Отиди на
Форум "Наука"

статия - "Теорията на ципа", или защо светът отказва да мисли критично"


Recommended Posts

  • Потребители
Преди 1 минута, caress… said:

Същото е и с употребата на ципа. Никой не се замисля над ципа, защото не е нужно, подсъзнанието ни се грижи да не ни се претоварва процесора. Ако е необходимо обаче, не е проблем да се замислим и за устройството на ципа.

При мен имаше и нещо друго, преди да намеря чертежа - късоглед съм и не успях да видя добре малките отделни елементи на ципа, точно как са направени - когато ги видях в голям мащаб на чертежа ми светна механизма. На това ниво, разбира се, физиците и инженерите могат да го обяснят много по-добре и задълбочено.

Link to post
Share on other sites
  • Мнения 174
  • Създадено
  • Последно мнение

ПОТРЕБИТЕЛИ С НАЙ-МНОГО ОТГОВОРИ

ПОТРЕБИТЕЛИ С НАЙ-МНОГО ОТГОВОРИ

Популярни мнения

А откъде знаеш, че такава съществува, щом според теб тя е само идеал?! Фундаментален проблем с обективността няма, защото възприятието е естествено обектно ориентирано. Проблем може да съществува

... Всъщност умозаключенията в статията се основават на поредица от методологични грешки. По дадения пример с ципа, ако хората оценяват положително своята способност или компетентност по дад

Бих определил метода използван от Р. Якобсон за това изречение като "семантична триангулация". Триангулация, като е известно, е геометричен метод при който разстоянието до дадена точка /нереферирана/

Posted Images

  • Потребител
Преди 34 минути, caress… said:

Всички водачи на МПС карат без да се замислят. Това изграден автоматизъм.

както и за другата тема, автоматизъм е и да мислиш по този начин. Но същия начин се променя ако се появи замисляне.

Твърдението че "всички водачи карат без да се замислят" не е вярно. В процеса на управление на МПС има автоматизми, изградени с повторения, има и следене на обстоятелства и условия, които са непрекъснато протичащи около самият водач и той е нужно да ги взима предвид.

Разбира се, че повечето хора заучават шофирането до степен на автоматизъм. Но механизмите на автоматизмите и навиците са вродени именно за да се грижат за да са налични в моментите в които го няма "СЪЗНАНИЕТО". А липсата на осъзнаване... е масова и уморения и претоварен водач няма как да си я позволи - именно заради програмата за спестяване на ресурс. И все пак - това не е крайна граница, а е променимо. Също така - зависи и от нивото на съзнание, качествата и уменията на самия водач. Например - каскадите, различните трикове и прийоми на шофиране и повишаване нивото и бързината на реакциите по воденето и управлението на автомобила...

Водач, който непрекъснато повишава уменията си и се упражнява става единствено чрез осъзнаване. Именно чрез него се получават натрупванията. Впоследствие някои от тях могат да се поемат и от автоматизмите, но винаги е налице управляващ сигнал, при който те излизат от зоната на автоматизма , в зоната на управляемата съзнателност. същото се повишава и при реакции към инвънредни или критични обстоятелства - всичко е въпрос на тренинг и мотивация (както и на възможности, дадености...)

Да, несъзнателните механизми са бързи, но повърхностни. Съзнателните, за да се намесят сред формираните вече мозъчни връзки - се изисква усилие... и става бавно. Изисква се систематизъм, повторения... И се изменят.

Съзнателните намеси не са задължително бавни. Но колкото стават по-бързи, толкова дълбочината и комплексността им се губят. Има начини и на това да се повлияе чрез тренинг...

Да, процесите по изменението в невронните схеми се изменят бавно. Не можеш да се учиш да не влизаш в криза, по време на протичането на самата криза... и т.н. Нужно е след това или преди това... Ученик на изпит няма как да се подготви по време на самия изпит. Нужно е преди това... или за 'другия изпит'...

Точно това е въпросът за "ТЕСТА С ЦИПА" - че с него се обръща внимание на нещо, на което автоматизмите до този момент са ти го спестявали, нищо че го употребяваш непрекъснато. И че в живота има и много други положения, които автоматично и несъзнателно се приемат за дадености, но които е възможно да се достъпят чрез осъзнаване и вникване. (за който има мотив и възможност да си го позволи).

Редактирано от ramus
Link to post
Share on other sites
  • Потребител
Преди 5 часа, Б. Киров said:

Моето дилетантско обяснение от този чертеж е свързани на релса стотици катарами /закопчалки/, които се затварят под натиска на подвижната част /тук има триене като при всеки такъв механизъм/; отварянето на отделните елементи става по обратния път, този път съчетано с изтегляне навън на подвижната част, натискът е в обратна посока и отваря зъбците на всяка отделна част от наредените в линия елементи.

Това е накратко, но го видях в чертежа, нищо не разбрах от описанията.

Ако забеляза, в по-ранен мой постинг - "работа" на ципа е с кавички.:) Ципът работи когато е затворен. Ако е нацяло отворен - не работи.

Когато работи: Не може да се отвори поради невъзможност за преодоляване на силите на триене в противоположните му части на лентите. Освен това - "кукичките" са  зацепени (цип)  и свободното  движение "по вертикал" е спряно - плътно са една до друга. За да се отцепят се ползва "клин" в долната част на затвора и разтварящо водене на отделните: лява и дясна ленти на ципа.

...

Link to post
Share on other sites
  • Потребител
Преди 9 часа, ramus said:

налице е разминаване - в оценъчните системи и приоритетите, свързани с тях.

Според мен - в очакванията.

Ако искате, напишете как бихте желали да се развива един разговор. Когато поставите някакъв въпрос или дадете текст, който ви е направил впечатлеие, какво би ви се искало да направят другите участници, така че разговорът да е ползотворен според вас конкретно?

Според мен когато пише, всеки от нас се води от предпочитанията си какво би се радвал да прочете, какъв подход би желал да види у събеседниците си, затова и питам какво очаквате.

За мен, да речем, един разговор тук има смисъл да се води, само ако е ползотворен. Затова не пиша, когато не мога да предложа нещо, което според мен ще е полезно под формата или на информация, или на друг поглед, който би  помогнал някому да формулира собствената си теза по-добре. Като този мой друг поглед изобщо не настоявам да го предлагам, когато това очевидно няма да доведе до нищо, защото другата страна е толкова убедена във възгледите си, че излагането на различни от тях би довело само до неконструктивен антагонизъм.

Това е защото за мен не е толкова от значение да публикувам собствените си виждания някъде, при условие, че съвсем спокойно мога да си размишлявам, без да оповестявам мисловния си процес. Нито считам, че е полезно за хората да ми четат "мъростите", нито за мен - да ги формулирам на всеослушание, така че да си намеря публика. Затова и като цяло рядко  - ако изобщо - създавам собствени теми. Ако да, то в тях се допитвам, опитвам се да разбера как разсъждават другите, не да обясня на света как мисля аз.

Намирам за ползотворно обаче да помогна другиму с инфо, когато разполагам с такова, затова когато случаят се окаже подходящ, тоест обсъжда се нещо, за което имам информация, просто я написвам.

Ако не на него конкретно, тя би могла да помогне на тези, които четат, но може би не пишат. Затова и гледам да съм възможно най-информативна, да предлагам източници.

Защо ви разказвам това - не за да изложа собствените си възгледи, а за да илюстрирам въпроса си. Напишете как виждате нешата вие.

 

Редактирано от dora
Link to post
Share on other sites
  • Потребител
Преди 3 часа, dora said:

Напишете как виждате нешата вие.

Дора, вече ги написах няколко пъти.

нека само изясня нещо - вече изложих че са налице разминавания. Изложих защо, как стават, на какво са основани, според какви условия, критерии... механизми.

Не е важно дали желая точно определен разговор... дори за мен - не е важно. Желанията ми в случая са най-незначителното - особено за мен самия.

Но стойностни хора, имат стойност, когато я изложат.

Преди 3 часа, dora said:

за мен не е толкова от значение да публикувам собствените си виждания някъде, при условие, че съвсем спокойно мога да си размишлявам, без да оповестявам мисловния си процес.

Нито считам, че е полезно за хората да ми четат "мъростите", нито за мен - да ги формулирам на всеослушание, така че да си намеря публика.

вие имате ли въобще свои виждания, плод на свои размишления? Защо за вас те са незначителни? Или смятате че са незначителни за всеки друг.

кое е значителното да дадете линкове някой да чете нещо си. Тия линкове може всеки да ги открие и сам. Излиза че ролята на гугъл е най-значителната, защото предлага резултати от сканирането на ботовете си снабдени вече с ИИ. Но това е просто резултат от бездушна механика.

