Абсурд в СТО

[laplandetza]

On 19.10.2020 г. at 4:50, Relinquishmentor said:

On 19.10.2020 г. at 2:32, Relinquishmentor said:

 

 

 

 

 

По формулата за <скъсяване> дължина която си дал се вижда , че при релативна скорост 1 милионна от метъра за секунда, ефекта от скъсяване е по малък , ако сгрешим относителната скорост на подвижния наблюдател с 1 м./сек., което е Разбиваюо за Вас !

Признаваш ли Парадокса на Скоростомер на Лапландеца 6 ?

[laplandetza]

On 19.10.2020 г. at 4:50, Relinquishmentor said:

...

Защо се криеш, признаваш ли Парадокса Скорост. 6 ?

[laplandetza]

On 18.10.2020 г. at 14:45, Relinquishmentor said:

......

Кой ще разбие Парадокса Ном. 6 ? 

[laplandetza]

 

 

Ето го ясно Парадокса  Скоростомер на Лапландеца Ном. 6. 
 Апаратурата на мисления експеримент се наглася по Ос Х, оста на движение  и същата такава по Ос У , перпендикулярна на движението. Задейства се планът, според Неподвижния контролен Наблюдател  Неедновременност при Приемането на сигналите в Централ.Наблюдател, неговата точка е занюителна* неедновременност в една простр. точка при х1 е Нула . Няма нужда да го пиша, сещате се , сигнала от <прдния> излъчвател е с по къс път и значително по бърз от сигнала от <задния> излъчвател. Отчита се интервал време в Неподвижната система. Трансформирайки го с Лоренц трансвормации за време на Центр.Наблюдател, тъй като е в Една обща простр, точка при Х1 е Нула, тогава при заместване от координатн. простр. трансформация  координ. в Неподвижната система за Х е равна на Скорост.Време, става така , щото трябва да получим Х1 е Нула. Тогава замествайки Х с Скорост.Време във времевата трансформация получаваме реципрочен Лоренцов Фактор умножен по Време , момент Т от неподвижната система за да получим съответен момент в Подвижната, това означава , че целият врмеви измерен интервал от Неподвижната система го умножаваме директно с реципрочната на Лоренцов Фактор и получаваме съответни Интервал за Подвижната система. По ос Х  на движението имаме тази стойност.
 По ос У , ние практически нямаме измерим интервал на неедновременност, той е само теоретичен с някакви незначителни стойности и преобразувайки го с трансформациите по същия начин *врмена измерени в обща простр. тоюка в подвижната система, Центр.Наблюдател, и сравнявайки с този по Ос Х , меко казано Очевадно са Различни.
Това е Парадокс. по СТО , няма разлика, не се допуска!

[Relinquishmentor]

On 20.10.2020 г. at 20:57, laplandetza said:

Защо се криеш, признаваш ли Парадокса Скорост. 6 ?

Не се крия, а правех подробен анализ и не признавам никакъв несъществуващ парадокс.

Анализът ми показва, че ситуацията не може да се опише само с прости скъсявания на дължини и забавяме на време, защото трябва да вземем предвид и релативисткото събиране на скорости. Това много усложнява нещата. Това което написах по-преди,че скъсяването на рамото спрямо неподвижния наблюдател (койта аз наричам 2с/3 наблюдател) заради скоростта му 2с/3 се компенсира точно от скъсяването на разстоянието между стоперите които също се движат с 2c/3 не е вярно. Измамващо подвеждащо е да си мислим така, но не е. Има и една друга тънка ситуация, свързана с определянето на скоростта на лазерите в 2с/3 системата но спрямо движещите се (спрямо същата система) стопери . В крайна сметка получих за разликата във времената на излъчване спрямо 2c/3 наблюдателя следната формула

където l_0 е дължината на рамото в неподвижната за лазерите система, u_x е скоростта им спрямо стоперите, а v е скоростта на стоперите спрямо 2с/3 наблюдателя. Сега ако, както искаш ти, u_x е много малка и направо я пуснем да клони към нула, след като направим един неприятен граничен преход на израза при u_x --> 0, се получава точно това

