Какво се случва след смърта?

[Шпага]

Преди 1 час, scaner said:

А безконтролната фантазия е болестно състояние, и е свързана с шизофренията. За това гениите и лудите са толкова близко

Е, времената се менят. Например Хю Еверет с неговите "паралелни светове" много дълго е бил считан за луд, но напоследък има доста привърженици, при това сред "нормалните" физици. Така че от луд май вече се е превърнал в гений...

[scaner]

Преди 7 минути, Шпага said:

При не чак толкова педантичен контрол върху фантазията бихме могли да съотнесем към съзнанието и това, което е казано във видеото, озаглавено "Защо квантовата информация никога не се губи":

https://enlight.bg/pbs-space-time/why-quantum-information-is-never-destroyed/

Ти се замисли все пак, защо забравяме? Изводът е, че информацията ни не е квантова

Ние не мислим с квантова информация. Информацията в мозъка ни е кодирана чрез връзките между невроните и различната проводимост между тях - все параметри, които са променливи в много голяма степен, и то под влияние на прости химически процеси, най-мощният от които е окислението. За това и наркотиците променят съзнанието.

[Шпага]

Преди 2 часа, Малоум 2 said:

Психическата информация не е материална, а идеална.

Психическата информация - мисли и емоции - едва ли е идеална, след като може да бъде предавана от разстояние. В това отношение най-фрапантни и все пак доказани са телепатичните връзки между близнаци или между майка и дете. Значи никак не е изключено т.нар. психическа информация всъщност да е материална, но от някакъв фин, все още непознат за нас вид материя.

[Шпага]

Преди 8 минути, scaner said:

Ти се замисли все пак, защо забравяме? Изводът е, че информацията ни не е квантова 

Всъщност нищо не забравяме. Чрез хипноза може да ни бъде върната до най-дребен детайл цялата памет.

Редактирано Ноември 8, 2022 от Шпага

[scaner]

Преди 11 минути, Шпага said:

Всъщност нищо не забравяме. Чрез хипноза може да ни бъде върната до най-дребен детайл цялата памет.

Няма такова нещо. Хипнозата не е толкова могъщ инструмент, колкото го представят по филмите. Основната му сила е внушението, и много такива "спомени" могат да се внушат дори несъзнателно от хипнотизатора.

А при болестта Алцхаймер никаква хипноза не помага, за съжаление... Там вече и внушения не могат да се правят.

[Gravity]

Преди 41 минути, Шпага said:

Е, времената се менят. Например Хю Еверет с неговите "паралелни светове" много дълго е бил считан за луд, но напоследък има доста привърженици, при това сред "нормалните" физици. Така че от луд май вече се е превърнал в гений...

Но, това което той е правил не е резултат от безконтролна фантазия. Все пак, той се опира на квантовата механика. А тя поставя ограничения.

[Шпага]

Преди 42 минути, Gravity said:

Но, това което той е правил не е резултат от безконтролна фантазия. Все пак, той се опира на квантовата механика. А тя поставя ограничения.

Безконтролна фантазия не означава да е без никакви ограничения.

 

[Gravity]

Преди 16 минути, Шпага said:

Безконтролна фантазия не означава да е без никакви ограничения.

А какво означава?

[Шпага]

Just now, Gravity said:

А какво означава?

Ограниченията са нещо обективно. А контролът се осъществява от субект и много често означава налагане на мнение от позицията на власт, сила или претенция за "последна инстанция". 

Нелепо е някой си, който и да е той, да контролира фантазията на друг.

[Gravity]

Преди 2 минути, Шпага said:

Ограниченията са нещо обективно. А контролът се осъществява от субект и много често означава налагане на мнение от позицията на власт, сила или претенция за "последна инстанция". 

Нелепо е някой си, който и да е той, да контролира фантазията на друг.

Но, сканер имаше предвид хора, които сами не контролират фантазията си. Например, без контрол върху фантазията спокойно може да се фантазираш за вечни двигатели.

