Политиката на Тръмп

[vvarbanov]

Действията на Тръмп са хаотични, непоследователни, ирационални ,те променят  традиционната американска  политика и не носят полза на САЩ. Изглеждат глупави.

Но ако ги разгледаме от гледна точка на интересите на Тръмп  политиката му е много печеливша.

Всеки тарифен ход пренасочва милиарди .Така Тръмп може да „възнаграждава“ определени групи. Тарифите са и  перфектен инструмент за изнудване. Какво печели лично? Когато Тръмп удря Китай с тарифи, американски производители, които конкурентно печелят, се „отблагодаряват“. Когато маха тарифите, печелят вносителите → също благодарности. Той може да „разпределя“ печалбите, като удари едни, после освободи други. Това създава цикъл на зависимост. 

Тръмп удари Канада с тарифи за стомана и алуминий, уж заради „национална сигурност“ (пълен абсурд). Печелят някои компании от кръговете му (например в строителството, инфраструктурата, военното производство).

 Тръмп удари ЕС с тарифи за автомобили, вино и храни. Печелят производителите на американски коли, частни инвеститори близки до Тръмп, които имат бизнес в стомана/алуминий. Като удря ЕС, Тръмп „вдига цената“ за евентуален компромис → това може да се материализира в услуги, инвестиции, медийна подкрепа, изгодни сделки.

Увеличи тарифите с Китай, който контрира , така пострадаха американските фермери.  Тръмп им даде огромни субсидии и те станаха зависими от него. Фактически това превръща цели аграрни щати в зависими от него икономически субекти.
Това е покупка на политическа лоялност чрез управление на криза, която сам е създал. Така си купува вота им. Благодарноста може да се изрази и в участие им в бизнес проектите на Тръмп. Водят се и частни преговори между китайски корпорации и хора от обкръжението му. Конкретни корпоративни групи получават отстъпки. Това си има цена. Американското търговско министерство официално позволява индивидуални фирми да кандидатстват за освобождаване от тарифите.

Модела е Вдига тарифите → създава паника →  намира решение. Някои бизнес  групи или държави получават „изключения“. Това може да се „компенсира“ с  инвестиции в негови компании, договори за Trump Organization, политическа лоялност. 

 Когато Тръмп налага или отменя тарифи върху ЕС/Канада/Китай, често резултатът е: нови договори за американски корпорации, свързани с неговия кръг, бизнес ангажименти към компании, приближени до фамилията Тръмп, сделки за недвижими имоти, инвестиции, медийно влияние  

Създава проблеми и предлага решението им. Когато тарифата повишава печалбата за даден сектор, този сектор се отблагодарява политически или чрез близки посредници.  

Тръмп не просто прави корупция – той я издига на равнище световна геополитика. Това е ново. Не е просто кражба. Това е приватизация на държавната власт.  

п.п. Ако разгледаме политиката му към Войната в Украйна, НАТО, ЕС, ОАЕ, нарко картелите, трафика на дрога, всичко се управлява от личните интереси на Тръмп. Това не е държавна политика. Тръмп е световен лидер сред престъпниците. 

Редактирано Ноември 30, 2025 от vvarbanov

[vvarbanov]

В обръщение към американските войски по света по случай Деня на благодарността, Тръмп благодари на 7-мо бомбардировъчно крило на ВВС за работата му по „възпиране на венецуелските наркотрафиканти“ и заяви, че „около 85% от тях са спрени по море... и ще започнем да ги спираме по суша“. https://www.nbcnews.com/politics/trump-administration/trump-soon-take-action-alleged-venezuelan-drug-traffickers-land-rcna246267

В същото време :

Доналд Тръмп заяви, че ще помилва бившия президент на Хондурас Хуан Орландо Ернандес, който беше осъден по обвинения в трафик на наркотици в американски съд миналата година.....През март 2024 г. Ернандес беше признат за виновен в заговор за внос на кокаин в САЩ и за притежание на картечници. Той беше осъден на 45 години затвор.  https://www.bbc.com/news/articles/c1kpm0rvxepo

 

Тук има два ключови слоя – политически интерес и лична лоялност/полезност. На пръв поглед изглежда като противоречие: защо Тръмп гони някои наркобарони, а други е готов да помилва?
Но ако погледнем логиката на действията му, картината става по-последователна.

 „Нашите“ и „вашите“ престъпници. Тръмп изпраща сигнал към десните режими в региона: “ние си пазим нашите, даже и да са осъдени“  

Помилването като сделка. Тръмп често използва помилването като монета за разплащане. Участие в негови бизнес проекти, помилване към тия които са му били полезни, лоялни, приближени, съюзници. 

