Отиди на
Форум "Наука"

КАКВО Е РАЗБИРАЛ ЦАР ЙОАН АСЕН ПОД РОМАНИЯ?


Recommended Posts

  • Потребители

КАКВО Е РАЗБИРАЛ ЦАР ЙОАН АСЕН ПОД РОМАНИЯ?

Необяснимо е защо „Търновският надпис” на цар Йоан Асен не се чете буквално, а в него се търси някъкъв подтекст. Сякаш в 1230 г. българският владетел го е писал не за съвременниците си, а за дълбокоумните професори от 20 век, които търсят не, а направо измъдрят от редовете някакъв много дълбок смисъл.

Но там няма „Клокотнишка битка”, а „излязох на война в Романия”. Никой не коментира този съвсем конкретен израз. Сякаш всичко е ясно или се подразбира. Но какво е „Романия” - географско или политическо понятие? И какво е неговото съдържание?

Според „Енциклопедия България”, том 3, с. 814, „Романия, Румания” е „име на Южна Тракия, давано от западни и някои български средновековни автори, когато тя е владяна от Византия”. Но в една рекомендация за книгата на С. П. Карпов „Латинская Романия” (изд. 2000 г.), която рекомендация може да се намери в Интернет, се казва: „Латинска Романия е малко известна на родния читател (има се предвид руския - бел. К. Г.). С това име не са я знаели и в Средновековието. Тогава по-скоро са говорели за империята Романия или просто за Романия, подразбирайки под това доста неясни политико-географски реалии. В името Романия е скрито едно от названията на Византия. Тази велика държава първо са я разрушили участниците в Четвъртия кръстоносен поход в 1204 г. С Романия почнали да обозначават не просто владенията на „императора на гърците” или „на ромеите”, но завладените и поделените между западно-европейските рицари и венецианци земи на бившата империя, и преди всичко на новата Константинополска (Латинска) империя”.

Кое от двете разбирания е имал предвид цар Йоан Асен, позволявайки си да напише на една църковна колона неща, чиито място не е там? От съществено значение за изясняване на въпроса е и уточняването, кога се появява наименованието „Романия”.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

Такова нещо -Византия няма.Византия е измислено име от папищашите с цел подценяване в политико и религиозен смисъл на Римската империя/395-1453/, която е Православна- която винаги е била държавата на християните.

Има Източна Римска империя-395-1453.Западната Римска Империя пада 476.

След това се правят опити за нейното реанимиране -Неуспешно ,и до днес-Европейския съюз.

Романия това е името на Източната Римска империя- просто ,след 476 няма друга Римска империя.

Лично мое мнение ,че Калоян е казал,че е-

Цар на българи и ромеи,но не е преведен точно и излиза,че е цар на българи и власи,които до този момент са абслютно маргинализирани.

Та РОМАНИЯ -това си държавата ,в която се утвърждава единствената вселенска /КАТОЛИЧЕСКА/ християнска ЦЪРКВА, в която се издига учението и за Симфония м-у Църква и Държава.Столицата и е Константинопол.

Втория РИМ.

Патриарх Евтимий лансира идеята за Третия Рим -Търново ,която не се осъществява,но е подета от Св. Киприян Търновски и наложена в Русия.

Ето какво казва монах Филотей-Два Рима падоша ,а третий стоит ,а четвертому не бьити.

Link to comment
Share on other sites

  • Глобален Модератор

С името "Романия" най-често се обозначава в латинските източници от XI в. и следващите Източната империя. След 1204г. обаче с това име в разни извори са назовавани и т.нар. Латинска империя (която официално за латинците си е Източната римска империя), но и гръцките империи на Ватаци и Комнин.

Не съм срещал текст, в който "Романия" да е използвано като географски, а не като политически термин.

В този конкретен случай отговор на въпроса може да се даде единствено на базата на контекста - българският владетел сам е посочил с кого е водил война "в Романия". следователно под "Романия" е имал предвид Комниновата държава.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
Не съм срещал текст, в който "Романия" да е използвано като географски, а не като политически термин.

В този конкретен случай отговор на въпроса може да се даде единствено на базата на контекста - българският владетел сам е посочил с кого е водил война "в Романия". следователно под "Романия" е имал предвид Комниновата държава.

