Отиди на
Форум "Наука"

Recommended Posts

В общи линии казва в Европа няма национални държави. Има империи, провалени национални държави на Балканите и по-късно в Източна Европа и империи в Западна. После ЕС, и ЕС е спасението на всичките. 

Та... ако някой го изгледа. Не казва какви са факторите затова. И какво мислите Вие, за този "радикален" поглед и причините? 

Share this post


Link to post
Share on other sites

ЕС-ът догодина ще си умре тихо, но има и лоша новина

И си представям как най-изтъкнатите протестъри ще обясняват какво зло е либерализма.Или пропагандата на ЕС-а е толкова добра, че поголовно е промила мозъците и на хората, демонстриращи логична мисъл. Или хората са загубили способността си да помнят историята и да се учат от нея.Карбовски е написал няколко верни неща и още куп глупости. Верни са всичките му констатации за ЕС в първата част на коментара му. Глупости са всички негови надежди в края, че ЕС-ът можел да се подобри, само трябвало да се сменят хората.
Такива глупости се изговаряха на килограм и в края на 89-та - че комунизмът бил хубав, ама не случил на хора.
Едно нещо е или добро, или зло. Как можеш да събереш на едно място три-четири богати страни, десетина бедни и да чакаш всички да пляснат с ръце и да забогатеят. Това да не ти е физиката, където скачените съдове си преливат течности. В икономиката богатият изсмуква бедния, независимо какви хора управляват богатия. И смукането продължава или докато бедния се усети, или докато го изсмучат докрай (изсмучат му цялото годно за бачкане население) и го превърнат в безволев суровинен придатък. И този процес ще си е все същият, независимо дали политиците, командващи ЕС, се наричат Меркел или Пергел, Макрон или Макарон.
Така или иначе България не е фактор, нито коментиращите в интернет пространството ѝ. Затова от подобни заблуди на Карбовски и всички останали, които ги изтоварят, нищо няма да се случи. ЕС-ът догодина ще си умре тихо и без много обяснения и приказки. Дори няма да го закрият фанфарно, каквато чест все пак получи СИВ. И това ще е хубава новина за бедна и изстрадала страна като България. Лошата ще е, ако някой тарикат, като Луканов или Кимон Георгиев, обслужвал до насита сегашната либерална мъгла, реши да повежда страната и в новия строй, който традиционно по-умните и с по-будно население страни в Европа вече предначертават.
България обикновено се включва последна, когато настроенията в Европа се сменят, но затова пък е ударно. И след края на нацизма тук се оказа, че управлявали големи фашисти, затова част от тях после станаха големи антифашисти. В края на комунизма пък наизскачаха такива антикомунисти, че все едно червени кхмери са управлявали в София.Просто си представям отсега как най-изтъкнатите протестъри след няма и година ще ни обясняват какво зло е либерализма.
И се попитайте - ако у нас се проведе референдум за НАТО и Европейски съюз - какво ще стане? Какви ще са резултатите?
Резултатите са плачевни. ЕС вече не е предпочитаната идея. Така ще е, ако попитате и в Сърбия, и в Унгария, дори в цветуща Полша. В Британия вече питаха. В Италия също ще питат. Още примери?
Защо така се получи? Мислите ли, че отговорът е труден?
ЕС е компрометирана идея. Заради много причини, надолу можем да изредим само някои от тях.
ЕС е несвободен съюз. Всичко, което противоречи на идеите на Меркел и Хилъри за ЕС се мачка. Тихо, внимателно, но се мачка. Няма да се обосноваваме.
ЕС е цензура. Не само у нас - всичко, което противоречи на очакванията на либерали и прогресивисти не е новина. Не се обсъжда. Дори ни е неудобно и в този момент да коментираме проваления референдум в Македония. Ще ги преглътнем и отново ще се опитаме да се налагаме с идиотските си послания - подобни на интернационалните и комунистическите. Референдумите и изборите в Европа имат значение само ако резултатите им съвпадат с очакванията на Дебелата Немкиня и нейните фондации.
ЕС е диктатура. В много страни, заради едни или други влияния (от Сорос до Клинтън) емисарите на САЩ не допускат примерно леви и национални правителства. Като у нас - ако не дай, боже, левите спечелят на избори, едни платени протестъри излизат на улицата. Реално многопартийност няма - и у нас, и в Унгария. По различни причини, но започва да прави впечатление. И нашето правителство, и унгарското са различни резултати от един и същ натиск.
ЕС е съюз на феоди и васали. Зад Меркел, хванати за шлифера й, са правителства, които се издържат от плутокрация, вярна на линията на Меркел. Която е нетърпима вече. Феодите се издържат с пари на европейските данъкоплатци. Абсурдно, но така стана у нас.
ЕС е лоша практика. ЕС не реши нито един проблем на България - от демографията, през икономиката, до личните свободи. Въпреки пропагандата на човешки права ЕС е провал именно там. Покрай религията на човешките права просперират мошеници и техните организации. Но те не правят политики. Те са фасада на зловеща бюрокрация, прилична на комунистическата. Бюрокрация, която убива и съди.
ЕС е лицемерие. Всеки, който иска да изрази мнения отвъд официалната Меркелова идея за ЕС е наричан “популист”. Как да преведем тази дума? Подигравателно казано “народняк”. Откога да говориш от името на народа си е подигравка? Не е, но се опитват да ни го внушават.
ЕС е поквара. Така обикновеният човек на Балканите усеща демонстрацията на разпада на човешките отношения и на отношенията мъж-жена. Кресливите викове на прайда станаха знаме на ЕС. Непонятно защо. Ако “различните” наистина търсеха разбиране, те нямаше да се държат така. Агресията срещу традиционното е добре платена и именно заради това - отхвърлена.
ЕС е заплаха за националната идея. Не беше - докато Меркел не покани бежанците, а после Сорос не се опита да ги разселва. Няма такива пари, които глупавите народи на Европа да вземат, а после да настанят при себе си невнятни, дори опасни чужди култури. И никой не предупреди, че днес ще се говори за “еврофондове срещу подслон на бежанци”. В този смисъл ЕС е измама.
ЕС е пешка във войната на либералите срещу Русия. Величието на ЕС не се състоя. И руската заплаха не се състоя. Но пък се говори за нея. И нациите разбират, че тя е лъжа. Или поне разбират, че Русия е нападната. На собствена територия.
ЕС е загуба. Малките страни като моята, заради покварените от ЕС правителства, стават донор на големите икономики. Пари, мозъци, работна ръка, неродени деца текат от моята страна към европейския рай. Тук остава загубата и унинието. И обидата, че източноевропейците са втора класа хора след арабите и племената пущу. Загубата не е колонка от цифри. Тя е вече гняв от високомерието и неразбирането на “елитите”. Но ЕС вече е загуба и на значения - кои са тия елити, започваме да ги търсим. Защото не искаме да случват политики, които не искаме. Това се наричаше доскоро с думата тоталитаризъм. Розовият цвят на новия тоталитаризъм не е модерен вече.
ЕС обаче все още е мечта. Няма да повярвате, но ЕС е мечта и на Орбан, и на Салвини, и на Кавано (в опита да бъде убит от Хилъри и феминистките). ЕС трябва да се състои - в своите граници, със своите интереси и със своя политика. ЕС не е либерализмът на Клинтън и Обама. Той е истинска идея за житейска логика и ред. ЕС трябва да се бори да се спаси от безумията на Меркел и либералите. Те имат алтернатива, въпреки че това не го пише никъде.
ЕС трябва да живее, въпреки разочарованието. И ние знаем как да стане това.
Ние не се плашим, че всеки глас срещу ЕС се смята за про-руски и бива пращан в Сибир. Това е най-глупавата спекула на либералите.
ЕС може да е друг. Не е задължително да сте единствени. Напротив - именно, защото сте единствени и незаменими, ние вече не ви искаме.
А вие - още резултати от референдуми ще искате ли? Или ще ги забраните?!

https://www.flagman.bg/article/169769

Share this post


Link to post
Share on other sites
Преди 15 часа, JImBeam said:

ЕС-ът догодина ще си умре тихо, но има и лоша новина

И си представям как най-изтъкнатите протестъри ще обясняват какво зло е либерализма.Или пропагандата на ЕС-а е толкова добра, че поголовно е промила мозъците и на хората, демонстриращи логична мисъл. Или хората са загубили способността си да помнят историята и да се учат от нея.Карбовски е написал няколко верни неща и още куп глупости. Верни са всичките му констатации за ЕС в първата част на коментара му. Глупости са всички негови надежди в края, че ЕС-ът можел да се подобри, само трябвало да се сменят хората.
Такива глупости се изговаряха на килограм и в края на 89-та - че комунизмът бил хубав, ама не случил на хора.
Едно нещо е или добро, или зло. Как можеш да събереш на едно място три-четири богати страни, десетина бедни и да чакаш всички да пляснат с ръце и да забогатеят. Това да не ти е физиката, където скачените съдове си преливат течности. В икономиката богатият изсмуква бедния, независимо какви хора управляват богатия. И смукането продължава или докато бедния се усети, или докато го изсмучат докрай (изсмучат му цялото годно за бачкане население) и го превърнат в безволев суровинен придатък. И този процес ще си е все същият, независимо дали политиците, командващи ЕС, се наричат Меркел или Пергел, Макрон или Макарон.
Така или иначе България не е фактор, нито коментиращите в интернет пространството ѝ. Затова от подобни заблуди на Карбовски и всички останали, които ги изтоварят, нищо няма да се случи. ЕС-ът догодина ще си умре тихо и без много обяснения и приказки. Дори няма да го закрият фанфарно, каквато чест все пак получи СИВ. И това ще е хубава новина за бедна и изстрадала страна като България. Лошата ще е, ако някой тарикат, като Луканов или Кимон Георгиев, обслужвал до насита сегашната либерална мъгла, реши да повежда страната и в новия строй, който традиционно по-умните и с по-будно население страни в Европа вече предначертават.
България обикновено се включва последна, когато настроенията в Европа се сменят, но затова пък е ударно. И след края на нацизма тук се оказа, че управлявали големи фашисти, затова част от тях после станаха големи антифашисти. В края на комунизма пък наизскачаха такива антикомунисти, че все едно червени кхмери са управлявали в София.Просто си представям отсега как най-изтъкнатите протестъри след няма и година ще ни обясняват какво зло е либерализма.
И се попитайте - ако у нас се проведе референдум за НАТО и Европейски съюз - какво ще стане? Какви ще са резултатите?
Резултатите са плачевни. ЕС вече не е предпочитаната идея. Така ще е, ако попитате и в Сърбия, и в Унгария, дори в цветуща Полша. В Британия вече питаха. В Италия също ще питат. Още примери?
Защо така се получи? Мислите ли, че отговорът е труден?
ЕС е компрометирана идея. Заради много причини, надолу можем да изредим само някои от тях.
ЕС е несвободен съюз. Всичко, което противоречи на идеите на Меркел и Хилъри за ЕС се мачка. Тихо, внимателно, но се мачка. Няма да се обосноваваме.
ЕС е цензура. Не само у нас - всичко, което противоречи на очакванията на либерали и прогресивисти не е новина. Не се обсъжда. Дори ни е неудобно и в този момент да коментираме проваления референдум в Македония. Ще ги преглътнем и отново ще се опитаме да се налагаме с идиотските си послания - подобни на интернационалните и комунистическите. Референдумите и изборите в Европа имат значение само ако резултатите им съвпадат с очакванията на Дебелата Немкиня и нейните фондации.
ЕС е диктатура. В много страни, заради едни или други влияния (от Сорос до Клинтън) емисарите на САЩ не допускат примерно леви и национални правителства. Като у нас - ако не дай, боже, левите спечелят на избори, едни платени протестъри излизат на улицата. Реално многопартийност няма - и у нас, и в Унгария. По различни причини, но започва да прави впечатление. И нашето правителство, и унгарското са различни резултати от един и същ натиск.
ЕС е съюз на феоди и васали. Зад Меркел, хванати за шлифера й, са правителства, които се издържат от плутокрация, вярна на линията на Меркел. Която е нетърпима вече. Феодите се издържат с пари на европейските данъкоплатци. Абсурдно, но така стана у нас.
ЕС е лоша практика. ЕС не реши нито един проблем на България - от демографията, през икономиката, до личните свободи. Въпреки пропагандата на човешки права ЕС е провал именно там. Покрай религията на човешките права просперират мошеници и техните организации. Но те не правят политики. Те са фасада на зловеща бюрокрация, прилична на комунистическата. Бюрокрация, която убива и съди.
ЕС е лицемерие. Всеки, който иска да изрази мнения отвъд официалната Меркелова идея за ЕС е наричан “популист”. Как да преведем тази дума? Подигравателно казано “народняк”. Откога да говориш от името на народа си е подигравка? Не е, но се опитват да ни го внушават.
ЕС е поквара. Така обикновеният човек на Балканите усеща демонстрацията на разпада на човешките отношения и на отношенията мъж-жена. Кресливите викове на прайда станаха знаме на ЕС. Непонятно защо. Ако “различните” наистина търсеха разбиране, те нямаше да се държат така. Агресията срещу традиционното е добре платена и именно заради това - отхвърлена.
ЕС е заплаха за националната идея. Не беше - докато Меркел не покани бежанците, а после Сорос не се опита да ги разселва. Няма такива пари, които глупавите народи на Европа да вземат, а после да настанят при себе си невнятни, дори опасни чужди култури. И никой не предупреди, че днес ще се говори за “еврофондове срещу подслон на бежанци”. В този смисъл ЕС е измама.
ЕС е пешка във войната на либералите срещу Русия. Величието на ЕС не се състоя. И руската заплаха не се състоя. Но пък се говори за нея. И нациите разбират, че тя е лъжа. Или поне разбират, че Русия е нападната. На собствена територия.
ЕС е загуба. Малките страни като моята, заради покварените от ЕС правителства, стават донор на големите икономики. Пари, мозъци, работна ръка, неродени деца текат от моята страна към европейския рай. Тук остава загубата и унинието. И обидата, че източноевропейците са втора класа хора след арабите и племената пущу. Загубата не е колонка от цифри. Тя е вече гняв от високомерието и неразбирането на “елитите”. Но ЕС вече е загуба и на значения - кои са тия елити, започваме да ги търсим. Защото не искаме да случват политики, които не искаме. Това се наричаше доскоро с думата тоталитаризъм. Розовият цвят на новия тоталитаризъм не е модерен вече.
ЕС обаче все още е мечта. Няма да повярвате, но ЕС е мечта и на Орбан, и на Салвини, и на Кавано (в опита да бъде убит от Хилъри и феминистките). ЕС трябва да се състои - в своите граници, със своите интереси и със своя политика. ЕС не е либерализмът на Клинтън и Обама. Той е истинска идея за житейска логика и ред. ЕС трябва да се бори да се спаси от безумията на Меркел и либералите. Те имат алтернатива, въпреки че това не го пише никъде.
ЕС трябва да живее, въпреки разочарованието. И ние знаем как да стане това.
Ние не се плашим, че всеки глас срещу ЕС се смята за про-руски и бива пращан в Сибир. Това е най-глупавата спекула на либералите.
ЕС може да е друг. Не е задължително да сте единствени. Напротив - именно, защото сте единствени и незаменими, ние вече не ви искаме.
А вие - още резултати от референдуми ще искате ли? Или ще ги забраните?!

https://www.flagman.bg/article/169769

 

Лошата новина е че икономиката ни ще рухне, ......добрата е 20-те процента противници на ЕС (това са основно поддържниците на рублофилистичните партии) ще бъдат обвинени за това, и най-вероятно голяма част от тях избесени или избити като въшки от озверелия от глад и отчаяние народ..

Редактирано от nik1

Share this post


Link to post
Share on other sites
On 5.12.2017 г. at 23:20, stinka (Rom) said:

В общи линии казва в Европа няма национални държави. Има империи, провалени национални държави на Балканите и по-късно в Източна Европа и империи в Западна. После ЕС, и ЕС е спасението на всичките. 

Та... ако някой го изгледа. Не казва какви са факторите затова. И какво мислите Вие, за този "радикален" поглед и причините? 

 

Кое е радикалното - прочита на историята, или виждането че "спасението" на всички европейски държави е в ЕС?

