Отиди на
Форум "Наука"

Руско-украинската война 2022 година.


Recommended Posts

  • Потребител
Преди 11 минути, Р. Теодосиев said:

Насред трагедията, която войната в Украйна донесе, тя донесе и една голяма полза за България - шансът да скъса веднъж за винаги със сляпото си преклонение към Русия. Такова сляпо преклонение българинът не изпитва към никоя друга Велика сила и никога не е изпитвал.

Имаме наистина златен шанс да се откъснем от сферата на влияние на Русия! Не трябва да го пропускаме.

Невероятна статия. Така се припокрива с моите виждания, че все едно аз съм я писал. 👍

  • Харесва ми! 2
Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
Преди 54 минути, новорегистриран3 said:

Нали е крайбрежен град, значи трябва да участва и морската пехота.

Пробват те, пробват и все неуспешно. Това не е Попасна или Новото Ватерло. Украинските позиции са много по-добре подготвени, отколкото на вече споменатите места. На североизток има голяма мина, която прикрива тази посока, малко по на север е някакво голямо предприятие. Трудно ще им е на руснаците да щурмуват в голото поле без прикритие, особено ако става въпрос само за щурмови групи без подкрепата на бронетехника.

Някой гении на военната мисъл може да се е придобил нови идеи, четейки руските форуми.

-----

След войната, ако съм на мястото на някой предприемчив руснак, ще купя тая ферма и ще пусна колбаси под марката "Новое Ватерло".

Крайбрежен град, обаче го атакуват или по-точно имитират някакво настъпление през полето от изток.

А що се отнася до района Вугледар-Маринка - превзели са едно или две села, които бяха в сивата зона. Мъчат се там нещо да правят, ще видим.

Редактирано от sir
Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
Преди 1 час, Р. Теодосиев said:

Коментар на Александър Стоянов

https://www.facebook.com/aleksandarleonardostoyanov/posts/pfbid026fcRCXhGUtMXgfQgpvAqFtvojuM4HHqmMySfVrbsfckzd4bNnbguQxucdmpHJf4jl

