Отиди на
Форум "Наука"

статия - "Теорията на ципа", или защо светът отказва да мисли критично"


Recommended Posts

  • Потребител
Преди 3 часа, nik1 said:

тази дефиниция се е променяла през десетилетията, но едно нещо е останало константно. Това е необходимостта да се осигурят ефективни решения на сложни проблеми.

Ето това е израз на практичност, така, както са за мен нещата. Всичко, което ме интересува е - осигуряване на ефективни решения на проблемите, които стоят пред мен. Но... едно решение за проблем, през моите очи, не е решение за друг - през неговите.

В този смисъл - социалното значение на РЕШАВАНЕТО НА СЛОЖНИ ПРОБЛЕМИ, е относително и зависимо от множество условия и променливи и няма еднакъв резултат.

Редактирано от ramus
Link to post
Share on other sites
  • Мнения 174
  • Създадено
  • Последно мнение

ПОТРЕБИТЕЛИ С НАЙ-МНОГО ОТГОВОРИ

ПОТРЕБИТЕЛИ С НАЙ-МНОГО ОТГОВОРИ

Популярни мнения

А откъде знаеш, че такава съществува, щом според теб тя е само идеал?! Фундаментален проблем с обективността няма, защото възприятието е естествено обектно ориентирано. Проблем може да съществува

... Всъщност умозаключенията в статията се основават на поредица от методологични грешки. По дадения пример с ципа, ако хората оценяват положително своята способност или компетентност по дад

Бих определил метода използван от Р. Якобсон за това изречение като "семантична триангулация". Триангулация, като е известно, е геометричен метод при който разстоянието до дадена точка /нереферирана/

Posted Images

  • Потребител
Преди 1 час, ramus said:

така, молбата ми е да напишете "кое е вярното".

Аз донякъде го направих вече, но ето:

"Усещания има всеки" -> oк, ако имате предвид способността за улавяне на сензорна информация от съответните сензорни рецептори

"и че изразяването им не изисква никакво "замисляне"" -> изразяването на каквото и да било изисква "замисляне", езикът и символната (https://www.ncbi.nlm.nih.gov/pubmed/18470824) комуникация се основават на  когнитивни процеси, които включват церебралния кортекс, няма как без да се замисляте да кажете каквото и да било. За езика конкретно се счита, че са важни две области, на Брока и на Вернике и те не са в по-"първичните" части на мозъка, защото тогава и мишките щяха да могат да говорят.

- "това си е природно наследство и резултати от работата на "цели невронни дялове"" -> вероятно под "невронни дялове" имате предвид "невронни мрежи", защото дяловете на отделната нервна клетка не могат да извършват чак толкова сложни неща. Ако невронът има дялове или части, това са "дендрит", "аксон", миелинова обвивка с възли на Ранвиер...

"които са програмирани да работят без никаква нужда от рацио или съзнание." -> няма как да работят без нужда от съзнание, защото сензорна информация може да постъпва и да се обработва само, когато човек е в съзнание. Затова примерно когато е в кома, или на хирургичната маса, той не усеща  нищо....

"Усещанията се изразяват "навън" с поведение, реч..."  -> (обяснено по-горе)

"или/и преминават само като вътрешни психични движения" -> не е ясно какво имате предвид под "психични движения", но допускам, че може да имате предвид обработването на сетивната информация, т. нар. сензорна обработка и интеграция. В нея участват и четирите лобове на церебрума, като понеже има и мултисензорна интеграция, понякога повече от един. Но усещанията като цяло не се движат, те се улавят от рецептори и след това се разпределят от таламуса към "местата", на които ще бъдат обработени (https://www.tum.de/en/about-tum/news/press-releases/detail/article/32873/)

"влияещи на други процеси в несъзнаваното на всеки от нас."  - Тук не е ясно за кои "други процеси" на несъзнаваното говорите, защото за да може изобщо да разберете, че примерно нещо си ви гъделичка по крака, трябва да си го помислите. Както и да изработите стратегия "и сега какво". Примерно светкавично се пляскате по крака (организирайки моторика и координация), защото си помисляте, че това е комар. Нищо от това не е несъзнавано. Вижте и следващия коментар.

"Не е нужна никаква мисъл в това, не е нужно мислене." -> нужно е. Защото за да разберете, че неприятното чувство, което изпитвате вследствие на това, което рецепторите за температура по кожата ви са уловили, е точно студ (по реакцията на тялото, на което хипоталамусът ви е заповядал да направи определени неша, за да ви предпази от хипотермия), трябва тази информация да я интерпретирате. А без да мислите, не можете да интерпретирате нищо :)

И така нататък....

От горното излиза, че единственото вярно в обсъдения цитат е това, че всички имат усещания. Е, донякъде е така, освен ако нещо в способността им да обработват сензорна информация не работи (вече го написах за аутизма).

Редактирано от dora
Link to post
Share on other sites
  • Потребител
1 hour ago, dora said:

и че изразяването им не изисква никакво "замисляне""

така, само задавам въпрос:

по коя точно написана дума заключихте, че визирам единствено изразяването на усещанията само чрез език и символи?

Има ли други форми на изразяване (на усещанията) - освен езика и символите? А възможно ли е друг прочит на моите думи?...

Предполагам че не съм добър в изразяването, не пиша подходящите думи, не влагам правилните "научни' термини... Приемам това. Приемам и дори че нищо не знам че не съм компетентен... от нечия гледна точка, дори и това да е на "научната психология"... Но в "дефинициите" на аспектите за критично мислене по-горе - се касаеше че е важно "внимателно вникване в позицията на другия..."

По всички останали точки и примери - имам и други доводи, но това означава да се въвлечем в една безкрайна плетеница от "вие пишете"... "това означава"... еди кое си и то не е вярно... И ще бъдете напълно коректна да го напишете, както сте коректна и за момента със забележките... Но винаги ли разликите идват от "написаното" или е възможно да е налице разминаване чрез "прочита"...

Има и някои сериозни разминавания - например:

1 hour ago, dora said:

Примерно светкавично се пляскате по крака (организирайки моторика и координация), защото си помисляте, че това е комар.

Моля да простите невежеството ми ако смятам че това е подвеждащо твърдение. Вероятно се самозаблуждавам че:

Второсигналите реакции не изискват замисляне. Докато се сети някой "да си каже че това е комар', той вече се е плеснал. Но той ще се плесне и без да си "казва" каквото и да е, както и въобще да няма връзка с "комара", нито с думичката, символа...

Слюнката на кучето на Павлов не се отделя защото се изисква кучето да 'мисли' - това е първия ми импровизирам пример за "наличие на  реакции, без никаква нужда от когнитивни процеси от висш тип, каквото е за мен проявата на СЪЗНАНИЕ-то. Реакция към ухапването от комар може да е налице и при шимпанзе, без да е нужно каквото и да е 'замисляне', нито да е налице думичка, символ или реч - за "комар". Както и кучето в двора, реагира на комарите, но не може да ги "пляска", а го прави по друг начин. И се пляска организирайки моторика и координация - и всичко това става без участието на "съзнание".

Сомнабулизма - е пример за сложна моторика и координация, но не е ясно точно доколко това е "осъзнато' и дали въобще е такова. Налице са сложни координационни движения дори в насекомите, но това означава ли че те са възможни само чрез "съзнание" и "замисляне" или пък "висша когниция" ?

Налице е сложна координация и синхрон на рефлексия на огромен брой рецепторни сигнали - от целия диапазон, имащ отношение към ХОМЕОСТАЗАТА. Нищо от това няма никаква нужда от "замисляне", нито реч, нито осъзнаване. Не смятам че е и вярно твърдението че на операционната маса или в кома - понеже няма реакции с лекота се заключава че няма и перцепция и това означавало че перцепцията е налична само и единствено когато човек е в "съзнание"...

От друга страна - думичката съзнание - това означава ли че когато КОН е в "съзнание", той "мисли", докато разгонва мухите и другите пълчища насокоми от кожата, очите и носа си. Като между другото животното прави това изпълнявайки сложни координационни движения. В същото време - и съвсем други движения, израз на много други сигнали, обработка и процеси... Да - когато животното е в наркоза - то не извършва движенията. Но пък - например диша. Или най-малкото - поддържа някаква форма на хомеостаза - според наркозата, дозата и още хиляди условности... Но от всичко това искам да опримеря, че са налице сложни обработки на сигнали и рефлексиите спрямо тях, без да е налично каквото и да е по отношение на "замислянето" и осъзнаването им. И примерите от коментарите по-горе за "автоматизмите и стоножката' бяха точно в тази посока.

По отношение и на думичките - ние имаме различни пълнежи и това е видно съвсем ясно от забележките ви. От друга страна - вашата оценка е на базата на бързо решение - кое е правилното, без оглед на нужда от пояснение или изясняване на пълнежите на понятията според контекста. Разбира се че това е далеч по-сложно, изисква време и специфични усилия и опит... Не претендирам - не е и задължение на никого. Но са налице разминавания и неизбежно след това идва "няма нищо вярно в написаното"... Някак си - сякаш оценката "няма нищо вярно в написаното" е била по-важна и приоритетна, пред това да се вниква в съдържанието. Пак повтарям че това не осъжда нищо от вашите думи, нито ги омаловажава или иронизира...

Колкото до "изборите" които един научен психолог... или професионалист, биха били направили - това не е моя работа и дори да бих имал възможност да се намесвам в изборите на някой друг, не бих го направил. Странно ми е свеждането на изборите до условните описани ДВА... Както се вижда - много хорат четат, но малцина реагират. Наличен е и модел в реакциите - налице са аналогии, сходства, както и разлики, разбира се.

Ако написаното от рамус беше опит той да публикува в научна платформа по психология - вече е друг въпрос, защото той е длъжен по "договор" да приеме определени понятия и пълнежите им, да приеме схемите на интерпретация на живота и света... за да публикува нещо, което да си заслужава другите да прочетат... (и да им е възможно да го смелят). Но тук... такава висока летва и улавяне за всяка дума... Да речем - ок, но доколко сред всичко това е интерпретируемия момент - всъщност това е само мой си въпрос. Вие вашето го написахте, за което благодаря - за времето и труда... И отношението...

Редактирано от ramus
Link to post
Share on other sites
  • Потребител
Преди 33 минути, ramus said:

 Но в "дефинициите" на аспектите за критично мислене по-горе - се касаеше че е важно "внимателно вникване в позицията на другия..."

Да, абсолютно. Но и там донякъде е разковничето.

Така сме устроени, че когато четем или слушаме някого, се опитваме да разберем как това, което казва, се вписва в това, което вече ни е известно. Надгражда ли го, потвърждава ли го, противоречи ли му. С други думи, да го разберем.

Ако примерно във всяко написано от вас изречение четящият или не може да разбере със сигурност дали говорите за нещо или за нещо друго, или вижда, че връзките, които правите, няма как да са тези, на него му става все по-трудно да проследи каква е вашата позиция, без да започне да спори с вас, или без да се умори мислено да ви поправя, за да може да извлече от текста някаква коригирана ваша теза, адекватна на това, което е написал. И ефектът е раздразнение, особено когато примерно целенасочено пишете на някого, чиято теза искате да оспорите, а той трябва не само да се настрои към самото обстоятелство, че някой подлага на съмнение написаното от него, ами и да се опита да не ви поправя или попълва мимоходом.

