Закон на Парето и натрупването

[Мълчаливец]

Винаги ме е впечатлявал с широкото си приложение Законът на Парето ТУК и на други езици по- подробно. Това ме накара да се самоизследвам и да го проверя.

За целта реших да използвам някаква непозната за мен дейност. Избрах писането на китайски йероглифи. Чрез ИИ ДийпСийк получих 20 прости йероглифа, един от които игнорирах- числото 1, което се пише с една хоризонтална черта.

Писането и проверката на верността на написаните йероглифи се осъществяваше от Гугъл- преводач, който позволява да се пише върху поле ръкописно и превежда разбрания от него йероглиф.

Думите и съответните йероглифи бяха: две, човек, планина, вода, огън, дърво, уста, слънце, луна, голям, малък, горе, долу, среда, куче, насекомо, жена, дете, почивка.

Писането ставаше на дати, които не бяха строго последователни в зависимост от свободното време, като пишех по 2 йероглифа.

Отбелязвах необходимите повторения на предходните йероглифи и новите, които бяха необходими за да бъде приет един йероглиф от Гугъл-преводач за верен или от мен за достатъчно приличен. Първоначално изписвах всички научени преди йероглифи, докато ги приема преводача, след това новите до приемането им.

Резултатите са следните:

Думата на бълг.     бр. повторения за да е четлива и вярна

две                           2

човек, планина       8

вода, огън                18

дърво, уста              5

слънце, луна           5

голям, малък           4

горе, долу                3

среда, куче               15

насекомо, жена       14

дете, почивка          10

 

Големият брой повторения при изписване на йероглифите в третия ден се дължи на усвояване на умението да се пише по специфичния начин в Гугъл- преводача.

Статистически очаквания:
Според закона на Парето, пренесен върху този процес на научаване, около 20% от повторенията са необходими за усвояване на 80% от материала, както и 80 % от повторенията са необходими за усвояване на 20% нов материал + поддържане на стария.

Статистически изчисления:

Общият брой повторения е 84, за 10 дни. Средно 8.4 на ден. Максимум 18, минимум 3. За първите 7 дни са направени 45, а за 8- 60 повторения, което е съответно 53.6% и 71.4% от всички.

Максималното усилие, брой повторения, в късния етап е 14-15, а 20 % от тях е 2-3 повторения, т.е. 2-3 повторения са достатъчни за усвояване на 70% от материала, т.е. 14 йероглифа.

Самонаблюдение

Особеният, непознат начин на писане със средствата на компютъра предизвика силно изкривяване на резултатите във втория и третия ден и по този начин на цялостния резултат.

След седмия ден установих отегчение, липса на прилажание при писането. Това може да се дължи както на повишени, вече естетически критерии, така и на нежелание да се занимавам с тази работа. Вниманието се отвлича лесно и без интерес, настъпва дълга пауза до подновяването на експеримента. В допълнение, изписването на заучените йероглифи е с тенденция да става механично и да се интериоризира. В последния- десети ден от самонаблюдението установих финална възбуда, в която е повишена продуктивността от желанието да се свърши най- сетне.

Коментари:

Връзката със закона на Парето е относително потвърдена- за 70% от дните повторенията, усилията са приблизително толкова, колкото за останалите 30 % от дните- съответно 53.6/ 46.4.

От голямо значение е, че дейността е с натрупване- освен новонаученото трябва да се повтаря и наученото преди. В другите дейности също не се приключва с приемането на новото, същевременно се повтаря и старото, все едно какво е то. Ако дадем пример с бизнеса, освен придобиването, трябва да се използва по печеливш начин и старото, за него също трябва внимание, организация, контрол, иначе то скоро се изчерпва.

Извод:

Много хора не се наемат да стигнат до високи постижения, защото за постигане на средни резултати е необходим значително по- малко труд, отколкото за постигане на максимални резултати. В изследването- ако „изгладим” графиката с първоначалното обучение в ден 2 и 3, ще видим, че в началото са били необходими 3- 5 повторения, но с натрупване на знания, а то и други придобивки стават необходими много повече усилия. Това, естествено отблъсква хора с по- ниска мотивация и те остават в долната класа на Парето.

Перспективи: Допускам, че изписването на тези 19 йероглифа би изисквало все по- малко повторения и би предизвикало отегчение, доколкото не е свързано с необходимост от голямо значение. Ако би прераснало в траен интерес за изучаване на китайската писменост, то би потвърдило Закона на Парето в по- значителна степен, но това се потвърждава и в живота- изпитите в Китайската империя са преодолявали малка част от хората. Тези, които са стигали до висока степен на грамотност са незначителна част от големия брой неграмотни и нискограмотни, независимо от мотивацията към облагите, които е давала грамотността.

