Отиди на
Форум "Наука"

Парадоксът на тризнаците


gmladenov

Recommended Posts

  • Потребител
Преди 12 часа, Ниkи said:

Такова движение има в аберацията, а тя не е парадокс

А ако светлината вълна е във среда подобно на механичните вълни в среда , тогава има движение при аберацията спрямо тази среда. Но опита на М&М не може да го установи понеже средата е увлекаема от земната маса. Аберацията възниква на границата на увлекаемост на средата от планетата. Затова Ейри за да провери аберацията дали зависи от скороста на светлината , е напълнил своят телескоп с вода за да намали скороста на светлината в него, и по този начин да промени аберацията. Но не се е получило понеже светлината се увлича горе високо а не в тръбата на телескопа. От това следва че светлината не е фотони , в противен случай аберацията ще възникне в телескопа и опита на Ейри ще покаже аберационна промяна. Аберацията възниква и при вълни но когато са пакетирани , излъчват се на порции наречени цункове, пакетирането не може да стане при обикновените механични вълни , в механична среда поради естеството на средата. Но това е само хипотеза.

Link to comment
Share on other sites

  • Мнения 1,5k
  • Създадено
  • Последно мнение

ПОТРЕБИТЕЛИ С НАЙ-МНОГО ОТГОВОРИ

ПОТРЕБИТЕЛИ С НАЙ-МНОГО ОТГОВОРИ

Posted Images

Преди 1 час, Ниkи said:

...

Все още не проглеждаш очевидното. Основен Проблем, движение на обекти спрямо светлина, а и не само, въпреки че Теорията ги е Обявила за Неподвижни и това движение е съвсем теоретично лесно откриваемо. От тук и ПсевдоНеконстантна скорост на светлина, унищожен Втори постулат и разбира се заличен Първи Постулат.
Разбра ли Последния парадокс. вероятно не............

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
Преди 14 часа, Orbit said:

Няма от къде да знаеш че са грешни, освен ако не си този който е създал това явление . Ти ли си го създал ?

Но все пак ме съгласи че има и трети вариант. 

Вариант първи ( Лобиран от съвремената научна общност):  Светлината е : частица която проявява вълнови свойства. За да работи трябва някои от свойствата на частицата да са фантастични (КМ).

Вариант втори  (На мен ми допада най много :)  ) : Светлината е импулс/сигнал който се разпространява в дадена среда. За да работи трабва някои от свойствата на средата да са фантастични ( но не са достатъчно изследвани, така че може да се окажат парадоксални но не и фантастични)

Трети вариант ( Явно на теб ти допада най много ) :  Светлината е частица и вълна. В същото време светлината нито е частица нито е вълна.  Това е някаква субстанция с фантастични свойства . ( Много е примамлива тази мисъл, която обяснява всичко , освен едно какво всъщност представалява тази субстанция ... ? ) 

 

За 1 вар. - Известно е, че никой (и никоя частица), не "вижда" - няма и да види!!!, движещ се във вакуума фотон. (така фантастичното - структура фотон-пакет, с "пълнеж", е стояща вълна, но с некомпенсирани "гърбици" по време. Това дава възможност за пренос на импулс по вакрешетката - началото и края при структуриране, заради закъснението по ОВ на права и обратна вълна, не съвпадат с предишно състояние на участващите "зрънца". Тези зрънца си променят формата на собственото поле - от "сферична" в пурообразна, примерно, или тороидална по обем и участват само в пренос на един импулс. Стоящата "прави" стъпка напред за новообразуване, по посока "преден потенциал", осъществил обратната вълна. Неподвижното ЕМПоле, с ОВ по обем напречно на движението, пренася изменението към старата, предишна големина на пакета и така - се движи некомпенсиран Импулс с вълнови характеристики на самото ЕМПоле.)

