Отиди на
Форум "Наука"

Въпрос относно скоростта на светлината


Recommended Posts

  • Потребител

😎

Преди 1 час, Шпага said:

Преди няколко дни прочетох за Фарадеевия кафез и тогава ме озадачи това от нашата уикипедия:

"Фарадеевият кафез може да защити само от електрични полета, магнитните все още могат да проникнат."

Как е възможно металните прегради хем да не пропускат електроните, хем магнитните полета да проникват в кафеза? Нали именно електроните са "носители" на тези полета? Струва ми се странно това разделяне на електричтните и магнитните полета, след като произходът им всъщност е един и същ.

 

"Външно статично електрическо поле предизвиква преразпределение на електрическите заряди в рамката на проводимия материал на клетката, така че да компенсира ефекта на полето във вътрешността на клетката и практически да го анулира. Това се използва, например, за защита на електронно оборудване от мълнии и електростатични заряди.

Фарадеевият кафез може да защити само от електрични полета, магнитните все още могат да проникнат. Но ако клетката блокира променливо електрическо поле, магнитно поле няма да се генерира."

...

Забележи: статично електрическо поле 😎

А когато има динамика на токове - бързо, със скор. на светлината вътре - потенциалните разлики на полетата се нулират. И магнитните също - се "обират" от зарядите в решетката -докато се нулират.

(пп в площадките на високоволтовите трансформатори - има силни полета и се влиза с екипировка за кратко време, въпреки че екипировката е принципно "фарадеев скафандър")

...

Link to comment
Share on other sites

  • Мнения 566
  • Създадено
  • Последно мнение

ПОТРЕБИТЕЛИ С НАЙ-МНОГО ОТГОВОРИ

ПОТРЕБИТЕЛИ С НАЙ-МНОГО ОТГОВОРИ

Posted Images

  • Потребител
Преди 41 минути, Станислав Янков said:

Защо да намалява количеството маса, като се залепиш?! Тогава си най-близо до нея - масата започва веднага от теб, перпендикулярно нагоре и ти пречи да се издигнеш до средата на тази отсечка на масата само отблъскването, точно както същото ти пречи да потънеш отгоре до средата. В този случай средата не е центъра, а кръг по средата на дебелината на сферата.

Ако си се залепил към вътрешната стена на кухата сфера, трябва да натискаш стената с някаква сила, нали. А сега си представи, че има радиален отвор там. Ти би трябвало, тогава да потънеш в него😳. Къде ще отидеш, къде ще се спреш, по средата на дебелината на стената ли, на повърхността ли ще излезеш? 

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
Преди 48 минути, Станислав Янков said:

Защо да намалява количеството маса, като се залепиш?! Тогава си най-близо до нея - масата започва веднага от теб, перпендикулярно нагоре и ти пречи да се издигнеш до средата на тази отсечка на масата само отблъскването, точно както същото ти пречи да потънеш отгоре до средата. В този случай средата не е центъра, а кръг по средата на дебелината на сферата.

Когато си в куха сфера, изчисленията показват че сумарно силите от всички участъци на сферата в точката във вътрешността в която си, се компенсират. АКо се вгледаш, когато си до едната стена, от към нея ти действа малко кооличество маса от близко разстояние, но в противна посока имаш цялата останала сфера макар и действаща от по-големи разстояния. И изчисленията показват, че при такива фигури, като сфера, елипсоид, цилиндър - хомоеоиди - вътре в кухината във всяка точка силите се компенсират. Това е характерно за полета, намаляващи с квадратът на разстоянието - това на Нютон и Кулон.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
Преди 42 минути, Ниkи said:

Ако си се залепил към вътрешната стена на кухата сфера, трябва да натискаш стената с някаква сила, нали. А сега си представи, че има радиален отвор там. Ти би трябвало, тогава да потънеш в него😳. Къде ще отидеш, къде ще се спреш, по средата на дебелината на стената ли, на повърхността ли ще излезеш? 

Всъщност, Скенер обясни къде бъркам и си разбрах грешката.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
Преди 9 часа, Шпага said:

Нали именно електроните са "носители" на тези полета? Струва ми се странно това разделяне на електричтните и магнитните полета, след като произходът им всъщност е един и същ.

Да уточним и в тази част.

Електронът е носител на заряд, а не на полето като физическа структура.

Зарядът е това което създава и реагира на полето. Но полето е самото пространство и вакума.