което ни дава и формулата за трансформация на времето, когато събитията са едновременни в системата, която се движи спрямо наблюдателя. Парадокс няма и не може да има. Това е математически коректно и няма нищо общо със СТО. Лоренцовите трансформации са еднозначно обратими линейни изображения на четиримерното пространство-време в себе си (същото се отнася и за трансформациите на скоростите и ускоренията). Това означава, че каквито и линейни комбинации/суперпозиции да правим с тях, те пак си остават линейни еднозначни изображения. Еднозначността гарантира, че всеки вектор от четиримерното пространство-време се изобразява само в един, а обратимостта гарантира, че същестува единствено обратно изображение, което изобразява образа в първообраза му. Следователно при прилагане на такива изображения няма как да възникнат парадокси, защото няма многозначност на изображението. Проста математическа логика, изказана по сложен начин, но ако вникнеш в нея ще разбереш, че схемите, които измисляш са губене на време. 

[laplandetza]

Преди 3 часа, Relinquishmentor said:

Не се крия, а правех подробен анализ и не признавам никакъв несъществуващ парадокс.

Анализът ми показва, че ситуацията не може да се опише само с прости скъсявания на дължини и забавяме на време, защото трябва да вземем предвид и релативисткото събиране на скорости. Това много усложнява нещата. Това което написах по-преди,че скъсяването на рамото спрямо неподвижния наблюдател (койта аз наричам 2с/3 наблюдател) заради скоростта му 2с/3 се компенсира точно от скъсяването на разстоянието между стоперите които също се движат с 2c/3 не е вярно. Измамващо подвеждащо е да си мислим така, но не е. Има и една друга тънка ситуация, свързана с определянето на скоростта на лазерите в 2с/3 системата но спрямо движещите се (спрямо същата система) стопери . В крайна сметка получих за разликата във времената на излъчване спрямо 2c/3 наблюдателя следната формула

където l_0 е дължината на рамото в неподвижната за лазерите система, u_x е скоростта им спрямо стоперите, а v е скоростта на стоперите спрямо 2с/3 наблюдателя. Сега ако, както искаш ти, u_x е много малка и направо я пуснем да клони към нула, след като направим един неприятен граничен преход на израза при u_x --> 0, се получава точно това

което ни дава и формулата за трансформация на времето, когато събитията са едновременни в системата, която се движи спрямо наблюдателя. Парадокс няма и не може да има. Това е математически коректно и няма нищо общо със СТО. Лоренцовите трансформации са еднозначно обратими линейни изображения на четиримерното пространство-време в себе си (същото се отнася и за трансформациите на скоростите и ускоренията). Това означава, че каквито и линейни комбинации/суперпозиции да правим с тях, те пак си остават линейни еднозначни изображения. Еднозначността гарантира, че всеки вектор от четиримерното пространство-време се изобразява само в един, а обратимостта гарантира, че същестува единствено обратно изображение, което изобразява образа в първообраза му. Следователно при прилагане на такива изображения няма как да възникнат парадокси, защото няма многозначност на изображението. Проста математическа логика, изказана по сложен начин, но ако вникнеш в нея ще разбереш, че схемите, които измисляш са губене на време. 

Благодаря за труда който си положил, моите уважения ипризнания, имаш ги!
Не си прав, релативисткото събиране на скорости  не променя нищо, има значение само за минималното преместване на рамото с лазерите, нали го прие да клони към нула. 
Сетне подвижната система на експеримента се наблюдава <скъсена > от Неподвижния наблюдател и това не променя нещата, прави само разликите по малки що стойност, разликите в неедновременност на приемането. Няма релативистко <събиране> на скорости при движението на приемника, той се движи с 2/3С спрямо Неподвижния , а светлина с С, просто се пресмята пътя на светлина ограничен от <скъсеното> рамо и движението на приемника. Пътищата са с различна дължина по права и обратна посока по Ос Х и това е Безспорно!.
По Ос У, пътищата са с еднаква дължина и това също е Безспорно, остава само възможност за неедновременност поради скъсяване причинено от клоняща към Нула скорост на преместване на рамо с лазерите. Парадокса е в Пълна сила Налице. 

Ти приемаш за неподвижна някаква система на лазерите , че и сетне,стопери> и ползваш Грешната хипотеза СТО в тази посока, като обърнеш гледната точка ще откриеш Противоречие, нали това ти обясних, при Грешни Постулати, разглеждайки, както ти го правиш, получаваш отново Грешни постулати. Кръгова аргументация, Кръгът на Ада в научната Логика.

