УБЕЖДЕНИЯТА - същност, функции, значение и ограничения.

[ramus]

Създавам темата с няколко извадки. Този похват не е характерен за мен, но си имам свои съображения за него.

Мотива за темата - е универсалното за всеки субект, влияние на неговите основни положения за света и себе си, проявяващи се като "убеждения". Както и значението на съдържанието на тази думичка, за всеки един пишещ, вкл. и в този форум, и тази тема.

Интересно би било, ако коментиращите по темата се опитат да взимат под внимание СИНДРОМА "ДАНИНГ-КРЮГЕР"

========

"...а)  Промяна на вярванията.

Може би най-лесният път да се редуцира дисонанса между действие и вярване е просто да се промени вярването. Взема се решение, че да се лъже (в тази ситуация) е допустимо. Подобен вариант ще неутрализира всеки тип дисонанс. Ако вярването е фундаментално за индивида, този начин на  справяне би бил неефективен и засилващ психичния дискомфорт. Освен това базисните вярвания и атитюди са изключително стабилни и индивидите не могат да ги променят и пренебрегват лесно, особено, докато разчитат на тях да поддържат визията за реалността в релативно предсказуеми граници и организират мисленето и перцепцията им.

Трябва да се отвори една скоба и да се поясни, че базовите вярвания са многокомпонентни структури (включващи емоционални, мисловни, поведенчески и соматични елементи), изграждат се  на ранните етапи от съзряването на Аза, детерминирани са от емоционално съдържание, без да са облечени в мисловен конструкт. Индивидът ги приема безусловно преди появата на интелекта, поради което те текат като аксиома и не подлежат на оспорване. Те също подлежат  на промяна чрез когнитивно реконструиране..."

=========

"...Когнитивна психология - Мислене

1,Първобитното мислене. Една от предпоставките на мисловния процес на член от първобитното общество са колективните представи образи за предмети, животни, ситуации, съдържанието, на които се предава в неизменен вид от родители на деца. Първобитното мислене се базира на представи с ирационален характер, ражда решения, за които са присъщи нереалност и сходство. В него се зараждат елементи на когнитивно обосноваване и взимане на решения. Когнитивната обосновка има и социална значимост използва се за установяване на социален ред.

2,От друга страна стои творческото мислене. Основният му признак е свързан със създаването на нещо ново идея, образ, модел. Творчески мислещият човек може да направи всестранен анализ на дадените условия. Друг основен признак е многообразието от предположения. Също значим показател на творческото мислене е предвиждането на последствията от реализирането на взетите решения.

3, Типично за съвременния (?! - бел. от рамус) човек е така нареченото критично мислене. Неговата същност се крие в сортирането на предположенията. Подреждат се по различен начин като пригодни, спорни, неподходящи. Критическата проверка се извършва като се сортират пригодните предположения отново и отново, докато не се открие най-целесъобразното.

Намирането му зависи от редица условия. Първото е свързано с умението на човек да се освободи от прекаленото пристрастяване към своите идеи. Критичността от някои хора се възприема като синоним на дискредитиране, нелоялност и неуважение, а от други се оценява като израз на откритост към себе си.

Необходимо е да се посочи, че в какъвто и вид да протича мисленето , винаги в основата му са налице някакви знания или елементи от знания. Изходна точка в мисловния процес е търсенето, но протичането му, доказателствеността му се основават на знания. Знанието е факт, то е въздухът на мисленето.

Съществуват много разделения на видовете мислене, но основните мисловни активности се делят на два класа: понятийно и проблемно.

Понятийното мислене е един от двата типа мисловни активности. Чрез него светът бива интерпретиран в термините на широк набор от понятия. Всяко понятие е съвкупност от признаци, фиксиращи същността на предметите и явленията. Веднъж формирано понятието може да се използва като готов блок в познавателната дейност и по такъв начин то става средство за по-нататъшно познание. Понятието е фрагмент на истино разбиране на дадена реалност в света, изкристализирало в опита на някакъв субект и използвано донякъде наготово в познавателната и практическа дейност на други индивиди. /Минчев, 2004 г./.