Вярно е че ЕС, е нещо ново и различно от всичко познато,
Тои е иновация.
Може да е "спасение" за всички европейски провалени/ бивши/ империи и държави, но (според мен) само ако се запазят ;основата му и политическата му същност - това е субсидиарността..

https://en.wikipedia.org/wiki/Subsidiarity

Всяко развитие към федерализъм, или пък към унитаризъм, според мен би поставило под въпрос съществуването му. (не само това, пред ЕС има много други предизвикателства, и проблеми, които ако не бъдат решени, могат да псотравят под въпрос съществуването му)
Има виждания разни, дебатът престои за в бъдеше и ако страните и нациите от Съюза успеят да го запазят..

 

Редактирано от nik1

Share this post


Link to post
Share on other sites
Преди 2 часа, nik1 said:

 

Лошата новина е че икономиката ни ще рухне, ......добрата е 20-те процента противници на ЕС (това са основно поддържниците на рублофилистичните партии) ще бъдат обвинени за това, и най-вероятно голяма част от тях избесени или избити като въшки от озверелия от глад и отчаяние народ..

Не знаем колко са еврофилите в България, тъй като референдум не е правен, но в Македония (които са си наши българи) се оказаха 36%. И при това За гласуваха предимно албанците, така че, сред самите "македонци" почитателите на ЕС се оказват още по малко...

Колкото до днешните демократи и евроатлантици, те ще са първите, които ще тръгнат със сълзи на очи да посрещат руските/турските/марсианските освободители и да обясняват как 80% от българите винаги са били русофили/туркофили/марсианофили. Все пак става въпрос за пари, а най много се печели когато си приближен до властта.

Редактирано от Frujin Assen

Share this post


Link to post
Share on other sites
On 5.12.2017 г. at 23:20, stinka (Rom) said:

В общи линии казва в Европа няма национални държави.

Още след тази фраза може да се престане да се чете. Още от 19 век западноевропейските държави са национални държави и това важи практически за всички. Това е факт и всеки който твърди, че това не е така лъже безобразно и не си струва да се взема под внимание.

Редактирано от Frujin Assen

Share this post


Link to post
Share on other sites
On 5.12.2017 г. at 23:20, stinka (Rom) said:

 

— А за какво беше всичко? Какво е правда?… Принц Ханр наистина е обичал прекрасната меднокожа Яиневнивора… Имали са деца… Аз познавам внука им. Тя наистина е била отровена… Но на мен ми обясниха, че това е лъжа… Обясниха ми, че истина е това, което сега е полезно за краля… Всичко друго е лъжа и престъпление. Цял живот съм писал лъжа… И едва сега пиша истината…

Изведнъж той стана и високо и напевно извика:

Велик и славен като вечност

е кралят с име Благородство!

И виж, самата безконечност

отстъпва свойто първородство!

Кралят престана да дъвче и тъпо впери поглед в него. Гостите сгушиха глави в раменете си. Само дон Реба се усмихна и няколко пъти беззвучно плесна с ръце. Кралят изплю на покривката костите и каза:

— Безконечност ли?… Вярно. Правилно, отстъпи… Браво. Можеш да ядеш.

Мляскането и разговорите започнаха отново. Гур си седна.

— Леко и приятно е да говориш истината пред краля — пресипнало каза той.

Share this post


Link to post
Share on other sites
Преди 1 час, Frujin Assen said:

Не знаем колко са еврофилите в България, тъй като референдум не е правен, но в Македония (които са си наши българи) се оказаха 36%. И при това За гласуваха предимно албанците, така че, сред самите "македонци" почитателите на ЕС се оказват още по малко...

Колкото до днешните демократи и евроатлантици, те ще са първите, които ще тръгнат със сълзи на очи да посрещат руските/турските/марсианските освободители и да обясняват как 80% от българите винаги са били русофили/туркофили/марсианофили. Все пак става въпрос за пари, а най много се печели когато си приближен до властта.

В България - 20 процента (плюс минус) са противниците на ЕС. и над 55 процента са твърдите поддръжници на ЕС..Има достатъчно  изследвания и преди две седмици излезна такова... Научи се да четеш, вместо да политиканстваш и да си водиш тук шибаната в гъза пропутинска пропаганда.
 

И недей прави сламени човеци моля, не сме идиоти. В Македония над 70 процента от хората са за присъдиняване на Македония към, ЕС. Реферерендумът в Македония  беше за смяна на името, на Македония и македонците - а това е нещо съвсем специфично. /все пак 250 хиляди човека предпочитат дори да си сменат етномнима/ -

/Ти илюстираш еволюционните недъзи, недостатаци.и пропуски. Хора като теб не разбират, защо другите хора искат да просперират икономически  - те, семействата им, децата им, общносттите им - и затова съм убеден, че може да бъдете премахнати от човешкия генофонд и културния фонд на българите . Хора като теб - които имат власт, и могат да манипулират със "сламени човеци" и демагогогия са и много много опасни/

=====

Помниш ли какво стана с властта в гладната 1997 година?..Ако не знаеш (бил си малък?), питай тези които знаят -  Месеци наред народа  масово и всекидневно беше на площадите../Аз отивах всеки след работа с още десетки хиляди да протестирам, работих в София тогава, а зимата беше сравнително мека/.

Редактирано от nik1

Share this post


Link to post
Share on other sites
Преди 1 час, Frujin Assen said:

Още след тази фраза може да се престане да се чете. Още от 19 век западноевропейските държави са национални държави и това важи практически за всички. Това е факт и всеки който твърди, че това не е така лъже безобразно и не си струва да се взема под внимание.

Как го измисли това?

Западноевропейските държави с изключения на Германия, Италия и на Скандинавските и Балкански страни до 20 век са империи и метрополии..Някой от тях са такива до втората половина на 20 век..

Това разбира се не изключва национализма при империите и метрополиите, но в случая е очевидно че се прави разграничението "империи/метрополии" и "национални държави" в съвременния смисъл. В съвременния смисъл - това са "националните" европейски държави, бил той нацинаолизмът етнически, политически, граждански или друг.

 

 

Редактирано от nik1

Share this post


Link to post
Share on other sites

Във Европейския Съюз имаше две ВЕЛИКИ нации и държави. След като ВЕЛИКОБРИТАНИЯ напусне ЕС ще останем само с една Велика дьржава . ВЕЛИКОТО ХЕРЦОГСТВО ЛЮКСЕМБУРГ .

Share this post


Link to post
Share on other sites
Преди 2 часа, Du6ko said:

Във Европейския Съюз имаше две ВЕЛИКИ нации и държави. След като ВЕЛИКОБРИТАНИЯ напусне ЕС ще останем само с една Велика дьржава . ВЕЛИКОТО ХЕРЦОГСТВО ЛЮКСЕМБУРГ .

Великобритания все още няма пътна карта за изьлизане от ЕС, и нещата не са розови..

- Може да стигне до  избори и да спечелят лейбъристите, които искам да замразят излизането за неопределен срок

- Може да не се стигне до сделка и да има твърд  Брекзит (то и много време не остана за сделки), а тогавата целостта на Великобритания е поставена на карта. Няма как североирландците да приемат твърда граница и разделение с братятя си от Дъблин, обявено е ясно. и лейди Тереза М. го го знае

/Мекият Брекзит пък е малка ирония към нацията, победител във Втората Световна Война - да се подчинява в една или друга степен на правилата на Брюксел, без да има право на глас/

 

Share this post


Link to post
Share on other sites
Преди 11 часа, nik1 said:

Тереза М. го го знае

 

 

Дреме и на шутката на крантата 

Редактирано от JImBeam

Share this post


Link to post
Share on other sites
Преди 2 часа, nik1 said:

Да кажеш че на Тереза Мей не и пука за UK и за нейното лично и партията бъдещето,трябва да си  много много увреден от русофилистията мозък....:

 

Не и пука за това какво ти мислиш че тя знае 😀  

 

Редактирано от JImBeam

Share this post


Link to post
Share on other sites
Преди 24 минути, JImBeam said:

Не и пука за това какво ти мислиш че тя знае 😀

Това което аз мисля че тя зная,....... го знае, и казва самата тя..

Иначе... Честно казано и на мен не ми пука дали на нея и пука за това какво  аз мисля, че тя знае.