В този модел няма противоречие – защото критериите не са морални или юридически,  те не са ръководени от държавния , а от личния му интерес .

 

[scaner]

Един интересен психологически анализ в две части, началото ТУК. В първата част - от къде се тръгна, до къде се стигна. В следващата част - какво да очакваме от речта му в Давос:

И така. Това, че Тръмп е нарцис, е общоизвестно. Но трябва да се разгледа по-подробно.

Нарцистичното разстройство на личността – грандиозност, изискваща постоянно външно потвърждение. Човекът е зависим от отражението си в другите, но запазва способността си да тества реалността. Той знае, че грандиозността изисква потвърждение, затова манипулира средата, събирайки възхищение.

Мания за величие – загуба на критичност. Грандиозността става аксиома, която не изисква външно потвърждение. Противоречивата информация не коригира картината на света, а се вгражда в маниакалната система.

Сред начините за преход от едното към другото е „излишъкът от потвърждение”.

Идеята за величието получава постоянна подкрепа, става хиперзначима, но все още не е напълно откъсната от реалността. Прагът на доказателственост спада за идеите, съответстващи на грандиозността, и нараства за противоречащите.

Критичен механизъм на преход, когато идеята започва да генерира интерпретации на реалността, вместо да се проверява от нея.

Натрупване на „магически съвпадения“: колкото по-голям е успехът, толкова по-често възниква: „Помислих си – и това се случи“. При висок статус светът наистина се приспособява (хората предвиждат, изпълняват неизказаното). Нарцистичната обработка пропуска междинните звена: не „аз съм влиятелен → хората реагират“, а „аз искам → се случва“. Буквално „моето съзнание организира света“.

Солипсистичното бълнуване – черешката на тортата: не просто мегаломания („аз съм най-великият“), а преживяване „реалността е производна от моето съзнание“.
 

Траектория 2025
Януари.  Инаугурация: „Златният век на Америка започва точно сега“. Не „ще започне“, не „ние ще започнем“ – започва точно сега. Реалността се променя с факта на неговото присъствие.

Февруари-март. Тестване на границите: серия от укази за излизане от международни организации (СЗО, Парижкото споразумение за климата, агенции на ООН). Вътрешна логика: „тези структури се преструват, че ме ограничават – аз показвам, че те не съществуват“.

Април-юни. Разширяване на възможностите: ескалация на реториката, териториални претенции (Панама, Канада – първо като шега, после по-сериозно). Проверка: може ли да се говори за териториална експанзия без твърда съпротива? Резултат: може.

Юли-октомври. Изолация от корекция: нарастване на импулсивни решения, търговски войни, заплахи към съюзниците. „Възрастните в стаята“ са изтласкани. Околните са напълно лоялни, никой не казва „не“.

Ноември-декември – Подготовка за пробив: конкретизиране на военния план за Венецуела. Критичен момент: генералите казват „това е рисковано“, той настоява, те се подчиняват. Потвърждение на ново ниво: дори тези, които контролират употребата на сила, не могат.

3-4 януари. Операция във Венецуела: нощен рейд в Каракас. Операцията е успешна от техническа гледна точка. Това е точно изпълнение на плана. Вътрешна логика: аз замислих → заповядах → спецназът изпълни → врагът е в затвора.  Пряка връзка: воля → резултат.

5-7 януари. Каскада от заплахи: публични заплахи към 8 държави едновременно.
 

Защо веднага всички? Вътрешната логика се промени: „Ако успях с Венецуела, значи мога с всички“.

7 януари. Скъсване с глобалния ред: президентски меморандум за излизане от 66 международни организации (35 не-ООН, 31- ООН). Публична демонстрация: глобалните институции не съществуват.

8 януари. „Моята собствена морал“: интервю за The New York Times. Журналист: има ли ограничения на вашата глобална власт? „Да, има едно нещо. Моята собствена морал. Моят собствен разум. Това е единственото, което може да ме спре“. Това е завършената формулировка на солипсистичното бълнуване.

Защо сега?
Проверка: какво ще стане, ако го кажа на глас? Ако светът не реагира – потвърждение: аз наистина съм неограничен.

Подготовка за Давос: след 2 седмици – Световен икономически форум. В интервю: „Ще обсъждам тази тема и много други в речта си в Давос“.

Психотична необходимост: Вътрешното преживяване „аз съм източникът на реалността“ е непоносимо, ако не бъде изречено.

[scaner]

Опит за прогноза на близкото бъдеще.

И така. На база горният анализ, какво може да съдържа речта на Тръмп в Давос, продължение от ТУК.

