Какво е демокрацията?

[Евристей]

Въпреки това населението нараства и това води до нови сериозни сътресения

Икономиката се основава се на земеделие и дребна търговия.

Богатството се концентрира в ръцете на потомствена аристокрация

Възникват социално-икономически противоречия – селяните губят земи, градът нараства

Появяват се големите личности 

Драконт - 

 

автор на жестоки закони, но писмени и легитимирани, а не устни и традиционални

Солон -  

реформатор  отменил дълговото робство. Никой атински гражданин не трябва да попада в робство на атинянин ! 

 

Натам : Култура

Възникват ранни поетични школи – хорови химни и песни в чест на богове (предвестие на бъдещата трагедия).

Няма още философия, но има зародиши на морално-политическа мисъл чрез мъдри пословици и поучения (като тези на Тиртей и Солон по-късно).

 Образование и възпитание:

Не съществува публично образование – обучението е частно, скъпо и достъпно само за аристократите

Цел: възпитаване на воин и гражданин, който защитава честта на рода.

Основни добродетели: смелост, вярност към рода и боговете.

 Архитектура и обществено пространство:

Атина все още няма монументални постройки. Акрополът е светилище и укрепление, не храмов център като по-късно.

Агора се оформя като място за срещи, но не още като политически форум.

Каменните храмове тепърва се появяват – повечето са дървени или кирпичени.

.......................................................................

Това е Атина преди Демократиата ! 

[Евристей]

Възходът обаче е даден от ... Тираните

Пизистрат 

 

Тиран на Атина, потомствен аристократ принадлежащ на един от трите най-влиятелни рода по това време

Пизистратиди, Филаиди, Алкменоиди ...всички извеждащи генеалогията си от хероси от Троянската война. 

Пизистратидите се изкарват преки потомци на Нестор от Пилос, Филаидите са потомци на Големия Аякс Теламонид, а Алкменоидите с няколко врътки отново се изкарват месенци потомци на Нестор но от друг клон, за разлика от Пизистраидите

.............................................................................................

От тук се ражда ......Демокрацията

Пизистрат за да неутрализира съперничещите му древни родове, привлича на своя страна народните маси и най вече тези от най-бедния район - Хълмистият !

Конфискува земи на едрите земевладелци и ги предоставя на малоимотните и безимотните селяни. С това си спечелва подкрепа на плебса.

Започва и ударна (държавна) пряка субсидия за Култура и Изкуство ....

в резултат Атина започва не само да настига водещите полиси, но и да ги задминава

Все пак ..сътресения по време на наследниците на Пизистрат - Пизистратидите : Аристократичните родове викат на помощ Спарта - Клеомен извършва показна за учебник операция и сваля режима, като предоставя властта на Олигархията на град Атина

Въпреки това демократичните тенденции в Града надделяват и се появява личността на  Клистен от рода на Алкменоидите - аристократичен род, който започва също да флиртува с демоса

Следват нови реформи 

или така наречената война между Клистен срещу Исагор - защитаващ аристократичния режим

[Exhemus]

Преди 1 час, Евристей said:

реформатор  отменил дълговото робство. Никой атински гражданин не трябва да попада в робство на атинянин ! 

 

Въвел половината от цоциализма   "Значи, Той ще си лежи на площада и ще раздава мъдрости, пък аз ще го храня? Що не си е..." - казва средният атинянин и започва да не си дава зор - Атина запада...

Ама явно не е така? Казвай нататък, че е доста интересно!

[Евристей]

Войната между Клистен и Исагор 

Клистен

 

се обръща към демоса за подкрепа – това е решаващият момент. Народът застава зад него, и той получава възможност да извърши своите реформи.

Социално-икономически конспект:

Атина вече не е само земеделски полис – търговията и занаятите се разрастват, оформя се нов градски слой.

Старите родове губят монопола върху властта и богатството.

В същото време, масата от граждани (особено хоплитите) започва да осъзнава собствената си роля и сила.

 Социално-политическо състояние:

В обществото цари недоверие към родовата власт и тиранията.

Идеята за "исономия" (равенство пред закона) започва да се възприема като нов идеал.

Възниква политическо самосъзнание на гражданите, което подготвя почвата за демокрация.

 

Между около 520 и 510 г. пр.н.е. Атина преживява период на институционален преход и политическо напрежение. Старата аристократична структура е подкопана от вътрешни конфликти, а последните прояви на тиранията са дискредитирани. Демосът проявява нарастващо желание за активно участие в управлението, като търси механизми за защита на икономическите и политическите си интереси.

