Отиди на
Форум "Наука"

Да работиш за себе си или да си останеш на заплата


Recommended Posts

  • Потребители

За да вземете най-правилното решение за себе си – да се държите здраво за настоящата си работа или да създадете собствен бизнес, приложете описания в инфографиката алгоритъм. Не пренебрегвайте и съветите във втората ѝ част – те ще ви помогнат да избегнете грешките, които тези преди вас са направили, защото или не са слушали или не са знаели.


На кръстопът ли сте? Чудите ли се:

Да започна собствен бизнес или да си остана на работа?

Много хора вярват, че с лаптоп в ръка и излишък от амбиции могат да напуснат работа и да започнат собствен бизнес. Това е валидно още повече за т.нар. дигитални номади, които пръскат “предприемачески дух”, цитати по темата и щедри съвети как да бъдем успешни в бизнеса, без да са спечелили и лев от своя собствен.

Истината е, че да се оцелее като предприемач или като успешен фрийлансър на свободна практика не е нещо толкова блястящо, колкото изглежда на пръв поглед.

Има хора, които просто не стават за тази работа!

Има три вида хора на този свят: такива, които карат нещата да се случват, такива, които гледат как нещата се случват и такива, които се чудят какво се е случило – Мери Кей Аш

Като собственик на бизнес трябва да сте не само източник на идеи, не само да обмисляте “схеми”, но и да бъдете продавач, счетоводител, дай Боже шеф и куп други неща.

Готови ли сте за това?

Въпреки лошата картина, която нарисувах току що, безспорно е, че днес живеем в свят на възможности и това е чудесно. Всеки може да се пробва!

Ако сте любопитни дали създаването на собствен бизнес е нещо, което искате да правите или не, преминете през въпросите и отговорите за самооценка, за да разберете по кой път да поемете – този на заплатата или този на предприемачеството:

Да работиш за себе си или да си останеш на заплата - ИНФОГРАФИКА

Инициатива е да вършиш правилните неща, без да ти се казва! – Виктор Юго

Каквото и да изберете, бъдете инициативни…

Източник: https://www.lifehack.bg/business/sobstven-biznes-ili-zaplata/

Link to comment
Share on other sites

  • 3 месеца по късно...
  • Потребител

Днес прочетох две показатеелни статий.http://www.pariteni.bg/index.phtml?tid=40&oid=207843

Рекорден ръст на минималната заплата догодина

и веднага след това http://www.investor.bg/vodeshta/319/a/mladite-u-nas-ochakvat-startova-zaplata-ot-po-1000-2000-leva-217459/

Младите у нас очакват стартова заплата от по 1000-2000 лева

Как мислите дали това ще повлияе на оттока на кадри и как може да се справи държавата?

 

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

Разбира се че ще повлияе. Колкото по-високи заплати толкова повече хора ще останат, а и други ще дойдат. Просто трябва държавата да не се огъва пред бизнеса, а да го натиска и да му налага правила, дори и те да водят до по-малка печалба. Достатъчно е нисък данъка, тъй че фирмите могат да вдигнат заплатите. 

Link to comment
Share on other sites

  • Потребители

Ще е супер всичко това, ако се превърне в реалност.

Има много хора, които са много добре образовани и е нормално да искат добро заплащане. 

Едно нещо обаче ми прави впечатление през последната 1-2 години, че сякаш парите изчезнаха. Нещо много "тихо" стана. Малки бизнеси фалират, други едва се крепят, постоянно се отварят нови магазинчета, след това затварят, след това на тяхно място се отварят нови с различни стоки и те фалират и така...

Къде отидоха парите и защо стана толкова трудно да се изкарват пари, сякаш преди години беше по-лесно? В момента пари могат да се изкарват, само ако се налива яко капитал, а без ресурси си обречен независимо от идеята и продукта. Това е може би основната причина много хора да предпочитат да си намерят някаква добре платена работа, която да им даде сигурност, без да се притесняват от това дали ще могат да успеят или ще затънат още повече...

Link to comment
Share on other sites

  • Модератор Военно дело

Спомням си една такава "брадата история". Някакъкъв американски журналист дълги годил в някакъв вестник рубрика "Как да станем милионер", където давал съвети и въобще писал по темата. Като се пенсионира го питали "А съветите които даваше работеха ли" а той им отговорил "Ако работеха нямаше да съм журналист, а милионер".

