Отиди на
Форум "Наука"
nik1

Гражданската война в САЩ (1861-1865) и Реконструцията

Recommended Posts

Темата е обширна, и затова ще започна с най-обща информация за Гражданската война в САЩ 

В процеса  темата ще се равива и допълва долкото може с интересни и информативни подтеми (постинги)  както и с по-задълбочени кометари и анализи.

Бих се радвал ако Киров се влючи в темата :)

По тази тема има една сериозна българска монография, която за съжаление не се намира  он-лайн за свободно четене (аз не съм я намерил качена някъде, ако в Бойна слава са я качили или са я намерили - това е друг въпрос), Това е книгата на проф А.Пантев и Виолина Павлова "Гражданската война в САЩ 1861-1865"

290682.jpg

 

Ще започна с най-обща информация

 

Американска гражданска война

от Уикипедия, свободната енциклопедия
 
 
Направо към навигацията Направо към търсенето
Американска гражданска война
American Civil War Montage 2.jpg
Горе вляво Розенкранц при Стоунс Ривър, Тенеси; горе вдясно: конфедеративни пленници при Гетисбърг; долу: битка при Форт Хиндман, Арканзас
Информация
Период 12 април 18619 април 1865
Място главно в южните Съединени щати
Резултат Победа за Съюза (САЩ); Реконструкция; премахване на робството
Страни в конфликта
 
Командири и лидери
Flag of the United States (1861-1863).svgЕйбрахам Линкълн
Flag of the United States (1861-1863).svgЮлисис Грант
  Flag of the Confederate States of America (1861–1863).svgДжеферсън Дейвис
Flag of the Confederate States of America (1861–1863).svgРобърт Лий
Сили
2 200 000   1 064 000
Жертви и загуби
110 000 убити,
360 000 общо загинали,
275 200 ранени
  93 000 убити,
258 000 общо загинали,
137 000+ ранени
Американска гражданска война в Общомедия

Американската гражданска война известна също като войната между Севера и Юга[1] (1861 – 1865) е война между добре развитите индустриални северни щати и селскостопанските южни щати на САЩ. Фермите и плантациите в южните щати са обработвани от чернокожи роби – евтина работна ръка, принудена да работи усилено. Ето защо те са много важни за стопанствата на южняците. Избраният за президент на САЩ Ейбрахам Линкълн се обявява срещу робството, което довежда до отцепването на 11 южни щата. На 12 април 1861 г. техните войски нападат Форт Съмтър, с което поставят началото на една жестока и кръвопролитна война.[2] През 1865 г. войските на Юга капитулират, измъчвани от липса както на оръжия и всякакви боеприпаси, така и на храна и облекло за изтощените войници.

Причини

В основата на конфликта, довел до гражданската война, стоят противоречията между южните щати, в които икономиката до голяма степен се основава на робския труд, и северните щати, в които общественото мнение е настроено срещу робството. През 50-те години в центъра на политическите спорове в страната е въпросът, дали да се разреши робството в новообразуваните територии, където до този момент статутът им не е правно регламентиран.[3][4] И двете страни са убедени, че спирането на разпространението на робството ще доведе до неговия постепенен упадък и отмиране.[5]

В своите позиции и двете страни в спора се позовават на либералните възгледи на Томас Джеферсън. Докато привържениците на робството се позовават на автономията на щатите,[6][7][8] неговите противници настояват, че принципът за равенство на всички хора има предимство пред нея.

В края на 50-те години кризата се задълбочава от нарастващите опасения на Юга от овладяване на федералното правителство от противопоставящите се на робството сили и недоволството на Севера от традиционното доминиране на Юга във федералната политика. Вътрешните несъгласия за етичната страна на робството, обхвата на демокрацията и стопанските преимущества на свободния труд и робските плантации, довеждат до разпадането на Партията на вигите и политическото движение Ноу Нотинг. На тяхно място се появяват Партията на свободната земя през 1848 година, Републиканската партия през 1854, Партията на конституционния съюз през 1860. През 1860 година и последната общонационална партия, Демократическата, се разцепва на две регионални части.

Още в средата на 50-те години конфликтите между привърженици и противници на робството довеждат до въоръжени сблъсъци, главно в Канзас. През 1857 година Върховният съд издава решение, според което робството е законно и в територии, като Канзас, в които мнозинството е против него. През 1859 година аболиционисти нападат федерален арсенал във Вирджиния в неуспешен опит да предизвикат масово робско въстание.[9] Също така, в северните щати пристига основната маса имигранти. В този регион са съсредоточени повечето предприятия от машиностроенето, металообработката, леката промишленост. Тук основната работна сила са многобройните емигранти от други страни, които работят във фабриките, заводите и другите предприятия. Работната ръка на север е достатъчно, демографската ситуация е стабилна и равнището на живот – достатъчно. Съвършено противоположна е ситуацията на юг. САЩ, в хода на Американо-мексиканската война, получава огромни територии на юг, където се намира голямо количество свободни земи. На тези земи се основават плантаторите, получили огромни земеделски участъци. Именно затова, за разлика от Севера, Югът става аграрен регион. Освен това, има и друг проблем: не достига работната ръка. В по-голямата си част, емигрантите отиват в северните щати, ето защо от Африка, започвайки още в началото на 18 век, започва превозването на чернокожи роби. Към началото на сецесията, 1/4 от бялото население на Юга са робовладелци.

Югът е „аграрен придатък“ на САЩ – развива такива култури, като тютюн, захарна тръстика, памук и ориз. Северът се нуждае от суровините на Юга, особено от памук, а Юга – от машините на Севера. Дълго време двата различни икономически региона съществуват в една страна, но противоречията помежду им постепенно се задълбочават.

Последното събитие, предизвикало отделянето на южните щати от федерацията е победата на републиканския кандидат Ейбрахам Линкълн, противник на разширяването на робството, на президентските избори през 1860 година.[10] Линкълн обещава, че няма да предприеме нищо срещу робството в Юга, но опасенията в южните щати не отслабват. Изгубили президентския пост и мнозинството си в Камарата на представителите, привържениците на робството стават все по-склонни да се отделят от Съединените американски щати.

Обособяване на враждуващите страни

300px-US_Secession_map_1861.svg.png
 
  Щати, отцепили се преди 15 април 1861  Щати, отцепили се след 15 април 1861  Щати от Съюза, позволяващи робството  Щати от Съюза, забранили робството

Конфедерацията

На 20 декември 1860 година, след победата на Линкълн на президентските избори, Южна Каролина става първият щат, който напуска Съединените щати. През следващите шест седмици, преди новият президент да встъпи в длъжност, Мисисипи (9 януари 1861), Флорида (10 януари), Алабама (11 януари), Джорджия (19 януари), Луизиана (26 януари) и Тексас (1 февруари) също се отделят от федерацията.

На 4 февруари 1861 година седемте щата създават общо правителство под името Конфедеративни американски щати.[11] То установява контрол над федералните укрепления и друга федерална собственост в рамките на отделилите се щати. Щатите приемат Конституция и избират за свой президент бившия сенатор от Мисисипи Джеферсън Дейвис, който, заедно с другите ръководители на Конфедерацията, заявява, че на тяхната територия робството ще съществува „вечно“. Столица на Конфедерация става алабамският град Монтгомъри, а след присъединяването на Вирджиния – Ричмънд. Южните щати заемат 40 % от цялата територия на САЩ с население 9,1 милиона души, в това число над 3,6 милиона афроамериканци.

На 7 октомври, в състава на Конфедерацията влиза Индианската територия, чието население не е лоялно нито към Конфедерацията (повечето индианци са изгонени от територии, на които са образувани робовладелческите щати), нито към правителството на САЩ. Някои индианци се обявяват против робството, но подкрепят Конфедерацията поради опасения, че Северът ще ограби още от териториите им.[12] Сенатът на конфедерацията се сформира от двама представители от всеки щат, и от един представител на всяка индианска република (в състава на Индианската територия има 5 републики по броя на индианските племена – чероки, чокто, крийки, чикасо и семиноли). Индианските представители в Сената нямат право на глас.

Частите на федералната армия, разположени в Тексас, които наброяват около една четвърт от цялата армия, преминават на страната на Конфедерацията. Президентът на Съединените щати Джеймс Бюканън, чийто мандат изтича на 4 март, не оказва особена съпротива на тези действия. Макар че смята отделянето за необосновано и нежелателно, той не смята, че федералното правителство има право да употреби сила при създалите се обстоятелства.[13]

След като Линкълн поема президентския пост и Конфедерацията започва военни действия, на 15 април 1861 година правителството на Съединените щати обявява обща мобилизация. Това действие става причина за отцепването на още няколко щата, които минават на страната на Конфедерацията – Вирджиния (17 април), Арканзас (6 май), Тенеси (7 май) и Северна Каролина (20 май).

Тъй като представителите на южните щати напускат Конгреса, републиканците получават голямо надмощие в него, което използват за одобряването на множество проекти, блокирани дотогава. Сред тях са въвеждането на протекционистични мита, създаването на колежи, финансирани с дарения на федерални земи, раздаването на пустеещи федерални земи, изграждането на железопътна и телеграфна връзка от река Мисури до Тихия океан, облагането с данък на доходите.

Гранични щати

Wiki letter w.svg  Този раздел е празен или е мъниче. Можете да помогнете на Уикипедия като го разширите.