И нещо, което е проблем изцяло комуникационен, води до ненужни конфликти.

Защо го пиша това, ами защото не ми се иска заради нещо такова между потребителите да възникват неприятни чувства. Наистина няма смисъл. Животът е достатъчно тежък и сложен, за да си създаваме тревоги, без които може :)

Link to post
Share on other sites
  • Потребител
Преди 30 минути, dora said:

Ако примерно във всяко написано от вас изречение четящият или не може да разбере със сигурност дали говорите за нещо или за нещо друго, или вижда, че връзките, които правите, няма как да са тези, на него му става все по-трудно да проследи каква е вашата позиция, без да започне да спори с вас, или без да се умори мислено да ви поправя, за да може да извлече от текста някаква коригирана ваша теза, адекватна на това, което е написал. И ефектът е раздразнение, особено когато примерно целенасочено пишете на някого, чиято теза искате да оспорите, а той трябва не само да се настрои към самото обстоятелство, че някой подлага на съмнение написаното от него, ами и да се опита да не ви поправя или попълва мимоходом.

Тезата ви е разбираема за мен. От друга страна:

Според мен - нищо от това не е нужно да се "прави". И с лекота, ако е налице осъзнаване - всичко това не е едно "неизменно цяло" а е въпрос на управление и подбор на внимание, концентрация, фокус... Аз, например, нямам такъв "ефект". Или и когато и да се появил е твърде слаб, за да бъде важен за мисловната работа. Дори вече не ми се налага да разходвам "усилия" за да го отделям и държа настрана от "замислянето"... Аз съм се учил на това и сегашното положение при мен може би е резултат от тия занимания.

Дали ефектът... би бил "раздразнение" - не е еднозначно. За някой друг - може да е 'друг ефект". Може и въобще да няма такъв. Или и да има - да няма значение...

Естествено е, че е налице разминаване в комуникационните сигнали.  За мен, например, това е най-естествено нещо на света. Но точно за мен е странно защо това задължително и някак си да се счита за "норма" - е то да поражда "раздразнение". Нима е толкова трудно появяващите се емоционални реакции и импулси да бъдат овладяни и приоритетът да се задържи в когнитивното поле, като се постанови комуникацията единствено там. Или пък - да се управлява и насочва осъзнато както нивото на самата комуникация, така и да се развият умения за ориентация в "различна комуникационна среда".

Преди 30 минути, dora said:

Така сме устроени, че когато четем или слушаме някого, се опитваме да разберем как това, което казва, се вписва в това, което вече ни е известно. Надгражда ли го, потвърждава ли го, противоречи ли му. С други думи, да го разберем. 

думите ми дотук се съотнасят и до този цитат - Дали думите на другия се вписват в това, което вече ни е известно...

Това не е единствения подход. Налице са и други подходи, но се изисква да не се осланят на 'така, както сме устроени'. Възможни са и изменения дотолкова, че 'така, както сме устроени' да не бъде нито толкова важно, нито определящо. Защото, най-малкото - "така, както сме устроени", не е достатъчно за да намираме функционални решения на сложни конфликти и противоречния. Нещо повече - чрез схемата "правим нещо, защото така сме устроени" всъщност голяма част от конфликтите и противоречията се задълбочават, вместо да се решават...

Редактирано от ramus
Link to post
Share on other sites
  • Потребител
Преди 54 минути, ramus said:

Има ли други форми на изразяване (на усещанията) - освен езика и символите?

Има - поведението. Но самото обстоятелство, че хората сме социални и имаме по-развит мозък от животните, обуславя това как комуникираме помежду си, как се изразяваме. Защото поведението също в немалка степен е избор. Това дали да плачем или да не плачем. Това дали да гримасничим или да не гримасничим. Това дали гневно да ударим по масата или да не ударим. И се явява резултат от преценка. Защото не плачем пред всички, не гримасничим пред всички и не пред всички удряме по масата, колкото и да ни се иска. Както и отлично знаем, че да се разхилим свойски пред шефа може би не е особено добра идея :)) 

Когато едно животно го боли, то обикновено минимизира движенията си. Не гримасничи, не сигнализира болката си на останалите животни, докато ние обикновено имаме потребност да го направим поведенчески. Защо? Защото сме социални и защото така целенасочено сигнализираме на другите, че или са ни направили нещо лошо и не бива пак да правят така, или че искаме да ни съчувстват или помогнат. А това е поведение, на което сме се научили и което знаем как да използваме при нужда. И нямаше да сме го научили, ако те не разчитаха нашите знаци.

Link to post
Share on other sites
  • Потребител
Преди 2 минути, dora said:

Защо? Защото сме социални и защото така целенасочено сигнализираме на другите, че или са ни направили нещо лошо и не бива пак да правят така, или че искаме да ни съчувстват или помогнат.

доста животни са също социални, Дора.

Исках да кажа с думите които вие цитирате - че бързата оценка "няма нищо правилно в думите ви' беше някак прибързана. Може би - именно от породилото се раздразнение, заради нещо си от по-горе споменаното "хората сме така устроени".

Разбира се аз се тествах - като реакция, направих широк набор от допускания, дори в посоката на крайност - че съм в абсолютна самозаблуда... дори и повече от това.

Разбира се, че се възползвах за да направя бързи преразглеждания, а и някои аспекти от думите ви бяха за мен доста полезни. В много от забележките си по-горе, вие описахте интересна информация. А и самото условие на комуникацията - през моите очи - е с тестово значение...

Както вече споменах в други свои думи - високата точка от която мога да се оттласна и да направя отскок, ми дава възможността да скоча по-високо от "стената до която съм опрял..." Думите ви за мен са такава 'висока точка" и... вече ви благодарих за тях.

Link to post
Share on other sites
  • Потребител

Проблемът е, че много от  нещата изобщо не са въпрос на прочит. Твърде много релативирате, а релативирате, защото не боравите с научните факти.

Няма как примерно това, че усещане може да се случи без съзнание, да е въпрос на тълкувание, защото това не е физически възможно. Извеждам го пак, защото то е най-очевидното.

С което спирам, че много изпонаписахме :)

Редактирано от dora
Link to post
Share on other sites
  • Потребител
Преди 14 часа, nik1 said:

Дефиниция: Критично мислене

Posted by HellMan

https://illfb.wordpress.com/2010/01/10/critical-thinking/

С тази публикация слагаме началото на представянето на дефиниции, тяхното обяснение и съответно, задълбочаването и развитието на идеята зад този блог.

Критично мислене е процесът свързан с подкрепянето или отхвърлянето на дадено предложение или хипотеза, на базата на достоверни доказателства. Състои се от разумно анализиране и преценка на приети от хората за верни информация, частични изказвания или предположения. То е процес водещ до размишляване върху изказванията и подлагането под въпрос на посочените доказателства и направените оценки на фактите.

 

Няколко точки, характеризиращи критичното мислене:

  • Вникване в чуждите позиции, аргументи и изводи;
  • Съобразяване с наличието на чужди гледни точки;
  • Издигане на честни контриращи аргументи и доказателства;
  • Способност за четене между редовете, виждане под повърхността и отсяване на грешни или нечестни изводи;
  • Разпознаване на техники използвани с цел дадено изказване да бъде по-предпочитано от друго – невярна логика или демагогия;
  • Структурирана и логична аргументация както и проява на търпение към чуждото мнение;
  • Способност да анализираме собствените си аргументи от гледна точка на това дали са верни, доказуеми, базирани на смислени доказателства и дали са смислено изложени;
  • Представяне на структурирана, изчистена и добре обоснована гледна точка, която има за цел да убеди в правотата си.

? Харесах "точките"!

Вникване в чуждите позиции, аргументи и изводи; Изисква Внимание - при децата, могат само по 1-3 мин да внимават. Затова е нужно да се "променя" играта, често. При шахматистите, например, Вниманието е от порядъка на часове, ако "искат" да са добри. В смисъл - колко време внимаваме е постижим и добър краен резултат, за разбиране при анализ.

Съобразяване с наличието на чужди гледни точки; Задължително договаряне за уточняване - Цифрата 6 е с различен прочит, когато е написана на лист на "масата", а прочитащите са седнали да си приказват, един срещу друг... "Поставянето" на мястото на друг е измамно просто - има  аксиални вектори - които или се променят по посока при огледално отражение или не се променят(?) и това е голям проблем ... при тълкуване свойства на вещество и антивещество, например. Установяване "ляво-дясно" - също.

Издигане на честни контриращи аргументи и доказателства; Честни са само фактите. А търсим истинността им експериментално. За където не са възможни експерименталните проверки - тогава правим мислени модели, които да включват аргументи и доказателства - но, винаги косвени!.. "Номерът" в науката е да се измисли подходящ метод за експеримент.

Способност за четене между редовете, виждане под повърхността и отсяване на грешни или нечестни изводи; (съответства на първата точка) Изисква Знания за разнообразни явления, свойства и закономерности. Тук е и интуицията - възникват едновременно множество абстрактни образи от "под повърхността" и ако "се нацели" причинно-следствена връзка, това става добър повод за нов размисъл и дискусия.

И др...

...

Link to post
Share on other sites
  • Потребител
Преди 20 часа, ramus said:

Неизбежно когато човек се занимава със самоанализ и самонаблюдение и ползва всичко това за да повишава нивото на общата самоорганизираност и така синтез, едно от първите събития, които улавя миноторинга е именно усещания, емоции и чувства. Първоначално са просто общи движения, постепенно се задълбочава кое какво е, защо е, как е. Улавят се взаимовръзки, улавят се схеми на движението. После се стига до 'произхода' и механизми на пораждането им. После - малки експерименти и проби по вмешателства - както в пораждането, така и в протичането... Това са нещо като "стъпки на начинаещия".

Изглежда, ти не правиш разлика между усещания, емоции и чувства. Аз пък от своя страна съм писала "усещания", а всъщност съм имала предвид чувства. Така че изобщо не сме се разбрали.

П.П. Потърсих из Гугъл някакви ориентири как психолозите определят разликите между споменатите по-горе понятия и се оказа, че няма единно  становище по въпроса. Шашнах се:ck::

https://alsu.eu/razlika-mezhdu-chuvstva-i-emocii/

http://flip.bg/forward/808912/oprovergaha-teoriiata-za-6te-bazovi-emocii

http://www.puls.bg/health/mind/news_16318.html

И т.н.

 

Link to post
Share on other sites
  • Потребител
Преди 16 часа, ramus said:

... има ли въобще човек, сред пишещите тук, който да е достатъчно компетентен и разбиращ материята за която тук става въпрос и да предложи той самия дефиниция и очертаване на полето на понятието КРИТИЧНО МИСЛЕНЕ? Той самия, да предложи и опише поле, без да се налага непрекъснато да се заимстват готовите форми на същото. Няма ли сред четящите тук ЖИВ човек, който да улови във жива и практическа връзка онова, което е научил за да е достатъчно той самия да го осмисли и на свой ред да го "продължи", през квинтесенцията на своя си живот, поглед и... синтез? Това непрекъснато цитиране и позоваване - без дори някой да опита сам... САМ да предложи нещо от същото...

