Отиди на
Форум "Наука"

Въпрос относно скоростта на светлината


Recommended Posts

  • Потребител
Преди 4 часа, Станислав Янков said:

Хипотезата на Малоум, както винаги, е интересна, но на този етап не съвпада с моите предположения. Ако въобще съществува някакъв вид неподвижост спрямо възприятията (скоростта на светлината, при която ходът на чесовниците спира) - тя не ми се струва да е това, което Малоум предполага.

Благодаря, но не е точно така с предположенията в  хипотезата - обяснявал съм го, но ти си нов тук и не си чел старите постинги. Неподвижни "по място" са частиците на етер* - те са сдвоени бримки - като две звена от метална верига - приблизително взаимно перпендикулярни . Ток в едната, създава поле във втората, която го пресича това поле и се индуцира ток, като полето на първата затихва. Следва поле от втората - създава ток в първата и затихва. Средно - напред-назад се пренася импулс - "тик-така" стояща вълна. Това, сдвоеното, е като "точка" от една цялостна пространствена мрежа, но с "пухкава обвивка" от полева форма - съдържат импулс. Допират се с полетата си - както и всички известни частици в някакъв общ конструкт от вещества. На този принцип - непрестанно образуване на тези частици (така се образуват и останалите частици от познатата ни материя). Честотата на образуване е огромна 10^(26) Hz и затова са недостижими за експеримент с материални средства. (затова е и хипотеза😎, подобно струнната хипотеза). "Ток" е употребено като начин на подреждане на това което ги съставя.

Пак от подреждане на частиците на етер* при сфазиране на полетата им - се пренася разлика от импулс - във вид на вълнова характеристика, като следват пулсациите на образуване. При достигане несфазиране - линията на подреждане прекъсва - пренася се обратната вълна - тока се получават неподвижни по място стоящи пакет-вълни - фотони на вакуума. Те са в основата на създаване на неподвижното ЕМПоле.

Ако пространствената линия на пренос  се "изкриви" дотолкова, че краят да се свърже с началната точка на смущението-пренос - се получава Затваряне на полето около център - собствен център - защото полето формира обратна вълна (огледално). И като цяло тоя конструкт (центърът му) вече се движи по-бавно,тъй като има  закъснение по време за образуването на конструкта. Това е вещева частица с "маса" - коефициент на съпротива, ако го местим принудително (с външни сили). Частиците се раждат със собствено движение - обяснява се въобще понятието за Движение ... на нещо. Не е нужен постулат. Времето е внедрено в тик-такането за непрестанно образуване. Няма Чуденка по тоя въпрос - няма и спиране на времето.

Също и за скоростта на светлината, не е нужен постулат, щото като конструкт е ясно - поради еднаквост на вакчастиците по тях преносът на импулс се пренася с възможно най-голяма скорост - няма "маса" като коефициент на съпротива. Ако засилиш "часовник" (вещеви обект) до С, то предварително се е разпаднал на различни полета (разплетена дамаджана) и Часовник няма. За часовник се ползват винаги тик-такания на полевата форма на материя.

При ток на подреждане в редичка - съседите в напречно направление също "се подреждат" и възвръщат пакет-фотона в статична вълна - за възстановяване на равновесното състояние, локално. Те правят ОБЕМ на токовата линия (по повърхнината на такава токова - се движат "мравките" в обясненията за "други" измерения😜) - самият пренос се движи по спираловидна траектория, а много на брой възбудени такива пакети (от частици със заряд), реално правят ЕМВълни.

...

Link to comment
Share on other sites

  • Мнения 566
  • Създадено
  • Последно мнение

ПОТРЕБИТЕЛИ С НАЙ-МНОГО ОТГОВОРИ

ПОТРЕБИТЕЛИ С НАЙ-МНОГО ОТГОВОРИ

Posted Images

  • Потребител
Преди 2 часа, tantin said:

Неподвижност съществува и тя се нарича статични вълни.  При този вид неподвижност за пример ще взема електрон:  електрона обикаля по затворена траектория, по един и същ път и в което и време да го погледнете той ще бъде разположен на една и съща повърхнина. Привидно тази повърхнина или фигура е статична, но в същото време електрона се движи с почти скоростта на светлината.
Ако обаче тази статична вълна се изразява не като повърхнина - а като фигура в 3Д  - то това е по-трудно да го обясним.   Описанията на вълновите характеристики са именно такова описание на статичност в някакво ограничено пространство - където вълната е статична във всеки момент на времето. 