1⃣ „Златният век съм аз“: „Златният век, който обявих преди година, е реален. Вие видяхте: икономика, сигурност, мощ. Това се случи, защото аз се върнах“. Не „ние проведохме реформи“, а „моето завръщане е промяна на реалността“.

2⃣ „Старият ред умря“: „Тези структури, които сте създавали десетилетия наред, са мъртви. Не защото аз ги разруших. Те бяха илюзия“. Функция: глобалните институции никога не са имали реална сила. Това беше колективна халюцинация.

3⃣ „Моята сила е единствената реалност“: Повтаря тезата на Стивън Милър: „Живеем в свят, управляван от сила“ с важна поправка – не от която и да е сила, а от неговата.

4⃣ Кулминация: „Глобалната система, която считате за даденост, се поддържа от моето решение. Аз решавам всеки ден дали да поддържам този ред. Венецуела показа, че когато аз реша, реалността се променя за една нощ.“ Или по-радикално: „Вие съществувате като лидери, защото аз ви позволявам. Вашите икономики функционират, защото аз го допускам.“

5⃣ „Гренландия – психологическа необходимост“: той вече каза в NYT: „психологически необходима за успеха“. В Давос ще разкрие: „Не мога да функционирам като лидер на свободния свят, ако част от арктическата територия, критична за сигурността, не ми принадлежи. Не става въпрос за стратегия, а за психологията на силата. Притежанието дава това, което не можеш да получиш, просто като подпишеш договор.“ Неговите психологически нужди са напълно легитимно основание за териториална експанзия.

6⃣ „Изберете“: „Всеки от вас, всяка страна – вие избирате. Да бъдете част от златния век или да му се съпротивлявате. Съпротивата е безполезна, не защото съм жесток, а защото аз съм историята“.

В крайна сметка:
Реалността е производна от субекта: „светът е стабилен, защото аз решавам“
Външните структури са илюзорни: международното право, институциите не съществуват като ограничение
Причинността е едностранна: субектът въздейства върху света, но светът не въздейства върху субекта
Психологическите състояния на субекта са неоспорими факти, по-значими от всички останали.

 

Но! Проблемът с реалността е, че тя съществува.

Солипсистичното бълнуване решава конфликта между грандиозността и реалността чрез унищожаване на втория член на уравнението. Реалността се обявява за част от съзнанието – конфликтът изчезва.

След катарзиса в Давос, когато тезата „светът съществува, защото аз го поддържам с волята си“ е изразена публично, неизбежно ще настъпи сблъсък с факта, че:
- Светът не се променя с едно обаждане.
- Икономиката не се подчинява на декларации
- Съюзниците се опитват да действат в свой интерес
- Тялото старее, а смъртта наближава

Реалността не престава да съществува от това, че субектът я е обявил за несъществуваща.

Възниква катастрофално напрежение. Личността в психоза няма механизми за обработка на това противоречие, за приемане на реалността такава, каквато е.
И така започва движението към катастрофално сблъскване.

Първа фаза – еуфория: той каза това пред световните елити – и те не се възмутиха. Мнозина аплодираха. Значи това е истина.

Втора фаза – първа фрустрация: реалността демонстрира независимост.
Критичен момент: реалността, която той обяви за производна от волята си, демонстрира съпротива. Която от своя страна ще получи отговор по следните направления:
Параноична ескалация: „Враговете блокират волята ми. Китай и Иран се координират. Дълбоката държава саботира. Трябва да се намерят и унищожат онези, които пречат.“
Демонстрация на абсолютна сила: „Реалността не разбира, че говоря сериозно. Нужна е демонстрация, след която да не останат съмнения.“
Ускорение към финала: „Неопределеността е непоносима. Нужен е абсолютен кризисен момент, в който или светът окончателно ще потвърди моята всемогъщност, или ще настъпи крах“.

Трета фаза – импулс: първият катастрофален импулс. Ултиматум към Иран с ядрена заплаха. Или военна операция в Мексико срещу картелите. Или опит за силово завладяване на част от Гренландия („установяване на военна база“ без съгласието на Дания). Или пряка военна атака срещу Русия с цел „принуждаване към мир“.

Възможни са комбинации. Няма смисъл да се правят прогнози по-нататък.

[elektrotexnik]

Когато онзи куршум го пропусна на инч - явно наистина си въобрази ,че е "богоизбраният" ...

