Отиди на
Форум "Наука"

Процесите. Идентичност на нещата при промяна


Recommended Posts

  • Потребител
Преди 38 минути, caress… said:

Очевидно, когато човек не може да организира малките битовизми, то и с по-сериозни задачи едва ли ще успее да се справи.

Хихи... а пък това не е вярно. Въпрос на типология на личността е. Всъщност в биографиите на изявени имена в познанието, се среща често именно особеността - че въпросните субекти имат проблеми с "малките битовизми", дори не само с тях, а и с лични отношения от общите социални роли...Но нямат никакви проблеми с менталните казуси...

Явлението - клюкарстване, също тук доста се преекспонира. То е обикновено поведение, нужно на участващия в него, с психични регулативни и "разтоварващи" функции. То произхожда от непрекъснатата социализация на субекта и проявява през намиране на "дефектите" в ролите на други в социото. Но клюкаренето не включва само непосредствения кръг от 'другите'. Във форумите теми от общ, дори политически характер - са също основани на клюкарстване, макар с елементи на "аргументи и доказателства". Твърде сходно на клюкарстването е  "политиканстването"... Нищо от това няма връзка с интригантстването...

Иначе извеждането следва логическа и смислова линия и визираните "неточности" са само фрагмент, нужен за тази цел. Освен това е с вещина и чудесно слово - последователно и издържано - като за илюстрована книжка.  Дори не предполагах че обикновеният казус с "чистенето и чистника" може да се разкаже толкова нагледно и толкова добре, и с толкова точни думи.

 Разбира се - в по-общ план  е налично едно несъответствие, твърде важно. А то е - че се представя всичко това като "проверка", чрез уловка във въпрос. Обаче - анализа на комуникацията води в съвсем други посоки и е налице значителна разлика между "заложеният въпрос" и обменът, с посоките, в общата схема.

Или с други думи - зададеният въпрос, който се представя като "уловка" и "проверка" не кореспондира с "линията" която "тече" в комуникативен план и Отговорилият постави мислите си в съвсем друг план, в съвсем други казуси. И възниква въпросът - какво точно "улови" и "провери" Задаващата въпрос-уловка, след като са налице значителни разлики в 'нишките"...

Редактирано от ramus
Link to post
Share on other sites
  • Мнения 357
  • Създадено
  • Последно мнение

ПОТРЕБИТЕЛИ С НАЙ-МНОГО ОТГОВОРИ

ПОТРЕБИТЕЛИ С НАЙ-МНОГО ОТГОВОРИ

Популярни мнения

Вече стана напълно ясно - и нагледно - как се е зародило/заформило определението "дървени философи". 

Леко уточнение. Форма бих нарекъл простата сетивна информация за обекта. А съдържание - същността на обекта - от какво е изграден, как е възникнал в исторически аспект, какви взаимодействия има с друг

Хаха... каквото повикало, такова се обадило... знам, че няма да разбереш  

  • Потребител

http://nauka.offnews.bg/news/Novini_1/Koia-duma-mozhe-da-dokazhe-che-ste-chovek-a-ne-mashina_115804.html

Коя дума може да докаже, че сте човек, а не машина?

...

Задава  се риторично - въпрос (за Тюринг -тест)

Отговаряме : "Теб кой те пита, бе, педал!" или "Мога да ти кажа, че си лайно, но не ти го казвам!"...

Ако евентуално се получи отговор - това е машина.

...

Link to post
Share on other sites
  • Потребител
Преди 1 час, caress… said:

прекомерната привързаност към чистотата и реда е симптом за вътрешна слабост и неувереност в себе си.

В моя текст не става дума за прекомерна привързаност, а вие лепнахте обсесия без условности от вида "необходимо е да се провери, в някои случаи става дума, има някои данни, възможно е ". Повтарям. Допуснахте грешка, която може да навреди на клиент или да работите за нещо друго.

Не е нужно да ми благодарите ;) 

Link to post
Share on other sites
  • Потребител
Преди 56 минути, Втори след княза said:

която може да навреди на клиент

оо, няма смисъл да се притесняваме за... "клиентите".

Да видим Стрезов какво ще направи за да "разкрие" престъплението.

