Въвеждане на допълнителни измерения във физиката и ползите от тях

[kipen2]

Преди 14 часа, Джереми said:

Човек има способноста да променя заобикалящата го действителност и събития, именно за това бъдещето не може да бъде предсказано на 100%,

Понеже сложи и запетая, ще ти поясня една подробност! "Човек", като го "отделиш" от контекста на Вселената и му придадеш свръхспособността "да променя събития", е просто подход с пожелателен, Марвъл студиос характер, но не и физически обосновано моделиране. Просто показва, че освен рибарка-секретарка, си и личинка с развинтено въображение и раздуло се его. Състезанието ти със самия теб по изкачването на скалата на Тъпомера зави в художествено-литературна посока. Приключиха местните избори и екипът ви с Маде-довия се върна към обичайните си занимания, явно!

[kipen2]

Преди 9 часа, Втори след княза said:

Преди 12 часа, Джереми said:

Времето е постояното възникване на процеси, тези процеси не съществуват нито в миналото нито в бъдещето, процесите са преходни но възобновими, затова човешкото съзнание ги описва като настоящи минали и бъдещи.

Смятам това разбиране за по- скоро философско, отколкото физическо, заради това ще изложа и своето философско разбиране за времето.

Прав си! Съдържа метафизична представа, която е "отвъд" физиката, но има проекция в нея.

Ако се абстрахираме от поредното залитане към субективните възприятия, то несъществуването на миналото и бъдещето (сред множеството от метафизичните теории за времето), е същност на парадигмата на Презентизма. Така в контекста на презентизма, физическият смисъл на Времето може да се опише чрез числов ред(времви ред, серия), който възниква синхронно с установяването на случването на процеси. Така се "връзва" и споменатото "постоянно възникване на процеси". 

Дори в този контекст на Презентизма и "изникващото в настоящия момент време", доста представителна съвременна метафизична постановка е тази за Процесната философия на Уайтхед. Само дето фокусирането на Уайтхед върху "установимата Промяна" като единствената фундаментална същност, дава относителност на данните(наблюдаването) от различни ОС и изобщо не може да се стигне до някакво универсално генериране на дефиниция за "Промяна", съответно "време" и "пространство", в които установяваме Промяната... според мен, де... 

Вие, Втори, обаче изказвате вариация:

Преди 9 часа, Втори след княза said:

Настоявам, че има минало. .... Има и бъдеще. ...текат процеси...

При този подход се отива в друга парадигма, различна от тази на Презентизма. Щом минало, настояще, бъдеще и времето(чрез процесите) съществуват паралелно спрямо "сега", то това е парадигмата на Етернализма. И съответсващият й математически модел, описващ метафизичната представа за "Блокова вселена". ("block time" or "block universe" theory due to its description of space-time as an unchanging four-dimensional "block", as opposed to the view of the world as a three-dimensional space modulated by the passage of time).

Бай дъ уей, ако се приеме само съществуването на минало и настояще, но неопределено бъдеще (както се опитва рибарчето - хем да има откъде да се изведат емпирично законите - от миналото, хем да има и "случайност"), то се попада в теорията за времето с прилежащата й метафизична представа за "Растящата блокова вселена".

Теорията на относителността (СТО и ОТО) е в парадигмата на Етернализма. И работи добре, защото е съобразена с Принципа на относителността, чиято есенция е в това, че съществуват Закони, които описват Промяната на материята. Това е същността на "статичната вселена от събития", защото тази метафизична представа е генерирана чрез "разполагането" в статично 4мерно пространство на събитията на такива отстояния едно от друго, че да са спазени изискванията за инвариантност на тези "разстояния", съответно запазване на формата на законите. Всъщност ТО е обвързана логико-математически със съществуването на Закони, отразяващи естествените принципи на случването на Промяната, и няма мърдане в тази насока. Има ли "непроменливи" закони (а те за това са "закони", щото не се променят), важи и ТО. ... и в този аспект, "битките" на пишман анти-релативистите като рибарчето и Маденов са обречени на провал, защото тяхното е като маймунки, режещи клона, на който седят - неминуемо е падането/поражението им в спорове за адекватността на ТО като описание на реалността, защото в основата на тезата им, колкото и да не го вдеват, стой твърдение за отричане на съществуването на физически закони

А пък фактът, че в класическите мащаби почти не се проявяват квантови ефекти показва и "обхватът" на валидност на ТО.

