Защо 20 април да не е национален празник?

[mnogoznaiko]

Автор: Тони Николов

Източник: https://kultura.bg/web/защо-20-април-не-е-национален-празник/

Изборите на 19 април до голяма степен затулиха 150-ата годишнина от Априлското въстание на 20 април. Поне такова е личното ми усещане като „ангажиран наблюдател“ в медийния свят.

Ала дните след всяка важна историческа годишнина са особено време: историческата еуфория отшумява и лека-полека започваме да си връщаме трезвостта. Най-доброто време за размисъл.

Особеността на националните празници е, че побират в себе си много повече време, отколкото ни изглежда на пръв поглед. Век и половина е пренебрежимо малко в глобален исторически план, а вътре се вмества толкова значимо за нацията и толкова разнородно време.

Време на еуфория: от Априлското въстание през Освобождението до Съединението и Независимостта; време на рухване в бездната: от крушението на Междусъюзническата и Първата световна война до братоубийствената гражданска война и кървавите илюзии на авторитаризма и комунизма; време на несвобода: съветската окупация след 9 септември 1944 г., последвана от близо половин век „снишаване“ пред Кремъл и погазване на човешкото ни достойнство; и накрая, последните четири десетилетия възвърната свобода, с която все се чудим какво да правим.

Кратки отрязъци от време, превърнали се в синкопи на националната участ и новата българска държавност. А между тях – страх, дълбинен страх и съобразяване с големите империи в съседство, най-вече с тази на изток.

Така че въпросът с Априлското въстание си остава. Защо 20 април не е поне официален празник? Тук сякаш се сблъскваме с някаква потулена истина, която не ни дава мира. Как да си обясним това? Откъде идва въпросното омаловажаване?

Парадоксалното е, че подобен въпрос си е задавал навремето още Захарий Стоянов в самото начало на „Записки по българските въстания“ (1884):

Според едни тия, българите, като мирен и земледелчески народ никакво въстание не били в състояние да организират и без причина са нападнати от башибозушките тайфи. Според други няколко несмислени младежи се събрали без знанието на народа и се опитали насилствено да го възбунтуват против волята му… Мнозина ще да ни възразят може би, че в такъв случай не е трябвало да се приготовлява никакво въстание; трябвало да се чака…

И отговорът – и тогава, и сега – е свързан с едно: началото да не затулва края (освободителната война и бляна по „Санстефанска България“).

Умишлено ще заостря тезата си. Целта (на определени русофилски среди) винаги е била една: да не би 20 април да засенчи 3 март. Нещо немислимо. Невъзможно.

Независимо от факта, че всички политически гении на българското Възраждане – Раковски, Левски, Ботев – много добре са съзнавали, че българската Независимост не минава през чужди дарове, било то и от руския цар. Че тя е задача, която българите трябва да извоюват с взаимни усилия и с голяма дипломатичност, бранейки се от посегателствата на всяка чужда империя. Отвъд всякакви персонализации на Дядо Иван – този феномен на масовата психология и продукт на славянофилската пропаганда.

Затова и през цялото време, почти до началото на руско-турската война (1877–1878), вървят и проектите за т.нар. „дуално решение“ с Турция (автономия в рамките на Отоманската империя), което, както пише Петко Славейков, „ще избави веднъж завинаги християните от привидната закрила на Русия“. Да, авторът на „Кат Русия няма втора“ сериозно е размишлявал и в тази посока. Затова и Христо Ботев пише във в. „Знаме“ следните пророчески думи: „Европа и политическите обстоятелства дават свобода и самостоятелност само на тогова, който може сам да я добие“ (бр.13 от 27.VII. 1875 г.).

Историята има своята вътрешна диалектика. Ето защо тези факти не бива да се премълчават, ако държим да осмислим българското Възраждане в неговата сложност, довела до появата на новата българска държавност.

Покрай честванията на Април 1876 г. се изрекоха много слова за „голямото българско пробуждане“, както и за „фактора на младите“, иззели инициативата и дори повели старите (нещо почти немислимо в рамките на едно патриархално общество).

Всичко това е вярно.

Но в епопеята на Април 1876 има нещо още по-важно: там отчетливо се открояват чертите на жадувания български суверенитет.

Първо – с възникването на българско опълчение (макар и с цялата му театралност: (униформите на въстаниците, лъвчетата на калпаците, знамето на Райна Княгиня). Зле въоръжено войнство, в което селяните доброволци за първи път минават някаква стрелкова и строева подготовка (без да са наясно дори с ориентири като „ляво“ и „дясно“, затуй се подават командите „сено“ и „слама“). В резултат на което това българско войнство все пак е поведено на битка, благодарение на челичената воля на своя водач Георги Бенковски.