299972740_485409103594701_25351806713002

След седмица ще се навършат седем месеца от руската инвазия в Украйна и началото на най-голямата война в Европа от 1945 г. насам.
Войната в Украйна е ужасна трагедия. Тя е катастрофа за самата Украйна, но и за Русия и руския народ. Тя е трагедия за Европа и за Света. Във време, в което трябва да се борим с климата, пандемията и заплахата от световен глад, егото на една олигархична клика запрати света ни в един от най-мрачните периоди в най-новата ни история.
В България, войната в Украйна предизвика буря. Тази буря засегна нещо, което отдавна не беше трепвало - българската душа. У нас много се говори за "руската душа", но малко се коментира българската.
Исторически погледнато, българската душа твърде дълго е била възпитавана и дори тренирана по команда да харесва Русия и всичко руско. Не говоря тук само за тоталитарния режим на БКП. Русофилията е изключително силна сред българите още от средата на XIX век, въпреки призивите за трезвост и скептицизъм, издигани от хора като Раковски, Левски, Ботев, Захари Стоянов и Стефан Стамболов. Този процес се запазва дори и след Първата световна война, в която с Русия сме врагове. След 1920 г., СССР се превръща в модел за подражание на немалка част от младото поколение не само у нас, но и по света. Идеята за сбъдване на социалистическата революция е примамлива и не угасва напълно нито след Гражданската война в Русия, нито след налагането на Сталинския режим след 1927 г. За бедните, онеправданите и идеалистите, СССР става символ на алтернативната държава, държавата на народа. След 1944 г., аурата на победител във Втората Световна война и на "спасител на Европа" издига СССР в очите на следвоенното общество. После вече любовта към Москва се превръща в дирижиран процес, налаган със сила от тоталитарния политически апарат в Източния блок.
През 1989 г. България излезе от сянката на СССР, но не успя да излезе от сянката на руско-съветското културно-политическо наследство. Поколение след поколение бяха индоктринирани ако не в любов, то поне в страх и преклонение пред мощта на "най-голямата държава на Света". Руската култура остана ненадминат еталон в часовете по литература в училище, в театралната критика, в начина на изразяване на политиците ни - щедро подхранвани като младежи от партийните нравоучения.
Процесът на скъсване на България с пъпната връв, която продължава да я свързва със съветското минало все още не е завършен. Бизнес връзки, енергийна зависимост, политически васалитет - всички тези неща са на лице. Това, което се промени обаче е Украйна.
Войната в Украйна разтърси българите. Не като анексирането на Крим и битката за Донбас - тогава безкритичната русофилия взе връх в нашето общество, подхранвана и от желанието на втория кабинет Борисов да се прави на мост между Изтока и Запада. Някак си българина възприе случващото се тогава като справедливо - "руснаците се бият за земи, населени с руснаци", "границите на Украйна са изкуствено създадени от Хрушчов" - опорките, спускани от кремълските тролове бяха непоклатими в очите на средния Ганьо.
Какво се промени? За осем години българското общество преживя много. Появиха се нови тенденции и нагласи, политическата среда стана многополюсна. Путиновата външна политика изпя своята лебедова песен в Сирия през 2016 г., но все повече и повече скептицизъм се трупаше у нас на фона на тежките вътрешни репресии (2018 г.), активизирането на Алексей Навални, политическите убийства на критици на режима, както и засилването на многообразието от интерактивни източници на информация. Политическите провали на българския управленски елит, постоянните критики от ЕС, разклащането на социалната среда от пандемията и очевидното разминаване между онова, което пише във вестниците и се говори по телевизията , и това, което реално се случва в света около нас, направи българина по-малко податлив на манипулации. Политическата криза след падането на Третия кабинет Борисов също задълбочи критичното мислене на българина. Като цяло, дори болшинството от народа да остава подвластен на сериозни емоционални натрупвания, наследени от миналото, броят на разсъждаващите и онези, чийто илюзии за "златното соц минало" бяха разбити нарасна.
Всичко това доведе до ситуация, в която опитите на вечните приятели на Русия у нас - журналисти като Петър Волгин и Мартин Карбовски (щях да кажа и Кеворкян, но подозирам сериозно, че профилът във Фейсбук не е негов), политици като Костадин Костадинов, издатели като Петьо Блъсков и Недялко Недялков и прочие хора, не успяха да докоснат онези струни от българската душа, на които русолюбивите свиреха така изящно през 2014 г. Организации като ВМРО и Атака, явни привърженици на Путин до неотдавна, бяха като цяло смълчани. Други експерти и анализатори, които до 2020 г. разглеждаха Москва като гарант за световния мир и решаване на Близкоизточната криза изведнъж смениха позициите си на 180 градуса. Въобще последната половин година беше време забавно, изпълнено с жалки публични спектакли и опити за лъскане на имидж. Който има очи е видял, който има разум е разбрал.
Обратно в обществото, мнозина от тези, които симпатизираха безропотно на Русия, бяха принудени да се замислят. С изненада съм чувал от хора, които десетилетия наред са гледали на Москва през розови (или по-скоро червени) очила, да задават сериозни въпроси и да отричат правото на Путин да потъпква суверенитета на една свободна държава. Макар силата на тези съмнения да избледнява с избледняването на конфликта от информационния поток, семето на преоценката е посято.
Насред трагедията, която войната в Украйна донесе, тя донесе и една голяма полза за България - шансът да скъса веднъж за винаги със сляпото си преклонение към Русия. Такова сляпо преклонение българинът не изпитва към никоя друга Велика сила и никога не е изпитвал. Да се дават примери с американофилия тук би било смешно. Едва ли има и двеста души в България, която да се прекланят пред САЩ така, както онези, които се изсипаха с руски знамена на Шипка за националния празник или твърдят, че войната в Украйна е отбранителна за Москва и е предизвикана от НАТО (на което ние сме член, в случай че някой е забравил).
С цената на украинските жертви, ние получаваме правото да преосмислим своята национална идентичност, миналото, настоящето и бъдещето ни. Не трябва да има никакво съмнение - единствената "-филия" у нас трябва да е българофилията. Но за да обичаш истински своята родина, трябва да признаеш какви са нейните приоритети, какво искаш да бъде нейното бъдеще и кои са ценностите, които трябва да изграждат нашето общество. Десетилетие след десетилетие, сляпото ни преклонение пред Русия доказа, че чуждопоклонничеството не е пътя към щастие и просперитет. Да копираме чужди политики и идеологии е същото като да копираме чужда музика, литература и изкуство - евтино подражание на нещо, което не е част от българската душа.
Пътят напред минава през критично мислене, съмнение и внимателно претегляне на ценностите ни като общество. Дава ни се златен шанс, който малко народи и общества получават. Цената се плаща не с нашата кръв днес и ще бъде проява на върховно безумие да пропилеем този златен момент да бъдем преди всичко хора и преди всичко българи.