[vvarbanov]

Преди 5 часа, scaner said:

Втора фаза – първа фрустрация: реалността демонстрира независимост.
Критичен момент: реалността, която той обяви за производна от волята си, демонстрира съпротива. Която от своя страна ще получи отговор по следните направления:
Параноична ескалация: „Враговете блокират волята ми. Китай и Иран се координират. Дълбоката държава саботира. Трябва да се намерят и унищожат онези, които пречат.“
Демонстрация на абсолютна сила: „Реалността не разбира, че говоря сериозно. Нужна е демонстрация, след която да не останат съмнения.“

Тук не съм съгласен!

Ако реалността не съответства на желанията на Тръмп, той просто не я приема. Например обяви, че няма инфлация, цените вървят надолу. Когато един журналистка го пита какво ще каже за увеличението на цените, той каза, че няма такова нещо. Даже обвини журналистката, че лъже. Тръмп си въобразява, че измисления свят в който живее е действителен. Другото е лъжа. Ако той не спечели, изборите са манипулирани. Тия които го разследват, "го преследват политически" и т.н. 

Той постоянно се сблъсква с действителността, но не я вижда.  Не вижда, че Путин го лъже. Блокира волята му, и няма фрустрация . Няма демонстрация на абсолютна сила.  Не наказва Русия, а Украйна защото е по лесно. Тя не е виновна за войната, но е зависима от него. 

[Skubi]

Преди 1 час, vvarbanov said:

Тук не съм съгласен!

Ако реалността не съответства на желанията на Тръмп, той просто не я приема. Например обяви, че няма инфлация, цените вървят надолу. Когато един журналистка го пита какво ще каже за увеличението на цените, той каза, че няма такова нещо. Даже обвини журналистката, че лъже. Тръмп си въобразява, че измисления свят в който живее е действителен. Другото е лъжа. Ако той не спечели, изборите са манипулирани. Тия които го разследват, "го преследват политически" и т.н. 

Той постоянно се сблъсква с действителността, но не я вижда.  Не вижда, че Путин го лъже. Блокира волята му, и няма фрустрация . Няма демонстрация на абсолютна сила.  Не наказва Русия, а Украйна защото е по лесно. Тя не е виновна за войната, но е зависима от него. 

в цивилният живот как се нарича това?

Шизофрения — это психическое заболевание, характеризующееся ненормальным социальным поведением и неспособностью понимать реальность. Симптомы шизофрении включают спутанное мышление, галлюцинации, ложные убеждения, отсутствие мотивации и снижение социальной жизни.

[deaf]

Една забележка,ако позволите. Терминът шизофрения е погрешен. Всъщност здравите хора са шизофреници,понеже те живеят едновременно в реалността и в свой вътрешен душевен свят. Докато така наречените шизофреници – само в своя свят. 

 

[Skubi]

Преди 13 часа, deaf said:

Една забележка,ако позволите. Терминът шизофрения е погрешен. Всъщност здравите хора са шизофреници,понеже те живеят едновременно в реалността и в свой вътрешен душевен свят. Докато така наречените шизофреници – само в своя свят. 

 

Тук с първият си мандат Орбан затвори лудницата и пусна всички луди на свобода...Така, че си прав. Ние лудите сме затворили нормалните и ги тормозим с лекарства....

[Р. Теодосиев]

️ Шейх Тахнун бин Зайд Ал Нахаян, брат на президента на Обединените арабски емирства и ръководител на разузнаването на страната, е придобил значителен дял в компанията на семейството на Доналд Тръмп за криптовалута, дни преди встъпването му в длъжност миналата година – и месеци преди САЩ да се съгласят да продадат усъвършенствани AI чипове на Абу Даби, съобщи The Wall Street Journal. 

Тайната и безпрецедентна сделка на стойност 500 милиона долара включва и плащане на семейството на Стив Уиткоф, пратеникът на Тръмп в Близкия изток и съосновател на крипто предприятието World Liberty Financial. 

Разкритието породи опасения за конфликт на интереси в американската външна политика, особено предвид вниманието, с което се следи сделката за чипове между САЩ и ОАЕ, поради опасения, че технологията може да бъде отклонена към Китай.

https://t.me/drmjournal/15913

[scaner]

През 2020 г. американският психолог Дан МакАдамс издаде книгата „Странният случай с Доналд Тръмп“ (The Strange Case of Donald J. Trump: A Psychological Reckoning) - това заглавие е алюзия към сборника с есета на 37 американски психиатри и психолози „Опасният случай на Доналд Тръмп“, излязъл през 2017 г. и преиздаден няколко години по-късно.

Ето едно кратко резюме на книгата, което според мен удивително точно рисува психологически портрет на Доналд Тръмп и всичко, което се случва около него.

