БАН търси отговор наследници ли сме на траките

[laplandetza]

:::: 

 

Наследници ли сме на траките? Отговорът на този въпрос търсят учените от Българската академия на науките.

За целта за първи път експертите изследват генетичния материал на намерени в некрополите кости. Изучава се и развитието на етноса, предаде БНТ.

Екипът на Българската академия на науките разполага с кости от 12 души, които са обитавали тракийските земи. Останките са намерени в некрополи в Свещари, Караново и Твърдица.

"Изненадващо добре са запазени за тази възраст. Кости на 3000 години от новата ера или на 5 хиляди години отсега. Детски кости са намерени в село Дядово, Ямболско", обяснява Йордана Тодорова - главен асистент в Институт по молекулярна биология.

Генетичният материал, който се вади от тези древни кости, е много разграден.

"От кокалче до кокалче се тестват различни методи, за да можем да извлечем ДНК, защото това е много трудно и далеч не от всяка кост може да изолираме ДНК", допълва доц. д-р Ива Угринова - директор Институт по молекулярна биология.

Костите, които екипът изследва в лабораториите, са от късната Бронзова и ранната Желязна епоха.

"Като амбициите ни са след това да проследим какво се случва с този генофонд при настъпващите миграционни процеси по нашите земи и ако можем - да го проследим до наши дни", казва доц. д-р Ива Угринова.

Обект на изследване от учените са и артефакти от различни епохи. Сред тях има предмети от времето на Първата българска държава, на Древна Гърция и дори от периода преди построяването на египетските пирамиди.

"Траките имат изключително интересни технологии, които за съжаление са забравени. Съвременните достижения на науката дават възможност за възстановяване на тези технологии, които са значими дори от днешна гледна точка", подчертава проф. Валерия Фол - ръководител на Института за научни изследвания в областта на организацията, управлението и защитата на културно-историческото наследство.

Тя отбеляза, че проф. Спасов и екипът му са подготвили за печат данните за порода кон, който като качества е като арабските коне.
"Което значи едно - изключително познаване за селектиране на животни", обобщи проф. Фол.

В родопско село - името, на което учените пазят в тайна, са намерени живи наследници на древен овчарски род, които умеят да водят разговор с домашни животни на звукоподражателен език.

"Колегите документираха. Оказа се, че той говори по различен начин с овцете и козите. Всичките тези записи, описания на обреди, оказа се, че има особени обреди, са документирани и предстоят анализи", сподели проф. Валерия Фол.

Особено внимание учените обръщат на културната идентичност и причините за миграцията на етноса. Проектът се финансира от частен инвеститор.

"Ще минат години, за да се попълни тази карта", прогнозира доц. д-р Ива Угринова.

"Трябва да създадем младите кадри, за да продължат нататък, иначе всички открития ще бъдат правени в чужди лаборатории и институти", добави проф. Валерия Фол.

А отговорът на въпроса - "Наследници ли сме на траките?",  може да бъде даден най-рано в края на година, когато ще са готови изследванията на микробиолозите.
 

:::::

 

Нещо повече за този проект , частно спонсориран, на БАН
Кой е спонсора, лице, юрид. субект, вътрешен или външен.

[Пандора]

"Two Thracian remains from Bulgaria are defined by major Y-DNA haplogroups present on modern Bulgarians, namely E-Z1919 (the parent of E-V13) and J-M410 (J2a).^[129][130] Dozens of medieval Slavic mtDNA samples from Poland and Slovakia were compared to most European populations, as a result modern Bulgarians and Czech came out closest to the Polish samples, while Portuguese and Bulgarians came out closest to the Slovak samples, anyway modern Slovak and Polish populations are distant from these.^[131][132]"

 

1. Juras, Anna; Dabert, Miroslawa; Kushniarevich, Alena; Malmström, Helena; Raghavan, Maanasa; Kosicki, Jakub Z.; Metspalu, Ene; Willerslev, Eske; Piontek, Janusz (2014). "Ancient DNA Reveals Matrilineal Continuity in Present-Day Poland over the Last Two Millennia". PLoS ONE. 9 (10): e110839.doi:10.1371/journal.pone.0110839. PMC 4206425 . PMID 25337992.
2. Jump up^ Hofreiter, Michael; Csákyová, Veronika; Szécsényi-Nagy, Anna; Csősz, Aranka; Nagy, Melinda; Fusek, Gabriel; Langó, Péter; Bauer, Miroslav; Mende, Balázs Gusztáv; Makovický, Pavol; Bauerová, Mária (2016). "Maternal Genetic Composition of a Medieval Population from a Hungarian-Slavic Contact Zone in Central Europe". PLoS ONE. 11 (3): e0151206.Bibcode:2016PLoSO..1151206C. doi:10.1371/journal.pone.0151206.PMC 4786151 . PMID 26963389.