Не трябва да се бърка електрическо поле и електрон. Оказва се че електроните в проводник са много бавни. Движат се с някакви си сантиметри в секунда. А полето се разпространява с 3x10**8 m/s.

За да разпространиш полето на милиони км разстояние няма нужда да закарваш всичките електрони до там.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
Преди 10 часа, Малоум 2 said:

Външно статично електрическо поле предизвиква преразпределение на електрическите заряди в рамката на проводимия материал на клетката, така че да компенсира ефекта на полето във вътрешността на клетката и практически да го анулира.

А има ли вариант, електрическите заряди в рамката да не са достатъчни и да не успеят да компенсират външото поле? 

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
Преди 2 минути, Ниkи said:

А има ли вариант, електрическите заряди в рамката да не са достатъчни и да не успеят да компенсират външото поле? 

В такъв случай токовете стават много големи, това предизвиква нагряване в проводника и проводника ще се разтопи.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
Преди 1 час, tantin said:

В такъв случай токовете стават много големи, това предизвиква нагряване в проводника и проводника ще се разтопи.

И колкото и да е силно полето, искра напряко през вътрешността на кафеза няма да премине? 

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
Преди 5 минути, Ниkи said:

И колкото и да е силно полето, искра напряко през вътрешността на кафеза няма да премине? 

Нека все пак се застраховаме: ако кафеза е направен от много тънки метални нишки, а индуцираното магнитно поле генерира огромни токове . Стопят ли се нишките с кафеза е свършено.  Значи трябва да се предвиди минималното сечение на проводниците за направата на кафеза и да се види до какви полета могат да издържат.  За гръмоотводите знаете че се слагат проводници с дебело сечение. 

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
On 21.10.2021 г. at 9:55, scaner said:

Кухата сфера не е в свободно падане в примера. Аналогията е кухо земно кълбо например. Да, в нея не се екранира гравитацията от външни обекти, но смисълът на цялата задача се свежда до следното: вътре в такава сфера има ли поле, създадено от стените на тази сфера? И чрез какъв факт се изразява това "има"?

Добре, но какво ще е движението на тяло вътре в такава сфера? От една страна няма да е равномерно и праволинейно, но от друга няма да е и неинерциално/ускорително...🙄 Т.е. как наблюдател вътре в сферата би определил дали безтегловното, "реещо се" спрямо него тяло е инерциално или всъщност се движи с ускорение?

И друго:

Според наблюдател извън сферата, т.е. намиращ се под въздействието на гравитацията, какво ще е движението на тялото, което е вътре в сферата?

 

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
Преди 22 минути, Шпага said:

Добре, но какво ще е движението на тяло вътре в такава сфера?

Спрямо сферата (разбирай всеки наблюдател неподвижен спрямо сферата), тялото ще се движи инерциално или ще бъде в покой. Но това е в абстрактния случай, масивна куха сфера в нищото (хомогенно гравитационно поле) 

В реалния случай, всяко тяло е под въздействие на нехомогенно грави поле, съответно и кухата сфера. Кухата сфера не може да екранира това поле в кухината си. Съответно, това поле ще действа и на пробното тяло, намиращо се в кухината. 

Преди 51 минути, Шпага said:

От една страна няма да е равномерно и праволинейно, но от друга няма да е и неинерциално/ускорително...

В кратце: при абстрактния случай ще е равномерно и праволинейно; в реалния случай ще е неинерциално/ускорително, което ускорение (както каза и Гравити, по назад в темата) е теоретически възможно да бъде измерено

Едно уточнение: за да определим едно тяло дали е инерциално или се ускорява, вече не се "доверяваме 🙂" на страничен наблюдател а разчитаме на измервателни прибори на самото тяло... Еволюираме 🙂

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
Преди 8 часа, Шпага said:

Добре, но какво ще е движението на тяло вътре в такава сфера? От една страна няма да е равномерно и праволинейно, но от друга няма да е и неинерциално/ускорително...🙄 Т.е. как наблюдател вътре в сферата би определил дали безтегловното, "реещо се" спрямо него тяло е инерциално или всъщност се движи с ускорение?

Ще е равномерно и праволинейно, до толкова, че материята от стените няма да влияе на това движение. Но всяка допълнителна материя вън или вътре ще си работи по законите на физиката.

 

Преди 8 часа, Шпага said:

Според наблюдател извън сферата, т.е. намиращ се под въздействието на гравитацията, какво ще е движението на тялото, което е вътре в сферата?

