Какво е демокрацията?

[Gabraka]

Преди 5 часа, Кухулин said:

Не става ясно защо според теб търсенето в ЕС би се свило. При положение че, пак според теб, САЩ биха задоволявали именно това европейско търсене.

Не ти става ясно, защото разглеждаш САЩ и ЕС като едно цяло. И от тук всичките ти разсъждения надолу увисват.

САЩ биха задоволили европейското търсене и биха печелили, но ЕС би загубил вътрешното си търсене. От там и самоубийството. Отделно на война се обеднява и съвкупното търсене спада, сиреч САЩ не биха печелили толкова от европейския пазар, колкото ЕС печели от него в мирно време. По време на война не би имало опашки за последния модел айфон  А ако излезем от рамката на теоретичната икономическа постановка и навлезем реалполитиката, то европейците бихме скочили на китайски стоки, защото са по-евтини, а не на американски.

 

Преди 5 часа, Кухулин said:

Райха вдига промишленото производство до края на войната, въпреки че го скапват от бомбардировки. Търсенето е огромно и германците го задоволяват, колкото могат. Но никакъв икономически ръст не се наблюдава, естествено, защото всичко бива унищожено доста бързо. Затова е война

Нали и аз това ти написах? Военното производство е печелившо само ако го продаваш някому другиму. Райхът го произвежда за собствени нужди и никакъв ръст не му носи. Същото би било и с ЕС, ако е във война, независимо колко милиарда вложат във военни заводи

 

Преди 5 часа, Кухулин said:

Първо, по-голямото собствено население означава по-голям вътрешен пазар. Няма нищо по-хубаво за икономиката от голям вътрешен пазар.

Така, така. Само че Запада е от "първия свят" и промишлеността му е високотехнологична, а нашествениците от Арабия и Африка вдигат нискотехнологичното търсене, което е "окупирано" от Китай. И ефектът от нашествениците е отрицателен - просто натоварват социалната система.

 

Преди 5 часа, Кухулин said:

Технологичното развитие е на първо място политически фактор и ако трябва да сме точни - военно-политически. На второ място е икономически. Няма никакво значение какви пари въртиш, ако могат да те изпарят за половин час. Мирните технологии са вторични. Ако трябва да перифразирам известната сентенция: сложиш ли на първо място мирните технологии, много бързо ще ти дойде на гости някой, който е сложил на първо място военните  

Да, така е. Това съждение с нищо не противоречи на написаното от мене по-горе...

 

Преди 5 часа, Кухулин said:

А колкото до самите мирни технологии, в икономически план те могат да служат за интензивно развите, а не за екстензивно. Не е задължително да изнасяш продукцията на външни пазари. С развитието на технологиите можеш да увеличаваш собственото си потребление - това им е хубавото. 

Можеха. Вече не могат, защото кредитирането не е безкрайно. Говоря за Запада. Иначе в Индия точно това се очаква да се случи - собствена валутна зона със собствено кредитиране и буен растеж. Може би това те обърква - ти разглеждаш света като единен субект, а всъщност не е така. Държавите, борещи се за надмощие, са в твърде различни изходни позиции и твоите разсъждения "на едро" не са универсални за всички. 

 

Преди 5 часа, Кухулин said:

Разговорът почна оттам дали по-голямото население дава предимство в борбата между геополитическите сили. Ти говориш за някакъв икономически ръст, за някакви пазари. А физическото унищожаване е основен елемент от борбата. Винаги е бил и винаги ще бъде. По-голямото население ти дава повече шансове да унищожиш противника физически. А ако имаш високи шансове да го унищожиш физически, от това произтичат всякакви икономически и политически ефекти. 

Аз пиша от икономическа гледна точка, а ти смесваш икономика и политика както ти пасне. Разбира се, че ако убиеш цялото население на противника, победата би била твоя. Това е елементарно. Но е фентъзи, а не цел на субектите в световната политика.