Както казват в Зелениково "Това което го пише по книгите не расте по нивите". Чувал съм от запознати хора, че написаното в книгите по икономика и всякакви "умни" книги няма нищо общо с действителността. Дори на мен самата интуиция ми подсказва, че за да забогатееш трябва да си интригант, лъжец, мръсник, да познаваш и вършиш услуги на "правилните" хора, които могат да ти помогнат, да си циничен и най важното винаги да се стремиш да прекараш другите. Професионалните качества са на втори план, а ако си наистина добър в интригите може да се разминеш и въобще без тях.

Link to comment
Share on other sites

  • Глобален Модератор
Преди 2 часа, Frujin Assen said:

Дори на мен самата интуиция ми подсказва, че за да забогатееш трябва да си интригант, лъжец, мръсник, да познаваш и вършиш услуги на "правилните" хора, които могат да ти помогнат, да си циничен и най важното винаги да се стремиш да прекараш другите. Професионалните качества са на втори план, а ако си наистина добър в интригите може да се разминеш и въобще без тях.

В село Зелениково сигурно е така.

По други краища на света - не.

Link to comment
Share on other sites

  • Модератор Военно дело

Не, ама да.

Даже и Хазин го потвърждава. Навсякъде по света и през цялата история на човечеството е било така.

Link to comment
Share on other sites

  • Глобален Модератор
Преди 14 часа, Frujin Assen said:

Не, ама да.

Даже и Хазин го потвърждава. Навсякъде по света и през цялата история на човечеството е било така.

"Даже и Хазин". :ag:

Твоят любимец Хазин описва дереджето в родната му Русия. Не че и у нас нещата са по-различни, но това не значи, че ВЪВ ВСИЧКИ страни е същото. 

Link to comment
Share on other sites

  • Модератор Военно дело

А дали в САЩ е различно, нека видим в примери. Как е отстранен Стив Джобс?

На 23 май 1985 на планово съвещание Джобс разказал на най близките си колеги, че има план за премахването на Скъли. Като разказал това на Джим Елиът, мениджър по персонала той направо му казал, че от това нищо няма да излезе. Елиът вече се бил опитъл за привлече на страната на Джобс няколко члена от съвета на директорите, но разбрал, че мнозинството, както и специалистите в болшинството си са на страната на Скъли. Но не успял да спре Джобс. Спомени на Айзъксън.

Даже знаейки това Джобс предполагал, че харизмата му и статуса му в компанията ще му позволят да постигне желаното. Когато бил той бил уволнен ... "Връщайки се в своя кабинет, той събрал своите поддръжници от Макинтош. През сълзи той им казал, че трябва да напусне компанията". Азъксън

Нека обаче започнем отначало. Първоначално в компанията имало трима главни Джобс, Возняк и Маркула. Возняк създал Епъл 2, Маркула привлякал инвестиции и организирал бизнеса. Маркула намерил и директор на компанията- Майк Скот и убедил Джоб да му се подчинява. Работата на Джобс била да превърне продукта в "бонбонче" и да го продава.

"Благодарение на Епъл 2 компанията попаднала от гаража на Джобс в авангарда на новата индустрия. Продажбите полетели, от 2500 компютъра през 1977 до 210 000 през 1981. Но за Джобс било малко, успеха бързо преминава, а освен това той разбирал, че всички и винаги ще свързват успеха с Епъл 2 и Возняк" Айзъксън

Собствените разработки на Джобс (Епъл 3 и Лиза) се оказали не толкова добри, а особеностите на карактера му (стремеж да контролира всичко и гадно отношение с подчинените) довели дотам, че фактическия собственик на компанията Макрула решил да лиши Джобс от власт.

"Накрая Скот и Макрула които силно безпокояло агресивното поведение на Джоб през септември 1980 решили да го отстранят чрез тайна реорганизация. Коуч направили шеф на отдела разработващ Лиза, компютъра който Джобс нарекал на дъщеря си и неговите решения не се оспорвали. Освен това го уволнили като вице президент по научните изследвания и разработки. Той се оказал председател на съвета на директорите, но без изпълнителни пълномощия. Тоест той останал официално лице на Епъл, но без ръководни права. Това силно уязвило Джобс. "Аз се разстроих. Макрула ме предаде- признаваше си той- Те със Скоти решиха, че не съм способен да ръководя разработката на Лиза. Това пренебрежение ме обижда" казвал Джобс Айзаксън

От този момент Джобс решил да се бори за властта в компанията. А имал ли е ресурс за това? Разбира се да, той не само бил талантлив инжинер, но и можел да очарова хората и да ги кара да мислят това което той им внушава.

