Отиди на
Форум "Наука"

Персийско-византийската война (628)


Recommended Posts

  • Потребител

Наскоро четох в книгата "Тъмните векове на Византия", че през VII век в рамките на тази война се оформили две коалиции - Византия, Китай и Западно-тюркския хаганат срещу аварите, източните тюрки и Персия. Вярно ли е това? И за да не прилича съвсем темата на въпрос-отговор ще попитам възможни ли е Византия и Китай да са се съюзили (в книгата пише, че са открити монети на император Ираклий в Китай)?

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

Не знам дали Византия и Китай са съюзници, но през ромейската империя минава пътя на коприната, който започва от Китай. Следователно и е нормално в Китай да се намери монети от византийски произход.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

Безспорно пътят на коприната минава през византийски територии. Той е важен и сигурно е бил охраняван, от което следва, че е имало контакти между двете страни. Но дали са се съюзили? В полза на това говори самият факт за пътя.

Link to comment
Share on other sites

  • Глобален Модератор

Нямам време сега да вкарам тук подробности, но за тази война и въобще за отношенията на Византия с Персия и с тюрките може да се види "източна гледна точка" - тази от страна на хаганата, в книгата Древните тюрки на Лев Гумильов. Наскоро излезе, заедно с две за хуните, препоръчвам я на всеки.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

Да, дори прочетох, че Лев Гумильов я нарича "Световната война на VII век". Изглежда, че може би заради многото народи и територии, на които се водили военни действия, според мен. Ето какво пише в Уикипедия:

Персийско-византийска война 602-628

Персийско-византийска война 602-628 – 26-годишна война между Византия и Персийската империя, изтощила и двете държави, което предопределя арабското завоевание на Близкия Изток.

Лев Гумильов нарича тази война „Световна война на VII век”.

Предистория

През 602 година сред армията, стояща на лагер при Дунав, избухва въстание срещу император Маврикий, войниците избират за главнокомандващ простия войник Фока и потеглят към Константинопол. Маврикий се опитва да ги спре при столицата, но когато метежниците, начело с Фока, приближават към града, тогава и там избухва революция. Маврикий избягва със семейството си по азиатския бряг и се отправя към Халкедон със своя най-голям син и наследник на трона Теодосий за помощ от персите. Между това Фока стъпва в столицата, Маврикий бил убит, накрая Теодосий бил настигнат в Никея и споделя участта на баща си.

Хозрой II срещу Фока

Още през същата година Хозрой II под предлог да отмъсти за убийството на Маврикий, свой другар и опекун, нападнал византийските владения.

Нападението на Персия

Във войската Хозрой намерил някой, представящ се за Теодосий – сина на Маврикий. Коронясал го, а шаханшахът му дава войска, която била разбита при Дар.

На следващата година Хозрой започва голямо нападение срещу Византия. През 604 година, след продължителна обсада е превзета Дара, по време на щурма на който убил епископа на града, изплашен пред угрозата шахът да го убие. Към 607 година персите овладели цяла Месопотамия.

Гражданска война във Византия

През 608 година екзархът на Картаген Ираклий (старши) вдига бунт против узурпатора Фока, въоръжил армията и поставя начело на нея своите синове Ираклий и Теодосий. През 610 година въстаниците превземат Египет, осторвите в Егейско море и накрая потеглят към Константинопол.

Хозрой II срещу Ираклий

През 611 година в Константинопол е извършен преврат, в резултат на който узурпаторът Фока е екзекутиран, а за нов император е провъзгласен синът на екзарха на Картаген Ираклий.

Опит за мирни преговори през 611 година

Веднага след свалянето на Фока новият император Ираклий отправя към Хозрой пратеници. Той обаче не реагира на опита за преговори.

Настъпление на Персия в Киликия, Палестина и Египет

От май до октомври 611 година персите превземат Антиохия, Апамея и Едеса в Сирия. На следващата година персийският пълководец Бахрам овладява Кесария Кападокийска. Два пъти персите достигат до Халкедон, а в Сирия Шахрбараз превзема Дамаск. Второ предложение за мир на Ираклий било отхвърлено. На 15 април 614 година Шахрбараз потеглил към Йерусалим и го превзема след двайсетдневна обсада. По различни източници в града са убити от 62 до 90 000 души, а останалите живи са отведени като роби в Персия. В техни ръце попада и Светия Кръст Господен, който Шахрбараз изпратил при Хозрой, а той го полага в съкровищницата на шаха. Самият град пък е изгорен. През 615 година персите превземат Александрия и цял Египет. След него те завладяват Халкедон.