 

Преди 5 часа, Кухулин said:

За какво са и на Русия евтини ресурси и потребители на стоки, като няма кой да ги произвежда тези стоки? Няма работна ръка. Малкото население е стоп-факторът. Ако Русия беше два пъти по-голяма (колкото СССР), всичките днешни циркове щяха да са приключили отдавна

А ти за какво мислиш, че воюва Русия днес? За правата на руснаците в Донбас ли?  Воюва за периферия. Периферия, която да създаде търсене и на основата на това търсене да се създаде собствена промишленост. Русия воюва за многополюсен свят, в който да огради няколко стотин милиона души като своя периферия и на тези "оградените" да им е забранено да потребяват "външни" стоки. Населението на РФ е напълно достатъчно да произвежда стоки за периферия от 500 млн души - Иран, Египет, Турция и т.н. И преди да скочат знаеш кои, Русия воюва за това, а дали ще го извоюва времето ще покаже...

Същото е и с Индия. Опитват да стъпят в Африка, в Бангладеш, в Шри Ланка... и те искат да оградят нещо свое, а ако не става, имат и план Б - коридор Север-Юг от Питер през Иран до Мумбай (или там, където свършваше...).

 

Преди 5 часа, Кухулин said:

Оборотът и печалбата от продажба на оръжие са просто приятен бонус. Политическото влияние е основният фактор Особено ако продаваш оръжие, което никой друг не продава.

Да, приятен бонус са. Истинската печалба е да направиш купувача на оръжие зависим и той да почне да купува и други изделия. Както Тръмп сгъна Урсула. Мита за европейски стоки в САЩ, но разхлабен достъп за американски в ЕС. Шах и мат на хартия. Практиката е друго нещо, разбира се.

 

 

[Кухулин]

Преди 5 часа, Atom said:

Абе какво сте се вторачили в тази геополитика. Темата е за демокрацията, а тя е вътрешна работа, а не външна. 

Даже и термин има за това духовно израстване на народите

https://neolurk.org/wiki/Крылатая_демократия

[deaf]

Преди 9 часа, Atom said:

Абе какво сте се вторачили в тази геополитика. Темата е за демокрацията, а тя е вътрешна работа, а не външна. 

Съществува само външна политика или да го кажем така,че вътрешната политика е слуга на външната. Днешните управляващи България не са паднали от небето,а са на власт благодарение на Червената армия и СССР,окупирали България през 1944г... 

 

[Евристей]

За Оригиналната родина на демокрацията - Древна Атина и ролята на Демократичното управление за възхода и краха на държавата

Интересите ми са само исторически не политически, затова без прикриване или заобикаляне на неудобни факти (не харесвам Атинската демократиа, но фактите преди всичко)

Поприпомних си някои неща и едно от тях е, че Атина наистина е много зле преди VIII BC, когато се управлява от тежка родова аристокрация иззела правомощията на ранните царе, после на пожизнените архонти които ит своя страна са сменени от изборни които се избират от висша потомствена аристокрация.

Градът представлява няколко обществени сгради, храм на богиня Атина, там са и събранията. Агломерацията са пръснати села в целия п-в Атика разделен на географски принцип - крайморски район който е среден по доходност, полски - най-богат и хълмист - най-беден. 

Управляват се от едри аристократични родове до един извеждащи родоначалие от Микенските времена !

Най-голям бич сред беднячеството е ...дълговото робство. Разорени селяни се превръщат в роби на едрите земевладелци.

С няколко думи : 

 

Управление от аристокрацията (евпатриди) – знатни родове с наследствена власт.

Върховна власт: архонти (първоначално пожизнени, после с ограничен мандат).

Ареопагът (съвет от бивши архонти) контролира законите и обществения ред.

Народът няма пряко участие — решенията се вземат от тесен кръг знатни потомствени аристократи извеждащи генеалогията си от микенските хероси.

.........................................................

 Под това управление Атина излиза от Тъмните векове, но изостава от другите полиси, градът е беден, обществото е разделено

[Евристей]

Въпреки това населението нараства и това води до нови сериозни сътресения

Икономиката се основава се на земеделие и дребна търговия.

Богатството се концентрира в ръцете на потомствена аристокрация

Възникват социално-икономически противоречия – селяните губят земи, градът нараства

Появяват се големите личности 

Драконт - 

 

автор на жестоки закони, но писмени и легитимирани, а не устни и традиционални

Солон -  

реформатор  отменил дълговото робство. Никой атински гражданин не трябва да попада в робство на атинянин ! 

 

Натам : Култура

Възникват ранни поетични школи – хорови химни и песни в чест на богове (предвестие на бъдещата трагедия).