Понятието е оправдано, когато е адекватно на реалностите в живота. От друга страна в опита на хората има много неистинни обобщения /предразсъдъци, заблуди, очаквания/. Част от тях Виготски нарича комплекси и псевдопонятия по отношение на детското мислене, но трябва да се знае, че те съставляват част от и от мисленето на възрастните. Житейските понятия се образуват спонтанно чрез непосредственото общуване във всекидневието.

В проблемното мислене се открояват две последователни фази. Формулиране на проблема. Проблемът може да се определи като цел, която предстои да се постигне при дадени условия. От друга страна формулирането на проблема е по-сложната и по-творческа част от проблемното мислене. Тук могат да се споменат възгледите на Дж. Дюи за взаимоотношенията между проблем и проблемна ситуация. Той разглежда мисленето като отложено действие в отговор на съществуващи съмнения. Следователно всяко мислене предполага изследователски действия. Според Дюи изходната точка в проблемното мислене е проблемната ситуация, която от своя страна е част от по-широката среда на проблемните ситуации. Поставянето конкретно на един проблем е половин решение. Процесът на решаване се състои в намиране на способ, начин на преобразуване на условията, така че да се постигне зададената цел. Решаването на проблема изисква разнообразни мисловни техники.

Най-общо могат да се посочат няколко такива техники:

1.Метод но проби и грешки. Изследват се последователно всички хрумвания и се установява за всяко поотделно дали то води до целта.

2.Хипотетико-дедуктивен метод. Съставя се систематичен набор от предположения, от тях по логичен път се извличат следствия, които се проверяват емпирично.

3.Метод на инсайта. Субектът се подготвя стриктно, за да му хрумнат нови идеи.

4. Метод на аналогията. Полагат се усилия една нова цел да се постигне по начин, подобен на вече решени задачи.

5.Програмно-целеви метод. Сложния проблем се замества от серия по-прости проблеми.

Мисленето е област, която се диагностицира сравнително трудно. Повечето от техниките подлежат на качествен, а не на количествен анализ. Голяма част от тестовете изследват и други два типа мислене: абстрактно-логично и конкретно-ситуативно. При хората се срещат и двата типа, като преобладава едното. Ще има патология, когато се среща само едното. Освен качеството на мисленето, е важно и дали то е достатъчно ефективно...."

=============

...

Мисленето е психично качество на личността, което определя индивидуалните способности в динамиката на психичните процеси, състояния и свойства.

Анализът на мисленето показва, че поведението на хората е различно и пречупва през своята структура цялата психическа дейност на личността. От психологическата и личностната гледна точка мисленето стои в основата на различията между хората.

Всеки човек със своето мислене носи в себе си специфична индивидуалностна изява, свой периметър на действие. Въпросът е не само какво мисли човек, но и по какъв начин го показва. Мисленето носи личностния отпечатък на индивида, ..."

=====

ЗНАЧЕНИЕТО И СИЛАТА НА УБЕЖДЕНИЯТА

Коя е силата, която определя какво се опитваме и какво не се опитваме да постигнем в живота си? Тази сила са нашите убеждения – убедеността, на какво сме способни, кое е възможно и кое невъзможно и кои сме ние. Имали ли сте негативни очаквания за собствения си живот? Какви бяха резултатите? Много често хората обвиняват събитията за начина, по който се е стекъл животът им. И все пак онова, което наистина оформя живота ни , е значението, което придаваме на събитията.

От убежденията ни зависи с какво ще бъде изпълнен животът ни. Винаги когато, ни се случи нещо, мозъкът ни задава два въпроса: болка или удоволствие ще донесе събитието? Какво трябва да се направи, за да се избегне болката и/или да се постигне удоволствие? Отговорът представлява обобщение на изградените убеждения за нещата, които водят до болка и до удоволствие. Въпреки, че тези „преки пътища“ ни позволяват да функционираме, те също така могат сериозно да ограничат живота ни. Някои хора например, са си направили извода, че са некомпетентни, защото се е случило да не постигнат нещо, а за съжаление генерализациите могат да се превърнат в самоизпълняващи се пророчества.