И докато в класическите мащаби, доста над Планковата размерност, няма вариабилност в определянето на параметрите за местоположение в пространство-времето, то не е така в близки до планковата размерност мащаби - квантовите. На това ниво Принципът на Хайзенберг за неопределеността важи с пълна сила, съответно и "проблемът с измерването".

Отделно пък, проверената с експерименти като супер точна КМ, съдържа неопределеност и във времето, в пространство-времето. (наскоро установиха, че резултати от "опитът с двата процепа" на Юнг, се проявяват и във времето....даже в тази връзка, Малоум2 скоро постна едно клипче от ютуб, на потребителя Аструм, в което се спекулира с този опит, показващ интерференчната картина и във времето).

И така стигаме до

Преди 10 часа, Втори след княза said:

Най- труден ми е въпросът дали има възвратими процеси, т.е. такива, които се връщат в идентично със сегашното положение от миналото.

Доколкото става въпрос за клесическите мащаби, има химицески процеси, при които е установено това.(сори, не помня как от какви съединения се реализираше тази реакция, но не е трудно да се открие в нетя). Същите се дават като контра-аргумент за солидността на твърдението за универсална посока на случването на Промяната, в дискусиите за "Стрелата на времето". 

Обаче, ако става въпрос за ентропията, в частност за това дали противно на зададената от ентропията посока има "пътуване назад" във времето, то съобразно КМ, това е възможно за елементарните частици. (в тази връзка има и едно постулиране - https://en.wikipedia.org/wiki/Chronology_protection_conjecture)

Защото, в контекста на КМ, при описанието на квантова система в дадена ОС, времето не се начислава както в ТО - само напред по ct. Ами в "случайни посоки" в пространство-времето, от които за последващ момент на измерване важи статистическата вероятност да я открием в дадено състояние. Така излиза, че КМ е физическа теория, на основание на която парадигмата за "Блоковата Вселена" и съществуването на детерминираност няма достатъчна основателност да се приеме като напълно точно описание на реалността. Защото, това че от всичките възможни състояния се реализира едно след даден времеви период, не е достатъчно основание да се игнорира описанието на останалите, поради това, че тяхната "нереалност" спрямо ОС на измерване, с посока на времето съвпадаща със "Стрелата на времето" влиза в уравниенията за описване на движениета, Промяната.  ...или както е споменато в обсъжданата преди статия:

"For practically relevant theories (such as quantum theory), the intricate structure of I is unknown and these points of unreality cannot be ignored. With regard to the key question of how to represent quantum-theoretic states in a mathematically consistent way for such points of unreality, the invariant set postulate provides support to the search for a timeless description of physics by treating the geometry of the invariant set as primitive, introducing a fundamentally timeless perspective into the formulation of basic physics." (втората колона, на стр.13, https://zero.sci-hub.ru/4297/e01a5d7954dbf750da0d82e30b917411/sorli2011.pdf)

 

[Станислав Янков]

Преди 14 часа, gmladenov said:

Явно не са откровени глупости ако пишат за тях в списание Нейчър. Ти сега и Нейчър ли ще ги
обявиш за ненаучни.

Другото е, че ако времето е наша илюзия/измислица, тогава за какво 4-то измерение говориш?
По твоята логика 3+1 ще имаме три реални и едно измислено измерение.

Я кажи сега, колко са големи измислените измерения. И от какво зависи техния размер.

Проблемът ти е, че не можеш да разграничиш какво те пишат в Нейчър (реално ) от онова, което ти си въобразяваш, че са написали в Нейчър (НЕреално )…

Добре ще е да не приписваш твоите измислици на останалите, аз никъде не съм писал, че само времето е измислица/илюзия, това са си твои глупости. Аз съм писал, че трябва да решиш, дали ВСИЧКО е измислица/илюзия или ВСИЧКО е реално и когато избереш едното от двете - трябва да обясниш ВНЯТНО И ЛОГИЧНО, защо си решил точно така. И прави разлика между три реални и едно измислено измерение (твоите смешки) и три големи и едно малко измерение (моите твърдения).

Начинът, по който ние обосноваваме координатите на измеренията зависи от начина, по който се движи и проявява пред нашите възприятия (сетива) материята. Както едновременно можеш да наблюдаваш два автомобила, единия от които се движи с 50 км/ч, а другия със 150 км/ч, така и материята може да се движи със скорост около тази на светлината по четвъртото, наричано времево, измерение, поради което то да се регистрира с много малка (околопланкова) протяжност и същевременно материята може да се движи много бавно по останалите три измерения, при което те да се регистрират като огромни, с клоняща към безкрайност протяжност (отстояние). Съвсем подобно на движението с някаква скорост, при което дължината по посока на движението на подвижния обект се променя (скъсява се), докато широчината и височината си остават същите - движение на материята, което променя измерението дължина и не променя измеренията широчина и височина.

