Отиди на
Форум "Наука"

Въвеждане на допълнителни измерения във физиката и ползите от тях


Недоспал

Recommended Posts

  • Потребител

Фрагментирано време и пространство, нещо като статични кадри на кинофилм, когато се движат тези кадри, това е все едно, някои от тях да се скриват и показват. " Показването е време и пространство". Показването може да се дължи на квантови ефекти, резултат на наблюдението, иначе всичко е скрито в квантова нелокалност.

Link to comment
Share on other sites

  • Мнения 3,5k
  • Създадено
  • Последно мнение

ПОТРЕБИТЕЛИ С НАЙ-МНОГО ОТГОВОРИ

  • Потребител
On 7.08.2023 г. at 7:56, gmladenov said:

Физиците не смеят да признаят, че
времето е човешка измислица, защото това ще обезсмисли теориите на Айнщайн. Вместо това се отива в
другата посока и се теоретизира за многозимерно време.

Всичко е човешка измислица, и пространството, и времето, и материята. Реалността е съвкупност от всякакви фактори, и от тази каша човек отграничава някои, които имат характерни особености, и  им дава име. И от там време, пространство, материя, каквото си спомниш от уроците. Всичко е измислица.

Но това отграничение може да се прави и по други начини (неограничен брой), и светът да се описва с нови понятия с нови свойства. И ако това описание се окаже по-добро от това с което сме свикнали (по-точно), защо се пъчиш срещу него? Само защото ти лично не го разбираш? От закостенялостта в мисленето? Той и човекът за да свикне със сегашните понятия за пространство и време са му трябвали няколко хиляди години, а ти се репчиш че опитите с нови понятия не били верни, като че ли имаш представа кое е истината :)

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
Преди 1 час, Джереми said:

Как си представяш времето да възникне като измерение, като обратимост на всички процеси на микро и макро ниво, времето има стрела = PAST---->FUTURE дори всичко в природата да е хаотично, да няма подредба във времето, то времето пак ще отчита някакви процеси макар и хаотични. Ако всичко започва от някаква начална пространствена точка, значи времето също започва от там и преди това не е имало време а само пространство.

 

Преди 1 час, Джереми said:

Фрагментирано време и пространство, нещо като статични кадри на кинофилм, когато се движат тези кадри, това е все едно, някои от тях да се скриват и показват. " Показването е време и пространство". Показването може да се дължи на квантови ефекти, резултат на наблюдението, иначе всичко е скрито в квантова нелокалност.

Под събирателното понятие “време” всъщност се крият три различни неща (според мен) - индивидуалното усещане за време (вътрешния часовник на човешката психика), което е най-неточно и изцяло индивидуално, релативисткото време (СТО и това, което обсъждаме в момента във връзка с Пенроуз), което е разликата в темпа на протичане на големи съвкупности от процеси в зависимост от скоростите на движение между обектите и накрая е квантовото (или пък макроскопичното от друга гледна точка) време (смяната на “филмовите” кадри), което дава стрелата на времето и няма нищо общо с филм - филмовите кадри са само опит за подсказка, чрез асоциация с нещо познато. С “филмовите кадри” просто имам предвид, че тук, при квантовото (макроскопичното) време, става дума за процес извън релативистките ефекти и различните темпове на времето (различните ходове на часовниците) при различните скорости на движение на обектите един спрямо друг.

Редактирано от Станислав Янков
Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
Преди 8 часа, Станислав Янков said:

Иначе - естествено е да се търсят нови пътища напред, защото очевидно не е изяснено абсолютно всичко на този свят и да няма повече какво ново да се достига.

Точно тази логика явно следват и някои физици и затова са накъдрили какви ли не глупости.
Измислят се нови модели просто защото на някои му се търсят нови пътища. А тя природата
си е същата и не се мени.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
Преди 2 часа, gmladenov said:

Точно тази логика явно следват и някои физици и затова са накъдрили какви ли не глупости.
Измислят се нови модели просто защото на някои му се търсят нови пътища. А тя природата
си е същата и не се мени.

