да си позволят, т.е. мега проекти на стойност над 2 трлн реала /50 млн. долара/.

Въпреки реториката на Рухани, икономическата роля на IRGC в Иран също се увеличи. Миналия април командирът на Khatam al-Anbia заяви, че ще завърши десет големи проекта в новата иранска година, която започна на 21 март. Според генерал Ебадола Абдолахи, десетте мегапроекта завършват четири фази на иранския газов проект за повърхностен добив Южен Парс  (NGL), изграждане на автомагистрала на юг от Техеран, изграждане на високоскоростна железопътна линия, свързваща Техеран с Исфахан, развитието на югоизточното пристанище Шахид Бешещи и изграждането на два завода за стомана в градовете Мианше и Бафт. През 2016 г. Абдоллахи обяви, че за десет мегапроекта са били разпределени 25 милиарда долара инвестиционни фондове и той е поискал още 6 милиарда долара за завършване на проектите.

2. Освен икономическата мощ на IRGC, друг стълб на политическото могъщество на Върховния Лидер е фондацията Изпълнение на заповедта на Имам Хомейни (Execution of Imam Khomeini's Order - EIKO), разполагаща според някои източници с активи от 95 млрд. долара през 2013:

https://en.wikipedia.org/wiki/Execution_of_Imam_Khomeini%27s_Order

БВП

Проблемите с тази много сложна и здраво обвързана йерархична структура идеология-власт-пари е, че БВП на човек от населението в Иран на практика стои на едно и също ниво в продължение на близо 50 години:

1.jpg.81206563cdab03f0403b08ad0d5d1312.jpg

1-1.jpg.1685600a7f1617fd8449d207a62c1f8e.jpg

Това е една много сложна система на вътрешно преразпределение на ресурси и пари без растеж, която сама по себе си би могла да бъде анализирана в детайли, но е прецедент в световен мащаб. Икономиката и теологията не могат да вървят хванати за ръце, те са в непримиримо противоречие, което ще намери някакво решение, според мен, в предстоящите години.

Link to post
Share on other sites
  • Потребител
Преди 14 часа, Б. Киров said:

Идеология - Власт – Пари - БВП

Идеология

"Хомейни използва емоционалната сила на шиитските си познания не само за да му помогне да овладее контрола над Иран, но и да претендира за самоусъвършенстване на душата на самата религия шиизъм", пише Вали Р. Насър в своята книга от 2006 г. "Възраждането на шиитския ислям". Но освен пренареждане на религиозната йерархия, Хомейни драматично промени политическия ландшафт на държавата. Новият лидер на Иран, пише Насър, "направи ислямския фундаментализъм политическа сила, която ще промени мюсюлманската политика от Мароко до Малайзия". Той направи това, като превъртя шиитския ислям на 180 градуса и го постави на главата му. В серия от лекции, изнесени от изгнание в началото на 70-те години, Хомейни започна да твърди, че в отсъствието на имама Махди - известен също като "скритият имам" или "дванадесетия имам" на шиитската вяра - правителството трябва да се управляват от най-висшият ранг сред свещениците. Това беше революционна концепция в шиитската църковна мисъл, казва Афшин Молави, експерт от Близкия изток. Като такава, тази мисъл беше отхвърлена от мнозинството старши аятолахи в Иран". Но концепцията намери своята публика сред младите революционери в Кум, религиозния център на Иран, и формира теоретичния гръбнак на движението, което по-късно ще изисква свалянето на режима на Пахлави. До края на десетилетието Хомейни успя да въплати идеите си в институции, според Молави, единствено "чрез стоманената сила на волята си" като "безкомпромисен революционер".

Хомейни открива нова форма на управление, построена върху концепцията за velayat-e faqih или управление на ислямския юрист. В своята книга от 1970 г., "Hokumat-e Islami: Velayat-e faqih", Хомейни твърди, че правителството трябва да се управлява в съответствие със шариата или ислямското право. За да се случи това, ислямският юрист - или faqih - трябва да стои на върха на политическата структура на страната. Конституционните промени след революцията създават система на управление, основана на три стълба на властта - изпълнителната, съдебната и законодателната власт. На самия връх на структурата на властта на Ислямската република застава Хомейни.

Власт

Днес ученията и прецедентите на Хомейни са се превърнали в система на управление, която съчетава елементи от ислямската теокрация с части от демокрацията. За разлика от западната система на управление, църквата и държавата са неразривно свързани в съвременния Иран, а религиозните предписания са гръбнакът на политическата структура на Иран. На теория иранската структура на властта изглежда подобна на западните рамки, с ясно разграничение на властта. Но на практика иранската система е доминирана от малък елит от религиозни духовници и революционни предци. Докато масивното религиозно тяло на Иран може да има религиозна власт, политическото му влияние е ограничено до тесен кръг духовници. Според статистиката, от петте хиляди аятолласи в Иран през 2000 г., само осемдесет са участвали в правителството. Грегъри Е. Джайлс, американски учен, който е изучавал иранската система на управление, пише, че във формална правителствена система на власт в Иран съществуват неформални "четири кръга на власт", проникващи във формалната държава. Повечето от тези в центъра на властта са революционери, близки до върховния лидер. Той описва това понятие като система от вътрешни хора, инсайдери (хаджи) и външни хора, аутсайдери (gheyreh khodee), които управляват иранските учреждения. Единствено вътрешните - или привърженици на революцията - имат широка свобода да критикуват режима или да оформят бъдещето му. За разлика от тях, аутсайдерите се сблъскват с тежки последици, ако говорят по този начин. "Малко аутсайдери - светски националисти или либерални демократи или противници на Ислямската република - имат публичен глас в дебата", пише той. Тази авторитарна структура отгоре-надолу се превръща в сложна комбинация от избрани и не-избрани институции.

Неизбрани или непряко избрани институции са:

Върховният лидер, Съветът на Пазителите на Конституцията и Съветът за Политическа Целесъобразност.

646371924_Untitled1.thumb.jpg.86a877f0dfff2cd40264da20058bb5ba.jpg

1. Върховният лидер

Върхът на структурата на властта в Ислямската република е "Върховният лидер". Той трябва да бъде старши духовник и е избран от избираем орган - Асамблеята на Експертите - който също има конституционната власт да го отстрани, както и да пренапише конституцията на Иран (подлежаща на одобрение в национален референдум). По време на смъртта на аятолах Хомейни, Асамблеята избра един от своите членове - аятолах Али Хаменей за Върховен лидер. Въпреки че той никога не е имал неоспоримата политическа или религиозна власт на Хомейни, правомощията на поста му гарантират, че Хаменей е върховен лидер на Иран. Съгласно конституцията, Върховният лидер е главнокомандващ на въоръжените сили с правомощия да назначава командири. Хаменей прави пет от деветте назначения в най-високия орган за национална сигурност в страната - Върховният съвет за национална сигурност (SNSC), включително неговият висш служител, секретарят на органа. Хаменей също има представител на кабинета си като един от деветте членове на SNSC, които обикновено са представители на най-големите военни, външнополитически и национални организации за сигурност на режима. Върховният лидер може да отстрани избрания президент, ако съдебната власт или Majles (парламента) заявят причина за отстраняване. Върховният ръководител назначава половината от 12-членния Съвет на Пазителите, всички членове на Съвета за Целесъобразност и главата на съдебната власт.

2. 12-членният Съвет на Пазителите  (COG) се състои от шестима ислямски юристи, назначени от Върховния лидер и шестима адвокати, избрани от съдебната власт и потвърдени от Majles. Всеки съвет има шестгодишен мандат, така че половината от тялото се сменя на всеки три години. Понастоящем тръководен от аятолах Ахмад Янати, контролираният от консерваторите орган преразглежда законодателството, за да гарантира, че то съответства на ислямското право. Също така, този съвет гласува кандидатите за изборни длъжности, оценява техния произход според конституционните изисквания, като всеки кандидат демонстрира познаването на исляма, лоялността към ислямската система на управление и други критерии, които са до голяма степен субективни. COG също така удостоверява резултатите от изборите. Кандидатите за общинските съвети не се проверяват от COG, а от местни комитети, създадени от Majles.