Имаш нужда от четири степени на свобода, за да опишеш коректно макроскопичното поведение на материята - значи измеренията са четири. Как точно ще ги дефинираш тези четири измерения - това си е твой проблем, важното е да са четири. Ако искаш да са три - трябва да опишеш точно особеностите на СТО не с четириизмерния подход на Минковски, а само чрез три измерения и всичко трябва да е свързано с рационално-обяснени поведения на материята по споменатите само три измерения.

[kipen2]

Преди 6 минути, Станислав Янков said:

Ако искаш да са три - трябва да опишеш точно особеностите на СТО не с четириизмерния подход на Минковски, а само чрез три измерения и всичко трябва да е свързано с рационално-обяснени поведения на материята по споменатите само три измерения.

Спокойно може и с две измерения да ги опише! Но във физиката не е въпросът някой какво иска, а доколко защитаваният му модел адекватно описва реалността, което е свързано с проверка, след генерирани прогнози на база модела. А нито ти, нито Младенов сте изказали такива, все пак!

Преди 9 минути, Станислав Янков said:

Начинът, по който ние обосноваваме координатите на измеренията зависи от начина, по който се движи и проявява пред нашите възприятия (сетива) материята. Както едновременно можеш да наблюдаваш два автомобила, единия от които се движи с 50 км/ч, а другия със 150 км/ч, така и материята може да се движи със скорост около тази на светлината по четвъртото, наричано времево, измерение,

+

Преди 22 минути, kipen2 said:

Ако се абстрахираме от поредното залитане към субективните възприятия, то несъществуването на миналото и бъдещето (сред множеството от метафизичните теории за времето), е същност на парадигмата на Презентизма. Така в контекста на презентизма, физическият смисъл на Времето може да се опише чрез числов ред(времви ред, серия), който възниква синхронно с установяването на случването на процеси. Така се "връзва" и споменатото "постоянно възникване на процеси". 

Та, според теб, наблюдаването на автомобилите показва ли паралелно съществуване на миналото и бъдещето, заедно с настоящето? Или както си твърдял друг път - има съществува само сега?  ...защото второто е в пълен синхрон с твърденията на Младенов, че "времето е илюзия"!

[Станислав Янков]

Преди 15 минути, kipen2 said:

Та, според теб, наблюдаването на автомобилите показва ли паралелно съществуване на миналото и бъдещето, заедно с настоящето? Или както си твърдял друг път - има съществува само сега?  ...защото второто е в пълен синхрон с твърденията на Младенов, че "времето е илюзия"!

Не, показва паралелна регистрация от нашите очи на различни моменти от миналото - ако единия автомобил ни изглежда на 10 метра от нас, а другия автомобил ни изглежда на 100 метра от нас, ние ще възприемаме, в един и същи наш момент, два различни момента от миналото, защото на отразената от по-близкия автомобил светлина и’ е трябвало по-малко време да достигне очите ни в с равнение с отразената от по-далечния автомобил светлина. Имаме едно и също събитие - отразяването на светлината от автомобилите, - но две различни разстояния от автомобилите, до нас, затова в един и същи наш момент регистрираме събития от два различни минали момента.

[kipen2]

Противоречиш си! Защото не си разбрал въпросът ми....

Отговорът, съобразно написаното ти, би трябвало да е "Да", а не "Не"!

Още с въвеждането на

Преди 1 час, Станислав Янков said:

на различни моменти от миналото

вече потвърждаваш паралелното съществуване на минало и настояще, спрямо ОС, в която си. И ако се "забие" във възприемането на физическата информация на субекта, в ОС на налюдателя излиза, че нещо несъществуващо в настоящия момент за наблюдателя въздейства върху наблюдателя.... 

Скиваш ли кви тънки моменти, но важни детайли има в цялата история с описанието на реалността?!?

Подобна е ситуацията и с това:

Преди 1 час, Станислав Янков said:

Имаме едно и също събитие - отразяването на светлината от автомобилите, - но две различни разстояния от автомобилите, до нас, затова в един и същи наш момент регистрираме събития от два различни минали момента.

тънкият момент е, че са три събитията, а не едно!