Поне няма да чакаме помощ закрила, /като ония в гората неволята/ а веднъж за винаги ще ни стане на ясно, че Росия не за нащите очи черние ни е помагала, воювала ами винаги за своите и ако това съвпадало с нашите очаквания е било в морална полза на тях....

 

 

  • Харесва ми! 1
Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
Преди 1 час, Р. Теодосиев said:

Коментар на Александър Стоянов

https://www.facebook.com/aleksandarleonardostoyanov/posts/pfbid026fcRCXhGUtMXgfQgpvAqFtvojuM4HHqmMySfVrbsfckzd4bNnbguQxucdmpHJf4jl

299972740_485409103594701_25351806713002

След седмица ще се навършат седем месеца от руската инвазия в Украйна и началото на най-голямата война в Европа от 1945 г. насам.
Войната в Украйна е ужасна трагедия. Тя е катастрофа за самата Украйна, но и за Русия и руския народ. Тя е трагедия за Европа и за Света. Във време, в което трябва да се борим с климата, пандемията и заплахата от световен глад, егото на една олигархична клика запрати света ни в един от най-мрачните периоди в най-новата ни история.
В България, войната в Украйна предизвика буря. Тази буря засегна нещо, което отдавна не беше трепвало - българската душа. У нас много се говори за "руската душа", но малко се коментира българската.
Исторически погледнато, българската душа твърде дълго е била възпитавана и дори тренирана по команда да харесва Русия и всичко руско. Не говоря тук само за тоталитарния режим на БКП. Русофилията е изключително силна сред българите още от средата на XIX век, въпреки призивите за трезвост и скептицизъм, издигани от хора като Раковски, Левски, Ботев, Захари Стоянов и Стефан Стамболов. Този процес се запазва дори и след Първата световна война, в която с Русия сме врагове. След 1920 г., СССР се превръща в модел за подражание на немалка част от младото поколение не само у нас, но и по света. Идеята за сбъдване на социалистическата революция е примамлива и не угасва напълно нито след Гражданската война в Русия, нито след налагането на Сталинския режим след 1927 г. За бедните, онеправданите и идеалистите, СССР става символ на алтернативната държава, държавата на народа. След 1944 г., аурата на победител във Втората Световна война и на "спасител на Европа" издига СССР в очите на следвоенното общество. После вече любовта към Москва се превръща в дирижиран процес, налаган със сила от тоталитарния политически апарат в Източния блок.
През 1989 г. България излезе от сянката на СССР, но не успя да излезе от сянката на руско-съветското културно-политическо наследство. Поколение след поколение бяха индоктринирани ако не в любов, то поне в страх и преклонение пред мощта на "най-голямата държава на Света". Руската култура остана ненадминат еталон в часовете по литература в училище, в театралната критика, в начина на изразяване на политиците ни - щедро подхранвани като младежи от партийните нравоучения.
Процесът на скъсване на България с пъпната връв, която продължава да я свързва със съветското минало все още не е завършен. Бизнес връзки, енергийна зависимост, политически васалитет - всички тези неща са на лице. Това, което се промени обаче е Украйна.
Войната в Украйна разтърси българите. Не като анексирането на Крим и битката за Донбас - тогава безкритичната русофилия взе връх в нашето общество, подхранвана и от желанието на втория кабинет Борисов да се прави на мост между Изтока и Запада. Някак си българина възприе случващото се тогава като справедливо - "руснаците се бият за земи, населени с руснаци", "границите на Украйна са изкуствено създадени от Хрушчов" - опорките, спускани от кремълските тролове бяха непоклатими в очите на средния Ганьо.
Какво се промени? За осем години българското общество преживя много. Появиха се нови тенденции и нагласи, политическата среда стана многополюсна. Путиновата външна политика изпя своята лебедова песен в Сирия през 2016 г., но все повече и повече скептицизъм се трупаше у нас на фона на тежките вътрешни репресии (2018 г.), активизирането на Алексей Навални, политическите убийства на критици на режима, както и засилването на многообразието от интерактивни източници на информация. Политическите провали на българския управленски елит, постоянните критики от ЕС, разклащането на социалната среда от пандемията и очевидното разминаване между онова, което пише във вестниците и се говори по телевизията , и това, което реално се случва в света около нас, направи българина по-малко податлив на манипулации. Политическата криза след падането на Третия кабинет Борисов също задълбочи критичното мислене на българина. Като цяло, дори болшинството от народа да остава подвластен на сериозни емоционални натрупвания, наследени от миналото, броят на разсъждаващите и онези, чийто илюзии за "златното соц минало" бяха разбити нарасна.