Тъй де. Природата не се мени. Усъвършенстват се методите на нашето познание. Няма друг начин :)

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
Преди 10 часа, Станислав Янков said:

 

Под събирателното понятие “време” всъщност се крият три различни неща (според мен) - индивидуалното усещане за време (вътрешния часовник на човешката психика), което е най-неточно и изцяло индивидуално, релативисткото време (СТО и това, което обсъждаме в момента във връзка с Пенроуз), което е разликата в темпа на протичане на големи съвкупности от процеси в зависимост от скоростите на движение между обектите и накрая е квантовото (или пък макроскопичното от друга гледна точка) време (смяната на “филмовите” кадри), което дава стрелата на времето и няма нищо общо с филм - филмовите кадри са само опит за подсказка, чрез асоциация с нещо познато. С “филмовите кадри” просто имам предвид, че тук, при квантовото (макроскопичното) време, става дума за процес извън релативистките ефекти и различните темпове на времето (различните ходове на часовниците) при различните скорости на движение на обектите един спрямо друг.

Времето може само привидно да е фрагментирано, така наблюдател ще може да познава, а иначе квантовата нелокалност е същината, сега се сещам за нещо в моите размишления. Представи си че всички събития не са поредица а суперпозиция от събития на вселената, и само чрез акта на наблюдението те стават поредица, иначе няма как да работи когнитивността, ако сега е сутрин 6 часа и слънцето е застанало еди къдеси в еди кояси координата на небесната сфера, това е събитие предшестващо събитието когато слънцето застане в точка от небесната сфера която ние наричаме обяд 12 часа, имаме поредица от събития със посока във времето от PAST----->FUTURE , но само привидно, защото житейската логика забранява едновременно слънцето да съществува в квантова суперпозиция на две отдалечени координати, но в КМ това е позволено, сълнцето не е квантов обект, но какво създава квантовото качество на частиците от които е изградено слънцето, защо съвкупност от квантови качества не е равна на качеството на един елемент. Ние наблюдаваме обекти от заобикалящата действителност, които са фрагментирани, но не можем да наблюдаваме пряко квантите с нашите сетива, за да установим дали и те  са фрагментирани, наблюдаваме ги косвено и установяваме че  са фрагментирани, само когато ги наблюдаваме. Ако не наблюдаваме движението на слънцето по небесната сфера, можем да твърдим че то е на много места едновременно със някаква вероятност.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
Преди 34 минути, Джереми said:

Времето може само привидно да е фрагментирано, така наблюдател ще може да познава, а иначе квантовата нелокалност е същината

Именно квантовата нелокалност е силен източник на подозрение за повече-измерни и сложно преплетени помежду си ефекти. Отиди на първата страница на тази тема и виж видеото, което съм споделил във втория си коментар там - 11:20 минути след началото на клипа.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
Преди 49 минути, Станислав Янков said:

Именно квантовата нелокалност е силен източник на подозрение за повече-измерни и сложно преплетени помежду си ефекти. Отиди на първата страница на тази тема и виж видеото, което съм споделил във втория си коментар там - 11:20 минути след началото на клипа.

Дали обаче квантовата нелокалност, е иманентно свойство на квантите, и защо при макроскопичните обекти липсва.... дали един макроскопичен обект, ако не се наблюдава, можем да твърдим за него че е в суперпозиция на състоянията си, че може например да съществува едновременно на няколко места.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
Преди 1 минута, Джереми said:

Дали обаче квантовата нелокалност, е иманентно свойство на квантите, и защо при макроскопичните обекти липсва.... дали един макроскопичен обект, ако не се наблюдава, можем да твърдим за него че е в суперпозиция на състоянията си, че може например да съществува едновременно на няколко места.

Това са много интересни въпроси, но на този етап в тази област съм още по-зле подготвен от останалите, които се мъча да разуча в момента (а трябва да се съгласим, че историите на Пенроуз и на Ads-Cft-кореспонденцията са доста сложни за разбиране, особено пък без отлично владеене на математиката). Нелокалностите и заплитанията са неизбежни за по-сериозно занимание с тях в някой момент, но засега за мен това ще бъде някой по-късен момент.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
Преди 1 минута, Станислав Янков said:

Това са много интересни въпроси, но на този етап в тази област съм още по-зле подготвен от останалите, които се мъча да разуча в момента (а трябва да се съгласим, че историите на Пенроуз и на Ads-Cft-кореспонденцията са доста сложни за разбиране, особено пък без отлично владеене на математиката). Нелокалностите и заплитанията са неизбежни за по-сериозно занимание с тях в някой момент, но засега за мен това ще бъде някой по-късен момент.