И затова, съобразно четирите степени на свобода, и съответстващото им изобразяване на тримерна координатна система с допълнителен параметър за времето, двете събития "отразяване на светлината от автомобил 1" и "2" ще имат различни показания за местоположение в пространството в твоята ОС, както и за времето. Т.е. в пространство-времето двете събития ще са с различни пространствени и времеви координати, както си отбелязал - "в един и същи наш момент регистрираме (информацията за) събития от два различни минали момента"...

Редактирано Ноември 14, 2023 от kipen2

[kipen2]

Докато си изясняваш тънкостите в "материята" на теориите за времето, можеш да прегледаш друга интерпретация на наблюдавани явления, но база които Пенроуз е изградил теорията си за цикличните вселени. Имам предвид "точките на Хокинг".

Ето я популярната статия, в която се коментира различната от Пенроузовата интерпретация, основана на хипотезата за инфлационна мултивселена. https://nauka.offnews.bg/fizika/dali-nashata-vselena-ne-e-samo-mehurche-ot-pianata-na-multivselenata-199663.html

[kipen2]

Преди 3 часа, kipen2 said:

Преди 13 часа, Втори след княза said:

Най- труден ми е въпросът дали има възвратими процеси, т.е. такива, които се връщат в идентично със сегашното положение от миналото.

Доколкото става въпрос за клесическите мащаби, има химицески процеси, при които е установено това.(сори, не помня как от какви съединения се реализираше тази реакция, но не е трудно да се открие в нетя)

Въпросът е обаче, че системата е затворена, но не е изолирана. Т.е. екстраполирано до мащабите на въпроса ти, @Втори след княза, щом имаме приток на енергия отвън в системата, то реверсивни процеси има. 

Редактирано Ноември 14, 2023 от kipen2

[Станислав Янков]

Преди 2 часа, kipen2 said:

Противоречиш си! Защото не си разбрал въпросът ми....

Отговорът, съобразно написаното ти, би трябвало да е "Да", а не "Не"!

Още с въвеждането на

вече потвърждаваш паралелното съществуване на минало и настояще, спрямо ОС, в която си. И ако се "забие" във възприемането на физическата информация на субекта, в ОС на налюдателя излиза, че нещо несъществуващо в настоящия момент за наблюдателя въздейства върху наблюдателя.... 

Скиваш ли кви тънки моменти, но важни детайли има в цялата история с описанието на реалността?!?

Подобна е ситуацията и с това:

тънкият момент е, че са три събитията, а не едно!

И затова, съобразно четирите степени на свобода, и съответстващото им изобразяване на тримерна координатна система с допълнителен параметър за времето, двете събития "отразяване на светлината от автомобил 1" и "2" ще имат различни показания за местоположение в пространството, както и за времето. Т.е. в простронство-времето двете събития ще са с различни пространствени и времеви координати, както си отбелязал - "в един и същи наш момент регистрираме събития от два различни минали момента"...

Според мен единствения момент, на който бихме могли да припишем статут на настояще е моментът “сега” - перманентния покой на нашата персонална координатна система на нашата лична осъзнатост (когато наши части от тялото, като например нашите ръце, се движат, но нашата глава остава в покой, например спрямо стените на стаята, в която пребиваваме - ние пак се считаме за ИОС в покой и само ръцете ни са отделна, подвижна инерциална система). Всичко останало е различни моменти от миналото, защото дори и някак си да се случи някакъв дразнител директно при сетивата ни (светлинна експлозия директно пред ретината ни или топлинно въздействие пряко върху рецепторите на кожата ни - елиминиране на нуждата от изминаване на пространствен път извън тялото ни) - пак е нужно време, за да достигне сигнала от дразнението, чрез нервните връзки и след това друго време, за да се обработи от мозъка до съответното усещане. Дори и при неживите сензори е същото - време за преход на сигнала от сензора, през проводници, до центъра за обработка и време за обработка от компютъра (центъра за обработка).

Извън нашият персонален момент “сега” (персоналната координатна система на нашата осъзнатост в перманентен покой), всичко останало е боравене с най-различни моменти от миналото, някои от които се проявяват едновременно пред нашите сетива (заради различните разстояния, от които пристигат техните прояви, макар и да се движат с константната скорост на светлината). Нищо от написаното до тук не налага нарушаване на причинно-следствената връзка (паралелно съществуване на минало, бъдеще и настояще), за каквото споменаваш ти тук:

Преди 3 часа, kipen2 said:

…

Та, според теб, наблюдаването на автомобилите показва ли паралелно съществуване на миналото и бъдещето, заедно с настоящето?

 

Редактирано Ноември 14, 2023 от Станислав Янков

[kipen2]

Да, прави си! Забравих, че добавих и бъдещето във въпроса ми.