3. Съвет по Политическа Целесъобразност е създаден през 1988, за да разреши законодателни разногласия между Majles и COG. Оттогава той е еволюирал в по-скоро консултативен орган на Върховния лидер и наблюдател на работата на президента и неговия кабинет. Членовете му имат петгодишен мандат. Ветеранът на режима аятоллах Али Акбар Хашеми-Рафсанджани беше преназначен за председател на този орган през февруари 2007 г. и отново през март 2012 г., но смъртта му през януари 2017 г. оваканти върховната позиция. През август 2017 г. Върховният лидер назначи нов, разширен (от 42 до 45 членове) Съвет, с бившия главен съдия аятоллах Махмуд Хашеми Шахуруди като нов председател. Изпълнителен директор на Съвета за Политическа Целесъобразност е бившият командир на революционната гвардия Мохсен Резаи. Съветът, избран през август 2017 г., включва бившия президент Ахмадинеджад. Президентът Хасан Рухани и председателят на Меджлиса, Али Лариджани, не бяха преназначени за членове на Съвета, а присъстват на сесиите на органа в по силата на служебното си положение.

Избрани институции

Създаването на партия изисква разрешение от Министерството на вътрешните работи съгласно член 10 от конституцията на Иран. Стандартите за получаване на одобрение са високи: досега многобройни партии са подали молби за регистрация от основаването на режима, но само лицата, считани за верни на режима, са получили лиценз за дейност. Някои бяха лицензирани и след това забранени, след като лидерите им се противопоставиха на политиката на режима. Жените могат да гласуват и да се кандидатират за повечето избираеми постове, а някои жени служат като кметове, но COG тълкува иранската конституция, като забраняваща на жените да се кандидатират за президентска длъжност.

4. Президенството

Основната пряко избрана институция е президентството, което формално и на практика е подчинено на Върховния лидер. Почти всеки последователен президент е опитал, но не е разширил властта си спрямо Върховния лидер. Президентските решения, особено по въпросите на националната сигурност, също често се осъществяват от ключово важни духовници и най-вече от твърдата военна и охранителна организация, наречена Ислямската революционна гвардия (IRGC). Но президентството често е най-влиятелната позиция за икономическа политика, както и източник на патронаж. Президентът назначава и контролира кабинета, разработва бюджетите на кабинета и налага и събира данъци върху корпорациите и другите органи. Президентството също така осъществява управлява надзорни органи като Центъра за борба с корупцията и Главния Инспекторат, на които всички официални длъжностни лица официално са длъжни да представят годишни финансови отчети. Президентските кандидати трябва да получат повече от 50% от гласовете, за да избегнат втори тур, който при необходимост се провежда няколко седмици по-късно. Преди 1989 г. Иран имаше както избран президент, така и премиер, избран от депутатите в Меджлиса (парламент).  Двете позиции обаче са били постоянно в институционален конфликт и конституционното преразглеждане от 1989 г. елиминира министър-председателя. Тъй като президентите на Иран понякога заявяват правомощията на своята институция срещу властта на Върховния водач, през октомври 2011 г. Хаменей повдига възможността за евентуално премахване на поста президент и възстановяване на поста премиер.

5. Majlis

Иранския Majlis или парламентът е 290-местно, изцяло избрано, еднокамерно тяло. Има пет "резервирани места" за "признатите" малцинствени общности на евреи, зороастрийци и християни (три от петте). Majlis гласува за всеки кандидат за поста в кабинета и изготвя и приема законодателни актове.

Сред основните му задължения е да разгледа и приеме предложение за национален бюджет. Законодателството се отнася до вътрешните икономически и социални въпроси.  Жените по принцип са малко, но няма "квота" за броя на жените, които да бъдат избрани.

6. Асамблеята на Експертите

Важна, но малко популярна избирателна институция е 88-местната Асамблея на Експертите. Присъединявайки се към постоянната избирателна колегия, тя е оправомощена да избира нов върховен лидер при смъртта на действащия и формално "наблюдава" работата на Върховния водач. Асамблеята може да го замени, ако е необходимо, макар да се твърди, че в действителност най-вероятно ще приложи това си право в случай на тежка здравна криза. Асамблеята е също така оправомощена да изменя конституцията. Тя обикновено се събира два пъти в годината. Изборите в Асамблеята се провеждат на всеки 8-10 години, провеждани на провинциална основа.

Режимът получава подкрепа от мрежа от организации и институции

Старши шиитски духовници / велики аятолласи

Най-висшите шиитски духовници, повечето от които са в Кум, обикновено са "тихи" - те твърдят, че висшите духовници по принцип се въздържат от участие в политиката, въпреки че говорят по политически въпроси.

Религиозни фондации ("Боняди") (“Bonyads”)

Иран има няколко основни религиозни фондации, наречени "боняди". Сред тях са Фондацията на мъчениците, Фондацията за потиснатите, Фондацията Astan Qods Razavi (свързана с храма на Имам Реза в Машхад) и Фондация "Петнадесета Кордад", която. Бонядите, контролирани от духовниците и техните съюзници, контролират огромни имоти и ценен бизнес, някои от които са изградени от активи, оставени след като шахът и съюзниците му избягаха от Иран през 1979 г. Бонядите са слабо регулирани и до голяма степен освободени от облагане.

Ислямската революционна гвардия (IRGC)

Съгласно закона правомощието да назначава и освобождава командира на IRGC се дава на върховния лидер. Върховният лидер също назначава представители на духовенството в различните звена на Ислямската революционна гвардия, чието ръководство и инструкции са задължителни за командирите. Административно, IRGC попада под командването на Генералния щаб на армията, част от Министерството на отбраната. Но тези нива на надзор не дават на иранските номинално избрани граждански власти реален контрол над IRGC, тъй като целият военен апарат остава подчинен на Върховния съвет за национална сигурност, който на свой ред отговаря пред върховния лидер Али Хаменей.

Basij

Милицията Basij, чието име означава "мобилизация", е полувоенна организация, чиято задача е да насочва популярната подкрепа за ислямския републикански режим. Basij се представя като популярна доброволна асоциация, въпреки че тя е повече орган на държавата. "Редовните членове" на групата, за които се смята, че наброяват повече от десет милиона, са неплатени доброволци, мотивирани от идеологическа ревност или надежди за кариера. Неговите "активни членове", чийто точен брой не е известен, получават заплати и работят на пълно работно време, за да организират доброволците. Организацията е била номинално подчинена на IRGC от началото на 80-те години на миналия век, а организационните промени през последните години увеличават прерия контрол на IRGC върху Basij.

Лидерите на повечето от тези организации, включително IRGC и министрите на вътрешните работи и на разузнаването и сигурността, са представени във Висшия съвет за национална сигурност.

Пари

Публичният сектор в Иран допринася с 35% за иранския БВП, частния сектор за около 25% и за полудържавния сектор приблизително 40%.  Полудържавният сектор включва множество религиозни и революционни фондации, социалноосигурителни и пенсионни фондове, както и военни организации.

1. Мрежата на IRGC е най-големият компонент на военните структури, които включват и социалноосигурителния и пенсионния фонд на въоръжените сили и е известен като SATA. Поради това, по отношение на дела на БВП, прогнозният дял на мрежата около IRGC е около 15%-25%, с нарастваща тенденция.

Тази нарастваща тенденция е предимно резултат от нови инвестиции и инициативи на мрежата на IRGC и само отчасти поради прехвърлянето на правителствени субекти към IRGC. Всъщност, според Хамид Реза Фуладгар, ръководител на парламентарната комисия, контролираща приватизационния процес, делът на IRGC в приватизираните предприятия е по-малък от 10%. Фуладгар също коментира, че в областта на подизпълнението и големите проекти правителствата настояват за присъствието на свързани с IRGC компании. Последното твърдение изглежда точно. С други думи, компаниите от IRGC играят важна роля в инфраструктурните проекти, като строителство на пътища, железопътни линии и язовири. Неотдавнашно изявление на говорителя на IRGC Рамезан Шариф, че държавният дълг към Khatam-ol-Anbia /корпорацията на Гвардията с 40 000 служители/ възлиза на 200 трилиона реала (5 млрд. долара), потвърждава, че правителството на Рухани също е възложило много проекти на мрежата на IRGC. Факт е, че строителството и тежките промишлени дейности са в съответствие с възможностите на IRGC, създадени по време на войната и възстановяването. IRGC се премества и в индустрии далеч от основните си възможности, като големи петролни проекти, и по този начин нарушава конкурентната среда.

IRGC се е превърнала в неразделна част от иранската икономика. Неодавна правителството на Рухани и директорите на IRGC постигнаха съгласие, че конгломератът Khatam-ol-Anbia ще приема само проекти, които контрагентите от частния сектор не могат да си позволят, т.е. мега проекти на стойност над 2 трлн реала /50 млн. долара/.