Аз не съм "достатъчно компетентна и разбираща материята", затова се старая да ограничавам изявите си:ab: по темата. Обаче съм "ЖИВ човек", или поне така предполагам, поради което се изкуших да откликна на мелодраматичния ти призив.

И така, моята дефиниция за КРИТИЧНО МИСЛЕНЕ е:

Мислене.

Тоест, според мен, думата "критично" е не само излишна, но и вредна, тъй като често е криворазбрана и предразполага някои хора към критикарстване. Но, за съжаление, добавянето на въпросната дума е в резултат от все по-настъпателната девалвация на понятието "мислене" поради прекаленото му използване, без да са налице основания за това.

Мисля, че ако все пак се налага -- за тежест -- някаква добавка към "мисленето", по-пълноценно би било то да е "комплексно", вместо "критично".

 

Link to post
Share on other sites
  • Потребител
Преди 5 часа, Шпага said:

Изглежда, ти не правиш разлика между усещания, емоции и чувства.

:) ами - не само правя разлика, но и работя с различаването им.  Разбира се, че амалгамата от тия явления и процеси - е много сложна и преплетена. По никакъв начин тя не се разрешава само с "намиране къде да се прочетат" кое какво било и как да се различавали - евентуално всеки може да пробва. Милиони хора могат да четат и да знаят, щото са запомнили, но нямат идея въобще как и кое е същото при тях самите - какво ли да се говори за мониторинг в реално време...

Това е въпрос на култура и самоуважение (поне за мен)  - да се познаваш достатъчно, за да можеш поне тия свои няколко основни аспекта да различиш, да ги опознаеш... Работата с тия, е една първите стъпки на начинаещия... На практика няма с какво друго да се "започне" - с тия, и със страховете  - това е завареното положение...

А това имах и предвид - че вместо някой да се емне и да се включи в опознаването на собствения си психичен живот (от който гореспоменатите са заварено най-значимите управители и мотиватори...) чака и търси да прочете някой дето вече да го е написал. ... Някой да ги е написал - какво означават, кои са, как да се различат...

Чудно ми е въобще - как са живели хората когато е нямало 'откъде да прочетат'? И предположително - точно тогава са 'писали'... От друга страна - и като се "прочетат" - какво. И в темите уж се 'четем' - и какво излиза от "четенето" - се вижда по резултатите...

От друга страна - си е до човека. Пък и се повтарям вече, макар че така или иначе никой не чете внимателно... И сто пъти да напиша едно и също и пак - все едно че не съществува, като разбира се - че никой не е длъжен на никого, за нищо. От друга страна - разбира се че коментарите и реакциите и бързите заключения - са най-важни... Както се посочи вече в други думи, от Дора - заради това че 'ние, хората сме така устроени'...

А е нищо и никаква статия - тая от антрето на темата, макар че вече пишещите са забравили за какво точно е темата.

Редактирано от ramus
Link to post
Share on other sites
  • Потребител

 

Цитирай

 

Изглежда, ти не правиш разлика между усещания, емоции и чувства.

 

Преди 48 минути, ramus said:

:) ами - не само правя разлика, но и работя с различаването им. 

Ами от това, което си написал, никак не личи, че правиш разлика. Ето го пак:

Цитирай

Неизбежно когато човек се занимава със самоанализ и самонаблюдение и ползва всичко това за да повишава нивото на общата самоорганизираност и така синтез, едно от първите събития, които улавя миноторинга е именно усещания, емоции и чувства. Първоначално са просто общи движения, постепенно се задълбочава кое какво е, защо е, как е. Улавят се взаимовръзки, улавят се схеми на движението. После се стига до 'произхода' и механизми на пораждането им. После - малки експерименти и проби по вмешателства - както в пораждането, така и в протичането... Това са нщо като "стъпки на начинаещия".

И какво? Щом първоначално са тези "общи движения", значи първо изпитваш, да речем, радост, или омраза, страх, благодарност, или съчувствие... а после се замисляш и улавяш "взаимовръзки", улавяш "схеми на движението" - тоест, стигаш чрез замисляне "до 'произхода' и механизми на пораждането им."

Браво. Няма съмнение, че ти си краля на замислянето:hy:

Link to post
Share on other sites
  • Потребител
Преди 5 часа, Шпага said:

Браво.

благодаря! Иронията е както винаги на първи план. :)

А иначе - сигурна ли си че прочете внимателно онова, дето си го цитирала? Щото между него, и после след "и какво?" - има съществени разлики. Само болднатите буквички ли си подбра, пък другото - някъде в плявата. А първото изречение, началото - там някъде няма ли други думички?

В целия пасаж от мои думи в цитираното, всъщност никъде няма думичката ЗАМИСЛЯНЕ. А в твоя коментар тя е болдната и е фокусирано върху нея ... и целия смисъл на написаното от мен изчезва и се подменя с нещо си, само защото така ти си избрала така да "прочетеш".  Но пък - нали "така сме устроени"... :) 

Не че нещо - просто е пример как се коментира нещо, без въобще да се чете... какво остава - да е "внимателно'. Ама те хората не им било работа да четат на рамус глупостите. Ами защо тогава въобще коментират? С какви претенции са че четат въобще и в такъв случай - НА КАКВО ТОЧНО РЕАГИРАТ, след като дори не четат самите думи, а си карат по някакъв си прочит, който си конструират те. Но да - "явно така сме устроени" че...

Понеже "така сме устроени" защо да се знае нещо за някакъв си цип - много важно. Имало проблеми, имало неточности, цялата статия имала слабости и се правило с нея нещо си... Статията е виновна, авторите й - са виновни, редакторите или преводачите - може пък те... И защо, по ангелите, някой му трябва да се занимава с някакъв си цип, след като той си знае, той чете, той мисли, той съждава... Даже се предложиха и точки за 'критично мислене" кое и какво било... И пак - написани наготово, пак да се цитират и позоват - иронията че точно това е спрямо критичното мислене, дето последното е то да се прочете и научи "какво било, как се прави, кое как се наричало".

За какво са разни "походки", тичане, дишане, велосипеди  - ми да, пълни глупости. Както и темата - пълни глупости... Както рамус - един маймунски крал, пък уж бил мислещ - баси смешника тоя надут пуяк.

Редактирано от ramus
Link to post
Share on other sites
  • Потребител
Преди 16 часа, Шпага said:

Аз не съм "достатъчно компетентна и разбираща материята", затова се старая да ограничавам изявите си:ab: по темата. Обаче съм "ЖИВ човек", или поне така предполагам, поради което се изкуших да откликна на мелодраматичния ти призив.

И така, моята дефиниция за КРИТИЧНО МИСЛЕНЕ е:

Мислене.

Тоест, според мен, думата "критично" е не само излишна, но и вредна, тъй като често е криворазбрана и предразполага някои хора към критикарстване. Но, за съжаление, добавянето на въпросната дума е в резултат от все по-настъпателната девалвация на понятието "мислене" поради прекаленото му използване, без да са налице основания за това.

Мисля, че ако все пак се налага -- за тежест -- някаква добавка към "мисленето", по-пълноценно би било то да е "комплексно", вместо "критично".

 

Чудесно определение. Комплексното мислене съдържа и критичното, и оригиналното, и традиционното, и модерното, дори визионерството. Когато умеем да превключваме между различните си способности, тогава мислим адекватно. Например, когато търся услугите на счетоводител, в никакъв случай не очаквам от него развинтено въображение и мислене out of the box, но когато в екип създаваме нов слоган, тогава то е крайно необходимо. Да критикувам счетоводителя, че не мисли и не подхожда креативно в работата си би било нонсенс.

Link to post
Share on other sites
  • Потребител
Преди 6 часа, ramus said:

А иначе - сигурна ли си че прочете внимателно онова, дето си го цитирала? Щото между него, и после след "и какво?" - има съществени разлики. Само болднатите буквички ли си подбра, пък другото - някъде в плявата. А първото изречение, началото - там някъде няма ли други думички?

Ако не съм била коректна, разбира се, че ще се извиня. Но, моля те, посочи ми кое е "другото", което е трябвало да цитирам като важно и изясняващо смисъла на пасажа. Кое е това ключово първо изречение - с важни "други думички"?

Преди 6 часа, ramus said:

В целия пасаж от мои думи в цитираното, всъщност никъде няма думичката ЗАМИСЛЯНЕ. А в твоя коментар тя е болдната и е фокусирано върху нея ... и целия смисъл на написаното от мен изчезва и се подменя с нещо си, само защото така ти си избрала така да "прочетеш".

Отново ще цитирам пасажа. И ще те помоля да ми отговориш:

Щом не си имал предвид ЗАМИСЛЯНЕ, какъв всъщност е бил смисълът на написаното от теб -- имам предвид този смисъл, който "изчезва и се подменя с нещо си, само защото така ти си избрала така да "прочетеш".

Ето го пасажът за трети път, като за твое улеснение сега ще "болдна" тези описани от теб действия, за които погрешно съм предположила, че се осъществяват чрез замисляне.

Цитирай

Неизбежно когато човек се занимава със самоанализ и самонаблюдение и ползва всичко това за да повишава нивото на общата самоорганизираност и така синтез, едно от първите събития, които улавя миноторинга е именно усещания, емоции и чувства. Първоначално са просто общи движения, постепенно се задълбочава кое какво е, защо е, как е. Улавят се взаимовръзки, улавят се схеми на движението. После се стига до 'произхода' и механизми на пораждането им. После - малки експерименти и проби по вмешателства - както в пораждането, така и в протичането... Това са нещо като "стъпки на начинаещия".

И така, Рамус, разкрий най-сетне тайната си:

Как успяваш БЕЗ ЗАМИСЛЯНЕ да се самоанализираш, да се задълбочаваш в това "кое какво е, защо е, как е"? Как улавяш "взаимовръзки", "схеми на движението"? И как в крайна сметка стигаш "до 'произхода' и механизми на пораждането им"?

Как?!:ai:

 

 

Link to post
Share on other sites
  • Потребител
Преди 13 минути, Шпага said:

Ако не съм била коректна, разбира се, че ще се извиня.

няма нужда от никакви "извинения". Ти си коректна спрямо себе си и това е важното в случая. Пишеш и отразяваш, но не моите думи, каквито са, а това, което прочиташ от тях. В това няма нищо некоректно, а  си е точно 'защото така сме устроени'. Не те обвинявам за това, нито го смятам за негативно, грешно или ... каквото и да е. Това са реалности и аз само обръщам внимание на тях, а не ги осъждам. Реакциите идват от това, че се пораждат дисонанси, защото усещането е че "това е написано".

И последно - за "извинението" - корена му идва от "ВИНА" - такава не може да има, най-малкото в случая, защото от моя страна няма обВИНение, за да се реагира като "виновност" и после - "изВИНение". Не обВИНявам никого, за нищо. Това няма нищо общо с мен и отношението ми към живота и хората. 