В този контекст големия Клистен превръща кризата във възможност за реорганизация на властта: той замества доминиращия родов принцип с териториално и колективно основана власт на гражданите, въвеждайки деми и фили, които интегрират населението от крайморските, полските и хълмистите райони на Атика. Така се постигат две ключови цели:

Политическа интеграция – различните региони и социални групи получават представителство в институциите на полиса, което намалява напрежението между богатите земевладелци, търговците и отдалечените общности.

Социална стабилизация – чрез разпределяне на властта териториално, Клистен минимизира риска от доминиране на отделни родови кланове и създава основа за равноправие между гражданите, независимо от имущественото им положение или географското им разположение.

Така реформите на Клистен не само преодоляват политическата криза, но и полагат институционалните основи на радикално новата атинска демокрация, която ще оформи хегемонията на Атина в последващите десетилетия.

[Евристей]

Реформите на Клистен (ок. 507–490 г. пр.н.е.)

След въвеждането на териториално базираното разделение на гражданите в деми и фили, Атина навлиза в период на политическа стабилизация и социална интеграция. Демократичните институции – Еклесията (народното събрание), Съветът на 500-те и съда на хелията – позволяват на гражданите активно участие в управлението, като същевременно ограничават възможността за доминация на отделни родови кланове или политически фракции.

1. Политическа конюнктура

Властта вече не е наследствена, а разпределена между всички граждани, организирани по териториални единици.

Въпреки демократичния характер, на практика се появяват харизматични водачи и стратеги, които успяват да влияят на масите (ранните стратези и по-късно Перикъл).

Демокрацията е все още в експериментален стадий, но позволява бърза мобилизация на населението при външни заплахи.

2. Социална и икономическа динамика

Крайморските райони предоставят флот и търговска активност, полските райони – хоплити и земеделска продукция, хълмистите райони – военни ресурси и суровини.

Социалното напрежение се намалява, защото всички региони и слоеве са институционално интегрирани чрез демократичните фили и участие в събранията.

Демократичните реформи създават условия за икономическо разширение, тъй като търговците и корабоплавателите вече имат реално влияние върху политиката.

3. Външнополитически ефекти

Ранната демокрация позволява Атина да се организира ефективно при персийските нашествия (490–479 пр.н.е.) – победи при Маратон, Саламин и Платея.

Формира се Делоският съюз, като Атина заема позицията на военен и финансов хегемон в Егея, опирайки се на демократичното участие на гражданите.

4. Културни последици

Свободата и участието стимулират културен разцвет – строителство на храмове, храмови комплекси (напр. Акропола), развитие на театъра, литературата и философията.

Демокрацията създава среда за публичен дебат, което укрепва критичното мислене, но същевременно води до риск от демагогия и популизъм.

Редактирано Октомври 8, 2025 от Евристей

[ДеДо Либен]

On 7.10.2025 г. at 14:21, Кухулин said:

Даже и термин има за това духовно израстване на народите

https://neolurk.org/wiki/Крылатая_демократия

История возникновения

Мем получил широкое распространение во время выпиливания населения Ливии, осуществлённого военной коалицией стран, возглавляемой Пиндостаном, Францией и Великобританией, согласно резолюции Совета Безопасности ООН № 1973, принятой 18 марта 2011 года. 

Да ти имам източниците на вдъхновение...

[Кухулин]

Преди 4 часа, ДеДо Либен said:

 

Да ти имам източниците на вдъхновение...

Ти какви източници имаш? Дай някакъв източник по въпроса, който да е сравним с горния по информираност.

[scaner]

Преди 13 минути, Кухулин said:

Дай някакъв източник по въпроса, който да е сравним с горния по информираност.

В горният сайт липсва всякаква информираност. Neolurk е продължител на традициите на Lurkmore, където основният стил на статиите е салата основно от сатира и черен (и блатен) хумор (макар че напоследък и това запада).

[Кухулин]

Преди 7 минути, scaner said:

В горният сайт липсва всякаква информираност. Neolurk е продължител на традициите на Lurkmore, където основният стил на статиите е салата основно от сатира и черен (и блатен) хумор (макар че напоследък и това запада).

Добре, дай друг линк и ще ги сравним по информираност.

[scaner]

Преди 4 минути, Кухулин said:

Добре, дай друг линк и ще ги сравним по информираност.

Линк към какво? Точно такъв термин няма установен. Може би имаш пред вид Managed democracy?

[Кухулин]

Преди 2 минути, scaner said:

Линк към какво? Точно такъв термин няма установен. Може би имаш пред вид Managed democracy?

Е то стана като анекдота от линка

 

«— Вовочка, нет такого слова "ж..а"!

— Как же так, МарьИванна — ж..а есть, а слова нет?!»