Всичко това доведе до ситуация, в която опитите на вечните приятели на Русия у нас - журналисти като Петър Волгин и Мартин Карбовски (щях да кажа и Кеворкян, но подозирам сериозно, че профилът във Фейсбук не е негов), политици като Костадин Костадинов, издатели като Петьо Блъсков и Недялко Недялков и прочие хора, не успяха да докоснат онези струни от българската душа, на които русолюбивите свиреха така изящно през 2014 г. Организации като ВМРО и Атака, явни привърженици на Путин до неотдавна, бяха като цяло смълчани. Други експерти и анализатори, които до 2020 г. разглеждаха Москва като гарант за световния мир и решаване на Близкоизточната криза изведнъж смениха позициите си на 180 градуса. Въобще последната половин година беше време забавно, изпълнено с жалки публични спектакли и опити за лъскане на имидж. Който има очи е видял, който има разум е разбрал.
Обратно в обществото, мнозина от тези, които симпатизираха безропотно на Русия, бяха принудени да се замислят. С изненада съм чувал от хора, които десетилетия наред са гледали на Москва през розови (или по-скоро червени) очила, да задават сериозни въпроси и да отричат правото на Путин да потъпква суверенитета на една свободна държава. Макар силата на тези съмнения да избледнява с избледняването на конфликта от информационния поток, семето на преоценката е посято.
Насред трагедията, която войната в Украйна донесе, тя донесе и една голяма полза за България - шансът да скъса веднъж за винаги със сляпото си преклонение към Русия. Такова сляпо преклонение българинът не изпитва към никоя друга Велика сила и никога не е изпитвал. Да се дават примери с американофилия тук би било смешно. Едва ли има и двеста души в България, която да се прекланят пред САЩ така, както онези, които се изсипаха с руски знамена на Шипка за националния празник или твърдят, че войната в Украйна е отбранителна за Москва и е предизвикана от НАТО (на което ние сме член, в случай че някой е забравил).
С цената на украинските жертви, ние получаваме правото да преосмислим своята национална идентичност, миналото, настоящето и бъдещето ни. Не трябва да има никакво съмнение - единствената "-филия" у нас трябва да е българофилията. Но за да обичаш истински своята родина, трябва да признаеш какви са нейните приоритети, какво искаш да бъде нейното бъдеще и кои са ценностите, които трябва да изграждат нашето общество. Десетилетие след десетилетие, сляпото ни преклонение пред Русия доказа, че чуждопоклонничеството не е пътя към щастие и просперитет. Да копираме чужди политики и идеологии е същото като да копираме чужда музика, литература и изкуство - евтино подражание на нещо, което не е част от българската душа.
Пътят напред минава през критично мислене, съмнение и внимателно претегляне на ценностите ни като общество. Дава ни се златен шанс, който малко народи и общества получават. Цената се плаща не с нашата кръв днес и ще бъде проява на върховно безумие да пропилеем този златен момент да бъдем преди всичко хора и преди всичко българи.

 

Моите роднини, приятели , много познати и семействата им подкрепят Русия. Знаем всяка война е низ от частни и общи трагедии, но интереса и идеите ни са на страната на рунаците.Това сме стотици хора, а стотици по стотици са милиони..........

  • Харесва ми! 1
  • ХаХа 2
  • Неясен 1
Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
Преди 2 минути, laplandeca said:

Това сме стотици хора, а стотици по стотици са милиони..........

Милиони промити мозъци, които по инерция подкрепят идеята за Русия ... която шайката
престъпни мутри в Кремъл практично експлоатира за лични интереси и обогатяване. 🙄

  • Харесва ми! 2
Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
Преди 7 минути, gmladenov said:

Милиони промити мозъци, които по инерция подкрепят идеята за Русия ... която шайката
престъпни мутри в Кремъл практично експлоатира за лични интереси и обогатяване. 🙄

 

Съвсем не. Повечето сме против опитите на <световната олигархия> необратимо да пречупи населението, възможност за реакция,координирани революц. действия, контраконспирация.