За мен някаква условна форма на неподвижност би могло да има само около онези частици и вълни, които се движат със скоростта на светлината във вакуум и при които ходът на часовниците е спрял. Само при тях от някои гледни точки бих приел, че не те се движат спрямо всичко със скоростта на светлината във вакуум, а че те са по някакъв начин статични спрямо всичко останало и всичко останало, както и възприятието, се движи по някакви начини спрямо тях.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
Преди 22 часа, Станислав Янков said:

За мен някаква условна форма на неподвижност би могло да има само около онези частици и вълни, които се движат със скоростта на светлината във вакуум и при които ходът на часовниците е спрял.

Чудя се по какво ли би се различавала абсолютната неподвижност на една частица от това - тази частица да се движи с безкрайно голяма скорост.

Може би частицата - например електрон - е една единствена в цялата Вселена, но поради това, че се движи с безкрайна скорост, всъщност се намира навсякъде едновременно. Тоест, частицата наистина минава безспирно и едновременно по абсолютно всички възможни пътища...:D

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
Преди 1 час, Шпага said:

Чудя се по какво ли би се различавала абсолютната неподвижност на една частица от това - тази частица да се движи с безкрайно голяма скорост.

Може би частицата - например електрон - е една единствена в цялата Вселена, но поради това, че се движи с безкрайна скорост, всъщност се намира навсякъде едновременно. Тоест, частицата наистина минава безспирно и едновременно по абсолютно всички възможни пътища...:D

Абсолютната неподвижност, ако съществува, би могла да бъде само вид условно състояние, наподобяващо вълната на неопределеността. Подобна неподвижност по-скоро може да се асоциира с абсолютното, тотално нищо и с абсолютното начало, но на този етап всички тези разсъждения са главно философстване (на този етап няма физическа необходимост да дефинираме подобна неподвижност). Навежда на подозрения за такава неподвижност универсалността и пределността на скоростта на светлината и спирането на хода на часовниците при движение с тази скорост. Нещо като преминаването на камион покрай неподвижен участък от пътя, при което камиона вдига прахоляк. Камионът представлява движенията с подсветлинни скорости и прахолякът, който тези движения с подсветлинни скорости-камион вдигат, когато преминават покрай абсолютната неподвижност, тоталното нищо и същинското начало да са вълните, които се движат със скоростта на светлината. Засега не знам, дали подобен начин на разсъждение би могъл да свърши някаква полезна работа.

Ако частицата е една-единствена (ако не греша - имаше някаква подобна хипотеза на Дейвид Бом), как подобна единствена частица е и електрон, и позитрон, и мюон, и тауон, и три вида неутрина, и шест вида кварки, и античастиците на всички изброени? Квантовите сплитания са нещо малко по-различно.

Електронът и която и да била друга масивна частица и даже неутриното не може да се движи дори със скоростта на светлината, камо ли с безкрайна скорост. Обяснението с минаването по всички възможни пътища не е единственото възможно. Какво правим, когато имаме два отвора в затворена “стаичка”, разположени на 90 градуса един от друг? А при два отвора, разположени на 180 градуса (един отпред и един отзад)?

Електроните интерферират със самите себе си, дори когато са излъчвани поединично и това е свойство на вълните. Имаме преди двата отвора една вълна, тя преминава през двата отвора, разделя се на две вълни и те интерферират. Имаме вълна на неопределеността на един електрон преди двата отвора, тази вълна се разделя на две от двата отвора, интерферира със самата себе си и в крайна сметка отделните електрони съставят интерференчна картина с времето. И тази вълна може да се разпространява както с подсветлинни скорости, така и със светлинни скорости (единични фотони през два отвора правят същото, като единични електрони през два отвора). След като вълната на неопределеността на всички частици има очевидни характеристики на вълна, защо да не се състои от две полета, както всички други вълни - поле на съответната частица и поле на неопределеността? И различните полета на различните частици да дават квантите на тази вълна - 24-те елементарни частици и бозоните?