 

 

Редактирано от nik1

Share this post


Link to post
Share on other sites

Изключително изявление и визионерство на един голям политик:

https://arhiv.manager.bg/es/tereza-mey-prizova-es-da-predstavi-alternativa-na-neynite-predlozheniya-za-brekzit

Тереза Мей призова ЕС да представи алтернатива на нейните предложения за Брекзит

Свят / ЕС

19:30, 21.09.2018г 299416

сподели share-fb.svg share-tw.svg share-link.svg

32_99.jpg?itok=Go9C8YOs Снимка: Guliver/ Getty Images  

Британската министър-председателка Тереза Мей  излезе днес със специално изявление по повод разговорите, които е провела с европейските лидери за Брекзит, предаде Ройтерс.

 "Вчера бях в Залцбург за разговори с европейските лидери. Винаги съм казвала, че тези преговори ще бъдат трудни - и винаги е било сигурно, че те ще бъдат най-трудни в последния етап", каза Мей.

 "Макар че и двете страни искат сделка, трябва да приемем факта, че въпреки напредъка, който сме постигнали, има два големи въпроса, по които имаме сериозно разминаване. Първият са нашите икономически отношения, след като напуснем (EС). Тук Европейският съюз все още ни предлага само две възможности. Първата възможност предвижда Великобритания да остане в Европейската икономическа зона и в митническия съюз с ЕС. По-просто казано, това би означавало все още да се придържаме към всички правила на ЕС, да продължи неконтролираната имиграция от ЕС и да не можем да сключваме търговските сделки, които искаме с други държави. Това би било подигравка с референдума, който проведохме преди две години", заяви тя.

 "Втората възможност би била основно споразумение за свободна търговия за Великобритания, което да въведе проверки на границата между Великобритания и ЕС. Но още по-лошото е, че Северна Ирландия на практика би останала в митническия съюз и части от единния пазар, трайно отделена икономически от останалата част на Обединеното кралство чрез граница в Ирландско море. Парламентът вече единодушно отхвърли тази идея", каза Мей.

 По думите й "създаването на каквато и да е форма на митническа граница между Северна Ирландия и останалата част от Обединеното кралство не би взело предвид, че Северна Ирландия е неразделна част от Обединеното кралство".  "Това е нещо, с което никога няма да се съглася. Всъщност по мое мнение то е нещо, с което никога не би се съгласил никой британски министър-председател. Ако ЕС смята, че ще се съглася, много греши", заяви тя.

 "Всяко нещо, което не зачита референдума или което на практика разделя нашата страна на две, би било лоша сделка и аз винаги съм казвала, че по-добре да няма сделка, отколкото да има лоша сделка", подчерта Мей. "Но аз също така съм давала ясно да се разбере, че най-добрият изход е Великобритания да напусне със сделка. Затова след месеци на напрегната работа и подробни обсъждания предложихме трета възможност за нашите бъдещи икономически отношения въз основа на безпрепятствена търговия със стоки", отбеляза министър-председателката.

Според нея "това е най-добрият начин да защитим работните места тук и в ЕС и да избегнем твърда граница между Ирландия и Северна Ирландия, като в същото време зачитаме резултата от референдума и целостта на Обединеното кралство".

Тя изтъкна, че вчера председателят на Европейския съвет Доналд Туск е казал, че британските предложения биха подкопали единния пазар, но не е обяснил подробно как може да стане това, нито е дал ответно предложение. "Затова сме в безизходица", заяви Мей.  "Вторият въпрос е свързан с първия. И ние, и те сме съгласни, че е необходимо споразумението за напускане да включва защита, която да гарантира, че ако има забавяне на прилагането на нашите нови отношения, все пак няма да има твърда граница между Ирландия и Северна Ирландия. Но ЕС предлага да постигне това, като на практика оставя Северна Ирландия в митническия съюз. Както винаги съм казвала, това е неприемливо. Ние никога няма да се съгласим с това. Това би означавало разцепване на нашата страна", подчерта министър-председателката.
 "Ние ще представим наша алтернатива, която запазва целостта на Великобритания. И тя ще е в съответствие с ангажиментите, които поехме още през декември, включително ангажимента да не бъдат създавани нови регулаторни бариери между Северна Ирландия и останалата част от Обединеното кралство, освен ако северноирландската изпълнителна власт и законодателно събрание не се съгласят", изтъкна тя.
 "Както казах на лидерите от ЕС, никоя от страните не би трябвало да иска това, което е неприемливо за другата. Ние не можем да приемем нищо, което заплашва целостта на нашия съюз, както те не могат да приемат нищо, което заплашва целостта на техния. Ние не можем да приемем нищо, което не зачита резултата от референдума, както те не могат да приемат нищо, което не е в интерес на техните граждани", заяви Мей.
  "През целия този процес съм се отнасяла към ЕС само с уважение. Великобритания очаква същото. Добрите отношения в края на този процес зависят от това. На този късен етап от преговорите не е приемливо просто да отхвърляш предложенията на другата страна без подробно обяснение и ответни предложения. Затова сега имаме нужда да чуем от ЕС какви са истинските въпроси и каква е тяхната алтернатива, така че да можем да ги обсъдим. Дотогава не можем да постигнем напредък", посочи министър-председателката.
  "Междувременно трябва и ще продължим работата по нашата подготовка за липса на сделка. По-конкретно искам да изясня нашия подход по два въпроса. Първо, има 3 милиона граждани на ЕС, които живеят във Великобритания и които ще бъдат разбираемо разтревожени за това какво означава за тяхното бъдеще резултатът от вчерашната среща на върха. Искам ясно да заявя пред вас, че дори да няма сделка, вашите права ще бъдат защитени. Вие сте наши приятели, наши съседи, наши колеги. Ние искаме да останете. Второ, искам да уверя хората в Северна Ирландия, че ако няма сделка, ще направим всичко по силите си, за да предотвратим връщане към твърда граница", каза Мей.
 "Референдумът беше най-голямото демократично упражнение, което някога е преживявала тази страна. Отричането на неговата легитимност или осуетяването на неговия резултат заплашва общественото доверие в нашата демокрация. Затова вече повече от две години работя денонощно, за да осигуря сделка за излизане на Великобритания от ЕС", изтъкна тя.
  "Никой не иска добра сделка повече от мен. Но ЕС би трябвало ясно да разбере, че аз няма да променя резултата от референдума. Нито ще разцепя страната си. Имаме нужда от сериозен ангажимент за решаване на двата големи проблема в преговорите. Ние сме готови", каза Мей в заключение.

Източник: БТА

 

 

 

 

Редактирано от nik1

Share this post


Link to post
Share on other sites
Преди 26 минути, nik1 said:

 

Тереза Мей призова ЕС да представи алтернатива на нейните предложения за Брекзит

Нормално, кокарджата си защитава националните интереси, не е като нашите национални предатели 

 

Редактирано от JImBeam

Share this post


Link to post
Share on other sites

Франция е държавата с най голям национализъм в Европа, нищо, че е била колониална империя. Може би единствената империя с не толкова силен национализъм в Европа е Великобритания. 

Това няма нужда да се доказва, тъй като е общоизвестно и влиза в любимия ми цикъл "водата е мокра, небето е синьо". А огромната част от тези които пеят дитирамби на ЕС влизат в най добрия случай в ролята на Гур съчинителя. А Ники с неговите призиви да избеси русофилите ми прилича на партиен секретар гледащ младежи слушащи Щурците, който призовава милицията да се намеси и да ги прати в Белене да се научат на ум и разум.

Колкото до 1995 помня го добре (не съм толкова малък). Препоръчвам обаче да се види и другото мнение. Моят любим политически анализатор Валентин Вацев по това време е бил във властта и е видял лично какво става. Според него всичко е организирано от Русия която не я е устройвал ретрограда Жан Виденов. Затова го е и свалила. А хората... те както винаги са били измамени да участват в чужд сценарий. 

Share this post


Link to post
Share on other sites
Цитирай

А огромната част от тези които пеят дитирамби на ЕС влизат в най добрия случай в ролята на Гур съчинителя.


Добре, ама пак политиканстваш и спашиш ..Това не е тема в която да си изказаш политическите си виждания за всичко което смяташ че е свързано ЕС, Темата си конктретна теза

 

Цитирай

А Ники с неговите призиви да избеси русофилите ми прилича на партиен секретар гледащ младежи слушащи Щурците, който призовава милицията да се намеси и да ги прати в Белене да се научат на ум и разум.

ОТ,  Не, аз съм за окончателните решения,  така наречените "русофили". Няма какво да се превъзпитава, всичко нормално "горе" е унищожено и няма изгледи за въстановяване.