Редактирано Октомври 22, 2020 от laplandetza

[laplandetza]

On 18.10.2020 г. at 13:01, Relinquishmentor said:

...

На практика, след приемането клоняща към нула скорост на преместване на лазери към <стопери> ти беше приел за Неподвижна в разглеждането система някаква на Лазерите с рамото, сега  всъщност приемаш за неподвижна системата на <стопери> и Центр.Наблюдател за Неподвижни. Тов авсъщност има значение на Абсолютно неподвижна,което е Най Грубата грешка в СТО и е забранено всякакво допускане на движение на Приемник, докато светлин. фронтове прогресират към него.Ние доказваме точно това, това движение!,а СТО забранява с апарата си , ти ползваш аргументация на грешния модел да докаже сам сбе си.  В този случай, приемайки практическа Едновременност на Излъчване на Сигналите е от ясно преясно , че приемайки се за Абсолютно Неподвижен Приемника, Няма да има разлика в пътищата. Това наблюдавано от заплютата от теб сега Подвижна Наблюдателна Система , подвижна с относ. скорост2/3С , той отчита Неедновременност в Излъчването *това става когато той разглеждайки Действията се е приел за неподвижен, а експеримент. система се движи,* такава Неедновременност осигуряваща достигане на импулсите практически Едновременно до Приемник. Разбира се това не е вярно, за това и имаме Парадокс, противоречие обръщайки Изходната Първоначална позиция.,но според СТО при такива размени , обръщания на Гледни точки Резултата трябва да е един и същ относно събитията в Приемник, който е Обща простр. точка за събития.
Аз твърдя , че повечето системиИОС са подвижни спрямо Някакво Състояние и това дали те са оплюти като Неподвижни няма никакво значение. Според сто една приета за Неподвижна система има значение на точно това което ми трябва на Неподвижна спрямо търсеното от мен Състояние.Тогава логично по правилата на СТО разглеждам събитията от гледна точка не една такава Неподвижна система. Тогава при Излъчванията , те пак са практически Едновременни, но най важното, самият Приемник се движи с 2/3С спрямо неподвижния наблюдател, рамото е вече <скъсено> а светлинната скорост си е все така С, но докато Светлин. фронтове напредват по Ос Х  права и Обратна посока , Приемника се Измества , Движи и Осигурява Различни пътища, от там и Неедновременност, ясно изразена в приеманито на 2 та сигнала
По Ос У. това изобщо не е така, Излъчванията поради клонящата към Нула скорост на преместване на рамо и лазери и още по клонящото към нула <скъсяване. са Практически Едновременни, Приемника,Центр.Наблюдател се движи по осХ . а не по Ос У !! и това означава, че неговото движение не променя към различни светлинните пътища по ос У в Права и Обратна Посока , което осигурява практическа Едновременност в Приемането на сигнала. 
Тези събития , приемане на два сигнала в една простр. точка на Центр.Наблюдател трябва да бъдат Едни и същи както по Ос Х , така и по Ос У, но това Категорично не е така , след трансвормиране на моментите на приемане, или времеви интервал, има Категорично Доказано Противоречие. от тук Истински Парадокс!

[laplandetza]

Аз си мисля , че вие верващит на <постулатите). сте  като омагйосани. 
Проста логическа заигравка, Една лаборатория , която мери емг. излъчвания е някъде из космоса, по едно време от друг Кораб, неподвижен спрямо лабораторията идва лазерен лъч с някаква средна енергия , импулс на фотоните в него, регистрира се и се изследва. Лабораторият обаче ускорява срещу лъча до някаква относителна скорост с Корба, спира ускорение. Отново се изледв лъча и има доплер ефект, по висока енергия на Импулса. Пита се от къде е дошла тази по висока енергия, Защо , от движение, какво, корабът се е засилили срещу лабораторията и се движи спрямо нея или обратносто , лабораторията се  е засилила и се движи спрвмо кораба. Трябв да е кораба, лабораторията е наплюта за Неподвижна и няма начин тя да има принос към енергията на фотони, нали така?