Редактирано от Станислав Янков
Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
Преди 10 минути, Станислав Янков said:

Абсолютната неподвижност, ако съществува, би могла да бъде само вид условно състояние...

Напротив. В пространство-времето абсолютно всичко е в абсолютна неподвижност. Без условности🙃

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
Преди 8 минути, Шпага said:

Напротив. В пространство-времето абсолютно всичко е в абсолютна неподвижност. Без условности🙃

Вероятно искаше да кажеш, че абсолютно всичко се движи по някакъв начин. 🧐

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
Преди 22 минути, Станислав Янков said:

Вероятно искаше да кажеш, че абсолютно всичко се движи по някакъв начин. 🧐

Не. Имам предвид прословутия "самун хляб", на който Брайън Грийн оприличава пространство-времето, като дава и примерите с различните срезове, съдържащи определени набори от събития - в зависимост от формата на съответната "филия" Е, сещаш се, нали?😎

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
Преди 4 минути, Шпага said:

Не. Имам предвид прословутия "самун хляб", на който Брайън Грийн оприличава пространство-времето, като дава и примерите с различните срезове, съдържащи определени набори от събития - в зависимост от формата на съответната "филия" Е, сещаш се, нали?😎

Това е само по ТО (СТО и ОТО) и дори тогава не значи, че нещата не се движат, а само, че им се прави моментна снимка. Поредицата срезове представя движението в четиримерното пространство-време. И след това, във връзка с КМ, същият Браян Грийн пише, че няма нищо изцяло определено и освен донякъде настоящето - не можем да дефинираме с точност нито миналото, нито бъдещето (прочетох го преди няколко дни и сега не мога да цитирам с точност в коя от книгите му беше и на коя страница).

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
Преди 14 часа, Станислав Янков said:

Това е само по ТО (СТО и ОТО) и дори тогава не значи, че нещата не се движат, а само, че им се прави моментна снимка. Поредицата срезове представя движението в четиримерното пространство-време.

Едно и също сме чели, но напълно противоположно сме го разбрали. Според ТО няма движение в четиримерното пространство-време - такава е моята представа🤔

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
Преди 35 минути, Шпага said:

Едно и също сме чели, но напълно противоположно сме го разбрали. Според ТО няма движение в четиримерното пространство-време - такава е моята представа🤔

Тогава поредицата отрязъци по самуна какво точно описва?! Дори ако приемем дадена околност за условно неподвижна (винаги има някакви движения в дълбочина и в неосезаемостта - електромагнитни вълни, въздух и т.н.) - пак има движение по оста на времето (спомни си и Минковски). А пък квантовата механика добавя дуализма, неопределеността и сплитанията. 

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
On 24.10.2021 г. at 9:11, Малоум 2 said:

Най-вътрешния слой - отговаря за гравитация (излъчване на гравитони), а най-външният слой - за електромагнитни взаимодействия (заряд).

Картинка за изясняване на понятието за "спин" на електрона.

(малката "зъбчатка" отговаря - за "маса" на електрона, голямата отговаря - за електромагнитни взаимодействия. При мен - голямата зъбчатка е вихър, обхващащ обема и на малката зъбчатка, който формира като позиционира "точково" - подобно колелото, чак когато се погълне фотон от околното ЕМПоле. В центъра - малкото колело е сферично симетричен вихър, самозатварящ се алтернативно около центъра - ту от едната, ту от другата страна на "условната точка")

...

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
Преди 1 час, Малоум 2 said:

Картинка за изясняване на понятието за "спин" на електрона.