Не съм специалист по темата, но искам да изкажа едно мое становище. Срещал съм в някои текстове, че по времето на цар Калоян е имало голям брой гръцко население около Пловдив, което го подкрепило срещу латинците. Не може ли с термина "Романия" да се е имало предвид част от Тракия?

Link to comment
Share on other sites

  • Потребители

Трябва да отграничим битката от войната. Битката е при Клокотница и там е бил заловен Теодор Комнин. Но това е началото, а не края на войната. След това Иван Асен ІІ подчинил крепостите подвластни дотогава на Теодор Комнин. В този смисъл говори и Ричард от манастира "Свети Йероним" - че войната била през април - тогава са били подчинени селищата, за които се говори в колоното. Това е резултат от битката, но не автоматична последица. Понякога по инцерция двете неща се смесват, защото крепостите се предали доброволно, но не е станало в деня на края на битката. Царя обикаля, слага свои управители, гарнизони... Тъй че военните действия са продължили също през март-април в Солунската империя на Теодор Комнин, макар и протекли мирно.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
Не съм срещал текст, в който "Романия" да е използвано като географски, а не като политически термин

Не искам да се заяждам или нещо подобно, определено си много по добре запознат с материята от мен, ама не се ли споменаваше за Иван Александър, който превзел Поморие с Романия. Отделно се срещат поне от 20-30-те години на 16 в. пътеписи, в които наричат Тракия Романия.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребители

Понятието не е така точно, като да речем "Източна Румелия". То може да се разбира въобще като територия на юг от Балкана, вкл. и тази в пределите на Бълг. царство - т.е. като противоположност на Загоре, което ще рече, земите на север от Балкана. Но определено не са използвани така прецизно, Чуждите автори отъждествявали това Загоре с Мизия, Мизия с България и от там под Загора понякога разбирали въобще България. При Асеневци пък държавата се оформя на север от Балкана (както през І Царство), а после се разширява на юг, към Византия. Затова е логично Асенвци да гледат на всичко на юг от Балкана като Романия.

Но стриктно разделение няма. Даже и Мизия, Тракия, Македония, Добруджа не могат да се отграничат стриктно - защото след края на Римската империя никогога не са имали твърда граница, а са били етно-географски области.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребители

В хрониката си „Завладяването на Константинопол” (ползвам изданието от 1985 г.) в пасаж 282, Жофроа дьо Вилардуен пише: „Йосташ дьо Сальбрюик известява, че императорът и маркизът (Бодуен І и Бонифас дьо Монфера) се бяха скарали помежду си и че маркизът беше завладял Димот (Димотика), който беше един от най-укрепените и един от най-богатите замъци на Романия и че е обсадил Андринопол”.

Редакторът на изданието Иван Божилов уточнява в бележка: „Романия е името, с което западноевропейците назовават Византийската империя”. Цитираният пасаж 282 е отнесен в хрониката към „Завладявянето на Константинопол – Първи военни действия в провинциите (?)”.

Жофроа дьо Вилардуен в „Разделяне и овладяване на земите”, пасаж 325, вече се титулува „маршал на Шампания и Романия” – дотогава той е само „маршал на Шампания”. По този повод Шарл Дюканж в своята „История на империята на Константинопол по време на френските императори” уточнява: „Новият император (Бодуен І) раздал длъжностите на империята на различни сеньори, за да могат те да упражняват функциите си по време на тържественото му помазване... Той дал титлата маршал на Романия на Жофроа дьо Вилардуен”. (с. 105)

Редакторката на изданието на Дюканж от 1992 г. Василка Тъпкова-Заимова също коментира: „Под Романия тук се разбират общо земите на Византийската империя на Балканския полуостров. Така е и у други западни автори, като Вилардуен, Робер дьо Клари и др.”

Определено посочените два коментара са в единомислие, но по точен е първият. Вижда се също, че не само западните автори, но и самите участници в събитията (Вилардуен) говорят за „Романия”. И това е името, с което самите латинци са назовавали земите на Византия. И то не само тези на Балканския полуостров. Защото пак Жофроа дьо Вилардуен в пасаж 304 пише, че император Бодуен дал на граф Луи дукството Нике, което било в земята на Романия и се намирало от другата страна на ръкава, откъм Турция.

Има обаче един съществен момент: император Бодуен І давайки титлата „маршал на Романия” на своя рицар Жофроа, всъщност се обявява за владетел на цялата Източна римска империя.

(Извинявам се за грешката: статията „Ромония” е в том 5 на „Енциклопедия България”).