[Джереми]

Преди 9 часа, kipen2 said:

Понеже сложи и запетая, ще ти поясня една подробност! "Човек", като го "отделиш" от контекста на Вселената и му придадеш свръхспособността "да променя събития", е просто подход с пожелателен, Марвъл студиос характер, но не и физически обосновано моделиране. Просто показва, че освен рибарка-секретарка, си и личинка с развинтено въображение и раздуло се его. Състезанието ти със самия теб по изкачването на скалата на Тъпомера зави в художествено-литературна посока. Приключиха местните избори и екипът ви с Маде-довия се върна към обичайните си занимания, явно!

Шаранчоо, колко съм ги ловил такива като теб.

[kipen2]

За какво си ги хващал? Я сподели нещо рибарско, че като секретарка издишаш като балон на селски панаир...

[Втори след княза]

On 14.11.2023 г. at 10:30, kipen2 said:

Щом минало, настояще, бъдеще и времето(чрез процесите) съществуват паралелно спрямо "сега", то това е парадигмата на Етернализма.

Не бих си и помислил, че миналото и бъдещето са паралелни. Намирам, че са последователни етапи. 

On 14.11.2023 г. at 13:34, kipen2 said:

екстраполирано до мащабите на въпроса ти, @Втори след княза, щом имаме приток на енергия отвън в системата, то реверсивни процеси има. 

Даденото клипче ме насочи и към изменение на размерите при нагряване/изстудяване и към промените в агрегатното състояние или към пружиниране или махало. Размислих се, приемам, че процесите са реверсивни, обаче "Никой не може да влезе два пъти в една и съща река". Е, ако бъде вложена достатъчно енергия и работа, и ако физическите закони позволяват, нещата стават.  

Ползвам случая от клипа. Лаборантът започва да разклаща колбата. Пред него предстои реверсивния порцес. Той реализира (вероятностно, защото за любител на криминалета в този миг може някой да го гръмне и счупи колбата) една бъдеща промяна. Тя съвпада с тази от миналото, но не е реализирана още. Тя е следваща, а не предишна.

Бих погледнал и на изразходването на енергия. За промяната е изразходвана механична енергия "е". Ако процесът ни отвежда към миналото, тази енергия следва да се върне към източника. Тя не се връща като механична енергия, значи процесът е цикличен, връща се в начално състояние, но не и в миналото. Махалото се люшка, минава през познати точки, часовникът цъка, но е предназначен да мери изминало време.

[Станислав Янков]

Преди 51 минути, Втори след княза said:

Даденото клипче ме насочи и към изменение на размерите при нагряване/изстудяване и към промените в агрегатното състояние или към пружиниране или махало. Размислих се, приемам, че процесите са реверсивни, обаче "Никой не може да влезе два пъти в една и съща река". Е, ако бъде вложена достатъчно енергия и работа, и ако физическите закони позволяват, нещата стават.  

Нали двамата не обсъждате нарушение на закона за ентропията (връщане до точно същото състояние, което е било в някакъв вече отминал момент)? Защото течността в колбата към края на клипа, когато посинява при разклащане и става отново прозрачна при успокояване, няма абсолютно нищо общо с първоначалната вода или каквото друго е там в началото, което си остава прозрачно и при разклащане, и при успокояване. В началото и в края става дума за съвсем различни вещества в колбата.

Редактирано Ноември 15, 2023 от Станислав Янков

[Втори след княза]

Преди 8 часа, Станислав Янков said:

 нарушение на закона за ентропията

Именно.

[kipen2]

On 14.11.2023 г. at 14:05, Станислав Янков said:

Според мен единствения момент, на който бихме могли да припишем статут на настояще е моментът “сега” - перманентния покой на нашата персонална координатна система на нашата лична осъзнатост

Понеже, с след  отговорът ти "Не" на въпросът ми за паралелното съществуване на минало, настояще и бъдеще, отговаряш витиевато, ще ти добавя една констатация.

За всеки от тези два автомобила ти съществуваш в бъдещето им, по твоите полу-солипсистични интерпретации. 

Ето това е капана на фокусирането във възприятията и деленето на времето на отрязъци близки до планковото време....

И отделно пък, по този психологически подход на самовглъбяване ("твоето сега") се отдалечаваш от физическия смисъл, който се определя по резултатите или приложението на модела в класическите, макро-мащабите. ...На квантово ниво може и да имаш мултивселена, ама нямаш сетива, за да виждаш и съответно всичко, което си представяш е плод на въображение, което ако не произведе някаква прогноза за макроефект, който да може да се провери експериментално, ще е просто някаква си твоя форма на художествено описание на фантазия от един вид - медитирането ти...