Няма още философия, но има зародиши на морално-политическа мисъл чрез мъдри пословици и поучения (като тези на Тиртей и Солон по-късно).

 Образование и възпитание:

Не съществува публично образование – обучението е частно, скъпо и достъпно само за аристократите

Цел: възпитаване на воин и гражданин, който защитава честта на рода.

Основни добродетели: смелост, вярност към рода и боговете.

 Архитектура и обществено пространство:

Атина все още няма монументални постройки. Акрополът е светилище и укрепление, не храмов център като по-късно.

Агора се оформя като място за срещи, но не още като политически форум.

Каменните храмове тепърва се появяват – повечето са дървени или кирпичени.

.......................................................................

Това е Атина преди Демократиата ! 

[Евристей]

Възходът обаче е даден от ... Тираните

Пизистрат 

 

Тиран на Атина, потомствен аристократ принадлежащ на един от трите най-влиятелни рода по това време

Пизистратиди, Филаиди, Алкменоиди ...всички извеждащи генеалогията си от хероси от Троянската война. 

Пизистратидите се изкарват преки потомци на Нестор от Пилос, Филаидите са потомци на Големия Аякс Теламонид, а Алкменоидите с няколко врътки отново се изкарват месенци потомци на Нестор но от друг клон, за разлика от Пизистраидите

.............................................................................................

От тук се ражда ......Демокрацията

Пизистрат за да неутрализира съперничещите му древни родове, привлича на своя страна народните маси и най вече тези от най-бедния район - Хълмистият !

Конфискува земи на едрите земевладелци и ги предоставя на малоимотните и безимотните селяни. С това си спечелва подкрепа на плебса.

Започва и ударна (държавна) пряка субсидия за Култура и Изкуство ....

в резултат Атина започва не само да настига водещите полиси, но и да ги задминава

Все пак ..сътресения по време на наследниците на Пизистрат - Пизистратидите : Аристократичните родове викат на помощ Спарта - Клеомен извършва показна за учебник операция и сваля режима, като предоставя властта на Олигархията на град Атина

Въпреки това демократичните тенденции в Града надделяват и се появява личността на  Клистен от рода на Алкменоидите - аристократичен род, който започва също да флиртува с демоса

Следват нови реформи 

или така наречената война между Клистен срещу Исагор - защитаващ аристократичния режим

[Exhemus]

Преди 1 час, Евристей said:

реформатор  отменил дълговото робство. Никой атински гражданин не трябва да попада в робство на атинянин ! 

 

Въвел половината от цоциализма   "Значи, Той ще си лежи на площада и ще раздава мъдрости, пък аз ще го храня? Що не си е..." - казва средният атинянин и започва да не си дава зор - Атина запада...

Ама явно не е така? Казвай нататък, че е доста интересно!

[Евристей]

Войната между Клистен и Исагор 

Клистен

 

се обръща към демоса за подкрепа – това е решаващият момент. Народът застава зад него, и той получава възможност да извърши своите реформи.

Социално-икономически конспект:

Атина вече не е само земеделски полис – търговията и занаятите се разрастват, оформя се нов градски слой.

Старите родове губят монопола върху властта и богатството.

В същото време, масата от граждани (особено хоплитите) започва да осъзнава собствената си роля и сила.

 Социално-политическо състояние:

В обществото цари недоверие към родовата власт и тиранията.

Идеята за "исономия" (равенство пред закона) започва да се възприема като нов идеал.

Възниква политическо самосъзнание на гражданите, което подготвя почвата за демокрация.

 

Между около 520 и 510 г. пр.н.е. Атина преживява период на институционален преход и политическо напрежение. Старата аристократична структура е подкопана от вътрешни конфликти, а последните прояви на тиранията са дискредитирани. Демосът проявява нарастващо желание за активно участие в управлението, като търси механизми за защита на икономическите и политическите си интереси.

В този контекст големия Клистен превръща кризата във възможност за реорганизация на властта: той замества доминиращия родов принцип с териториално и колективно основана власт на гражданите, въвеждайки деми и фили, които интегрират населението от крайморските, полските и хълмистите райони на Атика. Така се постигат две ключови цели:

Политическа интеграция – различните региони и социални групи получават представителство в институциите на полиса, което намалява напрежението между богатите земевладелци, търговците и отдалечените общности.

