Отиди на
Форум "Наука"

Фундаментални взаимодействия в природата


Spirit

Recommended Posts

  • Потребител
Преди 11 часа, scaner said:

Ако допуснем, че скоростта освен че е същата но е и в същото направление (това според някой си трети, индиректно споменат чрез тези условия), това ще означава че Б е неподвижен в отправната система на А (независимо на какво разстояние е от него). И щом става дума за инерциална система и СТО, то Б ще е неподвижен сред часовниците на А, "неговите" часовници ще са неподвижни спрямо тези на А и според законите на отправната система ще работят синхронно, ще са част от полето "общо време".

Това че той използва някакъв двигател, е за да компенсира някаква локална сила която се опитва да променя скоростта му, например насрещен вятър или подобно. Важно е в края на краищата той в каква отправна система е неподвижен, тя определя всичките закономерности. В случая това е системата в която и А е неподвижен, инерциална по условие.

Аз до колкото разбирам въпроса на Шпага е следният : Имаме едно тяло което се намира в гравитационно поле и то се движи равномерно и праволинейно спрямо второто тяло. Второто тяло се намира много далече от първото тяло при което гравитационното поле е толкова слабо че можем да го пренебрегнем. И това второто тяло се движи равномерно и праволинейно .

 Ако това е задачата, то е ясно че при тялото при което пренебрегнахме гравитационно поле, ходът на часовниците ще е максимално бърз - равномерен. Защото гравитационното поле е максимално слабо. При тялото с гравитационно поле показанията на часовника ще зависят от точната посока на движението на това тяло спрямо източника на това гравитационно поле. Но със сигурност може да се каже че ходът на времето при това тяло ще е по бавен и неравномерен.

Редактирано от Orbit
Link to comment
Share on other sites

  • Мнения 1k
  • Създадено
  • Последно мнение

ПОТРЕБИТЕЛИ С НАЙ-МНОГО ОТГОВОРИ

  • Потребител
Преди 13 часа, scaner said:

 

Затова още от началото питах, в какво  допълнително (освен гравитационният потенциал) се изразяват ефектите, които очакваш при движение в гравитационно поле?

Не съм готов да дискутираме по тази тема. 

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
Преди 2 часа, Orbit said:

Но при твърдението че тялото ускорително "падащо" под действието на гравитационно поле след премахването на опората няма грешка.  Не, не се спазват всички условия които има в една инерциална система. 

Кои условия точно не се спазват? Законите на Нютон спазват ли се? Това е условието една система да е инерциална. Ако извадиш от джоба си пет стотинки и ги пуснеш свободно, ще се движат ли равномерно и праволинено (или да са в покой) в твоята отправна система (първият закон на Нютон)? Този закон е определящ. Можеш ли в такава система да откриеш наличието  на гравитацията?

Преди 2 часа, Orbit said:

Твоя цитат "Тоест от гледна точка на тази система обектът дето е в граввитационно поле се ускорява върху опората си точно както и човекът стоящ на пода на уускоряваща се ракета се ускорява - съответно физиката и в двете системи трябва да е сходна."

И тука има разлика в двете ситуации. Ходът на времето няма да еднакъв в двата случая. Макар че преди време и аз бях го приел това твърдение за вярно. 

Защо ще трябва да има разлика? По какво са различими физиките в двете ситуации?

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
Преди 2 часа, Orbit said:

Тука си е всичко както казваш .  Например часовникът при сателита трабва да върви по бързо (и равномерно) от този който е на Земята, поради гравитационното въздействие. Но орбиталното движение на сателита ще допринася за забавяне на хода на времето, но и тука ще имаме равномерен ход. Кое влияе повече, вече трябва да се пресмята.

В крайна сметка часовниците на спътника ще се движат по-бързо от земните часовници - намаляването на гравитационният потенциал има по-голям принос от релативистското забавяне.

Но това беше добър пример как можем да изградим коректно работеща абстракция за инерциано движение (СТО), абстрахирайки се напълно от гравитационното поле, и после да добавим гравитационните ефекти към нея. Това по повод съвсем началните ти твърдения, че не можем да изгнорираме гравитацията и СТО не била верна.

Преди 2 часа, Orbit said:

Не съм готов да дискутираме по тази тема. 