[Евристей]

Да продължа за Атина. Уточнение : Не е оф топик, защото точно от тук тръгват десетки термини които в днешно време различни течения, философи и речници интерпретират по различни смислови значения. Ще се види на практика от първоизточника какво точно означават

Ето ги институциите :

1    Ἐκκλησία (Ekklesía) – Народно събрание    Върховен орган на властта. Гласува закони, обявява война и мир, избира стратеги, гласува остракизъм.    Всички пълноправни граждани мъже над 18 г. → 30 000–60 000 с право, но ~6 000–8 000 присъстват реално.

2    Βουλή τῶν Πεντακοσίων (Bulē tōn Pentakosiōn) – Съвет на 500-те   Подготвя дневния ред на Еклесията, контролира магистратите, надзирава финансите и администрацията.    500 членове, избирани чрез жребий, по 50 от всяка от 10-те филии.

3    Ἡλιαία (Hēliaía) – Народен съд    Най-голямата съдебна власт; разглежда граждански, политически и наказателни дела; може да осъжда държавници.    6 000 съдии, избирани чрез жребий, разделени на секции (201–501 души за отделни дела).

4    Στρατηγοί (Stratēgoí) – Стратези    Командват армията и флота; често упражняват реална политическа власт (Перикъл, Темистокъл, Милтиад).    10 стратеги, избирани чрез гласуване.

5    Ἀρχόντες (Archontes) – Архонти    Висши магистрати; отговарят за религия, съдебни дела, административни функции.    9 архонта, избирани чрез жребий; след мандата – членове на Ареопага.

6    Ἀρεῖος Πάγος (Areios Pagos) – Съвет на Ареопага    Съд за убийства, измяна и тежки престъпления; морален и религиозен надзор.    ~150–200 бивши архонти, пожизнени членове.

7    Πρυτανεῖα (Prytaneia) – Изпълнителен съвет    Ротационна власт: всеки месец една фила председателства Булē и ежедневните дела.    50 прytани от съответната фила.
8    Ταμίαι (Tamiai) – Хазнаи /отговарят за хазната, ковчежници по бг/   Финансови длъжности; управление на държавната хазна и приходи.    10 хазяи (по 1 на фила).

9    Δικαστήρια (Dikastēria) – Специализирани съдилища    Разглеждат специфични дела (търговски, семейни, морски).    Включени в общата Хелиея, броят варира.

10    Дребни чиновници и контролни длъжности    Градски, пазарни, мерителни контролни длъжности.    ~500–700 души

11.Ὀστρακισμός (Ostrakismós) – Остракизъм    Институция за изгнание на опасни политици чрез гласуване.    Провежда се при мин. кворум 6 000 гласа

Редактирано Октомври 11, 2025 от Евристей

[Евристей]

Работят ли институциите и системата като цяло на младата демократиа?  И доколко ? 

Отговорът е : работят при това перфектно !  Необяснимо добре, дори съвършено. 

Защото тестът е не сериозен, а направо невъзможен !  

Огромната непобедима Персийска Автократория

Младата Демокрация трябва да се справя и го прави по възможно най-добрия начин (разбира се с подкрепата и на част от други гръцки полиси) Милтиад и Темистокъл правят немислимото - победи над персийската армия и флот

А какво по-добро утвърждаване от победа над такъв колос като най-голямата сила на тогавашния свят ?

Нещо повече : започва Апогей и външен и вътрешен

Атина започва да доминира над Елинския свят - и ако външнополитическите причини са ясни - престижа добит след Гръко-Персийските войни, то Културния разцвет заслужава отделна глава

Причините ?  На какво се дължи небивалия разцвет на културата, превръщането на Атина в цивилизационен колос на Елинизма ?

Как така една агломерация от села които не се обичат много по-между си изведнъж започват да излъчват генерация след генерация учени

Ето няколко : 

Заплащане за участие в Еклесията и съдилищата - бедни граждани имат възможност да отделят време за образователни и интелектуални занимания.

Резултат: повече хора могат да отделят средства за да развиват умения, да учат философия, ораторско изкуство и изкуства, без да са ограничени само до прехрана.

Демократичните институции позволяват публични дискусии и критика.

Учените, философите и ораторите могат да изразяват идеи пред широка публика, което създава интелектуална конкуренция и обмен на идеи.

Публичните длъжности и участия носят социален престиж и материална компенсация, което мотивира гражданите да се образоват и да развиват таланти.

Фокусът е върху лично и обществено признание, а не върху наследствени права.

И нещо много важно : 

Част от средствата на държавата се отделят за образование, театрални фестивали, публични лекции и стипендии, които са достъпни за граждани.

Това осигурява интелектуална инфраструктура, нужна за развитие на науки и изкуства.

[deaf]

Преди 1 час, Евристей said:

точно от тук тръгват десетки термини които в днешно време различни течения, философи и речници интерпретират по различни смислови значения.