Социална стабилизация – чрез разпределяне на властта териториално, Клистен минимизира риска от доминиране на отделни родови кланове и създава основа за равноправие между гражданите, независимо от имущественото им положение или географското им разположение.

Така реформите на Клистен не само преодоляват политическата криза, но и полагат институционалните основи на радикално новата атинска демокрация, която ще оформи хегемонията на Атина в последващите десетилетия.

[Евристей]

Реформите на Клистен (ок. 507–490 г. пр.н.е.)

След въвеждането на териториално базираното разделение на гражданите в деми и фили, Атина навлиза в период на политическа стабилизация и социална интеграция. Демократичните институции – Еклесията (народното събрание), Съветът на 500-те и съда на хелията – позволяват на гражданите активно участие в управлението, като същевременно ограничават възможността за доминация на отделни родови кланове или политически фракции.

1. Политическа конюнктура

Властта вече не е наследствена, а разпределена между всички граждани, организирани по териториални единици.

Въпреки демократичния характер, на практика се появяват харизматични водачи и стратеги, които успяват да влияят на масите (ранните стратези и по-късно Перикъл).

Демокрацията е все още в експериментален стадий, но позволява бърза мобилизация на населението при външни заплахи.

2. Социална и икономическа динамика

Крайморските райони предоставят флот и търговска активност, полските райони – хоплити и земеделска продукция, хълмистите райони – военни ресурси и суровини.

Социалното напрежение се намалява, защото всички региони и слоеве са институционално интегрирани чрез демократичните фили и участие в събранията.

Демократичните реформи създават условия за икономическо разширение, тъй като търговците и корабоплавателите вече имат реално влияние върху политиката.

3. Външнополитически ефекти

Ранната демокрация позволява Атина да се организира ефективно при персийските нашествия (490–479 пр.н.е.) – победи при Маратон, Саламин и Платея.

Формира се Делоският съюз, като Атина заема позицията на военен и финансов хегемон в Егея, опирайки се на демократичното участие на гражданите.

4. Културни последици

Свободата и участието стимулират културен разцвет – строителство на храмове, храмови комплекси (напр. Акропола), развитие на театъра, литературата и философията.

Демокрацията създава среда за публичен дебат, което укрепва критичното мислене, но същевременно води до риск от демагогия и популизъм.

Редактирано Сряда в 14:02 от Евристей

[ДеДо Либен]

On 7.10.2025 г. at 14:21, Кухулин said:

Даже и термин има за това духовно израстване на народите

https://neolurk.org/wiki/Крылатая_демократия

История возникновения

Мем получил широкое распространение во время выпиливания населения Ливии, осуществлённого военной коалицией стран, возглавляемой Пиндостаном, Францией и Великобританией, согласно резолюции Совета Безопасности ООН № 1973, принятой 18 марта 2011 года. 

Да ти имам източниците на вдъхновение...

[Кухулин]

Преди 4 часа, ДеДо Либен said:

 

Да ти имам източниците на вдъхновение...

Ти какви източници имаш? Дай някакъв източник по въпроса, който да е сравним с горния по информираност.

[scaner]

Преди 13 минути, Кухулин said:

Дай някакъв източник по въпроса, който да е сравним с горния по информираност.

В горният сайт липсва всякаква информираност. Neolurk е продължител на традициите на Lurkmore, където основният стил на статиите е салата основно от сатира и черен (и блатен) хумор (макар че напоследък и това запада).

[Кухулин]

Преди 7 минути, scaner said:

В горният сайт липсва всякаква информираност. Neolurk е продължител на традициите на Lurkmore, където основният стил на статиите е салата основно от сатира и черен (и блатен) хумор (макар че напоследък и това запада).

Добре, дай друг линк и ще ги сравним по информираност.

[scaner]

Преди 4 минути, Кухулин said:

Добре, дай друг линк и ще ги сравним по информираност.

Линк към какво? Точно такъв термин няма установен. Може би имаш пред вид Managed democracy?

[Кухулин]

Преди 2 минути, scaner said:

Линк към какво? Точно такъв термин няма установен. Може би имаш пред вид Managed democracy?

Е то стана като анекдота от линка

 

«— Вовочка, нет такого слова "ж..а"!