Ами за кацнал на повърхността на сферата наблюдател, обект вътре в сферата ще се движи равномерно и праволинейно, или ще бъде в покой, без чужда помощ.

Точно от тази особеност възниква и въпросът - вътре в сферата аджеба има ли поле, и по какво то се проявява, ако "има"?

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
Преди 9 часа, Ниkи said:

Спрямо сферата (разбирай всеки наблюдател неподвижен спрямо сферата), тялото ще се движи инерциално или ще бъде в покой. Но това е в абстрактния случай, масивна куха сфера в нищото (хомогенно гравитационно поле) 

В реалния случай, всяко тяло е под въздействие на нехомогенно грави поле, съответно и кухата сфера. Кухата сфера не може да екранира това поле в кухината си. Съответно, това поле ще действа и на пробното тяло, намиращо се в кухината. 

В кратце: при абстрактния случай ще е равномерно и праволинейно; в реалния случай ще е неинерциално/ускорително, което ускорение (както каза и Гравити, по назад в темата) е теоретически възможно да бъде измерено

Едно уточнение: за да определим едно тяло дали е инерциално или се ускорява, вече не се "доверяваме 🙂" на страничен наблюдател а разчитаме на измервателни прибори на самото тяло... Еволюираме 🙂

Няма ли да е по-кратко да кажем, че в тази сфера всичко ще се държи така, сякаш си в Космоса? В безтегловност! И нека се опитаме да развием твоя подход с полетата малко повече и да видим, докъде можем да стигнем, без да нарушаваме безусловни закономерности на КМ, СТО и ОТО.

Чрез аналогията с привличането на фарадеев кафез от гигантски магнит и ние вътре в кафеза видяхме, че има безусловни разлики между гравитацията и електромагнетизма. При кафеза ще се залепим за противоположния на посоката на движението вътрешен край на кафеза, докато при гравитационното въздействие си оставае в безтегловност, все едно сме си в открития Космос. Това означава, че ако приемем версията геравитацията да е поле, тя не се осъществява чрез фотони, а чрез нещо различно, очевидно много по-фино от фотоните и поради това гравитацията е много по-слаба (по-слаба от електромагнетизма единица с 40 нули зад нея пъти), но по-същата причина и много по-всепроникваща от фотоните. Затова се предполага, че гравитационното поле, ако го има, се осъществява не чрез някаква форма на фотони, а чрез съвсем отделни и различни частици, наречени гравитони и нещата, които успяват да спрат фотоните (фарадеев кафез), не могат да спрат гравитоните.

Елементарните фермиони, например електроните, са представяни около атомното ядро не като частици, а като вълни и поради излъчването от тях на фотони като дискретни спектри, когато преминават през различните си състояния - представляват стоящи, не бягащи електронни вълни. (Въпросът тук е, дали става дума за електронни вълни около атомните ядра или за електронни полета, което е по-различно от вълни.) Накратко, можем да откроим три основни вида вълни - вълни на неопределеността, гравитационни вълни и електромагнитни вълни (видяхме и електронни и други подопбни вълни, но за това разглеждане те не ни интересуват). Въпросът е, има ли някави значителни разлики между вълните на неопределеността, гравитационните вълни и електромагнитните вълни, като изключим, че не са едно и също нещо и ако да - какви по-точно са тези разлики? Има ли аналози на електричното и на магнитното поле при гравитационните вълни (гравитационно и гравимагнитно поле), има ли някаква форма на бозон при вълните на неопределеността и ако няма - защо не (освен ако вълните на неопределеността всъщност не са полета на неопределеността) и няколко други подобни въпроса.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
Преди 15 минути, Станислав Янков said:

И нека се опитаме да развием твоя подход с полетата малко повече и да видим, докъде можем да стигнем, без да нарушаваме безусловни закономерности на КМ, СТО и ОТО.

Първо, ми кажи (питам сериозно), каква е връзката между ЕМВ (и в частност фотона) и привличането и отблъскването при електромагнетизма. Може ли да има електростатично поле без в него да има ЕМ вълни?

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

Когато не оборвам Айнщайн, най-обичам да си фантазирам за физиката на нещата. Важни думички
като фермиони, гравитони и особено бозони действат много стимулиращо на моите фантазии.