[Relinquishmentor]

Преди 11 часа, laplandetza said:

 

Нека да се изясним с минимално количество думи:

Имаме 3 инерциални системи: Кл е тази, която е неподвижна спрямо лазерите, Кс е тази, която е неподвижна спрямо стоперите или Централния наблюдател и спрямо която Кл се движи с нищожна скорост u_x; и накрая К' или 2c/3 наблюдателя, спрямо която Кс се движи със скорост 2c/3. 

Сега се случва събитието Е1: левия лазер достига до левия стопер и светва. Задачата е: да се намери след колко време ще се случи събитието Е2: десният лазер да достигне десния стопер и да светне - това време да се пресметне 2 пъти в системите Кс и в К', двете времена да се сравнят и да се намери дали отговаря на предсказаното от СТО.

Отговорът е : времето между Е1 и Е2 в системата Кс е пренебрежимо малко, заради нищожната скорост u_x, обаче в системата К' се получава следния израз 

в пълно съответствие с трансформационния закон за времето в СТО.

Сега се дава допълнителна задача: конструкцията по оста х в системата Кл се дублира с такава по оста у и за нея се поставя същия въпрос. Отговорът е: както спрямо системата Кс, така и спрямо К' времето между Е1 и Е2 е пренебрежимо малко в пълно съответствие със СТО.

Ако всичко това е ясно, има ли проблем и какъв е той?

[laplandetza]

Преди 2 минути, Relinquishmentor said:

Нека да се изясним с минимално количество думи:

Имаме 3 инерциални системи: Кл е тази, която е неподвижна спрямо лазерите, Кс е тази, която е неподвижна спрямо стоперите или Централния наблюдател и спрямо която Кл се движи с нищожна скорост u_x; и накрая К' или 2c/3 наблюдателя, спрямо която Кс се движи със скорост 2c/3. 

Сега се случва събитието Е1: левия лазер достига до левия стопер и светва. Задачата е: да се намери след колко време ще се случи събитието Е2: десният лазер да достигне десния стопер и да светне - това време да се пресметне 2 пъти в системите Кс и в К', двете времена да се сравнят и да се намери дали отговаря на предсказаното от СТО.

Отговорът е : времето между Е1 и Е2 в системата Кс е пренебрежимо малко, заради нищожната скорост u_x, обаче в системата К' се получава следния израз 

в пълно съответствие с трансформационния закон за времето в СТО.

Сега се дава допълнителна задача: конструкцията по оста х в системата Кл се дублира с такава по оста у и за нея се поставя същия въпрос. Отговорът е: както спрямо системата Кс, така и спрямо К' времето между Е1 и Е2 е пренебрежимо малко в пълно съответствие със СТО.

Ако всичко това е ясно, има ли проблем и какъв е той?

Кое пак не ти е ясно. За ме са само 2 системи, не броя за ситема лазерите, не ми е нужно, но щом искаш. 

Както казах, тъй като смятам СТО за умишлено или не фалшифицирана, разглеждам от гледна точка на Неподвижна Наблюдателна Система, СТО ми позволява да гопрявя, Случванията в Точката на Центр. Наблюдател трябва да са Еднакви по  Ос Х и Ос У за Неподвижната Наблюдателна система, така прогнозира СТО, защото след трансформиране Еднаквоста се запазва,

Според Неподвижната Наблюдателна система обясних какво се случва в Системата на ексеримента има нищожна скорост преместване на Лазери, би могло да я вземем в предвид и да събираме релатевистки скоростти, но в крайна смерка е безмисленно , скоростите и на двата Лазера са еднакви за Неподвижната Наблюдат. система. Имаме допълнително, клонящо към нула <скъсяване> на рамото, от там и практически неизмерима неедновременност в Пулсовете на Излъчване. Дотук е ясно, нали? Нас ни интересува Събитията в Приемника, а те поради движението на Приемника докато светлина от пулсовете напредва  и поради това ясно разграничими различни пътища, имаме и силно изразена Неедновременност.

По ос У е различно, там има само клоняща към нула нееднвременност в пулсовете, поради клоонящото към нула <скъсено> рамо, а това означава клоняща към Нула неедновременност, времеви интервал< в събитията при Приемник. 