— Как же так, МарьИванна — ж..а есть, а слова нет?!»

[Евристей]

Да продължа за Атина. Уточнение : Не е оф топик, защото точно от тук тръгват десетки термини които в днешно време различни течения, философи и речници интерпретират по различни смислови значения. Ще се види на практика от първоизточника какво точно означават

Ето ги институциите :

1    Ἐκκλησία (Ekklesía) – Народно събрание    Върховен орган на властта. Гласува закони, обявява война и мир, избира стратеги, гласува остракизъм.    Всички пълноправни граждани мъже над 18 г. → 30 000–60 000 с право, но ~6 000–8 000 присъстват реално.

2    Βουλή τῶν Πεντακοσίων (Bulē tōn Pentakosiōn) – Съвет на 500-те   Подготвя дневния ред на Еклесията, контролира магистратите, надзирава финансите и администрацията.    500 членове, избирани чрез жребий, по 50 от всяка от 10-те филии.

3    Ἡλιαία (Hēliaía) – Народен съд    Най-голямата съдебна власт; разглежда граждански, политически и наказателни дела; може да осъжда държавници.    6 000 съдии, избирани чрез жребий, разделени на секции (201–501 души за отделни дела).

4    Στρατηγοί (Stratēgoí) – Стратези    Командват армията и флота; често упражняват реална политическа власт (Перикъл, Темистокъл, Милтиад).    10 стратеги, избирани чрез гласуване.

5    Ἀρχόντες (Archontes) – Архонти    Висши магистрати; отговарят за религия, съдебни дела, административни функции.    9 архонта, избирани чрез жребий; след мандата – членове на Ареопага.

6    Ἀρεῖος Πάγος (Areios Pagos) – Съвет на Ареопага    Съд за убийства, измяна и тежки престъпления; морален и религиозен надзор.    ~150–200 бивши архонти, пожизнени членове.

7    Πρυτανεῖα (Prytaneia) – Изпълнителен съвет    Ротационна власт: всеки месец една фила председателства Булē и ежедневните дела.    50 прytани от съответната фила.
8    Ταμίαι (Tamiai) – Хазнаи /отговарят за хазната, ковчежници по бг/   Финансови длъжности; управление на държавната хазна и приходи.    10 хазяи (по 1 на фила).

9    Δικαστήρια (Dikastēria) – Специализирани съдилища    Разглеждат специфични дела (търговски, семейни, морски).    Включени в общата Хелиея, броят варира.

10    Дребни чиновници и контролни длъжности    Градски, пазарни, мерителни контролни длъжности.    ~500–700 души

11.Ὀστρακισμός (Ostrakismós) – Остракизъм    Институция за изгнание на опасни политици чрез гласуване.    Провежда се при мин. кворум 6 000 гласа

Редактирано Събота в 15:13 от Евристей

[Евристей]

Работят ли институциите и системата като цяло на младата демократиа?  И доколко ? 

Отговорът е : работят при това перфектно !  Необяснимо добре, дори съвършено. 

Защото тестът е не сериозен, а направо невъзможен !  

Огромната непобедима Персийска Автократория

Младата Демокрация трябва да се справя и го прави по възможно най-добрия начин (разбира се с подкрепата и на част от други гръцки полиси) Милтиад и Темистокъл правят немислимото - победи над персийската армия и флот

А какво по-добро утвърждаване от победа над такъв колос като най-голямата сила на тогавашния свят ?

Нещо повече : започва Апогей и външен и вътрешен

Атина започва да доминира над Елинския свят - и ако външнополитическите причини са ясни - престижа добит след Гръко-Персийските войни, то Културния разцвет заслужава отделна глава

Причините ?  На какво се дължи небивалия разцвет на културата, превръщането на Атина в цивилизационен колос на Елинизма ?

Как така една агломерация от села които не се обичат много по-между си изведнъж започват да излъчват генерация след генерация учени

Ето няколко : 

Заплащане за участие в Еклесията и съдилищата - бедни граждани имат възможност да отделят време за образователни и интелектуални занимания.

Резултат: повече хора могат да отделят средства за да развиват умения, да учат философия, ораторско изкуство и изкуства, без да са ограничени само до прехрана.

Демократичните институции позволяват публични дискусии и критика.

