Въвеждане на допълнителни измерения във физиката и ползите от тях

[Джереми]

Преди 4 часа, kipen said:

Едно е да виждаш, че една звезда е била точно еди къде си, когато излъчената от нея светлина достига земята, но да има несигурност къде се намира действително в пространството в този момент.

Ами едно и също е, несигурноста произтича от някъкъв фактор, но той не е известен поне в КМ. А за снимките на единичен атом, поразрових се в нета и открих че има снимка която естественно е  косвена , като казвам  косвена, се има в предвид че зримата информация не е пряко заснета и е обработвана допълнително за да се "изрисува" картината. :  

"Когато рентгеновите лъчи (в синьо) попаднат върху железен атом (червената сфера в центъра на молекулата), се възбуждат електроните на ядрото. След това възбудените от рентгеновото лъчение електрони преминават в тунел към върха на детектора (в сиво) чрез припокриващи се атомни/молекулни орбитали, които предоставят елементарна и химична информация за железния атом." И самата статия ,  https://nauka.offnews.bg/fizika/tova-otkritie-shte-preobrazi-sveta-parvata-v-sveta-rentgenova-snimka-199177.html

Редактирано Юни 26, 2023 от Джереми

[gmladenov]

Преди 29 минути, Джереми said:

Ми да.

Е да де. Такава снимка на атома, каквато ти очакваш да видиш, е невъзможно да бъде направена.

[kipen]

Преди 12 часа, Джереми said:

А за снимките на единичен атом, поразрових се в нета и открих че има...

Между другото, Станислав също ти линкна точно тази статия.....

А по отношение на "снимките" и използването им като аргумент - просто не ти се удаде да го предадеш ясно в подкрепа на тезата ти, която иначе повдига  интересен въпрос.

Ще ти парафразирам тезата, така както съм те разбрал...

Големината на видимата Вселена е 93 млрд св.г., което е около 9,46×10¹² km, което в метри е 9,46х  . Планковата дължина е доста по-малка, но пък реципрочна симетричност на този размер има с размера на протона - 1,65 х 10 ^-15 м. 

Та в контекста на това реципрочно симетрично съотношение между пространствени размери, ти повдигаш въпроса дали няма еквивалентност между неопределеностите в определянето на действителното местоположение в пространство-времето на макрокосмически обект и в определянето на местоположението на електрона в атома.

Правилно ли съм те разбрал?

[kipen]

 едно интересно клипче, съдържащо възможност за визуална съпоставка на известните ни размери на физическото пространство:

 

[Джереми]

Преди 7 часа, kipen said:

Планковата дължина е доста по-малка, но пък реципрочна симетричност на този размер има с размера на протона - 1,65 х 10 ^-15 м. 

Не те разбирам, за каква симетричност става на въпрос.

[kipen]

Преди 15 часа, Джереми said:

Не те разбирам, за каква симетричност става на въпрос.

Сори, но този ти въпрос е несериозен! .... чак пък да не си разбрал, че има симетричност между размерите х. м  и х.10 ^-15 м, на което градиш и тезата си за "неопределеността"?!?...

....едно е сигурно - дискусия се прави от двама, уважаващи се. Ако последното не е спазено - комуникацията винаги клони към безсмислени спорове....

[Станислав Янков]

По-рано споделих тук този клип, но едва сега успях да го изгледам изцяло и имам няколко неща, които ми се струват по-различни от представеното в клипа. Преди да ги спомена обаче - ето нещо в клипа, което показва точно това, което се опитвах да кажа с четири пространствени измерения, трите от които (пространствените) са свързани с обратна пропорционалност с четвъртото (релативисткото време). Обратна пропорционалност с коефициент или константа К = С (скоростта на светлината). В клипа това е показано като представянето на времето с отрицателен знак в таблицата на метричния тензор от общата теория на относителността (22-рата минута на клипа). За съжаление неумението ми да боравя по-свободно с математиката на ОТО ми пречи достатъчно ясно да обясня, какво точно се опитвам да кажа (за още по-голямо съжаление добра подготовка относно ОТО, пък дори и относно електро-магнетизма и Максуел, също не се постига толкова лесно, колкото просто да кажеш, че ти се иска да имаш такава по-добра подготовка ). Също най-накрая някъде е даден достатъчно нагледно и начина на функциониране на AdS/CFT-кореспонденцията (26-тата минута на клипа) - отдавна търсех това и чак тук го срещам за първи път!