За вар.2 - свойствата на средата са от отдавна известни, но не са обосновани по неподвижност на частите на средата. (затова си направих етер*- с непрестанно образуващи се частици😑. Виж по 1 - Благодарение на некомпенсиран импулс са възможни вълните по вакрешетка с неподвижни пространствени точки - мрежа, която "диша" когато участниците в пренос си променят формата, но не и мястото в решетката. В мислен евклидов куб един  метър - може да се съдържат повече или по-малко на брой зрънца, но в Реален куб - с "криви" страни - бройката на зрънцата си остава една и съща. Това му е "неподвижното". Не забравяй - никой до сега не е показвал същност на кривина на пространство.😜😞)

...

Редактирано от Малоум 2
Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
Преди 1 час, Ниkи said:

Нали видя, че при аберация, фотона влиза по оста на телескопа. За това водата не оказва влияние, дори няма пречупване на светлината

Водата намалява скороста на светлината във телескопа на Ейри, от това трябва да се промени аберационият ъгъл, а той не се променя, следователно аберацията не възниква в телескопа а извън него.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
Преди 19 часа, Orbit said:

Това че скорост на фотона не зависи от скоростта на източника е също в полза на разпространението на светлина като вълна в среда . И най вероятно за да бъде обяснен този факт и странното поведение на фотона, отново трабва да се обърнем към КМ т.е. към баба Яга. :)

Някой беше казал че дори електроните , неутроните и протоните имат същата природа като фотоните. Тогава от какъв зор скороста на куршума зависи от скороста на оръжието от което е изстрелян ... ??? ( След като куршумът е изграден от протони, неутрони и електрони) :)

Колкото по разделена е материята, толкова повече се проявява като вълна. Даже молекулите имали вълнови свойства.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
Преди 1 час, Ниkи said:

Телескопа трябва да е под вода, за да се промени ъгъла. Аберацията се получва на външната леща. Представи си че телескопа е с призми, като бинокъл. Къде отива скоростта...

Айде да задълбоча още малко мистерията :)

Значи, в системата на покой на телескопа на Ейри, който е пълен с вода, светлината влиза перпендикулярно в отвора му, т.е. перпендикулярно на слоят вода, защото телескопът е наклонен по посока на лъчите, и се движи по оста му.

В системата на източника, в която обаче телескопът се движи, наклонът на лъчите е друг, следователно ще имаме попадане на лъча под наклон в отвора на телескопа, а следователно под ъгъл на водата в него. И в резултат ще имаме пречупване, което ще отклони лъча от оста на телескопа леко по посока на движението.  Така че и пълно увличане да има, няма да помогне. Е ква стана тя? :) 

Редактирано от scaner
Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
Преди 3 часа, Ниkи said:

Телескопа трябва да е под вода, за да се промени ъгъла. Аберацията се получва на външната леща. Представи си че телескопа е с призми, като бинокъл. Къде отива скоростта...

Не, нищо не си разбрал от обяснението ми, прочети още веднъж предният ми пост. :)

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
Преди 2 часа, scaner said:

Айде да задълбоча още малко мистерията :)

Значи, в системата на покой на телескопа на Ейри, който е пълен с вода, светлината влиза перпендикулярно в отвора му, т.е. перпендикулярно на слоят вода, защото телескопът е наклонен по посока на лъчите, и се движи по оста му.

В системата на източника, в която обаче телескопът се движи, наклонът на лъчите е друг, следователно ще имаме попадане на лъча под наклон в отвора на телескопа, а следователно под ъгъл на водата в него. И в резултат ще имаме пречупване, което ще отклони лъча от оста на телескопа леко по посока на движението.  Така че и пълно увличане да има, няма да помогне. Е ква стана тя? :) 

И ти явно нищо не си разбрал от обяснението ми, даже не си разбрал и елементарният опит на Ейри с водният му телескоп , и се обаждаш само заради спам.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
Преди 1 час, Tahev loren said:

И ти явно нищо не си разбрал от обяснението ми, даже не си разбрал и елементарният опит на Ейри с водният му телескоп , и се обаждаш само заради спам.

Това оправдание ли е, че нищо не разбираш? Що не се опиташ да прочетш и осмислиш какво съм написал, вместо да повтаряш глупости?