Въпреки реториката на Рухани, икономическата роля на IRGC в Иран също се увеличи. Миналия април командирът на Khatam al-Anbia заяви, че ще завърши десет големи проекта в новата иранска година, която започна на 21 март. Според генерал Ебадола Абдолахи, десетте мегапроекта завършват четири фази на иранския газов проект за повърхностен добив Южен Парс  (NGL), изграждане на автомагистрала на юг от Техеран, изграждане на високоскоростна железопътна линия, свързваща Техеран с Исфахан, развитието на югоизточното пристанище Шахид Бешещи и изграждането на два завода за стомана в градовете Мианше и Бафт. През 2016 г. Абдоллахи обяви, че за десет мегапроекта са били разпределени 25 милиарда долара инвестиционни фондове и той е поискал още 6 милиарда долара за завършване на проектите.

2. Освен икономическата мощ на IRGC, друг стълб на политическото могъщество на Върховния Лидер е фондацията Изпълнение на заповедта на Имам Хомейни (Execution of Imam Khomeini's Order - EIKO), разполагаща според някои източници с активи от 95 млрд. долара през 2013:

https://en.wikipedia.org/wiki/Execution_of_Imam_Khomeini%27s_Order

БВП

Проблемите с тази много сложна и здраво обвързана йерархична структура идеология-власт-пари е, че БВП на човек от населението в Иран на практика стои на едно и също ниво в продължение на близо 50 години:

1.jpg.81206563cdab03f0403b08ad0d5d1312.jpg

1-1.jpg.1685600a7f1617fd8449d207a62c1f8e.jpg

Това е една много сложна система на вътрешно преразпределение на ресурси и пари без растеж, която сама по себе си би могла да бъде анализирана в детайли, но е прецедент в световен мащаб. Икономиката и теологията не могат да вървят хванати за ръце, те са в непримиримо противоречие, което ще намери някакво решение, според мен, в предстоящите години.

++

Графиката за БВП е интересна.

БВП на главата от населението достига над 10 хиляди долара във втората половина  на 70-те годиини  на 20 век.
Това изглеждат като нива на европейските (западни) държави по онова време. Не съм правил чекове, но от обща култура може да кажа че са близки до нивата на Гърция, Португалия и Южна Италия, Сицилия, Калабрия по онова време, ..

Освен това растежът на БВП през от началото на 60-те години до втората половина на 70-те години, изглежда  феноменален..

===================

Дали ислямската "революция" в Иран не се явява в голяма /немалка, някаква/ степен контрапреврат срещу озападняването и? (въпрос по Тойнби)

1.jpg.81206563cdab03f0403b08ad0d5d1312.jpg

 

Контрарево/ция срещу озападняваснетоиция

Link to post
Share on other sites
  • Потребители
Преди 7 часа, nik1 said:

Графиката за БВП е интересна.

БВП на главата от населението достига над 10 хиляди долара във втората половина  на 70-те годиини  на 20 век.
Това изглеждат като нива на европейските (западни) държави по онова време. Не съм правил чекове, но от обща култура може да кажа че са близки до нивата на Гърция, Португалия и Южна Италия, Сицилия, Калабрия по онова време, ..

Освен това растежът на БВП през от началото на 60-те години до втората половина на 70-те години, изглежда  феноменален..

===================

Дали ислямската "революция" в Иран не се явява в голяма /немалка, някаква/ степен контрапреврат срещу озападняването и? (въпрос по Тойнби)

1.jpg.81206563cdab03f0403b08ad0d5d1312.jpg

 

Контрарево/ция срещу озападняваснетоиция

+ От една страна, казано "тойнбиански" /къде си Алва?:)/ е точно така, според мен. Ако го погледнем от друга гледна точка, има почти /но почти!/ пълно съвпадение с резкия скок на цените на нефта точно през това десетилетие на 70-те:

2018-07-23_210928.jpg.3682fa6d239842d208ba0d7490d7a5f7.jpg

Шахът води балансирана политика за отстояване на иранските национални интереси, той национализира нефтената промишленост, но дава концесия на картел от западни компании при 60 % профит за Иран и точно през 70-те парите от нефта буквално се изливат в икономиката на Иран. Но това не е цялото материалистично обяснение, защото, както се вижда от графиката, ръстът на БВП започва преди бума на цените на нефта, още от средата на 60-те, когато Пахлави син обявява т.н. "бяла революция" /контрапункт на "червена"/ с 6 основни точки за модернизация, към която после добававя още 13 - това е нещо като реформите на Петър Велики в Русия, с амбицията да превърне Иран в икономическо чудо на Близкия изток. И до голяма степен успява, за иран тогава наистина се говори като за икономическо чудо. Между другото, през 70-те започва атомната програма на Иран, насърчавана от САЩ, първите атомни реактори са внесени от Сименс. Обаче реформите му "прегряват" икономиката - същевременно има и невероятен бум на раждаемост през 60-те и 70-те, съчетан с прекомерно бързо урбанизиране - големите градове се пълнят с пролетаризирани селяни, на практика лумпен-пролетариат, заради бързото разоряване на дребни фермери, преди това шахът е провел аграрна реформа и раздава огромните феодални владения на селяните, мнозинството от които се разоряват, поради примитивно земеделие. Тази тълпа от необразовани селяни, придошла в градовете е социалната база за ислямистката контрареволюция, която помита образованата монархия. Разбира се, съчетано с множество грешки от страна на самия шах - репресивна полиция и армия, забрана на многопартийността, мания за величие и най-вече - безцеремонното му отношение към силната институция на свещеничеството, което го намразва като смъртен враг и мобилизира всички недоволни срещу властта му.

Въпросът ти е интересен и в ретроспекция - истинския шанс за секуларизация и западен модел на държавност е изпуснато още през 1923 година от баща му, Реза-хан Пахлави, когато той обмисля републиканска светска форма на управление по модела на Кемал Ататюрк в Турция /двамата са се познавали и уважавали взаимно/, но после приема титлата "шахиншах" /цар на царете/; синът дори отива по-далече в имперските си амбиции и... едва се спасява с бягство в чужбина.

Link to post
Share on other sites

Напиши мнение

Може да публикувате сега и да се регистрирате по-късно. Ако вече имате акаунт, влезте от ТУК , за да публикувате.

Guest
Напиши ново мнение...

×   Pasted as rich text.   Paste as plain text instead

  Only 75 emoji are allowed.

×   Your link has been automatically embedded.   Display as a link instead

×   Your previous content has been restored.   Clear editor

×   You cannot paste images directly. Upload or insert images from URL.

Зареждане...
  • Дарение

  • Подобни теми

    • От Б. Киров
      Колко са богати американците:
      краткият отговор е около 98 трилиона долара, което е 98 000 милиарда.
      Много ли е това?
      Да, изключително много, това е почти 50 процента от богатството на целия свят, съсредоточено в 4.25 процента от населението на света или американците притежават 12 пъти повече богатство от другите.
      Как се измерва богатството?
      Като се извадят дълговете от притежаваната собственост. Притежаваната собственост от американски граждани е на стойност 112 трилиона долара, дълговете на американските граждани са около 14 трилиона долара, следователно нетното им богатство е 98 трилиона долара.
      Или това ще рече, че средното богатство на един американски гражданин е 298 000 долара – тук влиза всичко: борсови акции, влогове в банки, недвижимост, злато и всякакви други активи, всеки американец има средно по 298 000 долара.
      И тук започва най-интересното.
      Около 50 процента от американците или 165 милиона от тях притежават средно по 14 500 долара.
      Следващите 40 процента, така наречената средна класа, или 131 милиона американски граждани са собственици средно на богатство от 247 000 на човек. Както се вижда, тези 247 000 долара са под чертата на средното за цялото население, която е 298 000 долара. Само илюстративно, средната цена на жилище /апартамент, къща/ в САЩ е 284 000 долара към 2020 година, приблизително толкова е 20 годишната му ипотека и 20-годишния наем за двустаен апартамент.
      Така.
      Но къде са парите?
      Те са в най-горните 10 процента по богатство в САЩ.
      9 процента /29 млн.американци/ от тези 10 на върха на хранителната пирамида по богатство притежават 43 трилиона долара /43 000 милиарда/ или средно на човек по 1.5 млн. долара или 5 пъти повече от тези 131 милиона американци в средната класа и 100 пъти повече от тези 165 милиона граждани в долните 50 процента. Да подчертая – 5 пъти и 100 пъти повече за 9 процента.
      И черешката на тортата, прословутия 1 процент на върха на американската пирамида по богатство: 3.38 млн. граждани са собственици на богатство от 32.6 трилиона долара /32 600 милиарда/ или всеки един от тези олимпийци е горд собственик на богатство от 10.8 млн., тоест той е 7 пъти по-богат от тези в 9-те процента, 70 пъти по-богат от тези от средната класа и 700 пъти по-богат от 165 милиона парий в долните 50 процента.
      Това в общи линии е Пирамидата на Киров в американски вариант.
      Но „това не е всичко”, над трите милиона двуцифрени американски милионери се извисява още една тясна група на свръх-богати, където вече фантазията бледнее, това е клубът на милиардерите, 660 души през октомври 2020 година.
      Това са близо една трета от всички милиардери в света.
      Американските милиардери са горди собственици на богатство от 4.1 трилиона долара /4100 милиарда/ или всеки един от тези господа и дами притежава средно по 6.21 милиарда.
      Сред тази богопомазана група от богове на стоковата борса също има класово разслоение: Тръмп например е в долната линия на своите събратя милиардери с неговите 3 милиарда, той е беден роднина в сравнение с Джеф Безос, Илон Мъск и Бил Гейтс, чиито числа са три цифрени в милиарди на върха на класацията.
       

