От „не могат да летят в космоса“ до „не могат да кацнат на Луната“: антизападната пропаганда не умира

[SAlexandrov]

От „не могат да летят в космоса“ до „не могат да кацнат на Луната“: антизападната пропаганда не умира

Астронавтът на НАСА Крис Уилямс засне тази снимка на Луната от борда на Международната космическа станция ден преди изстрелването на „Артемис 2“. Photo credit : NASA

4 април 2026 г. 11:20 ч.

Светослав Александров. Първо казаха, че САЩ не могат да пращат хора в космоса. После, че не могат да минат поясите на Ван Алън. Сега, че не могат да кацнат на Луната. Защо тогава Русия не може да обиколи Луната?

Това е въпрос, който всеки анализатор трябва да зададе към тези фенове на Русия, които отричат полета на „Артемис 2“.

Разбира се, аз също го правя. Но трагедията на това да съм най-разпознаваемият космически популяризатор у нас е, че може да разполагам с цялото ефирно време на света (а тези дни аз наистина го разполагам) – и то пак да не бъде достатъчно, за да могат обективните факти за мисията да достигнат до широката общественост. Това е така, понеже живеем в условията на информационна война. В тази война борбата не е за истина, а за налагането на определени наративи.

В моята практика постоянно се натъквам на примери за координирана информационна операция с ясната цел да манипулира обществените схващания към космическите мисии. Най-яркият пример, че такава информационна информация наистина бива провеждана, получих в дните след 30-ти май 2020 г., когато СпейсЕкс изстреляха за пръв път пилотирания космически кораб „Крю Драгън“ с астронавтите Боб Бенкен и Дъг Хърли.

В периода между 21-ви юли 2011 г., когато на Земята се завърна последната космическа совалка „Атлантис“, и полета на Бенкен и Хърли, НАСА бе принудена да разчита на услугите на Роскосмос и руските кораби „Союз“ за превоза на астронавти от Земята до Международната космическа станция и обратно. Твърдението „американците вече не могат да пращат хора в космоса“ бе вярно за ограничен период от време, но най-важното е, че то притежаваше сериозен геополитически заряд и затова се повтаряше до втръсване. Неведнъж, когато съм отразявал тогавашните успехи на безпилотната американска космонавтика, които включваха обиколките и кацанията на Марс, полетът до Плутон, връщането и рециклирането на първите степени на „Фалкън 9“, получавах хапливи коментари към статиите си, подчертаващи, че американците не могат да провеждат пилотирани мисии.

Веднага след успешния полет на Бенкен и Хърли през май 2020 г., наративът се промени. Още на следващата сутрин в социалните мрежи преобладаваха коментари в следния стил: „голяма работа, че американците са изстреляли хора в космоса, ние това го направихме през 1961 г. с Гагарин“. Скоростта и механизмът на тяхното появяване не бяха случайни. Обществото просто не функционира по този начин – естествено възникналият скептицизъм не се появява за една нощ с перфектна синхронизация. В живота отнема време, докато хората си изградят информирано мнение, докато те спорят един с друг, докато се изказват разнообразни мнения. В конкретния случай, след изстрелването на кораба на СпейсЕкс „Крю Драгън“, станах свидетел на предварително подготвен сценарий.

Сценарият винаги работи по един и същи начин: когато дадено твърдение престава да бъде вярно, информационната война веднага преминава към внимателно подготвеното отстъпление. В момента, в който „Крю Драгън“ излетя, становището „американците не могат да пращат хора в космоса“ се превърна в слабост и бе зарязано, като пропагандистите го замениха с твърдението за Гагарин – „ние отдавна сме го направили“. Този ход целеше да отклони общественото внимание от сегашната реалност към някакъв отминал факт. Поражението в информационната война трябваше да бъде замаскирано от безразличие и равнодушие.

Абсолютно същото наблюдаваме в дните след изстрелването на „Артемис 2“. В продължение на дълги години пропагандистите твърдяха, че историческата програма на НАСА „Аполо“ е фалшива, понеже не съществува никакъв начин да бъдат прекосени радиационните пояси на Ван Алън около Земята. Аргументът за непробиваемостта на поясите на Ван Алън представлява класическа псевдонаука, замаскирана с технически жаргон, който я прави достатъчно наукоподобна и правдоподобна за лаиците и неспециалистите. Обективната истина е, че космическите кораби „Аполо“ са преминали бързо през радиационните пояси, получената доза радиация е била преживяема, а медицинските архиви от полета все още са достъпни. Но пропагандистите не се интересуваха от фактите – те упорито повтаряха, че до Луната не може да се лети и толкоз.

Космическата мисия „Артемис 2“ доказа обратното – не само астронавти могат да пътуват далече от Земята, но космическият кораб „Орион“ ще се отдалечи на по-голямо разстояние от планетата ни, отколкото са се отдалечавали корабите „Аполо“, като така ще бъде поставен нов световен рекорд. Сега наративът отново се променя: водещото твърдение е, че „американците само обикалят около Луната, но не са способни да кацнат на нея“.