Сега за разликите! Според мен е погрешно да се разглеждат четири пространствени и едно времево измерение. Според мен сегашното понятие "време" описва две много различни неща, които аз наричам "релативистко време" и "макроскопично време". Релативисткото време е четвърто пространствено измерение, точно като останалите три пространствени измерения. Преди Големия взрив всичко се движи през тези четири пространствени измерения със скоростта на светлината, във всички възможни посоки през тези четири измерения и затова в тази форма Вселената представлява или идеална точка без размери, или хиперсфера/хиперелипсоид (ако се върти) с планкови размери.

След Големия взрив настъпва деформация на идеалната симетрия, едно от четирите измерения започва да се свива, а останалите три измерения започват да се разширяват до трите пространствени измерения на Вселената в момента. Тази деформация (нарушение на пълната симетрия) дава трите гигантски пространствени измерения на Вселената днес, докато свива/запазва четвъртото измерение (релативисткото време) до размера на планковото време. Тук идва момента с макроскопичното време.

Макроскопичното време е като отделните кадри на филмова лента - замръзнала снимка с планково времетраене на особеностите в трите грамадни измерения. Представи си отделен кадър на Вселенския филм като отделен вагон на безкраен влак (безкраен нарязан самун хляб на пространство-времето). Във всеки отделен замръзнал филмов фрагмент/вагон/резен на настоящето пътниците във вагона, всичко останало във вагона и дори самия вагон като цяло са замръзнали в едно положение в рамките на планково времетраене. В следващия филмов фрагмент/вагон/резен всичко е замръзнало по малко по-различен начин. Степента на разлика (неопределеност) се определя чрез вълните на Де Бройл. Така имаш отделни замръзнали филмови кадри/вагони/резени на настоящето, с три гигантски пространствени измерения и с четвърто пространствено измерение с планков размер (релативисткото време), които се простират като отделни кадри назад към миналото и напред към бъдещето. Нашите макроскопични мозъци записват преминатите филмови кадри/вагони/резени като спомени от миналото, точно както компютърен твърд диск записва всички наши минали действия с компютъра.

1) Ние можем да се движим напред и назад през трите пространствени измерения, но не можем да се движим нито назад, нито напред през четвъртото времево измерение (можем да изберем различна скорост на движение напред през трите пространствени измерения, ако не изберем да се движим назад или настрани, но нямаме никакъв избор, дори и на скорост, през четвъртото измерение). Това означава, че трите пространствени измерения са огромни, разтегнати, а четвъртото е свито.

2) На някакво ниво всичко (материята/енергията) трябва да се движи със скоростта на светлината във всички възможни направления и посоки през четирите пространствени измерения и това е моментът преди Големия взрив. Тогава имаме тотална симетрия, тотален хаос, НИЩО, Вселена като идеална точка без размери или като хиперсфера/хиперелипсоид с Планкови размери.

3) Ако имаме четири влака, от които три са с еднаква дължина на вагоните, а четвъртия влак е с пет пъти по-къси вагони, ние пак можем да имаме четири влака с еднаква дължина, но четвъртия влак ще съдържа пет пъти повече вагони. Четвъртото измерение/релативистко време пак може да се скъсява и удължава съгласно лоренцовите трансформации, но за разлика от дължината по посока на движението ние регистрираме кумулативния ефект на огромен брой наложени един след друг времеви отрязъци на макрониво. Деформацията от три огромни измерения и четвърто много малко измерение след Големия взрив дава възможност за формирането на подсветлинните скорости, на масите и на всички макроскопични ефекти от нашия опит. Всеки следващ кадър на Вселената след планков отрязък време е ново, различно състояние на Вселената и не може да има връщане към старите, вече отминали и проиграни състояния.