      И така, как се е стигнало дотук, и какво означава това за бъдещето на Америка.
       
       
      Quo Vadis Америка?
      А къде е Джон Голт?
    • От stinka (Rom)
      България няма как да бъде силно или дори средно икономически развита държава без развитието на високо или средно доходни индустрии. Тъй като сме държава бедна на суровини ние трябва да ги внасяме... по международни цени - горива и материали. За да поддържаме желаният стандарт на живот за голяма част от населението ние трябва да внасяме и скъпи технологии и машини... във всички области на живота. Няма как и да се пренапомпват и услугите или държавно дотирани отрасли, фирми, региони (къде официално, къде неофициално). Както и да преразпределяш малкото, то пак ще е малко.Ако ние нямаме базови икономически отрасли, които да произвеждат доход, който да е достатъчен да се внасят необходимите ресурси и технологии за среден стандарт на живот. От там насетне вече да се преразпределя и чрез услуги, и към различни групи от населението и отраслите.
      Та какво трябва България да произвежда и изнася, за да може да си позволи това? В какви технологични индустрии - високо, средно технологични трябва да развием, за да достигнем поне средно икономическо развитие. И то отчитайки демографските, образователните реалности в нашата страна, отчитайки развитието на различните технологии и тенденции в света?
    • От Aspandiat
      ВИЗАНТИЙСКАТА РЕКОНКИСТА НА ИЗТОК ПРИ КОМНИНИТЕ (1097–1176 г.)
       
      Разгромът на Византия при Манцикерт през 1071 г. довежда до страховито сгромолясване на империята от статута на свръхсила до положението на средно голяма държава, бореща се за оцеляване. В рамките на десетилетие и половина победителите селджуци отнемат 95% от азиатските владения на ромеите и стигат почти до Дарданелите. През 1084 г. последният ромейски остров на изток, перлата на Предна Азия, град Антиохия пада във вражески ръце. Същата година е изгубен и важният град Смирна на западното крайбрежия на Анатолия и скоро той е превърнат в база на турския емир Чака/Чача, от която той започва да извършва пиратски набези в Егея, поставяйки под напрежение самата столица Константинопол.
      През първите 15 години от управлението на възцарилия се през 1081 г. император Алексий I Комнин империята не е в състояние да провежда каквато и да е активна политика на изток. Всички усилия на Алексий са хвърлени в това да опази Балканите като единствената оцеляла териоториална и ресурсна база на ромеите. Към 1097 г., когато пред Константинопол се появяват рицарите на Първия кръстоносен поход, Алексий в общи линии е успял в начинанията си – печенежката заплаха е неутрализирана, а опитите на италианските нормани да завземат Балканите са пресечени.
      Алексий успява ловко да се възползва от мощта на кръстоносците, чиито водачи срещу ромейската помощ полагат клетва за вярност пред императора с обещанието да върнат на империята всички отвоювани от тях земи на изток, в т.ч. и Антиохия. След това на византийският флот прехвърля кръстоносците в Мала Азия, където с поредица от победи те си пробиват път с бой към Сирия. Движещата се по петите им ромейска армия успява да освободи редица земи в Западна Анатолия:
       
      1097 г. – Никея отваря вратите си пред императорската армия.
      1097 г. – след кръстоносната победа над селждуците при Дорилеон ромеите успяват да си върнат голяма част от Западна Мала Азия.
      1097–1099 г. – империята възстановява властта си над западноанатолийските градове Смирна, Ефес, Сарди и Филаделфия, както и над островите Родос и Хиос, ликвидирайки и опасността от пиратите на турчина Чака/Чача.
      1116 г. – ромейската реконкиста на изток е възобновена – Алексий осъществява поредица от локални военни действия във Витиния и Мизия с цел да укрепи ромейския западноанатолийски лимес срещу набезите на иконийския селджукски султан Малик Шах.
      1117 г. – дълбока ромейска офанзива в Централна Анатолия, завършила с победа на императорските войски при Филомелион (дн. Акшехир).
       
      При сина и наследника на Алексий, император Йоан II Комнин (1118–1143 г.), византийската реконкиста на изток достига апогея си.
       
      1119 г. – Йоан Комнин завоюва южноанатолийските градове Лаодикея и Созополис, като възстановява сухопътната връзка с важния южноанатолийски град Анталия, по която се осъществявала и връзката с кръстоносните държави в Леванта.
      1130–1135 г. – Йоан Комнин провежда военна кампания срещу селджукския Данишменидски емират. Ударът на ромеите е насочен към град Мелитене (днес Малатия) по горното течение на река Ефрат. Така Йоан успява да вклини ромейските владения дълбоко в турска територия. Ромейският клин се оказва трън в турската пета и пречка за ново турско разширение в Мала Азия.
      1130–1135 г. – империята нанася удар и в Северна Мала Азия, където е възстановена ромейската власт на родния град на Комниновата династия град Кастамону. Като щит и и инструмент за набези в град Гангра (днес Чанкълъ) е оставен голям 2-хиляден гарнизон.
      1137 г. – ромеите отнемат градовете Тарс, Адана и Мопсуестия от неотдавна образувалото се Киликийско арменско царство, принуждавайки го да стане васал на империята. По такъв начин е установен/възстановен византийският контрол и над Южна Мала Азия, което позволявало и пряката сухопътна връзка с кръстоносните държави в Леванта. През същата година и Джослин, владетелят кръстоносното Едеско княжество, се признава за васал на Йоан Комнин. В резултат на този съюз е организирана съвместна франко-ромейска офанзива в Сирия: град Алепо устоява на атаките, но поредица от по-слабо укрепени градове са превзети с пристъп.
      1139–1140 г. – императорът отново ръководи поход срещу нахлулите по течението на река Сангария в Западна Мала Азия тюркменски чергари. Номадите са разбити и ромеите доразвиват успеха си в поход срещу Данишменидския емират и отвоюват старата провинция Пафлагония. Императорската армия освобождава и важния черноморски град Синоп, а след това ликвидира и гръцкото княжество в Трапезунд на местния динат Константин Гавра. По този начин е възстановена и сухопътната връзка с изолирания от планини район на Трапезунд, останал пощаден от селджукското нашествие в края на предходното столетие. Единственият неуспех на Йоан Комнин е опитът му да превземе от селждуците град Неокесария (Никсар).
      1142 г. – Йоан Комнин предприема настъпление срещу Иконийския селджукски султанат, за да защити ромейската власт над важния южноанатолийски град Анталия и сухопътните съобщения с Киликия и Леванта.
      1143 г. – по време на подготовката на голяма кампания на изток с намерението най-накрая да наложи директна власт над франките в Антиохия, които постоянно се измятали от даваните клетви за вярност, по време на лов в Киликия Йоан Комнин се порязва с отровна стрела и умира седмица по-късно. Носели се слухове, че това не било ловна злополука, а внимателно планирано убийство.
       
      Новият император Мануил I Комнин не продължава активната политика на предшественика си на изток, тъй като голяма част от управлението му е заето във военни кампании на Балканите и Италия. Въпреки това империята не се отказва от опитите за експанзия и в Предна Азия.
       