Част от щатите и териториите между ядрата на двете враждебни сили нямат еднозначно отношение по основните спорни въпроси. Повечето от тях доброволно или принудително остават в състава на Съединените щати, но в същото време се стремят към запазване на робството.

300px-Union_vs_Confederation.png
 
Съюзът и Конфедерацията

В Мериленд правителството и обществеността симпатизират на Конфедерацията, но Линкълн арестува и затваря без присъда членовете на правителството, като въвежда в щата военно положение преди Конфедерацията да успее да се намеси. В Мисури свиканото Учредително събрание решава щатът да остане в Съединените щати, но се стига до сблъсъци между командваните от проконфедералния губернатор местни милиции и федералната армия, в резултат на които правителството е принудено да напусне щата, а властта е поета от Учредителното събрание.[14]

Кентъки се опитва известно време да запази неутралитет в конфликта, но след навлизането в щата на силите на Конфедерацията през 1861 година преминава на страната на Съюза. За кратко е образувано бунтовническо правителство, което напуска щата, заедно с конфедералните войски.[15] След отделянето на Вирджиния, юнионистки активисти отцепват северозападните части на щата, които по-късно образуват новия щат Западна Вирджиния в състава на съюза. Подобен опит е направен и в източните части на Тенеси, но са пресечени от правителството на Конфедерацията.[16]

На запад към Конфедерацията се присъединяват части от териториите Ню Мексико и Индианската територия (днес Оклахома), където на страната на Юга се бият индиански племена, притежаващи роби.

В състава на Съюза остават 23 щата, включително робовладелските Делауър, Кентъки, Мисури и Мериленд, които, не без борба, предпочитат да съхранят лоялността си към федералния Съюз. Населението на Съюза превишава 22 млн. души, на територията му е разположена практически цялата промишленост на страната, 70 % от железопътните линии, 81 % от банковите депозити и т.н.

Ход на бойните действия

Първи период на войната (април 1861 – април 1863 г.)

Сражения през 1861 г.

Бойните действия започват на 12 април 1861 г. със сражението за форт Съмтър в залива Чарлстън. След 34-часов обстрел, фортът е принуден да се предаде. В отговор на това, Линкълн обявява, че южните щати са в състояние на метеж, провъзгласява морска блокада на крайбрежието им, призовава в армията доброволци, а по-късно въвежда и военна повинност.

Отначало преимуществото е на страната на Юга. Още преди встъпването в длъжност на Линкълн, тук са складирани много оръжия и боеприпаси, организирано е превземането на федералните арсенали и складове. Тук са разположени най-боеспособните части, които се попълват със стотици офицери, напуснали федералната армия, в това число Томас Джаксън, Дж. Джонстън, Робърт Лий и др. Основната цел на северняците във войната е да запазят съхранението на Съюза и цялостта на страната, на южняците – признаването на независимостта и суверенитета на Конфедерацията. Стратегическите замисли на страните са сходни: настъпление към столицата на противника и разделянето на територията му.

Първото сериозно сражение се състои във Вирджиния, при железопътната станция Манасас на 21 юли 1861 г., когато лошо обучената войска на северняците, преминава ручея Бул Рън, и атакува южняците, но е принудена да започне отстъпление, преминало в бягство. Към есента, на източния театър на военните действия Съюзът разполага добре въоръжена армия, под ръководството на генерал Дж. Макклелън, който от 1 ноември е издигнат за главнокомандващ на всички армии. Макклелън се оказва бездарен военачалник, често избягващ активните действия. На 21 октомври, частите му са разбити край Болс Блъф, недалече от американската столица. Доста по-успешно е осъществяването на блокадата на морското крайбрежие на Конфедерацията. Едно от следствията ѝ е завладяването на 8 ноември 1861 г. на британския параход „Трент“, на борда на който се намират емисари на южняците – нещо, което поставя САЩ на ръба на война с Великобритания.

Сражения през 1862 г.

През 1862 г. най-големия си успех северняците постигат на западния театър на военните действия. В периода февруари-април, армията на генерал Юлисис Грант завзема редица фортове, изтласква южняците от Кентъки, а сред трудна победа при Шайло – и от Тенеси. Към лятото е превзет щата Мисури, и войските на Грант влизат в северните райони на Мисисипи и Алабама.

12 април 1862 г. влиза в историята на войната, благодарение на знаменития епизод с догонването на локомотива „Генерал“ от група доброволци-северняци, известен като Великото локомотивно преследване.

Голямо значение има завземането на 25 април 1862 г. (в хода на съвместна десантна операция на частите на генерал Б. Бътлър и корабите на капитан Д. Фарагът) на Нови Орлеан, важен търговски и стратегически център. На изток, Макклелън, наречен от Линкълн „бавен“, е сменен на поста главнокоманващ и, начело на една от армиите, е изпратен в настъпление към Ричмънд. Започва така наречената „Кампания на полуострова“. Ървин Макдауъл разчита да използва численото си превъзходство и тежката си артилерия, за да спечели войната с една кампания, без да нанася щети на мирните жители.

300px-Battle_of_Antietam_by_Thulstrup.jp
 
Битката при Антиетам, 17 септември 1862 г.

Във времето, когато Макдауъл планира настъпление към Ричмънд от изток, други части на армията на Съюза трябва да се придвижат към града от север. Числеността на тези части е около 60 хиляди души, но генерал Джаксън с отряд от 17 хиляди души, ги задържа в Кампанията в долината Шенандо, разбива ги в няколко сражения и не ги допуска до Ричмънд. В същото време, в началото на април, повече от 100 хиляди войници на федералната армия слизат на вирджинското крайбрежие, но вместо фронтален удар Макклелън предпочита постепенно придвижване, за да удари във фланг и в тил врага. Южняците бавно отстъпват, а Ричмънд се готви за евакуация. В битката при седемте бора генерал Джонстън е ранен и командването поема Робърт Лий. Тази битка е и първата в историята на военните конфликти, в която е изпробвана употребата на картечници. Поради несъвършенствата на конструкцията си, те не успяват да повлияят съществено на хода на сраженията. Но и в двете армии започват да се появяват картечници на различни конструктори. Те, все още, не приличат на модели с автоматична система на презареждане и относителна компактност, а по габарити и характеристики се приближават по-скоро към митральозата и модела „Гатлинг“.

300px-Battle_of_Fredericksburg%2C_Dec_13
 
Битката при Фредериксбърг, 13 декември 1862 г.

Генерал Лий успява да спре армията на северняците в поредица схватки (т.н. Седемдневни битки), а после напълно да я изтласка от полуострова.[17] Макклелън е сменен, като на неговото място е назначен генерал Джон Поуп. Новият командващ е победен във второто сражение при Бул Рън (29 – 30 август). Лий навлиза в Мериленд, с намерението да прекъсне комуникациите на федералната армия и да изолира Вашингтон. На 15 септември, войските на южняците, под командването на Томас Джаксън, завземат Харпърс-Фери, пленявайки 11-хилядния гарнизон и значително количество снаряжение. На 17 септември край Шарпсбърг, 40-хилядната армия на Лий е атакувана от 70-хилядната войска на Макклелън. В хода на това сражение (известно като битката при Антиетам) двете страни губят 4808 убити, а 18 578 са ранени. Сражението завършва без победител, но Лий предпочита да отстъпи. Нерешителността на Макклелън, отказал се от преследване на противника, спасява южняците от поражение. Макклелън е заменен от Амброуз Бърнсайд.

На 9 март 1862 г., край бреговете на Вирджиния, се води и първото в историята сражение между броненосни кораби.

Краят на годината завършва неудачно за северняците. Бърнсайд започва ново настъпление към Ричмънд, но на 13 декември е спрян от армията на генерал Лий в битката при Фредериксбърг. Превъзхождащите сили на федералната армия са напълно разбити, загубвайки два пъти повече убити и ранени от противника. Бърнсайд провежда още един неуспешен маньовър, известен като „Калният марш“, след който е отстранен от командването.

Прокламация за освобождение на робите

На 30 декември 1862 г., Линкълн подписва Прокламацията за освобождение на робите. За свободни се обявяват робите във враждебните на Съюза щати. Пътят за робството в „свободните земи“ на Запада е затворен с приетия през май 1862 г. Закон за земята (известен като Homestead act), предоставящ на всяко американско семейство възможността да получи поземлен участък до 160 акра.

В очите на Европа, прокламацията кардинално изменя характера и целта на войната: от този момент борбата се води не за единството на Съюза, а за отмяна на робството. До прокламацията някои европейски страни са недоволни от действията на Севера, най-вече поради блокадата на пристанищата на южните щати, която парализира търговията на Юга с Европа. Например в Англия, поради намаляването на потока от американски памук, е разорена текстилната промишленост и стотици хиляди души остават без работа. Англия и Франция се подготвят официално да признаят Конфедерацията за независима.

Благодарение на Прокламацията за освобождение на робите, Линкълн си спечелва симпатиите на европейските страни. Русия, която година преди това е освободила своите крепостни селяни, също заема доброжелателна позиция по отношение на Съюза. В отговор на това, северните щати поддържат Русия по време на полския въпрос.

Втори период на войната (май 1863 – април 1865 г.)

Сражения през 1863 г.