 

[Станислав Янков]

Това е доста полезно!

 

[Станислав Янков]

Практически метричният тензор на общата теория на относителността работи с трите пространствени измерения и времето като с четири съвършено еднакви същности, тоест - четири съвсем равностойни пространствени измерения. Всичко е просто различни съотношения между тези четири измерения, които водят до различни деформации на пространство-времето (четирите измерения) пред евклидовия двуизмерен екран на човешкото зрение и разбирания, формирани от доминацията на зрението сред човешките сетива - хиперболични деформации (при "плоското" пространство-време на Минковски), сферични деформации (при гравитационните ефекти), комбинирани хиперболично-сферични деформации (това, което се наблюдава на практика - дори плоското пространство-време на Минковски има на практика все някаква гравитационна кривина, произтичаща от съвкупната гравитация и геометрия на Вселената).

В матрицата на метричния тензор на "плоското" пространство-време на Минковски времевото измерение (g00) е дадено с отрицателен знак, точно както аз се опитвах по-рано да изразя това чрез определянето на времето като "отрицателно" измерение:

Естествено четвъртото (времевото) измерение реално си е идентично на останалите три пространствени измерения, с перпендикулярно разположение спрямо всяко от тях, но поради това, което наричам "стереографска деформация" в основата, във фундамента на тази Вселена, четвъртото (времевото) измерение е микроскопично, с неосезаема за нас протяжност (отвъд нашата разделителна способност, така да се каже), докато останалите три измерения (пространствените) са огромни. Както вече съм споменавал по-рано - тази фундаментална стереографска деформация на четирите пространствени измерения в тази Вселена води до разликата между време и пространство, до формирането на подсветлинни скорости и маси и до обратната пропорционалност между времеви отрязък и дължина по посока на движението с константа (коефициент) на пропорционалност К = С (скоростта на светлината).

Можем да асоциираме нещата с три големи товарни вагона за трите големи пространствени измерения и с голям брой (например 100) подредени една след друга малки ръчни колички с обща дължина колкото всеки от трита големи вагона. Подобно на постоянно примигваща с твърде бърза честота светлина, която поради нашата ниска разделителна способност ние я възприемаме като "непрекъсната" и "плътна" на макрониво. Независимо от разликата в размерите на "трита големи вагона" за трите разтегнати пространствени измерения и "ръчната количка" за четвъртото измерение, всякакви пропорционални изменения между тях се отчитат без изменения и на макрониво. Тоест, ако удвоим размера на вагоните и на малката количка - всеки от вагоните ще е два пъти по-дълъг от преди и въпреки това дължината му пак ще се равнява на сто малки ръчни колички, както си беше и преди удвояването.

 

[Станислав Янков]

На горното изображение отдясно е дадено туисторното пространство, дефинирано от Роджър Пенроуз във връзка с неговата туисторна теория. В действителност тук става дума за четвъртото пространствено измерение. Ето как! Нека първо да разгледаме едно обичайно движение през трите пространствени измерения:

Имаме две тримерни координатни системи xyz, на лявата от които директно срещу нас (точката в центъра) е разположена широчината y, а на дясната директно срещу нас е дължината и посока на движението х. Имаме два обекта А и В, които по оста х изминават едно и също разстояние за единица време (лявата координатна система). Обект А се движи само по оста х, а обект В се движи както по оста х, така и по оста у, по диагонал през двете оси, но така, че на наблюдател от лявата координатна система му изглежда, че по оста х и двата обекта А и В изминават едно и също разстояние. Отляво движението на обект В по оста у не се забелязва по същия начин, по който ние не можем да забележим движението на влак срещу нас, докато той е все още някаква далечна точка и ни изглежда неподвижен, макар през цялото време да върви срещу нас (отдясно по същия начин не се забелязва движението по оста х). При това положение, за да изглеждат по този начин нещата, макар отляво изминавания по оста х път от обектите А и В да изглежда еднакъв, всъщност обект В се движи с по-голяма скорост от тази на обект А, защото на обект В му се налага да изминава по-дълъг пространствен път - както този по оста х, така и пътя му по оста у в добавка, макар отляво движението по оста у да не се забелязва от наблюдателя, заради разположението на тази ос директно срещу възприятието на наблюдателя (по същия начин не можем да видим задната част на автомобил, когато той е застанал с предната му част срещу нас, както не можем да видим дясната му страна, когато стои обърнат към нас с лявата му страна).