      1146 г. – в рамките на наказателна кампания армията на Мануил разгромява при Лападион войските на иконийския селджукски султан Масуд. Победата обаче не води до промяна в границите между ромеи и турци, а има за цел да накара селджуците да кротуват и да не отвличат вниманието на византийците от европейските фронтове, където те били насочили усилията си.
      1158–1162 г. – империята провежда поредици от кампании против Иконийския селджукски султанат. По силата на сключения мир срещу парична субсидия турците трябвало да предадат на ромеите важния кападокийски град Севастия (днес Сивас).
      1169 г. – ромейски удар в съвсем неочаквана посока. Византийски флот от 20 големи дромона, 150 галери и 60 транспортни кораба дебаркира при важната крепост Дамиета, ключ към подстъпите към Египет. При Дамиета се появява и сухопътната армия на йерусалимския крал Алмарик. Крепостта така и така не пада до голяма степен поради разногласията, липсата на доверие и взаимните удари в гърба между ромеи и франки. Свръх това на връщане ромейският флот попада в буря и половината от него потъва в морето.
      Египетската кампания Мануил, която е доста пренебрегвана, но като мащаб е напълно сравнима с тази в Италия против норманите десетилетие по-рано, е възприемана като византийски опит за осигуряване на имперския средиземноморски фланг с помощта на франките, а на франките – да нанесат смъртоносен удар на западащия Фатимидски султанат, която по това време е най-опасния съсед на кръстоносците на изток. Смятам обаче, че тази толкова алогична кампания на Мануил така далече от базите му има тясно икономически измерения и причини.
      Към средата на XII век Венеция е най-близкият военноморски съюзник на Източната империя, де юре все още неин васал. Същевременно обаче Венеция е и неин най-опасен икономически конкурент, който, след получаването на първите търговско-митнически привилегии при Алексий Комнин, започва систематично да задушава ромейската морска международна търговия.  Към средата на XII век венецианците имат 2 района на изток, от които купуват ориенталски, индийски и китайски стоки, които препродават в Европа. Единият район е линията Антиохия–Триполи–Акра, а другият пункт е Александрия в Египет, където венецианските търговци се появяват още през IX век и откъдето открадват мощите на своя покровител свети Марко. С оглед на тези факти, така нестандартната кампания на Мануил против Египет може да се приеме като опит да бъде поставен под контрол толкова важната за венецианците александрийска стокова борса и така да бъде нанесен индиректно и „неофициално“ жесток удар на търговския конкурент. Тази трактовка се потвърждава и от условията на сключения договор между франки и ромеи за разделяне на Египет, по силата на който франките трябвало да получат вътрешността на страната с център Кайро, а ромеите – крайбрежието с толкова важната Александрия.
      1176 г. – голяма ромейска кампания начело с Мануил Комнин против селджуците от Иконион (Коня), които били сложили ръка върху владенията на турците Данишмениди в Анатолия. Тази експанзия е приета в Константинопол като заплаха за имперските позиции им в Мала Азия и Киликия. Мануил решава да нанесе удар в самото сърце на Иконийския султанат и армията му се насочва към столицата му Иконион. Обаче на 17 септември 1176 г. султан Килидж Арслан II устройва при Мириокефалон засада на ромейската армия. Битката завършва с катастрофа, която самият Мануил сравнявал с погрома при Манцикерт столетие по-рано. След Мириокефалон всички планове и възможности за подновяване на ромейската реконкиста на изток са изхвърлени в кошчето за боклук. Осем години по-късно сломеният от спомена за катастрофата Мануил, който в края на живота си се бил отдал на астрологията в търсене на упование и утеха, склопява очи.  
       
      Кое обаче е интересното в посоките и логиката на византийската реконкиста срещу селджуците? За близо 8 десетилетия империята така и не успява да си върне централните части на Мала Азия. Нещо повече, тя не полага особено големи усилия да възстанови стария удобно защитим лимес по хребетите на Тавърските планини, който 300 години защитава Византия от арабските нашествия. За сметка на това империята упорито се стреми да възстанови и поддържа властта си над западните, северните и южните части на Мала Азия. Причините за тази ромейска избирателност са различни.
       
      Етно-демографски и езикови фактори. Още Стивън Рънсиман твърди, че селджукското завоевание води до тюркизация и ислямизация на вътрешните части на Анатолия, осъществили се толкова плавно, че „никой дори не си направил труда да ги опише“. Това схващане ми се струва прибързано и пресилено, защото и след селджукското завоевание арменците остават по местата в Кападокия, които са били обитавали от столетия, и запазват в общи линии вярата си. Въпреки това е очевидно, че ромейското нежелание реконкистата да бъде продължена във вътрешността на Анатолия е обусловено от факта, че там гръцкото или гръкоезичното население е твърде малобройно и не може да служи като опора на имперската власт. По тази причина реконкистата на Алексий, Йоан и Мануил Комнини спира там, където спира и гръцкият етнически елемент.
      Възможно ли е обаче населението на вътрешните части на Анатолия да е било с недотам гръцко етно-културно самосъзнание в навечерието на селджукското нашествие и по тази причина турците без особено затруднения слагат ръка на тези големи територии след 1071 г.? Ето една карта на езиците, говорени в Източната римска империя около 580 г.

       
      Удивително е, че в Мала Азия езиковите граници почти напълно копират (с изключение на района на Трапезунд) на границите, очертани от Комниновата реконкиста 600 години по-късно. Дали в края на краищата населението на защрихованата през 580 г. като „анатолийски езици“ територия все пак не е било запазило на битово равнище своята етно-културна и езикова обособеност и в навечерието на селджукското нашествие то е реагирало пасивно на смяната на един господар с друг, по подобие на пасивната реакция на сирийци, арамеи и копти по време на арабското нашествие през VII век?
       
      Икономически фактори. Границите, при които Комниновата реконкиста спира, изненадващо съвпадат почти напълно с границите на най-урбанизираните части на Анатолия. Прилагам една карта на римска Мала Азия от 240 г. пр. Хр. за сравнение, на която са очертани с червено районите с най-гъста градска мрежа. Ситуацията през 1140 г. не е била коренно различна.
       

       
      Прилагам и една черно-бяла икономическа карта на Византия от XI-XII век, като на нея са означени и ромейските граници преди 1071 г. и около 1140 г. Границите от 1140 г. реално са обхванали почти всички „производствени мощности“ и „производствени зони“ на византийския Изток. Това са западните, северните и южните части на Анатолия и Сирия.
       

       
      Ето и като сравнение 2 други карти. Едната отразява териториията на Ромейската империя и васалите й в края на управлението на Йоан Комнин около 1143 г. Втората отразява империята и васалите й около 1170 г. Те реално препокриват етно-езиковите граници в Анатолия между гръцкия и негръцкия елемент, както и урбанистично-икономическите мощности, концентрирани северните, западните и южните части на огромния полуостров.


       
      Заключение. Комниновата реконкиста представлява връщане не само на възможното, но и на икономически струващото си – северните, западните и южните части на Мала Азия с тяхното лоялно на Константинопол гръцко население. По същество Комниновата реконкиста на изток е явление и процес, подчинени на икономиката, а не движени от носталгията към старите имперски граници и стремеж те да бъдат възстановени на всяка цена. Вероятно причина за това толкова прагматично „търговско“ мислене е и фактът, че през XII век заместител и компенсация на изгубените райони на Централна Анатолия с тяхното силно развито скотовъдство са българските земи на Балканите. Тоест от гледна точка на стремежа към широка профилираност на ромейската икономика през XII век тя притежава всичко – градове по крайбрежията с техните „индустрии“ и международна търговия, както и стоковъдно-аграрни вътрешни области на Балканите. От икономическа гледна точка Централна Анатолия, населена с негърци, не е особено необходима на империята. Вероятно обаче ако Комнините не бяха проявили толкова „комерсиално мислене“, а бяха решили да довършат ромейската реконкиста с възстановяване на стария имперски лимес от VIII–X век, бъдещата съдба на Византия (и на България) щеше да е коренно различна.   
       
       
    • От Б. Киров
      Ще започна тази тема с публикуването на две много интересни, според мен, статии на двама турски автори, както и с едно уточнение - поставям темата в раздел Икономика с молба към колегите, които участват в нея да не политизират - всички политически коментари могат да бъдат изведени в друга отделна тема в клуб Политика на форума и да се дискутират там. Тук с двете уводни статиии /едната е под формата на интервю във Форбс/ само рамкирам темата и основната идея и в двете статии, че през последните 16 години изключителния икономически възход на Турция се дължи на създаването на силна и голяма средна класа в Турция, приела ценностите на либералната демокрация.
      Бих допълнил и развил и моето виждане към тази теза и на двамата автори, че именно увеличените финансови и социални възможности на средната класа в Турция са основен генератор на нейното бързо и мощно икономическо развитие. Турция няма положително салдо във външната си търговия, нито пък толкова голямо външно финансиране, което да е двигател на бързия й икономически просперитет, нейният възход се дължи на изключително голяма вътрешна потребителска активност, на нейния много голям и активен вътрешен пазар, а такъв без добре платена средна класа е невъзможно да съществува.
      В поредица от няколко постинга ще се опитам аргументирано да развия и аргументирам това мое виждане, но най-напред ще публикувам двете статии на Адел Малик и Сонер Кагаптай.
       