Редактирано от ramus
Link to post
Share on other sites
  • Потребител
Преди 6 часа, Incorrectus said:

Освен това в развитието на психологията като наука съществува направление, наречено позитивизъм. Неговите привърженици твърдят, за което имат своите аргументи, че е невъзможно чрез самонаблюдение да бъдат разбрани тайните на собствената психика.

 Моето несъгласие с Юнг е точно в това - че собствената психика не може да бъде разбрана със средствата на собствената психика, като също толкова невъзможно е от това да бъдат извлечени общовалидни принципи. Затова съм по-склонна да считам Юнг за повече философ - продължител на германската традиция, отколкото като психолог. Но това не пречи абсолютно категорично да съм на мнение, че е ичключително интересен - един от най-големите и оригинални мислители на 20 век. (Не писах досега по горното, за да не отплесвам темата, но вие го формулирахте) :)

Link to post
Share on other sites
  • Потребител
Преди 13 минути, dora said:

Моето несъгласие с Юнг

Дора, нали вече се откри тема за Юнг, моля ви нека има някакъв ред сред форума. Пишете там в темата, нали вие самата написахте "че ви е интересно".

Редактирано от ramus
Link to post
Share on other sites
  • Потребител
Преди 4 минути, dora said:

 собствената психика не може да бъде разбрана със средствата на собствената психика

Но интроспекцията- самонаблюдението е било и е важен научен метод в психологията.

А пък аз имам и друга причина, която ще илюстрирам с виц. 
В детската градина Иванчо казва, че татко му направил братче. Госпожата с неудобство казва. "Иванчо, значи сте си купили братче?". О-о, госпожо, тате не дава пари за нещо, което може да си направи сам".
По- сериозно:

Църквата винаги е искала да опосредства връзката с бога и да взима комисионна за това. Протестантите доказаха, че човек може да кореспондира директно с Бога.
Психоанализата настойчиво иска да ни е посредник между нас и нас и да взима хонорари за това. На мен не ми е необходимо да се боря с обсесии когато обичам да ми е чисто, а да се разравям не ми е необходимо, достатъчно ми е да се справям умерено добре с живота. Факт е, че няма посетители на терапия, които преди това са били страдащи посредственици, след това са станали изключителни. Има богати хора, които не се чувстват щастливи с това което имат и си плащат да утрепат някой и друг час, с надеждата да станат по- малко нещастни.

Link to post
Share on other sites
  • Потребител
1 hour ago, Втори след княза said:

В моя текст не става дума за прекомерна привързаност, а вие лепнахте обсесия без условности от вида "необходимо е да се провери, в някои случаи става дума, има някои данни, възможно е ". Повтарям. Допуснахте грешка, която може да навреди на клиент или да работите за нещо друго.

Не е нужно да ми благодарите ;) 

Никъде не съм твърдяла нито писала подобно нещо. Научете се да вниквате в написаното, ако претендирате за точност на изводите си.

Но пък щедрото раздаване на неуместни съвети, предполагам, е или с философска, или с творческа мотивировка? Нова Форма на постмодернизъм, която в никакъв случай не следва да се бърка с нисък коефициент на интелигентност. 

Писането ми има един мотив и той е евентуалната полза за четящите. То на мен не ми носи никакви ползи, затова и не вися във форума денонощно. Но както участвам в темата ВИ, така мога и да спра да участвам. Желая ВИ плодотворно по-нататъшно развитие и неповторим блясък сред плеядите от философи и творци, както и безсмъртието на Боговете. Амин.

Link to post
Share on other sites
  • Потребители
Преди 6 часа, Втори след княза said:

То туй и за слепите е видимо. Може би ще се случи да го откриете още у мнозина. 
Представете си, иде съпруг със семейни проблеми, които дъвчете вече няколко месеца  и вие му казвате "А аз пък за пореден път ви обръщам внимание да разберете, че това което вас ви вълнува не вълнува по подразбиране целия свят." Хи- хи. "Тривиални и не намясто упреци", ще си каже той.