300px-Battle_of_Chancellorsville.png
 

През януари 1863 г. за командващ на федералната армия е назначен Джоузеф Хукър. Той възобновява настъплението към Ричмънд, но този път избира тактика на маневриране. В началото на май се състои битката при Чансълърсвил, в хода на която 130-хилядната армия на северняците претърпява поражение от 60-хилядната войска на генерал Лий. В това сражение, южняците първи успешно използват тактиката на атака в разпръснат строй. Загубите на страните са: на северняците 17 275, а на южняците – 12 821 души убити и ранени. В това сражение е смъртно ранен генерал Томас Джаксън, получил за твърдостта си в боя прозвището „Каменната стена“. Северняците отново отстъпват, а Лий, обхождайки Вашингтон от север, навлиза в Пенсилвания.

300px-Battle_of_Gettysburg%2C_by_Currier
 
Битката при Гетисбърг, 1 – 3 юли 1863 г.

При тази ситуация, огромно значение придобива изходът от тридневната битка при Гетисбърг в началото на юли. В тези кръвопролитни боеве, войските на Лий са спрени и се оттеглят във Вирджиния, отстъпвайки от територията на Съюза. В същия ден, на западния театър, армията на Грант, след дълга обсада и две неуспешни атаки, овладява крепостта Виксбърг (на 4 юли). На 8 юли войниците на генерал Н. Бенкс превземат Порт Хъдзън в Луизиана. По този начин е установен контрол над долината на река Мисисипи, а Конфедерацията – разделена на две части.

Въпреки двете тежки поражения, южняците все още не са разгромени. През септември армията на генерал Бракстън Браг разбива Охайската армия на адмирал Розенкранц в сражението при Чикамауга и обкръжава остатъците ѝ в град Чатануга. Все пак, генерал Юлисис Грант успява да деблокира града, а после и да разбие армията на Браг в битката при Чатануга. В боевете за Чатануга, северняците за първи път в историята използват бодлива тел.

Сражения през 1864 г.

В хода на войната настъпва стратегически прелом. Планът за кампанията от 1864 г. е разработен от Юлисис Грант, оглавил въоръжените сили на Съюза. Основният удар нанася 100-хилядната армия на генерал Уилям Шърман, който през май нахлува в Джорджия. Нанасяйки големи загуби и унищожавайки всичко на пътя си, армията се придвижва напред и на 2 септември влиза в Атланта. Самият Грант оглавява армия, настъпваща против съединенията на Лий на източния театър.

200px-Grant_crop_of_Cold_Harbor_photo.pn
 
Генерал Грант през 1864 г., (Битката при Колд Харбър)

На 4 май 1864 г., 118-хилядната армия на Грант навлиза в горите в местността, където е посрещната от 60-хилядна войска на южняците – започва кръвопролитната Битка в горския пущинак. Грант губи в сражението 18 хиляди души, а южняците – 8 хиляди, но Грант продължава настъплението си и прави опит да овладее Спотсилвания, за да отреже Северовирджинската армия от Ричмънд.

От 8 до 19 май се провежда битката при Спотсилвания, в която Грант отново губи 18 хиляди души, но не успява да сломи отбраната на конфедератите. След две седмици последва битката при Колд Харбър, която протича в своего рода окопна война. Не успявайки да превземе укрепените позиции на южняците, Грант предприема обход и се отправя към Питърсбърг, и започва обсада, която продължава близо година.

Шърман, прегрупирайки частите си, на 15 ноември започва известния „Марш към морето“, който го отвежда в Савана, която е превзета на 22 декември 1864 г. Военните успехи оказват влияние върху изхода на президентските избори през същата година. Линкълн, застъпващ се за сключване на мир, при условията да се възстанови Съюза и да се забрани робството, е преизбран за втори мандат.

Кампанията през 1865 г.

300px-Capture_of_Fort_Fisher.jpg
 
Втората битка при форт Фишър, януари 1865 г.

На 1 февруари, армията на Шърман излиза от Савана на север, за съединяване с основните сили на Грант. Придвижването през Южна Каролина, съпровождано с нанасянето ѝ на съществени загуби, завършва с превземането на Чарлстън на 18 февруари. След месец, армиите на Съюза се срещат в Северна Каролина. Към пролетта на 1865 г. Грант разполага с армия от 115 хиляди души. На Лий остават 54 хиляди, и след неуспешната за Юга битка при Файв Форкс (1 април), той решава да остави Питърсбърг, а на 2 април – да евакуира Ричмънд. Отстъпавщите с бой остатъци от армията на южняците, на 9 април 1865 г. се предават на Грант при Апоматокс. След арестуването на 10 май на Дж. Дейвис и членовете на правителствата му, Конфедерацията прекратява съществуването си. На 12 и 13 май се провежда битката при ранчото Палмито – последното сражение на гражданската война (спечелено от южняците).

Капитулацията на останалите части от армията на Конфедерацията продължава до края на юни. Последен от генералите на Юга, на 23 юни капитулира Стенд Уайти, със своите индиански подразделения.

Победата на Севера е помрачена от смъртта на президента Линкълн – на 14 април 1865 г. върху него е извършено покушение; Линкълн е смъртно ранен и, без да дойде в съзнание, умира в утрото на следващия ден.

Статистика на Гражданската война в САЩ

Воюващи страни Население (1861 г.) Мобилизирани Убити Ранени Загуби
От рани От болести Други причини
САЩ 22 339 968 2 803 300[18] 67 058 275 175 43 012 194 368 54 682[19]
Конфедерация 9 103 332 1 064 200 67 000 137 000 27 000 59 000 105 000
Общо 31 443 300 3 867 500 134 058 412 175 70 012 253 368 163 796

Последици

  • Гражданската война остава най-кръвопролитната война в историята на САЩ (на всички фронтове на Втората световна война, въпреки мащаба ѝ и разрушителността на оръжията през 20 век, загубите на американците са по-малки).[20]
  • Загубите на северняците са почти 360 хиляди души убити и умрели от рани и над 275 хиляди ранени. Конфедератите губят, съответно, 258 000 и около 137 000 души.
  • Само военните разходи на правителството на САЩ достигат 3 млрд. долара. Войната демонстрира новите възможности на военната техника и оказва влияние върху развитието на военното изкуство.
  • Забраната на робството е въведена с 13-та поправка на Конституцията на САЩ, встъпила в сила на 18 декември 1865 г. (робството във въстаналите щати е отменено още през 1863 г. с указ на президента).
  • В страната са създадени условия за ускореното развитие на промишлено и селскостопанско производство, усвояването на западните земи, засилване на вътрешния пазар. Властта в страната преминава в ръцете на буржоазията от североизточните щати. Войната не разрешава всички проблеми пред страната. Някои от тях намират решение в хода на реконструкцията на Юга, продължила до 1877 г. Други, в това число предоставянето на черното население на равни права с белите, остават неразрешени десетилетия наред.

 

Share this post


Link to post
Share on other sites

От гледна точка на психологията да се твърди като причина за Гражданската война в САЩ желанието на американците от Севера да премахнат робството е идеалистична фантасмагория! И то при положение,че самите роби не са показвали стремеж към свобода и (почти) не са участвали в Гражданската война! Причината както винаги и казано по-общо е волята за власт - Югът е искал повече власт на всеки отделен щат,Северът - повече власт на президента. Разногласието по въпроса "Как да се отнасяме с робите?" е използвано от Севера като чисто формален повод да започне война с Юга.

Русия подкрепя Севера преди всичко за да "натрие носа" на Англия и Франция,които малко преди това са я победили в Кримската война.

Share this post


Link to post
Share on other sites
Преди 5 минути, deaf said:

От гледна точка на психологията да се твърди като причина за Гражданската война в САЩ желанието на американците от Севера да премахнат робството е идеалистична фантасмагория! 

 

Е то  никой не твърди точно това

Трябва  се отчита че в Севера има силно анти-робовладелско "морално" движение - това  на американските квакери, пуритани и аболиционисти ..Моралът в основата си е християнски, този морал произлиза че от разбирането че "Бог е създал всички хора равни"

 

Цитирай

Причината както винаги и казано по-общо е волята за власт - Югът е искал повече власт на всеки отделен щат,Северът - повече власт на президента.

Причните за войната са икономически , а в основата е конфликта  са свободните (нови) терории - това са означните със сиво на картата.

 Юга приема собствено законодатество, според което в  новите територии ще се прилага робовладелстко законодателство, (т.е. разширяване и увеличаване на териториите на робовладелските щати),  За янките и буржоазията (или републиканците) от Севера това е неприемливо -те искат новите територии да се развивават  икономичсеки и политически по "северния" начин. ..Войната става неизбежна

 

Share this post


Link to post
Share on other sites

ПС

В началото на  войната, институтът  на робството не се поставя под въпрос от Севера.

До края на 1862 година  Северът използва този статут - в щатите, където войските на Севера печелят, робите биват конфискувани като имущество (военна конфискация), след което се освобождават.

С разрастването на военните действия и радикализирането на  войната (която в 1862 е неуспешна за Севера) очевидно се налага  да се действа радикално" . На 30 декември Линкълн подписва Прокламацията за освобождение на робите.  За свободни се обявяват робите във враждебните на Съюза щати.

Робите и робството са икономическата основа на Юга.

Разпространението на робството в „свободните земи“ на Запад е "банирано" с приетия през май 1862 г. Закон за земята (известен като Homestead act), предоставящ на всяко американско семейство възможността да получи поземлен участък до 160 акра .

"Получи" - плащат се само малки такси.