Може ли един лаишки въпрос? Руската олигархия днес има ли допирни точки с олигархията в Елада? Или руснаците просто са сложили понятието "олигархия" върху техния елит,за да прикрият истинската му същност. За благозвучие един вид. 

[Евристей]

Така , обаче ......

Сега трябва да се очаква че огромна част от прочутите атински учени, интелектуалци, скулптори, военни, адмирали са ...хора от народа ?   Дали ?

Големите имена на Демократична Атина и опит за техен произход

 

Сократ (469–399 пр.н.е.)    Философия    Средна класа    Син на скулптор и акушерка; семейство с базово образование    Свободата на словото и публичния дебат му позволява да преподава и да обсъжда идеи с гражданите

Аристофан (ок. 446–386 пр.н.е.)    Драма / Комедия    Средна класа    Семейство на дребни чиновници или търговци; достъп до образование    Публичните театрални фестивали, финансирани от държавата, осигуряват сцена за творчеството му

Софокъл (ок. 496–406 пр.н.е.)    Трагедия    Средна класа    Семейство с достатъчно средства за образование    Участие в публични фестивали и конкурси, държавна подкрепа за творчеството му

Еврипид (ок. 480–406 пр.н.е.)    Трагедия    Средна класа    Семейство със стабилни доходи, образование    Публичните конкурси и награди стимулират творческия му подем

Фидий (ок. 490–430 пр.н.е.)    Скулптура    Средна класа / подкрепен от държавата    Талантлив младеж с професионално обучение; финансиран за проекти като Партенона.  Държавни поръчки и признание осигуряват ресурси и обществен престиж

Темистокъл (ок. 524–459 пр.н.е.)    Военен / Политик    Средна класа    Търговско семейство с ресурси; достъп до обучение за морска стратегия    Демократичният избор на стратеги и подкрепата на Еклесията му позволяват да ръководи флота

Милтиад (ок. 550–489 пр.н.е.)    Военен    Аристократичен род    Родово наследство, но подкрепя демократични решения    Демокрацията му позволява да получи подкрепа за командването при Маратон

Перикъл (ок. 495–429 пр.н.е.)    Политика    Аристократичен род    Син на известна аристократична фамилия    Лидер на демокрацията; използва обществени средства за културни проекти и поддържа държавни институции

Анаксагор (ок. 500–428 пр.н.е.)    Философ / Наука    Средна класа    Интелектуалец със средства за обучение и преподаване    Демокрацията осигурява свобода на словото и научни дискусии

Демостен (384–322 пр.н.е.)    Ораторство / Политика    Средна класа    Средни доходи, достъп до риторика и образование    Публичните съдилища и Еклесията му предоставят сцена за изява

Евбулид (ок. 405–335 пр.н.е.)    Политика / Финанси    Средна класа    Образование и административни умения    Демокрацията позволява участие в финансови и политически реформи

Херодот (484–425 пр.н.е.)    История / География    Средна класа    Търговско семейство с образование и средства за пътуване    Свободата да събира сведения и да публикува ги осигурява възможност за „историята“

Тукидид  (455-397 пр.н.е)      История/Военна кореспонденция   Аристократичен род  баба му е богата тракийка, завещава му златоносна мина
Баща: Олорос (тракийски царски род); майка: свързана с Милтиад

Последните двама са най-тежка категория

Великият,  роден, учил, творил, преподавал и умрял в Атина, човек получил признанията на хилядолетията : 

Платон (427-327 пр.н.е.) Философия   Аристократичен род   Баща: Аристон, потомък на последния цар на Атина; майка: Периктиона, роднина на Солон; ученик на Сократ.  Демокрацията създава широка културна среда и публични дискусии, макар че самият Платон е критичен към нея

Завършвам със смятания за най-голям ум, Геният на на Античността : 

Аристотел ( 384 -322 пр.н.е.) Философия / Наука  Аристократичен род. Роден в Стагира (Македония); баща: Никомах – личен лекар на македонския цар ; семейство образовано и престижно
Възползва се от културната и академичната среда на Атина; достъп до знания и дискусии, въпреки критичната си позиция към демокрацията
 

........................................................................................................................

Какво се забелязва тук ?

Редактирано Октомври 11, 2025 от Евристей

[Евристей]

В голямата си част таланта на Атина (и чуждестранни студенти като Херодот и Аристотел) са от средната класа и аристокрацията. Няма нито един от най-ниските класи - роби освобожденци, селяни, рибари, овчари, говедари !  Нито един !  

Да не се интерпретира с общо-елинските примери като Езоп и Алкмен !  Те не са атиняни и никога не са стъпвали в Атика !

Да, безспорно Демократичното управление в Атина дава сериозен тласък на средната класа и ... изстисква  максимума от нея ! 