Прав си, много е загадъчна тази нелокалност. Но според мен един макроскопичен обект, докато нямаме информация за него, си е във всичките му възможни състояния, може да е счупен може да е изгорял, може да е на марс или в тихият океан, и понеже не е установено къде е, приемаме че е във всичките си възможни състояния едновременно. Ето че и за макроскопичните обекти важи принципа на суперпозицията🙂

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
Преди 3 часа, Джереми said:

Прав си, много е загадъчна тази нелокалност. Но според мен един макроскопичен обект, докато нямаме информация за него, си е във всичките му възможни състояния, може да е счупен може да е изгорял, може да е на марс или в тихият океан, и понеже не е установено къде е, приемаме че е във всичките си възможни състояния едновременно. Ето че и за макроскопичните обекти важи принципа на суперпозицията🙂

Едва ли, защото дори и ние да не го виждаме в някой момент, някой друг може и да го регистрира в същия момент, а дори и да не се регистрира от нито едно живо, биологично същество - той взаимодейства с купища други природни неща, които го поддържат непрекъснато определен на макроскопично ниво. Вътрешните процеси на едно дърво и дори процесите между атомите на някой камък, да не говорим за непрекъснатите им сблъсъци с всякаквите видове електромагнитни вълни навсякъде (включително и в Космоса) не оставят особено широк мегдан за неопределеността на макрониво.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
Преди 7 часа, Станислав Янков said:

Едва ли, защото дори и ние да не го виждаме в някой момент, някой друг може и да го регистрира в същия момент, а дори и да не се регистрира от нито едно живо, биологично същество - той взаимодейства с купища други природни неща, които го поддържат непрекъснато определен на макроскопично ниво. Вътрешните процеси на едно дърво и дори процесите между атомите на някой камък, да не говорим за непрекъснатите им сблъсъци с всякаквите видове електромагнитни вълни навсякъде (включително и в Космоса) не оставят особено широк мегдан за неопределеността на макрониво.

От гледната точка на ненаблюдаващият е неопределен, но всъщност тази неопределеност има друго значение чисто физическо , може наистина да представлява суперпозиция от състояния и взаимодействия, вземи например холограмата, всяка нийна част съдържа цялото. Тази неопределеност сигурно се проявявя само на микроскопично пространственно и времево ниво, многоизмерност, съществуване едновременно във всички измерения.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
Преди 1 час, Джереми said:

От гледната точка на ненаблюдаващият е неопределен, но всъщност тази неопределеност има друго значение чисто физическо , може наистина да представлява суперпозиция от състояния и взаимодействия, вземи например холограмата, всяка нийна част съдържа цялото. Тази неопределеност сигурно се проявявя само на микроскопично пространственно и времево ниво, многоизмерност, съществуване едновременно във всички измерения.

Само от един ненаблюдаващ не зависи нищо. Ако зависеше - само месец ненапускане (наблюдение) на родния ни град щеше да води до драматични за нас промени на цялата останала Вселена, която не наблюдаваме. Дори къщите си нямаше да намираме вечер, след връщането ни от работа, понеже не сме ги наблюдавали с часове и неопределеността им е видяла сметката…