Най напред трябвало да си върне загубеното доверие на най главния- Макрула. Но как? Харизмата му вече не действала и трябвало да измисли нов успешен проект. Така през септември 1980 Джоб се включил в проекта Макинтош, който бил разработван напълно самостоятелно (даже и името измислил ) Джеф Раскин. Умело използвайки своя висок пост и харизма през февруари 1981 Джобс бил избран за ръководещ проекта Макинтош. Ядосаният Раскин написал писмо до Майк Скот да махне Джобс и да му върне проекта, но вече било късно. Макинтош се очертавал като успешен проект и ръководството искало всичко да върви гладко. Най важното обаче било, че Раскин бил човек на самия Джобс (той лично го довел в компанията и му помагал). В резултат Скот взел страната на Джобс и го оставил като шеф на Макинтош.

Следващата стъпка вече направил сам Скот. На 25 февруари 1981 Скот по неизвестни причини (говори се за психическо заболяване) устроил т.нар. "черна сряда" и уволнил за 1 ден половината от разработчиците на Епъл 2 (по това време основен продукт на компанията). От този момент Макрула не можел да има доверие на Скот. Той сам станал СЕО, а Скот преместил за заместник. На съвещанието по отстраняването на Скот бил извикан и Джобс, той започвал да си връща доверието на Макрула.

Малко по рано на 12 декември 1980 Епъл се преобразувал открита акционерна компания. Сега управлението на компанията се осъществявало от съвет на директорите избиран от общо събрание на акционерите. Най много акции имал Джобс, а след това Макрула 9%, останалите се държали от инвестиционни банки и фондове. Реално Макрула продал компанията на Рокфелер. Най голяма роля в съвета имали хората на Рокфелер Питър Крисп и Артур Рок. Макрула искал да напусне компанията. Ето какво пише Джон Скъли за своето назначаване в Епъл.

"Аз не бях първия кандидат, доколкото Джобс искаше да е СЕО. Той бе първия кандидат, но съвета на директорите го отхвърли, тъй като бе твърде млад. Впоследствие те отхвърлиха всички достъпни кандидатури от сектора. Накрая Дейвид Рокфелер който бе акционер каза, че ще се довери на на най добрия хедхънтър в щатите Джери Рош, който да му намери СЕО извън хай тек сектора. Той ме и нае. Аз дойдох без да разбирам нищо от компютри, идеята беше Джобс да работи като технически, а аз като маркетингов директор."

Така Джобс от доверено лице на Макрула и негов васал станал втория човек в компанията.

След това започнал да манипулира Скъли и така да се превръща в първи човек в компанията

"Джобс разбираше, че може да върти Скъли както си иска, укрепвайки вярата му, че си приличат. И колкото поче го манипулираше, толкова повече го манипулираше. Джобс застави Скъли да повярва, че той е особен. Никой не се бе отнасял с него така. Джоб проектира върху него цял набор качества които той всъщност нямаше. Джобс очарова Скъли, завъртя му главата." Айзъксън

Ето така благодарение на своите усилия и щасливия случай Джобс става втория човек в компанията, който е на една крачка да стане първи. Но къде той сбърка, та бе изхвърлен?

Той невярно оцени структурата на властта. Макар в съвета на директорите да заседаваха добре познатите Макрула и Рок, те вече не работеха за себе си, а за новия си сюзерен- същия този Рокфелер, който се разпореди да намерят подходящ СЕО за компанията и то не за това, че да го махнат по първия каприз на Джобс.

Джобс започва една игра в която на всеослушание хвали Скъли, а зад гърбът му го плюе. На всички става ясно, че сблъсъкът е неминуем и ще бъде страшен.

През 1984 обаче продажбите тръгват надоло, а през 1985 са даже още по малки (ръст ще бъде отбелязан едва през 1986). Няколко водещи сътрудници на Епъл си позволяват да критикуват Джобс (например Возняк и разработчика на софтуер за Макинтош Херцфелд) и са уволнени незабавно.

"Разногласията в компанията все по силно безпокоили съвета на директорите и в началото на 1985 Артур Рок и други недоволни членове на съвета прочели пред двамата виновници сурова нотация. На Скъли те препоръчали да проявява повече твърдост в управлението на компанията, вместо да се ласкае от Джобс. На Джобс напомнили, че неговата работа е да въведе ред в подразделението Макинтош, а не да учи другите отдели как да работят. След това Джобс се усамотил в своя кабинет и написал на Макинтоша си "Няма да критикувам останала организация". Айзъксън

По това време Джобс бил разстроен, защото вярвал, че е създал идеалния компютър, а всички останали са виновни, че не се продава добре. Това му държание накарало Скъли да му предложи да се откаже от Макинтош и да се заеме с перспективни разработки. Джобс отговорил с отказ- което било начало на войната между тях.