(малката "зъбчатка" отговаря - за "маса" на електрона, голямата отговаря - за електромагнитни взаимодействия. При мен - голямата зъбчатка е вихър, обхващащ обема и на малката зъбчатка, който формира като позиционира "точково" - подобно колелото, чак когато се погълне фотон от околното ЕМПоле. В центъра - малкото колело е сферично симетричен вихър, самозатварящ се алтернативно около центъра - ту от едната, ту от другата страна на "условната точка")

...

Спинът на частиците в КМ не се описва като ротациа, въртене. Спинът не е просто въртене около собствена ос на частицата. Спинът има магнитен произход.

 

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
Преди 2 часа, Zone_UFO said:

Спинът на частиците в КМ не се описва като ротациа, въртене. Спинът не е просто въртене около собствена ос на частицата. Спинът има магнитен произход.

 

Така де, а какво по-точно е магнитния момент? Въртене на електрона, нали така ? Значи пак говорим за въртене. На видеото е добре обяснено как трябва да се случи това въртене за да имаме спин 1/2.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
Преди 23 минути, tantin said:

Така де, а какво по-точно е магнитния момент? Въртене на електрона, нали така ? Значи пак говорим за въртене. На видеото е добре обяснено как трябва да се случи това въртене за да имаме спин 1/2.

Реално магнитното поле се образува от движението на електростатично поле. Спинът на електрона не е обаче магнитно поле, нито магнитен момент, но се влиае от магнитно поле. Какво точно представлява спин, науката все още не знае. Засега се определя като една от степените на свобода на движението на частицата. В никакъв случай обаче не е някаква проста ротация с механичен характер. Интерпретацията на спина като ротационно движение, допуска над светлинни скорости на ротация, защото електрона се смята за безразмерен, точковидов,  от квантовомеханичното  му описание.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
Преди 2 часа, Zone_UFO said:

Спинът има магнитен произход.

 

Преди 4 минути, Zone_UFO said:

Спинът на електрона не е обаче магнитно поле, нито магнитен момент, но се влиае от магнитно поле.

Тука май се вкарваш в недомислие?

Спина на електрона се обяснява най- добре като магнитен момент, което пък е следствие от "вътрешно въртене". Аз бих го казал че е 4D вълна. 4D сфера в която участва времето. Плюс маса. 

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
Преди 3 часа, tantin said:

 

Тука май се вкарваш в недомислие?

Спина на електрона се обяснява най- добре като магнитен момент, което пък е следствие от "вътрешно въртене". Аз бих го казал че е 4D вълна. 4D сфера в която участва времето. Плюс маса. 

Не е недомислие, спинът е някакво състояние което зависи от магнитното поле, но не е магнитно поле.  не се знае дали всъщност е предизвикан от магнитно поле.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
Преди 40 минути, Zone_UFO said:

Не е недомислие, спинът е някакво състояние което зависи от магнитното поле, но не е магнитно поле.  не се знае дали всъщност е предизвикан от магнитно поле.

Ами точно в тази част се налага да го обмислите още по-добре.  Няма как да предизвикаш нещо от външни фактори.  Спина на електрона си е вътрешен и непроменяем фактор.  А това че взаимодейства с магнитни полета е взаимодействие, проява на спина.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
Преди 13 часа, tantin said:

Ами точно в тази част се налага да го обмислите още по-добре.  Няма как да предизвикаш нещо от външни фактори.  Спина на електрона си е вътрешен и непроменяем фактор.  А това че взаимодейства с магнитни полета е взаимодействие, проява на спина.

Има частици с нулев спин. Това означава ли че тези частици са лишени от такава характеристика като спина.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

По всичко изглежда, че многото пътища на Файнман са подход, който е свързан с холографския принцип. Множество малки и рехави изображения в две измерения са пронизани перпендикулярно от лъч светлина и това води до излъчването на по-плътна, но единична форма на същите по-малки изображения. По същия начин една дефинирана частица при замерване се формира от пускането на лъч светлина (фотон, да сме по-конкретни) през множество неопределени, по-фини изображения на електрон на по-фино (да речем - двуизмерно) ниво. Вълна на електрон се пресича от вълна на фотон. Това множество по-неопределени изображения на единия електрон в широка област представляват така наречената вълна на неопределеността и показват, че всъщност може да иде реч за множество градивни форми на въпросната вълна и от там - за наличие и на две полета, изграждащи вълната на вероятността.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
Преди 7 часа, Zone_UFO said:

Има частици с нулев спин. Това означава ли че тези частици са лишени от такава характеристика като спина.