Сега да разгледаме нещата от релативистка перспектива, с всички по-специални особености около скоростта на светлината. Понеже нас ни интересуват деформациите между времето и посоката на движение и при СТО не се регистрират подобни аномалии във връзка с широчината и височината - ще игнорираме осите на широчината и височината и ще разглеждаме нещата в двуизмерна перспектива (върху лист хартия или върху двуизмерния евклидов екран на нашето зрение). Отляво имаме пространствената ос х/посока на движение и четвъртото пространствено измерение w като точка с нищожни размери, подобно на разполагането на една от трите пространствени оси директно срещу нас по-горе, но тук, с четвъртото пространствено измерение w, нещата са още по-радикални относно невъзможността за неговото осезаемо възприятие, камо ли пък за свободно и целенасочено придвижване през него, както през трите обичайни пространствени измерения. Отдолу перспективата е завъртяна на 90 градуса по вертикалната ос и тук четвъртото пространствено измерение w е на мястото на оста х, а х от своя страна е дошла на мястото на w в горната система. Отдясно е добре познатата пространствено-времева диаграма на Минковски, до която се достига след завъртането на горната система вляво отново на 90 градуса, но този път около хоризонталната, вместо около вертикалната ос.

На горната координатна система вляво обект А се движи със скоростта на светлината по оста х, а обект В е неподвижен. Обаче при завъртането на координатната система до долното положение вляво - тогава вече обект А се оказва неподвижен, докато обект В се движи със скоростта на светлината по оста на четвъртото пространствено измерение w. Ако лявата координатна система отгоре се завърти до пространствено-времевата система на Минковски отдясно - обект В идва в средата, като неподвижния наблюдател, а обект А се движи със скоростта на светлината под ъгъл 45 градуса между двете оси на х и w=t, по периферията на добре познатия конус. Всичко това доста ясно показва, какво може да се крие зад туисторното пространство на Роджър Пенроуз в първото изображение - поредния намек за четвъртото пространствено измерение.

Редактирано Юли 22, 2023 от Станислав Янков

[Станислав Янков]

Сега да покажа, как аз, с простото приемане за реално съществуване на четвърто пространствено измерение и с елементарни съждения, достигам до същите резултати, до които е достигнал и Сър Роджър Пенроуз, но той - посредством сложни изчисления с разни проективни туисторни пространства, комплексни и имагинерни величини и цял куп други подобни сложнотии... Както знаем, при специалната теория на относителността, при движение с някаква скорост между два обекта, има промяна на дължината по посока на движението и на хода на часовниците, но няма промяна на широчината и на височината по посока на движението. Това означава, че спокойно можем да игнорираме две от измеренията (широчина и височина по посока на движението), както се и прави най-често. Това, което ще направим тук е, че ще разгледаме нещата при едно пространствено измерение по-малко: вместо четири пространствени измерения X, Y, Z и W, ние ще разгледаме случай на три пространствени измерения X, Y и Z, с игнорирана широчина по посока на движението, Х е дължината по посока на движението (както обичайно), Z е височината по посока на движението, а Y играе ролята на времевото измерение W при четиримерното пространство-време.