Но защо тогава Русия не може да обиколи Луната?

Тази година на 12-ти април ще отбележим юбилей – 65 години от полета на първия човек в космоса Юрий Гагарин. Русофилите, соцносталгиците и почитателите на руската култура у нас дължат отговор. Те мърморят по медиите, че американците не са пътували до Луната в продължение на 53 години, което, по техните думи, е твърде подозрително. Защо тогава не коментират факта, че Русия няма нито едно успешно кацане на Луната след 1976 година? Последната роботизирана лунна мисия на Роскосмос „Луна-25“ бе изстреляна през 2023 година и вместо да кацне меко, тя се разби върху лунната повърхност. През последните три години роботизирани меки кацания на Луната осъществиха следните държави: САЩ (мисия „Блу Гоуст“), Индия (мисия „Чандраян-3“), Китай (мисия „Чанг’e 6“) и Япония (мисия „Слим“). Русия не успя. Руснаците нямат и пилотирана лунна програма.

Нещо повече, те нямат нито една напълно успешна лунна или междупланетна мисия след декември 1984 година, когато за последно СССР изстреляха „Вега 2“ към Венера и Халеевата комета. За сметка на това страната им е добра в разпалването на пропаганда в Източна Европа.

Ето защо не се съмнявам, че ако „Артемис 4“ излети през 2028 г. и човек стъпи на Луната, наративът в информационната война отново ще се промени. Твърдението, че „американците не могат да кацнат на Луната“ ще бъде удобно забравено и изместено от следните опорки: „фалшифицирано е, както и тогава“, „снимките са генерирани с изкуствен интелект“, „същото като преди, но с по-добри камери“. Или класическия аргумент на победения: „какво от това, ние спечелихме истинската надпревара през 60-те, изпращайки първия човек в космоса“.

Иронията е, че руснаците безспорно имат великолепни исторически постижения – Гагарин, Терешкова, първата космическа разходка на Леонов, автоматичните междупланетни станции „Венера“. Това са истински и автентични успехи, които заслужават да бъдат отпразнувани. Но трагедията е, че докато пропагандистите се придържат към твърденията за провала на западната космонавтика, те реално ги принизяват, защото биват редуцирани до част от пропагандния апарат, вместо да бъдат чествани като победи в името на науката.

Гагарин определено заслужава повече от това името му да се ползва за пропагандни цели. А що се касае до Луната, тя си остава там, където винаги е била. За радост на човечеството, днес отново имаме пилотирана мисия към нея – „Артемис 2“.

 

https://cosmos.1.bg/space/2026/04/04/they-cant-land-on-the-moon/

[SAlexandrov]

Роскосмос най-накрая спомена нещичко за пилотирания полет до Луната

9 април 2026 г. 08:00 ч.

Светослав Александров. След като Роскосмос близо седмица пазеше мълчание относно изстрелването на „Артемис 2“, днес това мълчание започна да се пропуква. Официалният Телеграм канал най-накрая спомена… нещичко. Но начинът, по който е споменато, говори много.

„На 12 април 1961 г. хората за пръв път се отдалечиха на 327 километра от Земята. По това време рекордните полети в света едва надвишаваха 50 километра.

Всичко се промени с полета на Юрий Гагарин. Неговият подвиг стана символ на достижението на амбициозни и невероятни цели.

Днес хората работят на МКС на височина над 400 километра и извършват пилотирани мисии до Луната. Но тези достижения щяха да останат мечти без първия полет на човек в космоса“, се казва в прес-съобщението.

Хора летят към Луната! Без да се споменават имена. Без агенции. Без „НАСА“. Без „Артемис“. Това са просто анонимни хора, които някак си летят към Луната, сякаш това се случва само по себе си.

Наблюдаваме класическа пропаганда в страдателен залог, с който тоталитарните режими са добре запознати. Например „използвана е сила за възстановяване на реда“, „бомбардирани са сгради“ и т.н… Тактиката е да се скрие извършителят на действието, като резултатът се представя като неизбежно следствие, а медиите се мъчат да внушат чувство за обективност.

Същата тактика Роскосмос прилага и спрямо „Артемис 2“. Мисията не може да бъде игнорирана. Тя е твърде видима. Твърде настояща, твърде случваща се в сегашно време. Но след седмица умуване, пиарите на Роскосмос най-сетне намериха правилната граматична конструкция как да отразят събитието, като не споменат автора. „Хора извършват пилотирани мисии до Луната“ стои като нещо, което се случва като природен факт, вместо като конкретно постижение на НАСА, Европа и Канада с конкретен космически кораб и конкретни астронавти.

И забележете в какъв е контекстът: Причината е полетът на Гагарин – всичко останало е следствие. „Артемис 2“ е просто събитие, което се случва надолу по веригата като резултат от тази първопричина. Американците не са тези, които отиват към Луната – човечеството отива към Луната, а всичко започна с Гагарин. Роскосмос се къпе в славата, без да отразява кой всъщност върши постижението.