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
Преди 52 минути, scaner said:

Това оправдание ли е, че нищо не разбираш? Що не се опиташ да прочетш и осмислиш какво съм написал, вместо да повтаряш глупости?

Ами няма нищо за осмисляне , щото пишеш глупости. Ето и ексемус в другата тема , вече не е съгласен с предубежденията ти. 

или си непоправим трол, или си закостенял индоктриниран и прекалено предубеден.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
Преди 24 минути, Tahev loren said:

Ами няма нищо за осмисляне , щото пишеш глупости. Ето и ексемус в другата тема , вече не е съгласен с предубежденията ти. 

Хаха, сега почна да се оправдаваш с някаква друга тема?

Първо прочети какво съм написал в тази тема, после си припомни какво е оптическо пречупване, и как ще сработи точно в тази тема, и се попитай как аджеба може пълното увличане да обясни каквото и да е при експеримента на Ейри. Вместо директно да ме обвиняваш без никакви аргументи, което както обикновено показва, че просто ги нямаш, ама много искаш да се изкажеш за нещо... Това са елементарни тъпашки похвати, които само най-изпадналите ползват :)

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
Преди 17 минути, scaner said:

... как аджеба може пълното увличане да обясни каквото и да е при експеримента на Ейри.

Експериментът на Ейри показва, че звездните лъчи пристигат под наклон до микроскопа, а не
вертикално, както си е мислел Брадли. Това означава, че аберацията възниква извън телескопа,
а не вътре в него, както си е мислел Брадли.

След като телескопът веднъж е наклонен под предварително-известния ъгъл, пречупване не се
наблюдава, защото лъчите вече са перпендикуларни на предната/входната леща на телескопа.

Фактът, че не се налага допълнително накланяне на водния телескоп също така означава, че
светлината вече е напълно увлечена от атмосферата когато достига до телескопа. А причината е,
че водния телескоп е в покой спрямо атмосферата, така че той няма как да увлече повече
светлината (за целта той трябва да се движи спрямо атмосферата).

Като цяло, опитът на Ейри потвърждава две неща:

  • звездната аберация възниква извън телескопа
  • имаме пълно увличане на светлината от атмосферата
Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
Преди 4 минути, gmladenov said:

Експериментът на Ейри показва, че звездните лъчи пристигат под наклон до микроскопа, а не
вертикално, както си е мислел Брадли. Това означава, че аберацията възниква извън телескопа,
а не вътре в него, както си е мислел Брадли.

След като телескопът веднъж е наклонен под предварително-известния ъгъл, пречупване не се
наблюдава, защото лъчите вече са перпендикуларни на предната/входната леща на телескопа.

Фактът, че не се налага допълнително накланяне на водния телескоп също така означава, че
светлината вече е напълно увлечена от атмосферата когато достига до телескопа. А причината е,
че водния телескоп е в покой спрямо атмосферата, така че той няма как да увлече повече
светлината (за целта той трябва да се движи спрямо атмосферата).

Като цяло, опитът на Ейри потвърждава две неща:

  • звездната аберация възниква извън телескопа
  • имаме пълно увличане на светлината от атмосферата

Напълно си прав , а онзи кретен само се пеняви във интелектуалната си немощ . Индоктринацията не прощава. :)

 

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
Преди 15 минути, gmladenov said:

Експериментът на Ейри показва, че звездните лъчи пристигат под наклон до микроскопа, а не
вертикално, както си е мислел Брадли. Това означава, че аберацията възниква извън телескопа,
а не вътре в него, както си е мислел Брадли.

Брадли не си е мислел такива глупости. Защото той е наблюдавал фактите, а фактите показват, че след половин година аберацията си сменя наклона. Ако ставаше в телескопа, нямаше да се случва така. Тъй че си спести фантазиите какво е "мислел" Брадли. Това са си твои представи някакви.

А след като по различни времена наклонът на телескопът е различен, докато истинският наклон на лъчите от източика не се променя (той е много далеко, няма как да се промени), където и да се случва аберацията, имаме два наклона - наклон под който идват лъчите, и наклон под който ги наблюдаваме. И щом те са различни, което е във всички случаи, то тогава проблемът който споменавам с Ейри и водата е силно актуален.