Все нещо трябва да имаш пред вид. Иначе на какво се основават твърденията ти, че движението през гравитационно поле ще внася някакъв неотстраним ефект? Ако е само на шесто чувство, това не е сериозно.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
Преди 18 часа, scaner said:

Ако допуснем, че скоростта освен че е същата но е и в същото направление (това според някой си трети, индиректно споменат чрез тези условия), това ще означава че Б е неподвижен в отправната система на А (независимо на какво разстояние е от него). И щом става дума за инерциална система и СТО, то Б ще е неподвижен сред часовниците на А, "неговите" часовници ще са неподвижни спрямо тези на А и според законите на отправната система ще работят синхронно, ще са част от полето "общо време".

Това че той използва някакъв двигател, е за да компенсира някаква локална сила която се опитва да променя скоростта му, например насрещен вятър или подобно. Важно е в края на краищата той в каква отправна система е неподвижен, тя определя всичките закономерности. В случая това е системата в която и А е неподвижен, инерциална по условие.

Тъй като Б поддържа равномерното си и праволинейно движение чрез ускорение:

Значи се оказва, че в този случай е налице общо време между инерциална и неинерциална система. Оказва се и че ускорението по никакъв начин не променя хода на часовниците. А като вземем предвид Принципа на еквивалентност между гравитация и ускорение, оказва се, че и гравитацията също не би променила хода на часовниците...🕰️:ab:

 

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
Преди 1 час, Шпага said:

Тъй като Б поддържа равномерното си и праволинейно движение чрез ускорение:

Значи се оказва, че в този случай е налице общо време между инерциална и неинерциална система.

Не, имах друго пред вид.

Дефиницията:

всяко тяло, на което не действат външни сили, запазва положението си на покой или равномерно праволинейно движение.

За да се движи някакво тяяло с ускорение и да се намира в горното състояние, това означва че ускорението компенсира някакво друго ускорение. Тоест компенсира се някаква сила, и само когато всички сили са компенсирани, тялото може да се движи равномерно и праволинейно. Примерът ми беше, ако някакъв вяртър духа срещу тялото и го отнася (с ускорение), чрез допълнителното ускорение то компенсира силата на този вятър и се вписва в горната дефиниция. А когато всички сили се уравновесят, имаме условие за инерциална система.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
Преди 58 минути, scaner said:

Не, имах друго пред вид.

Дефиницията:

всяко тяло, на което не действат външни сили, запазва положението си на покой или равномерно праволинейно движение.

За да се движи някакво тяяло с ускорение и да се намира в горното състояние, това означва че ускорението компенсира някакво друго ускорение. Тоест компенсира се някаква сила, и само когато всички сили са компенсирани, тялото може да се движи равномерно и праволинейно. Примерът ми беше, ако някакъв вяртър духа срещу тялото и го отнася (с ускорение), чрез допълнителното ускорение то компенсира силата на този вятър и се вписва в горната дефиниция. А когато всички сили се уравновесят, имаме условие за инерциална система.

Имаме условие за инерциална система, обаче системата, която коментираме, НЕ Е инерциална. И въпреки това не се наблюдават ефектите, свързани с неинерциалните системи.

По принцип всяко ускорение компенсира някаква сила, така че дали това е насрещен вятър, триене, дърпане ими нещо друго едва ли е от значение. Това имах предвид...

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
Преди 12 минути, Шпага said:

Имаме условие за инерциална система, обаче системата, която коментираме, НЕ Е инерциална. И въпреки това не се наблюдават ефектите, свързани с неинерциалните системи.

По принцип всяко ускорение компенсира някаква сила, така че дали това е насрещен вятър, триене, дърпане ими нещо друго едва ли е от значение. Това имах предвид...

Просто, двете системи стават с една и съща плътност, а тя определя Ссреда - еднаква и за двете, което означава, че "светлинните им часовници" ще претакат еднакво времевите интервали.😊

...

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
Преди 1 минута, Шпага said:

Имаме условие за инерциална система, обаче системата, която коментираме, НЕ Е инерциална. И въпреки това не се наблюдават ефектите, свързани с неинерциалните системи.

Ти говорш за поведението на конкретен обект, не система. За да поддържа равномерното и праволинейно движение с двигател, значи задължително компенсира друга сила.  И ако тази сила е напълно компенсирана, попадаме в царството на инерциалните системи, по дефиницията която споменах.