    1. Доналд Тръмп няма история за „себе си“, която да може да разкаже: кой е той, как е станал такъв и какъв ще бъде в бъдещето. Той живее в момента, без да мисли за миналото или бъдещето си. Той се вижда като някакъв супергерой от комиксите, който живее от един епизод към друг. Повечето хора разполагат с инструмент, наречен „автобиографично разсъждение“. Този инструмент позволява на човек да има житейска история, която подчертава неговата уникалност и придава смисъл на съществуването му. С възрастта автобиографичното разсъждение става по-очевидно и сложно. Тръмп изглежда няма разбиране за живота си, тъй като, по всичко личи, не притежава автобиографично разсъждение. Той е „епизодичен човек“. При него липсва напълно перспектива по отношение на самия него, въпреки че той безкрайно говори за своите фантастични постижения.

    2. Тръмп – „епизодичен човек“ в Хобсовата вселена – възприема света като опасно място. Всичко се свежда до победа и разгром на враговете на всяка цена. Светът се състои изключително от победители и загубили или „suckers“. Епизодичният човек не е длъжен да бъде честен или морален, тъй като за него съществува само една цел: абсолютна победа.

    3. Може да се зададе въпроса: „Доналд Тръмп ли е един от най-великите преговарящи в историята на президентите на САЩ?“ Отговорът на този въпрос ще бъде категорично „не“. Защо? Например, по време на президентството си от 2017 до пролетта на 2019 г. Тръмп разруши повече споразумения, отколкото сключи нови.

    4. Доналд Тръмп е може би един от най-екстравертните хора, които някога са стъпвали на планетата. Екстравертността се проявява чрез думи, движения на тялото, изражения на лицето, като усмивка, и други невербални знаци. Ентусиазмът поражда ентусиазъм, а енергията на Тръмп запалва тълпата от зрители, които на предизборните митинги са очаровани от него, независимо от това, което казва. Тръмп спечели изборите ... благодарение на силната си личност и животински магнетизъм. В същото време Тръмп има огромен недостатък. Той се проваля по отношение на качеството „приветливост“, което отговаря на въпроса „колко приятен човек си“. Тръмп е „цунами от неприветливост“. Това се вижда в Twitter, където Тръмп унижава своите врагове, като журналисти, медии, демократи, републиканци като покойния сенатор Маккейн, членове на кабинета, имигранти, чернокожи, латиноамериканци, спортисти. Като цяло, неговата отрова се излива върху всеки, който не е съгласен с него. Тръмп е авторитарна личност и би искал да бъде президент на САЩ завинаги. При това президентът изпитва симпатия към жестоки хора като Владимир Путин, който, според него, не прави нищо лошо. Тръмп изисква абсолютна лоялност от цялата си администрация, но сам не подкрепя този, който го предаде, както направи Майкъл Коен.

    5. Как се случи така, че въпреки всичките си недостатъци, президентът Тръмп има фанатична база от милиони последователи?

• Първо, поддръжниците на Тръмп отричат, че той лъже, или твърдят, че не лъже толкова често. Други отхвърлят обвиненията в лъжа, обвинявайки за това демократите и лявата преса.
• Второ, някои от неговите последователи твърдят, че Тръмп „говори каквото е“ . Той е искрен човек, дори и да лъже „в детайлите“.
• Трето, някои поддръжници смятат, че твърденията на Тръмп биха могли да бъдат верни (но някакви външни обстоятелства пречат на това).
• Четвърто, Тръмп е измамник, но той е „нашият измамник“. Това обяснява защо много републикански сенатори знаят, че Тръмп изкривява истината, но са принудени да го подкрепят от страх да не загубят мястото си на следващите избори.
• Пето, някои поддръжници твърдят, че Тръмп е специален човек, за когото не важат обичайните правила. За някои Тръмп притежава свръхчовешки способности, които му позволяват да прави неща, които други политици не смеят да направят. Биха ли оцелели Джордж Буш-младши или Барак Обама на поста президент, ако публично бяха заявили, че хващат жените за гениталиите или че вярват повече на Владимир Путин, отколкото на своите разузнавателни служби? Някои бели евангелисти, като Джери Фалуел-младши, виждат в Трамп своеобразен спасител, изпратен да спаси страната от радикалните мюсюлмански терористи и разпадането на християнските ценности.

 

[Skubi]

Tръмп се шегува на една вечеринка:

-Кратко ще говоря защото трябва да изгледам началото на греландската инвазия.

-Впрочем никога не съм искал Гренландия да е 51. щат. Защото Канада ще е 51. щат, Гренландия 52., Венезуела 53.