  • ХаХа 2
Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
Преди 4 минути, laplandeca said:

Повечето сме против опитите на <световната олигархия> необратимо да пречупи населението ...

Русия е всичко това, срещу което вие уж се борите: олигархия, която държи на каишка собственото си население.

  • Харесва ми! 1
Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
Преди 23 минути, Skubi said:

Поне няма да чакаме помощ закрила, /като ония в гората неволята/ а веднъж за винаги ще ни стане на ясно, че Росия не за нащите очи черние ни е помагала, воювала ами винаги за своите и ако това съвпадало с нашите очаквания е било в морална полза на тях....

Някой го бяха разбрали това нещо още преди да почне демокрацията.

Едно стихотворение, приписвано на Радой Ралин:

ПИСМО ДО ВАНКА С ТАНКА
 
Пиша ти от Плевен, драги Ванка.
Помниш ли кагда пришол със танка?
Беше млад, но се държеше мъжки.
Зарази семейството ми с въшки…
 
Взе на мама златните пендари
и дори галошите ми стари.
Помниш ли как кушаше картошки?
Наконец забърса три кокошки.
 
После си преспал със какa Сия
и изпил си всичката ракия.
А след време чухме и мълвата,
че си гръмнал тате във главата!
 
Длъжен бях да те обичам, Ваня.
Даже кръстих дъщеря си Маня.
Залъкът си давахме насила
на Русия – тая дива сила.
 
После цели девет петилетки
грабихте уран и руди редки.
Грабихте и жито, папироси…
Зарад тебе ходим голи-боси!
 
Дружбата ни беше “свята”, “чиста”.
Ние всички хранехме танкиста.
А пък ти ни пазеше със танка
и ни взе последната луканка…
 
Пазеше и немците, и чехите.
Ние тук възпявахме успехите.
С паметник стърчиш ни на главата
и скверниш небето и земята.
 
  • Харесва ми! 5
Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

Основное в вечерней сводке украинского Генштаба:

1. На Славянском направлении россияне пытались продвинуться в направлениях Нововодмитровки и Мазановки, но безуспешно.

2. На Краматорском направлении войска РФ безуспешно пытались наступать в направлении Веселого.

3. На Бахмутском направлении ВСУ подавили попытки наступления в районах Белогоровки, Соледара, Бахмутского, Кодемы, Зайцево и Майорска.

4. На Авдеевском направлении россияне имеют частичный успех в направлении Опытного.

5. На Запорожском направлении войска РФ предприняли безуспешную попытку продвинуться в направлении Шевченковского и имеют частичный успех в направлении Новомихайловки.

6. На Южнобужском направлении россияне пытались наступать в направлении Белогорки, но были отброшены.

-----

Оперативная информация по состоянию 18.00 17.08.2022 по российскому вторжению

На Харьковском направлении
враг попытался прорвать оборону ВСУ в районе н.п. Лебяже и Базалиевка, успеха не имел, отошел.

На Славянском направлении противник пытался продвинуться в направлениях Нововодмитровки и Мазановки, успеха не имел, отошел.

На Краматорском направлении противник штурмовыми действиями безуспешно пытался улучшить тактическое положение в районе н.п. Веселое.

На Бахмутском направлении ВСУ подавили все попытки врага улучшить тактическое положение в районах н.п. Белогоровка, Соледар, Бахмутское, Кодема, Зайцево и Майорск.

На Авдеевском направлении противник имеет частичный успех в направлении н.п. Опытное.

На Новопавловском и Запорожском направлениях оккупанты предприняли безуспешную попытку продвинуться в направлении Шевченковского.

На Южнобужском направлении враг пытался улучшить тактическое положение в направлении Белогорки, но был отброшен на предыдущие позиции.

-----

Атака под Горловкой, снарядная диета, ожидание "острых событий" в ближайшие недели. Итоги 175-го дня войны

  • Харесва ми! 2
  • ХаХа 1
Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
Преди 4 минути, gmladenov said:

Русия е всичко това, срещу което вие уж се борите: олигархия, която държи на каишка собственото си население.

 

Едните мръсници имат спорни въпроси с други мръсници, по други разни <проблеми> работят донякъде синхронизирано. Ако в Русия настане рязка нестабилност и  недопуснати , ненарочени заграбят власт - идеална световна ситуация.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
Преди 5 минути, Konche said:
Добре де, как са толкова точни?

