Отиди на
Форум "Наука"

статия - "Теорията на ципа", или защо светът отказва да мисли критично"


Recommended Posts

  • Потребител
webcafe.bg
 

Теорията на ципа, или защо светът отказва да мисли критично

"Незнанието ни е отрезвяващо и безкрайно", казва философърт Карл Попър. "С всяка стъпка напред и с всеки проблем, който решим, не просто откриваме нови и нерешени проблеми, но откриваме, че там, където сме вярвали, че стъпваме на твърд и сигурен терен, всичко всъщност е неясно и в състояние на постоянна промяна".

Ако светът е пълен с предизвикателства и хора с неограничено незнание, не е изненадващо, че за Попър "няма крайни източници на познанието". Можем само да се надяваме, че ще откриваме и елиминираме грешките, като си позволяваме критика на теориите на другите, както и другите ще имат право да критикуват собствените ни теории.

Попър пише тези редове много преди епохата на социалните мрежи и съвременната атака срещу критичното мислене в университетите.

Днес всеки, който би искал да елиминира критиките срещу собствените си възгледи, споделя безкрайни мнения, базирани единствено на чувства - но не и на познания.

Това торпилира дебата по най-важните проблеми на нашето време. Попър щеше да бъде ужасен, ако можеше да види какво се случва.

В книгата си "Илюзията за знанието" когнитивните изследователи Стивън Сломан и Филип Фернбах правят няколко теста, които експериментират върху "миража за разбирането".

Изводите им потвърждават мащабната пропаст между собственото усещане за информираност на една личност и реалния обхват на знанията й.

Участниците в един от експериментите трябва да попълнят въпросник, който започва със следното питане: "По скалата от 1 до 7 - колко добре бихте описали разбирането си за принципа на работа на ципа?".

Следват уточняващи въпроси като "Как работи ципът?" и "Опишете възможно най-подробно всички стъпки, които са ангажирани при закопчаването на един цип". Разривът между оценката от първия въпрос и реалните познания, нужни за обяснението на останалите въпроси, е впечатляващ.

Оказва се, че в опита си да обяснят един елементарен механизъм, хората просто не знаят какво да кажат.

Какво остава, когато са засегнати проблеми от националната икономика, данъчната политика, здравеопазването или конфликтни теми на науката като климатичните промени?

Изследователите прилагат същата процедура върху участниците в теста, като ги молят да оценят от 1 до 7 разбирането им по въпроса за плоския данък. Следват въпроси, които ги приканват да изброят ефектите, до които може да доведе данъчната система с пропорционално облагане. Отново следва сблъсък с реалността, когато хората са изправени пред ситуация да обяснят онова, което вярват, че знаят.

В няколко изследвания, при които участниците са помолени да разсъждават по даден проблем, а не да го обяснят, резултатите се оказват по-различни.

Сломан и Фернбах пишат: "Обикновено когато хората размишляват за собствената си позиция по даден въпрос, те се замислят ЗАЩО вярват в дадени убеждение и след това генерират аргументи в подкрепа на съответната позиция. Не се ангажират в причинно-следствено обяснение".

Красотата на търсенето на причини и следствия е в това, че този процес вади обясняващия извън собствената му система на убеждения.

Колкото и да е странно - все по-малко световни университети обучават студентите си в изкуството на критичното мислене чрез причинно-следствени обяснения.

В анализ на "Уол стрийт джърнъл" за някои от най-престижните водещи университети в САЩ се казва, че "резултатите от тестовете показват, че средният завършващ студент показва малко или никакво подобрение в критичното си мислене в края на 4-годишния си период на обучение".

"В повече от половината висши училища най-малко 1/3 от студентите в горните курсове се оказват неспособни да формулират свързан аргумент, да оценят качеството на доказателствата в даден документ или да разтълкуват данни от таблица", се посочва още в анализа.

Причината за този феномен, според икономиста Бари Браунстийн, се крие в това, че съвременните университети приоритизират мненията, базиращи се на емоции, над всичко останало.

Много бързо се отдалечаваме от идеята на Попър за "отвореното общество" към общество, в което гражданите отказват да приемат причинните обяснения и последиците от политическите действия, защото те не им харесват, коментира той.

Обществото, в което грешките се преодоляват чрез обсъждане на различни гледни точки и експертни мнения, се трансформира в общество, в което "прогресът не е свързан с разбирането на другите, а с разрушаването на структурите, които другите защитават".

Това е светогледът на конфликтния теоретик, за когото "повечето обществени проблеми не са предизвикани от грешки или сложност на материята, а от злоба и потисничество", коментира Брукс.

"Според тази гледна точка, могъщото малцинство потиска всички останали. Решението за справяне с несигурността и страданията изглежда просто и ясно: Да победим могъщите. Страстта е по-важна от разума, защото потистнатите маси трябва да се мобилизират и да атакуват барикадите", описва той ситуацията.

Вярващите в този светоглед смятат, че дебатът е контрапродуктивен, защото разсейва страстта и всява объркване. Конфликтните идеи не целят да информират, те целят да предоставят защита срещу "потисничеството".

Колкото по-разпространена е тази философия, толкова повече се увеличава поляризацията и раздробяването. Идеите, с които човек не е съгласен, не трябва да се опровергаят с логични аргументи. Те трябва да се смачкат - защото онези, които ги проповядват, са мотивирани от зли намерения.

Ефектът от тази ценностна система се наблюдава в комбинирането на т.нар. "синдром на снежинките" сред младото поколение с ирационалното поведение на линчуващата тълпа.

Вероятно не сте чували за покойната писателка Одри Лорд, но тя е известна като икона на поколението "чувствата са по-важни от разума".

Като борец срещу каноните на западната цивилизация, тя пише: "Инструментите на господаря никога няма да разглобят господарската къща". Тя смята, че "истинското познание и устойчивото действие произлизат от емоциите ни", а "усещането за собствената правота е първата и най-ярка пътеводна светлина към всяко разбиране".

Ако смятате, че тази антирационална реторика е по-скоро маргинално явление, не бъдете толкова сигурни. В Университета в Пенсилвания наскоро студенти от Департамента по английска литература свалиха портрет на Шекспир и го замениха с разпечатана снимка на Лорд.

Вместо да дава глас на потиснатите, тя дава глас на онези, които смятат, че чувствата и учението са взаимозаменяеми понятия.

В изследването си Сломан и Фернбах пишат: "Не можете да оценявате последиците от една политика само според това какво чувствате по темата. Да накараме хората да мислят отвъд собствения си интерес и личния си опит може да се окаже необходимата стъпка за ограничаване на безразсъдството и поляризацията".

Все пак колко дълго би оцеляла свободата в общество, чиито граждани отказват да признаят каквото и да било отвъд собствените си емоции?

===================

смисъла на четивото е да провокира замисляне... (евентуално).

Казусите, които статията засяга не се разпростират единствено и само сред младото поколение, а същите са характерни и за дискутиращите и пишещите този сайт. Примерите са навсякъде, като са особено подчертани в тематики, които са извън заучения тясно специализиран начин на виждане спрямо определена научна дисциплина и касае общия житейски мироглед, позиции, предубеждения и отношение на пишещия, като човешка личност. А липсата на лично критично отношение към собствените позиции, техните корени, възникване, значения, влияние на социални фактори и вмешателства, избори с критерии от типа "бързо, лесно и удобно...", всичко това издава влиянието и значението на ирационалността, дори и там, където се говори и декларира точно обратното.

Link to post
Share on other sites
  • Мнения 174
  • Създадено
  • Последно мнение

ПОТРЕБИТЕЛИ С НАЙ-МНОГО ОТГОВОРИ

ПОТРЕБИТЕЛИ С НАЙ-МНОГО ОТГОВОРИ

Популярни мнения

А откъде знаеш, че такава съществува, щом според теб тя е само идеал?! Фундаментален проблем с обективността няма, защото възприятието е естествено обектно ориентирано. Проблем може да съществува

... Всъщност умозаключенията в статията се основават на поредица от методологични грешки. По дадения пример с ципа, ако хората оценяват положително своята способност или компетентност по дад

Бих определил метода използван от Р. Якобсон за това изречение като "семантична триангулация". Триангулация, като е известно, е геометричен метод при който разстоянието до дадена точка /нереферирана/

Posted Images

  • Потребители
Преди 2 часа, ramus said:
смисъла на четивото е да провокира замисляне... (евентуално).

 

Казусите, които статията засяга не се разпростират единствено и само сред младото поколение, а същите са характерни и за дискутиращите и пишещите този сайт. Примерите са навсякъде, като са особено подчертани в тематики, които са извън заучения тясно специализиран начин на виждане спрямо определена научна дисциплина и касае общия житейски мироглед, позиции, предубеждения и отношение на пишещия, като човешка личност. А липсата на лично критично отношение към собствените позиции, техните корени, възникване, значения, влияние на социални фактори и вмешателства, избори с критерии от типа "бързо, лесно и удобно...", всичко това издава влиянието и значението на ирационалността, дори и там, където се говори и декларира точно обратното.

Работата на студентите е да учат, а не да критикуват, защото все още не са способни на това. Всеки уважаващ себе си университетски преподавател ще залепи двойка на студент, който на изпит аргументира научен въпрос чрез вметката "според мен..". А работата на Попър и на неговите политически обожатели не би трябвало да включва задължението да се пробутва безпомощен агностицизъм като всеобщо правило. Твърдият и "сигурен терен" на Попър се основава на личен агностицизъм.:bigwink:

А работата на Рамус е, преди да се вдъхнови от всяка вестникарска глупост, само защото подхожда на неговите предубеждения, да прочете коментарите, които в случая са адекватни.

Цитирай

...но откриваме, че там, където сме вярвали, че стъпваме на твърд и сигурен терен, всичко всъщност е неясно и в състояние на постоянна промяна"

Защото му е изгодно за бръщолевенията, с които е залял литературата, затова такива нелепости ги ръси Карл Попър. Обратно, в науката има твърд и сигурен терен, върху който да стъпиш, когато си градиш тезите. Вземи, да речем абсолютните истини на физиката, нейните дефиниции, или основните закони на логиката, като това, че даден обект е равен сам на себе си. 

Фалшива е загрижеността на WSJ за критичното мислене при децата в колежите. Напротив, WSJ много даже се радват, че е занижено критичното мислене в унивеситетите, защото, ако не беше занижено, такива като Попър нямаше да ги свърти из коридорите на академията, камо ли да стигнат до учебните заведения. 

