Отиди на
Форум "Наука"

Какво се случва след смърта?


Recommended Posts

  • Потребител
Преди 1 час, scaner said:

А безконтролната фантазия е болестно състояние, и е свързана с шизофренията. За това гениите и лудите са толкова близко :)

Е, времената се менят. Например Хю Еверет с неговите "паралелни светове" много дълго е бил считан за луд, но напоследък има доста привърженици, при това сред "нормалните" физици. Така че от луд май вече се е превърнал в гений...

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
Преди 7 минути, Шпага said:

При не чак толкова педантичен контрол върху фантазията бихме могли да съотнесем към съзнанието и това, което е казано във видеото, озаглавено "Защо квантовата информация никога не се губи":

https://enlight.bg/pbs-space-time/why-quantum-information-is-never-destroyed/

Ти се замисли все пак, защо забравяме? Изводът е, че информацията ни не е квантова :)

Ние не мислим с квантова информация. Информацията в мозъка ни е кодирана чрез връзките между невроните и различната проводимост между тях - все параметри, които са променливи в много голяма степен, и то под влияние на прости химически процеси, най-мощният от които е окислението. За това и наркотиците променят съзнанието.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
Преди 2 часа, Малоум 2 said:

Психическата информация не е материална, а идеална.

Психическата информация - мисли и емоции - едва ли е идеална, след като може да бъде предавана от разстояние. В това отношение най-фрапантни и все пак доказани са телепатичните връзки между близнаци или между майка и дете. Значи никак не е изключено т.нар. психическа информация всъщност да е материална, но от някакъв фин, все още непознат за нас вид материя🙄.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
Преди 8 минути, scaner said:

Ти се замисли все пак, защо забравяме? Изводът е, че информацията ни не е квантова :)

Всъщност нищо не забравяме. Чрез хипноза може да ни бъде върната до най-дребен детайл цялата памет.

Редактирано от Шпага
Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
Преди 11 минути, Шпага said:

Всъщност нищо не забравяме. Чрез хипноза може да ни бъде върната до най-дребен детайл цялата памет.

Няма такова нещо. Хипнозата не е толкова могъщ инструмент, колкото го представят по филмите. Основната му сила е внушението, и много такива "спомени" могат да се внушат дори несъзнателно от хипнотизатора.

А при болестта Алцхаймер никаква хипноза не помага, за съжаление... Там вече и внушения не могат да се правят.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
Преди 41 минути, Шпага said:

Е, времената се менят. Например Хю Еверет с неговите "паралелни светове" много дълго е бил считан за луд, но напоследък има доста привърженици, при това сред "нормалните" физици. Така че от луд май вече се е превърнал в гений...

Но, това което той е правил не е резултат от безконтролна фантазия. Все пак, той се опира на квантовата механика. А тя поставя ограничения.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
Преди 42 минути, Gravity said:

Но, това което той е правил не е резултат от безконтролна фантазия. Все пак, той се опира на квантовата механика. А тя поставя ограничения.

Безконтролна фантазия не означава да е без никакви ограничения.

 

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
Just now, Gravity said:

А какво означава?

Ограниченията са нещо обективно. А контролът се осъществява от субект и много често означава налагане на мнение от позицията на власт, сила или претенция за "последна инстанция". 

Нелепо е някой си, който и да е той, да контролира фантазията на друг.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
Преди 2 минути, Шпага said:

Ограниченията са нещо обективно. А контролът се осъществява от субект и много често означава налагане на мнение от позицията на власт, сила или претенция за "последна инстанция". 

Нелепо е някой си, който и да е той, да контролира фантазията на друг.

Но, сканер имаше предвид хора, които сами не контролират фантазията си. Например, без контрол върху фантазията спокойно може да се фантазираш за вечни двигатели.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
Преди 5 минути, Gravity said:

Но, сканер имаше предвид хора, които сами не контролират фантазията си. Например, без контрол върху фантазията спокойно може да се фантазираш за вечни двигатели.

Съмнявам се, че е възможно човек сам да прецени доколко и как да контролира собствената си фантазия. Съмнявам се и дали би било смислено сам да слагаш окови на въображението си.