 

Цитирай

Според него всичко е организирано от Русия която не я е устройвал ретрограда Жан Виденов. Затова го е и свалила. А хората... те както винаги са били измамени да участват в чужд сценарий. 

 

Когато човек е гладен и безпаричен, и парите му не му стигат да си плати сметките и квартирата , излиза на улицата без никой да го кара, гледайки съседите и приятелите ..и ако приемем че масата е станала критична, както беше през зимата на  1996-1997 година (друг е въпросът, кой и как ще яхне недоволството и накъде ще го насочва) .   Та теориите на конспирацията при  "гладните"  бунтове и революлции са за селските идиоти.... Жалко е за теб, че си им фен, но ти е в "стила"..

 

Цитирай

Франция е държавата с най голям национализъм в Европа, нищо, че е била колониална империя

Национализъм има и никой не го изключва, но Франция е голяма метрополия до втората половина на 20 век, и не може да се вмести в преставите за  съвременна национална държава ..Напротив, след разпадането на метрополията (тя е колониална република) се създават множество национални държави от съременнен тип, една от които е съвремeнна Франция

https://commons.wikimedia.org/wiki/File:Colonization_1945.png

Colonization_1945.png

 

Редактирано от nik1

Share this post


Link to post
Share on other sites

Краят на нациите: възможна ли е алтернатива на националните държави?

СМЕСЕН MAGAZINE
Краят на нациите: възможна ли е алтернатива на националните държави?

Гост-автор | 25/09/2016

Подкрепи свободното слово

Подкрепете независимата журналистика. Свободата има нужда от съмишленици.

 

 

Опитайте за момент да си представите един свят без държави. Представете си карта, която не е разделена на малки цветни кръпки, всяка с ясни граници, правителства, закони. Опитайте да си представите всичко, на което се основат нашите общества – търговия, пътувания, наука, спорт, поддържане на мирни отношения и сигурност – но без да споменавате държавите. Опитайте да си представите самите себе си: вие имате правото на поне едно гражданство, както и правото да го смените, но не и правото на никакво.
Онези пъстри кръпки по картата могат да бъдат демокрации, диктатури или просто прекалено хаотични, за да бъдат определени като едното или другото, но буквално всички твърдят, че са едно: национална държава, суверенна територия на някакъв „народ“ или нация, които имат право на самоопределение вътре в рамките на една самоуправляваща се държава. Така поне казват Обединените нации, чийто списък на националните държави днес обхваща 193 единици.
И все повече и повече хора желаят собствена държава – от шотландците, гласуващи за независимост до джихадистите, основаващи нова държава в Близкия Изток. Голяма част от водещите новини в наши дни, от конфликтите в Газа и Украйна до разправиите около имиграцията и членството в Европейския съюз, са свързани по някакъв начин с националните държави.
Дори и в процеса на постепенна икономическа глобализация, националните държави си остават основната политическа институция на планетата. Масовите поддръжки за националистически партии на тазгодишните избори в ЕС показват, че национализмът си остава много жив – въпреки опитите на ЕС да го превъзмогне.
Но сред днешните икономисти, политолози и дори някои държавни чиновници се засилва усещането, че националната държава не е непременно най-добрата база за управляване на обществените дела. Ние сме изправени пред жизненоважни въпроси като набавяне на храна или промяна на климата в глобален мащаб, но националните приоритети постоянно надделяват над глобалния. На по-ниско ниво, градските и регионални администрации често изгледа обслужват хората по-добре от националните правителства.