Falsifiability било критерият за научност. Напротив, не само, че не е, защото сам въпросният критерий не издържа собствения си тест -- ако беше научен критерий, то той, съгласно собствената си доктрина, трябваше да е falsifiable, но ако е falsifiable, то той нямаше как да играе ролята на универсален критерий, за какъвто ни го пробутва Попър -- но даже там, където Попър си е внушил, че ни го демонстрира, теорията която според Попър била фалшифицируема, следователно била научна теория, просто не е налице, защото сама отрича себе си, преди даже да решим да прилагаме каквито и да са критерии върху нея, Нищото, което отрича само себе си излиза според критерия на Попър, че има качества на наука. Е, не, глупостта не става нещо разумно, ако ѝ приложиш критерий и Попър непременно трябва да си го запише това на челото, преди да реши да ни баламосва, че, видиш ли, ``всичко всъщност е неясно и в състояние на постоянна промяна''. Не, не е неясно, че има категорично доказуеми глупости, като тъкмо-що коментираната, които никога няма да се превърнат в нещо умно колкото и пъти да ги повториш, нежели да съчиниш одиозни критерии, за да обосноваваш, че безсмисленото има смисъл.

Тъй че, при WSJ се е получило -- напънала се планината и родила мишка. Уол Стрийт Джърнъл (или, там, който е направил анализа за критичното мислене при студентите) се опиянява от своята безгрешност и снизходително поучава, защото някак му се струва, че щом Карл Попър го е казал, то стъпва на ``твърд и сигурен терен''.

Пред вид горното обаче, няма да е зле, преди да понтифицират, въпросните анализатори да вземат да потърсят къде се е скрило собственото им критично мислене и дали мисловният терен, на който са стъпили всъщност не прилича повече на интелектуално блато, преди да тръгнат от колеж на колеж и те да досаждат на изтерзаните колежани, на които до тук им е дошло от фалшиво индоктриниране. Децата не са малки роботчета, за каквито ги имат пишман-учителите им, а са човешки същества с когнитивни способности и, кой знае, тъкмо институционалната тъпота, която ги облива и с която трябва да се съобразяват, може би е онова, което ги прави инертни и незаинтересовани. Можеш ли да им се сърдиш? И на мен някой да ми седи на главата и да ме принуждава да му слушам тъпизмите, и аз ще зяпам през прозореца, за да разсея досадата.

https://www.webcafe.bg/id_1046837479_Teoriyata_na_tsipa_ili_zashto_svetat_otkazva_da_misli_kritichno

 

Link to post
Share on other sites
  • Потребител
On 4/8/2018 at 13:27, Incorrectus said:

Работата на студентите е да учат, а не да критикуват, защото все още не са способни на това. Всеки уважаващ себе си университетски преподавател ще залепи двойка на студент, който на изпит аргументира научен въпрос чрез вметката "според мен..".

On 4/8/2018 at 13:27, Incorrectus said:

А работата на Рамус е,

Г-не,

Никой, никъде няма да спре да се пишат подобни глупости като тия - поради един обикновен и стандартен плурализъм. Понякога обаче, като чета нещо усещането ми е, че сякаш съм се докоснал до повръщано или изходено от някого. Единствената полезност на това е за да се ползват за допълване към симптоматиката и повишаване точността на диагноза. И то - от точните специалисти, с точно определена цел... При всички останали случаи, подобни "излияния" са "остатъчна маса", плод на проблеми с асимилацията и усвояването й. И с определено подчертана неприятна миризма...

Почти няма тема в която да не се упражните словесно да повръщате или дефекирате след думите ми, като го прикривате с идеята колко сте забавен. 

Палячовщината и надутия  претенциозен тон на съдия, директор и автократ едновременно вероятно ви изглеждат забавни. А те са само жалки... Дори си нямате на идея колко, но няма и как да имате. :) няма как...

При друг случай бих казал, че е тъжно когато е налице толкова значим дефицит и винаги е малко смешно, когато сакат човек се прави на палячо, защото не му е възможно да участва в неща, за които той самия не му е отредено от природата... ОТ природата!!! Просто - съдба. Идеята да я понесете с достойнство ви е напълно чужда, но това е част от симптоматиката на "заболяването"... и на компенсациите си.

Редактирано от ramus
Link to post
Share on other sites
  • Потребители
Преди 2 часа, ramus said:

Никой, никъде няма да спре да се пишат подобни глупости...

Глупост е да цитираш мнение на опонент, а да коментираш не неговия текст, а неговата личност. А безпомощност и пълна импотентност в хуманитаристиката е да коментираш с клозетна словесност, "повръщано", "изходено...". Сефте!

Казах, с други думи, че се захласвате от наивни "истини". Студентът има задължение да знае библиография, а критика на библиография има задължение да прави професорът. За това ставаше въпрос.

Човешката наука се случва в университетите, където се изучава класическото наследство. Знанието не е случайност, която връхлита всякой самовлюбен нарцис в паузите между почесванията и случайните мисли. Науката не е положително мислене, а е деструкция, драстичен безмилостен анализ на действителността и памет за вечните ценности, които се изучават. А паметта е основна форма, в която съществува съзнанието като чиста същност на възприетото, което също подлежи на изучаване щом е чиста същност.

Цитирай

Почти няма тема в която да не се упражните словесно да повръщате или дефекирате след думите ми, като го прикривате с идеята колко сте забавен. 

От ръкоплескание файда няма. Целта е да се дискутира, а не да се правят овации на Рамус. Утешение търсете другаде.

 

Link to post
Share on other sites
  • Потребител

Вие толкова сте се захласнали че нямате идея в кой раздел пишете. Като говорите за нарцистични разстройства само да ви дам примерите:

Преди 13 часа, Incorrectus said:

Глупост е да .

А безпомощност и пълна импотентност в хуманитаристиката е

Казах, че

Студентът има задължение да знае библиография, а критика на библиография има задължение да прави професорът.

Човешката наука се случва в университетите, където се изучава класическото наследство.

Знанието не е случайност, която

Науката не е положително мислене, а е деструкция, 

А паметта е

Целта е да се дискутира,

Това са типични поредици от самовлюбен захласнат нарцис с идеята колко е велик говорител от партийно събрание. И който се изживява на защитник на знанието, науката, паметта... На съдия, автократ за да пише кое какво било, как трябвало да бъде, кое какво означавало, кой какви задължения и права имал... :) Сбъркали сте "огледалото" и шарада става твърде явен. 

Преди 13 часа, Incorrectus said:

Глупост е да цитираш мнение на опонент

вие не сте никакъв опонент, защото вие не сте в състояние да водите дискусия с мен. Горезаявеното е с тон и изразен уклон, който няма нищо общо с каквато и да е дискусионност. Това, което реализирате тук е сбърканата ви представа за думичката, като дори е лицемерие, защото под предлог и мимикрия че ставало въпрос за дискусия, си поднасяте личните си директорски и менторски схващания , от "на баба ми времето" и които не интересуват никого извън кръчмарския моабет.

Нямате нито компетенция, нито познанията, нито разбирането за темата по която се предлага. По този начин коментарите ви не ме интересуват и дискусия няма. Продължавате да ползвате думите ми навсякъде из форума в стремежа си да изхождате и повръщате онова, което не можете да асимилирате и в опит да си прокарвате личните си консерви като прясна и питателна и пълноценна храна. Пък тя ви е само лично-ценна. Отгоре на всичко - ви предизвиква "разстройство", но продължавате да си я тикате като важна и нужна някому. 

Това че всеки може да пише нещо си, щото това било негово 'мнение' ... а без каквато и да е компетенция, само защото си той имал нещо си предвид и пред огледалото си играел важната роля на "всичколог, с философски очила от рогова стара рамка и пожълтели от времето "стъкла"". Вижте колко други хора прочетоха, а някой си изригнал щото... нещо си, той имал мнение. И бакалина и краварката имат мнения, но дали темата има нещо общо с мнението и отношението на всеки по нещо си...

Понеже имате ясно изразено отношение към теориите на някой си ПОПЪР да ви обърна внимание че в горния текст някой се е упражнил само с него, като опит за авторово въведение и малко нескопосан опит за ананалогия в статията. Но в нея акцентът е за съвсем друго позоваване, на материали от други изследователи, друго изследване - които именно се предлагта да се дискутира и се подават като обща популярна информация. Прочита ви е стигнал само до споменаването на някой си Попър и следва обикновена и простовата реактивност, съшита някак си със заучени, маниерни и клиширани словосъчетания. И реагираното е извело наяве един доста личен продукт, нямащ никакво отношение към дискутиране.

Отгоре на всичко - Нарцистичния крещи и сочи подбрания според него образ с повторението на рефрена "ето го нарциса"... И сам излагате на показ дефицита си на каквото и да било отношение към психонауките, които обаче сте с претенцията че сте "разбирач". Жалка картина и предложих ясно да я спрете тая клоунада с клозетен привкус и мирис, но водите на нарцистичните мании са ви погълнали и ... удавили отдавна. 

Редактирано от ramus
Link to post
Share on other sites
  • Потребители
Преди 16 часа, Incorrectus said:

Глупост е да цитираш мнение на опонент, а да коментираш не неговия текст, а неговата личност. 

Студентът има задължение да знае библиография, а критика на библиография има задължение да прави професорът. За това ставаше въпрос.

Човешката наука се случва в университетите, където се изучава класическото наследство. Знанието не е случайност, която връхлита всякой самовлюбен нарцис в паузите между почесванията и случайните мисли. Науката не е положително мислене, а е деструкция, драстичен безмилостен анализ на действителността и памет за вечните ценности, които се изучават. А паметта е основна форма, в която съществува съзнанието като чиста същност на възприетото, което също подлежи на изучаване щом е чиста същност.

Това следваше да опровергаете. Това е мой текст, който не е логически свързан с характеристиките на моята личност, която вие коментирате така:

Цитирай

Това са типични поредици от самовлюбен захласнат нарцис с идеята колко е велик говорител от партийно събрание. И който се изживява на защитник на знанието, науката, паметта... На съдия, автократ за да пише кое какво било, как трябвало да бъде, кое какво означавало, кой какви задължения и права имал... :) Сбъркали сте "огледалото" и шарада става твърде явен.......

Че някой е съдия и автократ, според вас, не означава автоматично, че пише глупости. Опровергайте текста.

Преди 3 часа, ramus said:

Понеже имате ясно изразено отношение към теориите на някой си ПОПЪР да ви обърна внимание че в горния текст някой се е упражнил само с него,

Не само с него. Неизвестният коментатор свързва елемент от философията на Попър (falsifiability) с проучванията на другите. Но въпросът е що за безочие енергетично влачи насам-натам из философските форуми човек, за когото Попър е "някой си", понеже дума от него не е прочел, но това не му пречи безсрамно да прави забележки на другите.:bigwink:

Link to post
Share on other sites
  • Потребител

В статията според мен се внушава някаква тотална и повсеместна маргинализация. Дори не се подхожда сериозно. А Попър сякаш е споменат, за да бъде придаден някакъв по-интелектуален вид на елементарните разсъждения. Дори не се навлиза във философска дълбочина, а нивото си остава онова на евтиния популизъм…какво "гръмко" заглавие само "Светът отказва да мисли критично". 