В личните размишления е налице човешкия фактор. Налице е възможността за синтез през личното натрупване. Не са нужни условия, нужно е единствено да се сметне за значимо и да е налице достойнство. Възможност за излагане на съждения, които никой гугъл, нито информации по линкове няма да предложат. Възможност да се види резултат от естествени уникални процеси. Най-красивото и грандиозното  се крие в личното съждение... Крие се вашият собствен екстракт. 

няма никакво значение каквато и да е публика. Личните съждения или ги има, или ги няма. Независимото и самостоятелно мислене е най-рядкото ментално явление. Негово проявление е именно когато то се изложи и изведе. При излагането и извеждането много неща допълнително се изясняват - на размишляващия...

Никой от каквато и да е публика няма да схване това. Именно - защото е сред 'публиката'. А цялата работа въобще не е сцена, нито е представление - човека и размишленията му - това не е театър. Не е събрание, нито са речи за пред публика - това не са размишления.

Не е единствената възможност човека да е непрекъснато сред социалните си зависимости и не е единственото те да му задават своя фрейм. Размишленията са най-личната страна на всяка ментална същност. Те са нейната есенция, нейният екстракт....

Ето това са моите виждания по този страничен за темата казус. не за първи път го пиша... И за кой ли път едва ли някой ще го прочете... После следват отново въпроси - и пак по същото.

Един разговор... е общуване, когато е налице поне контакт. Повечето от коментиращите тук просто не четат. Имат проблеми с дисонансите, които им предизвиква текста. Аз засилвам допълнително тия дисонанси, за да активирам защитните механизми на отхвърляне. И така четящите се самоотсяват. Няма значение че може да и да не остане четящ. за мен - няма значение. За мен няма значение никаква публика - дори и когато съм на сцената пред микрофона и звучи музиката и тръгва песента, аз отново съм сам и не съм пред публика... Аз съм някъде сред себе си и ... душата ми излиза отвътре през музиката и гласът... нямам идея как публиката вижда това, но и не ме интересува - не го правя за нея...

И тук - публиката не ме интересува. Не съм на събрание, нито тук е някакъв площад. Аз съм сам с думите си. Сам съм не само сред тях - просто същностните неща само за мен имат значение. И светът и животът са местата на които имам възможността да проявя онова, което съм. Докато съм жив. Няма как да имат значение нито Витгенщайн, нито филанкишиев, ако ще и да са гении. Живота ми е начинът да се открия и проявя. Нито ме интересува откъде идвам и какво да оставя след себе си, нито гените си, нито смисъла ми е в това - съвсем друго значение имам за всичко онова, което за другите е колективно определено и внушено.

Е - кое точно не стана ясно и дали въобще някой го прочете - това дори не е толкова важно - защото думите ми вече са написани и онова, което минава през тях намери своя израз. И все пак - тия думи са към вас, Дора! Дали виждате в тях нещо стойностно или просто във вашите очи това е някакъв маскарад?

нищо от думите ми не е по линкове или имената на класици или авторитети. не ме интересуват, нито имат основно значение за живота ми. Ползвам ги, но най-важното за мен е начина да разкрия кой съм аз. В този смисъл леките опити за колективни игри тук за мен са напълно незначителни и въобще не ме интересуват. И в реалния живот - извън виртуала аз пак съм така. Аз съм индивидуалист навсякъде и живота ми не е на парчета, и изграден от игрите на маските ми. Това съм аз.

не беше идеята темата да се фокусира отново към рамус. Но някои хора просто непрекъснато ги спохожда реактивност. И само чакат удобния момент.

не ме интересува кой колко знае, макар че това понякога има значение и е чудесно когато са налице субекти с много широк обхват на информационна обезпеченост. Но най-важното е - кой с колко индивидуален потенциал е развил и го е реализирал. Личното размишление е едно от производните на индивидуалния аспект на всеки човек. То не може да се прочете никъде - ако наистина е лично размишление...

Така че вие така или иначе предлагате линкове навсякъде - ок, така смятате, това е важното за вас, това носи смисъла и значението за участието ви и вие така го виждате. А имате ли въобще ЛИЧНИ, НЕЗАВИСИМИ размишления и съждения?

Редактирано от ramus
Link to post
Share on other sites
  • Потребители
On 11.04.2018 г. at 21:16, dora said:

Не се сърдете, Инкоректус, според мен просто се получава недоразбиране на това, което казва другият, комуникационен проблем, не междуличностен.

Така е. Комуникационно ни дудне за себе си човек, който се самоопределя като феномен на антропологията. Който пресява през себе си всяка човешка мисъл и възможност, без да дава право на другите също да имат свои такива. След последната и поредна искрена и лична изповед на Рамус ми просветна, че ние всъщност имаме работа с един Зенон Новий Елейски Апорион, чиито драгоценни парадокси не са лъжица за всякоя форумна уста, поради което комуникационно сме много затруднени. Следват избрани бисери.:ag:

Цитирай

според какви условия/не са нужни условия
размишленията са най-личната страна/това не са размишления
няма никакво значение каквато и да е публика/и все пак - тия думи са към вас

 

Link to post
Share on other sites
  • Потребители
Преди 5 часа, ramus said:

В личните размишления е налице човешкия фактор. Налице е възможността за синтез през личното натрупване. Не са нужни условия, нужно е единствено да се сметне за значимо и да е налице достойнство. Възможност за излагане на съждения, които никой гугъл, нито информации по линкове няма да предложат. Възможност да се види резултат от естествени уникални процеси.

Най-красивото и грандиозното  се крие в личното съждение... Крие се вашият собствен екстракт. 

Понеже обясняваш, че не комуникираш с мен, да обърна внимание, че от позицията на моята простосмъртност си позволявам да критикувам не твоята лична възвишеност, а твоята логическа и философска неграмотност. Следователно критикувам твоите писания, а не твоята личност.

Да попитам нещо, ако в личните размишления е налице човешки фактор, какъв фактор е налице в безличните - нечовешки, марсиански, крокодилски..., друго?

Най-красивото и грандиозното се крие в личното съждение, което е екстракт само и единствено тогава, когато е обективно, а е такова, когато представя синтезирано човешкото мнение по даден разискван въпрос, което включва моето лично мнение, но също така мнението на Витгенщайн, линковете на Дора и Филанкишиев. Само моето лично мнение, несъобразено с това на другите, пък дори аз да се казвам Рамус Възвишений, е долнопробен егоизъм.

Сиреч, колкото да се пънеш да обясняваш във всеки пост, че образованието е вредно за мисленето, ял си риба. Това може да го твърди само човек, който нищо не е постигнал чрез образование.

Link to post
Share on other sites
  • Потребител
Преди 20 часа, ramus said:

налице е разминаване - в оценъчните системи и приоритетите, свързани с тях. Няма никаква необходимост да влизам в защитна и обяснителна позиция защо и как е построена моята оценъчна система и приоритетите в нея.

Цитирай

Сломан и Фернбах пишат: "Обикновено когато хората размишляват за собствената си позиция по даден въпрос, те се замислят ЗАЩО вярват в дадено убеждение и след това генерират аргументи в подкрепа на съответната позиция. Не се ангажират в причинно-следствено обяснение".

Цитирай

А липсата на лично критично отношение към собствените позиции, техните корени, възникване, значения, влияние на социални фактори и вмешателства, избори с критерии от типа "бързо, лесно и удобно...", всичко това издава влиянието и значението на ирационалността

Ето как прагматиката влияе на смисъла на една убедителна аргументация в полза на информационния материал.

Link to post
Share on other sites
  • Потребител
On 4/12/2018 at 18:05, Малоум 2 said:

Не може да се отвори поради невъзможност за преодоляване на силите на триене в противоположните му части на лентите

вие още от началото се подведохте с идеята за "триенето" като основното на което се основава функционирането на ципът. Но това не е вярно - много ясно се вижда и по графичната схема че става въпрос не за триене а за механични сглобки. Всеки елемент е удебелен или деформиран по специален начин в контактните си части, за да влизат една в друга при събиране. Двете части на ципът не се държат от силите на триене, нито тия сили с нещо се променят в която и да е фаза. "Сглобяването и разглобяването" на малките елементи от двете страни в сглобката се извършват от подвижния елемент. Същият начин е и при пластмасовите разновидности - при тях контактните повърхности на елементите се оформят от ръбовете при прегъването на пластмасово влакно, и така реализират "сглобка", чрез която се държат двете страни събрани. Хитроумното решение е сглобяването и разглобяването да се реализират от подвижния елемент, с Y-образни канали отвътре, чрез които се реализира нужната 'последователност" при  сглобяването и разглобяването - чрез двете посоки на придвижване.

Разбира се има няколко типа "ципове". например - има втори тип, който го има в много от хранителните или медицински пластмасови опаковки. При него е друг принципът на работа, като е още по-елементарен от графичната схема на Киров. Но и в него отново става въпрос за сглобка, но вече не чрез множество от малки елементи, а чрез специален профил, чрез който са оформени двете страни на повърхностите, които се събират взаимно една в друга... и разделят. Този тип е по-лесен и ефтин за производство и работа, но има други ограничения и особености, които го правят удобен (или пък неподходящ) за определени нужди и цели...