Лесно виждаме как докато обект А се движи по измерението Х и няма дължина по посока на движението, то по времевото измерение Y е неподвижен и има максималната си дължина в покой. При обект С всичко е точно обратното на обект А, а пък обект В се движи под ъгъл от 45 градуса със скоростта на светлината С през двете измерения Х и Y (при това завъртане на диаграмата измерението Z се явява "времево"), което му дава движение с приблизително 0,7с (70 % от С) през всяко от двете измерения Х и Y и същевременно скъсява дължината му по тези две измерения с вече споменатите 70 %, до приблизително 0,7 части от максималната дължина l в покой. Също лесно можем да видим, как всичко това изцяло съвпада с така нареченото "туисторно пространство" на Пенроуз (реално - описание от Пенроуз на връзката между трите и четвъртото пространствено измерение), в което "туисторно пространство" точките от обичайното пространство-време са отсечки, отсечките са точки и т.н. И след като Пенроуз толкова точно е представил особеностите на четвъртото пространствено измерение, без обаче да го нарече с действителното му название, то е логично да предположим, че е уцелил доста точно нещата и със сферата на Риман и стереографската проекция!

На шестото и седмото изображение са дадени пространствено-времевите диаграми на Минковски и Епщайн. Същите зависимости биха могли да се представят и по най-различни други начини (например - чрез диаграмата на Пенроуз). Обаче, ако всичко беше обичайно, зависимостта между пространственото измерение Х и времевото измерение W=t=Y щеше да бъде очакваната линейна (червените линии). Вместо това зависимостта се представя като четвърт-сфера при Епщайн или хиперболично при Минковски. Има явна деформация, огъване, кривина - двете измерения Y и X могат да се представят като извити, огънати, като на последното изображение. Огъването е и при двете, защото релативистките ефекти се отразяват, при това по един и същи начин, както на времевото измерение W=t=Y, така и на пространственото измерение Х. Всичко това навежда към сферата на Риман и стереографската проекция на Роджър Пенроуз или още по-нагледно - към ефект на лещата (подобно на оптичните и гравитационните лещи). Бихме могли да предположим, че много малкото четвърто пространствено измерение W/t, но напълно свързано с трите гигантски (обичайните) пространствени измерения, дава именно този ефект на лещата, от който (от чиито по-конкретни детайли) в крайна сметка произтичат ефектите на специалната теория на относителността, на общата теория на относителността, а може би дори и тези на квантовата механика.

Редактирано Юли 29, 2023 от Станислав Янков

[Станислав Янков]

 

 

 

[Джереми]

On 29.07.2023 г. at 17:45, Станислав Янков said:

Бихме могли да предположим, че много малкото четвърто пространствено измерение W/t, но напълно свързано с трите гигантски (обичайните) пространствени измерения, дава именно този ефект на лещата, от който (от чиито по-конкретни детайли) в крайна сметка произтичат ефектите на специалната теория на относителността, на общата теория на относителността, а може би дори и тези на квантовата механика.

Къде виждаш това малко пространственно измерение  W/t и как дава ефект на лещата. Роджър Пенроуз има интересни схващания за времепространството, доколкото разбрах, той въвежда допълнително чисто пространственно измерение, което замества времевото измерение. Или не съм разбрал правилно.

[Станислав Янков]

Преди 5 часа, Джереми said:

Къде виждаш това малко пространственно измерение  W/t и как дава ефект на лещата. Роджър Пенроуз има интересни схващания за времепространството, доколкото разбрах, той въвежда допълнително чисто пространственно измерение, което замества времевото измерение. Или не съм разбрал правилно.

Досега в общи линии всички подходи с повече от четири измерения (три пространствени и едно времево) не успяват да се съчетаят с всичко - сякаш дават някакви отговори за едни неща, но се провалят в други неща. И подходът на Пенроуз е подобен (разглежда повече от четири измерения заедно с времето), но изкарва някои неща, до разбирането на които аз достигнах по собствен път (успях да разбера какво описва Пенроуз чак след като си разчертах, за себе си, онези диаграми с четири пространствени измерения в предишните ми коментари). Вероятно Пенроуз е напипал нещо значимо и със сферата на Риман и стереографията, но това още не го разбирам достатъчно добре, нито по мой си, нито по начина на Пенроуз (но ми се струва, че съм доста близо до по-добро осъзнаване и на тези моменти).