Редактирано от caress…
Link to post
Share on other sites
  • Потребител
On 8.04.2018 г. at 10:38, ramus said:

"По скалата от 1 до 7 - колко добре бихте описали разбирането си за принципа на работа на ципа?"

Толкова добре, колкото бих описала сходството му с петльовия гребен.

Link to post
Share on other sites
  • Потребител
Преди 38 минути, caress… said:

Дори не се навлиза във философска дълбочина

виж раздела. :)

А колкото до дълбочината - съвсем съответна на опитите за коментари. И някак смешни са претенциите за дълбочина на нещо, при положение че точно коментиращите го нито ги интересува нито я имат (дълбочината). И... остават само голи претенции и опити за безкрайни оценки на нещо прочетено...:) Оценки на лични прочити, а не на написано. И в същия "личен прочит" не е дори възможна критична оценка спрямо личното пречупване...

Искам да напомня, че точно ти критикуваше отношението на рамус да се задълбочават казусите и темите, с идеята че на "никой не му се занимавало с разни сложнотии..." и "хората нямали непрекъснато възможността и нагласата да се замислят сериозно..." (цитирам по смисъл). Вероятно защото моабета е нужно да върви и всички да са щастливи, доволни и позитивни.

Във връзка с темата - статията касае изследване именно в същата посока - че личните оценки са главно и по линията на личното отношение, основано на емоционални реакции. И майната му на Попър - за друго става въпрос... - личното критично виждане се прикрива и доминира не от рационални и внимателни съпоставки, а от оценки и мнение, основани на емоционални нагласи и пораждащото се от тях лично отношение спрямо прочетеното... Това е само един от аспектите, които се цитират в изводите на двамата изследователи, на основата на статистически данни.

И ако някой претендира за 'дълбочина' - нека започне от това

On 4/8/2018 at 10:38, ramus said:

По скалата от 1 до 7 - колко добре бихте описали разбирането си за принципа на работа на ципа?".

Следват уточняващи въпроси като

"Как работи ципът?" и

"Опишете възможно най-подробно всички стъпки, които са ангажирани при закопчаването на един цип".

Съвсем ясно е защо е подбран преднамерено всекидневната вещ, наречена ЦИП, а за нея няма написано в никой учебник и няма как да се прочете и да се заеме наготово. Липсват заучени и заети думички дори за основни елементи в постъпковото обяснение. Няма дори патеричките на УИКИ... Нужно е да се изведат и лично-формулират, и с това се изнася въпроса за 'разбирането'. :) И... воалааа - дефицит.

Хич не е трудно като принцип и аз сред темите го пробвам непрекъснато без изменение в резултатите. Обаче на толкова много "учени" хора това никак не им допада щото им образува дисонанси с "тезисите и пропагандата на "научната идеология"" и идеята колко много разбират света, живота щото са чели и запомнили много учебна структурирана информация, имат дипломи, сертификати и титли, взети чрез изпити... Именно това е проблемът и в статията и резултатите от същото са навсякъде, включително и чудесните примери сред темите на този форум.

Редактирано от ramus
Link to post
Share on other sites
  • Потребител

На лично мен статитията в някой от важните си акценти и тези, ми хареса, и провокира размисъл в мен.

/Имам и две сериозни забележки -(1) неподходящо заглавие (2) не виждам връзката между това. че хората априори не могат да обяснят нито как работи ципа, нито да нарисуват велосипед (това е от сферата на Brain Games, или как работи ума)  и "емоционалния подход". Според моите виждания и знания няма връзка/

 

1 hour ago, caress… said:

В статията според мен се внушава някаква тотална и повсеместна маргинализация.

 

В Източна Европа се вижда изразът на тази маргинализация : популизмът и популистиките парти в са на власт в много страни, вкл. и нашата

 

 

On 4/8/2018 at 10:38, ramus said:

Все пак колко дълго би оцеляла свободата в общество, чиито граждани отказват да признаят каквото и да било отвъд собствените си емоции?

Колкото в някои от нарицателните страни в Източна Европа и Евразия (емоциите, върху които се акцентира, са свързаните със страховете на хората, по-точно самите страхове) , където има авторитаризъм и/или нелиберална демокрация

Т.е 5-10 години, не повече..

 

Редактирано от nik1
Link to post
Share on other sites
  • Потребител
On 8 april 2018 at 11:27, Incorrectus said:

Работата на студентите е да учат, а не да критикуват, защото все още не са способни на това. Всеки уважаващ себе си университетски преподавател ще залепи двойка на студент, който на изпит аргументира научен въпрос чрез вметката "според мен..".

Проблем с този на начин на "учене" е, че мисленето се ограничава единствено до следната функция: бързо да бъде усвоено или схванато дадено знание, за да бъде след това успешно използвано.При този начин на преподаване да, може да се постигне високо ниво на съобразителност и информираност, но не и на критично мислене, задълбочен анализ, разум. За да се вземе даден изпит просто е необходимо да знаем наученото, което е твърде повърхностно. А дали се разбира наученото? И какво се разбира? Разбирането, постигнато с проникване в същността на изучаваното, е вече истина от съвсем друго естество. Уви, повечето тестове за интелигентност, както и изпитите в университет са ориентирани към скоростта на съобразяване и боравене с информацията - бързата ментална адаптация към наученото, а нетолкова към способността на студентите да разбират, проникват и достигат до същността, което е възможно само при задълбочен и самостоятелен анализ от самия човек. А за него са нужни дълбока концентрация, изключителна вглъбеност, чиито резултати могат да се проявят и в идеи антагонистични, дори критични към преподавания материал.

Link to post
Share on other sites
  • Потребител
Преди 12 минути, ramus said:

Искам да напомня, че точно ти критикуваше отношението на рамус да се задълбочават казусите и темите, с идеята че на "никой не му се занимавало с разни сложнотии..." и "хората нямали непрекъснато възможността и нагласата да се замислят сериозно..." (цитирам по смисъл). Вероятно защото моабета е нужно да върви и всички да са щастливи, доволни и позитивни.

Хората днес, в този забързан и консуматоркси век, са предимно ориентирани към резултатите, а не към дълбочината на идеите, техния полет, тяхната уникалност и естетика. Да се разбира това означава да не се правят опити да се дискутират "по-високи идеи" с хора, които очевидно не намират последното за интересно занимание. В тази връзка е била и моята забележка, чийто смисъл отново пояснявам.

Link to post
Share on other sites
  • Потребител
Преди 36 минути, nik1 said:

обяват нито как работи ципа

лично аз не виждам никакъв проблем с това. Нито ми е нужно за целта "петльов гребен" :) (В тази връзка, от чисто любопитство се заех и го направих. Излезе твърде подробно, но предпочитам в импровизираните си постъпкови обяснения да извеждам подробности дори и те да са очевидни и ненужни смислово. Опита ми е показал че ако за мен са ненужни и елементарно-очевидни, за други се оказват дори непосилни дори за да направят "връзка"...)

Става въпрос за нещо което всеки ползва в ежедневието си, с чисто практическа цел, без дори да се замисля. Именно това е целта на избора им - като обект около който да се завъртят посоките, теста и формалните въпроси - обект, който всички ползват ежедневно... но нямат идея за него - нямат идея как да го сведат до свързани и систематизирани описания. Опита за самооценка също е чудесен похват - в случая - каква оценка бихте дали на собствената си възможност да опишете... ххх 

Не виждам връзката му с "брейн геймс" и "нарисуването на колело" - това са съвсем различни положения от "обяснете как работи ципът", дайте оценка на възможността си да го опишете... и т.н.

За общите критични бележки към самата статия и автора - съм напълно съгласен. Според мен, обаче това не компрометира сериозността на самите казуси, които са ядрото на самата тема. Разбира се че се подхвърлят твърде повърхностно и дори несвързано общи информации и се губи свързаността в замисъла между абзаците... В същата посока е и нескопосания опит да се ползва ПОПЪР към всичко това.  

Но способността да се извежда информация от някаква обща купчина от плява, е ментално умение и опитност - деконструкция и реконструкция... Разбира се - нужно е и компетенция относно тематиката и нивото й. Нужни са също и развити качества от умения за управление на вниманието и концентрацията, личен интерес към тематиката... И разни други неща, които обаче в случая са без значение...

Все пак раздела е "психология". Възможно е да надценявам четящите и/или себе си, както и условните очаквания. Но това са си мои лични въпроси и са казуси от собствената ми отговорност и няма проблем да се справя с тях, както и да занимавам останалите със същото. :)

Редактирано от ramus
Link to post
Share on other sites
  • Потребители
Преди 22 минути, caress… said:

Проблем с този на начин на "учене" е,...

Моето лично мнение по този въпрос е, че добрият студент се сдобива с критическо мислене едва след края на своето университетско обучение. Когато се освобождава от ред стресиращи задължения и ограничения, свързани със задължителните изпити. Но тогава би трябвало да бъде благодарен за годините на трескаво зубрене, защото те са дисциплинирали неговия ум и са дали на неговата памет устойчиво фактологично покритие върху предмета на неговата наука, без каквото научното мислене е невъзможно.

Link to post
Share on other sites
  • Потребители
Преди 43 минути, ramus said:

Хич не е трудно като принцип и аз сред темите го пробвам непрекъснато без изменение в резултатите. Обаче на толкова много "учени" хора това никак не им допада щото им образува дисонанси с "тезисите и пропагандата на "научната идеология"" и идеята колко много разбират света, живота щото са чели и запомнили много учебна структурирана информация, имат дипломи, сертификати и титли, взети чрез изпити... Именно това е проблемът и в статията и резултатите от същото са навсякъде, включително и чудесните примери сред темите на този форум.

Грешен ви е адресатът. Науката се основава на парадигми, а не на канони. Парадигмите се демонстрират и се сменят. Разбират не защото смятат че разбират, а защото могат да демонстрират чрез съответните понятийни средства.

Link to post
Share on other sites
  • Потребител
Преди 1 час, Incorrectus said:

Моето лично мнение по този въпрос е, че добрият студент се сдобива с критическо мислене едва след края на своето университетско обучение. Когато се освобождава от ред стресиращи задължения и ограничения, свързани със задължителните изпити. Но тогава би трябвало да бъде благодарен за годините на трескаво зубрене, защото те са дисциплинирали неговия ум и са дали на неговата памет устойчиво фактологично покритие върху предмета на неговата наука, без каквото научното мислене е невъзможно.