и т.н. Имам и друг текст, но той е твърде дълъг, защото се опитах да съм максимално подробен в обясненията на работа, особености, материали, елементи и обща цялост, взаимовръзки, принцип, разновидности... Няма смисъл да го пускам тук, нито това е състезание. Вече написах че за мен най-важното е, че това е тест за моментното ми състояние да наблюдавам и извеждам обяснения и описания. Тест за наблюдателност и адекватност. За единство между възприятие, интерпретация и отражение... Нито ми беше нужно да се запознавам, нито да чета, нито да гледам предавания, нито историята на ципа или онзи, дето го е изобретил...

Между другото - имам и други примери на обекти, процеси или явления, които просто "минават и заминават" през автоматизмите или скрити от погледите, или пък - заради "ефекта на заварената даденост"... Все пак повечето хора живеят в непрекъснат недостиг на "ресурси" и се водят главно от "програмата за пестенето им". А в нея, принципът функционирането е в несъзнаваното...

Редактирано от ramus
Link to post
Share on other sites
  • Потребители
Преди 6 часа, ramus said:

Нито ми беше нужно да се запознавам, нито да чета, нито да гледам предавания, нито историята на ципа или онзи, дето го е изобретил...

+ Да, но не можеш да направиш описание, респективно да разбереш механизма, който добре си описал, без да си видял съставните части на един цип, дори предварително някога, трябва да познаваш елементите му, за да опишеш вярно как работят във взаимодействие - няма начин да си толкова гениален, че да го опишеш, без да си го видял, освен, ако не го изобретиш отново:), което не е невъзможно, но няма да получиш патента.

Link to post
Share on other sites
  • Потребител

Между елементите на ципа няма ли статично триене? Това, което им пречи да се задвижат един към друг? Струва ми се, че ако го нямаше, ако поставите един цип хоризонтално, то просто едната му част щеше да изпадне от другата под силата на земното притегляне?

http://www.softschools.com/formulas/physics/static_friction_formula/30/

Редактирано от dora
Link to post
Share on other sites
  • Потребител
Преди 2 часа, Б. Киров said:

+ Да, но не можеш да направиш описание, респективно да разбереш механизма, който добре си описал, без да си видял съставните части на един цип, дори предварително някога, трябва да познаваш елементите му, за да опишеш вярно как работят във взаимодействие - няма начин да си толкова гениален, че да го опишеш, без да си го видял, освен, ако не го изобретиш отново:), което не е невъзможно, но няма да получиш патента.

Получи се интересно, но заблуждаващо, че е възможно  действие "сглобка-разглобка" на нещо, статично работещо в сглобка, без да се създадат сили от триене.

След като се "захванат в сглобка" противоположни зъбци с форма на куха полусфера и отгоре й сферична пъпка- само 2 бр. противоположни зъбци - съвсем лесно е при хоризонтално приложена сила, да се "разглобят". Значи: за разглобяване  е нужно малко свободно движение на зъбите, във вертикал - осигурено в оригинал движение от мекия (гъвкав - в него също възникват сили от триене, макар и малки) материал на лентите. При много на брой зацепени зъбци, движението по вертикал става почти невъзможно и силите на триене стават огромни при опън в хоризонтално направление не могат да бъдат преодолени - ципът е затворен- (силите на триене са в контактните точки на полу-сферите, перпендикулярни на повърхнините им и това не е захващане "кука в халка или в бримка", та да се разделя с разрушаване на една от частите - срязване на пъпката, например:)). Подвеждането на лентите под ъгъл с клин - достатъчен, че да осигури завъртване по повърхнините на полу-сферите, та да се "разглобяват", осигурява точно  - лесно движение-завъртване на зъбците "по вертикал" - маха силите на триене, които осигуряваха "работа" на ципа. (да припомня - ципът работи когато е затворен).

Та ... критичното мислене предполага и малко знания. Пет години съм бил БРИЗ (бюро за рационализации и изобретения) и ми е ясно, че най-трудната част за новаторите е да направят юридически вярно описание на "работата" на механизмите си. Изискването беше - описание в ЕДНО изречение, без да се държи на художественото изразяване:)... От тогава, когато видя обяснение в много изречения ... съмнението ми за достоверност на изложеното се увеличава.:).

...

Link to post
Share on other sites
  • Потребител

Благодарности, Малоум :) Не за друго, като цяло съм била подготвена по всичките си предмети в училище, но за някои имах чувството, че никак не ми вървят, просто защото имах съученици, които бяха много по-добри от мен. Явно не съм била толкова зле, колкото тогава си мислех, че съм, след като тридесет години по-късно - за собствена изненада - все още помня какво съм учила...

Редактирано от dora
Link to post
Share on other sites
  • Потребител

сглобката усигурява якост на опън, а не триенето. Елементите са събрани един до друг и взаимно се притискат за да не се 'разглобят'. Това че те се събират в общо осигурява събирането и на повърхностите към които са прикрепени. Просто профилът в предната част на всеки елемент осигурява участието му в сглобката. Всеки следващ, участва в сглобката като подпира предишните... и така - до края на всички елементи. Именно най-слабата част на ципа е именно неговия "край" - до който е стигнало сглобяването. Ролята да поддържа "края" във всеки момент се пада отново на подвижния елемент. Но когато ципът е закопчан, "началото' от което са тръгнали сглобките е най-уязвимото място... Там се използва друга сглобка... :)

Якостта на опън на така събраните повърхности е пряко следствие от силите в самата сглобка - тук имат значение твърдостта на материала от който са направени и начина на закрепване на съединителните елементи, формата броя им. 

1 hour ago, Малоум 2 said:

От тогава, когато видя обяснение в много изречения

:) та вие сам дадохте обяснение в много изречения.

Няма да влизам в игрите на противоречия. Идеята на теста е всеки сам да се изправи пред елемент от неговото житейско битие, който да не е проумявал до този момент. Не се интересувам доколко било верно, доколко имало друго обяснение. В някои отношения - е полезно другото виждане, в някои - е без всякакъв смисъл, особено когато "другото виждане" е групово виждане и то е само повторение на колективно договорена версия.

Разбира се, че е налице натрупване и Киров - и отбелязването е напълно коректно. Налице е натрупване в думичките прийомите и смислите. Не твърдя че всичко е мое, лично и независимо. Но твърдя, че когато не съм употребил колективни очила по даден житейски казус, то това е доста по-близо до възможност за 'мой поглед'.

При всеки е налице информационно натрупване - особено това се отнася и до толкова много хора тук, сред този форум. :) Но информационното натрупване не е основното условие. Тук има хора, които могат да се позовават до безкрай и да цитират запомнени думи, тези и съждения, подбрани да са модели за подражание, но са неспособни да погледнат на елементи от собственото си битие директно без очилата на обяснителните си системи.

Вижте - това е много сложна тема. Тук никъде не съм засягал някои основни моменти от "конструкциите и деконструкциите на реалността, за да се изведе връзките и обособяванията й от начина по който се пречупва" - като прийоми при изучаването и разглеждането на обекти, явления, процеси, взаимовръзки... Това са мои неща над които и чрез които са заниманията ми.

Обяснителните системи идват наготово, много голи охлювчета влизат групово в готовите подадени им черупки и заживяват в обща черупка. Те не мислят и не избират, нямат възможност механизми за осмисляне и осъзнаване. Когато вече имат възможност (ако се стигне до това) вече т.н. "избор" е даденост и като такава той се превръща в безалтернативен - следователно - не е никакъв избор. Тя им служи да прочупва света им и да им предпоставя по този начин улеснение в опита си да се справят с неизвестността. Това има своето значение - но вместо в преходна, се превръща в крайна тенденция. 

Ако дойде момент и любопитството на охлювче в групова черупка стане достатъчно устойчиво, за да пробуди неговият интерес "какво е отвъд черупката". За да се стигне до това, обаче - е нужно черупката да се забележи и възприеме като такава. Границата не е граница, ако не се сметне за такава. :)  това е един от парадоксите на отражателните процеси и довежда до осъзнаването на значението на отражението - да формира реалност и образ на ОТРАЖАТЕЛ.

За мен е изключително любопитно какъв е светът извън договорените колективни обяснения за същия, отгоре на всичко скрепени и поддържащи се с идеологични механизми. Това касае само мен, нямам нито нужда, нито потребност от съгласявания, нито одобрения, нито мнения, особено когато единственото което се предлага като такова е отново груповата договорена схема на която те се явяват поредното утвърждение. Не каня никого в това си начинание и в него аз съм само и единствено сам. От време на време се докосвам до следите на хора, опитващи същото, като някои дори са минали много отвъд онова, до което аз съм стигнал... Но нито тия хора могат да ми дадат нещо от техния път, нито това е адекватно. Това са отношения между човека и живота, между човека-субект и вселената. Всякакви групови забежки нямат никакво отношение към това и не са адекватни. Все едно е дали някой го разбирал, какво му било отношението, дали го отрицавал или потвърждавал.