Share this post


Link to post
Share on other sites
Преди 4 часа, nik1 said:

Темата е обширна, и затова ще започна с най-обща информация за Гражданската война в САЩ 

В процеса  темата ще се равива и допълва долкото може с интересни и информативни подтеми (постинги)  както и с по-задълбочени кометари и анализи.

Бих се радвал ако Киров се влючи в темата :)

По тази тема има една сериозна българска монография, която за съжаление не се намира  он-лайн за свободно четене (аз не съм я намерил качена някъде, ако в Бойна слава са я качили или са я намерили - това е друг въпрос), Това е книгата на проф А.Пантев и Виолина Павлова "Гражданската война в САЩ 1861-1865"

290682.jpg

 

Ще започна с най-обща информация

 

Американска гражданска война

от Уикипедия, свободната енциклопедия
 
 
Направо към навигацията Направо към търсенето
Американска гражданска война
American Civil War Montage 2.jpg
Горе вляво Розенкранц при Стоунс Ривър, Тенеси; горе вдясно: конфедеративни пленници при Гетисбърг; долу: битка при Форт Хиндман, Арканзас
Информация
Период 12 април 18619 април 1865
Място главно в южните Съединени щати
Резултат Победа за Съюза (САЩ); Реконструкция; премахване на робството
Страни в конфликта
 
Командири и лидери
Flag of the United States (1861-1863).svgЕйбрахам Линкълн
Flag of the United States (1861-1863).svgЮлисис Грант
  Flag of the Confederate States of America (1861–1863).svgДжеферсън Дейвис
Flag of the Confederate States of America (1861–1863).svgРобърт Лий
Сили
2 200 000   1 064 000
Жертви и загуби
110 000 убити,
360 000 общо загинали,
275 200 ранени
  93 000 убити,
258 000 общо загинали,
137 000+ ранени
Американска гражданска война в Общомедия

Американската гражданска война известна също като войната между Севера и Юга[1] (1861 – 1865) е война между добре развитите индустриални северни щати и селскостопанските южни щати на САЩ. Фермите и плантациите в южните щати са обработвани от чернокожи роби – евтина работна ръка, принудена да работи усилено. Ето защо те са много важни за стопанствата на южняците. Избраният за президент на САЩ Ейбрахам Линкълн се обявява срещу робството, което довежда до отцепването на 11 южни щата. На 12 април 1861 г. техните войски нападат Форт Съмтър, с което поставят началото на една жестока и кръвопролитна война.[2] През 1865 г. войските на Юга капитулират, измъчвани от липса както на оръжия и всякакви боеприпаси, така и на храна и облекло за изтощените войници.

Причини

В основата на конфликта, довел до гражданската война, стоят противоречията между южните щати, в които икономиката до голяма степен се основава на робския труд, и северните щати, в които общественото мнение е настроено срещу робството. През 50-те години в центъра на политическите спорове в страната е въпросът, дали да се разреши робството в новообразуваните територии, където до този момент статутът им не е правно регламентиран.[3][4] И двете страни са убедени, че спирането на разпространението на робството ще доведе до неговия постепенен упадък и отмиране.[5]

В своите позиции и двете страни в спора се позовават на либералните възгледи на Томас Джеферсън. Докато привържениците на робството се позовават на автономията на щатите,[6][7][8] неговите противници настояват, че принципът за равенство на всички хора има предимство пред нея.

В края на 50-те години кризата се задълбочава от нарастващите опасения на Юга от овладяване на федералното правителство от противопоставящите се на робството сили и недоволството на Севера от традиционното доминиране на Юга във федералната политика. Вътрешните несъгласия за етичната страна на робството, обхвата на демокрацията и стопанските преимущества на свободния труд и робските плантации, довеждат до разпадането на Партията на вигите и политическото движение Ноу Нотинг. На тяхно място се появяват Партията на свободната земя през 1848 година, Републиканската партия през 1854, Партията на конституционния съюз през 1860. През 1860 година и последната общонационална партия, Демократическата, се разцепва на две регионални части.

Още в средата на 50-те години конфликтите между привърженици и противници на робството довеждат до въоръжени сблъсъци, главно в Канзас. През 1857 година Върховният съд издава решение, според което робството е законно и в територии, като Канзас, в които мнозинството е против него. През 1859 година аболиционисти нападат федерален арсенал във Вирджиния в неуспешен опит да предизвикат масово робско въстание.[9] Също така, в северните щати пристига основната маса имигранти. В този регион са съсредоточени повечето предприятия от машиностроенето, металообработката, леката промишленост. Тук основната работна сила са многобройните емигранти от други страни, които работят във фабриките, заводите и другите предприятия. Работната ръка на север е достатъчно, демографската ситуация е стабилна и равнището на живот – достатъчно. Съвършено противоположна е ситуацията на юг. САЩ, в хода на Американо-мексиканската война, получава огромни територии на юг, където се намира голямо количество свободни земи. На тези земи се основават плантаторите, получили огромни земеделски участъци. Именно затова, за разлика от Севера, Югът става аграрен регион. Освен това, има и друг проблем: не достига работната ръка. В по-голямата си част, емигрантите отиват в северните щати, ето защо от Африка, започвайки още в началото на 18 век, започва превозването на чернокожи роби. Към началото на сецесията, 1/4 от бялото население на Юга са робовладелци.

Югът е „аграрен придатък“ на САЩ – развива такива култури, като тютюн, захарна тръстика, памук и ориз. Северът се нуждае от суровините на Юга, особено от памук, а Юга – от машините на Севера. Дълго време двата различни икономически региона съществуват в една страна, но противоречията помежду им постепенно се задълбочават.

Последното събитие, предизвикало отделянето на южните щати от федерацията е победата на републиканския кандидат Ейбрахам Линкълн, противник на разширяването на робството, на президентските избори през 1860 година.[10] Линкълн обещава, че няма да предприеме нищо срещу робството в Юга, но опасенията в южните щати не отслабват. Изгубили президентския пост и мнозинството си в Камарата на представителите, привържениците на робството стават все по-склонни да се отделят от Съединените американски щати.

Обособяване на враждуващите страни

300px-US_Secession_map_1861.svg.png
 
  Щати, отцепили се преди 15 април 1861  Щати, отцепили се след 15 април 1861  Щати от Съюза, позволяващи робството  Щати от Съюза, забранили робството

Конфедерацията

На 20 декември 1860 година, след победата на Линкълн на президентските избори, Южна Каролина става първият щат, който напуска Съединените щати. През следващите шест седмици, преди новият президент да встъпи в длъжност, Мисисипи (9 януари 1861), Флорида (10 януари), Алабама (11 януари), Джорджия (19 януари), Луизиана (26 януари) и Тексас (1 февруари) също се отделят от федерацията.

На 4 февруари 1861 година седемте щата създават общо правителство под името Конфедеративни американски щати.[11] То установява контрол над федералните укрепления и друга федерална собственост в рамките на отделилите се щати. Щатите приемат Конституция и избират за свой президент бившия сенатор от Мисисипи Джеферсън Дейвис, който, заедно с другите ръководители на Конфедерацията, заявява, че на тяхната територия робството ще съществува „вечно“. Столица на Конфедерация става алабамският град Монтгомъри, а след присъединяването на Вирджиния – Ричмънд. Южните щати заемат 40 % от цялата територия на САЩ с население 9,1 милиона души, в това число над 3,6 милиона афроамериканци.

На 7 октомври, в състава на Конфедерацията влиза Индианската територия, чието население не е лоялно нито към Конфедерацията (повечето индианци са изгонени от територии, на които са образувани робовладелческите щати), нито към правителството на САЩ. Някои индианци се обявяват против робството, но подкрепят Конфедерацията поради опасения, че Северът ще ограби още от териториите им.[12] Сенатът на конфедерацията се сформира от двама представители от всеки щат, и от един представител на всяка индианска република (в състава на Индианската територия има 5 републики по броя на индианските племена – чероки, чокто, крийки, чикасо и семиноли). Индианските представители в Сената нямат право на глас.

Частите на федералната армия, разположени в Тексас, които наброяват около една четвърт от цялата армия, преминават на страната на Конфедерацията. Президентът на Съединените щати Джеймс Бюканън, чийто мандат изтича на 4 март, не оказва особена съпротива на тези действия. Макар че смята отделянето за необосновано и нежелателно, той не смята, че федералното правителство има право да употреби сила при създалите се обстоятелства.[13]

След като Линкълн поема президентския пост и Конфедерацията започва военни действия, на 15 април 1861 година правителството на Съединените щати обявява обща мобилизация. Това действие става причина за отцепването на още няколко щата, които минават на страната на Конфедерацията – Вирджиния (17 април), Арканзас (6 май), Тенеси (7 май) и Северна Каролина (20 май).

Тъй като представителите на южните щати напускат Конгреса, републиканците получават голямо надмощие в него, което използват за одобряването на множество проекти, блокирани дотогава. Сред тях са въвеждането на протекционистични мита, създаването на колежи, финансирани с дарения на федерални земи, раздаването на пустеещи федерални земи, изграждането на железопътна и телеграфна връзка от река Мисури до Тихия океан, облагането с данък на доходите.

Гранични щати

Wiki letter w.svg  Този раздел е празен или е мъниче. Можете да помогнете на Уикипедия като го разширите.

Част от щатите и териториите между ядрата на двете враждебни сили нямат еднозначно отношение по основните спорни въпроси. Повечето от тях доброволно или принудително остават в състава на Съединените щати, но в същото време се стремят към запазване на робството.