Средната класа дава изключителни личности : военни лидери, стратези, учени, оратори, скулптури, драматурзи, хора на изкуството....

И точно тя се явява двигател в подема на невзрачния преди това градец

Буквално за няколко десетилетия Атина става център на Културата и Изкуството не само в Егея, но и в цялото Средиземноморие

Успоредно с културния разцвет растат и имперски амбиции. 

Без съгласието на Делоския съюз, Атина премества общо-съюзната хазна от неутралния Делос в Акропола в Атина ! 

Самата Атина нарушава демократичния принцип за равноправно гласуване на всички членове на съюза !

Нещо повече : Атина започва да харчи общо-съюзните пари за собствено благоустройство.  И точно това настройва Съюза срещу Атина !

възстановяване на разрушените от персите храмове,

мащабна урбанизация и инфраструктура,

изграждане на нов политически и културен център.

Атина се променя до неузнаваемост в положителен аспект ! 

Само малка част какво се променя ....

 

[Евристей]

Партенон    447–432 г. пр. н.е.    Перикъл / архитекти Иктин и Каликрат, скулптор Фидий    Храм на Атина Палада; символ на мощта на Атина и на демократичната енергия. Изграден от чист мрамор, с изключителна пропорционалност.

Пропилеите    437–432 г. пр. н.е.    Мнесикъл    Монументален вход към Акропола; съчетава представителност и функционалност.

Ерехтейон    421–406 г. пр. н.е.    -    Изграден на свещеното място, където според легендата се състезават Атина и Посейдон; включва прочутото крило скариатидите.

Храм на Атина Нике    ок. 427–424 г. пр. н.е.    Каликрат    Символ на победата над Персия; изящен и елегантен малък храм на Акропола.

Одеон на Перикъл    ок. 440 г. пр. н.е.    Перикъл    Първият голям закрит концертен салон в света, предназначен за музика и театър.

Дългите стени (между Атина и Пирей)    460–450 г. пр. н.е.    Темистокъл (начало), завършени при Перикъл    Осигуряват постоянна връзка между града и пристанището; стратегическа защита и икономическа независимост.

Пристанищният комплекс в Пирея    от 470 г. пр. н.е.    Хиподам от Милет (урбанист)    Планов град с правоъгълна улична мрежа, складове, докове, арсенал – най-модерният търговско-военноморски център в Гърция.
Агора (централен площад)    обновена 450–420 г. пр. н.е.    –    Изградени нови стои (покрити галерии), съдилища, обществени сгради, бронзови статуи и олтари.
Храм на Хефест (Тесейон)    ок. 449–415 г. пр. н.е.    –    Един от най-добре запазените дорийски храмове; в близост до Агората, символ на занаяти и труд.

[Exhemus]

Разкажи за гимназионите?

 

ПС Има ли запазена някаква реч - морално оправдание защо ограбихме Делоската хазна?

Редактирано Октомври 11, 2025 от Exhemus

[Евристей]

Първо кога се смята ...Апогеят на Атинската Демокрация ?  Кога ? 

Отговорът е един : по времето на Перикъл ! 

От тук и въпросът : кой е Перикъл ?  Човек от народа ?  Произход ? Кога и как управлява ?

Не, не е от народа

Перикъл е потомствен аристократ и доминира Атинската политика в продължение на ...30 /тридесет години/ ! 

Управлението му е ...символ на Демокрация !

Да видим що за демокрация е това ?

Перикъл :

роден около 495 г. пр.н.е. син на Ксантип (аристократ и политик) и Агариста от рода на Алкмеонидите (Микенски произход) - една от най-влиятелните фамилии в Атина.

Възпитан в духа на класическата култура и музика; обучаван от философа Анаксагор, скулптора Фидий, музиканта Дамон.

Това му дава елитарна култура и интелектуално самочувствие, но и способност да общува (флиртува) с народа – рядко съчетание.

https://www.nationalgeographic.com/culture/article/pericles

472 г. пр.н.е.    Финансира трагедия на Есхил    Първо публично участие; културен патрон, демонстрира богатство и вкус
463–461 г. пр.н.е.    Опозиция срещу Кимон (олигархическата партия)    Привлича народа, атакува про-спартанската политика
ок. 461 г. пр.н.е.    Избран за стратег (στρατηγός)    Начало на 30-годишно доминиране в политиката
461–429 г. пр.н.е.    Лидер на демократическата партия    Постепенно става фактически едноличен водач, но чрез демократични механизми

Перикъл никога не е бил „цар“ или „тиран“.

Той е избиран ежегодно за стратег – командир на армията и флота (от 10 общо).

Но чрез своята популярност и влияние над Еклесията (народното събрание) и Буле (Съвета на 500) де факто ръководи всички решения.