Почнали са да добавят кисели краставички към водката.

  • ХаХа 3
Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
Преди 1 час, sir said:

Крайбрежен град, обаче го атакуват или по-точно имитират някакво настъпление през полето от изток.

А що се отнася до района Вугледар-Маринка - превзели са едно или две села, които бяха в сивата зона. Мъчат се там нещо да правят, ще видим.

FaUE-q2XwAMaA9W?format=jpg&name=large

Украинците почнаха да бият по основния път на снабдяване на руснаците и се налага да се търсят алтернативни маршрути, разбирай Запорожие. А за да вземат Запорожието първо трябва да пробият украинската отбрана на юг, ключа към която е Въгледар. Днес руснаците писаха, че за последните дни са взели някакви украински позиции край Въгледар, където преди не са могли да мръднат...

  • Харесва ми! 2
Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
Преди 8 минути, новорегистриран3 said:

FaUE-q2XwAMaA9W?format=jpg&name=large

Украинците почнаха да бият по основния път на снабдяване на руснаците и се налага да се търсят алтернативни маршрути, разбирай Запорожие. А за да вземат Запорожието първо трябва да пробият украинската отбрана на юг, ключа към която е Въгледар. Днес руснаците писаха, че за последните дни са взели някакви украински позиции край Въгледар, където преди не са могли да мръднат...

Около Новомихайловка са успехите им, между Вугледар и Маринка.

А това, което описваш, е операция от типа на тези, които бяха планирали за първите няколко дни от войната. В момента е пълен абсурд. :)

Link to comment
Share on other sites

  • Администратор
Преди 18 минути, laplandeca said:

 

Едните мръсници имат спорни въпроси с други мръсници, по други разни <проблеми> работят донякъде синхронизирано. Ако в Русия настане рязка нестабилност и  недопуснати , ненарочени заграбят власт - идеална световна ситуация.

А защо всички вие живеете в този лош запад, а не в Русия?

Колко от тези стотици, които познаваш живеят реално в Русия и имат нещо общо с Русия?

  • Харесва ми! 5
  • ХаХа 1
Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
Преди 3 минути, sir said:

Около Новомихайловка са успехите им, между Вугледар и Маринка.

А това, което описваш, е операция от типа на тези, които бяха планирали за първите няколко дни от войната. В момента е пълен абсурд. :)

Ако руснаците вземат Въгледар украинската отбрана в запорожкото направление ще се срине. Това е основния упорен пункт там и без него трябва да разчитат на разни села и ферми, в открит терен - най-подходящ за големи операции. Естествено, не се знае дали планират нещо подобно към Запорожието или някъде другаде. Просто спекула.

FaUvWWFXkAMaZ86?format=jpg&name=4096x409

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

Още карти от Джомини:

FaUv6-RWYAAQN8u?format=jpg&name=4096x409

FaUwiQHWYAAjA33?format=jpg&name=4096x409

FaUwviyWIAAIU9y?format=jpg&name=4096x409

FaUvtRjXoAE5Fxx?format=jpg&name=4096x409

FaUxLSqXgAEtXaZ?format=jpg&name=4096x409

FaUx2WWWIAI5bWS?format=jpg&name=4096x409

FaUx9OoWAAQwK6q?format=jpg&name=4096x409

 

  • Харесва ми! 2
Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
Преди 7 минути, Р. Теодосиев said:

А защо всички вие живеете в този лош запад, а не в Русия?

Колко от тези стотици, които познаваш живеят реално в Русия и имат нещо общо с Русия?

 Къде да живеем, тази ферма, планетата Земя е прекалено малка. Ако твоите ментори спрат Земята за да слезнем............. , ние ще си идем с мир , но Неможем!, неможем да се разделим културно! Някой ще мине в жертва , въпрос на моменти, Кога?

  • ХаХа 2
Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
Преди 10 минути, Р. Теодосиев said:

А защо всички вие живеете в този лош запад, а не в Русия?

Колко от тези стотици, които познаваш живеят реално в Русия и имат нещо общо с Русия?

Хубава идея е Вие като умни демократични хора да предложите в ООН , Независима Зона, територия на Алтернативна човешка цивилизация, Немонетарно, безкапиталово Общество. БХез раси, без народи, без етноси, без религии, без идиотски <белези> на разделение !