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

449194_1_En_10_Fig2_HTML1.png.7723d9f19efeb3a97a3dc4da63c17cee.png

Както ми се струва, че измерението х (дължината по посока на движението) е свързано с увитото на околопланкова дължина четвърто пространствено измерение w=t(1D) и дава плоскостта х+w(t), по някакъв подобен начин трябва да са свързани с w(t) и широчината у и височината z. Както сферата на Риман има окръжност w=t(1D) и има кръг x+w(t), така има и обем (пространството в сферата на Риман над и под кръга x+w(t)). Този обем позволява на w(t) да се съчетае с още едно от останалите две измерения y и z и ако сферата на Риман е w(t)+x+y, то z се "крие" в централната точка О по подобен начин, по който четвъртото пространствено измерение w(t) се крие в нещо като сферата на нашата Вселена x+y+z, а пък ако сферата на Риман е w(t)+x+z, тогава в централната точка О се крие измерението y. Три разтегнати, прави измерения и четвърто увито измерение е еквивалентно на три увити измерения и четвърто право, разтегнато измерение от друга гледна точка и в тази перспектива на увити х, у и z (оптична леща) и право, разтегнато w(t)-светлинен лъч през лещата, последното може да играе ролята на холографски/стереографски проявяващ лъч и така нашата Вселена ще бъде триизмерната сянка на един четириизмерен пространствено континуум.

Редактирано от Станислав Янков
Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

Книга "The road to reality - a complete guide to the laws of the Universe" (Роджър Пенроуз):

"15.4 The Clifford bundle

In this example, we get a bit serious! The base space M is to be a 2-dimensional sphere S2 and the bundle manifold Beta turns out to be a 3-sphere S3 . The fibres V are circles S1 (‘1-spheres’). This is commonly referred to as the Hopf fibration of S3 , a topological construction pointed out by Heinz Hopf (1931). But Hopf’s procedure was explicitly based (with due reference) on an earlier geometrical construction of ‘Clifford parallels’, due to our friend (from Chapter 11) William Clifford (1873). I shall call S3 geometrically fibred in this way the Clifford bundle.

The most revealing way to obtain the Clifford bundle is first to consider the space C2 of pairs of complex numbers (w, z). (The relevant structure of C2 , here, is simply that it is a 2-dimensional complex vector space; see §12.9.) Our bundle space B (= S3 ) is to be thought of as the unit 3-sphere S3 sitting in C2 , as defined by the equation (see the end of §10.1)

|w|2 + |z|2 = 1

This stands for the real equation u2 + v2 + x2 + y2 = 1, the equation of a 3-sphere, where w = u + iv and z = x + iy are the respective expressions of w and z in terms of their real and imaginary parts. (This is in direct analogy with the equation of an ordinary 2-sphere x2 + y2 + z2 = 1 in Euclidean 3-space with real Cartesian coordinates x, y, z.) To obtain the fibration, we are going to consider the family of complex straight lines through the origin (i.e. complex 1-dimensional vector sub-spaces of C2 ). Each such line is given by an equation of the form Aw + Bz = 0, where A and B are complex numbers (not both zero). Being a 1-complex=dimensional vector space, this line is a copy of the complex plane, and it meets S3 in a circle S1, which we can think of as the unit circle in that plane (Fig. 15.8). These circles are to be our fibres V = S1 . The different lines can meet only at the origin, so no two distinct S1 s can have a point in common. Thus, this family of S1s indeed constitute fibres giving S3 a bundle structure. What is the base space M? Clearly, we get the same line Aw+Bz=0 if we multiply both A and B by the same non-zero complex number, so it is really the ratio A : B that distinguishes the lines from one another. Either of A or B can be zero, but not both. The space of such ratios is the Riemann sphere as described at some length in §8.3. We are thus to identify the base space M of our bundle as this Riemann sphere S2 . Thus we can see that S3 may be regarded as an S1 bundle over S2. (We must not expect such a relation as this for other dimensions, if we require bundle, base space, and fibre all to be spheres. However, it actually turns out that S7 may be viewed as an S3 bundle over S4, as can be obtained (with care) by replacing the complex numbers w and z in the above argument by quaternions;[15.4] also, S15 can be regarded as an S7 bundle over S8, where w and z are now replaced by octonions (see §11.2 and §16.2); but this does not work for any other higher-dimensional sphere. This family of circles in S3, called Clifford parallels, is a particularly interesting one. The circles, which are great circles, twist around each other, remaining the same distance apart all along (which is why they are referred to as ‘parallels’). Any two of the circles are linked, so they are skew (not co-spherical). In Euclidean 3-space, straight lines that are skew (not coplanar) have the property that they get farther apart from one another as they move out towards inWnity. The 3-sphere, however, has positive curvature, so that the Clifford circles, which are geodesics in S3 , have a compensating tendency to bend towards each other in accordance with the geodesic deviation effect considered in §14.5 (see Fig. 14.12). These two effects exactly compensate one another in the case of Clifford parallels; see Fig. 15.9. To get a picture of the family of Clifford parallels, we can project S3 stereographically from its ‘south pole’ to an equatorial Euclidean 3-space, in exact analogy with the corresponding stereographic projection of S2 to the Euclidean plane that we adopted in our study of the Riemann sphere in §8.3 (see Fig. 8.7). As with the stereographic projection of S2 , circles on S3 map to circles in Euclidean 3-space under this projection. See Fig. 33.15 for a picture of the family of projected Clifford circles. This configuration had some seminal significance for twistor theory, and the relevant geometry will be described in §33.6."