Както казах за СТО е все тази кой наблюдава и кой прави смеки, изисква се резултата в Приемник, Една точка в простр., т.е Една точка в дадена ИОС, резултата да е един и същ !!, Но НЕ Е !

[laplandetza]

Преди 14 минути, Relinquishmentor said:

...

И виж опита на Стефан Маринов в другата тема за него , той ти е колега, бил ти е колега , а опита му се базира на същото като моя Факта , че докато светлина се разпространява обектите в една ИОС, независимо , че се е самоприела за неподвижна , се движат спрямо Нещо си , което индиректно означава, че и директно според мен. се движат спрямо Светлина. Пробвай да оспориш колегата си, ако можеш !

[Relinquishmentor]

Преди 11 часа, laplandetza said:

На практика, след приемането клоняща към нула скорост на преместване на лазери към <стопери> ти беше приел за Неподвижна в разглеждането система някаква на Лазерите с рамото, сега  всъщност приемаш за неподвижна системата на <стопери> и Центр.Наблюдател за Неподвижни. Тов авсъщност има значение на Абсолютно неподвижна,което е Най Грубата грешка в СТО и е забранено всякакво допускане на движение на Приемник, докато светлин. фронтове прогресират към него.Ние доказваме точно това, това движение!,а СТО забранява с апарата си , ти ползваш аргументация на грешния модел да докаже сам сбе си.  В този случай, приемайки практическа Едновременност на Излъчване на Сигналите е от ясно преясно , че приемайки се за Абсолютно Неподвижен Приемника, Няма да има разлика в пътищата. Това наблюдавано от заплютата от теб сега Подвижна Наблюдателна Система , подвижна с относ. скорост2/3С , той отчита Неедновременност в Излъчването *това става когато той разглеждайки Действията се е приел за неподвижен, а експеримент. система се движи,* такава Неедновременност осигуряваща достигане на импулсите практически Едновременно до Приемник. Разбира се това не е вярно, за това и имаме Парадокс, противоречие обръщайки Изходната Първоначална позиция.,но според СТО при такива размени , обръщания на Гледни точки Резултата трябва да е един и същ относно събитията в Приемник, който е Обща простр. точка за събития.
Аз твърдя , че повечето системиИОС са подвижни спрямо Някакво Състояние и това дали те са оплюти като Неподвижни няма никакво значение. Според сто една приета за Неподвижна система има значение на точно това което ми трябва на Неподвижна спрямо търсеното от мен Състояние.Тогава логично по правилата на СТО разглеждам събитията от гледна точка не една такава Неподвижна система. Тогава при Излъчванията , те пак са практически Едновременни, но най важното, самият Приемник се движи с 2/3С спрямо неподвижния наблюдател, рамото е вече <скъсено> а светлинната скорост си е все така С, но докато Светлин. фронтове напредват по Ос Х  права и Обратна посока , Приемника се Измества , Движи и Осигурява Различни пътища, от там и Неедновременност, ясно изразена в приеманито на 2 та сигнала
По Ос У. това изобщо не е така, Излъчванията поради клонящата към Нула скорост на преместване на рамо и лазери и още по клонящото към нула <скъсяване. са Практически Едновременни, Приемника,Центр.Наблюдател се движи по осХ . а не по Ос У !! и това означава, че неговото движение не променя към различни светлинните пътища по ос У в Права и Обратна Посока , което осигурява практическа Едновременност в Приемането на сигнала. 
Тези събития , приемане на два сигнала в една простр. точка на Центр.Наблюдател трябва да бъдат Едни и същи както по Ос Х , така и по Ос У, но това Категорично не е така , след трансвормиране на моментите на приемане, или времеви интервал, има Категорично Доказано Противоречие. от тук Истински Парадокс!

Чакай малко.

Досега аз анализирах само събитията "излъчване на светлина от лазерите" и доказвах неедновременност за тях. Никъде не съм и споменавал за приемане. Това са отделни събития и се нуждаят от отделен анализ. Нееднаквото време на приемаме на един светлинен сигнал в движеща се насочваща система при положение, че той е бил едновременен в насочващата система, която е неподвижна спрямо източника му, се дължи (всъщност е) на аберацията на светлината, дължаща се на крайната й скорост на разпространение. Този ефект е наличен и в класическата физика. В СТО, когато искаме да измерим неедновременността в приемане на два сигнала, трябва да извършим 2 отделни анализа - да намерим неедновременността в излъчването на сигналите (която няма аналог в класическата физика), след това да намерим неедновременността в приемането им и накрая да съберем двете времена.