"На заседание на съвета на 11 април Скъли официално поискал от Джобс да напусне Макинтош и да се заеме с развитието на нови продукти. След това се изказал Артур Рок. Той казал, че и двамата са му омръзнали, Скъли който цяла година няма смелост да вземе управлението в свои ръце и Джобс който се държи като "нагло момченце". Съвета трябвало най сетне да да се оправи със ситуацията, като изслуша двамата поотделно" Айзъксън

От този момент станало ясно, че Джобс е изгубил борбата за властта и от втори човек се превръща в резервист изпратен на незначителна длъжност. Джобс обаче не се предал, той в лични задушевни разговори със Скъли го убеждавал да подаде оставка, яростно го критикувал на съвещанията, уморявал директорите да му дадат още един шанс. Накрая замислил истински заговор. Докато Скъли бил в командировка в Китай имал намерение да предложи на съвета да го уволнят. Скъли обаче разбрал за този план, и не заминал в Китай. Той лично присъствал на този съвет и първи взел думата. Той направо обвинил Джобс в заговор и обяснил, че повече не му вярва, така че съвета трябва да избира кого да уволни Джобс или Скъли.

Джобс обаче се надявал все пак на победа. За да уволни Скъли му трябвали три гласа. Той вярвал че ги има, освен на Шлейн, още на старите си приятели Макрула и Артур Рок. Проблема обаче бил, че Макрула и Рок вече не работели за себе си, а за новия си сюзерен- Рокфелер, който сам назначил Скъли. И така накрая уволнения бил Джобс. Основната грешка на Джобс тук била, че той ухажвал Скъли, Макрула и Рок, което било безсмислено, те работели за Рокфелер. Трябвало е да се обърне направо към него.

 

Link to comment
Share on other sites

  • Глобален Модератор

Фружине, ти правиш ли изобщо разлика между вътрешнофирмени дела и вътрешнофирмен ПРЕВРАТ и писанията на твоя Хазин, че ако не лижеш задника на чиновника и политика, ако не му вършиш мръсни услуги, не можеш да прогресираш? Имаш много объркани представи за това как стават нещата в една Америка например.

Там никой няма да ти подаде ръка, ако си почнал бизнес. Ако си умен (това като фактор го няма при твоя Хазин), ако си предприемчив, в един момент може да стигнеш до някакво ниво. Ако не си - гориш. Ще се появи друг вместо теб. Ако обаче се окажеш с потенциал, следва етап 2: появява се голяма компания, която ти предлага помощ (не безкористно, естествено) под формата на стартъп. Можеш да избереш този вариант, при който няма да имаш особени бъдещи главоболия. Или да решиш да продължиш сам нагоре. Ако избереш второто и докажеш, че си способен, умен и предприемчив, стигаш вече до етап, в който се появяват едни господа с костюми и ти казват, че трябва да сътрудничиш с държавата. Разбира се, зависи с какво се занимаваш. Но понеже даваш пример със Стив Джобс, ако създадеш силна компания в областта на електрониката и компютърните дейности, появата на господата с костюмите е неизбежна. Което не значи, че ще трябва по съветско-руски модел да им ближеш задниците и да им буташ подкупи.

П.П. Знаеш ли на кого принадлежи мисълта "най-много се боя от гаражните гении"? На Бил Гейтс. В страната на Хазин гаражни гении няма как да се появят, защото там само ако надушат, че вървиш нагоре, но не си плащаш рекета на чиновника, ти разказват играта. Това е една от големите разлики между Страната на Бил Гейтс и Страната на Хазин. 

Със здраве, Фружине.

Link to comment
Share on other sites

  • Модератор Военно дело

Милс посвещава няколко страници на критика на "американската мечта", за това, че умния и енергичния беден човек може да попадне във върховете за сметка на своя талант.  "Ако си толкова умен, защо си беден"- така посрещат кандидата корпоративните босове и веднага правят извод- Значи не си умен. Оценката на ума по богатството автоматически означава, че преимущество в придвижването по служебната стълба имат тези, които поначало не се явяват бедни- тоест имат "начален социален капитал", за сметка на високото образование и заемащите високи позиции родители. Особено значение при това има даже не просто доброто образование ("Харвард е недостатъчен"), а образованието позваляващо от детските години за имаш нужните запознанства

"Учението в частно училище е отличителен признак в биографията на хората от високите класи. Ако някъде може да се намери "център за подготовка" на социалните върхове на Америка, то това са именно тези 15-20 частни пивилигировани училища" Mills 1956

Само човек който от младостта си влиза във вътрешните кръгове на вече изграденото корпоративно ръководство поже да получи уникален жизнен опит при решаването на въпроси