Нищо в живота няма друг смисъл, освен онзи, който ние му отреждаме. Едно от чудесата на човешката природа е способността ни да придаваме на всяко събитие въодушевяващо или опустошаващо значение. Някои хора са взели болката от миналото и са решили: „Заради това никога повече няма да обичам или да бъда цялостен.“ Други са постигнали трансформацията, която по-позитивното тълкуване може да породи: „Тъй като с мен се отнасяха несправедливо, аз ще бъде по-чувствителен по отношение на себе си и на другите“. Независимо какво се случва, всички сме способни да създаваме смисъл, който ни дава сили. Трябва да умеем да революционизираме живота си, като създаваме нов смисъл за дадено минало преживяване. Убежденията имат силата да създават и да унищожават. Заради изумителното им влияние върху живота ни, трябва да разберем следните три неща:

1. Повечето от нас не избират съзнателно в какво да вярват.

2. Често вярванията ни почиват върху погрешна интерпретация на миналото.

3. Щом веднъж възприемем дадено убеждение, ние сме склонни да го смятаме за непоклатимо и забравяме, че то е само една гледна точка.

Убеждението не е повече от чувство на увереност в значението на нещо. Например, ако вярвате, че сте интелигентни, то това е нещо повече от идея – вие изпитвате увереност в интелигентността си. Откъде идва тази увереност? Ако вярвате в интелигентността си, например, вероятно сте имали преживявания – препратки, справяли сте се добре в училище, казвали са ви, че сте умни и тн. Обаче нашето  минало не е единственият източник на увереност. Ние можем да използваме въображението си, за да създадем препратки и увереност, относно нещата, с които дори още не сме се захванали.

Можем да превърнем всяка идея в убеждение, стига да осигурим достатъчно препратки в нейна подкрепа.

Убежденията ръководят цялото ни поведение. Докато някои влияят само върху един аспект от живота ни, други са по-всеобхватни. Например, конкретно убеждение като “ Иван е непочтен“  ще влияе единствено върху общуването ви с него, но убеждението „Хората са непочтени“ ще има последици далеч отвъд една-единствена връзка. Глобалните убеждения като това обикновено почиват върху някакво обобщение, направено отдавна при екстремни обстоятелства. Може напълно да сме забравили за случая, но подсъзнателно все още му позволяваме да ръководи решенията, които вземаме. Ефектът, който такива убеждения имат върху живота ни, е неограничен, но не е задължително да е негативен: променете едно глобално убеждение и ще промените всеки аспект на живота си към по-добро.

Тук автоматично възниква въпроса, дали някои виждания имат по-голяма сила от други? Отговорът е: Абсолютно.

Има три различни нива на увереност: мнение, вярване и убеждение.

Мненията лесно се променят, тъй като почиват върху преходни възприятия.

Вярванията са много по-силни, защото почиват върху много преживявания или върху преживявания, свързани с по-силна емоция. Все пак е възможно тази увереност да бъде подкопана чрез задаването на нови въпроси.

Убеждението, от друга страна, е подкрепено от такъв емоционален интензитет, че човек се чувства не само сигурен, но дори може „да остане сляп“ за всякакви рационални доводи, ако някой оспори убежденията му.

Убежденията могат да бъдат невероятно укрепващи или опустошаващи. Целта на убеждението, е да ни ръководи при вземането на решения, как да избегнем болката или да постигнем удоволствие по-бързо. Благодарение на убежденията не е необходимо всеки път да започваме от нулата при вземането на решения. Понякога в моментите на най-силен страх, болка или силни емоци ние търсим облекчение под формата на убеждение. Поради страстта, която предизвикват в нас, убежденията ни подтикват към действие. Известно е, че всички лични пробиви започват с промяна в убежденията.

Как да заместите ограничаващите убеждения? Най-ефективният начин е да дестабилизирате старото си убеждение – да разклатите увереността си, като го подложите на съмнение..."

============

 

[ramus]

Всеки поглед към тия горни съждения и интерпретации носи личния почерк на собственото пречупване през себе си. Но това пречупване, тази призма през която преминава всяка новопостъпваща информация е "създадената в несъзнателна възраст, система от опорни точки на които ирационалното в човека предпоставя неговото съществуване.

Тяхното значение е - да са налице, да определят поведението, да създадат базови и основни положения дори и да го няма РАЦИУМА - от времената в които той въобще не е съществувал.

