Отиди на
Форум "Наука"

Усещането за мое/не-мое при животните


Recommended Posts

  • Потребител

Усещат ли животните „Това е моето тяло”? Мисля, че това е неуместен въпрос. Чрез нервите, съществото прави разлика между комфорта на безопасността и неприятното чувство от увреждането и болката, а чрез паметта  свързва тези усещания със ситуацията на заплаха. То определено усеща когато се накърнява неговото тяло и не усеща когато това се случва на другите.

Усещат ли животните разлика между „Това е мое” и „Това не е мое” по отношение на някои жизнени блага? Несъмнено да. Животното пази убитото за храна животно от другите. Животни различават своето поколение от чуждото, а също и малките им различават родителите си като свои. Животните не определят като свои водоизточници, непознати територии и територии, маркирани от други от вида или от по- силни животни.

Животните усещат своето по произход (плячка, поколение) или по маркировка (територия, съплеменници, леговище, предмети).

Социалните животни се отнасят към колективното свое, т.е. наше, като към съвместно ползвано неизчерпаемо благо. Когато благото е в недостатък се отнасят към него с приоритет към себе си.

Извод:

Собствеността не възниква с човека, а е надграждане на животинското усещане за свое/наше. Колективната собственост върху средствата за производство (земя, добитък) при човешките племена е надградена над животинското усещане за наше, отнасящо се за територията с пребиваващите на нея стада. 

Link to post
Share on other sites
  • Потребител

Отношението на индивида към вещта И/В

Имаме предвид, че отношението към вещта е отношение към всичките й свойства (елементи). Лисицата преценява ценността на гроздето по отношение на неговите предполагаема ядливост, долавян аромат, чувството си на глад, окомерно разстояние до него, съответствие на зрителния обект на образа "зряло грозде" и др. позитивни и негативни свойства. Тя решава сумата от отношения и извършва опит да го присвои. Към досегашното множество от свойства се добавя и отношението към "достъпност". Лисицата може да повтори и потрети опита, а може да реши, че гроздето е кисело.

В случая тя не е осъществила присвояване, превръщане в собственост на гроздето. Наблизо обаче има курник с куче...

 

Link to post
Share on other sites
  • Потребител

Чудех се как така птиците се завръщат всяко лято от юг в старите си гнезда,
и после си спомних, че и аз тръгна ли на път все някога се прибирам у дома си. 

Link to post
Share on other sites
  • Потребител
On 27.05.2018 г. at 21:20, Втори след княза said:

Усещат ли животните „Това е моето тяло”? Мисля, че това е неуместен въпрос. Чрез нервите, съществото прави разлика между комфорта на безопасността и неприятното чувство от увреждането и болката, а чрез паметта  свързва тези усещания със ситуацията на заплаха. То определено усеща когато се накърнява неговото тяло и не усеща когато това се случва на другите.

Усещат ли животните разлика между „Това е мое” и „Това не е мое” по отношение на някои жизнени блага? Несъмнено да. Животното пази убитото за храна животно от другите. Животни различават своето поколение от чуждото, а също и малките им различават родителите си като свои. Животните не определят като свои водоизточници, непознати територии и територии, маркирани от други от вида или от по- силни животни.

Животните усещат своето по произход (плячка, поколение) или по маркировка (територия, съплеменници, леговище, предмети).

Социалните животни се отнасят към колективното свое, т.е. наше, като към съвместно ползвано неизчерпаемо благо. Когато благото е в недостатък се отнасят към него с приоритет към себе си.

Извод:

Собствеността не възниква с човека, а е надграждане на животинското усещане за свое/наше. Колективната собственост върху средствата за производство (земя, добитък) при човешките племена е надградена над животинското усещане за наше, отнасящо се за територията с пребиваващите на нея стада. 

Мисля, че си прав.?

Надграждането е възможно, щото човек може да управлява абстракциите в главата си. От тук и обобщението-поговорка: "Господ дава, но в кошара не вкарва!" Алчността е въз_надградена, демек.? (има и афоризъм - ако човек иска да живее добре, трябва да намали алчността си!)

При животните усещането предизвиква реагиране и ... толкоз. При това - усещанията им съвсем не са като човешките, въпреки че маняците им предписват човешки качества. Реагират на изменения на физически параметри: инфразвук (не усещан от човек), на ултразвук (също, извън границите на усещане от човек), на ултравиолет и на инфрачервено - пак извън граничите на човек. За миризмите е усещане на принцип "ключ-ключалка" и съответната "химия" и е специфично при различните "добитъци" - еволюционно-генно обосновано. Усещане за звук е придобито, съгласно средата на пребиваване. Също и визията за "цветово" усещане - въобще са извън "човешките" стандарти на обикновеност. Тоест - почти всичко, като поведение- реакция, зависи от дължините на вълните, за които имат вградени рецептори - за ЕМВълни и за механични вълни. И това е известно.