От друга страна - някак си сякаш "напук", с нещо като "на инат" сякаш си се вкопчила за това "замисляне" и дори в последните си думи - понеже нямало думичката 'замисляне' как така съм успявал "без него" - е вече съвсем друга крайност и отново личния прочит и интерпретация са пречката.

Написал съм абзац, с който изразявам етапности в посоката на активно осъзнато отношение и практика към повишаване на самоорганизацията в даден субект. Не виждам нищо некоректно в описанието му. Прочетох го няколко пъти и е съвсем честен и коректно написан, така, както е през моите очи. Мога да го поясня, но ти го подлагаш на нужда от 'доказване'. Отгоре на всичко, в това е налична форма и на лично отношение, като че ли писанията е нужно непрекъснато да уреждат междуличностни отношения някакви. Да решават личностно дисонансите на някого и реакциите му към привидения дразнител. Дора е напълно коректна, че "така сме устроени", но това е описание на заварено положение. И с горните си думи аз описвам как от "завареното положение" може да се достигне то да отпадне и да няма значение как е "било". Че е налице път към отработване, че е налице нещо като "технология", в нея е налице етапност... Прост пример че при рамус нещата вече не са така, както "е бил устроен" е поведението ми сред всички теми. Ако на всеки негативизъм който избликваше от прочитите на няколко колеги - би трябвало да хапя и да кълва, да обиждам и ранявам безразборно, да се качвам по метли и да фуча... защото би трябвало да съм дълбоко наранен. А не съм. Тук толкова хора се упражниха на всякаква атака - и на групова, и на лична, през когнитивни или друго-сигнални форми. Не съм сляп и чудесно улавям сигналите, дори и през форум да са.

Не пиша никъде в мое написано, че "моите подходи" са универсални и че:

- всички хора задължително трябва да го направят, и ако не го направят са глупави, мързеливи или невежи.

- нито пиша че аз съм гениален откривател и вселенски мислител...

Такива неща не са написани, а усещането в някои четящи идва от собствения им прочит. А той е резултат от някои особености в психичните им защитни процеси и опита на поддържане на ПСИХОСТАЗА, в това число и в когнитивната им сфера. Но докато се поддържа такава форма на вътрешен баланс, завареното положение в него играе основната роля. И тогава идва в сила обобщението "защото ние, хората, така сме устроени". Имаше виц в тази посока - за скорпиона и богомолката - когато било нужно да направят нещо заедно, за да се спасят, било нужно взаимно договаряне че скорпиона няма да убива. Те се спасили, но веднага след това скорпиона я отровил с жилото си с "обяснителните  думи - "такава ми е природата"...

Всичко това е ясно и е елементарно. Но в природата на всеки е да може да постигне нещо отвъд нейните "записи". В природата на мозъка е да постигне нова форма на самоорганизация и по този начин да направи качествен скок в информационната си обработваща работа и оттам - отражение. И самият субект се превръща в изразител и проявител на тази "трансформация". Разбира се че всеки има начин да се самообясни и свали отговорността си като заяви - "така сме устроени", такива са "ни" импулсите, емоциите, чувствата или реакциите, ни движат, така както сме ги заварили, както сме ги приели и... просто това си е началото и края на вселената...

От друга страна - за така поставените описания на "границите' за хората сред тях всичко това е реалност и е напълно коректно. И не съм толкова сляп, нито тъп че да оспорвам как са нещата в завареното положение на природата, при положение че аз самият оттам съм тръгнал и също го нося в себе си, както е при всички други, дето "са така устроени". Нямам никакви обвинения, нито са ми нужни. Пиша че по пътя към промяна и трансформация на всичко заварено, се решават много от типичните конфликтности, характерни за етапа и отношението "така сме устроени". От друга страна, обаче, се появяват други "проблеми" и конфликти за решаване. Но пък - се отработва активното и осъзнато отношение към тях, заедно с опита и рутината и повишаващите се умения да се различават вътрешните процеси, да се изяснява вътрешната психична картина - НА КОЯТО ВСЕКИ ЕДИН ОТ НАС се явява ИЗВОРА НА БИТИЕТО МУ... Става въпрос за активно и осъзнато управляемо отношение на самия субект, към субектното си отражение спрямо битието.

На два пъти , в другата тема (за съзнанието) пуснах каквото намерих, защото се породи достатъчен мотив да проверя как са нещата отвъд личната ми концептуална работна схема. Защото в очите на няколко човека се оказа че тя била напълно погрешна. и понеже това не е изключено, когато се работи в посоката на личното поле, се наложи да видя как са нещата отвъд мненията на един или на друг, както и отвъд личното виждане или пречупване. Открих и някои свои грешки, но повечето от основните положения се оказаха адекватни. Не искам да кажа с това че 'другите грешат' , а аз съм прав.

Никой не е грешен, нито че "не е прав". Вече това го обясних в стъпителните си думи в този ми пост.

и накрая един цитат:

Преди 22 часа, ramus said:

"...Думата “съзнание” се появява в английския език през XVII век. Тя произлиза от латинския език и означава “познание на нещата заедно”.

...Когато мисленето е насочено навън, се нарича СЪЗНАНИЕ,

а когато е насочено навътре към човека, е САМОСЪЗНАНИЕ.

Не само "когато мисленето е насочено навътре' - а когато целия когнитивен капацитет е насочен с приоритет "навътре" - е самосъзнание. Когато същия капацитет се насочи "навътре" това рефлектира в обратна връзка към самото самосъзнание... Така се затваря в циклична взаимна рефлексия и резултата от нея в принципен смисъл реализира непрекъснато повишаване на самоорганизацията на цялото психично поле и се задействат и се предлага посока на повишаване на интеграционната осъзната работа по същото...

Цитата не е с думи на рамус. Цитата е от специалист и професионалист в психиатрията и клиничната психология, с клинична работа и хабилитации. Нито ми е познат, нито съм ми перефразирал написаното. Нямаше нужда да чета каквото и да било, за да изведа сам голяма част от нещата с които работя. Винаги предпочитам да изведа първо сам. И само когато са внимателно изведени и осмислени, или липсват данни, за да не правя произволни или предположителни запълвания, да намеря в социалното поле вече проверени такива данни или информация. Именно така - достигнах по собственото си извеждане за СИНТЕЗНИЯ ПРОИЗХОД НА СЪЗНАНИЕТО. Че то се явява комплексен резултат от комплексни невронни процеси. Че се явява израз на СИНЕРГИЯ в работата по обработката на информация, че е израз на качествен скок в отражението и поставя субекта на пътя на възможност за повишаване на нивото на тази появила се самоорганизираност. И че това е отговорност, която субекта поема към себе си, защото природата каквото е могла е направила. После - вече се поема щафетата от самия субект. ЗАЩОТО ТОВА природата го е направила ДА Е ВЪЗМОЖНО, но само дотам - й е възможно.

Ето защо, когато нещо ми е нужно, когато съм пред стена, когато има проблем решението му за рамус, е в границите на неговата собствена психична зона и той е единствения който може да я реши, да намери изход... В това аз съм длъжен да намеря изход, да намеря решение, да намеря съответствие и да продължа напред, без оглед на цената. Това за рамус е неговата вътрешна зона и неговата отговорност да продължи да я подрежда и повишава нивото й на комплексна синергетична работа. Нямам претенции към никой друг, освен себе си. И описвам как са нещата за мен самия. И да искам няма как да пиша за онова, което не съм, всичко написано е това, което съм, сред което живея и всичко написано отразява кой съм аз.

Link to post
Share on other sites
  • Потребител

Ами ето, тук правите грешка, Рамус.

Това, че някой оборва или оспорва аргументите ви (а има за какво), не значи, че на него нещо не му е наред (дисонанси и т.н.), а че е възможно аргументите ви да не са добре изложени, да не отговарят на научната истина, да не следват неопровержима логика, или не се основават на научни факти.

Това е атаката "ад хоминем", за която говорех в началото. Някой спори с вас и вие започвате да го анализирате него (пак не на основата на научно потвърдими методи - което прави заключенията ви невалидни), вместо да вникнете в това, което ви казва или просто да аргументирате собствените си твърдения, като му покажете, че критиката му е несъстоятелна.

Да, с мен наистина не постъпвате така, но не постъпвайте така и с другите, така диалог с другите участници няма да стане.

Приемам, че е възможно да не сте свикнал на среда, в която всичко, което казвате, подлежи на подлагане на оценка за достоверност или критика. Но академичната среда - и средата на хора, занимаващи се с наука или обучени в научния метод, винаги е такава. Мога да ви уверя, че те подхождат по същия начин не само към вашите, но и към собствените си умозаключения - подлагат ги на оценка, докато не се уверят, че те отговарят на някаква обективна истина, потвърдима по емпиричен или научен начин.

Ако пишете неща, неотговарящи на научната истина или непотвърдими по емпиричен начин, винаги ще се срещате с подобна критика на място, където има хора, съблазнени от науката или с академичен/изследователски опит. Когото е страх от водата, не влиза в морето, или там каквато беше съответната фраза за това :)

Но ако искате да прецизирате собствените си заключения, вслушайте се в критиките. Те ви показват къде има нужда от корекции.

Ако ви е любопитно, на този линк ще намерите цял курс за това, за което говорех накратко по-горе:

https://courses.lumenlearning.com/boundless-psychology/chapter/defining-emotion/

Там ще видите зашо човек няма как да изпитва емоция, без да е придал на афекта си някакво значение, да е установил някаква причинно-следствена връзка, тоест без да е помислил какво изпитва.

Не защото това е някакъв наш прочит, а защото това е установено благодарение на интегрален научен подход, свързващ невронауката с психологията.

Редактирано от dora
Link to post
Share on other sites
  • Потребител
Преди 2 часа, caress… said:

Да критикувам счетоводителя, че не мисли и не подхожда креативно в работата си би било нонсенс.

В счетоводството творчество няма как да има.

Преди 2 часа, caress… said:

Например, когато търся услугите на счетоводител, в никакъв случай не очаквам от него развинтено въображение и мислене out of the box, но когато в екип създаваме нов слоган, тогава то е крайно необходимо.

Вашият счетоводител, ако владее клиометрията, ще проследи историческите връзки и ще изведе математически модел на същия слоган. Този счетоводител е в състояние и да изследва авторството на новата хрумка.

Преди 2 часа, Шпага said:

Щом не си имал предвид ЗАМИСЛЯНЕ, какъв всъщност е бил смисълът на написаното от теб

Явно ЗАСИЛЯНЕ-то е гедонометрично.