Но как тогава би трябвало да се организираме? И дали националната държава е нещо естествено, някаква неизбежна институция? Или просто опасен анахронизъм в един глобализиран свят?
По принцип това не са нормални научни въпроси – но ситуацията се променя бързо. Теоретиците на комплексни системи, социолозите и историците се занимават с тях, използвайки нови техники, а въпросите не винаги са онова, което бихте очаквали. Националната държава е далеч от това да бъде нещо прастаро. Напротив, тя е скорошно изобретение. И докато сложността [на обществените процеси] се увеличава, тя постепенно мутира в нови политически структури. Моля, подготвяйте се за нео-медиевализма.
Преди късния 18-ти век не е имало истински национални държави, твърди Джон Брейли от Лондонската икономическа школа. Ако бихте пътували из тогавашна Европа, по никоя от границите нямаше да ви искат паспорт; по онова време не са съществували нито паспорти, нито граници в днешния смисъл на думата. Хората са имали етнически и културни идентичности, но те не са определяли политическата единица, в която те са живеели.
Това ни води до въпросите на антропологията и психологията на най-ранните политики в историята на човечеството. Нашите общности са получили началото си като скитащи, разширени семейства, след което са се оформили по-големи групи от номади-ловци, а около преди 10,000 години е започнало оформянето на уседнали земеделски общности. Такива човешки групи имат адаптивни предимства, тъй като хората си помагат взаимно при изхранването и защитата на групата.
Война и мир
Но подобни общности имат своите граници. Робин Дънбар от Оксфордския университет показва, че един индивид може да проследява и запомня социалните си взаимодействия с не повече от 150 души. Свидетелствата за това включват изследвания на селски и армейски общности по протежение на цялата човешка история, както и средния брой приятели, с които хората поддържат връзки в днешните социални мрежи.
Но има една важна причина да се поддържат повече социални връзки: войната. „В малките общества между 10 и 60 процента от мъжките смърти се дължат на военни действия“, казва Питър Търчин от Кънетикътския университет. Повече съюзници означава по-висок шанс за оцеляване.
Търчин е стигнал до заключението, че древните евразийски империи са ставали най-големи там, където битките са били най-жестоки, което означава, че войната е била основен фактор при политическото уголемяване. Археологът Иън Морис от Станфордския университет смята, че с увеличаването на населенията хората вече не са били в състояние да намират свободни земи, където да избягат от враговете си. Губещите в битките просто са били абсорбирани във владенията на победителите – и така тези владения постепенно са се увеличавали.
Но как хората са успявали да преодолеят цифрата на Дънбар? Универсалният отговор на човечеството е бил изобретяването на йерархии. Няколко селища са се обединявали под ръководството на един водач. Увеличавайки се, тези съюзи са прибавяли повече селища и, ако е било необходимо, допълнителни нива в йерархията.
Йерархиите позволяват на лидерите да координират големи групи хора без някой от участниците в тях да трябва да следи връзки с повече от 150 души. В допълнение към непосредствения си кръг, всеки от участниците общува с едно лице от по-високото ниво на йерархията и по правило осем души от по-ниски нива, според пресмятанията на Търчин.
По-големите йерархии не само са печелели повече войни, но са изхранвали и повече хора чрез икономии на големия мащаб, който е позволявал изнамирането на новаторски техники като напояване, съхраняване на храни, поддържане на сметки и обединяваща религия. Впоследствие се появяват и неща като големи градове, царства и империи.
Но това не са били национални държави. Един завладян град или област е могъл да бъде подчинен без значение каква е „националната“ идентичност на жителите му. „Разбирането за националната държава като необходима рамка за политиката не издържа на обстоятелствено изследване“, казва историкът Андреас Осиандер от Лайпцигския университет в Германия.
Прости общества
Тези форми на сравнително слаб контрол са означавали, че предмодерните политически единици са били способни само на по-прости колективни действия като събиране на храна, водене на битки, събиране на данъци и поддържане на реда. Някои от тях, като Римската империя, са го правели в много големи мащаби. Но сложността – тоест различните действия, които едно общество е в състояние да извърши – си е оставала сравнително ниска.
Сложността е била ограничена от енергията, която дадено общество е било в състояние да впрегне в работа. През по-голямата част от историята това по същество е означавало човешка и животинска работна сила. През късното средновековие Европа започва да произвежда повече енергия, най-вече чрез използване на водни източници. Това насърчава социалната сложност – търговията се увеличава, например – което пък изисква повече и по-добро управление. Децентрализираната феодална система започва да отстъпва на централизираните монархии с повече власт.
Но това все още не са национални държави. Монархиите се определят от това кой ги управлява, а управниците се определят от взаимно зачитане – или обратното му, почти постоянна война. С увеличаването на търговията обаче европейските монарси откриват, че могат да получат повече власт от богатството, отколкото от войната.
През 1648 Вестфалският мирен договор приключва няколко века на война в Европа, като обявява съществуващите царства, империи и други политически единици за „суверенни“: никой не може да се меси във вътрешните работи на никого. Това е крачка към модерните държави – но тези суверенни единици все още не се определят от националните идентичности на народите си. Твърди се, че международното право води началото си от Вестфалския договор, но думата „международен“ е въведена в употреба едва 132 години по-късно.
Към този момент Европа вече е навлязла във времето на индустриалната революция. Производството на далеч повече енергия, вече от въглища, означава, че някои доста сложни човешки дейности, като например тъкачеството, могат да бъдат механизирани до голяма степен, което пък води до много по-сложни колективни поведения.
Това създава нужда от нов вид управление. През 1776 и 1789 революциите в САЩ и Франция създават първите държави, определяни от националните идентичности на гражданите си, а не от родовите линии на управниците. Отново Джон Брейли: „През 1800 почти никой във Франция не мисли за себе си като за французин. Към 1900 вече го правят всички“. По различни причини хората в Англия са имали усещане за „английскостта“ си малко по-рано, но това не е било изразявано под формата на национална идеология.
Към 1918, с разчленяването последните многонационални империи в Европа след края на Първата световна война, държавните граници се преначертават най-вече в съгласие с културни и езикови критерии. Поне в Европа националната държава вече се е превърнала в новата норма.
Част от причините за това се съдържат в прагматичното приемане на новите мащаби на политически контрол, необходими за управляването на индустриални икономики. За разлика от селското стопанство, индустрията се нуждае от ресурси като стомана или въглища, които не са равномерно разпределени, така че множество микро-държави вече не са икономически жизнеспособни. Империите също са станали непосилни за поддържане, тъй като индустриализацията изисква по-добро и по-ефективно управление. И така в Европа от 19 век микро-държавите се сливат, а империите се  разпадат.
Появата на новите национални държави се оправдава не само като икономически ефективна, но и като осъществяване на националната съдба на техните обитатели. Въпреки това цяла плеяда от историци са стигнали до извода, че държавите определят нациите, а не обратното.
Франция например не е някакъв естествен израз на една съществувала от по-рано френска националност. По време на революцията от 1789 половината от жителите ѝ не говорят френски. През 1860, когато се обединява Италия, само 2,5 процента от жителите ѝ говорят стандартен италиански език. Според известния израз на един от тогавашните политици, след като са създали Италия, те трябвало да създадат и италианци – процес,който според много хора все продължава и днес .
Сред днешните социолози и социални учени е широко разпространено гледището, че „националното изграждане“ е ключов момент в еволюцията на модерните държави. То изисква създаването на нова идеология – национализъм – която емоционално изравнява нацията с кръга от роднини и приятели, за който говори Дънбар.
Всичко това зависи в огромна степен от въвеждането на технологии за масова комуникация. В своя изключително авторитетен анализ на този процес, Бенедикт Андерсън от Корнелския университет в Ню Йорк описва нациите като „въобразени“ общности: те далеч надхвърлят нашия непосредствен кръг от роднини и приятели (с огромното мнозинство от тях ние никога няма да се срещнем), но хората са готови да умират за нацията си, сякаш става дума за семейството им.
Такива национални чувства, твърди Андерсън, възникват в масов мащаб едва когато евтино произвежданите учебници позволяват стандартизиране на учебните програми и създават езикови общности. Вестниците позволяват на хората да научават бързо за събитията от национален мащаб, с което създават голяма „хоризонтална“ общност, каквато преди това е била невъзможна. Освен това националната идентичност е съзнателно насърчавана от държавно финансираното масово образование.
Но ключовият фактор, движещ този идеологически процес, е скрит по-дълбоко и той е от структурно естество: създаването на широко разклонени бюрокрации е директно свързано с нуждата да се управляват комплексни индустриализирани общества. Например, казва Брейли, Прусия е първата страна в света, която е започнала да изплаща помощи за безработни, през 1880-те години. Първоначално те се изплащат само в родното село на работещия, където идентификацията не е проблем. Но в процеса на работната миграция помощите започват да се изплащат навсякъде в Прусия. „До този момент не е имало нужда да се определя кой точно е прусак“, твърди Брейли, но в този момент възниква нужда от бюрокрация, която да управлява процеса. Ето защо възникват неща като документи за гражданство, преброявания на населението и охранявани граници.
Това означава, че йерархичните структури на контрол започват рязко да се разширяват, с все повече нива на мениджмънт. Именно тази бюрокрация е нещото, което свързва хората заедно в национални държави, твърди социологът Синиша Малешевич от Дъблинския университет. Но това не е някакъв преднамерен замисъл: то е резултат от поведението на комплексните йерархични системи. В процеса на извършване на все по-комплексни дейности, структурите за контрол в обществата стават все по-сгъстени.
В новопоявилата се национална държава това означава, че на глава от населението се появяват все повече бюрократи. Обвързаността в структурите на все по-силен управленчески контрол води и до създаването на все по-лично отношение към държавата, особено като се има пред вид, че връзките с църквата и селото отслабват все повече. Правителствата упражняват все по-силен контрол, но и хората получават повече права, като например правото на политически избор. За първи път те получават усещането, че държавата е тяхна.
Естествено състояние на нещата?
Щом само Европа установява модела на националната държава и в резултат на това просперира, казва Брейли, всички искат същото. Всъщност днес вече е трудно човек да си представи, че би могло да има и друг път. Но дали една структура, която е възникнала спонтанно от сложностите на индустриалната революция, си остава все още най-добрия начин за управляване на обществените дела и в наше време?
Според Брайън Слатъри от университета Йорк в Торонто, Канада, националните държави все още се крепят най-вече на широко разпространеното вярване, че „светът е съставен от ясно определени, хомогенни национални или племенни групи, които обитават отделни части от земното кълбо и представляват основния пункт в принадлежността на хората“. Но антропологическите изследвания не потвърждават това гледище, казва той. Дори и в племенните общества етническият и културен плурализъм винаги е бил нещо широко разпространено. Многоезичността е нещо обичайно, културите се преливат една в друга, а езиковите и културни групи не са монолитни.
Нещо повече, хората винаги имат усещане за принадлежност към множество различни групи, основаващи се на неща като религия, култура, произход и пр. „Твърдението, че идентичността на даден човек е свързана по решаващ начин с благополучието на националната група е погрешно и това е въпрос на прости и очевидни исторически факти“, казва Слатъри.
Може би не е за чудене тогава, че моделът на националната държава се проваля толкова често: от 1960-те насам по света е имало повече от 180 граждански войни.
