Образно, асоциативно мислене

[Втори след княза]

Колко е две плюс две? Зависи от мисленето.

Логическото мислене ще каже четири, а образното хиляда и две… най- малко.

Цитирай

„Ако до всяко добро същество
застане поне още едно,
ех, ще започне такъв живот,
че само си викам "Дано".

Ако към тия две същества,
прибавиш и още две,
ти знаеш ли колко прави това?
Най-малко хиляда и две.”

Не става дума за противоречие, а просто в логическото мислене е научено и запомнено предварително  знанието, че всяко следващо число в редицата е предходното плюс единица, докато при образното, образите се свързват асоциативно. В отговор на въпроса „Колко е едно плюс едно?” може да се получат невероятни асоциативни връзки и само една логическа. Немислимата математическа задача „Колко става като от едно извадиш едно?” с отговор „ две”, в образното мислене получава отговор „Това е родилка и нейното бебе”. Вярно, нали?

Изобщо логическото мислене свързва нещата в някаква логическа връзка, докато образното ги обединява в някаква асоциативна връзка. При това тази връзка може да не е общоприета, конвенционална, а индивидуална, лична.

 

Така познанието ни за процесите може да свързва нещо по асоциация, но и по закономерна  връзка. Второто е по- сложно, защото трябва да бъдат познати реалните отношения, а първото е по- леко за обяснение.

В случая не твърдя, че образното мислене няма свои закономерности и изучаване. Просто аз не ги познавам. Зная, че родители правят забележки на децата си за неправилно мислене, но от това не мога да си създам представа за законите.

Цитирай

Виц: В еврейското училище : „ Деца, 2+2 е 4, може и 5 с данъка, в краен случай – 6 с комисионната, ако някой иска повече – арменското училище е отсреща”.
по: https://debati.bg/spetsialno-za-debati-bg-224/

 

[Втори след княза]

Съответно на опита ми, философстването на обикновен човек като мен и то в игров, а не професионален ключ показва, че професионалните са започнали да мислят по- отдавна и са стигнали по- далеч.

Обаче имам с тях някои разминавания, които не меря в чия полза са.  Даниъл Канеман в "Мисленето" излага виждане, че мисленето е структурирано от Система 1, която е сходна с това, което виждам като Образно асоциативно мислене или това, което сравнява образи (не само зрителни) и Система 2 на която дава друго описание. Обаче тук ще пусна това, което е написал за Система 1, най- вече като храна за размисъл или ресурс за нещо по- нататък, което още не зная кое е..

"Характерни черти на Система 1

Генерира впечатления, чувства и наклонности; когато бъдат одобрени от Система 2, те стават убеждения, нагласи и намерения.

Оперира автоматично и бързо, с малко или без никакво усилие и без чувство на съзнателен контрол.

Може да бъде програмирана от Система 2 да мобилизира вниманието, когато бъде открит определен модел (търсене).

Изпълнява изискващи опитност реакции и генерира изискващи опитност интуиции след адекватен тренинг.

Създава свързан модел на активирани представи в асоциативната памет.

Свързва чувството за когнитивна лекота с илюзии за истина, приятни чувства и намалена бдителност.

Различава изненадващото от нормалното.

Подсказва и измисля причини и намерения.

Пренебрегва двусмислеността и потиска съмнението.

Предубедена е да вярва и да потвърждава.

Преувеличава емоционалната последователност (ефект на ореол).

Фокусира се върху съществуващите данни и пренебрегва липсващите данни (ОКВЕВКЕ).

Генерира ограничен набор от базисни оценки.

Представя групите чрез норми и прототипи, не интегрира.

Съчетава интензивности от различни скали (напр. размер със звук).

Изчислява повече, отколкото е възнамерявала (умствен автомат).

Понякога подменя трудния въпрос с по-лесен (евристика).

По-чувствителна е към промените, отколкото към състоянията (теория на перспективите)

Надценява ниските вероятности.

Показва намаляваща чувствителност към количеството (психофизика)

Реагира по-силно на загубите, отколкото на печалбите (отвращение към загубата).

Поставя в тясна рамка, изолирани един от друг, проблемите, които трябва да реши."

[Втори след княза]

В образното мислене нещата са многозначни. Често случайните връзки изменят същността, но пък дават възможност за нов поглед. Според мен това пречи на вярното предаване на информацията. 