Учените, философите и ораторите могат да изразяват идеи пред широка публика, което създава интелектуална конкуренция и обмен на идеи.

Публичните длъжности и участия носят социален престиж и материална компенсация, което мотивира гражданите да се образоват и да развиват таланти.

Фокусът е върху лично и обществено признание, а не върху наследствени права.

И нещо много важно : 

Част от средствата на държавата се отделят за образование, театрални фестивали, публични лекции и стипендии, които са достъпни за граждани.

Това осигурява интелектуална инфраструктура, нужна за развитие на науки и изкуства.

[deaf]

Преди 1 час, Евристей said:

точно от тук тръгват десетки термини които в днешно време различни течения, философи и речници интерпретират по различни смислови значения.

Може ли един лаишки въпрос? Руската олигархия днес има ли допирни точки с олигархията в Елада? Или руснаците просто са сложили понятието "олигархия" върху техния елит,за да прикрият истинската му същност. За благозвучие един вид. 

[Евристей]

Така , обаче ......

Сега трябва да се очаква че огромна част от прочутите атински учени, интелектуалци, скулптори, военни, адмирали са ...хора от народа ?   Дали ?

Големите имена на Демократична Атина и опит за техен произход

 

Сократ (469–399 пр.н.е.)    Философия    Средна класа    Син на скулптор и акушерка; семейство с базово образование    Свободата на словото и публичния дебат му позволява да преподава и да обсъжда идеи с гражданите

Аристофан (ок. 446–386 пр.н.е.)    Драма / Комедия    Средна класа    Семейство на дребни чиновници или търговци; достъп до образование    Публичните театрални фестивали, финансирани от държавата, осигуряват сцена за творчеството му

Софокъл (ок. 496–406 пр.н.е.)    Трагедия    Средна класа    Семейство с достатъчно средства за образование    Участие в публични фестивали и конкурси, държавна подкрепа за творчеството му

Еврипид (ок. 480–406 пр.н.е.)    Трагедия    Средна класа    Семейство със стабилни доходи, образование    Публичните конкурси и награди стимулират творческия му подем

Фидий (ок. 490–430 пр.н.е.)    Скулптура    Средна класа / подкрепен от държавата    Талантлив младеж с професионално обучение; финансиран за проекти като Партенона.  Държавни поръчки и признание осигуряват ресурси и обществен престиж

Темистокъл (ок. 524–459 пр.н.е.)    Военен / Политик    Средна класа    Търговско семейство с ресурси; достъп до обучение за морска стратегия    Демократичният избор на стратеги и подкрепата на Еклесията му позволяват да ръководи флота

Милтиад (ок. 550–489 пр.н.е.)    Военен    Аристократичен род    Родово наследство, но подкрепя демократични решения    Демокрацията му позволява да получи подкрепа за командването при Маратон

Перикъл (ок. 495–429 пр.н.е.)    Политика    Аристократичен род    Син на известна аристократична фамилия    Лидер на демокрацията; използва обществени средства за културни проекти и поддържа държавни институции

Анаксагор (ок. 500–428 пр.н.е.)    Философ / Наука    Средна класа    Интелектуалец със средства за обучение и преподаване    Демокрацията осигурява свобода на словото и научни дискусии

Демостен (384–322 пр.н.е.)    Ораторство / Политика    Средна класа    Средни доходи, достъп до риторика и образование    Публичните съдилища и Еклесията му предоставят сцена за изява

Евбулид (ок. 405–335 пр.н.е.)    Политика / Финанси    Средна класа    Образование и административни умения    Демокрацията позволява участие в финансови и политически реформи

Херодот (484–425 пр.н.е.)    История / География    Средна класа    Търговско семейство с образование и средства за пътуване    Свободата да събира сведения и да публикува ги осигурява възможност за „историята“

Тукидид  (455-397 пр.н.е)      История/Военна кореспонденция   Аристократичен род  баба му е богата тракийка, завещава му златоносна мина
Баща: Олорос (тракийски царски род); майка: свързана с Милтиад

Последните двама са най-тежка категория

Великият,  роден, учил, творил, преподавал и умрял в Атина, човек получил признанията на хилядолетията : 

Платон (427-327 пр.н.е.) Философия   Аристократичен род   Баща: Аристон, потомък на последния цар на Атина; майка: Периктиона, роднина на Солон; ученик на Сократ.  Демокрацията създава широка културна среда и публични дискусии, макар че самият Платон е критичен към нея

Завършвам със смятания за най-голям ум, Геният на на Античността : 

Аристотел ( 384 -322 пр.н.е.) Философия / Наука  Аристократичен род. Роден в Стагира (Македония); баща: Никомах – личен лекар на македонския цар ; семейство образовано и престижно
Възползва се от културната и академичната среда на Атина; достъп до знания и дискусии, въпреки критичната си позиция към демокрацията
 

........................................................................................................................