Малко отклонение.

Има два типа ускорение: кинематично и динамично.

Кинематичното ускорение е, когато в твоята отправна система някакво тяло за еднакви интервали време изминава различни пътища, или се движи не по права.

Динамичното ускорение е, когато имаш вътрешен ефект от него, т.е. например уредът ти акселерометър отчита някакво ненулево показание. Това означава че ти си в неинерциална система. И тук вече кинематичното ускорение на друг обект, което ти наблюдаваш, може да е по причина твоето динамично ускорение, т.е. твоето движение. Затова например когато се въртиш около оста си, ускореното движение (кинематично) на цялата вселена около теб е по причина твоето ускорение, а не е нейно собствено.

Накратко казано, кинематичното ускорение може без динамично, ако ти си в инерциална система. И е свързано с динамичното, ако си в неинерциална.

В този смисъл,  при твоето тяло Б в състоянието на равномерно движение, независимо от двигателя, трябва акселерометърът ти да не отчита нищо, динамичното ти ускорение да е нула, защото липсва и кинематично. А това състояние е на инерциално движение.

 

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
Преди 52 минути, scaner said:

Ти говорш за поведението на конкретен обект, не система. За да поддържа равномерното и праволинейно движение с двигател, значи задължително компенсира друга сила.  И ако тази сила е напълно компенсирана, попадаме в царството на инерциалните системи, по дефиницията която споменах.

 

 

Виждаш ли как една математически коректна СТО, ти дава не правилна представа за реалността?

Това което твърдиш в цитираното не може да бъде вярно.

Ако излетим със супер космически кораб от Земята до Юпитер, по такъв начин че корабът се движи равномерно и праволинейно през цялото време, то ще излезне че часовникът през това пътуване няма да променя хода си. Т.е ти твърдиш че корабът по време на пътуването си (с компенсиране на силите )може да се разглежда като инерциално движещ се равномерно и праволинейно обект. Това според моите представи не може да бъде вярно.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
Преди 1 час, scaner said:

Ти говорш за поведението на конкретен обект, не система. 

Не. Аз говоря за НЕинерциална отправна система. Обектът Б е отправното тяло с неподвижно свързани с него часовници. В този смисъл можем да кажем и че Б е наблюдателят, от чиято гледна точка коментираме казуса.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
Преди 13 минути, Orbit said:

Ако излетим със супер космически кораб от Земята до Юпитер, по такъв начин че корабът се движи равномерно и праволинейно през цялото време, то ще излезне че часовникът през това пътуване няма да променя хода си. Т.е ти твърдиш че корабът по време на пътуването си (с компенсиране на силите )може да се разглежда като инерциално движещ се равномерно и праволинейно обект. Това според моите представи не може да бъде вярно.

Това което си говорим с Шпага, според мен не включва гравитационно поле. Поне моят коментар не е за такав ситуация. При гравитационно поле можем да говорим само за локално инерциална система, т.е. не и за раздалечени синхронни часовници. Затова щом Шпага дава в примера си раздалечени обекти и говори за сравняване на часовници от тези системи на далече, явно не можем да говорим за гравитационо поле, а за компенсиране на някаква конкретна сила, триене или вятър. Може би има някакво объркване от това, че за да си неподвижен със земната повърхност, трябва да си с включен двигател. Но при тези условия ти не си в инерциална система. Затова намесването на гравитацията с инерциалните системи е коварна работа, и едно че не го препоръчвам, две, че ако все пак се смесват, трябва внимателно да се прецизира условието на задачата.

Ти обаче настояваш да мешаш гравитационно поле. Добре.

От Земята към Юпитер няма да стане, не може да анулираш изцяло проявите на гравитационното поле. Но в обратна посока може, свободно падане от Юпитер в полето на слънцето.  Една такава свободнно падаща система ще има свойствата на инерциална, със нейните закономерности, всички сили в нея са компенсирани. Не знам твоята представа на какви закони се гради обаче...