[Шпага]

Преди 5 минути, Gravity said:

Но, сканер имаше предвид хора, които сами не контролират фантазията си. Например, без контрол върху фантазията спокойно може да се фантазираш за вечни двигатели.

Съмнявам се, че е възможно човек сам да прецени доколко и как да контролира собствената си фантазия. Съмнявам се и дали би било смислено сам да слагаш окови на въображението си.

По-добре  е да си луд, отколкото посредствен

[Малоум 2]

Преди 2 часа, Шпага said:

Психическата информация - мисли и емоции - едва ли е идеална, след като може да бъде предавана от разстояние. В това отношение най-фрапантни и все пак доказани са телепатичните връзки между близнаци или между майка и дете. Значи никак не е изключено т.нар. психическа информация всъщност да е материална, но от някакъв фин, все още непознат за нас вид материя.

Идеална е поради това, че зависи от субективна гледна точка. (цифрата 6 и 9 от противостоящи Гл. Т.) Принципно се изразяват от само себе си определени поведения-мимики-емоции при сходни ситуации, които се "разчитат" от наблюдател като възможни състояния - долу-горе, на каква мисъл се дължат. Но - мисли - абсурд! Даже мислителят не може да си формулира "точно" какво мисли, камо ли някой друг да му "прочете" мисълта. Затова и телепатията не работи - символите с които мислим са "записани" на различни места в мозъка за всеки субект - съвсем индивидуално. Няма доказани телепатични връзки (д-р Хаус - "Всички лъжат!") (коментирали сме - цифрата 5 е запис на едно място в мозъка на байраче, на друго място в мозъка запис на тумбаче, на друг място - вертик. чертичка и т. н. - но за всеки човек тези места на запис са различни)

(фината материя е етер*. Организацията на структури от негово свойство- момент на импулс - включва физични свойства на усещаната от субект материя - вещева и полева форма. Но - взаимодействията стават с посредник от полева форма - фотони и следователно - физична информация. Психичната информация не е от фотони, не е от материя, а от известните физични свойства на материя - могат да се комбинират в мозъка по най-най-разнообразен и фантастичен начин в абстрактен образ, без валидни физични параметри, без възможност за реално съществуващи образи. Четенето си е договаряне на индивиди като как да "мислят подобно" в разчитане на ситуации.)

...

[Малоум 2]

Преди 3 часа, Шпага said:

Всъщност нищо не забравяме. Чрез хипноза може да ни бъде върната до най-дребен детайл цялата памет.

Едно от ценните качества на мозъка е забравянето. Разрушава се инфо от "периферно" зрение например, от декохеренция с ИЧФотони. И активно се охлажда мозъкът, щото прегрява, особено, ако помни цялата инфо.

(другото ценно - е минимизиране на записите на символи по време на сън )

...

[Шпага]

Преди 9 часа, Малоум 2 said:

Ако е състояние, то непременно е структура на Нещо. И то - временно съществуващо - излъчващо/отразяващо информация за себе си. Коментирали сме: самото съществуване на Нещо се установява посредством Взаимодействия.

Именно Например когато човек ускорява пулса си или вдига кръвното си чрез някаква мисъл/спомен/представа... това какво е? Не е ли взаимодействие между Нещо психическо и съответната материя? И какво друго освен материя може да е това взаимодействащо с материята "психическо нещо"? Просто един вид материя взаимодейства с друг вид материя. Не виждам причини за отхвърляне на такава трактовка

[Шпага]

Преди 22 минути, Малоум 2 said:

Едно от ценните качества на мозъка е забравянето.

Да, забравянето е много ценно качество, особено когато е комбинирано със спомнянето в подходящия момент. А щом можем да си спомним нещо, което за дълго е било забравяно от нас, значи самото забравяне съвсем не означава загуба на информация, а само временното й "кеширане".

[gmladenov]

Преди 42 минути, Малоум 2 said:

Едно от ценните качества на мозъка е забравянето.

Хмм. За мен лично забравянето не е ценност, а най-вече повод за екзистенциална тъга.
Не стига че сме смъртни, а на всичкото отгоре и забрявяме живота, който сме живяли.