Такива конфликти често се обясняват с етнически или сектантски напрежения. Пропадналите държави като например днешна Сирия, обикновено са разкъсвани от насилие, определяно именно от такива фактори. В съгласие с идеята, че националните държави трябва да съдържат само по една нация, подобни провали са били обяснявани често с колониалното наследство на „натъпкване“ на различни народи в някакви неестествени граници.
Но за всяка Сирия или Ирак на планетата има и по един Сингапур, Малайзия или Танзания, които се справят добре, въпреки че имат по няколко „национални“ групи. Имигрантските държави в Австралия и Америките пък успяват да изковат национално единство от масивното първоначално разнообразие.
В какво се състои разликата? Оказва се, че при всичката важност на етничността и езика онова, което има определящо значение, си остава ефективната бюрокрация. Това се вижда ясно и когато се разгледат различните траектории, по които се развиват независимите страни, възникнали в резултат от разпадането на европейските колониални империи след Втората световна война.
Според митологията на национализма, всичко от което те са имали нужда е била определена територия, национално знаме и правителство, както и признанието на ООН. Но онова, от което те всъщност са имали – и продължават да имат нужда – е ефективна, некорумпирана бюрокрация.
Някои бивши колонии, които са имали такива бюрокрации, са се развили в стабилни демокрации, например Индия. Други не са успели, особено онези като бившето белгийско Конго, чиито колониални управници не са вършели нищо друго освен да извличат от страната ресурси. Много от тях стават диктатури, за управлението на които са нужни много по-прости бюрокрации, отколкото при демокрациите.
Диктатурите изострят етническите напрежения, тъй като техните институции не насърчават идентификацията на гражданите с държавата. В такива ситуации хората се връщат обратно към добре познатите връзки, основаващи се на родство и сравнително елементарни лоялности. Несигурните  правителства, свързани с етнически групи, предпочитат „своите хора“, при което недоволствата сред „изпадналите в немилост“ групи се увеличават – а конфликтите, които възникват в резултат на това, могат да бъдат изключително жестоки.
Последните изследвания в тази област потвърждават, че проблемът е не в етническото разнообразие, а в липсата на достатъчно широко официално обхващане и включване [inclusiveness]. Страните с исторически слабо етническо разнообразие днес трябва да учат това в скоростен режим, тъй като хората вече мигрират по целия свят в търсене на работа и по-добри условия за живот.
По какъв начин ще се развива всичко това зависи до голяма степен от това дали хората клонят към авто-сегрегация или не. Всички човешки същества обичат да са заобиколени от себеподобни, но резултатът от това често може да се окажат етнически анклави. Дженифър Нийл от Мичиганския държавен университет в Ийст Лансинг изследва резултатите, до които такъв вид авто-изолация води в някои градски райони. Работата ѝ показва, че анклавите засилват социалното сцепление, но за сметка на намаляваща толерантност между различните етнически групи. Решението на този проблем може би трябва да се търси в създаването на малки анклави в близост едни до други.
Но в какви размери? В общностите, където хората са силно смесени – като например в мирния Сингапур, където създаването на анклави не се насърчава – обикновено няма почти никакви етнически напрежения. По-големите анклави също насърчават стабилността. Янер Бар-Ям от Института за комплексни системи към Кеймбриджкия университет в Масачузетс е използвал математически модели, за да определи отношението между размерите на анклавите и случаите на етнически-мотивирани инциденти в Индия, Швейцария и бивша Югославия. Заключението му е, че анклави, широки около 56 километра и повече, дават добри предпоставки за мирно съвместно съществуване – особено ако са разделени от естествени географски бариери.
26-те кантона на Швейцария например, които имат различни езици и религии, покриват критерия за стабилност на Бар-Ям – с изключение на един. Един френскоезичен анклав в германоезичния Берн предоставя единствения пример за сравнително големи етнически напрежения в най-новата швейцарска история. Той е бил решен чрез превръщането на анклава в самостоятелен кантон, Юра, който отговаря на критериите.
И отново, етничността и езика са само част от общата картина. Ларс-Ерик Цедерман от Швейцарския федерален институт по технологии в Цюрих твърди, че швейцарските кантони са постигнали мир не чрез географско преместване на граници, а чрез политически споразумения, които предоставят на кантоните значителна автономия, но и участие в колективните решения.
По подобен начин, използвайки една наскоро съставена база данни за анализ на гражданските войни от 1960-те насам, Цедерман заключава, че вероятността за конфликти е по-висока в етнически по-разнообразните страни. Но внимателният анализ показва, че напреженията възникват не просто от самото разнообразие, а от това, че определени групи биват систематично изключвани от властта.
Правителствата с етнически мотивирани политики са особено уязвими в това отношение. САЩ например установиха едно такова правителство в Ирак след инвазията от 2003 г. Изключването на сунитите от властта е довело до създаването на сунитска държава в окупираните територии на Ирак и Сирия. Вярна на митологията за националната държава, тя отхвърля колониалните граници между Ирак и Сирия, тъй като те включвали в едно цяло различни едни от други „нации“.
Етническо прочистване
Решението в никакъв случай не може да се състои в налагането на етническа еднородност. Разглеждани в исторически план, така наречените етнически прочиствания са особено кървави, а „националната“ еднородност не е никаква гаранция за хармония. Етническите идентичности на много хора са смесени и се променят според политическите ветрове: броят на хората, които са твърдели, че са германци в чешките Судетски земи [анексирани от Хитлер през 1938], се е променял многократно в зависимост от това към коя държава са принадлежали. Руските претенции за броя на хората с руска етничност в източна Украйна днес могат да се окажат също толкова валидни.
Изследванията както на Бар-Ян, така и на Цедерман указват един и същи отговор на проблемите с етническото разнообразие вътре в държавите: отдавайте власт в ръцете на местните общности, както го правят някои мултикултурни държави като Белгия или Канада.
Онова, което ЕС не успява да вдъхне на хората е преданост от националистически вид – която според Малешевич в наши дни се обляга на „баналните“ национализми на спорта, химните, телевизионните програми, дори конкурсите за поп-песни. А това означава, че преданостите на европейците не се идентифицират с политическата единица, от която зависят немалки части от управлението им.
Ироничното в това, казва Ян Зелонка от Оксфордския университет, е че ЕС е спасил европейските национални държави, които днес са прекалено малки, за да могат да участват в световната конкуренция поотделно. Призивът на националистическите партии „да вземем обратно властта от Брюксел“, твърди той, би довел до още по-слаби, а не по-силни държави.
Но той вижда друг проблем. Националните държави са възникнали от комплексните йерархии на индустриалната революция. Днес ЕС добавя още едно ниво на йерархия – но без достатъчно много подлежаща интеграция, която да му даде решаваща власт. Той не притежава нито една от двете предпоставки, които според Малешевич са необходими: националистическа идеология и всеобхватна интегрираща бюрокрация.
Но дори и така Европейският съюз може би сочи пътя към това как ще изглежда някой ден пост-националният свят.
Зиелонка е съгласен, че за да се засили взаимозависимостта между отделите икономики е необходима по-нататъшна интеграция на европейската управленческа система. Но според него сегашната, често пъти парализирана европейска йерархия, не може да постигне тази цел. Вместо това той вижда заместването на всеобхватната европейска йерархия от една мрежа от градове, региони и дори неправителствени организации. Звучи познато? Привържениците на тази идея я наричат нео-медиевализъм.
„Бъдещите структури и упражняването на политическа власт ще напомнят много повече за средновековния [медиевален] модел, отколкото за вестфалския“, смята Зиелонка. „При последния става дума за концентрация на власт, за суверенитет и ясно определена идентичност“. Нео-медиевализмът, напротив, означава припокриващи се власти, разделен суверенитет, множество идентичности и управляващи институции, както и неопределени граници.
Ан-Мари Слотър от Принстънския университет, бивша заместник-външна министърка на САЩ, също смята, че йерархиите отстъпват място на глобални мрежи от експерти и бюрократи от националните държави. Например, правителствата днес работят при решаването на глобални проблеми повече чрез гъвкави мрежи като G7 (или 8, или 20), отколкото чрез ООН.
Иън Голдън, директор на Школата Мартин към Оксфордския университет, която се занимава с анализи на глобални проблеми, е съгласен, че такива мрежи трябва да се появят и утвърдят. Той смята, че съществуващите институции като агенциите на ООН и Световната банка са структурно неспособни да се справят с проблеми, възникващи от глобалната обвързаност, като икономическа нестабилност, епидемии, промяна на климата и кибер-престъпност – отчасти защото те представляват йерархии на държавите-участнички, които също не са в състояние да се справят с глобалните проблеми. Той цитира Слотър: „Мрежовите проблеми изискват мрежов отговор“.
И отново, теориите за комплексните системи и ограниченията на човешкия мозък обясняват защо това е така. Бар-Ям отбелязва, че във всяка йерархия човекът на върха трябва да бъде в състояние да обозре цялата система. И когато системите са прекалено комплексни, за да бъдат схванати от един отделен човешки ум, те трябва да еволюират от йерархии към мрежи, при които няма точно определен водач.
Но къде във всичко това остава мястото на националните държави? „Те си остават основните резервоари на властта в света“, казва Брейли. И ние се нуждаем от тяхната власт, за да поддържаме личната сигурност, която е довела до спадане на насилието до непознати в историята ниски нива.
Нещо повече, казва Дани Родрик от принстънския Институт за модерни изследвания, самата глобализирана икономика, която позволява на тези мрежи да възникнат, се нуждае от нещо или някого, който да пише и налага правилата. В настоящия момент националните държави са единствените единици, които са достатъчно силни, за да могат да го направят.
Но пък и ограниченията им са ясни – както при решаването на глобални проблеми, така и при местни конфликти. Едно възможно решение може би е да се обръща повече внимание на мащаба на управлението. Известен под названието „допълнителност“ [subsidiarity], това е един от основните принципи на Европейския съюз: правителството трябва да действа на нивото, на което е най-ефективно, тоест на по-високо ниво, а местните управления трябва да се занимават с местни проблеми. Налице са емпирични свидетелства, че той работи: социалните и екологически организации могат да бъдат по-добре управлявани когато потребителите им се организират самостоятелно, а не когато са управлявани от външни водачи.
Трудно е обаче да се види по какъв точно начин политическата система би могла да се развие последователно в това направление. Националните държави могат да се окажат пречка както по пътя към слизането на ниво местен контрол, така и при създаването на мрежи за решаване на глобални проблеми. При въпроса с промяната на климата може дори да се твърди, че те вече са го направили.
Има и алтернатива на еволюционното развитие към един глобализиран свят от взаимно преплетени мрежи, нео-медиевален или не – и това е колапсът. „Повечето йерархични системи клонят към прекомерно съсредоточаване на властта по върховете, оскъпяване и неспособност за своевременни реакции към промените“, казва Мартин Шефър от университета Вагенинген в Холандия. „Произлизащите от това напрежения могат да доведат до частичен колапс“. За националните държави това може да означава всичко – от едно подновено решаващо значение на градовете до анархия в стил Ирак. Неясни изгледи, без съмнение, но те имат и положителна страна. Колапсът, казват някои, е творческото разрушение, което позволява появата на нови структури.
Независимо от това дали ни харесва или не, нашите общества вече може и да преминават през този преход. Все още не сме в състояние да си представим свят без държави. Но разбирането на факта, че те са били временни решения на специфични исторически ситуации може само да ни помогне при адаптацията към онова, от което ще имаме нужда в бъдеще. Независимо от това дали нациите ни ще оцелеят или не, структурите, чрез които управляваме делата си, се нуждаят от промяна. Време е да впрягаме въображенията си в работа.