Т. е. критичното мислене става възможно едва след натрупването на определено количество умствен багаж и се различава качествено от елементарното критикарстване така успешно демонстрирано в тази и в други теми. 

Link to post
Share on other sites
  • Потребител
Преди 23 часа, ramus said:

 ... винаги е малко смешно, когато сакат човек се прави на палячо...

Не, Рамус. За нормалните хора това никога не е смешно. И ако ти беше способен на поне някакво "критично мислене" непременно би се въздържал от подобни... откровения. 

Link to post
Share on other sites
  • Потребител
Преди 3 часа, Incorrectus said:

Моето лично мнение по този въпрос е, че добрият студент се сдобива с критическо мислене едва след края на своето университетско обучение. Когато се освобождава от ред стресиращи задължения и ограничения, свързани със задължителните изпити. Но тогава би трябвало да бъде благодарен за годините на трескаво зубрене, защото те са дисциплинирали неговия ум и са дали на неговата памет устойчиво фактологично покритие върху предмета на неговата наука, без каквото научното мислене е невъзможно.

Всъщност обучението по критично мислене трябва да започва много по-рано, от съвсем ранните фази на образованието, съобразено с възрастта на учащите се.

Студентът вече трябва да го е развил като практика (със способността да преценява какво е достоверно и какво не, какво е достатъчно доказателство за дадена теза и какво не, и т.н.), но тепърва да задълбочи знанията си по съответните области, като обаче се запознае в еднаква степен и с пропонентите на дадени тези, и с критиците им. Точно защото натрупаното във всяка парадигма знание стъпва на вече съществуващо такова и го доосмисля или преосмисля, създавайки следваща парадигма.

Съгласна съм обаче напълно, че без много четене критичното мислене не е мислене, а разтягане на локуми - изказването на каквато и да било теза, ако тя настоява за (научна) достоверност, трябва да е подкрепена с нужната цялостна информираност. Когато човек е прочел един или двама автора, това изобщо не е достатъчно за неговата информираност, защото не се е запознал и с идейната предистория и текущ контекст на възгледите им, както и с това какви логически, фактологични, интерпретативни или други несъвършенства са открилив тях критиците им, както и как идеите им са доразвити впоследствие. Това несъмнено не само възпитава ума, ами и изгражда добри познания в съответната област. Както и учи на подход, приложим към всички други области изобщо: на внимателното вглеждане във фактите и използване на научната медодология при формулирането на каквито и да било хипотези или съждения.

Всъщност университетите, академичната среда, би трябвало да са точно места за деконструиране и реконструиране. Места, където всяка формулирана теза би трябвало да подлежи на жестока критика, докато се изчисти и прецизира. Но само в добрите университети се получава така.

Редактирано от dora
Link to post
Share on other sites
  • Потребители
Преди 2 часа, dora said:

Всъщност обучението по критично мислене трябва да започва много по-рано, от съвсем ранните фази на образованието, съобразено с възрастта на учащите се

Всъщност университетите, академичната среда, би трябвало да са точно места за деконструиране и реконструиране. Места, където всяка формулирана теза би трябвало да подлежи на жестока критика, докато се изчисти и прецизира. Но само в добрите университети се получава така.

Ако се върнем към статията, която коментираме, там се твърди точно обратното - в престижни университети на САЩ не се получава така. Което е обяснимо и лично на мен този извод не ми се вижда странен. Университетите са люпилни, които учат на мислене върху мислите, един вид метарефлексия, но не върху собствените празни мисли, от което полза няма, а мислене върху мислите на утвърдени автори. Собственото мислене е следващ етап от личностното развитие. Но няма спор, че проумяването се постига единствено чрез усърдно образование.

Link to post
Share on other sites
  • Потребител
Преди 5 часа, dora said:

Места, където всяка формулирана теза би трябвало да подлежи на жестока критика, докато се изчисти и прецизира.

Напълно е естествен уклона да академизирате т.н. "критично мислене". Различно от бунтатстване, критикарстване или просто демонстрация на инакомислие. Различно е от "критичен анализ" и в основата си това не се поддава на УЧЕНЕ - в смисъл да се постанови у всеки. Хората с евристично и независимо формиране на мисленето са изключително редки. Това не са хора на едино-ученето, нито на едниноповторението. Не твърдя че не е нужно общо информационно натрупване, но тия хора имат специфичен начин по който общото "минава през тях".

Да си критично мислещ не е просто да се научиш да правиш критика. Преди всичко това е израз на "особено мислещи хора с изявени дадености и талант в образуване на самостоятелно развиване на мисленето и отражението. Те са такива и още от особеностите във възприятието си. Те са такива "по хардуера и фърмуера си"... Това не може  просто да се научи. Ако можеше всеки щеше да е инакомислещ. А всъщност оригиналното независимо и самостоятелно мислене е едно от най-редките ментални феномени. Особено - за да достигне това нужната зрялост и ниво на самоорганизация в индивидуума на такива.

Самата идея за учене и изпитване е на различно ниво и само в специализирани и елитни учебни заведения служат за тестинг и подбор на редките и толкова ценни субекти с "различномислие" и тепърва това да се "опитоми" да се култивира и едновременно с това да се катализира неговата "различност". Това прави тия редки хора изключително ценни и те са двигателите на прогреса по принцип - не само в науката.

Продължавате по типичния си социален колективен начин да мислите за науката като за нещо отделно от хората. Посочвам за пример дори горното изречение - всяка формулирана теза... не е въпрос на тезата, а на формулиращия я. Колкото и да се избягва субективизма, заради непрекъснатия уклон към пристрастие и самозаблуда (и колективна заблуда) така именно субективните особено качества на някои редки индивиди могат да доведат до пробиви в теории, експерименти, концепции... и те са основния извор на откритията...

Не е само науката инкубатор на редките такива хора. Не винаги същите стават учени, защото научното обучение в общия случай е прекалено групово и уеднаквяващо за такива лица. Тяхната природа по принцип е асоциална - в сравнение с общата колективност на груповите личности и типичното за същото взаимна репликация, имитации и подражания... Няма как колективно мислещия да е инакомислещ и това да е едновременно, в един и същ момент. Това не е копче, дето просто се превключва да е така или инак.

Това са сериозни въпроси а е типично за академичните хора просто да ги типизирате за да има какво да се пише и да прилича на "мнение нечие".

Става въпрос за ХОРА и за производни на тях дейности. А не за дейности и житейски насоки, на които производните им са някакви си маси от хора. Последният казус - е разбираемо за кого е така... Но не е само той. Нито е само едното, нито е само другото.

Такива редки хора не са подвластни на задължителния идеологичен "шел" или "скин", чрез който те да гледат на света, за да си го обяснят и изконструират... Който се предлага на всякакво ниво, по всякакъв начин, само защото това е лесния начин за конструкция на реалност и така - на битие. Съвсем ясен е лакмуса за влиянието и ролята на такъв "шел" и "когнитивен фрейм" - достатъчно е да се забележи изписаният непрекъснат уклон към пропаганда и идейно-повторителница и заемки...

Поне така е през "моите очи".

Редактирано от ramus
Link to post
Share on other sites
  • Потребител
Преди 5 часа, Шпага said:

Не, Рамус. За нормалните хора това никога не е смешно. И ако ти беше способен на поне някакво "критично мислене" непременно би се въздържал от подобни... откровения. 

Вие, колежке просто не знаете какво сте написали. :)

За пример да ви обърна внимание - второто ви изречение твърди нещо за "НОРМАЛНИТЕ ХОРА". А в третото правите доста необмислено извеждане в смисъл - ако беше способен на "някакво критично мислене"... Всъщност събирате в обща идея две напълно несъвместими състояния на човешката личност, което показва че си нямате въобще задълбочено разбиране за тях. Не че сте длъжна или че е някакъв проблем за вас... (по-скоро точно обратното...)

Така вие показвате че нямате дори идея колко е дълбок казуса с НОРМА-ЛНОСТТа и РАЗЛИЧНОСТТА, защото същинския инакомислещ е способен да направи достатъчно прецизен критичен анализ на нещо... защото той самия излиза от общия колективен фрейм и има способността да го погледне "без да е в него"...

Когато идеите ви са от колективни заемки сама се обричате на невъзможност или на ненужност да ги осмисляте. Това е един от проблемите на готовите заемки, по принцип. Защото образованието е призвано не само да се подава натрупата и систематизирана информация. За да съкращава и улеснява в образованието се подават и готовите форми на интерпретации. А в добавка с изискването всеки да ги е "погълнал" и запаметил (най-често дословно) - това довежда до формиране на колективно-клиширано мислене и отражение. И елемента на "различност" е сведен до минимум. Неразбирането си за колективното и индивидуалното - вие сте го изписали само в 2 съседни изречения :)

Така, че рамус НЕ Е НОРМА-лен, но дали е способен на "критично мислене" - излиза че отново етикета на същото идва от мярата на колективното му разбиране...

Spoiler

Никога не съм твърдял че съм нормален (като всички). Съвсем спокойно мога да заявя че съм точно онова, което груповия договорен общ етикет е - МАРГИНАЛ и АУТ-САЙД-ер. Нито го искам, нито мога да съм горд или да се хваля, с това. Просто съм поел неговата отговорност, достатъчно години от живота си бях в клопката "какво ми има, защо другите са.... пък аз... ". Бях стигал до сериозни крайности в това, но то е също етап, и съм благодарен че преминах и "преболедувах" критичните фази...

 

Редактирано от ramus
Link to post
Share on other sites
  • Потребител

Ако претендира за достоверност, и самостоятелното мислене обаче се основава на факти, без доброто познаване на които то не може да се случи :) Както и на установяването на логическите връзки между отделните факти, такива, каквито те са възможни.

Има цяло течение във философията, което се занимава с това какво е логически възможно да се каже или помисли, и какво - не. Вижте Витгенщайн. Както и цяло подразделение на лингвистиката, което се занимава с това кога дадена комбинация от думи има смисъл. Колкото и свободно да размишляваме, ние не можем да си помислим за нещо, което няма смисъл. Мисленето ни е ограничено от логиката и това, с което разполагаме като факти за света.

Когато размишляваме, ние не откриваме колелото отначало, то вече е открито от други. Вкл. други отдавна са установили, че ако връзката между знак и означаемо е арбитрарна (Сосюр), то смисълът не е. И колелото си е колело, и за да е колело, трябва да отговаря на определени характеритики. Теоритично е възможно да формулираме изречение, което казва "колелото/кръгът е квадратно/квадратен", но това изречение няма смисъл. "Безцветни зелени идеи спят яростно" (което също не е моя идея, и това вече го е измислил някой - Ноам Чомски,  показвайки изречение, което е граматически възможно, но няма смисъл). Каква е вероятността такова изречение да ни хрумне спонтанно? Никаква. То може да ни хрумне, ако нарочно решим да комбинираме думи по начин, по който цялостният резултат няма смисъл.