Преди 15 минути, gmladenov said:

След като телескопът веднъж е наклонен под предварително-известния ъгъл, пречупване не се
наблюдава, защото лъчите вече са перпендикуларни на предната/входната леща на телескопа.

Не си разбрал идеята за пречупване, която съм описал. Пробвай пак, без да използваш капаците "какво мислел Брадли" а фактите.

Преди 15 минути, gmladenov said:

Фактът, че не се налага допълнително накланяне на водния телескоп също така означава, че
светлината вече е напълно увлечена от атмосферата когато достига до телескопа.

Ако беше така, след половин година нямаше да се налага да се накланя телескопът на друг ъгъл :) Именно за това навремето аберацията се е ползвала за доказателство за абсолютният, неувлекаем етер.

Нали чертаеше едни картинки, в които при увличане липсваше аберация, наклонът на телескопа съвпадаше директно с наклона на светлината от източника? Какво стана, забрави ли, че на тях няма аберация? А аз колко пъти да повтарям, че увличането елиминира аберацията. Ма мислене трябва тука, не само писане.

 

Редактирано от scaner
Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
Преди 3 минути, Tahev loren said:

Напълно си прав , а онзи кретен само се пеняви във интелектуалната си немощ . Индоктринацията не прощава.

Пак си влязъл във фаза... До скоро си пиеше лекарствата, сега какво, не можеш да се доредиш до аптеката от болни? Закъсал си го :)

Link to comment
Share on other sites

Преди 4 минути, scaner said:

Пак си влязъл във фаза... До скоро си пиеше лекарствата, сега какво, не можеш да се доредиш до аптеката от болни? Закъсал си го :)

Ти си на нивоти на ЖоАлцито-Спящият. 

Кога?, Въпросите чакат !

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
Преди 2 минути, scaner said:

Брадли не си е мислел такива глупости. Защото той е наблюдавал фактите, а фактите показват, че след половин година аберацията си сменя наклона. Ако ставаше в телескопа, нямаше да се случва така. Тъй че си спести фантазиите какво е "мислел" Брадли. Това са си твои представи някакви.

А след като по различни времена наклонът на телескопът е различен, докато истинският наклон на лъчите от източика не се променя (той е много далеко, няма как да се промени), където и да се случва аберацията, имаме два наклона - наклон под който идват лъчите, и наклон под който ги наблюдаваме. И щом те са различни, което е във всички случаи, то тогава проблемът който споменавам с Ейри и водата е силно актуален.

Не си разбрал идеята за пречупване, която съм описал. Пробвай пак, без да използваш капаците "какво мислел Брадли" а фактите.

Ако беше така, след половин година нямаше да се налага да се накланя телескопът на друг ъгъл :) Именно за това навремето аберацията се е ползвала за доказателство за абсолютният, неувлекаем етер.

Нали чертаеше едни картинки, в които при увличане липсваше аберация, наклонът на телескопа съвпадаше директно с накона на светлината от източника? Какво стана, забрави ли, че на тях няма аберация? А аз колко пъти да повтарям, че увличането елиминира аберацията. Ма мислене трябва тука, не само писане.

 

Индоктриниран трол, аберацията може да си сменя наклона както и хрумне, само че не става в телескопа, и това е потвърдено от опита на Ейри, колкото и да риташ.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
Преди 5 минути, Ниkи said:

Това с пречупването, сериозно ли е? 

Щото, аз си мислех, че се шегуваш

Е какво да се шегувам. Нарисувай си го, и лъсва веднага. Ей на, класическият пример, в системата на телескопа лъчът влиза под един ъгъл с отвора (и ако приемем че телескопът е напълно пълен, влиза перпендикулярно на водата и няма пречупване), в системата на източика попада под друг ъгъл и при същите условия (напълно пълен телескоп) ще трябва да има пречупване на входа.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
Преди 5 минути, scaner said:

Е какво да се шегувам. Нарисувай си го, и лъсва веднага. Ей на, класическият пример, в системата на телескопа лъчът влиза под един ъгъл с отвора (и ако приемем че телескопът е напълно пълен, влиза перпендикулярно на водата и няма пречупване), в системата на източика попада под друг ъгъл и при същите условия (напълно пълен телескоп) ще трябва да има пречупване на входа.