[scaner]

Преди 35 минути, Шпага said:

Например когато човек ускорява пулса си или вдига кръвното си чрез някаква мисъл/спомен/представа... това какво е? Не е ли взаимодействие между Нещо психическо и съответната материя? И какво друго освен материя може да е това взаимодействащо с материята "психическо нещо"? Просто един вид материя взаимодейства с друг вид материя. Не виждам причини за отхвърляне на такава трактовка

Нищо "психическо" не взаимодейства. В организма непрекъснато се извършват огромно количество процеси, голяма част от които се управляват чрез сигнали от главният мозък на несъзнателно ниво,  това е автоматизмът който извършват органите за да е цялостен организмът. Мислите (които по същество също са потоци от сигнали) само могат да нарушат в една или друга посока този оборот на сигнали, и да доведат до видими отклонения от равновесното състояние. Това е прословутото "психично" взаимодействие.

[scaner]

Преди 35 минути, Шпага said:

Да, забравянето е много ценно качество, особено когато е комбинирано със спомнянето в подходящия момент. А щом можем да си спомним нещо, което за дълго е било забравяно от нас, значи самото забравяне съвсем не означава загуба на информация, а само временното й "кеширане".

Този процес е много по-сложен. Човек не само си спомня запомнена информация, а непрекъснато я променя и разкрасява. Преди време четох за мащабно изследване в криминалистиката, което поставя под съмнение информацията давана от очевидците. Съпоставили показанията на преки очевидци на едно и също престъпление (много такива групи, не само една, за да има релевантна статистика) и стигнали до извода, че очевидците не само не описват една и съща реалност, а дори описват взаимоизключващи се подробности, както и променят разказа си във времето до неузнаваемост, при това са били съвсем добросъвестни. Беше поставен въпросът ребром - доколко има смисъл изобщо да се разпитват очевидци.

Това се отнася и до други спомени, например спомени от детството. Припомняйки си ги често, ти затвърждаваш такива спомени  всеки път с леко променени детайли, което ги променя до неузнаваемост. Бяха разпитвали сестри и близнаци за техни общи спомени, както и родителите им. Получава се съвсем разнопосочна картина... Но ако сестрите често си спомнят нещата заедно, спомените се уеднаквяват. Това отдавна е известно, затова и криминалистите разпитват свидетелите поотделно. Би трябвало да ти се е случвало нещо подобно, ако си имала възможност да сравниш спомените си с някой друг.

Така че това което си спомняме, най-вероятно не е това което е запомнено. Информацията се променя с времето. Ами сега?

Но аз не напразно по-горе споменах Алцхаймер. При него се разрушават важни белтъчни структури в мозъка, и информацията изчезва безвъзвратно - защото тя се съхранява чрез структури.

[deaf]

Преди 11 часа, Шпага said:

И какво друго освен материя може да е това взаимодействащо с материята "психическо нещо"?

Ние имаме материален досег само с тялото си и каквото и да си говорим,не може да изключим наличието на душа или божествено нематериално влияние върху човека.

Растението и дори камъка живее,но за разлика от човека,не го осъзнава. Следователно няма мъртви "неща".

[Малоум 2]

Преди 2 часа, deaf said:

Ние имаме материален досег само с тялото си и каквото и да си говорим,не може да изключим наличието на душа или божествено нематериално влияние върху човека.

Растението и дори камъка живее,но за разлика от човека,не го осъзнава. Следователно няма мъртви "неща".

Понятието за "душа" е с религиозен привкус - а, става въпрос за наличие на идеални образи в мозъка на човек. Тези образи при човек, могат да се комбинират и манипулират до ... нещо външно, конкретно, физическо. Тогава, инфото от тях ... добива смисъл за субекта. Другото е вяра - не е задължително за съществуване. (макар че помага за фантазиране). (Искат да легализират понятието с физ. величина тегло. Не става - докато е жив човек отделя топлина, около него има въздушен  поток топлина "нагоре", демек е по-лек от студено тяло - това едно, а има още много фактори, които "играят" върху тегло.)