      Тайното оръжие на турската демокрация: силна средна класа
      Адел Малик
      Адел Малик е преподавател по Икономика на мюсюлманските общества в университета в Оксфорд.
      Последният провален опит за завземане на властта в Турция демонстрира колко уязвима е страната за военен преврат. Но разкри че съществува нещо ново и много мощно, което съседите на Турция също желаят да култивират – силна средна класа, желаеща и способна да се мобилизира срещу заплахи на екстремисти. Въпросът сега е дали президентът Реджеп Ердоган ще съумее да съхрани тази нова ценност. За повечето държави в Близкия изток е проблем да изградят средна класа, способна да защити стабилността. Анализаторите на преврата се фокусират върху противоречията между турския елит и президента Ердоган, но малцина пишат нещо за структурните трансформации в турската политикономия, които доведоха да увеличаване силата на средната класа, която се явява електоралната основа на ердогановата Партия на Справедливостта и Развитието Justice and Development Party (ПСР).
      За последните две десетилетия Турция постигна забележителни икономически успехи, които я трансформираха от „болния човек” на Европа в една от най-динамичните икономики и нов притегателен център на търговията в Близкия изток. Критични за тази трасформация бяха инвестициите в инфраструктура, подкрепата на ферми със среден размер, експанзия на регионалната търговия и развитието на туристическия сектор. В резултат на всичко това, турският БВП на глава от населението се увеличи три пъти за по-малко от 10 години, като същевременно нивото на бедността падна наполовина, според Световната банка. Процесите създадоха невиждана икономическа мобилност сред работната ръка в селските райони, сред дребните предприемачи и слабо квалифицираните работници, задвижвайки маси от аутсайдери към групата на средната класа. Дори външната турска политика беше подчинена на интересите на средната класа.
      За турската средна класа оцеляването на демокрацията е приоритет, и както последните събития го доказаха, те са готови да се сражават за нея. В действителност случилото се не е просто сблъсък между Ердоган и политическите му противници, то демонстрира решимостта на средната класа, да не допусне Турция да регресира своята политическа система в такава, която ще навреди на икономическите и политически постижения на тази средна класа. В този смисъл, истинското предизвикателство през следващите месеци и години няма да идва от военните или от чуждестранни конспирации. Прекаленото съсредоточаване на власт в ръцете на президента, може да да разклати разделението и баланса между властите и да забрани политическата опозиция, включително в собствеата му партия. Точно това може да заличи цялата вече изградена демократична система, за която средната класа излезе да се сражава.
      Нищо от това не е добро за икономиката, от която зависи средната класа на Турция - и от своя страна избирателният успех на ПСР. Това дава основание да се надяваме, че проваленият преврат, подчертавайки ролята на средната класа като преграда срещу военните бунтовници, ще подтикне правителството на Ердоган да разреши политическата безизходица на Турция и да осигури икономически растеж. Средната класа в Турция няма да подкрепи партия, която не успява да разшири интересите й и да й донесе икономически просперитет. Но една ПСР, която се връща към основната си визия за осигуряване на икономическа мобилност - това е друга история.
      Разбира се, Ердоган се нуждае от консолидиране на политическата си база, включително чрез подновяване на връзките с лоялни поддръжници. И чистката сред военната и цивилната бюрокрация на евентуалните привърженици на преврата несъмнено ще се хареса на партийните лоялисти. Но той трябва да излекува и политическия разрив и да създаде нов консенсус, който подкрепя икономическия просперитет.
      Може би най-важното е, че ПСП трябва да спре опасното разбиване на турския модел на регионална икономическа интеграция, основавайки се на политиката на "нулеви проблеми със съседите", първоначално замислена от бившия министър-председател Ахмед Давутоглу, но изоставена през последните години. Турция влоши връзките си с почти всички свои близки близкоизточни съседи. Неотдавнашното обтягане на дипломатически отношения с Русия допълнително отслаби позицията на Турция. В този процес статутът на Турция като модел мюсюлманска демокрация постепенно се влоши и политическата поляризация се задълбочи, като се има предвид нарастващата заплаха за стабилността на страната.Важно е, тъй като Ердоган се стреми да концентрира повече правомощия в кабинета на президента, за да се справи добре с това, е да си припомни условията, довели до появата на Османската империя и евентуалния й срив. Подобно на възхода на ПСР, Империята се основаваше на подкрепата на еманципираните спахии в селските райони, особено в анадолската сърцевина. Но след консолидирането на властта си в Константинопол, османските султани бързо се заеха с установяването на султански ред, който противоречи на неговия прогресивен първоначален произход - и го отслаби отвътре. С по-голяма централизация на властта, османските владетели станаха неудобно зависими от съсловието на благородниците у дома и имперските сили в Европа.
      Ако ПСР на Ердоган се надява да избегне подобна съдба, тя не трябва да продължи похода си към султанската власт от последните дни. Една процъфтяваща и приобщаваща демокрация е единственият изход за Турция и ще възстанови модела, от който отчаяно се нуждаят страните от Близкия изток.
      http://www.marketwatch.com/story/turkish-democracys-secret-weapon-a-strong-middle-class-2016-07-26
       
       
      Възходът на Турция: лидер на мюсюлманските държави през 21-ви век
      В интервю със Сонер Кагаптай, директор на Турската изследователска програма във Вашингтонския институт, ние обсъдихме новата му книга, озаглавена "Възходът на Турция: лидер на мюсюлманските държави през 21-ви век", публикувана през февруари 2014. Сонер Кагаптай е директор на Турската изследователска програма в института "Вашингтон". Той е писал подробно за американско-турските отношения, турската вътрешна политика и турския национализъм, публикувайки в научни списания и големи международни печатни медии, включително Wall Street Journal, Washington Times, Los Angeles Times, International Herald Tribune, Weekly Defense of Jane, Newsweek Türkiye и Habertürk. Той е редовен журналист за Hürriyet Daily News, най-старата и влиятелна медия на английски език в Турция и сътрудник в блога на CNN за Global Public Square. Той редовно се появява в Fox News, CNN, NPR, Гласът на Америка, Ал Джазира, Би Би Си, CNN-Turk и al-Hurra.



      Рахим Канани: Разкажете ми малко за Турция днес, подчертавайки някои от основните предизвикателства, пред които са изправени, политически, икономически и социални.

      Сонер Кагаптай: Турция се трансформира през последното десетилетие в рамките на управляващата Партия на справедливостта и развитието (ПСР), която осигури стабилни икономически политики и добро управление. По този начин Турция превърна мнозинството он населението й в общество на средната класа. В същото време, подкрепяна от икономическия растеж и лавирайки на зиг-заг, тръгвайки първоначално като регионалната власт, управляващата партия на страната ПСР се утвърди като доминираща политическа сила в страната.
      Здравите й икономически политики позволиха на повече от всякога турци да споделят просперитета на страната и да се присъединят към редиците на средната класа. Тази поява на средна класа, подпомагана от управляващата ПСР, променя природата на политиката в Турция, тъй като турците от средната класа по силата на своя начин на живот възприемат ценностите на либералната демокрация присъщи на средната класа във всички демократични общества.
      Това означава, че Турция вече не е бореща се да оцелява страна, но не е и консолидирана демокрация. Има значителни проблеми у дома, от свободата на печата до разделението на властите и ако Турция иска да се превърне в истински фар на демокрацията в Близкия изток, нейната нова конституция трябва да осигури по-широки права.
      Паралелно с това развитие, Турция прегърна своята мюсюлманска идентичност, като я отличи като самостоятелна мюсюлманска сила. Вдъхновени от рекорден икономически растеж през последното десетилетие, турците отново започнаха да усещат имперски чувства. Неоосманизмът се превръща в политическа леща, през която много турци гледат на световната политика. Това последното предизвикателство пред Турция ще определи дали тя вдействителност е либерална демокрация. Тъй като дебатът за изготвянето на първата гражданска конституция продължава, това е особено важен въпрос. За да се превърне Турция в регионален център на власт и да води движението за демократична промяна, тя трябва първо да спечели битката за либерална демокрация у дома.

      Рахим Канани: Когато говорите за възхода на Турция, кога бихте посочили, че започва този възход и какви са формиращите го сили, които го движат напред?

