Отиди на
Форум "Наука"

Процесите. Идентичност на нещата при промяна


Recommended Posts

  • Потребител
Преди 3 часа, Incorrectus said:

Разпердушинихте на бърза ръка професора. Идентичността е възможно да се разпознае като съотнесеност към принадлежност. Професорът разсъждава върху различни възможности за съотнасяне. 

Как си представяте един единствен индивид от вид, който при това има съзнание за лична идентичност?

Къде ми конфликтната точка с професора:

Факт. Професорът е от вида университетски преподаватели. Там има преподаватели и по математика, и по право. Той не е тъждествен с никой друг от професорите, нито с цялото. Той ПРИНАДЛЕЖИ или СЕ ОТЪЖДЕСТВЯВА с вида. При вас "съотнесеност към принадлежност" не е сходно с "тъждествено- идентично" с вида. Види се, търсите друг израз, защото оня не е адекватен.

По второто- единствен индивид от вид- пример: Ако в един вид, прим. измисленото "университетска синекура" означаващо храненик на университетска заплата, има един единствен човек. Този човек, тъждествен на себе си е тъждествен и на вида, защото всички негови характеристики се отнасят и за целия вид. Няма елемент (характеристика) от вида, който да не е негов елемент. Той е целият вид и няма друг като него. Този индивид добре се чувства като синекура, има съзнание за това и си е съвсем идентичен със себе си. Даже може и да се присмива на професорите, които трябва да гонят публикации и заради това пускат понякога недообмислени неща.

Съжалявам, но една от причините да не ми харесват цитатите е, че авторът им не може да се защити. Ето, можете да получите уточнение от мен, но аз от професора- не. Прим. той би обяснил къде не е разбран правилно, а сега аз смятам, че не се е изразил правилно.

Редактирано от Втори след княза
Link to post
Share on other sites
  • Мнения 357
  • Създадено
  • Последно мнение

ПОТРЕБИТЕЛИ С НАЙ-МНОГО ОТГОВОРИ

ПОТРЕБИТЕЛИ С НАЙ-МНОГО ОТГОВОРИ

Популярни мнения

Вече стана напълно ясно - и нагледно - как се е зародило/заформило определението "дървени философи". 

Леко уточнение. Форма бих нарекъл простата сетивна информация за обекта. А съдържание - същността на обекта - от какво е изграден, как е възникнал в исторически аспект, какви взаимодействия има с друг

Хаха... каквото повикало, такова се обадило... знам, че няма да разбереш  

  • Потребител
Преди 20 часа, Втори след княза said:

В реалността, обаче, пак опираме до това, кое се/да се променя и кое да остане за опора, трайно, сиреч идентифициращо

Може би по-интересен е въпросът защо психиката ни е изградила подобен механизъм на идентификация, каква е целта, какво мотивира и цели такъв процес? Накратко - какъв е смисълът на идентификацията - по-горе Малоум вмъкна нещо интересно, казвайки, че може би това е един от начините да отговорим на въпроса "Кой съм аз?".

Но дали това е основателна причина или корените на това явление пак ще ни отведат до стратегии за оцеляване? В природата идентификациите се наблюдават и сред множество животински видове, в йерархичната структура на групата или стадото.

Ето една основателна причина за изграждането на опора, на ред от хаоса.

Link to post
Share on other sites
  • Потребител
Преди 17 часа, Incorrectus said:

Това може да се обсъжда и да породи различни мнения във връзка със самосъзнанието, а не във връзка със съзнанието, което съществува като чист орган на възприятието без идентификации.

Или пък като съкровищница на всички възможни образи и символи (нагласи) за идентификации или Алая-виждняна, както е според будистките школи, като йогачара, напр.

Link to post
Share on other sites
  • Потребител
Преди 8 часа, Incorrectus said:

Не са, казваш, но първото е причина на второто, а второто е причина на първото: идентификацията поражда принадлежност; принадлежността полага начало на идентификация?! Слънчевата топлина топи снега, топенето на снега полага начало на слънчевата топлина. :ag:

 

Нормално. Самият избор на идентификация никога не е осъзнаван, но това не означава, че в психиката не съществува някакво, макар и мъгляво "предзнание" или "предпочитание" към идентификацията, която ще бъде избрана от съответния човек. 