[laplandetza]

Преди 1 минута, Relinquishmentor said:

Чакай малко.

Досега аз анализирах само събитията "излъчване на светлина от лазерите" и доказвах неедновременност за тях. Никъде не съм и споменавал за приемане. Това са отделни събития и се нуждаят от отделен анализ. Нееднаквото време на приемаме на един светлинен сигнал в движеща се насочваща система при положение, че той е бил едновременен в насочващата система, която е неподвижна спрямо източника му, се дължи (всъщност е) на аберацията на светлината, дължаща се на крайната й скорост на разпространение. Този ефект е наличен и в класическата физика. В СТО, когато искаме да измерим неедновременността в приемане на два сигнала, трябва да извършим 2 отделни анализа - да намерим неедновременността в излъчването на сигналите (която няма аналог в класическата физика), след това да намерим неедновременността в приемането им и накрая да съберем двете времена.

Ахахах, не нетрябва, може просто и ясно. Ако приемем , че излъчванията са практически Едновременни за Неподвижната Наблюдателна система, то поради Различните пътиша за светлина поради движението на Приемника са задължително Неддновременни събития по приемане, с явна ,значима разлика, която показах как се смята. как го наричате не е важно , важното е че се дължи на движение на Приемника докато Светлина достига до него и това е Факт, доказан.

[Relinquishmentor]

Преди 56 минути, laplandetza said:

Ахахах, не нетрябва, може просто и ясно. Ако приемем , че излъчванията са практически Едновременни за Неподвижната Наблюдателна система, то поради Различните пътиша за светлина поради движението на Приемника са задължително Неддновременни събития по приемане, с явна ,значима разлика, която показах как се смята. как го наричате не е важно , важното е че се дължи на движение на Приемника докато Светлина достига до него и това е Факт, доказан.

Всъщност аз съм се объркал. Неедновременността на приемането не се дължи на движението на приемника, а на разстоянието между двата излъчвателя дори и приемника да е неподвижен спрямо тях. Това е класически ефект. Във всяка точка от пространството, където поставим приемника, ще се регистрира различна неедновременност на приетите сигнали, ако не броим симетричните. Движението му спрямо тях обаче причинява и неедновременност на излъчването - това е релативистки ефект.

Та, спрямо 2с/3 наблюдателя имаме неедновременност в приемането, която е равна Δl'/c. Та какъв е проблемът сега?

Редактирано Октомври 22, 2020 от Relinquishmentor

[laplandetza]

Преди 17 минути, Relinquishmentor said:

Всъщност аз съм се объркал. Неедновременността на приемането не се дължи на движението на приемника, а на разстоянието между двата излъчвателя дори и приемника да е неподвижен спрямо тях. Това е класически ефект. Във всяка точка от пространството, където поставим излъчвателя, ще се регистрира различна неедновременност на приетите сигнали, ако не броим симетричните. Движението му спрямо тях обаче причинява и неедновременност на излъчването - това е релативистки ефект.

Та, спрямо 2с/3 наблюдателя имаме неедновременност в приемането, която е равна Δl'/c. Та какъв е проблемът сега?

В случая разстоянията според Неподвижната Наблюдателна система са Еднакви, дори със близко до нулевото <скъсяване> . Остава само движението ма Приемника и това за Неподвижнив=я Наблюдател е неуспорим Факт , според СТО и цялата Физика..

Нееддноврменноста не е  това което си показал, тя се изразява със скорости, напълно класически, защото са независими движения, едното е повее от движение,то е Константа <С> друготое 2/3С скорост на приенмника.Това ако не е проблем, какво е?

[Relinquishmentor]

Преди 29 минути, laplandetza said:

В случая разстоянията според Неподвижната Наблюдателна система са Еднакви, дори със близко до нулевото <скъсяване> . Остава само движението ма Приемника и това за Неподвижнив=я Наблюдател е неуспорим Факт , според СТО и цялата Физика..