Ако наличното познание обаче не е достатъчно за описването на колелото/кръга, можем да открием нещо ново, с което да преосмислим геометрията. Макар и тя, за наше съжаление, вече да е открита... :)

Всъщност нещата, които можем хей така да открием, просто размишлявайки, и те да са тотално различни от всичко измислено досега, са пределно малко. (Като дори тази ми формулировка да не е логически прецизна - ако казвам, че са пределно малко, това означава, че мога да ги изброя, а това не е така).

Това не означава обаче, че размишлението не е нещо приятно: "Щирлиц си помисли. Хареса му. Затова си помисли пак" :)

Само означава, че реално няма напълно свободна мисъл. Само право на собствени размишления.

Редактирано от dora
Link to post
Share on other sites
  • Потребител

Само за протокола и яснота на условната ми позиция в дискусията - НЕ твърдя че "мисленето" и резултатите от него идват наготово от вселената, че са дар-божи и само като го "огрее" някой си и... еврикааааа! Много моля безсмислено е да ми се впряга някаква крайна позиция, да се засилва тя до безсмислие и абсурд и после това да се ползва като доказателство за дуалната на нея позиция. Поне за мен това все пак е дискусия, а не битка, нито надговорване или надпиране.

И така - мисля си (без оглед на дяловете на лингвистиката или Витгенщайн...) :

:) Разбираемо е защо непрекъснато все някой почва или непрекъснато му се иска да се опира във философията, да се позовава, да нарицава как, защо всичко започва от общото, всичко е вече измислено, всичко е вече направено. Че знание има за всяко нещо, то е известно и изведено... и само да се прочете... и воала! Такава позиция има своите основания... но тя не подава цялата картина за "МИСЛЕНЕТО". ОГромното знание натрупано по отношение на мисленето не подава повече или по-малко значение за това КОЙ КАК и ЗАЩО МИСЛИ... и особено - на резултата и плодовете от същото. Репликацията на вече научено знание - това "мислене ли е"?

Както и за абстракта СЪЗНАНИЕ - понятието МИСЛЕНЕ Е комплексно съставно. 

Дали Никола Тесла примерно е чел какво е написал Витгенщайн и как лингвистите имали цял дял, за да може той самия да се поучи как и по какво можело да се (из)мисли. Мисленето не е само учене. не казвам че НЕ Е УЧЕНЕ, а че не е само учене и четене за мисленето. За да се прочете вече наготово нещо - някой някога му се е наложило да го "състави", проучи,

Какво като "имало течение във философията", дял от лингвистиката... за нещо си? Какво като някой си бил писал и какво е логически възможното? Това се пише на база на статистически данни. Откъде се взимат те - за да се натрупа основата им се гледат повторяеми явления. И се гледа общата маса хора, защото при тях е налице достатъчна повторяемост. Но същите хора не са извор на ИНАКОМИСЛИЕ. Да се научи или изведат размишления за ИНАКОМИСЛИЕТО, няма връзка с проявата на самото явление.

Налице са още от малки хора с особено качества, това е ясно на всички. Хора, при които "мисленето" не се влияе от това дали Витгенщайн е написал нещо си дало можело и как ставало. И - като го е написал Витгенщайн и... след това всички са вече независимо и критично мислещи, щото имало технология и методика и вече всички знаят как да го направят.

Дори тук, във форума нали се вижда академизма и сериозната начетеност при някои пишещи, не означава еднозначно че същите им е възможно да мислят критично. Разбира се - налице е и разлика в самото понятие "критично мислене" и аз в предишните си думи засягам какво имам предвид, макар че... може би не съм толкова добър с думите за да го изразя академично. От друга страна - не съм и длъжен непрекъснато да се натъпквам в академичните изисквания, правила и норми в изказа си.

За да е налице сериозен резултат от КРИТИЧЕН АНАЛИЗ е нужно важно условие - субектът да заобиколи уклона си към пристрастие, а това е изключително сериозно явление... както се вижда сред темите на форума - това е "мисия невъзможна" и уклоните към пристрастие направо "дебнат отвсякъде". И наличието на написаното от Витгенщайн... не им влияе с нищо. Също така - не при всички деца мисленето се развива единствено и само на основата на ЕЗИКА и словото. Не при всички деца се преминава през етапите от непосредствено към абстрактно...

И понятието "КОМПЛЕКСНО мислене" не се използва никъде - нито при Витгенщайн, нито при лингвистичните теории на мисленето... Това означава ли... че понеже не е написано, такова не съществува. И още нещо - това, че го има написано, означава че "НЯКОЙ ВЕЧЕ ГО Е ИЗВЕЛ". И не защото е кудкудякал дружно в курника, а именно защото - не е. Защото как да се създаде, изведе нещо , ако не е налице нужния за същото субект. Различно-мислието може да е плод само на различен субект, различен - спрямо уклона към "общомислието".

Размишлението е комплексен резултат от голям брой особености и фактори (голям, защото досега никой не ги е изброил всички). Размишлението не е нищо приятно... и няма връзка в приятното. Ако един субект не се приучи да мисли и да е развил умения за сложни съпоставки, при наличие на емоционални "вълни", то това не е мислене. Размишлението не е "награда" и да е налично само когато е възможно "приятност".

Всеки може да си размишлява за нещо си... Но е въпрос на много друго нещо - за резултата от тия "размишления".  по принцип - самата думичка мислене означава за много хора различен пълнеж. Някои наричат мислене непрекъснатото бърборене " в главата си". Други - потокът от асоциативни отпечатъци сред който плуват вътрешно. Трети - възпроизвеждането или обработването на вече запомнени данни, според готови схеми за интерпретирането им... Но дали само това е мисленето?

Да си запомнил какво е написано по отношение на мисленето, означава ли че ти самия си МИСЛЕЩ и че МИСЛИШ? Дали има едно обективно и крайно значение и пълнеж на самото понятие МИСЛЕНЕ, МИСЪЛ...

Ей такива неща си мисля... И в тях - не е нужно непрекъснато да се държа за перилата и патериците на написаното от някого. Защото виждам - че тия, дето са прочели за Витгенщайн  и знаят за дяловете на лингвистиката - те самите не са "повече мислещи", а само "повече знаещи".

И съм забелязал една корелация - когато даден субект няма изявени мисловни способности, той компенсира това с МНОГОЗНАЕНЕ. И в разговори и контакти - той през цялото време предлага главно онова, което е научил и което ЗНАЕ, вместо личното си независимо мислене и... - плодовете от него.

Редактирано от ramus
Link to post
Share on other sites
  • Потребители
Преди 8 часа, dora said:

Когато размишляваме, ние не откриваме колелото отначало, то вече е открито от други. Вкл. други отдавна са установили, че ако връзката между знак и означаемо е арбитрарна (Сосюр), то смисълът не е. И колелото си е колело, и за да е колело, трябва да отговаря на определени характеритики. Теоритично е възможно да формулираме изречение, което казва "колелото/кръгът е квадратно/квадратен", но това изречение няма смисъл. "Безцветни зелени идеи спят яростно" (което също не е моя идея, и това вече го е измислил някой - Ноам Чомски,  показвайки изречение, което е граматически възможно, но няма смисъл). Каква е вероятността такова изречение да ни хрумне спонтанно? Никаква. То може да ни хрумне, ако нарочно решим да комбинираме думи по начин, по който цялостният резултат няма смисъл.

"Безцветни зелени идеи спят яростно" няма логически смисъл, докато такъв не се арбитрира отново. Което прави Р. Якобсон, вземайки точно това изречение:

…Анализируя предложение «Бесцветные зелёные идеи яростно спят», рассматриваемое Хомским как образец бессмысленного высказывания, мы выявляем в нём имеющий форму множественного числа топик «идеи», о котором говорится, что он находится в состоянии «сна»; оба члена имеют определения: «идеи» характеризуются как «бесцветные зелёные», а «сон» — как «яростный». Указанные грамматические отношения создают осмысленное предложение, для которого возможна проверка истинности: существуют или нет такие вещи, как «бесцветное зелёное», «зелёные идеи», «сонные идеи» или «яростный сон»? «Бесцветное зелёное» — это синонимическое выражение для «бледно-зелёное», имеющее как явный оксюморон лёгкий юмористический оттенок. Эпитет «зелёное» при слове «идеи» — это метафора, напоминающая знаменитую строку Эндрю Марвелла «Green thought in a green shade» ('Зелёная мысль в зелёной тени') или Льва Толстого «Всё тот же ужас красный, белый, квадратный», а также русскую идиому «тоска зелёная». В фигуральном смысле глагол «спать» означает 'быть в состоянии, похожем на сон, быть инертным, онемелым, апатичным и т. д.'; ведь говорят, например, his hatred never slept (букв. 'его ненависть никогда не спала'). Почему же тогда не могут чьи-нибудь идеи впасть в сон? И наконец, почему нельзя рассматривать слово «яростно» как эмфатический синоним слова «крепко»?

Разделя го на две имащи смисъл поотделно части, след което ги свързва в трета имаща смисъл конструкция.

Link to post
Share on other sites
  • Потребител
Преди 18 часа, ramus said:

лично аз не виждам никакъв проблем с това. Нито ми е нужно за целта "петльов гребен"

 

Преди 18 часа, ramus said:

Става въпрос за нещо което всеки ползва в ежедневието си, с чисто практическа цел, без дори да се замисля. Именно това е целта на избора им - като обект около който да се завъртят посоките, теста и формалните въпроси - обект, който всички ползват ежедневно... но нямат идея за него - нямат идея как да го сведат до свързани и систематизирани описания. Опита за самооценка също е чудесен похват - в случая - каква оценка бихте дали на собствената си възможност да опишете.

 

Критичното мислене е обект на лингвистичната експертиза. Защо подлагате на разглеждане декларативните и процедурни знания на участниците във форума, без да сте експерт?

Link to post
Share on other sites

Напиши мнение

Може да публикувате сега и да се регистрирате по-късно. Ако вече имате акаунт, влезте от ТУК , за да публикувате.

Guest
Напиши ново мнение...

×   Pasted as rich text.   Paste as plain text instead

  Only 75 emoji are allowed.

×   Your link has been automatically embedded.   Display as a link instead

×   Your previous content has been restored.   Clear editor

×   You cannot paste images directly. Upload or insert images from URL.