Link to post
Share on other sites
  • Потребители
Преди 7 часа, caress… said:

Нормално. Самият избор на идентификация никога не е осъзнаван, но това не означава, че в психиката не съществува някакво, макар и мъгляво "предзнание" или "предпочитание" към идентификацията, която ще бъде избрана от съответния човек. 

Кой знае как стоят нещата при просветлените, как да разбереш, особено когато нехаят да напишат две непротиворечащи едно на друго изречения. Ако някой смята, че "без формиране на принадлежност, няма как да се положи началото на идентифицирането", не казва нищо, защото принадлежността е вече осъществена форма на идентификация - "видим" образ на "невидимата" (несъзнавана) идентификация.

Преди 12 часа, Втори след княза said:

Къде ми конфликтната точка с професора:

Факт. Професорът е от вида университетски преподаватели. Там има преподаватели и по математика, и по право. Той не е тъждествен с никой друг от професорите, нито с цялото. Той ПРИНАДЛЕЖИ или СЕ ОТЪЖДЕСТВЯВА с вида. При вас "съотнесеност към принадлежност" не е сходно с "тъждествено- идентично" с вида. Види се, търсите друг израз, защото оня не е адекватен.

По второто- единствен индивид от вид- пример: Ако в един вид, прим. измисленото "университетска синекура" означаващо храненик на университетска заплата, има един единствен човек. Този човек, тъждествен на себе си е тъждествен и на вида, защото всички негови характеристики се отнасят и за целия вид. Няма елемент (характеристика) от вида, който да не е негов елемент. Той е целият вид и няма друг като него. Този индивид добре се чувства като синекура, има съзнание за това и си е съвсем идентичен със себе си. Даже може и да се присмива на професорите, които трябва да гонят публикации и заради това пускат понякога недообмислени неща.

Съжалявам, но една от причините да не ми харесват цитатите е, че авторът им не може да се защити. Ето, можете да получите уточнение от мен, но аз от професора- не. Прим. той би обяснил къде не е разбран правилно, а сега аз смятам, че не се е изразил правилно.

Професорът ясно разграничава биологично от социално. Не виждам вие да го правите. Видът е homo sapiens. Което предполага биологична субстанциална идентичност на психиката на всички хора.

Link to post
Share on other sites
  • Потребител
Преди 22 часа, Втори след княза said:

Психологически процес посредством който субектът асимилира аспект, свойство или атрибут на друг СУБЕКТ и го трансформира, изцяло или частично към модела, осигурен от другите СУБЕКТИ." т.е. присвоява атрибут на нов субект към съставения общ модел за това що е субект

Това е.🙂 Поне аз така го разбирам.😊 (без допълнителното - ето оригинала: Психологически процес посредством който субектът асимилира аспект, свойство или атрибут на друг и го трансформира, изцяло или частично към модела, осигурен от другите. Той е серия от идентификации, които оформят и определят личността )

Редактирано от Малоум 2
Link to post
Share on other sites
  • Потребител
Преди 46 минути, Incorrectus said:

Професорът ясно разграничава биологично от социално. Не виждам вие да го правите. Видът е homo sapiens. Което предполага биологична субстанциална идентичност на психиката на всички хора.

Предполагам - еволюцията не е спряла.

Струва ми се, че "идентичност на психиката" и психична идентичност - не е едно и също, смислово. Първото е като  "краен" резултат. Второто предполага динамика в развитие, както е в действителност. (може и да не съм разбрал...😊) Действа философският закон: Закон за отрицание на отрицанието, който показва метод, път на развитие.

...

Редактирано от Малоум 2
Link to post
Share on other sites
  • Потребители
1 hour ago, Малоум 2 said:

Предполагам - еволюцията не е спряла.