_13-8-2023_142110_.jpeg.1754cf53d9f954bc4d6313f1f4c6f254.jpeg

Като заместим разните комплексни и имагинерни подходи с реално, увито на околопланкови дължини четвърто пространствено измерение w=t, получаване следното тълкувание на написаното (подчертавам МОЕ тълкуване - да не се приписва на самия Пенроуз, ако нещо греша): Двуизмерната сфера S2 е сфера на Риман, наблюдавана от триизмерна перспектива. S3 е триизмерна сфера с околопланков размер, част от която е двуизмерната сфера на Риман. Окръжностите S1 (1-сфери) са четвъртото пространствено измерение w=t, увито на околопланкови дължини и това представлява влакно на Хопф или паралел на Клифърд (част от пакет на Клифърд). Кръгът, ограничен в окръжността S1 (четвъртото пространствено измерение w=t), която се формира от пресичането на плоскостта Az+Bw=0, представлява двумерно пространство, образувано от четвъртото пространствено измерение и дължината по посока на движението, когато има движение (w(t)+x) и е ограничено от диаметъра на окръжността S1 (четвъртото пространствено измерение w=t или 1-сфера). Много важно тук е уточнението, че числата А и В не могат да бъдат и двете нула, нито може различните S1 (w=t) да имат обща точка (различните линии могат да се срещат само в началото, както е написано). Това точно отговаря на наблюдаемия факт, че в един и същи момент можем да виждаме множество обекти с най-различни скорости спрямо нас (множество различни съотношения между w(t) и х+у+z), но не можем (поне при фермионните структури - принцип за забраната на Паули) да регистрираме два различни обекта на едно и също място в един и същи момент. Така всеки един изграден от фермиони (или представляващ фермион) обект във Всечената си има уникална, специфична само за него комбинация от три пространствени и едно времево (четвърто пространствено, но увито във влакно на Хопф, с околопланков размер) измерение. Естествено, тази възможност за едновременна регистрация на множество различни пространствено-времеви съотношения (съчетания между четвъртото пространствено измерение и останалите три пространствени измерения w(t)+х+у+z) си има своят предел - ние не можем да възприемаме в един и същи момент същите съотношения назад в миналото (нашите спомени от миналото са просто записи в твърдия диск на мозъка ни) и напред в бъдещето и това е в резултат на квантовите закономерности. Отлична работа на Пенроуз, въпреки комплексните и имагинерните сложнотии - точно до такова нещо ми се искаше да достигна в началото, когато започнах да смятам времето за четвърто пространствено измерение, но скрито, недостъпно за нас! Ще видим, как продължават нещата по-нататък...

Редактирано от Станислав Янков
Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

Всичко, което Пенроуз представя със символа С, сам или допълнен с някакъв друг символ (например СР - комплексен план или комплексно пространство) и под което има предвид "комплексно", както и символа Р (например в РТ - проективно туисторно пространство), когато означава "проективно", всъщност по този начин се описва ДОПЪЛНИТЕЛНО пространство ИЗВЪН, ОТВЪД (Отвъдното! :ag::ag::ag:) пространството, формирано от трите пространствени измерения х+у+z. Това допълнително пространство извън (отвъд) х+у+z се формира чрез четвъртото пространствено измерение w=t, както само` (като окръжността S1/"1-сфера"/влакно на Хопф), така и в съчетание с едно или повече от останалите три измерения х, у и z.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

Първоначално започваме с това, което започнах да наричам флипбук-реалност - смяна на състоянията на цялата Вселена през планкови отрязъци време, което е много подобно на смяна на филмовите кадри на филм при прожектиране. Този процес се регулира от закономерностите на квантовата механика и формира ентропията и Стрелата на времето.