Институционален контрол:

Формално той подлежи на преизбиране и отчетност.

На практика обаче притежава огромен морален авторитет и ораторски талант, които правят опонентите му безсилни.

Народът сам го преизбира всяка година ...може би от респект, може би от нещо друго..?

Начин на управление:

Комбинира демократични принципи със силно централизирана визия.

Разширява достъпа до длъжности чрез заплащане за обществени функции (т.нар. misthophoria).

Насърчава държавни строежи, театри и фестивали – културна пропаганда в полза на демокрацията.

Контролира външната политика и Делоския съюз – превръща го в инструмент за атинско господство.
 

.......................................

Много ще се отклони темата ако продължа защо Перикъл е ...НЕСМЕНЯЕМ при демократична система

Но с няколко думи : 

Перикъл е въплъщение на парадокса на атинската демокрация:

законно избран лидер, който действа почти като монарх;

защитник на народа, който централизира властта;

идеалист, който превръща Атина в империя.

 

[Кухулин]

Преди 10 часа, deaf said:

Може ли един лаишки въпрос? Руската олигархия днес има ли допирни точки с олигархията в Елада? Или руснаците просто са сложили понятието "олигархия" върху техния елит,за да прикрият истинската му същност. За благозвучие един вид. 

Руската олигархия от времето на Елцин има класически черти. Така наречената "семибанкирщина". Институционализирана група, която де факто ръководи страната. Но Елцин въпреки всичко е държавен глава с голяма власт, стига да не върви срещу семибанкирщината.

https://ru.wikipedia.org/wiki/Семибанкирщина

Днес нещата са различни. В началото на своето управление Путин разгонва семибанкирщината и разпределя бизнеса между свои хора. След това с Медведев подчиняват кметовете. Съответно властта се централизира в ръцете на президента и вече за никаква олигархия не може да става дума. Названието "олигарси" е останало по традиция, но това са хора, които дължат всичко на Путин.

Ако трябва да търсим някаква гръцка аналогия, това е Перикъл от последния пост на Евристей:

Преди 6 часа, Евристей said:

Перикъл е въплъщение на парадокса на атинската демокрация:

законно избран лидер, който действа почти като монарх;

защитник на народа, който централизира властта;

идеалист, който превръща Атина в империя.

 

[Gabraka]

Преди 15 часа, Евристей said:

фестивали, финансирани от държавата

 

 държавна подкрепа

 

 Публичните конкурси и награди 

  Държавни поръчки 

обществени средства за културни проекти

 

Какво се забелязва тук ?

 

Забелязва се, че не си споменал "Институт за пазарни инициативи" или други подобни НПО-та

[Евристей]

On 11.10.2025 г. at 19:45, Exhemus said:

ПС Има ли запазена някаква реч - морално оправдание защо ограбихме Делоската хазна?

Ехе...драги, ти искаш така наготово да прочетеш нещо което няма (хайде нека е трудно) да намериш в свободното пространство. Има го в платеното. 

Но...понеже имаш познания и най-вече интереси по Древна Гърция (въпреки, ча са по скоро хейтърски) то ето ти нещо...чиито оригинал е все пак доста фрагментиран и ..напасван. Тоест приеми го не за съвсем точен, но по смисъл е адаптиран така : 

 

Мъже от съюза,
морето е наш общ път и нашата стена.
От боговете е силата ни, а съюзът – дело на сигурността.

Делос дълго пази хазната наша,
но сега опасността над Йония от Азия се надига.
Затова е справедливо да преместим общото съкровище в Акропола,
за да го пази Атина и да остане вярата между нас.

Защото ползата не е само за Атина, а за всички съюзници —
понеже силният град е залог за свободата на всички.

 

..............................................................................................

Λόγος Περικλέους πρὸς τοὺς Συμμάχους ἐν Δήλῳ

(Реч на Перикъл към съюзниците от Делоската лига)

Ἄνδρες τῶν συμμάχων,
ἡ θάλασσα κοινὴ ἐστὶν ἡμῖν ὁδὸς καὶ τεῖχος·
ἐκ θεῶν γὰρ ἡ δύναμις ἡμῶν, καὶ τὸ ξύμμαχον ἔργον ἀσφαλείας.

Δῆλος μὲν πάλαι ἐτήρει τὸν θησαυρόν,
νῦν δὲ τὸ δεινὸν ἐπ᾽ Ἰωνίᾳ καὶ τῇ Ἀσίᾳ ἐπέστη.
Δίκαιον οὖν ἐστὶν εἰς τὴν Ἀκρόπολιν μεθιστάναι τὸ κοινὸν ἀργύριον,
ὅπως Ἀθηνᾶ φυλάξῃ καὶ ἡ πίστις μένῃ.