От друга страна, в никоя система, каквато и да е тя, ходът на конкретен часовник не се промея, защото промените се проявяват само при сравнение, а часовнкът сравнен сам със себе си е непроменлива величина, единица винаги. Може да сравняваш часовници в различни системи, например тази свободно падаща и тази неподвижна в полето в някакъв потенциал. По пътя си свободно падащата ще минава през различни гравитационни потенциали с различен ход на часовниците там спрямо нейните, както и обратно. Е, и какво от това всъщност?

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
Преди 16 минути, Шпага said:

Не. Аз говоря за НЕинерциална отправна система. Обектът Б е отправното тяло с неподвижно свързани с него часовници. В този смисъл можем да кажем и че Б е наблюдателят, от чиято гледна точка коментираме казуса

Цитирам те:

On 27.06.2020 г. at 15:33, Шпага said:

Един въпрос:

Ако обект А се движи равномерно и праволинейно по инерция, а обект Б се движи успоредно с А , но не по инерция, а като поддържа равномерното и праволинейно движение чрез някакъв двигател, какво ще е "поведението" на часовниците им един спрямо друг?

И какво ще е "поведението" на часовник Б в неговата система - в която той е неподвижен? 

Никъде не става дума за неинерциална система. От така формулираното условие са заключенията които коментирах: Обектът В е неподвижен в инерциалната система формирана от А, часовниците му също са неподвижни с тези на А. Следствие: неговата отправна система ще е неподвижна с А, следователно ще е тъждествена с инерциалната система на А - и тя инерциална. . Следствието: ускорението на В компенсира някаква сила, и в крайна сметка той не се ускорява, а се движи равномерно и праволинейно (със съумарно ускорение нула). От казаното по условието - толкова.

 

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
Цитирай

Това което си говорим с Шпага, според мен не включва гравитационно поле. Поне моят коментар не е за такав ситуация.

Каква промяна на хода на времето тогава ще проследявате ? Ако две ракети опрат предниците си една срещу друга и включат двигтелите си по такъв начин че резултатът ще бъде движението на едната от ракетите равномерно и праволинейно напред, съответно на другата назад ... За какво говорим изобщо?  

Цитирай

От Земята към Юпитер няма да стане, не може да анулираш изцяло проявите на гравитационното поле. Но в обратна посока може, свободно падане от Юпитер в полето на слънцето.  Една такава свободнно падаща система ще има свойствата на инерциална, със нейните закономерности, всички сили в нея са компенсирани. Не знам твоята представа на какви закони се гради обаче...

Струва ми се че ти не можеш напълно да разбереш ситуацията ... Нито от Земята към Юпитер , нито от Юпитер към Слънцето е възможно да анулираш проявите на гравитационно поле. Защото ние говорим за равномерното и праволинейно движение с компенсиране на силите от гравитационно поле. А не свободно падане Юпитер към Слънцето.  

Цитирай

От друга страна, в никоя система, каквато и да е тя, ходът на конкретен часовник не се промея, защото промените се проявяват само при сравнение, а часовнкът сравнен сам със себе си е непроменлива величина, единица винаги

На нмен не ми пречи да добавя в задачата часовник на обект койото е инерциален. Това са подробности. 

Аз искам да говорим по същество, това замазване и размазване което показа в по горния пост показва че това не се случва. 

Редактирано от Orbit
Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
Преди 22 минути, Orbit said:

Каква промяна на хода на времето тогава ще проследявате ? Ако две ракети опрат предниците си една срещу друга и включат двигтелите си по такъв начин че резултатът ще бъде движението на едната от ракетите равномерно и праволинейно напред, съответно на другата назад ... За какво говорим изобщо?  

Такава е задачата...

Преди 22 минути, Orbit said:

Струва ми се че ти не можеш напълно да разбереш ситуацията ... Нито от Земята към Юпитер , нито от Юпитер към Слънцето е възможно да анулираш проявите на гравитационно поле. Защото ние говорим за равномерното и праволинейно движение с компенсиране на силите от гравитационно поле. А не свободно падане Юпитер към Слънцето.  

Всяко движение по орбита с изключен двигател е свободно падане. И от Земята към Юпите ако се изстреляш с достатъчна скорост, нататък е свободно падане. Пита се, каква е проявата на гравитацията при това свободно падане? За този случай говоря за прилагане на законите на инерциалните системи. В такава свободно падаща система едно тяло, оставено без да му действат други сили (гравитация там няма), се движи равномерно и праволинейно или е в покой - първият закон на Нютон. Това е основното качество на инерциалната система. Това че други обекти се движат спрямо него с ускорение, си е проблем на другите обекти. Ако включиш двигателите за да се движиш равномернно и праволинейно с тези други обекти, ти напускаш инерциалното състояние и влизаш в  неинерциална система, губиш първият закон на Нютон.