А и псевдосолипсисзмът ти, ако не го съобразяваш още, те вкарва в дисонанс с понятието за "обективна реалност". Ако те интересува повече по отношение на последното, ето след този ми пост, обсъждахме детайли по казуса в друга тема:

On 6.07.2023 г. at 12:30, kipen said:

Първо искам да уточня отново, че използването ми на "субективен" беше в значението му на "индивидуален". Само като уточнение, за да изгладим елементарните противоречия. В тази линия, естествено бих приел безусловно забележката, че е по-правилно(прави по-разбираема тезата ми, оптимизирано е предаването на смисли) да бях използвал директно "индивидуален" и да не въвеждам заигравката "обективен/субективен". ... та и нямаше да се получи залитане към "субективния идеализъм" на Бъркли...

 

И аз твърдя същото!

Обстоятелствеността е набор от условия, която е свързана с наблюдателя, с перспективата му на наблюдаване. Разгледано като информационни записи, обстоятелствата са описание за състоянието на реалността, колекция от данни(измервания), събрани през гледната точка на наблюдател за период от време. (Дължината на времевия период е дължината на мировата линия на наблюдателя за този период.). Това има значение и връзка при следващата ти бележка:

Положението е едно (тезата ми е основана на първото положение)! И така би следвало да е, ако се спазва изискването за приемственост в процеса на растеж на научното познание.

Конкретно реалността, в най-кратката й дефиниция, е всичко, което съществува, или съвкупността от действително съществуващи обекти(като към "съществуващи" е и добавката "установими при взаимодействането им"). Т.е. когато използваме "реалност" става въпрос за едно множество. А колко подмножества("относителни реалности") може да има е въпрос на лимит, зададен от възможните за построяване отправни системи. Така пък се стига до положението за дефиницията на "съществуващ", защото "възможни за построяване" има разлика с "действително съществуващи". И тази разлика иде от действителния обхват за наблюдаване, както и "цепенето" на ВП на "минало, сега, бъдеще", в зависимост от местоположението на наблюдателя. Т.е. "относителна реалност" е характеристика, свързана с наблюдателя, но от наблюдателя възниква и лимита в обхвата на "съществуващ"( както даде примера за завъртането и интервала). След този етап пък се стига до полемиката между етерналистите (концепцията за "Блокова вселена", към която спада и СТО) и презентистите( че съществува само "сега"), което е нещо подобно на дилемата, която си поставил с двете опции, но в твоето второ предложение има и "щипка" солипсизъм с тази "частна реалност".  .... ....

Иначе по въпроса ти за примиряването на разликата в характеристиките на фактите, отразяващи едно и също наблюдавано явление, си има един похват. Въвеждане на "мобилност" за наблюдателя. Противно на закрепената представа, че наблюдателя "трябва да е статичен", когато измерва.

В тази линия си имам едно любимо визуално примерче, от което може да се направи аналогия с различни перспективи на наблюдаване на статични събития в пространство-времето:

Надявам се е лесно проследима аналогията! 

 

п.п. 

Когато се изказва твърдение, че "природата го налага" трябва да се подхожда по-внимателно, според мен! Ясно е, че някакъв ъпдейт е наложителен, ама посоката е дискусионна. Защото едно е да отречеш старото ("няма обективна реалност"), друго е да го надградиш("няма привелигирована ОС")

 

[deaf]

Преди 32 минути, kipen2 said:

паралелното съществуване на минало, настояще и бъдеще

Сериозно ли вярваш в това?! В изкуството,например във фентъзи филмите,може да се ползва тази идея,но в науката!!!

[kipen2]

Преди 3 минути, deaf said:

Преди 37 минути, kipen2 said:

паралелното съществуване на минало, настояще и бъдеще

Сериозно ли вярваш в това?! В изкуството,например във фентъзи филмите,може да се ползва тази идея,но в науката!!!

Човек, в четиримерните модели, използвани в съвременната физика, това е резонно! Не е въпрос на вярване, а на разделянето на времето на все по-кратки моменти.

Така дори и на 10м от теб да се случва събитие, физическата информация за него, т.е. установяването ти като съществувне на това събитие, ще е след време, нужно на светлината да достигне до теб.

Сам можеш да се сетиш, че в случая при теб като наблюдател това ще е паралелно съществуване на минало с настояще. Обаче пък спрямо наблюдател в събитието, твоето регистриране на инфото от събитието при което е излъчена светлина до теб, ще се явява паралено съществуване на бъдеще с неговото настояще("сега").