Οὐ γὰρ Ἀθήνησι μόνον ὄφελος, ἀλλὰ καὶ τοῖς συμμάχοις ἅπασι·
ἡ γὰρ ἰσχυρὰ πόλις ἐγγύησιν δίδωσι τῆς ἐλευθερίας.

....................................................

Пак отбелязвам - фрагментирана и ...хм...леко натъманена, но общо взето с такъв смисъл - задава се опасност от страна на Персида и остров Делос не е добро място за отбрана. Акропола в Атина вече е непревземаем и ...точка ! 

Но не бързай да злорадстваш ...Защо ?  

Ами откъде ги знаем ние тези неща ? От ощетените съюзници ли ? Не !

Знаем ги от същите атиняни от които далеч не всички одобряват акта. 

Говори не кой да е, а самият Тукидид, затова внимавай * и си записвай 

 * защо да внимаваш ?  Ми той все пак е ...атинянин и в Атина колкото и демократична да е ....все пак ...нали ? Има свобода на словото , но ...всичко с мярка !

По добре малко но не-цензурирано, отколкото всичко , но - изгорено ! 

Затова четеш внимателно дори между редовете, защото и комисията е чела, а благодарение на нея, че е..проспала или се направила на заспала и ти четеш сега това

[Евристей]

И така думата е на Тукидид за преместването на Делоската хазна

 

Θουκυδίδης, Ἱστορίαι I.96.1–2

«Κατ’ ἀρχὰς γὰρ ἡγεμόνες ἦσαν Ἀθηναῖοι καὶ ἐφύλασσον τὴν Ἑλλάδα ἐθελονταί·
ὕστερον δὲ ἐπὶ φόρον ἤγοντο καὶ οὐκέτι ἑκόντες,
ὅτι οὐ πάντες τὴν αὐτὴν προθυμίαν εἶχον,
καὶ τοῖς Ἀθηναίοις ἐδόκει ἀναγκάζειν ἀξίως τοῦ συμφέροντος.»

I.97.1–2
«Καὶ ἐκ τούτου ἤρξαντο Ἀθηναῖοι
τοὺς συμμάχους ἀναγκάζειν ἐς τὴν πίστιν τῆς ἡγεμονίας,
καὶ ἐς ἴσην οὐκέτι πολιτείαν ἀλλ’ ἐς ἀρχὴν ἦλθον·
καὶ τὰ μὲν χρήματα ἀπὸ Δήλου εἰς Ἀθήνας μετέφερον.»

---

В началото атиняните бяха водачи (ἡγεμόνες) на елините доброволно и пазеха Елада от опасност.
Но после, когато почнаха да събират данъци (φόρος) и да изискват приноси не по воля,
понеже не всички съюзници проявяваха еднаква ревност,
атиняните решиха, че трябва с принуда да поддържат съюза според изискванията на общия интерес.“

Оттогава започнаха атиняните да заставят съюзниците да им бъдат верни (ἐς τὴν πίστιν τῆς ἡγεμονίας),
и така от равноправно съюзничество преминаха към господство (ἀρχή).
И пренесоха хазната (τὰ χρήματα) от Делос в Атина.

......................................................................................................

Така, какво се забелязва тук драги ми Екземус ? 

За самото преместване на хазната (454 г. пр. Хр.) Тукидид не го споменава изрично — нито като дата, нито като акт.
Това събитие е известно от по-късни автори, като Плутарх (Перикъл 12.1) и Аристотел (Атинска полития, 24).

Тукидид обачче е напълно ясен, но с неговия характерен студен и ироничен стил — не казва „злоупотреба“, не казва „узурпация“, но думата σημεῖον τῆς ἀρχῆς („знак на господство“) и това казва всичко.
Това е класически пример за неговата критика чрез understatement — фактологична завоалирана критика, но убийствено точна.

Върху това да се акцентира

Протекцията трябва да се заплаща, а Атина дава огромния процент във флот и жива сила за защита на Съюза.

Все пак след като ...инвестира общо-съюзните пари по свое усмотрение, Атина продължава да оказва помощ към съюзниците (макар и вече изразена в не във външна опасност, а за защита на местните демократични режими)

Но все пак и това струва пари

какво е отношението на Тукидид?

Той не показва морално възмущение, но представя процеса като факт на политическа трансформация — от доброволен съюз към подчинена империя.

Използва силно заредената фраза:

ἔργῳ δὲ οὐκέτι ἡγεμονία, ἀλλ᾽ ἀρχή.

На дело това вече не беше водачество, а власт.

 Това е Тукидидовият начин да изрази неодобрение — не е емоционален, но е диагностичен и тежък.

 Извод:

Тукидид не упреква пряко Перикъл за преместването на хазната,
но ясно показва, че оттогава Атина вече не е водач, а господар.