Какво се забелязва тук ?

Редактирано Събота в 17:52 от Евристей

[Евристей]

В голямата си част таланта на Атина (и чуждестранни студенти като Херодот и Аристотел) са от средната класа и аристокрацията. Няма нито един от най-ниските класи - роби освобожденци, селяни, рибари, овчари, говедари !  Нито един !  

Да не се интерпретира с общо-елинските примери като Езоп и Алкмен !  Те не са атиняни и никога не са стъпвали в Атика !

Да, безспорно Демократичното управление в Атина дава сериозен тласък на средната класа и ... изстисква  максимума от нея ! 

Средната класа дава изключителни личности : военни лидери, стратези, учени, оратори, скулптури, драматурзи, хора на изкуството....

И точно тя се явява двигател в подема на невзрачния преди това градец

Буквално за няколко десетилетия Атина става център на Културата и Изкуството не само в Егея, но и в цялото Средиземноморие

Успоредно с културния разцвет растат и имперски амбиции. 

Без съгласието на Делоския съюз, Атина премества общо-съюзната хазна от неутралния Делос в Акропола в Атина ! 

Самата Атина нарушава демократичния принцип за равноправно гласуване на всички членове на съюза !

Нещо повече : Атина започва да харчи общо-съюзните пари за собствено благоустройство.  И точно това настройва Съюза срещу Атина !

възстановяване на разрушените от персите храмове,

мащабна урбанизация и инфраструктура,

изграждане на нов политически и културен център.

Атина се променя до неузнаваемост в положителен аспект ! 

Само малка част какво се променя ....

 

[Евристей]

Партенон    447–432 г. пр. н.е.    Перикъл / архитекти Иктин и Каликрат, скулптор Фидий    Храм на Атина Палада; символ на мощта на Атина и на демократичната енергия. Изграден от чист мрамор, с изключителна пропорционалност.

Пропилеите    437–432 г. пр. н.е.    Мнесикъл    Монументален вход към Акропола; съчетава представителност и функционалност.

Ерехтейон    421–406 г. пр. н.е.    -    Изграден на свещеното място, където според легендата се състезават Атина и Посейдон; включва прочутото крило скариатидите.

Храм на Атина Нике    ок. 427–424 г. пр. н.е.    Каликрат    Символ на победата над Персия; изящен и елегантен малък храм на Акропола.

Одеон на Перикъл    ок. 440 г. пр. н.е.    Перикъл    Първият голям закрит концертен салон в света, предназначен за музика и театър.

Дългите стени (между Атина и Пирей)    460–450 г. пр. н.е.    Темистокъл (начало), завършени при Перикъл    Осигуряват постоянна връзка между града и пристанището; стратегическа защита и икономическа независимост.

Пристанищният комплекс в Пирея    от 470 г. пр. н.е.    Хиподам от Милет (урбанист)    Планов град с правоъгълна улична мрежа, складове, докове, арсенал – най-модерният търговско-военноморски център в Гърция.
Агора (централен площад)    обновена 450–420 г. пр. н.е.    –    Изградени нови стои (покрити галерии), съдилища, обществени сгради, бронзови статуи и олтари.
Храм на Хефест (Тесейон)    ок. 449–415 г. пр. н.е.    –    Един от най-добре запазените дорийски храмове; в близост до Агората, символ на занаяти и труд.

[Exhemus]

Разкажи за гимназионите?

 

ПС Има ли запазена някаква реч - морално оправдание защо ограбихме Делоската хазна?

Редактирано Събота в 18:49 от Exhemus

[Евристей]

Първо кога се смята ...Апогеят на Атинската Демокрация ?  Кога ? 

Отговорът е един : по времето на Перикъл ! 