[Raven]

On 1/24/2017 at 15:24, laplandetza said:

В родопско село - името, на което учените пазят в тайна, са намерени живи наследници на древен овчарски род, които умеят да водят разговор с домашни животни на звукоподражателен език.

Това и прадядо ми го можеше, той беше от едно врачанско село, потомствен овчар.

Спомням си че като ме пратеха ваканцията на село той понякога ме взимаше, слушах го как си говори с овчичките и козичките, и научавах много нови думички за радост на родителите ми и учителите ми в последствие.

Основно такива за майките на овчичките, за лелите им, за вуйните им, за някой специвични сексуални практики с тях.....

[К.ГЕРБОВ]

 

[makebulgar]

Защо ли им е на тези от БАН да се занимават с темата с гените и да си губят времето и парите за това, при положение че П.Серафимов ровейки в нета и анализирайги разни данни отговаря на въпроса убедително и несомненно. :)))) Всички хаплогрупи били балкански...

 

Цитирай

http://sparotok.blogspot.bg/2015/03/eh.html

При по-ранното изследване на Y ДНК при българите също бе хвърлен прах в очите ни. Нека да помислим:

Носителите на R1b у нас на наследници на население обитавало Балканите преди около 11 000 години, т.е. траки.

Носителите на EV-13 са наследници на населението обитавало Балканите преди около 9000 години, т.е. траки.

Носителите на J2 ca наследници на населението обитавало Балканите преди около 9000 години, т.е. траки.

Тези три хаплотрупи са налице у около 56% от населнието на България, трябва да бъдат добавени и носителите на G2 защото те са наследници на най-древните европеци, т.е. древните маркери у българите стават около 57-58%

Около 20% са носители на I2, но това не е екзотична група нито за Европа, нито за Балканите, а по-скоро се явява доминантен маркер при северните траки и така маркерите свързващи ни с траките стават около 78%.

За маркера R1a се казва един път, че е славянски, друг път, че е прабългарски, никой обаче не си направи труда за обясни, че сред населението на Македония, Сърбия и др. се среща вариант на R1a, но принадлежащ на хора обитаващи Балканите преди 13 500-11 500 години.

Дори само 10% от R1a при българите да принадлежи на древния балкански вариант, то излиза, че като цяло, тракийските ни гени възлизат на около 88-90%.

Изводите ги оставям за Вас.

 

[makebulgar]

А относно проучването на БАН днес е излязла и книгата в която е описано. 
 

Учени представиха книгата „Тракийската древност: технологични и генетични изследвания, история и нематериално наследство“

четвъртък, 15 февруари 2018|Categories: Общоакадемични новини|Tags: БАН

Нова книга по общоакадемичния проект „Траките – генезис и развитие на етноса, културни идентичности, цивилизационни взаимодействия и наследство от древността” с резултатите от двегодишни изследвания беше официално представена от ръководителя на проекта чл.-кор. Васил Николов. Той акцентира на най-важните  изводи  във всяка една от включените в тома 33 статии.

Общо 72 учени от 18 института на Българската академия на науките проведоха интердисциплинни изследвания, резултатите от които са включени в изданието. Богато илюстрираният сборник е с наименование: „Тракийската древност: технологични и генетични изследвания, история и нематериално наследство“.

Обобщени са най-новите изследвания на хуманитарни, природни и приложни науки, които показват как историята и културата на нашите предшественици са повлияли на съвременния живот, обяви председателят на БАН акад. Юлиан Ревалски. Той обърна внимание, че това е първият общоакадемичен проект, който изтъква потенциала на БАН като научна организация.

 

Като примери за многоаспектността на изследванията в сборника проф. Радостина Стоянова, проф. Николай Спасов, проф. Анна Чолева-Димитрова и доц. Валентина Ганева-Райчева представиха накратко резултатите от своите проучвания.

Книгата „Тракийската древност: технологични и генетични изследвания, история и нематериално наследство“ е посветена на 75-годишнината на Петър Манджуков, осигурил финансирането на проекта. По думите му това е уникален за историята на България научен труд. По време на представянето Петър Манджуков обяви благодарността си към учените от БАН, както и желанието си да подпомогне превода и издаването на книгата на английски език.

Проектът „Траките – генезис и развитие на етноса, културни идентичности, цивилизационни взаимодействия и наследство от древността” започна през март 2016 г. За първи път тракийската култура и наследство се изследва интердисциплинно, резултати на комплексни научни проучвания по темата се представят в богато илюстриран научен сборник с цветен печат, който без съмнение е явление в българската наука и принос на БАН за осветляването на европейската древност.

Редактирано 15, 2018 от makebulgar

[Last roman]

и ко стана - българи ли са траките или пак световният заговор е окепазил ИСТИ+НАТА?