Преди 38 минути, ramus said:

всички хора задължително трябва да го направят, и ако не го направят са глупави, мързеливи или невежи

Вие кой глупак си избирате?

f.png.13062a36e0be9c94ffe605a2a7ef9f8b.png

Редактирано от insighting
Link to post
Share on other sites
  • Потребител
Преди 1 час, ramus said:

няма нужда от никакви "извинения". Ти си коректна спрямо себе си и това е важното в случая. Пишеш и отразяваш, но не моите думи, каквито са, а това, което прочиташ от тях. В това няма нищо некоректно, а  си е точно 'защото така сме устроени'. Не те обвинявам за това, нито го смятам за негативно, грешно или ... каквото и да е. Това са реалности и аз само обръщам внимание на тях, а не ги осъждам. Реакциите идват от това, че се пораждат дисонанси, защото усещането е че "това е написано".

И последно - за "извинението" - корена му идва от "ВИНА" - такава не може да има, най-малкото в случая, защото от моя страна няма обВИНение, за да се реагира като "виновност" и после - "изВИНение". Не обВИНявам никого, за нищо. Това няма нищо общо с мен и отношението ми към живота и хората. 

От друга страна - някак си сякаш "напук", с нещо като "на инат" сякаш си се вкопчила за това "замисляне" и дори в последните си думи - понеже нямало думичката 'замисляне' как така съм успявал "без него" - е вече съвсем друга крайност и отново личния прочит и интерпретация са пречката.

Написал съм абзац, с който изразявам етапности в посоката на активно осъзнато отношение и практика към повишаване на самоорганизацията в даден субект. Не виждам нищо некоректно в описанието му. Прочетох го няколко пъти и е съвсем честен и коректно написан, така, както е през моите очи. Мога да го поясня, но ти го подлагаш на нужда от 'доказване'. Отгоре на всичко, в това е налична форма и на лично отношение, като че ли писанията е нужно непрекъснато да уреждат междуличностни отношения някакви. Да решават личностно дисонансите на някого и реакциите му към привидения дразнител. Дора е напълно коректна, че "така сме устроени", но това е описание на заварено положение. И с горните си думи аз описвам как от "завареното положение" може да се достигне то да отпадне и да няма значение как е "било". Че е налице път към отработване, че е налице нещо като "технология", в нея е налице етапност... Прост пример че при рамус нещата вече не са така, както "е бил устроен" е поведението ми сред всички теми. Ако на всеки негативизъм който избликваше от прочитите на няколко колеги - би трябвало да хапя и да кълва, да обиждам и ранявам безразборно, да се качвам по метли и да фуча... защото би трябвало да съм дълбоко наранен. А не съм. Тук толкова хора се упражниха на всякаква атака - и на групова, и на лична, през когнитивни или друго-сигнални форми. Не съм сляп и чудесно улавям сигналите, дори и през форум да са.

Не пиша никъде в мое написано, че "моите подходи" са универсални и че:

- всички хора задължително трябва да го направят, и ако не го направят са глупави, мързеливи или невежи.

- нито пиша че аз съм гениален откривател и вселенски мислител...

Такива неща не са написани, а усещането в някои четящи идва от собствения им прочит. А той е резултат от някои особености в психичните им защитни процеси и опита на поддържане на ПСИХОСТАЗА, в това число и в когнитивната им сфера. Но докато се поддържа такава форма на вътрешен баланс, завареното положение в него играе основната роля. И тогава идва в сила обобщението "защото ние, хората, така сме устроени". Имаше виц в тази посока - за скорпиона и богомолката - когато било нужно да направят нещо заедно, за да се спасят, било нужно взаимно договаряне че скорпиона няма да убива. Те се спасили, но веднага след това скорпиона я отровил с жилото си с "обяснителните  думи - "такава ми е природата"...

Всичко това е ясно и е елементарно. Но в природата на всеки е да може да постигне нещо отвъд нейните "записи". В природата на мозъка е да постигне нова форма на самоорганизация и по този начин да направи качествен скок в информационната си обработваща работа и оттам - отражение. И самият субект се превръща в изразител и проявител на тази "трансформация". Разбира се че всеки има начин да се самообясни и свали отговорността си като заяви - "така сме устроени", такива са "ни" импулсите, емоциите, чувствата или реакциите, ни движат, така както сме ги заварили, както сме ги приели и... просто това си е началото и края на вселената...

От друга страна - за така поставените описания на "границите' за хората сред тях всичко това е реалност и е напълно коректно. И не съм толкова сляп, нито тъп че да оспорвам как са нещата в завареното положение на природата, при положение че аз самият оттам съм тръгнал и също го нося в себе си, както е при всички други, дето "са така устроени". Нямам никакви обвинения, нито са ми нужни. Пиша че по пътя към промяна и трансформация на всичко заварено, се решават много от типичните конфликтности, характерни за етапа и отношението "така сме устроени". От друга страна, обаче, се появяват други "проблеми" и конфликти за решаване. Но пък - се отработва активното и осъзнато отношение към тях, заедно с опита и рутината и повишаващите се умения да се различават вътрешните процеси, да се изяснява вътрешната психична картина - НА КОЯТО ВСЕКИ ЕДИН ОТ НАС се явява ИЗВОРА НА БИТИЕТО МУ... Става въпрос за активно и осъзнато управляемо отношение на самия субект, към субектното си отражение спрямо битието.

На два пъти , в другата тема (за съзнанието) пуснах каквото намерих, защото се породи достатъчен мотив да проверя как са нещата отвъд личната ми концептуална работна схема. Защото в очите на няколко човека се оказа че тя била напълно погрешна. и понеже това не е изключено, когато се работи в посоката на личното поле, се наложи да видя как са нещата отвъд мненията на един или на друг, както и отвъд личното виждане или пречупване. Открих и някои свои грешки, но повечето от основните положения се оказаха адекватни. Не искам да кажа с това че 'другите грешат' , а аз съм прав.

Никой не е грешен, нито че "не е прав". Вече това го обясних в стъпителните си думи в този ми пост.

и накрая един цитат:

Не само "когато мисленето е насочено навътре' - а когато целия когнитивен капацитет е насочен с приоритет "навътре" - е самосъзнание. Когато същия капацитет се насочи "навътре" това рефлектира в обратна връзка към самото самосъзнание... Така се затваря в циклична взаимна рефлексия и резултата от нея в принципен смисъл реализира непрекъснато повишаване на самоорганизацията на цялото психично поле и се задействат и се предлага посока на повишаване на интеграционната осъзната работа по същото...

Цитата не е с думи на рамус. Цитата е от специалист и професионалист в психиатрията и клиничната психология, с клинична работа и хабилитации. Нито ми е познат, нито съм ми перефразирал написаното. Нямаше нужда да чета каквото и да било, за да изведа сам голяма част от нещата с които работя. Винаги предпочитам да изведа първо сам. И само когато са внимателно изведени и осмислени, или липсват данни, за да не правя произволни или предположителни запълвания, да намеря в социалното поле вече проверени такива данни или информация. Именно така - достигнах по собственото си извеждане за СИНТЕЗНИЯ ПРОИЗХОД НА СЪЗНАНИЕТО. Че то се явява комплексен резултат от комплексни невронни процеси. Че се явява израз на СИНЕРГИЯ в работата по обработката на информация, че е израз на качествен скок в отражението и поставя субекта на пътя на възможност за повишаване на нивото на тази появила се самоорганизираност. И че това е отговорност, която субекта поема към себе си, защото природата каквото е могла е направила. После - вече се поема щафетата от самия субект. ЗАЩОТО ТОВА природата го е направила ДА Е ВЪЗМОЖНО, но само дотам - й е възможно.

Ето защо, когато нещо ми е нужно, когато съм пред стена, когато има проблем решението му за рамус, е в границите на неговата собствена психична зона и той е единствения който може да я реши, да намери изход... В това аз съм длъжен да намеря изход, да намеря решение, да намеря съответствие и да продължа напред, без оглед на цената. Това за рамус е неговата вътрешна зона и неговата отговорност да продължи да я подрежда и повишава нивото й на комплексна синергетична работа. Нямам претенции към никой друг, освен себе си. И описвам как са нещата за мен самия. И да искам няма как да пиша за онова, което не съм, всичко написано е това, което съм, сред което живея и всичко написано отразява кой съм аз.

Рамус, въпросите ми бяха кратки и достатъчно ясни, особено за човек като теб -- с толкова големи интелектуални претенции. Но ето, виж колко много-много-многословно НЕ си ми отговорил на нито един от тях. Надявам се, че все пак ще направиш и това -- т. е. да ми отговориш. Защото дотук само...:balloons: :balloons::balloons:

Link to post
Share on other sites
  • Потребител
Преди 2 часа, Шпага said:

толкова големи интелектуални претенции.

Това е тенденциозно и най-малкото некоректно. Такова нещо не е изписано сред никои мои думи. Което означава че тенденциозното и преднамерено отношение към думите ми продължава с пълна сила и това не се променя вече три коментара подред. както и по другите теми, спрямо написаното от рамус. И няма как да се очаква това да се промени, защото авторката заявява своето вече формирано отношение и за нея това се оказва най-важното.

=============

Не е възможно да водя адекватна комуникация с хора които не четат. И очакват да четат само това, което им е нужно, както те си го разбират, каквото на тях им трябва.

Отговорите ми бяха повече от достатъчни. Не съм задължен да се вмествам с нуждата на всеки от "неговата подходяща форма, или смисъл, думички..." Не че не опитвам да го правя, НО НЕ СЪМ ЗАДЪЛЖЕН да го правя на всяка цена. Както и когато някой задава въпроси към рамус не е длъжен да се съобразява с това дали рамус иска или не иска, или очаква... И рамус му се налага по различни начини да си тълкува, да гледа контекст, да извежда - кой какъв въпрос, какво е имал предвид...

Написано е - чете, който може. Който не иска, или чел друго, или пък не му харесвало... си е негова работа и не е в зоната на проблемите в което и да е "написано'.

И особено - когато е налице липса на компетентност по дадени въпроси, е въпрос на лична интелигентност някой да си каже - "това не го разбирам и не е моя работа". И ако все пак му е интересно с нещо си - би опитал от "първи стъпки"... 

Редактирано от ramus
Link to post
Share on other sites
  • Потребител

Рамус, това, което си написал, се отнася с пълна сила за теб:

Цитирай

- когато е налице липса на компетентност по дадени въпроси, е въпрос на лична интелигентност някой да си каже - "това не го разбирам и не е моя работа".

Но накрая ще си позволя да изразя и личното си мнение:

Ти, Рамус, от доста време използваш ФОРУМ БГ НАУКА за отходно място на маниакалните си психо... изхвърляния. Но изглежда търпението на хората тук е безкрайно....

Link to post
Share on other sites
  • 1 year later...
  • Потребител
On 11.04.2018 г. at 21:46, Б. Киров said:

Мога, но не искам да ТИ обяснявам именно на теб.

Коаните са за разбиране на нещата които се подразбират и нещата, които се приемат за дадени първоначално. Както и дай боже да се погледне и зад тях, към зависимия произход. Той е уж условие, на което трябва да отговориш, но целта не е тази. Решенията може да са най различни, включително и да кажеш, че няма решение. Идеята е да се помогне на ученика да разбере, как работи съзнанието, да разбере как функционира логиката. Да се научи да се издърпва от блатото, като се дърпа сам за косата си.