От тук и въпросът : кой е Перикъл ?  Човек от народа ?  Произход ? Кога и как управлява ?

Не, не е от народа

Перикъл е потомствен аристократ и доминира Атинската политика в продължение на ...30 /тридесет години/ ! 

Управлението му е ...символ на Демокрация !

Да видим що за демокрация е това ?

Перикъл :

роден около 495 г. пр.н.е. син на Ксантип (аристократ и политик) и Агариста от рода на Алкмеонидите (Микенски произход) - една от най-влиятелните фамилии в Атина.

Възпитан в духа на класическата култура и музика; обучаван от философа Анаксагор, скулптора Фидий, музиканта Дамон.

Това му дава елитарна култура и интелектуално самочувствие, но и способност да общува (флиртува) с народа – рядко съчетание.

https://www.nationalgeographic.com/culture/article/pericles

472 г. пр.н.е.    Финансира трагедия на Есхил    Първо публично участие; културен патрон, демонстрира богатство и вкус
463–461 г. пр.н.е.    Опозиция срещу Кимон (олигархическата партия)    Привлича народа, атакува про-спартанската политика
ок. 461 г. пр.н.е.    Избран за стратег (στρατηγός)    Начало на 30-годишно доминиране в политиката
461–429 г. пр.н.е.    Лидер на демократическата партия    Постепенно става фактически едноличен водач, но чрез демократични механизми

Перикъл никога не е бил „цар“ или „тиран“.

Той е избиран ежегодно за стратег – командир на армията и флота (от 10 общо).

Но чрез своята популярност и влияние над Еклесията (народното събрание) и Буле (Съвета на 500) де факто ръководи всички решения.

Институционален контрол:

Формално той подлежи на преизбиране и отчетност.

На практика обаче притежава огромен морален авторитет и ораторски талант, които правят опонентите му безсилни.

Народът сам го преизбира всяка година ...може би от респект, може би от нещо друго..?

Начин на управление:

Комбинира демократични принципи със силно централизирана визия.

Разширява достъпа до длъжности чрез заплащане за обществени функции (т.нар. misthophoria).

Насърчава държавни строежи, театри и фестивали – културна пропаганда в полза на демокрацията.

Контролира външната политика и Делоския съюз – превръща го в инструмент за атинско господство.
 

.......................................

Много ще се отклони темата ако продължа защо Перикъл е ...НЕСМЕНЯЕМ при демократична система

Но с няколко думи : 

Перикъл е въплъщение на парадокса на атинската демокрация:

законно избран лидер, който действа почти като монарх;

защитник на народа, който централизира властта;

идеалист, който превръща Атина в империя.

 

[Кухулин]

Преди 10 часа, deaf said:

Може ли един лаишки въпрос? Руската олигархия днес има ли допирни точки с олигархията в Елада? Или руснаците просто са сложили понятието "олигархия" върху техния елит,за да прикрият истинската му същност. За благозвучие един вид. 

Руската олигархия от времето на Елцин има класически черти. Така наречената "семибанкирщина". Институционализирана група, която де факто ръководи страната. Но Елцин въпреки всичко е държавен глава с голяма власт, стига да не върви срещу семибанкирщината.

https://ru.wikipedia.org/wiki/Семибанкирщина

Днес нещата са различни. В началото на своето управление Путин разгонва семибанкирщината и разпределя бизнеса между свои хора. След това с Медведев подчиняват кметовете. Съответно властта се централизира в ръцете на президента и вече за никаква олигархия не може да става дума. Названието "олигарси" е останало по традиция, но това са хора, които дължат всичко на Путин.

Ако трябва да търсим някаква гръцка аналогия, това е Перикъл от последния пост на Евристей:

Преди 6 часа, Евристей said:

Перикъл е въплъщение на парадокса на атинската демокрация:

законно избран лидер, който действа почти като монарх;

защитник на народа, който централизира властта;

идеалист, който превръща Атина в империя.

 

[Gabraka]

Преди 15 часа, Евристей said:

фестивали, финансирани от държавата

 

 държавна подкрепа

 

 Публичните конкурси и награди 

  Държавни поръчки 

обществени средства за културни проекти

 

Какво се забелязва тук ?

 

Забелязва се, че не си споменал "Институт за пазарни инициативи" или други подобни НПО-та