Нееддноврменноста не е  това което си показал, тя се изразява със скорости, напълно класически, защото са независими движения, едното е повее от движение,то е Константа <С> друготое 2/3С скорост на приенмника.Това ако не е проблем, какво е?

Напиши според тебе колко е разликата във времената на приемане на лъчите от двата лазера от приемника, който се движи с 2с/3. Точна формула, ако може.

[laplandetza]

Преди 8 минути, Relinquishmentor said:

Напиши според тебе колко е разликата във времената на приемане на лъчите от двата лазера от приемника, който се движи с 2с/3. Точна формула, ако може.

Ако приемем пулсовете близки до Едновременност

T1 = L1 .( 1/C - v)

T2 = L1.(1/C+v)

T1 е момента на приемане на пулса по посока на движение по Х, т.е. права посока +

Т2 е момента на приемане на пулса по обратна на движението посока по Х .т.е обратна  --

L1 е скъсеното рамо

V е 2/3 С 

Всичко това в Системат на Неподвижната Наблюдателна Система.

Няма релативистки събирания на скорости тука, има <класическо> смятане на независими наблюдавани величини,движения, ако за светлина можем да наречем движение, което е неправилно според мен.

[Relinquishmentor]

Преди 1 час, laplandetza said:

Ако приемем пулсовете близки до Едновременност

T1 = L1 .( 1/C - v)

T2 = L1.(1/C+v)

 

Събираш класически скоростта на светлината със скоростта на движещия се наблюдател? Ти сериозно ли или ме будалкаш? Защото тия формули точно това показват. Да не говорим, че си ги написал неграмотно.

[laplandetza]

Преди 2 минути, Relinquishmentor said:

Събираш класически скоростта на светлината със скоростта на движещия се наблюдател? Ти сериозно ли или ме будалкаш? Защото тия формули точно това показват. Да не говорим, че си ги написал неграмотно.

Що , проблем ли ти е? Плюс, минус, в този случай няма смисъл на истинско събиране.

[Relinquishmentor]

Преди 15 часа, laplandetza said:

Според Неподвижната Наблюдателна система обясних какво се случва в Системата на ексеримента има нищожна скорост преместване на Лазери, би могло да я вземем в предвид и да събираме релатевистки скоростти, но в крайна смерка е безмисленно , скоростите и на двата Лазера са еднакви за Неподвижната Наблюдат. система. Имаме допълнително, клонящо към нула <скъсяване> на рамото, от там и практически неизмерима неедновременност в Пулсовете на Излъчване. Дотук е ясно, нали? 

Ясно ми е, но бъркаш много. Това ми е втори пост, защото предишния ми изчезна и затова няма да пак да обяснявам надълго и нашироко. Скъсяването на рамото клони към нула, но и скоростта на придвижването му също. А времето между двата сигнала  се намира като разделиш двете и се получава неопределеност от вида 0/0. При граничния преход, който направих в един от предишните постове се получава точно това, което предвижда и СТО за време между две събития:

Тук t_B -t_A е интервала между събитията в системата на приемника, за който приемаме,че клони към нула, а x_B-x_A е дължината на рамото в същата система, пренебрежимо скъсено (пространствения интервал между събитията). Виждаш, че  t'_B - t'A  или интервала между събитията в системата на неподвижния наблюдател не клони към нула.

Преди 11 часа, laplandetza said:

Що , проблем ли ти е? Плюс, минус, в този случай няма смисъл на истинско събиране.

Не, точно това се получава ако направим разглеждане спрямо системата на приемника и събирем класически v и с. Формулите не са тези.

[Relinquishmentor]

Преди 16 часа, laplandetza said:

Както казах за СТО е все тази кой наблюдава и кой прави смеки, изисква се резултата в Приемник, Една точка в простр., т.е Една точка в дадена ИОС, резултата да е един и същ !!, Но НЕ Е !

Кажи сега това чудо откъде ти дойде на ума? В СТО, както подсказва и името й, много малко неща остават непроменени при преход от една инерциална система към друга. Каква е тая точка в пространството, ако едно събитие се случва в една точка от пространството в дадена система К, същото събитие ще се случи в друга точка в друга система К'. Пак ли сънуваш някакво абсолютно пространство, дето може да си забодеш кабърче в една точка и да си я отбележиш?