Струва ми се, че "идентичност на психиката" и психична идентичност - не е едно и също, смислово. Първото е като  "краен" резултат. Второто предполага динамика в развитие, както е в действителност. (може и да не съм разбрал...😊

Първото ми е интересно, второто не ме вълнува. Първото е даденост, първичност на психиката, чистият психичен продукт. Еволюцията се подразбира от думата "субстанциална", която използвах. Субстанцията не зависи от нищо друго, зависи само от себе си, самопоражда се, изменя се и т.н.

Link to post
Share on other sites
  • Потребител
Преди 17 часа, Incorrectus said:

Кой знае как стоят нещата при просветлените, как да разбереш, особено когато нехаят да напишат две непротиворечащи едно на друго изречения. Ако някой смята, че "без формиране на принадлежност, няма как да се положи началото на идентифицирането", не казва нищо, защото принадлежността е вече осъществена форма на идентификация - "видим" образ на "невидимата" (несъзнавана) идентификация.

Забележката ви е отново точна. Но дори и просветлените се провалят и не могат да опишат процеси, които не съзнават. За щастие, просветените винаги могат да им посочат неточностите.

Но има напредък. Просветлените също започнаха да цитатничат, посочвайки източниците си на информация. Не било чак толкова страшно. 😎

Link to post
Share on other sites
  • Потребител
On 2.10.2018 г. at 8:36, caress… said:

по-горе Малоум вмъкна нещо интересно, казвайки, че може би това е един от начините да отговорим на въпроса "Кой съм аз?".

Това е една паралелна линия на философстване- самоидентификация на човека. Пожелавам ви успех в развиването й.

Link to post
Share on other sites
  • Потребител

Старшина Варадин се наведе и взе Пинокио от тревата. Огледа го, не видя никакви следи, нещо намазано или повредено, както се случва при игрите. „Сигурно някое дете го е захвърлило”. На ръката на куклата беше татуирано „Малвина”. „А-ха, сигурно е някоя фея с небесно сини коси”- помисли си Варадин. Почука и натисна с нокът, явно беше от дърво. „От някоя обикновена цепеница ще да е направена. Гледам я, боклук, никаква културна стойност, нито преди, нито занапред”. 

Една вълнуваща насока на философстването за идентичното при промяна е погледът към произхода. Хората винаги сме се опитвали да проумеем миналото въз основа на настоящето. Естествено, когато нямаме лична, документна или колективна памет ще можем да правим само предположения… като старшина Варадин. Съответно правим предположения като неговите, само дето ние не сме така прости и сме чели „Пинокио”
1.    при вярна предпоставка- верен извод  (дървената кукла произхожда от цепеница)
2.    при вярна предпоставка- неверен извод (намерената кукла няма СЛЕДИ да е хвърлена от дете)
3.    при невярна предпоставка- верен извод (името Малвина не е от „Пинокио”, но фея със сини коси е описана)
4.    при невярна предпоставка- неверен извод (шеговито, че куклата е от боклука и без историческа стойност)

Всички исторически търсения и криминалистиката се мъчат да установят началното състояние на нещата, променени от някакъв процес, чийто резултат знаем. В настоящето можем да разгледаме предмета, да установим състоянието на някои негови характеристики, но само можем да предположим, дали те са идентични с началото или са били променени от процеса. В случката от началото Варадин търси СЛЕДИ, и допуска, че материалът е трайното, въз основа на което прави верният извод за произхода й.
Още съществени черти на нещата- форма, структура, химическо съдържание, взаимовръзки с вътрешни и с външни неща и явления са един друг подход за търсене съответно на причините, миналото в следствията, настоящето.
Както бе споменато в дискусията, когато само една единствена причина довежда това следствие, тогава би било лесно да се върнем до нея, но това е толкова рядко. Не само, че влиянията са много, но те са и във взаимна връзка, което прави нещата по- сложни. Тук се намесват и системният подход, както споменава Incorrectus и цялостният поглед, както настоява ramus, като най- същественото си остава, че трябва да определим това, което е неизменното и извлечем значимите процеси, довели до настоящото състояние.
 