В неговата логика това е началото на империята 
което неизбежно води към недоволството на съюзниците и в крайна сметка - Пелопонеската война.

 

[Кухулин]

Преди 9 часа, Евристей said:

Все пак след като ...инвестира общо-съюзните пари по свое усмотрение, Атина продължава да оказва помощ към съюзниците (макар и вече изразена в не във външна опасност, а за защита на местните демократични режими)

И от време на време - за налагане на нови демократични режими. Нищо не укрепва демократичните ценности така, както взимането на 100 заложници  

https://en.wikipedia.org/wiki/Samian_War

[Exhemus]

Преди 19 часа, Евристей said:

И така думата е на Тукидид за преместването на Делоската хазна

 

Θουκυδίδης, Ἱστορίαι I.96.1–2

«Κατ’ ἀρχὰς γὰρ ἡγεμόνες ἦσαν Ἀθηναῖοι καὶ ἐφύλασσον τὴν Ἑλλάδα ἐθελονταί·
ὕστερον δὲ ἐπὶ φόρον ἤγοντο καὶ οὐκέτι ἑκόντες,
ὅτι οὐ πάντες τὴν αὐτὴν προθυμίαν εἶχον,
καὶ τοῖς Ἀθηναίοις ἐδόκει ἀναγκάζειν ἀξίως τοῦ συμφέροντος.»

I.97.1–2
«Καὶ ἐκ τούτου ἤρξαντο Ἀθηναῖοι
τοὺς συμμάχους ἀναγκάζειν ἐς τὴν πίστιν τῆς ἡγεμονίας,
καὶ ἐς ἴσην οὐκέτι πολιτείαν ἀλλ’ ἐς ἀρχὴν ἦλθον·
καὶ τὰ μὲν χρήματα ἀπὸ Δήλου εἰς Ἀθήνας μετέφερον.»

---

В началото атиняните бяха водачи (ἡγεμόνες) на елините доброволно и пазеха Елада от опасност.
Но после, когато почнаха да събират данъци (φόρος) и да изискват приноси не по воля,
понеже не всички съюзници проявяваха еднаква ревност,
атиняните решиха, че трябва с принуда да поддържат съюза според изискванията на общия интерес.“

Оттогава започнаха атиняните да заставят съюзниците да им бъдат верни (ἐς τὴν πίστιν τῆς ἡγεμονίας),
и така от равноправно съюзничество преминаха към господство (ἀρχή).
И пренесоха хазната (τὰ χρήματα) от Делос в Атина.

......................................................................................................

Така, какво се забелязва тук драги ми Екземус ? 

За самото преместване на хазната (454 г. пр. Хр.) Тукидид не го споменава изрично — нито като дата, нито като акт.
Това събитие е известно от по-късни автори, като Плутарх (Перикъл 12.1) и Аристотел (Атинска полития, 24).

Тукидид обачче е напълно ясен, но с неговия характерен студен и ироничен стил — не казва „злоупотреба“, не казва „узурпация“, но думата σημεῖον τῆς ἀρχῆς („знак на господство“) и това казва всичко.
Това е класически пример за неговата критика чрез understatement — фактологична завоалирана критика, но убийствено точна.

Върху това да се акцентира

Протекцията трябва да се заплаща, а Атина дава огромния процент във флот и жива сила за защита на Съюза.

Все пак след като ...инвестира общо-съюзните пари по свое усмотрение, Атина продължава да оказва помощ към съюзниците (макар и вече изразена в не във външна опасност, а за защита на местните демократични режими)

Но все пак и това струва пари

какво е отношението на Тукидид?

Той не показва морално възмущение, но представя процеса като факт на политическа трансформация — от доброволен съюз към подчинена империя.

Използва силно заредената фраза:

ἔργῳ δὲ οὐκέτι ἡγεμονία, ἀλλ᾽ ἀρχή.

На дело това вече не беше водачество, а власт.

 Това е Тукидидовият начин да изрази неодобрение — не е емоционален, но е диагностичен и тежък.

 Извод:

Тукидид не упреква пряко Перикъл за преместването на хазната,
но ясно показва, че оттогава Атина вече не е водач, а господар.

В неговата логика това е началото на империята 
което неизбежно води към недоволството на съюзниците и в крайна сметка - Пелопонеската война.

 

Моля ти се Евристей, не се обръщай вече към мен. Аз не съществувам. Вчера присъствах на цифровата си екзекуция. Тук. Тя не беше публична. Напротив много потайна и вероломна. Иначе трябва да има съд и защита - дълга и широка   Дрънкането на чинели за демокрация е едно, а практиката съвсем друго...

    Подадоха ми чашата, но няма да се повтарям със Сократ    И това е само защото казах, че сега сме в Делоски съюз