На този етап, поради липсата на по-добро обяснение за момента, времевото измерение W=Т се крие в точка в центъра на произволна графика с дължина Х, широчина Y и височина Z. Също би могло да се каже, че се крие в измерението (най-често дължината Х) по посока на движението. Това не е нито официалното научно разбиране, нито подхода на Пенроуз, а моя собствена интерпретация, която се мъча да развия в момента и ще видим, дали ще доведе до нещо полезно или само ще усвоя по-добре някои от общоприетите неща, които в момента не разбирам достатъчно добре.

Стандартно при пространство-времето ходът през времето е рисуван като тънки отрязъци на картината на реалността вместо едно от измеренията и по-конкретно - вместо посоката на движение. Макар в теорията да не се има предвид нищо такова - това представяне е едно сравнително добро средство за демонстрация на изключително малката протяжност на времевото измерение, ако то действително е четвърто пространствено такова.

Следващите четири изображения са завъртания на 90 градуса на диаграми на дължината по посока на движението Х, на височината Z и на времето t=W (последната диаграма е резултат на две различни последователни завъртания на 90 градуса на втората диаграма отгоре). На първото изображение отгоре времето t=W представлява условна точка в центъра на диаграмата, защото ние не сме в състояние да го възприемаме като пространствено измерение и да оперираме в него като такова. На долните две изображения подобна точка в центъра е височината Z.

Всичко това е при обичайната Евклидова геометрия и там няма никакво основание да съществува ограничението със скоростта на светлината С, нито има причина връзката между пространството Х и времето W=t да не е линейна, дори и при наличието на ограничението от скоростта на светлината С.

На горните две изображения в червено е дадена линейната връзка между двете координати Х и W=t, дори и при наличието на необяснимото при Евклидовата геометрия ограничение на скоростта на светлината С, обаче в действителност тази връзка не е линейна, а по дъга с радиус - скоростта на светлината (дадено в черно). Така при движение по оста Х с 50 % от скоростта на светлината С ще имаме не 50 % дължина по посока на движението в сравнение с дължината в покой и не ход на часовниците с 50 % по-бавно в сравнение с хода им в покой, а над 80 % от дължината в покой и от хода на часовниците в покой (по-точно - 86,6 % или 0,866С по оста W=t). Това огъване, дори и когато е на самата ос W=t, а стойностите се дават на виртуална права ос вдясно (второто изображение) съвсем ясно говори за наличието на неевклидова геометрия, при това и за нелинейна обратна пропорционалност между осите Х и W=t, с константа (коефициент) на пропорционалност К=С (скоростта на светлината). Подобни ефекти наблюдаваме при оптичните лещи:

Именно при лещите има обръщане на картината в зависимост от формата на лещите и от фокусните точки (обратната пропорционалност на зависимостта между пространственото измерение Х и времевото измерение W=t) и само трябва да се разгадае по-сложната част - каква точно е формата на лещата и на изображението (зависимостта между пространството и времето).  При гравитационните лещи ролята на лещата, която огъва светлинните лъчи, се играе от масивните обекти, покрай които излъчената светлина преминава. Тук ролята на леща би трябвало да се играе от формата и състоянието на четвъртото пространствено измерение. Това може да се окаже ползотворна пътека към по-пълноценното разбиране на определенията на Пенроуз за сферата на Риман и за стереографията (не, че и сега някои не разбират тези неща достатъчно добре, но идеята тук е и аз да успея да ги разбера по-добре от сега  ).

[Джереми]

On 31.07.2023 г. at 19:29, Станислав Янков said:

На този етап, поради липсата на по-добро обяснение за момента, времевото измерение W=Т се крие в точка в центъра на произволна графика с дължина Х, широчина Y и височина Z. Също би могло да се каже, че се крие в измерението (най-често дължината Х) по посока на движението. Това не е нито официалното научно разбиране, нито подхода на Пенроуз, а моя собствена интерпретация, която се мъча да развия в момента и ще видим, дали ще доведе до нещо полезно или само ще усвоя по-добре някои от общоприетите неща, които в момента не разбирам достатъчно добре.