На следващото ниво имаме четири пространствени измерения, които се комбинират под най-различни форми (съотношения) помежду си и тези комбинации дават особеностите на специалната и общата теория на относителността. Три от пространствените измерения (обичайните три пространствени) са разтегнати, прави (дори и да имат някаква нищожна, невъзможна за регистрация кривина), а четвъртото (времевото) измерение е увито до едноизмерна окръжност/влакно на Хопф/паралел на Клифърд и е с околопланков размер.

449194_1_En_10_Fig2_HTML11.png.681df7fcbcb6ebb1731ff5a2ba34ba9b.png

_7-8-2023_23235_www.youtube_com.thumb.jpeg.e9a0c2eb282153a735ef349d0dbfc921.jpeg

Причината за тази разлика между трите и четвъртото измерение е Големия взрив или така да се каже - "стереографската деформация". В своята напълно симетрична форма отпреди Големия взрив, без никакви деформации (стереографски или други), всичките четири измерения се въртят със скоростта на светлината (обаче в тази им форма липсва Стрела на времето).

8-cell-simple.gif.638e15ae55813f87d1d6e617913bb2f4.gif

Може да има и повече от четири измерения, но четирите дават най-лесно регистрируемите ефекти над реалността, предизвикани от тяхното съществуване. Всеки отделен кадър на вселенския филм, всяко отделно листче на флипбук-реалността съдържа огромен брой влакна Хопф/времеви окръжности на четвъртото пространствено измерение, огромен брой съчетания между четирите измерения, които ние възприемаме едновременно (при съобразяване с принципа на забраната на Паули при фермионите). Всяко едно състояние в покой на всеки обект от всичко, което се движи с най-различни скорости в един и същи момент и/или заема различни пространствени местоположения, представлява отделно влакно на Хопф/времева окръжност на четвъртото пространствено измерение w=t, съчетано по специфичен, персонален начин с останалите три измерения х+у+z.

_14-8-2023_223456_.thumb.jpeg.4edca0f67580fa544244cd4e882f18ee.jpeg

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

Пътят към реалността. Пълен справочник за законите на Вселената (Роджър Пенроуз).

Страхотна книга! Написано е всичко важно, включително пълно обяснение на туисторната теория на самия Пенроуз, но не само и всички неща са обяснени достатъчно подробно, не само за лаик като мен! Бях си свалил вече английската версия на книгата, но си купих и превода на български и не съжалявам - така четенето и разбирането вървят много по-бързо, особено при сравнение с английската версия! Сега вече най-пълноценно ще мога да препроверя вече твърдо установилото се мое убеждение, че ефектите на времето и квантово-механичните неопределености се дължат на увити на околопланкови дължини допълнителни пространствени измерения над трите обичайни разтегнати от нашето ежедневие (но понеже пространствените измерения над три, включително и четвъртото времево, са увити в нищожни размери - не са достъпни за нас по друг начин, освен като релативистките и квантовите ефекти на време и като квантовите неопределености). Казано накратко - или всичките измерения, три разгърнати плюс допълнителни увити, са реални или всички измерения, три разгърнати плюс допълнителни увити, са нещо нереално, а всъщност продукт на нашето въображение (както съзнателно, така и подсъзнателно).  😁

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
Преди 1 час, laplandetza2 said:

Преди много време говорихме, тези твои увити в околопланкови дължини са всъщност Промени, степени свобода промени, някои свързани с  разбирането от нас за пространство и време , а други изцяло <отвъд> пространство и време.