"... във вътрешните кръгове на висшите класи болшинството обективни проблеми на големите и важни обществени институти са споени с чувствата и безпокойствата на неголеми, закрити приятелски групи. Именно на това учат семействата и частните училища поколението на висшите класи; задкулисно обсъждане се явява един от способите, чрез който се координират (на основата на приятелско разбирателство) публичната дейност на висшите класи" Mills 1956

Ролята на "задкулисното обсъждане" не се афишира от лидерите на корпорации, но Милс привежда показателен пример доколко го ценят в реалния живот. През 1945 съвета на директорите на "Дженерал моторс" решават да назначат за СЕО Джордж Маршал. Против това обаче са мнозина, включително и самият собственик Дюпон. Та кому е нужен 65 годишен старец, при това не разполагащ даже със сериозен пакет акции?

"Алфред Слоан председателя на Дженерал Моторс по принцип се съгласил с тези доводи, но после добавил "Аз мисля, че генерал Маршал може да ни бъде полезен, ако получавайки новото назначение, излезе в оставка при условие, че ще остане във Вашингтон; отчитайки положението което той заема в обществото и в правителствените кръгове, и неговите връзки, то може да се надяваме, че когато се запознае с нашето мислене, цели и задачи, неговото прибиваване на този пост може да послужи като фактор, смекчаващ общото отрицателно отношение към големия бизнес" Mills 1956

Наличието у Маршал на лични връзки с военните кръгове на САЩ се показало на Слоан достатъчно, за да въведе генерала в съвета на директорите на най голямата американска корпорация. "Валутата" в която се измерва "социалното богатство" на представителите на елита се явява количеството и надежноста на неговите лични връзки с други представители на същия елит. Личното богатство без такива връзки нищо не струва; толкова малко струва и високия пост на топ менеджера, ако не е подкрепен с принадлежност към група която "решава въпроси". За обозначаване членовете на този корпоративен елит, управляващ огромните корпорации, които не им принадлежат, на Милс се налага да използва нов термин -корпоративни богаташи (corporate rich)

"Не е вярно, че американската икономика се управлява от 60 блестящи, широко разклонени подобни на кланове семейства, не е вярно също, че сме преживяли някаква незабелязана революция в управлението, която им е отнела тази власт от тези семейства. Тези промени, които неправилно се изразяват с формулата "60 семейства" и "революция на управлението" могат да бъдат по точно изразени с формулата гласяща че Ние преживяхме реорганизация в системата за управлението на собствеността на висшите класи, в резултат на което те се превърнаха в малко или повече еднородна класа на корпоративни богаташи. Mills 1956

Типичния представител на корпоративния елит - "ефективните мениджъри" им е все едно какъв ръководен пост заемат, те са готови да отидат навсякъде където е нужно на тяхната властна групировка

"Ядрото на властващия елит се състои преди всичко от тези хора, които свободно преминават от един команден пост в една йерархия, към подобни роли в други йерахии" Mills 1956

Не съществуват никакви "тайни съвети" "комитет на 300те", всички въпроси се решават изключително в рамките на задкулисни обсъждания, събирани когато е нужно от тези които знаят кого да поканят.

"властният елит по своята природа е по склонен да ползва вече съществуващи организации (действащи вътре в тях и в посредничество между тях), отколкото да създават определени организации където биха влизали само нейни членове" Mills 1956

 

Link to comment
Share on other sites

  • Администратор

Пиша от телефона и може да има грешки.

Конкуренцията е обийствена в момента и ти не трябва да си умен, трябва да си много умен, за да успееш.

Всички големи университети имат стипендии, за хора, които не могат да си позволят да плащат, но са достатъчно умни, за да учат там. В България в момента има много ама много млади хора, които започват различни бизнеси, най-много са тези със софтуерните компании, но и там има голямо търсене, аз лично познавам един такъв млад човек, където заедно с още няколко приятели се събраха и направиха компания, която за миналата година направиха първия си милион. И в края на миналата година едва си взеха офис, до тогава всеки си работеше от вкъщи. Плащат си данъците, работят коректно и качествено и нещата им вървят, но изминаха дълъг път докато стигнат до този момент и не беше лесно. Вече не сме в онзи червен блок, където нещата ставаха само с широбаджанащина, сега светът е отворен и само трябва да имаш идея, от там вече е по-лесно..., но идеята трябва да е гениална, защото всеки се опитва да прави всичко.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
Преди 13 часа, Frujin Assen said:

"Ако си толкова умен, защо си беден"- така посрещат кандидата корпоративните босове и веднага правят извод- Значи не си умен.