смисълът на тестове, като по-горния, е лакмус за личното ниво за единство на наблюдение, интерпретация и отражение. Тестът по-горе няма изпитен характер - той е само проверка. няма никакво практическо значение за който и да ползва циповете дали ще си ги обясни, как, с какви думи, дали имал натрупвания - с обяснение или без него - циповете просто се ползват... За толкова много хора това е от единствено значение. 

Склонността към наблюдателност и замисляне е рядка особеност. Особено критично замисляне - спрямо всичко - дори и към самото замисляне или "замислителя" му... Но за толкова много думичката 'всичко' има своите измерения и граница. Те са естествени, но интересното за мен е - когато границите са временни и винаги любопитството ми е какво има 'оттатък' и какво прави една граница да е с такова значение...

Вече посочих че път, насочен към превъзмогване на определено ограничение, аз наричам "ПРЕОДОЛЯВАНЕ". намирането на ограниченията, тяхното изучаване и осмисляне - са с цел единствено ПРЕОДОЛЯВАНЕТО им. Например в тази връзка е и обобщението - ако се преодолява винаги едно и също, като граница, значи че това не е преодоляване.

Преодоляване е налице, когато границата е премината. При всички случаи това носи "отваряне", различен хоризонт, друга гледна точка, разширяване на мирогледа, нов тип поглед... и най- вече - САМИЯ СУБЕКТ СЕ ПРОМЕНЯ чрез преодоляването на границите. Именно това е насока, че основните граници се оформят и задават отвътре в самото психично поле.

От една страна - самото формиране на психичното се основава на граници. Но това не е проблема - за повечето хора стоенето в границите е достатъчно и техния свят се утвърждава само и единствено сред същите. А някои други "невежи самозванци" като рамус, интересното е какво би било ако преодоляването се насочи и използва осъзнато и в него се вложи целия наличен когнитивен и ментален потенциал...

От една страна някои хора непрекъснато питат - "кой си ти, че..." От друга страна - дори същите хора - защо занимаваш публиката със себе си и никой не се бил интересувал. Но пък аз се не интересувам от споделянето на очевидности и групови договорки. Та това дори на вас, сговорените, вече ви е втръснало от повторенията си. Но от друга страна - същите повторения вече са формирали невъзможност за личен поглед, защото условието за личен поглед би създало дисонанс. И същия личен поглед му се разрешава само до степента в който той не противоречи на предварителния сговор сред който се участва. Същите повторения са призвани и да скрепяват общата договорка и нейния дял сред всеки един 'защитник'.

Колективното е много подобно на този 'цип', който тук се спряга за обяснение и могат да се заиграят доста аналогии с принципите и механизмите между ципа и същото при колективната динамика и организирането на "взаимно-договорени отражения".

Редактирано от ramus
Link to post
Share on other sites
  • Потребител
Преди 1 час, Малоум 2 said:

Получи се интересно, но заблуждаващо, че е възможно  действие "сглобка-разглобка" на нещо, статично работещо в сглобка, без да се създадат сили от триене.

След като се "захванат в сглобка" противоположни зъбци с форма на куха полусфера и отгоре й сферична пъпка- само 2 бр. противоположни зъбци - съвсем лесно е при хоризонтално приложена сила, да се "разглобят". Значи: за разглобяване  е нужно малко свободно движение на зъбите, във вертикал - осигурено в оригинал движение от мекия (гъвкав - в него също възникват сили от триене, макар и малки) материал на лентите. При много на брой зацепени зъбци, движението по вертикал става почти невъзможно и силите на триене стават огромни при опън в хоризонтално направление не могат да бъдат преодолени - ципът е затворен- (силите на триене са в контактните точки на полу-сферите, перпендикулярни на повърхнините им и това не е захващане "кука в халка или в бримка", та да се разделя с разрушаване на една от частите - срязване на пъпката, например:)). Подвеждането на лентите под ъгъл с клин - достатъчен, че да осигури завъртване по повърхнините на полу-сферите, та да се "разглобяват", осигурява точно  - лесно движение-завъртване на зъбците "по вертикал" - маха силите на триене, които осигуряваха "работа" на ципа. (да припомня - ципът работи когато е затворен).

Та ... критичното мислене предполага и малко знания. Пет години съм бил БРИЗ (бюро за рационализации и изобретения) и ми е ясно, че най-трудната част за новаторите е да направят юридически вярно описание на "работата" на механизмите си. Изискването беше - описание в ЕДНО изречение, без да се държи на художественото изразяване:)... От тогава, когато видя обяснение в много изречения ... съмнението ми за достоверност на изложеното се увеличава.:).

...

Аз съм "вие" с техническите иновации.

Ако авторът на темата няма против може да направим по един тест за разпускане?

Коя фигурка ви импонира най-много /Коя избирате/?

test-koi-sa-silnite-ti-strani.jpg

 

При мен е 4-ри (твърдо,преди се колебаех)

И отварям линка (ооооо боже, разкрит съм,..закачка разбира се)

https://www.osata.eu/kalejdoskop/test-s-figuri-koi-sa-silnite-strani-na-haraktera-ti-5928/

 

 

 

 

 

Редактирано от nik1
Link to post
Share on other sites
  • Потребители
Преди 1 час, Малоум 2 said:

Получи се интересно, но заблуждаващо, че е възможно  действие "сглобка-разглобка" на нещо, статично работещо в сглобка, без да се създадат сили от триене.

Сили на триене има в единичната сглобка, според мен, когато подвижната част под натиск, вертикален за всеки един елемент, ги заключва:

001_Sundback_zipper_1917_patent.thumb.jpg.fccda2a7333feee739491b170411a44e.jpg.442f8b1c76131bbe5efec26f7f7a0568.jpg

След това, при отключващия момент на всеки отделен елемент, имаме пак сила на триене, но в обратна посока на първоначалния заключващ натиск, това движение при изтегляне на подвижната част е с перпендикулярен вектор - едната стрелка е нагоре, другата на 90 градуса при самото издърпване нагоре, именно второто движение на подвижната част отключва сглобката и всички сглобки последователно: ако пробвате да движите подвижната част без да я изтегляте и към вас, елементите няма да се отключат, нужна им е сила и по другия вектор: в този смисъл обяснението на рамус, според мен, е по-коректно. Наличието на клин не променя нищо принципно в този механизъм, когато пиша "работа" на ципа имам предвид отключването и заключването на елементите, а не това дали ципът е отворен или затворен.

Link to post
Share on other sites
  • Потребител
Преди 7 минути, nik1 said:

Ако авторът на темата няма против може да направи един тест за разпускане?

Коя фигурка ви импонира най-много /Коя избирате/?

авторът на темата не разбира две неща:

1 Защо е необходимо да се разпуска (и то с тест) - за да се приеме, означава че нещо ме напряга, натоварва, уморява ли... В момента - нищо, нещо повече - докато писах някои от горните неща ми хрумнаха някои нови възможности, които до този момент са ми убягвали - нови връзки, нови аналогии...

2 Какво означава 'импонира' - за да "избера" фигурката? Гледам ги, и... нищо не ми "импонира". Както някой има проблем с "техниката', аз може би съм дефектен спрямо тестове като този.

Редактирано от ramus
Link to post
Share on other sites
  • Потребители
Преди 7 минути, nik1 said:

Коя фигурка ви импонира най-много /Коя избирате/?

Номер 3 :), обаче тези тестове, според мен, са малко алабалистика. В интерес на истината, отначало си казах и аз, че нищо не ми импонира, чак след това /в това е манипулацията/ от няма къде, си казах номер 3, но само защото нещо трябва да посоча.

Link to post
Share on other sites
  • Потребител
Just now, ramus said:

авторът на темата не разбира две неща:

1 Защо е необходимо да се разпуска (и то с тест) - за да се приеме, означава че нещо ме напряга, натоварва, уморява ли... В момента - нищо, нещо повече - докато писах някои от горните неща ми хрумнаха някои нови възможности, които до този момент са ми обягвали, нови връзки, нови аналогии...

2 Какво означава 'импонира' - за да "избера" фигурката? Гледам ги, и... нищо не ми "импонира". Ако някой има проблем с "техниката', аз може би съм дефектен спрямо тестове като този.

Мои лапсус, съвсем неволен, Към вас беше само въпросът/питането. Предложението не е лично и конктретно насочено  към Вас, а към всички пишещи тук. Редактирах върпсния текст като  "Ако авторът на темата няма против, може да направим по един тест за разпускане?"