Хештагът „ЦифраНедели“ е също показателен. Пилотираният полет до Луната бива поместен сред статистическите рубрики – тези, които хората четат по диагонал и най-лесно забравят. Не е на предна страница, не е съобщение, не е поздрав. Това е просто факт, който влиза в статистиката – и то в третия параграф.

И все пак забележителното е, че дори това мижаво, пренебрежимо съобщение представлява признание и капитулация пред реалността. Цензурата се пропука, макар и леко. „Артемис 2“ принуди това да се случи. Това е доказателство, че мисията е прекалено значима, за да бъде потулена – дори и в тоталитарна държава със строго контролирани медии.

https://cosmos.1.bg/space/2026/04/09/roscosmos-mentioned-something-about-moon-mission/

[Warlord]

В момента положението там е по-зле в това отношение, през 1969 г. са излъчвали в СССР кацането на Аполо 11 и широко са го коментирали. А ситуацията с Роскосмос е несъизмеримо по-зле от тази през 60-те, в момента не са в състояние дори да приземят меко сонда на Луната. Фукането с Гагарин ще им остане единствената утеха за все по-голямото им пропадане.

[makebulgar]

Явно Роскосмос не се занимават да хвалят конкуренцията. По същия начин няма да чуете БТВ или НОВА да хвалят конкурентите си, и ако се наложи да съобщят за някоя чужда новина ще говорят завоалирано и непряко с нещо от рода на "според друга медия". Конуренцията не се рекламира в никакъв случай в капиталистическата икономика. 

[Last roman]

Всъщност Роскосмос не е конкуренция на НАСА, просто защото не може да изпрати дори роботизиран апарат до Луната. 

[makebulgar]

Може са не са конкурентно способни в момента, но имат планове да станат.

 

В Седмицата на Космоса (провеждана ежегодно от 6 до 12 април) Роскосмос обяви план за настигане на лидерите в космическите технологии. 

Русия възнамерява да се превърне в една от трите най-големи космически сили в света по отношение на „възвръщаемост и технологии“ през следващите три до четири години, заяви Григорий Максимов, заместник-генерален директор по производството в Роскосмос, на Руския космически форум.

„През следващите три до четири години ние въведохме всички необходими мерки не само да наваксаме, но и да се превърнем в една от трите най-големи космически сили в света по отношение на възвръщаемостта и технологичния напредък на нашите продукти“, каза той.

„В близко бъдеще ще можем да подкрепим бързия растеж на частния и публичния бизнес по отношение на нашата инфраструктура и готовност за значително увеличаване на броя на пусканията на достъпна цена“, обясни Максимов (цитиран от Интерфакс).

По-рано Генадий Красников, ръководител на Руската академия на науките, заяви, че приоритетните области на космическите изследвания на Русия остават търсенето на живот във Вселената, изследването на слънцето, мисията до Венера и лунната програма. Той отбеляза, че страната разработва проекти за нови обсерватории, включително „Спектр-УВ“ и „Милиметрон“, които в крайна сметка са предназначени да заменят телескопите „Хъбъл“ и „Джеймс Уеб“.

https://www.rbc.ru/rbcfreenews/69d7638e9a79470af968b0b7?utm

 

Максимов също така определи три ключови области, в които все още е необходимо да се свърши значителна работа за постигане на заявените цели. Едната е дигитализацията на всички етапи от производството на ракети (проектиране, тестване и експлоатация), което ще помогне за ускоряване на процесите и намаляване на разходите за производство на ракети-носители. Втората област е внедряването на нови технологични решения, включително адитивно производство, топлопроводимост и нови структурни материали. Третата област е нов подход към производството на ракети. Максимов отбеляза, че копирането на съветските ракети от 70-те и 80-те години на миналия век ще попречи на Русия да се конкурира успешно с водещите космически сили.

В заключение той заяви, че Роскосмос залага на многократната употреба, дигитализацията и технологичната модернизация като основа за бъдещия растеж на руското космическо проучване.

 

Днес беше обявено също, че Русия и Съединените щати са се споразумели да удължат експлоатацията на първия (най-стария) модул „Заря“ до 2032 г. Функционалният и товарен модул „Заря“ е изстрелян в орбита на 20 ноември 1998 г., а впоследствие от него е построена цялата станция.

 

За Седмицата на космоса беше пусната марка, отбелязваща 65-годишнината от полета на Гагарин.

[Last roman]

те имат планове от 20 години да са алтернатива, ама нещо все не стават.

[Мълчаливец]

Предлагам да погледнем на проблема чрез парадигмата "Една добра и една лоша новина": Добрата новина е, че хора са облетели Луната като етап от строеж на лунна база. Лошата новина е, че в една отделно взета страна, информационната агенция не е подскачала от радост при отразяването.

Е, Да ви имам проблемите, господа.  

[Skubi]

В 21 век руССкият агитпроп напълно се разобличи.

Тези стари клишета сътворени още от Эйзенштейн, Сергей Михайлович до трол фабриките на путлерр вече не действат...Или. има още места, региони/повечето на които още не са патили руССка близост/, хора които им вярват. Ама все по-малко.