Второ – с първия български парламент на Оборище (14–16 април 1876 г.). Той е свикан с делегати от десетки селища. Някои дори са върнати от Бенковски поради нередовност в пълномощията. Именно там се препотвърждава правото на апостолите да поведат борбата. Решено е жените и децата да се изведат от селата на сигурни места (което не се случва). Именно там се взема решение да се прекъснат телеграфите, да се подпалят Татар Пазарджик, Пловдив, София, Ихтиман, даже Одрин, за да обхване пожарът на бунта цялата Османска империя (което също не успява).

И идва погромът… За него знаем най-много. Цената на бъдещата българска свобода е ужасяваща. Но българите се заявяват на световната карта като народ, благодарение на саможертвата на хора като баташките и новоселските мъченици. Както и благодарение на репортажите на американския журналист Джанюариъс Макгахан в „Дейли Нюз“ и на белгиеца Иван дьо Вестин във в. „Фигаро“, на речта на писателя Виктор Юго във френския Сенат и на пламенните слова на Уилям Гладстон, събрани в книгата му „Българските ужаси и Източният въпрос“. Отзвукът от „българския април“ е огромен и обратът в световното обществено мнение е факт. Оттук и свикването на Цариградската конференция (23 декември 1876–20 януари 1877 г.), на която Великите сили обсъждат да се даде автономия на българите. А вече след отказа на Османската империя да се съобрази с решението на конференцията се стига до руско-турската война и освобождението на България.  

Затуй Април 1876 може и да е „въстание на нетърпеливите и обречените“, както настоя наскоро проф. Андрей Пантев, но с какво намалява това неговото значение?

И пак се връщам към въпроса, поставен в началото: защо датата 20 април все още не е официален празник? А защо да не е и нашият национален празник? Нима с нея не започва летоброенето в най-новата ни история? Защото без саможертвата на 20 април нямаше да има нито последващата освободителна война, нито 3 март.

Б.р. Портал Култура открива дискусия по темата с оглед на нейната значимост. Готови сме да публикуваме още гледни точки.

[vanevski]

Май няма много-даже и хич,коменти,та се налага да поема и тая тегоба.....

Тази буна по-скоро,а не въстание е инсценирана от московията и също платена от нея! Почти всички наши революционери тогава са били клиенти на азиатският департамент в лицето на московският консул в Букурещ тогава! Целта на "субсидиите " е твърде ясна,създаване на повод за намеса за защита на "славянските" братя,метод ,който матушката използува и по тия години сегашни! Навик,как да го пренебрегнеш?

Разногласията с московията са били само в евентуалната дата....кога да се почва буната! Не напразно легендарния лъжец и манипулатор бенковски след погромът на въстанието  казва следното:" аз забих такава рана в сърцето на султанът,и нека русия заповяда" или пито платено!

Всички войни ,които България води след окупацията,и разкъсването на териториите ни на 5 части са за ОБЕДИНЕНИЕТО на България!

По-добре е да бъде датата на Съединението,макар че и то щеше да се рзмине ,ако султанът не беше възпрян.....и от кого,познайте?

Историческата истина е,

че когато става дума за възстановяване на българската държава,

постигнато като договореност между

Великите сили на Цариградската посланическа конференция

1876/1877 г. е реално постигнато

едва на Берлинския конгрес от 13 юли 1878 г., а не на 03 март 1878 г.

Тогава е установен срок "Освободителите" да се разкарат от България,иначе те не са имали никакви намерения да се изтеглят! Задунайская губерния щеше да бъде факт,не

че и досега негласно не е такава


Но кой,кои попречиха да бъде постигнатото на Цариградска посланическа конференция??

https://www.videoclip.bg/watch/1478835_koj-...ta-konferenciya

България след посланическата конференция щеше да бъде под английско влияние,нещо като Кипър и сега щеше да бъде просперираща ,а не бедна и изостанала страна като от Третият свят.....то май и там има такива с по-голям БВП на човек ....


В член 8 от Сан Стефанския предварителен мирен протокол пише, че става дума за руска ”ОКУПАЦИЯ” на част от българските земи (останалата част е подарена на Сърбия и Румъния и направо върната на победена Османска империя). Там пише и за формиране на ОКУПАЦИОНЕН корпус, който ще се издържа за сметка на ”ОКУПИРАНАТА” българска земя. (”Принос към дипломатическата история на България”, 1878-1925г., София, 1925г. от д-р Богдан Кесяков с предговор на проф. Стефан Баламезов, страница 310.)

 

 

[Янков]

А защо и 26.10 да не е официален празник?

[vanevski]

Преди 1 час, Янков said:

А защо и 26.10 да не е официален празник?