Съжалявам  за неудобството, което Ви причиних

Link to post
Share on other sites
  • Потребител
Преди 7 минути, Б. Киров said:

Номер 3 :), обаче тези тестове, според мен, са малко алабалистика. В интерес на истината, отначало си казах и аз, че нищо не ми импонира, чак след това /в това е манипулацията/ от няма къде, си казах номер 3, но само защото нещо трябва да посоча.

Супер си! :)

Да ти кажа честно, и без да се сърдиш, така си и знаех (Не визирам заглавието за 3 , а това за написаното в текста под 3)
мммм. малко "благородна завист" ме обзема, както се казва..

 

 

Link to post
Share on other sites
  • Потребители
Преди 3 минути, nik1 said:

. малко "благородна завист" ме обзема, както се казва..

:ag::) Нямаш основание, в по-престижна група си - категорията "мнителен", в която сам се натресох не е най-добрата: текстописците само са "смекчили болката" на избраника с "позитивни" послания в текста на принципа "всекиму блага дума":): така се четат сутрешните хороскопи по телевизията

Link to post
Share on other sites
  • Потребител
Преди 16 минути, Б. Киров said:

:ag::) Нямаш основание, в по-престижна група си - категорията "мнителен", в която сам се натресох не е най-добрата: текстописците само са "смекчили болката" на избраника с "позитивни" послания в текста на принципа "всекиму блага дума":): така се четат сутрешните хороскопи по телевизията

Хайде, пак скромничене и подценяване от твоя страна :):)

 

Аз съм изпаднал от 6-та на 4-ка с тоя форум "наука" :)

Преди се колебаех между 4 и 6, а сега нямам никакви идеи, вдъхновения и други такива , нещо съм се "спекъл" съвсем,..

От "Доктор Хаус", паднах до дъното...:ag:

 

Редактирано от nik1
Link to post
Share on other sites
  • Потребители

Сега се заколебах:564da112d749c_wink(1): между 4, 5, и 6, ама не поотделно, а заедно, но е малко нескромно, защото мога да получа просветление, ако съм едновременно всичките и отивам в друго измерение, но да не спамим хубавата тема на рамус, сори.

Link to post
Share on other sites
  • Потребител
Преди 1 минута, Б. Киров said:

Сега се заколебах:564da112d749c_wink(1): между 4, 5, и 6, ама не поотделно, а заедно, но е малко нескромно, защото мога да получа просветление, ако съм едновременно всичките и отивам в друго измерение, но да не спамим хубавата тема на рамус, сори.

Оххаааааа,кеф.., какво ще черпиш? :):)

 

Link to post
Share on other sites
  • Потребител
Преди 48 минути, nik1 said:

Съжалявам  за неудобството, което Ви причиних

това ме обърка още повече, защото не мога да забележа да съм изпитвал такова, някой да ми го е причинил и да съм го изразил писмено.

Темата не е моя. Това виртуално място - също. Всеки има възможност да си пише и пуска каквото реши. Нито модерирам, нито рамус тук е нещо като 'домакин' нито има  претенции за същото.

Редактирано от ramus
Link to post
Share on other sites

Напиши мнение

Може да публикувате сега и да се регистрирате по-късно. Ако вече имате акаунт, влезте от ТУК , за да публикувате.

Guest
Напиши ново мнение...

×   Pasted as rich text.   Paste as plain text instead

  Only 75 emoji are allowed.

×   Your link has been automatically embedded.   Display as a link instead

×   Your previous content has been restored.   Clear editor

×   You cannot paste images directly. Upload or insert images from URL.

Зареждане...
  • Подобни теми

    • От caress…
      Вся статья здесь: https://monocler.ru/kak-vzaimodeystvuyut-soznatelnoe-i-bessoznatelnoe/
      В статье «Погоня за радугой: бессознательная природа бытия», опубликованной в ноябре 2017 года во Frontiers of Psychology, приводится «революционное» утверждение о том, что на самом деле наши мысли и чувства не есть результат работы привычной логики, а являют собой производное быстрых бессознательных процессов, и что «сознание» не подразумевает исполнительной, причинной или контролирующей связи с любым из привычных нам психологических процессов, обычно приписываемых ему. Исследователи отмечают, что опыт сознания — это пассивное сопровождение бессознательных процессов «внутреннего вещания» и создание личного повествования.
      Проще говоря, мы не сознательно выбираем наши мысли или чувства — мы всего лишь осознаем их и встраиваем в собственную историю.
      Психоаналитики, опираясь на свой клинический опыт, говорят об этом уже целый век, но использование магнитно-резонансной томографии мозга во время сессий гипноза позволило привести еще несколько аргументов в пользу главенства бессознательных механизмов нашего мозга в формировании личности человека.
      Исследование организовали Дэвид Оукли, почетный профессор психологии университетского колледжа в Лондоне, и Питер Халлиган, профессор нейропсихологии из Университета Кардиффа в Уэльсе. Они использовали метод гипнотического воздействия, который применялся для лечения нейропсихологических и нейропсихиатрических расстройств, и параллельно вели регистрацию активности мозга испытуемых, чтобы проследить наличие сигналов между мозгом и телом.
      В результате экспериментов удалось выявить закономерность, показывающую, что в чрезвычайно суггестивных (внушаемых) состояниях люди могут менять свои убеждения, настроение и восприятие. К примеру, участники исследования поднимали руку, даже когда мозг не получал сознательный сигнал об этом, и это выглядело как непреднамеренное действие, а исследователям удавалось внушить испытуемым, что инопланетяне заставляли их делать это.
      В одном эксперименте исследователи записывали мозговую активность участников в трех ситуациях: когда они поднимали руку преднамеренно, когда она была поднята рычагом, и когда она двигалась в ответ на гипнотическое внушение о том, что его поднимает рычаг. Одни и те же области мозга были активны во время непроизвольного и предполагаемого «чуждого» движения, тогда как активность мозга для преднамеренного действия была иной. Таким образом, гипнотическое внушение можно рассматривать как средство передачи идеи или убеждения, которое, когда оно принято, способно изменять восприятие или поведение человека.
      The Conversation
      Ученые пришли к выводу, что наш мозг в меньшей степени создан для генерации выводов и заключений, а в большей — для распознавания того, что мы чувствуем. Авторы статьи отмечают, что «содержание сознания» не полностью происходит из «опыта сознания», а берет начало в «неосознаваемой деятельности мозга».
      Хорошо объясняет данное утверждение метафора радуги:
      Индивидуальное сознание подобно радуге, которая сопутствует физическим процессам в атмосфере, но не оказывает на них никакого влияния.
      Английский биолог и популяризатор науки Томас Генри Хаксли (Гексли) сравнивал сознательную часть психики с чем-то вроде парового гудка на поезде, сопровождающего работу двигателя, но не обладающего внутренним влиянием или контролем над ним (Хаксли, 1874).
      Таким образом, личная осознанность реальна, она присутствует одновременно с неосознаваемыми процессами жизнедеятельности нашего мозга (или психической сферы), но не является причинной и не оказывает никакого влияния на наши психологические процессы.
       