Защото човекът е честен. Всяко богатство започва с една дума - ДАЛАВЕРА.

Преди 12 часа, Р. Теодосиев said:

Конкуренцията е обийствена в момента и ти не трябва да си умен, трябва да си много умен, за да успееш.

Не много умен. Просто трябва да знаеш повече от един начин за постигането на целта. То е като боравенето с компютъра. Ако не знаеш комбинацията Ctrl+U, "вземаш" инструментите, "разгъваш" Уеб разработчика и пробягваш надолу, за да достигнеш 'Изходен код на страницата". Затова ловките печелят.

Link to comment
Share on other sites

  • Глобален Модератор
Преди 18 часа, Frujin Assen said:

Ролята на "задкулисното обсъждане" не се афишира от лидерите на корпорации, но Милс привежда показателен пример доколко го ценят в реалния живот. През 1945 съвета на директорите на "Дженерал моторс" решават да назначат за СЕО Джордж Маршал. Против това обаче са мнозина, включително и самият собственик Дюпон. Та кому е нужен 65 годишен старец, при това не разполагащ даже със сериозен пакет акции?

"Алфред Слоан председателя на Дженерал Моторс по принцип се съгласил с тези доводи, но после добавил "Аз мисля, че генерал Маршал може да ни бъде полезен, ако получавайки новото назначение, излезе в оставка при условие, че ще остане във Вашингтон; отчитайки положението което той заема в обществото и в правителствените кръгове, и неговите връзки, то може да се надяваме, че когато се запознае с нашето мислене, цели и задачи, неговото прибиваване на този пост може да послужи като фактор, смекчаващ общото отрицателно отношение към големия бизнес" Mills 1956

Наличието у Маршал на лични връзки с военните кръгове на САЩ се показало на Слоан достатъчно, за да въведе генерала в съвета на директорите на най голямата американска корпорация. "Валутата" в която се измерва "социалното богатство" на представителите на елита се явява количеството и надежноста на неговите лични връзки с други представители на същия елит.

Фружине, това, а и целия последен откъс, който си копирал, няма общо с твоята теза (на Хазин) за задължителността на лизането на задници на чиновници и политици, за да изградиш компания или бизнес. Когато Маршал го пробутват в борда на директорите, "Дюпон" е най-голямата американска корпорация. Пише го в самия откъс. На "Дюпон/Дженерал Мотърс" Маршал не й трябва, за да расте от начинаеща до средна и после голяма компания. Маршал е сложен като "офицер за свръзка" с правителствените кръгове. Написах ти по-горе, че стигнеш ли едни размери, в зависимост от това какъв тип е бизнесът ти, това е неизбежно. А при "Дюпон/Дженерал Мотърс" при Маршал това е неминуемо с оглед характера на бизнеса й - произвежда продукция за военно предназначение като автомобилни гуми, автомобили, парашути и участва в проекта "Манхатън". Как си представяш корпорация, чиято дейност е част от националната сигурност на страната, да остане непълно извън правителствен контрол.

Пак от твоя откъс личи пределно ясно, че Маршал е сложен на този пост от ПР гледна точка. Да смекчи общото лошо отношение към големия бизнес. А не за да уреди връзки на една начинаеща компания, както стават нещата в Страната на Хазин.

Ясно е, че ти си провеждаш линия на пропаганда на неща, които ти харесват и за които си убеден, че са така, но поне чети внимателно какво пускаш като цитати тук, защото те нямат кой знае колко общо с "теорията Хазинов-Фружин".

Link to comment
Share on other sites

  • Модератор Военно дело

Сега пък ще цитирам Библията "По скоро камила ще мине през иглено ухо, отколкото богат да попадне в рая". Иначе казано, още в библейско време се е знаело, че не може да забогатеш без да станеш грешник.

"На турските къшли въобще, гдето безписменият ага не се интересува от нищо и всичко остава на добросъвестността на своя кехая, овчарите прекарват с по-малко разноски, отколкото по котленските къшли, гдето спекулантинът хаджия дращи с пачето перо по обвития с кожа тефтер, както му скимне." Захари Стоянов