(преди време, имаше едно списание "Наука и техника" на БТА - зелено по корица, та там имаше статия: "Котката не яде мишки!"..: Предизвика спор, въпреки че научно беше проверено. Казват - котката, за да яде мишка, трябва да е примряла от глад, по принуда яде мишка. Иначе, нейната храна  е птичарска. С мишката "си играе", точи си ноктите, тренира си пъргавината, т. е. - прави "тренировка жизненост". Накрая - я удушава и заравя нейде из територията си, за "гладни" времена. Демек - прави си хранителни запаси, като маркира и територията си. Това са инстинкти, придобити по еволюционен път - оцеляло е това, което прави "ей тези неща"?)

...

Link to post
Share on other sites
  • Потребител

Собствеността, известно е,  е отношение на индивид към друг или към група относно нещо, към което вече е изградено отношение като към ценност.

В случая имаме веднъж отношение към нещо като към ценност, и втори път отношение към други индивиди/групи.

Обаче психиката е 1. оценяваща емоционално и 2. склонна към генерализация. Действието Индивид1 : Индивид2 : Вещ не може да бъде извършено равнодушно и последователно.

Кучето Помиар, което съжителства с кучето Зевс НИКОГА не може да има нещо за свое, каквито и сигнали да дава, защото в съзнанието му е генерализирано, че на Зевс всичко е позволено.

Link to post
Share on other sites
  • Потребител

Изразено чрез речта, ние приемаме като синоними мое и свое. Само преднамерено можем да ги диференцираме, като разлика между тях бихме могли да постановим чрез конвенция в това, че мое е предметно, а свое е взаимно и одушевено. Отношението към свое дете е взаимно, то също ме приема за свой, имаме свои хора- роднини, близки, но отношението към маркираната територия или убитата плячка е като към мое. Моите хора също не са вече свои- равностойни, но мои- зависими. Естествено това е въпрос на култура и конвенция. 

Това пиша с идеята, че ние можем да различим по- сложни отношения, да степенуваме реакциите си, но за животните има само едно отношение и то рефлекторно предизвиква агресия за защитата му или бягство, ако другият индивид- агресорът и по- силен.

Link to post
Share on other sites
  • Потребител

Усещането за мое/свое при животните, по същината си е първосигнално. Маркира се видимо- с присъствие, с миризма или секрет, звуково- рев, тракане с клюн или др., накрая с пряко изблъскване. При домашните бозайници значение имат и някои символизиращи вещи като ограда, прим. кучето е по- шумно отвътре на оградата и когато тя свърши вляво/вдясно се стъписва.

Напредъкът при човека е, че вече чрез разказ или текст е означена собствеността. 

Означаването на собственост към средствата за производство при човека не се различава от означаването на вещите. Ако един мравуняк (мравки от една царица) владее листните въшки в района си, а мечокът не допуска други в малините му, това съответства и при човека на лично или колективно владеене на средствата за производство. Друг е въпросът, че при хората под „свои” може да се подразбира не само семейство, а нация, народ, вяра, класа, които не се идентифицират сетивно, т.е. революцията е в появата на втора сигнална система за означаване, а не в отношението към вещите.

Link to post
Share on other sites
  • Потребител

Хрумна ми, че всъщност това, което смятам за усещане за "мое" у животните е тяхното усещане за зона на комфорт. Който го нарушава е агресор. Където е осъществено, е "мое", а с когото е комфортно е свой.

Де е добре- там е родина: Ubi bene ibi patria.

Link to post
Share on other sites
  • 5 месеца по късно...
  • Потребител

Има една статия за кучета:

https://megavselena.bg/razbirat-li-kuchetata-kakvo-znayat-i-kakvo-ne-znayat/

Разбират ли кучетата какво знаят и какво не знаят?

...

Възможността за "знаене" при животните е еволюционно определена. Човек я е деформирал при "домашни любимци". Стават с притъпени животински сетива и пуснати "свободно" - не могат да се справят с дивия живот.

...

Link to post
Share on other sites
  • Потребител
1 hour ago, Малоум 2 said:

Благодаря за статията. :book:

Това раздвижва темата, в която спрях да пиша, след като стигнах до извода, че "чувството за мое", а то е и за собственост, се проявява не само при хората, а и при животните, т.е. собствеността не е възникнала с класовите общества, а е присъща на всяко същество, което може да различи, че с нещо/някой му е комфортно и защитава предпоставките за това си състояние.

Съжалявам, че не мога да продължа темата по- нататък, макар че има простор: за много неща приемаме, че сме "короната на живота", а всъщност сме си животни, а те го имат същото много преди нас.

Link to post
Share on other sites
  • 10 месеца по късно...
  • Потребител

Дори някой животни са способни на чувства ,защо кучето би помогнало на друго животно ако не може да изпита емоция като състрадание и грижа?

Link to post
Share on other sites

Напиши мнение

Може да публикувате сега и да се регистрирате по-късно. Ако вече имате акаунт, влезте от ТУК , за да публикувате.

Guest
Напиши ново мнение...

×   Pasted as rich text.   Paste as plain text instead

  Only 75 emoji are allowed.

×   Your link has been automatically embedded.   Display as a link instead

×   Your previous content has been restored.   Clear editor

×   You cannot paste images directly. Upload or insert images from URL.

Зареждане...

За нас

Вече 15 години "Форум Наука" е онлайн и поддържа научни, исторически и любопитни дискусии с учени, експерти, любители, учители и ученици.

 

За контакти:

×
×
  • Create New...