По-добре  е да си луд, отколкото посредствен:D

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
Преди 2 часа, Шпага said:

Психическата информация - мисли и емоции - едва ли е идеална, след като може да бъде предавана от разстояние. В това отношение най-фрапантни и все пак доказани са телепатичните връзки между близнаци или между майка и дете. Значи никак не е изключено т.нар. психическа информация всъщност да е материална, но от някакъв фин, все още непознат за нас вид материя🙄.

Идеална е поради това, че зависи от субективна гледна точка. (цифрата 6 и 9 от противостоящи Гл. Т.) Принципно се изразяват от само себе си определени поведения-мимики-емоции при сходни ситуации, които се "разчитат" от наблюдател като възможни състояния - долу-горе, на каква мисъл се дължат. Но - мисли - абсурд! Даже мислителят не може да си формулира "точно" какво мисли, камо ли някой друг да му "прочете" мисълта.😎 Затова и телепатията не работи - символите с които мислим са "записани" на различни места в мозъка за всеки субект - съвсем индивидуално. Няма доказани телепатични връзки (д-р Хаус - "Всички лъжат!") (коментирали сме - цифрата 5 е запис на едно място в мозъка на байраче, на друго място в мозъка запис на тумбаче, на друг място - вертик. чертичка и т. н. - но за всеки човек тези места на запис са различни)

(фината материя е етер*. Организацията на структури от негово свойство- момент на импулс - включва физични свойства на усещаната от субект материя - вещева и полева форма. Но - взаимодействията стават с посредник от полева форма - фотони и следователно - физична информация. Психичната информация не е от фотони, не е от материя, а от известните физични свойства на материя - могат да се комбинират в мозъка по най-най-разнообразен и фантастичен начин в абстрактен образ, без валидни физични параметри, без възможност за реално съществуващи образи. Четенето си е договаряне на индивиди като как да "мислят подобно" в разчитане на ситуации.)

...

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
Преди 3 часа, Шпага said:

Всъщност нищо не забравяме. Чрез хипноза може да ни бъде върната до най-дребен детайл цялата памет.

Едно от ценните качества на мозъка е забравянето. Разрушава се инфо от "периферно" зрение например, от декохеренция с ИЧФотони. И активно се охлажда мозъкът, щото прегрява, особено, ако помни цялата инфо.

(другото ценно - е минимизиране на записите на символи по време на сън 😇)

...

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
Преди 9 часа, Малоум 2 said:

Ако е състояние, то непременно е структура на Нещо. И то - временно съществуващо - излъчващо/отразяващо информация за себе си. Коментирали сме: самото съществуване на Нещо се установява посредством Взаимодействия.

Именно:) Например когато човек ускорява пулса си или вдига кръвното си чрез някаква мисъл/спомен/представа... това какво е? Не е ли взаимодействие между Нещо психическо и съответната материя? И какво друго освен материя може да е това взаимодействащо с материята "психическо нещо"? Просто един вид материя взаимодейства с друг вид материя. Не виждам причини за отхвърляне на такава трактовка:)

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
Преди 22 минути, Малоум 2 said:

Едно от ценните качества на мозъка е забравянето.

Да, забравянето е много ценно качество, особено когато е комбинирано със спомнянето в подходящия момент. А щом можем да си спомним нещо, което за дълго е било забравяно от нас, значи самото забравяне съвсем не означава загуба на информация, а само временното й "кеширане".

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
Преди 42 минути, Малоум 2 said:

Едно от ценните качества на мозъка е забравянето.

Хмм. За мен лично забравянето не е ценност, а най-вече повод за екзистенциална тъга.
Не стига че сме смъртни, а на всичкото отгоре и забрявяме живота, който сме живяли. 😞

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
Преди 35 минути, Шпага said:

Например когато човек ускорява пулса си или вдига кръвното си чрез някаква мисъл/спомен/представа... това какво е? Не е ли взаимодействие между Нещо психическо и съответната материя? И какво друго освен материя може да е това взаимодействащо с материята "психическо нещо"? Просто един вид материя взаимодейства с друг вид материя. Не виждам причини за отхвърляне на такава трактовка:)