Наскоро се сетих за образа Пантера или по- скоро алегорията зад нея. У Данте, когото спират три звяра по пътя към рая, единият е пантера и той се тълкува като алегория на сладострастието. У Киплинг пантерата е приятел, закрилник и наставник на Маугли. Може да се добавят и други, дори безброй алегории, приложими за Пантера. Един напредък в живота на човека е било, когато VI означава шест при римляните винаги и навсякъде. Не може да означава четири или седем... Е, в някои други страни може. Пантерата обаче може да има различен смисъл.

С усъвършенстването на йероглифното писмо, отделните образи добиват конкретен, непроменим смисъл. Лешоядът има ограничен брой значения. Мисля, че това е напредъкът в културата.

[deaf]

Преди 7 часа, Втори след княза said:

напредък в живота на човека е било, когато VI означава шест при римляните винаги и навсякъде. Не може да означава четири

Римляните не са ли ползвали знака IV за числото четири?

[Мълчаливец]

Намирам за полезно да представя идеите си за правила за мисленето чрез образи. 

1. Определяне на предмета на обсъждане
– Не се сменя темата или смисъла на понятията по време на аргументация.

2. Ясни определения
- В началото на разсъждението се предлага кое точно свойство или аспект на образа ще се използва като аналогия, а останалите асоциации временно се изключват. 
- Всяка промяна на смисъла на образа изисква явен преход.

3 Контекстуалност на истината

- Съждението не е абсолютно вярно или невярно, а придобива стойност според контекста, в който се прилага.

4 Частично подобие и дименсии

По време на мисленето не се променя вече приетото отношение А подобно на Б, нито видът на аналогията (структурна, функционална, ценностна и др.), нито дименсията на качествената аналогия. Под дименсия се разбира допустимите варианти или стойности на едно качество в рамките на избраната аналогия.

5 Частична истина За всяко твърдение допускаме, че може да бъде вярно отчасти, стига да се уточни:
в какви смисли или аспекти,
от какви гледни точки,
в каква степен.

Целта е да се запази гъвкавостта на мисленето, без да се губи контрол върху логическата последователност.“

6 Аргументация. В процеса на разсъждение чрез образи преобладава диалектичната аргументация – търсене на вероятни, правдоподобни и смислени хипотези.
- Целта не е доказване на абсолютна истина, а генериране на идеи и прозрения, които могат да се проверят или развият допълнително.
- Това осигурява контрол върху хаотичното генериране на асоциации и стимулира критично мислене.

[Мълчаливец]

Коментар на предходното

т.1 Това е правило за избягване на празните приказки.

т.2 Това правило е за да не се прескача от асоциация към асоциация и без да се развива една се отива към втора. Примерно, разглеждаме лъвът като цар на животните, а после идва асоциация, че е бозайник и връзката, че царят и лъвът са бозайници.

т.3 Това е правило за непълността на постигнатото отношение. Образното мислене не дава Истина, но дава Правдоподобие само по отношение на някаква характеристика, т.е .в някакъв контекст.

т.4 Това правило е за да можем да постигнем някаква транзитивност на отношенията. Примерно, ако А е розово, а Б алено червено, можем да кажем, че А е подобно на Б, Ако Б е подобно на В, което е кърваво червено, то и А е подобно на В, защото всички са в дименсията "червено". За отбелязване е, че тази дименсия може да е и в номинална скала, т.е. качествена. Ако обаче ползваме скала на дължина на светлинната вълна и сравним А инфрачервено с Б- червено и В оранжево, то напускаме скалата на червеното и обсъждаме дължини на вълни,което е съвсем друга дименсия.

т.5 Пренесените изводи могат да са верни отчасти. Примерно: от мисленето, че лъвът е цар на животните, можем да приемем, че лъвът е най- силният хищник в някакъв район и това е вярно. Можем да приемем за вярно, че си има харем, че воюва за територия със съседните царе и пр. и това е частично вярно.

т6. Това правило е за да спира несвързаните с конкретата метафора идеи. Примерно, обсъждайки лъвът като цар на животните, може да ни хрумне, че приливите се дължат на лунното привличане. Това е вярно хрумване, но не е свързано с конкретния образ. Може, обаче да се свърже с друг, стига да се обяви, а най- добре да се започне нов чат, друга дискусия или тема. Добре е зад която и да е връзка да стои осмислена асоциация, която може да бъде изтъкната като аргумент.