Старшина Варадин отнесе куклата на инспектор Стрезов. Следва продължение

Link to post
Share on other sites
  • Потребител
Преди 11 часа, Втори след княза said:

паралелна линия на философстване

паралелната помия, дето върви от няколко "паралелници", е просто имитация на размислителство и дори не си заслужава да й се обръща внимание. Те просто си играят, типично като деца. Нито четат, нито могат да мислят... Имитират някаква приказна форма сред която изглежда че си говорят с някого, заради  мизансцена.

Нужно им е само да си намират пясъчник в който да си го превърнат в поредната помийна ямичка. Не им се сърдете - това е от безсилие.  Децата много държат да им се обръща внимание и силно напират за да си го получат. Няма значение какво пишат - важно е само и единствено играта да върви.

Няма правила и норми които да ги ограничи да не спамят, при това - организирано, чрез паралелни "разговори"... така че - ваша работа, аз просто ги игнорирам. Иначе е съвсем напразно губене на време - да се пробва нещо сериозно. Няма как, няма човек, няма нищо което да си заслужава. Татенцето още продължава с приказния си монолог пред огледалото, с идея че говори на някой си рамус... И не спира - просто му върши работа да се изживява, пък си е просто обикновен стар "дон кихот" - когато умът отмира, остават някакви приказни идеали, мисии, борби, врагове - щото регресът е в ход... Дори и помия да е - но да върви театъра. Все пак - утехите стават все по-малко...

Редактирано от ramus
Link to post
Share on other sites
  • Потребител
Преди 23 минути, ramus said:

паралелната помия, дето върви от няколко "паралелници", е просто имитация на размислителство и дори не си заслужава да й се обръща внимание.

Ако паралелното философстване бъде развито задълбочено, ще ми бъде много интересно. Самоидентичността би изяснила защо гей- и пр. държат да са различни, как французите не се справиха с циганите в Булонския лес,  защо българите- мохамедани се люшкат и доколко Азнавур е французин. Друг е въпросът, че аз не мога да участвам засега. Ако не успее изясняването, ще свърши като всички нас- в забрава. Смятам, че най- добре е да й дадем шанс. Все пак идентичността на човек към себе си е идентичност и всичко си е по темата.

Link to post
Share on other sites
  • Потребители
Преди 7 часа, ramus said:

Те просто си играят, типично като деца. Нито четат, нито могат да мислят...

аз просто ги игнорирам

Мерси за комплимента, нямаше нужда, от името на децата, младите, привържениците на "младия". Само ако знаеше, Рамусе, какво означава lusus naturae у "младия"... Който трябва ще разбере, а ти - никога. :bigwink:

Твоето не е игнориране, а лицемерие. Не ни четеш, уж, но не спираш да мрънкаш върху личността на другите. Игнорирай ни като разгромиш нашите аргументи, които са извадени от четене и мислене, а не от нарцистично пулене в себе си.

Link to post
Share on other sites
  • Потребител
Преди 10 часа, Втори след княза said:

Ако паралелното философстване бъде развито задълбочено,

ако... ама надали. цялата работа се върти около личния театър. Няма как да се получи задълбоченост от това - и остава... това, дето се вижда. Липсва и компетентност, освен основна и литературна. Същото го има навсякъде...

Мен лично, не ме бърка с нищо. Темата си е ваша, така или иначе си лудуват в нея... "паралелниците". Монолозите пред огледалото на "татето" ще си продължават. така или иначе той има потребност от това и нека си ги играе. Но самата идея за очакване на задълбоченост... от хора които се забавляват и запълвайки празното в себе си, е несъответствена, поне за мен.  Затова и не очаквам каквото и да е... "вълшебство". Все едно - да тръпна в очакване Дядо коледа да влезе и да заиграе белиденс на африкански ритми. :)

Извинете за офтопика...

 

Редактирано от ramus
Link to post
Share on other sites
  • Потребител
Преди 3 часа, Incorrectus said:

Мерси за комплимента, нямаше нужда, от името на децата, младите, привържениците на "младия". Само ако знаеше, Рамусе, какво означава lusus naturae у "младия"... Който трябва ще разбере, а ти - никога. :bigwink:

Твоето не е игнориране, а лицемерие. Не ни четеш, уж, но не спираш да мрънкаш върху личността на другите. Игнорирай ни като разгромиш нашите аргументи, които са извадени от четене и мислене, а не от нарцистично пулене в себе си.