    • От ramus
      Създавам темата с няколко извадки. Този похват не е характерен за мен, но си имам свои съображения за него.
      Мотива за темата - е универсалното за всеки субект, влияние на неговите основни положения за света и себе си, проявяващи се като "убеждения". Както и значението на съдържанието на тази думичка, за всеки един пишещ, вкл. и в този форум, и тази тема.
      Интересно би било, ако коментиращите по темата се опитат да взимат под внимание СИНДРОМА "ДАНИНГ-КРЮГЕР"
      ========
      "...а)  Промяна на вярванията.
      Може би най-лесният път да се редуцира дисонанса между действие и вярване е просто да се промени вярването. Взема се решение, че да се лъже (в тази ситуация) е допустимо. Подобен вариант ще неутрализира всеки тип дисонанс. Ако вярването е фундаментално за индивида, този начин на  справяне би бил неефективен и засилващ психичния дискомфорт. Освен това базисните вярвания и атитюди са изключително стабилни и индивидите не могат да ги променят и пренебрегват лесно, особено, докато разчитат на тях да поддържат визията за реалността в релативно предсказуеми граници и организират мисленето и перцепцията им.
      Трябва да се отвори една скоба и да се поясни, че базовите вярвания са многокомпонентни структури (включващи емоционални, мисловни, поведенчески и соматични елементи), изграждат се  на ранните етапи от съзряването на Аза, детерминирани са от емоционално съдържание, без да са облечени в мисловен конструкт. Индивидът ги приема безусловно преди появата на интелекта, поради което те текат като аксиома и не подлежат на оспорване. Те също подлежат  на промяна чрез когнитивно реконструиране..."
      =========
      "...Когнитивна психология - Мислене
      1,Първобитното мислене. Една от предпоставките на мисловния процес на член от първобитното общество са колективните представи образи за предмети, животни, ситуации, съдържанието, на които се предава в неизменен вид от родители на деца. Първобитното мислене се базира на представи с ирационален характер, ражда решения, за които са присъщи нереалност и сходство. В него се зараждат елементи на когнитивно обосноваване и взимане на решения. Когнитивната обосновка има и социална значимост използва се за установяване на социален ред. 2,От друга страна стои творческото мислене. Основният му признак е свързан със създаването на нещо ново идея, образ, модел. Творчески мислещият човек може да направи всестранен анализ на дадените условия. Друг основен признак е многообразието от предположения. Също значим показател на творческото мислене е предвиждането на последствията от реализирането на взетите решения.
      3, Типично за съвременния (?! - бел. от рамус) човек е така нареченото критично мислене. Неговата същност се крие в сортирането на предположенията. Подреждат се по различен начин като пригодни, спорни, неподходящи. Критическата проверка се извършва като се сортират пригодните предположения отново и отново, докато не се открие най-целесъобразното.
      Намирането му зависи от редица условия. Първото е свързано с умението на човек да се освободи от прекаленото пристрастяване към своите идеи. Критичността от някои хора се възприема като синоним на дискредитиране, нелоялност и неуважение, а от други се оценява като израз на откритост към себе си.
      Необходимо е да се посочи, че в какъвто и вид да протича мисленето , винаги в основата му са налице някакви знания или елементи от знания. Изходна точка в мисловния процес е търсенето, но протичането му, доказателствеността му се основават на знания. Знанието е факт, то е въздухът на мисленето.
      Съществуват много разделения на видовете мислене, но основните мисловни активности се делят на два класа: понятийно и проблемно.
      Понятийното мислене е един от двата типа мисловни активности. Чрез него светът бива интерпретиран в термините на широк набор от понятия. Всяко понятие е съвкупност от признаци, фиксиращи същността на предметите и явленията. Веднъж формирано понятието може да се използва като готов блок в познавателната дейност и по такъв начин то става средство за по-нататъшно познание. Понятието е фрагмент на истино разбиране на дадена реалност в света, изкристализирало в опита на някакъв субект и използвано донякъде наготово в познавателната и практическа дейност на други индивиди. /Минчев, 2004 г./.
      Понятието е оправдано, когато е адекватно на реалностите в живота. От друга страна в опита на хората има много неистинни обобщения /предразсъдъци, заблуди, очаквания/. Част от тях Виготски нарича комплекси и псевдопонятия по отношение на детското мислене, но трябва да се знае, че те съставляват част от и от мисленето на възрастните. Житейските понятия се образуват спонтанно чрез непосредственото общуване във всекидневието.
      В проблемното мислене се открояват две последователни фази. Формулиране на проблема. Проблемът може да се определи като цел, която предстои да се постигне при дадени условия. От друга страна формулирането на проблема е по-сложната и по-творческа част от проблемното мислене. Тук могат да се споменат възгледите на Дж. Дюи за взаимоотношенията между проблем и проблемна ситуация. Той разглежда мисленето като отложено действие в отговор на съществуващи съмнения. Следователно всяко мислене предполага изследователски действия. Според Дюи изходната точка в проблемното мислене е проблемната ситуация, която от своя страна е част от по-широката среда на проблемните ситуации. Поставянето конкретно на един проблем е половин решение. Процесът на решаване се състои в намиране на способ, начин на преобразуване на условията, така че да се постигне зададената цел. Решаването на проблема изисква разнообразни мисловни техники.
      Най-общо могат да се посочат няколко такива техники:
      1.Метод но проби и грешки. Изследват се последователно всички хрумвания и се установява за всяко поотделно дали то води до целта.
      2.Хипотетико-дедуктивен метод. Съставя се систематичен набор от предположения, от тях по логичен път се извличат следствия, които се проверяват емпирично.
      3.Метод на инсайта. Субектът се подготвя стриктно, за да му хрумнат нови идеи.
      4. Метод на аналогията. Полагат се усилия една нова цел да се постигне по начин, подобен на вече решени задачи.
      5.Програмно-целеви метод. Сложния проблем се замества от серия по-прости проблеми.
      Мисленето е област, която се диагностицира сравнително трудно. Повечето от техниките подлежат на качествен, а не на количествен анализ. Голяма част от тестовете изследват и други два типа мислене: абстрактно-логично и конкретно-ситуативно. При хората се срещат и двата типа, като преобладава едното. Ще има патология, когато се среща само едното. Освен качеството на мисленето, е важно и дали то е достатъчно ефективно...."
      =============
      ...
      Мисленето е психично качество на личността, което определя индивидуалните способности в динамиката на психичните процеси, състояния и свойства.
      Анализът на мисленето показва, че поведението на хората е различно и пречупва през своята структура цялата психическа дейност на личността. От психологическата и личностната гледна точка мисленето стои в основата на различията между хората.
      Всеки човек със своето мислене носи в себе си специфична индивидуалностна изява, свой периметър на действие. Въпросът е не само какво мисли човек, но и по какъв начин го показва. Мисленето носи личностния отпечатък на индивида, ..."
      =====
      ЗНАЧЕНИЕТО И СИЛАТА НА УБЕЖДЕНИЯТА
      Коя е силата, която определя какво се опитваме и какво не се опитваме да постигнем в живота си? Тази сила са нашите убеждения – убедеността, на какво сме способни, кое е възможно и кое невъзможно и кои сме ние. Имали ли сте негативни очаквания за собствения си живот? Какви бяха резултатите? Много често хората обвиняват събитията за начина, по който се е стекъл животът им. И все пак онова, което наистина оформя живота ни , е значението, което придаваме на събитията.
      От убежденията ни зависи с какво ще бъде изпълнен животът ни. Винаги когато, ни се случи нещо, мозъкът ни задава два въпроса: болка или удоволствие ще донесе събитието? Какво трябва да се направи, за да се избегне болката и/или да се постигне удоволствие? Отговорът представлява обобщение на изградените убеждения за нещата, които водят до болка и до удоволствие. Въпреки, че тези „преки пътища“ ни позволяват да функционираме, те също така могат сериозно да ограничат живота ни. Някои хора например, са си направили извода, че са некомпетентни, защото се е случило да не постигнат нещо, а за съжаление генерализациите могат да се превърнат в самоизпълняващи се пророчества.
      Нищо в живота няма друг смисъл, освен онзи, който ние му отреждаме. Едно от чудесата на човешката природа е способността ни да придаваме на всяко събитие въодушевяващо или опустошаващо значение. Някои хора са взели болката от миналото и са решили: „Заради това никога повече няма да обичам или да бъда цялостен.“ Други са постигнали трансформацията, която по-позитивното тълкуване може да породи: „Тъй като с мен се отнасяха несправедливо, аз ще бъде по-чувствителен по отношение на себе си и на другите“. Независимо какво се случва, всички сме способни да създаваме смисъл, който ни дава сили. Трябва да умеем да революционизираме живота си, като създаваме нов смисъл за дадено минало преживяване. Убежденията имат силата да създават и да унищожават. Заради изумителното им влияние върху живота ни, трябва да разберем следните три неща:
      1. Повечето от нас не избират съзнателно в какво да вярват.
      2. Често вярванията ни почиват върху погрешна интерпретация на миналото.
      3. Щом веднъж възприемем дадено убеждение, ние сме склонни да го смятаме за непоклатимо и забравяме, че то е само една гледна точка.
      Убеждението не е повече от чувство на увереност в значението на нещо. Например, ако вярвате, че сте интелигентни, то това е нещо повече от идея – вие изпитвате увереност в интелигентността си. Откъде идва тази увереност? Ако вярвате в интелигентността си, например, вероятно сте имали преживявания – препратки, справяли сте се добре в училище, казвали са ви, че сте умни и тн. Обаче нашето  минало не е единственият източник на увереност. Ние можем да използваме въображението си, за да създадем препратки и увереност, относно нещата, с които дори още не сме се захванали.
      Можем да превърнем всяка идея в убеждение, стига да осигурим достатъчно препратки в нейна подкрепа.
      Убежденията ръководят цялото ни поведение. Докато някои влияят само върху един аспект от живота ни, други са по-всеобхватни. Например, конкретно убеждение като “ Иван е непочтен“  ще влияе единствено върху общуването ви с него, но убеждението „Хората са непочтени“ ще има последици далеч отвъд една-единствена връзка. Глобалните убеждения като това обикновено почиват върху някакво обобщение, направено отдавна при екстремни обстоятелства. Може напълно да сме забравили за случая, но подсъзнателно все още му позволяваме да ръководи решенията, които вземаме. Ефектът, който такива убеждения имат върху живота ни, е неограничен, но не е задължително да е негативен: променете едно глобално убеждение и ще промените всеки аспект на живота си към по-добро.
      Тук автоматично възниква въпроса, дали някои виждания имат по-голяма сила от други? Отговорът е: Абсолютно.
      Има три различни нива на увереност: мнение, вярване и убеждение.
      Мненията лесно се променят, тъй като почиват върху преходни възприятия.
      Вярванията са много по-силни, защото почиват върху много преживявания или върху преживявания, свързани с по-силна емоция. Все пак е възможно тази увереност да бъде подкопана чрез задаването на нови въпроси.
      Убеждението, от друга страна, е подкрепено от такъв емоционален интензитет, че човек се чувства не само сигурен, но дори може „да остане сляп“ за всякакви рационални доводи, ако някой оспори убежденията му.
      Убежденията могат да бъдат невероятно укрепващи или опустошаващи. Целта на убеждението, е да ни ръководи при вземането на решения, как да избегнем болката или да постигнем удоволствие по-бързо. Благодарение на убежденията не е необходимо всеки път да започваме от нулата при вземането на решения. Понякога в моментите на най-силен страх, болка или силни емоци ние търсим облекчение под формата на убеждение. Поради страстта, която предизвикват в нас, убежденията ни подтикват към действие. Известно е, че всички лични пробиви започват с промяна в убежденията.
      Как да заместите ограничаващите убеждения? Най-ефективният начин е да дестабилизирате старото си убеждение – да разклатите увереността си, като го подложите на съмнение..."
      ============
       