 

[kipen2]

Преди 10 часа, Втори след княза said:

On 14.11.2023 г. at 10:30, kipen2 said:

Щом минало, настояще, бъдеще и времето(чрез процесите) съществуват паралелно спрямо "сега", то това е парадигмата на Етернализма.

Не бих си и помислил, че миналото и бъдещето са паралелни. Намирам, че са последователни етапи. 

Въпросът е аналогичен с казуса за "линиите на едновременност". Спрямо коя ОС има последователност? Щото спрямо неустановимата ОС на фотон няма последователност, а само "сега".

 

П.п. спря ми тока, а бях почнал да ти отговарям на компа. Ще довърша отговорът по втората ти констатация по-късно. Извинявам се!

[deaf]

Преди 1 час, kipen2 said:

паралелното съществуване на минало, настояще и бъдеще,

Само че ти използваш думата "паралелно",което означава едновременно. Но не може едновременно да съществува минало,настояще и бъдеще. Не може аз 53 годишен мъж да живея тук,но същевременно моят двойник на 23 години да живее някъде на светлинни години от мен.

[kipen2]

Преди 1 час, deaf said:

Само че ти използваш думата "паралелно",което означава едновременно. Но не може едновременно да съществува минало,настояще и бъдеще. Не може аз 53 годишен мъж да живея тук,но същевременно моят двойник на 23 години да живее някъде на светлинни години от мен.

Deaf, аз не ти споря за "Бог", а ти ми твърдиш как нещо не можело да се ползва в науката?!? Искаш да спориш, без да разбираш или просто те интересува? 

Виж предния ми отговор на въпроса ти, отново, ако обичаш! Разбирам ти вече реакцията с емотикона, ама вникни малко, де!?!

От никъде не следва, че твоят двойник на 23г. живее някъде на светлинни години от теб!!!!  ...а синхронно с примера ти - че съществува на тази си възраст 30г. по-назад във времето, спрямо настоящето в твоята ОС...

 

п.п. концепцията за "едновременност" е една от основните в СТО....и от нея произтича "относителност на едновременността"!!! А ти си се хили в невежеството ти, твое право си е....  а и често срещана реакция на позоваващите се на "Бог"(каквото и да е това)

Редактирано Ноември 16, 2023 от kipen2

[kipen2]

Преди 12 часа, Станислав Янков said:

В началото и в края става дума за съвсем различни вещества в колбата.

Напротив! Имаш реверсивна химическа реакция. В процеса, от едно съединение се достига до друго и после пак се достига до първото...

[kipen2]

Преди 13 часа, Втори след княза said:

Тя не се връща като механична енергия, значи процесът е цикличен, връща се в начално състояние, но не и в миналото.

Е това определя несъстоятелността за споровете, че времето не е реално. Ама някой си спорят, че е така!

Редактирано Ноември 16, 2023 от kipen2

[Станислав Янков]

Преди 47 минути, kipen2 said:

Напротив! Имаш реверсивна химическа реакция. В процеса, от едно съединение се достига до друго и после пак се достига до първото...

Добре, но това не е химичното съдържание на колбата от самото начало (когато съдържанието си остава прозрачно, както и да го разклащаш), а пък ако се разглежда само ставащото след сипването на синьото вещество - имаш внасяне на енергия отвън (разклащането), която после се губи чрез някакъв познат процес (например - излъчване на топлина или нещо друго познато). При всички положения нямаш нарушаване на втория закон на термодинамиката (въобще - на закономерностите, свързани с ентропията).

Прочетох материала на тримата за Зенон до мястото с частично оразмереното подмножество I от пространството на състоянието на физическия свят (Вселената като цяло), което е инвариантно (неизменно при преобразувание) множество за някаква предполагаема причинно-следствена връзка (релативистична детерминирана динамична система DI). Не разбирам достатъчно добре написаното, но всичко тук и след това трябва да се отнася предимно за областта на квантовата механика. Най-вече, защото и тук се ползва разглеждане с 5+1 измерения (много подобно на 6-те реални измерения на Пенроуз в част от представянето на туисторната му хипотеза), каквито са характерни основно за подходите, свързани с микросвета.