Ученика е решил коана, когато разбере, защо аджеба учителя му я е казал тази дивотия. Когато се получи ефекта "ааа,  той затуй  ми я е казал тази тъпотия". Учителя не го интересува отговора, а дали се е получил ефекта "ааа..."

Когато бях дете, къщата ни я строиха известно време едни майстори. И като седнат да си почиват или да пият ракия, единия много често казваше, "Грешката е вярна", и другите почват да се смеят. Мислех си, абе вярно смешно е, как може хем да е грешка, хем да е вярна. Ама чак пък толкоз смешно, че да зациклят с месеци на този лаф. 

И както се казва минаха години, повече от четвърт век и изведнъж си припомних този израз и се пляснах по челото "ааа, те затуй са се смеели като изтървани и са повтаряли че грешката е вярна".

Значи съм решил коана.

Редактирано от mecho1
Link to post
Share on other sites

Напиши мнение

Може да публикувате сега и да се регистрирате по-късно. Ако вече имате акаунт, влезте от ТУК , за да публикувате.

Guest
Напиши ново мнение...

×   Pasted as rich text.   Paste as plain text instead

  Only 75 emoji are allowed.

×   Your link has been automatically embedded.   Display as a link instead

×   Your previous content has been restored.   Clear editor

×   You cannot paste images directly. Upload or insert images from URL.

Зареждане...
  • Подобни теми

    • От caress…
      Вся статья здесь: https://monocler.ru/kak-vzaimodeystvuyut-soznatelnoe-i-bessoznatelnoe/
      В статье «Погоня за радугой: бессознательная природа бытия», опубликованной в ноябре 2017 года во Frontiers of Psychology, приводится «революционное» утверждение о том, что на самом деле наши мысли и чувства не есть результат работы привычной логики, а являют собой производное быстрых бессознательных процессов, и что «сознание» не подразумевает исполнительной, причинной или контролирующей связи с любым из привычных нам психологических процессов, обычно приписываемых ему. Исследователи отмечают, что опыт сознания — это пассивное сопровождение бессознательных процессов «внутреннего вещания» и создание личного повествования.
      Проще говоря, мы не сознательно выбираем наши мысли или чувства — мы всего лишь осознаем их и встраиваем в собственную историю.
      Психоаналитики, опираясь на свой клинический опыт, говорят об этом уже целый век, но использование магнитно-резонансной томографии мозга во время сессий гипноза позволило привести еще несколько аргументов в пользу главенства бессознательных механизмов нашего мозга в формировании личности человека.
      Исследование организовали Дэвид Оукли, почетный профессор психологии университетского колледжа в Лондоне, и Питер Халлиган, профессор нейропсихологии из Университета Кардиффа в Уэльсе. Они использовали метод гипнотического воздействия, который применялся для лечения нейропсихологических и нейропсихиатрических расстройств, и параллельно вели регистрацию активности мозга испытуемых, чтобы проследить наличие сигналов между мозгом и телом.
      В результате экспериментов удалось выявить закономерность, показывающую, что в чрезвычайно суггестивных (внушаемых) состояниях люди могут менять свои убеждения, настроение и восприятие. К примеру, участники исследования поднимали руку, даже когда мозг не получал сознательный сигнал об этом, и это выглядело как непреднамеренное действие, а исследователям удавалось внушить испытуемым, что инопланетяне заставляли их делать это.
      В одном эксперименте исследователи записывали мозговую активность участников в трех ситуациях: когда они поднимали руку преднамеренно, когда она была поднята рычагом, и когда она двигалась в ответ на гипнотическое внушение о том, что его поднимает рычаг. Одни и те же области мозга были активны во время непроизвольного и предполагаемого «чуждого» движения, тогда как активность мозга для преднамеренного действия была иной. Таким образом, гипнотическое внушение можно рассматривать как средство передачи идеи или убеждения, которое, когда оно принято, способно изменять восприятие или поведение человека.
      The Conversation
      Ученые пришли к выводу, что наш мозг в меньшей степени создан для генерации выводов и заключений, а в большей — для распознавания того, что мы чувствуем. Авторы статьи отмечают, что «содержание сознания» не полностью происходит из «опыта сознания», а берет начало в «неосознаваемой деятельности мозга».
      Хорошо объясняет данное утверждение метафора радуги:
      Индивидуальное сознание подобно радуге, которая сопутствует физическим процессам в атмосфере, но не оказывает на них никакого влияния.
      Английский биолог и популяризатор науки Томас Генри Хаксли (Гексли) сравнивал сознательную часть психики с чем-то вроде парового гудка на поезде, сопровождающего работу двигателя, но не обладающего внутренним влиянием или контролем над ним (Хаксли, 1874).
      Таким образом, личная осознанность реальна, она присутствует одновременно с неосознаваемыми процессами жизнедеятельности нашего мозга (или психической сферы), но не является причинной и не оказывает никакого влияния на наши психологические процессы.
       
    • От ramus
      Създавам темата с няколко извадки. Този похват не е характерен за мен, но си имам свои съображения за него.
      Мотива за темата - е универсалното за всеки субект, влияние на неговите основни положения за света и себе си, проявяващи се като "убеждения". Както и значението на съдържанието на тази думичка, за всеки един пишещ, вкл. и в този форум, и тази тема.
      Интересно би било, ако коментиращите по темата се опитат да взимат под внимание СИНДРОМА "ДАНИНГ-КРЮГЕР"
      ========
      "...а)  Промяна на вярванията.
      Може би най-лесният път да се редуцира дисонанса между действие и вярване е просто да се промени вярването. Взема се решение, че да се лъже (в тази ситуация) е допустимо. Подобен вариант ще неутрализира всеки тип дисонанс. Ако вярването е фундаментално за индивида, този начин на  справяне би бил неефективен и засилващ психичния дискомфорт. Освен това базисните вярвания и атитюди са изключително стабилни и индивидите не могат да ги променят и пренебрегват лесно, особено, докато разчитат на тях да поддържат визията за реалността в релативно предсказуеми граници и организират мисленето и перцепцията им.
      Трябва да се отвори една скоба и да се поясни, че базовите вярвания са многокомпонентни структури (включващи емоционални, мисловни, поведенчески и соматични елементи), изграждат се  на ранните етапи от съзряването на Аза, детерминирани са от емоционално съдържание, без да са облечени в мисловен конструкт. Индивидът ги приема безусловно преди появата на интелекта, поради което те текат като аксиома и не подлежат на оспорване. Те също подлежат  на промяна чрез когнитивно реконструиране..."
      =========
      "...Когнитивна психология - Мислене
      1,Първобитното мислене. Една от предпоставките на мисловния процес на член от първобитното общество са колективните представи образи за предмети, животни, ситуации, съдържанието, на които се предава в неизменен вид от родители на деца. Първобитното мислене се базира на представи с ирационален характер, ражда решения, за които са присъщи нереалност и сходство. В него се зараждат елементи на когнитивно обосноваване и взимане на решения. Когнитивната обосновка има и социална значимост използва се за установяване на социален ред. 2,От друга страна стои творческото мислене. Основният му признак е свързан със създаването на нещо ново идея, образ, модел. Творчески мислещият човек може да направи всестранен анализ на дадените условия. Друг основен признак е многообразието от предположения. Също значим показател на творческото мислене е предвиждането на последствията от реализирането на взетите решения.
      3, Типично за съвременния (?! - бел. от рамус) човек е така нареченото критично мислене. Неговата същност се крие в сортирането на предположенията. Подреждат се по различен начин като пригодни, спорни, неподходящи. Критическата проверка се извършва като се сортират пригодните предположения отново и отново, докато не се открие най-целесъобразното.
      Намирането му зависи от редица условия. Първото е свързано с умението на човек да се освободи от прекаленото пристрастяване към своите идеи. Критичността от някои хора се възприема като синоним на дискредитиране, нелоялност и неуважение, а от други се оценява като израз на откритост към себе си.
      Необходимо е да се посочи, че в какъвто и вид да протича мисленето , винаги в основата му са налице някакви знания или елементи от знания. Изходна точка в мисловния процес е търсенето, но протичането му, доказателствеността му се основават на знания. Знанието е факт, то е въздухът на мисленето.
      Съществуват много разделения на видовете мислене, но основните мисловни активности се делят на два класа: понятийно и проблемно.
      Понятийното мислене е един от двата типа мисловни активности. Чрез него светът бива интерпретиран в термините на широк набор от понятия. Всяко понятие е съвкупност от признаци, фиксиращи същността на предметите и явленията. Веднъж формирано понятието може да се използва като готов блок в познавателната дейност и по такъв начин то става средство за по-нататъшно познание. Понятието е фрагмент на истино разбиране на дадена реалност в света, изкристализирало в опита на някакъв субект и използвано донякъде наготово в познавателната и практическа дейност на други индивиди. /Минчев, 2004 г./.
      Понятието е оправдано, когато е адекватно на реалностите в живота. От друга страна в опита на хората има много неистинни обобщения /предразсъдъци, заблуди, очаквания/. Част от тях Виготски нарича комплекси и псевдопонятия по отношение на детското мислене, но трябва да се знае, че те съставляват част от и от мисленето на възрастните. Житейските понятия се образуват спонтанно чрез непосредственото общуване във всекидневието.
      В проблемното мислене се открояват две последователни фази. Формулиране на проблема. Проблемът може да се определи като цел, която предстои да се постигне при дадени условия. От друга страна формулирането на проблема е по-сложната и по-творческа част от проблемното мислене. Тук могат да се споменат възгледите на Дж. Дюи за взаимоотношенията между проблем и проблемна ситуация. Той разглежда мисленето като отложено действие в отговор на съществуващи съмнения. Следователно всяко мислене предполага изследователски действия. Според Дюи изходната точка в проблемното мислене е проблемната ситуация, която от своя страна е част от по-широката среда на проблемните ситуации. Поставянето конкретно на един проблем е половин решение. Процесът на решаване се състои в намиране на способ, начин на преобразуване на условията, така че да се постигне зададената цел. Решаването на проблема изисква разнообразни мисловни техники.
      Най-общо могат да се посочат няколко такива техники:
      1.Метод но проби и грешки. Изследват се последователно всички хрумвания и се установява за всяко поотделно дали то води до целта.
      2.Хипотетико-дедуктивен метод. Съставя се систематичен набор от предположения, от тях по логичен път се извличат следствия, които се проверяват емпирично.
      3.Метод на инсайта. Субектът се подготвя стриктно, за да му хрумнат нови идеи.
      4. Метод на аналогията. Полагат се усилия една нова цел да се постигне по начин, подобен на вече решени задачи.
      5.Програмно-целеви метод. Сложния проблем се замества от серия по-прости проблеми.
      Мисленето е област, която се диагностицира сравнително трудно. Повечето от техниките подлежат на качествен, а не на количествен анализ. Голяма част от тестовете изследват и други два типа мислене: абстрактно-логично и конкретно-ситуативно. При хората се срещат и двата типа, като преобладава едното. Ще има патология, когато се среща само едното. Освен качеството на мисленето, е важно и дали то е достатъчно ефективно...."
      =============
      ...
      Мисленето е психично качество на личността, което определя индивидуалните способности в динамиката на психичните процеси, състояния и свойства.
      Анализът на мисленето показва, че поведението на хората е различно и пречупва през своята структура цялата психическа дейност на личността. От психологическата и личностната гледна точка мисленето стои в основата на различията между хората.
      Всеки човек със своето мислене носи в себе си специфична индивидуалностна изява, свой периметър на действие. Въпросът е не само какво мисли човек, но и по какъв начин го показва. Мисленето носи личностния отпечатък на индивида, ..."
      =====
      ЗНАЧЕНИЕТО И СИЛАТА НА УБЕЖДЕНИЯТА
      Коя е силата, която определя какво се опитваме и какво не се опитваме да постигнем в живота си? Тази сила са нашите убеждения – убедеността, на какво сме способни, кое е възможно и кое невъзможно и кои сме ние. Имали ли сте негативни очаквания за собствения си живот? Какви бяха резултатите? Много често хората обвиняват събитията за начина, по който се е стекъл животът им. И все пак онова, което наистина оформя живота ни , е значението, което придаваме на събитията.
      От убежденията ни зависи с какво ще бъде изпълнен животът ни. Винаги когато, ни се случи нещо, мозъкът ни задава два въпроса: болка или удоволствие ще донесе събитието? Какво трябва да се направи, за да се избегне болката и/или да се постигне удоволствие? Отговорът представлява обобщение на изградените убеждения за нещата, които водят до болка и до удоволствие. Въпреки, че тези „преки пътища“ ни позволяват да функционираме, те също така могат сериозно да ограничат живота ни. Някои хора например, са си направили извода, че са некомпетентни, защото се е случило да не постигнат нещо, а за съжаление генерализациите могат да се превърнат в самоизпълняващи се пророчества.
      Нищо в живота няма друг смисъл, освен онзи, който ние му отреждаме. Едно от чудесата на човешката природа е способността ни да придаваме на всяко събитие въодушевяващо или опустошаващо значение. Някои хора са взели болката от миналото и са решили: „Заради това никога повече няма да обичам или да бъда цялостен.“ Други са постигнали трансформацията, която по-позитивното тълкуване може да породи: „Тъй като с мен се отнасяха несправедливо, аз ще бъде по-чувствителен по отношение на себе си и на другите“. Независимо какво се случва, всички сме способни да създаваме смисъл, който ни дава сили. Трябва да умеем да революционизираме живота си, като създаваме нов смисъл за дадено минало преживяване. Убежденията имат силата да създават и да унищожават. Заради изумителното им влияние върху живота ни, трябва да разберем следните три неща:
      1. Повечето от нас не избират съзнателно в какво да вярват.
      2. Често вярванията ни почиват върху погрешна интерпретация на миналото.
      3. Щом веднъж възприемем дадено убеждение, ние сме склонни да го смятаме за непоклатимо и забравяме, че то е само една гледна точка.
      Убеждението не е повече от чувство на увереност в значението на нещо. Например, ако вярвате, че сте интелигентни, то това е нещо повече от идея – вие изпитвате увереност в интелигентността си. Откъде идва тази увереност? Ако вярвате в интелигентността си, например, вероятно сте имали преживявания – препратки, справяли сте се добре в училище, казвали са ви, че сте умни и тн. Обаче нашето  минало не е единственият източник на увереност. Ние можем да използваме въображението си, за да създадем препратки и увереност, относно нещата, с които дори още не сме се захванали.
      Можем да превърнем всяка идея в убеждение, стига да осигурим достатъчно препратки в нейна подкрепа.
      Убежденията ръководят цялото ни поведение. Докато някои влияят само върху един аспект от живота ни, други са по-всеобхватни. Например, конкретно убеждение като “ Иван е непочтен“  ще влияе единствено върху общуването ви с него, но убеждението „Хората са непочтени“ ще има последици далеч отвъд една-единствена връзка. Глобалните убеждения като това обикновено почиват върху някакво обобщение, направено отдавна при екстремни обстоятелства. Може напълно да сме забравили за случая, но подсъзнателно все още му позволяваме да ръководи решенията, които вземаме. Ефектът, който такива убеждения имат върху живота ни, е неограничен, но не е задължително да е негативен: променете едно глобално убеждение и ще промените всеки аспект на живота си към по-добро.
      Тук автоматично възниква въпроса, дали някои виждания имат по-голяма сила от други? Отговорът е: Абсолютно.
      Има три различни нива на увереност: мнение, вярване и убеждение.
      Мненията лесно се променят, тъй като почиват върху преходни възприятия.
      Вярванията са много по-силни, защото почиват върху много преживявания или върху преживявания, свързани с по-силна емоция. Все пак е възможно тази увереност да бъде подкопана чрез задаването на нови въпроси.
      Убеждението, от друга страна, е подкрепено от такъв емоционален интензитет, че човек се чувства не само сигурен, но дори може „да остане сляп“ за всякакви рационални доводи, ако някой оспори убежденията му.
      Убежденията могат да бъдат невероятно укрепващи или опустошаващи. Целта на убеждението, е да ни ръководи при вземането на решения, как да избегнем болката или да постигнем удоволствие по-бързо. Благодарение на убежденията не е необходимо всеки път да започваме от нулата при вземането на решения. Понякога в моментите на най-силен страх, болка или силни емоци ние търсим облекчение под формата на убеждение. Поради страстта, която предизвикват в нас, убежденията ни подтикват към действие. Известно е, че всички лични пробиви започват с промяна в убежденията.
      Как да заместите ограничаващите убеждения? Най-ефективният начин е да дестабилизирате старото си убеждение – да разклатите увереността си, като го подложите на съмнение..."
      ============
       