300px-Union_vs_Confederation.png
 
Съюзът и Конфедерацията

В Мериленд правителството и обществеността симпатизират на Конфедерацията, но Линкълн арестува и затваря без присъда членовете на правителството, като въвежда в щата военно положение преди Конфедерацията да успее да се намеси. В Мисури свиканото Учредително събрание решава щатът да остане в Съединените щати, но се стига до сблъсъци между командваните от проконфедералния губернатор местни милиции и федералната армия, в резултат на които правителството е принудено да напусне щата, а властта е поета от Учредителното събрание.[14]

Кентъки се опитва известно време да запази неутралитет в конфликта, но след навлизането в щата на силите на Конфедерацията през 1861 година преминава на страната на Съюза. За кратко е образувано бунтовническо правителство, което напуска щата, заедно с конфедералните войски.[15] След отделянето на Вирджиния, юнионистки активисти отцепват северозападните части на щата, които по-късно образуват новия щат Западна Вирджиния в състава на съюза. Подобен опит е направен и в източните части на Тенеси, но са пресечени от правителството на Конфедерацията.[16]

На запад към Конфедерацията се присъединяват части от териториите Ню Мексико и Индианската територия (днес Оклахома), където на страната на Юга се бият индиански племена, притежаващи роби.

В състава на Съюза остават 23 щата, включително робовладелските Делауър, Кентъки, Мисури и Мериленд, които, не без борба, предпочитат да съхранят лоялността си към федералния Съюз. Населението на Съюза превишава 22 млн. души, на територията му е разположена практически цялата промишленост на страната, 70 % от железопътните линии, 81 % от банковите депозити и т.н.

Ход на бойните действия

Първи период на войната (април 1861 – април 1863 г.)

Сражения през 1861 г.

Бойните действия започват на 12 април 1861 г. със сражението за форт Съмтър в залива Чарлстън. След 34-часов обстрел, фортът е принуден да се предаде. В отговор на това, Линкълн обявява, че южните щати са в състояние на метеж, провъзгласява морска блокада на крайбрежието им, призовава в армията доброволци, а по-късно въвежда и военна повинност.

Отначало преимуществото е на страната на Юга. Още преди встъпването в длъжност на Линкълн, тук са складирани много оръжия и боеприпаси, организирано е превземането на федералните арсенали и складове. Тук са разположени най-боеспособните части, които се попълват със стотици офицери, напуснали федералната армия, в това число Томас Джаксън, Дж. Джонстън, Робърт Лий и др. Основната цел на северняците във войната е да запазят съхранението на Съюза и цялостта на страната, на южняците – признаването на независимостта и суверенитета на Конфедерацията. Стратегическите замисли на страните са сходни: настъпление към столицата на противника и разделянето на територията му.

Първото сериозно сражение се състои във Вирджиния, при железопътната станция Манасас на 21 юли 1861 г., когато лошо обучената войска на северняците, преминава ручея Бул Рън, и атакува южняците, но е принудена да започне отстъпление, преминало в бягство. Към есента, на източния театър на военните действия Съюзът разполага добре въоръжена армия, под ръководството на генерал Дж. Макклелън, който от 1 ноември е издигнат за главнокомандващ на всички армии. Макклелън се оказва бездарен военачалник, често избягващ активните действия. На 21 октомври, частите му са разбити край Болс Блъф, недалече от американската столица. Доста по-успешно е осъществяването на блокадата на морското крайбрежие на Конфедерацията. Едно от следствията ѝ е завладяването на 8 ноември 1861 г. на британския параход „Трент“, на борда на който се намират емисари на южняците – нещо, което поставя САЩ на ръба на война с Великобритания.

Сражения през 1862 г.

През 1862 г. най-големия си успех северняците постигат на западния театър на военните действия. В периода февруари-април, армията на генерал Юлисис Грант завзема редица фортове, изтласква южняците от Кентъки, а сред трудна победа при Шайло – и от Тенеси. Към лятото е превзет щата Мисури, и войските на Грант влизат в северните райони на Мисисипи и Алабама.

12 април 1862 г. влиза в историята на войната, благодарение на знаменития епизод с догонването на локомотива „Генерал“ от група доброволци-северняци, известен като Великото локомотивно преследване.

Голямо значение има завземането на 25 април 1862 г. (в хода на съвместна десантна операция на частите на генерал Б. Бътлър и корабите на капитан Д. Фарагът) на Нови Орлеан, важен търговски и стратегически център. На изток, Макклелън, наречен от Линкълн „бавен“, е сменен на поста главнокоманващ и, начело на една от армиите, е изпратен в настъпление към Ричмънд. Започва така наречената „Кампания на полуострова“. Ървин Макдауъл разчита да използва численото си превъзходство и тежката си артилерия, за да спечели войната с една кампания, без да нанася щети на мирните жители.

300px-Battle_of_Antietam_by_Thulstrup.jp
 
Битката при Антиетам, 17 септември 1862 г.

Във времето, когато Макдауъл планира настъпление към Ричмънд от изток, други части на армията на Съюза трябва да се придвижат към града от север. Числеността на тези части е около 60 хиляди души, но генерал Джаксън с отряд от 17 хиляди души, ги задържа в Кампанията в долината Шенандо, разбива ги в няколко сражения и не ги допуска до Ричмънд. В същото време, в началото на април, повече от 100 хиляди войници на федералната армия слизат на вирджинското крайбрежие, но вместо фронтален удар Макклелън предпочита постепенно придвижване, за да удари във фланг и в тил врага. Южняците бавно отстъпват, а Ричмънд се готви за евакуация. В битката при седемте бора генерал Джонстън е ранен и командването поема Робърт Лий. Тази битка е и първата в историята на военните конфликти, в която е изпробвана употребата на картечници. Поради несъвършенствата на конструкцията си, те не успяват да повлияят съществено на хода на сраженията. Но и в двете армии започват да се появяват картечници на различни конструктори. Те, все още, не приличат на модели с автоматична система на презареждане и относителна компактност, а по габарити и характеристики се приближават по-скоро към митральозата и модела „Гатлинг“.

300px-Battle_of_Fredericksburg%2C_Dec_13
 
Битката при Фредериксбърг, 13 декември 1862 г.

Генерал Лий успява да спре армията на северняците в поредица схватки (т.н. Седемдневни битки), а после напълно да я изтласка от полуострова.[17] Макклелън е сменен, като на неговото място е назначен генерал Джон Поуп. Новият командващ е победен във второто сражение при Бул Рън (29 – 30 август). Лий навлиза в Мериленд, с намерението да прекъсне комуникациите на федералната армия и да изолира Вашингтон. На 15 септември, войските на южняците, под командването на Томас Джаксън, завземат Харпърс-Фери, пленявайки 11-хилядния гарнизон и значително количество снаряжение. На 17 септември край Шарпсбърг, 40-хилядната армия на Лий е атакувана от 70-хилядната войска на Макклелън. В хода на това сражение (известно като битката при Антиетам) двете страни губят 4808 убити, а 18 578 са ранени. Сражението завършва без победител, но Лий предпочита да отстъпи. Нерешителността на Макклелън, отказал се от преследване на противника, спасява южняците от поражение. Макклелън е заменен от Амброуз Бърнсайд.

На 9 март 1862 г., край бреговете на Вирджиния, се води и първото в историята сражение между броненосни кораби.

Краят на годината завършва неудачно за северняците. Бърнсайд започва ново настъпление към Ричмънд, но на 13 декември е спрян от армията на генерал Лий в битката при Фредериксбърг. Превъзхождащите сили на федералната армия са напълно разбити, загубвайки два пъти повече убити и ранени от противника. Бърнсайд провежда още един неуспешен маньовър, известен като „Калният марш“, след който е отстранен от командването.

Прокламация за освобождение на робите

На 30 декември 1862 г., Линкълн подписва Прокламацията за освобождение на робите. За свободни се обявяват робите във враждебните на Съюза щати. Пътят за робството в „свободните земи“ на Запада е затворен с приетия през май 1862 г. Закон за земята (известен като Homestead act), предоставящ на всяко американско семейство възможността да получи поземлен участък до 160 акра.

В очите на Европа, прокламацията кардинално изменя характера и целта на войната: от този момент борбата се води не за единството на Съюза, а за отмяна на робството. До прокламацията някои европейски страни са недоволни от действията на Севера, най-вече поради блокадата на пристанищата на южните щати, която парализира търговията на Юга с Европа. Например в Англия, поради намаляването на потока от американски памук, е разорена текстилната промишленост и стотици хиляди души остават без работа. Англия и Франция се подготвят официално да признаят Конфедерацията за независима.

Благодарение на Прокламацията за освобождение на робите, Линкълн си спечелва симпатиите на европейските страни. Русия, която година преди това е освободила своите крепостни селяни, също заема доброжелателна позиция по отношение на Съюза. В отговор на това, северните щати поддържат Русия по време на полския въпрос.

Втори период на войната (май 1863 – април 1865 г.)

Сражения през 1863 г.