Въпросът, заради който не мога да спя, е какво става когато един фермион се сблъска в един бозон
.. и как това четириизмерно взаимодействие може да се визуализира в 3D. :ag:

fantasy-physics.jpg.b5ea6e438b21985e32ebc3a7f9bca98c.jpg

Редактирано от gmladenov
Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
Преди 32 минути, gmladenov said:

Въпросът, заради който не мога да спя, е какво става когато един фермион се сблъска в един бозон

Ако разбереш, хептем няма да заспиш...

Този с кучето ти ли си? 

Преди 34 минути, gmladenov said:

...и как това четириизмерно взаимодействие може да се визуализира в 3D. :ag:

Май вече си си сипал нещо, че гледам си подминал 3D🙂

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
Преди 1 час, Ниkи said:

Първо, ми кажи (питам сериозно), каква е връзката между ЕМВ (и в частност фотона) и привличането и отблъскването при електромагнетизма. Може ли да има електростатично поле без в него да има ЕМ вълни?

Според теориите, самите електромагнитни вълни не са свързани с електромагнитните взаимодействия между частиците. Електромагнитните вълни са продукт на определени движения на заредените частици. Движения, свързани с промяна на електрическото или магнитното поле, която промяна поражда разпространението в пространството със скоростта на светлината на взаимоподдържащи се електрично и магнитно поле. Счита се, че електромагнитното взаимодействие между заредените частици се осъществява посредством размяна на виртуални фотони. Има някакви разлики (най-вече енергийни) между виртуалните фотони и реалните фотони, които изграждат електромагнитните вълни. Обаче, както се знае, електромагнитното взаимодействие има и релативистко обяснение (онова чрез СТО)...

Редактирано от Станислав Янков
Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
Преди 1 час, Станислав Янков said:

Счита се, че електромагнитното взаимодействие между заредените частици се осъществява посредством размяна на виртуални фотони. Има някакви разлики (най-вече енергийни) между виртуалните фотони и реалните фотони, които изграждат електромагнитните вълни.

Има една основна връзка между енергия, импулс и маса на покой, която често цитираме:

E2 - p2c2 = m2c4

Реалните частици я удовлетворяват точно, виртуалните - само приблизително. Виртуалните частици които се пораждат при еднакви заряди имат излишък от импулс в сравнение с това уравнение, тези породени от различи заряди - недостиг на импулс. Затова в първият случай се появява сила на отблъскване, във вторият - сила на привличане, най-просто казано.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
Преди 4 минути, scaner said:

Има една основна връзка между енергия, импулс и маса на покой, която често цитираме:

E2 - p2c2 = m2c4

Реалните частици я удовлетворяват точно, виртуалните - само приблизително. Виртуалните частици които се пораждат при еднакви заряди имат излишък от импулс в сравнение с това уравнение, тези породени от различи заряди - недостиг на импулс. Затова в първият случай се появява сила на отблъскване, във вторият - сила на привличане, най-просто казано.

А известно ли ти е, дали според актуалната квантова механика е правилно, електрон около атомно ядро да се представя като стояща електронна вълна около ядрото и при взаимодействие със съответна електромагнитна вълна да се регистрира като часица на съответно място или със съответна скорост (импулс)? Или правилното е електрона да се представя като електронно поле около ядрото, с вълна на неопределеността (множество полета, за всяка елементарна частица, но само една вълна на неопределеността за всички) и когато това електронно поле и вълна на неопределеността се съчетаят със съответна електромагнитна вълна - да се регистрира като часица на съответно място или със съответна скорост (импулс)?

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
Преди 35 минути, Станислав Янков said:

А известно ли ти е, дали според актуалната квантова механика е правилно, електрон около атомно ядро да се представя като стояща електронна вълна около ядрото и при взаимодействие със съответна електромагнитна вълна да се регистрира като часица на съответно място или със съответна скорост (импулс)? Или правилното е електрона да се представя като електронно поле около ядрото, с вълна на неопределеността (множество полета, за всяка елементарна частица, но само една вълна на неопределеността за всички) и когато това електронно поле и вълна на неопределеността се съчетаят със съответна електромагнитна вълна - да се регистрира като часица на съответно място или със съответна скорост (импулс)?

Двете представяния са еквивалентни. Няма особена разлика. Ако електрона се движи със скорости близки до скоростта на светлината, то представи си колко обиколки на атома ще се случат в рамките на 2сек?

Това би било ако електрона е кръгъл, симетричен. Но електрона си има СПИН, не е симетричен. Има нещо като дипол, условно казано 2 точки свързани една с друга. И електрона си има собствен момент, СПИН.