Редактирано Октомври 23, 2020 от Relinquishmentor

[laplandetza]

Преди 42 минути, Relinquishmentor said:

Ясно ми е, но бъркаш много. Това ми е втори пост, защото предишния ми изчезна и затова няма да пак да обяснявам надълго и нашироко. Скъсяването на рамото клони към нула, но и скоростта на придвижването му също. А времето между двата сигнала  се намира като разделиш двете и се получава неопределеност от вида 0/0. При граничния преход, който направих в един от предишните постове се получава точно това, което предвижда и СТО за време между две събития:

Тук t_B -t_A е интервала между събитията в системата на приемника, за който приемаме,че клони към нула, а x_B-x_A е дължината на рамото в същата система, пренебрежимо скъсено (пространствения интервал между събитията). Виждаш, че  t'_B - t'A  или интервала между събитията в системата на неподвижния наблюдател не клони към нула.

Не, точно това се получава ако направим разглеждане спрямо системата на приемника и събирем класически v и с. Формулите не са тези.

И там клони към нула, събираш релатив. скорости и се получава. същото със скъсяването. Клони си, незначителна стоиност в разликата.

[Relinquishmentor]

Преди 45 минути, laplandetza said:

И там клони към нула, събираш релатив. скорости и се получава. същото със скъсяването. Клони си, незначителна стоиност в разликата.

Така ли, я покажи?

[Relinquishmentor]

А междувременно ти давам да помислиш върху един друг "парадокс" в СТО. Според СТО масата (релативистката) на един материален обект се изменя от скоростта му v според закона

 (1)

където m е масата му на покой. Знаем, че фотона има нулева маса на покой, така че от (1) следва , че и релативистката му маса е 0. Но фотоните имат маса в квантовата механика, а и в класическата електродинамика електромагнитните вълни имат маса. Парадокс, СТО е грешна, Айнщайн е разбит

[laplandetza]

Преди 5 часа, Relinquishmentor said:

Така ли, я покажи?

Помисли, теоретично имам свобода да наглася нещата както пожелая, ти не работиш по този случай логично с математика, тя не е в твоя полза. Мога да направя така, че рамото да се движи с един нанометър в секунда спрямо Центр, Наблюдател, тази скорост релативистки преобразувана е нищожна също за Неподвижната системас, движението става на стъпка по половин нанометър и тръгва от 10 нанометра от стоперите, релативисткото скъсяване е пренебрежимо , мога разбира се и оюе по малко колкото ми хареса, колкото ми е кеф и да докарам в крайна сметка неедновременност от стотна от милиметъра , която светлината изминава за 1 секунда, такъв времеви интервал!. СТО ми дава тази свобода! можеш ли да ми възразиш?, неможеш естествено. В случая теорияа работи изцяло за мен!!Каквото и да си представяш, докарвам сметките до пренебрежими разлики, това е и идеята тука. На мен ми трябва да покажа разликата по Ос Х и Ос У и тя е Абсолютно Налице!, нямаш изход в борбата.

Това казвам Според СТО в Точката на Централ. Наблюдател според Която и да е Система трябва да има една и съща подредба на Събитията и по Ос Х и по Ос У.Едно и съшщо при една и съща <схема> на Лоренцова трансформация, след отчитанията при трансформация към Системата на Центр. Наблюдател трябва да е едно и също! При една и съща относителона скорост, примерно 2/3С , Наблщдаваното от Неподвижния наблщдател и по Ос Х и по Ос У е буквално по СТО Еднакво!, така казва Теорията/Хипотезата, но очевадно Не е така!

Както казах, за мен е важно тази основа да се подготви за практически експеримент и тогава да се съобрази за предполагаеми скорости в локалната Етерия с какви параметри ще се работо, какви отклонения са приемливи и пр. Впроса за Грешната СТО е приключен , това отдавна е ясно, търси се технология и практически приложения, както и Нова Хипотеза или Генерална поправка на ТО, както и продължение по работата на Института по алтернативни реактивни задвижвания в Мин. на Отбраната, армията на САЩ, в който от 15 години поне, всяка година средно изтичат над половин милиард долара и най вероятно работят по Нова Хипотеза и..........................технология на Гравитационно задвижване, по Съвртцки, Гравитолет.