    • От Р. Теодосиев
      Автор: Зигмунд Фройд
      Обем: 288 стр.
      Формат в мм.: 145х215
      Издател: ИК "Колибри"

      Купи: http://book.nauka.bg/partnerbooks.php?ID=42180

      Анотация

      Психоанализата е метод за изследване на несъзнаваните мотиви на човешкото поведение, създаден от виенския лекар д-р Зигмунд Фройд (1856–1939). Клиничният опит, натрупан с прилагането на този метод, става основа за изграждането на една теория за ролята на несъзнаваните процеси в психичното функциониране, която самият Фройд нарича „метапсихология”. Сборникът „Психология на несъзнаваното” съдържа произведения, представящи основните понятия на метапсихологията. Читателят може да се запознае с възгледите на Фройд за принципите на функционирането на психиката, за ролята на нагоните, за нарцисизма и отношенията с обектите, за структурата на личността, за различията между неврозите и психозите, както и за защитните механизми като изтласкване и разцепване.
      Произведенията са подредени в хронологичен ред, което помага да се проследи развитието и изменението на психоаналитичните концепции. Включени са т.нар. „Трудове по метапсихология” – запазените пет глави от учебника по психоанализа, който Фройд замисля, но се отказва да напише. Освен това сборникът съдържа фундаментални теоретични произведения като „Въвеждане на нарцисизма”, „Отвъд принципа на удоволствието” – студията, обосноваваща приемането на нагон към смъртта, „Аз и То” – в която се представя за първи път теорията за структурата на психичния апарат, както и редица по-малки, но също така важни произведения.
      доц. д-р Никола Атанасов

      Автор

      Зигмунд Фройд (1856–1939), един от най-прославените учени на XX век, прекарва живота си като професор и психотерапевт във Виена, разработвайки теорията и практиката на психоанализата. Умира в изгнание в Лондон, където е принуден да емигрира след завладяването на Австрия от хитлеристка Германия.