Нищо подобно. Ще му кажа това, ако той, без да познава личния ми живот, ми повтаря непрекъснато, че неговите проблеми, страсти, суети са и мои проблеми, страсти, суети. За това ставаше дума. Тънка, но съществена разлика.

 

Link to post
Share on other sites
  • Потребител
Преди 48 минути, caress… said:

Писането ми има един мотив и той е евентуалната полза за четящите. То на мен не ми носи никакви ползи,

еееее, те тука вечееее... Тва с ползите - само за четящите... а лично на мен - никакви ползи - е малко шехерезада-пинизи.

Това да слуша човек личните разказвачи на личните си библии - няма по-големи алтруисти от стремящите се към доброто и светлото и помагащи на всички страдащи... направо мярка за алтруизъм може да се превърнат няколко ника и криещите се зад тях, нищо че и едиин криещ се, разполага с доста никове, на доста места, по доста форумни театри.

Разбира се, че в личната си приказка всеки сънуващ я напира да е "добрият"... колкото може - да е по-добър... И е ясно колко е важно "добрият" да се позиционира като такъв, чрез задължителните за случая "зли образи" ... И е ясно според какво и кое... и кого. А това е и пример как "знаенето" на психологични концепции с нищо не променя осъзнаването относно "участието" в личната приказка и значението й да е "шелтер" за спасяващия се.

Колко много позитизивъм имало по вселената... Прочетената по-горе декларация отново ме довежда до умиление и просълзяване, и съжаление - как пропуснах тия ... "евентуални ползи". Въобще - в тази тема, аз съм пред прага на един дълбок екзистенциален катарзис :)

И да не се забравя, че в една приказка се разказваше за едно "дървено човече", на което при всяка лъжа му пораствал носа.... Те алегориите са за това, поне за напомняне - евентуално, без полза.

Редактирано от ramus
Link to post
Share on other sites
  • Потребители
Преди 48 минути, Втори след княза said:

Но интроспекцията- самонаблюдението е било и е важен научен метод в психологията.

Психоанализата настойчиво иска да ни е посредник между нас и нас и да взима хонорари за това.

Психолозите използват интроспекция, но тя не струва пукната пара без самоанализ, което е вече нещо съвсем друго - логическа операция. А данните за тази логическа операция не се съдържат априори, сиреч по рождение, в ничия глава. С това се занимава Рамус на форума. Гледа упорито в себе си и пише ли пише. При което не се пръква никаква психология, а единствено изважда наяве, без да го знае, своите кирливи ризи, собствените страсти. 

И кой ви поиска пари? Прави ви се критика, когато се изказвате върху концепции, които очевидно не познавате. Както е в случая с интроспекцията.

Link to post
Share on other sites
  • Потребител
Преди 2 часа, Втори след княза said:

Но интроспекцията- самонаблюдението е било и е важен научен метод в психологията.

Да, у Вунд.

Днес има тестове за самооценка, но те са само част от наличния инструментариум и никога не се ползват сами по себе си.

Link to post
Share on other sites
  • Потребител
Преди 8 минути, dora said:

Да, у Вунд.

Днес има тестове за самооценка, но те са само част от наличния инструментариум и никога не се ползват сами по себе си.

E, и Айзенк, и MMPI все имат въпроси за самонаблюдение. Самооценка се ползва по- тясно.

Link to post
Share on other sites
  • Потребител

Аз също смятам че интроспекцията е само помощен инструмент. Но аргументите за това, през моите очи са съвсем други, и то в съвсем друг, практичен план, а не с тия принципни изводи, които по-горе се цитираха.

Най-общо - психодисциплините са социална форма на познание, конвенционално обединено като "наука". За да са налични социални ползи, за да се учат, за да са част от социалните отношения, социални наслагвания, социално да се отработват... те имат за цел по-общо изведеното социално средностатистическо ниво на психеса в човека. 

Това няма как да кореспондира с крайно редките човешки индивиди, които проявяват специфични качества и дадености, и развиват посоки в познанието, далеч надхвърлящо общото средностатистическо ниво. такива индивиди генерират познание, което няма никакво отношение към общата социална маса на останалите.