Зареждане...
  • Дарение

  • Подобни теми

    • От caress…
      Вся статья здесь: https://monocler.ru/kak-vzaimodeystvuyut-soznatelnoe-i-bessoznatelnoe/
      В статье «Погоня за радугой: бессознательная природа бытия», опубликованной в ноябре 2017 года во Frontiers of Psychology, приводится «революционное» утверждение о том, что на самом деле наши мысли и чувства не есть результат работы привычной логики, а являют собой производное быстрых бессознательных процессов, и что «сознание» не подразумевает исполнительной, причинной или контролирующей связи с любым из привычных нам психологических процессов, обычно приписываемых ему. Исследователи отмечают, что опыт сознания — это пассивное сопровождение бессознательных процессов «внутреннего вещания» и создание личного повествования.
      Проще говоря, мы не сознательно выбираем наши мысли или чувства — мы всего лишь осознаем их и встраиваем в собственную историю.
      Психоаналитики, опираясь на свой клинический опыт, говорят об этом уже целый век, но использование магнитно-резонансной томографии мозга во время сессий гипноза позволило привести еще несколько аргументов в пользу главенства бессознательных механизмов нашего мозга в формировании личности человека.
      Исследование организовали Дэвид Оукли, почетный профессор психологии университетского колледжа в Лондоне, и Питер Халлиган, профессор нейропсихологии из Университета Кардиффа в Уэльсе. Они использовали метод гипнотического воздействия, который применялся для лечения нейропсихологических и нейропсихиатрических расстройств, и параллельно вели регистрацию активности мозга испытуемых, чтобы проследить наличие сигналов между мозгом и телом.
      В результате экспериментов удалось выявить закономерность, показывающую, что в чрезвычайно суггестивных (внушаемых) состояниях люди могут менять свои убеждения, настроение и восприятие. К примеру, участники исследования поднимали руку, даже когда мозг не получал сознательный сигнал об этом, и это выглядело как непреднамеренное действие, а исследователям удавалось внушить испытуемым, что инопланетяне заставляли их делать это.
      В одном эксперименте исследователи записывали мозговую активность участников в трех ситуациях: когда они поднимали руку преднамеренно, когда она была поднята рычагом, и когда она двигалась в ответ на гипнотическое внушение о том, что его поднимает рычаг. Одни и те же области мозга были активны во время непроизвольного и предполагаемого «чуждого» движения, тогда как активность мозга для преднамеренного действия была иной. Таким образом, гипнотическое внушение можно рассматривать как средство передачи идеи или убеждения, которое, когда оно принято, способно изменять восприятие или поведение человека.
      The Conversation
      Ученые пришли к выводу, что наш мозг в меньшей степени создан для генерации выводов и заключений, а в большей — для распознавания того, что мы чувствуем. Авторы статьи отмечают, что «содержание сознания» не полностью происходит из «опыта сознания», а берет начало в «неосознаваемой деятельности мозга».
      Хорошо объясняет данное утверждение метафора радуги:
      Индивидуальное сознание подобно радуге, которая сопутствует физическим процессам в атмосфере, но не оказывает на них никакого влияния.
      Английский биолог и популяризатор науки Томас Генри Хаксли (Гексли) сравнивал сознательную часть психики с чем-то вроде парового гудка на поезде, сопровождающего работу двигателя, но не обладающего внутренним влиянием или контролем над ним (Хаксли, 1874).
      Таким образом, личная осознанность реальна, она присутствует одновременно с неосознаваемыми процессами жизнедеятельности нашего мозга (или психической сферы), но не является причинной и не оказывает никакого влияния на наши психологические процессы.
       
    • От ramus
      Създавам темата с няколко извадки. Този похват не е характерен за мен, но си имам свои съображения за него.
      Мотива за темата - е универсалното за всеки субект, влияние на неговите основни положения за света и себе си, проявяващи се като "убеждения". Както и значението на съдържанието на тази думичка, за всеки един пишещ, вкл. и в този форум, и тази тема.
      Интересно би било, ако коментиращите по темата се опитат да взимат под внимание СИНДРОМА "ДАНИНГ-КРЮГЕР"
      ========
      "...а)  Промяна на вярванията.
      Може би най-лесният път да се редуцира дисонанса между действие и вярване е просто да се промени вярването. Взема се решение, че да се лъже (в тази ситуация) е допустимо. Подобен вариант ще неутрализира всеки тип дисонанс. Ако вярването е фундаментално за индивида, този начин на  справяне би бил неефективен и засилващ психичния дискомфорт. Освен това базисните вярвания и атитюди са изключително стабилни и индивидите не могат да ги променят и пренебрегват лесно, особено, докато разчитат на тях да поддържат визията за реалността в релативно предсказуеми граници и организират мисленето и перцепцията им.
      Трябва да се отвори една скоба и да се поясни, че базовите вярвания са многокомпонентни структури (включващи емоционални, мисловни, поведенчески и соматични елементи), изграждат се  на ранните етапи от съзряването на Аза, детерминирани са от емоционално съдържание, без да са облечени в мисловен конструкт. Индивидът ги приема безусловно преди появата на интелекта, поради което те текат като аксиома и не подлежат на оспорване. Те също подлежат  на промяна чрез когнитивно реконструиране..."
      =========
      "...Когнитивна психология - Мислене
      1,Първобитното мислене. Една от предпоставките на мисловния процес на член от първобитното общество са колективните представи образи за предмети, животни, ситуации, съдържанието, на които се предава в неизменен вид от родители на деца. Първобитното мислене се базира на представи с ирационален характер, ражда решения, за които са присъщи нереалност и сходство. В него се зараждат елементи на когнитивно обосноваване и взимане на решения. Когнитивната обосновка има и социална значимост използва се за установяване на социален ред. 2,От друга страна стои творческото мислене. Основният му признак е свързан със създаването на нещо ново идея, образ, модел. Творчески мислещият човек може да направи всестранен анализ на дадените условия. Друг основен признак е многообразието от предположения. Също значим показател на творческото мислене е предвиждането на последствията от реализирането на взетите решения.
      3, Типично за съвременния (?! - бел. от рамус) човек е така нареченото критично мислене. Неговата същност се крие в сортирането на предположенията. Подреждат се по различен начин като пригодни, спорни, неподходящи. Критическата проверка се извършва като се сортират пригодните предположения отново и отново, докато не се открие най-целесъобразното.
      Намирането му зависи от редица условия. Първото е свързано с умението на човек да се освободи от прекаленото пристрастяване към своите идеи. Критичността от някои хора се възприема като синоним на дискредитиране, нелоялност и неуважение, а от други се оценява като израз на откритост към себе си.
      Необходимо е да се посочи, че в какъвто и вид да протича мисленето , винаги в основата му са налице някакви знания или елементи от знания. Изходна точка в мисловния процес е търсенето, но протичането му, доказателствеността му се основават на знания. Знанието е факт, то е въздухът на мисленето.
      Съществуват много разделения на видовете мислене, но основните мисловни активности се делят на два класа: понятийно и проблемно.
      Понятийното мислене е един от двата типа мисловни активности. Чрез него светът бива интерпретиран в термините на широк набор от понятия. Всяко понятие е съвкупност от признаци, фиксиращи същността на предметите и явленията. Веднъж формирано понятието може да се използва като готов блок в познавателната дейност и по такъв начин то става средство за по-нататъшно познание. Понятието е фрагмент на истино разбиране на дадена реалност в света, изкристализирало в опита на някакъв субект и използвано донякъде наготово в познавателната и практическа дейност на други индивиди. /Минчев, 2004 г./.
      Понятието е оправдано, когато е адекватно на реалностите в живота. От друга страна в опита на хората има много неистинни обобщения /предразсъдъци, заблуди, очаквания/. Част от тях Виготски нарича комплекси и псевдопонятия по отношение на детското мислене, но трябва да се знае, че те съставляват част от и от мисленето на възрастните. Житейските понятия се образуват спонтанно чрез непосредственото общуване във всекидневието.
      В проблемното мислене се открояват две последователни фази. Формулиране на проблема. Проблемът може да се определи като цел, която предстои да се постигне при дадени условия. От друга страна формулирането на проблема е по-сложната и по-творческа част от проблемното мислене. Тук могат да се споменат възгледите на Дж. Дюи за взаимоотношенията между проблем и проблемна ситуация. Той разглежда мисленето като отложено действие в отговор на съществуващи съмнения. Следователно всяко мислене предполага изследователски действия. Според Дюи изходната точка в проблемното мислене е проблемната ситуация, която от своя страна е част от по-широката среда на проблемните ситуации. Поставянето конкретно на един проблем е половин решение. Процесът на решаване се състои в намиране на способ, начин на преобразуване на условията, така че да се постигне зададената цел. Решаването на проблема изисква разнообразни мисловни техники.
      Най-общо могат да се посочат няколко такива техники:
      1.Метод но проби и грешки. Изследват се последователно всички хрумвания и се установява за всяко поотделно дали то води до целта.
      2.Хипотетико-дедуктивен метод. Съставя се систематичен набор от предположения, от тях по логичен път се извличат следствия, които се проверяват емпирично.
      3.Метод на инсайта. Субектът се подготвя стриктно, за да му хрумнат нови идеи.
      4. Метод на аналогията. Полагат се усилия една нова цел да се постигне по начин, подобен на вече решени задачи.
      5.Програмно-целеви метод. Сложния проблем се замества от серия по-прости проблеми.
      Мисленето е област, която се диагностицира сравнително трудно. Повечето от техниките подлежат на качествен, а не на количествен анализ. Голяма част от тестовете изследват и други два типа мислене: абстрактно-логично и конкретно-ситуативно. При хората се срещат и двата типа, като преобладава едното. Ще има патология, когато се среща само едното. Освен качеството на мисленето, е важно и дали то е достатъчно ефективно...."
      =============
      ...
      Мисленето е психично качество на личността, което определя индивидуалните способности в динамиката на психичните процеси, състояния и свойства.
      Анализът на мисленето показва, че поведението на хората е различно и пречупва през своята структура цялата психическа дейност на личността. От психологическата и личностната гледна точка мисленето стои в основата на различията между хората.
      Всеки човек със своето мислене носи в себе си специфична индивидуалностна изява, свой периметър на действие. Въпросът е не само какво мисли човек, но и по какъв начин го показва. Мисленето носи личностния отпечатък на индивида, ..."
      =====
      ЗНАЧЕНИЕТО И СИЛАТА НА УБЕЖДЕНИЯТА
      Коя е силата, която определя какво се опитваме и какво не се опитваме да постигнем в живота си? Тази сила са нашите убеждения – убедеността, на какво сме способни, кое е възможно и кое невъзможно и кои сме ние. Имали ли сте негативни очаквания за собствения си живот? Какви бяха резултатите? Много често хората обвиняват събитията за начина, по който се е стекъл животът им. И все пак онова, което наистина оформя живота ни , е значението, което придаваме на събитията.
      От убежденията ни зависи с какво ще бъде изпълнен животът ни. Винаги когато, ни се случи нещо, мозъкът ни задава два въпроса: болка или удоволствие ще донесе събитието? Какво трябва да се направи, за да се избегне болката и/или да се постигне удоволствие? Отговорът представлява обобщение на изградените убеждения за нещата, които водят до болка и до удоволствие. Въпреки, че тези „преки пътища“ ни позволяват да функционираме, те също така могат сериозно да ограничат живота ни. Някои хора например, са си направили извода, че са некомпетентни, защото се е случило да не постигнат нещо, а за съжаление генерализациите могат да се превърнат в самоизпълняващи се пророчества.
      Нищо в живота няма друг смисъл, освен онзи, който ние му отреждаме. Едно от чудесата на човешката природа е способността ни да придаваме на всяко събитие въодушевяващо или опустошаващо значение. Някои хора са взели болката от миналото и са решили: „Заради това никога повече няма да обичам или да бъда цялостен.“ Други са постигнали трансформацията, която по-позитивното тълкуване може да породи: „Тъй като с мен се отнасяха несправедливо, аз ще бъде по-чувствителен по отношение на себе си и на другите“. Независимо какво се случва, всички сме способни да създаваме смисъл, който ни дава сили. Трябва да умеем да революционизираме живота си, като създаваме нов смисъл за дадено минало преживяване. Убежденията имат силата да създават и да унищожават. Заради изумителното им влияние върху живота ни, трябва да разберем следните три неща:
      1. Повечето от нас не избират съзнателно в какво да вярват.
      2. Често вярванията ни почиват върху погрешна интерпретация на миналото.
      3. Щом веднъж възприемем дадено убеждение, ние сме склонни да го смятаме за непоклатимо и забравяме, че то е само една гледна точка.
      Убеждението не е повече от чувство на увереност в значението на нещо. Например, ако вярвате, че сте интелигентни, то това е нещо повече от идея – вие изпитвате увереност в интелигентността си. Откъде идва тази увереност? Ако вярвате в интелигентността си, например, вероятно сте имали преживявания – препратки, справяли сте се добре в училище, казвали са ви, че сте умни и тн. Обаче нашето  минало не е единственият източник на увереност. Ние можем да използваме въображението си, за да създадем препратки и увереност, относно нещата, с които дори още не сме се захванали.
      Можем да превърнем всяка идея в убеждение, стига да осигурим достатъчно препратки в нейна подкрепа.
      Убежденията ръководят цялото ни поведение. Докато някои влияят само върху един аспект от живота ни, други са по-всеобхватни. Например, конкретно убеждение като “ Иван е непочтен“  ще влияе единствено върху общуването ви с него, но убеждението „Хората са непочтени“ ще има последици далеч отвъд една-единствена връзка. Глобалните убеждения като това обикновено почиват върху някакво обобщение, направено отдавна при екстремни обстоятелства. Може напълно да сме забравили за случая, но подсъзнателно все още му позволяваме да ръководи решенията, които вземаме. Ефектът, който такива убеждения имат върху живота ни, е неограничен, но не е задължително да е негативен: променете едно глобално убеждение и ще промените всеки аспект на живота си към по-добро.
      Тук автоматично възниква въпроса, дали някои виждания имат по-голяма сила от други? Отговорът е: Абсолютно.
      Има три различни нива на увереност: мнение, вярване и убеждение.
      Мненията лесно се променят, тъй като почиват върху преходни възприятия.
      Вярванията са много по-силни, защото почиват върху много преживявания или върху преживявания, свързани с по-силна емоция. Все пак е възможно тази увереност да бъде подкопана чрез задаването на нови въпроси.
      Убеждението, от друга страна, е подкрепено от такъв емоционален интензитет, че човек се чувства не само сигурен, но дори може „да остане сляп“ за всякакви рационални доводи, ако някой оспори убежденията му.
      Убежденията могат да бъдат невероятно укрепващи или опустошаващи. Целта на убеждението, е да ни ръководи при вземането на решения, как да избегнем болката или да постигнем удоволствие по-бързо. Благодарение на убежденията не е необходимо всеки път да започваме от нулата при вземането на решения. Понякога в моментите на най-силен страх, болка или силни емоци ние търсим облекчение под формата на убеждение. Поради страстта, която предизвикват в нас, убежденията ни подтикват към действие. Известно е, че всички лични пробиви започват с промяна в убежденията.
      Как да заместите ограничаващите убеждения? Най-ефективният начин е да дестабилизирате старото си убеждение – да разклатите увереността си, като го подложите на съмнение..."
      ============
       