    • От Р. Теодосиев
      Автор: Зигмунд Фройд
      Обем: 288 стр.
      Формат в мм.: 145х215
      Издател: ИК "Колибри"

      Купи: http://book.nauka.bg/partnerbooks.php?ID=42180

      Анотация

      Психоанализата е метод за изследване на несъзнаваните мотиви на човешкото поведение, създаден от виенския лекар д-р Зигмунд Фройд (1856–1939). Клиничният опит, натрупан с прилагането на този метод, става основа за изграждането на една теория за ролята на несъзнаваните процеси в психичното функциониране, която самият Фройд нарича „метапсихология”. Сборникът „Психология на несъзнаваното” съдържа произведения, представящи основните понятия на метапсихологията. Читателят може да се запознае с възгледите на Фройд за принципите на функционирането на психиката, за ролята на нагоните, за нарцисизма и отношенията с обектите, за структурата на личността, за различията между неврозите и психозите, както и за защитните механизми като изтласкване и разцепване.
      Произведенията са подредени в хронологичен ред, което помага да се проследи развитието и изменението на психоаналитичните концепции. Включени са т.нар. „Трудове по метапсихология” – запазените пет глави от учебника по психоанализа, който Фройд замисля, но се отказва да напише. Освен това сборникът съдържа фундаментални теоретични произведения като „Въвеждане на нарцисизма”, „Отвъд принципа на удоволствието” – студията, обосноваваща приемането на нагон към смъртта, „Аз и То” – в която се представя за първи път теорията за структурата на психичния апарат, както и редица по-малки, но също така важни произведения.
      доц. д-р Никола Атанасов

      Автор

      Зигмунд Фройд (1856–1939), един от най-прославените учени на XX век, прекарва живота си като професор и психотерапевт във Виена, разработвайки теорията и практиката на психоанализата. Умира в изгнание в Лондон, където е принуден да емигрира след завладяването на Австрия от хитлеристка Германия.