300px-Battle_of_Chancellorsville.png
 

През януари 1863 г. за командващ на федералната армия е назначен Джоузеф Хукър. Той възобновява настъплението към Ричмънд, но този път избира тактика на маневриране. В началото на май се състои битката при Чансълърсвил, в хода на която 130-хилядната армия на северняците претърпява поражение от 60-хилядната войска на генерал Лий. В това сражение, южняците първи успешно използват тактиката на атака в разпръснат строй. Загубите на страните са: на северняците 17 275, а на южняците – 12 821 души убити и ранени. В това сражение е смъртно ранен генерал Томас Джаксън, получил за твърдостта си в боя прозвището „Каменната стена“. Северняците отново отстъпват, а Лий, обхождайки Вашингтон от север, навлиза в Пенсилвания.

300px-Battle_of_Gettysburg%2C_by_Currier
 
Битката при Гетисбърг, 1 – 3 юли 1863 г.

При тази ситуация, огромно значение придобива изходът от тридневната битка при Гетисбърг в началото на юли. В тези кръвопролитни боеве, войските на Лий са спрени и се оттеглят във Вирджиния, отстъпвайки от територията на Съюза. В същия ден, на западния театър, армията на Грант, след дълга обсада и две неуспешни атаки, овладява крепостта Виксбърг (на 4 юли). На 8 юли войниците на генерал Н. Бенкс превземат Порт Хъдзън в Луизиана. По този начин е установен контрол над долината на река Мисисипи, а Конфедерацията – разделена на две части.

Въпреки двете тежки поражения, южняците все още не са разгромени. През септември армията на генерал Бракстън Браг разбива Охайската армия на адмирал Розенкранц в сражението при Чикамауга и обкръжава остатъците ѝ в град Чатануга. Все пак, генерал Юлисис Грант успява да деблокира града, а после и да разбие армията на Браг в битката при Чатануга. В боевете за Чатануга, северняците за първи път в историята използват бодлива тел.

Сражения през 1864 г.

В хода на войната настъпва стратегически прелом. Планът за кампанията от 1864 г. е разработен от Юлисис Грант, оглавил въоръжените сили на Съюза. Основният удар нанася 100-хилядната армия на генерал Уилям Шърман, който през май нахлува в Джорджия. Нанасяйки големи загуби и унищожавайки всичко на пътя си, армията се придвижва напред и на 2 септември влиза в Атланта. Самият Грант оглавява армия, настъпваща против съединенията на Лий на източния театър.

200px-Grant_crop_of_Cold_Harbor_photo.pn
 
Генерал Грант през 1864 г., (Битката при Колд Харбър)

На 4 май 1864 г., 118-хилядната армия на Грант навлиза в горите в местността, където е посрещната от 60-хилядна войска на южняците – започва кръвопролитната Битка в горския пущинак. Грант губи в сражението 18 хиляди души, а южняците – 8 хиляди, но Грант продължава настъплението си и прави опит да овладее Спотсилвания, за да отреже Северовирджинската армия от Ричмънд.

От 8 до 19 май се провежда битката при Спотсилвания, в която Грант отново губи 18 хиляди души, но не успява да сломи отбраната на конфедератите. След две седмици последва битката при Колд Харбър, която протича в своего рода окопна война. Не успявайки да превземе укрепените позиции на южняците, Грант предприема обход и се отправя към Питърсбърг, и започва обсада, която продължава близо година.

Шърман, прегрупирайки частите си, на 15 ноември започва известния „Марш към морето“, който го отвежда в Савана, която е превзета на 22 декември 1864 г. Военните успехи оказват влияние върху изхода на президентските избори през същата година. Линкълн, застъпващ се за сключване на мир, при условията да се възстанови Съюза и да се забрани робството, е преизбран за втори мандат.

Кампанията през 1865 г.

300px-Capture_of_Fort_Fisher.jpg
 
Втората битка при форт Фишър, януари 1865 г.

На 1 февруари, армията на Шърман излиза от Савана на север, за съединяване с основните сили на Грант. Придвижването през Южна Каролина, съпровождано с нанасянето ѝ на съществени загуби, завършва с превземането на Чарлстън на 18 февруари. След месец, армиите на Съюза се срещат в Северна Каролина. Към пролетта на 1865 г. Грант разполага с армия от 115 хиляди души. На Лий остават 54 хиляди, и след неуспешната за Юга битка при Файв Форкс (1 април), той решава да остави Питърсбърг, а на 2 април – да евакуира Ричмънд. Отстъпавщите с бой остатъци от армията на южняците, на 9 април 1865 г. се предават на Грант при Апоматокс. След арестуването на 10 май на Дж. Дейвис и членовете на правителствата му, Конфедерацията прекратява съществуването си. На 12 и 13 май се провежда битката при ранчото Палмито – последното сражение на гражданската война (спечелено от южняците).

Капитулацията на останалите части от армията на Конфедерацията продължава до края на юни. Последен от генералите на Юга, на 23 юни капитулира Стенд Уайти, със своите индиански подразделения.

Победата на Севера е помрачена от смъртта на президента Линкълн – на 14 април 1865 г. върху него е извършено покушение; Линкълн е смъртно ранен и, без да дойде в съзнание, умира в утрото на следващия ден.

Статистика на Гражданската война в САЩ

Воюващи страни Население (1861 г.) Мобилизирани Убити Ранени Загуби
От рани От болести Други причини
САЩ 22 339 968 2 803 300[18] 67 058 275 175 43 012 194 368 54 682[19]
Конфедерация 9 103 332 1 064 200 67 000 137 000 27 000 59 000 105 000
Общо 31 443 300 3 867 500 134 058 412 175 70 012 253 368 163 796

Последици

  • Гражданската война остава най-кръвопролитната война в историята на САЩ (на всички фронтове на Втората световна война, въпреки мащаба ѝ и разрушителността на оръжията през 20 век, загубите на американците са по-малки).[20]
  • Загубите на северняците са почти 360 хиляди души убити и умрели от рани и над 275 хиляди ранени. Конфедератите губят, съответно, 258 000 и около 137 000 души.
  • Само военните разходи на правителството на САЩ достигат 3 млрд. долара. Войната демонстрира новите възможности на военната техника и оказва влияние върху развитието на военното изкуство.
  • Забраната на робството е въведена с 13-та поправка на Конституцията на САЩ, встъпила в сила на 18 декември 1865 г. (робството във въстаналите щати е отменено още през 1863 г. с указ на президента).
  • В страната са създадени условия за ускореното развитие на промишлено и селскостопанско производство, усвояването на западните земи, засилване на вътрешния пазар. Властта в страната преминава в ръцете на буржоазията от североизточните щати. Войната не разрешава всички проблеми пред страната. Някои от тях намират решение в хода на реконструкцията на Юга, продължила до 1877 г. Други, в това число предоставянето на черното население на равни права с белите, остават неразрешени десетилетия наред.

 

За мен Гражданската война в САЩ е интересна от гледна точка на позициите на двете големи национални партии в САЩ - Демократическата и Републиканската. Известно е, че Линкълн е първият президент на Републиканската партия и именно в неговия мандат започва тази война между Конфедерацията /подкрепяна от мнозинството демократи, каква ирония от днешна гледна точка/ и Северните щати - САЩ. Още тогава се слагат много ясни разграничителни линии между двете големи партии в тяхната идеология и електорална база.

Причините, най-общо казано, според мен са в основата си икономически противоречия между промишления Север и плантаторския робовладелски Юг, където основното средство за производство е безплатния робски труд.

Има и морални причини за аболиционизма, но не те са двигателят на конфликта, по-скоро са негово емоционално гориво.

Малко преди да избухнат военните действия САЩ водят войни с Мексико, които разширяват почти двойно територията на американските щати и я разпростират в цяла Северна Америка и точно тези новоприсъединени щати дърпат спусъка на войната, нарушавайки дотогава съществуващото статукво с използването на робския труд с мълчаливо съгласие от аболиционисти и привърженици на робството.

Има още един важен фактор, който не се споменава често от историците на войната - през цялото време на тази война и двете страни са приели по силата на т.н. Доктрина Монро, че тя ще бъде чисто вътрешен американски спор и няма да се търси външна подкрепа или намеса от европейски съюзници, решава се континенталната съдба на Северна Америка от американците.

Share this post


Link to post
Share on other sites

Икономиката винаги е слуга на Политиката. Какво толкова пречи на Севера факта,че в Юга има робство?! Нима спорът за робството може да бъде повод да се стигне до най-кървавата и процентно с най-много жертви война в Историята! Нима Северът е бил толкова високоморален,че не можел да понесе робството в Юга и му обявил война?! Някак си не се връзва такава постановка. (Днес в някои щати има смъртно наказание,в други - няма,но въпреки това те живеят заедно в една държава.) Психологически е крайно неубедителна такава теза. Това е все едно по времето на Възродителният процес в България да избухне ужасяваща гражданска война в която българите да почнат да се избиват помежду си в спор дали на българските турци да се забрани да носят турските си имена или не!!!

И Северът,и Югът получават солидна помощ в пари и оръжие от европейски страни.

Share this post


Link to post
Share on other sites
Цитирай

Това е все едно по времето на Възродителният процес в България да избухне ужасяваща гражданска война в която българите да почнат да се избиват помежду си в спор дали на българските турци да се забрани да носят турските си имена или не!!!

Не е точно така, защото американската  нация не е етническа, а е гражданска (политическа)

 

В този смисъл патриотизмът трябва  да се разглежда от гледна точка на защита на начина живот, и ценностите.

Те са драстично различни за Севера и Юга

Ако някога   е имало  консенсус за робството, той с течението на времето ства все по-труден за поддържане..