      Сонер Кагаптай: Преди всичко трябва да отбележа, че политическата система на Турция създава стабилност, когато е доминирана от еднопартийно правителство, и Турция изпитва политически и икономически спазми, управлявана от коалиции. В допълнение към това страната се очертава като икономическа сила, благодарение на успешното съчетаване на традиционните връзки на страната с европейските и други икономики, разположени в рамките на ОИСР, с динамиката на нововъзникващите пазари, особено сред мюсюлманските мнозинства в съседните нации.
      Турският икономически успех от 2002 г. почива в две основи. От една страна Турция се държи отворена за Европа, като привлича значителни инвестиции от континента. От друга страна, Турция едновременно пренасочи търговията си към нововъзникващите пазари и към страните с мюсюлманско мнозинство, за да се възползва от техния растеж. С други думи, Турция има най-доброто от двата свята, като същевременно се възползва от близостта си до Европа както и от своя афинитет към мюсюлманските общества. Това стана възможно след десетилетие безпрецедентна политическа стабилност, осигурена от правителството на ПСР.
      Освен това Турция демонстрира относителна стабилност в момент, когато регионът около нея е бил размирен. Турците живеят много по-добре, защото са се разраснали икономически, докато светът около тях се е стопил както в Близкия изток с арабската пролет, така и в Южна Европа с кризата в еврозоната. Това на свой ред привлича инвестиции от по-малко стабилни съседи като Иран, Ирак и Сирия. В крайна сметка, политическата стабилност и регионалното влияние са твърдата валута за Турция. Нйният икономически растеж и способността й да се издига като "мюсюлмански БРИКС" ще зависи и от двете.
      Рахим Канани: Имаше ли нещо, което ви изненада по пътя за вашето изследване?

      Сонер Кагаптай: Роден и израснал в Турция, прекарах близо половината от живота си в учение и работа в Съединените щати. Турция е пълна с ежедневни изненади, затова ще сравня страната с лук, ако страните могат да бъдат зеленчуци. Всеки път, когато изваждате слой от повърхността, надявайки се да стигнете до сърцевината, ще откриете още един слой.
      Всъщност Турция продължава да ме учудва в способността си да расте и да се преобразява. Това забележително развитие може да се види особено в градовете Газиантеп и Кайзери, което отразява какво се случва, когато смесвате исляма и капитализма. Бедността и провинциализмът, които си спомних от моето време в Турция, и предишните ми посещения в тези два града изчезнаха, а на негово място се издигаха градове, които никога не бих могъл да очаквам, по време на моята младост в Турция. И двата града са процъфтели през последното десетилетие, но са довели до различни резултати. Докато Газиантеп показва, че когато смесвате исляма и капитализма, той може да създаде космополитно общество, случаят на Кайсери показва обратното. Кайсери, която също е процъфтявало през последното десетилетие, предполага, че смесването на исляма и капитализма води до социален консерватизъм. Интересно е да видим, че през последното десетилетие Турция е създала тези противоположни тенденции.
      Тази политика обаче не се поддържа от всички турци. Уникалният аспект на турското общество е, че в него има две големи блока от социални и политически групи, които са толкова големи, че и двата блока трябва да се вземат предвид. Ето защо Турция се развива към едно либерално общество, в което ще останат и двата различни начина на живот. Страната е разделена на средата между поддръжниците и противниците на ПСР. Ако страната не излекува това разделяне, за Анкара ще бъде трудно да реализира потенциала си да стане глобален играч. За тази цел ПСР трябва да осъзнае, че светската, либерална Турция, която се състои от около половината от населението на страната, е твърде голяма, за да се игнорира. Турция трябва да обедини различните социални сегменти, ако иска да се превърне в регионален и глобален играч. Само като служи като блестящ пример за либерална демокрация - Анкара може да се промотира като източник на вдъхновение за съседните си арабски и мюсюлманските общества. Ако от друга страна Турция е по-малко от либерална демокрация у дома, за западните й партньори ще бъде трудно да популяризират Анкара като модел на страни, които следват арабската пролет като Египет, Тунис, Либия и Йемен.
      Рахим Канани: В светлината на Вашите изследванията си, какво вярвате, че ще бъдат амбициите на Турция през следващите 10 или 20 години и дали тя е са състояние да постигне тези амбиции?
      Сонер Кагаптай: Първо, Турция трябва да балансира новата си ислямска идентичност със западното си покритие, включително връзките си с НАТО, ЕС и САЩ. Това ще помогне на Турция да се превърне в играч в Близкия изток, като използва европейската капитализация и хардуерните и разузнавателните активи на САЩ и НАТО, като същевременно се издига в очите на Запада като страна с уникални връзки с мюсюлманските общества.
      По-конкретно на европейския фронт, старата турска мечта за наваксване с Европа изглежда по-близка от всякога: Турция наскоро се присъедини към икономиките "1 трилион долара плюс" в Европа, осигурявайки на Анкара членство в елитен клуб на европейските икономики.
      Дали Турция ще успее да стане водещата мюсюлманска сила на 21 век, постигането на политическо влияние в нейния регион и потенциално в целия свят зависи от това как политическите елити в столицата на страната Анкара ще изиграят своите карти. Днес Турция е изправена пред редица стрес-тестове, които ще трябва да докажат способността й като глобален играч, както и ангажиментите й към западните интереси и ценности. първото от тези предизвикателства Турция е кризата в Сирия, където нестабилността пренася и върху самата Турция, а това създава търкания с Вашингтон.
      Ако Турция се движи в правилната посока, тя ще запази западната си наслагване, ще напише либерална конституция и ще се развие в мюсюлманските страни, като се възползва от последващия икономически растеж и политическата стабилност. Ако обаче тя не играе правилно, Турция може да се изправи пред огромна нестабилност, включително икономическа криза, засилване на политическото насилие, нестабилни правителства и дори конфликти със съседите. Това би било връщането на "болния човек в Европа".
      Елитите на Анкара обаче осъзнават, че Турция може да продължи да расте само ако успее да синтезира и запази всяка съставка в този микс, а именно като запази своята мюсюлманска идентичност и западните си ангажименти. Турция може да се издигне като като регионална супер-сила, както и да играе роля в региона, само ако създаде истински пример за либерална демокрация и продължава да изгражда своя отличителен белег посредством мека сила. С всимчките й дадени шансове и предпоставки за тази роля, единствено самата Турция може да предотврати възхода си, който я превръща в глобален играч.
      Рахим Канани: Най-накрая, какви са големите изводи, които искате читателите да направят от тази книга?

      Сонер Кагаптай: Турция ще се издигне като крайъгълен камък на регионалната стабилност, само ако Анкара съумее да използва своята мюсюлманска идентичност и западното надграждане, поддържайки силните си връзки със западните държави, макар да разширява своето влияние като сила в Близкия изток. За мюсюлманските страни стойността на Турция се крие във факта, че Турция, запазвайки своя мюсюлмански характер, вдъхнови своето общество и институции със западно покритие. За Запада Турция е ценна, защото е мюсюлманска страна сред други такива страни, която може да действа като надежден западен партньор.
      По този начин Анкара трябва да се промотира като източник на вдъхновение за мюсюлманските държави. Турция може да се издигне като регионална сила само ако носи добавена стойност на мюсюлманските си съседи. Това означава да се използва не само нейната мюсюлманска идентичност, но и нейните западни връзки в рамките на международната система.
      У дома, Турция ще се превърне във велико общество, ако успее да се консолидира като либерална демокрация, което позволява на двете тъй различни половини на страната да живеят заедно в хармония.
      https://www.forbes.com/sites/rahimkanani/2014/03/05/the-rise-of-turkey-the-twenty-first-centurys-first-muslim-power/#71fb7f186507
       
       