Писах,поръчан е,пак под ботуша,а Съединението е все пак патриотично,тогава скъсваме с орките,и Бг е в подем,чудото на Балкана,при Стамболов! Пак че били англетата да скръцнат на Султана да не напада/флотът им бил в Мраморно море/,иначе нашите войски тръгнали първо на турската граница А Сърбия подкокоросана от московитите,както ги нарича Паисий ,а украинците нарича русини,още има такива в Карпатите-наследници на Киевска Рус! Какво означава рус,московитите никога не са били такива,това е професия!  А Каква?

 

налследничка на КИевските Рус

https://bg.wikipedia.org/wiki/Русини

 

Редактирано Понеделник в 21:23 от vanevski

[vanevski]

On 27.04.2026 г. at 15:59, vanevski said:

Писах,поръчан е,пак под ботуша,а Съединението е все пак патриотично,тогава скъсваме с орките,и Бг е в подем,чудото на Балкана,при Стамболов! Пак че били англетата да скръцнат на Султана да не напада/флотът им бил в Мраморно море/,иначе нашите войски тръгнали първо на турската граница А Сърбия подкокоросана от московитите,както ги нарича Паисий ,а украинците нарича русини,още има такива в Карпатите-наследници на Киевска Рус! Какво означава РУС,московитите никога не са били такива,това е професия? А Каква?

 

наследничка на КИевските Рус

https://bg.wikipedia.org/wiki/Русини

 

Авторът и той заряза темата! 

 

Другата причина да не се празнува за национален празник е ,че за комунетата е кощунство да се предпочете българското деяние.,/каквото и да е  то/ от натрапеното "освобождение"/окупация/ на господарите им от кремъл,донесло последващите войни/всичките/ за национално обединение!

И какво стана с името РУС-оттам и русия,писах просто е една професия,която московитите не са имали масово? Киевска РУС е имало тогава ,когато московитите са бил още племена!!

 

 

Редактирано Преди 23 часа от vanevski

[Стоедин]

20 април не може да е национален празник по една единствена причина. На тази дата нищо съществено не се е случило. Освен рождения ден на един психопат...

[Amazonski]

Ами предполагам заради тази карта: 

Да празнуват Карлово, Панагюрище, Ново Село/Априлци (откъдето е родата на баща ми), но останалата част от страната, много не е участвала в героичното въстание.  Вярно е че довежда до създаването на България от РИ, но национален празник трябва да е нещо което обединява българите, а не да ги разделя на малцинство на което му стиска, и мнозинство на което много не му пука  и/или е инертно...

[Стоедин]

Не, разбира се! Причината е много прозаична. На 20 април нищо не се е случило. Със същия успех може да е 18 април или 25 февруари. Но след 3 дена ще е се навършват 150 години от началото на нашата национална революция и трябва да празнуваме тази светла дата като начало на нашата Свобода!

[mnogoznaiko]

Преди 16 часа, Стоедин said:

20 април не може да е национален празник по една единствена причина. На тази дата нищо съществено не се е случило. Освен рождения ден на един психопат...

Според Google:

Преди 19 часа, vanevski said:

Авторът и той заряза темата! 

Исках да дам преднина на съфорумците, като според мен тук е важно да отбелжим колко е важна за нас като народ. Какво значение има тази дата за нашата история, за нашето съществуване като нация и култура? 

Преди 14 часа, Стоедин said:

На 20 април нищо не се е случило.

Това сега как да се приема? Според историческите данни и историците в България на тази дата се е случило нещо много значимо за нашата история. Какво точно искаш да кажеш? Искаш да отречеш нещо, което се е случило, но не смяташ, че е толкова важно или смяташ, че то наистина не се е случило и всички ние живем в лъжа?

[deaf]

Най-добре е да приемем отново традицията от Царство България в което не е имало национален празник,а всички празници са били равнопоставени. Причината е за да не се създава разнобой сред българите. 

Иначе по принцип за национален празник се приема датата на която е основана съответната държава. За България това е датата на която е основано българското привременно правителство БРЦК – 31 октомври 1869г. 

[Стоедин]

Преди 3 часа, mnogoznaiko said:

Според Google:

Исках да дам преднина на съфорумците, като според мен тук е важно да отбелжим колко е важна за нас като народ. Какво значение има тази дата за нашата история, за нашето съществуване като нация и култура? 

Това сега как да се приема? Според историческите данни и историците в България на тази дата се е случило нещо много значимо за нашата история. Какво точно искаш да кажеш? Искаш да отречеш нещо, което се е случило, но не смяташ, че е толкова важно или смяташ, че то наистина не се е случило и всички ние живем в лъжа?

Ти кога отбелязваш деня на българската писменост? А деня на Освобождението? Помисли малко и ще се сетиш. Как така се получава, че половината ни забележителни дати свързани с борбите на българския народ за свобода и изграждане на идентичност се празнуват така, а останалите на обратно? Никой ли не го смущава подобно нещо?