Няма как да се докаже че времето е пространственно измерение, за да измерим пространство използваме движение например километраж или ролетка която наслагваме разпъваме което си е движение. Но пространството не се образува като го мерим а съществува предварително, значи че е извън движението. Времето също го мерим като използваме движение, на часовник или циклично движение на обект, докато не го измерим времето тече защото всичко се променя движи около и вътре в нас, когато решим да го измерим вземаме условно момент на безвремие 00 часа и 00 минути и 00 секунди, същото е и с пространството, взима се 0 за отчет на дължина ширина или височина, за обем и трите . Нулевото е само условно разбира се. Стигам до заключението че пространството и времето са характеристика на материята нейни носители, но не са материални, материята не е сътворима но нейната характеристика може и да е сътворима от да речем трансформация на други характеристики на материята които не са известни защото са били извън времето и пространството и са изчезнали когато са се трансформирали във време и пространство. Да речем че една от тези абстрактни характеристики на материята е била преди големият взрив, т.е материята не се сътворява от големият взрив а само самото простренство и време.

[Джереми]

Има една реалистична хипотеза на квантовика Фйнман за движение на електрон или фотон по всичките възможни пътища, ако се приеме хипотезата че времето е мултиплицирано паралелно, т.е че фотоните или електроните съществуват в паралелни времеви канали, в които процесите и явленията протичат в различни вариации, това предопределя и вероятностният характер на квантовите обекти  но акта на наблюдение на квантовите обекти е причината да се вижда само едната от възможните вариации на състоянията на квантовият обект, и така да се вижда времето като едномерно а в действителност то да е многомерно като пространството.

[Джереми]

https://physics.bg/home/проблемите-във-физиката/проблем-1-постоянството-на-скоростта/анализ-на-експериментите-еднопосоч/

https://physics.bg/home/проблемите-във-физиката/проблем-1-постоянството-на-скоростта/анализ-на-експеримента-sagnac/

Станиславе, какво ти е мнението за тези статии.

 

Редактирано Август 1, 2023 от Джереми

[Малоум 2]

Преди 9 часа, Джереми said:

мнението за тези статии.

Скоростта на светлината във ВАКУУМ е максимална и гранична скорост на пренос на информация и Не зависи от скоростта на движение на източника на светлина. Светлинните вълни съдържат множество фотони, които се дължат на енергийни РАЗЛИКИ от погълнати-излъчени фотони от/в околното - дори и във вакуума е "пълно" с фотони от най-различни източници. Светлина -  Вълнов процес на пренос на импулс във вакуума, произтичащ от вълновите характеристики на фотоните. Фотоните в светлинните вълни се предизвикват-излъчват от/при ускорителни движения на частици със "заряд".

...

(В опитите ММ са търсили  "етерен вятър", а не етер. Съпротивата срещу неподвижните етер*-частици (зърнест модел вакуум) е характеристиката "маса" на обект - маса при покой, ако можем да закачим КС за него)

...

[scaner]

Преди 2 часа, Малоум 2 said:

Светлина -  Вълнов процес на пренос на импулс във вакуума, произтичащ от вълновите характеристики на фотоните.

Какво разбираш под "вълнов процес"? Защото във физиката вълновите процеси подразбират среда, която се вълнува. Такава среда свързана със светлината не е доказано че съществува. Следователно, така формулираното определение е фалшиво.

От друга страна, всеки фотон пренася импулс, но отделен фотон не е светлина. Така че объркването нараства.

?

Преди 2 часа, Малоум 2 said:

Фотоните в светлинните вълни се предизвикват-излъчват от/при ускорителни движения на частици със "заряд".

Не при всяко ускорено движение има излъчвване. При праволинейно равноускорително движение на заряд не се излъчват фотони.