 Северът (там където робството е забранено) се развива с бързи темпове - залага на бъзрото развитие , има свръх население за тогавашнотоо развитие  и голям приток от емигранти  - те се насочват към Севера, разбира се

Отцепването  на Южните щати, и спорът за устройствата на свободните територии,  които Югът иска да направи платнаторски и робовледелски  (има изследвания които дори показват че земите на  плантациите  са с изчерпана плодородност по това време ) предизвикват тази мащабна война..Тя от една страна е война за каузи и за защита начина на живот, от друга  - за запазване целостта на Съюза..

 

 

Редактирано от nik1

Share this post


Link to post
Share on other sites
Преди 1 час, deaf said:

Икономиката винаги е слуга на Политиката. Какво толкова пречи на Севера факта,че в Юга има робство?! Нима спорът за робството може да бъде повод да се стигне до най-кървавата и процентно с най-много жертви война в Историята! Нима Северът е бил толкова високоморален,че не можел да понесе робството в Юга и му обявил война?! Някак си не се връзва такава постановка. (Днес в някои щати има смъртно наказание,в други - няма,но въпреки това те живеят заедно в една държава.) Психологически е крайно неубедителна такава теза. Това е все едно по времето на Възродителният процес в България да избухне ужасяваща гражданска война в която българите да почнат да се избиват помежду си в спор дали на българските турци да се забрани да носят турските си имена или не!!!

И Северът,и Югът получават солидна помощ в пари и оръжие от европейски страни.

Според мен е обратното - политиката е винаги слуга на икономиката.

Какво пречи на севера в Юга да има робство - хиляди неща, на първо време се сещам, че плантациите в Юга произвеждат евтин памук, суровина, която продават в Европа /предимно Англия/, откъдето от този памук текстилната промишленост прави скъпи тъкани, за да ги продава на високи цени в САЩ. Това може и да устройва плантаторите, но вбесява новите барони на индустрията на Север - те искат да се конкурират с европейските фабрични стоки, а не да им осигуряват евтина суровина.

Второ, част от новите щати, Тексас например, се присъединяват към Юга - тогава как да опънеш железопътна мрежа от Източното до Западното Крайбрежие, по която да пренасяш фабричните си стоки от единия бряг до другия, как да правиш големите си пари от търговия и промишлен износ. Тогава железниците са били това, което днес са магистралите, представете си САЩ без магистрали.

Трето, тези 3.6 милиона негри са близо 20 процента от работната ръка, вместо да бичат като говеда памук из плантациите, могат да се влеят в работническата класа, да строят железници и фабрики, да правят пари. Противоречието е фундаментално и нерешимо с политически средства - това е буржоазната революция на Америка и тя е предстояла рано или късно при тези противоречия.

Разделението на Конфедерация и Северен съюз щеше да направи две отделни държави от две различни исторически епохи - феодално-робовладелска и капиталистическа, две нации. Войната между тях е била неизбежна и въпрос на време, започнала е през 1861, но е можело да се случи и по-късно, но важното е, че е непредотвратима по икономически, а не по политически причини.

Share this post


Link to post
Share on other sites

Хубава е темата ….хубава , но дали авторът й е склонен да се … разпори облицовката ?  И да навлезем на ...длубокото ? Надявам се ...да ?! 

Първо да се разгледа Конституцията на САЩ на база Декларацията на Независимостта , член по член  и след щателен анализ , могат ли да се приемат за основателни и потвърдени от нея причините и повода за обявяване на война над отцепилите се щати (държави) ?  Имат ли последните законово право на това ?  Или Не ? И би ли трябвало със сила (война) да бъдат принудени да се върнат в Съюза ? ( А не с преговори , убеждения , отстъпки  и гласувания ?)

Второ ….стане ли дума за американската гражданска война , не може да не изплува и ….Gone with the Wind  …. литературен и филмов шедьовър …..От  който поради близостта си времево (тоест отстоящ на по малко от 1/2 от наши дни) лъха на …..носталджи ! Носталгия за ...Юга , ............Югът и неговата ...Цивилизация !

Но...изводът е...( разбира се не от книга и филм) , че Сегрегацията при аристокрацията на Юга е ...непозната !  Тоест : дойки чернокожи кърмят ...господарски бебчета , готвачи и готвачки , масажисти , камериерки ... и ...любовници (нагонът... раса не признава) . Антагонизмът идва от страна на бялата …..измет (не аристократите на Юга) и също толкова презиращите ги от своя страна чернокожи роби.

Трето : Ню Йорк !  Или по точно агломерацията включваща Бронкс , Манхатън , Бруклин , Куинс  (без все още не включения Статън Айлънд) е ……..Троянския кон на Юга. !

Четвърто : Робърт Лий !  ……...От Американец (по възпитание и първоначална симпатия))  към Вирджинец (какъвто е) !  принадлежността му и верността към родна Вирджиния надделява !  А тя е за...излизане от Съюза ! Безспорно най-бележитият военен на САЩ по тез времена !

Редактирано от Евристей

Share this post


Link to post
Share on other sites

Колега,не се заяждам,но погледнато дълбоко психологически политиката командва икономиката. Примерите са безброй. Когато политическият елит на Великобритания реши да извади страната от ЕС,на икономическият елит не му оставаше нищо друго освен да се подчини. Сблъсъкът между САЩ и Китай е политически. Политическите различия между двата гиганта вече толкова много нараснаха,че прераснаха в икономическа война. Китай почна да "изнася революция",казано на езика на Студената война.

По първата точка - сигурен съм,че Северът и Юга са можели да разрешат много лесно икономическите си спорове,(евтиният памук за Англия),ако не са били политическите (и културни) разногласия.

Втората точка - погледнете Първа точка.

Трета точка - с нея показвате,че целта на Севера НЕ Е била освобождението на робите,а...печалбата,така както той я разбира според своите културни виждания. Нали и аз това казвам! "Буржоазна революция","феодално-робовладелски строй" са термини от които нищо не може да се разбере. Грубо обобщено съществуват два вида икономика - грабителска и произвеждаща. И те съществуват едновременно във всяка епоха. Капитализмът може както да произвежда,така и да заграбва. И то заедно в симбиоза.

Много ми харесва едно филмче по "Дискавъри" "Ловци на митове". Това което искам е да разбия мита,че целта на Гражданската война била премахването на робството.

Риторично - причините за Студената война,(между САЩ и СССР),икономически ли бяха или политически,(културни)?

Share this post


Link to post
Share on other sites

Е, и аз не искам да се заяждам, само си говорим във форума:ab:. Политическият елит във Великобритания е като всеки друг политически елит в капиталистическа икономика - той отваря въртящите се врати към институциите на демокрацията, задвижвани от парите, брутната принадена стойност по Маркс, печалбата на български, която произвежда икономиката. Политиците са говорещи глави, поне според мен. Специално във Великобритания, писал съм го в друга тема, партиите се финансират от частни дарения, съсредоточени в ръцете на лидера. Но така опростяваме темата до елементарност, а това не е "бръснача на Окам"...

Китай и САЩ стигнаха до икономическата си война, която водят политиците, защото БВП на Китай от такъв съпоставим с този на Турция през 1980 година се изравни с този на САЩ по покупателна способност през 2018 - апетитът на китайците се увеличи с нарастването на порцията им от световния БВП и американските политици осъзнаха, че това става опасно за тяхната страна и интересите на производителите на капитал в нея. Ако Китай си беше останал на нивото на регионална икономическа сила, нямаше да има и икономически войни между него и САЩ. Поне така ми се струва.

Относно робството в САЩ - не робството, а начинът на производство, което осигурява робството, това е премахнато и за това е била войната, според мен, разбира се.

Причините за Студената война бяха за геополитическо господство на две различни икономически системи, което замръзна в позиционна окопна война на мирно съвместно съществуване и икономическо противопоставяне до пълното рухване на едната система.

Share this post


Link to post
Share on other sites

Една  вметка:

С приближения бих могъл да кажа, че Демократическата партия в този период е елитарна, и представлява интересите главно на южняшката робовладелска класа,

Републиканската я виждам по-скоро "широка" (Grad Old Party) . Представлява интересите както на солиден кръг северни бизнесмени, така и интересите на различни групи от народа - аболиционисти, националисти, нативисти и други.  Последните преставляват средната класа и тези малоимотни ,  в чийто икономически интерес е да се заселят и живеят в новите територии..
 