Сега представи си го този дипол да обикаля на космическа скорост в пространство голямо колкото 1 милионна от върха на карфицата че и по-малко? 

Можеш ли да го откриеш? Невъзможно е. Но с вълнови те функции нещата са описуеми. 

Изглежда че собственото въртене или импулса при тази частица е скритата дименсия в която се вкарва и изкарва енергия. Съответно това допълнително 4 измерение промени координатите и енергията в 3Д пространството и така се създава привидно "случайна", вероятността картина. Но в действителност нищо случайно няма. Някаква част от енергията влиза в скритото непознато за нас 4Д , после се връща и се проектира в " приблизителни', вероятностни координати. 

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
Преди 56 минути, Станислав Янков said:

А известно ли ти е, дали според актуалната квантова механика е правилно, електрон около атомно ядро да се представя като стояща електронна вълна около ядрото и при взаимодействие със съответна електромагнитна вълна да се регистрира като часица на съответно място или със съответна скорост (импулс)? Или правилното е електрона да се представя като електронно поле около ядрото, с вълна на неопределеността (множество полета, за всяка елементарна частица, но само една вълна на неопределеността за всички) и когато това електронно поле и вълна на неопределеността се съчетаят със съответна електромагнитна вълна - да се регистрира като часица на съответно място или със съответна скорост (импулс)?

Според актуалната квантова механика електронът определено е състояние на електроното поле с един квант.  От там нататък всякакви вълни или матемтически обекти ("вълната на вероятността" например) са призвани да изкристализират някаква картинка на база известните ни класически понятия. Която няма как да стане, защото интуицията не работи на това ниво. Например идеята за електронна вълна ни свежда до модела на Бор, който не работи добре в общият случай.

Може би най-адекватна представа би била за частица, която едновременно се движи по всички възможни класически траектории, които и налагат ограниченията наложени от ядрото. Верно, това няма смисъл в реалната каузалност, с която сме свикнали в ежедневието, но това е най-близкото до което можем да стигнем... "Вълна на неопределеността" на мене например ми идва в повече от колкото горната идея, макар че е от същият порядък :)

Най-визуална представа (доколкото изобщо може да се говори за такава) според мен дава транзакционалната интерпретация на квантовата механика. Идеята там е, че частицата - в някакво особено време, не настоящото - опитва възможните пътища и минава по най-удачният между събитията. Местоположението на частицата се определя от интерференцията между вълна, идваща от източника, и вълна, идващата от детектора (от бъдещето, но в някакво "скрито" време). Тази теория има доста критики, но тя доста директно е свързана с горната идея на Файнман. Ето ти ТУК обяснения от един неин привърженик.

Изобщо, тук стигаме до интерпретациите на квантовата механика, и нито една от тях не е идеалната. За обща култура по повечето интерпретации може да погледнеш ТУК.

За да разбереш начина на мислене в идеята най-горе - частицата минава по всички възможни пътища едновременно, бих ти препоръчал една приятна книжка:

КЭД — странная теория света и вещества  от Файнман.

На много прост и достъпен език се обясняват базовите положения.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
Преди 9 часа, Станислав Янков said:

А известно ли ти е, дали според актуалната квантова механика е правилно, електрон около атомно ядро да се представя като стояща електронна вълна около ядрото и при взаимодействие със съответна електромагнитна вълна да се регистрира като часица на съответно място или със съответна скорост (импулс)? Или правилното е електрона да се представя като електронно поле около ядрото, с вълна на неопределеността (множество полета, за всяка елементарна частица, но само една вълна на неопределеността за всички) и когато това електронно поле и вълна на неопределеността се съчетаят със съответна електромагнитна вълна - да се регистрира като часица на съответно място или със съответна скорост (импулс)?

Странното е, че и двата варианта "работят" за възможно изясняване😝, но при други предположения:

(имам хипотеза с етер* - протонът и електронът се образуват непрестанно, на слоеве. Най-вътрешния слой - отговаря за гравитация (излъчване на гравитони), а най-външният слой - за електромагнитни взаимодействия (заряд). Протонът има и междинен слой. Характеристиката "заряд" и на двете частици се дължи на допълване с фотони на външният слой от външното поле. При всеки акт на образуване - се поглъща фотон - така - ЕМВълни са продукт от тази характеристика, при ускорителните движения на заряд, а "зареденост-поле", достига от частица до базкрайност.