"Нашият майстор, на когото и аз ядях хляба, беше от ония чорбаджийски типове, които се намират почти във всеки град из България. Още от младите си години той бил чалъшкън човек, или ачигьоз, както се изразяват людете от търговския лагер. Захванал своята кариера от голата игла, но гореспоменатите качества му спомогнали в късо време да изплува над водата, да стане човек кенди-башина, да си има едно малко кепенче. Една прекрасна нощ, когато майсторът му се готвел да предаде богу душа, ачигьозлията момче скъсало тефтерите и пренесло чуждата стока в своята къща. Това обаче не му побъркало да отиде на другия ден на майсторовата си смърт, гдето проливал сълзи заедно с другите. Ако това способно момче се е било хванало от правителството, когато краде, то навярно всеки би погледнал на него с отвращение, но простият случай го запазил и старите майстори скоро захванали да му казват „добър вечер“ и да говорят помежду си, че еди-кой си ще стане човек. Всички знаеха отпосле подробно как е станала работата, но никой не казваше на крадеца в очите, че той е калпазанин, че той е извършил безбожно дело, защото било срамотно, не било прилично да се говори така, честта се убивала на един тьрговец… Но още повече. Моят майстор не само че имаше добър почит между еснафа, но гласът му се чуваше и в общината, готвеше се да стане и епитроп на една от българските черкви. Всеки го имаше за пример, как той с чалъшмъка си можал да стане „човек“. " Захари Стоянов

И най-малкия случай не пропущаше той да не злоупотреби, излъже било в земание-давание, било в заплащанието на калфите. Дойдат на дюгена простодушни турци да си пазаруват дрехи. Майсторът се върти на пета наоколо им, нарича ги алар, черпи ги с горчиво кафе, подлизва им се от всяка страна, докато им изгори душата със стоката си, за която се закълнава сто пъти, че е от първо качество и по-надолу не му отърва да я даде. Това, положим, е обща черта между българските така наречени търговци, с много малки изключения. Тия не въртят честно своята работа, не спечелват от комерчески способности, но от различни хитрости, непростени спекули, лъжи и измами и прости сойгунджилъци. Който е способен най-много да лъже, той само може с време да стане „почитан човек“, да му се слуша гласът навсякъде. Но тия пари били спечелени с кални средства — за това никой не иска да знае.

— Търговец съм аз — казва горделиво благородният крадец, — а не като тебе, голак и прост работник.

"Ако попитате вие тоя търговец що е той заслужил със своята търговийка на другите, каква полза има человечеството от неговите везни и аршина му, то той ще да ви отговори просто и ясно, че не е петимен за нищо, почитат го навсякъде, плаща си редовно дълговете и данъка и си живее мирно, в съгласие с всичките, кланя се до земята на по-силните от него, а слабите презира и тъпче. А ако вие не обичате да лъжете, не си продавате съвестта на пазар и сте си издигнали гласа да защитите правдата, да спомогнете на потъпкания, за което ви хвърлят в затвора, всичкият свят е готов да извика. „Той е вагабонтин“, „Няма да стане от него човек“, „Не си гледа работата“ и пр. Идете после и кажете, че на тоя свят има право." Захари Стоянов

Моята теза е, че се става богат и се придобива власт чрез далавери и интриги, а не чрез ум и работа.

Редактирано от Frujin Assen
Link to comment
Share on other sites

  • Глобален Модератор

Фружине, по-напред заявяваш катеторично, че "дори на мен самата интуиция ми подсказва, че за да забогатееш трябва да си интригант, лъжец, мръсник, да познаваш и вършиш услуги на "правилните" хора, които могат да ти помогнат, да си циничен и най важното винаги да се стремиш да прекараш другите. Професионалните качества са на втори план, а ако си наистина добър в интригите може да се разминеш и въобще без тях." И това като генерализирано твърдение за всички страни по света.

Като ти понаписахме това-онова в отговор, тръгна да спориш с цитати и да се извърташ към България. Ама с този цитат от Захари Стоянов изби рибата. Ми то остава чиракът Захари, който винаги е мразел заможните и богати хора, да ти е достоверен източник и аргумент за генерализация.

 

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

Късогледство е това да смяташ че не можеш да успееш без да станеш грешник. Факт е че много хора по света са успели сами без да лъжат, да се подмазват и да действат нечестно. А подобни примери с аргументация показваща само онези които са успели по лошия начин, са логическа заблуда. Изтъкване на изключенията.
Разбира се никой не говори за това как да станем супер милиярдери, а говорим за това че всеки с ум в главата и с малко по-добра карма може да спечели милион долара. Добрата карма представлява почвата на която си отгледан и израстнал, на която си получил образование, родителите ти, които са успели да те насочат правилно, които са те възпитали правилно, и т.н.

Илон Мъск примерно не е черен дявол и си развива бизнеса по много начини. Има си милиардите и не му трябват повече, но има и идеи, има идеали, за които работи.