Камък - някакво кристална структура - съдържа сравнително малко информация. Достатъчно е параметър-два на решетка, примерно, повтаря се стотици хиляди пъти и ... с тая информация се описва състояние на такъв конструкт - камък и ... пак камък - като как ще реагира при "външна" за него информация - промяна Т, обем, тегло, скорост. Тази малко инфо я ползва човек, а не камъкът. Но - човек е био-структура - изключително сложно "живо" като съдържаща се информация. Дори една клетка може да живее - в смисъл, да  ползва вътрешната информация за промяна на околността й по начин, който да й позволи да повтори тая сложност, макар и с малки изменения - специализация, за нови свойства (това - може да става без намеса на  знания от човек - няма нужда от абстрактни образи - няма нужда от "душа").

...

[Шпага]

Преди 13 часа, scaner said:

Нищо "психическо" не взаимодейства.

Сканер, моля те просто да кажеш какво с какво взаимодейства в следната ситуация:

Решавам да ускоря пулса си, започвам да мисля/да си представям/ нещо страшно и хоп - ударите на сърцето ми се учестяват.

 

 

[deaf]

Преди 10 минути, Шпага said:

започвам да мисля/да си представям/ нещо страшно

Представата за страшното трябва да е реална. И далеч не всеки човек е толкова страхлив,че да се уплаши само от една представа и пулсът му да се ускори.

[Шпага]

Преди 1 минута, deaf said:

Представата за страшното трябва да е реална. И далеч не всеки човек е толкова страхлив,че да се уплаши само от една представа и пулсът му да се ускори.

Под "страшно" може да се разбира например представата за някаква злополука с близък човек. Всеки се страхува за близките си, но това не го прави "страхлив".

[deaf]

Преди 1 минута, Шпага said:

Под "страшно" може да се разбира например представата за някаква злополука с близък човек. Всеки се страхува за близките си, но това не го прави "страхлив".

Да де,но трябва да е реална. Например този близък човек да е войник и да воюва в българския контингент в Афганистан,и по новините да са казали,че нашите войници са били атакувани от талибаните. Е,тогава разбира се може човек да се уплаши и пулсът му да се ускори.

[kipen]

Вероятно си искал да споменеш, не че "трябва да е реална", а да отразява действителни образи или събития?!?

Щото, се поставя въпросът за "реалността" на въображаемите образи. А те са реални по условие, следващо от определението за реалност - нещо което съществува в действителност. Няма как образите, който човек си въобразява (въвежда съзнатено или не образи в съзнанието си) да не са реални, част от реалността, защото това - фантазирането на човек си е реално събитие.

Въпросът е, че въображаемите образи могат да имат действителен аналог или не. Т.е. една представа, за да може да предизвика страх, възпроизведения чрез въображението образ в ума (полето на съзнанието), би моглъл да отразява аналог на действително събитие, но и на нещо, което не съществуваща в действителност (призраци, караконджули, баба Яга и т.н.) .... но това предполагам за всички са досадни подробности.

Основната й теза, поне както аз я прочитам в постовете на Шпага, се състои в "нарушената каузалност" - как един възникващ ефект, епифеномен на физиологичните процеси, продукт на материалната органична структура, въздейства на това, на което е продукт.

А тезата й е синтезирана като критика на аспекти от тезата на Скенер, изразяваща основната теза на материалистическата школа ( в частност материалитическия монизъм), с предложение обаче в рамките на същата теза - наличие на "финна материя".  

По мое мнение, чрез този подход се стига до етап на безкрайно регресираща логическа верига тип - действителния свят е на корубата на костенурка, която е на корубата на друга костенурка, която е на корубата на трета костенурка ...., която е на корубата на n костенурка, при n клонящо към безкрайност.  Демек - материя, финна материя, по-финна материя, по-по-финна ...и т.н.

Редактирано Ноември 9, 2022 от kipen