    • От Р. Теодосиев
      Автор: Зигмунд Фройд
      Обем: 288 стр.
      Формат в мм.: 145х215
      Издател: ИК "Колибри"

      Купи: http://book.nauka.bg/partnerbooks.php?ID=42180

      Анотация

      Психоанализата е метод за изследване на несъзнаваните мотиви на човешкото поведение, създаден от виенския лекар д-р Зигмунд Фройд (1856–1939). Клиничният опит, натрупан с прилагането на този метод, става основа за изграждането на една теория за ролята на несъзнаваните процеси в психичното функциониране, която самият Фройд нарича „метапсихология”. Сборникът „Психология на несъзнаваното” съдържа произведения, представящи основните понятия на метапсихологията. Читателят може да се запознае с възгледите на Фройд за принципите на функционирането на психиката, за ролята на нагоните, за нарцисизма и отношенията с обектите, за структурата на личността, за различията между неврозите и психозите, както и за защитните механизми като изтласкване и разцепване.
      Произведенията са подредени в хронологичен ред, което помага да се проследи развитието и изменението на психоаналитичните концепции. Включени са т.нар. „Трудове по метапсихология” – запазените пет глави от учебника по психоанализа, който Фройд замисля, но се отказва да напише. Освен това сборникът съдържа фундаментални теоретични произведения като „Въвеждане на нарцисизма”, „Отвъд принципа на удоволствието” – студията, обосноваваща приемането на нагон към смъртта, „Аз и То” – в която се представя за първи път теорията за структурата на психичния апарат, както и редица по-малки, но също така важни произведения.
      доц. д-р Никола Атанасов

      Автор

      Зигмунд Фройд (1856–1939), един от най-прославените учени на XX век, прекарва живота си като професор и психотерапевт във Виена, разработвайки теорията и практиката на психоанализата. Умира в изгнание в Лондон, където е принуден да емигрира след завладяването на Австрия от хитлеристка Германия.