Ами да - точно това означава.

Спина е вътрешна характеристика.

Поведението на частица със стин 1/2 е различно от поведението на частица със спин 1 , които пък са различни от частица с нулев СПИН.

 

Редактирано от tantin
Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
Преди 6 часа, Станислав Янков said:

По всичко изглежда, че многото пътища на Файнман са подход, който е свързан с холографския принцип. Множество малки и рехави изображения в две измерения са пронизани перпендикулярно от лъч светлина и това води до излъчването на по-плътна, но единична форма на същите по-малки изображения. По същия начин една дефинирана частица при замерване се формира от пускането на лъч светлина (фотон, да сме по-конкретни) през множество неопределени, по-фини изображения на електрон на по-фино (да речем - двуизмерно) ниво. Вълна на електрон се пресича от вълна на фотон. Това множество по-неопределени изображения на единия електрон в широка област представляват така наречената вълна на неопределеността и показват, че всъщност може да иде реч за множество градивни форми на въпросната вълна и от там - за наличие и на две полета, изграждащи вълната на вероятността.

Многото пътища - това е функция на полето. Това е подобие на електромагнитно поле през което трябва да премине частицата. Все едно е да изстреляте магнит който трябва да премине през поредица от магнитни полета.  Затваряйки процепите вие променяте функциите на тези полета. Не е частицата тази, която минава едновременно през многото пътища, а функцията на частицата,  вълната на частицата взаимодейства с полетата едновременно по всичките пътища.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
Преди 2 часа, tantin said:

Многото пътища - това е функция на полето. Това е подобие на електромагнитно поле през което трябва да премине частицата. Все едно е да изстреляте магнит който трябва да премине през поредица от магнитни полета.  Затваряйки процепите вие променяте функциите на тези полета. Не е частицата тази, която минава едновременно през многото пътища, а функцията на частицата,  вълната на частицата взаимодейства с полетата едновременно по всичките пътища.

Какво имаме? Имаме вълна на неопределеността, вълна на вероятността, вълна на Дьо Бройл (използваното днес опредление вълна на вероятността е било предложено за пръв път от Макс Борн). Как описва Браян Грийн тази вълна в книгите си "Елегантната Вселена" (стр. 145-159) и "Тъкънта на Космоса" (стр. 126-131)? Той пише, че тази вълна не била реална вълна, но ако сме разгледали поведението на електрони, фотони и всякакви други елементарни частици, дори при тяхното поединично излъчване, ни сме можели да регистрираме тяхното местонахождение с най-голяма вероятност при върховете и дъната на вълната на вероятността на съответната разглеждана частица и с най-малка вероятност в участъците с нулева амплитуда (точките на свързване на върховете с дъната и обратното). Въобще - уж не е реална вълна, но има абсолютно всички характеристики на вълна и води до резултати от вълна (интерференчното поведение дори на отделни електрони и фотони, излъчвани в посоката само на един от два отворени процепа, с интервал от няколко секунди между излъчванията на всяка отделна частица)!

Какво е холографския принцип? Имаш две измерения, двуизмерна плака, в която холографското изображение е нанесено неизброим брой пъти - едно изображение там е навсякъде и можеш да го "прожектираш" дори чрез малка частичка от плаката, макар че тогава ще е много по-мъгливо и неясно. На всичкото отгоре изображението върху плаката се образува чрез интерференчни ефекти от два лъча, две вълни и се проявява, като през плаката, през двете измерения се пусне (или пък се отрази), в третото измерение, лъч светлина - от вълна на вероятността на електрон (плаката с двете измерения) се отразява вълна на вероятността на фотон и се получава временна регистрация на местоположението на частица (ние се заблуждаваме, че частиците са нещо постоянно, защото за нашето възприятие подобни регистрации протичат много често и не сме в състояние да отчетем каквито и да било прекъсвания).