Аналогията, в съвсем прост пример - съществуват крайно редки болестни състояния, които са изведени, открити, имат си имена... но за които не се развиват терапии и има твърде редки насоки в изследванията им - именно защото нямат достатъчно социални ползи в по-широките социални маси... а не че не са болести, не съществуват, че са нелечими.

Трябва да се има предвид че е налице условна РАЗЛИКА - когато е налице переспектива от гледна точка на социума - отделния индивид в него няма никога силата и възможностите на цялата група. Отделният индивид в групата няма по-голямо значение от групата. Всеки опит той да си присвои такова значение среща отпора на цялата група. Това са колективни правила и са част от колективната динамика в отношенията и процесите.

Но това не е единствената възможна форма на битие, нито единствената възможна гледна точка и координатна система... И социалната форма на познание, не е единствената форма на познание...

Така, че - самата идея за 'интроспекцията' не е идея на Вунд, нито той е някакъв неин основоположник. Нито Ницше, нито Юнг - са някакви силни оригиналисти. Те просто внасят и пренасят на "западен език" някаква от безбройните вариации и компилации на източните форми на познание, в което ЕДИНИЦАТА човек, като ИНДИВИД носи основното значение и отговорност за битието си. (разбира се, при определени условия и условности).

Отработена форма на познание, реализирана на основите на вътрешни качества, основани на взаимодействието между субекта и средата му, както и на процесите в самия него - са крайно редки форми на проявени качества и възможности. Разбира се, те могат да се развиват, но чак когато са намерили начин да се проявят.

Това са крайно малко хора на планетата, статистически спрямо останалата маса хора, те са направо като "несъществуващи". Но тяхното значение за социума е много голямо - от гледна точка на социума. А от тяхна гледна точка - това, до което те достигат и развиват, в по-голямата си част въобще не кореспондира със социума и не стига до него...

И още нещо - дори и сред социалната наука, основни пробиви в нея правят личности със специфични качества, които не са никак от "средностатистическото ниво"... Но да не изместваме повече темата...

Редактирано от ramus
Link to post
Share on other sites
  • Потребител

Възникна любопитният въпрос Какво става, та темата измества своя център и от време на време не е идентична на себе си?

От досегашните разсъждения определих, че при телата промяната в процесите се осъществява от сила или енергия, а в поведението на човека от мотиви, които от своя страна от решения по натрупаните в паметта познания за света и за себе си. Ерго: промяната на темата е подбудена от изникнали сигнали от паметта. (я виж ти!) Не е недостиг на аргументи по темата, а напротив- има открити подобни на темата паметови отпечатъци, те привличат вниманието, създават огнище, което е с по- голяма сила отколкото наличната тема. Ако наличната тема е възбудила широко мозъчно поле, тя предизвиква по- силно внимание и сходните сигнали се игнорират. Появата на странична възбуда наистина не е коректна за задълбочено целенасочено изследване, но се случва. Дори когато един човек разсъждава по някакъв проблем, вниманието му прескача, излизат други спомени  и вниманието се превключва  върху тях, част от тях са сходни с темата и подпомагат обмислянето от друг ъгъл.
В заключение- люшкането по темата-(около, конкретно и извън) е нормален процес на работа.

Редактирано от Втори след княза
Link to post
Share on other sites
  • Потребител

Напълно съм в сходство с горното...

Асоциации - по памет. Асоциации - по взъприятия, при отражение, при изразяване... Прескачането е нещо естествено. Превръща се в техника и прийом, когато се постигнат форми на управление в нея. Управление - дори и когато е налице "изключване" от основното... но с нужното "завръщане" в него.

Има и налице техниката за осъзнаване - когато се отклониш, и последват "асоциативни скокове", да приложиш "огледално завръщане" - обратно по стъпките на скоковете...

И много друго...

Редактирано от ramus
Link to post
Share on other sites
  • Потребител
Преди 26 минути, ramus said:

ЕДИНИЦАТА човек, като ИНДИВИД носи основното значение и отговорност за битието си. 

Много съгласен. Ценно е.