Нищо "психическо" не взаимодейства. В организма непрекъснато се извършват огромно количество процеси, голяма част от които се управляват чрез сигнали от главният мозък на несъзнателно ниво,  това е автоматизмът който извършват органите за да е цялостен организмът. Мислите (които по същество също са потоци от сигнали) само могат да нарушат в една или друга посока този оборот на сигнали, и да доведат до видими отклонения от равновесното състояние. Това е прословутото "психично" взаимодействие.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
Преди 35 минути, Шпага said:

Да, забравянето е много ценно качество, особено когато е комбинирано със спомнянето в подходящия момент. А щом можем да си спомним нещо, което за дълго е било забравяно от нас, значи самото забравяне съвсем не означава загуба на информация, а само временното й "кеширане".

Този процес е много по-сложен. Човек не само си спомня запомнена информация, а непрекъснато я променя и разкрасява. Преди време четох за мащабно изследване в криминалистиката, което поставя под съмнение информацията давана от очевидците. Съпоставили показанията на преки очевидци на едно и също престъпление (много такива групи, не само една, за да има релевантна статистика) и стигнали до извода, че очевидците не само не описват една и съща реалност, а дори описват взаимоизключващи се подробности, както и променят разказа си във времето до неузнаваемост, при това са били съвсем добросъвестни. Беше поставен въпросът ребром - доколко има смисъл изобщо да се разпитват очевидци.

Това се отнася и до други спомени, например спомени от детството. Припомняйки си ги често, ти затвърждаваш такива спомени  всеки път с леко променени детайли, което ги променя до неузнаваемост. Бяха разпитвали сестри и близнаци за техни общи спомени, както и родителите им. Получава се съвсем разнопосочна картина... Но ако сестрите често си спомнят нещата заедно, спомените се уеднаквяват. Това отдавна е известно, затова и криминалистите разпитват свидетелите поотделно. Би трябвало да ти се е случвало нещо подобно, ако си имала възможност да сравниш спомените си с някой друг.

Така че това което си спомняме, най-вероятно не е това което е запомнено. Информацията се променя с времето. Ами сега? :)

Но аз не напразно по-горе споменах Алцхаймер. При него се разрушават важни белтъчни структури в мозъка, и информацията изчезва безвъзвратно - защото тя се съхранява чрез структури.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
Преди 11 часа, Шпага said:

И какво друго освен материя може да е това взаимодействащо с материята "психическо нещо"?

Ние имаме материален досег само с тялото си и каквото и да си говорим,не може да изключим наличието на душа или божествено нематериално влияние върху човека.

Растението и дори камъка живее,но за разлика от човека,не го осъзнава. Следователно няма мъртви "неща".

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
Преди 2 часа, deaf said:

Ние имаме материален досег само с тялото си и каквото и да си говорим,не може да изключим наличието на душа или божествено нематериално влияние върху човека.

Растението и дори камъка живее,но за разлика от човека,не го осъзнава. Следователно няма мъртви "неща".

Понятието за "душа" е с религиозен привкус - а, става въпрос за наличие на идеални образи в мозъка на човек. Тези образи при човек, могат да се комбинират и манипулират до ... нещо външно, конкретно, физическо. Тогава, инфото от тях ... добива смисъл за субекта. Другото е вяра - не е задължително за съществуване. (макар че помага за фантазиране). (Искат да легализират понятието с физ. величина тегло. Не става - докато е жив човек отделя топлина, около него има въздушен  поток топлина "нагоре", демек е по-лек от студено тяло - това едно, а има още много фактори, които "играят" върху тегло.😑)

Камък - някакво кристална структура - съдържа сравнително малко информация. Достатъчно е параметър-два на решетка, примерно, повтаря се стотици хиляди пъти и ... с тая информация се описва състояние на такъв конструкт - камък и ... пак камък - като как ще реагира при "външна" за него информация - промяна Т, обем, тегло, скорост. Тази малко инфо я ползва човек, а не камъкът. Но - човек е био-структура - изключително сложно "живо" като съдържаща се информация. Дори една клетка може да живее - в смисъл, да  ползва вътрешната информация за промяна на околността й по начин, който да й позволи да повтори тая сложност, макар и с малки изменения - специализация, за нови свойства (това - може да става без намеса на  знания от човек - няма нужда от абстрактни образи😎 - няма нужда от "душа"😑).