Прелом във войната

През 621 година Ираклий сам възглавява византийската армия и войната придобива друг характер. Цялата следваща година императорът прекарва в подготовка на войската, а през април 623 година вместо с поход към Ктесифон, както очаквал Хозрой, той започва поход през Армения от Атропатен до Гандзак, където за малко в плен не е взет самият Хозрой. Оттук отстъпва в Албания и превзема нейната столица Барда. През пролетта на 624 година персите преграждат проломите, водещи от Алабния до Персия, но Ираклий ги обхожда през техните големи и дълги пътища по долините. Хозрой изпраща против него Шахин и Шахрбараз, но василевсът ги разбива в няколко сражения в Армения и на следващата пролет през Тавър нахлува в Сирия по течението на Тигър.

Обсада на Константинопол от аварите 626

В началото на 626 година Шахрабараз настъпва към Константинопол и се разполага на азиатския бряг на Босфора. Аварите и подвластните им славяни нарушават примирието обградили града от европейския бряг, по същото време когато Шахин атакува Ираклий. Но петте дни на атаката не сломяват обсадените и аваро-славянската войска си отиват.

Влизане във войната на Западно-тюркския хаганат

През 625 година Ираклий сключва съюз с тюрките и още в 626 година тюркска войска под командването на Шад превзема Дербент и разграбва Закавказието. През 627 година Ираклий продължава военните действия против Шахин със своя брат Теодор, дошъл в Лазика (Западна Грузия). При Тбилиси се среща с тюркските войски, но обединените войско така и не могли да превземат града. След безуспешната обсада Джебукаган заедно с войската си напуска Ираклий, обещавайки да се върне на следващата година (през следващата година на тюрките се удало да превземат Тбилиси).През това време Ираклий нахлува дълбоко в Персия, настъпва към Ниневия и започнал да преследва персийската войска под командването на Рахзад. В началото на сражението Ираклий е два пъти ранен, но побеждава Рахзад. Победата била за византийците и през януари 628 година настъпват към Ктесифон. Превземат и разграбват Дастагерд – резиденцията на Хозрой. Самият той избягва от двореца си девет дни преди да дойде императорът. Междувременно в ръцете на Ираклий попаднало тайно писмо на шаханшаха, в което той, недоволен от Шахрбараз, призовавал да го убият. Императорът изпраща това писмо на Шахрбараз и той прави заговор срещу шаха. По пътя от Ктесифон Ираклий узнава, че Хозрой е свален от престола и убит, а на престола се възкачил сина му.

Мирният договор

След смъртта на баща си шах станал Кавад II, който не след дълго сключил мир с Ираклий, връщайки му всички завзети територии и Светия Кръст Господен.

Link to comment
Share on other sites

  • Глобален Модератор
Наскоро четох в книгата "Тъмните векове на Византия", че през VII век в рамките на тази война се оформили две коалиции - Византия, Китай и Западно-тюркския хаганат срещу аварите, източните тюрки и Персия. Вярно ли е това? И за да не прилича съвсем темата на въпрос-отговор ще попитам възможни ли е Византия и Китай да са се съюзили (в книгата пише, че са открити монети на император Ираклий в Китай)?

Така е, по-това време Византия и Китай се оказват косвени съюзници. Изключено е да е имало някаква обща координация за военни или политически действия, но търговски връзки е имало. Коприната от която са правени червените дрехи на византийските императори идва от Китай. Китайците пазят в тайна технологията и пращат към запада само готови платове. По-късно византийците успяват да се сдобият с две копринени буби и сами да започнат да произвеждат коприна.

Редактирано от Warlord
Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

Отворих темата, понеже имах едно мнение, но то се основаваше на предположение и затова попитах. Според мен точно както каза ти, Warlord, те са теория съюзници, но на практика не. Ако те са били наистина съюзници, Китай преспокойно е можел да прати някакви войски срещу Персия. Не е чак толкова далече, така че за няколко дни е могло да стигнат. Така се създава една голяма опасност за персите. Но е друг въпросът, че войната е могло да придобие друг характер и то наистина световен, ако съюзниците си обявят война както през XX век. Това е моята хипотеза.