Ето защо най-голямо значение за развитието на всеки човек е - създаването и насочването към предпоставки в неговите висши ментални функции, чрез които да се надмогне значението и смисъла на УБЕЖДЕНИЯТА.

А най-големия проблем на тази задача, се крие във факта, че НЕСЪЗНАТЕЛНОто и ИРАЦИОНАЛНОТО до голяма степен определят цялото вътрешно движение и динамика на психичния свят на всеки субект. И заедно с това - като негово следствие и причина едновременно - е начина да се защитят базовите основни опорни системи, като се прикрият и маскират като РАЦИОНАЛНИ, ЛОГИЧНИ, като им се придаде значение на "знание", опит...

Също така - другият много разпространен начин - да се скрият от полето на критичното мислене...

Поради това - едно от най-големите предизвикателства за всяко човешко същество, представяващо себе си за МИСЛЕЩО, е да намери собствен път за откриване и преодоляване на задължително формираните в него СИСТЕМИ ОТ УБЕЖДЕНИЯ, които по своята си функция и значение, динамика и механика, идват заедно с раждането и предшестват по време и етап появата на по-висшата когниция, позволяваща промени, преосмисляне..... до освобождаване от влиянието и силата на убежденията за същия човешки субект.

Много може да се напише за това как, кога и при какви обстоятелства възникват и се стабилизират убежденията сред психичния свят на всеки човешки индивид. Но няма двама индивиди, при които да са налице еднакви начини за достигане и справяне с наследените и формирани вече психични базови компоненти, израз на които са УБЕЖДЕНИЯТА и ВЯРВАНЕТО - като техни основни проявления. Разбирането на значението, функционирането и динамиката на завареното положение при всеки индивид, няма как да е написано в книга, текстове, няма как да бъде "обучен", научен или за взаимства наготово "работеща валидирана схема" която само да репликира и да му гарантира 'успех'....

Редактирано Юли 1, 2017 от ramus

[makebulgar]

В цялата схема не са отчетени фактите, които са доказани и не трябва да доказваме всеки път. Фактите не са само една гледна точка, а са неща сериозно изпитани и проучени от стотици и хиляди умове, тоест от много гледни точки. Съответно познаването и позоваването на подобни факти не е някакво сляпо ограничаващо убеждение.

Тоест всеки индивид не е нужно сам да достига до някаква съвкупност от убеждения, а може да използва достиженията на милярдите индивиди, които да изучи.

Редактирано Юли 1, 2017 от makebulgar

[ramus]

Преди 17 минути, makebulgar said:

. Съответно познаването и позоваването на подобни факти не е някакво сляпо ограничаващо убеждение.

Това е просто един от начините за решаване на дисонансите, породени от това, че е налице възможност за разклащане на предварителна вече заложена схема на интерпретация, чрез която е постигнат вътрешна психична ПСИХОСТАЗА - форма на формирана идентичност и увереност че нейните опорни основни положения са верни, непоклатими... чрез вяра че "не са само лични, а са на база 'множество гледни точки'. И следствието " аз може и да съм се заблудил, но няма как да се заблудят многото други... следователно няма как да не е вярно, щом е колективно постановено..."

От друга страна е съвсем просто обобщението че нуждата от множество гледни точки е начин за колективно справяне с общи дисонанси. Например - налице са твърде много хора които приемат напълно непроверими и предположителни събития, като абсолютна и единствена истина, само защото това може да бъде употребено за решаване на мощни вътрешни конфликти и колективния начин на справянето с тревожността и страхуването. Проявата на това е всяка религиозна доктрина. Както е същия механизъм и при "научната доктрина" като модернизиран заместител на "религиозно-каноничния".

И в двата случая е налице нещо общо - това е обосноваването на цялото съществуване чрез готов набор от проверени, според самия субект, готови социално-валидирани системи според които се определя "правилното". Системи, които да се приемат за толкова важната и нужна роля на " отправни точки за всякакво сравнение". И така, чрез всичко това, се намалява естествения фон на лично безпокойство и тревожност - нещо толкова характерно и естествено в ирационалния аспект на всеки човек...

Редактирано Юли 1, 2017 от ramus

[ramus]

и една вметка - ако са налице претенции за "мислещ човек", не изпадайте до положение дори да не позволите да забележите в себе си кога, как и при какви обстоятелства се поражда "дисонанса" - между вече постановеното... и между непрекъснато изменчивото и разкриващо се.