Цитирай

 

Founded in the Northern states in 1854 by abolitionists, ex-Whigs, and ex-Free Soilers, the Republican Party quickly became the principal opposition to the dominant Democratic Party and the briefly popular Know Nothing Party. The party grew out of opposition to the Kansas–Nebraska Act, which repealed the Missouri Compromise and opened Kansas Territory and Nebraska Territory to slavery and future admission as slave states.[30][31] The Republicans called for economic and social modernization. They denounced the expansion of slavery as a great evil, but did not call for ending it in the Southern states. The first public meeting of the general anti-Nebraska movement, at which the name Republican was proposed, was held on March 20, 1854 in Ripon, Wisconsin.[32] The name was partly chosen to pay homage to Thomas Jefferson's Republican Party.[33] The first official party convention was held on July 6, 1854 in Jackson, Michigan.[34]

At the 1856 Republican National Convention, the party adopted a national platform emphasizing opposition to the expansion of slavery into U.S. territories.[35] While Republican candidate John C. Frémont lost the 1856 United States presidential election to James Buchanan, he did win 11 of the 16 northern states.[36]

The Republican Party first came to power in the elections of 1860 when it won control of both houses of Congress and its candidate, former congressman Abraham Lincoln, was elected President. In the election of 1864, it united with War Democrats to nominate Lincoln on the National Union Party ticket;[36] Lincoln won re-election.[37] Under Republican congressional leadership, the Thirteenth Amendment to the United States Constitution—which banned slavery in the United States—passed the Senate in 1864 and the House in 1865; it was ratified in December 1865.[38]

 

 

В този смисъл, според мен и двете партии представляват определени икономически интереси, а политиците са в ролята на "говорещи глави"

 

Редактирано от nik1

Share this post


Link to post
Share on other sites
Преди 2 часа, Б. Киров said:

Китай и САЩ стигнаха до икономическата си война ... и американските политици осъзнаха, че това става опасно за тяхната страна и интересите на производителите на капитал в нея ... Причините за Студената война бяха за геополитическо господство на две различни икономически системи, което замръзна в позиционна окопна война на мирно съвместно съществуване и икономическо противопоставяне до пълното рухване на едната система.

Дали и сега ситуацията няма да се развие аналогично? Остава само да се надяваме, щото обратното би означавало Трета Световна

Share this post


Link to post
Share on other sites

 

Преди 3 часа, Евристей said:

Второ ….стане ли дума за американската гражданска война , не може да не изплува и ….Gone with the Wind  …. литературен и филмов шедьовър …..

--------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------

“Nothing But Honor”

Scarlet O’Hara: “Take me away with you. There is nothing to keep us here.”


Ashley Wilkes: “Nothing but honor.”

Wilkes was refusing a tempting offer to leave his wife. His honor stood as the last remaining defense against indecency.

 

--------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------

 

 

"Няма нищо по-важно от честта и принципите" - това е  и моето мото, второто ми "аз"

За съжаление , в живота, в любовта, в бизнеса, и във войната не става точно така:

The culture that gave rise to the Civil War revered honor. Many great men and moments rose from this reverence. But it also allowed dangerous vices to thrive under a cloak of honor.

https://www.solliday.org/2014/10/28/“nothing-honor”/

Редактирано от nik1

Share this post


Link to post
Share on other sites
Преди 10 часа, boyko said:

Дали и сега ситуацията няма да се развие аналогично? Остава само да се надяваме, щото обратното би означавало Трета Световна

Има известни аналогии, но според мен, съществуват и много големи разлики. Най-съществената е в позицията на Китай, който не "изнася революция" и идеология, нито се опитва да играе ролята на военна свръхсила. Китай следва стратегията на икономическо разрастване отвътре навън, което не провокира и не заплашва с военен конфликт. Освен това на практика е приел системата на пазарната икономика и частната собственост, което предполага вписването му в такава система, а не нейното унищожаване. Конкуренцията със Запада не е идеологическа, според мен, а икономическа, финансова и търговска.

Share this post


Link to post
Share on other sites

И специално за дамите.

Търсих филма с български субтитри в ютуб, но го няма, но затова пък го има във Вибокс 7. Представям на вашето внимание "Отнесени от вихъра"- класически филм от 1939 по още по класическа книга.

Пожелавам на всички приятно гледане.

https://www.vbox7.com/play:3ec6afa8&p=playlist&id=2179234&order=date

Share this post


Link to post
Share on other sites

За да се разбере  в дълбочина войната, може да се изгледа  филма Glory, свързан историята на полковник Робърт Шоу ( Robert Gould Shaw) и 54 -ти масачузетски доброволчески

Казват че  Glory е най-добрият  филм на актьора Матю Бродeрик (Matthew Broderick),  Той участва в ролята на полковник Робърт Шоу ( Robert Gould Shaw), 25 годишен офицер, загинал във втората битка за Форт Вагнер, Чарлстън , Южна Каролина

 

 

220px-Robert_Gould_Shaw.jpg

Robert Gould Shaw

 

images?q=tbn:ANd9GcRSiDtX2w7FLZ-nnAHGp43

Matthew Broderick

 

 

 

ПС

Военните сцени са по-брутални от това което се показва по възстановките , които се правят на равни полета, и не се отчита ролята и силата на артилерията. 

 

Това е битката за Антиетам от филма Glory

 

 

 

Това е битката за Форт Вагнър от филма Glory, в която Матю Бродърик (в ролята на полковник Робърт Шоу) загива

 

 

 

Редактирано от nik1

Share this post


Link to post
Share on other sites

Въпреки че симпатизирам на Юга,за мен Ейбрахам Линкълн е един от най-успешните американски президенти и въобще държавен лидер в Историята. Умен,твърд,жесток и безскрупулен.

https://www.filmisub.com/filmi/91-lincoln-linkaln-2012.html

Share this post


Link to post
Share on other sites

Югът е представян романтично от днешна гледна точка - с образованите робовладелци, със смирените и работливи чернокожи, с културата на богатите (за масата бели бедни южняции по това време  , или както се наричат неполиткоректно "white trash", като че ли не се пише много )..

Приемаме че е така, с малки отклонения

Аз не си представям  как днес в Северна Америка  можеще да има slavery  Конфердерация или slavery States (Държави), малко ми е трудно. Робството щеще да бъде забранено в самите тях  /или в Конфедерацията/  - по различни причини, икономически на първо място.

Ако не в 19-ти, то в 20-ти век щеще да случи тази забрана в самите страни

/Както се случва в Южна Америка в по-рано/.

А страните или Конфедерацията щяха да изостанали от САЩ  и Канада икономически, технологично  и социално - щяха да бъдат нещо като "Бразилия"  в Северна Америка,.(и с много висок дял на черното население -възможно преобладаващ! защото в Бразилия има освен черни има и индианци, които в Северна Америка са изчистени, а не асимилирани както в Южна чрез християнството).. В която се говори на английски, а не португалски :)

 

Редактирано от nik1

Share this post


Link to post
Share on other sites
Преди 1 час, nik1 said:

Югът е представян романтично от днешна гледна точка - с образованите робовладелци, със смирените и работливи чернокожи, с културата на богатите (за масата бели бедни южняции по това време  , или както се наричат неполиткоректно "white trash", като че ли не се пише много )..

Приемаме че е така, с малки отклонения

Аз не си представям  как днес в Северна Америка  можеще да има slavery  Конфердерация или slavery States (Държави), малко ми е трудно. Робството щеще да бъде забранено в самите тях  /или в Конфедерацията/  - по различни причини, икономически на първо място.

Ако не в 19-ти, то в 20-ти век щеще да случи тази забрана в самите страни

/Както се случва в Южна Америка в по-рано/.

А страните или Конфедерацията щяха да изостанали от САЩ  и Канада икономически, технологично  и социално - щяха да бъдат нещо като "Бразилия"  в Северна Америка,.(и с много висок дял на черното население -възможно преобладаващ! защото в Бразилия има освен черни има и индианци, които в Северна Америка са изчистени, а не асимилирани както в Южна чрез християнството).. В която се говори на английски, а не португалски :)

 

Има го в Замунда с български субтитри.

 

Share this post


Link to post
Share on other sites

Интересен факт ! Въпреки че президент на САЩ законно, с болшинството гласове на представителелите на щатите става А Линкълн, той в 6 или 7 щата не спечелва нито 1 глас !!! Представете си федерална страна тогава са били някъде около 30 щата предполагам, и в 6 или 7 президента няма нито 1 глас ! 

Share this post


Link to post
Share on other sites
Преди 9 часа, Б. Киров said:

Има известни аналогии, но според мен, съществуват и много големи разлики. Най-съществената е в позицията на Китай, който не "изнася революция" и идеология, нито се опитва да играе ролята на военна свръхсила. Китай следва стратегията на икономическо разрастване отвътре навън, което не провокира и не заплашва с военен конфликт. Освен това на практика е приел системата на пазарната икономика и частната собственост, което предполага вписването му в такава система, а не нейното унищожаване. Конкуренцията със Запада не е идеологическа, според мен, а икономическа, финансова и търговска.

Забелязваш ли Киров , че САЩ до Първ Св Война почти тотално странят от световната политика ? Хайде ако в Латинска Америка и Азия ( Япония ) полека лека започват да се намесват, то в Европа където са 7 от 8 - те официални велики сили САЩ до П С В въобще странят от всякаква намеса ! 

Явно Китай разбира как се играе Голямата Игра ! По нисък от тревата , по тих от водата докато все още се развиваш... След това... когато вече си развит и първи както икономическа сила можеш да се изправиш в пълен ръст ! 

Редактирано от Du6ko

Share this post


Link to post
Share on other sites

Join the conversation

You can post now and register later. If you have an account, sign in now to post with your account.

Guest
Напиши ново мнение...

×   Pasted as rich text.   Paste as plain text instead

  Only 75 emoji are allowed.

×   Your link has been automatically embedded.   Display as a link instead

×   Your previous content has been restored.   Clear editor

×   You cannot paste images directly. Upload or insert images from URL.

Зареждане...

За нас

Всяка помощ за нас е ценна и се надяваме с общи усилия да успеем да поддържаме това място на научни дискусии живо. Форум "Наука" е сред малкото активни форуми в България, изключително полезно и нужно място за свободна обмяна на мисли и знания.

baner_event_marco

За контакти:

×
×
  • Create New...