[Малоум 2]

Преди 2 часа, scaner said:

Какво разбираш под "вълнов процес"? Защото във физиката вълновите процеси подразбират среда, която се вълнува. Такава среда свързана със светлината не е доказано че съществува. Следователно, така формулираното определение е фалшиво.

Писал съм - във вакуума е пълно с фотони. И то - по подразбиране - на различни полета. Това - не се отрича като "среда".

Преди 2 часа, scaner said:

От друга страна, всеки фотон пренася импулс, но отделен фотон не е светлина. Така че объркването нараства.

Не съм казал, че отделен фотон е светлина - напротив, казал съм - много фотони има в светлинна вълна.

Преди 2 часа, scaner said:

Не при всяко ускорено движение има излъчвване. При праволинейно равноускорително движение на заряд не се излъчват фотони.

Да - не се измерват, щото следват пилотна вълна, но това не значи, че няма загуби и не всичката енергия отива за промяна скорост.

...

[scaner]

Преди 1 минута, Малоум 2 said:

Писал съм - във вакуума е пълно с фотони. И то - по подразбиране - на различни полета. Това - не се отрича като "среда".

Сигурен ли си? Правиш ли разлика между фотони и поле? Едното е кванти, другото е непрекъсната същност. Във вакуума има полета, но няма фотони. Това е по дефиниция - вакуумът е пространство, лишено от квантите на материята. Демек лишено и от фотони

Приемайки невярна теза, се опитваш на нейна база да градиш, но всичко изградено по определение е невярно. Освен ако в процеса на изграждане не ддопускаш допълнителни греешки, така че да компенсират провалното начало

Преди 5 минути, Малоум 2 said:

Не съм казал, че отделен фотон е светлина - напротив, казал съм - много фотони има в светлинна вълна.

Не си казал, и аз не твърдя че си казал, но това следва от казаното. Светлината според теб е вълнов процес на пренос на импулс. От друга страна, фотонът също пренася импулс, следователно е светлина по първото определение. Защото "вълнов процес" е изпразнено от смисъл в случая.

 

Преди 8 минути, Малоум 2 said:

Да - не се измерват, щото следват пилотна вълна, но това не значи, че няма загуби и не всичката енергия отива за промяна скорост.

Е къде еотиват тези загуби? Ако всичката енергия остава при заряда, няма загуби. Ако част от енергията го напуска, това може да стане само под форма на излъчване. За това говорим, а не  говорим дали се измерват.

Не знам какво разбираш под пилотна вълна, но алтернативите са две - или енергията остава в областта на заряда (при което няма излъчване), или я напуска като излъчване, при което трябва да се регистрира, и това ще бъдат загубите..

[Кибик]

Преди 10 минути, scaner said:

Не знам какво разбираш под пилотна вълна, но алтернативите са две - или енергията остава в областта на заряда (при което няма излъчване), или я напуска като излъчване, при което трябва да се регистрира, и това ще бъдат загубите..

Пилотна вълна е един от опитите за интерпретация на квантовата механика. Може да сте го чували като механика на Бом.

 

Иначе кашата е пълна.

 

[scaner]

Преди 7 минути, Кибик said:

Пилотна вълна е един от опитите за интерпретация на квантовата механика. Може да сте го чували като механика на Бом.

Знам това. Но никъде не приказваме за квантова механика даже, камо ли за интерпретации... А и в случая не е ясна ролята на тази пилотна вълна в картинката с излъчването, за това и питам.

[Кибик]

Преди 3 минути, scaner said:

Знам това. Но никъде не приказваме за квантова механика даже, камо ли за интерпретации... А и в случая не е ясна ролята на тази пилотна вълна в картинката с излъчването, за това и питам.

Очаквам включване от Джереми с приказки от хиляда и една нощ. Иначе, късмет в забавлението.

[Джереми]

Преди 1 час, Кибик said:

Очаквам включване от Джереми с приказки от хиляда и една нощ. Иначе, късмет в забавлението.

Приказките от 1001 нощ са само за такива като тебе