Това  значи, че човек сам избира инструментите с които да контролира битието си. Може да се самонаблюдава, а може и да действа активно, та с проби и грешки да завърши "Своите университети". Може да отиде на курс по театрално изкуство, а може на народни танци, църква или психотерапия, ако смята, че това е инструментът, който ще му помогне. Погледнато по- широко- ако самоизследването и търсенето на адаптационни решения помагат на човека, науката (прим. психология) трябва да помага на човечеството. Докато индивидът подхожда лаишки, науката търси начини това да бъде безспорно установено. При това в науката могат да действат колективи, да се използва сложна техника, което я прави по- достоверна.

Обаче в края на краищата ИНДИВИДЪТ се съобразява с нещо свое и може просто да отиде на баячка. И представете си, помага му! А може да измисли наивен свой подход, който решава конкретните му проблеми, за които ТОЙ  е отговорен. Другите само предлагат варианти на решения на своите сергии.

Редактирано от Втори след княза
Link to post
Share on other sites
  • Потребител
Преди 14 минути, Втори след княза said:

Другите само предлагат варианти на решения на своите сергии.

ако са в сходство с неговата инвидидуална нагласа.

Ако са със социална нагласа - му казват че в социалния им договор, вече са социално приети версиите на "всички отговори" - да ползва и в никакъв случай да не си въобразява че той е нещо и че това, дето се мъчи е утопия, отклонение... Да вземе да прочете договорено приетото - като тях - и всичко ще му стане ясно.

Нали динамиката на темата досега, вече показа достатъчно...  :)

Редактирано от ramus
Link to post
Share on other sites
  • Потребители
Преди 46 минути, ramus said:

Напълно съм в сходство с горното...

 

Преди 29 минути, Втори след княза said:

Много съгласен. Ценно е.

Това  значи, че човек сам избира инструментите с които да контролира битието си.

Подобен разговор навремето завлече Негово Черно Величество в Москва. :)

Цитирай

— Човекът сам си го ръководи — сърдито побърза да отговори Бездомни на този, да си признаем, не твърде ясен въпрос.

— Извинете — меко възрази непознатият, — но за да ръководиш, е необходимо все пак да разполагаш с точен план за известен, що-годе продължителен срок от време. Затова позволете да ви запитам: как може човекът да ръководи нещо, щом не само е лишен от възможността да си предначертае план, та макар и за смехотворно кратък срок — да речем, за около хиляда години, но не може да бъде сигурен дори в собствения си утрешен ден (Булгаков. "Майстора и Маргарита")?

 

 

Link to post
Share on other sites
  • Потребител
1 hour ago, Втори след княза said:

В заключение- люшкането по темата-(около, конкретно и извън) е нормален процес на работа.

Премислих. Нормален процес, но нежелателен. Още даскалиците в началното знаят, че когато се поддържа продължително целенасочено внимание по конкретна тема се постига задълбоченост. 

Така че нашето "колективно съзнание" е доста палаво и невнимателно и затова получава ниски оценки. Слава богу не е ненормално. :) 

Link to post
Share on other sites
  • Потребител
Преди 2 часа, Втори след княза said:

целенасочено внимание по конкретна тема се постига задълбоченост. 

винаги с мярка... Това е за мен основен принцип. Разбира се - говоря само за себе си, а не обобщавам до абсолютизация.

Целенасоченото внимание - е чудесно когато е нужно да се задълбочава. Но то има един проблем - скъсява периметъра.

Кон-центрация - дори буквалното значение от семантиката на думичката е - ограждане и фиксиране към 'център". Когато е нужно да се задълбава в едно нещо... е чудесно, защото фиксирането изключва нежеланото, за да остане в полето на вниманието само онова, което е обекта на опознаването и осмислянето. Аналогията на концентрацията в логиката е - АНАЛИЗ.

Ако фиксацията стане "прекалена" се стига до блокажи и зацикляния. Дори и в ежедневният живот на обикновените хора, това става проблем и ако не се изключи фиксирането, може да се превърне в мания или обсесия. Целият вътрешен хоризонт се 'свива' до фиксираното и то сякаш запълва всичко "отвътре"... заради това дори в ежедневният живот - се препоръчва на всеки "зациклен' да се "отнесе" и да се научи да 'превключва' към "други центрове"... Това е умение, което се възпитава...