Да, теоремата на Еми Ньотер играе много важна роля, но още не я разбирам добре, макар да прочетох някои добри неща в тази връзка, затова този въпрос го оставям за по-нататък, след Пенроуз, когато, живот и здраве, успея да разбера нещата със степените на свобода по-добре от сега. Някакъв напредък има - честите повторения някога, след като ми беше посочена важността на теоремата на Ньотер (когато бях упрекван, че повторенията с очевидно неразбиране от моя страна са смешни, а всъщност го правех, за да запомня тази тема като важна - до тогава въобще не си давах никаква сметка за важността ѝ) свършиха своята работа и сега съм наясно, че в бъдещ момент ще се наложи и на това нещо да обърна по-сериозно внимание. Всичко по реда си, едно по едно и - ще видим какво ще стане накрая... 🤞

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
Преди 5 часа, Станислав Янков said:

Да, теоремата на Еми Ньотер играе много важна роля, но още не я разбирам добре

https://nauka.offnews.bg/fizika/kak-emi-nioter-s-edna-prosta-teorema-obiasni-vselenata-123567.html

...

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

При време t = w допълнително четвърто пространствено измерение, имаме следното изменение в сравнение с Галилеевите трансформации:

.thumb.jpeg.60954b7f23d07e87b3275bdc7b65347f.jpeg

Това е диаграмата на Галилеевите трансформации. При нея с увеличението на скоростта на даден обект спрямо разглеждания винаги като неподвижен (началото на диаграмата долу-вляво) наблюдател, лъчът на движение на подвижния обект се завърта все по-надясно, докато не съвпадне с оста х при мигновено преместване (ако не съществуваше ограничението до скоростта на светлината с). Всичко (отстоянията х и времевите интервали t) си е едно и също през цялото време, няма никакви изменения на времевите и пространствените отрязъци - Евклидова геометрия. При диаграмата на Минковски забелязваме следните разлики:

Spacetime_Diagrams_of_Mutual_Time_Dilation_B.png.16cd27a562cbc19dcf08f0b357f46e3c.png Spacetime_Diagrams_of_Mutual_Time_Dilation_D.png.7df88b90afbb26320f6fce94ff8167ea.png

Тук става едно преместване на разглежданите точки по хиперболична крива, в зависимост от координатната система на кой от движещи се един спрямо друг обекти разглеждаме ситуацията - О или О`. Получава се така, защото нашето възприятие е двуизмерно-евклидово (двуизмерен евклидов екран, който предпочитаме заради опита ни - зрението е най-мощното и интензивно човешко сетиво и доминира човешките разбирания и представи, формирани от човешкия опит през целия му живот). В действителност ситуацията изглежда е следната:

-.png.a4bb5e442e0453fa8c99a4c460f9ef2e.png

Понеже t е допълнително четвърто пространствено измерение w, което ние не можем лесно да отчитаме на нашия двуизмерен евклидов екран (третото измерение ни е много по-лесно за открояване и разбиране), ние разглеждаме ситуацията като плоска двуизмерна диаграма х+t, наблюдавана отгоре-надолу по оста z. Всъщност, бидейки t четвърто пространствено измерение w, то формира незабележима за нас хиперболична деформация в обема на t/w+х+z, която деформация се реализира ИЗВЪН обичайния, добре познат ни обем на трите пространствени измерения x+y+z. Така четвъртото пространствено измерение t=w формира релативистките ефекти при плоското пространство-време на Специалната теория на относителността. Това, обаче е само началото на заключенията, които могат да се направят чрез разглеждането на времето t като четвърто пространствено измерение w...

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
Преди 1 час, Станислав Янков said:

Така четвъртото пространствено измерение t=w формира релативистките ефекти при плоското пространство-време на Специалната теория на относителността. Това, обаче е само началото на заключенията, които могат да се направят чрез разглеждането на времето t като четвърто пространствено измерение w...

Така и не разбрах, кое е четвъртото пространствено измерение изобразено графически, и как формира релативистките ефекти.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
Преди 9 часа, Джереми said:

Така и не разбрах, кое е четвъртото пространствено измерение изобразено графически, и как формира релативистките ефекти.