Моето тълкуване на всичко това е, че би могло на твърде малки (околопланкови) дължини да има и движения напред-назад по оста на времето, защото според авторите няма време, а само числов ред на материалните промени и на квантови нива измеренията са дори не четири пространствени, ами пет или даже шест (ако 5+1 не значи пет пространствени измерения плюс числов ред на материалните промени). Поради малките си размери, елементарните частици имат досег с движението напред-назад по четвъртото и даже по пето тороидално-компактифицирани пространствени измерения, което ни дава частиците (движение напред по времето/четвъртото измерение) и античастиците (движение назад по времето/четвъртото измерение). Но от един момент нататък, с нарастването на мащабите към макронивата, движението назад по оста на времето по някакви причини става невъзможно и възниква числовия ред на материалните промени (Стрелата на времето или Стрелата на промените, както я наричат авторите).

Като цяло, усилието в първия материал изглежда съсредоточено върху елиминирането на употребата на понятието "време" във физиката, чрез аргументация основно от сферата квантовата механика. По думите им, на фундаментално ниво пространството е вечно, а продължителността на физическите събития няма първично съществуване (точно такова нещо се опитвах да кажа и аз тук преди време, когато писах, че на някакво равнище, основно преди Големия взрив/"стереографската деформация" до три големи и четвърто малко измерение, въртенето на материята/пространството със скоростта на светлината трябва да протича по четири напълно еднакви, напълно симетрични пространствени измерения или ако не по хипер-сфера, то поне по хипер-елипса, обаче в този материал на тримата нещата са написани несравнимо по-точно и аргументирано, за разлика от моите импровизации). Всичко това ми изглежда като нелишено от смисъл усилие, но някак си не ми изглежда безусловно (такова, след което да си кажа - да, няма никакви други конкуретни варианти, именно това е верния подход!). Добре е да има повече съвпадения, с повече от другите вече добре установени закономерности, в сравнение с описаното до момента (в смисъл - добре е подхода да се развие повече). Най-главното - до тук не срещам никакви опити да се елиминира наличието на четвърто пространствено измерение, даже се употребява и пето! Може би опитите за обясняване на СТО и ОТО само чрез три пространствени измерения и числов ред на материалните промени вместо време са във втория им материал ("Нови прозрения за Специалната теория на относителността").

[kipen2]

Преди 56 минути, Станислав Янков said:

Преди 3 часа, kipen2 said:

Напротив! Имаш реверсивна химическа реакция. В процеса, от едно съединение се достига до друго и после пак се достига до първото...

Добре, но това не е химичното съдържание на колбата от самото начало (когато съдържанието си остава прозрачно, както и да го разклащаш), а пък ако се разглежда само ставащото след сипването на синьото вещество - имаш внасяне на енергия отвън (разклащането), която после се губи чрез някакъв познат процес (например - излъчване на топлина или нещо друго познато). При всички положения нямаш нарушаване на втория закон на термодинамиката (въобще - на закономерностите, свързани с ентропията).

Младенов подхожда по този начин - довеждане до абсурд , ..... От самото начало имаш подготвяне на разтвор от едно съединение. Реверсивната химическа реакция е след това!  ....ето ти статията за тези самовъзникващи, реверсивни, химически процеси - https://en.wikipedia.org/wiki/Briggs–Rauscher_reaction

....

Преди 1 час, Станислав Янков said:

Прочетох материала на тримата за Зенон до мястото с частично оразмереното подмножество I от пространството на състоянието на физическия свят (Вселената като цяло), което е инвариантно (неизменно при преобразувание) множество за някаква предполагаема причинно-следствена връзка (релативистична детерминирана динамична система DI).

"Вселената като цяло" не е адекватно, защото съдържа ограничение, което не се знае дали съществува. Има праг, отвъд който има още от Вселената, но светлината от тези събития няма как да достигне до нас. Това само като констатация! Това, че за физическия свят, в статията използват ""Вселената като цяло" има конкретно значение за фазовото пространство като представителна извадка в пространството и времето на всички възможни състояния на квантовата система.

Идеята на фракталното подмножеството I , което е вложено във фазовото пространствое, че при "движение" на ИОС ("динамичната система DI"), то времето ще е възникващ числов ред от стойности, охарактеризиращи протяжност между два "инцидента"(“units of change”) и този числов ред ще е инвариантен във фазовото пространство.... общо взето се опитват да дадат някаква дефиниция за време, уж различна от концепцията за време в ТО, а всъщност си стоят в 3-мерния пространствен модел на КМ с неопределена посока за времето (независим от "Стрелата на времето" оператор за промяната в пространството)

А вече при опитите за съвместяване на коментирания модел на Палмър с пространство-времето на Минковски, времето ще представлява "възникващият" от нищото числов ред, описващ интервалите между събития, като се запази Лоренцовата инвариантност.