Да напомня и друго - фиксацията не е само по отношение на мисленето, а и в Е(моцио)-световете. Фиксацията е израз на естествени невронни контролни и защитни механизми, съпровождащи поддържането на био и психо-стазата. Те дори са и част от оцеляващи стратегии, защото например хищниците по време на лов, "фиксират жертвата" и целият свят, сетивност, възприятие, физиологични промени - всичко се затваря само "в един обект"... 

Така, че - МЯРКАТА - е основно мое напомняне.  Концентрирането е чудесен похват, особено овладян. Но това не е единственият похват - за други цели - за СИНТЕЗА, е нужен обратния процес.

Например в техниките за управление на съзнанието само първите стъпки и входни етапи е фиксирането чрез изключване - към един център. Така се и нарича - "центриране". Но после - след овладяването му, следват обратните стъпки - фиксиране и задържане на вниманието в ДВА обекта (а не в един). После - в три обекта... После - във все повече. Това е процес на овладяване на вниманието, но без изключване, а сред все по-големият поток на връзка с това около нас, и в самите нас...

При "разширяването" се дава възможност на осъзнаването да премине в режим "СИНТЕЗ". Но дори това не е краят на "пътешествието" в управлението на осъзнаването. Следващите етапи е - синтез на двата принципа - фиксация (центриране) и разширяване - едновременно... После, нататък - има и друго... И така - пътешествието няма край...

На всеки от тия етапи са налични спирачки, ограничители, бариери и стопери. Налични са версии на оправдания и обяснения - защо е важно да се спре, да не се продължава (ако въобще си почвал)... Всъщност - това е със всяко нещо, във всеки етап по пътя на развитието...

В този смисъл - каквото и да е - винаги е само "фрагмент", ако се фиксираш. Фрагментите са нещо чудесно, но те имат съвсем нов смисъл и значение сред "голямата картина"... Така че - и голямата картина, но и фрагментите - всичко има значение, защото всъщност те са едно и също нещо, през различни переспективи и "ъгли" на отражение...

Редактирано от ramus
Link to post
Share on other sites
  • Потребител
On 11.10.2018 г. at 14:32, caress… said:

Писането ми има един мотив и той е евентуалната полза за четящите. То на мен не ми носи никакви ползи, затова и не вися във форума денонощно. Но както участвам в темата ВИ, така мога и да спра да участвам. Желая ВИ плодотворно по-нататъшно развитие и неповторим блясък сред плеядите от философи и творци, както и безсмъртието на Боговете. Амин.

Необходимо уточнение.

1. иронията е натрапчиво видна, но аз ще си затворя очите, поласкан от пожеланието. Амин.

2. "ползата за четящите" е твърде относителна. Да погледнем статистиката: 5751 прегледа на 345 мнения, т.е. 16.7 прегледа на мнение. О тях вадим броя на участниците - 11 (Втори, Малоум 2, caress…, insighting, Incorrectus, Skubi, dora, ramus, Шпага, самотния вълк, bro) и получаваме, че 5- 6 прегледа има от неучастващи. (това е съвсем условно, защото може някой посетител да е отворил, да е погледнал и да е казал Пфу. Друг може да е прочел всички 12 страници, а пък може и някой от коментиращите да не отива на последна страница, а да изрежда няколко с което увеличава броя на преглежданията. Ето, аз докато извадя имената на участниците увеличих преглежданията до 5767) Така че, ако има извън участващите, редовно четящи, това са 5 лица. Толкова за публиката

3. значи имаме вътрешната мотивация да пишем. Мотивите са безброй, само ще спомена моите. За мен е удоволствие да намеря отговор на конкретна за мен неяснота. Хубаво би било да го имам наготово. Бих го възприел, така съм и правил за много неща. Когато обаче няма готов отговор ( а това се случва когато не е отговор на конкретния ми въпрос: прим питам дали при обрязаните се променя либидото и ми казват Чети Едикого си, примерно само, де). тогава се налага сам да измислям отговор. Документирам го за себе си, но отсъствието на критика и други мнения го прави херметично ли, сектантско ли, но във всички случаи непълно и некоректно мнение. Поради това, а и от суетност (малка) го пиша тук. (ако беше голяма, щях да издавам). 