Инерциалността на една система е нейно вътрешно свойство, не се определя  от характера на движението на другите тела в нея, обратно, нейните закони служат за да изразят това движение.

Преди 29 минути, Orbit said:

Аз искам да говорим по същество, това замазване и размазване което показа в по горния пост показва че това не се случва. 

В по-горният пост към Шпага обсъждам ситуация без гравитационни полета. С гравитациони полета вече споменах по-основните неща. И най-важното според мен е, че първо е добре да се изучи СТО без гравитациони полета, защото тя описва съществена част от физиката. И след тази първа итерация да се приложи втора, с усложнение на задачата - плюс гравитация. От простото постепенно към сложното. А така като тръгваме от вътре на вън, каквото и да кажа, все ще е "размазване", защото основата, която фокусира нещата, ще липсва.

Ето, добра тема за размисъл: защо свободното падане има качествата и закономерностите които има в една инерциална система (с много добро приближение). Независимо че за някой наблюдател то ще се характеризира с кинематично ускорение. Къде изчезва и защо става излишна гравитацията в този случай?

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
Преди 35 минути, scaner said:

 

Ето, добра тема за размисъл: защо свободното падане има качествата и закономерностите които има в една инерциална система (с много добро приближение). Независимо че за някой наблюдател то ще се характеризира с кинематично ускорение. Къде изчезва и защо става излишна гравитацията в този случай?

Добра е, наистина. Но не всяко свободно падане им качествата и закономерностите които има в една инерциална система . Не е достатъчно условието -"свободното падане" за да го приравним към ИС. Пропускаш още нещо. По принцип, имам една интересна мислена постановка точно по този казус, но както казах по рано, не съм готов да дискутирам по този въпрос.

Редактирано от Orbit
Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
Преди 16 минути, Orbit said:

Не е достатъчно условието -"свободното падане" за да го приравним към ИС. Пропускаш още нещо.

А какво по-точно? Виждаш ли как се поражда "размазването"?

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
Преди 2 часа, Orbit said:
Преди 3 часа, scaner said:

 

Ето, добра тема за размисъл: защо свободното падане има качествата и закономерностите които има в една инерциална система (с много добро приближение). Независимо че за някой наблюдател то ще се характеризира с кинематично ускорение. Къде изчезва и защо става излишна гравитацията в този случай?

Добра е, наистина. Но не всяко свободно падане им качествата и закономерностите които има в една инерциална система . Не е достатъчно условието -"свободното падане" за да го приравним към ИС. Пропускаш още нещо. По принцип, имам една интересна мислена постановка точно по този казус, но както казах по рано, не съм готов да дискутирам по този въпрос.

Свободното падане в хомогенно  поле е една особена ИС. Полето е там, фотоните на съответните полета са също там, те са причина за такъв вид движение, движение въобще - Няма опора за проявление на коефициент на съпротива, наречен "маса". Тоест - механичните движения като цяло отреагират на посоката на падане - тъй като движението е по еквипотенциални повърхнини - по орбита, но връзките в отделните обекти, дължащи се на ЕМСили - са вътрешно уравновесени. Вътрешно са уравновесени и силите от грави-поле при директно падане към център. Но - реално, пак заради връзките има величини, за които  "измененията" стават бавно, а не мигновено. Например, налягането на кръвта при директно свободно падане става по-малко в посока краката, а се увеличава в главата (човек е вертикално-падащ с краката надолу😞). Това се усеща - когато асансьор тръгне рязко надолу (старите асансьори). И не е само промяна на налягане в обектите. Всички деформации от отпадането на външни за обектите сили, стават за време.

Ако пък "двигател" спре внезапно да ни ускорява - ставаме безтегловни, пак за време-някакво - не мигновено (при липса на други полета). Тоест - ако сме на ракета с двигател, знаем последователността - тежим, а после - не тежим. Докато ако сме падащи в грави поле - не тежим, а  после изведнъж тежим?! (става като в оня виц - как разпознаваш без да гледаш падане на някой от високо и падане от ниско. От високо - първо се чува "А-а-а-а! Туп!", докато от ниско: първо "Туп!", после "А-а-а-а!")