 Значи, хем не ви чете, хем ви обсъжда, цитирайки трети участници. Удобно му е така. Да не ви чете, когато посочвате неточностите, непоследователностите и мишмаша в предългите му изложения. Като не му изнася, си се пуска безотговорно по пързалката, псува, обижда, блокира ви и в същото време знае и коментира всичко, което пишете... Рамус е единственият циркаджия тук в това отношение, но пък с доста лицемерно отношение към собствения цирк. Толкова пъти му беше обяснено, че не неговата личност е обект на обсъждане, а става въпрос за глупостите и компилациите от чужди мисли и идеи, които щедро кърпи и представя за собствени, единствени истини. Това е нелепото, имайки предвид ,че той е абсолютен лаик в области като психология и философия, отделно че е некомпетентен, с ниска култура по отношение на знание и общуване. Няма нищо лошо да търсиш и да имаш своя среда на общуване. Но няма как да си отвоюваш интелигентно пространство, в което да бъдеш уважаван и ценен, когато се пъчиш с цел да се качиш на главата на събеседника си, за да се самодокажеш. Никой тук не е кретен, за да не разбира какво цели Рамус с цирка си. Особено, когато алтернативата, която Рамус предлага, рано или късно сам я свежда до прояви на собствената маргиналност и невежество. Този мой пост да не се приема като аргумент ad hominem. Обръщам внимание на неща, които очевидно са несъзнавани от съответния потребител.

В психологията причините за подобно поведение са скрити в пълната идентификация на Аза с Персоната.

Link to post
Share on other sites
  • Потребител

Инспектор Стрезов взе куклата, която му донесе старшина Варадин. Под шапката откри пирон, забит в черепа и си помисли:
Първо, да идентифицирам жертвата. Ще огледам настоящата форма, съдържание, елементи, структура, свързаност с другите.
Второ, да проуча произхода му. Нямаме майстори на играчки, затова трябва да посетя дърводелците

-          ще проучвам за ПРОЦЕС, КОЙТО ВОДИ ДО ТАКЪВ РЕЗУЛТАТ

-          ще търся НАЛИЧНИ СЛЕДИ ОТ ПРОЦЕСА

-          ще търся СЛЕДИ ОТ СЪПЪТСТВАЩИ ПРОЦЕСИ

-          ще търся ВЗАИМОДЕЙСТВИЯ С ДРУГИ ОБЕКТИ И С ХОРА

-          ще проучвам за ВРЪЗКИ, ЧАСТ ОТ КАКВА СТРУКТУРА Е

Първия, когото посети му разказа, че не се е занимавал с кукли. Тогава отиде в работилницата на майстор Джепето. По пода още се валяха кори и трески от цепеница, талаш от струговане и рендосване. На тезгяха още не беше изсъхнала четка до бурканчета с бои. „Дървените остатъци са от такъв процес, а неизсъхналата четка ще да е от съпътстващ процес, измита е, но не е изсъхнала- майсторът скоро е боядисвал. Мисля, че това е човекът, който е осъществил процеса по изготвянето. Да-а, всяко различие е информация, както казваше полковника. Сега трябва да проуча каква е връзката между куклата и майстор Джепето”. След минута мрежата му откри, че куклата е Пинокио, изработена е от Джепето и историята е описана от Карло Колоди, с което го идентифицира напълно. Оставаше да се провери дали гвоздеят не е част от процеса. Налагаше се разговор с Джепето. Паралелно трябваше да се проверят свързаните с обекта лица. Най- подозрителни бяха Котаракът и Лисугерът. Тук беше трудността, защото никой в околността не знаеше за тази банда.

Link to post
Share on other sites
  • Потребител
On 3 oktober 2018 at 8:11, Втори след княза said:

Това е една паралелна линия на философстване- самоидентификация на човека. Пожелавам ви успех в развиването й.