Честотата на образуване на централната част на  протона е 2000 пъти по-голяма от тази на електрона. Затова, полето от протона "диктува" (по бързина) формирането на мястото на образуване на електрона - където се случи сфазиране на противоположните спиралности на излъчваното от протона и електрона, там се образува електрона - все едно обменят резултантен фотон за връзка. Така - протонът (тежка частица) действа на привличане на електрона - забележимо движение, щото електронът е лека частица. Но - образуването на електрона е "навън-навътре" към протона. Мезонният слой го "изтиква навън", полето на протона, го дърпа към центъра си. Но  и всеки път - мястото на образуване  на електрона е ново, в слой около протона и това поле може да взаимодейства само с поле от Един електрон. Така - няма излъчване на ЕМВълни от характеристиките заряд на двете частици. Няма и значителна периферна скорост на електрона около протона. Няма и "учудване" като как електронът преминава на по-външна орбитала -  в междинното си състояние все още "не е готов" като завършена частица, а при фотона за връзка се е погълнал и друг фотон от външно поле. При повече протони в ядрото - всеки протон си "организира" взаимодействие с "негов" електрон - затова - картинката с вероятности за "място" на електрона - си изменя формата в пространството около ядрото.)

...

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

Трябва ми време, за да прегледам по-внимателно нещата, които ми посочиха Скенер и тантин и следващото, което ще напиша е едно твърде предварително предположение. Електромагнитната вълна се състои от перпендикулярно пресичане на електрическо и магнитно поле. Гравитационната вълна би могла да е перпендикулярно пресичане на гравитационно и грави-магнитно поле. Частиците може да се състоят от перпендикулярно пресичане на полето на съответната частица (не вълна на частицата) и полето на неопределеността (не вълна на неопределеността), което да дава вълновите свойства на частиците (установени са вълнови ефекти не само на всички елементарни бозони и фермиони, но и на отделни атоми и дори на отделни молекули вещество). Проявите като частици да се случват при взаимодействие на вълни на различни частици - електронна и електримагнитна вълна при електрон, електромагнитна и електронна вълна при поглъщане и излъчване на фотон и т.н. Сега следва да видим, дали един такъв опит на представяне на нещата има някакви непреодолими дефекти...

Хипотезата на Малоум, както винаги, е интересна, но на този етап не съвпада с моите предположения. Ако въобще съществува някакъв вид неподвижост спрямо възприятията (скоростта на светлината, при която ходът на чесовниците спира) - тя не ми се струва да е това, което Малоум предполага. Освен това - вак-частиците плътно ли се допират една в друга, без никакви пролуки или има някакви пространствени отстояния между тях? Което и да е от двете положения при предния въпрос - ЗАЩО? Засега такава версия на нещата не ми пасва.

Редактирано от Станислав Янков
Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
Преди 3 часа, Станислав Янков said:

Ако въобще съществува някакъв вид неподвижост спрямо възприятията (скоростта на светлината, при която ходът на чесовниците спира) - тя не ми се струва да е това, което Малоум предполага.

Неподвижност съществува и тя се нарича статични вълни.  При този вид неподвижност за пример ще взема електрон:  електрона обикаля по затворена траектория, по един и същ път и в което и време да го погледнете той ще бъде разположен на една и съща повърхнина. Привидно тази повърхнина или фигура е статична, но в същото време електрона се движи с почти скоростта на светлината.
Ако обаче тази статична вълна се изразява не като повърхнина - а като фигура в 3Д  - то това е по-трудно да го обясним.   Описанията на вълновите характеристики са именно такова описание на статичност в някакво ограничено пространство - където вълната е статична във всеки момент на времето. 

Link to comment
Share on other sites

Напиши мнение

Може да публикувате сега и да се регистрирате по-късно. Ако вече имате акаунт, влезте от ТУК , за да публикувате.

Guest
Напиши ново мнение...

×   Pasted as rich text.   Paste as plain text instead

  Only 75 emoji are allowed.

×   Your link has been automatically embedded.   Display as a link instead

×   Your previous content has been restored.   Clear editor

×   You cannot paste images directly. Upload or insert images from URL.

Зареждане...

За нас

Вече 15 години "Форум Наука" е онлайн и поддържа научни, исторически и любопитни дискусии с учени, експерти, любители, учители и ученици.

 

За контакти:

×
×
  • Create New...