[Мълчаливец]

Едно съществено разминаване. Парето разглежда случая с разпределението на доходите при което установява, че 20 % фамилии притежават 80% от богатствата. В случая имаме ограничение на ресурса и за да станат едни по- богати, други трябва да станат по- бедни, а това предизвиква взаимоотношения на борба между хора.

В моето изследване човек не се бори за надмощие с други. Той полага усилия за да постигне някакъв резултат. До някое равнище тези усилия са общодостъпни, но след някаква граница се налагат ограничения от други дейности и допълнителни средства. Става необходимо старание и прилежание, осмисляне, организация, усъвършенстване, намиране човешка помощ или механизация и автоматизация. В случая умишлено игнорирам дарбите, естествената предразположеност към някаква дейност и смятам, че в конкретната дейност те не са необходими.

И тук е въпросът за амбиции, мотивация. Иска ли човек да бъде по- добър в нещо или иска да бъде неразличим от другите. ("казал храстът на дървото, тук до мен и ти се наведи"- Кръпката). Така отново се връщаме в социалната среда, която поражда тези амбиции. Човек се съизмерва с другите и само откъснатите от света и изключителни ленивци могат да живеят без да правят и постигат това, което правят и постигат околните.

Другото е за задълбоченост и широта. Дали човек да постига резултат в нещо, хвърляйки се на 100% в него или да отделя по 20% в много неща, постигайки там добрия резултат от 80%? Дали да гледа паралелно семейство, здраве, имот или да бъде като велики хора на изкуството без трайно семейство и имот, с разклатено здраве, но Велики.

Редактирано Август 24 от Мълчаливец

[Мълчаливец]

Мисля си, че разпределението на Парето отбелязва една черта, от която нататък има друго натоварване, изисквания, необходимост от още нещо и това е качествена разлика. Натрупва се нещо и по- нататък промяната е качествена.

За различните явления, процеси, функции, променливите са различни, но щом участва човек, те се пречупват в един момент. Дали човек се уплашва да престъпи още, дали става непосилно или друго, не ми е ясно, но повечето хора се отказват. Шампионите са единици. Благоразумните, които преценяват, че това не е за тях са повече, но има и едни, за които казват "Луд умора нема", които продължават да се товарят, но пътищата, които избират никога не са правилните. 

[Мълчаливец]

Един хубав пример за разпределението на Парето е медиен разговор между учен и журналист. Ученият е посветил голяма част от живота си на проблема, а журналистът малка, дори може само дни или часове. Въпреки това те могат да говорят като равни за проблеми, които са общодостъпни, т.е. журналистът за своите часове обучение е получил толкова много информация, че тя е достатъчна за някои смислени съждения. Обаче ако иска сериозно да работи в областта, журналистът трябва да положи неколкократно повече усилия за да стигне до малко по- големи знания, които при това са специфични, неинтересни и неразбираеми за широката публика.

Прочее, това се наблюдава и добре илюстрира с препирните тук по сложни теми от лаици. Като се задълбочим в науката, разбираме, че не ни стига вътъка (ума), а за да покорим науката се изисква "прекалено много" време и труд и при добро възпитание напускаме научния ринг.

[Мълчаливец]

Бих свързал настоящите си разсъждения и с темата 

Възникват различни нива на разбиране на предмета. Едно е разбирането на този, който е в зоната на онези 20% усилия, а друго на този, който е положил 80 или 100%. Тук пропускам разбирането на заядливци, които са в същите 20% усилия, но малко различни знания и се заяждат с други положили своите 20 % усилия, но с различни знания. Те едни на други се перчат кой е по- по- най, защитавайки и имайки за основа своите различни подмножества от множеството знания за предмета.

Така с разпредалението/закона на Парето може да се обясни стратификацията в обществото, поне на 3 страти. Най- ниска е тази, при която положените усилия са на минимално- ученическо ниво. Следват онези с 20% лични усилия и най- високо са тези, които са вложили 80-100% за върхови постижения.

Така обяснението на това "Що е велосипед?" може да е на ниво потребител (Спомням си позната, която за автомобила знаеше само "дупката с капачката", но добре си го ползваше) Може да е на ниво "Обща представа", а и също "Професионална представа". Всяко от тези разбирания отговаря на някакви лични  изисквания и потребности. ( като зная какво е карбуратор, и?, порасна ли ми авторитетът?, да се заяждам ли с други?- колите са вече без такива джаджи).

[Atom]

Според мен това което описваш се дължи по-скоро на феномени като ефекта на платото, намаляващата възвращаемост и кривата на обучението. 

[Мълчаливец]

Преди 57 минути, Atom said:

Според мен това което описваш се дължи по-скоро на феномени като ефекта на платото, намаляващата възвращаемост и кривата на обучението. 

Благодаря за препратките. Впечатли ме пречупването на графиката на Ебингхаус на 93% ,но още повече ме впечатли, че след "платото" има спад. Оценявам, че двете неща са различни и ще дообмисля. 