      Купи: http://book.nauka.bg/partnerbooks.php?ID=42180

      Зигмунд Фройд – „Психология на несъзнаваното“

      Често сме чували изискването науката да се строи върху ясни и строго дефинирани научни понятия. В действителност никоя наука не започва от подобни дефиниции, дори и най-точната. Истинското начало на научната дейност е описанието на явления, които по-нататък се групират и подреждат в система. Още при описанието към материала неизбежно се прилагат някои абстрактни идеи, почерпани отнякъде, съвсем не единствено от новия опит. Още по-незаменими са тези идеи – бъдещите основни понятия на науката – при по-нататъшната преобработка на материала. Отначало те трябва да притежават известна неопределеност; не може и да се говори за ясно очертаване на съдържанието им. Докато са в това състояние, ние се информираме за значението им чрез многократно позоваване на емпиричния материал, от който на пръв поглед произтичат, но който всъщност им е подчинен. Строго погледнато, те представляват конвенция, но главното е, че не се избират произволно, а се определят от съществени връзки с емпиричния материал, за които ни се струва, че се догаждаме, преди още да сме ги видели и доказали. Едва след по-задълбочено изучаване на съответната област може да се определят по-точно и основните й научни понятия и постепенно да се изменят така, че да добият широко приложение, без да съдържат про тиворечия. Тогава вече настъпва моментът те да се по ставят в рамките на дефиниции. Прогресът на познание то обаче не търпи и закостенелите дефиниции. Както блестящо показва примерът на физиката, определените чрез дефиниции „основни понятия“ също изменят непрекъснато съдържанието си.
      Такова конвенционално, засега твърде смътно основно понятие, от което обаче не можем да се лишим в психологията, е нагонът. Нека се опитаме да го изпълним със съдържание от различни посоки.
      Най-напред от страна на физиологията. Тя ни дава понятията дразнител и рефлексна схема, според които по стъпилият отвън върху живата тъкан (нервната субстанция) дразнител се отстранява чрез насочен навън двигателен акт. Този акт е целесъобразен с това, че прекратява дразненето върху субстанцията, извежда я извън обсега на дразнителя.
      Какво е отношението между нагон и дразнител? Нищо не ни пречи да подведем понятието „нагон“ под понятието „дразнител“: нагонът е дразнител на психиката. Но веднага ще срещнем възражение срещу това приравняване. Очевидно за психиката има и други дразнители освен нагоните, такива, които много повече приличат на физиологичните. Например когато силна светлина пада върху окото, това не е нагонен дразнител; такъв обаче е налице, когато почувстваме изсъхването на лигавицата на устата или започващото разяждане на стомашната лигавица.
      Сега вече имаме материал за разграничаване на нагонния дразнител от другия (физиологичен) дразнител, който въздейства върху психиката. Първо: нагонният дразнител произлиза не от външния свят, а от вътрешността на самия организъм. Поради това той по друг начин влияе върху психиката и изисква други действия за отстраняването си. Освен това ще имаме всичко съществено за дразнителя, ако приемем, че той действа като еднократен тласък; в такъв случай той може да се отстрани чрез ед нократно целесъобразно действие, прототип на което е физическото бягство от източника на дразнителя. Разбира се, тези тласъци може да се повтарят и сумират, но това с нищо не изменя схващането за процеса и условията на отстраняването на дразнителя. Нагонът обаче никога не действа като моментна, а винаги като постоянна сила. Тъй като атакува не отвън, а от вътрешността на тялото, бягството от него е невъзможно. По-добре ще е да наречем нагонния дразнител „потребност“; онова, което отстранява потребността, е задоволяването. То се постига само чрез целесъобразна (адекватна) промяна на вътрешния източник на дразнението.
      Да се поставим на мястото на едно почти напълно безпомощно, още неориентирано в света живо същество, възприемащо дразнители чрез нервната си субстанция. Скоро то ще направи едно първо разграничение и ще добие първа ориентация. От една страна – ще усеща дразнители, от които може да се изплъзне чрез мускулно действие (бягство), тях то ще отнесе към външния свят; от друга страна – дразнители, срещу които такова действие е безполезно, които въпреки него запазват постоянния си натиск; тези дразнители са признаци за вътрешен свят, доказателство за нагонни потребности. По този начин приемащата субстанция на живото същество ще получи в ефективността на мускулната дейност една опора за разграничаването на„вън“ и „вътре“.
      И така същността на нагона най-напред виждаме в основните му черти – произхода му от дразнители във вътрешността на организма и проявяването му като постоянна сила – и от тях извеждаме една следваща негова черта: невъзможността да му се противодейства с бягство. Но в хода на тези разсъждения би трябвало да ни е направило впечатление нещо, което изисква нова отстъпка. Към материала на нашето наблюдение ние подхождаме не само с известни конвенции под формата на основни понятия, а си служим и с някои сложни предпоставки, ръководещи ни при осмислянето на психологическите явления.
      Най-важната от тях вече посочихме, остава само изрично да я подчертаем. Тя е от биологично естество, работи с понятието „тенденция“ (евентуално „целесъобразност“) и гласи: Нервната система е апарат, който има функцията да отстранява постъпващите дразнители, да ги свежда до възможно най-ниското равнище или, ако е възможно, изобщо да се изолира от тях. Засега нека не се смущаваме от неопределеността на тази идея и нека припишем на нервната система – най-общо казано – задачата да се справя с дразнителите. При това положение виждаме колко много се усложнява простата физиологична схема на рефлекса от въвеждането на нагона. Външните дразнители поставят само една задача – изплъзването от тях; това става чрез мускулни движения, едно от които най-сетне постига целта и се превръща в наследствена диспозиция. Възникващите във вътрешността на организма нагонни дразнители не може да се отстранят чрез този механизъм. Те поставят много по-високи изисквания към нервната система, подтикват я към сложни, взаимосвързани действия, които така променят външния свят, че да предложи на вътрешния дразнител задоволяване, и най-вече я принуждават да се откаже от идеалната си цел да се изолира от дразнителите, тъй като поддържат неизбежен и постоянен приток на дразнения. Бихме могли следователно да заключим, че те, нагоните, а не външните дразнители, са истинските двигатели на напредъка, довели безкрайно работоспособната нервна си стема до сегашното й ниво на развитие. Разбира се, нищо не ни пречи да приемем, че самите нагони, поне отчасти, са отражение на външни въздействия, променяли живата субстанция в хода на филогенезата.
      Когато след това установим, че дейността и на най-високоразвитите душевни апарати се подчинява на принципа на удоволствието, т.е. регулира се автоматично чрез усещания от диапазона „удоволствие – неудоволствие“, трудно можем да отклоним заключението, че тези усещания отразяват начина, по който се преодоляват дразнителите – несъмнено в такъв смисъл, че усещането за неудоволствие е свързано с увеличаването, а за удоволствие – с намаляването на дразненията. Но нека имаме предвид голямата неопределеност на това допускане, докато ни се удаде да разкрием естеството на връзката между удоволствие/неудоволствие и колебанията на въздействащите върху психиката дразнители. Несъмнено тук са възможни многообразни и не съвсем елементарни връзки.
      Ако насочим вниманието си към разглеждане на душевния живот, от биологична страна нагонът ще ни се стори гранично понятие между душевното и соматичното, психична репрезентация на дразнителите, които произхождат от вътрешността на тялото и достигат душата, мярка за работата, която се изисква от душата вследствие на нейната свързаност с телесното.
      Сега бихме могли да обсъдим някои термини, използвани във връзка с понятието „нагон“, като „натиск“, „цел“, „обект“, „източник на нагона“. Под натиск на един нагон разбираме неговия двигателен момент, сумата на силата му или мярката на изискваната от него работа. Натискът е общо свойство на нагоните, дори тяхна същност. Всеки нагон представлява активност; когато небрежно говорим за пасивни нагони, това не може да означава нищо друго освен нагони с пасивна цел.
      Целта на нагона винаги е задоволяването, което може да се постигне само чрез прекратяване на дразнението в нагонния източник. Но ако крайната цел за всички нагони е една и съща, то към нея може да водят различни пътища, така че един нагон би могъл да има разнообразни по-близки или междинни цели, които да се комбинират или взаимозаменят. Опитът ни позволява също да говорим за нагони с потисната цел по отношение на процеси, които се доближават до задоволяването на нагона, но биват потиснати или отклонени. Може да се приеме, че те са свързани с частично задоволяване.
      Обектът на нагона е онова, чрез което той постига целта си. Той е най-променливото в нагона; връзката му с него не е изначална, а е резултат единствено от годността му да способства за задоволяването. Обектът не е непременно чужд предмет, а би могъл да бъде и част от собственото тяло. В хода на нагонните превръщания той може многократно да се променя; това изместване на нагона изпълнява особено важни функции. Случва се един и същи обект да задоволява едновременно няколко нагона – преплитане на нагони, както го нарича Алфред Адлер. Тясното обвързване на нагона с един обект се определя като фиксация. Често тя се осъществява в много ранни периоди от развитието на нагона и слага край на неговата подвижност, като силно се съпротивлява на откъсването му от обекта.
      Под източник на нагона се разбира онзи соматичен процес в даден орган или част от тялото, чието дразнение е представено в душевния живот чрез нагона. Не се знае дали този процес винаги има химична природа, или може да е проява на освобождаването от други, например механични сили. Изучаването на нагонните източници не спада към психологията; макар че произходът от соматичен източник е решаващото за нагона, в душевния живот ние го познаваме единствено чрез целите му.
      За целите на психологичното изследване не е необходимо да се знаят точно източниците на нагона. В някои случаи въз основа на целите може да се направи сигурно заключение за източниците.
      Трябва ли да приемем, че отделните нагони, произлизащи от телесното и въздействащи върху душевното, се характеризират с различни качества и поради това имат качествено различни прояви в душевния живот? Това изглежда неоснователно; достатъчно е по-простото допускане, че всички нагони са качествено еднакви и въздействието им се определя само от размера на възбудата, която носят, може би и от някои функции на това количество. Различията между психичните прояви на отделните нагони са обясними с различните им източници. Но едва по-късно, в друг контекст ще можем да изясним значението на проблема за качеството на нагона.
      Колко и какви нагони можем да постулираме? Тук очевидно има голям простор за субективизъм. Няма да имаме нищо против, ако някой въведе в употреба понятия като нагон към игра, към разрушение или общуване там, където предметът го изисква и ограниченията на психологичния анализ го допускат.
      Но не бива да отминаваме въпроса, дали тези, от една страна, толкова специализирани нагонни мотиви не позволяват по-нататъшно разлагане по посока към нагонните източници, тъй че само неразложимите повече първични нагони да претендират за някакво значение.
      Аз предложих да разграничим две групи такива първични нагони – азови, или себесъхранителни, и сексуални. Но тази класификация няма значението на необходима предпоставка, както например допускането за биологична тенденция на душевния апарат (виж по-горе); тя е просто помощна конструкция, предназначена да се използва дотогава, докато е полезна, и заместването й с друга няма да промени съществено резултатите от нашата описателна и класификаторна работа. Тя се породи в хода на развитието на психоанализата, чийто първи обект бяха психоневрозите, по-точно онази група от тях, която се нарича „преносни неврози“ (хистерията и психоневрозата); при работата над тях се стигна до схващането, че те винаги се коренят в конфликт между сексуалните потребности и тези на Аза. Възможно е обаче задълбоченото изучаване на другите невротични заболявания (най-вече на нарцистичните психоневрози – шизофрениите) да наложи промяна на тази формула и друго групиране на първичните нагони. Но засега не познаваме новата формула и още не сме се натъкнали на аргумент срещу противопоставянето на азови и сексуални нагони.
      Аз поначало се съмнявам, че е възможно работата с психологичен материал да даде съществени данни за разграничаването и класифицирането на нагоните. За целите на тази работа по-скоро ми се струва нужно да се подходи към материала с определени допускания за нагонния живот, които по възможност да се почерпят от друга област и да се пренесат върху психологията. В това отношение приносът на биологията безспорно не противоречи на разграничаването между азови и сексуални нагони. Биологията учи, че сексуалността се различава от останалите функции на индивида, тъй като целите й излизат извън него и имат за съдържание създаването на нови индивиди, т.е. съхраняването на вида. Освен това тя ни демонстрира две равноправни схващания за отношението между Аза и сексуалността; според първото индивидът е основното и сексуалността е едно от неговите занимания, сексуалното задоволяване – една от потребностите му, а според второто той е временен, смъртен придатък към една в известен смисъл безсмъртна зародишна плазма, поверена му от поколението. Разбирането, че сексуалните функции се различават от останалите процеси в организма по своя особен химизъм, представлява, доколкото знам, и едно от основните положения на биологичните изследвания на Ерлих.
      Тъй като изучаването на нагонния живот чрез съзнанието поставя почти непреодолими трудности, психоаналитичното изследване на душевните разстройства си остава главният източник на нашите познания. Но в съответствие с развитието си, психоанализата досега можа да ни даде донякъде задоволителни сведения само за сексуалните нагони, защото тъкмо тях успя да наблюдава като в изолиран вид при психоневрозите. Пренасянето на психоанализата върху другите невротични заболявания несъмнено ще сложи началото на опознаването на азовите нагони, макар че изглежда нереалистично в тази област да се очакват също толкова благоприятни за на блюдението условия.
      Относно общата характеристика на сексуалните нагони може да се каже следното: те са многобройни, имат разнообразни органични източници, първоначално действат независимо един от друг и едва на един късен етап претърпяват повече или по-малко хармоничен синтез. Целта на всеки от тях е физическата наслада, чак след синтеза те започват да служат на размножителната функция, с което явно се обособяват като сексуални нагони. При първата си поява те се опират на себесъхранителните нагони, от които постепенно се откъсват, а в търсенето на обект следват пътищата, които им сочат азовите нагони. Част от тях за цял живот остават свързани с азовите нагони и им придават либидни компоненти, които при нормално функциониране лесно може да не бъдат забелязани и едва при заболяване се разкриват ясно. Отличават се с големите си възможности за взаимозаместване и лесна промяна на обекта. Поради тези си качества те са способни на действия, които значително се отклоняват от първоначалните им цели (сублимация).

      Купи: http://book.nauka.bg/partnerbooks.php?ID=42180

  • Теми

  • Последно разглеждащи   0 Потребители

    No registered users viewing this page.

За нас

Вече 15 години "Форум Наука" е онлайн и поддържа научни, исторически и любопитни дискусии с учени, експерти, любители, учители и ученици.

 

За контакти:

×
×
  • Create New...