...

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
Преди 1 час, Малоум 2 said:

Свободното падане в хомогенно  поле е една особена ИС.

Добре, явно ще трябва да поясня за какво говоря, така или иначе аз вече си "отворих устата" по този въпрос. 

Да вземем Земята. Да вземем някакво разстояние от центъра на Земята до някаква определена точка над повърхността на Земята.  Аз ще избера например разстояние на което орбитира Луната: 384000000 метра, понеже ги знам цифрите относно орбитирането на Луната наизуст ( а знам ги наизуст защото съм правил изчисления свързани с орбитирането на Луната много пъти). Ускорение на свободно падане в тази точка е приблизително 0,00272 м/с2. Ако качим някакво тяло на това разстояние и премахнем опората с която го качихме до там , то тялото ще започне свободно падане със съответното ускорение 0.00272 м/с2.  Но в тази точка можем да имаме безкрайно много свободно падащи тела но при други обстоятелства, и при всичките безкрайно много варианти ускорението ще съответства на разстоянието на което се намират , в случая 0.00272 м/с2. А тези други обстоятелства всъщност са различни скорости с които се движи тялото по посока на ускорението.  Т.е нека вземе две тела, едното тяло се намира на разстоянието 384000000 м, а друготосе намира над него но на два пъти по голямо разстояние . Ние взимаме тялото което се намира на по голямо разстояние и го пускаме да се движи свободно падащо. В момента в койот то се изравни с другото тяло , ние премахваме опората на това друго тяло. Като резултат имаме две тела свободно падащи под действието на гравитацията в една и съща точка (приблизително). И двете тела се отъждествяват с ИС, но те се движат с различни скорости. За да бъде едно тяло отъждествено (приравнено) към ИС, е необходимо тялото да бъде свободно падащо , но и да има и определана скорост. 

Редактирано от Orbit
Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
Преди 28 минути, Orbit said:

Т.е нека вземе две тела, едното тяло се намира на разстоянието 384000000 м, а друготосе намира над него но на два пъти по голямо разстояние . Ние взимаме тялото което се намира на по голямо разстояние и го пускаме да се движи свободно падащо. В момента в койот то се изравни с другото тяло , ние премахваме опората на това друго тяло. Като резултат имаме две тела свободно падащи под действието на гравитацията в една и съща точка (приблизително). И двете тела се отъждествяват с ИС, но те се движат с различни скорости. За да бъде едно тяло отъждествено (приравнено) към ИС, е необходимо тялото да бъде свободно падащо , но и да има и определана скорост. 

Не е необходима някаква определена скорост. В инерциалната система различните тела могат да се движат с произволни скорости. В този случай което и от двете тела да вземеш за неподвижно, за отправно тяло в тази инерциална система, другото ще се движи с постоянна скорост в нея. Тъй като състоянието на инерциална система в случая е валидно при условие на постоянно ускорение, всичко това ще е коректно в някаква пространствена област в която на двете тела ще дейста еднакво ускорение, не в целият космос.

Редактирано от scaner
Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
Преди 11 минути, scaner said:

 

Ето, добра тема за размисъл: защо свободното падане има качествата и закономерностите които има в една инерциална система (с много добро приближение). Независимо че за някой наблюдател то ще се характеризира с кинематично ускорение. Къде изчезва и защо става излишна гравитацията в този случай?

Не е необходима някаква определена скорост. В инерциалната система различните тела могат да се движат с произволни скорости. В този случай което и от двете тела да вземеш за неподвижно, за отправно тяло в тази инерциална система, другото ще се движи с постоянна скорост в нея. Тъй като състоянието на инерциална система в случая е валидно при условие на постоянно ускорение, всичко това ще е коректно в някаква пространствена област в която на двете тела ще дейста еднакво ускорение, не в целият космос.

Имаме две тела кото се намират приблизително на едно и също място и са свободно падащи с еднакво ускорение в тази "точка".  От твоя цитат излиза че и едното и другото тяло могат да  имат качествата и закономерностите които има в една инерциална система. Т.е и двете са равносилни на ИС. Но те се движат с различни скорости. Което ще рече че след 1 секунда едното тяло ще измине по голямо разстояние от другото и ще попадне в точката където ускорението ще е по различно от другото тяло. А това автоматично опровергава твърдението ти за постоянна  скорост на едното тяло спрямо другото.