***

Автор: Дебора Маккензи, newscientist.com

https://www.lentata.com/page_9006.html

 

Share this post


Link to post
Share on other sites
1 hour ago, nik1 said:

Краят на нациите: възможна ли е алтернатива на националните държави?

 

Фантастиката е в друг раздел. Трябва да си кьорав или малоумен за да плещиш такива глупости. Свали си  еврогейските цайси и ще прогледнеш, а като прогледнеш ще видиш че  нац.държави не изчезват а се множат като зайци. А ако има страдащи от деменция да им напомня - СССР се разпадна на колко държави? Чехословакия се разпадна на колко държави? Югославия се разпадна на колко държави. Да се готвят- Македония, Белгия, Испания, Италия. Другите континенти ти ги оставям за самостоятелна работа .  

Редактирано от JImBeam

Share this post


Link to post
Share on other sites
Преди 2 часа, JImBeam said:

Фантастиката е в друг раздел. Трябва да си кьорав или малоумен за да плещиш такива глупости. Свали си  еврогейските цайси и ще прогледнеш, а като прогледнеш ще видиш че  нац.държави не изчезват а се множат като зайци. А ако има страдащи от деменция да им напомня - СССР се разпадна на колко държави? Чехословакия се разпадна на колко държави? Югославия се разпадна на колко държави. Да се готвят- Македония, Белгия, Испания, Италия. Другите континенти ти ги оставям за самостоятелна работа .  

Хайде не ми навирай в лицето чернобушляковата си неграмотност, става ли? Твой проблем е че си функцинално неграмотен и не можеш да разбереш какво пише ...

Авторите никъде не твърдят, че е настъпил края на националните държави, а изследват въпроса дали имат алтернатива, и каква е тя.. ...

Аз също не съм казвал; или мислил; че е настъпил края на националните държави - не ми вкарвай думи или мисли,  Моля..

Редактирано от nik1

Share this post


Link to post
Share on other sites
Преди 8 часа, JImBeam said:

Свали си  еврогейските цайси

Пич, ти си тъп и неук като г...з...

Не ти ли казват често, та искаш  в във форума да ти го казват и непознати като мен?

 

Живея в индустриалната столица на България,

В областта, 52 процента от заетите работят в индустрията, която изнася в  чужбина от 50 до 100 процента от продукцията си , 

Износът е възможен благодарение членството ни в тази общност, която се нарича ЕС .

Заради членствотто ни в ЕС, при износа на продукцията  липсват тарифни и нетарифни ограничения (когато износът е за страна от ЕС), или  са минимални,когато износът в за страна с която ЕС има търговски договор. .

При излизането ни от ЕС (което ти ни обещаваш) - голямата част от комнаниите ще затворят или ще се преместят в друга страна. Ако трябва да плащат тарифите, и нетарифните разходи за износа, с продукцията им ще бъде натоварена след и заради излизането ни от ЕС, тя ще  стане непродаваема. Могат да я продават разбира се, но загуба.

Образно казано - при норма на печалбата 15 процента, мито от 12 процента при износа, и нетарифно увеличейние от пет процента и без да слагаме митата при вноса, продукцията не може да се продаде на печалба

52 процента от заетите в областта работят в индустрията,

и още 10-15 процента от заетите -  в сфери свързани с индустрията- транпорт и всякава логистика,

15 процента пък работят в услугите и доходите им зависят от доходите на предишните 67 процента..

5 процента работят в компаниите в селкото стопанство, произвеждащи зървно и слъночлед за износ..

При затварянето на компаниите голямата част от семейства и хора ще изпадат от борда, оставайки без работа и доходи

================================================================

=================================================================

Ти ми казваш колко е  лош ЕС, как трябва да излезнем от ЕС, и колко ми са розови и гейски очилата..

Аз пък ти казвам - що не се  ш....ш отзад ,....  или аз да дойда да те "еврогейтна"?

 

Редактирано от nik1

Share this post


Link to post
Share on other sites
Преди 5 часа, nik1 said:

Пич, ти си тъп и неук като г...з...

Не ти ли казват често, та искаш  в във форума да ти го казват и непознати като мен?

 

Живея в индустриалната столица на България,

В областта, 52 процента от заетите работят в индустрията, която изнася в  чужбина от 50 до 100 процента от продукцията си , 

Износът е възможен благодарение членството ни в тази общност, която се нарича ЕС .

Заради членствотто ни в ЕС, при износа на продукцията  липсват тарифни и нетарифни ограничения (когато износът е за страна от ЕС), или  са минимални,когато износът в за страна с която ЕС има търговски договор. .

При излизането ни от ЕС (което ти ни обещаваш) - голямата част от комнаниите ще затворят или ще се преместят в друга страна. Ако трябва да плащат тарифите, и нетарифните разходи за износа, с продукцията им ще бъде натоварена след и заради излизането ни от ЕС, тя ще  стане непродаваема. Могат да я продават разбира се, но загуба.

Образно казано - при норма на печалбата 15 процента, мито от 12 процента при износа, и нетарифно увеличейние от пет процента и без да слагаме митата при вноса, продукцията не може да се продаде на печалба

52 процента от заетите в областта работят в индустрията,

и още 10-15 процента от заетите -  в сфери свързани с индустрията- транпорт и всякава логистика,

15 процента пък работят в услугите и доходите им зависят от доходите на предишните 67 процента..

5 процента работят в компаниите в селкото стопанство, произвеждащи зървно и слъночлед за износ..

При затварянето на компаниите голямата част от семейства и хора ще изпадат от борда, оставайки без работа и доходи

================================================================

=================================================================

Ти ми казваш колко е  лош ЕС, как трябва да излезнем от ЕС, и колко ми са розови и гейски очилата..

Аз пък ти казвам - що не се  ш....ш отзад ,....  или аз да дойда да те "еврогейтна"?

 

Виждам че нещо си  и душевно и умствено разстроен, а може и разтроен. Отговарям ти на пост за национални държави, ти ми плещиш за еврогейския съюз... а що се отнася за ползите и вредите от  ЕС в този му вид, с лидер онуй пиянде - близкото бъдеще ще покаже. А относно сексуалната ти ориентация - мерси, няма да те чукам, не си падам по педали.

Редактирано от JImBeam

Share this post


Link to post
Share on other sites

Join the conversation

You can post now and register later. If you have an account, sign in now to post with your account.

Guest
Напиши ново мнение...

×   Pasted as rich text.   Paste as plain text instead

  Only 75 emoji are allowed.

×   Your link has been automatically embedded.   Display as a link instead

×   Your previous content has been restored.   Clear editor

×   You cannot paste images directly. Upload or insert images from URL.

Зареждане...

За нас

Всяка помощ за нас е ценна и се надяваме с общи усилия да успеем да поддържаме това място на научни дискусии живо. Форум "Наука" е сред малкото активни форуми в България, изключително полезно и нужно място за свободна обмяна на мисли и знания.

baner_event_marco

За контакти:

×
×
  • Create New...