Убежденията имат първоначална задаваща функция - постановява опорни положения които формират основата. НО... до появата на интелекта и висшата когниция. Ако някой претендира че в него тя е налице - първото през което на нея й се налага да се пребори - е силата на вярването и убежденията, които вече са формирани.

Всеки човек минава през този базов дисонанс по свой уникален начин. От друга страна - най-общото е да се наблюдава как някой въобще "не го е израснал" а едновременно с това претендира за 'мислене'...

[ramus]

И в посока на това че темата е изключително широка, важна и значима - поне за всеки мислещ човек, наричащ се САПИЕНС, да допълня следните условно-представени обобщения:

Независимо че в антрето на темата представям публикации касаещи различен поглед към УБЕЖДЕНИЯТА и ролята им за всеки човек, като цяло това е тема, която публикациите и готовите изследвания нямат толкова голямо значение. Имат значение само на убеждения, но не носят нужния наследен социално-репликиращ елемент. Няма как някой заради вас самите "да напише текст,. да каже думи, да начертае схема, които да научите, запомните и на свой ред да възпроизвеждате" и това да свърши работа по личния ви път за осъвременяване и отпечатък на личната скорост в процесите по вътрешното развитие.

По същия начин - няма как да напишете готови думички, ако не е свършена личната уникална работа по всичките тия процеси и да е налице автоактуализация.

Ако обърнете внимание - точно по отношение на думичката УБЕЖДЕНИЯ, българското УИКИ е напълно безпомощно. Може да използвате момента да се запитате "защо"... Това дори условно, е признак на зараждащия се интелект, минаващ през бариерите на вътрешните прегради към ИРАЦИОНАЛНОТО сред всеки от вас. Но това носи за твърде много хора, "опасността' от едно голямо разбъркване на вече постановените им схеми на интерпретация и приемане на "живота и себе си", както и в достатъчна степен съгласувани и взаимно повлияни в социалните им взаимодействия...

Редактирано Юли 1, 2017 от ramus

[ramus]

Ето още един фрагмент:

"...Человек воспринимает мир с позиции своих убеждений. На основе убеждений происходит оценка других людей, ситуаций и т.д. – всего. В своей деятельности человек также отталкивается от своих убеждений, что влечет определенные последствия, которые не всегда приятны.

   Каждый человек имеет свой набор идей и представлений, и склонен считать свою систему убеждений самой правильной, так как ощущает эти убеждения частью себя (отождествленность, эго).

   Когда у человека есть система убеждений, у него появляется ожидание, что всё будет соответствовать этой системе. Он ожидает, что другой человек будет вести себя определенным образом, что ситуация будет (потому что «должна») разворачиваться именно так, а не иначе… Однако этот мир нестабилен, он постоянно меняется, и рано или поздно происходит сбой – происходящее перестает соответствовать системе убеждений. Это бывает довольно неприятно, вызывает конфликты в отношениях и массу других проблем.

   В таком случае есть два распространенных варианта развития событий. Либо человек работает над своими убеждениями и изменяет их в соответствии со сложившейся ситуацией, либо отстаивает укоренившуюся систему убеждений, пытаясь переделать мир (ситуацию, другого человека), чтобы он соответствовал этой системе. 

     Есть и третий вариант. Избавиться от системы убеждений. Постепенно, шаг за шагом. Сразу происходит изменение  убеждений, а затем их устранение, исчезает зафиксированность. Это и есть "работа с убеждениями"..."

=============

За да лиша твърде много хора от импулсите им към готови програми за решаване на дисонансите им, за да не пълним излишно темата с примитивизми, ще напиша и следното:

  Нека само хората които имат вникване в темата, идващо от ЛИЧЕН ОПИТ!!! да пишат  точно от опита си. Няма как да не се разпознае това... Излишно е да се изрисуват портретите на значителното мнозинство, при това в колективно вече изградени сугестии и защити, на които да бъдат рупори и да търсят инстинктивно опори помежду си. За тия неща вече има достатъчно други раздели, форми и са достатъчно изписани и... и достатуъчно ясни и принадлежни.

Редактирано Юли 1, 2017 от ramus