Какво ще кажете за следния феномен - приемането на идентификация с цел да бъде отхвърлена или разрушена някаква собствена, вече осъзната, но доста неудобна, причиняваща непрекъснат вътрешен дискомфорт идентичност? Като разрушаването не предполага никаква интеграция на старата идентификация в личността, а има за цел единствено акта на унищожение, без каквато и да било саморефлексия.

Ще илюстрирам с пример какво имам предвид, за да стане ясно.

В момента се наблюдават доста интересни процеси сред младите, като стигащ до абсурд антифеминизъм сред жените, който ги връща към все по-традиционни и архаични възприятия за женствеността; и движението MGTOW - Men Gone Their Own Way сред мъжете, които поради една или друга причина, не успяват да преработят неудачните си отношения с жените и в опита си да се предпазят от болка и разочарование в едни бъдещи отношения, предпочитат да приемат следната форма на идентификация - пасивна и неясна самодостатъчност, на границата с мизогинията.

Link to post
Share on other sites
  • Потребител

Takaa, който си няма идея за ставащото, си лее помията си. В замяна на това - в рамките само на един коментар - ето колко примери за лицемерие и цирк е... И както и лудия невролог, сред психологическите теми се лее невероятен професионализъм, но със следните елементарни несъответствия: :)

Преди 2 часа, caress… said:

Толкова пъти му беше обяснено, че не неговата личност е обект на обсъждане,

Мдааа, :)и какво се чете в останалите изречения :

Преди 2 часа, caress… said:

 Значи, хем не ви чете, хем ви обсъжда, цитирайки трети участници. Удобно му е така. Да не ви чете, когато посочвате неточностите, непоследователностите и мишмаша в предългите му изложения.

Като не му изнася, си се пуска безотговорно по пързалката, псува, обижда, блокира ви и в същото време знае и коментира всичко, което пишете...

Рамус е единственият циркаджия тук в това отношение, но пък с доста лицемерно отношение към собствения цирк.

Преди 2 часа, caress… said:

Това е нелепото, имайки предвид ,че той е абсолютен лаик в области като психология и философия, отделно че е некомпетентен, с ниска култура по отношение на знание и общуване.

Никой тук не е кретен, за да не разбира какво цели Рамус с цирка си. Особено, когато алтернативата, която Рамус предлага, рано или късно сам я свежда до прояви на собствената маргиналност и невежество.

Изброените изречения всички касаят именно личността на рамус. Всички, без изключения.

Но пък заключителните думички: :)

Преди 2 часа, caress… said:

Този мой пост да не се приема като аргумент ad hominem.

Обръщам внимание на неща, които очевидно са несъзнавани от съответния потребител. 

ето това е цирк и лицемерие на едно място - само в един, единствен коментар...

Вие, колежке не сте в състояние да мислите, за да извеждате аргументи - особено пък реторичния трик от рода "ад хоминем". Той не е никакъв аргумент, особено в случая, това просто си ви е природа. Аргументи са налице в интелигентно общуване на базата на разработена комуникативност, и още няколко важни условия, които разумните хора умеят, но които при вас не са налице и никога не са били, ако не са скалъпена имитация, по сметка и с цел.

Изтънченото лицемерие е когато някой говори със същото за 'лицемерието на друг' и съвсем не е аргумент за нищо трикът "крадецът вика 'дръжте крадеца' ". И като "професионалистка" чудесно го опримерявате.

Редактирано от ramus
Link to post
Share on other sites
  • Потребител
1 hour ago, caress… said:

Какво ще кажете за следния феномен - ...

За съжаление не мога да коментирам, Може би някой друг е компетентен. Съжалявам и се извинявам

Link to post
Share on other sites
  • Потребител

Относно "самоидентификацията на човека". Според мен няма човек, който да се самоидентифицира, просто защото това не е възможно. Тоест, всеки в една или друга степен се идентифицира не с реалната си личност, а с някаква полуреална-полувъображаема, като и "двете" му личности непрестанно се преливат;) една в друга. Лошото е когато въображаемата личност почти напълно измести реалната. Но все пак може би е за добро това, че тъй наречената "реална личност" всъщност е недостъпна за възприемане не само от въпросния човек/нейния носител. Напротив, тази личност е недостъпна и за всички, с които той общува, тъй като те пък от своя страна също го идентифицират с някаква тяхна си въображаема версия, и т.н.:bounce8:до пълна обърквация.