Редактирано от makebulgar
Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
Преди 11 часа, makebulgar said:

Късогледство е това да смяташ че не можеш да успееш без да станеш грешник. Факт е че много хора по света са успели сами без да лъжат, да се подмазват и да действат нечестно. А подобни примери с аргументация показваща само онези които са успели по лошия начин, са логическа заблуда. Изтъкване на изключенията.
Разбира се никой не говори за това как да станем супер милиярдери, а говорим за това че всеки с ум в главата и с малко по-добра карма може да спечели милион долара. Добрата карма представлява почвата на която си отгледан и израстнал, на която си получил образование, родителите ти, които са успели да те насочат правилно, които са те възпитали правилно, и т.н.

Илон Мъск примерно не е черен дявол и си развива бизнеса по много начини. Има си милиардите и не му трябват повече, но има и идеи, има идеали, за които работи.

 

Днес, за съжаление, никой няма да позволи да развиваш собствен бизнес, ако е печеливш... Нагазват те мутрите (стоят на "входа" и на "изхода" на суровините) и ... едва ли късметът ще спаси от корупция съществуването на бизнеса. По принуда: от "късметлия", трябва да се става "грешник"... Лошо!:aggressive:

(преди време го писах :) Късметът съществува! Иначе не можем да си обясним некадърниците, заемащи ръководни места.)

Тъй че - изключения, изключения ... ама ... друг път!, щом ще се "спечелват милиАрди".

Пък милиардите на Мъск, щели да служат, да ни "бръкнат" в главите - това му е "умното", според неговите изказвания... А, фактически -  Няма да сме хора, а киборги - стара, стара песен на мераклиите да "владеят" света (хората да им се подчиняват, безпрекословно).

...

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
Преди 16 минути, Малоум 2 said:

Късметът съществува! Иначе не можем да си обясним некадърниците, заемащи ръководни места.

Това не е късмет. Шуробаджанащината може да нареди на ръководни места хора без знания и умения. Работата не страда, защото работниците пчелички вършат и тяхната работа. Така е най-вече на държавните институции, където щатът е раздут и може да се действа с пълна пара. Работил съм и това. Бях на минимална работна заплата, а имаше една камара шефове, които вземаха заплати над 1000 лв. Май съм го споменавал, такива са ме викали за да им обяснявам как се прави таблица и как да си пуснат да гледат филм още преди да се е изтеглил целия. Презентациите им, докладите им, всичко се правеше от пчелите работници, с идеята за кариерно развитие или символични бонуси. Същите тези шефове при смяна на властта (разбирай партията) бяха подменени на 100% с нови търтеи верни на новата партия.

Link to comment
Share on other sites

  • 4 месеца по късно...
  • Модератор Инженерни науки

Нещо не схванах идеята на тоя палячо. Казва факти, известни на децата отпреди да проходят. Кой и защо му ходи на семинарите?

Искате ли да ви кажа една истина за живота? Великото тайнство? По-добре здрав и богат! Кой ще ме обори?

После не е дотам запознат. Пасивни доходи е общото наименование на доходите дето идват когато не работиш. После- произход на пари се търси, а в българия само по подозрение и без всякакво основание могат да ви отворят сметката. Но пък прането все още май е най-евтионо.

После ако приемем, че законът не ви хване (зпечен сте), собственикът на откраднатите пари или друго може да се саморазправи. Така че - човек винаги има избор, както се казва.

После той говори за своя свят където има закони и правла. Тук е България. Изостананла в развитието си хиляда годиини от езичнците и далече от  етапа (на държавност) на римската империя.

Някой знае ли какво става с непотърсените земи? Някой знае ли, че държавата е направила така законоте (с дупки), че някой може да ви отдаде земята на някой друг? Забравил съм, но има къде да видя врътката. И после дори по съдебен ред не можете да си потърсите полагащото ви се?

А други имотни измами, делът им тук?

 

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

Ипотечните кредити попадат в тази графа. Наскоро писах статия по проблема. Ипотека може да се учреди и без присъствието на нотариус, без представяне на нотариален акт, а само със заверено пълномощно. Впише ли се веднъж в регистъра, при неплатежоспособност имотът се отнема.

Link to comment
Share on other sites

Напиши мнение

Може да публикувате сега и да се регистрирате по-късно. Ако вече имате акаунт, влезте от ТУК , за да публикувате.

Guest
Напиши ново мнение...

×   Pasted as rich text.   Paste as plain text instead

  Only 75 emoji are allowed.

×   Your link has been automatically embedded.   Display as a link instead

×   Your previous content has been restored.   Clear editor

×   You cannot paste images directly. Upload or insert images from URL.

Зареждане...

За нас

Вече 15 години "Форум Наука" е онлайн и поддържа научни, исторически и любопитни дискусии с учени, експерти, любители, учители и ученици.

 

За контакти:

×
×
  • Create New...