Link to comment
Share on other sites

  • Потребители

Има едно сведение, което ни дава възможност съвсем точно да определим, какво е разбирал цар Йоан Асен в Търновския надпис под „Романия”. Става дума за преразказа направен от Марини Санути Торсели на договора, сключен в 1228 г. между латинските барони от Цариград и Йоан Асен. В този договор директно се срещат и взаимосвързват имената на българския владетел и земите, наречени Романия.

Тъй като коментара на Васил Златарски за писаното от Санути е съвсем фрагментарен, при това е изпуснато главното, ето „по-добрия” коментар на Шарл Дюканж:

„Най-сетне, за да възстановят по някакъв начин тази разклатена държава (Източната империя след смъртта на императрица Йоланда) и за да дадат известна подкрепа на младия принц (Бодуен ІІ), който не бил нито способен, нито на възраст, за да може да носи това тежко бреме, бароните се видели принудени да потърсят подкрепата на българския крал Йоан Асен, войнствен и силен владетел. И за да го заинтересуват, предложили му брак между младия Бодуен и дъщеря му. Българинът приел с много радост и задоволство това предложение, защото добре преценил, че този съюз ще му бъде колкото от полза, толкова и чест за него, защото би му отворил пътя и би го улеснил във война срещу Ватаци и гърците, стари български врагове. Договорът бил уточнен и подписан. Според него Асен се задължавал между другото да си възстанови за своя сметка всички земи от империята в Романия, които Бодуеновите предходници били загубили в Тракия и западните провинции на империята”.

(Текстът е по „Шарл Дюканж. Историята на империята Константинопол”, с. 145. Конкретно за цитирания текст Дюканж сочи, че е ползвал като източник „Sanut. I . II., part. 45, c. 18”.)

Истината за Клокотнишката битка и произтеклото след нея, трябва да се търси в по-глобален аспект от сблъсъка между българския и гръцкия владетел. Йоан Асен се е готвел още от 1228 г. да завладее земите в близката Романия, в качеството си на съвладетел на империята на Константинопол. И разбирането за всичко случило се в 1230 г. (или може би през есента на 1229 г?) е свързано не толкова или не само с писаното от Акрополит, а и със съдържанието на договора на цар (в договора е „император”) Йоан Асен с латинците. На който договор, както се сочи, българският владетел много се е зарадвал (едва ли само защото е щял да омъжи щерка си, пък било то и за император в Цариград), отнесъл се е сериозно към задълженията си по него и ги е изпълнил.

Ето какво всъщност казва в 1230 г. царят и самодържец на българите Йоан Асен чрез надписа в църквата „Св. 40 мъченици”:

„Излязох на война в Романия (защото имах договор с латинците от Цариград да завладея земите). Разбих гръцката войска и царя им Теодор Комнин (той владееше тогава тези земи), и превзех земята до Одрин (защото по-нататък тя си беше на латинците) и до Драч (дотам никой не ме спря). А и латинците от Цариград и околностите му, ме слушаха, защото нямаха друг цар освен мене (техният цар бе невръстен и аз му бях настойник)”.

Това в скобите Йоан Асен го е спестил на съвременниците си и доста от тях не са

разбрали добре последните редове.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребители

По това време Иван Асен ІІ е бил в мирни отношения и с Теодор Комнин и е имал интерес епирската империя да се запази, за да си спори с латинската и Никейската за Цариград - така ще си има трима слаби съседи, вместо един силен, който да му вземе земите. Затова впъреки палавостта на Теодор Комнин, той го освободил и му позволил да прогони зет му от Солун, защото Никейската империя се засилила повече, отколкото Иван Асен ІІ желаел.

Link to comment
Share on other sites

Напиши мнение

Може да публикувате сега и да се регистрирате по-късно. Ако вече имате акаунт, влезте от ТУК , за да публикувате.

Guest
Напиши ново мнение...

×   Pasted as rich text.   Paste as plain text instead

  Only 75 emoji are allowed.

×   Your link has been automatically embedded.   Display as a link instead

×   Your previous content has been restored.   Clear editor

×   You cannot paste images directly. Upload or insert images from URL.

Зареждане...

За нас

Вече 15 години "Форум Наука" е онлайн и поддържа научни, исторически и любопитни дискусии с учени, експерти, любители, учители и ученици.

 

За контакти:

×
×
  • Create New...