Link to post
Share on other sites
  • Потребител
1 hour ago, Шпага said:

Според мен няма човек, който да се самоидентифицира, просто защото това не е възможно. Тоест, всеки в една или друга степен се идентифицира не с реалната си личност,

Но т.н. "РЕАЛНА личност" е именно сбор от идентификациите си. Коя личност тогава е "реалната".

И да - логическата верига, която излагате си е съвсем адекватна, но аз не виждам в нея никаква обърквация, освен че това се разминава значително с опростените елементаризирани версии на "личностите" които се спрягат като "реални" (а всъщност са "идеални" ) и които изглежда че "общуват"...

В някакъв смисъл - всяка идентификация е САМОидентификация. Не личността сама по себе си, а по отраженията на всичко и всички чрез които субектът си ги криви, идеализира или демонизира. Всички тия отражения са също на въпросната "РЕАЛНА ЛИЧНОСТ"...

Коя личност е РЕАЛНА, кой неин аспект е точно "РЕАЛНИЯ", кое нейно лице е "реалното", за кого, пред какво...

Масово личностите се формират на базата на отражението си сред околните. Така се поражда социалната маска на субекта, които толкова много невежи хора именно това наричат ЛИЧНОСТ. Но за мен - това е видимата за социума страна, маската от която социума има нужда, с която функционира... А какво става след като сред социума всички са зависими едни от други, формират се чрез отраженията си едни на други, а всъщност всички носят много маски вътре в себе си.

Коя тогава е РЕАЛНАТА???

Та сред форума са налични толкова примери. Дори в темата. А какво остава за навсякъде сред самия социум... Не е обърквация, а едно комплексно наслагване, което се тушира от личните защитни механизми за прикриване на нежелателните аспекти, за мимикрия - какво и какви са нуждите на околните, за да се конструира и представи на останалите нужното за тях "реално лице" на субекта.

Останалото той ще го крие от тях, ако не го асимилира или тушира в себе си и индивидуалистичния аспект стане твърде мощен  ще търси "подходящият тип" такива като него... Ще живеят своят "таен" от официалния законен социум, живот... И точно така се случва, колеги... точно това се случва... (поне през моят поглед).

==================

Невъзможно е самото изграждане на психичен свят,  ако не са налице процесите на идента. Най-голямата част от тях, най-основната - се случват още с появата на отражението, с първите докосвания и сигнали от реала около нас. Идентифицирането както вече по-горе посочих - е оцеляваща стратегия, за гъсето и гъската, и това е наречено ИМПРИНТИНГ. Механизма е универсален и е сред всички живи същества. И колкото са по-висши тия същества, толкова по-сложно устроено става отразяването и самото идентифициране, през толкова повече етапи и наслагвания преминава и така възникват условия за натрупвания на грешки и несъответствия, които резултират до вътрешни конфликти - между различните 'слоеве' на идентификации. Отделно от това - всичко туй е процес, непрекъснат процес, през който всичко се наслагва на комплексен принцип... маските се трупат, но те и живеят ( от името на субекта, чрез тях той резлизира образа за себе си АЗ и по този начин реализира битието си ). Ако различните "лица" не се осъвместят - всяка дърпа към "свой живот".  И така този конфликт се отпечатва в самата резултантна ИДЕНТИЧНОСТ.

Сред всеки човек е налице заложен механизъм за туширане на конфликтите. Твърде ограничен, но и когато "природата го е създавала" ги е нямало тия сложни условия, каквито са днес. Който не успее да се справи вътрешно с конфликтите в идента си, се проявяват в поведенчески и психични отклонения... И когато в друга тема споменах че всички психични патологии са всъщност израз на защитната система в процеса си на ПСИХОСТАЗА, тук голямата професионалистка отново иронизира неща, които просто никога няма да разбере. Иронията е че точно тя е насред цялата тая "картинка" и в нея не е просто "цвят" - тя самата е жив пример за маските и защитите на всяка от тях... И действията на конфликтите и компенсациите...