  • ХаХа 2
Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
  • ХаХа 1
Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

Една рускиня живееща в България споменаваше за българската русофилия в канала си в ютюб. И като пита такива превъзнасящи Русия и оплакващи се от България и Европа, защо не живеете в Русия, защо децата ви са на запад те я "гледали като луда".

Но не са само нашите русолюбци от разстояние. Децата на руските политици все на запад. Бедното Лизе, щерката  на Песков страдаща в прогнилия, пропаднал, олигархичен и т.н. лош Париж се оплака колко страдала, че трябва да се върне у дома. А тя била космополит милата.

 

  • Харесва ми! 8
Link to comment
Share on other sites

  • Администратор
Преди 58 минути, laplandeca said:

Хубава идея е Вие като умни демократични хора да предложите в ООН , Независима Зона, територия на Алтернативна човешка цивилизация, Немонетарно, безкапиталово Общество. БХез раси, без народи, без етноси, без религии, без идиотски <белези> на разделение !

Значи, ако можем да живеем на още по-яко място от запада - ще отидем - никога в Русия, но виж Русия си я подкрепяме - ама защо? - Ами тъй?!?

Някаква шизофрения лъха от теб... 0.о

  • Харесва ми! 2
  • ХаХа 2
Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
Преди 1 час, новорегистриран3 said:

Ако руснаците вземат Въгледар украинската отбрана в запорожкото направление ще се срине. Това е основния упорен пункт там и без него трябва да разчитат на разни села и ферми, в открит терен - най-подходящ за големи операции. Естествено, не се знае дали планират нещо подобно към Запорожието или някъде другаде. Просто спекула.

FaUvWWFXkAMaZ86?format=jpg&name=4096x409

Това дори не е Запорожието, тъй че не го знам този Джомини как ги е решил тези неща. 

Аз съм чел хора, които от 2014-та са на фронта там. Теренът там може и да е открит, но е най-общо казано рекичка след рекичка и язовирче след язовирче. И Маринка след Маринка. Много е съмнително да се случи какъвто и да било срив. Още повече, че принципно е лесно да се настъпва от Донецк или от Волноваха или Докучаевск. С осигурена логистика. А когато се отдалечат от там и им се наложи да маневрират между рекички и язовирчета? 

И впрочем, това за открития терен се доказа като ала-бала, поне в руско изпълнение. За справка - напредъка им през полето по посока Северск.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
Преди 8 минути, Р. Теодосиев said:

Значи, ако можем да живеем на още по-яко място от запада - ще отидем - никога в Русия, но виж Русия си я подкрепяме - ама защо? - Ами тъй?!?

Някаква шизофрения лъха от теб... 0.о

 

Русия си подкрепяме, ами тъй, ми тъй и тъй не умееш да мислиш. Ясно съм се изразил  <ама Защо?>. Няма място за сантименти.......... аз съм същество на Войната .......... и на Сътворението , или на нормален език Никой вариант не е изключен, всичко е на масата.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
Цитирай

The law on collaborationism came into force on Aug. 16. According to it, acts of collaborationism will be punished by up to 15 years in jail. According to the Interior Ministry's spokesperson Alyona Matveeva, a person can be convicted for urging people to support the Russian military, taking or distributing Russian humanitarian aid, or providing Russia with information about the Ukrainian military.

Демек, ако си украинец и децата ти гладуват в Луганск примерно, не трябва да взимаш храна от руснаците, че мое после те осъдят на 15 години затвор. По-добре да гледаш как децата ти гладуват. Западните демократи би трябвало бурно да аплодират тоя закон на Еленски. Отделно принудителната депортация от териториите на Донецка област, която нареди Еленски. Фронтът наближава, а пустите донецкчани, не искат да се евакуират в посока Киев и Лвов.

  • Благодаря! 1
Link to comment
Share on other sites

За нас

Вече 17 години "Форум Наука" е онлайн и поддържа научни, исторически и любопитни дискусии с учени, експерти, любители, учители и ученици.

За своята близо двайсет годишна история "Форум Наука" се утвърди като мост между тези, които знаят и тези, които искат да знаят. Всеки ден тук влизат хиляди, които търсят своя отговор.  Форумът е богат да информация и безкрайни дискусии по различни въпроси.

Подкрепи съществуването на форумa - направи дарение:

Дари

 

 

За контакти:

×
×
  • Create New...