Образно, асоциативно мислене

[gmladenov]

On 23.09.2025 г. at 21:12, Мълчаливец said:

В следващите си размишления ще сравня промените в САЩ и древния Рим, опитвайки да установя подобие, а и да прогнозирам евентуално бъдеще, съобразено с цялата условност, спомената в предишния коментар.

Въпреки безспорните паралели между Римската импрерия и САЩ, има и много фундаментални различия.

За разлика от САЩ, ромеите не са избирали цезар на всеки четири години с преки избори и цезарят не е имал ограничен мандат. Древният Рим също така не е имал регулирана и устойчива пазарна икономика, а е имал дефакто грабителска икономика, която по принцип няма как да е устойчива (като заграбиш всичко, което може да се заграби, как продължаваш?). И накрая днес има ли варвари, които да нападнат САЩ и така да доведат до техния рапад.

Тези фундаментални различия правят невъзможно прогнозирането на евнтуално бъдеще въз основа на римския опит. 

[Мълчаливец]

Преди 4 часа, gmladenov said:

За разлика от САЩ, ромеите не са избирали цезар на всеки четири години с преки избори и цезарят не е имал ограничен мандат.

Да! Изборността е характерна и за Римската, и за републиката в Щатите, и е един от признаците за подобие. 

 

[Мълчаливец]

От размишленията ми за подобие на древен Рим с Щатите стигнах до необходимостта от контролно събитие, което би потвърдило прогностичната стойност на подобието. Целият смисъл на намиране на подобие е именно в това, да можем да прогнозираме нещо непознато чрез нещо познато.

Понеже смятам, че Гражданска война в древноримския смисъл не е възможна, доказано от събитията около Капитолия от привърженици на Тръмп на 06.01.2021, които бяха лесно овладяни, явно времената се измениха и поради това за събитие, критично за доказване на подобието, приемам емиграция заради преследвания на значим политик от опозиционна партия от САЩ в Европа. Тъй като това е дълъг процес, чакането ще е дълго, то оставям тези размисли на стендбай  

[Мълчаливец]

Друг пример за образно- асоциативно мислене, при това силноизразено, намирам в книгата на Ричард Кош (или Кох) "Принципът 80-20 и още 92 силови закона на природата", ТУК. 

Според автора, стоките на пазара де държат и са подчинени на същите биологични и екологични закони, както организмите на Земята. Те еволюират, множат се, влизат в борби за оцеляване и подбор. Тази метафора е много продуктивна за него, защото е издал книгата си в милионен тираж и тя е смятана за една от 25- те най- влиятелни книги за бизнеса. В този смисъл моите възражения не могат да го оспорват изобщо, защото той е минал проверката на пазара и на оценката на читателите. Ще призная, че Кош/Кох мисли по същия начин, който аз си представям като прекрасен и пр. пр. суперлативи.

Както става ясно, аз не оспорвам метода, а приложението му. Смятам, че стоката не е самоуправляваща се система. Стоките не се изменят самостоятелно, а в процес на човешкия труд. Те са продукт. 

Така метафората за Дарвинова еволюция и естествен отбор на стоките от пазара губи смисъла си (или не  щом книгата върви). По- близка ми е метафората, че стоките, като продукт на дейността на фирмите са по- близки до продуктът кислород е резултат от дейността на растенията. Само дето фирмите, като човешка организация, могат да изменят целенасочено продукта на дейността си, а не са като организмите, които произвеждат само това, което съответства на метаболизма им. 

Ще опитам да представя подобието на стоките с продукт на жизнедейността.

Жизнедейност: Първоначално на Земята (сушата и океаните, естествено) кислородът е само в съединения. С появата на цианобактериите, в процеса на своята фотосинтеза, те започват да го отделят. След насищането на потребността от химическо окисление на неживата природа, кислородът започва да се натрупва във водата и атмосферата. Мутиращи организми еволюират и като аеробни бактерии започват да използват кислорода за разграждане на органични вещества.

Какво е поведението на продукта? Първоначално няма потребност от него. Да си спомним бутилката паднала от небето в „Боговете сигурно са полудели”. Впоследствие, продуктът започва да има значение и да се формира потребност- първо случайно, а ако рекламата е целенасочена, в резултат от нея. Ако процесът на създаване на продукта продължи, то се появяват нови потребности от него, които фирмата, а и обществото ако продуктът е обществено полезен, има интерес да задоволява и да се разраства.

Един интересен роман за привнесен продукт е „Един янки в двора на крал Артур” на Марк Твен. Героят Ханк Морган, попаднал в 6-ти в. от САЩ на 19 в., иска да модернизира онзи феодализъм и предлага боя за печки там, където се отопляват с огнища и паста за зъби там, където има по- важни въпроси за оцеляването от белотата на зъбите. Същевременно промотира и републикански и антиклерикални идеи. Спечелва си негодувание и въоръжен сблъсък с тогаващата съвременност, в която умира. (Не умира съвсем, защото магьосникът Мерлин го приспива за 1300 г. и той се събужда отново в Кънектикът).

Връщам се към Кох/Кош. Според него би трябвало новият продукт да функционира, да се размножава, съвместно с еволюцията на другите и с условията, а пазарът ще реши дали е пригоден за живот. Еволюцията и специализацията в боите- боята за печки се появява когато печките са достатъчно еволюирали. Този образ е много правдоподобен и запомнящ се. Мнението ми, че "Не продуктът еволюира, а фирмата целенасочено търси варианти за продукт и пласирането му в конкуренция с други фирми" може и да е по- вярно, но образността на асоциативното мислене на Кох/Кош му печели повече привърженици.

Ясно е от рекламата и пропагандата, че образът е по- въздействащ от абстракцията и анализа.