--------------

Всички тия думи, обаче... са празни думи. Съвсем празни, защото от тях нищо не зависи. Днес се драсне нещо си, което утре вече няма никакво когнитивно значение за автора му и дори ще е забравил какво е писал, щото доста хора от това място пишат на много други места, с различни лица от себе си - нещо за което анонимността на виртуала е направо РАЙ. Но това не решава никой проблем по несъвместимостите вътре в идента.., Дори напротив - засилват го.

Докато в идента не се намесят личния когнитивен и ментален потенциал... всяка личност ще носи в себе си естествените противоречия между нейните заложени дадености, които са с индивидуален характер, със задължителното осъвместяване с "другите" на базата на договорено общо лице, наречено между тях си "ЛИЧНОСТ", което си е идеализирана сборна рисунка, с цел всеки да извлече полза за себе си, през другите.

Редактирано от ramus
Link to post
Share on other sites
  • Потребител

„Когато става дума за процес, в който участва човек, винаги се търси мотив”- помисли си Стрезов- „В никое природно явление няма такова нещо. Те зависят само от естествените закони. По свой образ и подобие, човек търси някого с мотив и сътворява Бог. Тази телеология, свързана с Творецът не ми допада, но в човешката дейност е основна. Какво може да промени именно за мен, да подобри или влоши едно действие? Чий е интересът? Кой има мотив или интерес от гвоздея?” След кратък размисъл, той реши да добави като мотив без понятие за печалба или загуба, просто Играта. Все пак човек е и „хомо луденс” и като такъв предизвиква някакъв процес за да види резултата- да научи нещо. Всички експерименти в науката са с игрови елемент. Е, при Пинокио играчът можеше да е неопитен- дете, но и опитен- някой сериен забивач на пирони. „Трябва да проуча Черешата"- помисли си Стрезов, беше запознат, че Джепето и Антонио са имали разправия и са си смъквали един- другиму перуките - срам. -  "Посрамването е често непростимо. Трябва да се провери”.

Link to post
Share on other sites
  • Потребител

Днес инспектор Стрезов е кисел. Сутринта имал разговор с Качамачко (когато е кисел винаги използва прякори за да унизи виновника). Джепето му казал, че вчера завършил куклата, сложил я в мрежичка и излязъл. Някъде по път я изгубил. За пирона обясни, че за да не се размазва боята, куклата съхнала висяща. Забравил да извади пирончето и толкоз. „Незначителна провинция с незначителни случаи” мислеше си инспекторът докато вървеше. Тогава видя някаква чанта на отсрещния тротоар и пресече да я вземе. 

Link to post
Share on other sites
  • Потребител

Уважаеми съфорумци,
Да споделя впечатлението си, че философските ми текстове, представени в художествена форма по магически начин стават некритикуеми! Казаното в художествена форма придобива качествата на дадено от последна инстанция. От него само можеш да научиш нещо без да го подлагаш на проверка, то заобикаля научните прегради. Чудна работа! Изглежда заради това Платон и Ницше са го предпочитали като стил. Впечатлен съм!

Link to post
Share on other sites

Напиши мнение

Може да публикувате сега и да се регистрирате по-късно. Ако вече имате акаунт, влезте от ТУК , за да публикувате.

Guest
Напиши ново мнение...

×   Pasted as rich text.   Paste as plain text instead

  Only 75 emoji are allowed.

×   Your link has been automatically embedded.   Display as a link instead

×   Your previous content has been restored.   Clear editor

×   You cannot paste images directly. Upload or insert images from URL.

Зареждане...

За нас

Вече 15 години "Форум Наука" е онлайн и поддържа научни, исторически и любопитни дискусии с учени, експерти, любители, учители и ученици.

 

За контакти:

×
×
  • Create New...