Link to comment
Share on other sites

  • Глобален Модератор

Това за Световната война в началото на 7 в. съм го срещал като теория и у един чешки писател. Наистина колосални военни конфликти се водят по едно и също време, свързани макар и с тънки нишки.

Китай обаче не би пратил войски толкова надалече, те дори не са били наясно къде точно се намира Персия и какво представлява. Интересът им е бил предимно да ликвидират Източнотюркският хаганат.

Иначе на запад китайски войски са достигали най-много до Киргизстан и Казахстан. По-късно през 751 г. дори се води една доста интересна и безпрецедентна битка между китайски и арабски войски при река Талас, която предрешила бъдещето на цяла Средна Азия. Арабите побеждават и тя пада в техни ръце.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребители

HeracliusLouvreMRR245.jpg

Едно изображение от 1160-1170г. на Хозрой и Ираклий, което днес се съхранява в Лувъра.

Иначе по това време Византия е въртяла сериозна търговия, може да е била най-търговската държава. по-късно била изместена и в търговията и в мореплаването от търг. републики на Италия. Тъй че чрез търговията е напълно възможно виз. монети да са стигнали до Китай

Що се отнася до коприната, то Прокопий Кесарийски пише във "Войната с готите", че византийците първоначално купували коприната посредством персите, но после разбрали за бубите и пренесли такива във Византия. Но Прокопий казва, че някои монаси са разбрали за бубите в Индия. За производството на коприна има и специални правила в книгата на епарха (VІІ).

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
Интересът им е бил предимно да ликвидират Източнотюркският хаганат.

Иначе на запад китайски войски са достигали най-много до Киргизстан и Казахстан. По-късно през 751 г. дори се води една доста интересна и безпрецедентна битка между китайски и арабски войски при река Талас, която предрешила бъдещето на цяла Средна Азия. Арабите побеждават и тя пада в техни ръце.

Поправи ме ако греша, Warlord, но източните тюрки изглежда са в опасна близост до пътя на коприната, щом са воювали с китайците. Искам да изложа едно мое мнение или по-скоро въпрос. Защо Китай и Византия не са се били за този път с арабите? Може би заради упадъка им и силата на арабите. Вярно, византийците са открили тайната, но все пак Китай е ценен търговски партньор.

Галахад, доколкото съм те разбрал правилно, Византия възможно ли е да е стигнала по море до Китай. Знам, че звучи много налудничаво, но изхождам от тезата, че щом римски монети са открити при индианците, значи те са имали някакви търговски връзки.

Link to comment
Share on other sites

  • Глобален Модератор

Римски монети са откривани в Индия (при индийците ;) ), че дори и амфори и др. предмети. За византийски експедиции стигнали Китай сведения няма.

Източните тюрки са били на самия път на коприната (северното му разклонение). Както вече казах имало е сблъсък между арабвски и китайски войски в Централна Азия. А битките между араби и византийци са много. Арабския халифат тогава е в подем. Малко след като Ираклий побеждава Персия идват арабските пълчища, които разбиват и персите и византийците. 634 г. арабите нахлуват в Сирия и я овладяват, Ираклий мобилизира близо 100 000-на войска и настъпва на юг за да си я върне, но пясъчни бури дезориентират войските му и в крайна сметка арабите удържат победата, като в следващите години отнемат от Византия и Палестина, Египет и Северна Африка, а в ръцете им пада и цяла Персия - следва период в който мюсюлманите ще контролират пътя на коприната...

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

Момчета, от вас само мога да се уча. Вие сте по-големи специалисти от мен. Това го казвам съвсем сериозно. Мога само да кажа едно браво на вас.

Що се отнася до въпроса: вероятно, Warlord, имаш предвид битката при река Ярмук, нали? Четох за нея. Добре за арабите е, че е имало буря иначе лошо им се пишело. Пътят на коприната изглежда е доста стар. Доколкото си спомням дори Александър Македонски е знаел за него. Според мен това е най-важният път през Ранното Средновековие и самият факт, че са се водили доста войни за него го доказва.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

Най паче братя не забравяйте, че България вдига въстание и удря в тила аварите,начело на българските войни е Кан Кубрат, в Западния Тюркски каганат пък с-у персите воюват български бронирани войски от кутригурите.