...

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
Преди 13 часа, scaner said:

Нищо "психическо" не взаимодейства.

Сканер, моля те просто да кажеш какво с какво взаимодейства в следната ситуация:

Решавам да ускоря пулса си, започвам да мисля/да си представям/ нещо страшно и хоп - ударите на сърцето ми се учестяват.

 

 

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
Преди 10 минути, Шпага said:

започвам да мисля/да си представям/ нещо страшно

Представата за страшното трябва да е реална. И далеч не всеки човек е толкова страхлив,че да се уплаши само от една представа и пулсът му да се ускори.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
Преди 1 минута, deaf said:

Представата за страшното трябва да е реална. И далеч не всеки човек е толкова страхлив,че да се уплаши само от една представа и пулсът му да се ускори.

Под "страшно" може да се разбира например представата за някаква злополука с близък човек. Всеки се страхува за близките си, но това не го прави "страхлив".

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
Преди 1 минута, Шпага said:

Под "страшно" може да се разбира например представата за някаква злополука с близък човек. Всеки се страхува за близките си, но това не го прави "страхлив".

Да де,но трябва да е реална. Например този близък човек да е войник и да воюва в българския контингент в Афганистан,и по новините да са казали,че нашите войници са били атакувани от талибаните. Е,тогава разбира се може човек да се уплаши и пулсът му да се ускори.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

Вероятно си искал да споменеш, не че "трябва да е реална", а да отразява действителни образи или събития?!?

Щото, се поставя въпросът за "реалността" на въображаемите образи. А те са реални по условие, следващо от определението за реалност - нещо което съществува в действителност. Няма как образите, който човек си въобразява (въвежда съзнатено или не образи в съзнанието си) да не са реални, част от реалността, защото това - фантазирането на човек си е реално събитие.

Въпросът е, че въображаемите образи могат да имат действителен аналог или не. Т.е. една представа, за да може да предизвика страх, възпроизведения чрез въображението образ в ума (полето на съзнанието), би моглъл да отразява аналог на действително събитие, но и на нещо, което не съществуваща в действителност (призраци, караконджули, баба Яга и т.н.) .... но това предполагам за всички са досадни подробности.

Основната й теза, поне както аз я прочитам в постовете на Шпага, се състои в "нарушената каузалност" - как един възникващ ефект, епифеномен на физиологичните процеси, продукт на материалната органична структура, въздейства на това, на което е продукт.

А тезата й е синтезирана като критика на аспекти от тезата на Скенер, изразяваща основната теза на материалистическата школа ( в частност материалитическия монизъм), с предложение обаче в рамките на същата теза - наличие на "финна материя".  

По мое мнение, чрез този подход се стига до етап на безкрайно регресираща логическа верига тип - действителния свят е на корубата на костенурка, която е на корубата на друга костенурка, която е на корубата на трета костенурка ...., която е на корубата на n костенурка, при n клонящо към безкрайност.  Демек - материя, финна материя, по-финна материя, по-по-финна ...и т.н.

Редактирано от kipen
Link to comment
Share on other sites

Напиши мнение

Може да публикувате сега и да се регистрирате по-късно. Ако вече имате акаунт, влезте от ТУК , за да публикувате.

Guest
Напиши ново мнение...

×   Pasted as rich text.   Paste as plain text instead

  Only 75 emoji are allowed.

×   Your link has been automatically embedded.   Display as a link instead

×   Your previous content has been restored.   Clear editor

×   You cannot paste images directly. Upload or insert images from URL.

Зареждане...

За нас

Вече 17 години "Форум Наука" е онлайн и поддържа научни, исторически и любопитни дискусии с учени, експерти, любители, учители и ученици.

За своята близо двайсет годишна история "Форум Наука" се утвърди като мост между тези, които знаят и тези, които искат да знаят. Всеки ден тук влизат хиляди, които търсят своя отговор.  Форумът е богат да информация и безкрайни дискусии по различни въпроси.

Подкрепи съществуването на форумa - направи дарение:

Дари

 

 

За контакти:

×
×
  • Create New...