       
    • От nik1
      НАДЕЖДИТЕ ЗА ИЗНОС НА ГАЗ СА ПРЕЖДЕВРЕМЕННИ*
      декември 11, 2014 Автор: Economix В България, Още избрани 0 Permalink   България може да изнася природен газ, заяви премиерът Бойко Борисов на 3 декември, когато правителството реши да даде още две концесии за търсене на газ и нефт в Черно море („Силистар” и „Терес”). На следващото заседание той вече планира хъб край Варна, който да поеме газа от новооткритите находища заедно с доставките от Русия.
      С приемането на това решение се подлагаме на огромен натиск, коментира Борисов. Нашите огромни проблеми, на предишното правителство, дойдоха след като пуснахме на концесия добива на газ в акваторията на Черно море – „Хан Аспарух“, лансира хипотеза премиерът.
      „Искам да знаете, че го правим с ясното съзнание, че не бъдещите, това поколение още (защото това в рамките на 4-5-6 години ще стане) ще се възползва от природните богатства на България”, обърна се Борисов към министрите. Той прогнозира поевтиняване на тока, след като бъдат построени парогазови централи.
      „След няколко години България ще изнася газ и тогава мога да гарантирам, дано сме живи да го видим - и евтино електричество, евтино топло, и парно, евтина вода и огромен ръст на икономиката. Повярвайте ми, тогава ще дойде индустрията на Европа да стои тук, защото ще е близко до тази газ“, прогнозира Борисов .
      На Ловеч – Ъглен, имаме 10 милиарда кубика, открити, готови за експлоатация, твърди още той. Според него местният добив от „Галата” („едно мъничко находище”) вече осигурява 10 на сто от потреблението.
      Борисов се позовава на проучвания на БАН, много надежди се възлагат и на факта, че в румънски води, близо до най-обещаващия блок „Хан Аспарух”, вече бяха установени до 84 млрд. куб. метра. Други черноморски страни, включително Турция, също имат своите оптимистични прогнози за намиране на газ и нефт в Черно море.
      Реални ли са тези прогнози?
      Дълбочинните проучвания за газ в Черно море се интензифицираха едва през последните години, а големи надежди се възлагат и на находището край Девенци (и споменатато Ъглен, Ловешко). Засега обаче основният доставчик на газ е „Петрокелтик” (преди Мелроуз”). Находищата, от което тя добива газ нямат дълъг живот, така че твърдението за 10% обезпеченост с местен добив в момента  подвеждащо. През 2012 г. местният добив достигна 12.8% от потреблението като бяха добити 336 млн. куб. метра. Но оттогава делът спада (6.9% през 2013 г. и 4.6% през деветмесечието на тази година по данни на „Булгаргаз”).

      Каварна и Галата
      Всичко това изисква време, а като се изключи находището край Девенци повечето сондажи още не потвърждават прогнозите. Използват се само няколко находища, най-голямото е на ирландската „Петрокелтик” (през 2012 г. тя придоби „Мелроуз”). Компанията възобнови добива на газ от Галата миналата година, като продължава добивът от двете други находища – Калиакра и Каварна, където се твърди, че има общо 3 млрд. куб. м природен газ. Този обем би стигнал за около 10 години при сегашния добив, но продължават проучванията в района. Според „Булгаргаз” обаче в блок Галата, поле Каварна и поле Калиакра общият обем е 1,7 млрд.куб.м., като добивът ще намалява с изчерпване на находищата (поради намаляване на пластовото налягане).
      Миналата година бе решено да се консервира първоначалният блок Калиакра – 1, който е изправен пред предизвикателства, свързани с третирането на водата, като ще се използва иновативен подход. В полето Каварна – Изток е открит газ през 2010 и то съдържа 9,6 млрд. куб. фута запаси. Планира се експлоатацията да започне през второто полугодие на 2015 г. Находището „Камчия“ изглежда съдържа предимно вода.
      Газ край Девенци и Ловеч („Койнаре”)
      В близките години това е най-перспективното находище.
      Между Червен бряг и Луковит, до село Девенци и на няколко други места в района, американската фирма Direct Petroleum Exploration през 2008 г. откри големи находища. През 2011 г дейността й в България бе поета от ТransAtlantic Petroleum от Далас, САЩ. През 2012 г. тя получи концесия за добив на сушата за кладенеца Девенци – Р1, който е на дълбочина 4 километра.
      Имаше редица пречки пред започването на добива – първо, защото забраната за добива на шистов газ, включи за известен период през 2012 г.  и добива на конвенционален газ. Имаше и спорове във връзка с това дали да се продава единствено на Булгаргаз. Все още не е изграден газопровода, който да свърже находището с мрежата на „Булгартрансгаз”. Досега компанията е добила малки количества, които е продала като компресиран газ.
      Очакваните количества според одобрено инвестиционно предложение от страна на Министерството на околната среда и водите са до 36 млрд. куб. метра.
      Според „Булгартрансгаз” ЕАД очакваните годишни количества за добив са до 1 млрд. м³ като в прогнозата за добив са включени 800 млн. м³ за 2015 и по 1 млрд. м³ след 2015 г. Планира се добивът от новите залежи да започне в началото на 2015 г. и така през 2016 г местното производство да достигне 1.5 млрд. куб. метра. Това означава, че в близко бъдеще България може да задоволява сама от една трета до 50% от цялото си потребление.
      Тъй като разрешенията са допълвани и става дума за няколко находища, информацията е малко объркана.
      Според отчета на „Дайрект Петролиъм България” за миналата година, находищата са три: „Койнаре” (блок Девенци-1), което е първото открито находище с издадена концесия, новооткритото находище Етрополска аргилитна формация (преди Блок А-Ловеч) и блок-13 Ъглен, който се проучва, но преди там е имало добив. Доказаните залежи в Койнаре са 2.15 млрд. куб. метра, а вероятните –5.74 млрд. За Етрополската формация са утвърдени запаси от 2 млрд. куб. метра и вероятни прогнозни запаси от 10 млрд. куб. метра.
      От отчетите на „ТрансАтлантик” разбираме, че за блок „Девенци Р-2” вече са получени почти всички разрешения. Там като партньор е привлечено дружеството Койнаре Дивелопмент, собственост на кипърска офшорка със същото име. Това дружество ще финансира 75% от разходите в размер на 40 млн. долара в замяна на дял от 50% в предприятието. За Етрополската формация („ТрансАтлантик” я нарича област „Стефанец”) се разчита на LNG Energy, като там допълнителните разходи за 12.5 млн. долара.
      „Хан Аспарух”
      Голямата надежда е именно този блок. Консорциум между френската компания „Тотал“, испанската Repsol и австрийската ОМВ, специално създаден за тези проучвания, получи разрешение за проучване през 2012 г. срещу 96 млн. лева. В съседство, на около 20 км е румънският блок Нептун, където вече е намерен газ (до 84 млрд. куб. метра). Засега няма нищо сигурно за потенциала на „Хан Аспарух. Говореше се за количества между 100 и 500 млрд. куб. м – оценка, която изглежда твърде висока на фона на прогнозите за Нептун. През май 2014 г OMV информира акционерите си, че запасите на газ в българския блок на Черно море вероятно ще са около 100 млрд. куб. метра.
      През зимата OMV приключи сеизмичните изследвания на „Хан Аспарух по 3D технология върху половината от блока. След това „Тотал” обяви, че ще започне сондажите през второто полугодие на 2015 г. Този сондаж ще е на 2 км под вода и на 4 км дълбочина. От първоначалния старт са необходими от 5 до 10 години, за да се стигне до потенциален търговски добив, коментираха от Total.
      Все пак OMV твърди, че добивът на газ може да започне дори през 2017 г.
       „Силистар” и „Терес”
      Правителството обяви на 3 декември конкурси за търсене и проучване на нефт и природен газ в две площи, разположени в континенталния шелф и изключителната икономическа зона на България в Черно море – Блок 1-14 „Силистар” и Блок 1-22 „Терес”. Потенциалните инвеститори ще получат разрешение за срок от пет години. За блок „Силистар”, който е с площ 6893 кв. км, се дължи годишна такса в размер на 275 720 лв., е посочено в условията на конкурса. Дължимата такса за блок „Терес” с площ 4032 кв. км е 161 280 лв. за година.
      И за двете находища това е втори опит. През 2011 г. „Ледербел БГ”, в която участва Красимир Георгиев (7М, „Фронтиер”) получи разрешение за проучване на нефт и газ в “Силистар“, но то бе отменено след жалба на ПДНГ и „Овъргаз”. През 2013 г. е направен нов опит да се предостави разрешение за търсене и проучване в блок 1-22 „Терес“, но оферти от потенциални инвеститори не са подадени и конкурсът е прекратен. Решението бе очаквано предвид предизборната програма на ГЕРБ. и изявлението на Борисов пред Търговската камара на САЩ през юни – „И когато ГЕРБ се върне на власт, ние веднага ще обяви прозрачни конкурси за тези находища и ви приканвам да участвате в тях“.
      По-неясно е положението с останалите блокове в Черно море. Единият е „Свети Атанас“, залепен до „Хан Аспарух“, който трябваше да се проучи от „Блек Сий Енерджи Груп“. Но търсенето пропадна, след като през 2013 г. компанията отказа да сключи договор. Прекратен бе и конкурсът за „Света Марина“, разположен между „Галата“ и „Шабла“.
       
      * Допълнение от 28 октомври 2016 година: днес беше потвърдено че в блока Хан Аспарух Total е открил нефт 
        http://economix.bg/balgariya-iznositel-na-gaz
       
       

  • Теми

  • Последно разглеждащи   0 Потребители

    No registered users viewing this page.

За нас

Вече 15 години "Форум Наука" е онлайн и поддържа научни, исторически и любопитни дискусии с учени, експерти, любители, учители и ученици.

 

За контакти:

×
×
  • Create New...