Трол , в системата на източника не попада нищо :) виждаш ли интелектуалната ти смехория. Смях до припадък :):):)

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
Преди 15 минути, scaner said:

.. в системата на телескопа лъчът влиза под един ъгъл с отвора (и ако приемем че телескопът е напълно пълен, влиза перпендикулярно на водата и няма пречупване), в системата на източика попада под друг ъгъл и при същите условия (напълно пълен телескоп) ще трябва да има пречупване на входа.

Значи според СТО хем има пречупване, хем няма ... в зависимост от гледната точка.
А според опита на Ейри пречупване няма.

Тъй като във физиката водещо е измерването, печели резултатът на Ейри,
а предсказанието на СТО очевидно е невалидно/измислено.

Ти нали това имаше предвид. :ag:

Редактирано от gmladenov
Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
Преди 4 минути, gmladenov said:

Значи според СТО хем има пречупване, хем няма ... в зависимост от гледната точка.
А според опита на Ейри пречупване няма.

Ами когато лъчът попада перпендикулярно на оптическата среда, няма пречупване. Когато попадне под друг ъгъл, има. Просто е, учи се и в училище. Защо ли обаче непрекъснато си свързваш проблемите със СТО, е любопитният въпрос :)

Преди 5 минути, gmladenov said:

Тъй като във физиката водещо е измерването, печели резълтатът на Ейри,
а предсказанието на СТО очевидно е невалидно/измислено.

Нямам нищо против Ейри, само казвам че етерната теория духа супите в случая :)

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
Just now, scaner said:

Ами когато лъчът попада перпендикулярно на оптическата среда, няма пречупване. Когато попадне под друг ъгъл, има. Просто е, учи се и в училище.

Да де - и опитът показва, че няма пречупване. Тогава защо въобще говорим за пречупване ?!?

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
Преди 3 минути, gmladenov said:

Да де - и опитът показва, че няма пречупване. Тогава защо въобще говорим за пречупване ?!?

Ами това е точно проблемът на Ейри - ако има аберация, пречупване трябва да има при него. Ако няма аберация, тогава пречупването не играе роля. Проблемът е, че има аберация, тя е факт :) Така че не е достатъчно само да посочиш какъв е резултата, а и защо е такъв.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
Преди 29 минути, scaner said:

Ами това е точно проблемът на Ейри - ако има аберация, пречупване трябва да има при него.

Тц. Ако има аберация -> телескопът се накланя -> пречупването изчезва.

Пречупване ще има само ако не наклониш телескопа. Само че Ейри го накланя и
така той става успореден на звездните лъчи и съответно пречупването изчезва.

Редактирано от gmladenov
Link to comment
Share on other sites

Напиши мнение

Може да публикувате сега и да се регистрирате по-късно. Ако вече имате акаунт, влезте от ТУК , за да публикувате.

Guest
Напиши ново мнение...

×   Pasted as rich text.   Paste as plain text instead

  Only 75 emoji are allowed.

×   Your link has been automatically embedded.   Display as a link instead

×   Your previous content has been restored.   Clear editor

×   You cannot paste images directly. Upload or insert images from URL.

Зареждане...

За нас

"Форум Наука" е онлайн и поддържа научни, исторически и любопитни дискусии с учени, експерти, любители, учители и ученици.

За своята близо двайсет годишна история "Форум Наука" се утвърди като мост между тези, които знаят и тези, които искат да знаят. Всеки ден тук влизат хиляди, които търсят своя отговор.  Форумът е богат да информация и безкрайни дискусии по различни въпроси.

Подкрепи съществуването на форумa - направи дарение:

Дари

 

 

За контакти:

×
×
  • Create New...