      Купи: http://book.nauka.bg/partnerbooks.php?ID=42180

      Зигмунд Фройд – „Психология на несъзнаваното“

      Често сме чували изискването науката да се строи върху ясни и строго дефинирани научни понятия. В действителност никоя наука не започва от подобни дефиниции, дори и най-точната. Истинското начало на научната дейност е описанието на явления, които по-нататък се групират и подреждат в система. Още при описанието към материала неизбежно се прилагат някои абстрактни идеи, почерпани отнякъде, съвсем не единствено от новия опит. Още по-незаменими са тези идеи – бъдещите основни понятия на науката – при по-нататъшната преобработка на материала. Отначало те трябва да притежават известна неопределеност; не може и да се говори за ясно очертаване на съдържанието им. Докато са в това състояние, ние се информираме за значението им чрез многократно позоваване на емпиричния материал, от който на пръв поглед произтичат, но който всъщност им е подчинен. Строго погледнато, те представляват конвенция, но главното е, че не се избират произволно, а се определят от съществени връзки с емпиричния материал, за които ни се струва, че се догаждаме, преди още да сме ги видели и доказали. Едва след по-задълбочено изучаване на съответната област може да се определят по-точно и основните й научни понятия и постепенно да се изменят така, че да добият широко приложение, без да съдържат про тиворечия. Тогава вече настъпва моментът те да се по ставят в рамките на дефиниции. Прогресът на познание то обаче не търпи и закостенелите дефиниции. Както блестящо показва примерът на физиката, определените чрез дефиниции „основни понятия“ също изменят непрекъснато съдържанието си.
      Такова конвенционално, засега твърде смътно основно понятие, от което обаче не можем да се лишим в психологията, е нагонът. Нека се опитаме да го изпълним със съдържание от различни посоки.
      Най-напред от страна на физиологията. Тя ни дава понятията дразнител и рефлексна схема, според които по стъпилият отвън върху живата тъкан (нервната субстанция) дразнител се отстранява чрез насочен навън двигателен акт. Този акт е целесъобразен с това, че прекратява дразненето върху субстанцията, извежда я извън обсега на дразнителя.
      Какво е отношението между нагон и дразнител? Нищо не ни пречи да подведем понятието „нагон“ под понятието „дразнител“: нагонът е дразнител на психиката. Но веднага ще срещнем възражение срещу това приравняване. Очевидно за психиката има и други дразнители освен нагоните, такива, които много повече приличат на физиологичните. Например когато силна светлина пада върху окото, това не е нагонен дразнител; такъв обаче е налице, когато почувстваме изсъхването на лигавицата на устата или започващото разяждане на стомашната лигавица.
      Сега вече имаме материал за разграничаване на нагонния дразнител от другия (физиологичен) дразнител, който въздейства върху психиката. Първо: нагонният дразнител произлиза не от външния свят, а от вътрешността на самия организъм. Поради това той по друг начин влияе върху психиката и изисква други действия за отстраняването си. Освен това ще имаме всичко съществено за дразнителя, ако приемем, че той действа като еднократен тласък; в такъв случай той може да се отстрани чрез ед нократно целесъобразно действие, прототип на което е физическото бягство от източника на дразнителя. Разбира се, тези тласъци може да се повтарят и сумират, но това с нищо не изменя схващането за процеса и условията на отстраняването на дразнителя. Нагонът обаче никога не действа като моментна, а винаги като постоянна сила. Тъй като атакува не отвън, а от вътрешността на тялото, бягството от него е невъзможно. По-добре ще е да наречем нагонния дразнител „потребност“; онова, което отстранява потребността, е задоволяването. То се постига само чрез целесъобразна (адекватна) промяна на вътрешния източник на дразнението.
      Да се поставим на мястото на едно почти напълно безпомощно, още неориентирано в света живо същество, възприемащо дразнители чрез нервната си субстанция. Скоро то ще направи едно първо разграничение и ще добие първа ориентация. От една страна – ще усеща дразнители, от които може да се изплъзне чрез мускулно действие (бягство), тях то ще отнесе към външния свят; от друга страна – дразнители, срещу които такова действие е безполезно, които въпреки него запазват постоянния си натиск; тези дразнители са признаци за вътрешен свят, доказателство за нагонни потребности. По този начин приемащата субстанция на живото същество ще получи в ефективността на мускулната дейност една опора за разграничаването на„вън“ и „вътре“.
      И така същността на нагона най-напред виждаме в основните му черти – произхода му от дразнители във вътрешността на организма и проявяването му като постоянна сила – и от тях извеждаме една следваща негова черта: невъзможността да му се противодейства с бягство. Но в хода на тези разсъждения би трябвало да ни е направило впечатление нещо, което изисква нова отстъпка. Към материала на нашето наблюдение ние подхождаме не само с известни конвенции под формата на основни понятия, а си служим и с някои сложни предпоставки, ръководещи ни при осмислянето на психологическите явления.
      Най-важната от тях вече посочихме, остава само изрично да я подчертаем. Тя е от биологично естество, работи с понятието „тенденция“ (евентуално „целесъобразност“) и гласи: Нервната система е апарат, който има функцията да отстранява постъпващите дразнители, да ги свежда до възможно най-ниското равнище или, ако е възможно, изобщо да се изолира от тях. Засега нека не се смущаваме от неопределеността на тази идея и нека припишем на нервната система – най-общо казано – задачата да се справя с дразнителите. При това положение виждаме колко много се усложнява простата физиологична схема на рефлекса от въвеждането на нагона. Външните дразнители поставят само една задача – изплъзването от тях; това става чрез мускулни движения, едно от които най-сетне постига целта и се превръща в наследствена диспозиция. Възникващите във вътрешността на организма нагонни дразнители не може да се отстранят чрез този механизъм. Те поставят много по-високи изисквания към нервната система, подтикват я към сложни, взаимосвързани действия, които така променят външния свят, че да предложи на вътрешния дразнител задоволяване, и най-вече я принуждават да се откаже от идеалната си цел да се изолира от дразнителите, тъй като поддържат неизбежен и постоянен приток на дразнения. Бихме могли следователно да заключим, че те, нагоните, а не външните дразнители, са истинските двигатели на напредъка, довели безкрайно работоспособната нервна си стема до сегашното й ниво на развитие. Разбира се, нищо не ни пречи да приемем, че самите нагони, поне отчасти, са отражение на външни въздействия, променяли живата субстанция в хода на филогенезата.
      Когато след това установим, че дейността и на най-високоразвитите душевни апарати се подчинява на принципа на удоволствието, т.е. регулира се автоматично чрез усещания от диапазона „удоволствие – неудоволствие“, трудно можем да отклоним заключението, че тези усещания отразяват начина, по който се преодоляват дразнителите – несъмнено в такъв смисъл, че усещането за неудоволствие е свързано с увеличаването, а за удоволствие – с намаляването на дразненията. Но нека имаме предвид голямата неопределеност на това допускане, докато ни се удаде да разкрием естеството на връзката между удоволствие/неудоволствие и колебанията на въздействащите върху психиката дразнители. Несъмнено тук са възможни многообразни и не съвсем елементарни връзки.
      Ако насочим вниманието си към разглеждане на душевния живот, от биологична страна нагонът ще ни се стори гранично понятие между душевното и соматичното, психична репрезентация на дразнителите, които произхождат от вътрешността на тялото и достигат душата, мярка за работата, която се изисква от душата вследствие на нейната свързаност с телесното.
      Сега бихме могли да обсъдим някои термини, използвани във връзка с понятието „нагон“, като „натиск“, „цел“, „обект“, „източник на нагона“. Под натиск на един нагон разбираме неговия двигателен момент, сумата на силата му или мярката на изискваната от него работа. Натискът е общо свойство на нагоните, дори тяхна същност. Всеки нагон представлява активност; когато небрежно говорим за пасивни нагони, това не може да означава нищо друго освен нагони с пасивна цел.
      Целта на нагона винаги е задоволяването, което може да се постигне само чрез прекратяване на дразнението в нагонния източник. Но ако крайната цел за всички нагони е една и съща, то към нея може да водят различни пътища, така че един нагон би могъл да има разнообразни по-близки или междинни цели, които да се комбинират или взаимозаменят. Опитът ни позволява също да говорим за нагони с потисната цел по отношение на процеси, които се доближават до задоволяването на нагона, но биват потиснати или отклонени. Може да се приеме, че те са свързани с частично задоволяване.
      Обектът на нагона е онова, чрез което той постига целта си. Той е най-променливото в нагона; връзката му с него не е изначална, а е резултат единствено от годността му да способства за задоволяването. Обектът не е непременно чужд предмет, а би могъл да бъде и част от собственото тяло. В хода на нагонните превръщания той може многократно да се променя; това изместване на нагона изпълнява особено важни функции. Случва се един и същи обект да задоволява едновременно няколко нагона – преплитане на нагони, както го нарича Алфред Адлер. Тясното обвързване на нагона с един обект се определя като фиксация. Често тя се осъществява в много ранни периоди от развитието на нагона и слага край на неговата подвижност, като силно се съпротивлява на откъсването му от обекта.
      Под източник на нагона се разбира онзи соматичен процес в даден орган или част от тялото, чието дразнение е представено в душевния живот чрез нагона. Не се знае дали този процес винаги има химична природа, или може да е проява на освобождаването от други, например механични сили. Изучаването на нагонните източници не спада към психологията; макар че произходът от соматичен източник е решаващото за нагона, в душевния живот ние го познаваме единствено чрез целите му.
      За целите на психологичното изследване не е необходимо да се знаят точно източниците на нагона. В някои случаи въз основа на целите може да се направи сигурно заключение за източниците.
      Трябва ли да приемем, че отделните нагони, произлизащи от телесното и въздействащи върху душевното, се характеризират с различни качества и поради това имат качествено различни прояви в душевния живот? Това изглежда неоснователно; достатъчно е по-простото допускане, че всички нагони са качествено еднакви и въздействието им се определя само от размера на възбудата, която носят, може би и от някои функции на това количество. Различията между психичните прояви на отделните нагони са обясними с различните им източници. Но едва по-късно, в друг контекст ще можем да изясним значението на проблема за качеството на нагона.
      Колко и какви нагони можем да постулираме? Тук очевидно има голям простор за субективизъм. Няма да имаме нищо против, ако някой въведе в употреба понятия като нагон към игра, към разрушение или общуване там, където предметът го изисква и ограниченията на психологичния анализ го допускат.
      Но не бива да отминаваме въпроса, дали тези, от една страна, толкова специализирани нагонни мотиви не позволяват по-нататъшно разлагане по посока към нагонните източници, тъй че само неразложимите повече първични нагони да претендират за някакво значение.
      Аз предложих да разграничим две групи такива първични нагони – азови, или себесъхранителни, и сексуални. Но тази класификация няма значението на необходима предпоставка, както например допускането за биологична тенденция на душевния апарат (виж по-горе); тя е просто помощна конструкция, предназначена да се използва дотогава, докато е полезна, и заместването й с друга няма да промени съществено резултатите от нашата описателна и класификаторна работа. Тя се породи в хода на развитието на психоанализата, чийто първи обект бяха психоневрозите, по-точно онази група от тях, която се нарича „преносни неврози“ (хистерията и психоневрозата); при работата над тях се стигна до схващането, че те винаги се коренят в конфликт между сексуалните потребности и тези на Аза. Възможно е обаче задълбоченото изучаване на другите невротични заболявания (най-вече на нарцистичните психоневрози – шизофрениите) да наложи промяна на тази формула и друго групиране на първичните нагони. Но засега не познаваме новата формула и още не сме се натъкнали на аргумент срещу противопоставянето на азови и сексуални нагони.
      Аз поначало се съмнявам, че е възможно работата с психологичен материал да даде съществени данни за разграничаването и класифицирането на нагоните. За целите на тази работа по-скоро ми се струва нужно да се подходи към материала с определени допускания за нагонния живот, които по възможност да се почерпят от друга област и да се пренесат върху психологията. В това отношение приносът на биологията безспорно не противоречи на разграничаването между азови и сексуални нагони. Биологията учи, че сексуалността се различава от останалите функции на индивида, тъй като целите й излизат извън него и имат за съдържание създаването на нови индивиди, т.е. съхраняването на вида. Освен това тя ни демонстрира две равноправни схващания за отношението между Аза и сексуалността; според първото индивидът е основното и сексуалността е едно от неговите занимания, сексуалното задоволяване – една от потребностите му, а според второто той е временен, смъртен придатък към една в известен смисъл безсмъртна зародишна плазма, поверена му от поколението. Разбирането, че сексуалните функции се различават от останалите процеси в организма по своя особен химизъм, представлява, доколкото знам, и едно от основните положения на биологичните изследвания на Ерлих.
      Тъй като изучаването на нагонния живот чрез съзнанието поставя почти непреодолими трудности, психоаналитичното изследване на душевните разстройства си остава главният източник на нашите познания. Но в съответствие с развитието си, психоанализата досега можа да ни даде донякъде задоволителни сведения само за сексуалните нагони, защото тъкмо тях успя да наблюдава като в изолиран вид при психоневрозите. Пренасянето на психоанализата върху другите невротични заболявания несъмнено ще сложи началото на опознаването на азовите нагони, макар че изглежда нереалистично в тази област да се очакват също толкова благоприятни за на блюдението условия.
      Относно общата характеристика на сексуалните нагони може да се каже следното: те са многобройни, имат разнообразни органични източници, първоначално действат независимо един от друг и едва на един късен етап претърпяват повече или по-малко хармоничен синтез. Целта на всеки от тях е физическата наслада, чак след синтеза те започват да служат на размножителната функция, с което явно се обособяват като сексуални нагони. При първата си поява те се опират на себесъхранителните нагони, от които постепенно се откъсват, а в търсенето на обект следват пътищата, които им сочат азовите нагони. Част от тях за цял живот остават свързани с азовите нагони и им придават либидни компоненти, които при нормално функциониране лесно може да не бъдат забелязани и едва при заболяване се разкриват ясно. Отличават се с големите си възможности за взаимозаместване и лесна промяна на обекта. Поради тези си качества те са способни на действия, които значително се отклоняват от първоначалните им цели (сублимация).

      Купи: http://book.nauka.bg/partnerbooks.php?ID=42180

  • Теми

  • Последно разглеждащи   0 Потребители

    No registered users viewing this page.

За нас

Вече 15 години "Форум Наука" е онлайн и поддържа научни, исторически и любопитни дискусии с учени, експерти, любители, учители и ученици.

 

За контакти:

×
×
  • Create New...