Когнитивното нетърпение -- пътят към оглупяването

[Шпага]

Ако имате търпение прочетете тази статия. Може и да е полезна... за някого.

https://psychology.framar.bg/когнитивното-нетърпение-пътят-към-оглупяването

"Когнитивното нетърпение (Cognitive Impatience) се среща все по-често. Толкова е често, че можем да го класифицираме като „проклятието на нашата прекалено свързана ера“. Говорите с човек. Той ви слуша. Или поне така изглежда. Мислите, че сте свързани емоционално, че сте предали онова, което искате да му кажете. По-късно обаче откривате, че този човек не е разбрал почти нищо от казаното. И на следващия ден той дори не го помни. Това е когнитивното нетърпение, най-прекият път към оглупяването.

Какво е когнитивното нетърпение?
Кога за последен път прочетохте текст от началото до края, без да се отегчите, без да се уморите, без да прекъснете четенето си, за да направите нещо друго, без да се разсейвате и изпитате желание да преминете към нещо друго „по-интересно“?

Тази неспособност да се запази вниманието, съсредоточено върху една единствена задача, е онова, което професорът по литература Марк Едмъндсън нарича когнитивно нетърпение. Този професор осъзнава, че много студенти активно избягват класическата литература от деветнадесети и двадесети век, защото нямат търпението да четат по-дълги и по-плътни текстове, отколкото обикновено срещат в интернет.

Той въвежда определението „Когнитивно нетърпение“, което се отнася до неспособността да се обърне внимание по време, необходимо за разбиране на сложността на една мисъл или аргумент. Когато не обръщаме внимание и сме жертви на нетърпението, ние не само не разбираме сложни идеи, но дори не можем да запомним по-простите идеи."

И т. н.

 

[Малоум 2]

Преди 15 минути, Шпага said:

Това е когнитивното нетърпение, най-прекият път към оглупяването.

Добре дошла!

Ами-и-и, май повечето тук сме го минали тоя "път...".

Сега, няма "назад", а  "кръгом и пак напред", както казват в казармата.

...

[kirasirrav]

Абсолютно съм съгласен, да сравня дори със себе си и с мои близки и познати - хора които са доста информирани и знаещи, горе-долу предвиждат/или вече знаят,имат мнение по въпроса и някак нямат търпение да се доизкажеш/доизразиш и вече отговарят и допълват, (впрочем подобно е и отношението на не твърде информираните и знаещи ). Изглежда че това е резултат от забързаното ежедневие и тоновете информация, зариващи ни всеки ден, а и много хора трябва по презумпция да се справят със голямо количество такава, да добавим и стреса, и картинката се оформя.

Лично за мен намирам, че наистина някак препускам през проблемите и форумите, докато само преди няколко години, бих се спирал доста задълбочено (и продължително ) над много от нещата. Осъзнавам това и не го харесвам, и въпреки това почти ми е невъзможно да се върна назад. Като че ли имам постоянното чувство, че не ми стига времето.

[laplandetza]

Насищане/пресищане с информация ,  пресищане със самооценката, т.е  завишаване на нуждите , но в сичко в конфликт със силите  , способностите и издържливост на индивида, както и недостига на време-живот.

Примерно аз се правя че изслушвам някого , кимам механично, но не ме интересува, така отсявам баластните контакти и професионални времегубки.  Литература чета , ако я оценя като заслужаваща изгубеното време, т.е рядко. Всеки ден чета , но обикновенно селектирани неща.

Когато надуша и захапя нещо интересно в много от случаите го разнищвам и предъвквам до възможните крайности, същото и с интересните хора, тогава автоматично се концентрирам и почвам да изследвам личноста им, да водя смислен разговор.

[Петър Мирчев]

Благодаря за статията. Често ми се случва да не разбират думите ми правилно или да се налага да повтарям без резултат. Смятам, че причини могат да са разсеяност, умора, емоционална възбуда и други. Затова в случая не бих класифицирал всички хора като глупави.