Добре! Детайл по детайл! Очите са най-интензивното, най-мощното, най-доминиращото човешко сетиво. А ние виждаме чрез двуизмерен евклидов екран Е2:

k-egg_jesko_100.thumb.jpg.15c3bdebf5812f56b5c2026413fedc6e.jpg

Например - ето наблюдението чрез двумерния евклидов екран Е2 на предната част на този Кьонигсег. Ние виждаме двуизмерно евклидово Е2, но можем да се движим триизмерно Е3, затова спокойно можем да обиколим Кьонигсега и да го огледаме през двуизмерния ни зрителен евклидов екран Е2 от всички страни:

k-egg_jesko_104.thumb.jpg.2d525bfe4c92b7fbfc064d92fec51c15.jpg

jesko_050.thumb.jpg.6d4fab76c7e26864cc644fb4769f3924.jpg
k-egg_jesko_103.thumb.jpg.1550265e3e820aa217ab83ef6a5b1509.jpg

По абсолютно същия начин, заради доминацията на зрението и неговия двуизмерен евклидов екран Е2, визуално ние разглеждаме особеностите на специалната теория на относителността преди всичко чрез двуизмерната диаграма на Минковски, върху която релативистките особености се представят чрез двете координати х (или сх - посоката на движението и дължината по посоката на движението) и t (или сt - времето):

1463974968_.jpg.397bd9e51c105f9d7323e93348afd867.jpg

Всеки триизмерен обект, като Кьонигсега, може да бъде разгледан чрез двуизмерния евклидов екран Е2 не само директно отпред, отзад и отстрани, а от всяка възможна перспектива, включително от предната му дясна страна:

k-egg_jesko_101.thumb.jpg.c944f82e8e6b3831e9017ee593b834d8.jpg

Точно по същия начин ние бихме могли да си "завъртим" (или пък който много държи - да "се завъртим") по-горната двуизмерна диаграма на Минковски и да я "разгледаме" от по-различен ъгъл (по-различна перспектива, както при последното изображение на колата:

-.png.574c93ada29d201bf885fde5dcd79a9a.png

Тук ние разбираме това представяне през плоския евклидов екран Е2 (в червено отгоре) и гледана през този екран Е2, ситуацията ни изглежда като двумерната (х+t или cx+ct) диаграма на Минковски. Но гледано в триизмерната форма t+x+y, всъщност ние забелязваме, че нещата съвсем не са плоски, а имат хиперболична деформация по измерението у, точно както Кьонигсега не се състои само от предната му част, а има и странична, и задна, и т.н., което можем да регистрираме, чак когато обиколим колата през третото измерение извън двете на зрителния ни двуизмерен евклидов екран Е2. По същия начин тук времето t (ct) всъщност е четвъртото пространствено измерение w и това означава, че демонстрираното на последното изображение огъване (деформация, кривина) всъщност не е в обичайното триизмерно пространство x+y+z, както е при колата, затова него ние не можем просто така да го обиколим и да го огледаме. Това е допълнително пространство w(t,ct)+x+y ИЗВЪН (ОТВЪД) достъпното ни пространство в x+y+z (по-конкретно след 4:40 минути от времето на следващия клип):

Това допълнително пространство на w+x+y е недостъпно за нас - него ние не можем просто така да го обиколим и да го разгледаме оттук-оттам и само можем да се досещаме за неговото съществуване косвено, чрез релативистките ефекти на специалната теория на относителността. Точно както се досещаме косвено за инфрачервената и ултравиолетовата светлина, макар да не можем да я виждаме, заради ограниченията на нашите очи.

Link to comment
Share on other sites

Напиши мнение

Може да публикувате сега и да се регистрирате по-късно. Ако вече имате акаунт, влезте от ТУК , за да публикувате.

Guest
Напиши ново мнение...

×   Pasted as rich text.   Paste as plain text instead

  Only 75 emoji are allowed.

×   Your link has been automatically embedded.   Display as a link instead

×   Your previous content has been restored.   Clear editor

×   You cannot paste images directly. Upload or insert images from URL.

Зареждане...

За нас

"Форум Наука" е онлайн и поддържа научни, исторически и любопитни дискусии с учени, експерти, любители, учители и ученици.

За своята близо двайсет годишна история "Форум Наука" се утвърди като мост между тези, които знаят и тези, които искат да знаят. Всеки ден тук влизат хиляди, които търсят своя отговор.  Форумът е богат да информация и безкрайни дискусии по различни въпроси.

Подкрепи съществуването на форумa - направи дарение:

Дари

 

 

За контакти:

×
×
  • Create New...