 Оставям ви да дискутирате по темата , ако искате. Това ми отнема от времето което нямам в момента. 

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
Преди 1 минута, Orbit said:

Имаме две тела кото се намират приблизително на едно и също място и са свободно падащи с еднакво ускорение в тази "точка".  От твоя цитат излиза че и едното и другото тяло могат да  имат качествата и закономерностите които има в една инерциална система. Т.е и двете са равносилни на ИС. Но те се движат с различни скорости. Което ще рече че след 1 секунда едното тяло ще измине по голямо разстояние от другото и ще попадне в точката където ускорението ще е по различно от другото тяло. А това автоматично опровергава твърдението ти за постоянна  скорост на едното тяло спрямо другото.

Я посмятай малко.

Имаш две тела в една точка, които се движат с еднакви ускорения, но в тази точка имат различни скорости.  Каква е разликата в скоростта им във времето: нулева, линейна, квадратична или друга?

Отговорът е "линейна".Което ще тече, че ако едното приемеш за неподвижно, другото ще се движи спрямо него равномерно и праволинейно. Което лежи в основата на кондиката - в една инерциална система телата са или в покой (едното) или запазват състоянието си на равномерно и праволинейно движение (второто). А равномерно движение е синоним на постоянна скорост.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
Преди 1 час, scaner said:

Я посмятай малко.

 

Както искаш го пресмятай , в слуячай който описах, тялото което се движи с по голяма скорост след подминаването на другото тяло, само ще увеличава скоростта си, спрямо по бавното движещо се тяло.  Това е елементарно като 2+2 в класическата физика. Защо въобще започваш да дискутираш този въпрос ?

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
Преди 1 минута, Orbit said:

Както искаш го пресмятай , в слуячай който описах, тялото което се движи с по голяма скорост след подминаването на другото тяло, само ще увеличава скоростта си, спрямо по бавното движещо се тяло.  Това е елементарно като 2+2 в класическата физика. Защо въобще започваш да дискутираш този въпрос ?

Ами опитвам се да опровергая една заблуда, затова дискутирам.

Да, тялото ще увеличава скоростта си, и другото тяло и то ще увеличава скоростта си - спрямо началната точка. Но едното тяло спрямо другото ще се движи с постоянна скорост. Това е хватката. Така че 2+2 трябва да потренираш колко е.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
Преди 4 минути, scaner said:

Ами опитвам се да опровергая една заблуда, затова дискутирам.

Да, тялото ще увеличава скоростта си, и другото тяло и то ще увеличава скоростта си - спрямо началната точка. Но едното тяло спрямо другото ще се движи с постоянна скорост. Това е хватката. Така че 2+2 трябва да потренираш колко е.

Да, и двете тела ще увеличават скоростта си, това е вярно. Но тялото по бързо движещо се попада в позиция с по голямо ускорение понеже е по близо до Земята, и става все по близо и по близо... 2+2, доста съм тренирал. Така че скоростта м/у тях ще се променя.

Редактирано от Orbit
Link to comment
Share on other sites

Напиши мнение

Може да публикувате сега и да се регистрирате по-късно. Ако вече имате акаунт, влезте от ТУК , за да публикувате.

Guest
Напиши ново мнение...

×   Pasted as rich text.   Paste as plain text instead

  Only 75 emoji are allowed.

×   Your link has been automatically embedded.   Display as a link instead

×   Your previous content has been restored.   Clear editor

×   You cannot paste images directly. Upload or insert images from URL.

Зареждане...

За нас

"Форум Наука" е онлайн и поддържа научни, исторически и любопитни дискусии с учени, експерти, любители, учители и ученици.

За своята близо двайсет годишна история "Форум Наука" се утвърди като мост между тези, които знаят и тези, които искат да знаят. Всеки ден тук влизат хиляди, които търсят своя отговор.  Форумът е богат да информация и безкрайни дискусии по различни въпроси.

Подкрепи съществуването на форумa - направи дарение:

Дари

 

 

За контакти:

×
×
  • Create New...