Наличието на вълна по всички правила, дори и била тя "нереална" вълна на вероятността, изисква две полета, две измерения, които да съставят такава вълна, дори и били те "нереални" и даже изисква множество фрагменти, както молекулите на водата при водните вълни, многото фотони при електромагнитните вълни и потенциалните много гравитони при гравитационните вълни, дори и били тези множество фрагменти, евентуално съставящи вълните на вероятността, "нереални", точно както и самите вълни на вероятността. Множеството "фини" интерференчни изображения на двумерната хологравска плака, които след перпендикулярно облъчване със светлина/вълна дават една, но добре изразена и конкретна картина много лесно могат да бъдат многото съставни елементи навсякъде в пространство-времето, които след краткотрайно облъчване с вълна на вероятността на фотон дават едно-единствено, триизмерно и много конкретно и определено местоположение на електрон, а без такова облъчване са множеството елементи на вълната на вероятността на електрона и дават интерференчната картина на електрона през два процепа. И понеже става дума за безброй изображения на едно нещо навсякъде - не може да се мине и без квантово-механичната неопределеност... Не може да няма и холографски момент, заедно с всичко друго, при квантово-механичните описания!

Noise-free quantitative phase imaging in Gabor holography with conditional generative adversarial network (osapublishing.org)

Редактирано от Станислав Янков
Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
Преди 15 минути, Станислав Янков said:

Какво имаме? Имаме вълна на неопределеността, вълна на вероятността, вълна на Дьо Бройл (използваното днес опредление вълна на вероятността е било предложено за пръв път от Макс Борн).

Ти смесваш множество понятия и тълкувания на едно място.

За холографията - нямаш директна функция с вълнови те процеси. Някаква аналогия може да се търси разбира се, но това си е пак вид "фотография", застинало огледало в което е запечатан образ на отражение.

Ако искаш да онагледиш вълновата функция: без математики не става.

Първо - гледай на частицата и вълновата и функция в собствена координатна система. 

Второ - частицата обикаля в някаква затворена траектория и описва линии и повърхности - със скорости сравними със светлината .

В такава ситуация никога не знаеш къде е частицата, понеже позицията се мени много по-бързо от възможностите на всякакви измерителни уреди да я измерят.

Трето: въпреки че не знаем точното положение на частицата, то ние имаме математически модел описващ положението на частицата. Това е вълновата функция.

Четвърто: ползваме математически оператори за да изчислим конкретни характеристики на частицата.

Значи вижда се и е ясно че по тая дефиниция - частицата е първична, а вълновата и функция е вторична, проявление на частицата.

Възможно е обаче и обратното: частицата е невидима (или поне ние не можем да я видим или да я регистрираме). Но ако регистрираме вълновата и функция - ние можем да предскажем параметрите и характеристиките на пораждащата такава вълнова функция частици.

Съответствието е едно към едно. Макро-частиците също създават сумарна вълнова функция.  За момента квантовата механика е достигнала до много по-голяма точност в измерване и предсказване на финните енергии и състояния.

Между другото вълновата функция може да придобива най причудливи форми.

Ще дам пример по-долу.

 

Link to comment
Share on other sites

Напиши мнение

Може да публикувате сега и да се регистрирате по-късно. Ако вече имате акаунт, влезте от ТУК , за да публикувате.

Guest
Напиши ново мнение...

×   Pasted as rich text.   Paste as plain text instead

  Only 75 emoji are allowed.

×   Your link has been automatically embedded.   Display as a link instead

×   Your previous content has been restored.   Clear editor

×   You cannot paste images directly. Upload or insert images from URL.

Зареждане...

За нас

Вече 15 години "Форум Наука" е онлайн и поддържа научни, исторически и любопитни дискусии с учени, експерти, любители, учители и ученици.

 

За контакти:

×
×
  • Create New...