[Мълчаливец]

Защо продължаваме отвъд „достатъчното“?

Когато говорим за принципа на Парето- идеята, че 20% от усилията носят 80% от резултатите. Логично изглежда да спрем до там: вложили сме малко, получили сме много. Но човешкият опит показва друго- мениджъри, учени, индустриалци, творци и обикновени хора продължават да надхвърлят достатъчното. Защо?

1. Физиологични основания

Натрупването на ресурс е дълбоко вградено в биологията ни. Дори когато нуждите са покрити, човек търси „повече“- като защита срещу бъдещи стресове и несигурности. В еволюционен план това е било гаранция за оцеляване: пълният склад или дебелите запаси са щит срещу глад, бедствия и болести.

2. Психологически подбуди

Не всичко се свежда до сигурност. Хората често действат отвъд необходимото заради вътрешни мотиви:

игра и удоволствие от процеса

любопитство и жажда за ново

страх от застой или загуба

алчност и неудържим апетит за още

3. Социално-психологически фактори

Ние сме социални същества и усилията ни рядко се измерват само индивидуално. Надхвърляме достатъчното, защото:

съперничим за статус

търсим сътрудничество и признание

работим за общността, семейството или организацията

поддържаме взаимопомощ и обвързаности

Така личният труд става част от по-голямо съревнование или съвместен проект.

4. Културни и ценностни влияния

В много общества „повече усилие“ е норма: традиции, религии и етични учения възнаграждават упоритостта и трудолюбието. Трудът може да се възприема като добродетел, изпитание или дори духовен дълг. Семейни и образователни модели насърчават амбицията и перфекционизма, поддържайки стремежа отвъд прагматичното „стига“.

5. Системни и исторически обстоятелства

Не на последно място, средата създава условия, които тласкат към повече:

пазарната конкуренция

институционалните правила

възможността за икономии от мащаба

новите технологии, които намаляват цената на допълнителното усилие

Дори ако човек сам би спрял, системата често го подтиква да продължи.

И така, усилията отвъд достатъчното са много повече от ирационален каприз. Те са резултат от преплитането на биология, психология, социални взаимодействия, културни норми и структурни обстоятелства.

[Мълчаливец]

On 26.08.2025 г. at 9:20, Atom said:

Според мен това което описваш се дължи по-скоро на феномени като ефекта на платото,

Приех идеята за платото, но я разделих.

В единия случай платото се дължи на изчерпване на ресурси. Примерно някой се явява 10 път на шофьорски изпит и пак не може да го вземе. 

В другия платото е лъжливо. То е време в което уж няма натрупване на знания, но те се автоматизират, обработват или преобработват. Пак пример от шофьорлъка- учи ляв и десен завой. След това- нищо ново, обаче уменията за ляв и десен завой се затвърждават и автоматизират. Утре ден учи изпреварване. То- също. Има период на учене и за 20% усилия се постигат 80% резултати, а после- уж нищо... 

Тези елементи от Кормуването са фрактални етапи в общия стъпаловиден процес на научаване. При това Кормуването също е стъпаловидно и след като изкара изпита, шофьорът уж нищо на научава, но повтаря, повтаря докато всичко стане автоматично. Така се формира плато, което е лъжливо- то е шанс за следваща категория. Просто е равнище от стъпало.

Надявам се съм разбираем

 

[gmladenov]

Всеки човек има свой предел/таван на способности.

Ако не си вложил достатъчно усилия да вземеш даден изпит, винаги можеш да положиш още усилия и да вземеш изпита по-добре. Но идва момент, когато удряш собствения си таван на способности и колкото и допълнителни усилия да полагаш, няма да постигнеш по-висок резултат.

Това е ефектът на платото. Никой не може да го избегне, защото никой няма неограничени способности. След един предел всякакви усилия за по-високи резултати са напразни.

ПП. Ти защо си смени ника (потребителеското име)? "Втори" достигна платото ли? 

[Мълчаливец]

Преди 6 часа, gmladenov said:

ПП. Ти защо си смени ника (потребителеското име)? "Втори" достигна платото ли? 

1., 2., 3. и бам-м-м до там

[Мълчаливец]

Дойде ми наум следното сравнение: Лесните 80% са като да усвоиш средно образование, където учебниците съдържат неща, с които всички са съгласни и няма съмнения и вероятности. Горните 20 са като висшето образование, в което има висша математика, равностойни противоречащи си хипотези, шанс и вероятности, а и бог. Много от тези, които са постигнали повече от обикновените смятат, че е с божия помощ. По- разумните смятат, че е шанс, вероятност, а най- сериозните имат по- земни обяснения свързани с тях и средата им.

Канеман предполага 2 системи в мисленето, което обяснява нещо, но едва ли всичко е плод на мислене.