3 1/2 Това за "неповторимия блясък" дотолкова ме разтопи, че мърдам с опашка. Благодаря ви. С удоволствие бих ходил някъде да ми ласкаят самолюбието, но кой би го вършил безплатно, освен по форумите. :) 

Link to post
Share on other sites
  • Потребител

Стрезов почука на вратата на библиотеката. Мотивите му изобщо не бяха книголюбиви. Попита за „Буратино” и попивателно  изгледа библиотекарката и на отиване, и на връщане. Когато поемаше книгата, прочете заглавието, макар, че текстът беше наобратно. Дори не се учуди, че го разпознава. „Панта рей. Всичко, всичко се променя На света има неща и промени, неща и промени. Как ли ще изглежда госпожата след години?” 
В читалнята сравни Пинокио с Буратино. Съдържанието беше променено, но нещо оставаше идентично. Героят Джепето бе придобил второстепенен и присмехулен вид, а в премеждията на дървената кукла бяха изрязани дидактично- досадните епизоди. „Война против буржоазния морал. Други времена, друг поглед”. Оставаше дългият нос, произходът от цепеница. „Културата е приемствена. Нещата трябва да се разпознават, несвързаните са необясними. Елементите са носители на трайното, в случая- дървена кукла. Другото може да бъде съвсем променено, но се свързва с началото". От справката по- късно Стрезов разбра, че никога не е повдиган въпрос за авторски права, а Буратино с дългия нос е оценяван като оригинално съчинение, издаван е в Италия, независимо от елементите на "Пинокио". "Да, и Умберто Еко като прави препратки в „Името на розата”, това да не е кражба. Културна преимственост."
 

Извън текста. Нещо, което много ме впечатли. Моля, отворете в Уики.бг и потърсете "Приемственост". Ще се учудите колко статии относно Източните религиозни школи я ползват!

Link to post
Share on other sites
  • Потребител

При изследванията за изучаване и възстановяване на процес в миналото, довел до някакво състояние в настоящето, при което няма следи, които да го определят точно, се търси подобие с настоящите процеси. Допускаме, че сегашните процеси, довели до този резултат, са осъществявани и тогава. От логическа гледна точка това не е доказателство, а само предположение. (сещате се нали- мокро е, но това не значи, че е валял дъжд)

Примерно, когато се намери сечиво от праисторически човек, съвременният археолог обосновано допуска, че кремъкът е изчукан с друг кремък. Взима два кремъка, повтаря процеса, сравнява последствията и казва. „Последствията са идентични, можем да допуснем, че това е начинът”. Това е опростяване, защото може би има и изследвания при някои примитивни племена, как обработват камъка, а и други паралелни доказателства. Подобни са и хипотезите за построяването на Пирамидите и преместването на идолите на Великденските острови. Сравняваме резултатът с подобен при съвременните процеси.

Link to post
Share on other sites
  • Потребител
1 hour ago, Втори след княза said:

Сравняваме резултатът с подобен при съвременните процеси.

Смятам че е неизбежно - въпреки своята относителност и условности.

И не е проблем - ако непрекъснато се имат предвид - и условностите и относителността. Все пак - всяко сравнение само по себе си е нищо. Но множество от кръстосани съпоставки, изведени през система от нарастващи по периметър и дълбочина на обработка, подават все повече валидация и расте тяхната стойност да са ПОЗНАНИЕ.

Редактирано от ramus
Link to post
Share on other sites

Напиши мнение

Може да публикувате сега и да се регистрирате по-късно. Ако вече имате акаунт, влезте от ТУК , за да публикувате.

Guest
Напиши ново мнение...

×   Pasted as rich text.   Paste as plain text instead

  Only 75 emoji are allowed.

×   Your link has been automatically embedded.   Display as a link instead

×   Your previous content has been restored.   Clear editor

×   You cannot paste images directly. Upload or insert images from URL.

Зареждане...

За нас

Вече 15 години "Форум Наука" е онлайн и поддържа научни, исторически и любопитни дискусии с учени, експерти, любители, учители и ученици.

 

За контакти:

×
×
  • Create New...