В църковно богослужебните книги се споменава ,как Цариград бил обсаден от агаряните, които се разделили на 2 части, като едната е воювала с-у българите и тук в сражението падат 20 хиляди авари./събота акатиснаот 5 седмица на Великия пост/.

Спомнете си ,че в аварските войски е имало и други войски-траки,славяни ,лангобарди ,гепиди- българските части обаче минават на страната на Римската империя.

Така по застъпничеството на Божията майка ,града оцелява.

Разбира се това гърците не го казват- те пишат ,че изведнъж произлязло неразбирателство ,скитските войски почнали да се секат едни между други, след което снели обсадата и се изнесли.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
Най паче братя не забравяйте, че България вдига въстание и удря в тила аварите,начело на българските войни е Кан Кубрат, в Западния Тюркски каганат пък с-у персите воюват български бронирани войски от кутригурите.

В църковно богослужебните книги се споменава ,как Цариград бил обсаден от агаряните, които се разделили на 2 части, като едната е воювала с-у българите и тук в сражението падат 20 хиляди авари./събота акатиснаот 5 седмица на Великия пост/.

Спомнете си ,че в аварските войски е имало и други войски-траки,славяни ,лангобарди ,гепиди- българските части обаче минават на страната на Римската империя.

Така по застъпничеството на Божията майка ,града оцелява.

Разбира се това гърците не го казват- те пишат ,че изведнъж произлязло неразбирателство ,скитските войски почнали да се секат едни между други, след което снели обсадата и се изнесли.

Вероятно имаш предвид обсадата на Константинопол през 626 година. Тогава, доколкото си спомням жителите на града, начело с патриарх Сергий I отблъскват обсадителите. Даже прочетох в Уикипедия, че част от славяните били избити. Но обсадата била следната: от Мала Азия при Халкидон били персите, а от европейската част - славяни и авари. Тук обаче съм чел две мнения - че участват или не участват и българи. Това за мен е неизвестно. Не съм срещал категорична информация относно българското участие (извинете ме, но тук имам пропуск). За около месец обсадата приключила успешно за ромеите.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребители

Китайците са имали книжни пари, дето при инфлация стават само за тапети. Но през Средновековието Византия е ползвала за пари метали - злато, сребро, мед и разни примеси, които винаги са си били ценни. Тези парици като ценен метал са си конвертируеми навсякъде. А парите като средство за размяна може да стигнат далече - без да е необходимо и самите византийци да са стигнали толкова далече, колкото парите им.

А Китай е бил твърде далеко за съвместна война срещу арабите. Китайците не се съюзили даже с Баязид срещу Тимур, въпреки че се канел да нападне и тях, та какво остава за арабите, дето се били ориентирали да настъпват на запад. Но Византия по това време поне е имала добри дипломати, дето не са чакали като наш Людмилов Александър Лилов помощ от братски комунистически Китай. Правилно са се насочили към някои по-заинтересовани страни от успешното арабско нашествие.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

Като непосредствените, застрашени от арабска инвазия племена, визирам тези от Закавказието. Но идва един въпрос: Защо тогава Персия, след като арабите воюват срещу нея, не се съюзи срещу арабите с Византия. Интересите им съвпадат - отхвърляне на чуждата власт - пък след това да си решават военно споровете. Вероятно защото Византия действа на принципа всеки срещу силния.

Link to comment
Share on other sites

Напиши мнение

Може да публикувате сега и да се регистрирате по-късно. Ако вече имате акаунт, влезте от ТУК , за да публикувате.

Guest
Напиши ново мнение...

×   Pasted as rich text.   Paste as plain text instead

  Only 75 emoji are allowed.

×   Your link has been automatically embedded.   Display as a link instead

×   Your previous content has been restored.   Clear editor

×   You cannot paste images directly. Upload or insert images from URL.

Зареждане...

За нас

"Форум Наука" е онлайн и поддържа научни, исторически и любопитни дискусии с учени, експерти, любители, учители и ученици.

За своята близо двайсет годишна история "Форум Наука" се утвърди като мост между тези, които знаят и тези, които искат да знаят. Всеки ден тук влизат хиляди, които търсят своя отговор.  Форумът е богат да информация и безкрайни дискусии по различни въпроси.

Подкрепи съществуването на форумa - направи дарение:

Дари

 

 

За контакти:

×
×
  • Create New...