      Купи: http://book.nauka.bg/partnerbooks.php?ID=42180

      Зигмунд Фройд – „Психология на несъзнаваното“

      Често сме чували изискването науката да се строи върху ясни и строго дефинирани научни понятия. В действителност никоя наука не започва от подобни дефиниции, дори и най-точната. Истинското начало на научната дейност е описанието на явления, които по-нататък се групират и подреждат в система. Още при описанието към материала неизбежно се прилагат някои абстрактни идеи, почерпани отнякъде, съвсем не единствено от новия опит. Още по-незаменими са тези идеи – бъдещите основни понятия на науката – при по-нататъшната преобработка на материала. Отначало те трябва да притежават известна неопределеност; не може и да се говори за ясно очертаване на съдържанието им. Докато са в това състояние, ние се информираме за значението им чрез многократно позоваване на емпиричния материал, от който на пръв поглед произтичат, но който всъщност им е подчинен. Строго погледнато, те представляват конвенция, но главното е, че не се избират произволно, а се определят от съществени връзки с емпиричния материал, за които ни се струва, че се догаждаме, преди още да сме ги видели и доказали. Едва след по-задълбочено изучаване на съответната област може да се определят по-точно и основните й научни понятия и постепенно да се изменят така, че да добият широко приложение, без да съдържат про тиворечия. Тогава вече настъпва моментът те да се по ставят в рамките на дефиниции. Прогресът на познание то обаче не търпи и закостенелите дефиниции. Както блестящо показва примерът на физиката, определените чрез дефиниции „основни понятия“ също изменят непрекъснато съдържанието си.
      Такова конвенционално, засега твърде смътно основно понятие, от което обаче не можем да се лишим в психологията, е нагонът. Нека се опитаме да го изпълним със съдържание от различни посоки.
      Най-напред от страна на физиологията. Тя ни дава понятията дразнител и рефлексна схема, според които по стъпилият отвън върху живата тъкан (нервната субстанция) дразнител се отстранява чрез насочен навън двигателен акт. Този акт е целесъобразен с това, че прекратява дразненето върху субстанцията, извежда я извън обсега на дразнителя.
      Какво е отношението между нагон и дразнител? Нищо не ни пречи да подведем понятието „нагон“ под понятието „дразнител“: нагонът е дразнител на психиката. Но веднага ще срещнем възражение срещу това приравняване. Очевидно за психиката има и други дразнители освен нагоните, такива, които много повече приличат на физиологичните. Например когато силна светлина пада върху окото, това не е нагонен дразнител; такъв обаче е налице, когато почувстваме изсъхването на лигавицата на устата или започващото разяждане на стомашната лигавица.
      Сега вече имаме материал за разграничаване на нагонния дразнител от другия (физиологичен) дразнител, който въздейства върху психиката. Първо: нагонният дразнител произлиза не от външния свят, а от вътрешността на самия организъм. Поради това той по друг начин влияе върху психиката и изисква други действия за отстраняването си. Освен това ще имаме всичко съществено за дразнителя, ако приемем, че той действа като еднократен тласък; в такъв случай той може да се отстрани чрез ед нократно целесъобразно действие, прототип на което е физическото бягство от източника на дразнителя. Разбира се, тези тласъци може да се повтарят и сумират, но това с нищо не изменя схващането за процеса и условията на отстраняването на дразнителя. Нагонът обаче никога не действа като моментна, а винаги като постоянна сила. Тъй като атакува не отвън, а от вътрешността на тялото, бягството от него е невъзможно. По-добре ще е да наречем нагонния дразнител „потребност“; онова, което отстранява потребността, е задоволяването. То се постига само чрез целесъобразна (адекватна) промяна на вътрешния източник на дразнението.
      Да се поставим на мястото на едно почти напълно безпомощно, още неориентирано в света живо същество, възприемащо дразнители чрез нервната си субстанция. Скоро то ще направи едно първо разграничение и ще добие първа ориентация. От една страна – ще усеща дразнители, от които може да се изплъзне чрез мускулно действие (бягство), тях то ще отнесе към външния свят; от друга страна – дразнители, срещу които такова действие е безполезно, които въпреки него запазват постоянния си натиск; тези дразнители са признаци за вътрешен свят, доказателство за нагонни потребности. По този начин приемащата субстанция на живото същество ще получи в ефективността на мускулната дейност една опора за разграничаването на„вън“ и „вътре“.
      И така същността на нагона най-напред виждаме в основните му черти – произхода му от дразнители във вътрешността на организма и проявяването му като постоянна сила – и от тях извеждаме една следваща негова черта: невъзможността да му се противодейства с бягство. Но в хода на тези разсъждения би трябвало да ни е направило впечатление нещо, което изисква нова отстъпка. Към материала на нашето наблюдение ние подхождаме не само с известни конвенции под формата на основни понятия, а си служим и с някои сложни предпоставки, ръководещи ни при осмислянето на психологическите явления.
      Най-важната от тях вече посочихме, остава само изрично да я подчертаем. Тя е от биологично естество, работи с понятието „тенденция“ (евентуално „целесъобразност“) и гласи: Нервната система е апарат, който има функцията да отстранява постъпващите дразнители, да ги свежда до възможно най-ниското равнище или, ако е възможно, изобщо да се изолира от тях. Засега нека не се смущаваме от неопределеността на тази идея и нека припишем на нервната система – най-общо казано – задачата да се справя с дразнителите. При това положение виждаме колко много се усложнява простата физиологична схема на рефлекса от въвеждането на нагона. Външните дразнители поставят само една задача – изплъзването от тях; това става чрез мускулни движения, едно от които най-сетне постига целта и се превръща в наследствена диспозиция. Възникващите във вътрешността на организма нагонни дразнители не може да се отстранят чрез този механизъм. Те поставят много по-високи изисквания към нервната система, подтикват я към сложни, взаимосвързани действия, които така променят външния свят, че да предложи на вътрешния дразнител задоволяване, и най-вече я принуждават да се откаже от идеалната си цел да се изолира от дразнителите, тъй като поддържат неизбежен и постоянен приток на дразнения. Бихме могли следователно да заключим, че те, нагоните, а не външните дразнители, са истинските двигатели на напредъка, довели безкрайно работоспособната нервна си стема до сегашното й ниво на развитие. Разбира се, нищо не ни пречи да приемем, че самите нагони, поне отчасти, са отражение на външни въздействия, променяли живата субстанция в хода на филогенезата.
      Когато след това установим, че дейността и на най-високоразвитите душевни апарати се подчинява на принципа на удоволствието, т.е. регулира се автоматично чрез усещания от диапазона „удоволствие – неудоволствие“, трудно можем да отклоним заключението, че тези усещания отразяват начина, по който се преодоляват дразнителите – несъмнено в такъв смисъл, че усещането за неудоволствие е свързано с увеличаването, а за удоволствие – с намаляването на дразненията. Но нека имаме предвид голямата неопределеност на това допускане, докато ни се удаде да разкрием естеството на връзката между удоволствие/неудоволствие и колебанията на въздействащите върху психиката дразнители. Несъмнено тук са възможни многообразни и не съвсем елементарни връзки.
      Ако насочим вниманието си към разглеждане на душевния живот, от биологична страна нагонът ще ни се стори гранично понятие между душевното и соматичното, психична репрезентация на дразнителите, които произхождат от вътрешността на тялото и достигат душата, мярка за работата, която се изисква от душата вследствие на нейната свързаност с телесното.
      Сега бихме могли да обсъдим някои термини, използвани във връзка с понятието „нагон“, като „натиск“, „цел“, „обект“, „източник на нагона“. Под натиск на един нагон разбираме неговия двигателен момент, сумата на силата му или мярката на изискваната от него работа. Натискът е общо свойство на нагоните, дори тяхна същност. Всеки нагон представлява активност; когато небрежно говорим за пасивни нагони, това не може да означава нищо друго освен нагони с пасивна цел.
      Целта на нагона винаги е задоволяването, което може да се постигне само чрез прекратяване на дразнението в нагонния източник. Но ако крайната цел за всички нагони е една и съща, то към нея може да водят различни пътища, така че един нагон би могъл да има разнообразни по-близки или междинни цели, които да се комбинират или взаимозаменят. Опитът ни позволява също да говорим за нагони с потисната цел по отношение на процеси, които се доближават до задоволяването на нагона, но биват потиснати или отклонени. Може да се приеме, че те са свързани с частично задоволяване.
      Обектът на нагона е онова, чрез което той постига целта си. Той е най-променливото в нагона; връзката му с него не е изначална, а е резултат единствено от годността му да способства за задоволяването. Обектът не е непременно чужд предмет, а би могъл да бъде и част от собственото тяло. В хода на нагонните превръщания той може многократно да се променя; това изместване на нагона изпълнява особено важни функции. Случва се един и същи обект да задоволява едновременно няколко нагона – преплитане на нагони, както го нарича Алфред Адлер. Тясното обвързване на нагона с един обект се определя като фиксация. Често тя се осъществява в много ранни периоди от развитието на нагона и слага край на неговата подвижност, като силно се съпротивлява на откъсването му от обекта.
      Под източник на нагона се разбира онзи соматичен процес в даден орган или част от тялото, чието дразнение е представено в душевния живот чрез нагона. Не се знае дали този процес винаги има химична природа, или може да е проява на освобождаването от други, например механични сили. Изучаването на нагонните източници не спада към психологията; макар че произходът от соматичен източник е решаващото за нагона, в душевния живот ние го познаваме единствено чрез целите му.
      За целите на психологичното изследване не е необходимо да се знаят точно източниците на нагона. В някои случаи въз основа на целите може да се направи сигурно заключение за източниците.
      Трябва ли да приемем, че отделните нагони, произлизащи от телесното и въздействащи върху душевното, се характеризират с различни качества и поради това имат качествено различни прояви в душевния живот? Това изглежда неоснователно; достатъчно е по-простото допускане, че всички нагони са качествено еднакви и въздействието им се определя само от размера на възбудата, която носят, може би и от някои функции на това количество. Различията между психичните прояви на отделните нагони са обясними с различните им източници. Но едва по-късно, в друг контекст ще можем да изясним значението на проблема за качеството на нагона.
      Колко и какви нагони можем да постулираме? Тук очевидно има голям простор за субективизъм. Няма да имаме нищо против, ако някой въведе в употреба понятия като нагон към игра, към разрушение или общуване там, където предметът го изисква и ограниченията на психологичния анализ го допускат.
      Но не бива да отминаваме въпроса, дали тези, от една страна, толкова специализирани нагонни мотиви не позволяват по-нататъшно разлагане по посока към нагонните източници, тъй че само неразложимите повече първични нагони да претендират за някакво значение.
      Аз предложих да разграничим две групи такива първични нагони – азови, или себесъхранителни, и сексуални. Но тази класификация няма значението на необходима предпоставка, както например допускането за биологична тенденция на душевния апарат (виж по-горе); тя е просто помощна конструкция, предназначена да се използва дотогава, докато е полезна, и заместването й с друга няма да промени съществено резултатите от нашата описателна и класификаторна работа. Тя се породи в хода на развитието на психоанализата, чийто първи обект бяха психоневрозите, по-точно онази група от тях, която се нарича „преносни неврози“ (хистерията и психоневрозата); при работата над тях се стигна до схващането, че те винаги се коренят в конфликт между сексуалните потребности и тези на Аза. Възможно е обаче задълбоченото изучаване на другите невротични заболявания (най-вече на нарцистичните психоневрози – шизофрениите) да наложи промяна на тази формула и друго групиране на първичните нагони. Но засега не познаваме новата формула и още не сме се натъкнали на аргумент срещу противопоставянето на азови и сексуални нагони.
      Аз поначало се съмнявам, че е възможно работата с психологичен материал да даде съществени данни за разграничаването и класифицирането на нагоните. За целите на тази работа по-скоро ми се струва нужно да се подходи към материала с определени допускания за нагонния живот, които по възможност да се почерпят от друга област и да се пренесат върху психологията. В това отношение приносът на биологията безспорно не противоречи на разграничаването между азови и сексуални нагони. Биологията учи, че сексуалността се различава от останалите функции на индивида, тъй като целите й излизат извън него и имат за съдържание създаването на нови индивиди, т.е. съхраняването на вида. Освен това тя ни демонстрира две равноправни схващания за отношението между Аза и сексуалността; според първото индивидът е основното и сексуалността е едно от неговите занимания, сексуалното задоволяване – една от потребностите му, а според второто той е временен, смъртен придатък към една в известен смисъл безсмъртна зародишна плазма, поверена му от поколението. Разбирането, че сексуалните функции се различават от останалите процеси в организма по своя особен химизъм, представлява, доколкото знам, и едно от основните положения на биологичните изследвания на Ерлих.
      Тъй като изучаването на нагонния живот чрез съзнанието поставя почти непреодолими трудности, психоаналитичното изследване на душевните разстройства си остава главният източник на нашите познания. Но в съответствие с развитието си, психоанализата досега можа да ни даде донякъде задоволителни сведения само за сексуалните нагони, защото тъкмо тях успя да наблюдава като в изолиран вид при психоневрозите. Пренасянето на психоанализата върху другите невротични заболявания несъмнено ще сложи началото на опознаването на азовите нагони, макар че изглежда нереалистично в тази област да се очакват също толкова благоприятни за на блюдението условия.
      Относно общата характеристика на сексуалните нагони може да се каже следното: те са многобройни, имат разнообразни органични източници, първоначално действат независимо един от друг и едва на един късен етап претърпяват повече или по-малко хармоничен синтез. Целта на всеки от тях е физическата наслада, чак след синтеза те започват да служат на размножителната функция, с което явно се обособяват като сексуални нагони. При първата си поява те се опират на себесъхранителните нагони, от които постепенно се откъсват, а в търсенето на обект следват пътищата, които им сочат азовите нагони. Част от тях за цял живот остават свързани с азовите нагони и им придават либидни компоненти, които при нормално функциониране лесно може да не бъдат забелязани и едва при заболяване се разкриват ясно. Отличават се с големите си възможности за взаимозаместване и лесна промяна на обекта. Поради тези си качества те са способни на действия, които значително се отклоняват от първоначалните им цели (сублимация).

      Купи: http://book.nauka.bg/partnerbooks.php?ID=42180

  • Теми

  • Последно разглеждащи   0 Потребители

    No registered users viewing this page.

За нас

Вече 15 години "Форум Наука" е онлайн и поддържа научни, исторически и любопитни дискусии с учени, експерти, любители, учители и ученици.

 

За контакти:

×
×
  • Create New...